Сателитна снимка показва 4 китайски радарни самолета KJ-3000 в завода в Сиан

🇨🇳✈️ На летището на авиационния завод в Сиан-Янлян, провинция Шънси, са паркирани 4 самолета за далечно радарно откриване и управление (AWACS) KJ-3000. Това е най-новият вид радарен самолет, разработен на базата на тежкия военно-транспортен самолет Y-20. Сателитната снимка, заснета на 5 октомври 2026 г. от Vantor (бившата Maxar Intelligence), е публикувана от специализираното издание The War Zone. Три от машините се намират до цеховете на Xi'an Aircraft Company (XAC), производител на Y-20, в западната част на комплекса. Четвъртият самолет е на площадката на Китайския център за летателни изпитания (CFTE) на същото летище.

Броят самолети повдига въпроса дали програмата е преминала от прототипи към серийно производство, но експертите нямат единодушно мнение. Джей Майкъл Дам, старши сътрудник в Институт за аерокосмически изследвания „Мичъл“ в САЩ, смята, че присъствието на 4 самолета е знак за серийно производство на този тип самолет. Андреас Рупрехт, анализатор на китайската военна авиация и сътрудник на изданието, е далеч по-предпазлив в оценката си. По думите му снимката може да значи, че е започнало серийно производство или начално производство в малки серии, при което възложител и изпълнител тестват цялостния процес, но едва по-късно стигат пълен темп на производство. Възможно е обаче 4-те известни прототипа просто да са били на едно и също летище. Рупрехт определя самолета на площадката на CFTE именно като прототип.

Самото издание стига до заключение, че снимката от 5 октомври не потвърждава серийното производство. Също толкова предпазлива е оценката в съвместния бюлетин за Китай и Тайван на Американския институт за предприемачество (AEI) и Института за изследване на войната (ISW) от 27 октомври: наличието на 4 броя на едно и също летище „може да значи, че КНР е започнала ограничено производство на KJ-3000“. Към 28 октомври официално изявление за производството от страна на Пекин няма.

Досегашното развитие на програмата се проследява предимно по сателитни снимки. Първите бяха с ниско качество и започнаха да се споделят през декември 2024 г. През май 2025 г. се появи по-ясно изображение на самолет с бордов номер 7821, смятан за първия екземпляр от вида. Той стоеше паркиран на неуточнено летище, все още само с нанесен грунд, а екземплярите до цеховете на XAC на новата снимка са боядисани. Според оценка на Janes от юни 2025 г. прототип 7821 провежда летателни изпитания от края на 2024 г.

KJ-3000, за който се среща също така с обозначение KJ-20, е разработен на базата на Y-20B, подобрения вариант на 4-моторния товарен самолет с местно произведени двуконтурни двигатели WS-20. Над задната част на фюзелажа е монтиран голям кръгъл обтекател на радара, а на неговата предна част могат да бъдат видяни изпъкнали антени. Над пилотската кабина има щанга за дозареждане във въздуха, а при основата на кила – голям въздухозаборник, който по преценка на TWZ вероятно подава охлаждащ въздух към бордовата електроника.

Конфигурацията на основния радар все още не е известна. KJ-2000 и по-малкият KJ-500 имат неподвижен обтекател с 3 активни фазирани антенни решетки, т.е. радари, чийто лъч се насочва електронно, без да има нужда от завъртане на антената. Трите заедно предлагат 360-градусово покритие. Boeing E-3 Sentry (САЩ) и Бериев А-50 (Русия) разчитат на въртящ обтекател. През юни 2025 г. Janes обърна внимание, че знаците по обтекателя на KJ-3000 сочат 2 решетки, разположени гръб в гръб, вероятно като част от нова радарна система. Министерство на отбраната на САЩ описва очакваните възможности в годишния си доклад пред Конгреса за военното развитие на Китай от 23 декември 2025 г. „KJ-3000 вероятно ще е първият в света модел, който използва цифров радар, и ще може да противодейства на смущения, пасивно да открива и разпознава цели“. В същия доклад се посочва, че Народната освободителна армия на Китай (НОАК) вече е провела първия полет със самолета.

TWZ очаква KJ-3000 да реши дългогодишния проблем на големите реактивни радарни самолети на НОАК. От KJ-2000, разработен на основата на руския военно-транспортен самолет Ил-76МД, са завършени само 4 единици. Програмата беше ограничена от броя налични планери, а днес се изправя пред зависимостта от руски доставки и остаряването на самолетите. Платформа местно производство подсигурява по-устойчива основа за много по-широк флот, повече възможности за модернизация и възможност за износ.

Изданието не спестява и предимствата на по-голямата реактивна платформа пред многобройните китайски витлови машини за далечно радиолокационно откриване: по-висока скорост, по-голяма далечина на полета и по-дълго време във въздуха. По-голямата височина на патрулиране подсигурява по-добър радарен обзор за откриване на нисколетящи самолети и ракети, които наземните радари не виждат заради хоризонта или релефа.

Въпреки това витловите радарни платформи не излизат от употреба. Те са разработени върху 4-моторния транспортен самолет Y-9 – KJ-500 се произвежда и доставя на високи обороти, а вариантът KJ-500A вече има щанга за дозареждане във въздуха. По-новият KJ-700, който комбинира радар с оптико-електронни и инфрачервени сензори, все още не е напълно познат като възможности. По-малките платформи могат да действат от разпръснати летища с ограничена инфраструктура и често се срещат по изкуствените острови, изградени от НОАК в Южнокитайско море, както и над Тайванския проток.

В същия доклад на Пентагонът се посочва, че достъпът до спомагателни платформи като KJ-500 предлага по-добри възможности за разузнаване и наблюдение на ВВС на НОАК, както се забелязва от операциите с висока интензивност край Тайван. Още през 2022 г. тогавашният командващ ВВС на САЩ в Тихоокеанския регион генерал Кенет Уилсбах посочи, че част от китайските ракети въздух-въздух с голям обсег разчитат на подкрепата на KJ-500. Радарните платформи във въздуха повишават способностите на изтребителите, сред които изтребителя от пето поколение Chengdu J-20, и служат като възел за обмен на данни между силите. В някои случаи те позволяват на изтребителите да атакуват цел, без да включват собствения си радар, и по този начин да не издават своето местоположение.

Снимката от Сиан засега не решава спора между Дам и Рупрехт. По-ясна картина биха дали снимки на още планери, на дейности около производствените цехове или на самолети с нова бойна маркировка.

Русия строи край Гвардейск задхоризонтен радар с обхват до 3000 км

🇷🇺 Русия изгражда в района на Гвардейск в Калининградска област задхоризонтен радар, проектиран за засичане на самолети и ракети на разстояние от 900 до 3000 км. В този обхват попадат Германия, Франция и Обединеното кралство. Обектът се намира на около 30 км от границата с Полша и вижда на непубликувани досега сателитни изображения на финландската компания ICEYE от края на август. Frankfurter Allgemeine Zeitung ги показа в ексклузивен материал от 19 октомври, който се основава на доклад на компанията за сигурност в Балтийския регион, с откъси от който изданието разполага.

Снимките показват 3 реда антени, всеки с дължина над 500 м, които се събират в една обща точка, като по този начин образуват форма на звезда. Около тях минава двойна ограда. Антенните полета заедно с други елементи на комплекса образуват задхоризонтен радар (over-the-horizon radar, OTH). Обикновеният радар не вижда отвъд кривината на Земята, а задхоризонтният излъчва сигнал на къси вълни, които се отразяват от йоносферата и се връщат към повърхността далеч зад хоризонта. Затова антените му са толкова големи: по оценка на The Times съоръжение с мащаба на това край Гвардейск може да работи с дължина на вълната над 10 метра, десетки пъти повече от тази на стандартните далекобойни радари за въздушно наблюдение. Отразеният лъч стига до земята далеч от станцията, поради което обхватът започва едва на около 900 км. Варшава (на 270 км по права линия) и Берлин (560 км) се намират преди тази граница, а Лондон и Париж (около 1450 км) са в средата на обхвата. Такива системи откриват заплахи на голямо разстояние, но с по-ниска точност от класическите радари, и служат за ранно предупреждение, а не за насочване на оръжие. Дали съоръжението вече работи, не е известно. Кадрите от края на август показват, че то все още се строи.

Плановете за подобен обект в областта са известни от години. През март 2020 г. ТАСС цитира източник от руската военна индустрия, според когото в Калининградска област е планирано да бъде поставена втора станция „Контейнер“, за която се обмислят няколко площадки. Първата станция „Контейнер“ (29Б6), край Ковилкино в Република Мордовия застъпи на бойно дежурство през декември 2019 г. Според същия този източник втора станция покрива Европа, включително Обединеното кралство, на разстояние до 3000 км. Нито ICEYE, нито FAZ посочват типа на обекта край Гвардейск. Полското издание Defence24 пише, че той вероятно е изграден с технологията на „Контейнер“.

Новият радар не е първото голямо съоръжение от този вид в руския ексклав. Край брега на Балтийско море в Пионерски от 2011 г. работи радар за ранно предупреждение за ракетен удар „Воронеж-ДМ“, който беше напълно завършен през 2014 г. Доклад на ICEYE описва цялата област като възел от сензори и средства за електронна война, т.е. за разузнаване и заглушаване на чужди сигнали. Компанията преброи над 20 такива обекта, а към тях се добавят нови: радарът край Гвардейск и голямо кръгово антенно поле край Черняховск. „Заедно те дават на Русия много възможности за наблюдение на дейността в целия регион, от прихващане на спътникови комуникации до откриване на полети и балистични ракети“, отбелязва докладът.

Полето край Черняховск, на около 50 км източно от Гвардейск, беше описано повече от една година преди това. През август 2025 г. разследваща група Tochnyi публикува хронология на неговия строеж по сателитни снимки: първите пътни работи на мястото се виждат на кадрите от 18 март 2023 г. Обектът най-вероятно е кръгова антенна решетка с диаметър до 1600 метра – поле от вертикални антени в концентрични пръстени, което засича радиосигнали от хиляди километри и определя посоката, от която идват. Довиле Шакалене, която по това време оглавяваше литовското министерство на отбраната, каза през септември 2025 г., че съоръжението е предназначено не за шпионаж, а за „откриване на самолети и ракети във въздушното пространство на няколко хиляди километра“.

FAZ обясни значението на ексклава с неговото географско положение. От него Русия би могла да застраши Сувалкския коридор, тясната сухопътна връзка между Полша и Прибалтика. Там са разположени средства за ПВО и ракетни системи, както и главната база на Балтийския флот. Снимките на ICEYE показват промени и по тези обекти. Системата за автоматично разпознаване е засякла, че на позицията на зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“ до Балтийск пусковите установки са вдигнати, което по оценка на ICEYE означава привеждане в бойна готовност. На летище на морската авиация в Чкаловск са построени укрития за бойни самолети, според FAZ вероятно за защита от удари с дронове. Строежите излизат и извън ексклава: край Павловка в Слуцки район на Минска област в Беларус се изгражда голям комплекс за боеприпаси, докато Република Карелия и Ленинградският военен окръг вече имат нови казарми, складови обекти и обучителни центрове. Северно от Петрозаводск се възстановява склад за техника.

Същите сателити проследяват и морския трафик. Санкционираният товарен кораб SPARTA под руски флаг е плавал от Балтийск до сирийското пристанище Тартус и обратно в периода от 16 август до 5 октомври, като се предполага, че е носил военна техника на борда. През цялото време е бил съпровождан от разрушителя от клас „Удалой“ (Проект 1155) „Адмирал Левченко“. В конвоя са плавали и танкерът GENERAL SKOBELEV и снабдителният кораб „Академик Пашин“. По пътя SPARTA е посочил като крайно пристанище Порт Саид в Египет, но край Гибралтар е изключил автоматичната идентификационна система (AIS) и е продължил към Сирия. На снимката на ICEYE от 10 септември конвоят се намира в пристанище Тартус. Британски военни кораби вече бяха проследили ескорта през Северно море и Ла Манша, съобщи USNI News на 2 септември.

ICEYE е предвидила маршрута предварително, насочвайки сателитите към очакваните позиции на конвоя до бреговете на Бретан, Португалия и Сицилия. По данни на компанията от началото на годината са завършени 4 такива превоза до Сирия или Либия. Сред тях е санкционирания транспортен кораб ANASTASIIA с ескорт от бойни кораби до либийския Тобрук, който също вероятно превозва военна техника. В момента още един конвой е на път. Военният ескорт обаче не е правило: според доклада Русия го осигурява само там, където рискът от задържане е голям. Тя няма и достатъчно военни кораби, с които да опази стотиците танкери от сенчестия си флот.

ICEYE е основана през 2014 г. в Еспоо от финландец и поляк. Първоначално нейните спътници е трябвало да следят промените в ледената маса, откъдето идва името. Микроспътниците тежат около 100 кг и използват радар със синтезирана апертура, затова могат да снимат и нощем, и през облаци. Клиентите ѝ са няколко държави от НАТО и Въоръжените сили на Украйна. По думите на ръководителя на германския клон Филип Херкелман фирмата произвежда по един спътник седмично и догодина ще удвои темпа. Тя има съвместно предприятие с Rheinmetall, което произвежда спътници за Бундесвера в Нойс.

Според FAZ снимките в доклада доказват, че Русия възстановява военните си способности около Балтийско море и паралелно с това засилва своето разузнаване и електронна война, а значението на Калининградския ексклав като възел за тях расте. Станцията до Гвардейск се изгражда на около 30 км от границата на НАТО, но нейният поглед е насочен много по-далеч: към въздушното пространство над Обединеното кралство, Германия и Франция.

Унищожените МиГ-29 и Ка-27 паднаха на летища със свалено радарно покритие

🇺🇦✈️🇷🇺 Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че са унищожени изтребител МиГ-29 в района на летище „Милерово“ в Ростовска област и вертолет Ка-27 в района на летище „Ейск“ в Краснодарски край. Щабът потвърди унищожаването на двете машини от украинска страна на 2 септември, но отнесе ударите към 27 и 30 август. Подобно разминаване е обичайно: щабът съобщава за поразена цел в деня на атаката, а за унищожена – след като разузнаването провери резултата.

В същата сводка щабът изброи и по-скорошните си удари. На 1 септември и през нощта срещу 2 септември украински части поразиха склад с боеприпаси във Владимировка и склад с материално-технически средства в Очеретино – и двата в окупираната част на Донецка област, – както и място за струпване на въоръжение и военна техника в Речица, Брянска област. Степента на нанесените щети се уточнява.

Изтребителят и вертолетът обаче не са били поразени при изолирани налети. Унищожаването им идва в края на серия от атаки, които в рамките на седмица отслабиха радарното и зенитното покритие на „Милерово“ и „Ейск“.

Началото е в нощта срещу 24 август. Първи отделен център на Силите за безпилотни системи порази МиГ-29 в Долотинка – стоянковата зона на „Милерово“, – а заедно със самолета и макет на вертолет Ка-52, поставен като примамка. През същото денонощие операторите извадиха от строя две радиолокационни станции „Каста-2Е2“ и една „Небо-СВ“ в Ростовска област, а 9-и батальон „Кайрос“ запали горивен резервоар в Ейск. На 25 август Генералният щаб съобщи и за повреден МиГ-29 на летището.

Ударите продължиха през следващите две денонощия. На 26 август и в нощта срещу 27 август бригадата „Ахилес“ порази в „Милерово“ радара „Небо-У“; украинската страна оценява стойността му на около 100 милиона долара. На 27 август беше унищожен и МиГ-29, чиято загуба щабът потвърди седмица по-късно.

В нощта срещу 30 август последва най-мащабният удар от серията. В „Ейск“ бяха унищожени зенитният ракетно-оръдеен комплекс „Панцир-С1“, радарът „Сопка-2“ и склад с авиационни боеприпаси, а в съседното Шабелское – още една „Каста-2Е2“. В „Милерово“ операторите поразиха модула ДРЛ-27 от системата за кацане РСП-27, втора станция „Небо-СВ“, складове с боеприпаси и участък за техническо обслужване. Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди определи ДРЛ-27 като главната цел на нощта. Ка-27 беше унищожен в същите часове.

Подборът на целите позволява атаките условно да бъдат разделени на два пласта. „Небо-У“ е тримерна дежурна станция от метровия диапазон, а „Небо-СВ“ – двумерен подвижен вариант от същото семейство. „Каста-2Е2“ е предназначена именно за откриване на ниско летящи цели, сред които изрично и безпилотни апарати. Заедно трите типа станции образуват предупредителния слой, който трябва да открива приближаващите дронове, докато „Панцир-С1“ е огневото звено, което трябва да ги поразява.

ДРЛ-27 обаче не принадлежи към противовъздушната отбрана. Това е обзорната станция на самото летище, която управлява движението в близката му зона и води самолетите по глисада, когато метеорологичните условия не позволяват кацане по видимост. Заедно със „Сопка-2“ – трасов радар за контрол на въздушното движение – тя обслужва не толкова защитата на площадката, колкото способността ѝ изобщо да вдига и приема самолети.

„Милерово“ се намира на около 170 километра от линията на съприкосновение и е постоянна база на 31-ви гвардейски изтребителен авиационен полк от 1-ва гвардейска смесена авиационна дивизия, въоръжен със Су-30СМ. По украински данни от площадката редовно се изстрелват „Шахед“ и имитационни апарати към източните, централните и северните области на страната. Това прави летището самостоятелно значима цел, независимо от базираната там изтребителна авиация.

Ударите по стоянките са само част от по-широк списък. В същите отчети Силите за безпилотни системи съобщиха за поразени ретранслационна станция за „Геран“ в Херсонска област, укритие на разчет с апарати Zala в Крим, горивни депа и учебен център за оператори – тоест инфраструктурата, която обслужва руските ударни дронове. Ден преди удара по „Милерово“, на 23 август, украинските оператори поразиха МиГ-29 и на летище „Витязево“ в Краснодарски край.

В Ейск, на брега на Азовско море, е разположен 859-и център за бойно приложение и преучване на летателния състав на морската авиация. Това е учебната структура на руския флот, през която минават екипажите на палубните машини; на площадката има и наземен комплекс, възпроизвеждащ палубата на самолетоносач за тренировъчни излитания и кацания. Самият Ка-27 е корабен вертолет, използван в противолодъчен и спасителен вариант – машина за работа над морето, а не над сухопътния фронт. Летището вече беше на прицел: в нощта срещу 15 май Силите за безпилотни системи унищожиха там самолета-амфибия Бе-200, което групата AviVector потвърди по сателитни кадри, и повредиха Ка-27.

Тежестта на двете загуби не е съпоставима с тази на стратегическата авиация. Поразеният на 28 август в „Енгелс-2“ Ту-95МС е част от парк от 47 корпуса, чието производство е прекратено през 1992 г. При МиГ-29 и Ка-27 положението е различно: вертолетът е произвеждан в Кумертау в над 270 екземпляра и днес се поддържа чрез модернизация до Ка-27М, а изтребителят е сред най-масовите бойни самолети, строени в Съветския съюз. Загубата на отделна машина следователно не променя съществено нито числеността на руския авиационен парк, нито общите му възможности.

Остава и неяснота в самото броене. Генералният щаб съобщи за повреден МиГ-29 в „Милерово“ на 25 август и за унищожен МиГ-29 на същото място на 27 август, без да уточни дали става дума за един и същи корпус. Руско потвърждение за която и да е от двете загуби няма; руското военно ведомство по правило не съобщава за собствени самолети, поразени на земята.

Ефектът се вижда другаде. За една седмица „Милерово“ и „Ейск“ понесоха загуби по системите за далечно откриване и наблюдение на малките височини, по зенитния комплекс, склад с авиационни боеприпаси и по системата, чрез която се приемат самолети при лошо време. Всяка от тези загуби поотделно е поправима: радарите могат да бъдат заменени, а „Панцир“ – пребазиран. Натрупани в рамките на няколко денонощия, те оставят площадките едновременно по-уязвими за следващата вълна и по-ограничени в собствената им работа. Именно в този период бяха унищожени и изтребителят, и вертолетът.

Замяната при това не е автоматична. „Небо-СВ“ беше поразена в Ростовска област на 24 август, а шест денонощия по-късно втора станция от същия тип беше унищожена в „Милерово“.

Възможно е тази последователност да не е резултат от предварителен замисъл. В същите нощи дронове поразиха и горивен резервоар, макет на вертолет, складове и участък за техническо обслужване – тоест редица достъпни цели на площадките, а не само предварително подбран набор от средства за откриване. Срещу този прочит стои изричното изявление на Бровди, че ДРЛ-27 е главната цел на 30 август: назована предварително цел, а не резултат, отчетен впоследствие. При наличните данни изглежда вероятно ударите по радарните средства да представляват отделна линия в кампанията, а не просто неин страничен продукт.

Русия изнесе част от радарните си самолети на граждански летища

🇷🇺 Два самолета за ранно предупреждение и контрол (AWACS) А-50У стоят една до друга на открита рампа на руско летище, без укритие и импровизирана защита, а покрай тях рулира пътнически полет, от чийто прозорец ги снима пътник. Надписът върху кадрите посочва бордовите им номера, изписани в червено на кила: RF-93952 (45) и RF-50606 (51). Заедно те представляват половината от целия флот А-50У, които Въздушно-космическите сили на Руската федерация могат да вдигнат във въздуха.

Кадрите не са геолокирани. На тях се виждат равен терен, тревни ивици и бетон, измокреб от дъжда, но нито сграда, нито надпис, по които летището да бъде разпознато. Двете машини обаче се идентифицират еднозначно. RF-93952 постъпи на въоръжение в края на 2018 г. като поредната модернизирана машина от серията; RF-50606 влезе в Таганрогския авиационен комплекс „Бериев“ през 2021 г. и излезе оттам около 2023 г. По крилата им няма следа от импровизираната защита, която руските части започнаха да използват по-късно: наредени автомобилни гуми и струпани отпадъци, каквито сателитна снимка на Maxar от 3 май 2025 г. документира върху А-50У в Иваново.

Под подобния на гъба обтекател стои военно-транспортен самолет Ил-76МД, модифициран около антената. Радарната станция „Шмел-М“ открива въздушни цели на разстояние над 600 км и наземни на около 300 км, следи до 150 цели паралелно и може да насочва до 10 изтребителя срещу тях. Екипажът наброява 15 души: 5 в пилотската кабина и 10 на работните места в товарния отсек. Един полет продължава около 4 часа при отдалечаване до 1000 км от базата, а дозареждането от Ил-78 може да удължи допълнително престоя във въздуха. Съветската промишленост произведе 42 такива апарата между 1978 и 1992 г., но електрониката остаря много преди планерите. Затова през 2003 г. беше стартирана програмата за цифровизация: нова изчислителна база, по-леко оборудване и подобрена обработка на сигнала. Държавните изпитания през септември 2008 г. стартираха, което в крайна сметка доведе до предаването на първия сериен борд на 31 октомври 2011 г., а до септември 2023 г. бяха получени общо 8 машини в този стандарт.

Почти целият парк от този тип е концентриран около едно място. 610-и център за бойно приложение и преучване на летателния състав на военно-транспортната авиация, базиран на летище Иваново-Северни, е паралелно експлоатираща част, място за съхранение и ремонтна база; там действа и 308-и авиоремонтен завод. Концентрацията е наследство от съветската логика на специализирани центрове и притежава своето оперативно обяснение – докато противникът не се окаже способен да достига дотам.

Значението на самата техника се вижда най-ясно през последните два месеца. Според украинската група „КіберБорошно“, обработила над 1600 съобщения за полети в периода от 4 юни до 2 август. До 22 юни почти не е имало полети на А-50У, а от 23 юни те са поели нощни дежурства над Уляновска и Самарска област. За целия период са преброени около 60 излитания. На 7 юли във въздуха се вдигат 4 машини едновременно – т.е. на практика целият оценяван боеспособен състав.

Причината за това има конкретно име: FP-5 „Фламинго“, крилата ракета на украинската компания Fire Point с деклариран обсег до около 3000 км и бойна глава от порядъка на 1150 кг. От началото на 2026 г. тя нанася удари по цели, до които предоставените от западните съюзници системи не достигат: Воткинск в Удмуртия през февруари, заводът ВНИИР-Прогрес в Чебоксари на 5 май и отново на 10 юни, заводът „Авитек“ в Киров през нощта на 24 юли. Крилатата ракета лети на малка височина, поради което остава под радио хоризонта на наземните радарни станции, така се появява на екраните чак в последните минути. Точно тази празнота се запълва от радара на A-50У, който осигурява обзор от височина. На 2 август руското министерство на вътрешните работи обяви, че е прехванало 6 от 6 изстреляни ракети, приписвайки ключова роля именно на въздушното откриване.

Тук започва и критичната част от оценката. Русия получи 8 единици А-50У; към юни 2026 г. Defense Express оцени остатъка на не повече от 5, от които летящи са най-много 4. Отделно от това сателитен анализ към 4 юни на групата AviVector преброи 12 корпуса от семейството А-50 на руска територия. Тази разлика не идва от противоречие: модернизация до стандарт „У“ получиха само 8 планера, а останалите на летище Иваново са предимно нелетящи или се намират на съхранение. Изброяването по сателитни снимки показва налични корпуси, но не и тяхната боеготовност.

Поредицата от събития, довели парка до това състояние, е кратка и добре датирана. На 26 февруари 2023 г. дронове повредиха А-50У (борд 41) на авиобаза Мачулишчи в Беларус, а ремонтните части пътуваха дотам със самолет от Иваново. На 14 януари 2024 г. над Азовско море беше свален борд 37, поразен със зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot, потвърдено от американски офицер. На 23 февруари 2024 г. падна борд 42, по украински данни улучен от съветски зенитно-ракетен комплекс С-200 „Вега“. На 1 юни 2025 г. при операция „Паяжина“, украински дронове достигнаха непосредствено до Иваново; Институтът за изследване на войната (ISW) прие, че една машина е повредена или унищожена, макар руските отчети за загубите да не я включват. На 25 ноември 2025 г. удар срещу авиационния завод в Таганрог порази летящата лаборатория А-100ЛЛ заедно със самолета А-60 – т.е. унищожи изпитателната база на цялата програма „Премиер“, която трябваше да наследи А-50. На 17 март 2026 г. Генералният щаб на Украйна съобщи за поразен А-50 в 123-ти авиоремонтен завод в Стара Руса, Новгородска област, където машината се е намирала на ремонт.

Попълването на парка върви много по-бавно от неговото изтощаване, а на моменти практически спира. На 31 май 2026 г. руският канал Fighterbomber обяви, че въздушно-космическите сили са получили поредния модернизиран борд. Анализатори на AviVector разпознаха самолета: RF-92957, борд 47 – първата серийно модернизирана машина, предадена още през 2011 г., която на 30 май е проверявала наземните си системи за връзка след приключен ремонт. Върнатият от сервиз планер беше представен като нова доставка.

Оттук следва и логиката на разпръскването, която кадрите илюстрират. Най-новият публикуван сателитен преглед на групата AviVector, оповестен от изданието Militarnyi на 12 август, описва състоянието към 4 юни така: основното концентриране остава в Иваново-Северни, на около 700 км от украинската граница, с осем корпуса; един самолет е засечен във Воркута-Советски в Република Коми, на 2300–2400 км; още три стоят на граждански летища – Бегишево в Татарстан, Челябинск и Нижневартовск в Ханти-Мансийския автономен окръг. Апаратът в Челябинск е пристигнал между 1 и 2 юни, а през март там са били два. След украинския удар от 4 юли базирането се измести още по-навътре, към Болшое Савино край Перм, Оренбург-2 и отново Челябинск.

Цивилната инфраструктура също стана част от тази схема, при това по публично оспорен начин. На 28 май 2026 г. на сайта на холдинга „Аеропорти регионов“, най-големия оператор на регионални аерогари в Русия, се появи обръщение до президента Владимир Путин, подписано с името на изпълнителния директор Евгений Чудновски. Текстът твърдеше за фактическо изземване на летищна инфраструктура от военните и службите, разполагане на бойни самолети и боеприпаси на гражданска територия и „атмосфера на страх“ сред персонала. Компанията обяви, че сайтът е хакнат, определи текста като фалшив и свали страницата. Документът остава оспорен; наличието на самолетите на трите граждански летища според сателитните снимки – не.

Малката височина е общият знаменател и за източния фланг на НАТО. Самолетният радар е ключовия актив, който може да открие крилата ракета или дрон отвъд радарния хоризонт на наземните станции и точно това ограничение се оказа важно на 8 август 2026 г. когато дрон нахлу от въздушното пространство на Румъния и се взриви в слънчогледово поле край бившия граничен пункт „Кардам“. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов обясни, че апаратът се е движил по курс извън обхвата на радарите, вероятно отклонен от средства за електронна война; Министерството на отбраната определи останките като украинска примамка „Майя“ и заяви, че няма данни за умишлени действия срещу България. Докато Русия разпределя ограничен парк от 4 самолета по широка дъга на фронта и тила, НАТО концентрира въздушното наблюдение в същия басейн. На 7 август разузнавателен самолет Bombardier Artemis II летя над Черно море до Краснодарския край; през юли натовски E-3A и френски E-3CF работеха съгласувано по източния фланг, с френски танкер A330 MRTT в зона за дозареждане над западната акватория на морския басейн. Румънски изтребители F-16 свалиха три дрона в три поредни денонощия от 24 до 26 юли, а командването и управлението във въздуха се осигуряваше именно от E-3A. Мисията Eastern Sentry, стартирана през септември 2025 г. след нахлуване на 19 руски дрона в Полша, продължава да уплътнява точно този слой.

Разчетът на Москва не е ирационален. Иваново беше достигнато на 1 юни 2025 г. не с удар от разстояние, а контрабандно внесени дронове, изстреляни от камиони – заплаха, срещу която самото разстояние нямаше как да помогне. Челябинск и Нижневартовск обаче се намират съответно на близо 1900 и на над 2600 км от Украйна, което извежда техниката извън документираната дълбочина на украинските удари: Воткинск е на около 1300 км, Чебоксари – на около 900. Разпръскването по граждански летища добавя още нов защитен слой, защото усложнява целевата картина и паралелно повишава политическата цена на всяко попадение по такава инфраструктура.

Цената на този разчет обаче се плаща от функцията на системата. Летящият радар никога не е навлизал във въздушното пространство на Украйна и не е било необходимо, защото руската бойна авиация също действа основно извън него поради гъстата ПВО мрежа и тежките загуби в първите дни от пълномащабната война. Су-34 пускат планиращи бомби на 35–50 км пред линията на контакт, а реактивните комплекти, използвани от това лято, изместват точката на пускане на 150–200 км навътре в руския тил. Су-35С стрелят с Р-37М от руска територия, извън обсега на наземната украинска ПВО. Ролята на А-50У в тази схема е да вижда отвъд линията вместо тях, да подава целеуказване и да осигурява корекции по средата на траекторията, докато изтребителят може да запази радиомълчание и да не се издава със собствения си радар. Тази задача не е отпаднала. Тя просто не може да се изпълни от Поволжието: 600 км обсег на „Шмел-М“ приключва далеч преди украинската граница.

Заместникът е по-слаб и това беше признато дори от авторитетни руски източници. Още през април 2025 г. Fighterbomber разкри, че Су-35С е поел ролята на радар във въздуха вместо А-50У, „макар и принудително“. Станцията „Ирбис“ открива цели на разстояние до 400 км и може да проследява до 30 едновременно, но за да вижда, трябва да излъчва – а с това издава присъствието на самия изтребител. Нощните дежурства над Уляновск и Самара, от своя страна, вече са ПВО на руския тил, при това изпълнявана от планери от края на 80-те години на миналия век, чийто остатъчен ресурс намалява с всяко излитане. Замяна за самите А-50У няма откъде да дойде: единственият производствен и изпитателен център в Таганрог загуби своята летяща лаборатория през ноември 2025 г. и приключи годината с многомилионна загуба след печалба година по-рано. Така Русия изразходва практически невъзстановим парк за отбраната на собствения си тил, докато над фронтовите подстъпи мястото му се заема от изтребител, който трябва да излъчва, за да вижда.

Проверката на този прочит е проста и предстои. Ако през есента бордовете се върнат на летища западно от Волга и четворните излитания се повторят, значи Москва е преценила, че рисковете от фронтовата работа отново си струват. Ако вместо това дежурствата останат нощни, единични и дълбоко в тила, а следващата „нова“ доставка пак се окаже излязъл от ремонт планер отпреди 15 години, свиването ще продължи от само себе си, без никой да сваля каквото и да било.

Силите за безпилотни системи на Украйна с масирани удари срещу руската ПВО и логистика.

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна съобщиха за поредица от успешни атаки срещу руски зенитно-ракетни комплекси, логистични центрове и горивни складове. Операциите, проведени заедно с Центъра за дълбочинни поражения на СБС, обхващат както окупираните Крим, Запорожка и Херсонска област, така и Брянска област в Руската федерация. Тези удари са продължение на системна стратегия на новия род войски, официално учреден с указ на президента Володимир Зеленски в самото начало на 2024 г. и активно оформен като самостоятелна структура по-късно същата година.

Особено знакови са операциите в окупирания Крим. Там оператори от 1-ви отделен център на СБС поразиха руски зенитен ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-С1“, разположен според украински източници край Феодосия, както и радарните станции СТ-68 и 48Я6-К1 „Подльот“, която е специализирана в засичане на цели на ниска височина. В същата нощ пилоти от 412-ти батальон за безпилотни системи „Nemesis“ нанесоха удари по цистерни с гориво на полуострова.

Натискът продължи и по останалите направления. В Запорожка област същият батальон „Nemesis“ унищожи склад за гориво-смазочни материали и две автоцистерни, а трета бе ударена от 414-ти полк на Морската пехота, известен като „Птиците на Мадяр“, който координира действията си със СБС. На територията на Руската федерация, в Брянска област, оператори от 413-ти отделен батальон „Рейд“ изведоха от строя локомотив, обслужващ руската военна логистика, докато в Херсонска област 20-ти отделен батальон за специални действия „К-2“ порази руски рейдов влекач.

Тези резултати са част от мащабна статистика, която СБС води публично. Само за месец юни структурата отчита 31 поразени елемента от противовъздушната отбрана на противника, 194 от началото на годината и общо 276 от създаването си насам. В тази крайна цифра влизат 169 зенитно-ракетни комплекса, 76 радарни станции и 31 комплекса за радиоелектронна борба (РЕБ). На тактическо ниво извън стратегическата ПВО мрежа, СБС докладва и за унищожаването на 426 мобилни радара и 3838 преносими и окопни средства за РЕБ, осигурявали непосредствена защита на отделни руски позиции.

Атаките, извършени в периода 27-29 юни, не са изолирани инциденти, а очертават планирано и методично разглобяване на руската военна машина по три взаимнозависими направления. Първото е радарно-ракетният пласт – едновременното премахване на системи като „Панцир“, СТ-68 и „Подльот“ ослепява руската отбрана срещу нисколетящи заплахи и отваря коридори за следващите вълни от дронове. Второто е снабдяването с гориво – ликвидирането на складове и цистерни парализира мобилността на руската авиация и бронирана техника. Третото е транспортът – ударите по локомотив в Брянск  влекача в Херсон засягат пряко водните и жп вериги, по които изобщо пристига снабдяването за фронта.

Логиката на операциите личи ясно и в тяхната география. Фактът, че атаките се простират от окупирания юг до дълбокия тил в Брянска област, е знак, че оперативната зона на украинските дронове не се ограничава от предвоенните граници. Само за броени месеци СБС еволюира от наскоро сформиран род войски в прецизен и мощен стратегически инструмент, чиято цел не е постигането на единични зрелищни удари, а системното и необратимо лишаване на руската армия от възможността да контролира и защитава въздушното пространство над собствения си тил.

Украински дрон е поразил руски радар за кацане на летище „Белбек“ в окупирания Крим

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински ударен дрон порази компоненти от радарна система за кацане на самолети РСП-28МЕ в авиобаза „Белбек“ в окупирания Крим. Атаката е извършена през нощта на 17 май, съобщава Telegram каналът „Досье Шпиона“.

Публикуваните снимки показват повреди по няколко компонента от радарния комплекс, включително модул за управление на въздушното движение ДРЛ-27СЕ и команден модул, монтиран върху шаси от военен камион КамАЗ-6350. Според кадрите руските войски са се опитали да защитят системата, разгръщайки мрежи срещу дронове около оборудването.

РСП-28МЕ е мобилна радарна система за кацане, проектирана да управлява движението на самолетите близо до оперативни летища и да подпомага пилотите при кацане. Тя осигурява радарно насочване при заход, следи траекторията на полета и поддържа подравняването на летателните средства с параметрите на глисадата и курса на пистата.

Русия започна да доставя системата РСП-28МЕ на своите въоръжени сили през 2021 г. Според съобщенията комплексът изисква екипаж от трима оператори. Въз основа на публични технически описания, цитирани от руски медии, комплексът РСП-28МЕ включва няколко компонента: диспечерски радарен модул ДРЛ-27СЕ, радарни модули за кацане ПРЛ-27СЕ или ПРЛ-27СМ, автоматичен радиопеленгатор, модул за командване и контрол и дизелова електростанция.

Авиобаза „Белбек“ често се превръща в цел на украинските далекобойни удари по военната инфраструктура в окупирания Крим. Тя се използва от руската тактическа авиация и по-рано там бяха разположени изтребители и средства за противовъздушна отбрана.

🔙 Frontline Monitor припомня: Силите за безпилотни системи на Украйна публикуваха кадри, които показват украински дронове FP-2 да нанасят удари с неуправляеми авиационни ракети по комуникационен възел на Черноморския флот на Руската федерация край Мирне в окупирания Крим. Според съобщенията, дроновете са атакували антенни системи и радио оборудване, свързани с командната мрежа на флота.

Русия изтегля радарни системи от границата с Финландия, за да компенсира загубите в Украйна

🇷🇺🛡️🇫🇮 Русия е започнала да изтегля част от своите радарни системи за засичане на въздушни заплахи на ниска височина от пограничните райони с Финландия, за да попълнят продължаващите тежки загуби във войната с Украйна, които оказват сериозен натиск върху нейната ПВО мрежа, съобщи Militarnyi.

Украинската медия докладва за видимо намаляване на броя радарни комплекси „Каста-2Е2“ и „Подлет-К1“ по протежение на руско-финландската граница. Отбелязва се, че няколко бивши радарни позиции изглежда са били изоставени, без ясни признаци за активна употреба.

Въпросните системи са проектирани за засичане на нисколетящи цели – роля, която се превръща във все по-критична, тъй като Украйна разширява употребата на далекобойни камикадзе дронове за нанасяне на прецизни удари по военни и индустриални обекти в тила.

„Засега картата показва липса на „Каста-2Е2“ и „Подлет-К1“ по протежение на финландската граница“, пише анализаторът на данни от публичното пространство (OSINT) Athene Noctua. Наблюдаваните от него движения се извършват в рамките на мащабни усилия за проследяване на пропуските в радарното покритие на Русия в близост до територията на НАТО. Докладваното предислоциране идва в отговор на поредица от удари срещу същите класове радари, проведени от украинските сили.

През ноември 2024 г. Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи унищожаването на една система „Каста-2Е2“ и две „Подлет“ в окупирания Крим. В началото на март 2026 г. украинските сили отново реализираха точни попадения по „Подлет-К1“ и „Каста-2Е2“ при координирани атаки с безпилотни апарати. По-рано бяха наблюдавани усилия за възстановяване на обекти и инфраструктура на руските военни близо до Финландия, но сегашното разреждане на радарното покритие предполага, че Кремъл отново е принуден да балансира между разположението на силите си срещу НАТО и нарастващото изтощение на бойното поле в Украйна.

ГУР разчиства Крим: Унищожени са радари „Валдай“, ГЛОНАСС терминали и десантни катери

🇺🇦 Отряди на украинското военно разузнаване продължават да демонтират способностите на руската отбрана в окупирания Крим, поразявайки авангардни системи и активи на Черноморския флот в серия от прецизни удари от първата половина на месеца, съобщи ГУР в официално изявление, публикувано по-рано днес.

В него се посочва, че оператори от спецотряд Prymary са провели редица успешни акции през първите две седмици на март, фокусирайки се върху отслабването на руските възможности за откриване и ликвидиране на въздушни заплахи на полуострова.

По време на една от мисиите украинските сили са поразили радарна система „Валдай“ – една от най-новите платформи в руския инвентар, проектирана специално за засичане и борба с малки дронове, която се счита за ключов компонент в руската отбрана срещу дронове.

В допълнение към това, звеното съобщи за изведени от строя критични системи, включващи комплекс за електронна война, ретранслаторен възел за управление на дронове от тип „Геран“ и компонент от руската сателитна навигация ГЛОНАСС.

Регистрирани са и поражения по морски цели. Украинските оператори на дронове проследиха и унищожиха в движение два бързи десантни катера БК-16 от проект 02510, унищожавайки плавателните съдове заедно с техните екипажи.

Посолството на САЩ в Ирак призова гражданите си да напуснат страната незабавно.

🇺🇸🇮🇶 Посолството на САЩ в Багдад призова своите граждани да напуснат Ирак незабавно след удара, нанесен срещу сградата на дипломатическата мисия през изминалата нощ.

„Насърчаваме американските граждани, решили да останат в Ирак, да преразгледат решението си предвид значителната заплаха, произтичаща от подкрепяните от Иран терористични групировки“, гласи изявление на посолството.

„Следим ситуацията отблизо и ще предоставим актуални сведения, за да можете да вземате информирани решения за вашата безопасност“, посочиха от посолството и заявиха готовност да съдействат на всички, желаещи да напуснат като „предоставят най-актуалната информация за наличните варианти за заминаване“.

Междувременно се появиха нови кадри, според които при атаката е бил унищожен радар Giraffe 1X. Снимки показват разбития обтекател на антената, под който се вижда плосък панел, който съответства на системата на шведската Saab.

Радарът е проектиран за борба с дронове, C-RAM защита (ракети, артилерия и минометни снаряди) и ПВО с малък обсег, осигурявайки 360° наблюдение и засичайки малки дронове на разстояние до около 4 км. Само преди няколко месеца той беше поръчан от американската армия, а доставките се очакваха към началото на 2026 г. Това предполага, че радарът вероятно е бил разгърнат спешно в Багдад поради растящата заплаха от дронове.

Украйна добави карта на въздушните заплахи в реално време на DELTA Mobile

🇺🇦 Министерството на отбраната на Украйна внедри нов радарен инструмент в мобилното приложение DELTA, който ще изпраща предупреждения на военнослужещите за наближаващи въздушни заплахи и ще ги визуализира на карта. Това става ясно от официално изявление на ведомството от 10 март.

Новата функция е разработена с цел да осигури на отделните военни части директни предупреждения за опасности от въздуха в избран от тях район. От ведомството уточняват, че инструментът изпраща известия при приближаване на заплаха и показва движението на вражеските въздушни обекти върху карта.

Потребителите могат да регулират радиуса на предупреждение и да избират формата на известяване – звук или гласов сигнал. Целта на инструмента е да осигури възможно най-пълна картина на въздушните заплахи, без да се налага потребителите да превключват между различни услуги.

От ведомството посочват, че на следващ етап към радарния инструмент ще се интегрират още източници на данни, което ще разшири неговите възможности за откриване и предупреждение.

Приложението DELTA Mobile е част от екосистемата за ситуационна осведоменост DELTA, която предоставя на потребителите ключови сведения на картографска основа и сигнали за опасност на смартфони и таблети. Системата е достъпна за всеки украински военнослужещ.

Тя може да функционира и без връзка с интернет. DELTA Mobile работи в защитена среда, а актуализациите и контролът на версиите се управляват централно чрез система за управление на мобилни устройства (MDM).

Разработката идва на фона на проект на НАТО за класифицирана облачна инфраструктура, предназначена да съхранява и обработва данни от бойното поле в Украйна. Част от тези данни се интегрира и в системата DELTA, а платформата трябва да позволи по-тясно споделяне на данни между Киев и съюзниците.

Представителят на НАТО Том Гофус заяви, че Украйна планира да маршрутизира класифицирани данни чрез съвместен учебен център в Полша. По думите му оставащите пречки са основно процедурни – най-вече как системата да бъде сертифицирана и призната като надеждна от гледна точка сигурност.

Гофус допълни, че НАТО постепенно преминава от модел на „мрежово-центрична“ към „облачно-центрична“ сигурност. Вместо да разшири наличните мрежи, алиансът създава нова платформа с отворена архитектура, където ще изпълнява ролята на „пазител“ на споделен общ слой от данни.

Lasar’s Group унищожиха руски контрабатареен радар в уникална операция.

🇺🇦💥🇷🇺 Специален отряд Lasar’s Group към Националната гвардия на Украйна съобщи, че е унищожил контрабатарейна радарна станция 1К148 „Ястреб-АВ“ на руската армия в Луганска област, дълбоко зад фронтовата линия.

Според информация, публикувана от звеното в неговите официални канали, операцията е била проведена в координация с дежурния екип на командния пункт на Регионалния център за радиоелектронно разузнаване „Север“. Именно от там са предоставени данни за района, в който е била разположена руската станция.

След получаването на информацията операторите на Lasar’s Group са локализирали точните координати на комплекса и са насочили към него тежки ударни дронове. Първият удар е поразил системата, след което руските сили са опитали да изтеглят техниката от позицията. Според украинските военни операторите на дронове са проследили придвижването на радара и са продължили атаката по време на евакуацията.

От звеното твърдят, че един от операторите е приземил ударния дрон върху самия комплекс, което е дало възможност да проследят движението му. Последващи удари са довели до окончателното унищожаване на системата.

„Ястреб-АВ“ е радарен комплекс за контрабатарейно разузнаване и откриване на артилерийски позиции с проследяване на траектории на изстреляните боеприпаси. По данни на украинската страна ориентировъчна стойност на една такава система достига около 50 милиона долара.

Украйна комбинира местно произведени ракети за С-300/С-400 с европейски радар.

🇺🇦🚀🇪🇺 Отбранителната индустрия на Украйна работи за установяване на местно производство на ракети, съвместими със съветските зенитно-ракетни комплекси С-300 и С-400, съчетавайки ги с европейски радар, съобщи пред Би Би Си на 10 декември главният конструктор на Fire Point Денис Щилерман.

Щилерман заяви, че Fire Point първоначално е отговорил на искане от военните, клонирайки четвъртата секция на ракетата-прехващач на С-300/400, което включва изпълнителни механизми.

Следващото искане е за нов ракетен двигател – компонент, който трябва да е готов до януари 2026 г., след което да бъде подложен на динамични тестове. Планът е локализирани ракети да бъдат интегрирани с произведена в Европа радарна станция.

„Засега, тъй като все още нямаме възможност за цялостна интеграция с европейски радари, използваме като евтина балистична ракета с малък обсег“, обясни Щилерман.

През септември Fire Point потвърди още, че разработва собствено семейство балистични ракети, известни като FP-7 и FP-9.

• FP-7 е проектирана за удари срещу цели на разстояния до 200 км, достига скорост 1500 м/с, носи бойна глава от 150 кг и има време на полет до 250 секунди.
• FP-9 увеличава обсега до 855 км, достига 2200 м/с, носи бойна глава от 800 кг, изкачва се до 70 км надморска височина, с вероятна кръгова грешка от 20 метра, което дава възможност за мисии с дълбоки удари зад руските линии.

По време на съветската разработка, ракетите С-300 са били проектирани да поразяват фиксирани наземни цели с предварително известни координати, а не само въздушни заплахи.

Руската армия често използва С-300 и С-400 за нанасяне на ракетни обстрели по жилищни райони в областни градове, използвайки ракетни прехващачи от серията 5В55 или 48Н6, които разчитат на полуактивно радарно насочване и фрагментиращи бойни глави с метални кубчета. Уточнено въоръжение може бъдат смъртоносни срещу незащитени войски, превозни средства, складове и инфраструктура.

По-рано Киев е проучвал възможността за разширяване на оперативния обсег на собствените си ракети 5Б55Р от 75-150 км – концепция за модернизация, обсъдена публично през 2018 г.

До началото на пълномащабната инвазия Украйна притежаваше значителен запас от ракети от серията 5В55 за зенитно-ракетните си комплекси С-300ПТ/ПС/В1.

От 2004 г. държавната „Укроборонсървис“ отговаря за ремонт и удължаване на експлоатационния живот на запасите от С-300 на страната, като е създало специализиран център за поддръжка и модернизация на ПВО.

Експерти смятат, че е възможно настоящите усилия на Украйна да включват нова модернизация на семейството 5В55, а не цялостна локализация на по-модерните ракети от серията 48Н6. По-рано Украйна въведе в експлоатация своята собствено разработена балистична ракета „Сапсан“, с която бяха нанесени първите удари срещу Руската федерация.

Космическите сили на САЩ въведоха в експлоатация нов радар.

🇺🇸 Командването на бойните сили (CFC) на Космическите сили на САЩ въведе в експлоатация Радара за дискриминация на големи разстояния (LRDR), твърдотелна система с голям обсег, след приключване на нейния пробен период на 4 декември, отбелязвайки значима стъпка за Службата по предупреждение, проследяване и насочване на ракети, подобрявайки точността на прехващачите, намалявайки времето за реакция и засилвайки възпирането на заплахи от балистични ракети.

Агенцията за противоракетна отбрана (MDA) приключи оперативния тест на LRDR на същия ден и разреши използването на радара от CFC в Космическа база „Клиър“, разположена в щата Аляска. Тя комбинира в себе си твърдотелна радарна технология с алгоритми за противоракетна отбрана, които поддържат както ракетно предупреждение, така и Осведомеността за космическата област (SDA), въпреки че досега беше приет само елементът на предупреждение за ракети, а изпитанията на SDA тепърва предстоят.

Проектиран за прецизна дискриминация, радарът е способен да отделя летални от нелетални обекти в претоварени оперативни условия, което увеличава шансовете за успешно прехващане с търсене, проследяване и различаване едновременно на множество въздушни заплахи с разширен обсег, както и чрез предоставяне на подробни данни за проследяване, дискриминация и оценка на попадението на Системата за управление на огъня за наземна противоракетна отбрана в средната фаза на полета (GBMD Fire Control System).

Дизайнът на LRDR поддържа широко зрително поле и редица мисии, подпомогнати от напреднала радарна технология, подобряваща производителността, ефективността и надеждността. Неговата адаптивна архитектура позволява бъдещи надстройки без съществени модификации, а постоянното наблюдение на заплахите поддържа системата оперативно годна дори в периоди на поддръжка.

„Съвършената точност на LRDR повишава ефективността на способностите на САЩ за прехващане на ракети с бързо и точно откриване на ракетни заплахи на големи разстояния“, отбеляза полковник Джаред Хофман, заместник-командир по операциите, плановете, обучението и развитието на силите на CFC. „Този оперативен прием бележи критичен етап в укрепването на националната сигурност на САЩ и възможностите за предупреждение, проследяване и насочване на ракети, и за мен е изключителна чест да работя заедно с талантливите мъже и жени, които ще поддържат и оперират този критичен радар.“

Съгласно дългосрочната договореност, MDA ще продължи да финансира научно-изследователска дейност, разработване, тестване, оценяване и големи надстройки, докато CFC ще бъде ангажирано с операциите, рутинната поддръжка и поддържането на поддържащото оборудване.

13-та ескадрила за космическо предупреждение в авиобаза „Клиър“ ще играе ролята на поддръжка, а ежедневните операции ще бъдат извършвани от 7-ма Ескадрила за космическо предупреждение чрез дистанционно разположени договорни оператори във военновъздушна база „Бийл“ и „Чейен Маунтин“, използвайки сензорния мениджър C2BMC.

Ескадрилата ще действа заедно с Космическото командване на САЩ в подкрепа на своите операции в защита на родината на Северното Командване на САЩ. Тази договореност е замислена да помогне за закрила на страната и нейните съюзници с укрепване на възможностите за ранно предупреждение и проследяване срещу ракетни заплахи.

Мисия Делта 4 със седалището в Космическа база „Бъкли“ в Колорадо, реализира надзор върху стратегическо и театрално предупреждение за ракети с три съзвездия от постоянни инфрачервени сателити над главата и два типа наземни радари. Тя предоставя насоки на силите за противоракетна отбрана, доставя информация за бойното пространство на командирите, управлява архитектурите на въоръжението и гарантира, че мисията остава ръководена от разузнаване, устойчива на враждебни действия в кибер средата и фокусирани върху иновации.

Специално звено „Примари“ към ГУР на Украйна с нова успешна атака срещу окупирания Крим.

🇺🇦 Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна унищожи няколко руски радарни системи и морски хеликоптер в окупирания Крим, съобщи днес пресслужбата военното разузнаване в своя канал в Telegram.

„Окупаторите в Крим претърпяха пореден сериозен удар – бойци от специалното звено „Примари“ на ГУР нанесоха нов тежък удар по руските окупационни сили“, се казва в съобщението.

В хода на специалната операция бяха унищожени ценни руски активи:

• корабен многоцелеви хеликоптер Ка-27
• аеродромен радарен комплекс „Лира-А10“
• РЛС 55Ж6У „Небо-У“
• РЛС „Небо-СВ“ в куполна конструкция
• РЛС П-18 „Терек“

Разузнаването публикува и ексклузивни кадри от точните удари по тези важни цели, включително зрелищен момент, в който ракета успешно избягва системата за ПВО „Панцир-С1“.

Освен това украинските въоръжени сили унищожиха система за дистанционно миниране на руската армия „Земледелие“ в района на окупирания град Горловка в Донецка област. Инженерната машина за разузнаване и миниране беше поразена край село Пантелеймоновка, южно от Горловка.

Унищожаването е потвърдено от снимки, публикувани в Telegram-канала „Война в Украине. Потери техники“, където ясно се вижда, че става дума именно за конкретната система, и е посочена точната геолокация.

По-рано украински дронове удариха кримската авиобаза Кировское и повредиха инфраструктурата, използвана за обслужване на руските безпилотни апарати „Орион“.

Френски разузнавателен самолет забелязан в небето над Карибско море.

🇫🇷 Френски военен радарен самолет беше открит да извършва полет през Карибско море в четвъртък, привличайки вниманието на авиационни наблюдатели, които свързаха маршрута на самолета с продължаваща радарна активност, засечена от Пуерто Рико.

Aviation and Naval Assets съобщи за полета в публикация на Х, където посочи, че Beechcraft Super King Air B350 с опашен номер F-ZBGO, се е появил на публичните платформи за проследяване на полети ADS-B.

Самолетът с инициал GALAXY1 в ADSBexchange беше забелязан да пресича северното карибско въздушно пространство. Докато платформата не уточнява конкретния вид мисия, вариантът B350 обикновено се използва от Франция за наблюдение, разузнаване, морски патрул, електромагнитно разузнаване, в зависимост от конкретната конфигурация. Типът самолет е поддържал операции в Сахел, Средиземно море и над морски зони, изискващи постоянно наблюдение.

Радарните модели, видими в близост до Пуерто Рико и отбелязани в ADSBexchange, изглеждаха като широки методи, индикативни за наземна радарна активност. Докато публичните инструменти за мониторинг на полети понякога показват такива следи при активна калибрация на радари или мониторинг на въздушното пространство, тяхното присъствие заедно с френски разузнавателен самолет привлече интереса на OSINT общността.

През последните седмици се забелязва висок интерес към авиацията в региона като стратегически бомбардировачи на САЩ и самолети за специални операции бяха засечени в близост до Венецуела и Карибския басейн като цяло. Те включваха стратегически бомбардировачи B-52H Stratofortress, B-1B Lancer и транспортни C-146A Wolfhound, свързани с Командването за специални операции на ВВС на САЩ.

Нито Министерството на въоръжените сили на Франция, нито американски служители са давали публично изявление за профила на мисията на King Air. Траекторията му предполага събиране на разузнавателни данни по определени коридори, макар че потвърждаването на точната му роля би изисквало официално потвърждение.

Франция експлоатира редица модифицирани платформи Super King Air, оборудвани с напреднали сензори за изследване на морската област, операции срещу контрабанда и ISR подкрепа. Техният относително малък корпус и ниски разходи ги правят полезни за продължителен полет в региони, където по-големи военни самолети биха привлекли внимание.

ССО на Украйна проведоха акция с партизани в Курска област.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Силите за специални операции на Украйна съобщиха, че заедно с партизанска група са провели акция на територията на Курска област, при която са унищожили транспортно-зареждаща машина за оперативно-тактическа ракетна система „Искандер-М“ и радарна станция 1Л122 „Гармон“.

В официалното съобщение се отбелязва, че ударът е бил нанесен през нощта на 4 октомври при село Овсянниково. Транспортно-зареждащата машина се използва за превоз, зареждане и подготовка за изстрелване на балистични ракети „Искандер“. Според сведенията точно тези ракети са използвани за удари по цели на украинска територия.

В операцията са участвали и членове на партизанското движение „Черна искра“, което преди това е поемало отговорност за саботажи срещу руска военна инфраструктура близо до границата.

Същата мисия е унищожила и радарна система 1Л122 „Гармон“ край село Нижний Реутец, която служи за откриване и проследяване на въздушни цели и предаване на данни към зенитно-ракетните компекси.

Операцията е представена като част от по-широка кампания за постепенно изтощаване на военните способности на Руската федерация. Украинските специални сили „продължават да нанасят хиляди малки разрези на врага, приближавайки оперативния и стратегическия му крах“, гласи изявлението.

Ако бъде потвърден, ударът показва как Украйна използва специални операции и съпротивителни мрежи, за да атакува логистични и разузнавателни звена, които поддържат руските ракетни атаки. Вместо само да прехваща ракети във въздуха, Киев се опитва да осуети изстрелванията им още на земята, като поврежда системите за подготовка и координация. Това може да намали честотата и прецизността на бъдещи руски удари – както на фронта, така и срещу цивилни цели.

Украинското разузнаване унищожи руски радар „Валдай“ на летището в Джанкой, Крим

🇺🇦💥🇷🇺 Главно управление на разузнаването (ГУР) на Министерство на отбраната на Украйна проведе целенасочена операция, при която беше унищожен радарен комплекс 117Ж6 РЛК-МЦ „Валдай“ на летище Джанкой в окупирания Крим, съобщи Militarniy на 20 октомври.

Видео от удара беше публикувано в Telegram канала „Оперативний ЗСУ“. Според него „Валдай“ е проектиран за откриване и противодействие на малки безпилотни летателни апарати и нарушаване на връзките за управление на дронове – способности, които го превръщат в централен елемент на руската мрежа за противовъздушна отбрана и електронна война в региона.

„Валдай“ интегрира трикоординатен радар в Х-диапазона, електрооптични модули за проследяване, система за определяне на посоката на командните канали на безпилотни апарати и връзки за системи за електронна война. Минималният обхват на откриване е около 300 метра, а по-големи цели могат да бъдат засечени на разстояние над 15 км.

Ударът е нанесен в тъмната част на денонощието, докато комплексът е бил в режим на наблюдение. Украински експерти определиха удара като оперативно и символично значим.

„Унищожаването на системи като „Валдай“ има не само оперативно, но и символично значение, тъй като тази система е считана за една от най-модерните в арсенала за въздушна отбрана и електронна война на руската армия“, отбелязват анализатори.

С унищожаването на този възел за противодействие на безпилотни самолети и електронна война в Джанкой, Украйна увеличи тактическата свобода на своите ударни дронове, действащи в региона, и оказа допълнителен натиск върху покритието на руската отбрана в Крим.

Русия все още не е публикувала официално изявление за случая. Независима проверка на видеото от ГУР и пълният обхват на щетите не бяха незабавно достъпни.

Frontline Monitor припомня: По-рано 92-ра отделна щурмова бригада на ВСУ унищожи руски радар Каста-2Е2 с помощта на баражиращ боеприпас, което отбеляза третия потвърден удар срещу руски радар за противовъздушна отбрана през октомври.

Теч на данни разкри тежки технически проблеми с радарите на индийските МиГ-29К.

Изтребител МиГ-29К от състава на Военноморските сили на Индия прелита над американския самолетоносач USS Nimitz (CVN 68) по време на Exercise Malabar 2017, тристранно учение между военноморските сили на САЩ, Индия и Япония, което през годините нарасна по обхват и сложност, за да се справи със споделените заплахи за морската сигурност в Индо-Тихоокеанския регион.
📸 Снимка: U.S. Navy / Colby S. Comery

🇷🇺 Нов теч на данни от хакерската група Black Mirror разкри вътрешни документи, които описват постоянни технически проблеми с радарната система Жук-МЕ, инсталирана на изтребителите МиГ-29К и МиГ-29КУБ на Индийските военноморски сили.

Документът, озаглавен „Доклад за надеждността и ефективността на радара Жук-МЕ в самолетите МиГ-29К/КУБ на Индийските ВМС“ е получен от източници, свързани с държавния отбранителен конгломерат „Ростех“ и описва години на дискусии между официални лица от двете страни относно ниската надеждност на радарната система, непрекъснатите повреди на отделни компоненти, както и неизпълнени договорни задължения.

Докладът обобщава, че надеждността на радарната система е значително под нивата, посочени в договора за доставка от 2004 г. между Индия и руската авиостроителна компания МиГ.

В документа се посочват договорни изисквания, според които средното време между повредите на радара трябва да бъде 150 летателни часа, а средното време между дефектите – 120 часа. Въпреки това данни от реалната експлоатация, събрани по време на ежегодните двустранни конференции за надеждност в авиобаза Ханса, експлоатирана от индийската военноморска авиация, показват далеч по-ниски резултати.

В периода 2016–2018 г. флотът от МиГ-29К регистрира многократни повреди на радара. В началото на посочения интервал е отчетена надеждността от едва 20 часа между отделните повреди и 97 часа между дефектите, което е далеч под договорния праг.

До средата на 2017 г. интервалът между дефектите пада до едва 60 часа, макар че по-късни тестове илюстрират временно подобрение. Въпреки това индийските летателни офицери изпращат писма до РАК МиГ и руските държавни агенции за износ на отбранителна продукция, включващи официални оплаквания относно „незадоволителна работа на радара“ и многократни повреди на оборудването.

Вътрешната кореспонденция цитира няколко меморандума от ВМС на Индия, които критикуват надеждността на руския радар, в това число документи от март, юни и юли 2018 г., които изтъкват дефектите в системите Жук-МЕ и последвали забавяния в ремонта. Индийската страна е поискала всички радарни системи да бъдат преработени за сметка на производителя след ограничени тестове на три подобрени радарни системи, показващи „задоволителни“ резултати, но не успяващи да решат хроничните проблеми с надеждността.

Изтеклият доклад разкрива, че част от отчетеното летателно време, използвано при изчисляване на надеждността, включва полети с макетни радарни модули, което изкуствено завишава статистиката за надеждността на системата и прикрива реалните ѝ оперативни недостатъци. „Реалният показател не може да отрази действителната надеждност на радара Жук-МЕ“, се посочва в документа.

За да отговори на честите повреди разработчикът на радара НИИР Фазотрон е прибегнал до редица преработки и замени на блокове под надзора на концерн „Радиоелектронни технологии” (КРЕТ), друг филиал на „Ростех“, с надеждата радарът най-сетне да бъде доведен до посочените в договора нива на ефективност. Според изтеклите документи обаче въпросът кой ще финансира оставащите подобрения „остава отворен“.

До май 2019 г. радарният комплекс Жук-МЕ официално е премахнат от сертификата за оригинален производител на индийският флот, с което престава да присъства като сертифициран компонент на самолетите МиГ-29К/КУБ.

Последният теч на данни е само епизод от поредица разкрития на хакерите от групата Black Mirror, която е насочвала много свои атаки срещу руски отбранителни компании, включително филиали на държавния конгломерат „Ростех“. Разпространените материали хвърлят светлина върху хроничните проблеми, които засягат една от най-скъпите програми за закупуване на изтребители в Индия, както и нарастващото напрежение в двустранното сътрудничество в сферата на отбраната между Руската федерация и Индия по отношение на производственото качество и това на последвалата поддръжка.

Руските отряди за ПВО използват китайски радар за проследяване на дронове.

🇷🇺🤝🇨🇳 Силите за противовъздушна отбрана на Руската федерация използват китайски комерсиален радар в комбинация с FPV прехващачи за проследяване и прехващане на украински дронове, съобщи Militarnyi, позовавайки се на Telegram канала Potuzhnyi Informator.

Според източника, 22-ри зенитно-ракетен полк от 11-и армейски корпус на руските въоръжени сили използва портативен радар, произведен от китайската компания Zhejiang Fanshuang Technology.

Радарът се предлага на китайски онлайн пазари и е наличен в три версии с обхват на засичане от 5, 10 или 20 км. В зависимост от конфигурацията най-скъпият модел струва между 220 000 и 230 000 долара.

Системата разполага с функция за „черни“ и „бели“ списъци, която позволява на операторите да маркират приятелски дронове, за да ускорят разпознаването и да намалят риска от поразяване на свои цели. Производителят твърди, че устройството може да засича точно дронове в зоната си на покритие и да определя приблизително местоположение на операторите им въз основа на полетната траектория.

Снимки, публикувани онлайн, показват няколко украински дрона, които според съобщенията са били прехванати с помощта на този радар, включително моделите Leleka-100M2, MiniShark-D, Vector, Heavy Shot, Darts и Distractor.

По-рано беше съобщено, че по време на мащабната руска въздушна атака на 5 октомври поне три китайски разузнавателни сателита от серията Yaogan са прелетели над Западна Украйна – района, понесъл най-тежките удари.

Raytheon и ВМС на САЩ тестваха успешно новия радар SPY-6(V)4 в Тихия океан

USS Jack H. Lucas (DDG 125), разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke от ВМС на САЩ
📸 Снимка: Seaforces Online

🇺🇸 Военноморските сили на САЩ и отбранителният гигант Raytheon проведоха първите си полеви тестове на морския радар AN/SPY-6(V)4.

Изпитанието се състоя на полигона Pacific Missile Range Facility в Баркъринг Сандс в щата Хавай, където бяха проведени поредица от опити в реални условия. Радарът проследи въздушни и надводни цели и генерира първия набор от оперативни данни за конфигурацията (V)4.

Компанията съобщи, че резултатите ще послужат за усъвършенстване на системата преди бъдещи изпитания и интеграция на борда на разрушители.

„Успешната демонстрация на SPY-6(V)4 е голяма крачка напред в модернизирането на флота и за подкрепата на съюзническите операции по света“, посочи Барбара Боргонови, президент на Naval Power в Raytheon.

AN/SPY-6(V)4 е част от семейството SPY-6, създадено на базата на модулна архитектура, което позволява оперативна съвместимост и мащабируемост на различни платформи. Радарът е специално създаден за модернизация на разрушителите от клас Arleigh Burke, осигуряващи подобрена чувствителност и обхват и по-бърза реакция срещу множество заплахи.

Според Raytheon, до десет години SPY-6 ще бъде разположен на повече от 60 кораба от флота – от разрушители до самолетоносачи и амфибийни съдове.