Крал Чарлз III призова САЩ да защитят Украйна с неизколебима решимост

🇬🇧🇺🇦🇺🇸 Крал Чарлз III произнесе редка реч пред Конгреса на САЩ, в която призова законодателите да окажат по-силна и координирана подкрепа на Украйна и определи войната като решаващо изпитание за западния отговор и единство, съобщи The Guardian.

Говорейки пред законодателите, британският монарх постави украинския конфликт в центъра на дискусия за сигурност, съюзи и отговорността на демократичните държави пред лицето на глобална нестабилност.

„Днес, г-н Председател, същата тази непоколебима решимост е необходима за защитата на Украйна и нейния изключително смел народ“, заяви Чарлз. „Това е нужно, за постигането на наистина справедлив и дълготраен мир.“

Визитата на Чарлз е първото държавно посещение на британски монарх в САЩ от това на кралица Елизабет II през 2007 г. Държавните визити – официални покани на държавни глави – са рядко срещани и се отличават от „официалните“ или „работните“ посещения на британски премиери, което илюстрира тяхната значимост.

Крал Чарлз свърза настоящия момент с трансатлантическото сътрудничество в миналото, припомни как САЩ и съюзниците им отговарят с единство на атаките срещу Световния търговски център. „Непосредствено след 11 септември, когато НАТО активира член 5 за първи път и Съветът за сигурност на ООН беше единен в лицето на терора, ние отговорихме заедно“, заяви той. „Днес все още е необходима същата неизколебима решимост.“

Думите на монарха бяха посрещнати със силни и продължителни аплодисменти в залата, което подчертава политическия отзвук на посланието. Крал Чарлз описа войната в Украйна като част от предизвикателствата пред глобалната сигурност с твърдението, че нито една страна не може да се справи с тях самостоятелно и отправи предупреждение срещу изолационизма. „Предизвикателствата, пред които стоим, са твърде големи, за да бъдат поемани от една-единствена държава“, каза той.

Монархът подчерта ключовото значение на партньорството между САЩ и Великобритания, описвайки го като „наистина уникално“. „Днес това партньорство е по-важно от всякога“, заяви той.

Обединеното кралство е ангажирано в най-голямото устойчиво увеличение на разходите за отбрана от края на Студената война насам, отбеляза той, описвайки това като необходимост пред лицето на съвременните заплахи.

Крал Чарлз засегна и темата за ролята на НАТО, съвместни програми като F-35 и тристранното партньорство AUKUS, както и разширяването на сътрудничеството в сега възникващите технологии. Освен това той изтъкна ролята на глобалното влияние на САЩ с твърдението, че действията на водещата демокрация играят ключова роля на световната сцена. „Думите на Америка носят тежест и значимост. Действията на тази велика държава имат още по-голямо значение“, каза той.

Глобалната мрежа на Шахед: Как западни компоненти захранват руско-иранската военна машина

🇮🇷💥🇦🇪 Ирански дрон „Шахед“ удари дубайския хотел „Бурж Ал Араб“ – символ на световния туризъм. Ироничното е, че Русия и Иран могат да произвеждат тези дронове в десетки хиляди бройки месечно, използвайки западни компоненти, доставени от страни посредници – една от които са самите ОАЕ.

Въпреки че са сред най-тежко санкционираните държави в света, Русия и Иран успяха с тясно сътрудничество да разширят производството на „Шахед“ до индустриални мащаби. Нарастващата употреба на тези апарати за пореден път подчертава ключов факт: санкции има, но тяхната ефективност зависи директно от контрола върху веригите за доставки. Без пресичане на достъпа до критични компоненти, производството на дронове и други оръжия, които Русия и Иран използват за удари по граждански и военни цели, само ще продължи да расте.

Те атакуват безразборно както граждански, така и военни обекти – не само в Украйна, а вече в десетки други страни. Още в първите часове ескалацията в Персийския залив тя излезе далеч отвъд пределите на региона. В Кипър беше ударена британската авиобаза RAF Akrotiri. Дроновете, които години наред тероризират градовете на Украйна, сега поразяват цели на хиляди километри от фронта там.

Иранският Шахед-136 е сравнително прост „баражиращ боеприпас“ с делтавидни крила, сателитна навигация и бутален двигател. Основното му предимство не е технологичното съвършенство, а масовото производство и ниската цена.

След пълномащабната си инвазия в Украйна, Русия не просто започна да внася готови дронове от Иран, но и локализира тяхното производство. Руската версия беше преименувана на „Геран-2“. Основен производствен център стана заводът в Специална икономическа зона „Алабуга“ в Република Татарстан. Именно там установи мащабно сглобяване на дронове по иранска технология и постепенно я адаптира към своите производствени мощности.

Украински и западни оценки показват, че производството постепенно достига индустриални обеми – хиляди единици на месец, с потенциал за по-нататъшен ръст. За да поддържа този капацитет, съоръжението работи на пълни обороти, наемайки както местни работници, така и мигранти и студенти.

В същото време външната простота на дрона не значи технологична независимост. В модела „Шахед-107“ бяха открити най-малко 31 чужди електронни компонента, според отворената база данни на Главното управление на разузнаването на Украйна.

Това включва микроконтролери, чипове памет, програмируеми логически устройства (FPGA/PLD), цифрови сигнални процесори (DSP), модули за сателитна навигация (GNSS), инерциални сензори, преобразуватели на мощност и интерфейсни приемо-предаватели. Най-голям дял от компонентите идва от САЩ – Analog Devices, Texas Instruments, Xilinx (AMD), Maxim Integrated и т.н. В дизайна на дрона бяха открити продукти на компании от Швейцария, Тайван, Китай и Германия.

Подобреният модел „Шахед-136“ съдържа поне 75 различни чуждестранни компонента. Отново най-голямата част от тях са от американски произход. Документирано е наличие на части от Швейцария (STMicroelectronics, U-blox), Тайван, Китай и Германия.

Това потвърждава системната зависимост на иранските и руските дронове, дори на базовите им варианти, от глобалната верига за доставки на съвременна гражданска електроника. Докато тези вериги остават отворени, както производствените обеми, така и географията на ударите ще продължат да се разширяват.

Веригата за доставки на тези компоненти много рядко е директна и обикновено минава през няколко етапа. Първо, микрочипове и електроника се произвеждат легално в САЩ, Европа или Азия като стоки за гражданска или двойна употреба. След това те се продават чрез международни дистрибутори или търговци. На този етап продуктите нямат пряка връзка с военна употреба.

Следващата стъпка е реекспорт през страни посредници. Кухи фирми в Турция, ОАЕ, държавите от Централна Азия и Южен Кавказ закупуват компоненти като „електроника с общо предназначение“, след което ги продават и формално това изглежда като стандартна търговска сделка.

От там електрониката достига до Русия и Иран, където се насочва централизирано към монтажни мощности – включително производствената площадка в Алабуга. Някои пратки преминават през мрежи от малки търговски фирми, което позволява поръчките да бъдат разделяни на малки партиди, затруднявайки достигането до крайния потребител.

Използването на масова гражданска електроника прави тези подобни възможни: повечето от  компонентите не се класифицират като забранени военни стоки, поради което не изискват строг контрол върху употребата им.

Украйна се научи да сваля дроновете „Шахед“ по-ефективно. Прехващането обаче е реакция, а не решение. Докато глобалните вериги за доставки са отворени за реекспорт, производството на тези дронове неминуемо ще расте. Днес въпросът за международната сигурност не опира само до разработката на системи за ПВО, но и до способността на демократичните държави да засилят експортния контрол, да затворят сивите пътища за доставка и да превърнат санкциите в реален инструмент за възпиране, а не в обикновени декларации.