🇺🇸🚁🚢 Щурмови хеликоптер на ВМС на САЩ порази кормилото на товарния кораб „Вела Нова“ във водите на Оманския залив рано сутринта във вторник, след като екипажът пренебрегна поредица от предупреждения и продължи по курс, което Вашингтон тълкува като нарушение на блокадата около иранските пристанища. Корабът плава под панамски флаг и се движи на запад на 71 морски мили от бреговете на Пакистан. За стрелбата съобщи The Wall Street Journal, позовавайки се на американски официален източник. Централното командване на САЩ (CENTCOM) потвърди публично операцията в по-късна публикация.
Британската служба за морски търговски операции (UKMTO) съобщи на 11 август, че е получила сведения за „инцидент с контейнеровоз и военни сили“ в района. Първоначално службата определи плавателния съд като танкер, но по-късно коригира класификацията. Компанията за оценка на риска Vanguard уточни, че той е бил поразен с ракета. След попадението е избухнал пожар, който по-късно е бил потушен. Данните на Pole Star Global показват „Вела Нова“ в посочения от UKMTO район със статут „не се управлява“. Екипажът е бил евакуиран от кораба, а всичките 17 души на борда са невредими.
Изборът на мястото на попадението изглежда не е случаен. При предишни подобни операции CENTCOM е описвало почти една и съща процедура: американски летателен апарат използва високоточен боеприпас срещу машинното или рулевото отделение, след като екипажът не изпълни дадените му указания. Целта е плавателният съд да бъде лишен от ход и управление, но да остане на вода – обездвижване, а не потапяне. При случаите от 8 юни и 24 юли не бяха съобщени пострадали. Ударите срещу самото корабоплаване в протока имат различна равносметка: Международната морска организация отчита 17 загинали членове на екипажи от края на февруари насам.
„Вела Нова“ е приблизително 30-годишен контейнеровоз. Регистрираният му собственик е Golden Valley Marine Investment в Либерия, а операторът – Doris Shipping & Trading в Турция. Нито една от двете компании не фигурира в санкционен списък. Корабът е стоял на кей в Мумбай редом с плавателни съдове, свързвани с иранското корабоплаване, отбелязва Чарли Браун от United Against Nuclear Iran – организация, която следи иранския петролен износ и се застъпва за политика на максимален натиск върху Техеран. Двата плавателни съда, спрени със сила след възстановяване на режима през юли, бяха танкери. „Вела Нова“ превозва контейнери.
Блокадата започна в 10:00 ч. източноамериканско време на 13 април – дни след като преговорите между американска и иранска делегация в Исламабад приключиха без резултат. Командването, ръководено от адмирал Брад Купър, обяви, че мярката обхваща „цялото иранско крайбрежие“ и че всеки кораб, който влиза или излиза от блокираната зона без разрешение, подлежи на прехващане, отклоняване и задържане.
Още на 16 април председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн и министърът на отбраната Пийт Хегсет уточниха публично обхвата: спира се движението към и от иранските пристанища, а не транзита през Ормузкия проток. Затварянето на протока и блокадата около пристанищата действат паралелно и до момента: Иран налага фактическа блокада на протока от 28 февруари, докато САЩ отделно възпрепятстват движението към иранските терминали.
Техеран определи мярката като пиратство и акт на война. Министерството на външните работи я нарече нарушение на примирието, договорено само дни по-рано, а военното ръководство на страната заяви, че блокирането на пристанищата не се различава от пиратство. Вашингтон отговаря, че режимът се прилага безпристрастно спрямо корабите на всички държави, които влизат или излизат от иранските терминали в Персийския и Оманския залив, и че свободата на корабоплаване през протока към неирански пристанища не се засяга.
През първите денонощия никой не опита да пробие блокадата. Първото пряко действие дойде на 19 април срещу иранския товарен кораб „Туска“, дълъг близо 270 метра и насочен към Бандар Абас. Разрушителят USS Spruance го предупреждаваше в продължение на шест часа, след което изстреля няколко снаряда от 127-милиметровото си оръдие по машинното отделение, а военнослужещи от 31-ва експедиционна част на морската пехота превзеха кораба. Иран отвърна с ударни дронове срещу американски бойни съдове, без да бъдат съобщени щети. Два дни по-късно американски военни се качиха на танкера „Тифани“, който няма държавна принадлежност и беше натоварил петрол от остров Харг преди началото на режима.
Темпът на операциите се ускори в края на май и началото на юни. На 29 май американски самолет извади от строя товарния кораб „Лиан Стар“ под гамбийски флаг с ракета AGM-114 Hellfire, насочена към машинното отделение, след повече от 20 предупреждения. На 8 юни изтребител F/A-18 Super Hornet от самолетоносача USS Abraham Lincoln порази празния танкер „Маривекс“ под флага на Палау. На 9 юни последва „Сетебело“, също под флага на Палау, а на 10 юни две ракети Hellfire спряха „Джалвир“ под флага на Гвинея-Бисау. Към 11 юни CENTCOM отчиташе девет извадени от строя кораба, 135 отклонени и 42 пропуснати с хуманитарни товари. Тази статистика обаче описва само корабите, които американските сили са успели да спрат: към 20 април Lloyd's List броеше поне 26 ирански съда, преминали линията както към Иран, така и в обратна посока, като 11 от тях са били натоварени с петрол.
Режимът беше отменен на 18 юни, след като Тръмп и иранският президент Масуд Пезешкиан подписаха меморандума за прекратяване на войната. Възстановяването му последва по-малко от месец по-късно: Тръмп го обяви на 13 юли, а от 20:00 ч. по Гринуич на 14 юли американските сили отново започнаха да спират движението към иранските пристанища. На следващия ден празният танкер „Белма“ под флага на Кюрасао беше ударен с ракети Hellfire по комина, докато се насочваше към Харг. На 17 юли корабът беше поразен повторно, този път докато вече се намираше на кей в самия терминал.
На 24 юли последва случаят, който прилича най-много на вчерашния: вертолет порази кормилото на танкер „Лавине“ под мозамбикски флаг в същата акватория, след като екипажът му, според данни на CENTCOM, се опитал да пресече линията най-малко четири пъти. Ден по-късно морски пехотинци се качиха на танкера „Чарминар“ под флага на Коморските острови в Арабско море, провериха го и го пуснаха да продължи.
От този момент насетне броят на отклонените кораби нараства бавно, но сигурно. Към 25 юли CENTCOM отчиташе 12 отклонени, два спрени със сила и два проверени кораба. Към 3 август отклонените бяха 44, към 5 август – 48, а към 6 август – 49, при непроменени два спрени със сила и два проверени. Съотношението между отклонените и извадените от строя съдове е част от самия механизъм на режима: на всеки кораб, спрян с огън, се падат близо 25, които са сменили курса след радиопредупреждение.
Ефектът върху иранския износ има ясно установена основа, но оценките за пълния му мащаб варират. Към 1 май Пентагонът изброи 31 танкера с общо 53 милиона барела ирански петрол, които не можеха да напуснат района, на стойност 4,8 млрд долара. Министерството представи сумата като пропуснат приход. Оценката на Тръмп от 22 април за загуби от половин милиард долара дневно предполага значително по-високо темпо за същия период. Междувременно наземните хранилища се доближаваха до предела на своя капацитет и Техеран започна да използва по-стари танкери като плаващи складове.
Прозорецът без блокада през юни обаче позволи износът да се върне в значителна степен. Председателят на Меджлиса и главен преговарящ Мохамад Багер Галибаф заяви на 30 юни пред държавната телевизия, че страната му не е изнесла нито един барел през близо двумесечното първо заграждение, но след вдигането му е продала над 40 милиона барела – при това на цена с около 20% над предвоенната. Твърдението за напълно спрян износ не съвпада с преброяването на Lloyd's List от април, а мащабът на последвалия износ вероятно също е подценен: TankerTrackers.com го оцени на 50 милиона барела.
United Against Nuclear Iran проследи 66 танкера, напуснали Оманския залив с ирански петрол и петролни продукти от 14 юни насам. По оценка на организацията това представлява около 80 милиона барела и над 6 млрд долара приходи. Нейните наблюдатели не са засичали след 12 юли нито един товар със суров ирански петрол, напуснал залива, без да срещне американските сили. Към 7 август организацията изброи поне 50 натоварени кораба по иранското крайбрежие, част от които стоят на котва заради затворените терминали.
Търговското корабоплаване през Ормуз така и не се възстанови. Преди войната през протока преминаваха 130-138 кораба дневно и около 20% от глобалните доставки на петрол по вода. На 3 август преминалите са едва 8, а между 4 и 6 август броят им варираше между 8 и 15 дневно, по данни на MarineTraffic. Свиването започна още през първите седмици: към 21 април Международната морска организация отчиташе около 20 000 моряци и 2000 кораба, блокирани в Персийския залив. Същата организация е регистрирала 64 случая на насилие срещу търговски плавателни съдове от края на февруари.
Brent се търгуваше близо до 88 долара за барел във вторник сутринта спрямо 83 долара в края на миналата седмица. Това е близо 16% над равнището отпреди войната, но остава далеч под върха от над 110 долара от май.
Инцидентът с „Вела Нова“ идва в най-напредналия досега етап от преговорите. На 6 август Иран и Оман постигнаха разбирателство за входните и изходните маршрути през протока и евентуални такси за услуги. По описанието на Axios влизащите кораби ще използват северен коридор през ирански води, а излизащите – южен коридор през омански води, за срок от 60 дни и първоначално без такси. Катарското министерство на външните работи заяви на 11 август, че разговорите се намират в „напреднал етап“ и че реакциите както от Техеран, така и от Маскат са положителни.
В оценка от 7 август United Against Nuclear Iran посочи, че договорката трудно ще се материализира, тъй като Вашингтон вероятно ще ѝ се противопостави, а морските застрахователи се въздържат да покриват кораби, които плащат на санкционирания ирански режим. Иранският външен министър Абас Арагчи обаче обвърза отварянето на протока с условия към Вашингтон – облекчаване на санкциите и репарации. Тръмп от своя страна каза пред Axios в неделя, че „намалява тона“ и ще заложи на икономически натиск вместо на нови удари. Същия ден секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран Мохсен Резаи заяви, че страната му „няма да отстъпи от правата и интересите на народа си пред каквато и да е заплаха“.