🇺🇦✈️🇷🇺 Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че са унищожени изтребител МиГ-29 в района на летище „Милерово“ в Ростовска област и вертолет Ка-27 в района на летище „Ейск“ в Краснодарски край. Щабът потвърди унищожаването на двете машини от украинска страна на 2 септември, но отнесе ударите към 27 и 30 август. Подобно разминаване е обичайно: щабът съобщава за поразена цел в деня на атаката, а за унищожена – след като разузнаването провери резултата.
В същата сводка щабът изброи и по-скорошните си удари. На 1 септември и през нощта срещу 2 септември украински части поразиха склад с боеприпаси във Владимировка и склад с материално-технически средства в Очеретино – и двата в окупираната част на Донецка област, – както и място за струпване на въоръжение и военна техника в Речица, Брянска област. Степента на нанесените щети се уточнява.
Изтребителят и вертолетът обаче не са били поразени при изолирани налети. Унищожаването им идва в края на серия от атаки, които в рамките на седмица отслабиха радарното и зенитното покритие на „Милерово“ и „Ейск“.
Началото е в нощта срещу 24 август. Първи отделен център на Силите за безпилотни системи порази МиГ-29 в Долотинка – стоянковата зона на „Милерово“, – а заедно със самолета и макет на вертолет Ка-52, поставен като примамка. През същото денонощие операторите извадиха от строя две радиолокационни станции „Каста-2Е2“ и една „Небо-СВ“ в Ростовска област, а 9-и батальон „Кайрос“ запали горивен резервоар в Ейск. На 25 август Генералният щаб съобщи и за повреден МиГ-29 на летището.
Ударите продължиха през следващите две денонощия. На 26 август и в нощта срещу 27 август бригадата „Ахилес“ порази в „Милерово“ радара „Небо-У“; украинската страна оценява стойността му на около 100 милиона долара. На 27 август беше унищожен и МиГ-29, чиято загуба щабът потвърди седмица по-късно.
В нощта срещу 30 август последва най-мащабният удар от серията. В „Ейск“ бяха унищожени зенитният ракетно-оръдеен комплекс „Панцир-С1“, радарът „Сопка-2“ и склад с авиационни боеприпаси, а в съседното Шабелское – още една „Каста-2Е2“. В „Милерово“ операторите поразиха модула ДРЛ-27 от системата за кацане РСП-27, втора станция „Небо-СВ“, складове с боеприпаси и участък за техническо обслужване. Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди определи ДРЛ-27 като главната цел на нощта. Ка-27 беше унищожен в същите часове.
Подборът на целите позволява атаките условно да бъдат разделени на два пласта. „Небо-У“ е тримерна дежурна станция от метровия диапазон, а „Небо-СВ“ – двумерен подвижен вариант от същото семейство. „Каста-2Е2“ е предназначена именно за откриване на ниско летящи цели, сред които изрично и безпилотни апарати. Заедно трите типа станции образуват предупредителния слой, който трябва да открива приближаващите дронове, докато „Панцир-С1“ е огневото звено, което трябва да ги поразява.
ДРЛ-27 обаче не принадлежи към противовъздушната отбрана. Това е обзорната станция на самото летище, която управлява движението в близката му зона и води самолетите по глисада, когато метеорологичните условия не позволяват кацане по видимост. Заедно със „Сопка-2“ – трасов радар за контрол на въздушното движение – тя обслужва не толкова защитата на площадката, колкото способността ѝ изобщо да вдига и приема самолети.
„Милерово“ се намира на около 170 километра от линията на съприкосновение и е постоянна база на 31-ви гвардейски изтребителен авиационен полк от 1-ва гвардейска смесена авиационна дивизия, въоръжен със Су-30СМ. По украински данни от площадката редовно се изстрелват „Шахед“ и имитационни апарати към източните, централните и северните области на страната. Това прави летището самостоятелно значима цел, независимо от базираната там изтребителна авиация.
Ударите по стоянките са само част от по-широк списък. В същите отчети Силите за безпилотни системи съобщиха за поразени ретранслационна станция за „Геран“ в Херсонска област, укритие на разчет с апарати Zala в Крим, горивни депа и учебен център за оператори – тоест инфраструктурата, която обслужва руските ударни дронове. Ден преди удара по „Милерово“, на 23 август, украинските оператори поразиха МиГ-29 и на летище „Витязево“ в Краснодарски край.
В Ейск, на брега на Азовско море, е разположен 859-и център за бойно приложение и преучване на летателния състав на морската авиация. Това е учебната структура на руския флот, през която минават екипажите на палубните машини; на площадката има и наземен комплекс, възпроизвеждащ палубата на самолетоносач за тренировъчни излитания и кацания. Самият Ка-27 е корабен вертолет, използван в противолодъчен и спасителен вариант – машина за работа над морето, а не над сухопътния фронт. Летището вече беше на прицел: в нощта срещу 15 май Силите за безпилотни системи унищожиха там самолета-амфибия Бе-200, което групата AviVector потвърди по сателитни кадри, и повредиха Ка-27.
Тежестта на двете загуби не е съпоставима с тази на стратегическата авиация. Поразеният на 28 август в „Енгелс-2“ Ту-95МС е част от парк от 47 корпуса, чието производство е прекратено през 1992 г. При МиГ-29 и Ка-27 положението е различно: вертолетът е произвеждан в Кумертау в над 270 екземпляра и днес се поддържа чрез модернизация до Ка-27М, а изтребителят е сред най-масовите бойни самолети, строени в Съветския съюз. Загубата на отделна машина следователно не променя съществено нито числеността на руския авиационен парк, нито общите му възможности.
Остава и неяснота в самото броене. Генералният щаб съобщи за повреден МиГ-29 в „Милерово“ на 25 август и за унищожен МиГ-29 на същото място на 27 август, без да уточни дали става дума за един и същи корпус. Руско потвърждение за която и да е от двете загуби няма; руското военно ведомство по правило не съобщава за собствени самолети, поразени на земята.
Ефектът се вижда другаде. За една седмица „Милерово“ и „Ейск“ понесоха загуби по системите за далечно откриване и наблюдение на малките височини, по зенитния комплекс, склад с авиационни боеприпаси и по системата, чрез която се приемат самолети при лошо време. Всяка от тези загуби поотделно е поправима: радарите могат да бъдат заменени, а „Панцир“ – пребазиран. Натрупани в рамките на няколко денонощия, те оставят площадките едновременно по-уязвими за следващата вълна и по-ограничени в собствената им работа. Именно в този период бяха унищожени и изтребителят, и вертолетът.
Замяната при това не е автоматична. „Небо-СВ“ беше поразена в Ростовска област на 24 август, а шест денонощия по-късно втора станция от същия тип беше унищожена в „Милерово“.
Възможно е тази последователност да не е резултат от предварителен замисъл. В същите нощи дронове поразиха и горивен резервоар, макет на вертолет, складове и участък за техническо обслужване – тоест редица достъпни цели на площадките, а не само предварително подбран набор от средства за откриване. Срещу този прочит стои изричното изявление на Бровди, че ДРЛ-27 е главната цел на 30 август: назована предварително цел, а не резултат, отчетен впоследствие. При наличните данни изглежда вероятно ударите по радарните средства да представляват отделна линия в кампанията, а не просто неин страничен продукт.
