🇺🇦🎯🇷🇺 Две пускови установки от зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“ и антената, чрез която руската армия управлява ударно-разузнавателен дрон „Орион“, изгоряха в окупирания Крим, след като бяха поразени от дронове с изглед от първо лице (FPV), пуснати от морски платформи Magura.
Операцията е проведена в началото на август от специалното звено Group 13 към Главното управление на разузнаването (ГУР) на Министерството на отбраната на Украйна. Ведомството съобщи за нея сутринта на 10 август в канала си в Telegram.
ГУР не уточнява нито точното място, нито деня на удара и оценява загубите на руската армия от операцията на „десетки милиони долари“, без да посочва отделна стойност за всяка от целите. Три дни по-рано същото подразделение обяви поразяването на зенитен ракетно-артилерийски комплекс „Панцир-С1“ в Крим и оцени стойността му на около 15 млн. долара.
Оперативното значение на епизода е в начина, по който апаратите са стигнали до целите. FPV дронът е оръжие с малък обсег и работи по радиовръзка, която изисква пряка радиовидимост между оператора и машината. Релеф, сгради или дори няколко допълнителни километра суша по трасето могат да влошат или прекъснат връзката. Носещата платформа решава именно този проблем. Катерът преодолява сам морския участък, заема позиция на разстояние, от което операторът вече може да поддържа устойчива връзка с целта, и оттам изстрелва дроновете. Както отбелязва Defense Express, полетът над открита вода премахва препятствията по пътя на сигнала и така увеличава дистанцията, на която FPV стои управляем, а самата платформа може да изпълнява и ролята на ретранслатор.
Семейството Magura, разработено от украинската компания UFORCE, обхваща бойните варианти V5 и V7 и невоенния V6P. V5 е най-широко разпространеният: около 1,1 тона при пълно натоварване и обсег над 400 морски мили, а през септември 2025 г. списание Proceedings на Военноморския институт на САЩ оценяваше цената му на 250–300 хил. долара. V7 е чувствително по-голям – 7,2 метра дължина и 2,1 метра ширина, с до 650 кг полезен товар, обсег до 800 морски мили и автономност от най-малко две денонощия, а при наличие на генератор на борда – до седем дни. През 2026 г. ГУР демонстрира разузнавателна версия с тримаранов корпус, чиято разширена до два метра палуба побира пускови контейнери за ударни дронове. Кой от вариантите е използван в Крим, ГУР не съобщава.
Изстрелването на FPV от безекипажен катер само по себе си не е новост от това лято. Първите данни за въздушни дронове, изстреляни от украински безекипажни катери, се появиха през декември 2024 г. при операциите срещу платформите за добив на газ в Черно море. На 6 януари 2025 г. FPV, излетели от борда на такива катери, изгориха два „Панцир-С1“ и една „Оса“ в окупираната част на Херсонска област; за използването на катерите като носители съобщи The War Zone. Инженери от Центъра със специално предназначение „Омега“ на Националната гвардия също построиха собствена платформа-носител. Новото при Group 13 е, че носителят е Magura – същият катер, който дотогава беше използван срещу кораби и самолети.
Това развитие има и втора страна. За да достигне кримския бряг, платформата трябва да оцелее по пътя, а срещу безекипажните катери руските сили вдигат щурмови хеликоптери и бойна авиация. Именно тази заплаха доведе и до въоръжаването на платформата срещу въздушни цели. През декември 2024 г. Magura свали руски Ми-8 с ракета Р-73, а през май 2025 г. вариантът V7, въоръжен с AIM-9 Sidewinder, порази два изтребителя Су-30 – според украинската страна това е първият случай, в който морски дрон сваля боен самолет. Според данни на ведомството операторите на Group 13 са потопили 9 руски кораба и поразили още 5, унищожили са 3 вертолета и са повредили още един, а 2 изтребителя от състава на Черноморския флот на Руската федерация са били извадени от строя.
Епизодът, обявен на 10 август, е третият огласен за последните осем дни. На 3 август ГУР показа кадри от операция в края на юли, при която същото подразделение порази машина за управление от състава на радарния комплекс „Подльот“ и радарния запитвач „Парол-4“ от системата за разпознаване „свой-чужд“. Тогава разузнаването представи удара като първата употреба на Magura срещу наземни цели. На 7 август ГУР съобщи за поразени „Панцир-С1“ и военен кран. Отделно от тези операции, през нощта на 25 срещу 26 юли Департаментът за безпилотни системи на ГУР изгори в Крим пускова установка и радиолокационната станция 96Л6 от състава на друга батарея С-400.
Поразените компоненти изпълняват различни функции в цялостната архитектура на руската ПВО. Машината за управление на „Подльот“ подава на зенитните системи, включително на С-400, точните координати на засечените цели, а „Парол-4“ различава своите от чуждите самолети и дронове, за да не започне ПВО да стреля по собствената си авиация. Пусковата установка е елементът, който изстрелва ракетите: нейното унищожаване не пречи на радарите да продължат да откриват цели, но конкретният пусков модул вече не може да ги поразява.
Ударът срещу антената на „Орион“ засяга друг сегмент от руската военна инфраструктура. Апаратът се произвежда от руската група „Кронщад“, тежи около тон, действа на 250–300 километра, остава във въздуха до 30 часа и носи управляеми авиобомби, ракети Х-50 и крилатата „Бандерол“. По описанието на производителя наземният пункт за управление контролира излитането и кацането, полета и полезния товар и приема данните от машината; антената насочва комуникационния канал към апарата или към спътника, а по радиовръзка „Орион“ работи на до 250 километра от подвижния пункт. Крим е базата, от която „Орион“ лети срещу украинския юг: на 2 юли спецподразделението „Кабул 9“ изгори два такива безпилотника на летището в Керч и оцени загубата на над 10 млн. долара, а през юни Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна отчетоха три поразени машини от същия тип в района на града.
Оттук въпросът е дали катерът-носител променя географията на ударите по Крим, или просто добавя още един маршрут към вече съществуващите. Аргументът в полза на първото е, че крайбрежната ивица спира да е защитен тил. Досега компоненти на ПВО на полуострова бяха извеждани от строя предимно с ракети и дронове с голям обсег, срещу които руските сили изградиха ешелонирано покритие. Катерът заобикаля част от тази защита, като доближава оръжието до брега и използва средство, срещу което съществуващата архитектура на ПВО не е оптимизирана.
Аргументът в полза на второто е чисто практически и също не бива да се подценява: платформата може да изстреля само ограничен брой апарати при един излаз, зависи от морското вълнение и достига дотам, докъдето FPV може да лети от водата – тоест преди всичко до крайбрежната зона. Ударът от 26 юли по друг С-400, нанесен по въздуха, показва, че досегашният маршрут остава ефективен и не се изоставя.
Затова следващите седмици ще покажат кой от двата аргумента тежи повече. Ако поразените цели останат концентрирани в крайбрежната зона, катерът ще се е утвърдил като специализирано средство за удари по брега. Ако започнат да се появяват цели на десетки километри навътре в полуострова, това ще означава, че веригата от ретранслатори е удължена и морето действително се е превърнало в изходна площадка за удари в дълбочина.
Най-ясният косвен показател ще бъде реакцията на руската страна. Изтеглянето на зенитни комплекси с висока стойност от крайбрежните позиции по-навътре в полуострова би било фактическо признание, че новият начин за използване на Magura вече влияе върху разполагането на руската ПВО.
