Путин превърна разговора със Стуб и Стьоре в урок по славянска история

🇫🇮🤝🇳🇴📞🇷🇺 Разговорът, за който руският президент Владимир Путин първоначално отделил 20 минути, продължила час и половина, а по-голямата част той е посветил на славянската история през средните векове. Финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре обадиха на 27 октомври от Хелзинки, за да предадат послания преди тристранните преговори между Руската федерация, Украйна и САЩ в ОАЕ, но незабавното примирие, основното искане почти не е обсъдено. Това разкри Financial Times, като се позова на трима души, запознати с разговора, чиято дължина бе потвърдена и от самият Стьоре, а съветникът на Путин по въпросите на външната политика Юрий Ушаков също говори за час и половина.

Официалното съобщение на Кремъл не съдържа и намек за отстъпка. Путин е оценил текущата ситуация в зоната на конфликта с напомняне за първопричините за военния конфликт, и е подчертал, че справедлив траен мир е възможен „само с пълно и безусловно зачитане на законните интереси на Руската федерация“. Вината за проточването на бойните действия той прехвърли на „политиката на конфронтация на страните от ЕС и НАТО“. Източник, близък до Кремъл, каза пред Reuters, че Путин е поискал войната да приключи, „като се отчитат реалностите на терен“, а на въпрос какво значи това обясни, че Русия няма да прави компромис с целта си да превземе целия Донбас. Европейците отговорили, че е нужен „справедлив“ мир.

Хелзинки и Осло поискаха разговора. В своето съвместно съобщение двамата лидери го представят като продължение на срещата в Осло на 20 октомври, където разговаряха с украинския президент Володимир Зеленски и американския пратеник Стив Уиткоф, и посочват, че е подготвен след консултации с Украйна. Ден по-късно Уиткоф беше в Санкт Петербург, където се срещна с Путин. „Поискахме разговор миналата седмица и днес получихме час“, каза Стьоре пред VG, а пред вестник Nettavisen уточни: „Сигналът беше, че разполага с 20 минути.“ Двамата подчертаха, че говорят като ръководители на своите държави, не от името на Европа, и че подкрепата им за Украйна продължава.

Според източниците на FT Стуб и Стьоре не са прекъсвали Путин, а както твърди един от тях, са го слушали, за да направят преценка колко сериозно е настроен за диалог с Европа. Версията на Стьоре е по-сдържана. „Голяма част от онова, което каза, беше известно“, каза той: Путин припомнил вижданията си за развитието на конфликта от 2014 г. насам, а двамата са изложили своите позиции. „Разликите в позициите са големи“, каза премиерът пред NRK. Украинският външен министър Андрий Сибиха съобщи, че сигналите на Зеленски за примирие и среща с Путин са били предадени, а самият Зеленски написа, че Стуб и Стьоре „ясно казаха на руския лидер, че са нужни реални стъпки за деескалация за нашата енергетика и инфраструктура“. Това, че искането е предадено, обаче не означава, че е обсъдено: според FT тъкмо примирието е било оставено встрани.

Как Москва тълкува разговора, обясни Ушаков пред „Вести“. Двамата лидери са предали силния интерес на Зеленски към директен разговор с Путин, а отговорът е бил добре познат: „Нашият шеф повтори, вероятно за милионен път, че ако Зеленски наистина иска преки преговори, нека дойде в Москва, където ще му бъдат осигурени всички условия, включително по отношение на сигурността.“ Ушаков допълни, че за среща между двамата президенти има най-голям смисъл, след като преговарящите изготвят документите за дългосрочно уреждане, които лидерите да подпишат. Външният министър Сергей Лавров обяви, че двамата събеседници на Путин не са предложили нищо ново, че европейците просто търсят собствена роля в преговорния процес и че информационната война около Украйна вероятно ще ескалира, съобщи Reuters, позовавайки се на „Интерфакс“.

Двете страни се разминават не само по условията, но и по реда на стъпките. Киев иска първо примирие и среща на президентите: Сибиха нарече срещата между Зеленски и Путин вероятно единствения начин преговорите да преминат на ново ниво. Москва обръща тази последователност. Кремъл описва дори предстоящите преговори в ОАЕ, договорени за първата половина на ноември, като насочени „по-специално към въпросите за сигурността на Русия и Украйна след пълното прекратяване на бойните действия“. В тази последователност примирието идва с окончателна сделка, а президентите се срещат, за да сложат подписи на готовите документи. Час и половина разговор със северните съседи не промени този ред.

Стуб обясни избора на момент за разговора с отношенията между Вашингтон и Киев. На пресконференция в Хелзинки той каза, че иницииране на диалог с Путин се обсъжда отдавна, а промяната е настъпила заради напрежението по оста Вашингтон-Киев през последните три седмици. По думите му идеята са подкрепили и двете страни. През октомври президентът Доналд Тръмп сключи сделка за внос на руски дизел и облекчи санкциите срещу Москва, а Reuters описва двустранните отношения с Киев като най-лошите от 18 месеца насам. Стьоре го заяви по-директно: „Този канал не може да бъде единствено в ръцете на американската администрация или на преговарящите.“ Стуб добави, че краят на войната „няма да се постигне с мълчание“, както и че „Финландия никога не говори за Украйна през главата на Украйна“.

Част от съседите не скриха своето недоверие. Датската премиерка Мете Фредериксен заяви пред DR, че е „много скептична“ към „самостоятелната инициатива на Норвегия и Финландия“, която „не е координирана с останалите от нас“, и че не вижда никакви признаци Русия да иска мир с Европа. Шведският премиер Улф Кристершон заяви пред Dagens Nyheter, че другите европейски лидери не са били информирани, и добави: „Впечатлението ми е, че всички искат мир, освен самия Путин.“ Стуб твърди обратното: преди обаждането е уведомил всички северни лидери, а според Стьоре партньори и съюзници са осведомени предварително и са получили подробен отчет след това. Полският премиер Доналд Туск потвърди, че е консултиран, и каза, че е предупредил двамата за нуждата от „абсолютна предпазливост и бдителност“. Германският канцлер Фридрих Мерц пък заяви, че Норвегия и Финландия играят „много конструктивна роля“ в усилията да се създаде европейски формат за контакт с руското правителство.

FT и BBC определят обаждането като първия контакт на Путин с ръководител от европейските съюзници на Украйна след разговора по телефона с френския президент Еманюел Макрон през юли 2025 г. Източник от Кремъл твърди пред Reuters, че последният лидер от ЕС, говорил с Путин, е Макрон, но в безрезултатен и неоповестен разговор „през лятото“. За Стьоре това е първият контакт с Путин от пролетта на 2022 г.

Примирието, което действително започна на 27 октомври, е договорено по друг канал. От 04:00 ч. местно време руските и украинските сили спазват примирие около окупирания град Олешки в Херсонска област, където по оценка на BBC са останали между 1700 и 2000 души без храна, вода и ток. Белият дом приписва това посредничество на първата дама Мелания Тръмп, а според BBC тя го е договорила заедно с папа Лъв XIV. По-късно примирието беше разширено в Херсонска област, за да преминат хуманитарните конвои, и според украинския омбудсман Дмитро Лубинец ще остане в сила до 22:59 ч. местно време на 1 ноември. Евакуацията е планирана за 30 октомври. Путин сам е уведомил събеседницит си за това, а официалното съобщение на Кремъл за разговора нарича града „руското населено място Альошки“.

Съпоставката показва, че Москва приема северния канал, но засега го използва, за да повтори позицията си, а не за взаимни отстъпки. Признаците на интерес са реални: Путин прие запитването за разговор, което беше отправено след срещата в Осло, удължи разговора от 20 на 90 минути и се съгласи преките контакти да продължат. Говорителят му Дмитрий Песков описа разговора като много конструктивен и практичен, но според FT Кремъл вече е казвал, че окончателната сделка ще изисква участието на Европа. По същество обаче позицията не се промени: първопричините, „пълното и безусловно“ зачитане на руските интереси, поканата за Москва и целият Донбас са добре познатите ултиматуми. Преговорите в ОАЕ ще покажат дали има ерална промяна. Туск говори за 4 ноември, а Ушаков още на 25 октомври каза, че Москва е готова да поднови преговорите след този ден, „нашия голям празник“. Дневният ред там ще покаже дали примирието може да предхожда изготвянето на документи, или ще остане, както го формулира Кремъл, за времето „след пълното прекратяване на бойните действия“. С оглед на заявеното досега второто е почти сигурно.

Анализ: НАТО вече планира три фронта, но силите изостават от картата

🇪🇺🗺️🇷🇺 НАТО вече не планира отбраната си срещу Русия около един общ източен фланг, а около три отделни оперативни театъра – всеки със свое командване, изисквания и формирования. Посоченото разделение беше представено в досието „Отбраната на Европа в нова ера“ (The Defence of Europe in a New Era: An Assessment), представено на откриването на Пражката среща по отбрана на 16 септември от Международния институт за стратегически изследвания (IISS).

По-ключовият извод обаче не е географски, а за наличните сили. Алиансът изгражда командната структура за мащабна сухопътна война в Европа по-бързо от формированията, които тя трябва да ръководи. Оценката на IISS обобщава, че недостигът на личен състав, артилерия, противовъздушна отбрана и боеприпаси едва ли ще бъде преодолян преди 2030 г.

Северозападната съвместна оперативна зона (Joint Operations Area-Northwest) е подчинена на Съвместното командване на силите в Норфолк, Вирджиния, и свързва Северния Атлантик с Далечния север. Сухопътната задача там не се изчерпва с отбраната на Финландия и Норвегия. Необходимо е да бъде запазена връзката между презокеанските подкрепления, морския достъп и операциите на сушата.

Пренареждането е факт от 5 декември 2025 г. Тогава върховният главнокомандващ на съюзническите сили в Европа генерал Алексъс Гринкевич прехвърли официално Дания, Швеция и Финландия от командването в Брунсум към това в Норфолк. Тогава върховният щаб на съюзническите сили в Европа (SHAPE) определи новите граници като временни.

Централната зона, поверена на командването в Брунсум, е определяна като главния сухопътно-въздушен фронт на алианса. Простира се от Прибалтика през Полша и Германия до Унгария. Обхваща най-прякото сухопътно направление откъм Русия и Беларус, Калининградска област, Сувалкския коридор и основните маршрути, по които биха пристигали съюзнически войски от Западна Европа.

Югоизточната зона, подчинена на щаба в Неапол, свързва Румъния, България, Черно море, Турция, Гърция, Западните Балкани и Източното Средиземноморие.

Трите театъра имат различни потребности. На север са нужни способности за действие при студен климат и съгласуване на морските със сухопътните операции. Централното направление изисква тежки бронирани сили, последователни ешелони за усилване и командване над корпусно ниво. На югоизток са нужни преди всичко боеспособни сили в Румъния и Черно море и коридори за трансфер на подкрепления и снабдяване през Югоизточна Европа.

Над корпусите се изгражда нов команден слой. Многокорпусните командвания на сухопътния компонент в Микели, Финландия; Висбаден, Германия; и Измир, Турция, трябва да обединят действията на съседните корпуси в обща кампания. Тяхната задача е да определят приоритетите между тях, да разпределят идващи подкрепления и снабдяване в дълбочина и да избегнат изчерпването на ресурсите за един сектор за сметка на друг.

Щабът в Микели действа от 1 септември 2025 г. и започва работа с едва 8 души. По данни на финландската армия личният му състав трябва да нарасне до около 50 души през следващите години.

В централния театър IISS очерта няколко съседни корпусни зони: Германо-нидерландския корпус в Латвия и Естония, Многонационалния корпус „Североизток“ в Литва и Североизточна Полша, полския 2-ри корпус по направление Белар и американския V корпус с преден щаб в Познан.

Поставянето на Естония и Латвия под Германо-нидерландския корпус улеснява приемането на германски и нидерландски подкрепления, но създава граница между две корпусни зони по линията Латвия–Литва. През нея трябва да бъдат съгласувани огневата поддръжка, противовъздушната отбрана, резервите и защитата на тила.

Британският Съюзен корпус за бързо реагиране (ARRC) и френският 1-ви армейски корпус съставляват стратегически резерв, който не е обвързан с определена зона. Той може да бъде развърнат там, където натискът върху фронта е най-силен.

Мащабът на задачата обяснява защо институтът насочва вниманието към бойните части, а не само към щабовете. IISS оценява сухопътните потребности на НАТО на около 11 корпуса, 42 дивизии и 167 бригади.

Моделът на силите на НАТО замени Силите за реагиране на НАТО (NRF) през 2024 г. Той предвижда повече от 100 000 военнослужещи в готовност за развръщане в рамките на 10 дни и допълнителни 100 000 – до 30 дни. Трети ешелон от 300 000 души трябва да бъде развърнат до 180 дни, с което общата численост вече е 500 000. Предишният модел поддържаше около 40 000 души в 15-дневна готовност.

Некласифициран брифинг на американския V корпус от ноември 2025 г. свежда общата цел до едно число: алиансът трябва да е способен да удържи противник с най-малко 22 дивизии. Данните за отделните армии показват колко неравномерно Европа се движи към тази цел. За 15 години от 2011 до 2026 г. Полша увеличи почти двойно личния състав на сухопътните си войски (ръст от 96,4%) и увеличи артилерията и реактивните системи за залпов огън със 148%. Страната разширява структурата си от четири на шест дивизии.

Латвия отбелязва най-бързия ръст в извадката (146,3%), но тръгва от много ниска начална стойност и днес разполага с едва 2800 души в активния състав на сухопътните си войски.

Германия, която IISS описва като незаменимата оперативна база на централния фронт, разполага с 60 650 души в сухопътните войски – с 42,4% по-малко спрямо 2011 г. Обединеното кралство съкрати числеността на своите с 20,3%, а артилерията – с 52,4%. Това е най-тежкия спад сред армиите в Западна Европа. След предаването на самоходните гаубици AS90 на Украйна британската армия няма да преодолее възникналия недостиг, преди новите системи да влязат в строя през 2028 г.

За България картината е следната. В момента Сухопътните войски разполагат с 18,4% повече личен състав от преди 15 години – 19 300 военнослужещи. В същото време обаче артилерията и реактивните системи за залпов огън са намалели с 81,3% – най-рязкото съкращение в цялата извадка на IISS. Броят основни бойни танкове е спаднал със 70,1%.

Разпределението на личен състав създава допълнителен проблем. Най-многобройната сухопътна армия от европейските съюзници е турската с 263 200 души, следвана от френската със 114 250 и италианската с 98 750. Гърция разполага с 93 500 души – почти два пъти над общия активен сухопътен състав на Финландия, Швеция, Норвегия, Естония, Латвия и Литва, който е около 47 150 души.

IISS стига до заключение, че дефицитът на НАТО не е свързан с общия брой военнослужещи, а с наличието на сформирани, оборудвани и осигурени бойни части в северния и централния театър през първата фаза на евентуален конфликт. Тежестта на първите дни би паднала непропорционално върху граничните държави, Полша, Германия и предните сухопътни сили на НАТО, които днес наброяват около 12 000 души.

Сравнението по численост в мирно време подценява съществено Финландия, чиято доктрина стъпва върху мобилизацията във военно време. Институтът описва приноса ѝ с териториалната дълбочина, резервите и артилерията. Латвия и Литва не разполагат с подобен буфер и според IISS остават малки като абсолютни стойности.

Основното разминаване обаче е във времето. През декември 2025 г. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че Русия може да бъде готова да използва сила срещу алианса в рамките на до 5 години.

Датското военно разузнаване предлага оценка с няколко времеви хоризонта, при условие че руската война срещу Украйна бъде замразена или прекратена, а НАТО не успее да се превъоръжи достатъчно бързо. При такъв сценарий Русия би могла в срок до шест месеца да води локална война срещу съседна държава и до 2 години да представлява военна заплаха в Балтийския регион. Срокът за придобиването на способност за мащабна война в Европа е оценен на 5 години.

Голяма част от мащабните европейски програми ще имат осезаем резултат едва към началото или средата на следващото десетилетие. IISS обобщава разминаването с думите: изискванията на НАТО за готовност се измерват в дни, докато личният състав се изгражда с години.

Третият дефицит обхваща способностите, които свързват отделните компоненти и досега до голяма степен са били осигурявани от САЩ: разузнаване в целия театър, космическа поддръжка, прецизни далекобойни удари, интегрирана ПВО и ПРО и стратегически въздушен транспорт.

Посланията за „НАТО 3.0“, пристигащи от Вашингтон, сочат към модел, при който Европа поема основната и водеща роля в собствената си конвенционална отбрана, докато САЩ намаляват приноса си към Модела на силите и преразглеждат разположението на своите бази.

Според IISS без американска подкрепа европейските армии все пак биха могли да се защитават, да нанасят загуби и да водят продължителна кампания на изтощение, насочена към осуетяване на бърз руски успех. Те обаче не биха могли да разгърнат бърза и дълбока кампания едновременно по суша, възду, море, космоса и киберпространството, която да разбие руското настъпление още в самото начало.

„НАТО 3.0 не е просто лозунг. Това е изпит дали европейците могат да заменят функциите на САЩ, от които плановете им за отбрана все още зависят“, пише IISS.

Югоизточната зона, в която попада и България, носи и още един риск. Тук Румъния е сухопътната опора на алианса, а Многонационалният корпус „Югоизток“ в Сибиу осигурява командване на ниво корпус. За Черно море двете страни изпълняват функция, сходна с тази на Германия за централния фронт: служат като възли за приемане, снабдяване и придвижване на съюзнически подкрепления.

Съюзниците на юг разполагат с големи сухопътни сили, но IISS очаква техният принос да бъде периодичен и усилващ, а не под формата на постоянно разположени предни сили. Гърция е ограничена от географията, националните си приоритети и напрежението с Турция.

Според публично достъпни източници през 2026 г. се работи по сформиране на многонационален корпусен щаб на НАТО на основата на турския 6-и корпус в Адана. Задачата по това направление е да не се допуска Югоизточният театър да остане с недостатъчно сили, което да открие възможност, от която Русия може да се възползва.

В същото време досието отчита реален напредък. Според IISS Полша и Германия вече образуват надеждна основа за сухопътната отбрана на Европа. Германия разполага бригада в Литва, а нидерландската армия е включила и трите си бойни бригади в германски дивизии.

Многонационалната бригада в Латвия под командването на Канада с до 2200 нейни военнослужещи, беше оценена от властите в Латвия като боеготова през май 2026 г. От юни във Финландия действат предни сили на НАТО под ръководството на Швеция, концентрирани около Рованиеми и Соданкюля.

Сроковете във връзка с руската заплаха не са предопределени. Оценката от датското разузнаване съдържа изрично условие – замразяване или трайно прекратяване на руската война срещу Украйна. IISS подчертава, че оценките за руските способности не означават, че война с НАТО е неизбежна. Докато това условие не е изпълнено, сроковете остават хипотетичен сценарий, а не график.

При сегашната траектория европейските съюзници вероятно няма да могат да водят самостоятелна военна кампания в предвидения от новите планове мащаб преди 2030 г. Те обаче ще разполагат с по-силна предна отбрана и по-убедителна способност за осуетяване на светкавичен руски успех, отколкото през 2022 г.

Алиансът възстановява уверено скелета на континенталната си отбрана, но мускулите върху него – бойната маса, поддържащите части, запасите и способността за продължителни действия – все още изостават.

Оценката на анализа от IISS е предпазливо положителна. Европейската отбрана все още не е достигнала до етап на самостоятелност, но вече е положена основата за по-силен европейски стълб на НАТО. Разходите и поръчките нарастват, производството в някои ключови сектори се увеличава, а страните по източния фланг, които се намират на първа линия срещу руската заплаха, модернизират силите си с видимо по-настойчиво от останалата част на континента.

Основен риск остава разминаването между плановете и реално използваемата бойна сила. Щабове, нови формирования и програми за превъоръжаване напредват по-бързо от комплектуването на войските с личен състав, артилерия, боеприпаси, логистична поддръжка и ПВО. Затова IISS не очаква основните дефицити да бъдат преодолени преди 2030 г. въпреки очевидния завой в посоката на развитие.

Стъб отхвърля германското предупреждение за руско нападение срещу НАТО

🇫🇮🛡️🇷🇺 Финландският президент Александър Стъб отхвърли прогнозите във връзка с евентуално руско нападение срещу територия на НАТО до 2029 г. и заяви, че не вярва Путин да прибегне до употребата на ядрено оръжие. Оценката му прозвуча по време на ексклузивно интервю за BILD, проведено от заместник-главния редактор на немския таблоид Паул Ронцхаймер от Президентския дворец в Хелзинки, което излезе 4 дни след като директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна на неочаквана визита в Москва с мисия, основана на противоположна разузнавателна оценка. Финландия дава допълнителна тежест на това противоречие, защото е страната-членка на Алианса с най-дългата сухопътна граница с Руската федерация – 1300 км.

Запитан за предупрежденията, отправени от Бундесвера, че президентът Владимир Путин е способен на подобно нападение до 2029 г., Стъб отговори: „Ако някой има подобна кристална топка, прекрасно. Но аз просто не виждам нито доказателства, нито факти за това.“ Той посочи, че не вярва Русия „някога да поиска да нападне най-мощния военен съюз в света“.

Стъб все пак придружи позицията си с уговорка: „Не казвам: отпуснете се. Човек винаги трябва да се готви за най-лошото, за да го предотврати.“ Той посочи две основания за оценката си – разузнавателните данни, с които разполага като държавен глава, и възпирането. По думите му то е „по-силно от това на която и да е друга военна сила където и да е по света“, защото се опира „на конвенционални сили, на ракети и на ядрени оръжия“.

Скептицизма си относно възможен руски ядрен удар срещу Украйна финландският президент се обоснова с разговор от това лято. По думите му при посещение на китайския външен министър той сам е повдигнал темата и е получил отговора: „Никога няма да позволим това да се случи.“ Според Стъб това представлява „доста действащо възпиране“.

Става дума за срещата му с Ван И в Турку на 5 юли. Тя бе част от нордическото турне на китайския външен министър между 2 и 8 юли, което включи още Дания, Швеция и Норвегия. Дни по-късно Стъб описа същия разговор пред CNBC с по-категорична формулировка: китайците били „много категорични“. Тогава обаче той добави, че опасността от ескалация остава и трябва да бъде приемана сериозно. Пред BILD не повтори тази уговорка.

Американската оценка на същата обстановка е различна. Ратклиф пристигна в руската столица във вторник, 25 август, при посещение, което не беше предварително оповестено публично, а засечено по полетни данни на военно-транспортен самолет от съвместна база „Андрюс“ в Мериленд. Това беше първото му пътуване до руската столица, откакто оглави управлението, и най-високопоставеното посещение на представител на администрацията на Тръмп в Русия от януари насам.

Според CNN Ратклиф е поставил три искания: Москва да не напада държави от НАТО, да прекрати войната в Украйна и да не подпомага Иран. Разузнавателната оценка, върху която е изградена мисията, противоречи на финландската. Преди пътуването ЦРУ стигнало до заключение, че отслабената руска позиция в Украйна може да я тласне към военно действие срещу Алианса – с цел да повиши цената на подкрепата за Киев и да принуди Запада да преговаря при изгодни за Москва условия. Три дни след визитата, на 28 август, руските Ракетни войски със стратегическо предназначение проведоха учебно изстрелване на междуконтинентална ракета от Плесецк към полигон на Камчатка.

Германската прогноза, оспорвана от Стъб, също не е равна на установено руско намерение. Министърът на отбраната Борис Писториус я формулира още през ноември 2025 г. като оценка кога Русия отново би могла да придобие военната способност да заплаши територия на НАТО. Той допусна, че това може да се случи и по-рано – около 2028 г.

Следователно разминаването е именно в оценката на руските способности и на риска те да се използват. Стъб не отрича, че Кремъл се стреми да всява страх, а го определя като част от руската информационна война: „Русия иска ние, европейците, да седим тук и да обсъждаме: ще ескалира ли Русия? Ще използва ли ядрено оръжие? Ще нападне ли НАТО и Европа?“

Според финландския държавен глава възможностите на Москва за по-нататъшна ескалация към момента са ограничени, а единственият останал ход е мобилизация, която „би имала вътрешнополитически последици“. Той смята подобно решение за вероятно през есента и посочва като индикация прокарваните в момента закони, които на практика затварят границите и ограничават свободното придвижване.

Стъб подкрепя оценката си и с проста аритметика: руската армия губи около 30-35 хиляди военнослужещи месечно, а успява да набира до 27 000. „Значи имат все по-малко войници във все по-сложна обстановка“, казва той. Оттук извежда и заключението си за възможността Русия да отвори втори фронт: че тя би могла внезапно да мобилизира достатъчно сили за две направления, „просто не го виждам“.

Възможната тревога в руското население вече намира отражение в засиления трафик през границата. Само за една седмица през контролно-пропускателния пункт „Верхний Ларс“ на държавната граница с Грузия са преминали около 113 000 руски граждани, а само на 20 август – повече от 20 000. Федералната митническа служба определи тези показатели като значително по-високи от обичайните за периода.

Същия ден постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя заяви, че нова мобилизация „не се планира и не се очаква“. На 27 август украинската президентска канцелария съобщи, цитирайки брифинг на службата за военно разузнаване, че Путин планира да набере общо 600 000 души до края на 2027 г. От тях 300 000 се падат на текущата година.

Стъб обаче не смята, че икономическото изтощение само по себе си може да доведе до край на войната. „Никога не бива да се подценява колко икономически трудности могат да понесат руснаците“, предупреди той. Според него нито инфлацията, нито банковата криза, нито равнището на лихвите, нито високите загуби ще бъдат достатъчни, за да спрат кампанията. Преломът би настъпил другаде – ако управляващите усетят, че самият режим е застрашен.

За Украйна оценката му е противоположна. Според Стъб страната се намира „в по-силна и по-добра позиция от когато и да било през тази война“ във военно, политическо и финансово отношение, „има превес и ще спечели“. Под победа той разбира Украйна да оцелее и да остане независима и суверенна. Оттук следва и посланието му към Берлин: Украйна е най-добрата гаранция за сигурност, която Европа има срещу Русия, а ако тя загуби, губят всички.

Стъб препоръча хладнокръвие и по случая с дроновете на летище Лайпциг/Хале. В началото на август там бе открит апарат с взривно устройство до украински военно-транспортен самолет, а на 14 август – трети дрон и вещества, заподозрени като взривни. Според финландския президент Германия може публично да заяви, че знае кой стои зад случилото се, и да отправи посланието си към Москва по дипломатически път. Канцлерът Фридрих Мерц вече обеща, че извършителите на хибридните атаки „ще си платят“.

Американски разузнавателен източник свърза устройството с почерка на ГРУ. Летището обслужва програма на НАТО за стратегически въздушен транспорт, включително доставки за Украйна. В същото време Стуб приветства без уговорки московската визита на Ратклиф и настоя, че някой в Европа трябва да възстанови политическия диалог с Русия. Голямата му тревога при сегашното мълчание е, че в Москва могат да се породят опасни илюзии за случващото се на континента.

Една от опорите на оценката му обаче остава уверение от трета страна. Пекин може да е категоричен пред финландския си домакин, но същият период показва укрепване на военно-техническото сътрудничество на Китай и Русия. По данни на украинското военно разузнаване над 180 руски военнослужещи са преминали обучение в Китай само през ноември 2025 г., а повече от 550 китайски военни са участвали в програми в Русия. Възпиращата стойност на китайското уверение зависи от лостове за влияние, които никоя от страните не описва публично.

Шведски Gripen и корвета ще дежурят за Финландия до края на 2026

🇸🇪✈️🇫🇮 Шведски изтребители JAS 39 Gripen и една корвета от клас „Висбю“ ще участват в наблюдение и защита на териториалната цялост на Финландия поне до края на годината, обявиха финландските въоръжени сили в прессъобщение от 28 август, докато шведският министър на отбраната Пал Йонсон потвърди информацията пред Reuters в рамките на деня. Шведската техника ще подсили въздушното наблюдение и така ще освободи финландски сили за пресичане на евентуални нарушения и реакция при инциденти.

„Швеция отговори на искане на Финландия да укрепи въздушната си отбрана заради влошаващата се среда за сигурност“, каза Йонсон. Според него сделката позволява на шведските въоръжени сили при възникване на необходимост да участват в пресичането на нарушения над финландска територия. Освен самолетите и оборудваната с антидрон средства корвета Стокхолм може да предостави и наземни комплекси за борба с дронове. Министърът обаче представи това като възможност, а не като вече поет ангажимент.

Финландското изявление посочва и конкретна непосредствена причина за договорката. „Срещу Финландия не е насочена пряка военна заплаха“, пише в него. След това финландските военни обясняват произхода на апаратите, навлизали над страната: като част от оправданите си действия в отбрана срещу Русия Украйна е започнала мащабни удари с дронове срещу руска територия, а част от тях се отклонили във финландското въздушно пространство и са падали на територията на страната. Ударите по Русия едва ли ще спрат скоро, добавят военните, а по-задълбоченото сътрудничество с Швеция ще позволи на Финландия да си поддържа повишена готовност за продължителен период от време.

Серията от инциденти, която визира цитираното изказване, започна през пролетта и засегна общо четири държави. Първият дрон се разби край езерото Лависас в Литва на 23 март, а два дни по-късно последваха инциденти в Латвия и Естония. На 29 март дойде ред и на Финландия: два дрона се разбиха край Коувола, като нейните ВВС разпознаха единия като украински Ан-196. Дронът, открит северно от града, пренасяше невзривена бойна глава, която властите унищожиха на място с контролирана детонация. Киев се извини и заяви, че нито един украински дрон не е бил насочван към Финландия, като обясни отклонението с руско електронно заглушаване. Същото обяснение беше дадено и за случаите в Латвия и Естония, а украинският външен министър Андрий Сибиха го формулира изрично по отношение на Латвия.

След това случаите на прехват се превърнаха в ежемесечно събитие. На 19 май румънски изтребител F-16 свали дрон над Естония, на 8 юни френски изтребител стори същото над Латвия, а на 14 август италиански Eurofighter Typhoon повтори прехвата отново там. Финландия реагира не с огън, а с ограничения. В ранните часове на 24 юли въздушното пространство и морските райони край Котка бяха затворени за малко повече от 4 часа, след като Украйна нанесе удари по логистични обекти в Петербургска област. Ръководителят на военното разузнаване на Хелзинки генерал-майор Пека Турунен описа тенденцията без излишно увъртане: колкото повече Киев атакува цели в района на Финския залив, толкова по-висок става рискът дрон да бъде отклонен над финландска територия.

Успоредно с това е налице и отделна линия на риск, свързана директно с Руската федерация. На 20 август Министерство на отбраната на Финландия съобщи, че разследва съмнения за нарушение на националното въздушно пространство от страна на руски самолет. Министърът на отбраната Анти Хякянен заяви, че има всяко подозрение за подобно нарушение се приема сериозно. Това е третият такъв случай от началото на годината: Финландия вече е привиквала руския шарже д’афер през май и юни. Към момента на споделяне на изявлението августовският инцидент все още не беше получил окончателна официална квалификация.

Бързото разполагане е възможно като директен резултат от отдавна изградена двустранна рамка за военно сътрудничество, предхождаща членството на двете държави в НАТО. Финландия и Швеция имат постоянни съвместни програми между сухопътните си войски, военновъздушните сили и военноморските сили. Сред тях са редовните трансгранични летателни тренировки, поддържането на обща картина на обстановката в открито море и създадената преди няколко години рамка Nordic Air Power, чрез която ВВС на Финландия, Швеция, Норвегия и Дания уеднаквяват процедурите си.

Договорката от 28 август не представлява качествено нова мисия на алианса, каквато беше Eastern Sentry, а надгражда отдавна наличното двустранно сътрудничество. Двете съседни страни разпределят помежду си дежурствата по въздух и море, а НАТО присъства в съобщението само като обща рамка, не като посредник. Финландия и Швеция се включиха към пакта съответно през 2023 и 2024 г., но военното им сътрудничество е значително по-старо. Именно то осигурява процедурите, които позволяват бърза съвместна реакция сега.

Материалният принос е ограничен като обем, но съобразен с конкретната задача. Броят на изтребителите не е обявен, а корветата е една. Класът „Висбю“ е проектиран за плитките и сложни за корабоплаване води на Балтийско море и разполага със сензори, подходящи за наблюдение в крайбрежната зона. Поради това приносът на кораба ще бъде преди всичко в откриването и проследяването на цели, а не в огневата мощ.

Същия ден Saab получи от Командването на логистиката на Въоръжените сили на Финландия първа поръчка за преносим зенитно-ракетен комплекс RBS 70 NG на обща стойност 1,2 млрд шведски крони (или 108 млн. евро). Ракетата му се насочва по лазерен лъч, което я прави практически неподатлива на електронно война, а новото поколение има автоматично проследяване на целта и възможност за работа през нощта. Временно предоставеният шведски ресурс и закупеното шведско въоръжение са насочени към запълването на един и същ дефицит: Хелзинки не разполага с достатъчно собствени средства, за да поддържа дежурство за дълги периоди от време срещу нискоскоростни въздушни цели.

Шведската формулировка за „влошаваща се среда за сигурност“ се основава и на по-широка стратегическа оценка. В междинния доклад на парламентарната отбранителна комисия от 12 юни, отразен от Bloomberg, се посочва, че Русия може да се опита да провери сплотеността на НАТО и доверието в чл. 5 с военна акция в относително обозримо бъдеще. Това би било възможно, ако Кремъл разтълкува политическите условия за благоприятни, дори когато съотношението на силите не достига традиционно възприетия праг за започване на атака. Докладът определя и американската външна политика като все по-непредвидима и благосклонна към употреба на сила, което усложнява още повече стратегическата картина на северния фланг.

Поредицата от отклонили се дронове и продължителното натоварване на ограничения финландски ресурс не се изключват взаимно като причини за тази договорка, но предполагат различно развитие. Ако водещи са конкретните случаи на инциденти, мярката вероятно ще остане временна, докато нейният обхват ще е намален, когато украинската далекобойна кампания срещу пристанищата Уст Луга и Приморск отслабне. Ако решаващ е недостигът на ресурс за поддържане на продължително дежурство, то вероято истината е, че новината не е дотолкова в нарасналата заплаха, колкото в това, че съюзник поема част от тежестта.

Съобщението на финландските военни подкрепя по-скоро втория вариант. В него се посочва поддръжка на повишена готовност за „продължително време“, а срокът на договорката е определен като „поне до края на 2026“. Поръчката за RBS 70 NG, направена в рамките на същия ден, подкрепя тази интерпретация, тъй като осигурява способност за години напред, вместо да представлява отговор на отделен инцидент.

Финландия готви депортация на руснаци, събирали помощ за украинската армия

🇫🇮⚖️🇷🇺 Финландия се готви да върне в Русия 25-годишен инженер и майка му, които организират от Хелзинки кампании в подкрепа на украинската армия от 2022 г. насам. Имиграционната служба стига до заключение, че при завръщане двамата не са изложени на „реален риск“. Случаят на Никита Белов и Олга Белова беше описан на 9 август от The Guardian; към настоящия момент те очакват съдебното решение, което може да доведе до депортацията им в Руската федерация до няколко седмици.

Белов е работил като инженер в московски научен институт по металургични технологии. Напуска, когато разбира, че проектът, по който работи, е свързан с войната срещу Украйна. Началникът му, който дотогава го уверявал в обратното, го заплашил с арест или изпращане на фронта, когато поискал да напусне екипа. „Тогава осъзнах, че не мога да напусна тази работа без последствия и че трябва да мислим за положението си“, казва Белов. Малко след това военните потърсили майка му, за да я разпитат за него, а техният дом е посетен от полиция. В крайна сметка двамата заминават за Финландия със законни визи същата година.

Олга Белова, 55-годишна медицинска сестра по анестезиология, и синът ѝ не са криели позицията си. Те работят като доброволци в местния украински център и участват в събирането и изпращането на помощ: превързочни материали, храна, дрехи, оборудване Starlink и 3D принтер, за който получили видеозапис с благодарност от украински военни. „Опитваме се да заявим позицията си, защото е много важно да се помага на Украйна. Да ѝ се помогне да отвърне на удара“, казва Белов.

Първата им молба за убежище от 2022 г. е отхвърлена, а обжалването не променя решението. Тази година подават нова молба, която получава повторен отказ и заповед за депортация. На 24 април са привикани в полицейски участък и задържани с цел депортация. Три дни по-късно Хелзинкският административен съд спира извеждането до приключване на обжалването и двамата са освободени от центъра за задържане. „В главите ни имаше само лоши неща. Беше като начало на изтезание, защото преживяването беше напълно стресиращо“, споделя Белов. „Тогава наистина се опитвахме да се подготвим за смъртта си.“ Оттогава и двамата се лекуват от панически атаки, докато чакат съдебното произнасяне.

Отказът стъпва върху оценка на индивидуалния риск: доколко конкретният човек представлява интерес за руските служби. Руското наказателно право обаче санкционира самото деяние. Член 275 от Наказателния кодекс определя като държавна измяна оказването на „финансова, материално-техническа, консултантска или друга помощ“ на чужда държава или организация в дейност, насочена срещу сигурността на Руската федерация, а от април 2023 г. максималното наказание по този състав е доживотен затвор. Още през март 2022 г. Главната прокуратура в Москва обяви, че помощта за чужда държава по време на бойни действия в Украйна ще се разглежда именно като държавна измяна. Адвокатът на семейството, който не се назовава поименно от съображения за сигурност, определя риска при връщане като много висок и отделно посочва предишната работа на Белов, при която той е имал достъп до поверителна държавна информация.

Стандартът, прилаган от финландската държава, личи най-ясно от друго дело. През февруари Хелзинкският административен съд отхвърли жалбата на Роман Голиков – руснак, дарявал средства на фонда на Алексей Навални и участвал в опозиционни протести – с мотива, че политическата му дейност е „от такова естество и мащаб, че не може да се смята за пораждаща особен интерес у властите“. Върховният административен съд прекрати депортацията му на 26 май, два дни преди полета.

Между февруари 2022 г. и юни 2026 г. финландската имиграционна служба е извела 1039 руски граждани – повече, отколкото граждани на която и да е друга националност. През същия период 1109 от 1342 руснаци са получили отказ за влизане след отхвърляне на молби. Само от януари до септември 2025 г. полицията е депортирала 104 руснаци с отхвърлени молби, предимно избягали от мобилизацията; 18 от тях, отказали да заминат доброволно, са били изведени през Турция или през граничния пункт Нарва в Естония. Забавянията по подобни преписки вече доведоха и до официална критика: на 14 юли 2025 г. заместник-парламентарният омбудсман Мико Саря отправи четири забележки към службата, защото молби на руски граждани са били разглеждани между 24 и 28 месеца при законов максимум от 21. Службата не оспори констатациите.

Правната среда, в която ще бъдат решавани следващите такива дела, се промени на 12 юни. От тази дата Финландия прилага регламента на процедурата за убежище от Пакта на ЕС за миграцията и убежище, който въвежда ускорена гранична процедура за граждани на държави със средно за ЕС ниво на признаване под 20%. По данните на Евростат за Русия този показател е 18,1% и страната попада под прага. За кандидатите това означава срокове от около три месеца и по-малко време и възможности да изградят преписката си и да обжалват отказа. Решенията по делото на Белови предхождат промяната, но адвокатът им описва същата посока още преди нея: „Дори с ясно изразена политическа позиция е още по-трудно да се получи бежански статут. Наистина трябва да се борим по тези дела за статут, който по-рано се получаваше по-лесно.“

Финландия затвори последните пунктове по източната си граница на 15 декември 2023 г. по обвинение към Москва, че насочва търсещи убежище в страната като средство за натиск. На 4 юни правителството реши те да останат затворени безсрочно, а парламентът удължи до края на годината действието на закона, който позволява на граничарите да връщат хора, без да приемат молбите им. Страната влезе в НАТО през 2023 г.; Русия, от своя страна, разшири военните си бази край общата граница.

Този подход не е особеност на Финландия. През май 2023 г. Върховният административен съд в София отхвърли молба за закрила на 27-годишен руснак, напуснал страната си ден след началото на инвазията, със заключение, че няма основание да се приеме, че руските власти предприемат „безогледни масови репресии“ срещу граждани, изразяващи недоволство от политиката на президента. И финландският, и българският съд поставят акцент върху мащаба на репресиите спрямо по-широката група. Нито един от двата не поставя в центъра изложеността, която произтича от конкретното деяние.

Бил Браудър, ръководител на Global Magnitsky Justice Campaign и чийто адвокат Сергей Магнитски загина в руски арест, нарече случая „определящ тест за ангажимента на Европа да защитава онези, които рискуваха всичко, за да се противопоставят на войната на Путин“. Ако хора, отказали да изкажат подкрепа за военната агресия срещу Украйна и противопоставили се открито на режима, останат без закрила, продължи той, това „би създало опасен прецедент, който разубеждава други да заемат позиция срещу авторитаризма“.

Финландската имиграционна служба отказа коментар по отделни дела. Анти Лехтинен, който е ръководител на дирекция „Международна закрила“, заяви, че положението на всеки кандидат се оценява самостоятелно и че противопоставянето на войната „може да бъде основание за преследване по политически убеждения“: ако службата установи, че убежденията или действията излагат лицето на риск от преследване и сериозна вреда, той получава международна закрила.

Каква може да бъде цената на погрешната преценка, показва американски случай. Артьом Вовченко, руски военнослужещ, напуснал частта си в Армения през септември 2022 г., поиска убежище в САЩ, което му бе отказано. Депортиран е миналото лято и е задържан от ФСБ още на летището. През юни The Moscow Times съобщи, че е избягал от Русия повторно и вече се намира в безопасност, но това е зависело от него, а не от преценката, въз основа на която е бил върнат.

Изходът по делото на Белови може да повтори модела от делото Голиков: горната инстанция да преустанови извеждането, без да променя стандарта, по който тя е била разпоредена. Разликата между двата случая се крие в деянието – Голиков е дарявал пари, преди да напусне Руската федерация, а Белови са организирали доставки за украинската армия в продължение на три години – помощ, която руската прокуратура още през 2022 г. обяви, че може да се преследва като измяна.

НАТО разглежда разширяване на ядреното възпиране на изток

🌍🛡️🇷🇺 НАТО разглежда варианти за разширяване на ядреното възпиране в Европа, включително чрез допълнително присъствие на американски военни и широко участие на съюзници по източния фланг. Дискусиите са поверителни и засега няма решение за разполагане на нови бойни заряди, но Полша, Финландия и Литва вече променят или преразглеждат политически и правни ограничения, които биха затруднили по-дълбокото им включване в ядрената мисия на Алианса.

Германската агенция dpa съобщи на 31 юли, че при по-нататъшно влошаване на средата за сигурност трите държави могат да бъдат разглеждани като възможни места за нови способности. Вариантите не се свеждат непременно до постоянно складиране на американски ядрени бомби. Те биха могли да включват самолети с двойно предназначение, сертифицирани екипажи, въздушно дозареждане, разузнаване, охрана, учения, командни звена и инфраструктура за приемане на сили. Това разграничение е ключово, защото участието в ядреното възпиране не значи автоматично наличие на ядрени оръжия на национална територия.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте не изключи промени в присъствието на американското ядрено оръжие, но отказа подробности заради секретния вид преговори. По думите му Алиансът често оценява от какви способности се нуждае и ще въведе корекции там, където това е нужно. На 18 юни Групата за ядрено планиране обяви, че съюзниците ще модернизират ядрените способности, ще укрепват планирането и ще адаптират силите към новите изисквания за сигурност. Това е официално потвърждение за продължаващ преглед, но не и съобщение за избрани държави или определен брой оръжия.

НАТО обоснова адаптацията с влошената среда за сигурност, руската ядрена реторика и използването на системи с двойно предназначение в пълномащабната война срещу Украйна. В Литва вносители на промяна в конституцията посочват и модернизацията на руските ядрени сили и военната мрежа в Калининградска област и Беларус. Тези аргументи обясняват защо източният фланг настоява за по-видима роля, но сами по себе си не определят дали най-подходящият отговор е ново складиране, повече самолети или разширени поддържащи функции.

Сегашната система се основава на американски ядрени оръжия, разгърнати предварително в Европа, които остават под пълен контрол на САЩ. Част от съюзниците предоставят самолети с двойно предназначение и обучени екипажи, а други участват с планиране, учения и конвенционална подкрепа. По оценки, цитирани от dpa, в пет държави на континента се съхраняват около 100 американски бомби B61-12 в рамките на шест авиобази. НАТО и Вашингтон не публикуват точната им численост и пълния списък на местата.

Наличието на подходящ самолет също не е равносилно на готовност за ядрена мисия. Нужни са независимо сертифициране, специализирани процедури, обучение, защитена инфраструктура и политическо решение. Полша вече прие първите си стелт изтребители F-35A през май, а Финландия очаква първите си самолети за авиобаза Рованиеми през есента на 2026 г. Тези програми създават техническа основа за по-широки бъдещи роли, но няма публично решение самолети на някоя от двете страни да се включат като носители в ядрено споделяне на НАТО.

Полша от години настоява за по-голяма роля в ядреното възпиране, но текущата позиция на правителството остава по-предпазлива от твърдението, че страната вече се стреми да приеме американски ядрени ракети. Заместник-министърът на отбраната Павел Залевски потвърди разговори за ролята на страната, но посочи, че не се водят преговори за складиране на американски ядрени оръжия в Полша, а самата търси участие, което може да обхваща различни военни и политически функции, без непременно да повтаря модела на държавите домакини.

Финландия направи най-конкретна правна промяна. Парламентът одобри премахването на общата забрана за внос, превоз, предоставяне и държане на ядрени взривни устройства, когато тези действия са свързани с отбрана на Финландия, колективна отбрана на НАТО или двустранно и многостранно военно партньорство. Законите влязоха в сила на 1 юли. Правителството изрично изтъкна, че промяната премахва правни спънки, но не означава, че Хелзинки търси постоянно разполагане на ядрени оръжия, нито че такова решение вече е планирано.

Литва е на по-ранен етап. На 7 юли Сеймът започна разглеждане на конституционна поправка, премахваща забраната на територията на Литва да има оръжия за масово унищожаване и чужди бази. Предложението е подкрепено на представянето с 89 гласа „за“, 11 „против“ и шест „въздържал се“. То предстои да мине през правната комисия и отново да бъде разгледано през есенната сесия. Следователно Вилнюс е отворил процедурата, но конституционната пречка все още не е премахната.

Американският експерт Робърт Питърс от Heritage Foundation смята, че Вашингтон може да засили своето ядрено присъствие в Европа през следващите 24 месеца. Пред dpa той предложи увеличение със 100-150 нестратегически боеприпаса и отбеляза Полша и Финландия като потенциални точки за нови хранилища. Това е експертно предложение, а не одобрен план на Пентагона или НАТО. Подобно увеличение е сравнимо или по-голямо от настоящите запаси на континента и би изисквало политически решения, сертифицирана инфраструктура, охрана и подготовка на приемащите държави.

Терминът „нестратегически“ визира предназначението и средствата за доставка. B61-12 са авиобомби, проектирани за регионални мисии, за разлика от стратегическите системи с междуконтинентален обсег. Всяко разширение на тяхното разполагане към източния фланг би засилило видимостта на американската гаранция, но едновременно би повишило значението на новите бази като цели и би отворило въпроси за защита, командване и управление при криза.

Бившият директор по ядрената политика на НАТО Джим Стоукс поставя различен акцент. Той е на мнение, че преместването на американски бомби по-близо до границите на Руската федерация не е необходимо от военна гледна точка, защото съответните мисии могат да се изпълняват съвсем спокойни от бази в Западна Европа. Той вижда повече полза в разширяване на кръга съюзници, предоставящи самолети, дозареждане, разузнаване, съпровождане, командване и участие в учения. Тази позиция илюстрира основния избор пред НАТО: повече бойни заряди и нови места за тяхното съхранение или по-широко разпределение на задачите без постоянно изнасяне на оръжия по източния фланг.

Отделно Франция развива отделна инициатива за „предно възпиране“, сключвайки с Норвегия двустранното споразумение за взаимна отбрана „Нарвик“ и паралелно се присъедини към консултации относно как могат френските ядрени сили да допринасят за сигурността на Европа. Правителството в Осло подчерта, че НАТО и гаранцията на САЩ остават основата на отбраната му, а при мир на територията на страната няма да има ядрени оръжия. Френският процес е допълнение към НАТО, а не заместител на американския ядрен чадър.

Fingrid спира от 2027 г. обслужването на стълбовете с оптика към Русия

🇫🇮🌐🇷🇺 Финландският системен оператор Fingrid е уведомил руските телекоми, че спира поддръжката на стълбовете на междудържавния електропровод, по които вървят оптичните кабели между двете страни. Това съобщи „Комерсант“, цитирайки думите на източник от пазара, потвърдени от четирима събеседници на изданието; по същите сведения финландската страна планира да среже кабела и да демонтира самите стълбове.

Пресслужбата на Fingrid потвърди през същия ден по-тясна версия: оптичната връзка ще бъде изключена, когато изтече наемният договор, който компанията няма намерение да подновява. Срок не беше назован, нито операторът, наел влакната, нито целите, за които ги използва. Изключването няма да има отражение върху потребителите във Финландия, се посочва в изявлението.

Става дума за един конкретен коридор, а не за цялата гранична инфраструктура. „Россети“ съобщиха, че притежаваният от компанията участък от електропровода 400 kV подстанция „Виборгска“ – подстанция „Юлликкяля“/подстанция „Кюми“ се намира в режим на ограничена експлоатация от 2022 г. насам: по него не тече ток и не се предава технологична информация, а руската компания не е получавала сведения за състоянието на финландската част. Според справка на самата Fingrid към 2022 г. финландският оператор е имал три линии 400 kV и две линии 112 kV с Русия, а през 2021 г. по тях са били изнесени 9,1 тераватчаса електроенергия. Този износ спря в 01:00 ч. на 14 май 2022 г., когато RAO Nordic Oy прекрати доставките заради проблеми с плащанията. Оттогава мачтите държат само оптиката и поддръжката им само за тази цел престана да се изплаща и на Fingrid, и на „Россети“. Fingrid стопанисва електропреносната мрежа на Финлндия и основен акционер в нея е държавата.

Колко точно се губи, се знае само по оценки на участници в бранша. Според източник на „Комерсант“ от телеком бранша след 2022 г. около 60-70% от задграничния трафик на Русия минава през Финландия; друг събеседник от мрежовия пазар изчислява, че на въздушните линии по стълбовете се падат до 30% от всички връзки със северната съседка. Останалото върви покрай жп трасета и по дъното на Балтийско море. Това не са официално потвърдени цифри, но дори при най-предпазливо четене излиза, че значителна част от изходящия трафик на руския интернет към Европа е концентрирана в една държава, а близо една трета от физическите линии към нея висят на стълбове, чийто собственик вече е обявил, че спира да ги поддържа.

Руските оператори реагираха, преди новината да излезе публично. По данни на „Комерсант“ те вече водят преговори с частни финландски телекомуникационни компании за наемане на резервни капацитети, като успоредно с това обмислят маршрути през Беларус и Прибалтика, подводните кабелни системи и източни направления. „Вариантите ги има, въпросът е в сроковете на реализация“, казва един от събеседниците на изданието. Компаниите от „голямата четворка“ отказаха коментар. От „Россети“ уточниха, че оставащата инфраструктура ще се използва за вътрешните нужди на електроенергетиката.

Краткосрочният ефект върху обикновения потребител най-вероятно ще остане ограничен. Ограничението не е в общия капацитет, а в резервирането: докато заобиколните маршрути поемат обема, всяко отпаднало направление свива запаса, с който мрежата поглъща аварии и пикове. Събеседниците на „Комерсант“ очакват именно това: по-високи закъснения и неравномерен достъп до западни ресурси в Северозападния федерален окръг, без видимо прекъсване на услугата. Абонатите в Санкт Петербург и Ленинградска област по-скоро ще усетят разликата като по-бавно отваряне на чужди сайтове, отколкото като липса на достъп.

Решението на Fingrid обаче идва в момент, в който Москва свива същия канал от своята страна. На 16 април 2026 г. РБК съобщи, че около 20 компании, които притежават задгранични канали за връзка, сред тях МТС и „Билайн“, са подписали мораториум върху тяхното разширяване. Документът е подписан на съвещание в Министерството на цифровото развитие. Мотивът, изложен от четирима източници, е борбата с виртуалните частни мрежи (VPN): трафикът през тях изглежда в мрежата като външен, а замразяването на капацитет принуждава самите оператори да го филтрират, за да опазят собствената си пропускателна способност. Министерството на цифровото развитие обмисля и режим на съгласуване за нови канали. С други думи, капацитетът, който руските оператори доброволно се съгласиха да не увеличават, сега започва да се съкращава и отвън, по чужда воля и по стопанска сметка, която няма нищо общо с руската.

Финландската обосновка е изцяло търговска и се обяснява с прекратения износ на ток: поддръжката на международен електропровод, по който от 4 години не минава електричество, е разход с нулев приход, а наемът от един телекомуникационен оператор очевидно не го покрива. Нищо в изявленията на Fingrid или на „Россети“ не свързва хода с разследванията за повредени подводни кабели в Балтийско море. Хелзинки обаче от години води и тази линия: в началото на юни Националното бюро за разследване приключи своето производство срещу капитана на товарния кораб „Фитбург“, руски гражданин, и старши член на екипажа с азерско гражданство, а на 15 юни им бяха повдигнати обвинения за тежка повреда на чуждо имущество и тежко възпрепятстване на далекосъобщенията. По версията на разследващите на 31 декември 2025 г. във Финския залив корабът, плаващ от Русия за Израел, е влачил повредена котва около 130 км по морското дъно, прекъснал е два подводни кабела и е застрашил още осем подводни връзки. Обвиняемите отричат и оспорват компетентността на финландския съд, тъй като щетите са възникнали в изключителната икономическа зона на Естония.

Отпадането на въздушните трасета премества товара към среда, която се охранява много по-трудно. Кабел върху електрически стълб се вижда от пътя, обхожда се пеша и се сменя за часове; влакното на дъното на Финския залив се проверява с кораб и се възстановява за седмици, а именно то беше многократно скъсано от влачени котви през последните две години; прекъснатата на 31 декември 2025 г. линия между Хелзинки и Талин е просто последният документиран случай. Ако част от руския трафик наистина слезе под вода или тръгне по жп коридорите през Прибалтика, той ще разчита на инфраструктура, чиято уязвимост тече като дело в съда в Хелзинки.

Всяко разкачване по балтийския периметър оставя на Хелзинки едно съоръжение по-малко за пазене, а на Москва – една възможност по-малко да оспорва или да отлага. Сваленият стълб не може да се саботира, но не може и да бъде върнат в експлоатация с подпис.

Въвеждането на санкции продължава по свой график. На 23 юли Съветът на ЕС прие 21 пакет ограничителни мерки срещу Русия, най-многобройният поименен списък от четири години насам: 48 физически лица и 170 организации. Замразени бяха активите на 94 руски банки и финансови институции, начело с Московската борса, а забраната за сделки беше разширена към 33 кредитни и финансови институции, което вдига общия брой на руските банки под такава забрана над 100 и на практика ги откъсва от системата за международни разплащания SWIFT. Мерките влизат в сила на 13 август. Европейската комисия предложи пакета на 9 юни, а приемането му отне още 6 седмици спорове между държавите членки, докато Гърция не отстъпи срещу едногодишно изключение за превоза на руски втечнен природен газ до трети страни. Пакетът обхваща и над 40 кораба от сенчестия флот, петролни рафинерии в Русия и Беларус, 11 доставчици на услуги с крипто и над 50 отбранителни предприятия, сред тях производители на далекобойни дронове.

Делегации се стичат към Хелзинки да учат финландските бункери

🇫🇮🛡️🇷🇺 Чуждестранни лидери и правителствени делегации все по-често пътуват до Хелзинки, за да проучат мрежата от подземни бункери на Финландия – най-добре защитената цивилна инфраструктура в Европа. В същото време западните столици трескаво преоценяват собствената си неподготвеност на фона на растящото напрежение.

Тенденцията, за която съобщи британският вестник The Times, се засили след предупрежденията от срещата на върха на НАТО в Анкара: пряко руско военно нападение срещу западна държава остава реална стратегическа заплаха до 2030 г. Именно този времеви хоризонт кара правителства като британското да осъзнаят пропуските в собствената си сигурност и да ги оценят като обезпокоителни.

Под финландската столица се разстила лабиринт от 5500 противоядрени укрития, способни да приютят близо милион души – цифра, която далеч надхвърля 675-те хиляди жители на града. В национален мащаб страната разполага с около 50 500 укрития с капацитет за 4,8 милиона души. Това на практика прави Финландия най-подготвената в структурно отношение държава в Европа при евентуална ескалация. Но онова, което привлича чуждите делегации, е не само мащабът, а логиката зад него.

Мрежата е изградена около строга философия за „двойна употреба“. В мирно време съоръженията функционират като напълно обикновени градски пространства – детски площадки с меки настилки, спортни зали, плувни басейни и дори репетиционни за местни музикални групи. Хиляди жители на Хелзинки минават през тях всеки ден, без изобщо да се замислят, че стъпват по военна инфраструктура. При тревога обаче същите тези помещения се преобразуват в убежища – по закон в рамките на 72 часа, а реално – за броени часове.

„В условията на криза хората вече познават мястото отлично“, обяснява пред The Times Юка-Пека Шродерус от Спасителната служба в Хелзинки. Отдаването под наем на пространствата не е просто търговска дейност, а част от замисъла: така инфраструктурата се поддържа жива и работеща, а гражданите свикват с нея дълго преди да им потрябва.

Устойчивостта на мрежата е буквално всечена в скалата. Укритието „Мерихака“ – с площ от 15 000 кв. м, разположени 20 метра под земята зад масивни стоманени взривоустойчиви врати – е проектирано да издържи на ядрена радиация, биологични агенти и химически оръжия. Веднъж запечатано, съоръжението работи напълно автономно, откъснато от външните водопроводни, вентилационни и канализационни мрежи.

Логистиката вътре наподобява живота в подводница. „Във всеки един момент една трета от хората почиват, една трета се занимават с ежедневни дейности, а останалите са на смяна и чистят“, описва Шродерус строгия ред, който позволява на 6000 души да живеят под земята в едно-единствено съоръжение без хаос.

Зад бетона обаче стои цялостна държавна философия. Мрежата е част от доктрината за „Всеобхватна сигурност“ – рамка, която задължава мъжете да отбиват военна служба, подлага населението на редовни отбранителни учения и изисква по закон всяка по-голяма нова сграда да разполага с укрепено убежище. Тази програма не е спусната насилствено „отгоре“ от военните, а е споделен обществен договор: държавата, бизнесът и гражданите отговарят за отбраната заедно, превръщайки я в част от всекидневието, а не в извънредна мярка.

Тази нагласа има дълбоки исторически корени. Финландия дели с Русия граница от близо 1340 км – най-дългата между руска и западна държава – и пази жива паметта за Зимната война (1939–1940 г.), когато отблъсна съветското нашествие с цената на огромни жертви. През десетилетията на Студената война, докато Западът разчиташе основно на ядреното възпиране и постепенно занемари скривалищата си, Хелзинки нито за миг не изпусна от фокус националната си защита. Наборната служба, ученията и строежът на укрития продължиха без прекъсване. Присъединяването към НАТО през 2023 г. не създаде тази култура, но я изкара на показ пред съюзници, които тепърва откриват колко много са забравили.

Именно тук контрастът със западните страни става остър и неудобен. В повечето европейски държави гражданската отбрана се разпадна след края на Студената война: укритията бяха изоставени, забравени или разпродадени, а самата идея за подготовка на населението изчезна от политическия речник.

Фиона Хил, бивш съветник на Белия дом по въпросите за Русия и съавтор на стратегически отбранителен преглед на Обединеното кралство, описа Финландия като „най-добре подготвената нация“. Тя подчерта, че западната готовност е крайно недостатъчна – не заради липса на средства, а защото правителствата избягват честния разговор с обществото за реалните геополитически рискове. Оценката на Хил звучи като диагноза за стратегически провал: континентът, свикнал да мисли за отбраната като за задача единствено на армиите, е забравил, че съвременната война поразява първо гражданското население.

В резултат на това днес светът отива в Хелзинки, за да си води бележки. The Times изброи високопоставени делегации от Великобритания, Саудитска Арабия и Израел, посетили подземния лабиринт. Сред гостите бе и украинският президент Володимир Зеленски, който разгледа укритието „Мерихака“ заедно с финландския си колега Александър Стуб и се запозна със законовата рамка за поддръжка на съоръженията. За държава под ежедневен обстрел този урок не е абстрактен – финландският модел е работещият отговор на предизвикателствата, пред които Украйна се изправя всеки ден.

Интересът към бункерите е само един слой от дългогодишните финландски инвестиции в териториална отбрана. При пълна мобилизация финландските въоръжени сили могат да разгърнат сериозен състав от 280 000 души, благодарение на мащабния си резерв от обучени запасняци. Това им позволява да водят конвенционална отбрана напълно самостоятелно, без да разчитат веднага на подкрепления от други страни членки на НАТО. Подземните убежища и армията са двете страни на една и съща монета: държава, устроена така, че да не се пречупи под натиск.

Спешността на този чужд интерес е напълно обяснима. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че Русия може да бъде готова за военна сила срещу Алианса до 2030 г. Това превръща финландския опит от любопитен факт в практически наръчник. Колкото повече наближава този хоризонт, толкова по-настоятелно съюзниците питат не дали, а как могат да наваксат десетилетията изгубено време.

Оттук нататък въпросът вече не е дали финландският модел работи – Хелзинки го доказва от десетилетия. Въпросът е дали останалата част от Европа има политическата воля да го приложи, преди годината 2030 да настъпи по-бързо от очакваното. Финландия превърна бетона в доктрина, а доктрината – в спокойствие. Западът все още търси думите, с които да обясни на собствените си граждани защо това изобщо е необходимо.

Анализ: Русия затвори седемте си ЖП пункта към Финландия и Балтика

🇷🇺🚧 Русия затвори всичките общо 7 действащи железопътни гранични пунктове с Финландия, Естония и Латвия едновременно с постановление на правителството, подписано от премиера Михаил Мишустин, публикувано на 30 юни и влязло в сила днес, 1 юли. Разпореждането спира всякакво движение на хора, автомобили, стоки и товари през тях, без да посочва мотиви или срок на действие. На Министерството на външните работи е възложено единствено да уведоми Хелзинки, Талин и Рига, че прелезите се затварят.

По финландската граница са спрени 5 пункта: Санкт Петербург–Финляндски в самия град, Виборг и Светогорск в Ленинградска област, както и Вяртсиля и Лютя в Република Карелия. По естонската е затворен Печори–Псковски, а по латвийската – Питалово, и двата в Псковска област. Ходът е прецизно премерен. Докато към Прибалтика остават два действащи железопътни прелеза – Ивангород срещу Нарва в Естония и Себеж към Латвия – Финландия остава без нито една активна железопътна връзка с Русия. Замлъкват релсите, по които до доскоро преминаваше предимно руски минерален тор, предназначен за финландския пазар.

Решението е рязко и едностранно, а Москва не си направи труда да го обясни. Именно липсата на обяснение е част от посланието. Затварянето не изглежда като изолиран административен акт, а като пореден елемент от последователното откъсване на Русия от западните ѝ съседи по цялото протежение на новата граница с НАТО. Кремъл прокарва разделителна линия там, където доскоро имаше движение, и оставя отсрещната страна сама да гадае мотивите.

Всъщност трафикът по тези линии отдавна беше сведен до минимум. Още през декември 2023 г. повечето железопътни прелези към Финландия практически бездействаха – през някои от тях преминаваше едва по един влак на всеки три дни. Хелзинки затвори последователно всички сухопътни гранични пунктове през зимата на 2023–2024 г., след като обвини Москва, че организирано насочва мигранти към границата, а редовният пътнически железопътен транспорт беше прекратен още по-рано. Междувременно рязкото – според някои оценки осемкратно – увеличение на транзитните тарифи направи превоза на минерални торове по релси икономически неизгоден още преди въвеждането на пълната забрана. На този фон материалният ефект от затварянето е ограничен. Значението му е преди всичко символично – и именно в това се крие тежестта на хода.

💡 Какво всъщност казва този жест и към кого е насочен? Тук се преплитат няколко обяснения, които не се изключват взаимно.

Първото е вътрешно политическо. В Русия отново се обсъжда възможността за нова мобилизационна вълна още през есента, а затворената граница затяга контрола върху изходящия поток от мъже в наборна възраст, за които жп маршрута на север и запад оставаше една от малкото законни възможности да напуснат страната.

Второто е икономическо. След многократното увеличение на таксите за транзит пълно спиране на движението довежда докрай натиска върху товарните потоци, включително върху собствения руски износ, превърнал се в инструмент за политически натиск.

Третото е геополитическо. Москва демонстрира, че вече разглежда отношенията си с Хелзинки, Талин и Рига не като обичайно съседство, а като граница на враждебен стратегически периметър. Това решение съвпада с друг процес. Съвместно разследване на шведската обществена телевизия SVT, норвежката NRK, естонската Delfi и датската DR, базирано на сателитни изображения на Planet Labs, показва, че през 2025–2026 г. Русия ускорено разширява военната си инфраструктура по цялата дъга срещу разширения северен фланг на НАТО – от Печенга край норвежката граница и финландска Лапландия, през Петрозаводск, Сапьорное и Кириловское до Балтийск и Луга в Калининградска област и Кандалакша на Бяло море. Сателитните изображения разкриват изсечени гори, разрушени стари постройки, стотици нови казарми, нови складове за боеприпаси и струпване на бойна техника. Според оценките разширената инфраструктура може в перспектива да поеме 115 000 военнослужещи. Базата в Печенгския район се увеличава от около 7000 към близо 17 000 души, а военното присъствие по финландската граница потенциално може да нарасне от около 20 000 до 80 000 военни. Причината е очевидна – членството на Финландия в НАТО през 2023 г. удвои сухопътната граница между Алианса и Русия, на което тя отговаря с укрепване на северозападното си направление.

Двата процеса обаче не са едно и също. Военното строителство променя способности, а не непременно намерения, и се развива в хоризонт от години, а не от седмици. Институтът за изследване на войната (ISW) определя това натрупване като дългосрочно преструктуриране на руските сили срещу новата граница с НАТО, а не като подготовка за непосредствено настъпление. Подобна е оценката на самия Алианс – докато Русия остава дълбоко ангажирана във войната в Украйна, рискът по северния фланг е ограничен, макар че тази картина може бързо да се промени при евентуално прекратяване или замразяване на бойните действия.

Затварянето на жп прелезите е различен тип действие. То не придвижва войски и не променя военния баланс, а очертава разделителна линия в политически план. Двата процеса могат да бъдат разглеждани като част от една обща тенденция – постепенното превръщане на северозападната граница на Русия във враждебен периметър, но наличните данни не позволяват затварянето на железниците да се тълкува като непосредствен предвестник на военна ескалация.

Най-вероятният прочит е, че решението обслужва паралелно вътрешни и външни цели. От една страна, то затяга контрола върху изходите от страната в момент, когато все по-усилено се говори за есенна военна мобилизация. От друга, демонстративно прекъсва още една връзка със съседите, които Москва все по-ясно възприема като част от фронтовата линия на конфронтацията със Запада. Икономическият мотив е реален, но второстепенен – спреният трафик отдавна е символичен по обем, а политическият ефект от затворената граница е незабавен и далеч по-съществен. Показателно е, че именно Финландия остава без нито една действаща жп връзка с Русия – решение, което ясно подсказва кого Кремъл възприема като най-чувствителния участък от новата граница с НАТО.

Изтребители на НАТО тренираха кацане и излитане от магистрала във Финландия.

🇺🇸✈️🇫🇮 Изтребители пето поколение F-35B Lightning II на Корпуса на морската пехота на САЩ оперираха за първи път от магистрала във Финландия по време на съюзническото учение Ramstein Flag 2026, съобщи Army Recognition.

Два самолета от варианта F-35B, предназначен за късо излитане и вертикално кацане (STOVL), от състава на 224-та изтребително-щурмова ескадрила, 31-ва авиационна група, 2-ро авиационно крило, извършиха кацане и излитане от магистрална отсечка в Терво, Финландия. Операцията беше част от многонационално учение, проведено в периода 8-12 юни, в което взеха участие 19 държави и 15 оперативни локации.

Army Recognition посочва, че кацането на магистрала не е просто драматична визуализация на изтребители от пето поколение, използващи шосеен път като писта, а изпитание за това как самолетите на НАТО биха могли да продължат да летят в условия на война с висок интензитет.

Това има решаващо значение, тъй като стационарните военни летища биха били очевидни мишени при всяка мащабна конфронтация с Руската федерация. Писти, складове за гориво, укрития, командни пунктове и възли за ПВО и ПРО могат да бъдат ударени още в самото начало с ракети, дронове, електронна война, кибератаки или саботаж.

Отговорът, който НАТО тренира, е разпръсната въздушна война. Вместо да държи самолетите в няколко бази, които са добре известни на противника, алиансът тренира разпределение на изтребители, екипажи, гориво, екипи за поддръжка, оръжия и командни връзки в множество временни оперативни пунктове.

Army Recognition отбелязва, че този подход принуждава противника да решава много по-сложен проблем с целеуказването. Ако самолетите могат да се придвижват между магистрали, по-малки летища и временни предни бази, Русия ще трябва да открие и порази една много по-голяма и динамична мрежа, вместо шепа известни бази.

F-35B е особено подходящ за подобни операции поради своята способност за късо излитане и вертикално кацане. За разлика от F-35A, който Финландия избра за бъдещия си изтребителен флот, F-35B е специално проектиран да действа от десантни кораби, експедиционни бази и по-кратки повърхности, където може да няма налице пълноценни писти.

Но тези операции не се свеждат само до самолета. Базираната на магистрали авиационна мощ е зависима от цялостната верига за поддръжка около нея. 272-ра ескадрила за поддръжка на морската авиация подсигури предно въоръжаване и презареждане, като по този начин показа, че горивото, поддръжката, комуникациите, наземното обслужване, сигурността и бързата дислокация са това, което превръща един път във временно бойно летище.

Финландия е естествено място за тестване на тази концепция. Поради своята география и близост до Руската федерация, тя отдавна тренира разпределяне на бойни самолети по пътни участъци и временни алтернативни бази. След присъединяването към НАТО, този опит стана част от северната отбранителна позиция на алианса.

Учението показа още, че идеята е по-мащабна от един самолет или една държава. Испански F-18 и полски F-16 също взеха участие в сходни операции на финландски магистрали, което демонстрира широкия стремеж на НАТО да направи съюзническата въздушна мощ по-трудна за потискане.

Командването и контрола останаха централен елемент в учението, по време на което Обединеният център за въздушни операции в Бодьо, Норвегия, помогна за координирането на въздушните дейности, магистралните операции и сценариите за дълбоки удари. Децентрализирано базираните самолети може и да са физически разделени, но все пак трябва да получават задачи, да споделят данни, да избягват риска от приятелски огън и да действат в рамките на по-широката въздушна кампания на НАТО.

Маневрата разкри и конкретни ограничения на концепцията. Един изтребител пето поколение не може просто да кацне на който и да било път. Качеството на настилката, ширината на пътя, наличието на отломки, достъпът до гориво, комуникациите, местната сигурност, метеорологичните условия и възможностите за реакция при възникване на авария също имат значение. Профилите за вертикално или късо излитане на F-35B също могат да повлияят на горивото, полезния товар и генерирането на бойни полети.

По-рано парламентът на Финландия гласува за отмяна на забраната за ядрени оръжия на нейна територия – стъпка към по-твърдо възпиране срещу Русия, докато страната задълбочава интеграцията си с НАТО.

Не, украинските дронове към Санкт Петербург не летят през въздушното пространство на НАТО.

🇺🇦✈️🇷🇺 През нощта срещу 3 юни докато Санкт Петербург се готвеше да открие ежегодния международен икономически форум – ежегодната витрина на икономиката на Кремъл, позната още като „руския Давос“ – украински дронове удариха петролен терминал в самия град и цели на военноморската база в Кронщат.

Успехът на операцията оживи едно твърдение, което от месеци кръжи в руското информационно пространство: че за да достигнат Санкт Петербург, украинските дронове летят през въздушното пространство на НАТО – над Прибалтика и Финландия. Подобна хипотеза е едновременно географски и оперативно несъстоятелна, но може би най-яркото ѝ опровержение идва от неочаквана посока – системата за оповестяване на цивилното население на Руската федерация.

Нападението се вписа в кампания, която Украйна води от края на март срещу руската инфраструктура за износ на петрол по Финския залив. Според данни на губернатора на Ленинградска област Александър Дрозденко над областта са били свалени 59 безпилотни апарата; губернаторът на Санкт Петербург Александър Беглов съобщи за поразени съоръжения в Кронщат и Кировския и Красноселския район на града, както и за няколко ранени, но без жертви. Според репортаж на NPR апаратите са изминали над 1000 км до целта. Това не е изолиран случай: само пристанището Уст-Луга беше поразено 5 пъти за 10 дни в края на март, а ударите по Уст-Луга и съседния Приморск са насочени към лишаване на руския бюджет от приходи при високите цени на петрола.

Географията на целите обяснява нагледно защо маршрутът няма нужда от чуждо небе. Уст-Луга е дълбоководно пристанище в Кингисепския район на Ленинградска област, разположено при устието на река Луга във Финския залив – на около 170 км западно от Санкт Петербург и на едва 35 км от границата с Естония, според справочни данни за пристанището. Приморск лежи на северния бряг на залива, Кронщат – на остров Котлин в подстъпите към града, а самият Санкт Петербург затваря залива в най-източната му точка. Целият този пояс е руска суша и руски териториални води; въздушното пространство на Естония остава на южния, а на Финландия – на северния бряг, встрани от оста, по която апаратите подхождат към целите.

Документираната траектория следва именно тази ос. По данни от съобщенията около удара от 3 юни, преди да навлязат в небето над Финския залив, дроновете са летели покрай границата над Чудското езеро и над Псковска област – коридор, който затруднява противодействието, защото апаратите се прокрадват по руския периметър. Кадри в социалните мрежи показват дрон от тип FP-1 в нисък полет над залива в посока Ленинградска област, чиято вероятна цел е Кронщат. С други думи, пътят минава над руска територия и над водите на залива, а не над суверенната земя на Естония или Финландия.

Тук се намесва наблюдението, върху което стъпва опровержението. Естонският анализатор Ерик Канике, стратег в дружеството за отбранителни данни SensusQ, реконструира коридора на украинските удари не от украински, а от руски данни – от публично оповестените и времево маркирани сигнали за въздушна опасност към цивилните. Като нанесе последователността на тези сигнали по региони, Канике възстанови приблизителната траектория на полета от Украйна към Ленинградска област и пристанищата Приморск и Уст-Луга. Изводът е парадоксален: ако моделираме самата руска система за оповестяване, тя очертава маршрут, който върви над руска земя и над залива. Руските предупреждения сами издават пътя на дроновете – и този път те не пресичат НАТО.

Опровержението обаче не отрича едно реално зрънце факт, върху което руската версия паразитира. На няколко пъти украински или приписвани на Украйна дронове действително нахлуха в небето на държави-членки на НАТО – Литва, Латвия, Естония и Финландия – в поредица инциденти между март и май; на 19 май изтребител на съюзническата въздушна полиция за пръв път свали дрон над Естония, по данни на Defense News и Euronews. Причината за тези отклонения обаче не е маршрут, а смущение. По данни на Defense News Русия излъчва фалшиви спътникови сигнали (GPS spoofing) от Калининград, достатъчно силни да превземат навигацията на апарата и да го отклонят; Литва е преброила 36 такива предавателя към края на май 2026 г. – спрямо едва три в началото на 2025 г. – със смущения, достигащи 450 километра. Външният министър на Украйна Андрий Сибига заяви, че апаратите са навлезли в Латвия „в резултат на руски системи за електронна война“, а разследванията са доказали, че това е следствие от руско смущаване, целенасочено отклоняващо апаратите от целите им в Русия. Финландският министър-председател Петери Орпо допусна същото за навлизанията над Финландия. Дори правителството в Талин, по данни на естонското издание Postimees, отказва да приеме, че Украйна нарушава естонското небе умишлено.

Оттук се вижда и същинската функция на твърдението. Русия отрича, че сама отклонява апаратите, и представя навлизанията като доказателство, че балтийските държави съдействат на ударите срещу руска територия – рамка, документирана в анализ на Defense News от 29 май 2026 г. Така отклоненията, породени от руското смущаване, се преобръщат в обвинение срещу НАТО.

Картината, която се получава при наслагване на тези елементи, е последователна и не оставя място за версията за умишлен прелет над НАТО. Русия насища брега на Балтийско море с електронна война, което отклонява част от украинските дронове, насочвайки ги към съюзническа територия. По-късно Москва предявява тези случайни навлизания като улика за съучастие на алианса. Руската система за въздушна тревога опровергава твърдението, тъй като прокарва маршрут през Псковска и Ленинградска области и Финския залив, а не през Прибалтика и Финландия. Твърдението за „прелитане през НАТО“ оцелява единствено чрез смесването на две различни неща: рядкото, умишлено предизвикано отклонение и редовния, планиран коридор на удара. Разграничи ли се едното от другото, остава фактът, че за да ударят Санкт Петербург, Уст-Луга или Приморск, украинските дронове летят изцяло над руска територия и водите на Финския залив, а най-сигурният свидетел на това е руската гражданска отбрана.

Анатомия на руската пропагандна: Откъде изникна „финландската активистка“ Сали Райски?

🇷🇺⚔️🇫🇮 През последните няколко месеца руските държави медии излязоха с редица публикации за това как качеството на живот във Финландия се влошава, нацистките идеи се нормализират, а младите хора биват вербувани във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) чрез „радикални организации“. Обикновено тези изказвания идват от някоя си Сали Райски, която Кремъл представя като финландска активистка.

Така например на 27 март РИА „Новости“ публикува неин коментар, озаглавен „Финландска бежанка в Русия разказа за нормализирането на нацизма в Европа“, на 28 март – „Бежанка говори за влошаването на живота във Финландия заради курса към НАТО“, на 29 март – „Бежанка от Финландия разказа за вербуването на младежи в редиците на ВСУ“, а на 30 март – два материала: „Във Финландия откриха магазин с нацистка символика“ и „Финландците воюват на страната на ВСУ, за да влязат във висши учебни заведения“. С други думи, РИА Новости публикува нейни изявления почти ежедневно. ТАСС, Российская газета, Газета.ru, Комсомольская правда, Life.ru и останалите близки до Кремъл медии също не останаха по-назад.

В края на април и в продължение на няколко дни през май ТАСС публикува извадки от нейно интервю, където Райски, наред с друго, заявява, че икономиката на Финландия е отслабнала заради членството на страната в НАТО, а вместо да подкрепя безработните, правителството се опитва да се отърве от тях.

„Безработицата във Финландия е 12,4%, защото след затварянето на границите с Руската федерация, след влизането в НАТО, всички наши бюджети, всички приходи, икономиката – просто рухнаха. Парите за пенсии, безработни, другите плащания, които поддържат някаква част от народа, стават по-малко. По-рано беше така: завършил си институт, имаш диплома и се стараеха да те пратят именно в това направление. Колкото и време да беше нужно за това – 2–6 месеца. Ако си безработен и не можеш да намериш работа по професията си, те подкрепят. Сега Финландия променя политиката спрямо безработните – от тях трябва да се отърват. Армията е прекрасен метод“, отбелязва мнимата активистка.

Нивото на безработица във Финландия действително се покачва от 2023 г. В същото време правителството в Хелзинки наистина преразгледа системата за социални плащания: бяха съкратени отделни видове помощи и бяха въведени по-строги изисквания към техните получатели, но самите мерки за подкрепа на безработните продължават да действат успешно.

От май 2026 г. правителството въведе нова система за подкрепа на безработните – т.нар. „универсална помощ“ (yleistuki), заменила базовата дневна помощ за безработни (peruspäiväraha) и помощта за пазара на труда (työmarkkinatuki). Нейният размер остана същият – около 800 евро месечно, а самото плащане е достъпно и за тези, които нямат право на „осигурителна“ помощ от касата за безработица или вече са изчерпали срока за нейното получаване.

Едновременно с това правителството промени редица изисквания към самите безработни. От март 2026 г. за първо нарушение на правилата за търсене на работа (като неявяване на задължителна среща и игнориране на предложения за заетост) се налага спиране на плащанията за период от 7 дни. При повторно нарушение се изисква участие в програми за заетост за период от 6 седмици или работа за същия срок – едва тогава изплащането на помощта се възстановява.

Това трудно би могло да се нарече опит за „избавяне от безработните“. Става дума за постепенна корекция на условията за получаване на помощ, характерна за много европейски държави в условията на промени на пазара на труда. Финландия и досега остава сред страните с най-развита система за социално осигуряване в Европа: безработните получават плащания, жилищни субсидии, компенсации за лекарства, както и достъп до безплатни или частично компенсирани програми за преквалификация.

Нещо повече, едновременно със съкращаването на част от облекченията, държавата стартира и нови форми на подкрепа. Освен универсалната помощ, през 2026 г. се разширяват програмите за рехабилитация на хора с хронични заболявания и се въвеждат нови мерки за подкрепа на семействата. Дори след съкращенията базовата система за социално осигуряване на Финландия остава съществено по-щедра, отколкото в повечето страни от Източна Европа, и още повече от Русия, която на Райски толкова ѝ харесва.

Към момента, по съобщения на държавните медии, жената се намира в Виборг, където е поискала политическо убежище. По нейните думи тя е преминала границата през септември 2025 г.

Та коя всъщност е тази особа, разказваща за трудностите на живота във Финландия? Там за нея почти никой не знае. Едва през последните месеци финландските издания се поинтересуваха от въпросната „финландска активистка“ – малко след като тя започна да се появява активно в руската държавна преса. Така, веднага след интервюто ѝ за ТАСС, финландският вестник Iltalehti публикува статия за нея под заглавие „Финландката Сали разпространява в Русия резки изявления за Финландия“. В нея се посочва:

„Райски влиза в същата група, в която са например преместилият се в Русия бивш депутат от парламента Ано Туртиайнен, скандално известният проруски доцент Йохан Бекман и изявяващият се в ролята на политически анализатор Сакари Линден. Всички те са използвани от Русия за разпространение и засилване на държавната пропаганда и дневен ред, но напоследък точно Райски все по-често се появява в руските медии“.

През март в интервю за петербургския телевизионен канал „78“ Райски разказа, че е родена във Финландия, но дълго време е живяла в Швейцария. Майка ѝ е рускиня, а баща ѝ – финландец.

Биографията ѝ не се връзва с образа на „финландска активистка“. Според нейния профил в LinkedIn тя изучавава право в Цюрихския университет в продължение на година, след което продължава обучението си в швейцарско бизнес училище, където в течение на 2 години учи по направление икономика и мениджмънт. По-късно нейните интереси се изместват към областта на дигиталните технологии и маркетинга. През 2018 г. записва програмата Digital Marketing Manager в Люцернския университет за приложни науки и изкуства (Fachhochschule Luzern), като след това продължава обучението си във Висшето училище по икономика и информатика SIW (Höhere Fachschule für Wirtschaft und Informatik AG), от което придобива квалификация за Digital Innovation Engineer. Впоследствие, съдейки по LinkedIn, Райски работи в PHM Group – една от водещите финландски компании в сферата на управлението и обслужването на жилищни и търговски имоти.

С други думи, до внезапната си поява в руските държавни медии тя води напълно обикновен живот на служител в голяма европейска компания. Зад гърба си няма видна политическа дейност, участие в обществени движения или медийна популярност във Финландия.

Нещо повече, съдейки по акаунтите ѝ в социалните мрежи, Райски започва публична дейност едва през 2025 г. – малко преди преместването си в Руската федерация. В TikTok тя периодично пуска видеа, критични към ЕС, правителството на Финландия и членството на страната в НАТО. В едно от видеата, отговаряйки на коментар на потребител: „Докато не премахнете плешивото джудже Путин, нищо няма да стане“, Райски отбелязва:

„Какво общо има Путин? Аз винаги говоря за това да поемем отговорност за своето правителство. Аз съм от Финландия, ето това е нашият президент Стуб. Преди Финландия да допусне НАТО в нашите земи, да позволи да управляват парите ни и да променят вътрешната стратегия, във Финландия всичко си беше наред[...] Сега Финландия, след страната, която беше, се превърна в онази… След Испания ние заемаме второ място по безработица. И Путин няма нищо общо тук. Русия само ни търпи. Всички страни от Евросъюза се побъркаха със своите изказвания. Молете се Путин да е на власт дълго.“

В многобройните публикации от руските държавни медии се твърди, че от 2014 г. тя „активно подкрепя Русия“ в своите онлайн публикации и уж заради това два пъти губи работата си, а също така се е сблъсквала със заплахи и физическо насилие във Финландия и Швейцария.

„След като разбрах какви нечовешки престъпления се извършват срещу жителите на Донецк и Луганск, не можех да мълча“, казва тя в интервю за ТАСС.

Проверката на тези изявления обаче е практически невъзможно. В публично достъпните източници липсват следи от нейния дългогодишен проруски активизъм. В Instagram всички публикации на Райски започват едва на 8 март 2026 г. Telegram каналът ѝ е създаден по същото време. YouTube-каналът – също. Стари публикации в подкрепа на Москва, за които тя говори в интервютата, няма нито в TikTok, нито в Instagram. Де факто Райски като активистка се появява малко преди своето преместване в Русия – едновременно с началото на нейното сътрудничество с медиите на Кремъл.

Финлндия обяви 33-ти пакет с военна помощ за Украйна.

🇫🇮🤝🇺🇦 Финландия ще предостави на Украйна 33-ти пакет с военна помощ на обща стойност 138,5 милиона долара. Решението беше взето от президента на страната Александър Стуб в отговор на предложение от правителството.

Последният принос увеличава общата стойност на военното оборудване, доставено от Финландия на Украйна от началото на пълномащабната инвазия, до 3,68 милиарда долара.

От мерки за оперативна сигурност и за да бъде гарантирано, че пратката ще достигне своето предназначение, няма да се предоставя по-подробна информация за съдържанието на помощта, начина или графика на доставка.

Взетото решение е съобразено както с нуждите на Украйна, така и с ресурса на финландските сили за отбрана.

На 16 януари Финландия обяви 31-вия си пакет с военна помощ за Украйна – решение, одобрено от президента по предложение на упрвляващия кабинет. Пакетът беше оценен на близо 113 милиона долара и направи общата стойност на предоставената от страната военна помощ на около 3,6 милиарда долара.

Финландският министър на отбраната Анти Хякянен заяви, че пакетът е бил подготвен по ускорен график, за да отговори на най-критичните нужди на украинската отбрана, и подчерта, че продължаващата подкрепа с военна техника остава най-ефективният начин, по който страната му може да съдейства за постигането на справедлив мир.