Полша подготвя Подлясие за транзитен коридор при евакуация от Балтика

🇵🇱🤝🇱🇹 Полша подготвя транзитен коридор през Подляското войводство за цивилни от Литва, Латвия и Естония при война или голяма криза. Първият вицевойвода Павел Крутул заяви на 15 септември пред Polskie Radio Białystok, че всички местни власти в региона участват в планирането за извънредни ситуации. Едно от трите направления за евакуация на Вилнюс води към Полша.

Крутул определи задачата като огромна и призна, че областната администрация няма предишен опит с нея. По думите му работата едва започва, но властите искат да се подготвят възможно най-бързо за сценарии, които се надяват никога да не се осъществят. Той увери, че Подлясие вече разполага с готови планове за масова евакуация на собственото си население, а сега към тях се добавя приемането на евакуирани от север.

Радиото представя включването на войводството в балтийското планиране като отговор на Министерството на вътрешните работи и администрацията (МВРА) на продължаващата от пет години война отвъд източната граница на Полша и риска от ескалация. Според TVP Wilno министерството и местните власти в Подлясие определят специален транспортен коридор за организиран транзит на население от балтийските държави към Полша при криза.

Подляско е единственото полско войводство, което граничи с Литва. Полско-литовската граница е дълга около 100 км, а районът около нея, между Калининградска област и Беларус, е известен като коридора „Сувалки“. През него минава единствената сухоземна връзка на трите балтийски държави с Полша и през нея с останалата част от континентална Европа. На изток войводството граничи и с Беларус.

Конкретните маршрути на полска територия и граничните пунктове за преминаване на евакуираните засега не са посочени публично. Евакуацията на собственото население Полша урежда с правителствена наредба, влязла в сила през юни 2025 г. Тя задължава кметовете да определят зоните за евакуация, маршрутите и сборните пунктове и да изчислят колко души ще имат нужда от превоз. Сходни задачи имат старостите – ръководителите на окръжните администрации – и войводите.

От литовска страна ключово място в подготовката заема Вилнюс. Столицата се намира на около 40 км от беларуската граница и има население от близо 625 хиляди жители. Общината представи евакуационния си план на 23 април 2025 г. Той предвижда три основни направления: на север към Паневежис и Шяуляй, на запад към Каунас и Клайпеда и на юг, през Алитус, към Полша.

„Едно от направленията за евакуация от столицата е Полша“, заяви пред Polskie Radio началникът на отдела за гражданска защита в общината на Вилнюс Жигимантас Соловьовас. Според оценката на кмета Валдас Бенкунскас евакуацията на целия град би отнела два до три дни.

При представянето на плана Бенкунскас заяви, че исторически врагът винаги е идвал от изток, и уточни, че трите направления са определени от централната власт. По думите му южното може да изглежда странно, защото води към Сувалкийския коридор, където противникът би могъл да нападне. То обаче остава в плана, тъй като действията на евентуалния противник не могат да бъдат предвидени със сигурност.

Генерал-лейтенант Ремигиюс Балтренас, тогава началник на Щаба на отбраната, посочи, че същата посока ще се използва и за придвижване на подкрепления на НАТО към Литва. Затова според него евакуацията трябва да се координира между всички институции, които участват в отбраната на страната.

Редът и начинът на евакуация зависят преди всичко от мястото и мащаба на заплахата. Жителите ще бъдат предупреждавани със сирени или спешни текстови съобщения. Хората със собствен автомобил трябва да напуснат града по предварително определените маршрути. За останалите общината ще осигури превоз от сборни пунктове, обикновено в две-три училища или детски градини във всеки квартал.

Планът изисква жителите предварително да изберат как ще напуснат града. „Хората трябва да вземат това решение сега, а не когато дойде време да напуснат домовете си“, заяви при представянето общинският съветник Ауримас Навис. Решението за евакуация на целия град или на част от него взема кметът. Ако опасността обхваща по-голяма територия, такова решение може да вземе и правителството.

На 7 и 8 октомври 2025 г. Вилнюс проведе първото учение по плана. Доброволци от 4 квартала бяха извозени с общински транспорт до Каунас, Шяуляй, Кедайняй, Келме и Укмерге. По маршрутите бяха проверени работата на приемните пунктове, зареждането с гориво и разчистването на препятствия. И петте града са в Литва, тоест учението не включваше евакуация през границата с Полша.

Още при представянето на плана градските власти признаха, че се очакват задръствания. Независимо от началния квартал, движението в крайна сметка се съсредоточава по няколко основни пътни артерии: на север по западния обходен път и A2, а на юг – по същия обход и A4.

„От Вилнюс може да се излезе само в три посоки, освен ако нямате балон с горещ въздух“, заяви Навис. Полицията предвижда допълнителни екипи, които да изключат светофарите и да регулират движението ръчно.

Бившият кмет Артурас Зуокас нарече плана „обида за здравия разум“. Според него хората ще знаят накъде да тръгнат, но пътищата не са проектирани за подобно натоварване и при ядрен инцидент или военна заплаха жителите ще бягат през полетата. Бенкунскас посочи пет пътни участъка, които се нуждаят от разширяване, и призна, че част от ремонтите може да отнемат години.

Планът се основава на съществено условие: евакуацията трябва да започне, преди опасността да стане непосредствена. „Жителите на Вилнюс не бива да разчитат, че по време на обстрел ще напуснат града по някой от евакуационните маршрути“, предупреди Соловьовас. В такава ситуация те трябва да потърсят укритие. По думите му една от целите на документа е хората да свикнат с необходимостта от организирано извеждане. Той предупреди, че допускането на хаос би затруднило целия процес.

Укритията обаче не достигат, а достъпът до наличните също се оказва проблем. На 20 май 2026 г. властите във Вилнюс призоваха жителите да се укрият заради дрон в литовското въздушно пространство. Много от посочените укрития се оказаха заключени, а премиерът Инга Ругинене се извини за пропуските в комуникацията.

Действащите литовски изисквания предвиждат места в укрития за поне 60% от населението в градовете и за 40% в районите. Според TVP Wilno наличните места във Вилнюс побират почти половината от жителите, а в съседния Вилнюски район – под една пета.

В края на август градският съвет одобри програма за 1 милион евро. По нея сдружения на собствениците, държавни и общински институции и училища могат да получат до 20 хиляди евро на обект. Средствата са предназначени за осигуряване на достъп до укритията, включително чрез дистанционно отключване, както и за поставяне на защитно фолио и щори на прозорците срещу стъклени отломки.

Соловьовас уточни пред LRT, че първоначално програмата ще обхване около 12–13% от укритията в града, повечето от които са в общински сгради. Заявления се приемат до 18 октомври.

Подготовката в Подлясие е част от регионално планиране, започнало поне година по-рано. На 13 юни 2025 г. вътрешните министри на Естония, Латвия и Литва подписаха меморандум за съвместно планиране на масова евакуация. С него те се ангажираха да обменят данни за капацитета за приемане на хора, възможните коридори и граничните пунктове.

На 4 март 2026 г. правителството на Швеция обяви меморандум за защита на цивилното население, който беше подписан от 10 държави: Швеция, Полша, Германия, Дания, Финландия, Норвегия, Исландия и трите балтийски републики. Те ще планират съвместно извеждане на хора през сухопътните граници – транспорт, граничен контрол, маршрути, приемане, регистрация и защита на най-уязвимите. Според Стокхолм опитът на Украйна показва, че временното преместване на населението помага на страната да продължи своята отбрана и същевременно защитава цивилните.

В тази подготовка Подлясие има ключова роля като единствената директна сухоземна връзка между Литва и Полша. Изявлението на Крутул показва, че местните власти вече имат възложена задача, но работата по приемането и транзита на евакуирани от балтийските държави още се намира в начален етап. Готовността ще зависи от конкретната организация на маршрутите, граничното преминаване и приемането на хора, както и от практическото им изпитване. Учението във Вилнюс провери извеждане до други градове в Литва. Трансграничният маршрут към Полша поставя допълнителната задача цивилният поток да бъде съгласуван с придвижването на военни подкрепления.

Петербург готви девет станции на метрото за убежища срещу радиоактивен прах

🇷🇺🚇 Санкт Петербург ще приспособи част от своето метро за убежища на гражданската отбрана: 9 станции, 4 отсека и около 35 км релсов път трябва да бъдат довършени, допълнително оборудвани или преустроени, така че да служат като защитни съоръжения. На 10 септември „Петербургский метрополитен“ публикува запитване за ценови оферти за изготвяне на технико-икономическа обосновка на бъдещите работи. Първа за поръчката съобщи „Фонтанка“, а „Медуза“ и The Insider публикуваха параметрите от техническото задание.

9-те станции са обекти, чието строителство и оборудване като защитни съоръжения не са довършени. За всеки от тях изпълнителят трябва да предложи оптимален вариант – завършване на строителството, ново оборудване или приспособяване, така че обектът да може да изпълни защитна функция. Заданието изисква да бъдат отчетени три фактора: промените в нивото на подпочвените води, застрояването на околни терени и технологичното остаряване на оборудването. Разглеждат се и два аварийни сценария: техногенна авария и пожар. Отделни изисквания има към филтърно-вентилационното оборудване, което трябва да пречиства въздуха от радиоактивен прах, аерозоли и отровни вещества при проникване на замърсен въздух в самото укритие. Според „Большой город“ проверката обхваща около 80 обекта от инфраструктурата на метрото, документацията ще бъде класифицирана като държавна тайна, а резултатът се очаква до 21 март 2028 г.

Метрополитенът не за първи път се опитва да установи колко би струвало това. Още през март той проведе проучване на цените за тези услуги, което превръща процедурата от 10 септември във втори етап от вече започнал процес. Междувременно градът има сравнително ясна представа за състоянието на наземните си укрития: през 2025 г. Комитетът по законност, правов ред и сигурност провери съоръжения на 2633 адреса и установи, че повечето се нуждаят от ремонт. През юни в Кронщад, където се намира база на Балтийския флот, районната администрация постави първите бетонни укрития за защита при атаки с дронове на четири места, сред които Якорния площад до Морската катедрала. По-късно такива съоръжения се появиха и при спирки на градския транспорт, в паркове и градини.

Първите бетонни укрития в Кронщад се появиха две седмици след удара по корветата „Бойкий“. В нощта на 3 юни дронове на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна подпалиха намиращата се в Кронщад корвета от проект 20380 – кораб, въоръжен с управляеми ракети. Командващият СБС Роберт Бровди обяви, че дроновете са проследили кораба и са го подпалили. Според анализа на сателитни снимки, направен от норвежкия военноморски анализатор Торд Аре Иверсен, горната част на надстройката между мостика и кърмовата мачта е сериозно повредена, а главната мачта е паднала. Ударът съвпадна с откриването на Петербургския икономически форум, докато в последния му ден, 6 юни, губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко съобщи за 86 унищожени дрона за една нощ. „Пулково“ тогава забави 39 пристигащи полета и отмени 8.

Същият модел се повтори и през останалата част от лятото. На 4 юли Дрозденко обяви 72 свалени дрона, а в Кировския район на Петербург гореше петролен терминал. „Пулково“ временно преустанови кацанията и излитанията до 09:23 ч. 41 полета закъсняха с над 2 часа, а 10 бяха пренасочени. На 14 август губернаторът на областта докладва 54 свалени дрона, а паднали отломки предизвикаха пожар в пристанищния комплекс Уст-Луга, откъдето преминава голяма част от руския износ на петролни продукти през Балтика. Летището отново работеше в координация с военните до 06:57 ч. На 30 август последва четвърти удар от март насам по рафинерията в Кириши – единствената в северозападната част на Русия, при 42 свалени дрона по данни на губернатора. Между 4 юли и 14 август „Пулково“ преустановяваше полети и на 6 и 18 юли. Нито една от атаките не засегна метрото, но при всяка от тях градът оставаше в режим на въздушна опасност по няколко часа.

Променя се и режимът в руското въздушно пространство. В своето вечерно обръщение на 1 септември Зеленски се обърна към всяка авиокомпания, която го използва за своите полети, към всеки застраховател и към всеки, който продължава да използва ключовите руски летища: „Руското небе става напълно опасно.“ Украйна, каза той, не заплашва гражданската авиация, но дроновете над Русия ще бъдат в мащаб, с който превозвачите трябва да се съобразяват. По думите му, макар руските власти да не съобщават това както е редно, руското небе де факто ще бъде затворено. Зеленски посочи и изключение: заради дипломацията и преговорите, когато партньорите на Киев поискат това, Украйна ще осигурява периоди и направления без дронови операции. Путин отговори през нощта срещу 2 септември от Бишкек, след срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество: думите на Зеленски били „държавен тероризъм“, Москва щяла да намери начин да отвърне, а с терористи не се преговаря.

Още преди тази размяна на изявления Росавиация беше ограничила гражданско въздушно пространство на ниска височина над голяма част от европейската си територия. На 25 май Междурегионалната обществена организация на пилотите и гражданите – собственици на въздухоплавателни средства, АОПА-Русия, обяви, че от началото на юни в Московската въздушна зона влиза в сила забрана за полети на цивилни летателни средства на височина до 5100 метра. На другия ден Росавиация потвърди параметрите пред „Ведомости“: режимът е въведен по искане на Министерството на отбраната, обхваща централната част на европейска Русия и стига до държавната граница с Беларус и района за полетна информация на Санкт Петербург на запад и север, до Екатеринбург на североизток и до Самара на изток.

Редовните и чартърните пътнически полети остават извън обхвата на забраната. Изключения се правят и за санитарна евакуация, авиационни химически обработки, наблюдение на тръбопроводи и електропроводи и полети, извършвани по държавни поръчки. На практика ограниченията засягат основно частната малка авиация. 8 дни по-рано, в нощта срещу 17 май, Москва и Московска област преживяха най-голямата атака с дронове от повече от година. За същата нощ Министерство на отбраната съобщи за общо 556 прехванати дрона над различни региони на страната, а сред ранените преобладаваха строителни работници на НПЗ в район Капотня. Нито АОПА, нито Росавиация посочиха конкретна причина за въвеждането на режима.

Така подготовката на убежища и ограниченията в руското въздушно пространство се срещат в един и същи град, но не непременно като части от една и съща непосредствена реакция. Под земята Петербург планира филтри за радиоактивен прах и защитени отсеци – изисквания за сценарии с радиоактивно и химическо замърсяване, които далеч надхвърлят профила на описаните досега дронови атаки. Над земята областният управител съобщава за свалени дронове по няколко пъти месечно, а летището прекъсва работа за часове.

Темпото на двата процеса също е различно: технико-икономическата обосновка за метрото трябва да бъде готова през март 2028 г., докато „Пулково“ спря работа 5 пъти между началото на юни и средата на август. Техническото задание не обвързва проекта с конкретна атака, а дългият срок показва по-скоро подготовка за рискови сценарии в перспектива от години.

Във въздуха ефектът може да настъпи много по-бързо. Забраната до 5100 метра не засяга пряко редовните пътнически полети, а предупреждението на Зеленски няма регулаторна сила спрямо чуждите компании. Нарастващата честота на дроновите атаки и периодичните затваряния на летища обаче могат да повлияят на самостоятелната оценка на риска от страна на застрахователи и чужди превозвачи, които продължават да летят до Москва и Петербург.

Рамат Ган отвори всички скривалища – заплахата от Иран „вече не е пренебрежима“

🇮🇱⚠️🇮🇷 Рамат Ган – съседен град на Тел Авив, разположен източно от него, отвори днес всичките си обществени скривалища – превантивно решение на градската управа пред уикенд, за който очаква осезаемо по-висок риск от ирански ракетен удар. „Оценката на обстановката показа, че заплахата от удари от Иран този уикенд е нараснала и вече не е пренебрежима“, пише кметът на града Кармел Шама-Хакоен във Facebook. Решението е изцяло общинско – ново указание от Тиловото командване няма, подчерта самият кмет: градът действа преди официалната команда, а не по нея.

Шама-Хакоен призна, че това струва на общината пари и логистика, но защити тази предпазливост пред варианта да се изчака: „Решихме да отворим всички скривалища в града.“ Той отправи призив към всички домоуправители да се уверят, че общите скривалища в жилищните сгради са чисти, достъпни и готови за използване, а жителите – да запазят спокойствие, ако сблъсъкът все пак ескалира.

„Няма специално предупреждение от Тиловото командване. Имаме ЦАХАЛ и ВВС, които ни защитават, но и удрят далеч оттук“, добави той. Мярката идва като допълнение към държавна програма: Министерството на отбраната и Тиловото командване по-рано обявиха изграждане на 1000 нови обществени скривалища и обновяване на други 500 в цялата страна.

Уикендът, посочен от кметът, съвпада с очаквано ново стъпало в ескалацията на военнта кампания на САЩ срещу Ислямска република Иран. По сведения на израелската обществена телевизия КАН от сряда вечерта Израел е бил уведомен от своя съюзник, че през идните дни ще разшири своите удари – за първи път в тази фаза от конфликта ще участват тежки стратегически бомбардировачи. Израелската армия вдигна нивото на тревога, шлифова своите отбранителни и настъпателни процедури и държи постоянна връзка с Пентагона; висш израелски служител, цитиран от Ynet, обобщи, че ключът към следващите дни се намира в ръцете на Тръмп. Оценките, предадени от КАН, гласят, че подобно разширяване повишава вероятността Техеран да отговори с ракетни удари по израелска територия – сценарий, който би върнал моментално израелската авиация в иранското небе. Министърът на енергетиката Ели Коен заяви пред радио 103FM, че Израел следи събитията в региона от три седмици насам и се намира в „най-висока готовност за всеки сценарий“, докато премиерът Бенямин Нетаняху свиква пълния състав на кабинета в неделя. Междувременно Обединеното кралство заяви, че изтегля дипломатическия си персонал от Иран. Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече заплаши: „За всеки атакуван кораб в Ормуз ще унищожим електрическа централа или мост, включително в Техеран.“ В четвъртък Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КСИР) обяви, че е неутрализирал три танкера в протока.

В нощта срещу четвъртък Централното командване на САЩ (CENTCOM) отчете 12 поредни нощи на обстрел срещу Иран – по морски способности, складове за ракети и дронове, крайбрежни пунктове за наблюдение и системи за противовъздушна отбрана. Успоредно тече подновената морска блокада: 9 търговски кораба са пренасочени, а 1 беше изваден от строя. Техеран отговаря по периферията на американското присъствие с балистични ракети и дронове по Йордания, Кувейт, Бахрейн и Катар. В сряда йорданската армия прехвана 4 от 6 ракети, изстреляни към пристанищния град Акаба, а експлозии се чуваха отсреща в израелския град Ейлат; същата седмица ирански удари поразиха инсталации за обезсоляване на вода и енергийни обекти в Кувейт. В петък, 17 юли, попадения на ирански ракети по американска военна база в Йордания убиха трима войници – първите американски жертви от 1 март насам. В тази география обаче отсъства самият Израел: по оценка на анализатори, цитирана от Асошиейтед прес, Техеран съзнателно удря около него, но не него, защото директно нападение би вкарало израелската армия обратно в конфликта – при положение че Иран вече поема нощ след нощ американски залпове.

Междувременно дипломатическите усилия на практика са замразени. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Иран „моли за сделка“, но „явно не е сериозен“ да сключи такава, на която да остане верен. Посредниците от Пакистан продължават своите совалки, но войната се измества към битка за контрола над Ормузкия проток. Конфликтът отваря и нов морски фронт: движението на йеменските хути обяви, че налага морска блокада на Саудитска Арабия в понеделник, а през изминалата нощ порази два саудитски танкера в Червено море – „Енселия“ и „Лейлия“. Саудитската държавна агенция SPA потвърди пожар в носовата част на единия кораб; екипажите са невредими.

За Рамат Ган – плътно застроено предградие в Тел Авивската агломерация – тази тревога има конкретни адреси. Градът е сред най-тежко поразените от иранските залпове през пролетта. На 18 март балистична ракета с касетъчна бойна глава, изстреляна от Иран, се вряза в жилищна сграда и уби Ярон и Илана Моше, съпрузи на около 70 години, застигнати от шрапнелите на път към скривалището. Революционната гвардия обяви удара за отмъщение за убийството на Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран. Само в рамките на онази нощ централен Израел преживя четири вълни ракетен обстрел между полунощ и осем сутринта – с ранени, разрушени сгради и спряно движение на влаковете около Тел Авив.

Пет месеца по-късно способността на иранските балистични ракети да стигнат агломерацията на Тел Авив не подлежи на съмнение. Въпросът е дали предстоящият уикенд ще пречупи ограничението, което Техеран сам си наложи. По израелски оценки отговорът зависи от мащаба на американската ескалация: колкото по-дълбоко ударите засегнат националната инфраструктура, а Тръмп вече отбеляза електрически централи и мостове като следващи цели – толкова по-трудно ще е за Техеран да задържи огъня само по американските бази. По-вероятният сценарий за уикенда остава пореден ирански отговор по американските бази и обекти в Залива; удар по израелска територия е малко вероятен, но вече не е пренебрежим – както посочи кметът на Рамат Ган. Ако в следващите дни Тиловото командване издаде собствени указания към населението, то армейската оценка ще е догонила общинската. Уикенд без стратегически бомбардировачи и ирански удари западно от Йордания пък би върнал тревогата в нейната изходна точка – отворени скривалища, които, както се надява кметът, изобщо няма да потрябват.

📸 Снимка: Хора се укриват в подземна жп гара в Рамат Ган по време на иранска ракетна атака, 28 февруари 2026 г. (Oren Koen/Flash90)

Делегации се стичат към Хелзинки да учат финландските бункери

🇫🇮🛡️🇷🇺 Чуждестранни лидери и правителствени делегации все по-често пътуват до Хелзинки, за да проучат мрежата от подземни бункери на Финландия – най-добре защитената цивилна инфраструктура в Европа. В същото време западните столици трескаво преоценяват собствената си неподготвеност на фона на растящото напрежение.

Тенденцията, за която съобщи британският вестник The Times, се засили след предупрежденията от срещата на върха на НАТО в Анкара: пряко руско военно нападение срещу западна държава остава реална стратегическа заплаха до 2030 г. Именно този времеви хоризонт кара правителства като британското да осъзнаят пропуските в собствената си сигурност и да ги оценят като обезпокоителни.

Под финландската столица се разстила лабиринт от 5500 противоядрени укрития, способни да приютят близо милион души – цифра, която далеч надхвърля 675-те хиляди жители на града. В национален мащаб страната разполага с около 50 500 укрития с капацитет за 4,8 милиона души. Това на практика прави Финландия най-подготвената в структурно отношение държава в Европа при евентуална ескалация. Но онова, което привлича чуждите делегации, е не само мащабът, а логиката зад него.

Мрежата е изградена около строга философия за „двойна употреба“. В мирно време съоръженията функционират като напълно обикновени градски пространства – детски площадки с меки настилки, спортни зали, плувни басейни и дори репетиционни за местни музикални групи. Хиляди жители на Хелзинки минават през тях всеки ден, без изобщо да се замислят, че стъпват по военна инфраструктура. При тревога обаче същите тези помещения се преобразуват в убежища – по закон в рамките на 72 часа, а реално – за броени часове.

„В условията на криза хората вече познават мястото отлично“, обяснява пред The Times Юка-Пека Шродерус от Спасителната служба в Хелзинки. Отдаването под наем на пространствата не е просто търговска дейност, а част от замисъла: така инфраструктурата се поддържа жива и работеща, а гражданите свикват с нея дълго преди да им потрябва.

Устойчивостта на мрежата е буквално всечена в скалата. Укритието „Мерихака“ – с площ от 15 000 кв. м, разположени 20 метра под земята зад масивни стоманени взривоустойчиви врати – е проектирано да издържи на ядрена радиация, биологични агенти и химически оръжия. Веднъж запечатано, съоръжението работи напълно автономно, откъснато от външните водопроводни, вентилационни и канализационни мрежи.

Логистиката вътре наподобява живота в подводница. „Във всеки един момент една трета от хората почиват, една трета се занимават с ежедневни дейности, а останалите са на смяна и чистят“, описва Шродерус строгия ред, който позволява на 6000 души да живеят под земята в едно-единствено съоръжение без хаос.

Зад бетона обаче стои цялостна държавна философия. Мрежата е част от доктрината за „Всеобхватна сигурност“ – рамка, която задължава мъжете да отбиват военна служба, подлага населението на редовни отбранителни учения и изисква по закон всяка по-голяма нова сграда да разполага с укрепено убежище. Тази програма не е спусната насилствено „отгоре“ от военните, а е споделен обществен договор: държавата, бизнесът и гражданите отговарят за отбраната заедно, превръщайки я в част от всекидневието, а не в извънредна мярка.

Тази нагласа има дълбоки исторически корени. Финландия дели с Русия граница от близо 1340 км – най-дългата между руска и западна държава – и пази жива паметта за Зимната война (1939–1940 г.), когато отблъсна съветското нашествие с цената на огромни жертви. През десетилетията на Студената война, докато Западът разчиташе основно на ядреното възпиране и постепенно занемари скривалищата си, Хелзинки нито за миг не изпусна от фокус националната си защита. Наборната служба, ученията и строежът на укрития продължиха без прекъсване. Присъединяването към НАТО през 2023 г. не създаде тази култура, но я изкара на показ пред съюзници, които тепърва откриват колко много са забравили.

Именно тук контрастът със западните страни става остър и неудобен. В повечето европейски държави гражданската отбрана се разпадна след края на Студената война: укритията бяха изоставени, забравени или разпродадени, а самата идея за подготовка на населението изчезна от политическия речник.

Фиона Хил, бивш съветник на Белия дом по въпросите за Русия и съавтор на стратегически отбранителен преглед на Обединеното кралство, описа Финландия като „най-добре подготвената нация“. Тя подчерта, че западната готовност е крайно недостатъчна – не заради липса на средства, а защото правителствата избягват честния разговор с обществото за реалните геополитически рискове. Оценката на Хил звучи като диагноза за стратегически провал: континентът, свикнал да мисли за отбраната като за задача единствено на армиите, е забравил, че съвременната война поразява първо гражданското население.

В резултат на това днес светът отива в Хелзинки, за да си води бележки. The Times изброи високопоставени делегации от Великобритания, Саудитска Арабия и Израел, посетили подземния лабиринт. Сред гостите бе и украинският президент Володимир Зеленски, който разгледа укритието „Мерихака“ заедно с финландския си колега Александър Стуб и се запозна със законовата рамка за поддръжка на съоръженията. За държава под ежедневен обстрел този урок не е абстрактен – финландският модел е работещият отговор на предизвикателствата, пред които Украйна се изправя всеки ден.

Интересът към бункерите е само един слой от дългогодишните финландски инвестиции в териториална отбрана. При пълна мобилизация финландските въоръжени сили могат да разгърнат сериозен състав от 280 000 души, благодарение на мащабния си резерв от обучени запасняци. Това им позволява да водят конвенционална отбрана напълно самостоятелно, без да разчитат веднага на подкрепления от други страни членки на НАТО. Подземните убежища и армията са двете страни на една и съща монета: държава, устроена така, че да не се пречупи под натиск.

Спешността на този чужд интерес е напълно обяснима. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че Русия може да бъде готова за военна сила срещу Алианса до 2030 г. Това превръща финландския опит от любопитен факт в практически наръчник. Колкото повече наближава този хоризонт, толкова по-настоятелно съюзниците питат не дали, а как могат да наваксат десетилетията изгубено време.

Оттук нататък въпросът вече не е дали финландският модел работи – Хелзинки го доказва от десетилетия. Въпросът е дали останалата част от Европа има политическата воля да го приложи, преди годината 2030 да настъпи по-бързо от очакваното. Финландия превърна бетона в доктрина, а доктрината – в спокойствие. Западът все още търси думите, с които да обясни на собствените си граждани защо това изобщо е необходимо.

Финландия потвърждава готовността на своята мрежа от бомбоубежища

🇫🇮 Финландия потвърди, че нейната обширна мрежа от бомбоубежища е в пълна готовност да защити почти цялото население на страната, според данни на правителството, цитирани от националните медии.

Тази мярка идва на фона на продължаващото укрепване на гражданската инфраструктура в условия на нарастващи регионални опасения за сигурността след пълномащабната руска инвазия в Украйна.

Министерство на вътрешните работи на Финландия съобщи, че страната е завършила оценка на своите убежища, като са идентифицирани над 50 500 съоръжения на територията на цялата страна. Вградени в жилищни, търговски и обществени сгради, тези убежища разполагат с общ капацитет да приютят 4,8 милиона души.

„Системата е функционална и готова за използване при необходимост“, заяви Томи Раск, старши съветник в Националната агенция за аварийно снабдяване на Финландия, цитиран от Ройтерс.

Според France 24 убежищата на Финландия се считат за модел за Европа, където малко държави поддържат толкова обширна мрежа.

Около 91% от всички убежища са оценени като достатъчно здрави, за да устоят на конвенционални атаки, докато 83% са оборудвани със системи за филтриране на въздуха, предлагащи защита срещу ядрени, биологични и химически заплахи.

Прегледът на системата за гражданска защита на финландското правителство съвпада със скок на разходите за отбрана и по-дълбоката интеграция със структурите на НАТО след присъединяването на страната към алианса през 2023 г.

Министърът на вътрешните работи Мари Рантанен заяви по-рано тази година, че поддържането на убежищата остава „крайъгълен камък на националната устойчивост и готовност на Финландия“.

През последните години общественият интерес към мерките за гражданска защита във Финландия нараства. Местните аварийни учения и кампании за повишаване на осведомеността вече са рутина, укрепвайки това, което официалните лица описват като „култура на готовност“.

По-рано беше съобщено, че Финландия ще ръководи международна коалиция за изграждане на защитни убежища за цивилни в Украйна.