Изтекли кадри от пет американски бази показват щетите от войната с Иран

🇺🇸🎯🇮🇷 Десетки ексклузивни кадри от американските бази в държавите от Персийския залив показват изгорели самолети, разрушени столови и пробити сгради. Снимките бяха публикувани от медийната мрежа MeidasTouch, остро критична към администрацията на Тръмп, заедно с техния партньор VALOR Media Network. С кадрите са приложени разкази на военнослужещи, цивилни договорни служители и семейства, които описват липса на укрития, командване, което е било неподготвено при началото на ударите, и близки, оставени сами да търсят изход. „Много по-зле е, отколкото хората си представят“, казва един от тях.

Всички събеседници на изданието са анонимни. Изданието твърди, че те многократно са били заплашвани с дисциплинарни наказания по Единния кодекс на военното правосъдие (UCMJ), ако говорят или споделят кадри от пораженията. Самата MeidasTouch отбелязва, че част от твърденията не са проверени независимо.

Отделните кадри за пръв път виждат бял свят, но мащабът на понесените щети вече е официално потвърден отчасти. На 14 септември генералният инспектор на Пентагона публикува първия си преглед на конфликта в периода от 28 февруари до 30 юни. Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че иранските удари са поразили или разрушили „стотици“ сгради и съоръжения в бази на САЩ в Кувейт, Бахрейн, Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия, Ирак, Оман и Йордания, а „десетки“ самолети са били унищожени или повредени. Това включва поне 30 разузнавателно-ударни дрона MQ-9 Reaper и поразени изтребители F-15E и F-35, самолети-цистерни KC-135 Stratotanker и хеликоптери AH-64 и MH-60. Пентагонът отговори, че инспектор „не е имал достъп до цялата информация, която има отношение към случая“. На следващия ден CBS News показа изпратени от действащи военнослужещи снимки от „Принц Султан“ в Саудитска Арабия и от Кемп Бюринг и Кемп Арифджан в Кувейт.

Най-разпознаваемият кадър в новината пристига от „Принц Султан“: самолетът за ранно предупреждение и контрол (AWACS) E-3 Sentry с бордови номер 81-0005 и откъсната опашка след удара на 27 март. CBS News показа същата машина от друг ъгъл още през септември. Air & Space Forces Magazine писа тогава, че един от поразените самолети е E-3 и вероятно не подлежи на ремонт, а Bloomberg, цитирайки един източник, го описа като унищожен – първата известна бойна загуба на самолет от този тип. При атаката бяха ранени над 10 души, а CENTCOM отказа коментар. Две седмици по-рано, на 13 март, на терен в базата са поразени пет броя KC-135, твърдят двама служители, цитирани от The Wall Street Journal. Източник на MeidasTouch пусна и снимка на стратегическия транспортен самолет C-17 Globemaster III, който според него е напълно унищожен, а останките били струпани набързо, за да не личи загубата. Пентагонът не е потвърдил загуба на C-17, а изданието признава, че не е успяло да провери твърдението.

Най-тежкият случай в публикацията е официално потвърден. На 17 юли ирански дронове и ракети удариха авиобазата „Муафак ал-Салти“ в Йордания. Редник Изабела Гонзалес, на 19 години, загина същия ден. Старши лейтенант Тайлър Фийхан, на 25, почина на 18 юли. Сержант Анджел Рампърсад, на 28, първо беше обявена за изчезнала, а на 25 юли Пентагонът потвърди, че открити на мястото останки са нейни. И тримата са служили в зенитноракетни части: Фийхан – във 2-ри батальон на 55-и полк на ПВО във Форт Браг, Гонзалес и Рампърсад – в 1-ви батальон на 57-и полк в Ансбах, Германия. Четирима ранени бяха изписани от болници в Йордания.

Свидетелите на MeidasTouch описват около три месеца почти непрекъснат обстрел от март нататък, толкова чест, че сирените не са успявали да предупреждават навреме. По техните думи в нощта на 17 срещу 18 юли балистични ракети и дронове са преминали през отбраната и са ударили казармите. Чували са хора да викат за помощ сред пламъците, но заради недостатъчната спешна помощ и липсата на подготовка не са успели да стигнат до тях. Базата е била пренаселена и хората не са стигали навреме до укритията. Пак според свидетелите при обстрела са повредени F-15, F-35, MQ-9 и хеликоптери. Докладът на инспектора посочва същите типове, но не уточнява в кои бази са повредени.

Тримата загинали не фигурират в отчета за операция „Epic Fury“. Пентагонът ги отчита в отделна категория „операции в чужбина“, която обхваща жертвите след 7 юли. През юли служител на Пентагона обясни пред AP, че категорията е създадена, защото „Epic Fury“ е приключила. По последните данни в системата за отчитане на жертвите загиналите са 21, а ранените 865. На „Epic Fury“ се падат 15 загинали и 417 ранени. Останалите 6 загинали и 448 ранени са след 7 юли. Данните са актуализирани в базата данни без публично съобщение, а двата нови смъртни случая станаха известни от The Washington Post, посочи Stars and Stripes на 10 октомври.

Според събеседниците на изданието след първите атаки част от военнослужещите в Кувейт са се пръснали из пустинята и 3 месеца са живели в бус, докато ги изпратят у дома. Снимки от Кемп Бюринг от септември показват база, която по думите им е почти изоставена и нощем не се допуска никой в големи части от нея. На 7 октомври CBS разкри, че както там, така и на предните позиции няма убити от вражески огън. Частите в ОАЕ казват, че не са получили никакво предупреждение за началото на бойните действия и не са имали укрития. Част от тях се изтеглили в хотели и си поръчвали храна за вкъщи, други сами изкопали окопи, а ръководството е било „без кормило“. Военнослужещ описва дроновете над базата си: „Нощем не можеш да ги видиш. Нямат светлини и се насочват по GPS координати. Звучат точно като малка Cessna. Нямаше защита срещу дроновете.“

Най-тежките обвинения идват от близките в Бахрейн, където е щабът на Пети флот на ВМС на САЩ. Той беше поразен още в първия ден на войната. Сателитни снимки, анализирани от New York Times, показват, че са унищожени 2 големи радарни купола или сателитни терминала и половината от складовия комплекс. Според източниците на MeidasTouch след атаките от юни 2025 г. местните командири са имали готов план за евакуация, а самолети са чакали на летището, но Пентагонът отказал евакуацията и семействата чули, че така „положението ще изглежда зле у дома“. Съпругата на военнослужещ разказва: „Използваха ни като пешки във войната. Имаше много възможности да ни изведат, ПРЕДИ нещата да се влошат. Самолетите стояха и чакаха заповедта, но онези, които решават, не наредиха евакуация на семействата, а после летището в Бахрейн беше повредено и останахме в капан.“

Хегсет вече бе давал разрешение за такова напускане лятото на 2025 г. Този път Пентагонът е разрешил на семействата в Бахрейн да напуснат доброволно на 28 февруари, в деня на първите удари. Още същия ден в следобедните часове обаче полетите са спрени до второ нареждане, след като около обед ирански ракети и дронове започнаха да удрят военноморската база и съседни жилищни сгради, съобщи Stars and Stripes. Министерството на вътрешните работи на Бахрейн потвърди, че летището е ударено от дрон. Нанесени са материални щети, но няма жертви. Флотът изведе 1300 членове на семейства, а през август им съобщи, че условията в Бахрейн не позволяват връщането им „в обозримо бъдеще“. Съпругата на цивилен служител по договор, която е предоставила част от кадрите, казва, че дни след началото на ударите се е измъкнала през Саудитска Арабия сама и със свои средства: „Никакво предупреждение, никаква организирана евакуация, никаква помощ. Като американска гражданка се почувствах напълно изоставена от своето правителство.“

Свидетели споделят, че са решили да говорят заради липсата на прозрачност и отсъствието на журналисти, прикрепени към военните части. Към юни нито една голяма медия не е имала репортер към американските части в региона, по данни на Columbia Journalism Review. Повечето акредитирани в Пентагона репортери на водещите редакции напуснаха сградата още през октомври 2025 г. в знак на протест срещу новите правила за работа там, а The New York Times ги оспорва в съда. През март Пентагонът не допусна фотографи на два поредни брифинга на министъра на отбраната Пийт Хегсет. Военнослужещите в публикацията описват срив на бойния дух и казват, че не знаят за какво се бият. „Някои от нас вече не ги е грижа дали ще живеят, или ще умрат“, казва един от тях.

Пентагонът оценява цената на войната на 33,4 млрд. долара към 29 юни, без разходите за възстановяване на самите бази, защото още не е определил присъствието си в Персийския залив занапред. Държавният департамент на САЩ изчислява щетите по дипломатически обекти в 4 държави на около 184 млн. долара.

Публикацията излиза, докато американското военно присъствие в региона отново се свива. На 21 октомври NBC News съобщи, позовавайки се на двама служители и двама души, запознати с решенията, че военни от базите в Йордания, Катар и Кувейт са част от изтеглените през последните дни, а на място остават главно ПВО разчетите и охраната. Според NBC прехвърлянето на личен състав прилича на онова преди ударите на 28 февруари. CENTCOM заяви само, че „редовно“ извършва ротации. Към 23 октомври Пентагонът не е отговорил публично на кадрите и свидетелствата.

Пентагонът вписа сред жертвите на войната с Иран офицер, загинал през март

🇺🇸⚰️ Пентагонът вписа в официалната си статистика за войната с Иран майор Сорфли Давиъс, офицер от Националната гвардия на Ню Йорк, починал на 6 март в базата „Кемп Бюринг“ в Кувейт, седмица след началото на операция Epic Fury. Заедно с неговата смърт в базата данни беше вписана и тази на жена моряк от ВМС, починала през септември. Така официалният брой на загиналите американски военни стигна 21, заедно с 865 ранени.

Промяната се появи вечерта на петък, 9 октомври, в Defense Casualty Analysis System (DCAS), системата, от която Конгресът и Белият дом получават официалните данни за убитите и ранените. За нея първи съобщи вестник The Washington Post. Репортерът на The Intercept Ник Търс в продължение на 6 месеца е поставял въпроса за случая на Давиъс в десетки писма и разговори с говорители на ведомството и в 10 публикации. Във вторник говорителката на Пентагона Патриша Кройцбергер му отговаря: „Ще проверя във ведомството. Нека се обърна към ръководството.“ Три дни по-късно, след нови напомняния в петък, числото в графата за смъртни случаи поради болест или нараняване извън бойни действия, отчетени към „Epic Fury“, се промени от нула на едно.

Нулата стоеше там въпреки собственото съобщение на Пентагона от март, че Давиъс е починал „в резултат на инцидент, несвързан с бойни действия“. Сайтът на DCAS наскоро беше преработен, като бяха въведени по-подробни таблици по категории, но и в тях майорът липсваше. Военните първоначално отчитаха смъртта му към друга операция – „Spartan Shield“, свързана с постоянното американско присъствие в Кувейт, а не в кампанията срещу Иран. Тази версия се разпадна, когато Националната гвардия сама написа в скорошно съобщение, че веднага след като президентът Доналд Тръмп е започнал „Epic Fury“ на 28 февруари, „щабът на дивизията е започнал бойни действия“.

Давиъс беше офицер по свързочните системи в щаба на 42-ра пехотна дивизия. Според съобщение на Гвардията от юни същият щаб е командвал Task Force Spartan, бойния елемент на Сухопътните войски в Близкия изток. Оттам са атакувани ирански цели с новите ракети Precision Strike Missile (PrSM), които се изстрелват от комплексите HIMARS и имат обсег над 480 км. Командирът на дивизията генерал-майор Джак Джеймс нарича операцията „най-голямата и първа кампания с прецизни удари на голямо разстояние в историята на Сухопътните войски на САЩ“. В рамките на същото съобщение Джеймс отдава поименно почит на Давиъс, а Гвардията признава, че майорът е „провеждал операции“, когато е починал.

Пентагонът обаче продължава да разграничава смъртта му от войната с Ислямската република, въпреки че собствената му база данни вече да я отчита. Служител на ведомството заяви пред Task & Purpose, че всички случаи, отчетени допълнително, „не са пряко свързани с войната с Иран“.

Ведомството не е обявило самоличността на жената моряк. Task & Purpose пише, че е била редник или сержант на възраст между 25 и 30 години. Американски служител, пожелал анонимност, каза пред The Intercept, че става дума за самоубийство. В DCAS причината е отбелязана като „предстои установяване“, въпреки че в сайта наскоро да се появи и категория за самонараняване. В имейл от неделя, 11 октомври, неназован служител на Министерството на войната, както ведомството се нарича от септември 2025 г., обясни, че се въвежда категория „в процес на окончателно определяне“, за да бъдат „сведени до минимум закъсненията“ и да се постигне „съгласуваност на данните“ между министерството и Обединения комитет на началник-щабовете. Категорията обаче не е нова: беше възстановена в платформата в средата на юли и големите разминавания продължават и оттогава.

Корекцията беше направена в деня, в който натиск дойде и от Капитолия. В съвместно изявление от петък Адам Смит, най-висшият демократ в комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите, и колегата му Криси Хулахан съобщиха, че комисията е открила „разминаване в отчитането на загубите от Пентагона“ и е поставила въпроса пред администрацията. „Няма оправдание за грешка с такъв мащаб“, пишат двамата. „Неспособността на министър Хегсет незабавно да поеме отговорност за проблема е и тежка несправедливост към мъжете и жените, които рискуват живота си в служба на страната ни.“

Министърът на отбраната Пийт Хегсет отговори на същия въпрос три седмици по-рано. На 18 септември The Washington Post цитира шестима американски служители. Петима от тях говореха за поне 22 загинали военни от 28 февруари насам, с 4 повече от тогавашните 18 в DCAS, а шестият – за 23. Изданието отбеляза поименно два случая, които базата не показва, и единият беше Давиъс. Хегсет определи публикацията в X като „ОТВРАТИТЕЛНА и ФАЛШИВА. Пълна ЛЪЖА“. Пентагонът тогава отказа да обясни разминаването. Сега то е признато поне за Давиъс, без никакъв коментар за изявлението на Хегсет от септември.

И след корекцията официалният брой остава по-малко от посочените от служителите най-малко 22 убити. Капитан Бианка Уилкърсън, 37-годишна от Норфолк, Вирджиния, е починала на 18 септември от сърдечен проблем, по думите на брат си пред The Virginian-Pilot. Върнала се е от Саудитска Арабия на 10 септември и е починала в самолета на път обратно. Американски служител потвърди пред The Intercept, че смъртта ѝ е „в резултат на инцидент, несвързан с бойни действия“. Близо един месец по-късно смъртта ѝ не фигурира в DCAS сред случаите, несвързани с бойни действия. Извън статистиката е също моряк, ранен при инцидент на борда на USS Abraham Lincoln (CVN-72) на 25 март, докато самолетоносача е изпълнявал „ударни мисии в подкрепа на операция Epic Fury“. Сержант Девин Сайбел, загинал при учебен инцидент в Ербил на 31 май, е отчетен към друга операция, „Inherent Resolve“.

Най-голямата част от загубите изобщо не е отчетена под името на операцията. На 7 юли, след като Белият дом обяви конфликта за приключил, Пентагонът спря отчитането на жертвите към „Epic Fury“ и премина към безличното „Overseas Operations“, или „задгранични операции“. The Intercept изчисли, че 454 от жертвите в официалната статистика са от периода след тази дата. Според Task & Purpose само през септември са били ранени 95 военни, а нови ранени в бой има и през октомври.

Данните в самата таблица също са претърпели промени без обяснение. При първото примирие на 7 април загубите бяха 385, а по време на паузата в бойните действия постепенно стигнаха 428. На 21 април броят на ранените в бой изведнъж се намали с 15, без публично обяснение. Около 26 май беше вписан смъртен случай поради болест или нараняване в Сухопътните войски, а до 1 юни той изчезна. На 20 юли данните в DCAS бяха променяни многократно и бяха добавени 100 жертви. На същия ден сайтът показа три различни числа за ранените: 413, 427 и 447. Три дни по-късно броят на загиналите падна от 18 на 14. Десетте ранени, добавени към „Epic Fury“ на 22 юли, изчезнаха от таблицата до 25 юли. На всички въпроси за тези промени Пентагонът отговаря с едно и също изречение: „Нямаме какво да предоставим извън публикуваното на сайта на Defense Casualty Analysis System.“

Обяснението на Пентагона е бюрократично: има разминаване между данните, подавани от министерството и Обединеният комитет на началник-щабовете, а новата категория трябва да ги съгласува. Хронологията обаче показва друго. Всяка корекция идва без обяснение. Смяната на етикета на 7 юли отдели от „Epic Fury“ повече от половината жертви. А смъртта на Давиъс беше вписана в статистиката едва след едновременния натиск на комисия на Конгреса и журналист, при това с уточнението, че смъртта му не е пряко свързана с конфликта, макар Гвардията вече да беше казала обратното. Пропуснатите смъртни случаи са включвани в официалния брой чак при външен натиск. Проверката ще дойде при следващото обновление: ако категория „в процес на окончателно определяне“ наистина цели по-бързо отчитане, смъртта на капитан Уилкърсън ще се появи в DCAS, без някой отново да пита за нея.

Космическите сили на САЩ показаха заглушителите, използвани срещу Венецуела и Иран

🇺🇸📡🇻🇪 Военнослужещи от Космическите сили на САЩ са заглушавали спътници, за да оградят със „защитен балон“ силите, които на 3 януари арестуваха венецуелския диктатор Николас Мадуро в Каракас. Броени часове по-късно един от тях е получил заповед да замине за Близкия изток, където САЩ скоро след това започнаха войната срещу Иран. Това съобщи The Wall Street Journal в репортаж на Шелби Холидей, чийто екип получи рядък достъп до военна база „Питърсън“ в щата Колорадо. Там е базирано звеното, което отговаря за всички дейности на службата по електронна война в космоса, а изданието разговаря с гвардейци, разполагали оръжията и на двата театъра на военните действия.

Досега официалният разказ за ролята на Космическите сили в Каракас беше сведен до едно-единствено изречение. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн сподели в деня на операцията, че силите са започнали да „наслояват“ ефекти от Кибер- и Космическото командване, за да „проправят път“ за самолетите, без да уточни какви са били тези ефекти. Космическото командване отказа подробности заради оперативната сигурност. WSJ назовава ефекта: заглушаване на спътници. Полковник Анджело Фернандес, командир на Делта 3, формирование на ниво авиокрило, изрежда пред камерата три операции, в които са участвали хората и системите му: ударите по иранските ядрени обекти през юни 2025 г. (Midnight Hammer), операцията срещу Мадуро във Венецуела (Absolute Resolve) и кампанията срещу Иран от 28 февруари (Epic Fury).

„Нашите гвардейци се придвижиха напред, действаха в тази среда и се справиха с отличие“, отбеляза той. В кампанията срещу Иран тази пролет те са действали в една от средите с най-силно противодействие в историята на службата – „както в спектъра, така и под пряк огън“. Гвардейци е нарицателното за личния състав в Космическите сили.

Технически сержант Джошуа Ломакс от Делта 3 описва колко бързо става прехвърлянето: 72 часа, за да се опакова и провери техниката и да се натовари в самолета, и 96 часа след кацането, за да бъде разгърната и да започне работа. Къде точно е бил в Близкия изток, той няма право да споделя. Според WSJ там Ломакс е се е превърнал в един от първите гвардейци в историята, попаднали под вражески обстрел. „Заплахата е реална. Всички бяхме нащрек, за да изкараме деня и да пазим братята и сестрите си по оръжие“, разказва той. „Няма значение дали си гвардеец, летец, войник или морски пехотинец, всички сме в тази среда заедно.“ Капитан София Парлок, също от Делта 3, е участвала в операциите срещу Иран с друга система. Екипът ѝ следи промените в спектъра и предава данните на командването, което разпределя задачите.

Системата, която WSJ показва най-подробно, е Meadowlands на L3Harris: параболична антена на ремарке, която насочва сигнал към спътника и го залива с шум, за да изгуби връзка с наземната станция. Целите са апарати за наблюдение, свръзка или навигация. Ефектът е некинетичен, тоест без физическо поражение, и затова обратим: спътникът се връща към нормална работа, щом излъчването спре. „Това е един от нашите наземни заглушители. Можем да разполагаме тези системи по целия свят“, обяснява Фернандес пред една от установките. Космическите сили въведоха Meadowlands в експлоатация през юни, наследявайки Counter Communications System, която е на въоръжение от 2004 г. По информация ор Air & Space Forces Magazine тя се пренася в 7 транспортни контейнера вместо 23. За серийното ѝ производство Космическите сили искат 450 млн. долара в бюджета за финансовата 2027 г.

Офанзивните заглушители често работят заедно с отбранителната система Bounty Hunter, която извършва мониторинг на радиочестотния спектър, открива сигнали, които биха могли да заглушат и компрометират американски сателити, и определя откъде идват. След като източникът бъде установен, командир може да заповяда удар по него. Така двете системи работят като двойка „наблюдател и стрелец“, а от 3 август 1-ва ескадрила за електронна война във военна база „Питърсън“ е първото поделение, оборудвано паралелно с двете. Bounty Hunter работи в зоната на Централното командване (CENTCOM) от 2019 г. Третата система е Remote Modular Terminal, нов и по-подвижен заглушител, чията употреба наскоро бе ускорена от службата: той се побира в контейнер и се пренася по целия свят. Екипът на WSJ не е получил разрешение да го снима и показва само снимка.

Генерал-лейтенант Грегъри Ганьон, командир на Командването на бойните сили, в което влиза Делта 3, обясни защо невидимото е решаващо. „Онова, което никога не виждаш, е изключително важно във войната“, подчерта той. Ако владеем спектъра, продължава генералът, поддържаме връзката между своите системи, спътници, кораби и самолети, „но можем и да нарушим способността на противника да прави същото“. Заглушителите „се използват в бой и са разположени по целия свят“. На въпроса дали противникът е наясно къде са, Ганьон отговаря „не“, а на уточнението дали това е умишлено – „да“.

Американската свръзка също е мишена. Иран многократно е поразявал американски космически средства, включително терминали за сателитна връзка, отбелязва WSJ. Анализ на The New York Times въз основа на сателитни снимки и потвърдени видеозаписи установи, че още през първите дни на войната в щаба на Пети флот в Манама са били унищожени два такива терминала. „Затова противниците ни разполагат оръжия в космоса: искат да отнемат на американските военни предимствата на високата позиция“, казва Ганьон.

Ломакс не е единственият гвардеец под обстрел, за когото командването разказа. На 15 април тогавашният началник на космическите операции генерал Чанс Салцман заяви на Космическия симпозиум в Колорадо Спрингс, че гвардейци са извършвали електронни атаки срещу ирански цели, а някои от тях са попаднали под косвен обстрел. Наследникът му генерал Дъглас Шийс разказа на 15 септември за специалист Грей от 42-ри отряд за електронна война. По думите му в първите часове на „Epic Fury“ тя е продължила да работи на пулта, докато сирените са виели и ракети са се насочвали към позицията ѝ. Нейният командир я изтегля на безопасно място. Air & Space Forces Magazine съобщава още, че Космическите сили в зоната на CENTCOM засичат цели като ирански заглушители, които после се поразяват от други платформи. Системата не е назована, но това е ролята на наблюдателя, която WSJ описва при Bounty Hunter.

Репортажът излиза месец след като САЩ за първи път признаха официално, че имат разположени оръжия в орбита. На 14 септември министърът на ВВС Трой Мийнк обяви, че службата притежава „оръжия за контрол в околоземна орбита“, а на следващия ден Шийс отбеляза: „Днес гвардейците управляват оръжия в орбита, които могат да защитават обединените сили от атаки, осъществявани с помощта на космоса.“ Според него е било време министерството да заговори за тях.

Отделна следа оставят полетите. Страницата Latin American Military Movements в X, проследяваща движения на военната авиация на САЩ в Латинска Америка по данни от транспондери и публично достъпни снимки, твърди, че 4-та ескадрила за електронна война, която работи с Counter Communications System, е кацнала в Агуадия, Пуерто Рико, с 2 транспортни самолета Boeing C-17 Globemaster III от авиобаза „Питърсън“ на 4-5 декември 2025 г. Авторът разпознава поделението по нашивка на снимка от медийния архив на Пентагона DVIDS, публикувана на 18 декември 2025 г. Според него ескадрилата е прехвърлена към авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия с още два C-17A, излетели от Агуадия на 25 и 28 февруари, вторият от които е денят на първите удари срещу Иран. Официално потвърждение на тези данни няма.

Наземните заглушители не са нова способност: Counter Communications System е публично известна от 20 години насам. Новото е, че офицери пред камера свързват заглушителите с конкретно назовани операции и описват прехвърлянето им от един театър на военните действия в друг за броени дни. Както при Венецуела, така и при Иран, Кейн постави некинетичните въздействия в самото начало. „Първи се задействаха Кибер и Космическото командване, които наслоиха некинетични въздействия“, заяви той на 2 март за Иран, а Шийс нарече службата част от „минималния пакет сили“, без който кампанията нямаше да започне. Приносът на заглушаването към крайния резултат обаче остава неизмерен. Във Венецуела Кейн описа разбиването на ПВО като работа на обединения въздушен компонент, а във въздуха същата нощ е имало над 150 самолета. Нито един от говорещите не уточни чии спътници са били заглушавани над Каракас и откъде е извършвано заглушаването.

Публичността стига до границата, която Ганьон очертава: позицията на заглушителите умишлено се пази в тайна от противника. Вероятно Космическите сили ще продължат да говорят за хората и техниката, но не и за целите. Признак, че тази граница се измества, би било официално назоваване на заглушен чужд спътник или държавата, която го управлява. Признак, че заглушителите стават постоянна част от началото на всяка американска операция, би било одобрението на искания бюджет за серийно производство на Meadowlands и създаването на нови ескадрили, които като 1-ва обединяват наблюдателя и стрелеца в едно поделение.

Американските войски изоставиха Кемп Бюринг под ирански удари в Кувейт

🇮🇷💥🇺🇸 Последните американски войници в Кемп Бюринг, един от главните пунктове за разполагане на силите на САЩ в Близкия изток, са напуснали лагера в северозападен Кувейт под ирански обстрел с дронове и балистични ракети в първите седмици на войната, след като запасът им от едрокалибрени боеприпаси е намалял до критично ниско ниво. Над 100 души са натоварили в превозните средства каквото са успели да вземат и през нощта са се изтеглили дълбоко в пустинята. Това съобщи вчера CBS News, която публикува и кадри от самите удари, заснети от човек, намиращ се в лагера.

Записите са без звук: телевизията го премахва, за да защити източника заради строгите армейски правила за работа с медиите. CBS е удостоверила автентичността им по вградените във файловете метаданни и ги е сверила с други снимки на щетите. На единия запис дрон кръжи над поста, след което се спуска към целта и следва експлозия. На другия запис дрон прелита над редица бели сводести постройки към стълб черен дим и пикира в базата. По данни на CBS дроновете са поразили летателната писта и склада за боеприпаси или места точно до тях. Следващите кадри показват сграда с изпочупени прозорци, рухнали таванни панели и отломки по пода, а същата нощ над лагера все още се издига дим.

Още преди началото на бойните действия Пентагонът е изтеглил от Кемп Бюринг по-голямата част от около 7000-те военнослужещи, разположени там, както и основната част от силите на САЩ в Кувейт. Във военния жаргон планът се нарича get off the X, т.е. напускане на позиция, уязвима за удар. Министърът на отбраната Пийт Хегсет го описа на 4 март така: „Докато изграждахме настъпателна бойна мощ, изведохме огромното мнозинство от американските войски, над 90% от американците, които бяха в базите ни, […] извън обсега на иранския огън.“ В Бюринг обаче са останали повече от 100 войници. Лагерът е на 40 км от границата на Кувейт с Ирак и от подготовката за нахлуването през 2003 г. насам през него минават войските на САЩ на път за региона. След 28 февруари ракети и дронове, част от тях изстреляни от иракски шиитски милиции, многократно са застрашавали поста и са принуждавали гарнизона да се укрива в бункерите.

Командирите са били изправени пред 2 проблема. Изолираният лагер сред пустинята, макар да разполага с няколко бетонни бункера, не е подготвен да се справи с голям брой пострадали, ако атаките продължат. Освен това патроните с калибър 12,7 мм за тежките картечници са били на привършване. Висш логистичен офицер от Сухопътните войски, който ръководи операциите от друг пост в Кувейт, потвърди пред CBS, че е имало опасения за запасите както от тези патрони, така и от най-скъпите боеприпаси, сред които ракетите за комплексите Patriot. Командирите са решили да напуснат лагера. Отдалечените места, където войниците са спрели, са се превърнали в предни оперативни бази – полеви позиции, чието точно местоположение понякога не е било известно дори на самите военни. Войниците са останали там седмици наред.

„Здраво ни удариха“, каза пред CBS източникът, пожелал анонимност заради строгите ограничения. „Беше ужасно. Там останаха много смели момчета да се бият, а хората у дома не знаят какво се случи. Трябваше да изоставим базата.“

Няма убити от вражески огън нито в Бюринг, нито в предните бази, но има ранени. По данни на официални лица от САЩ в края на април мълния е ударила двама войници по време на пясъчна буря: единият получил изгаряния, другият със спукано тъпанче. Командването на Сухопътните войски се е опитвало да ги изтегли от района, но не е успяло навреме. През май войниците са напуснали предните бази и са се отправили към Кемп Арифджан, другата голяма американска база в Кувейт, а оттам са разпределени на позиции в региона и отвъд. „CBKU беше сринат“, добави източникът, използвайки военната абревиатура на лагера. „Трябва да има разследване. Как така никой не дойде да ни подсили?“

Доколкото е известно на CBS, армията разследва само един от иранските удари. Това е най-смъртоносният досега – по импровизиран оперативен пункт в пристанището Шуайба на 1 март. При него загинаха шестима военнослужещи. Семействата им все още очакват доклада, за който са получили уверение, че е готов още през юли. Според изчисленията на телевизията конфликтът е отнел живота на 18 американци.

Записите показват дроновете, а за самолетите свидетелстват хората на земята. Трима военнослужещи на САЩ са споделили, че в атаките са участвали ирански изтребители F-5 – американски самолет, който Иран получава през 70-те години при управлението на шаха. Първа за тях съобщи NBC News през април. „Минаха толкова близо до нас, че виждах шлемовете им“, разказва един от тях. „Дойдоха, удариха ни и си тръгнаха.“ На 12 август пенсионираният генерал от ВВС Глен Ванхерк, бивш командващ на Северното командване на САЩ, заяви на симпозиум в Хънтсвил, че три F-5 са излетели от Иран, прелетели са на малка височина, при което са хвърлили бомби. Вашингтон не е потвърждавал официално участието на изтребители. Централното командване (CENTCOM) отказа коментар и този път, а Пентагонът препрати към изказването на Хегсет от март.

Разказът на войниците съвпада с първата официална равносметка на Пентагона. Генералният инспектор, вътрешен надзорен орган на ведомството, публикува на 14 септември доклад за периода от 28 февруари до 30 юни, според който ирански удари са повредили и разрушили „стотици сгради и съоръжения“ във военни бази на САЩ в 8 държави, сред тях Кувейт. Докладът признава изчерпване на ключови запаси с боеприпаси и описва как CENTCOM е премествало хора, техника и складове, включително изтеглянето на санитарните хеликоптери на армията от Ирак и Кувейт, след което „повечето медицински евакуации са извършвани по земя“. Без санитарен хеликоптер ранен военнослужещ от изолиран пост сред пустинята може да стигне до болница само с кола, а гарнизонът на Бюринг се е опасявал именно, че няма да се справи с голям брой пострадали.

Мащабът на загубите се вижда и в числата. Докладът оценява стойността на загубената техника на до 3,7 млрд. долара. Изследователската служба на Конгреса (CRS) отчете на 5 октомври най-малко 81 загубени или повредени летателни апарата, включително безпилотни. Снимки и видеозаписи от поразените обекти почти няма. Самата CBS по-рано показа разполовения E-3 Sentry, самолет за далечно радиолокационно откриване, в авиобазата „Принц Султан“ в Саудитска Арабия и разкъсаните казарми в Кемп Арифджан.

Ванхерк обясни пробива в противовъздушната защита на базите с това, че ВВС и Сухопътните войски дълго са си прехвърляли отговорността за нея: „Не взехме решението, приехме риск и сега плащаме цената на риска, който приехме.“ В Бюринг тази цена се вижда на терен. Постът, на чиито защитници са свършвали едрокалибрените патрони, докато логистиците в Кувейт се тревожат и за ракетите за Patriot, е бил изоставен, а не подсилен. По разчет на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) към 27 юли запасът от прехващачи за Patriot е паднал от около 2400 преди конфликта до между 759 и 827. Американски официални лица оспориха разчета на 5 август, без да предложат свои числа.

Срещу този прочит стои възражение, което също намира опора в изложеното. Разпръскването е официална политика на Пентагона още преди първия ирански удар. Според нея войските не остават на неподвижна, вече набелязана позиция, ако могат да я напуснат. Хегсет я представи като съзнателен избор, а в Бюринг резултатът е, че няма нито един убит от вражески огън. Възражението обаче обяснява решението на хартия, не начина, по който е изпълнено. Повечето от седемте хиляди са изведени по план предварително, а последните сто и няколко души са тръгнали под огън, нощем и с намаляващи запаси от боеприпаси, след което седмици наред са стояли на полеви позиции, където мълния е ударила двама от тях.

Потвърждение за разказа на войниците би било разследване на изтеглянето от Бюринг, каквото иска източникът на CBS, или следващ доклад на генералния инспектор с данни за наличните прехващачи и боеприпаси в Кувейт през март. Този разказ би бил отслабен от документ, който показва, че напускането на последната група е било част от първоначалния график на разпръскването. Междувременно служители от армията и разузнаването на САЩ са обсъждали трайно съкращаване на присъствието на САЩ в региона след края на войната, съобщи по-рано CNN. Завръщането на гарнизон в Кемп Бюринг или липсата му ще покаже дали двайсетгодишната база е била напусната временно, или завинаги.

Три силуета на подводници върху F-35C на морската пехота

🇺🇸✈️🇮🇷 Върху вратата на оръжейния отсек на F-35C, палубният вариант на изтребителя пето поколение на Lockheed Martin, от ескадрила VMFA-314 на Корпуса на морската пехота на САЩ могат да се видят нанесени силуети на петролен танкер, три подводници, боен кораб, подобен на корвета или фрегата, ударен дрон с делтавидно крило като „Шахед-136“, и гаубица или друг вид оръдие. Още две фигури се разпознават трудно: според The Aviationist може да са мобилна зенитна система и фиксирана ракетна установка. Онлайн изданието публикува снимката, получена от читател на 5 октомври.

От лявата страна на предния фюзелаж, под кабината и пред въздухозаборника, се изрисувани силуетите на 5 боеприпаса – ракетата въздух–въздух със среден обсег AIM-120 AMRAAM, планиращата бомба AGM-154 JSOW, която след пускането разгъва крила и стига до целта от голямо разстояние, и три управляеми бомби: GBU-31, GBU-54 и GBU-32. GBU-31 и GBU-32 са съответно от клас 2000 и 1000 фунта (около 900 и 450 кг) и са оборудвани с комплект JDAM, който ги насочва по GPS; GBU-54 добавя лазерно насочване, позволяващо поразяване на подвижни цели. До всеки силует има чертички за броя изстреляни боеприпаси, но броят им не е посочен.

За дрона има публично известен прецедент. На 3 февруари F-35C от самолетоносача USS Abraham Lincoln (CVN-72) свали ирански ударен дрон „Шахед-139“, който според Централното командване (CENTCOM) се е приближавал към кораба въпреки мерките за деескалация. Самолетоносачът се е намирал на около 800 км от южния бряг на Иран. Авторът на статията Дейвид Ченчоти отнася свалянето към VMFA-314 и допуска, че силуетът е за този дрон, макар формата му да не съвпада с типа на свалената цел. Свалянето предшества операцията „Epic Fury“ с почти месец: тя започна на 28 февруари и по официалния график на Пентагона приключи на 5 май.

Най-необичайни са силуетите на подводници – три на сметката на един-единствен самолет. Иран е загубил голяма част от подводния си флот и затова не може да се каже за кои плавателни съдове става дума, пише Ченчоти; силуетите са и толкова схематични, че може да са общ знак, а не изображение на конкретен клас. Ако все пак показват реални цели, поне един от тях може да е руска „Кило“. Авторът твърди, че ВМС на САЩ са потвърдили унищожаването на „Тарег“, една от трите ирански подводници от този проект, докато е била на кея, а другите две се смятали за отдавна негодни за плаване. В същата статия се посочва, че унищожени са били и „Фатех“, водещата подводница на иранския проект за малки крайбрежни подводници, и няколко „Гадир“.

Четири изказвания на американски официални лица за иранските подводници остават общи. В началото на март адмирал Брад Купър, командващият CENTCOM, съобщи за 17 унищожени ирански кораба, сред които най-боеспособната подводница, която по думите му вече има дупка в борда си. На 13 март председателят на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Дан Кейн каза, че артилерийските части са използвали тактическите балистични ракети ATACMS, за да потопят няколко кораба, между тях подводница. На 19 март министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че иранските подводници, някога 11, вече ги няма, а на 8 април прессекретарят на Белия дом Каролайн Левит стигна още по-далеч: „Въпреки че някога беше най-голямата подводна сила в Близкия изток, Иран вече няма нито една подводница“. В нито едно от четирите изказвания не се уточнява конкретно име или клас на подводница, а Ченчоти не посочва източник на потвърждението за „Тарег“. Визуално свидетелство за конкретна подводница дава сателитно изображение на Planet Labs, споделено от американското издание The War Zone: на снимка от 4 март една от трите подводници от клас „Кило“ е потопена в иранската база Бандар Абас, а на снимка от 2 март не личат следи от удар.

С какъв боеприпас F-35C е действал срещу подводниците, не е ясно. Публично са документирани поне три начина за нанасяне на удар по ирански подводници. На 10 март CENTCOM публикува видеозапис, на който TWZ разпознава подводница от клас „Гадир“, поразена от AGM-114 Hellfire, която е ракета за хеликоптери и дронове, американски служител е потвърдил типа ракета пред изданието. Кейн съобщи за удар с армейска тактическа балистична ракета (ATACMS), чиято цел е била неподвижна подводница. На 12 юли три морски дрона поразиха подводница и ремонтна база в пристанищния град Бандар Абас. Употребата на Hellfire изключва участието на F-35C, отбелязва Ченчоти. Последният случай е след официалния край на „Epic Fury“, а самолетоносачът напусна района през септември, затова маркировките могат да покриват период от 3 февруари до септември.

Три дни по-рано The Aviationist показа силует на подводница върху самолет от същото авиокрило. Ударната ескадрила VFA-41 на ВМС на САЩ се върна в домашната си база в Калифорния на 1 октомври, като един от нейните палубни изтребители F/A-18F Super Hornet, с номер 168491, имаше силует на подводница с надпис „Sub Buster“. Изданието го тълкува като знак за участие в унищожаване на неидентифицирана подводница. Ако маркировките отчитат участие, а не самостоятелно поразяване, вероятно част от силуетите и на двата самолета са за едни и същи цели и броят им не може да се сумира като брой потопени подводници.

Стъпвайки върху снимка на табло на VFA-41, TWZ обяви, че ескадрилата е изстреляла 421 ракети и бомби. Между тях са 173 броя GBU-38 и 52 GBU-31(V)4, а общата им стойност е поне 43,6 млн. долара, по данни на TWZ, което отбелязва, че за боеприпасите, използвани в операциите срещу Ислямската република, са били публикувани относително малко официални данни. Таблото на VFA-41 предлага бройките, но без да уточни срещу какви цели са били използвани боеприпасите; маркировките на VMFA-314 назовават видовете цели, но не и бройките. В крилото на самолетоносача има 4 ударни ескадрили: 3 със Super Hornet и 1 с F-35C – VMFA-314.

Това не е първото разполагане на VMFA-314 на Lincoln, от което самолетите ѝ се връщат с маркировки. На 14 декември 2024 г. VMFA-314 се завърна обратно в домашната си база Мирамар, Калифорния след oколо 5 месеца поход, започнал на 11 юли. На 9-10 ноември 2024 г. нейните F-35C поразиха складове за оръжие на йеменските хути – първата бойна употреба на F-35C, отбелязва Ченчоти. Според данни на 3-то авиокрило на морската пехота частта е изпълнила 61 бойни полета, доставяйки 32 700 кг боеприпаси. По онова време The Aviationist описа единствено силуети на бомби върху носа, пред бордовия номер, които сочат употреба на JSOW при удари срещу хутите; типът на боеприпасите не беше оповестен. Маркировките от 2026 г. са на друго място по самолета и включват и цели.

USS Abraham Lincoln (CVN-72) се очаква на 8 октомври по обед във военноморската авиобаза Норт Айлънд край Сан Диего; датата беше оповестена от местни медии, а ВМС на САЩ все още не я бяха потвърдили към 5 октомври. Самолетоносачът е прекарал 286 дни в морето, без да влиза в пристанище, което прави похода втория по дължина от Виетнамската война насам, а въздушното му крило е направило над 13 000 полета с общо 28 500 летателни часа, по данни на ВМС, цитирани от KPBS. Маркировки за подводници са показани върху два самолета на това крило: F/A-18F на VFA-41 и F-35C на VMFA-314.

20 ирански ракети струваха на САЩ над 70 прехващача в Йордания

🇺🇸🚀🇯🇴 Американските сили в Йордания са изстреляли около 60-70 зенитни ракети от MIM-104 Patriot и поне 12 ракети от системите за противоракетна отбрана THAAD в отговор на един-единствен залп от около 20 балистични ракети по време на иранската атака през нощта на 9 септември. Това съобщава The Wall Street Journal, цитирайки официални лица от Пентагона и съюзнически държави, запознати със случая. Според един от източниците разходът е съпоставим с обичайния разход на САЩ за цяла седмица в други периоди на войната.

Целта на иранските ракети е била авиобаза Муафак Салти край Азрак в източната Йордания – ключова база за операциите, провеждани от ВВС на САЩ срещу Ислямската република. Въоръжените сили на Кралство Йордания обявиха, че от 18 от 20 ирански ракети са унищожени, а 2 са паднали в необитаеми райони.

В същото време американски служител разкри пред Reuters, че щурмови самолет A-10 Thunderbolt II е бил уцелен, в резултат на което е останал без крило, а около 8 изтребителя-бомбардировача F-15E Strike Eagle са получили леки повреди и към настоящия момент са върнати обратно в експлоатация. Няма пострадали военнослужещи. Цитираните сведения не уточняват как са причинени повредите по самолетите.

Оценката на WSJ за изразходваните прехващачи е близо два пъти по-висок от предварителните сведения. Служителят, описал щетите пред Reuters на 10 септември, посочи около 30 изстреляни прехващача, а CBS News съобщи за повече от 30. Още на 9 септември опити на любители да изброят прехващачите, заснети в нощното небе над Йордания, достигнаха до оценки, вариращи между 60 и 100. Централното командване на САЩ (CENTCOM) и властите в Йордания отказаха коментар пред WSJ. Официален брой изразходени ракети не е оповестен.

Според служителите, цитирани от WSJ, отбраната е била затруднена от бойните глави на ирански ракети, които при приближаване към целта започват да отделят по-малки елементи. Подобно разделяне може да увеличи броя на обектите, които отбраната трябва да проследява и евентуално да поразява в последната фаза на полета, когато времето за реакция е най-малко. Описанието обаче не установява колко отделни суббоеприпаса са били обстрелвани.

WSJ описва хронология на все по-усъвършенствани ирански удари в хода на войната: Техеран комбинира различни видове ракети, траектории, маневри и бойни глави, за да претовари ракетния щит на САЩ. „Тези нови тактики, които наблюдаваме, показват, че иранците продължават да се приспособяват, да се учат, да експериментират и да проверяват кое работи и кое не“, алармира Фабиан Хинц, наблюдател на иранските ракетни сили в Conflict Armament Research.

Ако числата на американското издание се окажат точни, срещу около 20 ирански ракети са използвани над 72 прехващача общо – средно над 3,6 на изстреляна ракета. Това съотношение показва мащаба на разхода, не конкретния брой прехващачи, насочени към всяка отделна цел, особено при отделяне на допълнителни поразяващи елементи.

Финансовата оценка също зависи от конкретните използвани модификации. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчисли през април, стъпвайки на бюджетни документи за фискалната 2026 г. че най-модерният прехващач за Patriot струва 3,9 млн. долара за брой, а този за Противоракетната система за височинно прехващане (THAAD) – 15,5 млн. долара. Ако двете цени отговарят на изстреляните боеприпаси, 60–70 прехващача за Patriot биха стрували 234–273 млн. долара. Над 12 за THAAD означава най-малко още 201,5 млн. долара. Това е условна сметка, а не установените разходи за конкретната нощ.

Попълването на такъв разход отнема време и усилия. Lockheed Martin достави рекордните 620 прехващача за Patriot през 2025 г. и си поставя цел от около 2000 годишно. С темпото от 2025 г. количеството, посочено от WSJ за отбраната над Азрак, съответства на около 5-6 седмици производство.

Обемът на производството при THAAD е дори още по-малък – 96 ракети годишно. Според договора за 35,3 млрд. долара, сключен през юни със срок от 7 години, Lockheed Martin трябва да увеличи производството до 400 единици годишно. Над 12 изстреляни прехващача са над 1/8 от настоящия годишен обем.

Ударът от 9 септември се вписва в значително по-мащабен натрупан разход в последните няколко месеца. Според сведения на WSJ до средата на юли САЩ са изстреляли около 1700 прехващача за Patriot и над 200 за THAAD. Бойните кораби на ВМС на САЩ са изразходили още 150 ракети Standard Missile срещу ирански ракети и дронове.

Администрацията на Доналд Тръмп настойчиво отхвърля сведенията за изчерпан запаси. „Твърденията, че боеприпасите на САЩ са изчерпани, са напълно неверни“, заяви говорителят на Пентагона Шон Парнъл. В интервю за предаването „60 Minutes“ на CBS, излъчено на 13 септември, командващият CENTCOM адмирал Брад Купър каза, че недостигът на прехващачи не го тревожи: „Изобщо не съм загрижен. Добре въоръжени сме и сме готови за всякакви обстоятелства.“ На 14 септември Тръмп написа в социалните мрежи, че САЩ разполагат с големи запаси от прехващачи и увеличават производството.

Доклад на главния инспектор на Пентагона, публикуван в същия ден, обаче описва стратегически недостиг. Според него високият разход на боеприпаси „е довел до стратегически недостиг в запасите, разкривайки ограничения в промишлените мощности, забавящи попълването“. Въпросната констатация се отнася общо до всички боеприпаси и не говори за пълно изчерпване на прехващачите. Докладът оценява разходите за операция „Epic Fury“ между 28 февруари и 30 юни на 33,4 млрд. долара, от които 22,3 млрд. долара са за изразходвани боеприпаси.

Ударът по Азрак беше предшестван от ескалация по море. Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) на два пъти в рамките на две денонощия насочи балистични ракети към боен кораб на ВМС на САЩ. На 8 септември CENTCOM отговори с унищожаването на 5 танкера за суров петрол от „сенчестия флот“ на Техеран. През нощта срещу 9 септември той удари базата в Йордания, по която стреля многократно и през лятото. Според WSJ Техеран се опитва да преодолее затягащата се американска икономическа блокада.

През юли трима американски военнослужещи загинаха при ирански ракетен удар по същата база. Според запознати с разследването тази атака Техеран се е сдобил със сателитни изображения на американската база с висока разделителна способност, които са му били предоставени от китайска космическа компания.

Според Хамидреза Азизи, старши анализатор за Иран в International Crisis Group, мозъчен тръст в Брюксел, иранската цел от самото начало е да направи присъствието на САЩ в региона прекалено скъпо и трудно за поддържане. Според него Йордания вече изглежда по-малко безопасна за американската армия, отколкото преди.

Иран възстановява част от своите балистични способности. Техеран е успял да извади ракети, затрупани в подземни обекти при американските удари от началото на войната, и наскоро е подновил производството на нови ракети с помощта на складирани компоненти. Междувременно САЩ и съюзниците им се сблъскват с ограничения в производствените мощности, които затрудняват попълването на намаляващите запаси от прехващачи в региона.

Проблемът се простира и отвъд Близкия изток. Служители на Вашингтон смятат, че запасите от прехващачи PAC-3 и тактически балистични ракети ATACMS в Европа са под критичния минимум, като възстановяването им може да отнеме няколко години. Страните от Персийския залив, които отбиха хиляди ирански дронове и ракети за повече от шест месеца война през пролетта и лятото, търсят придобиване на прехващачи в целия свят с променлив успех. В един момент Израел изпрати на ОАЕ една от системите „Железен купол“ заедно с военнослужещи, които да я обслужват.

Недостигът засяга и Украйна. На 5 август нейният президент Володимир Зеленски съобщи, че доставките на ПВО ракети от партньорите през 2026 г. са три пъти по-малки от 2025 г. и отбеляза, че спадът включва цялото първо полугодие, а не само лятото. Посоченото изявление не уточнява кои периоди от двете години са сравнени. На същия ден украинската отбрана не свали нито една от 24-те руски балистични ракети.

По данни на Financial Times на 28 юли Тръмп е отказал молбата на Зеленски за няколкостотин допълнителни прехващача, позовавайки се на ограничените запаси и нуждите на американските бази в Близкия изток.

Разминаването между Reuters и WSJ е ключово за уточняването на разхода в отбиването на иранския удар по Азрак. Около 30 прехващача за Patriot означават средно по 1,5 на една изстреляна иранска ракета. Това обаче не включва евентуални пускове на други системи и не може да се сравнява с разказаната от Defense Express обичайна практика от 2-3 прехващача на цел. При отделянето на поразяващи елементи една ракета може да създаде повече от една цел.

По-високата оценка на WSJ стъпва на сведения от няколко служители, а любителските преброявания също показват голям брой изстрелвания. Без съпоставими данни за видове прехващачи и начин на преброяване обаче това не разрешава разминаването. Описаното разделяне на бойните части е възможно обяснение за допълнителния разход, но не доказва неговия точен размер.

При потвърждение на по-високия обем изразходвани ракети случаят би показал как дори залп, в рамките на който повечето ракети са свалени, може да натовари запасите и да оскъпи американското присъствие. Ефект, който отговаря на целта, описана от Азизи. Това дава основание да се наблюдава дали Техеран ще продължи с изстрелването на периодични смесени залпове по Муафак Салти, но не установява бъдещите му намерения.

Свален над Иран американски полковник описа 50 часа зад иранските линии

🇺🇸🪂 Американският полковник, свален над Иран в началото на април и евакуиран от страната 50 часа по-късно, разказа за първи път за преживяванията си. Операторът на оръжейните системи – задният член на двуместния екипаж, който управлява част от сензорите и въоръжението – говори пред Нора О’Донъл в ефира на предаването 60 Minutes по CBS в неделя, 13 септември. Пентагонът продължава да пази в тайна самоличността както на него, така и на пилота. В ефир полковникът беше представен само с позивната си по време на мисията – „Браво“.

Самолетът е F-15E Strike Eagle с позивна Dude 44 и отличителни знаци на 494-та изтребителна ескадрила от състава на 48-о изтребително крило, базирано в Лейкънхийт, Обединеното кралство. Поразени с преносим зенитно-ракетен комплекс с инфрачервена глава за самонасочване през сутрешните планински местности на 3 април, южно от Исфахан, докато екипажът изпълнявал ударна задача. Оръжието струва около 100 хил. долара, а самолетът – около 30 млн. долара.

Ракетата е поразила парашута. „Браво“ катапултирал, но куполът не се разгънал и през цялото падане той се опитвал да освободи или откъсне заплетените платнища. „Когато погледнах нагоре и не видях парашут, това беше най-ужасяващото нещо, което съм виждал“, каза той пред CBS.

По оценка на военните полковникът се удря в земята със скорост от 110-160 км/ч. Чупи гръбнак, едната си ръка и рамото, навехнал глезен и получава разкъсвания по главата и лицето. Пилотът с позивна „Алфа“ се приземил благополучно на около 8 км от него и бил прибран близо 6 часа по-късно.

Въпреки счупения гръб „Браво“ успява да се отдалечи от мястото на приземяване и да изкачи било на около 2100 метра надморска височина в планинската пустинна част на Загрос, изложен на студени температури и силен вятър. Разполагал с пистолет, средство за комуникация и авариен радиомаяк. За останалото разчита на своята подготовка за оцеляване, укриване, съпротива и бягство – стандартно обучение за бойни екипажи, известно с английското съкращение SERE.

Полковникът прекара близо две денонощия почти без вода и храна, свит в скална цепнатина. Ирански сили го издирвали, като в един момент се приближили на няколкостотин метра от укритието му. Междувременно държавната телевизия в Техеран обявила награда за залавянето на екипажа.

Първото съобщение, което успял да изпрати, било кратък доклад за състоянието му: „Ранен съм. Движа се. Бог е добър.“ „Веднага щом намерих място, което ми осигуряваше някакво прикритие, започнах да работя по връзката“, разказа той. Последното изречение му идва в момента, когато за пръв път успява да осмисли всичко преживяно.

Сигналът от радиомаяка обаче не води до незабавна спасителна операция. ЦРУ потвърждава, че летецът е жив, едва на 4 април сутринта, след като наблюдава предполагаемия район от 65 км разстояние. Оттогава насетне цялата операция се планира около една точка на картата.

„Алфа“ е изведен през деня с участието на 21 летателни апарата. За спасяването на „Браво“ е задействана несравнимо по-мащабна сила: 155 летателни апарата в нощна операция, няколкостотин души във въздуха и хиляди военнослужещи и специалисти в поддържащите звена.

В операцията участват 4 бомбардировача, 64 изтребителя, 48 самолета цистерни за дозареждане с гориво във въздуха и 13 спасителни самолета и вертолета. Стратегически бомбардировачи B-1B Lancer хвърлят до 100 бомби с тегло по 900 кг, за да подавят заплахите, идващи по маршрутите до района на мястото, където се укрива. 9 самолета се насочват към точка за заблуда на 40 км разстояние от действителната локация на летеца. Хегсет описва задачата пред CBS без уговорки: „Живи или мъртви, отиваме да ги приберем.“

На територията на Ислямска република Иран са спуснати над 90 души: оператори от 1-ви оперативен отряд „Делта“, военноморско звено DEVGRU (SEAL Team 6), 160-и авиационен полк за специални операции и 427-а ескадрила на ВВС, както и парашутисти спасители.

Това са първите американски военнослужещи на иранска земя от 46 години. Предният случай е през април 1980 г. по време на операция „Eagle Claw“ за освобождаване на американските заложници в Техеран, която завършва със сблъсък в пустинята между самолет за дозареждане във въздуха и хеликоптер, осем загинали американски военнослужещи и изоставена техника.

Този път жертви няма, но операцията отново струваше на САЩ няколко самолета. Два MC-130J Commando II, които трябва да изведат командосите и спасения летец, затъват в мокрия пясък на импровизиран преден пункт и не успяват да излетят. Военните ги унищожават с експлозиви, за да не бъдат пленени от иранската страна, и изпратили други самолети. Всеки от двата самолета струва около 100 млн. долара.

Докато пристигне заместващият транспорт, командосите остават за кратко без възможност за евакуация. Унищожени са и леки хеликоптери MH-6 Little Bird, превозени разглобени и сглобени повторно на място. Не на последно място един щурмови самолет A-10 Thunderbolt II e повреден, а неговият пилот катапултира над Кувейт, откъдето впоследствие е прибран.

„Браво“ е евакуиран успешно на разсъмване в неделя, 5 април – Великден по Григорианският календар. Появата на парашутиста-спасител на планинското било е „един от най-хубавите мигове в живота ми“, каза полковникът и допълни, че не намира по-точен начин да изрази чувството си от едно просто „благодаря“.

Собственото му обобщение беше по-сухо: „Не позволявай липсата на мотивация да те отведе до иранската телевизия.“ Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн сподели, че за задния член на екипажа Пентагонът е изпратил и още повече хора и техника, ако се е наложило.

Режимът в Техеран отрече версията на Пентагона. Държавната телевизия на Ислямската република излъчи кадри, показващи отломки от изтребител F-15E Strike Eagle като военен трофей и оспори разказа на САЩ за унищожаването на двата MC-130J.

Интервюто бе излъчено ден след като CNN описа как се е стигнало до появата на полковника пред камера. Според телевизията, която цитира множество източници, политически назначения в екипа на министъра на отбраната Пийт Хегсет настоявали в предаването да участват както пилотът, така и операторът на оръжейни системи.

И двамата летци имат резерви. Единият дори пита дали ще му бъде разпоредено да участва в предаването. Военни изразяват опасения, че предаването може да разкрие секретни данни, докато войната продължава. Хегсет се среща насаме с летците и ги пита дали желаят да застанат пред камерата, вместо да им издаде заповед. „Алфа“ отказва.

Генерал Кейн, който също е изразил своите възражения, свързани с оперативната сигурност, все пак взима решение да се появи в предаването. Главният редактор на CBS News Бари Уайс лично настоява пред Хегсет телевизията да има изключителен достъп. Подготовката от страна на Пентагона минава под ръководството на Тами Радабо – старша съветничка на Хегсет и бивша продуцентка във Fox News.

Официалният говорител на Пентагона Шон Парнел определи публикацията на CNN като „пълна лъжа“. Той даде уверение, че и двамата летци са решили самостоятелно дали да вземат участие, защото става въпрос за тяхната история.

Опровержението обаче не засяга пряко основното твърдение на CNN. Телевизията не съобщава, че летците са получили заповед, а описва натиск, който не е прераснал в директно разпореждане. Фактът, че все пак е имало съгласие от страна на един от двамата, а другият е отказал, подкрепя твърдението на Пентагона, че формално участието е било доброволно, но сам по себе си не отхвърля сведенията за предхождащ натиск.

Говорителят на генерал Кейн Джоузеф Холстед отказа да коментира твърдения, приписани на анонимни източници. Той повтори, че американските сили ще направят всичко възможно, за да не изоставят никого.

Разказът на полковника е преди всичко история за издръжливост. Решението той да бъде излъчен обаче поставя друг въпрос – докъде може да стигне публичността, когато военната операция продължава.

Операция „Epic Fury“ навлиза в седмия си месец, меморандумът от Исламабад изтече на 17 август без план и намерения той да бъде подновен, а морската блокада на иранските пристанища бе подновена. Иранските части, които издирваха „Браво“ по билото през април, все още действат на терен, а публичният му разказ разкрива детайли относно начина, по който американските сили организират спасителни операции срещу тях. Пентагонът предупреди за съществуването на риска преди излъчването. Въпреки това политическото ръководство реши, че историята трябва да бъде разказана.

Хиляди кюрдски бойци са преминали подготовка в Израел за нахлуване в Иран

🇮🇱🕵️🇮🇷 Хиляди ирански кюрди са били изпратени от „Мосад“ на специално обучение на територията на Израел при което подготовката за операция по свалянето на режима в Техеран под кодовото име „Котаракът в чизми“, която Вашингтон е спрял на третия ден от февруарската война. Подробностите бяха съобщени от израелския Канал 13 на 30 август. Разкритието допълва две по-ранни публикации: разследването на Канал 12 от 29 март и материала на Надав Еял в Ynet от 13 юли.

Обучението не е било символичен жест към съюзник. Бойците са преминали през оперативни сценарии за самото навлизане, а заедно с подготовката им е бил въведен и поведенчески кодекс: посегателство срещу цивилни щяло да доведе до прекратяване на израелската помощ. Организаторите са настоявали колоните да носят монархистко знаме с лъва, а не кюрдското. Изборът на символ подсказва и политическия замисъл: не сепаратизъм, а смяна на властта в Техеран чрез чужда наземна сила.

Оперативният план е предвиждал израелските ВВС да разчистят коридора. Удари срещу обекти на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) по границата между Иран и Ирак е трябвало да отворят пътя на отрядите от Иракски Кюрдистан към градовете в северозападен Иран. Първата вълна е била планирана с участието на около 15 000 бойци, с разчет числеността им да нарасне до 150–200 хиляди, докато колоните напредват от град на град към столицата. Пред израелския кабинет по сигурността „Мосад“ дава прогноза за срив на режима в рамките на 1-3 години. Оръжието е било подсигурено от два източника: американски доставки и израелски арсенал, част от който е бил пленен от Хамас в ивицата Газа и Хизбула в южен Ливан, след което е бил пренасочен.

Политическият компонент на замисъла е носел конкретно име: Махмуд Ахмадинеджад. Според разкритие в публикация на The New York Times от 13 юли, израелската служба е полагала дългогодишни усилия относно  връщането на бившия президент на власт, а тогавашният ѝ директор Давид Барнеа е провел среща с него в Будапеща, в кулоарите на академична конференция. Барнеа е пропуснал консултация с премиера Бенямин Нетаняху, за да следи развитието по тази линия. Канцеларията на Ахмадинеджад отрече публикацията като холивудска измислица, определи изданието като известно с фалшивите си новини и отрече и твърдението, че бившият президент е бил поставен под домашен арест.

Всичко започва още през юни 2025 г. Замисълът се оформя непосредствено след операция „Изгряващ лъв“ – 12-дневната израелска кампания, в рамките на която бяха ликвидирани редица висши командири на IRGC и някои от най-видните учени в ядрената програма на Ислямската република и която показа колко дълбоко всъщност е проникнало „Мосад“ в командната структура на режима, който все пак оцеля. Целта на новата операция е била различна: не поражение на военната машина, а разпалване на всеобщи бунтове отвътре. Масовите демонстрации през януари са убедили Йерусалим, че моментът за действие най-сетне е дошъл, поради което срокът за изпълнение на плана е бил дръпнат напред.

На 11 февруари Барнеа и началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир представят замисъла пред администрацията на Тръмп. Реакцията е студена: държавният секретар Марко Рубио го определя като безсмислица, а директорът на ЦРУ – като нелепост. Няколко дни по-късно от Белия дом все пак идва зелена светлина, а Тръмп пита Нетаняху кога иска да започне и кога ще бъде готов.

На 22 февруари шест военно-политически организации на иранските кюрди – Демократическата партия на Ирански Кюрдистан (PDKI), Партия за свобода на Кюрдистан (PAK), Партия за свободен живот в Кюрдистан (PJAK), както и Организация на борбата за Ирански Кюрдистан (Habath) и две самостоятелни организации с названието „Комала“ – учредяват обща коалиция и обявяват за свои цели събарянето на иранския режим и гарантиране на правото за самоопределение. Към края на месеца отрядите са били обучени, оръжието е раздадено, а маршрутите за навлизане са съгласувани с израелските плановици.

На 28 февруари започва Epic Fury – съвместната кампания на САЩ и Израел, наречена от израелска страна „Ревящ лъв“. Същия ден загива върховният лидер Али Хаменей. Кюрдският компонент на плана не издържа и седмица. На 2 март иранските сили нанасят удари по бази на опозиционните групи в Ербил и убиват боец на PAK. Ден по-късно от Вашингтон пристига сигналът, който отменя всичко. Висш израелски представител описва момента с една дума: три дни след началото на кампанията Йерусалим е получил „Недей“.

Последва оперативен хаос. На 4 март PJAK призова населението в Рожхелат да изгражда местни съвети за самоуправление и самоотбрана. На същия ден i24NEWS обяви, че хиляди въоръжени бойци са предприели настъпление. На следващия ден самите групи отрекоха информацията, а IRGC я описа като подривна. Така и не се състоя сухопътна офанзива. Според репортаж на Ynet през границата все пак са преминали около 500 оперативни кадри – близо 30 пъти по-малко от планираната първа вълна от настъплението.

Публичното потвърждение дойде на 7 март. От борда на президентския самолет Air Force One Тръмп заяви, че е изключил този вариант и не желае кюрдите да навлизат в Иран, тъй като не бива войната да става по-сложна, отколкото вече е.

Зад това решение се очертават три отделни линии на натиск. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се е обадил лично на Тръмп и по-късно призна, че кюрдско нахлуване в Иран е можело да предизвика турски отговор и дори сблъсък между Турция и Израел; паралелно с това Анкара предупреди фамилиите Барзани и Талабани да не се включват. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс също се е обявил твърдо против офанзивата. Държавите от Персийския залив са дали сигнал, че евентуалният разпад на Иран и перспективата за дълъг период на нестабилност и дори гражданска война в 80-милионната нация ги плаши повече от ракетната ѝ програма.

Съпротивата срещу плана обаче не е дошла само отвън. Изследователският отдел на Военното разузнаване на Израел, начело с Шломи Биндер, е оценил вероятността за срив на режима като ниска и издаде писмено предупреждение, че поведението на отрядите трудно може да се прогнозира, подкрепата от страна на САЩ е неясна, а режимът в Техеран ще изключи интернета още с първите белези на въстание, а евентуален срив ще засили още повече стремежът към ядрен пробив на Иран. Офицери от разузнаването са описали плана като нереалистичен и пълен с пробойни.

По-късно министрите настояваха, че не са чули ясна военна критика; IDF настоя, че те са били предадени и устно, и писмено. „Мосад“ се опита да промени решението на САЩ, а Барнеа предложи заместващ вариант, за който и самите му автори признават, че е бил по-слаб и далеч по-неподготвен от оригинала. На 29 март Канал 12 обяви, че планът се е разпаднал окончателно под тежестта на изтеклата информация и взаимното недоверие между участниците.

Опозиционните групи платиха цената за участие, което така и не се състоя. „Комала“ съобщи, че за 39 дни война иранските сили са атакували нейните лагери и бази в поне 40 отделни обстрела, които продължили и след влизане в сила на примирието: на 17 юли ракети и дронове на IRGC поразиха лагера Заргуез южно от Сулеймания и убиха 9 новобранци на Пешмерга.

Вътре в Иран натискът придоби съдебна форма. На 1 юни в Алборз е извършена тайна екзекуция на Ашкан Малеки и Мехрдад Мохамадиния, осъдени за членство в PDKI, без предварително уведомление до техните семейства и адвокати. Правозащитни групи документират и масови арести за неопределен срок от време без връзка с външния свят, изтръгнати самопризнания и ограничения върху културната дейност в Рожхелат. Техеран поиска от Интерпол червени бюлетини срещу ръководители на PDKI, PJAK и „Комала“. На 23 юли те определиха единството помежду си като стратегическа необходимост – подбор на думи, който по-скоро говори за реакция след понесени загуби, отколкото за политически успех.

Местното население в Рожхелат плати отделна цена, освен тази за въоръжени формирования. По данни от правозащитни групи в протестната вълна, обхванала Иран от есента на 2025 г., са били убити между 240 и 257 демонстранти от региона. По време на войната там са загинали 21 цивилни и 10 души от въоръжените отряди при въздушни удари.

Междувременно режимът в Техеран не само не се разпадна, а мина в режим на бърза приемственост. На 8 март, малко над седмица след гибелта на върховния лидер Али Хаменей, синът му Моджтаба зае неговото място като върховен лидер. Наследяването премина без видима вътрешна борба, макар че новият лидер не се появи публично дори на държавното погребение на баща си през юли заради заплаха за покушение.

Войната приключи с примирие между Вашингтон и Техеран на 8 април, постигнато с посредничеството на Пакистан и обявено за безсрочно на 21 април. Прогнозата, представена пред кабинета по сигурността на Нетаняху, беше за срив на режима в рамките на 1-3 години. Наблюдаваният резултат бе приемственост в рамките на 8 дни.

Значението на разкритието е преди всичко в мястото, където е проведена подготовката. Провеждането на обучение и тренировки на бунтовническа групировка на чуждестранна територия са позната практика за големите разузнавателни служби. Превозването на хиляди чуждестранни бойци до собствената държава, обучението им там и последващото им връщане за навлизане в трета страна представляват качествено различно равнище на ангажираност.

Такава операция изисква логистика, добре прикрити бази и широко съгласуване в рамките на израелското военно-политическо ръководство, а същевременно прави страната директно отговорна за действията на бойците, които е обучил. Именно оттук следва и нуждата от кодекс за отношение към цивилното население.

Провалът е преди всичко на замисъла, не толкова на изпълнението. Разчетът, че 15 000 бойци ще привлекат към себе си 10 пъти повече си към Техеран, е стъпил върху предположението, че иранското общество чака само искра. Именно това допускане Военното разузнаване е отхвърлило още преди първият изстрел да отекне.

Поведението на самите отряди през март подкрепя тази критика: те решиха да не тръгват дори коридорът е отворен, защото им липсваше гаранция за дългосрочна подкрепа. Възможно е разбира се това „Недей“ да е дошло не толкова като оценка на военния риск, колкото от турския натиск. Основните следи за този прочит са разговорът на Ердоган с Тръмп и последвалото предупреждение на Анкара към иракските фамилии.

Двата прочита не се изключват взаимно. Думите на Тръмп от 7 март подкрепят тезата, че е искал да спре ескалацията на войната. В същото време хронологията очертава ролята на Анкара в окончателно решение.

Много вероятно е този инструмент да не е унищожен, а поставен в резерв. Отрядите продължават да бъдат там, оръжието е раздадено, маршрутите са картографирани, а обучението вече е проведено. Ако фракциите отново заемат позиции по границата и Ербил не ги възпре, това ще подсказва, че планът е бил отложен. Ако се задоволят с декларации, а Багдад продължи да настоява за разоръжаване, „Котаракът в чизми“ вероятно ще остане еднократната възможност, пропиляна за три дни.

Анализ: Как евтини дронове заместиха иранските радари при свалянето на F-15E?

🇺🇸✈️🇮🇷 Американският изтребител F-15E е бил свален от разчет с преносим зенитно-ракетен комплекс над южен Иран, след като дронове са подали на иранското командване местоположението, скоростта и курса на самолета. Това е заключение на Пентагона, предадено на The New York Times от неназован висш служител. Според изданието иранците са приложили тактики, заимствани от войната в Украйна, а оръжието, поразило изтребителя, има китайски произход.

Числото, около което е изграден целият доклад, е половин секунда. Толкова време е имал екипажът между първия признак за заплаха и попадението. За да се разбере значението на този интервал, трябва да се знае с каква апаратура разполага F-15E и какво липсва на борда му. Комплексът за самозащита на изтребителя следи радиочестотния спектър: приемникът засича кога чужд радар облъчва самолета и кога преминава в режим за насочване, а ответните мерки включват диполни отражатели, заглушаване и маневриране. Срещу зенитни оръжия с радиолокационно насочване тази последователност работи и се използва от десетилетия.

Срещу ракета с инфрачервено насочване обаче тя не помага, защото подобен боеприпас не излъчва сигнал в , който приемникът да засече. Ракетата може да бъде открита оптично по факела на двигателя в началния участък от полета, но за това е необходим отделен сензор за предупреждение за приближаваща ракета. Транспортните самолети и бойните хеликоптери разполагат с подобни системи от десетилетия. F-15E не.

Това не се променя и с внедряването на EPAWSS – новия комплекс за електронна война, който постепенно заменя проектирания през 70-те години AN/ALQ-135 в строевите ескадрили. EPAWSS може да задейства контрамерки срещу инфрачервени заплахи, но нужните датчици за тяхното откриване не са монтирани на самолета. Оттук идва и основната неяснота в доклада: F-15E не притежава собствено средство, с което да засече подобна заплаха, а Пентагонът не е обяснил откъде е получен интервалът от половин секунда. Нито разследването, нито записите от сензорите са публикувани.

Физическите ограничения на преносимия комплекс стесняват възможния сценарий. Системите от същото поколение, в това число китайските, действат срещу цели на височина до около 3,5 км. Попадението значи, че изтребителят е летял в този височинен слой – достатъчно ниско, за да бъде достигнат от оръжие, което един човек може да носи на гръб и да изстреля без радарна поддръжка. Именно поради това по-важният елемент е предходният: как разчетът е получил информация накъде и кога да насочи оръжието.

На 3 април съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел навлизаше в петата седмица от началото си. Тя започна на 28 февруари с около 900 удара в първите 12 часа, насочени именно срещу зенитно-ракетни позиции, радари и командни пунктове. Класическата система за ПВО е сред първите цели на кампании от подобен вид, защото е скъпа, сравнително неподвижна, зависи от ограничен брой ключови възли и излъчва електромагнитни сигнали. По-големи шансове да оцелее има онова, което е разпръснато, евтино и пасивно, а Иран е изграждал именно такъв резервен отбранителен слой още години преди войната.

Тук се появява ролята на дроновете. Не е нужен рояк или автономно координирано поведение. Един апарат с камера, който се намира на достатъчна височина, може да подаде посоката, приблизителната скорост и височината на преминаващ самолет. Няколко такива апарата, разположени в различни точки по очаквания коридор, могат да очертаят линията на подхода и времето на пристигане.

По стандартите на радарна мрежа това е непълна и неточна картина, в която случайността е значителен фактор. Тя обаче може да бъде достатъчна, за да превърне разчета с преносим комплекс от екип, който просто очаква появата на цел, в екип, който знае накъде да гледа и кога да бъде готов за стрелба.

Втората възможност е още по-съществена. Полезен товар за радиотехническо разузнаване може да засича излъчването на самолетния радар и връзките. При няколко разпръснати въздушни носителя на широка площ разликите във времето и посоката на прием позволяват и приблизително определяне на местоположението.

Наземните станции могат да изпълняват същата задача, но не притежават нито директната видимост, която осигурява височината, нито същата подвижност. Освен това работата на въздушните носители би могла да се съчетае с примамки, които карат радара на противника да се включи и така да разкрие собственото си местоположение.

Иран познава тази комбинация по-добре от повечето държави: страната първа въведе на въоръжение своя барражираща зенитна ракета. Апаратът, известен на Запад като 358, а официално като „Сакр-1“, тежи около 58 кг, достига височина от близо 8500 метра и може да обикаля в район с радиус до 100 км, докато издирва цел. Системата вече е сваляла американски дрон MQ-9 Reaper.

Ограниченията на този отбранителен слой трябва да бъдат назовани точно, за да не се стига до прекомерно широки изводи. Мрежата от въздушни наблюдатели остава многократно по-слаба от стационарна радарна система, свързана с команден пункт. Покритието ѝ е накъсано, данните са приблизителни, комуникацията е уязвима, а вероятността изобщо да бъде засечен дадена самолет зависи в голяма степен от случайността.

Истински интегрирана мрежа, в която данните се обменят между самите носители и обработената картина постъпва в реално време, изисква много по-високо техническо равнище и инфраструктура за управление. Нищо в публично известната информация не показва, че Техеран разполага с подобна система.

Реалното предимство на подхода е друго. Мрежите за откриване и проследяване на самолети съпътстват военната авиация още от нейното възникване, а изнасянето на някои средства за наблюдение във въздуха с прости летателни апарати не представлява изключителен технически пробив. Именно затова подобна схема е достъпна за всяка страна, която е загубила скъпата си радарна система, но е запазила хората, камерите и радиостанциите си.

Загубите в кампанията показват защо този сценарий не може да се отхвърли като екзотика. Според доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ, цитиран на 15 май от Макензи Ейглън от Американския предприемачески институт, САЩ са загубили 42 летателни апарата в операция Epic Fury:

• 24 × многоцелеви дрона General Atomics MQ-9 Reaper
• 4 × многоцелеви изтребителя McDonnell Douglas F-15E Strike Eagle
• 1 × стелт изтребител Lockheed Martin F-35A Lightning II
• 7 × самолета-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker
• 1 × самолет за далечно радиолокационно откриване и управление Boeing E-3 Sentry
• 2 × военно-транспортни самолета Lockheed Martin MC-130J Commando II
• 1 × хеликоптер за бойно търсене и спасяване Sikorsky HH-60 Pave Hawk
• 1 × разузнавателен дрон Northrop Grumman MQ-4C Triton
• 1 × щурмови самолет Fairchild Republic A-10 Thunderbolt II

В общия брой влизат както небойни загуби, така и самолети, унищожени умишлено от американските сили. Оспорва се и разграничението между унищожена и повредена техника. Въпреки това ключово съотношение се запазва: над половината загубени летателни средства са безпилотни – клас цели, срещу който подобни преносими зенитни комплекси могат да бъдат използвани ефективно.

Цената на едно попадение личи и от последвалата спасителна операция. Пилотът е бил изведен 7 часа след момента на катапултиране, а операторът на въоръжението – едва на 5 април. Тръмп описа операцията като включваща 155 самолета, сред които 4 бомбардировача, 64 изтребителя, 48 самолета за дозареждане във въздуха и 13 летателни средства за търсене и спасяване. На предната оперативна площадка са действали около 100 души от Силите за специални операции.

Иранските сили са свалили един A-10, а два MC-130J са получили технически откази. Американските сили са ги унищожили на земята заедно с 4 леки вертолета на 160-и авиационен полк за специални операции. Стойността на унищожената техника се оценява на около 300 милиона долара. В началото на цялата серия стои попадение на една изстреляна от рамо ракета.

Отделно от този доклад остава разказът, чрез който случаят влезе в публичното пространство през юни. По време на разпита пилотът описва пред разузнаването няколко свързани помежду си дрона, които по думите му се движели като едно тяло, с по-малки машини под по-големите „като крака“. В друг момент той говорил за „минно поле от дронове“.

CNN съобщи това описание на 23 юни, позовавайки се на 4-ма източници, и добави, че случаят е разделил разузнавателната общност отвъд океана, без на спора да е сложен край. Не са публикувани снимки, данни от сензори или официална оценка, които да потвърдят наличието на подобна формация. Пилотът освен това е получил мозъчно сътресение при катапултирането.

Напълно възможно е средството, което е осигурило целеуказване, да няма абсолютно нищо общо с онова, което пилотът е видял или си спомня, че е видял. Думата „рояк“ се използва свободно в медийни описания, но полетът на много машини в относително съгласуван строй сам по себе си не доказва автономно взаимодействие между тях.

Същите факти имат и едно далеч по-прозаично обяснение. Иран разполага с големи количества преносими зенитни комплекси, разпределени на широка територия, и почти сигурно ги е разположил предварително по коридорите, през които американските и израелските самолети вече са преминавали многократно. При достатъчна плътност на разчетите някой от тях може да получи възможност за стрелба без подадени отвън данни. За самото целеуказване чрез дронове обаче свидетелства само един неназован военен, а публично потвърждение от Пентагона липсва.

Двете обяснения не се изключват взаимно. Предварително разположен разчет, който получава информация за посоката на подхода, е именно съчетанието, способно да превърне случайното попадение в повтаряема процедура. Тъкмо това придава на доклада значение отвъд конкретния епизод.

Заимстването от Украйна остава най-слабо изяснената част от разказа. Източникът не уточнява дали става дума за конкретна разузнавателна схема, или за общата оперативна логика на войната там. Украинската практика е публично известна от години: евтини дронове водят наблюдение, засичат движение, извършват проследяването на цели, откриват действащи системи за ПВО и подават целеуказване на многократно по-скъпи оръжия. Дроновете прехващачи, използвани срещу „Шахед“, едновременно изпълняват и ролята на въздушни наблюдатели.

През пролетта над иранска територия са летели достатъчно американски и израелски дронове, за да има смисъл същият подход да бъде приложен и в обратната посока. Иран доставя дронове на Русия от 2022 г. и чрез това сътрудничество може отблизо да наблюдава развитието на използваните там методи.

Изводът се отнася и за други държави, включително за нас. На 10 юни Народното събрание на Република България одобри до 195 млн евро за 7 радара GM400α на Thales по европейския механизъм SAFE. Те са необходими: без тях няма разпозната въздушна картина и ефективно насочване на прехващачите.

Иранският случай добавя още един важен извод. Голямата стационарна станция е една от първите цели на противника, затова зад нея трябва да има допълнителен слой на отбрана – достатъчно евтин, за да е налице в количества, и достатъчно подвижен, за да не може да бъде предварително картографиран.

Обратната страна на същата икономическа логика вече се проявява по източния фланг на НАТО. Румънски изтребители F-16 свалиха 3 дрона през 3 поредни денонощия в края на юли, италиански изтребител свали още един над Латвия на 14 август, а на 8 август украински дрон-примамка „Майя“, отклонен от средства за електронна борба на руската армия, се взриви на 100 метра от бившия граничен пункт „Кардам“. Всеки от тези прехвати струва многократно повече от унищожената цел.

Много вероятно е Ислямската република да продължи да изгражда този отбранителен слой независимо от изхода на преговорите. Възстановяването на радарната мрежа изисква години и внос, който е ограничен от режима на санкции, докато средствата за въздушно наблюдение могат да бъдат произвеждани в страната и загубата им не води до съществени последици.

📸 Снимка: Жени, членове на паравоенната групировка „Басидж“, свързана с Революционната гвардия на Иран, с преносими зенитно-ракетни комплекси по време на парад. (Sobhan Farajvan/Pacific Press)

Единственият предно базиран самолетоносач на САЩ тръгва към Близкия изток

🇺🇸⚓🛩 USS George Washington се насочва към Близкия изток, за да смени USS Abraham Lincoln, който стои в Северно Арабско море от края на януари и вече е в морето 265 дни. За подготвяната ротация съобщи The Wall Street Journal, позовавайки се на официални лица от Пентагона, докато кабинетът на началника на военноморските операции отказа да обсъжда плановете за който и да е самолетоносач, като посочи оперативната сигурност. Самото движение на групата обаче се вижда: тази седмица тя мина Малакския проток от Южнокитайско море към Индийския океан, придружена от крайцера USS Robert Smalls и разрушителите USS Shoup и USS Benfold.

Числата зад смяната са рекордни. USS Abraham Lincoln отплава от Сан Диего на 21 ноември 2025 г. с повече от 5000 моряци и морски пехотинци на борда, спря за един ден в Гуам на 11 и 12 декември и оттам не влезе в пристанище цели 208 денонощия. Предишният връх за американски самолетоносач държеше USS Dwight D. Eisenhower с 206 последователни дни в морето през 2020 г. и USS Theodore Roosevelt със 160 дни през 2002 г. Рекордът е обявен от офицер на борда, но официално не е потвърждаван от ВМС. Поредицата се прекъсна едва на 7 юли, когато корабът се отби в Оман за презареждане; моряците, които изобщо слязоха, останаха затворени в охраняем участък на пристанището. Разгръщането трябваше да приключи през май и оттогава е удължавано без обявена дата за завръщане.

Групата беше пренасочена към Близкия изток през януари, преди американската война срещу Иран. От 28 февруари авиокрилото ѝ CVW-9 с изтребители F-35C нанася удари по ирански цели в рамките на операция „Epic Fury“, а от 13 април USS Abraham Lincoln стана ключова опора на режима около иранските пристанища: на 8 юни изтребител F/A-18 Super Hornet от палубата му извади от строя празния танкер „Маривекс“, плавал под флага на Палау. Общо 40 дни от разгръщането преминаха в непрекъснати бойни операции. Към днешна дата в северната част на Арабско море има втора авионосна ударна група начело със самолетоносача USS George H.W. Bush, а блокадата се държи с над 20 бойни кораба.

Точно това натоварване стигна до Конгреса. На 12 август сенаторът Ричард Блументал, член на комисията по въоръжените сили, изпрати до министъра на отбраната Пийт Хегсет, както и до временно изпълняващия длъжността министър на ВМС Хунг Као писмо със „сериозни притеснения“ за проточилото се разгръщане, изброявайки недостиг на основни припаси, замърсена вода, повредена канализация, влошено психическо здраве, рискове по палубата и прекъсната поща. Колегата му Рубен Галего поиска двупартийна делегация на Конгреса да посети кораба. 6 дни по-рано около 200 роднини на екипажа се срещнаха в Сан Диего с Као, с командващия военноморската авиация вицеадмирал Дъглас Верисимо с командващия надводните сили вицеадмирал Джоузеф Кейхил. Една съпруга разказа там, че на същия ден е получила съобщение от мъжа си, в което той пише, че се надява да не се събуди на следващата сутрин.

ВМС отричат част от описаното. Въз основа на данните, с които разполага командването, че не е установила ръст на докладваните суицидни мисли или опити за самоубийство в екипажа; признава прекъсванията на пощата, които обяснява с бойните действия, и съобщава, че праща допълнителни специалисти по психично здраве на борда. Потвърден е един случай: през юли моряк падна зад борда, беше изваден от водата със спасителна жилетка и без наранявания, а флотът го определи като епизод, свързан с психичното здраве. Разказите за няколко други опита идват от семейства и от действащи моряци, предадени от Stars & Stripes и Military Times, и не са потвърдени официално. В четвъртък Хегсет настоя, че сведенията за тежките условия на кораба са „напълно изопачени“, а всеки кораб, екипаж и капитан получава всичко, което може да му бъде осигурено; през април той и началникът на военноморските операции адмирал Дарил Кодъл нарекоха публикациите за недостиг на храна „фалшиви новини“.

На срещата в Сан Диего Као каза на семействата, че USS Abraham Lincoln ще бъде подменен от ударната група на USS Theodore Roosevelt, без да посочи кога. Седмица по-късно официалните лица описаха пред The Wall Street Journal друг кораб. USS Theodore Roosevelt се намира в Сан Диего след ученията RIMPAC 2026 и наскоро проведе плаване за близките на екипажа, тоест до Арабско море му остават и подготовка, и цял океан. USS George Washington вече мина в Индийския океан.

Цената на смяната се плаща в друг театър. USS George Washington е единствен американски самолетоносач с постоянна база извън континенталните щати; той стои в Йокосука от края на 2024 г., когато наследи USS Ronald Reagan, и излезе оттам на 10 май за първото си патрулиране през тази година. В края на юли групата действаше в Южнокитайско море, докато напрежението между Китай и Филипините се изостряше, а на 30 юли хвърли котва край Дананг за петдневен престой. Тръгването ѝ на запад оставя зоната на Седми флот без носач в момент, в който 11 американски кораба от този клас са разпределени така: 3 разгърнати, 3 в своите бази или в подготовка, 4 в ремонт и 1 в учебна роля. USS Harry S. Truman влезе през юни в процес по средносрочно презареждане на реактора, което ще го задържи до 2029 г. или по-късно; USS John C. Stennis се намира в същата процедура от 2021 г. и се очаква да бъде предаден през октомври; USS Ronald Reagan излиза от дока в Пюджет Саунд в края на август, но се връща към операции чак в началото на 2027 г.

Официалната версия, според която ротацията е решена преди оплакванията, отговаря на наблюдаваното до този момент. USS George Washington излезе от Йокосука през май за 6-месечно патрулиране и движението му на запад не се нуждае от ново решение, а Вашингтон така или иначе трябва да смени екипаж, подобрил всеки възможен предишен рекорд. Смяната на името обаче се случи за седмица: на 6 август семействата чуха USS Theodore Roosevelt, на 13 август официалните лица посочиха друг кораб. Вероятно натискът от Конгреса и от роднините промени не решението да има ротация, а кой я извършва и колко бързо. Ако е така, Пентагонът прехвърля износването от един екипаж върху друг и от един океан върху друг, без да сваля това, което го поражда – две авионосни ударни групи, задържани около крайбрежието на Иран, докато не дадат резултат преговорите за Ормузкия проток.