„Никога не съм се страхувал“: Путин в шести регион далеч от дроновете

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин заяви, че никога от нищо не се е страхувал. Думите прозвучаха на 11 август в Новосибирск пред студенти, аспиранти и млади учени от Академгородок, споделени на същия ден от агенция ТАСС и руските държавни медии. Новосибирск е общо шестата спирка от серия регионални пътувания, чиито дестинации от юни насам почти без изключение се намират далеч от районите, които се намират в плътния обсег на украински ударни дронове.

Репликата дойде по време на разговор за изкуствения интелект. Президентът попита събралите се какви заплахи носи технологията. Един от младите учени му отговори: „Владимир Владимирович, честно да ви кажа, вие няма от какво да се страхувате“, а Путин се усмихна и отвърна: „А аз никога от нищо не съм се страхувал“. По-нататък в същия разговор той изрази опасение, че изкуственият интелект ще раздели хората на интелектуален елит и на такива, които „умеят само да натискат копчета“, а мозъчната тъкан на вторите постепенно ще атрофира. Обменът е предаден дословно от „Российская газета“ и „Ведомости“.

Поводът за самото пътуване беше пускът на синхротрона СКИФ в научния град Колцово, а сутринта Путин посети и специализирания учебно-научен център на Новосибирския държавен университет. Предишното му посещение в Новосибирск беше през 2018 г., за форума „Технопром“ – осем години по-рано.

Ден по-рано той посети Улан Уде, където председателства заседание на президиума на Държавния съвет и пусна в експлоатация Ермаковски минно-обогатителен комбинат. Бурятия е предшествана от Красноярски край на 3 август, Омск на 25 юли и Иркутск на 24 юли. Към края на юли Путин беше пътувал само в 3 града извън Москва от началото на годината, според изчисление на „Медуза“. Серията му започна в Казан, където пристигна на 17 юни след 223 дни без нито едно пътуване из руските региони; предишната му такава визита беше в началото на ноември 2025 г.

5 от 6-те точки се намират отвъд Урал. Единственото изключение е Татарстан, в който украински дронове достигат редовно. Останалите очертават карта на места, до които войната почти не стига: в Красноярския край няма нито един свален дрон от началото на пълномащабното инвазия, в Иркутска област е отчетен само един-единствен случай, а над Омска област първите машини бяха свалени на 6 юли 2026 г. Това изчисление е на руското издание „Агентство“, което проследява протоколните движения на Кремъл по официалните съобщения и го публикува на 6 август; впоследствие го препечата „Новая газета Европа“.

Дори единственият случай край Иркутск не е резултат от дълъг полет на дронове до региона. На 1 юни 2025 г. Службата за сигурност на Украйна порази авиобаза Белая с FPV дронове, вкарани в страната нелегално по суша и укрити в дървени модули върху камиони, които се отвориха на броени метри от цел. Разстоянието беше преодоляно по суша, а не по въздух, и операция от този тип не се е повторила оттогава. Този пробив в сигурността изисква месеци подготовка и по правило компрометира използвания канал, което ограничава силно възможността той да бъде използван повторно по същия начин.

Съвпадението между президентския маршрут и картата на украинските удари дава сериозно основание да се предполага, че изборът на дестинации не е случаен. Кремъл не обяснява критериите за техния подбор, а Федералната служба за охрана (ФСО) не коментира решенията си. Алтернативното обяснение – че серията просто отразява нов икономически и научен акцент върху Сибир – се сблъсква с две подробности.

Първата е самият Казан. Путин отиде там за юбилейната среща на върха Русия–АСЕАН, посветена на 35 години отношения, която се проведе от 17 до 19 юни с делегациите на 10-ина държави. Датата е отдавна определена, гостите пристигаха по свой собствен график, а домакинството фактически не подлежеше на преместване. Така единствената спирка в европейската част на Русия се оказва протоколно задължение, не свободно избрана дестинация.

Столицата на Татарстан при това не е дълбок тил. На 21 декември 2024 г. осем украински дрона достигнаха Казан и разпалиха пожари в 37-етажен и 23-етажен жилищен блок. Ръководителят на републиката Рустам Минниханов заяви, че три от машините са били насочени към отбранителни обекти, а останалите пет – към жилищни квартали.

Втората подробност е географията на отсъствията. От подновяването на регионални пътувания президентът не е стъпвал в Белгородска, Курска или Ростовска област – точно там, където войната е ежедневие и където появата на върховния главнокомандващ би имала най-висока политическа стойност.

Предпазните мерки около Путин са добре познати от години. Разследване на Фонда за борба с корупцията от 19 януари 2021 г. описа резиденцията край Геленджик на черноморския бряг. Публикувани чертежи на строителния изпълнител показаха под комплекса два укрепени тунела, свързани с асансьор, който слиза на около 50 метра. Единият тунел, дълъг около 40 метра, излиза в средната част на скалата и е оборудван за престой; вторият, около 60 метра, извежда директно към плажната ивица. Разследващите от група „Досие“ установи и че от втората половина на 2021 г. държавният глава предпочита да се придвижва със специално построен брониран влак.

Украинският президент Володимир Зеленски има противоположен модел на публично поведение, редовно посещава прифронтови области, а пътуванията обикновено се оповестяват след факта. На 4 ноември, само броени дни преди Путин да прекрати своите визити из регионите, Зеленски беше при защитниците от 25-а отделна въздушно-десантна бригада на Покровското направление – един от най-интензивните участъци на фронта. Разговорът с командира Андрий Турчин беше посветен на снабдяването, ротациите и прехващачи, в чието използване бригадата е сред водещите украински части.

На 6 март 2026 г. Зеленски посети Дружковка, Краматорск и Славянск, където проведе среща с войници от 24-а, 28-а, и 100-а механизирана бригада и от 36-а морска пехотна бригада. На 8 май той връчи награди на заслужили защитници на Олександривското направление. Всички изброени населени места се намират на фронтовата линия или няколко километра отвъд нея, попадайки под непрекъсната опасност от артилерията, въздушните бомбардировки и разузнавателни дронове, а Краматорск и Славянск често стават мишена и на балистични ракети.

Разликата не е просто в темперамента, но и поведението пред лицето на риска. Зеленски влиза в обсега на руската артилерия, авиобомби и ракети и дронове, тъй като неговото присъствие близо до фронта е част от политическата и военната устойчивост на украинския народ. Путин, напротив, все по-често се движи натам, където започнатата от самия него война трудно може да го последва. Ако страхът може да бъде измерен не по това какво човек казва за себе си, а по местата, които избира и онези, които всячески избяга, маршрутът казва повече от репликата в Новосибирск. Човекът, който има нужда да подчертае, че „никога от нищо не се е страхувал“, вече почти не се появява там, където собствената му война се завърна като бумеранг.

Именно затова следващите пътувания ще бъдат по-красноречиви от всяко ново заявление за безстрашие. Работна визита в Белгородска, Курска или Ростовска област би отслабила тази оценка. Ако обаче руският президент продължи да се отдръпва на изток, а европейската част на страната му остане територия за задължителни спирки, изводът ще става все по-труден за заобикаляне: Путин може и да настоява, че не се страхува от нищо, но охраната, графикът и картата на неговите движения разказват съвсем друга история. Страхът на един държавен глава рядко се вижда в признание. Понякога се вижда най-ясно в празните места на календара му.

Делегации се стичат към Хелзинки да учат финландските бункери

🇫🇮🛡️🇷🇺 Чуждестранни лидери и правителствени делегации все по-често пътуват до Хелзинки, за да проучат мрежата от подземни бункери на Финландия – най-добре защитената цивилна инфраструктура в Европа. В същото време западните столици трескаво преоценяват собствената си неподготвеност на фона на растящото напрежение.

Тенденцията, за която съобщи британският вестник The Times, се засили след предупрежденията от срещата на върха на НАТО в Анкара: пряко руско военно нападение срещу западна държава остава реална стратегическа заплаха до 2030 г. Именно този времеви хоризонт кара правителства като британското да осъзнаят пропуските в собствената си сигурност и да ги оценят като обезпокоителни.

Под финландската столица се разстила лабиринт от 5500 противоядрени укрития, способни да приютят близо милион души – цифра, която далеч надхвърля 675-те хиляди жители на града. В национален мащаб страната разполага с около 50 500 укрития с капацитет за 4,8 милиона души. Това на практика прави Финландия най-подготвената в структурно отношение държава в Европа при евентуална ескалация. Но онова, което привлича чуждите делегации, е не само мащабът, а логиката зад него.

Мрежата е изградена около строга философия за „двойна употреба“. В мирно време съоръженията функционират като напълно обикновени градски пространства – детски площадки с меки настилки, спортни зали, плувни басейни и дори репетиционни за местни музикални групи. Хиляди жители на Хелзинки минават през тях всеки ден, без изобщо да се замислят, че стъпват по военна инфраструктура. При тревога обаче същите тези помещения се преобразуват в убежища – по закон в рамките на 72 часа, а реално – за броени часове.

„В условията на криза хората вече познават мястото отлично“, обяснява пред The Times Юка-Пека Шродерус от Спасителната служба в Хелзинки. Отдаването под наем на пространствата не е просто търговска дейност, а част от замисъла: така инфраструктурата се поддържа жива и работеща, а гражданите свикват с нея дълго преди да им потрябва.

Устойчивостта на мрежата е буквално всечена в скалата. Укритието „Мерихака“ – с площ от 15 000 кв. м, разположени 20 метра под земята зад масивни стоманени взривоустойчиви врати – е проектирано да издържи на ядрена радиация, биологични агенти и химически оръжия. Веднъж запечатано, съоръжението работи напълно автономно, откъснато от външните водопроводни, вентилационни и канализационни мрежи.

Логистиката вътре наподобява живота в подводница. „Във всеки един момент една трета от хората почиват, една трета се занимават с ежедневни дейности, а останалите са на смяна и чистят“, описва Шродерус строгия ред, който позволява на 6000 души да живеят под земята в едно-единствено съоръжение без хаос.

Зад бетона обаче стои цялостна държавна философия. Мрежата е част от доктрината за „Всеобхватна сигурност“ – рамка, която задължава мъжете да отбиват военна служба, подлага населението на редовни отбранителни учения и изисква по закон всяка по-голяма нова сграда да разполага с укрепено убежище. Тази програма не е спусната насилствено „отгоре“ от военните, а е споделен обществен договор: държавата, бизнесът и гражданите отговарят за отбраната заедно, превръщайки я в част от всекидневието, а не в извънредна мярка.

Тази нагласа има дълбоки исторически корени. Финландия дели с Русия граница от близо 1340 км – най-дългата между руска и западна държава – и пази жива паметта за Зимната война (1939–1940 г.), когато отблъсна съветското нашествие с цената на огромни жертви. През десетилетията на Студената война, докато Западът разчиташе основно на ядреното възпиране и постепенно занемари скривалищата си, Хелзинки нито за миг не изпусна от фокус националната си защита. Наборната служба, ученията и строежът на укрития продължиха без прекъсване. Присъединяването към НАТО през 2023 г. не създаде тази култура, но я изкара на показ пред съюзници, които тепърва откриват колко много са забравили.

Именно тук контрастът със западните страни става остър и неудобен. В повечето европейски държави гражданската отбрана се разпадна след края на Студената война: укритията бяха изоставени, забравени или разпродадени, а самата идея за подготовка на населението изчезна от политическия речник.

Фиона Хил, бивш съветник на Белия дом по въпросите за Русия и съавтор на стратегически отбранителен преглед на Обединеното кралство, описа Финландия като „най-добре подготвената нация“. Тя подчерта, че западната готовност е крайно недостатъчна – не заради липса на средства, а защото правителствата избягват честния разговор с обществото за реалните геополитически рискове. Оценката на Хил звучи като диагноза за стратегически провал: континентът, свикнал да мисли за отбраната като за задача единствено на армиите, е забравил, че съвременната война поразява първо гражданското население.

В резултат на това днес светът отива в Хелзинки, за да си води бележки. The Times изброи високопоставени делегации от Великобритания, Саудитска Арабия и Израел, посетили подземния лабиринт. Сред гостите бе и украинският президент Володимир Зеленски, който разгледа укритието „Мерихака“ заедно с финландския си колега Александър Стуб и се запозна със законовата рамка за поддръжка на съоръженията. За държава под ежедневен обстрел този урок не е абстрактен – финландският модел е работещият отговор на предизвикателствата, пред които Украйна се изправя всеки ден.

Интересът към бункерите е само един слой от дългогодишните финландски инвестиции в териториална отбрана. При пълна мобилизация финландските въоръжени сили могат да разгърнат сериозен състав от 280 000 души, благодарение на мащабния си резерв от обучени запасняци. Това им позволява да водят конвенционална отбрана напълно самостоятелно, без да разчитат веднага на подкрепления от други страни членки на НАТО. Подземните убежища и армията са двете страни на една и съща монета: държава, устроена така, че да не се пречупи под натиск.

Спешността на този чужд интерес е напълно обяснима. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че Русия може да бъде готова за военна сила срещу Алианса до 2030 г. Това превръща финландския опит от любопитен факт в практически наръчник. Колкото повече наближава този хоризонт, толкова по-настоятелно съюзниците питат не дали, а как могат да наваксат десетилетията изгубено време.

Оттук нататък въпросът вече не е дали финландският модел работи – Хелзинки го доказва от десетилетия. Въпросът е дали останалата част от Европа има политическата воля да го приложи, преди годината 2030 да настъпи по-бързо от очакваното. Финландия превърна бетона в доктрина, а доктрината – в спокойствие. Западът все още търси думите, с които да обясни на собствените си граждани защо това изобщо е необходимо.

89 тревоги за 16 дни: какво разказва стената на един бункер в Йордания

🇺🇸🇯🇴 Снимка, публикувана в социалните мрежи преди няколко дни, показва стена във вътрешността на укрепен бункер на ВВС на САЩ на територията на авиобаза „Муафак Салти“ в източна Йордания. Върху бетона е нарисуван импровизиран дневник на войната – с маркер, хумор и онази откровеност, която се среща само когато никой не пише за публиката.

В горния край стои надписът „IRANWAR 2K26“. Под него карикатура на два анимационни герои от „Спондж Боб“ и фразата „Give it up for day“, заимствана от популярен интернет мийм, в който Мистър Крабс обявява поредния ден. Вляво е скицирано знаменце с надпис „Alarm green“ – сигналът за край на тревогата. А вдясно от рисунката са подредени номерирани редове с чертички – по един за всеки ден, всяка чертичка отбелязва отделно пускане на сирената за въздушна тревога. Дните са номерирани от 1 до 19, а общият брой на отбелязаните тревоги към 15 март (ден №16 от конфликта) е 89.

Авиобаза „Муафак Салти“, разположена в пустинята на 100-ина км източно от столицата Аман, е сред основните центрове на американската въздушна мощ в Близкия изток. След началото на операция „Епична ярост“, даден на 28 февруари, там бяха разгърнати поне 60 бойни самолета, включително изтребители от пето поколение F-35A Lightning II, както и дронове, хеликоптери и системи за противовъздушна отбрана.

Базата обаче се превърна в една от първите цели на иранските ответни удари. Сателитни снимки, публикувани от CNN на 5 март, потвърдиха, че AN/TPY-2 радарът, обслужвал разгърната на терен батарея за противоракетна отбрана THAAD, е бил поразен и вероятно унищожен още в първите часове на конфликта – загуба, която лиши системата от основния ѝ сензор за засичане на балистични ракети.

Рисунката на стената предава нещо, което официалните брифинги рядко улавят – ритъма на ежедневието под обстрел. Средно по 5-6 активирания дневно означава, че личният състав е прекарвал значителна част от своето денонощие в бункери, с прекъсване на операции, сън и рутинни дейности. За контекст:  общо 13 военнослужещи от американската армия загинаха в различни бази из Близкия изток, а около 140 бяха ранени, 8 от които тежко. Иранските удари засегнаха бази в Бахрейн, Катар, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия, поразявайки целенасочено комуникационна и радарна инфраструктура. Експерти от Defense News определиха модела на целеуказване като системен: „Всяка от тези цели е критичен елемент от американските въздушни операции. Това не е случайно“, коментира анализаторът Кели Грийко.

Импровизираният дневник в бункера на „Муафак Салти“ е типичен пример за т.нар. „окопно изкуство“, което е характерно с неформални графити, които военнослужещи оставят по стените на укрития, бункери и казарми от Първата световна война насам. Надписите рядко са предназначени за външна аудитория, но когато изтекат, те дават по-непосредствена представа за условията на служба от всеки официален канал за комуникация. 90-те чертички върху бетона обаче са красноречив символ, който може да ни помогне да разберем какво означава войната – не за тези, които я планират, а за онези на терен, които обикновено я изнасят на плещите си.

B-2 Spirit удариха подземен обект край Техеран с мощни бункерни бомби.

🇺🇸✈️🇮🇷 Стратегически бомбардировачи B-2 Spirit от Командването за глобални удари на ВВС на САЩ нанесоха удар срещу подземен обект на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) в близост до Техеран, използвайки бомби GBU-57 Massive Ordnance Penetrator (MOP).

Според репортаж на The Wall Street Journal, публикувано по-рано днес, мисията е била разпоредена от началника на Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър, след като разузнаването е установило струпване на множество висши кадри от IRGC в укрепена подземна база.

Докладът сочи, че ударът е бил извършен в рамките на операция Epic Fury, която по същото време включи и усилия за евакуация на втория член от екипажа на сваления изтребител F-15E Strike Eagle на територията на Иран.

The Wall Street Journal съобщи, че бомбардировачите B-2 са излетели от авиобаза „Уайтман“ в щата Мисури и са изпълнили двупосочна мисия с продължителност около 36 часа. Самолетите са доставили GBU-57 MOP, прецизно управляеми боеприпаси с маса от 14 тона, проектирани за унищожаване на дълбоко вкопани и укрепени цели.

Ударът е бил нанесен в тесен оперативен прозорец между две фази на спасителната акция. Паралелно с това американските сили са използвали допълнителна авиация за подсигуряване на зоната за евакуация. В доклада се отбелязва, че американските бомбардировачи са пуснали около сто 2000-паундови бомби, за да попречат на иранските сили да се приближат до района по време на изтеглянето на екипажа.

Отделни източници, цитирани от The Wall Street Journal, сочат, че мишената на IRGC може да се е намирала в планинския район Джамаран в Северен Техеран, въпреки че тази оценка не е официално потвърдена от американските власти. Към момента на публикуване на информацията Пентагонът и Централното командване на САЩ не са излезли с официални изявления относно удара.

GBU-57 Massive Ordnance Penetrator, спомената от The Wall Street Journal, е най-голямото конвенционално оръжие за поразяване на бункери в арсенала на САЩ. Тя е специално проектирана да прониква през армиран бетон и подземни структури преди детонация. Бомбардировачът B-2 остава единственият оперативен самолет, способен да носи това оръжие, поради своя капацитет на полезен товар и стелт характеристики.

The Wall Street Journal припомня, че докладваният удар е поредната операция на бомбардировачи B-2 Spirit срещу укрепена инфраструктура на иранския режим. През юни 2025 г. те използваха същия вид боеприпаси при изпълнението на операция Midnight Hammer срещу обектите на иранската ядрена програма, което беше първата им известна бойна употреба.

По-рано изображения на стелт самолет тип „летящо крило“ в гръцката авиобаза Лариса първоначално бяха погрешно разпознати като B-2, но по-късно експерти опровергаха тези твърдения и предположиха, че става дума за класифицирания разузнавателен дрон RQ-180.

САЩ удариха подземен щаб на Иран по време на спасителна операция на свален изтребител

🇺🇸 Източник от високите етажи съобщиха пред Fox News, че по време на спасителните усилия в Иран след свалянето на американски изтребител, командирът на Централното командване на САЩ е наредил да бъде нанесен удар срещу подземен щаб на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Докато спасяването на авиаторите беше в ход, командирът на CENTCOM адмирал Брад Купър е насочил удар по щаб на IRGC в подземен обект в близост до Техеран. Нападението е било извършено със стратегическите бомбардировачи B-2 Spirit с противобункерни бомби (Massive Ordnance Penetrators) – същото оръжие, което беше използвано в операция Midnight Hammer миналата година. Източници на Fox News твърдят, че щабът е напълно заличен.

Американски бомбардировачи B-1 са пуснали стотици 900-килограмови бомби по време на операцията, за да държат иранските сили далеч от периметъра, в който се е провеждала операцията на операцията, съобщава висш служител на отбраната на САЩ.

Висш военен източник заяви пред Fox News: „стоварихме целия огън върху IRGC“.

В официално прессъобщение CENTCOM отбеляза, че американските военни са спасили двама военнослужещи, след като техният F-15E Strike Eagle е бил свален.

Трей Йингст, военен кореспондент на Fox News в Тел Авив, обясни, че ударът е нанесен между спасителни операции. Купър е разпоредил на B-2 да извършат полет от военновъздушната база „Уайтман“ в САЩ и обратно, тъй като е получена спешна разузнавателна информация за местоположението на голям брой командири на IRGC в подземния бункер в Техеран. Мощните противобункерни бомби са били пуснати именно от самолетите B-2.

След успешното приключване на мисията, президентът Доналд Тръмп обяви в пост в Truth Social: „Спасихме тежко ранения и изключително смел офицер, член на екипажа на F-15, от дълбините на планините в Иран. Иранските военни претърсваха района усилено с големи сили и бяха близо. Той е уважаван полковник. Този тип рейдове рядко се предприемат заради огромния риск за личния състав и техниката. Това просто не се случва!“

„Вторият рейд последва първия, при който спасихме пилота посред бял ден – нещо също необичайно, прекарвайки седем часа над Иран. НЕВЕРОЯТНА проява на смелост и талант от всички!“, добави той.

50 израелски изтребителя поразиха бившия бункер на Али Хаменей.

🇮🇱💥 Преди малко около 50 изтребителя на израелските военновъздушни сили, насочвани от прецизни разузнавателни данни на IDF, поразиха подземния бункер на Али Хаменей в Техеран.

Подземният бункер, разположен под правителствения комплекс в центъра на Техеран, е бил предназначен за използване от Върховния лидер на иранския режим като защитен команден център при извънредни ситуации. Хаменей беше елиминиран в рамките на операция „Ревът на лъва“, преди да успее да използва бункера, но обектът продължаваше да се използва от висши служители на иранския режим.

Подземният комплекс е създаден от режима като база за прокарване на военни дейности и на неговата екстремистка идеология срещу държавата Израел и западния свят, заявиха от израелското командване.

Обектът се е разпростирал под множество улици в сърцето на Техеран и е разполагал с множество входове и зали за срещи на висши членове на иранския терористичен режим.

Бункерът беше поразен след продължителен процес на събиране на разузнавателни данни и проучвания, проведени от разузнавателната служба на IDF. Съоръжението беше един от най-важните военни командни центрове на иранското ръководство. Поразяването на бункера допълнително отслабва способностите на режима за командване и контрол.

Архивни документи показват бункери в Киев 90 метра под земята

🔙 В началото на 50-те години на миналия век в Киев е проектиран един от най-дълбоките резервни комуникационни възли на СССР – Обект №05 на Министерството на комуникациите, гласят разсекретени документи, открити преди няколко години в Руския държавен архив на икономиката (РГАЕ), които очертават мащаба на проекта и неговата роля в системата за стратегически комуникации на съветската държава.

Обект №05 е петият дълбок „укрит резервен телефонно-телеграфен възел“ на министерството. Първите три са били изградениблизо до станциите на метрото „Белорусская“, „Таганская“ и „Киевская“ в Москва, четвъртият в Ленинград, а този в Киев става следващият елемент от тази мрежа. Данни от проектното задание от 10 октомври 1953 г. показват подпис от министъра на комуникациите Н. П. Сурцев, според който обектът е бил разположен в подземни изработки на киевското метро, които вече са съществували в района на станция „Университетска“.

Избраното решение е показателно за съчетаването на гражданска инфраструктура и военно-стратегически задачи. По време на проектната фаза строителството на метрото в Киев е било временно спряно. Нереализираните тунели около бъдещата станция „Университет“ са използвани като база за изграждането на защитен комуникационен възел. След подновяване на метрото трасето е коригирано, а станцията е изградена в непосредствена близост, но отделно от подземния комплекс. Подобна адаптация на метростроеж за нуждите на дълбок защитен обект е рядък пример за функционално препроектиране в зората на Студена война.

Проектната документация уточнява дълбочината на възела от 90 метра. Обектът е трябвало да издържи директно попадение на авиобомба с тегло 10 000 кг, а входовете – удар от 5 000 кг. По стандартите за онова време това ниво на защита на практика е било считано за максимално за конвенционални средства за поразяване. Имайки предвид дълбочината, разрушаването му с неконвенционални средства би изисквало значително по-мощно въздействие.

Функционално Обект №05 е замислен като комплексен резервен възел за междуградска телефонна и телеграфна връзка, включително с резервиране на канали за Министерството на отбраната и за отдел „С“ на МВР на СССР. Проектът предвижда интеграция с действащата мрежа на МТС и АТС, както и осигуряване на устойчивост с кабелни полукръгове около Киев и дублиране на входящите линии. Комутационната зала е планирана за 100 междуградски връзки, а част от оборудването следва да бъде общо за гражданските и ведомствените комуникационни структури.

Схемата отразява логиката на съветската система за контрол в условията на потенциален въздушен удар – децентрализация чрез дълбоки резервни центрове извън столицата на съюза, но свързани с ключовите военни и административни структури. В този смисъл обектът в Киев не е изолиран случай, а част от широка инфраструктура за осигуряване на непрекъсваемост на управлението.

Актуалният статут на съоръжението не е публично известен. Наличната информация е базирана на архивите от 50-те години на миналия век. Те обаче показват, че под съвременния градски слой на Киев има инфраструктурен пласт, проектиран не само за транспорт, но също така за стратегическа устойчивост в условия на глобална конфронтация.

Полша провежда мащабна инспекция на бомбоубежища в цялата страна.

🇵🇱 Властите в Полша извършват обширни проверки на бомбоубежищата в цялата страна, за да оценят тяхната готовност в ролята на временни защитни съоръжения, съобщи RMF24 на 18 септември.

Повишеното внимание към обектите идва малко след руската атака с дронове срещу Полша на 10 септември, при която повечето от тях нахлуха в полскоот въздушно пространство от Беларус. Въпреки че Москва твърди, че не е имала намерение да напада Полша, тя определи инцидента като умишлена провокация.

Държавната пожарна служба заедно с местните строителни инспектори вече е извършила повече от 2000 проверки, като над половината обекти са отбелязани като подходящи за използване при спешни случаи.

Проверките са част от програмата за защита на населението и гражданска отбрана за 2025–2026 г. (OLiOC), която предвижда близо 5 милиарда злоти (около 1,4 милиарда долара) за модернизация на наличните убежища, строителство на нови и подобряване на системите за предупреждение.

Приоритетно финансиране ще получат източните региони по програмата „Източен щит“, но от него ще се възползват и градовете с по-високи заплахи.

Според новите закони местните власти трябва да разпознаят потенциални защитни структури, сред които мазета и новостроящи се сгради, а собствениците и управителите могат да получат субсидии, покриващи до 100% от разходите за оборудване на обектите. В програмата се включват и училища, като се планира обновяване на убежищата, така че учениците и всички служители да са защитени в случай на опасност.

Това развитие идва, след като Украйна и Полша се разбраха да създадат нова съвместна работна група за безпилотни системи, заяви министърът на отбраната Денис Шмигал на 18 септември по време на съвместна пресконференция с полския си колега Владислав Косиняк-Камиш. Групата ще служи като платформа за съвместни инициативи, обучение и интеграция на „най-новите технологии за защита“ с цел укрепване на отбраната и критичната инфраструктура.