🇺🇦✈️🇷🇺 През нощта срещу 3 юни докато Санкт Петербург се готвеше да открие ежегодния международен икономически форум – ежегодната витрина на икономиката на Кремъл, позната още като „руския Давос“ – украински дронове удариха петролен терминал в самия град и цели на военноморската база в Кронщат.
Успехът на операцията оживи едно твърдение, което от месеци кръжи в руското информационно пространство: че за да достигнат Санкт Петербург, украинските дронове летят през въздушното пространство на НАТО – над Прибалтика и Финландия. Подобна хипотеза е едновременно географски и оперативно несъстоятелна, но може би най-яркото ѝ опровержение идва от неочаквана посока – системата за оповестяване на цивилното население на Руската федерация.
Нападението се вписа в кампания, която Украйна води от края на март срещу руската инфраструктура за износ на петрол по Финския залив. Според данни на губернатора на Ленинградска област Александър Дрозденко над областта са били свалени 59 безпилотни апарата; губернаторът на Санкт Петербург Александър Беглов съобщи за поразени съоръжения в Кронщат и Кировския и Красноселския район на града, както и за няколко ранени, но без жертви. Според репортаж на NPR апаратите са изминали над 1000 км до целта. Това не е изолиран случай: само пристанището Уст-Луга беше поразено 5 пъти за 10 дни в края на март, а ударите по Уст-Луга и съседния Приморск са насочени към лишаване на руския бюджет от приходи при високите цени на петрола.
Географията на целите обяснява нагледно защо маршрутът няма нужда от чуждо небе. Уст-Луга е дълбоководно пристанище в Кингисепския район на Ленинградска област, разположено при устието на река Луга във Финския залив – на около 170 км западно от Санкт Петербург и на едва 35 км от границата с Естония, според справочни данни за пристанището. Приморск лежи на северния бряг на залива, Кронщат – на остров Котлин в подстъпите към града, а самият Санкт Петербург затваря залива в най-източната му точка. Целият този пояс е руска суша и руски териториални води; въздушното пространство на Естония остава на южния, а на Финландия – на северния бряг, встрани от оста, по която апаратите подхождат към целите.
Документираната траектория следва именно тази ос. По данни от съобщенията около удара от 3 юни, преди да навлязат в небето над Финския залив, дроновете са летели покрай границата над Чудското езеро и над Псковска област – коридор, който затруднява противодействието, защото апаратите се прокрадват по руския периметър. Кадри в социалните мрежи показват дрон от тип FP-1 в нисък полет над залива в посока Ленинградска област, чиято вероятна цел е Кронщат. С други думи, пътят минава над руска територия и над водите на залива, а не над суверенната земя на Естония или Финландия.
Тук се намесва наблюдението, върху което стъпва опровержението. Естонският анализатор Ерик Канике, стратег в дружеството за отбранителни данни SensusQ, реконструира коридора на украинските удари не от украински, а от руски данни – от публично оповестените и времево маркирани сигнали за въздушна опасност към цивилните. Като нанесе последователността на тези сигнали по региони, Канике възстанови приблизителната траектория на полета от Украйна към Ленинградска област и пристанищата Приморск и Уст-Луга. Изводът е парадоксален: ако моделираме самата руска система за оповестяване, тя очертава маршрут, който върви над руска земя и над залива. Руските предупреждения сами издават пътя на дроновете – и този път те не пресичат НАТО.
Опровержението обаче не отрича едно реално зрънце факт, върху което руската версия паразитира. На няколко пъти украински или приписвани на Украйна дронове действително нахлуха в небето на държави-членки на НАТО – Литва, Латвия, Естония и Финландия – в поредица инциденти между март и май; на 19 май изтребител на съюзническата въздушна полиция за пръв път свали дрон над Естония, по данни на Defense News и Euronews. Причината за тези отклонения обаче не е маршрут, а смущение. По данни на Defense News Русия излъчва фалшиви спътникови сигнали (GPS spoofing) от Калининград, достатъчно силни да превземат навигацията на апарата и да го отклонят; Литва е преброила 36 такива предавателя към края на май 2026 г. – спрямо едва три в началото на 2025 г. – със смущения, достигащи 450 километра. Външният министър на Украйна Андрий Сибига заяви, че апаратите са навлезли в Латвия „в резултат на руски системи за електронна война“, а разследванията са доказали, че това е следствие от руско смущаване, целенасочено отклоняващо апаратите от целите им в Русия. Финландският министър-председател Петери Орпо допусна същото за навлизанията над Финландия. Дори правителството в Талин, по данни на естонското издание Postimees, отказва да приеме, че Украйна нарушава естонското небе умишлено.
Оттук се вижда и същинската функция на твърдението. Русия отрича, че сама отклонява апаратите, и представя навлизанията като доказателство, че балтийските държави съдействат на ударите срещу руска територия – рамка, документирана в анализ на Defense News от 29 май 2026 г. Така отклоненията, породени от руското смущаване, се преобръщат в обвинение срещу НАТО.
Картината, която се получава при наслагване на тези елементи, е последователна и не оставя място за версията за умишлен прелет над НАТО. Русия насища брега на Балтийско море с електронна война, което отклонява част от украинските дронове, насочвайки ги към съюзническа територия. По-късно Москва предявява тези случайни навлизания като улика за съучастие на алианса. Руската система за въздушна тревога опровергава твърдението, тъй като прокарва маршрут през Псковска и Ленинградска области и Финския залив, а не през Прибалтика и Финландия. Твърдението за „прелитане през НАТО“ оцелява единствено чрез смесването на две различни неща: рядкото, умишлено предизвикано отклонение и редовния, планиран коридор на удара. Разграничи ли се едното от другото, остава фактът, че за да ударят Санкт Петербург, Уст-Луга или Приморск, украинските дронове летят изцяло над руска територия и водите на Финския залив, а най-сигурният свидетел на това е руската гражданска отбрана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар