Украински дрон вдигна знаме 12 на 6 метра над Черно море

🇺🇦 Синьо-жълто платно с размери 12×6 метра беше разгънато от дрон над акваторията на Черно море по повод 23 август, Деня на държавното знаме на Украйна. Символичният акт беше проведен от отряд на Държавната гранична служба (ДПСУ), която го обяви за най-голямото знаме, издигано някога чрез безпилотен летателен апарат над Одеска област.

„Това е най-голямото украинско знаме, издигано някога с дрон над Одеска област“, отбелязва изявлението, придружено от кадри на полета.

Одеският отряд, военна част 2138, е териториален орган на Южното регионално управление на ДПСУ. Той пази 175 км по външния предел на териториалното море и 305 км брегова линия, в състава му влизат осем отдела за гранична служба, 15 пункта за пропуск и 5 контролни пункта по въздушните, морските, речните и железопътните направления. Морската граница на страната е негова отговорност.

Рекордът остава далеч под мащаба на стационарните образци. 90-метровата мачта на главния украински флаг на Печерските хълмове в Киев носи над 380 кв. метра плат – над 5 пъти над вдигнатото над морето. При монтажа си през 2020 г. тя надмина предишния украински рекордьор, 75-метровата мачта в Днипро.

Акцията над водата не беше единствената в Одеса. На разсъмване синьо-жълтото знаме беше издигнато на Одеския фар – церемония, която градът провежда ежегодно и за която съобщи във Facebook командващият Военноморските сили вицеадмирал Олексий Неижпапа. Той изтъкна, че националният флаг продължава да се развява над украинските градове. На същия ден на Потьомкинската стълба военни моряци разгънаха 35 метра плат, по един метър за всяка изминала година от независимостта на страната. Разгръщането влезе в програмата на издание №17 на фестивала на бродираната риза вишиванка, докато паметникът на дюк Дьо Ришельо, градоначалник на Одеса от 1803 година, за първи път от пълномащабната инвазия беше облечен в такава риза.

На другия край на Украйна Мукачевският отряд отбеляза празника на Ловачка край Мукачево, възвишение с вулканичен произход, обявено за природен резерват. На 297 метра височина граничарите съставиха знаме от синьо-жълт дим; първата димка запали Наталия Гаврик, съпруга на загиналия граничар Андрий Гаврик. Изкачването завърши с панихида, отслужена от военен свещеник.

Изпълняващият длъжността началник на ДПСУ генерал-майор Валерий Вавринюк описа синьо-жълтия флаг като символ на свободата, единството и несломимостта. „Под това знаме заедно с другите воини и с целия украински народ ежедневно защитаваме държавната граница“, се казва в поздравителния му адрес, който завършва с изказана благодарност към всеки, който защитава страната с оръжие в ръка, и към всеки, който изпълнява добросъвестно дълга си.

Денят на държавното знаме се отбелязва на 23 август по указ 987/2004 на президента Леонид Кучма. През 2009 г. Виктор Юшченко го допълни с ежегодна церемония по издигането на символа. Дотогава честването се провеждаше само в Киев, а датата му беше 24 юли – денят, в който през 1990 г. синьо-жълтото се вдигна над столичната кметница. Официалната версия свързва датата 24 август с внасянето на флага в пленарната зала на Върховната рада от група народни представители след провала на августовския пуч срещу Михаил Горбачов в Москва. В същото време обаче участниците в тогавашните събития сочат следващия 24 август, а стенограмата от извънредната сесия го потвърждава. Окончателното утвърждаване идва с постановление 2067-XII от 28 януари 1992 г. В него знамето се описва като правоъгълник от две равни хоризонтални ивици със съотношение две към три. Разгънатото над Черно море се отклонява от този норматив: пропорцията му е едно към две.

Така Денят на държавното знаме на Украйна се отбелязва непосредствено преди 24 август, когато страната празнува своята независимост, постигната преди 35 години. Броенето навлезе в самите тържества: по един метър за всяка изминала година по стълбите към морето. ДПСУ проведе церемонии от Закарпатието чак до брега на Черно море – от дима над Ловачка до платнището над акваторията, която пази Одеският отряд.

Скелети в горската ивица: Русия обявява мъртвите си през съда

🇷🇺🪦⚖️ Артилерист от бригада „Помста“ на Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ) засне горска ивица, в която телата на десетки руски пехотинци са се разложили до скелети по земята, без да са прибрани от никого. Кадрите бяха публикувани в официалната Facebook страница на самата част, която официално се води 3-и граничен отряд „Полковник Евгений Пикус“. Авторът на видеото с позивна „Абонент“ служи в артилерийското ѝ звено „Unit-A“.

Записът минава по протежение на ивицата и картината в него не се сменя. Измежду дъбовата шума стоят тактически жилетки, пълнители и оръжие; пръстта на места е овъглена; човешки череп е оголен и лежи на открито, сред разпилени кости. „На всеки два метра – ликвидиран окупатор“, гласи текстът под видеото. Тяло, изоставено на открито, стига до това състояние не за дни, т.е. хората в тази ивица са паднали много преди камерата да мине покрай тях.

Бригадата не уточнява къде точно е заснето видеото. „Помста“ беше сформирана на 30 януари 2024 г. на основата на Луганския пограничен отряд и влезе в „Гвардията на настъплението“, проекта на украинското Министерство на вътрешните работи, който преформатира погранични и полицейски отряди в щурмови бригади. Тя държи Купянското направление, а по нейната собствена оценка от края на май врагът държи висок темп на настъпателните действия в района и се цели в логистични възли около Купянск и Купянск-Възловий.

Че мъртвите остават там, където са паднали, има физическа причина и тя важи за двете страни. Плътността на FPV дроновете превърна фронтовата линия в зона, в която всяко движение се вижда и се удря; украински военнослужещи описват сива зона от порядъка на 20 км и евакуация на ранен, отнемаща от 3-7 денонощия до месец. В началото на 2026 г. тогавашният главнокомандващ генерал Олександър Сирски постави задача на войските да прехвърлят изнасянето от огневата зона към наземни роботизирани платформи. Там, където изнасянето на живия изглежда така, изнасянето на загиналия просто не се случва.

Отвъд тази обща причина обаче стои разлика, която личи в руската статистика. „Медуза“ и „Медиазона“ публикуваха на 9 май 2026 г. съвместна оценка: до края на 2025 г. в Украйна са загинали около 352 000 руски войници. Около 261 000 от тях минават по обичайния граждански ред, т.е. през смъртен акт и дело за наследство. Останалите близо 90 000 са били признати за умрели или за безследно изчезнали от съд.

Другата половина на сметката е поименната. Списъкът, който „Медиазона“ води заедно с руската служба на Би Би Си и екип доброволци, съдържаше към 9 май 2026 г. над 217 000 имена, при това за период с четири месеца по-дълъг от обхванатия в оценката. Значи най-малко 135 000 от убитите до края на 2025 г. оставят статистическа следа в наследствените дела и съдебните регистри, но нямат нито име, нито гроб.

Съдът работи там, където го няма тялото. През 2024 и 2025 г. руските съдилища са приели 86 500 иска над предвоенното равнище за признаване на военнослужещ за изчезнал или умрял; след изчистване на всички дубликати и отхвърлени остават 72 800 производства. От 3800 прегледани решения 85% искат човекът да бъде обявен направо за умрял, а не за изчезнал. Роднините не търсят статут, който да задържи надеждата. Търсят документ.

Причината е счетоводна. По указ №98 на руския президент от 5 март 2022 г. смърт на военнослужещ носи на семейството еднократни 5 милиона рубли; изчезването не носи нищо, докато съдът не се произнесе. По съкратения ред човек се признава за безследно изчезнал шест месеца след изчезването си и може да бъде обявен за умрял най-рано три месеца по-късно, тоест девет месеца минават, преди изобщо да се стигне до изплащане. И този период не гарантира нищо. Радио Свобода описа как осиновители и настойници на убити войници от няколко руски области са загубили делата си, защото според съдиите вече им е била изплатена издръжка за детето и затова нямат право на обезщетението за смъртта му.

Механизмът има и външен израз. През юни 2025 г. министърът на вътрешните работи Игор Клименко заяви, че при репатриациите руската страна смесва тела на свои военнослужещи с украински, и допусна, че така се избягват изплащания. Обмените продължават: на 16 май 2026 г. Украйна прие 528 тела, на 16 юли още 501, а към средата на април върнатите от началото на пълномащабната война украински загинали доближават 25 000 при 65 обмена.

За своите Киев поддържа отделен механизъм. „Евакуация 200“, известна още като „Черно лале“, тръгва като доброволческа мисия и от есента на 2014 г. работи като проект на Министерството на отбраната: издирва, изнася и разпознава телата, като от всяко се взема ДНК проба и се сверява с материал от роднини. Украйна води Единен регистър на изчезналите при особени обстоятелства, в който към края на 2025 г. фигурират над 80 000 души, военни и цивилни. На 27 юни 2026 г. омбудсманите на двете страни размениха обширни списъци на изчезнали военнослужещи, а Украинският Червен кръст е обработил близо 185 000 първични заявки за издирване.

Числата от двете страни не показват коя армия губи повече хора. Показват какво прави държавата с тях. Украинската система е бавна, задръстена и мъчителна за семействата, но е построена да върне име на всяко тяло. Руската решава същата задача в съдебна зала и без тялото.

Алтернативното обяснение е материално и не бива да се подминава: дроновете, които спират евакуацията на едната страна, спират евакуацията и на другата, а щурмова група не се връща за загиналите си, защото на връщане я чакат същите FPV дронове. Тази причина е реална и покрива част от случаите, но не обяснява съдебната крива. Изчезналият без тяло излиза по-евтин от убития с тяло с точно 5 млн рубли и 9-месечна отсрочка, а през 2024 и 2025 г. руски семейства заведоха 86 500 дела, за да преодолеят тази разлика.

Арктически патрулен кораб е повреден при украинска атака срещу корабостроителния завод във Виборг.

🇺🇦🎯🇷🇺 Патрулен кораб на Бреговата охрана към Федералната служба за сигурност (ФСБ), изглежда е бил поразен, още преди да бъде завършен, след като украински удар с дронове го е оставил наклонен и сблъскал се с друг кораб в корабостроителния завод.

Украинският канал Exilenova+ съобщава, че ударът е бил нанесен по корабостроителницата във Виборг, Ленинградска област, където корабът все още се намира в процес на финални доработки и инсталация на оборудване.

Снимки от мястото показват плавателния съд, видимо наклонен на левия си борд, като надстройката му е притисната към съседен кораб. Видимите щети предполагат, че корпусът на кораба може да е пробит.

Смята се, че плавателният съд е „Пурга“ – граничен патрулен кораб от ледови клас по Проект 23550 (кодово име „Ермак“), който е водещият кораб от своя клас. Платформата е специално проектирана за провеждането на операции при арктически условия в рамките на флота за гранична сигурност на ФСБ.

Според проектните спецификации се очаква той да бъде оборудван със 76-мм оръдие АК-176МА, две 30-мм системи за близък бой АК-306М, тежки картечници и преносими зенитно-ракетни комплекси.

Ако ударът бъде потвърден, това би се оказало рядък удар срещу руски военноморски актив, който все още се намира в производствена фаза, което потенциално ще забави неговото въвеждане в експлоатация.

ЕС отпуска 17 млн. евро на Финландия за дронове по границата с Русия.

🇪🇺💰🇫🇮 Европейският съюз предостави 17 милиона евро на Финландия за подобряване на мониторинга по източната ѝ граница, както и в района на Финския залив. Средствата се отпускат по Инструмента на ЕС за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, според информация от официалния уебсайт на правителството в Хелзинки.

Граничната охрана на Финландия ще използва средствата за поръчка на безпилотни системи за наблюдение и надводни дронове. Тези системи са проектирани да остават оперативни дори в условия на блокиране или смущения на сателитните сигнали.

„Тези дронове и безпилотни плавателни съдове ще подобрят значително способността на граничната охрана на Финландия да наблюдава границите и да поддържа актуална картина на ситуацията не само по източната граница, но и във Финския залив“, се посочва в изявление на правителството.

Финландия споделя сухопътна граница с Русия с дължина 1340 км, която е най-дългата сред всички страни членки на ЕС.

Финансирането е част от по-широк пакет на стойност 150 милиона евро, предназначен за няколко държави, сред които Испания, Гърция, Кипър, Литва, Полша и Румъния. Целта е да се помогне на държавите членки да подкрепят работата на Frontex – Европейската агенция за гранична и брегова охрана.

Докладите също така сочат, че Италия и Дания търсят начини за затваряне на външните граници на Европа в случай на нова миграционна криза. Те поискаха от Европейската комисия да проучи превантивни мерки.

Тези страни предложиха методите, използвани от Гърция спрямо Турция през 2020 г., както и подхода на Полша към Беларус от края на 2021 г., като потенциални модели за гранична сигурност.

Финландският президент Александер Стуб обяви, че страната ще увеличи разходите си за отбрана до 3% от БВП до 2029 г., за да се защити от потенциална руска агресия. Той допълни, че този ход е част от приноса на скандинавската държава към поемането на по-сериозна отговорност от страна на Европа за собствената ѝ отбрана.

Освен това финландските власти и въоръжени сили стигнаха до заключение, че е необходимо да се подготви оттегляне от Отавската конвенция, която забранява използването и производството на противопехотни мини. Решението следва задълбочена оценка на ситуацията със сигурността по 1300 км граница с Русия.

Граничните войски на Иран въведоха руски бронирани машини „Спартак“.

🇷🇺🤝🇮🇷 Иран въведе официално руските бронирани машини „Спартак“ в състава на граничните войски, отбелязвайки първа доставка на този модел на Техеран.

Според OSINT анализатора Юрий Лямин, който публикува снимки и наблюдения в платформата X, устойчивите на мини машини са били представени по време на церемония по приемане на новодоставено оборудване за граничните части на иранските силови ведомства.

Събитието е първото официално потвърждение, че Русия е доставила единици от въпросния модел на Ислямската република.

„Спартак“ е руска бронирана машина от клас MRAP (Mine-Resistant Ambush Protected – устойчива на мини и защитена от засади), която е проектирана да издържа експлозии от самоделни взривни устройства и огън от стрелково оръжие.

По думите на Лямин, показаните в Иран образци отговарят изцяло на конфигурацията, която по-рано беше видяна в Либия, където десетки такива единици участваха в парад на Либийската национална армия на маршал Халифа Хафтар през май 2025 г.

Смята се, че доставените машини ще подсилят защитата на иранските гранични войски, действащи в райони с висок риск. Силови структури на иранския режим често докладват инциденти в райони по границата със съседен Афганистан, където нестабилната обстановка  по линията на разделение изисква използването на тежка бронирана техника.

Наличните технически данни сочат, че базовата версия на „Спартак“ тежи около 14,5 тона, има дължина от 6,5 метра, ширина 2,55 метра и височина 2,8 метра. Оборудвана с турбодизелов двигател с мощност 312 конски сили, тя има заявен пробег до 1000 км при максимална скорост около 100 км/ч. В стандартната си конфигурация корпусът трябва да издържи огън от 12,7 мм бронебоен куршум, което отговаря приблизително на степен на защита STANAG Level III по стандартите на НАТО.

По-рано украински военни експерти потвърдиха, че руската армия е започнала да използва ирански баражиращи боеприпаси Шахед-107 за удари по логистични хъбове и снабдителни линии в украинския тил.

Експертът по електроника Серхий Флаш отбелязва, че произведените през 2024 г. ирански дронове носят осколочно-фугасни бойни глави от 8–9 кг и могат да поразяват цели на разстояния до около 800 км. Той алармира, че Русия вероятно ще локализира производството на модела, известен още като Мурад-5 в Ирак.

25 контрабандни балона навлязоха във въздушното пространство на Литва от Беларус

🇱🇹🎈🇧🇾 25 метеорологични балона, често използвани от контрабандисти, навлязоха във въздушното пространство на Литва от Беларус в събота през нощта, съобщиха литовските власти.

Според Националния център за управление на кризи (НКВЦ), 13-14 балона са били забелязани в небето на Вилнюс и околностите, включително два над летището на столицата.

„Това бяха нарушения на въздушното пространство – общо 25 метеорологични балона, навлезли от Беларус“, заяви в неделя говорителят на центъра Дариус Бута пред държавното радио LRT.

В резултат на инцидента въздушното пространство на летище Вилнюс беше затворено в 22:16 ч. Полетите бяха възобновени в 04:50 ч. в неделя сутринта, а затварянето засегна около 30 полета и 6000 пътници.

Някои полети от Вилнюс може да имат закъснения в неделя поради проблеми с ротацията на екипажите и самолетите. 6 полета бяха отменени – до Цюрих, Лондон, Франкфурт, Кутаиси, Варшава и Копенхаген.

Държавната служба за гранична охрана (ВСАТ) съобщи, че нейни служители са открили седем балона през нощта в окръзите Шалчининкай, Варена, Друскининкай, Вилнюс и Лаздияй, като те са превозвали 12 000 пакета цигари, каза говорителят на службата Гиедрюс Мишутис пред БНС.

Ръководителят на НКВЦ Вилмантас Виткаускас отбеляза, че благоприятните южни ветрове са дали възможност на контрабандистите да изстрелят балоните.

„Много е важно да ги открием и да установим кой възнамерява да ги прибере“, каза той и добави, че полицията е в активно търсене на балоните.

Полицията в окръг Вилнюс потвърди, че извършва проверка на възможните места за кацане, като е открила следи от цигари на няколко места. „Когато полицаите намерят балон, извършват някои предварителни действия и предават сведенията на граничните служби, които водят разследване“, заявиха от ведомството.

Подобен инцидент се случи през август, когато 26 балона за контрабанда навлязоха в литовското въздушно пространство.

Мишутис обясни, че балоните вероятно са проникнали толкова навътре в Литва, защото лицата са ги изстреляли не директно от границата, а на няколко километра навътре в Беларус.

„Те се издигат вертикално и преминават границата на голяма височина, след което се спускат много по-навътре в страната и така достигат до Вилнюс“, обясни той.

Виткаускас отбеляза, че е слабо вероятно контрабандистите да са имали за цел да нарушат работата на летището, но добави, че „най-лошият сценарий не може да бъде изключен“.

„Контрабандистите обикновено изстрелват балоните там, където е най-лесно да се прибере товарът – не близо до летището, където търсенето е интензивно“, каза той.

НКВЦ все още установява точният брой на балонате, които са кацнали в Литва и колко от тях са превозвали контрабанда.

„Такива балони обикновено се използват от контрабандисти. Ако посоката на вятъра е благоприятна, броят им може да достигне десетки или повече“, каза Бута.

Данни на ВСАТ сочат, че със съботния инцидент тази година досега са засечени общо 501 балона за контрабанда – 2,2 пъти повече в сравнение с цялата изминала година когато бяха регистрирани 226. Мишутис уточни, че балоните се използват изключително за транспортиране на цигари.

Финландия купува два самолета за наблюдение на границата с Русия на стойност 174 милиона долара.

📸 Снимка: raja.fi

🇫🇮🤝🇺🇸 Финландия ще закупи два самолета за наблюдение от базираната в САЩ Sierra Nevada Corp за 174 милиона долара, за да патрулират дългата си източна граница с Русия, съобщи финландската гранична охрана в четвъртък.

В края на миналата година Финландия затвори всички пропускателни пунктове за пътници по своята 1340 километрова граница с Русия за неопределено време, след като около 1300 мигранти от държави като Сирия и Сомалия пристигнаха по този маршрут.

Хелзинки повишава сигурността на границата, тъй като смята, че Кремъл е готов по всяко време да прехвърли повече мигранти – нещо, което Москва категорично отрече.

„Новият самолет за наблюдение значително ще повиши способността на Финландия за гранична сигурност и задачи за морска сигурност, което е важно в нашата трудна за прогнозиране среда за сигурност“, заяви началникът на отдела за гранична и брегова охрана Мати Сарасмаа в изявление.

Новият самолет, който ще бъде произведен от канадската Bombardier, базиран на нейния бизнес клас Challenger 650 и оборудван за целите на граничната охрана от Sierra Nevada Corp., заменяйки остарелите турбовитлови самолети Dornier 228 през 2026 и 2027 г., се казва в съобщението.

Новите самолети ще бъдат оборудвани с усъвършенствани технически системи и модерни сензори за наблюдение, добавят от службата.

Путин се е съгласил да изтегли руските сили от различни арменски региони, съобщава Интерфакс.

🇦🇲🤝🇷🇺 Президентът Владимир Путин се съгласи да изтегли руските сили и гранична охрана от различни части на Армения по искане на Ереван, каза говорителят на Путин, цитиран в четвъртък от руската агенция Интерфакс.

Съобщението следва заминаването на близо 2000 руски миротворци от и около района на Нагорни Карабах, който Азербайджан върна със сила през септември миналата година. Излизането им сложи край на многогодишно разполагане, което даде на Москва военна опора в стратегическия регион на Южен Кавказ.

Армения поиска от руските граничари също да напуснат постовете си на главното летище на страната в Ереван от 1 август.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков беше цитиран в четвъртък като каза, че Путин и арменският премиер Никол Пашинян са постигнали споразумение за вълна от нови руски напускания на среща в Москва в сряда.

„През есента на 2020 г., по искане на арменската страна, нашите военни и граничари бяха разположени в редица арменски области.

Пашинян каза, че днес, поради променените условия, вече няма такава необходимост, така че президентът Путин се съгласи и беше договорено изтеглянето на нашите военни и гранични служители“, каза Песков пред Интерфакс.

Информационната служба Sputnik Армения цитира високопоставен арменски политик от управляващата партия, който казва, че Путин и Пашинян са се договорили руските сили и гранична охрана да се изтеглят от пет арменски региона.

Руската гранична охрана обаче ще остане на границите на Армения с Турция и Иран - по искане на Ереван, каза Песков, цитиран от Интерфакс.

Пашинян критикува Русия, че не се е намесила, за да спре азербайджанските сили в Карабах и оттогава публично постави под съмнение традиционния съюз на страната си с Русия - която има поредица от военни съоръжения в Армения - и започна да изгражда по-тесни връзки със Запада.