Пентагонът внедрява украинска система за борба с дронове в авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия.

🇺🇸🤝🇺🇦 Американската армия е разгърнала украинска технология за противодействие на дронове в една от ключовите си военновъздушни бази в Саудитска Арабия, с която да отблъсква ирански удари, които по-рано доведоха до загуби на авиационна техника и личен състав. Това съобщи Reuters, позовавайки се на петима свои източника.

Според агенцията украински специалисти са пристигнали в авиобаза „Принц Султан“, разположена южно от столицата Рияд, и обучават американски военнослужещи да работят със Sky Map – платформата, използвана от украинските сили за засичане на дронове, включително от иранската серия „Шахед“, и за координация на прехващачи.

„Принц Султан“ е основният преден опорен пункт на САЩ в Персийския залив, след като към края на 2019 г. Пентагонът премести там значителна част от въздушните си активи в региона. В базата е съсредоточена и съществена част от американската бойна авиация, действаща в Близкия изток.

Използването на украинска система бележи рядък пример за директно прехвърляне на оперативен опит от войната с Русия към американските военни в Близкия изток. Доминиращите в арсенала на САЩ комплекси Patriot и THAAD са проектирани срещу балистични и крилати ракети; защитата срещу ниско летящи и евтини ударни дронове, каквито Ислямската република и свързани с него въоръжени милиции използват в редица атаки срещу американски обекти в Близкия изток, изисква различна комбинация от сензори и прехващачи.

Sky Map е украинска система за ситуационна осведоменост, развита в хода на пълномащабната война срещу Русия. Тя интегрира данни от радари и други сензори в единна картина на въздушната обстановка и насочва средствата за борба с дронове към целта. Практиката за масово сваляне на „Шахеди“ с евтини прехващащи се оформи в украинските въздушни части под натиска на редовните руски масирани удари.

Съобщението идва след публични изявления на президента Доналд Тръмп, че САЩ не се нуждаят от помощта на Украйна. На оперативно ниво Пентагонът следва различна логика, внедрявайки челния опит и решенията на украинската отбрана в защитата на собствената си инфраструктура в Близкия изток.

 

📸 Снимка: Войник от групата „Hunter“ (Ловец) на 208-ма Херсонска зенитно-ракетна бригада на Украйна държи в ръката си дрон-прехващач по време на изпълнение на бойни задачи в Украйна на 4 март 2026 г. (Nina Liashonok/Ukrinform)

Невероятни кадри от попадения на иранска ракета в близост до американски военни.

🇮🇷🚀🇺🇸 Невероятни кадри, заснети от американски военнослужещ, запечатват момента на попадение от иранска балистична ракета на територията на авиобаза „Принц Султан" в Саудитска Арабия.

Атаката беше проведена през нощта на 27-28 март с най-малко 6 балистични ракети и 29 безпилотни апарата, насочени срещу обекта, съобщи Washington Post. При удара бяха ранени 15 американски военнослужещи, за 5 от които Al Jazeera докладва, че се намират в тежко състояние. Различни източници посочват различни цифри: Military Times съобщи за 12, докато CBS News – за 10 ранени.

Сателитни снимки и геолокирани кадри, разпространени от NBC News, потвърдиха унищожаването на самолет E-3 Sentry – въздушна платформа за ранно предупреждение и контрол на стойност от около 500 млн. долара. Загубата му е оперативно значима, тъй като е ключов елемент от способностите за наблюдение на въздушни и ракетни заплахи в региона. Според Military Watch Magazine заместване на унищожения въздухоплавателен съд е невъзможно преди началото на следващото десетилетие поради спирането на производствената линия. При ударите са повредени и най-малко три въздушни танкера KC-135 Stratotanker, всеки на стойност около 53 млн. долара.

Ударът по „Принц Султан" е част от продължаващата ракетна кампания на Техеран като отмъщение за ударите на САЩ и Израел по Иран, започнали на 28 февруари. Оттогава изстреля стотици балистични ракети и дронове срещу почти всички страни в Близкия изток, най-вече американските бази в Бахрейн, Йордания, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ. На 3 март ирански снаряд порази Ал-Удейд – най-голямата база на САЩ в Близкия изток, разположена в Катар, без да причини жертви, съобщи ABC News. На 20–21 март Иран опита да изстреля две балистични ракети с междинен обсег по съвместната военна база Диего Гарсия в Индийския океан на разстояние около 4000 км от иранска територия. Ракетите бяха прехванати или се разпаднаха във въздуха.

Броят на потвърдените военни загуби от началото на конфликта достига 13 загинали и повече от 300 ранени, а според данни от множество американски медии. На 30 март ОАЕ съобщиха, че са прехванали 11 балистични ракети и 27 дрона, изстреляни от Иран в рамките на един денонощие, а хутите в Йемен обявиха влизането си във войната с ракетен удар по Израел, съобщи CNN.

Конфликтът продължава да се разширява. На 31 март бяха документирани мощни експлозии над иранския град Исфахан — дом на ключови военни и ядрени обекти — в резултат на американски удар, съобщи Euronews. Междувременно президентът Тръмп заяви в Truth Social, че ако не бъде постигнато споразумение и Ормузкият проток не бъде отворен отново, САЩ ще унищожат иранските електроцентрали, петролни кладенци и остров Харг — основният ирански петролен терминал.

Иран унищожи американски самолет за ранно предупреждение E-3 Sentry в Саудитска Арабия

🇺🇸🇸🇦 Снимки, публикувани онлайн, показват унищожен самолет за ранно предупреждение E-3G Sentry на авиобаза „Принц Султан" в Саудитска Арабия. Кадрите отговарят на машината с борд 81-0005 от 552-ро крило за въздушен контрол в Тинкър, Оклахома, засечена на базата в последните седмици.

Ударът беше нанесен на 27 март с комбинация от 6 балистични ракети и 29 камикадзе дронове, изстреляни от Иран. Според Washington Post 15 американски военнослужещи са били ранени, шест от които са в тежко състояние. Освен E-3G, на пистата са повредени и няколко самолета-цистерни KC-135 Stratotanker.

Изтеклите снимки показват фюзелаж, разкъсан в горната си част, разпръснати отломки по перона и екипи в защитно облекло около останките. На опашката ясно се чете кодът OK и номерът 0005, което потвърждава машината. Сателитни изображения, публикувани от The Aviationist, показват термични следи и структурни повреди, съвместими с активен пожар в зоната на стоянката.

Загубата е чувствителна. ВВС на САЩ разполагат с едва 15 оставащи броя E-3 Sentry – платформа, въведена в експлоатация през 80-те години и предвидена за поетапно извеждане до 2029 г. До началото на операция Epic Fury в края на февруари 6 машини (37,5% от целия парк) бяха прехвърлени от база Елмендорф в Аляска и Тинкър в Оклахома към Европа и Близкия изток. Но реалното въздействие е по-тежко, отколкото чистата аритметика подсказва. Средната mission-capable rate на флота за фискалната 2024 г. е била 55,68%, което значи, че във всеки даден момент едва около 9 от 16-те машини са били годни за мисии. 6-те разгърнати в региона са не просто над една трета от общия парк, а близо две трети от самолетите с реални оперативни способности. Унищожаването на една от тях свива и без това тесния резерв допълнително.

E-3 не е просто разузнавателен самолет. Той изпълнява ролята на въздушен команден център, координиращ изтребители, танкери и коалиционни операции в реално време с радара AN/APY-2, монтиран в характерния въртящ се купол над фюзелажа. Именно задната част на машината, където е закрепен куполът, изглежда е понесла най-тежки поражения – факт, който Defence Security Asia предполага за целенасочен. Загубата дори на един екземпляр стеснява зоната на радарно покритие, забавя координацията на бойното пространство и затруднява управлението на въздушното зареждане – функции, които нямат лесен заместител в театъра на операциите.

Проблемът се задълбочава от неяснотата около наследника на E-3. През 2022 г. ВВС на САЩ избраха Boeing E-7A Wedgetail, платформа на базата на Boeing 737, като заместител с планирана оперативна готовност към 2027 г. Програмата обаче беше отменена от Пентагона през юни 2025 г. Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви пред Конгреса, че E-7 е „закъснял, по-скъп и прекалено амбициозен" и изрази съмнение, че самолетът може да оцелее в евентуален конфликт с Китай. НАТО също се оттегли от съвместната поръчка на E-7 през ноември 2025 г. Вместо това Пентагонът предложи решение в две стъпки:

• краткосрочен план – създаване на съвместно експедиционно звено от пет броя E-2D Hawkeye за 150 милиона плюс поръчка на нови E-2D за 1,4 милиарда долара;
• дългосрочен план – прехвърляне на функциите за ранно предупреждение към космически базирани сензори, чиято оперативна готовност не се очаква преди началото на 30-те години.

Решението срещна остра съпротива. 16 пенсионирани генерали четири звезди от ВВС, сред които петима бивши началници на щаба и двама върховни командващи на НАТО, адресираха безпрецедентно публично писмо до Конгреса, в което определиха отмяната на E-7 като „скъпоструващ и стратегически погрешен ход". Конгресът се вслуша: в проекта на NDAA за 2026 г. бяха заложени 647 милиона допълнително финансиране за E-7 и изрична забрана за използване на бюджетни средства за прекратяване на договора с Boeing.

В началото на март 2026 г. ВВС присъдиха на Boeing два договора за обща стойност от 5 милиарда долара за продължаване на разработката – макар без твърд ангажимент за серийно производство. Министърът на ВВС Трой Мейнк заяви, че ведомството ще изпълни указанието на законодателите, но добави: „Да изготвим план не означава, че ще го включим в бюджета."

Междувременно E-2D Hawkeye – значително по-малък, по-бавен и с по-ограничен обхват от E-3 и E-7 – няма как да запълни изцяло оперативната празнина. По данни на The War Zone няколко E-2D вече са пренасочени ускорено към Близкия изток след удара, но самолетът не се интегрира толкова безпроблемно в операции, доминирани от реактивни изтребители, колкото E-3 с неговата скорост и издръжливост.

Атаката срещу „Принц Султан" е пореден ирански удар по американска инфраструктура в Близкия изток. От началото на войната 13 американски военнослужещи загинаха, а над 300 са ранени. Загубата на E-3G Sentry, оценяван на около 500 милиона долара, е не просто най-скъпият единичен удар от началото на кампанията, но и тактическо събитие с оперативни последици, надхвърлящи стойността на самия самолет. Резултатът е стареещ, свиващ се и незаменим парк, натоварен с най-трудните си мисии в последните години от своя експлоатационен живот – без ясен наследник на хоризонта.