🇬🇧 От „Даунинг стрийт“ бяха принудени да подчертаят, че Обединеното кралство не смята да преотстъпва суверенитета си върху Фолкландските острови в отговор на изтекла имейл кореспонденция от Пентагона, в която се предлага преразгледане на американската подкрепа за британските претенции над архипелага поради липсата на реципрочна подкрепа в конфликта срещу Иран.
Меморандумът отразява начините, по които администрацията на Тръмп би могла да накаже британската страна за това, че не пожела да се ангажира с участие в бомбардировките над Иран. Това се случва преди потенциално напрегнатото тридневно държавно посещение на крал Чарлз отвъд океана.
Според Ройтерс в документа се твърди, че Вашингтон могже да преразгледа политиката си на подкрепа за европейските претенции към дългогодишни „имперски владения“, като се акцентира върху Фолкландските острови – обект на войната между Великобритания и Аржентина през 1982 г.
Докладът предизвика моментална остра реакция от страна на британското правителство, опозиционни лидери, ветерани и властите на самите Фолкландски острови, илюстрирайки рязкото влошаване на тона в двустранните отношения между Лондон и Вашингтон през последните седмици.
„Не можем да бъдем по-ясно изразени по отношение на позицията на Обединеното кралство за Фолкландските острови. Тя е дългогодишна и непроменена. Суверенитетът принадлежи на Обединеното кралство, а правото на островитяните на самоопределение е първостепенно“, заяви говорителят на британския премиер.
В петък говорител на Държавния департамент на САЩ повтори позицията на неутралитет по въпроса. „Нашата позиция остава неутрална. Признаваме, че са налице конфликтни претенции за суверенитет между Аржентина и Обединеното кралство“, каза той и уточни, че признават „де факто британската администрация“ на архипелага, без да вземат страна.
Въпреки че предложението остава неясно и няма изгледи за официалното му приемане, изтичането му изглежда нарочно проектирано за провокиране на реакция в Обединеното кралство, където спомените от войната са все още живи. Британия си възвърна островите през юни 1982 г. след горчив 74-дневен конфликт, в който загинаха 255 британски военни, 649 аржентинци и 3 местни жители. Тогава САЩ оказаха дискретна подкрепа на своите британски съюзници с разузнаване и ракети „Стингър“.
Днес статусът на островите, намиращи се на почти 13 000 км от Обединеното кралство и 500 км от Аржентина, остава оспорван от южноамериканскат държава, начело на която в момента е застанал Хавиер Милей, един от най-близките съюзници на Тръмп в Западното полукълбо. Нейният външен министър Пабло Кирно отговори на съобщенията с потвърждение на своята готовност за „мирно и окончателно решение“, определяйки статуквото като „колониално“.
„По история, по право и по убеждение: Малвините са аржентински“, заяви той в публикация на Х.
Кеми Бейднок, лидер на консерваторите, заяви, че островите са „британска територия“, докато Найдъл Фараж от „Реформаторското Обединено кралство“ обяви, че ще каже на Милей на предстоящата им среща, че статусът на островите не подлежи на договаряне. Ед Дейви от Либералните демократи пък призова визитата на краля да бъде отменена в последния момент:
„Този ненадежден, вреден президент не може да продължава да обижда страната ни“, избухна той.
Крал Чарлз и кралица Камила трябва да пристигнат във Вашингтон този понеделник. На следващия ден кралят ще направи рядко обръщение към двете камари на Конгреса, преди двойката да посети Белия дом за държавна вечеря, организирана от Тръмп в един изключително деликатен момент за трансатлантическите отношения.
Тази седмица членове на Камарата на лордовете заявиха, че отношенията между Обединеното кралство и САЩ са подложени на „по-голям натиск днес, отколкото във всеки друг момент след Втората световна война“.
Джордж Робъртсън, председател на комисията по международни отношения и отбрана в британския парламент, отбеляза, че високата зависимост на Британия от САЩ в сферата на отбраната „вече не е устойчива“.
Даунинг стрийт обаче заяви, че не се притеснява от промяна в отношението на Тръмп, наричайки сигурността между двете страни „най-близката, която светът някога е виждал“.
Правителството на Фолкландските острови изрази „пълно доверие“ в Лондон и припомни референдума, който се проведе през 2013 г. 99,8% от гласувалите в него местни жители избраха да останат британска отвъдморска територия. Саймън Уестън, ветеран от войната, коментира за Times Radio, че островитяните живеят мирно вече 44 години. „Само защото се почувства обиден на хората за това, че не се втурнаха към войната, която започна, не трябваше да започва това“, отбеляза той по адрес на Тръмп.
Изтеклият меморандум изглежда е умишлен израз на недоволство от страна на Белия дом за липсата на военна подкрепа от страна на Обединеното кралство и други членове на НАТО в 38-дневната кампания срещу режима в Иран. В него дори се предлага Испания да бъде изключена от НАТО заради отказа си да допусне американските самолети през въздушното си пространство по време на операция „Епична ярост“.
„Въпреки всичко, което САЩ направиха за съюзниците в НАТО, те не бяха до нас. Президентът ще има надеждни опции, за да гарантира, че съюзниците вече няма да бъдат книжен тигър“, изтъкна прессекретарят на Пентагона Кингсли Уилсън.
Стармър до голяма степен запази Обединеното кралство извън войната срещу Ислямската република, но все пак допусна базирането на американски бомбардировачи B-1 Lancer и B-52 Stratofortress на военните летища в Обединеното кралство за „отбранителни мисии“. В същото време Тръмп се оплака многократно от отсъствието на подкрепа, нарече самолетоносачите на Кралския флот „играчки“ и сравни Стармър с Невил Чембърлейн.
Изблиците на Тръмп са в рязък контраст с поведението на президента Роналд Рейгън през 1982 г., който увери лично Маргарет Тачър в своята подкрепа. Междувременно испанският премиер Педро Санчес, най-гласовитият европейски критик на войната с Иран, потвърди своята лоялност към НАТО, но подчерта, че същата трябва да е „винаги в рамките на международното право“. Санчез разгневи Тръмп със своя отказ до предостави достъпа до съвместните военни бази в южна Испания и изтъкна, че кризата в Близкия изток показва „провала на грубата сила“.
