🇷🇺🚫🛜 В списъка с утвърдени президентски поръчения, публикуван на официалния сайт на Кремъл след съвещание на президента Владимир Путин с правителството от 23 април, се крие най-красноречивото признание за състоянието на руската дигитална среда от началото на войната срещу Украйна. Путин възложи на Федералната служба за сигурност (ФСБ) да подсигури безпроблемна работа на интернет – но не изобщо, а единствено в строго очертан периметър: достъпът до федералния портал „Госуслуги“, платежните системи и услугите за записване при лекар трябва да бъде гарантиран дори в периоди на наложени рестрикции.
„Работата на портала „Госуслуги“, на платежните системи и на услугите за запис при лекар трябва да бъде осигурена дори наличие на при общи, базови ограничения“, заяви Путин, сравнявайки търсения механизъм с възможността за спешни обаждания от мобилен телефон при нулев баланс. Техническата възможност за това, добави той, съществува и трябва да бъде реализирана.
На пръв поглед поръчението звучи като рутинна административна грижа за гражданите. Реално обаче то е документирано признание, че кампанията за „зачистка“ на руския интернет, ръководена от самата ФСБ вече близо година, е започнала да поразява инфраструктурата на самата държава. Когато президентът е принуден изрично да нареди на спецслужбата да не изключва порталите за държавни услуги, банковите разплащания и достъпа до лекар, посланието е очевидно: общите, безразборни ограничения вече са нанесли достатъчно щети, че да застрашат функции, които Путин смята за критични за собствената си легитимност. Поръчението не смекчава курса на блокиране – то се опитва да изреже от него анклави на работещ интернет, оставяйки всичко останало под ножа.
За да се разбере мащабът на този обрат, е нужно да се проследи кой и как пое контрола над руския дигитален периметър. Според данни на независимото издание The Moscow Times и на анализ на Фондация „Карнеги“ за международен мир, през лятото на 2025 г. надзорът върху интернет премина от техническите звена на ФСБ – Център за информационна сигурност (ЦИБ) и Научно-техническа служба – към т.нар. Втора служба, наречена официално Служба за защита на конституционния строй и борба с тероризма. Това ведомство, оглавявано от генерал-полковник Алексей Седов, наследява функциите на легендарното Пето управление на КГБ, създадено навремето за борба с „идеологическата диверсия“. Институционалната логика на въпросния преход е ключова за правилното разбиране на процеса: за Втора служба интернет не е икономическа инфраструктура, а подозрителна и хаотична среда, изискваща постоянна филтрация, а нейният инструментариум се изчерпва със забрани, глоби и блокирания. Именно служители на това звено, според цитираните доклади, са свързани с опитите за отравяне на опозиционните политици Алексей Навални и Владимир Кара-Мурза – обстоятелство, което очертава културата на ведомството, на което сега е поверена съдбата на руския интернет.
Повратната точка, по реконструкцията на „Карнеги“, настъпва след терористичната атака в концертната зала „Крокус Сити Хол“ през март 2024 г., отнела живота на 151 души, когато Седов предлага на Путин да „въведе ред в интернет“ и получава за това практически неограничени пълномощия. Оттам нататък ескалацията е стъпаловидна и отлично документирана: първоначално ограничаване, а след това пълно блокиране на гласови разговори в WhatsApp и Telegram; системен натиск срещу VPN; въвеждане на механизъм на „бели списъци“ от одобрени ресурси, където към момента фигурират над 120 услуги, при условие че цялата им изчислителна инфраструктура се намира на руска територия; и редовни изключвания на мобилния интернет, които в Москва достигнаха кулминация с близо 3-седмично спиране през март. Юридическият гръбнак на тази архитектура беше положен месец по-рано, когато Путин подписа закон, който дава правомощия на ФСБ да се разпорежда с прекъсването на връзката, а операторите – да изпълняват незабавно нарежданията за блокиране, получени от спецслужбите.
Декларираната мотивация зад изключванията е сигурността – ограничаване на мобилния сигнал в погранични райони и около мегаполисите, за да се спре навигацията на украинските дронове. Но именно тук се отваря бездна между обявената цел и реалната цена, която руската икономика и общество плащат. Безразборното спускане на цифровия мрак върху цели градове не прави разлика между заявката, която евентуално насочва дрон, и тази, задвижваща банков превод, медицинска консултация или подаване на документ в „Госуслуги“. По същество указът от 23 април е опит да се въведе тази разлика със закъснение – да се изградят дигитален коридор, през който жизненоважните услуги да продължат да работят, докато останалата мрежа е задушена. Според съобщения в руски медии от съвещанието се очаква правителството и ФСБ да докладват за устойчив достъп на гражданите до тези услуги; формулировката обаче издава, че решение няма и такова тепърва ще се търси.
Този вътрешен конфликт не е технически, а политически, и тъкмо тук се намесва най-чувствителната част от цялата картинка. В материал от 24 май британският вестник The Guardian цитира източници, близки до Кремъл, които описват дълбокото разочарование сред руския елит – настроение, обобщено от добре свързан представител на бизнеса с думите, че „има дълбоко разочарование от Путин“ и нарастващо „усещане за надвиснала катастрофа“. Сред конкретните поводи за недоволство блокадата на интернет заема едно от челните места: вътрешен източник от Кремъл описа пред изданието ситуацията на трапезата с горчивата констатация, че „сега сме някъде по-близо до Северна Корея“. Според същата публикация, фигури като говорителя на Кремъл Дмитрий Песков и първия заместник-ръководител на администрацията Сергей Кириенко, отговарящ за вътрешната политика, насаме са се опитвали да отклонят Путин от най-крайните ограничения, но без успех. Анализът на „Карнеги“ добавя към тази картина и премиера Михаил Мишустин, и министъра на дигиталното развитие Максут Шадаев, които се застъпват за „по-малко разрушителни подходи“. Съпротивата им се проваля по една структурна причина: Седов е дългогодишен приближен на Путин с пряк контрол върху силовия апарат, а докато войната продължава, президентът систематично застава на страната на спецслужбите. Песков, от своя страна, публично сигнализира трайност, заявявайки, че ограниченията „ще останат толкова дълго, колкото е необходимо“.
Цената на този избор вече е осезаема. По данни на „Карнеги“ рейтингът на одобрение на Путин е спаднал със 7,3% за три месеца, а неодобрението е нараснало с 5,7% – показатели, които са сред най-внимателно следените в Кремъл и превръщат интернет блокадата от технически казус в проблем за режима. Появи се и нещо изключително рядко за военновременна Русия – протести срещу ограниченията, проведени въпреки тежките репресии от страна на службите срещу подобни акции.
Указът от 23 април не бележи отстъпление, а опит за институционален компромис, при който наложеният от ФСБ императив на сигурността остава недосегаем, докато се търси начин неговите странични щети да бъдат изолирани от критичните за гражданите функции. Това е признание за провал на дизайна, не за провал на курса: вместо да преосмисли логиката на безразборните интернет блокади, Кремъл се опитва да ги облекчи технологично, възлагайки задачата на ведомството, чиято институционална култура поначало третира свободния интернет като заплаха. Оттук произтича и фундаменталното противоречие на цялата конструкция – ФСБ е едновременно източникът на проблема и инстанцията, на която е възложено неговото решение.
Доколкото войната с Украйна остава определящият фактор в сметките на Путин, балансът ще продължава да се накланя в полза на сигурността за сметка на свързаността, а поръченията като това от 23 април ще играят ролята на клапани за изпускане на налягането – достатъчни да опазят минимума от функциониращи държавни услуги, но не и да обърнат посоката на една безпрецедентна изолация, чиято логика все по-често напомня на Северна Корея, чиито модели на контрол доскоро бяха немислими в страна с мащабите и интегрираността на руската икономика.
