Свален над Иран американски полковник описа 50 часа зад иранските линии

🇺🇸🪂 Американският полковник, свален над Иран в началото на април и евакуиран от страната 50 часа по-късно, разказа за първи път за преживяванията си. Операторът на оръжейните системи – задният член на двуместния екипаж, който управлява част от сензорите и въоръжението – говори пред Нора О’Донъл в ефира на предаването 60 Minutes по CBS в неделя, 13 септември. Пентагонът продължава да пази в тайна самоличността както на него, така и на пилота. В ефир полковникът беше представен само с позивната си по време на мисията – „Браво“.

Самолетът е F-15E Strike Eagle с позивна Dude 44 и отличителни знаци на 494-та изтребителна ескадрила от състава на 48-о изтребително крило, базирано в Лейкънхийт, Обединеното кралство. Поразени с преносим зенитно-ракетен комплекс с инфрачервена глава за самонасочване през сутрешните планински местности на 3 април, южно от Исфахан, докато екипажът изпълнявал ударна задача. Оръжието струва около 100 хил. долара, а самолетът – около 30 млн. долара.

Ракетата е поразила парашута. „Браво“ катапултирал, но куполът не се разгънал и през цялото падане той се опитвал да освободи или откъсне заплетените платнища. „Когато погледнах нагоре и не видях парашут, това беше най-ужасяващото нещо, което съм виждал“, каза той пред CBS.

По оценка на военните полковникът се удря в земята със скорост от 110-160 км/ч. Чупи гръбнак, едната си ръка и рамото, навехнал глезен и получава разкъсвания по главата и лицето. Пилотът с позивна „Алфа“ се приземил благополучно на около 8 км от него и бил прибран близо 6 часа по-късно.

Въпреки счупения гръб „Браво“ успява да се отдалечи от мястото на приземяване и да изкачи било на около 2100 метра надморска височина в планинската пустинна част на Загрос, изложен на студени температури и силен вятър. Разполагал с пистолет, средство за комуникация и авариен радиомаяк. За останалото разчита на своята подготовка за оцеляване, укриване, съпротива и бягство – стандартно обучение за бойни екипажи, известно с английското съкращение SERE.

Полковникът прекара близо две денонощия почти без вода и храна, свит в скална цепнатина. Ирански сили го издирвали, като в един момент се приближили на няколкостотин метра от укритието му. Междувременно държавната телевизия в Техеран обявила награда за залавянето на екипажа.

Първото съобщение, което успял да изпрати, било кратък доклад за състоянието му: „Ранен съм. Движа се. Бог е добър.“ „Веднага щом намерих място, което ми осигуряваше някакво прикритие, започнах да работя по връзката“, разказа той. Последното изречение му идва в момента, когато за пръв път успява да осмисли всичко преживяно.

Сигналът от радиомаяка обаче не води до незабавна спасителна операция. ЦРУ потвърждава, че летецът е жив, едва на 4 април сутринта, след като наблюдава предполагаемия район от 65 км разстояние. Оттогава насетне цялата операция се планира около една точка на картата.

„Алфа“ е изведен през деня с участието на 21 летателни апарата. За спасяването на „Браво“ е задействана несравнимо по-мащабна сила: 155 летателни апарата в нощна операция, няколкостотин души във въздуха и хиляди военнослужещи и специалисти в поддържащите звена.

В операцията участват 4 бомбардировача, 64 изтребителя, 48 самолета цистерни за дозареждане с гориво във въздуха и 13 спасителни самолета и вертолета. Стратегически бомбардировачи B-1B Lancer хвърлят до 100 бомби с тегло по 900 кг, за да подавят заплахите, идващи по маршрутите до района на мястото, където се укрива. 9 самолета се насочват към точка за заблуда на 40 км разстояние от действителната локация на летеца. Хегсет описва задачата пред CBS без уговорки: „Живи или мъртви, отиваме да ги приберем.“

На територията на Ислямска република Иран са спуснати над 90 души: оператори от 1-ви оперативен отряд „Делта“, военноморско звено DEVGRU (SEAL Team 6), 160-и авиационен полк за специални операции и 427-а ескадрила на ВВС, както и парашутисти спасители.

Това са първите американски военнослужещи на иранска земя от 46 години. Предният случай е през април 1980 г. по време на операция „Eagle Claw“ за освобождаване на американските заложници в Техеран, която завършва със сблъсък в пустинята между самолет за дозареждане във въздуха и хеликоптер, осем загинали американски военнослужещи и изоставена техника.

Този път жертви няма, но операцията отново струваше на САЩ няколко самолета. Два MC-130J Commando II, които трябва да изведат командосите и спасения летец, затъват в мокрия пясък на импровизиран преден пункт и не успяват да излетят. Военните ги унищожават с експлозиви, за да не бъдат пленени от иранската страна, и изпратили други самолети. Всеки от двата самолета струва около 100 млн. долара.

Докато пристигне заместващият транспорт, командосите остават за кратко без възможност за евакуация. Унищожени са и леки хеликоптери MH-6 Little Bird, превозени разглобени и сглобени повторно на място. Не на последно място един щурмови самолет A-10 Thunderbolt II e повреден, а неговият пилот катапултира над Кувейт, откъдето впоследствие е прибран.

„Браво“ е евакуиран успешно на разсъмване в неделя, 5 април – Великден по Григорианският календар. Появата на парашутиста-спасител на планинското било е „един от най-хубавите мигове в живота ми“, каза полковникът и допълни, че не намира по-точен начин да изрази чувството си от едно просто „благодаря“.

Собственото му обобщение беше по-сухо: „Не позволявай липсата на мотивация да те отведе до иранската телевизия.“ Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн сподели, че за задния член на екипажа Пентагонът е изпратил и още повече хора и техника, ако се е наложило.

Режимът в Техеран отрече версията на Пентагона. Държавната телевизия на Ислямската република излъчи кадри, показващи отломки от изтребител F-15E Strike Eagle като военен трофей и оспори разказа на САЩ за унищожаването на двата MC-130J.

Интервюто бе излъчено ден след като CNN описа как се е стигнало до появата на полковника пред камера. Според телевизията, която цитира множество източници, политически назначения в екипа на министъра на отбраната Пийт Хегсет настоявали в предаването да участват както пилотът, така и операторът на оръжейни системи.

И двамата летци имат резерви. Единият дори пита дали ще му бъде разпоредено да участва в предаването. Военни изразяват опасения, че предаването може да разкрие секретни данни, докато войната продължава. Хегсет се среща насаме с летците и ги пита дали желаят да застанат пред камерата, вместо да им издаде заповед. „Алфа“ отказва.

Генерал Кейн, който също е изразил своите възражения, свързани с оперативната сигурност, все пак взима решение да се появи в предаването. Главният редактор на CBS News Бари Уайс лично настоява пред Хегсет телевизията да има изключителен достъп. Подготовката от страна на Пентагона минава под ръководството на Тами Радабо – старша съветничка на Хегсет и бивша продуцентка във Fox News.

Официалният говорител на Пентагона Шон Парнел определи публикацията на CNN като „пълна лъжа“. Той даде уверение, че и двамата летци са решили самостоятелно дали да вземат участие, защото става въпрос за тяхната история.

Опровержението обаче не засяга пряко основното твърдение на CNN. Телевизията не съобщава, че летците са получили заповед, а описва натиск, който не е прераснал в директно разпореждане. Фактът, че все пак е имало съгласие от страна на един от двамата, а другият е отказал, подкрепя твърдението на Пентагона, че формално участието е било доброволно, но сам по себе си не отхвърля сведенията за предхождащ натиск.

Говорителят на генерал Кейн Джоузеф Холстед отказа да коментира твърдения, приписани на анонимни източници. Той повтори, че американските сили ще направят всичко възможно, за да не изоставят никого.

Разказът на полковника е преди всичко история за издръжливост. Решението той да бъде излъчен обаче поставя друг въпрос – докъде може да стигне публичността, когато военната операция продължава.

Операция „Epic Fury“ навлиза в седмия си месец, меморандумът от Исламабад изтече на 17 август без план и намерения той да бъде подновен, а морската блокада на иранските пристанища бе подновена. Иранските части, които издирваха „Браво“ по билото през април, все още действат на терен, а публичният му разказ разкрива детайли относно начина, по който американските сили организират спасителни операции срещу тях. Пентагонът предупреди за съществуването на риска преди излъчването. Въпреки това политическото ръководство реши, че историята трябва да бъде разказана.

Хиляди кюрдски бойци са преминали подготовка в Израел за нахлуване в Иран

🇮🇱🕵️🇮🇷 Хиляди ирански кюрди са били изпратени от „Мосад“ на специално обучение на територията на Израел при което подготовката за операция по свалянето на режима в Техеран под кодовото име „Котаракът в чизми“, която Вашингтон е спрял на третия ден от февруарската война. Подробностите бяха съобщени от израелския Канал 13 на 30 август. Разкритието допълва две по-ранни публикации: разследването на Канал 12 от 29 март и материала на Надав Еял в Ynet от 13 юли.

Обучението не е било символичен жест към съюзник. Бойците са преминали през оперативни сценарии за самото навлизане, а заедно с подготовката им е бил въведен и поведенчески кодекс: посегателство срещу цивилни щяло да доведе до прекратяване на израелската помощ. Организаторите са настоявали колоните да носят монархистко знаме с лъва, а не кюрдското. Изборът на символ подсказва и политическия замисъл: не сепаратизъм, а смяна на властта в Техеран чрез чужда наземна сила.

Оперативният план е предвиждал израелските ВВС да разчистят коридора. Удари срещу обекти на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) по границата между Иран и Ирак е трябвало да отворят пътя на отрядите от Иракски Кюрдистан към градовете в северозападен Иран. Първата вълна е била планирана с участието на около 15 000 бойци, с разчет числеността им да нарасне до 150–200 хиляди, докато колоните напредват от град на град към столицата. Пред израелския кабинет по сигурността „Мосад“ дава прогноза за срив на режима в рамките на 1-3 години. Оръжието е било подсигурено от два източника: американски доставки и израелски арсенал, част от който е бил пленен от Хамас в ивицата Газа и Хизбула в южен Ливан, след което е бил пренасочен.

Политическият компонент на замисъла е носел конкретно име: Махмуд Ахмадинеджад. Според разкритие в публикация на The New York Times от 13 юли, израелската служба е полагала дългогодишни усилия относно  връщането на бившия президент на власт, а тогавашният ѝ директор Давид Барнеа е провел среща с него в Будапеща, в кулоарите на академична конференция. Барнеа е пропуснал консултация с премиера Бенямин Нетаняху, за да следи развитието по тази линия. Канцеларията на Ахмадинеджад отрече публикацията като холивудска измислица, определи изданието като известно с фалшивите си новини и отрече и твърдението, че бившият президент е бил поставен под домашен арест.

Всичко започва още през юни 2025 г. Замисълът се оформя непосредствено след операция „Изгряващ лъв“ – 12-дневната израелска кампания, в рамките на която бяха ликвидирани редица висши командири на IRGC и някои от най-видните учени в ядрената програма на Ислямската република и която показа колко дълбоко всъщност е проникнало „Мосад“ в командната структура на режима, който все пак оцеля. Целта на новата операция е била различна: не поражение на военната машина, а разпалване на всеобщи бунтове отвътре. Масовите демонстрации през януари са убедили Йерусалим, че моментът за действие най-сетне е дошъл, поради което срокът за изпълнение на плана е бил дръпнат напред.

На 11 февруари Барнеа и началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир представят замисъла пред администрацията на Тръмп. Реакцията е студена: държавният секретар Марко Рубио го определя като безсмислица, а директорът на ЦРУ – като нелепост. Няколко дни по-късно от Белия дом все пак идва зелена светлина, а Тръмп пита Нетаняху кога иска да започне и кога ще бъде готов.

На 22 февруари шест военно-политически организации на иранските кюрди – Демократическата партия на Ирански Кюрдистан (PDKI), Партия за свобода на Кюрдистан (PAK), Партия за свободен живот в Кюрдистан (PJAK), както и Организация на борбата за Ирански Кюрдистан (Habath) и две самостоятелни организации с названието „Комала“ – учредяват обща коалиция и обявяват за свои цели събарянето на иранския режим и гарантиране на правото за самоопределение. Към края на месеца отрядите са били обучени, оръжието е раздадено, а маршрутите за навлизане са съгласувани с израелските плановици.

На 28 февруари започва Epic Fury – съвместната кампания на САЩ и Израел, наречена от израелска страна „Ревящ лъв“. Същия ден загива върховният лидер Али Хаменей. Кюрдският компонент на плана не издържа и седмица. На 2 март иранските сили нанасят удари по бази на опозиционните групи в Ербил и убиват боец на PAK. Ден по-късно от Вашингтон пристига сигналът, който отменя всичко. Висш израелски представител описва момента с една дума: три дни след началото на кампанията Йерусалим е получил „Недей“.

Последва оперативен хаос. На 4 март PJAK призова населението в Рожхелат да изгражда местни съвети за самоуправление и самоотбрана. На същия ден i24NEWS обяви, че хиляди въоръжени бойци са предприели настъпление. На следващия ден самите групи отрекоха информацията, а IRGC я описа като подривна. Така и не се състоя сухопътна офанзива. Според репортаж на Ynet през границата все пак са преминали около 500 оперативни кадри – близо 30 пъти по-малко от планираната първа вълна от настъплението.

Публичното потвърждение дойде на 7 март. От борда на президентския самолет Air Force One Тръмп заяви, че е изключил този вариант и не желае кюрдите да навлизат в Иран, тъй като не бива войната да става по-сложна, отколкото вече е.

Зад това решение се очертават три отделни линии на натиск. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се е обадил лично на Тръмп и по-късно призна, че кюрдско нахлуване в Иран е можело да предизвика турски отговор и дори сблъсък между Турция и Израел; паралелно с това Анкара предупреди фамилиите Барзани и Талабани да не се включват. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс също се е обявил твърдо против офанзивата. Държавите от Персийския залив са дали сигнал, че евентуалният разпад на Иран и перспективата за дълъг период на нестабилност и дори гражданска война в 80-милионната нация ги плаши повече от ракетната ѝ програма.

Съпротивата срещу плана обаче не е дошла само отвън. Изследователският отдел на Военното разузнаване на Израел, начело с Шломи Биндер, е оценил вероятността за срив на режима като ниска и издаде писмено предупреждение, че поведението на отрядите трудно може да се прогнозира, подкрепата от страна на САЩ е неясна, а режимът в Техеран ще изключи интернета още с първите белези на въстание, а евентуален срив ще засили още повече стремежът към ядрен пробив на Иран. Офицери от разузнаването са описали плана като нереалистичен и пълен с пробойни.

По-късно министрите настояваха, че не са чули ясна военна критика; IDF настоя, че те са били предадени и устно, и писмено. „Мосад“ се опита да промени решението на САЩ, а Барнеа предложи заместващ вариант, за който и самите му автори признават, че е бил по-слаб и далеч по-неподготвен от оригинала. На 29 март Канал 12 обяви, че планът се е разпаднал окончателно под тежестта на изтеклата информация и взаимното недоверие между участниците.

Опозиционните групи платиха цената за участие, което така и не се състоя. „Комала“ съобщи, че за 39 дни война иранските сили са атакували нейните лагери и бази в поне 40 отделни обстрела, които продължили и след влизане в сила на примирието: на 17 юли ракети и дронове на IRGC поразиха лагера Заргуез южно от Сулеймания и убиха 9 новобранци на Пешмерга.

Вътре в Иран натискът придоби съдебна форма. На 1 юни в Алборз е извършена тайна екзекуция на Ашкан Малеки и Мехрдад Мохамадиния, осъдени за членство в PDKI, без предварително уведомление до техните семейства и адвокати. Правозащитни групи документират и масови арести за неопределен срок от време без връзка с външния свят, изтръгнати самопризнания и ограничения върху културната дейност в Рожхелат. Техеран поиска от Интерпол червени бюлетини срещу ръководители на PDKI, PJAK и „Комала“. На 23 юли те определиха единството помежду си като стратегическа необходимост – подбор на думи, който по-скоро говори за реакция след понесени загуби, отколкото за политически успех.

Местното население в Рожхелат плати отделна цена, освен тази за въоръжени формирования. По данни от правозащитни групи в протестната вълна, обхванала Иран от есента на 2025 г., са били убити между 240 и 257 демонстранти от региона. По време на войната там са загинали 21 цивилни и 10 души от въоръжените отряди при въздушни удари.

Междувременно режимът в Техеран не само не се разпадна, а мина в режим на бърза приемственост. На 8 март, малко над седмица след гибелта на върховния лидер Али Хаменей, синът му Моджтаба зае неговото място като върховен лидер. Наследяването премина без видима вътрешна борба, макар че новият лидер не се появи публично дори на държавното погребение на баща си през юли заради заплаха за покушение.

Войната приключи с примирие между Вашингтон и Техеран на 8 април, постигнато с посредничеството на Пакистан и обявено за безсрочно на 21 април. Прогнозата, представена пред кабинета по сигурността на Нетаняху, беше за срив на режима в рамките на 1-3 години. Наблюдаваният резултат бе приемственост в рамките на 8 дни.

Значението на разкритието е преди всичко в мястото, където е проведена подготовката. Провеждането на обучение и тренировки на бунтовническа групировка на чуждестранна територия са позната практика за големите разузнавателни служби. Превозването на хиляди чуждестранни бойци до собствената държава, обучението им там и последващото им връщане за навлизане в трета страна представляват качествено различно равнище на ангажираност.

Такава операция изисква логистика, добре прикрити бази и широко съгласуване в рамките на израелското военно-политическо ръководство, а същевременно прави страната директно отговорна за действията на бойците, които е обучил. Именно оттук следва и нуждата от кодекс за отношение към цивилното население.

Провалът е преди всичко на замисъла, не толкова на изпълнението. Разчетът, че 15 000 бойци ще привлекат към себе си 10 пъти повече си към Техеран, е стъпил върху предположението, че иранското общество чака само искра. Именно това допускане Военното разузнаване е отхвърлило още преди първият изстрел да отекне.

Поведението на самите отряди през март подкрепя тази критика: те решиха да не тръгват дори коридорът е отворен, защото им липсваше гаранция за дългосрочна подкрепа. Възможно е разбира се това „Недей“ да е дошло не толкова като оценка на военния риск, колкото от турския натиск. Основните следи за този прочит са разговорът на Ердоган с Тръмп и последвалото предупреждение на Анкара към иракските фамилии.

Двата прочита не се изключват взаимно. Думите на Тръмп от 7 март подкрепят тезата, че е искал да спре ескалацията на войната. В същото време хронологията очертава ролята на Анкара в окончателно решение.

Много вероятно е този инструмент да не е унищожен, а поставен в резерв. Отрядите продължават да бъдат там, оръжието е раздадено, маршрутите са картографирани, а обучението вече е проведено. Ако фракциите отново заемат позиции по границата и Ербил не ги възпре, това ще подсказва, че планът е бил отложен. Ако се задоволят с декларации, а Багдад продължи да настоява за разоръжаване, „Котаракът в чизми“ вероятно ще остане еднократната възможност, пропиляна за три дни.

Анализ: Как евтини дронове заместиха иранските радари при свалянето на F-15E?

🇺🇸✈️🇮🇷 Американският изтребител F-15E е бил свален от разчет с преносим зенитно-ракетен комплекс над южен Иран, след като дронове са подали на иранското командване местоположението, скоростта и курса на самолета. Това е заключение на Пентагона, предадено на The New York Times от неназован висш служител. Според изданието иранците са приложили тактики, заимствани от войната в Украйна, а оръжието, поразило изтребителя, има китайски произход.

Числото, около което е изграден целият доклад, е половин секунда. Толкова време е имал екипажът между първия признак за заплаха и попадението. За да се разбере значението на този интервал, трябва да се знае с каква апаратура разполага F-15E и какво липсва на борда му. Комплексът за самозащита на изтребителя следи радиочестотния спектър: приемникът засича кога чужд радар облъчва самолета и кога преминава в режим за насочване, а ответните мерки включват диполни отражатели, заглушаване и маневриране. Срещу зенитни оръжия с радиолокационно насочване тази последователност работи и се използва от десетилетия.

Срещу ракета с инфрачервено насочване обаче тя не помага, защото подобен боеприпас не излъчва сигнал в , който приемникът да засече. Ракетата може да бъде открита оптично по факела на двигателя в началния участък от полета, но за това е необходим отделен сензор за предупреждение за приближаваща ракета. Транспортните самолети и бойните хеликоптери разполагат с подобни системи от десетилетия. F-15E не.

Това не се променя и с внедряването на EPAWSS – новия комплекс за електронна война, който постепенно заменя проектирания през 70-те години AN/ALQ-135 в строевите ескадрили. EPAWSS може да задейства контрамерки срещу инфрачервени заплахи, но нужните датчици за тяхното откриване не са монтирани на самолета. Оттук идва и основната неяснота в доклада: F-15E не притежава собствено средство, с което да засече подобна заплаха, а Пентагонът не е обяснил откъде е получен интервалът от половин секунда. Нито разследването, нито записите от сензорите са публикувани.

Физическите ограничения на преносимия комплекс стесняват възможния сценарий. Системите от същото поколение, в това число китайските, действат срещу цели на височина до около 3,5 км. Попадението значи, че изтребителят е летял в този височинен слой – достатъчно ниско, за да бъде достигнат от оръжие, което един човек може да носи на гръб и да изстреля без радарна поддръжка. Именно поради това по-важният елемент е предходният: как разчетът е получил информация накъде и кога да насочи оръжието.

На 3 април съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел навлизаше в петата седмица от началото си. Тя започна на 28 февруари с около 900 удара в първите 12 часа, насочени именно срещу зенитно-ракетни позиции, радари и командни пунктове. Класическата система за ПВО е сред първите цели на кампании от подобен вид, защото е скъпа, сравнително неподвижна, зависи от ограничен брой ключови възли и излъчва електромагнитни сигнали. По-големи шансове да оцелее има онова, което е разпръснато, евтино и пасивно, а Иран е изграждал именно такъв резервен отбранителен слой още години преди войната.

Тук се появява ролята на дроновете. Не е нужен рояк или автономно координирано поведение. Един апарат с камера, който се намира на достатъчна височина, може да подаде посоката, приблизителната скорост и височината на преминаващ самолет. Няколко такива апарата, разположени в различни точки по очаквания коридор, могат да очертаят линията на подхода и времето на пристигане.

По стандартите на радарна мрежа това е непълна и неточна картина, в която случайността е значителен фактор. Тя обаче може да бъде достатъчна, за да превърне разчета с преносим комплекс от екип, който просто очаква появата на цел, в екип, който знае накъде да гледа и кога да бъде готов за стрелба.

Втората възможност е още по-съществена. Полезен товар за радиотехническо разузнаване може да засича излъчването на самолетния радар и връзките. При няколко разпръснати въздушни носителя на широка площ разликите във времето и посоката на прием позволяват и приблизително определяне на местоположението.

Наземните станции могат да изпълняват същата задача, но не притежават нито директната видимост, която осигурява височината, нито същата подвижност. Освен това работата на въздушните носители би могла да се съчетае с примамки, които карат радара на противника да се включи и така да разкрие собственото си местоположение.

Иран познава тази комбинация по-добре от повечето държави: страната първа въведе на въоръжение своя барражираща зенитна ракета. Апаратът, известен на Запад като 358, а официално като „Сакр-1“, тежи около 58 кг, достига височина от близо 8500 метра и може да обикаля в район с радиус до 100 км, докато издирва цел. Системата вече е сваляла американски дрон MQ-9 Reaper.

Ограниченията на този отбранителен слой трябва да бъдат назовани точно, за да не се стига до прекомерно широки изводи. Мрежата от въздушни наблюдатели остава многократно по-слаба от стационарна радарна система, свързана с команден пункт. Покритието ѝ е накъсано, данните са приблизителни, комуникацията е уязвима, а вероятността изобщо да бъде засечен дадена самолет зависи в голяма степен от случайността.

Истински интегрирана мрежа, в която данните се обменят между самите носители и обработената картина постъпва в реално време, изисква много по-високо техническо равнище и инфраструктура за управление. Нищо в публично известната информация не показва, че Техеран разполага с подобна система.

Реалното предимство на подхода е друго. Мрежите за откриване и проследяване на самолети съпътстват военната авиация още от нейното възникване, а изнасянето на някои средства за наблюдение във въздуха с прости летателни апарати не представлява изключителен технически пробив. Именно затова подобна схема е достъпна за всяка страна, която е загубила скъпата си радарна система, но е запазила хората, камерите и радиостанциите си.

Загубите в кампанията показват защо този сценарий не може да се отхвърли като екзотика. Според доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ, цитиран на 15 май от Макензи Ейглън от Американския предприемачески институт, САЩ са загубили 42 летателни апарата в операция Epic Fury:

• 24 × многоцелеви дрона General Atomics MQ-9 Reaper
• 4 × многоцелеви изтребителя McDonnell Douglas F-15E Strike Eagle
• 1 × стелт изтребител Lockheed Martin F-35A Lightning II
• 7 × самолета-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker
• 1 × самолет за далечно радиолокационно откриване и управление Boeing E-3 Sentry
• 2 × военно-транспортни самолета Lockheed Martin MC-130J Commando II
• 1 × хеликоптер за бойно търсене и спасяване Sikorsky HH-60 Pave Hawk
• 1 × разузнавателен дрон Northrop Grumman MQ-4C Triton
• 1 × щурмови самолет Fairchild Republic A-10 Thunderbolt II

В общия брой влизат както небойни загуби, така и самолети, унищожени умишлено от американските сили. Оспорва се и разграничението между унищожена и повредена техника. Въпреки това ключово съотношение се запазва: над половината загубени летателни средства са безпилотни – клас цели, срещу който подобни преносими зенитни комплекси могат да бъдат използвани ефективно.

Цената на едно попадение личи и от последвалата спасителна операция. Пилотът е бил изведен 7 часа след момента на катапултиране, а операторът на въоръжението – едва на 5 април. Тръмп описа операцията като включваща 155 самолета, сред които 4 бомбардировача, 64 изтребителя, 48 самолета за дозареждане във въздуха и 13 летателни средства за търсене и спасяване. На предната оперативна площадка са действали около 100 души от Силите за специални операции.

Иранските сили са свалили един A-10, а два MC-130J са получили технически откази. Американските сили са ги унищожили на земята заедно с 4 леки вертолета на 160-и авиационен полк за специални операции. Стойността на унищожената техника се оценява на около 300 милиона долара. В началото на цялата серия стои попадение на една изстреляна от рамо ракета.

Отделно от този доклад остава разказът, чрез който случаят влезе в публичното пространство през юни. По време на разпита пилотът описва пред разузнаването няколко свързани помежду си дрона, които по думите му се движели като едно тяло, с по-малки машини под по-големите „като крака“. В друг момент той говорил за „минно поле от дронове“.

CNN съобщи това описание на 23 юни, позовавайки се на 4-ма източници, и добави, че случаят е разделил разузнавателната общност отвъд океана, без на спора да е сложен край. Не са публикувани снимки, данни от сензори или официална оценка, които да потвърдят наличието на подобна формация. Пилотът освен това е получил мозъчно сътресение при катапултирането.

Напълно възможно е средството, което е осигурило целеуказване, да няма абсолютно нищо общо с онова, което пилотът е видял или си спомня, че е видял. Думата „рояк“ се използва свободно в медийни описания, но полетът на много машини в относително съгласуван строй сам по себе си не доказва автономно взаимодействие между тях.

Същите факти имат и едно далеч по-прозаично обяснение. Иран разполага с големи количества преносими зенитни комплекси, разпределени на широка територия, и почти сигурно ги е разположил предварително по коридорите, през които американските и израелските самолети вече са преминавали многократно. При достатъчна плътност на разчетите някой от тях може да получи възможност за стрелба без подадени отвън данни. За самото целеуказване чрез дронове обаче свидетелства само един неназован военен, а публично потвърждение от Пентагона липсва.

Двете обяснения не се изключват взаимно. Предварително разположен разчет, който получава информация за посоката на подхода, е именно съчетанието, способно да превърне случайното попадение в повтаряема процедура. Тъкмо това придава на доклада значение отвъд конкретния епизод.

Заимстването от Украйна остава най-слабо изяснената част от разказа. Източникът не уточнява дали става дума за конкретна разузнавателна схема, или за общата оперативна логика на войната там. Украинската практика е публично известна от години: евтини дронове водят наблюдение, засичат движение, извършват проследяването на цели, откриват действащи системи за ПВО и подават целеуказване на многократно по-скъпи оръжия. Дроновете прехващачи, използвани срещу „Шахед“, едновременно изпълняват и ролята на въздушни наблюдатели.

През пролетта над иранска територия са летели достатъчно американски и израелски дронове, за да има смисъл същият подход да бъде приложен и в обратната посока. Иран доставя дронове на Русия от 2022 г. и чрез това сътрудничество може отблизо да наблюдава развитието на използваните там методи.

Изводът се отнася и за други държави, включително за нас. На 10 юни Народното събрание на Република България одобри до 195 млн евро за 7 радара GM400α на Thales по европейския механизъм SAFE. Те са необходими: без тях няма разпозната въздушна картина и ефективно насочване на прехващачите.

Иранският случай добавя още един важен извод. Голямата стационарна станция е една от първите цели на противника, затова зад нея трябва да има допълнителен слой на отбрана – достатъчно евтин, за да е налице в количества, и достатъчно подвижен, за да не може да бъде предварително картографиран.

Обратната страна на същата икономическа логика вече се проявява по източния фланг на НАТО. Румънски изтребители F-16 свалиха 3 дрона през 3 поредни денонощия в края на юли, италиански изтребител свали още един над Латвия на 14 август, а на 8 август украински дрон-примамка „Майя“, отклонен от средства за електронна борба на руската армия, се взриви на 100 метра от бившия граничен пункт „Кардам“. Всеки от тези прехвати струва многократно повече от унищожената цел.

Много вероятно е Ислямската република да продължи да изгражда този отбранителен слой независимо от изхода на преговорите. Възстановяването на радарната мрежа изисква години и внос, който е ограничен от режима на санкции, докато средствата за въздушно наблюдение могат да бъдат произвеждани в страната и загубата им не води до съществени последици.

📸 Снимка: Жени, членове на паравоенната групировка „Басидж“, свързана с Революционната гвардия на Иран, с преносими зенитно-ракетни комплекси по време на парад. (Sobhan Farajvan/Pacific Press)

Единственият предно базиран самолетоносач на САЩ тръгва към Близкия изток

🇺🇸⚓🛩 USS George Washington се насочва към Близкия изток, за да смени USS Abraham Lincoln, който стои в Северно Арабско море от края на януари и вече е в морето 265 дни. За подготвяната ротация съобщи The Wall Street Journal, позовавайки се на официални лица от Пентагона, докато кабинетът на началника на военноморските операции отказа да обсъжда плановете за който и да е самолетоносач, като посочи оперативната сигурност. Самото движение на групата обаче се вижда: тази седмица тя мина Малакския проток от Южнокитайско море към Индийския океан, придружена от крайцера USS Robert Smalls и разрушителите USS Shoup и USS Benfold.

Числата зад смяната са рекордни. USS Abraham Lincoln отплава от Сан Диего на 21 ноември 2025 г. с повече от 5000 моряци и морски пехотинци на борда, спря за един ден в Гуам на 11 и 12 декември и оттам не влезе в пристанище цели 208 денонощия. Предишният връх за американски самолетоносач държеше USS Dwight D. Eisenhower с 206 последователни дни в морето през 2020 г. и USS Theodore Roosevelt със 160 дни през 2002 г. Рекордът е обявен от офицер на борда, но официално не е потвърждаван от ВМС. Поредицата се прекъсна едва на 7 юли, когато корабът се отби в Оман за презареждане; моряците, които изобщо слязоха, останаха затворени в охраняем участък на пристанището. Разгръщането трябваше да приключи през май и оттогава е удължавано без обявена дата за завръщане.

Групата беше пренасочена към Близкия изток през януари, преди американската война срещу Иран. От 28 февруари авиокрилото ѝ CVW-9 с изтребители F-35C нанася удари по ирански цели в рамките на операция „Epic Fury“, а от 13 април USS Abraham Lincoln стана ключова опора на режима около иранските пристанища: на 8 юни изтребител F/A-18 Super Hornet от палубата му извади от строя празния танкер „Маривекс“, плавал под флага на Палау. Общо 40 дни от разгръщането преминаха в непрекъснати бойни операции. Към днешна дата в северната част на Арабско море има втора авионосна ударна група начело със самолетоносача USS George H.W. Bush, а блокадата се държи с над 20 бойни кораба.

Точно това натоварване стигна до Конгреса. На 12 август сенаторът Ричард Блументал, член на комисията по въоръжените сили, изпрати до министъра на отбраната Пийт Хегсет, както и до временно изпълняващия длъжността министър на ВМС Хунг Као писмо със „сериозни притеснения“ за проточилото се разгръщане, изброявайки недостиг на основни припаси, замърсена вода, повредена канализация, влошено психическо здраве, рискове по палубата и прекъсната поща. Колегата му Рубен Галего поиска двупартийна делегация на Конгреса да посети кораба. 6 дни по-рано около 200 роднини на екипажа се срещнаха в Сан Диего с Као, с командващия военноморската авиация вицеадмирал Дъглас Верисимо с командващия надводните сили вицеадмирал Джоузеф Кейхил. Една съпруга разказа там, че на същия ден е получила съобщение от мъжа си, в което той пише, че се надява да не се събуди на следващата сутрин.

ВМС отричат част от описаното. Въз основа на данните, с които разполага командването, че не е установила ръст на докладваните суицидни мисли или опити за самоубийство в екипажа; признава прекъсванията на пощата, които обяснява с бойните действия, и съобщава, че праща допълнителни специалисти по психично здраве на борда. Потвърден е един случай: през юли моряк падна зад борда, беше изваден от водата със спасителна жилетка и без наранявания, а флотът го определи като епизод, свързан с психичното здраве. Разказите за няколко други опита идват от семейства и от действащи моряци, предадени от Stars & Stripes и Military Times, и не са потвърдени официално. В четвъртък Хегсет настоя, че сведенията за тежките условия на кораба са „напълно изопачени“, а всеки кораб, екипаж и капитан получава всичко, което може да му бъде осигурено; през април той и началникът на военноморските операции адмирал Дарил Кодъл нарекоха публикациите за недостиг на храна „фалшиви новини“.

На срещата в Сан Диего Као каза на семействата, че USS Abraham Lincoln ще бъде подменен от ударната група на USS Theodore Roosevelt, без да посочи кога. Седмица по-късно официалните лица описаха пред The Wall Street Journal друг кораб. USS Theodore Roosevelt се намира в Сан Диего след ученията RIMPAC 2026 и наскоро проведе плаване за близките на екипажа, тоест до Арабско море му остават и подготовка, и цял океан. USS George Washington вече мина в Индийския океан.

Цената на смяната се плаща в друг театър. USS George Washington е единствен американски самолетоносач с постоянна база извън континенталните щати; той стои в Йокосука от края на 2024 г., когато наследи USS Ronald Reagan, и излезе оттам на 10 май за първото си патрулиране през тази година. В края на юли групата действаше в Южнокитайско море, докато напрежението между Китай и Филипините се изостряше, а на 30 юли хвърли котва край Дананг за петдневен престой. Тръгването ѝ на запад оставя зоната на Седми флот без носач в момент, в който 11 американски кораба от този клас са разпределени така: 3 разгърнати, 3 в своите бази или в подготовка, 4 в ремонт и 1 в учебна роля. USS Harry S. Truman влезе през юни в процес по средносрочно презареждане на реактора, което ще го задържи до 2029 г. или по-късно; USS John C. Stennis се намира в същата процедура от 2021 г. и се очаква да бъде предаден през октомври; USS Ronald Reagan излиза от дока в Пюджет Саунд в края на август, но се връща към операции чак в началото на 2027 г.

Официалната версия, според която ротацията е решена преди оплакванията, отговаря на наблюдаваното до този момент. USS George Washington излезе от Йокосука през май за 6-месечно патрулиране и движението му на запад не се нуждае от ново решение, а Вашингтон така или иначе трябва да смени екипаж, подобрил всеки възможен предишен рекорд. Смяната на името обаче се случи за седмица: на 6 август семействата чуха USS Theodore Roosevelt, на 13 август официалните лица посочиха друг кораб. Вероятно натискът от Конгреса и от роднините промени не решението да има ротация, а кой я извършва и колко бързо. Ако е така, Пентагонът прехвърля износването от един екипаж върху друг и от един океан върху друг, без да сваля това, което го поражда – две авионосни ударни групи, задържани около крайбрежието на Иран, докато не дадат резултат преговорите за Ормузкия проток.

САЩ купуват прехващачи PAC-2 за пръв път от над 30 години

🇺🇸⚔️🇮🇷 Американската армия отново купува прехващачи от семейството PAC-2 за зенитно-ракетната система Patriot – първата вътрешна поръчка от повече от три десетилетия за ракета, влязла в служба още през 1990 г. и отдавна изместена технологично от по-новото поколение PAC-3.

Новината беше обявена от изпълнителния директор на Raytheon (официално част от RTX) Кристофър Калио по време на представяне на финансовия отчет на компанията за второто тримесечие на 23 юли. Операциите срещу Иран изразходват американските запаси от зенитни ракети с темп, който според независими оценки значително надхвърля капацитета за производство. Затова Пентагонът се обръща към всяка налична линия, която може да достави ракети в кратки срокове – включително към тази за по-старото поколение PAC-2.

„Raytheon получи близо 20 млрд долара нови поръчки, което доведе до съотношение между новите поръчки и приходите от 2,4 за тримесечието“, заяви Калио пред инвеститорите. „Тези поръчки включваха над 5 млрд долара за ефектори GEM-T за Patriot, основно от международни клиенти, както и първата вътрешна поръчка за производство на GEM-T от над 30 години.“

Съотношение между поръчки и приходи от 2,4 означава, че стойността на новите договори расте близо два пъти и половина по-бързо, отколкото компанията изпълнява вече натрупаните поръчки.

Калио не предостави допълнителни подробности, но според оценка на The War Zone става дума за договор, който американската армия е възложила на 30 април 2026 г. без публично известие. Той е модификация на действащ контракт с Raytheon за ракети GEM-T на стойност 441,6 млн. долара и е обозначен в съобщението на Пентагона като „в подкрепа на операция Epic Fury“ – кампанията срещу Иран, провеждана с прекъсвания от края на февруари.

Работата ще се извърши в Чеймбърсбърг, Пенсилвания, а цялата сума е подсигурена още при възлагането със специални фондове за фискалната 2026 г. Най-показателен обаче е срокът за изпълнение: доставка до 30 септември 2026 г., само пет месеца след подписването на договора. Това е изключително кратък период за оръжейна система от този клас, при която между поръчката и получаването обичайно изминават години.

Какво представлява GEM-T

GEM-T (Guidance Enhanced Missile-Tactical – „ракета с напреднало насочване-тактическа“) е единствената версия на PAC-2, която все още се произвежда. Нейната история започва с базовата версия PAC-2, която е въведена на въоръжение през 1990 г. Само година по-късно ракетата минава първото си бойно изпитание, когато системата Patriot е използвана срещу иракски балистични ракети „Скъд“ над Саудитска Арабия и Израел по време на войната в Персийския залив.

За разлика от по-късната PAC-3, която унищожава целта с директно попадение – т.нар. hit-to-kill принцип – PAC-2 разчита на осколъчно-фугасна бойна глава, която се взривява в непосредствена близост до целта и я поразява с облак от фрагменти.

В средата на 90-те години Raytheon започва производството на варианта GEM (MIM-104D), който получава подобрена система за насочване, проектирана за по-малки цели с по-ниска радарна отражаемост. После идва конфигурация GEM+, която увеличава точността и надеждността, а означението GEM-T първоначално се използва за модернизирани до този стандарт ракети MIM-104E, адаптирани за борба с тактически балистични заплахи.

Сегашната серийна ракета е резултат от тази поредица от подобрения.

Кога точно американската армия за последно е поръчвала новопроизведени PAC-2, не е напълно ясно. Причината е, че различните обозначения в семейството на ракетата затрудняват точното проследяване на датите, отбелязва The War Zone. Изявлението на производителя за „над 30 години“ обаче насочва към началото на 90-те години.

PAC-2 и PAC-3: различни роли, една система

Двете ракети днес не се конкурират, а се допълват. Съвременните пускови установки на Patriot използват смесени конфигурации от двата типа, а Комитетът по въоръжените сили на Камарата на представителите отбелязва в доклад от юни, че при реални бойни операции GEM-T допълва по-новата PAC-3 MSE.

По-старата и по-голяма ракета остава по-икономичният вариант срещу самолети и крилати ракети, като запазва способност и срещу тактически балистични цели. По-скъпата PAC-3 от своя страна е проектирана основно за балистични заплахи, при които прякото попадение е решаващо.

Размерът на PAC-2 има и практическо значение. На мястото на една такава ракета в пусковата установка могат да бъдат поставени четири PAC-3. Затова конфигурацията на боекомплекта се определя на базата на очаквания профил на заплахата.

Разликата в цената е значителна. Бюджетът за фискалната 2027 г. оценява една ракета PAC-3 MSE на 5,3 млн. долара, докато GEM-T исторически струва най-малко 2 млн. долара, а вероятно и значително повече.

Въпреки това същият комитет отбелязва, че през последните години армията почти изцяло е насочвала покупките си към PAC-3. Затова той задължава министъра на армията да представи до 1 март 2027 г. доклад за наличните запаси, реалните потребности и възможностите за преодоляване на недостига.

Размерът на недостига

Колко сериозен е недостигът, се забелязва от едно просто сравнение. Според оценка, изготвена от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) през май, при операциите срещу Иран са използвани между 1060 и 1430 прехващача Patriot. Публично не е уточнено каква част от тях са PAC-2/GEM-T и каква са PAC-3.

На този фон априлската поръчка, при минимална единична цена от около 2 млн. долара за ракета, покрива най-много приблизително двеста прехващача. Дори ако всички бъдат доставени в посочения срок, това ще възстанови по-малко от една пета от количеството, изразходвано само в тази кампания.

А разходът не е приключил. Кампанията, започнала на 28 февруари с около 900 удара по противовъздушна отбрана, ракетна инфраструктура и командни центрове в Иран само през първите 12 часа, мина през кратко априлско примирие и последвалия 60-дневен Исламабадски меморандум от 17 юни.

Меморандумът се разпадна в началото на юли. След ирански обстрел по три търговски кораба в Ормузкия проток президентът Доналд Тръмп обяви споразумението за прекратено. Американската авиация стовари нови удари по най-малко 80 цели в Южен Иран през нощите срещу 8 и 9 юли, а Техеран отговори с атаки срещу американски бази в Бахрейн и Кувейт.

Всеки нов ирански ракетен залп срещу американски позиции в района на Залива изисква нови прехващачи. При сегашните производствени срокове тези ракети могат да бъдат заменени не за седмици или месеци, а след години.

Проблемът е глобален

Натискът върху производството на Patriot не идва само от Близкия изток. Украйна разчита на него като на единствената си доказана защита срещу руски балистични ракети и използва прехващачи с темп, който съюзниците все по-трудно компенсират.

Израел и арабските страни от Персийския залив също черпят от тези ограничени запаси. В по-дългосрочен план американското планиране отчита разширяването на ракетните арсенали на Русия и Китай, което върна противоракетната отбрана в центъра на стратегическите приоритети на Вашингтон.

Търсенето вече изпреварва производството дотолкова, че дори близки съюзници чакат на опашка.

Доставките за Швейцария бяха отложени още през 2025 г., а през април тя постави под въпрос дали изобщо ще продължи със сделката. Според медийни публикации Lockheed Martin е предупредила Германия, Полша, Япония, ОАЕ и Саудитска Арабия за несигурни срокове при доставките на PAC-3.

Индустрията се опитва да реагира, но резултатите ще се появят бавно. Lockheed Martin ускори съществено производството на PAC-3 и разкри новия вариант ACE, който трябва да е по-евтин и по-лесен за сглобяване. Raytheon създаде съвместно с MBDA Deutschland първата производствена линия за GEM-T извън Америка, в Германия. Тръмп обяви и лиценз за производство на прехващачи Patriot в самата Украйна. Тези инициативи обаче ще предложат реални количества ракети след години, а не след месеци.

Три направления за Вашингтон

Междувременно САЩ търсят решение в три паралелни посоки.

Първо, администрацията поиска от Конгреса допълнително финансиране от 67,1 млрд. долара, включително за възстановяване на запасите от критични боеприпаси. Недостигът в тази категория тревожи планирането на Пентагона още от първите години на войната в Украйна.

Второ, армията започна търсене на нов прехващач за Patriot с целева цена до 1 млн. долара за брой. Това е своеобразно признание, че в момента САЩ използват изключително скъпи ракети срещу заплахи, които в някои случаи са значително по-евтини.

Трето, Пентагонът се върна към дизайн от 90-те години.

Завръщане към миналото заради производството

Връщането към PAC-2 не представлява технологична преоценка, а реакция на производствено ограничение. Производствената линия за GEM-T остава активна. Международни поръчки на стойност над 5 млрд долара само през последното тримесечие поддържат непрекъснато производство и именно това прави тази ракета единствения възможен начин за добавяне на нови прехващачи Patriot в рамките на месеци, а не години.

Има и оперативна причина за поддържането на двата типа ракети. Както отбелязва комитета в Конгреса, смесените боекомплекти изискват едновременно наличието на PAC-2/GEM-T и PAC-3.

Но петмесечният срок за изпълнение, записан в договора, показва, че водещият фактор при решението е времето, а не промяна в американската военна доктрина. Ако текущият темп на разходи за отбраната на страните от Персийския залив продължи, по-вероятният сценарий е възстановяването на запаса да остане дългогодишен процес, при който използването на ракетите продължава да изпреварва производството.

Една поръчка за около 200 ракети няма да промени това съотношение.

Дали Пентагонът разглежда PAC-2 като временно решение или като трайно възстановена производствена линия, ще стане ясно по няколко измерими признака. Нови вътрешни поръчки за GEM-T през следващите месеци и отделно финансиране за тази ракета в бъдещи бюджетни заявки биха показали, че Вашингтон планира да запази линията активна.

Ако обаче производството отново бъде насочено основно към износ, а американските запаси се попълват само чрез PAC-3, априлският договор ще остане историческа аномалия – първата вътрешна поръчка за PAC-2 от повече от 30 години и вероятно последната.

Оцелели от удара в Кувейт: командването пренебрегна предупрежденията

🇺🇸🇰🇼 Оцелелите от най-смъртоносното нападение срещу американски военнослужещи от 2021 г. насам обвиниха командването, че седмици наред е пренебрегвало предупреждения за предстоящ ирански удар, оставяйки ги без защита срещу дронове и обърквайки евакуацията на ранените.

Показанията на над дузина военнослужещи, събрани в разследване на The Washington Post, публикувано на 12 юли, описват картина, коренно различна от официалната версия на Пентагона – за ирански ударен дрон, който на 1 март „се промъкнал“ през защитата на укрепен команден пункт.

Ударът е нанесен около 9 ч. местно време на 1 март, на втория ден от съвместната офанзива на Израел и САЩ срещу Иран, започнала на 28 февруари. Ирански дрон камикадзе, изстрелян от Аерокосмическите сили на Революционната гвардия, порази команден пункт на 103-то експедиционно командване за тилово осигуряване – резервна част на Сухопътните войски със седалище в Де Мойн, щата Айова, разположена в Порт Шуайба, индустриално пристанище в Кувейт. Загинаха 6 войници, а над 30 бяха с черепно-мозъчни травми, шрапнелни рани и изгаряния. Командният пункт се помещаваше в широк сглобяем фургон с минимална защита, на около 16 км разстояние от базата Арифджан, откъдето поделението се премести ден по-рано – разпръскване на силите, целящо да намали жертвите от очаквания ирански отговор. Сред убитите са капитан Коди Хорк, старши сержант Ноа Тийтдженс, старши сержант Никол Амор, сержант Деклан Коуди, майор Джефри О'Брайън на 45 години и старши техник-офицерът Робърт Марзан на 54. Шестимата загинали правят удара най-тежката загуба за американската армия след атентата при портал „Аби“ на летището в Кабул през август 2021 г., когато при изтеглянето от Афганистан загинаха 13 войници.

Разузнавателни оценки от януари сочели пристанището като вероятна иранска цел, а част от войниците твърдят, че лично са виждали обекта в списъци с потенциални мишени. На оперативни и разузнавателни съвещания около две седмици преди удара те започнали да настояват за анти-дрон средства. „Казаха ни: не се тревожете за защитата“, споделя един от тях. Позицията нямала никакви системи за прехващане на ракети, артилерийски снаряди и дронове – по думите на оцелелите „на практика никаква способност да свали дрон“. Сателитни снимки, анализирани от The Washington Post още през март, потвърждават, че укрепленията са били недостатъчни срещу въздушно нападение. „Преместиха ни по-близо до Иран, в дълбоко опасна зона, която беше известна цел“, казва друг военнослужещ. Логиката на разпръсването на силите се обръща срещу самата себе си в тези показания: ходът, замислен да направи поделението по-трудна мишена, го изважда от укрепения периметър на Арифджан и го поставя на цивилен пристанищен обект, който разузнаването вече е било отбелязало.

Седмици преди удара поделението поискало да се подсили и медицинската поддръжка – не само броя на медиците, така и наличността и достъпността на консумативите, но искането е останало без последствие. Нямало план за масови жертви, нито се провеждали репетиции и учения преди началото на кампанията. „Нямахме никаква подготовка“, казва старши сержант Ан Мари Кариър пред CBS News; „просто нямаше нищо предвидено за такъв случай“. След взрива не пристигнали линейки. Оцелелите сами превързвали и поставяли турникети с подръчни средства, реквизирали граждански микробуси и търсели най-близката болница в Кувейт, за да откарат ранените. Старши сержант Никол Амор била превозена в микробус без нужните консумативи и починала в болницата „Ал-Адан“. Майор Рамсботъм очаквал „върволица от линейки“, а установил, че „сме сами“. „Знам, че не изнесохме всички“, казва един от участниците в евакуацията.

Поведението на командването след удара е сред епизодите, настроили оцелелите срещу ръководството. Според разказа на The Washington Post, старши офицер, идентифициран от изданието с фамилията Барнс, напуснал сградата, вместо да помогне на ранените; вестникът описва решенията му след удара като една от няколкото болезнени точки в отношенията между войниците и командването. Вътрешното разследване на инцидента, което висшите военни ръководители финализират в момента, по сведения не разпределя вина и не препоръчва наказания – изход, оставил според репортажа мнозина от оцелелите огорчени и разтревожени, че същото може да се повтори.

Разривът между двете версии е сърцевината на историята. Министърът на отбраната Пийт Хегсет описа дрона като „squirter“ – единичен боеприпас, който „се промъкнал“ през защитата и случайно поразил укрепен команден пункт. Оцелелите отхвърлят тази рамка: „Да се твърди, че един дрон просто се е промъкнал, е лъжа“, казва един от тях; поделението „беше неспособно да осигури каквато и да е защита за себе си. Не беше укрепена позиция“. Тук показанията и физическите следи насочват към една посока, а официалната оценка – в друга. Сателитните снимки, обикновената каравана, липсата на средства срещу дронове и предупреждението от януари се съчетават по-скоро в предвидим резултат от разполагането на незащитен тилов възел в известна цел, отколкото в изключение, промъкнало се покрай надеждна защита. Вътрешен армейски доклад допълва, че иранското разузнаване вероятно е проследило движенията на американските части още преди войната – край системите за противовъздушна отбрана били открити GPS предаватели, закачени за балони и парашути, което сочи, че позицията може да е предварително картографирана.

Открит остава въпросът дали окончателните изводи, когато бъдат оповестени, ще доведат до реална отговорност. Опасението на оцелелите, че същите грешки могат да бъдат повторени, не е абстрактно. В началото на юли крехкото примирие между Вашингтон и Техеран рухна: САЩ подновиха ударите срещу 80 цели в Иран, а на 8 юли Иранската революционна гвардия обяви, че отново е поразила американски бази в Кувейт – сред тях Арифджан и Али ал-Салем, същата база, от която 103-то командване се беше разпръснало през март. При настоящата война провалът в защитата на войските, описан от оцелелите в Порт Шуайба, престава да е само разчистване на сметки с миналото и се превръща в отворен въпрос за настоящето.

📸 Снимка: Кадри от пристигането на тленните останки на шестима американски военнослужещи, убити при ирански удар с дрон в Кувейт, събота, 7 март 2026 г. във военновъздушна база Доувър, Делауеър.(White House / Daniel Torok)

Тръмп: Ако Иран отхвърли последното предложение, „бомбардировките започват“, ако приеме – войната приключва.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Ако Иран приеме последното предложение на САЩ, войната и блокадата срещу него ще приключат, заяви американският президент Доналд Тръмп, като в същото време заплаши с подновяване на ударите срещу Ислямската република при отказ.

„Ако приемем, че Иран се съгласи да даде това, което е договорено – което е, може би, голямо предположение – вече легендарната операция „Епична ярост“ ще приключи, а изключително ефективната блокада ще позволи Ормузкият проток да бъде ОТВОРЕН ЗА ВСИЧКИ, включително за Иран“, написа Тръмп в Truth Social.

Вчера държавният секретар на САЩ Марко Рубио, заяви, че операцията е приключила. „Постигнахме целите на тази операция“, каза той.

„Ако не се съгласят, бомбардировките започват и, за съжаление, те ще бъдат на много по-мощни и интензивни от преди“, заплаши Тръмп. От началото на примирието през април той отправи многократни заплахи за връщане към войната, но в крайна сметка избра да продължи опитите за постигане на споразумение чрез преговори.

 

📸 Снимка: Тръмп говори пред журналисти преди да подпише прокламация в Овалния кабинет на Белия дом на 5 май 2026 г. (AP Photo/Jacquelyn Martin)

231 американски танкера са разположени в авиобази в Европа и Близкия изток.

🇺🇸✈️ Към момента общо 231 въздушни танкера KC-46A Pegasus и KC-135 Stratotanker на ВВС на САЩ са разположени в бази извън континенталната част на САЩ, и конкретно в Европа, Средиземноморието и Близкия изток. Това показват данни, анализирани от Military Air Tracking Alliance, актуални към 22 април – датата, на която първоначалното двуседмично примирие с Иран трябваше да изтече. В крайна сметка то беше удължено от президента Доналд Тръмп, но разгръщане в подобни мащаби сочи, че Пентагонът поддържа и разширява бойната готовност в логистичната рамка, изградена в предходните седмици.

Снощи Тръмп обяви, че удължава едностранно примирието „докато иранското ръководство не представи единно предложение“ за край на войната със САЩ и Израел – решение, мотивирано според думите му от „сериозно фрактуриран“ политически режим в Техеран.

Преброяването разпределя:

🔴  106 танкера в „червената“ зона – бази, пряко свързани с ударни операции срещу Иран: Ал-Дафра (OMAM) в ОАЕ, Принц Султан (OEPS) в Саудитска Арабия, Диего Гарсия (FJDG) в Индийския океан и Бен Гурион (LLBG) и Рамон (LLER) в Израел.

🟠 Още 53 машини са в „оранжевата“ зона от предно разгърнати точки – Истре-Льо Тюбе (LFMI) във Франция, NAS Rota (LERT) в Испания, NAS Sigonella (LICZ) в Сицилия, Суда Бей (LGSA) на Крит, летище Отопени (LROP) край Букурещ и София (LBSF).

🟢 Допълнителни 63 танкера се намират в „зелената“ зона с обичайни постоянни бази – RAF Mildenhall (EGUN) в Обединеното кралство, Рамщайн (ETAR) и Щутгарт (EDDS) в Германия, Авор (LFOA) във Франция и Лажеш (LPLA) в Испания.

Само осем машини са регистрирани като завърнали се обратно в САЩ през последните две седмици. Авторът на картата изрично подчертава, че точното разпределение по отделни бази е задържано, в случай че бойните действия бъдат подновени.

Картината следва същинско натрупване, започнало през февруари, когато над 120 самолета, включително над 40 танкера KC-46 и KC-135, прелетяха Атлантика за броени дни. В пика на въздушния мост оценките говореха за 86 танкера в зоната на отговорност на CENTCOM и общо около 127 машини от двата типа, мобилизирани с разпределение до британски и европейски бази.

Сравнено с тези цифри, текущият брой от 231 машини напред разгърнати е осезаемо по-висок и отразява, че след началото на бойните действия през зимата логистичната рамка не само че не е разглобена, а значително е разширена.

Войната, която дава политическата рамка на разгръщанията, е на своя 52-ри ден от началото на съвместните удари на САЩ и Израел. Примирието, обявено в началото на април, тече паралелно с индиректни преговори, които забуксуваха: първият кръг в Исламабад на 11 април приключи без пробив, а Техеран заяви, че засега не изпраща делегация за нов кръг. Два въпроса остават нерешени – статутът на Ормузкия пролив, който Иран на практика затвори в началото на войната и чието пълно отваряне Тръмп постави като условие за примирието, и въведената от Вашингтон на 13 април морска блокада, която според иранската агенция IRNA „нарушава духа“ на постигнатите разбирателства и остава основната пречка пред напредъка в преговорите. Според CNN и NPR и двете страни са регистрирали нарушения на примирието, без досега те да ескалират до пълно подновяване на ударите.

Въздушните танкери са критичен логистичен елемент на тази архитектура: без тях ударните платформи като изтребителите F-15E и F-35 и тежките бомбардировачи B-2 и B-52 не могат да поддържат полети с голяма продължителност. През февруари западни експерти тълкуваха натрупването на KC-135 в Катар и движението на танкери към Крит и Рота като сигнал за предстоящи мисии на B-2 – предвестник на предстоящата тогава война.

Понастоящем фактът, че над 220 машини остават извън страната и едва осем са се прибрали през последните две седмици, означава, че Пентагонът гледа на настоящата тишина не като на деескалация, а единствено като на оперативна пауза – позиция, която позволява подновяването на ударните операции в рамките на часове, вместо на дни и седмици.

Присъствието на танкери на летище София и Букурещ попада в познат модел – двете летища многократно са използвани като транзитни точки по южния коридор на НАТО към Близкия изток. Присъствието им в оранжев цвят оперативно активна категория обаче означава, че според оценката на OSINT-общността те не участват в рутинна транзитна ротация, а се намират в рамките на логистичния периметър, който поддържа евентуалната възобновена кампания срещу Иран.

Индикаторът, който ще си струва да се следи в близките дни, е динамиката на „синята“ категория. Ако броят танкери, завърнали се в САЩ, започне осезаемо да нараства, това ще е първият очевиден сигнал, че Белият дом третира удълженото примирие като устойчив режим на тишина. Обратно, несъществуващ или низходящ трафик обратно към американска територия ще потвърди, че оперативната готовност се запазва като лост в преговорите и преди всичко – като гаранция, че въздушната кампания може да бъде подновена във всеки един момент.

OSINT: ВВС на САЩ продължават въздушния мост към Близкия изток – 66 полета за 4 дни.

🇺🇸✈️🇮🇷 Общо 1101 полета на Air Mobility Command (AMC) към ВВС на САЩ са били извършени към зоната на отговорност (AOR) на Централното командване на САЩ (CENTCOM) от началото на концентрирането на сили в Близкия изток в седмиците преди операция „Epic Fury“. Само през последните четири дни са извършени 66 полета на стратегически транспортни самолети.

34 мисии са маркирани като такива с неизвестна дестинация, а 17 от тях са добавени след 14 април. Данните бяха обобщени от Armchair Admiral, утвърден OSINT наблюдател на военната авиация, който следи полетите с открити радарни услуги и ACARS. Авторът се въздържа от изводи за крайните товари и получатели, но поставя акцент върху разминаването между прекратяването на огъня и стабилния ритъм на стратегическия въздушен мост – 10 дни след влизане в сила на временното примирие между САЩ, Израел и Иран, сключено на 8 април с посредничеството на Пакистан и разчетено за две седмици.

Разпределението на полетите се чете по-отчетливо, отколкото абсолютните числа. От авиобаза Поуп Фийлд в Северна Каролина (дом на 82-ра въздушно-десантна дивизия), на 17 и 18 април излитат над 10 стратегически товарни самолета C-17 Globemaster III с армейски код; част от машините са регистрирани към авиобаза „Крал Файсал“ в Йордания, друга – към авиобаза „Ал-Минхад“ и авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия.

От Въздушна база на морската пехота Бофорт в Южна Каролина, където са базирани морски ескадрили F-35B, шест C-17 се приземяват на авиобаза „Ал-Дафра“ в ОАЕ – базата, поемаща значителна част от присъствието на американски изтребители в Персийския залив от началото на годината. Три полета на C-17 са записани от авиобаза Овда в израелската пустиня Негев – стратегическа база, ползвана за операции с далечен радиус от страна на израелските ВВС. На въздушна база Мувафак Салти в Йордания пристигат четири машини с полети от Диего Гарсия, космическа база Петерсън и авиобаза Кадена – т.е. прехвърляне на ресурси включително от тихоокеанския театър.

Съставът на базите в списъка „неустановена дестинация" е особено показателен. Излитат мисии от авиобаза Бийл, авиобаза Офът (RC-135 за радиоелектронно разузнаване), авиобаза Крийч (ударни БЛА MQ-9 Reaper), авиобаза Холоман и авиобаза Канон (силите за специални операции на ВВС). Авиобаза Барксдейл в Луизиана, дом на 2-ро бомбено крило с B-52 Stratofortress, изпраща транспорти C-17 Globemaster III през Гандер, Канада – типичен подскок към Европа и Близкия изток. На Кемп Лемоние в Джибути кацнаха седем C-17, значителна част от които идват от Diego Garcia – британо-американската база в Индийския океан, често служеща като предна площадка за B-2 и B-52.

Тази композиция – въздушно-десантна пехота, морска изтребителна авиация, стратегически разузнавателни платформи, ударни дронове, логистика за бомбардировачи и подсигуряване към Йордания, ОАЕ и Израел – не се подрежда в модел на ротация или презареждане след приключила кампания. Медицинска евакуация също отпада като обяснение – бойни действия не са регистрирани от влизането на примирието в сила на 8 април.

САЩ възстановяват и разширяват своя ударен потенциал в Близкия изток, докато преговорите се движат към задънена улица. Техеран отказва да отвори Ормузкия пролив, на 13 април Белият дом обяви морска блокада, а краткото 10-дневно примирие между Израел и Хизбула, обявено от Доналд Тръмп на 16 април, подсказва, че северният фронт на Израел не е стабилизиран.

Реториката от Белия дом остава противоречива – съобщението от 8 април за „мир чрез сила" обяви операция Epic Fury за приключила, а паралелно с това логистичният отпечатък на въоръжените сили в Близкия изток не спира да расте. Комбинацията от морска блокада, прехвърляне на 82-ра въздушно-десантна, натрупване на разузнавателни и ударни активи и транспортна дейност от Кадена, Диего Гарсия и Овда почти сигурно сочи към подготовка за подновяване на бойните действия, а не към преход за деескалация. Дали това е мярка за натиск върху Техеран в рамките на преговорите или реална подготовка за нова вълна от операции, предстои да разберем след изтичане на двуседмичното примирие на 22 април.

Публикацията на Armchair Admiral и съпътстващата графика от Military Air Tracking Alliance не са потвърждение от официален източник и авторът многократно посочва, че неговите източници са FlightRadar, ADS-B и ACARS. Въпреки това профилът е утвърдено име в OSINT средите, а методологията му позволява независим преглед на публичната следа на Командването за въздушна мобилност – полезна мярка за състоянието на силовата архитектура около Иран.

ВМС на САЩ показаха столовите на USS Abraham Lincoln и USS Tripoli след вирални твърдения за недостиг на храна

🇺🇸⚓️🍱 ВМС на САЩ публикува снимки, които показват работата на столовите служби на самолетоносача USS Abraham Lincoln (CVN-72) и десантния кораб USS Tripoli (LHA-7), и двата разгърнати в Арабско море в близост до Иран, в отговор на появили се и впоследствие опровергани спекулации относно изчерпващи се хранителни запаси и влошени условия на борда, предизвикани от логистични ограничения в резултат на продължаващата война с Иран.

Публикацията е реакция на кадри, разпространени от близки на моряци и морски пехотинци през последните дни, включително снимки на оскъдни порции – малко количество месо с една тортиля за обяд, варени моркови и суха котлета за вечеря – както и оплаквания за липса на пресни плодове и зеленчуци и повреден кафе-автомат на USS Tripoli, който е в морето от над месец, откакто е напуснал пристанището си в Япония. На 17 април офисът на началника на военноморските операции излезе с изявление, че „USS Abraham Lincoln и USS Tripoli разполагат с достатъчно хранителни запаси, за да осигуряват на екипажите си здравословни ястия“, и определи докладите за недостиг и лошо качество на храната като „неверни“.

Контекстуално публикуваните снимки се появяват в момент, в който логистичното напрежение около операция Epic Fury беше допълнително видимо от временното спиране на пощата към 27 военни пощенски кода в театъра на бойните действия – мярка, която вече е отменена, след като активните бойни операции преминаха в режим на прекратяване на огъня от 8 април.

USS Abraham Lincoln е ядрен самолетоносач от клас Nimitz, а USS Tripoli – десантен кораб от клас America. Двата плавателни съда са ключови елементи от американските способности за проектиране на военноморска мощ по света.