Fingrid спира от 2027 г. обслужването на стълбовете с оптика към Русия

🇫🇮🌐🇷🇺 Финландският системен оператор Fingrid е уведомил руските телекоми, че спира поддръжката на стълбовете на междудържавния електропровод, по които вървят оптичните кабели между двете страни. Това съобщи „Комерсант“, цитирайки думите на източник от пазара, потвърдени от четирима събеседници на изданието; по същите сведения финландската страна планира да среже кабела и да демонтира самите стълбове.

Пресслужбата на Fingrid потвърди през същия ден по-тясна версия: оптичната връзка ще бъде изключена, когато изтече наемният договор, който компанията няма намерение да подновява. Срок не беше назован, нито операторът, наел влакната, нито целите, за които ги използва. Изключването няма да има отражение върху потребителите във Финландия, се посочва в изявлението.

Става дума за един конкретен коридор, а не за цялата гранична инфраструктура. „Россети“ съобщиха, че притежаваният от компанията участък от електропровода 400 kV подстанция „Виборгска“ – подстанция „Юлликкяля“/подстанция „Кюми“ се намира в режим на ограничена експлоатация от 2022 г. насам: по него не тече ток и не се предава технологична информация, а руската компания не е получавала сведения за състоянието на финландската част. Според справка на самата Fingrid към 2022 г. финландският оператор е имал три линии 400 kV и две линии 112 kV с Русия, а през 2021 г. по тях са били изнесени 9,1 тераватчаса електроенергия. Този износ спря в 01:00 ч. на 14 май 2022 г., когато RAO Nordic Oy прекрати доставките заради проблеми с плащанията. Оттогава мачтите държат само оптиката и поддръжката им само за тази цел престана да се изплаща и на Fingrid, и на „Россети“. Fingrid стопанисва електропреносната мрежа на Финлндия и основен акционер в нея е държавата.

Колко точно се губи, се знае само по оценки на участници в бранша. Според източник на „Комерсант“ от телеком бранша след 2022 г. около 60-70% от задграничния трафик на Русия минава през Финландия; друг събеседник от мрежовия пазар изчислява, че на въздушните линии по стълбовете се падат до 30% от всички връзки със северната съседка. Останалото върви покрай жп трасета и по дъното на Балтийско море. Това не са официално потвърдени цифри, но дори при най-предпазливо четене излиза, че значителна част от изходящия трафик на руския интернет към Европа е концентрирана в една държава, а близо една трета от физическите линии към нея висят на стълбове, чийто собственик вече е обявил, че спира да ги поддържа.

Руските оператори реагираха, преди новината да излезе публично. По данни на „Комерсант“ те вече водят преговори с частни финландски телекомуникационни компании за наемане на резервни капацитети, като успоредно с това обмислят маршрути през Беларус и Прибалтика, подводните кабелни системи и източни направления. „Вариантите ги има, въпросът е в сроковете на реализация“, казва един от събеседниците на изданието. Компаниите от „голямата четворка“ отказаха коментар. От „Россети“ уточниха, че оставащата инфраструктура ще се използва за вътрешните нужди на електроенергетиката.

Краткосрочният ефект върху обикновения потребител най-вероятно ще остане ограничен. Ограничението не е в общия капацитет, а в резервирането: докато заобиколните маршрути поемат обема, всяко отпаднало направление свива запаса, с който мрежата поглъща аварии и пикове. Събеседниците на „Комерсант“ очакват именно това: по-високи закъснения и неравномерен достъп до западни ресурси в Северозападния федерален окръг, без видимо прекъсване на услугата. Абонатите в Санкт Петербург и Ленинградска област по-скоро ще усетят разликата като по-бавно отваряне на чужди сайтове, отколкото като липса на достъп.

Решението на Fingrid обаче идва в момент, в който Москва свива същия канал от своята страна. На 16 април 2026 г. РБК съобщи, че около 20 компании, които притежават задгранични канали за връзка, сред тях МТС и „Билайн“, са подписали мораториум върху тяхното разширяване. Документът е подписан на съвещание в Министерството на цифровото развитие. Мотивът, изложен от четирима източници, е борбата с виртуалните частни мрежи (VPN): трафикът през тях изглежда в мрежата като външен, а замразяването на капацитет принуждава самите оператори да го филтрират, за да опазят собствената си пропускателна способност. Министерството на цифровото развитие обмисля и режим на съгласуване за нови канали. С други думи, капацитетът, който руските оператори доброволно се съгласиха да не увеличават, сега започва да се съкращава и отвън, по чужда воля и по стопанска сметка, която няма нищо общо с руската.

Финландската обосновка е изцяло търговска и се обяснява с прекратения износ на ток: поддръжката на международен електропровод, по който от 4 години не минава електричество, е разход с нулев приход, а наемът от един телекомуникационен оператор очевидно не го покрива. Нищо в изявленията на Fingrid или на „Россети“ не свързва хода с разследванията за повредени подводни кабели в Балтийско море. Хелзинки обаче от години води и тази линия: в началото на юни Националното бюро за разследване приключи своето производство срещу капитана на товарния кораб „Фитбург“, руски гражданин, и старши член на екипажа с азерско гражданство, а на 15 юни им бяха повдигнати обвинения за тежка повреда на чуждо имущество и тежко възпрепятстване на далекосъобщенията. По версията на разследващите на 31 декември 2025 г. във Финския залив корабът, плаващ от Русия за Израел, е влачил повредена котва около 130 км по морското дъно, прекъснал е два подводни кабела и е застрашил още осем подводни връзки. Обвиняемите отричат и оспорват компетентността на финландския съд, тъй като щетите са възникнали в изключителната икономическа зона на Естония.

Отпадането на въздушните трасета премества товара към среда, която се охранява много по-трудно. Кабел върху електрически стълб се вижда от пътя, обхожда се пеша и се сменя за часове; влакното на дъното на Финския залив се проверява с кораб и се възстановява за седмици, а именно то беше многократно скъсано от влачени котви през последните две години; прекъснатата на 31 декември 2025 г. линия между Хелзинки и Талин е просто последният документиран случай. Ако част от руския трафик наистина слезе под вода или тръгне по жп коридорите през Прибалтика, той ще разчита на инфраструктура, чиято уязвимост тече като дело в съда в Хелзинки.

Всяко разкачване по балтийския периметър оставя на Хелзинки едно съоръжение по-малко за пазене, а на Москва – една възможност по-малко да оспорва или да отлага. Сваленият стълб не може да се саботира, но не може и да бъде върнат в експлоатация с подпис.

Въвеждането на санкции продължава по свой график. На 23 юли Съветът на ЕС прие 21 пакет ограничителни мерки срещу Русия, най-многобройният поименен списък от четири години насам: 48 физически лица и 170 организации. Замразени бяха активите на 94 руски банки и финансови институции, начело с Московската борса, а забраната за сделки беше разширена към 33 кредитни и финансови институции, което вдига общия брой на руските банки под такава забрана над 100 и на практика ги откъсва от системата за международни разплащания SWIFT. Мерките влизат в сила на 13 август. Европейската комисия предложи пакета на 9 юни, а приемането му отне още 6 седмици спорове между държавите членки, докато Гърция не отстъпи срещу едногодишно изключение за превоза на руски втечнен природен газ до трети страни. Пакетът обхваща и над 40 кораба от сенчестия флот, петролни рафинерии в Русия и Беларус, 11 доставчици на услуги с крипто и над 50 отбранителни предприятия, сред тях производители на далекобойни дронове.

Беларуският транспортен център в Минск превърнат в затворена военна зона.

🇧🇾🚂🪖 Военните структури в Беларус получиха на свое разположение цял етаж от Центъра за управление на трафика на Беларуските железници в Минск, създавайки перманентна, затворена военна зона в едно от ключовите съоръжения за управление на транспорта в страната.

Споразумението е описано подробно от беларуската мониторинг група „Общност на железопътните работници на Беларус“, която се позовава на собствени източници и съобщава, че военният контингент действа на обекта от около година.

В основата на групата са беларуските органи за военен транспорт – Службата за военни съобщения (ВОСО) към Министерство на отбраната, отговорна за организация и ескортиране на железопътни превози за армията. Това също така включва личен състав от комуникационни части, служби за защита на класифицирана информация и други помощни клонове на Въоръжените сили на Беларус. Тази промяна бележи преминаване отвъд предишния модел на спорадични посещения към пълна интеграция на военните в системата за управление на жп трафика.

На военните се предоставя целият осми етаж, който включва офиси с обща площ от 600 кв.км. – в сградата на ул. „Стекляний переулок“ в столицата, където се намира Центърът за управление на трафика, гласи докладът.

Вътре етажът е преустроен: няколко стаи са преградени, а бивша конферентна зала е разделена с паравани на отделни работни зони. Достъпът за обикновените служители на железниците е отнет, а влизането е възможно само със специален пропуск, който се издава единствено на тесен кръг от проверени хора, чията бройка не е известна.

Денонощен въоръжен пост, обслужван от военнослужещите, които живеят там, сега охранява входа, а самите изходи към стълбището на етажа са запечатани. Асансьорът все още стига до осмия етаж, но този изход е само за военен достъп; служителите от деветия етаж вече са принудени да излизат на седмия етаж и да изкачват два етажа пеша.

Точният брой на военнослужещите, разположени в центъра, не е обявен публично, въпреки отделни източници, според които бройката възлиза на 20-30 души, което значително надвишава нуждите на рутинното ескортиране на жп превози, което предполага по-широка роля в рамките на транспортния възел.

Само по себе си присъствието на военни в центъра не е нещо съвсем ново. Първоначалният проект на сградата имаше предвидена стая на шестия етаж за комендантството на военните съобщения, но това бе споразумение с ограничение от едва няколко работни места.

Сегашното присъствие се различава фундаментално по своите мащаби, а източници проследяват изграждането на затворената структура назад във времето до преди около година, когато подготовката за „Запад-2025“ беше в разгара си.

Центърът за управление на трафика води оперативната диспечерска дейност за цялото железопътно движение: контрол на влакове и координация с гари, регионални депа и съседните жп администрации. Въпроси, свързани с военния транспорт, вече се насочват директно към разположените на място офицери, съкращавайки веригата за одобрение и стеснява кръга на осведомените лица.

Промяната идва на фона на продължаващите военни жп превози и употребата на жп мрежата за руски интерес, заедно с цялостно затягане на военния контрол над транспортната система на Беларус.

В действителност в главния център за управление на мрежата е обособена затворена военна зона, забранена за почти целия собствен персонал на железниците. Това представлява преход от просто координиране на военния транспорт с железниците към постоянно военно присъствие в рамките на един от основните обекти за контрол.

Използването на беларуската жп мрежа за прехвърляне на руски военни товари започва да привлича сериозно обществено внимание. Транспортни записи показват, че голям руски военен влак, десетки платформи и вагони, сред които един, проектиран за експлозивни материали, е пристигнал в близост до бившето летище „Кричев-6“ в Източна Беларус в края на декември 2025 г.

Пратката, изпратена от руския ракетен полигон „Капустин Яр“, е свързана с балистичната ракетна система с среден обсег „Орешник“, като месеци по-късно не е регистрирано обратно движение.

Хизбула срещу Израел: Новата ера на фиброоптичните дронове и крахът на електронното заглушаване.

🇱🇧✈️🇮🇱 Ливанската Хизбула е натрупала „огромен арсенал“ от прецизни пикиращи ударни дронове, обяви близкия до групировката вестник „Ал-Ахед“, според който безпилотните апарати са били модифицирани с добавяне на управление по оптично връзка в рамките на „15-те месеца от примирието от ноември 2024 г.“ между Израел и Ливан. По-късно медии, свързани с терористичната групировка, изрично определиха този клас апарати като FPV дронове с управление по оптична връзка.

Материалът на „Ал-Ахед“ не уточнява конкретният размер на този арсенал, но служители от висшите ешелони на израелската отбрана твърдят, че звеното за безпилотни апарати на групировката в южен Ливан разполага с поне 100 специализирани оператори. От началото на март то е изстреляло 160 дрона срещу израелските сили, 90 от които са били FPV с оптична връзка.

Твърдението на вестника съвпада с няколко доклада и израелски изявления от 15-месечния период на тишина, според които Хизбула се е съсредоточила в придобиване, производство и разработване на дронове. В същото време обаче никой не уточни участието на FPV модели, докато конфликтът не беше подновен в първите дни на март. Израелските отбранителни сили (IDF) твърдят, че са ударили съоръжения за производство и съхранение на дронове и третираха звеното за дронове на групировката, известно като „Звено 127“, като водещ приоритет за възстановяване по време на примирието.

В репортажа на „Ал-Ахед“ се казва още, че Хизбула е модифицирала връзките за управление и видео на своите FPV дронове, така че да работят с ултратънък, прозрачен фиброоптичен кабел, вместо чрез радио сигнал, GPS или безжично предаване. Кабелът, който според Асошиейтед Прес е „с дебелината на зъбен конец“, постепенно се развива зад дрона, изпращайки сигнали и картина с висока резолюция в реално време обратно на пилота.

Това ги прави „имунизирани към заглушаване и предотвратява проследяване на сигнала му с цел прехващане“, но в същото време запазва способностите на пилота за прецизно насочване. Безпилотните системи са защитени от конвенционални средства за електронна война, но все пак остават уязвими за кинетично прехващане, грешки на оператора и прекъсване или заплитане на кабела.

„Ал-Ахед“ обяви, че Хизбула е модифицирала своите FPV дронове, за да ги направи все по-трудни за откриване. Друг репортаж на изданието посочва, че апаратите са изработени от неметални материали, като фибростъкло и въглеродни влакна, за да се намали радарният отпечатък, което позволява да бъдат объркани с фонов шум или природни обекти.

Тези дронове използват малки двигатели с минимален топлинен отпечатък, докато материалите за изолация ограничават изтичането на топлина към повърхността. Робърт Толаст, експерт по дронове в Кралски обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) със седалище в Лондон, заяви, че тези разработки позволяват на дроновете да лети ниско и да се приближава незабелязано до целта си. Видео от атака на Хизбула от 27 април в Тайбе показва именно това – дронът се прицелва в шестима израелски войници, събрали се пред основен боен танк Merkava. Войниците изглежда изобщо не подозират за неговото присъствие, дори когато се намира съвсем близо. Кадрите показват последвалия удар по отряда за евакуация. Друго видео от 1 май включва подобен удар срещу нищо неподозираща израелска пехота.

IDF твърди, че батареите на „Железен купол“ са прехванали успешно 27 дрона на Хизбула, повечето от които са били от вида fiber-optic. Военновъздушните сили на Израел преместиха няколко батареи към границата с Ливан, но в същото време подчертаха, че системата „Железен лъч“ (Iron Beam), която разчита на лазери, е неефективна срещу fiber-optic дроновете на Хизбула.

Вторият материал на вестника твърди, че Хизбула е подобрила FPV единиците си, първоначално разработени от китайски компании и използвани във войната между Русия и Украйна. „Тези разработки позволиха да се увеличи разрушителната сила на ударите“, се казва в доклада, „тъй като някои варианти носят взривни бойни глави от 10 до 20 кг, а по-новите модели могат да носят до 35 кг, което ги прави ефективни срещу бронирана техника“.

„Ал-Ахед“ посочи още, че новият вид притежава обсег на поразяване от „десетки километри“. Първоначалният материал отбелязва, че някои безпилоитни апарати имат батерия, способна да задвижи дрона на разстояние от 50 км с висока скорост и полезен товар от поне 7 кг. Отбелязва се, че този вариант е „способен да унищожава системи „Железен купол“ и да извежда от строй устройства за ранно предупреждение“.

Израел обаче преценява обсега на дроновете на ливанската групировка като значително по-малък. Материали, които се позовават на израелски военни служители, определят разстоянието, което могат да изминат, между 10 и 20 км, носейки приблизително 6 кг експлозиви.

Първият материал на изданието твърди също, че Хизбула е разработила „няколко варианта на FPV […] някои проектирани специално за поразяване на пехота, докато други са конфигурирани за удари по тежки машини като танкове и булдозери“.

Хронология на атаките с FPV дронове на Хизбула от март месец насам.

Хизбула използва значително количество дронове за нанасяне на удари по израелските сили след подновяване на офанзивата срещу южен Ливан на 2 март. Военните медии на групировката често определят тези атаки като използване на „пикиращи квадрокоптери“. Те обаче не използват последователно един и същ термин, което затруднява разграничаването на FPV атаките от тези с други видове дронове.

Въпреки това медийната мрежа на Хизбула и проиранската „Ос на съпротивата“ изглежда се е спряла на термин „пикиращи квадрокоптери“. Стъпвайки на това, проучване на Union Center от 27 април изброява 73 такива атаки между 19 март и 25 април 2026 г. Центърът е учебно звено на Ислямския съюз за радио и телевизия (IRTVU) със седалище в Техеран, който беше санкциониран от САЩ през 2020 г. заради връзки със силите „Ал-Кудс“.

Военните канали на Хизбула публикуваха първи кадри от нападение на 26 март, в рамките на което безпилотни апарати поразяват бронетранспортьор Namer APC и основен боен танк Merkava в Тайбе, южен Ливан. Още едно видео от същата дата показа FPV дрон да пресича „Синята линия“, поразявайки задната част на основен боен танк Merkava във вътрешността на Израел.

По-късно Хизбула пое отговорност за няколко удара с „пикиращи квадрокоптери“, кадри от които бяха пуснати в интернет. Освен терминологията, самият характер на ударите също подсказва, че става въпрос за FPV дронове.

Защо FPV?

Според ливански източници акцентът на Хизбула върху fiber-optic дронове се дължи на факта, че те са по-лесни за производство и по-ефективни от ракетите. Терористичната групировка се намира под тежък финансов натиск и ограничения в сигурността, въведени с примирието от 27 ноември 2024 г. Предизвикателствата се изостриха от свалянето на режима на Башар Асад в Сирия на 8 декември 2024 г., което прекъсна значителен маршрут за доставки.

За разлика от други оръжия, дроновете могат да бъдат сглобени на местно ниво с части, трудни за засичане при транзит и могат да бъдат закупени директно в Ливан или чрез доставки от Китай. Израелски служител отбеляза, че „Израел вярва, че дроновете се произвеждат на местно ниво, изисквайки единствено стандартен дрон, малко количество експлозив и прозрачен проводник, лесно достъпен на пазара“.

Хизбула признава технологичното превъзходство на Израел, поради което разчита на евтини методи, с които да се възползва от уязвимите места на IDF. „Когато технологичните възможности на Израел напреднат, те започват просто да увеличават празнината в неговата уязвимост към малки, пъргави и неуловими заплахи“, обяви онлайн изданието, според което дроновете с управление по оптична връзка са директен отговор на електронната война.

Допълнителна полза за Хизбула е, че Израел изглежда е бил изненадан от тази заплаха. Анализ на Times of Israel стига до извод, че това поставя под риск цялата стратегия за буферна зона. Премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че военните са в активно търсене на решения, но това „ще отнеме време“. В същото време се разчита на мрежи, мерници с изкуствен интелект за леко стрелково оръжие и дронове-прехващачи. В офанзивен план генерал Еял Замир нареди на Северното командване да се прицели в производството и операторите на дронове.

FPV дроновете носят и солидна пропагандна полза. Кадрите на войници, опитващи се да свалят малки дронове с обикновено оръжие, се използват от медийното крило на Хизбула като доказателство за настъпил разрив между очаквания и реалност – модерна армия, изправена пред примитивна, но неуловима заплаха.

Китайски доставчици вдигнаха рязко цените на оптиката за Русия

🇨🇳🇷🇺 Китайските доставчици вдигнаха драстично цените на оптичните влакна за руски клиенти, тъй като Русия остава зависима от вноса, след като нейният единствен производител прекрати дейност, съобщи Militarnyi.

Източници от индустрията, цитирани от „Ведомости“, посочват, че от началото на годината китайските доставчици са вдигнали цените за руски клиенти от 2,5 до 4 пъти. Леонид Коник от консултантската група ComNews Group изтъкна, че цената на масово използваното влакно G.652D в Китай е скочила от 2,33 долара за км миналия януари до 3,60 към края на годината, достигайки 5,80 долара през януари 2026 г.

Експерти и представители на индустрията свързват поскъпването с драстичния скок на търсенето, най-вече заради употребата на оптични влакна на бойното поле за управление на дронове на разстояния до 50 км.

През 2025 г. Русия е формирала 10,5% от глобалното потребление на оптични влакна, спрямо по-малко от 1% преди това, като през миналата година е закупила близо 60 милиона км влакно.

Служители от руската индустрия обясняват силната чувствителност към китайските цени с тоталната зависимост на страната от внос. Това се случи, след като единственият руски производител „Оптиковолоконни системи“ в Саранск спря работа след украински атаки през пролетта на 2025 г.

Ръководители в бранша предупредиха, че доставчиците са започнали да изискват пълно авансово плащане. Според експерти високите разходи за придобиване ще доведат до поскъпване на руската комуникационна инфраструктура и свързаните с нея услуги. В същото време ключови клиенти заявиха, че преразглеждат своите доставчици и техните условия за покупка в отговор на това, което описват като внезапен скок в китайските цени.