Натали Точи оспори отказа на НАТО да търси стратегическо поражение на Русия

🇪🇺🎯🇷🇺 Европа рискува да покаже нерешителност, слабост и разделение, ако не може да се съгласи, че нейната цел е нанасяне на стратегическо поражение на проекта, преследван от Путинова Русия. Това заяви Натали Точи, италиански политолог, ръководител на института за международни отношения Istituto Affari Internazionali (IAI) в периода 2017-2026 г. Тя говори на Варшавския форум за сигурност на 12 октомври и отговори директно на генерал Алексус Гринкевич, върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR). По-рано същия ден той представи на форума „теорията на победата“ на НАТО и заяви, че алиансът не се стреми да нанесе стратегическо поражение на руската страна.

Гринкевич, генерал от ВВС на САЩ, който ръководи едновременно Съюзническите сили в Европа (SHAPE) и Европейското командване на САЩ (EUCOM), описа замисъла в три фази. Първата е блокиране: сухопътните сили на съюзниците спират нахлуването на мястото на удара, за да не може противникът бързо да завземе територия. Ако атаката продължи, следва притъпяване: сензори, дронове и координирани удари от въздуха, морето, космоса и киберпространството отнемат устрема на настъплението. Третата фаза е разбиването на логистиката, свръзките и командването, поддържащи нахлуващата групировка, с „постоянен и неотслабващ натиск, кинетичен и некинетичен“, т.е. както с огън, така и със средства, които не предизвикват физическо разрушение. По думите му планът е утвърден в секретен вариант около 3 месеца по-рано, а той е решил да представи публично основните му положения заради тревогата сред обществата в 32 съюзнически страни, съобщи Stars and Stripes. Associated Press отбелязва, че генералът не даде подробности за вида на атаката, за която се готви НАТО, нито за мястото и силите.

След описанието на блокирането, притъпяването и разбиването генералът очерта и докъде се простират целите им. „Като изпълняваме очертаното дотук, ние не се стремим да нанесем стратегическо поражение на противника си. Нямаме и нужда от това“, каза той. Задачата е нахлуващите сили и системата зад тях да бъдат разбити дотолкова, че противникът да не може да завземе и удържи съюзническа територия, посочи той. „Искам да уверя милиард граждани на нашия съюз, че можем да се справим“, добави Гринкевич; английският израз беше we've got this. Той повтори, че не смята конфликт за предстоящ или неизбежен, предупреди, че всяка руска ескалация само би сплотила алианса, и завърши с думите „Днес не е денят“.

Точи е била съветничка на върховните представители на ЕС за външната политика Федерика Могерини и Жозеп Борел, а днес е старши сътрудник в Института за европейска политика към миланския университет „Бокони“. Тя посрещна плана с одобрение. „Чудесно е, че има консенсус да блокираме, да притъпим, да разбием“, каза Точи, но допълни, че два въпроса остават без отговор. Първият засяга самата логика на теорията. „Според мен победата и поражението са двете страни на една и съща монета“, изтъкна тя. „Какво всъщност означава победа, ако не търсим стратегическото поражение на Русия, имайки предвид, че Русия планира да колонизира поне част от Европа?“ После обърна въпроса: „И защо не поражение? Защо да не го кажем просто и ясно?“

Цената на това мълчание според нея е политическа. „Като оставяме всичко това неясно, мисля, че рискът по същество е да внушим точно обратното на онова, което искаме да внушим: че в Европа всъщност има нерешителност, слабост и разделение, защото не можем да се съгласим, че целта ни е стратегическото поражение. Както казах, не на Русия сама по себе си, а на определен стратегически проект, преследван от Путинска Русия.“ Точи изрично отдели държавата от проекта на Владимир Путин и насочи искането си само към проекта.

Вторият ѝ въпрос се отнасяше до думите на генерала за милиард граждани. „Чухме SACEUR многократно да казва we've got this. Чудесно. Кои сме ние?“, попита Точи. После уточни дали това „ние“ включва САЩ: „Ако се стигне дотам и наистина се наложи да блокираме, да притъпим и да разбием, днес САЩ, водени от този президент, наистина ли ще участват?“ Тя не назова Доналд Тръмп по име, но добави: „Сигурна съм, че той с удоволствие би оставил европейците да го направят.“ В готовността на генерала тя не се съмняваше: „Сигурна съм, че самият SACEUR с радост би го направил, но за съжаление не той взема решенията.“

Гринкевич отговори на подобни съмнения още в своята реч. „Вижте, днес имаме американски войски тук, в Полша“, заяви той и посочи, че американски сили са разположени по целия източен фланг. В същото време той добави, че НАТО трябва да е подготвено за война в Европа и тогава, когато САЩ са ангажирани другаде и това включва Индо-Пасифика. Генералът поиска от съюзниците и повече военна помощ за Украйна, в това число финансови вноски по PURL (Списък с приоритетните нужди на Украйна) – механизма на НАТО, който позволява на съюзниците финансират доставки на американско оръжие за Украйна. Euractiv предаде, че този призив идва въпреки публикации в медиите, че Вашингтон иска да съкрати програмата.

Точи предложи и собствен отговор на въпроса „Кои сме ние?“. По думите ѝ колективната реакция при атака в идеалния случай трябва да бъде осъществена чрез НАТО, но това изисква САЩ да участват. „И ако имаме дори най-малкото съмнение, че няма да е така, мисля, че колективният европейски отговор трябва да бъде планиран по някакъв начин и извън НАТО“, предложи тя. Не става дума за ЕС, а за резервен план за случай, при който алиансът не се включи по политически причини. Днес Точи е уверена, че европейските държави биха действали заедно, но е по-малко сигурна какво би се случило, ако изборите на континента догодина се развият в погрешна посока. Тя подкрепя и идеята за Европейски съвет за сигурност, който разглежда като постоянна форма на „коалицията на желаещите“: група от държави, които са готови и способни да действат заедно. Според нея нито НАТО, нито ЕС могат да дадат отговор на въпроса: как да се защити Европа от Русия без САЩ или с много по-малко американско участие.

Изразът „стратегическо поражение“ има собствена история в тази война. Путин го цитира като твърдение на западните страни, превръщайки го в довод: в посланието си до Федералното събрание на 21 февруари 2023 г. той направи твърдение, че западните елити не крият, че искат точно това за Русия, и го тълкуваше така: „Това означава да ни довършат веднъж завинаги“. В същата реч той обвърза това с прекратяване на руското участие в договора за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия (Нов СТАРТ), който осигуряваше достъп на американски служители за инспекции на руски ядрени обекти: „Искат да ни нанесат стратегическо поражение, а се пъхат в ядрените ни обекти.“

Френският президент Еманюел Макрон, който открито поиска поражение на Руската федерация, го направи без прилагателното „стратегическо“. В края на февруари 2024 г. след конференция за подкрепа на Украйна в Елисейския дворец, той заяви: „Убедени сме, че поражението на Русия е наложително за сигурността и стабилността в Европа“.

Вашингтон говори на друг език. Стратегията за национална сигурност на САЩ, публикувана в началото на декември 2025 г., не споменава руско поражение. Тя определя като „основен интерес“ на страната бързото спиране на бойните действия в Украйна, отчасти за да се „възстанови стратегическата стабилност с Русия“. Същият документ отбелязва, че много европейци смятат Москва за екзистенциална заплаха, и предвижда „значително американско дипломатическо участие“ за управление на отношенията между Европа и нея.

Гринкевич представи ограничението като част от замисъла: Stars & Stripes описва плана като начин да бъде отблъснато нахлуване, без да се стигне до по-широка война. Точи не оспорва блокирането, притъпяването и разбиването, а изречението след тях. Затова спорът между двамата е за внушението на речта. Генералът е представил плана публично, за да успокои обществата в съюзническите държави; Точи твърди, че едно изречение от същата реч внушава тъкмо обратното: нерешителност, слабост и разделение. Дали критиката ѝ ще намери политическа опора, ще стане ясно от официалните текстове, а не от дискусиите на панелите: дали европейско правителство или Европейският съвет ще впише поражението на путинския проект като цел и дали в следващите си изказвания SACEUR ще повтори ограничението, или ще го пропусне.

Фелингер-Ян обяви кандидатура за президент на Австрия с неизпълнимо обещание за НАТО

🇦🇹🗳️ Гюнтер Фелингер-Ян обяви намерението си да се кандидатира за президент на Австрия и посочи присъединяването на страната към НАТО като първия си ход след встъпване в длъжност. Обещанието обаче надхвърля правомощията, които конституцията предоставя на федералния президент: същият не може нито да инициира, нито да приема нужните конституционни промени самостоятелно. Видео, публикувано на профила му в X, беше придружено само от надпис „Day 001“ и хаштага #Gunther2028 в препратка към годината на следващите президентски избори. В него той дава обещание да постави Австрия твърдо на страната на международната солидарност с Украйна срещу руската агресия.

Фелингер-Ян е председател на Австрийския комитет за разширяване на НАТО – сдружение с регистрирано седалище във Виена, което от години настоява за присъединяване към НАТО на Австрия, Украйна, Босна и Херцеговина и Косово. Комитетът не е официален орган на Алианса и няма институционална връзка с него. НАТО изрично заявява, че Фелингер-Ян не заема никаква длъжност в структурите на пакта, тъй като медии в Индия, Сърбия и Бангладеш го представиха като неин представител заради серия от медийни публикации, включващи призиви за разчленяване на Индия и Бразилия. Неговият профил на платформата Х е следван от 150 000 души, а написаното там редовно бива преразказвано като позиция на Алианса.

Длъжността, към която той се стреми, не му дава властта, нужна за изпълнение на основното му обещание. Федералният президент се избира пряко за 6-годишен мандат и по конституция притежава широк набор от правомощия: назначава федералния канцлер, удостоверява приемане на федерални закони в съответствие с конституцията и представлява държавата в международен план. На практика голяма част от изброените правомощия се упражняват по предложение на федералната власт като част от парламентарна система. Политическото ръководство на външната политика е преди всичко в ръцете на управляващия кабинет, а президентът няма законодателна инициатива и не може еднолично да отмени конституционна норма.

Реалните му правомощия имат друго естество. Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили (Bundesheer), назначава дипломатически представители зад граница и приема чуждестранни такива, като едни от най-съществените му конституционни правомощия е назначаване и разпускане на федерално правителство. Нито едно от тях обаче само по себе си не отваря път към присъединяване към договор за колективна отбрана.

Основната пречка се явява Федералният конституционен закон за неутралитета от 26 октомври 1955 г. Член 1, ал. 2 изрично забранява на Австрия да се присъедини към военни съюзи и да допуска чужди военни бази на собствена територия. Законът е приет над 5 месеца след сключването на Австрийския държавен договор и непосредствено след приключване на присъствието на съюзническите сили. Постоянният неутралитет ще бъде част от политическия компромис с Москва, отворил пътя към възстановяването на пълния суверенитет на Австрия и изтеглянето на съветските войски.

Отмяната на закона изисква конституционно мнозинство в Националния съвет – 2/3 от подадените гласове при задължително присъствие на поне 1/2 от депутатите. В правния дебат се застъпва тезата, че отказът от постоянния неутралитет би могъл да представлява цялостна промяна на конституцията, така че да изисква задължителен референдум. Доминиращото становище в местното конституционно право е, че концепцията за неутралитета не попада сред основните принципи на федералната конституция и следователно подобен ход не е задължителен. Практическа проверка на въпроса досега не е правена, тъй като изменение, което да премахне неутралитета, никога не е било приемано.

Парламентарната аритметика в момента е отчетлива. След изборите през септември 2024 г. Австрийската партия на свободата (FPÖ) влезе в Националния съвет с 57 мандата, Австрийската народна партия (ÖVP) с 51, социалдемократите (SPÖ) с 41, NEOS с 18, а Зелените с 16. FPÖ и социалдемократите, отличаващи се с най-категорично отхвърляне на идеята за членство в НАТО, заедно разполагат с 98 от 183 места, доста над минималния брой, необходим за блокиране на конституционно мнозинство. ÖVP, NEOS и Зелените, в чиито среди изобщо се води дебат по темата, събират 85 депутати. Мандатът на този състав изтича през 2029 г. и това значи, че при липса на предсрочни избори именно той ще заседава през първата година от мандата на президент, избран през 2028 г.

И федералното правителство не гледа в посока на членство в НАТО. Канцлерът Кристиан Щокер определи неутралитета като основа на австрийската държавност и настоя, че евентуално членство във военния пакт не стои на дневен ред. Министърът на външните работи Беате Майнл-Райзингер изтласка дебата в съвсем различна посока: през май заяви, че Австрия никога не е била политически неутрална, а членството в ООН и ЕС отдавна е променило съдържанието на посочения статут. Самата тя обаче признава, че за членство в НАТО няма нито парламентарно, нито обществено мнозинство. През август FPÖ поиска оставката ѝ заради позициите ѝ по въпросите на неутралитета и европейската сигурност около посещението ѝ във Финландия.

Обществените нагласи на този етап остават подчертано негативни към тези идеи. Проучване от февруари 2024 г. отчете 74% подкрепа за запазване на неутралитета срещу 14% за членство в НАТО, по-късни анкети дават около или под 20% подкрепа за членство. Проучване, публикувано през април на тематичен обзор за Bundesheer, показа, че относително мнозинство от 48% продължава да смята неутралитета за фактор, който защитава страната.

Втората обявена цел на Фелингер-Ян е по-категорична солидарност с Украйна и се сблъсква с по-различен и значително по-нюансиран правен режим. Австрия финансира хуманитарна помощ за Украйна и участва в европейските санкционни пакети, но не предоставя собствено смъртоносно въоръжение. Страната допуска разрешени транзити на чужди военни доставки през своя територия, включително в рамките на решенията на Европейския съюз. Тогавашният външен министър Александер Шаленберг обясни през 2023 г., че такива разрешени транспорти и решенията в рамките на общата външна политика на ЕС са напълно съвместими с австрийския неутралитет. Следователно по-широка политическа, финансова или хуманитарна подкрепа за Киев не изисква непременно отмяна на закона от 1955 г. Директно участие в отбранителен съюз обаче би я изисквало.

Кампанията на Фелингер-Ян вече е минала през една практическа проверка, която показва ограничената ѝ политическа тежест. През декември 2023 г. той представи в пресклуб „Конкордия“ гражданска инициатива за присъединяване на Австрия към НАТО. Регистърът на австрийското министерство на вътрешните работи, който изброява инициативите, достигнали до официалната седмица за събиране на подписи, не я съдържа. За сметка на това в периода 11-18 март 2024 г. до въпросния етап достигнаха поне 3 инициативи за защита на неутралитета.

„Без присъединяване към НАТО“ (Kein NATO-Beitritt), която настоява за изрична конституционна забрана на членството в НАТО, събра 109 089 подписа, или 1,72% от избирателите, и премина прага за парламентарно разглеждане. „Мир чрез неутралитет“ (Frieden durch Neutralität) остана с 98 123 подписа. През септември 2024 г. инициативата „Без присъединяване към НАТО“ стигна до първо четене в Националния съвет, а после беше разгледана и от новия парламентарен състав. Конституционната комисия проведе изслушване по нея на 15 септември 2025 г. На 24 септември и 5-те парламентарни партии подкрепиха приемането на доклада по инициативата за сведение.

Формалните изисквания към самата кандидатура са сравнително ниски и сами по себе си не представляват сериозно препятствие. Кандидатът трябва да има навършени 35 години, да има право да бъде избиран в Националния съвет и да представи поне 6000 подписа за подкрепа. Заедно с неговата кандидатура се внася и разходна вноска от 3600 евро. Документите трябва да бъдат подадени във Федералната избирателна комисия най-късно до 17:00 ч. на 37-ия ден преди изборите.

Александер Ван дер Белен не може да се кандидатира за трети пореден мандат, тъй като вече е изслужил два, и надпреварата за 2028 г. остава отворена. Сред имената, които австрийските медии досега обсъждат, преобладават партийни фигури: Вилфрид Хаслауер и Магнус Брунер за консерваторите, Дорис Бурес за социалдемократите и засега неназован кандидат на FPÖ.

Крал Чарлз III призова САЩ да защитят Украйна с неизколебима решимост

🇬🇧🇺🇦🇺🇸 Крал Чарлз III произнесе редка реч пред Конгреса на САЩ, в която призова законодателите да окажат по-силна и координирана подкрепа на Украйна и определи войната като решаващо изпитание за западния отговор и единство, съобщи The Guardian.

Говорейки пред законодателите, британският монарх постави украинския конфликт в центъра на дискусия за сигурност, съюзи и отговорността на демократичните държави пред лицето на глобална нестабилност.

„Днес, г-н Председател, същата тази непоколебима решимост е необходима за защитата на Украйна и нейния изключително смел народ“, заяви Чарлз. „Това е нужно, за постигането на наистина справедлив и дълготраен мир.“

Визитата на Чарлз е първото държавно посещение на британски монарх в САЩ от това на кралица Елизабет II през 2007 г. Държавните визити – официални покани на държавни глави – са рядко срещани и се отличават от „официалните“ или „работните“ посещения на британски премиери, което илюстрира тяхната значимост.

Крал Чарлз свърза настоящия момент с трансатлантическото сътрудничество в миналото, припомни как САЩ и съюзниците им отговарят с единство на атаките срещу Световния търговски център. „Непосредствено след 11 септември, когато НАТО активира член 5 за първи път и Съветът за сигурност на ООН беше единен в лицето на терора, ние отговорихме заедно“, заяви той. „Днес все още е необходима същата неизколебима решимост.“

Думите на монарха бяха посрещнати със силни и продължителни аплодисменти в залата, което подчертава политическия отзвук на посланието. Крал Чарлз описа войната в Украйна като част от предизвикателствата пред глобалната сигурност с твърдението, че нито една страна не може да се справи с тях самостоятелно и отправи предупреждение срещу изолационизма. „Предизвикателствата, пред които стоим, са твърде големи, за да бъдат поемани от една-единствена държава“, каза той.

Монархът подчерта ключовото значение на партньорството между САЩ и Великобритания, описвайки го като „наистина уникално“. „Днес това партньорство е по-важно от всякога“, заяви той.

Обединеното кралство е ангажирано в най-голямото устойчиво увеличение на разходите за отбрана от края на Студената война насам, отбеляза той, описвайки това като необходимост пред лицето на съвременните заплахи.

Крал Чарлз засегна и темата за ролята на НАТО, съвместни програми като F-35 и тристранното партньорство AUKUS, както и разширяването на сътрудничеството в сега възникващите технологии. Освен това той изтъкна ролята на глобалното влияние на САЩ с твърдението, че действията на водещата демокрация играят ключова роля на световната сцена. „Думите на Америка носят тежест и значимост. Действията на тази велика държава имат още по-голямо значение“, каза той.

Глобалната мрежа на Шахед: Как западни компоненти захранват руско-иранската военна машина

🇮🇷💥🇦🇪 Ирански дрон „Шахед“ удари дубайския хотел „Бурж Ал Араб“ – символ на световния туризъм. Ироничното е, че Русия и Иран могат да произвеждат тези дронове в десетки хиляди бройки месечно, използвайки западни компоненти, доставени от страни посредници – една от които са самите ОАЕ.

Въпреки че са сред най-тежко санкционираните държави в света, Русия и Иран успяха с тясно сътрудничество да разширят производството на „Шахед“ до индустриални мащаби. Нарастващата употреба на тези апарати за пореден път подчертава ключов факт: санкции има, но тяхната ефективност зависи директно от контрола върху веригите за доставки. Без пресичане на достъпа до критични компоненти, производството на дронове и други оръжия, които Русия и Иран използват за удари по граждански и военни цели, само ще продължи да расте.

Те атакуват безразборно както граждански, така и военни обекти – не само в Украйна, а вече в десетки други страни. Още в първите часове ескалацията в Персийския залив тя излезе далеч отвъд пределите на региона. В Кипър беше ударена британската авиобаза RAF Akrotiri. Дроновете, които години наред тероризират градовете на Украйна, сега поразяват цели на хиляди километри от фронта там.

Иранският Шахед-136 е сравнително прост „баражиращ боеприпас“ с делтавидни крила, сателитна навигация и бутален двигател. Основното му предимство не е технологичното съвършенство, а масовото производство и ниската цена.

След пълномащабната си инвазия в Украйна, Русия не просто започна да внася готови дронове от Иран, но и локализира тяхното производство. Руската версия беше преименувана на „Геран-2“. Основен производствен център стана заводът в Специална икономическа зона „Алабуга“ в Република Татарстан. Именно там установи мащабно сглобяване на дронове по иранска технология и постепенно я адаптира към своите производствени мощности.

Украински и западни оценки показват, че производството постепенно достига индустриални обеми – хиляди единици на месец, с потенциал за по-нататъшен ръст. За да поддържа този капацитет, съоръжението работи на пълни обороти, наемайки както местни работници, така и мигранти и студенти.

В същото време външната простота на дрона не значи технологична независимост. В модела „Шахед-107“ бяха открити най-малко 31 чужди електронни компонента, според отворената база данни на Главното управление на разузнаването на Украйна.

Това включва микроконтролери, чипове памет, програмируеми логически устройства (FPGA/PLD), цифрови сигнални процесори (DSP), модули за сателитна навигация (GNSS), инерциални сензори, преобразуватели на мощност и интерфейсни приемо-предаватели. Най-голям дял от компонентите идва от САЩ – Analog Devices, Texas Instruments, Xilinx (AMD), Maxim Integrated и т.н. В дизайна на дрона бяха открити продукти на компании от Швейцария, Тайван, Китай и Германия.

Подобреният модел „Шахед-136“ съдържа поне 75 различни чуждестранни компонента. Отново най-голямата част от тях са от американски произход. Документирано е наличие на части от Швейцария (STMicroelectronics, U-blox), Тайван, Китай и Германия.

Това потвърждава системната зависимост на иранските и руските дронове, дори на базовите им варианти, от глобалната верига за доставки на съвременна гражданска електроника. Докато тези вериги остават отворени, както производствените обеми, така и географията на ударите ще продължат да се разширяват.

Веригата за доставки на тези компоненти много рядко е директна и обикновено минава през няколко етапа. Първо, микрочипове и електроника се произвеждат легално в САЩ, Европа или Азия като стоки за гражданска или двойна употреба. След това те се продават чрез международни дистрибутори или търговци. На този етап продуктите нямат пряка връзка с военна употреба.

Следващата стъпка е реекспорт през страни посредници. Кухи фирми в Турция, ОАЕ, държавите от Централна Азия и Южен Кавказ закупуват компоненти като „електроника с общо предназначение“, след което ги продават и формално това изглежда като стандартна търговска сделка.

От там електрониката достига до Русия и Иран, където се насочва централизирано към монтажни мощности – включително производствената площадка в Алабуга. Някои пратки преминават през мрежи от малки търговски фирми, което позволява поръчките да бъдат разделяни на малки партиди, затруднявайки достигането до крайния потребител.

Използването на масова гражданска електроника прави тези подобни възможни: повечето от  компонентите не се класифицират като забранени военни стоки, поради което не изискват строг контрол върху употребата им.

Украйна се научи да сваля дроновете „Шахед“ по-ефективно. Прехващането обаче е реакция, а не решение. Докато глобалните вериги за доставки са отворени за реекспорт, производството на тези дронове неминуемо ще расте. Днес въпросът за международната сигурност не опира само до разработката на системи за ПВО, но и до способността на демократичните държави да засилят експортния контрол, да затворят сивите пътища за доставка и да превърнат санкциите в реален инструмент за възпиране, а не в обикновени декларации.