Британия възпроизвежда украинския фронт на таен полигон – 63 000 обучени по „Интерфлекс“

🇬🇧🪖🇺🇦 На таен полигон някъде в Източна Англия британската армия пресъздава украинското бойно поле от 2026 г. в умален мащаб, но с реални размери – пълномащабен макет на село с хотел, поща и магазини с изпочупени прозорци. Наоколо се чува вой на изтребители, отеква оглушителен тътен от минохвъргачки и артилерия, издига се гъст зелен дим от гранати, а нисколетящ дрон „пуска“ тренировъчен боеприпас – балон с вода.

На фона на този декор, описан в репортаж на украинското издание UNITED24 от 12 юли, се провежда операция „Интерфлекс“. Това е ръководената от Обединеното кралство мисия за подготовка на украински военни, през която вече са преминали над 63 000 души. Точността, с която полигонът копира реалността, е огледало на самия конфликт: колкото по-динамично се променят тактиките в Украйна, толкова по-бързо се адаптира и тяхното копие на английска земя.

Макетното селище е сменяло облика си според войните, които британците са водели или за които са се подготвяли – от постройки в немски стил, през афганистански сгради, до днешните макети на украински селища. Празните стаи зад прозорци без стъкла, фалшивата камера за скорост край пътя – всеки детайл изгражда илюзия за нормалност, върху която внезапно се стоварва хаосът. Заключителното учение, което е финал на 5-седмичен курс, разиграва два сценария, които обобщават съвременния бой: прочистване на сгради в градска среда под вражески огън и удържане на позиции в окопите. Първият сценарий е твърде динамичен – локални престрелки, картечни откоси, пленяване на противникови бойци и вземане на бързи решения под огромно напрежение. Вторият е статичен, изнервящо тих – изпитание на нервите под постоянната заплаха от внезапна атака.

Реализмът се постига и чрез сетивни дразнители. Освен дима и шума от изтребители, в обучението се използват халосни патрони, шумови гранати за симулация на взрив, брашно за имитация на химическа атака и балони с вода вместо истински боеприпаси, пускани от дронове. Специално внимание се отделя на шума – за хората с боен опит той може да отключи психологическа травма. „Украинците ни говориха много за въздействието на шума. Той наистина може да отприщи тежки спомени у тях, затова винаги се стараем да ги предупредим и подготвим предварително“, споделя пред United24 капитан от британската армия, представил се като Хари. На полигона постоянно работят психолози, които следят състоянието на обучаваните.

Тактическата логика в симулациите също стъпва изцяло върху украинския опит: „Руснаците имат строго линейна командна структура. Те са доста закостенели в тактическо отношение и затова анализираме техния модел на действие и го симулираме възможно най-точно“, обяснява Хари и добавя, че британците разчитат основно на своите украински колеги за информация какво точно трябва да включва обучението. Ролята на атакуващата страна в ученията се поема от норвежки и австралийски военни.

Именно тук симулацията най-ясно догонва реалността на фронта. Дронът се превърна в определящото оръжие в тази война. Руската армия ги използва в безпрецедентен мащаб, а украинската отбранителна индустрия вече декларира капацитет за производство на до 10 млн. апарата годишно (официалните цели за текущата година се движат между 7 и 10 млн. бройки). На полигона дроновете кръжат за разузнаване и пускат тренировъчни заряди, за да свикнат войниците с напрежението от постоянната заплаха по въздух.

Следващата стъпка, вече вплетена в обучението, са наземните роботи. 2026 г. преминава под знака на безпилотните наземни машини (UGV) – Киев вече обяви плановете си да удвои присъствието им на бойното поле, купувайки десетки хиляди единици. В учението се използва платформата „Gereon“ на европейската компания ARX Robotics. Стотици такива машини вече изпълняват реални мисии в Украйна – от евакуация на ранени, през транспорт на техника и боеприпаси, до електронна борба и използване като оръжейни платформи. Обучаваните тренират как да натоварват симулирани ранени на роботите и да ги извозват до безопасна зона – точно както се прави на фронта, за да не се излагат човешки животи на прицела на вражеските дронове.

Полигонът не спестява и суровата цена на войната. Ролята на тежко пострадали се изпълнява от британски ветерани, загубили крайници в предишни конфликти, а реалистичният грим пресъздава тежки рани и кръв – подготовка за гледките, които отдавна са ежедневие на украинския фронт. Според данни, цитирани от United24, между 90 000 и 120 000 украинци са загубили крайник от началото на руската агресия. Макар независимите проучвания да варират и по-предпазливите оценки да говорят за десетки хиляди, мащабът остава без аналог в съвременната история на Европа. Друг ключов елемент от подготовката е международното хуманитарно право: войниците тренират как да заловят и обезопасят пленен руски военнослужещ (чрез връзване и превръзка на очите), но и как да му окажат хуманно отношение, като му дадат вода – спазване на правила, които реалността на войната подлага на ежедневно изпитание.

Самата програма „Интерфлекс“ също се развива успоредно с нуждите на фронта. Стартирала през 2022 г. с основната задача бързо да превърне цивилни в пехотинци, към 2026 г. тя навлиза в нова фаза. Фокусът се измества от масовото обучение на пехота към подготовката на командири, медици, инженери и дори вертолетни инструктори. Курсовете вече са специализирани – за командири на отделения, за ротни и взводни сержанти. Това е обучение, предназначено за опитни бойци, а не за новобранци. Мисията надгражда операция „Орбитал“ – по-ранната британска тренировъчна програма, започнала още през 2015 г. след анексирането на Крим. С участието на военни специалисти от 13 държави и над 63 000 обучени украинци (включително 11 000 бъдещи инструктори), „Интерфлекс“ вече не е просто спешен конвейер за попълване на жива сила, а дългосрочно усилие за изграждане на устойчива украинска военна школа. Това е ясен сигнал, че Западът се готви не за бърз край, а за продължителен конфликт.

Всяко учение завършва с пауза за обяд. Репортажът акцентира точно на този детайл, защото на истинския фронт такава пауза няма. След седмиците на английския полигон войниците се завръщат към реалните сражения, към постоянните удари над украинските градове и към ранени, които не носят изкуствен грим. Колкото и прецизно да копира детайлите – окопите, дроновете, експлозиите и дори миризмата на кръв – симулацията е безсилна да пресъздаде най-важното свойство на истинската война: това, че тя никога не спира. „Обучението приключи, но войната – не“, обобщи кореспондентът. И в това последно изречение се крие цялата безмилостна разлика между полигона и фронта.

Украински морски дрон достави боен робот на окупирания бряг на Кинбурнската коса

🇺🇦🤖 Украински морски дрон е прекосил водите край устието на Днепър и е стоварил въоръжен наземен робот на окупирания бряг на Кинбурнската коса, като е оставил машината да изпълни бойна задача зад руските позиции.

Операцията, обявена днес от 123-та отделна бригада на Териториалната отбрана на Украйна, е „първата известна бойна мисия от подобен тип в света“: наземен роботизиран комплекс, доставен до вражеския бряг с безпилотна морска платформа, стоварен на окупирана украинска територия и пуснат в действие.

Според бригадата операторите дистанционно са превели надводната платформа през черноморските крайбрежни води до брега на косата, в южната част на Николаевска област, където руските сили държат позиции. След достигане на сушата роботизираната машина е разтоварена и насочена към целта навътре в окупираната територия. Операцията е ръководена от полковник Олег Макуха, командир на 123-та бригада, с директна координация от майор Денис Гипик, командващ 1-ви батальон за безпилотни системи – формирование, което през последната година се утвърди като едно от огнищата на украинските експерименти с наземни роботи. Батальонът вече е разгръщал на фронта разузнавателно-ударния комплекс „Лют“ със 7,62-мм картечница и многоцелевата платформа „ТерМИТ“ с 40-мм гранатомет.

Военните не са посочили официално използваната машина. Кадрите, споделени от бригадата, подсказват, че по всяка вероятност става дума за украинската наземна платформа „Рис“ на компанията Roboneers, въоръжена с картечница ПКТ (7,62 мм) в дистанционно управляем боен модул. Семейството „Рис“ се използва от украинските войски преди всичко за логистика, евакуация на ранени, инженерни задачи и бойна поддръжка; товароносимостта на базовата машина е около 150 кг, а на по-тежкия вариант „Рис Про“ – до 300 кг. Част от версиите носят и специализирани секции за миниране и разминиране. Именно тази гъвкавост – една и съща ходова база, върху която се качва ту носилка, ту боен модул, ту сапьорен товар – обяснява защо платформата се оказва удобна за първи опит от подобен род.

Кинбурнската коса – тясната пясъчна ивица там, където река Днепър се влива в Черно море, срещу Очаков – остава един от най-оспорваните крайбрежни участъци в Южна Украйна. Който я държи, контролира подходите към Днепровско-Бугския лиман и морските коридори към Николаев и Одеса, затова и двете страни водят ожесточени боеве за нея от месеци. Руското наблюдение, артилерия и безпилотна активност правят класическа десантна операция с лодки и пехота изключително рискована; всеки десант с жива сила тук се движи под постоянно наблюдение и в обсега на вражеския огън. Именно тази ситуация обяснява защо украинската страна търси начин да достигне спорния бряг с машина, а не с хора: безпилотната морска платформа поема прехода през водата, наземният робот поема мисията на сушата, а операторите остават на отсрещния бряг.

Епизодът се вписва в бързо разрастващата се украинска практика наземни роботи да се изнасят на самата предна линия. На 1 юни 115-та механизирана бригада съобщи, че въоръжен наземен робот е осигурил огнево прикритие, докато украинска щурмово-претърсваща група прочиства руска пехота, проникнала в село Новоплатонивка в Харковска област – там машината пое ролята на подвижна огнева точка, за да намали риска за хората. Само в рамките на няколко седмици Украйна показа наземен робот първо като огнева поддръжка в улична схватка, а сега и като десант, стъпил на вражески бряг – два различни начина да се вкара машина там, където по-рано би влязла пехота.

Но стойността на епизода от Кинбурн се крие повече в доказания метод, отколкото в непосредствения военен резултат. Една картечна платформа зад руските линии няма да премести фронта или да отнеме руските позиции на косата, която остава оспорвана; ефектът тук е чисто тактически. Тежестта на събитието пада другаде: за първи път украинските сили показват, че могат да достигнат окупирания бряг по два вектора наведнъж – морски и сухопътен – без да излагат екипаж на прекия огън. Демонстрирана е нова способност, а не промяна в стратегическия план; нищо в наличните данни не показва, че Киев готви по-широк десант на Кинбурн.

Отвореният въпрос е дали методът е повторяем, или е просто еднократен успех. Тук се засичат две вече ясни тенденции. Наземните платформи от рода на „Рис“ навлизат в масово производство – на 25 юни германската ARX Robotics и украинската Roboneers обявиха съвместното предприятие ARX Industries с цел производство на хиляди такива машини през първата година и десетки хиляди занапред. Украинските морски дронове междувременно се превърнаха от еднократни камикадзета в носещи платформи, носещи FPV-дронове и ракети над Черно море. Ако стоварването на наземен робот от морски дрон стане рутинен ход, а не показен единичен случай, спорните крайбрежни участъци ще се превърнат в среда, достъпна за техника, вместо за хора. Ако тази тенденция се запази, е много вероятно безпилотният десант да се утвърди като постоянен инструмент по черноморския фланг; малко вероятно е обаче единичната мисия сама по себе си да промени контрола над самата коса.

Кухнята на 154-та бригада храни фронта – домашно ястие по дрон

🇺🇦🍲🪖 Полевата кухня на украинската 154-та отделна механизирана бригада приготвя домашни ястия за пехотата на предна линия – сандвичи със сурово-пушен салам и домашна сланина, задушено свинско на порции, пилешки бутчета, месни супи и сушени месни снакове – вакуумира ги, замразява ги и ги предава на пилотите на дронове, които изминават последната отсечка до позициите по въздух.

Кадрите, разказани от готвачката на бригадата Алина в разпространено от частта видео, показват единия край на снабдителна верига, в която дори топлото ястие вече пътува с дрон: в съвременното бойно поле, наситено с безпилотни летателни апарати, последните 2-3 км до окопа отдавна са твърде смъртоносни за колесна логистика или за човек, понесъл раница.

„Стараем се с цялата си душа да готвим домашно, за да им е вкусно и да не остават гладни“ обясни Алина, описвайки кухнята, от която потеглят пратките. Наборът от продукти, който бригадата получава, е завиден: свинско, пилешки гърди, замразено пуешко и телешко, сланина и риба; а също зърнени храни и макаронени изделия, сурово-сушен и обикновен салам, буженина за нарязване, кренвирши. От тази суровина излизат полуфабрикати, изискващи часове работа. Готвят наведнъж за цели роти и залагат на ястия, които носят на замразяване и последвало пътуване по въздух, без да се развалят. Месото се задушава, после се пече във фурна и се вакуумира. Пилешките бутчета се запържват като шашлик на огън и също отиват под вакуум.

Готвят се сандвичи със сурово-пушен салам и най-търсеното за всеки ден, а също така домашна сланина; сандвичите с кюфтета вече са отпаднали от менюто заради жегата. Месната супа се сварява, замразява се и заминава към позициите, а маринованото месо се суши в дехидратор и се вакуумира на снакове, които в кухнята наричат просто „джърки“.

Опаковането е скроено за дрона. Шоколадовата паста се вакуумира в малки пакети, разчетени за пускане от безпилотник; кондензираното мляко от големите кутии се разпределя в бутилки от половин литър, преди да тръгне напред. За денонощието кухнята сглобява отделен пакет за всяка позиция. За пост от трима души това са сандвичи със сланина и салам, пилешки бутчета, задушено месо на порции (по една за всеки) и три супи, всичко замразено; в отделен плик влизат кондензирано мляко, захар, шоколадова паста, чай, плодове, бисквити, хляб и вода. По думите на Алина за изминалото денонощие кухнята е осигурила храна и 10 литра вода за 4 различни позиции на фронта, при 11,5 до 12 кг хранителни продукти на позиция според броя хора.

Готовите пакети се предават на пилотите на дронове, които доставят право на пехотинците. За една позиция това прави над 20 кг храна и вода на денонощие – не един, а няколко курса на дрон, всеки от които пресича същото простреляно небе, по което лети и разузнаването на противника.

Стандартният набор, който бригадата получава, е по-широк от онова, което накрая стига до окопа – месни консерви и пастети, риба в консерва, плодове и лимони, бисквити и сухари, готови в отделни комплекти. Кухнята подбира, преработва и опакова каквото поискат от позициите. Дори когато войник тръгва напред към фронта за пръв път, в раницата му задължително влиза пакет замразени сандвичи – нещо като сух порцион, и то в по-голямо количество, за да не остане без храна, докато снабдяването го намери.

Към порциона кухнята добавя и личните поръчки от окопа: влажни кърпички, чорапи, бельо, цигари, външни батерии – каквото поискат момчетата, пилотите го опаковат заедно с храната и го пращат. Предвиден е още неприкосновен запас, ако логистиката не успее да достигне самата позиция: определена точка, от която се знае, че постът може да отиде и да вземе храна, вода и медикаменти. Обратната връзка от предната линия е недвусмислена. Попитани какво искат най-много, войниците отговарят „още сандвичи, дайте ни повече сандвичи“; веднага след тях идва домашно приготвеното месо, което, въведено за първи път в менюто, се посреща с благодарности и „сърчица“. Хлябът винаги е и бял, и черен, но момчетата предпочитат черния.

Тези детайли стъпват върху структурен обрат. През последните две години последните 2-3 км логистика – отсечката от близкия тил до самия окоп – систематично се измества от хора към машини, защото наситено с дронове камикадзе небе прави всяко колело и всеки пешеходен преход в зоната смъртоносни. По данни на BBC от ноември 2025 г. до 90% от снабдяването на украинските позиции около Покровск вече се доставя от наземни и въздушни дронове. През първата половина на тази година Киев сключи договор за получаване на 25 000 наземни роботизирани платформи – повече от два пъти спрямо цялата 2025 г. – с обявена цел да свали фронтовата логистика от плещите на войниците. Самата доставка често върви в няколко етапа: първо наземен робот пренася товара до предна точка, откъдето тежък дрон прелита последната отсечка до окопа, а при работеща логистика пратката пристига по график – веднъж на ден или през ден. Кухнята на бригадата е близкият, човешки край на тази верига: домашното ястие влиза в същия дронов тръбопровод, по който вървят боеприпасите и горивото.

Мащабът вече не е експериментален. Отделни украински бригади вече прехвърлиха до 70% от логистиката си към фронта на роботизирани системи. Наземните платформи разнасят ежедневно боеприпаси, гориво и храна до предни позиции, а тежки транспортни дронове британско производство вдигат до 150 кг товар на курс. Кухнята на 154-та бригада стъпва точно върху тази инфраструктура – без нея домашният сандвич би спрял там, докъдето все още стига сравнително безопасен път на колела.

Инвестицията в домашно ястие не е само калории. Украйна води война на изтощение при остър недостиг на пехота – дефицит, който и собственото ѝ командване, и външни анализатори описват като структурен, а не като преходен. Роботите и дроновете поемат снабдителните курсове, но не задържат линията – това остава работа на пехотинеца, когото армията все по-трудно набира и замества. В този контекст усилието до окопа да стигне топла супа и сандвич със сланина, вместо суха дажба, е вложение в морала и задържането на изтъняващата пехота, а не просто жест. Че войниците връщат „сърчица“ и настояват за „още сандвичи“, е дребен, почти битов детайл, но точно това е валутата, с която армия под натиск си осигурява издръжливост. Способността да нахраниш добре войника, който все по-трудно се замества, е част от бойната устойчивост, не украса към нея.

Същата доставка по дрон, която тук изглежда гладка, другаде се намира под тежко напрежение. През май Al Jazeera описа украински позиции, до които пуснатата от дрон храна не достига в достатъчно количество и войници реално гладуват; логистиката се движи почти само нощем, под плътно електронно заглушаване, което на направления като Покровск оставя годни само оптично управляемите дронове. Кухнята на Алина е работещият край на система, чиято надеждност се люлее от сектор до сектор и от нощ до нощ. Затова тези кадри са само едната страна на адаптация в ход: армия, която пренася дори домашния сандвич по въздуха, защото наземният път до войника ѝ вече не е сигурен.

Дрон порази роботизирана евакуация с ранен боец; втори дрон – свален навреме

🇺🇦⚔️🇷🇺 Руски камикадзе дрон, насочил се директно срещу ранен украински военнослужещ, докато наземен роботизиран комплекс го евакуира от бойното поле, е свален от екипаж на 33-ти отделен щурмови полк, секунди преди да достигне целта си. По данни на самия полк, оповестени в неговия канал в Telegram, машината с ранения боец на борда вече била поразена по маршрута към тила от първи руски дрон с FPV, а вторият апарат, този път насочен към ранения, е бил прехванат точно навреме от украинските пилоти.

Полкът не посочва нито участъка от фронта, нито състоянието на военнослужещия след случката. Разказът стъпва изцяло на собственото му сведение – заинтересована страна, описваща успешен свой епизод, към момента без независима проверка или външно потвърждение. Пресята през тази уговорка, ситуацията все пак сглобява в един кадър двете технологични линии, преобразили най-опасната фаза на съвременното бойно поле: изнасянето на ранените.

Логиката, която вмъква машината между ранения и смъртта, е едновременно проста и безмилостна. По дължината на фронтова ивица, широка вече десетки километри, всяко видимо движение е потенциална мишена за FPV дрон – евтин, изобилен и все по-точен. Евакуацията, при която санитари изнасят ранения на носилка или с брониран автомобил, в много участъци се е превърнала в самоубийствена; дроновете дебнат именно спасителните екипи, защото знаят, че към падналия ще бъде изпратена помощ. Оттам и възходът на наземните роботизирани комплекси – верижни или колесни платформи, които поемат ранения в брониран отсек и го изтеглят на километри назад, без да излагат втори жив човек на обстрела. Самата случка на 33-ти полк носи по-мрачния детайл: вторият дрон не гони робота, а ранения на него – практика на доубиване, която прави от бронираната платформа колкото транспорт, толкова и последна преграда между падналия боец и дрона на преследващия го оператор.

Мащабите отдавна са излязли от експерименталното. Украинските наземни роботи изпълняват около 10 000 евакуации и логистични мисии месечно, а за първата половина на тази година Киев планира да поръча над 25 000 такива системи – двойно повече, отколкото за цялата 2025 г. Платформите като Tor-800, Maul, Vepr и „Змий“ изнасят по няколко ранени наведнъж, преодоляват осеяни с противопехотни мини полета и оцеляват при преки попадения; в един документиран случай наземен комплекс на 1-ви медицински батальон изтегли ранен боец от 64 км навътре в контролирана от Русия територия, издържайки на многократни удари и поне един взрив на мина, докато военнослужещият пътувал в бронирана капсула, разчетена да поеме и обстрел, и осколки. Ограниченията са също толкова конкретни: екипажите избягват да ги придвижват през деня, тъй като едрото им туловище е лесно за засичане, а FPV дроновете остават, по думите на самите оператори, „заплаха номер едно“ за тях. Точно тя се материализира по маршрута на 33-ти полк.

Друг оперативен детайл, който случката осветява, е отговорът на същата тази заплаха: дрон срещу дрон. Свалянето на вражеския апарат от украински екипаж, намесата на „нашите пилоти“, както я нарича полкът, принадлежи към бързо нарастващ пласт анти-дрон отбрана, изградена точно върху евтината технология, която създаде проблема. В началото на 2026 г. украински производители излизаха с до 1000 прехващащи дрона дневно; през февруари прехващачите поеха 70% от свалените „Шахеди“ в Киевска област. Апарати като Sting на Wild Hornets, на цена около 2500 долара, гонят разузнавателните и ударните дронове на врага за част от стойността на класическа зенитна ракета. Прехванатият над ранения защитник дрон е от същия клас оръжие, използвано в обратна посока – знак за симетрията, в която се води тази война: и заплахата, и щитът струват няколкостотин долара и се управляват през очила за виртуална реалност от оператор на километри назад.

Проследен докрай, епизодът на 33-ти полк не е обрат, а моментна снимка на равновесие, изместващо се пред погледа на воюващите. Роботът измества човека от директния обстрел при евакуация; прехващащият дрон се опитва да върне на ранения защитата, която жива санитарна група вече не може да му осигури. Нито едно от двете не отменя опасността – поразеният по маршрута комплекс показва, че дистанционното управление и бронята не правят изнасянето безопасно, а единствено по-малко гибелно за спасителите. Ако тенденцията от последните месеци се задържи, най-вероятно тъкмо това надбягване – брониран робот и прехващач срещу все по-плътното FPV покритие на врага – ще определя каква част от ранените по линията на фронта изобщо ще стигат живи до операционната маса.

Swarmbotics AI представи наземни дронове за борба с танкове.

🇺🇸 Swarmbotics AI, компания за разработка на роботика, представи нов клас наземни модулни безпилотни системи, действащи в координирани рояци, носейки противотанкови бойни части, съобщава фирмата.

Тя потвърждава, че версията за борба с танкове се казва FireAnt – лек, разходен безпилотен наземен апарат, предназначен да работи в групи под контрола на един оператор, за да открива, проследява и поразява тежка бронирана техника с евтини бойни глави.

Материалите на компанията обобщават концепцията с кратки слогани, гласящи „Един оператор. Множество роботи. Безкрайно тактическо предимство“ и „Модулни, разходни, автономни рояци UGV, които се интегрират в човешки формирования още сега.“

Swarmbotics посочва, че архитектурата залага на автономност на рояка с „координирани поведения в смесени екипи и мисии“ и способност за ускоряване на циклите на решения чрез „задачи в реално време, споделяне на данни и ускоряване на веригата за поражение“. Подчертава се и устойчивостта към околната среда – IP67 уплътнение и защита от прах, топлина, вибрации и удари.

В основата на дизайна стои модулността: бойните части се сменят бързо на терен и са съвместими с известни роботизирани междинни софтуери като ROS 2 и JAUS. Swarmbotics позиционира FireAnt като достъпна противобронна опция наред с разузнавателни, картографски и релейни варианти.

В рекламните материали се описват различни мисии за смесени екипи от малки сухопътни дронове (UGV), а ролята на FireAnt е икономична алтернатива на скъпите противотанкови ракети и тежките оръдейни системи.

Съоснователят Дрю Уотсън описва доктрината като продължение на актуални тенденции с дронове. „Подобно на малките безпилотни летателни апарати (sUAS), рояците от малки наземни безпилотни апарати (sUGV) създават нови концепции за маневри по Линията на предно разузнаване и Линията на предните роботи“, отбеляза той.

Сравнението свързва тактиката с масовото използване на малки дронове в последните конфликти и подчертава концепция, която изнася сензорите и ефектите напред в оспорвана територия. FireAnt е пример за широкия преход към евтини и масови безпилотни системи, усложняващи традиционното прожектиране на сили. Тактическото последствие е ясно: защитите и тактиките, оптимизирани за единични заплахи с висока стойност, трябва да се адаптират към сценарии, при които десетки или стотици малки, координирани наземни дронове оформят тактическата среда.

Спасяването на редник Прапор – как една котка герой беше евакуирана с боен робот от фронта.

🇺🇦🐈‍⬛ Украинските войски на фронтовата линия в Харковска област извършиха необичайна специална операция, при която евакуираха котка от позициите си близо до линията на съприкосновение с помощта на наземна роботизирана машина.

Необикновената мисия, осъществена от бригада „Хартия“, подчертава все по-усиленото използване на безпилотни наземни системи (UGV) в Украйна не само за изпълнение на бойни задачи, но също за логистика, евакуация и хуманитарна дейност на бойното поле.

Според Oboronka, войници от оперативната рота на бригадата са изпълнили успешно операция по транспортиране на котката, която с обич е наречена „Прапор“ (на украински – знаме), надалеч от предните позиции, където в продължение на месеци тя живееше заедно с войниците.

„Дълго време котката остана с бойците на Хартия на позиции близо до линията на съприкосновение северно от Харков, споделяйки с тях ежедневието и суровите реалности на войната. Тя се превърна в истински другар за войниците, получи позивната „Прапор“ и, както казват войниците, заслужава напълно статут на участник в бойните действия“, заявиха от бригадата.

Наскоро войниците взеха решение, че е време Прапор да напусне фронтовата линия и да се завърне към по-спокоен живот. За да постигнат това те се обърнаха към безпилотните технологии. Мисията беше изпълнена с помощта на наземно роботизирано превозно средство, което извърши доставка на провизии до предните позиции, а след изпълнение на основната си задача, се завърна с транспортен контейнер с котката вътре.

„Мисията по евакуация продължи три часа. Прапор беше доставен до крайната си точка невредим. Сега той е в базата на ротата и постепенно се адаптира към новия етап от своя живот“, заявиха от бригадата.

Макар мисията да беше уникална по своята цел, тя илюстрира една широка тенденция в украинските операции: разширяващата се роля на наземните роботи на бойното поле. Първоначално замислени за логистика, разузнаване и евакуация на ранени, те вече се използват за широк набор от операции: от доставка на боеприпаси под обстрел до спасяване на животи, както човешки, така и животински.

Украйна представя тежък наземен AI-базиран робот.

🇺🇦 Украйна представи новото си поколение роботизирани бойни системи с дебюта на тежкия наземен безпилотен апарат VATAG (H-UGV), разкрит на форума Brave1 Defense Tech Valley 2025 на 16 септември.

Според специализираното издание Defense Express, платформата комбинира изкуствен интелект и модерни технологии за управление, за да изпълнява широк спектър от бойни задачи.

VATAG е разработен като многоцелева тежка роботизирана система, която може да носи товари с маса над два тонa, да бъде използвана както в бойни роли като нанасяне на директни удари и транспорт на оръжия, така и за логистика, инженерни и други спомагателни мисии.

На събитието беше подчертано, че машината разполага с хибридна силова установка, съчетаваща икономичност и голяма издръжливост. Тя може да работи в почти безшумен електрически режим за скрито придвижване и да служи като мобилен енергиен източник за поддържане на комуникации и снабдяване на терен.

Интегрираните AI-системи осигуряват автономна навигация и управление на задачи, което позволява на платформата да се адаптира към променящите се условия на бойното поле.

„Основната ни цел е да спасяваме живота на войниците, като прехвърлим рисковите процеси върху роботизирани системи“, заяви пред Defense Express ръководителят на проекта Анатолий Никитин. Той подчерта, че дизайнът на VATAG акцентира върху автономността, устойчивостта и съвместимостта с вече наличното украинско военно оборудване.

Компанията допълни, че VATAG е основата на по-широка екосистема от тежки безпилотни наземни платформи. Тя включва универсален боен модул, създаден в Украйна, въоръжен с 25-мм автоматично оръдие, както и софтуерни и хардуерни решения с изкуствен интелект, които разширяват автономността – от навигация до елементи на вземане на решения в бойна обстановка. В пътната карта на проекта са заложени увеличаване на полезния товар, по-широка съвместимост с други системи и мащабируемост за различни сценарии.

VATAG е оборудван с напреднала комуникационна архитектура, устойчива на електронна борба. Вградените многоканални връзки с автоматичен избор на честота гарантират запазване на телеметрия и управление дори при силни смущения. Според разработчиците тези характеристики осигуряват успешното изпълнение на мисии, независимо от опитите на противника да възпрепятства работата на системата.

Благодарение на голямата си товароподемност, модулната конструкция и интеграцията на AI, VATAG показва намерението на Украйна да надгради традиционните наземни дронове и да ги превърне в пълноценни роботизирани бойни платформи. Системата е предназначена да подпомага леката пехота, логистични и специализирани части, предоставяйки едновременно огнева мощ и поддръжка в оспорвани зони.

Появата на VATAG идва в момент, когато автономните системи все повече оформят съвременното военно планиране – особено в среди, където оцеляването и намаляването на риска за личния състав са от решаващо значение.

Руски инженери разработиха нова безпилотна наземна платформа „Дронобус“

🇷🇺 Руски инженери са разработили нова безпилотна наземна платформа, предназначена за доставка и изстрелване на дронове чрез оптична връзка за управление, съобщава Научно-техническия център (НТЦ) „Корней“.

Системата, представена на форума „Безпилотни системи: Технологии на бъдещето“, има за цел да разшири оперативната гъвкавост в среди с интензивна електронна война.

Платформата, известна като „Дронобус“, интегрира софтуерен и хардуерен пакет, който предоставя възможност да транспортира и изстрелва безпилотни летателни апарати без да разчита на контрол по радиоканал. Вместо това, както платформата, така и дроновете се управляват с оптична връзка, което намалява податливостта към заглушаване.

Според създателя, безпилотното превозно средство може да измине до 10 км, преди да разположи дроновете си, които след това могат да оперират на разстояния до 15 км от точката на изстрелване.

Освен за разполагане на дронове, платформата може да транспортира товари с тегло до 150 кг. Проектирана е за целогодишна работа и е способна да функционира при температури от -20°C до +40°C.

„Роботизираният хардуерно-софтуерен комплекс Дронобус е предназначен за доставка и изстрелване на безпилотни летателни апарати с оптична комуникация или за доставка на товари с тегло под 150 кг“, се посочва в изявление на производителя, цитирано от ТАСС.

Използването на оптична връзка в операциите с дронове не е ново, но интегрирането й в мобилна наземна система за изстрелване може да предложи предимства в среди, наситени с електронна война. Поддържането на кабелна връзка за управление както на превозното средство, така и на дроновете може да избегне някои от уязвимостите, които тормозят руските и украинските операции в настоящия конфликт, където подправянето на GPS и честотно заглушаване са станали рутина.

Въоръжените сили на Украйна извършиха наземна атака изцяло с дронове без разполагане на пехота.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинските въоръжени сили извършиха наземна атака без разполагане на пехота, разчитайки за първи път единствено на безпилотни системи – сухопътни превозни средства (UGV) и летателни апарати от първо лице (FPV).

Революционна по своята същност, операцията беше извършена в близост до Липци в Харковска област, се посочва в прессъобщение на 13-та бригада за оперативно назначение „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна.

В нападението участваха десетки роботизирани системи, оборудвани с картечници, използвани за обстрел на руски позиции. UGV също така изпълняваха важни инженерни задачи, като поставяне и разминиране в оперативната зона.

Говорителят на украинската бригада, участваща в операциите в Харковска област, потвърди успеха на операцията. „Украинските сили проведоха атаката с десетки безпилотни сухопътни превозни средства, оборудвани с картечници, и успешно унищожиха руски позиции по време на атаката“, каза говорителят.

Това бележи един от първите случаи в човешката история, когато операция в рамките на въоръжен конфликт разчита изцяло на роботизирани системи за сухопътно настъпление, демонстрирайки своя ангажимент да използва напреднали технологии в отбранителните си усилия.

Нарастващото упование на Украйна на роботиката е част от по-широката стратегия за справяне с ограниченията в личния състав за разлика от подхода на Русия, характеризиран с високите нива на жертви и масирани щурмови операции. Украински официални лица често подчертават ключовото значение на асиметричната война и технологичните иновации за компенсиране на тези различия.

Украйна разчита все повече на роботиката, за да постигне паритет с огромния брой руски войски. Този подход е предназначен да противодейства на тяхната тактика, която масово сравняват руските на нападенията на човешка вълна от Корейската война и Втората световна война.

Русия представи първата роботизирана 120-милиметрова самоходна минометна система.

🇷🇺 На отбранителното изложение Армия-2024, проведено по-рано този месец в Русия, беше показана първата по рода си самоходна артилерийска система, базирана на платформата за безпилотни наземни превозни средства Quadriga UGV. Въоръжена със 120-милиметрова минохвъргачка 2B11, тя маркира нова епоха в способностите на автономното бойно поле.

Въоръжена с миномет 2B11, системата е проектирана с основна цел да подобри ефективността на бойното поле чрез осигуряване на мощен минометен огън, като същевременно осигурява висока мобилност и стелт характеристики. Интегрирането на 120-милиметров миномет ѝ позволява от разстояние да унищожава и неутрализира ефективно вражески персонал, укрепления и огнева мощ. Тази безпилотна система предлага значително предимство по отношение на намаляване на рисковете сред живата сила, тъй като работи автономно или дистанционно, в зависимост от изискванията на мисията.

Quadriga UGV е изградена върху здраво колесно шаси 4x4, специално проектирано да се справя с неравни терени и да поддържа стабилност при бойни условия. Монтираният на нея миномет има максимален обсег на стрелба от 7 км, осигурявайки значително покритие на бойното поле. Една от забележителните характеристики на тази система е способността ѝ за бързо разгръщане; тя може да премине от маршируваща позиция в състояние на бойна готовност само за 2 минути и обратно, осигурявайки бързи времена за реакция в динамични бойни ситуации.

Що се отнася до огневата мощ, минометът 2B11 може да изстреля до 10 изстрела в минута, което го превръща в страхотен инструмент за продължителна бомбардировка. Системата носи общо 16 минохвъргачни снаряда, което позволява многобройни сблъсъци, преди да се наложи снабдяване. Товароносимостта на системата е проектирана да поддържа това натоварване с боеприпаси, както и всяко допълнително оборудване, необходимо за конкретната операция.

Системата е способна да измине до 800 километра с едно зареждане – значителен пробег, който подчертава мобилността на системата и експлоатационната ѝ издръжливост. Въпреки своята мощност и натоварване, тя може да постигне максимална скорост от 30 километра в час, което улеснява бързото ѝ препозициониране през бойното поле. Тази скорост, съчетана с ниския шум на превозното средство, гарантира, че тя може да се движи между огневи позиции с минимален риск от откриване – решаващ фактор в съвременната война, където стелтът и изненадата често са решаващи.

Въвеждането на самоходната минохвъргачна система Quadriga UGV бележи значителна стъпка напред в развитието на руската военна роботика. Чрез интегрирането на усъвършенствани безпилотни системи наред с традиционната артилерия, Русия поставя нов стандарт за това как сухопътните сили могат да действат в украинския конфликт. Автономният характер на системата намалява риска за човешкия живот и позволява провеждането на операции в опасни среди, където традиционните пилотирани превозни средства биха били изложени на значителен риск.

Военни анализатори предполагат, че тази система може да служи като умножител на силата, осигурявайки критична огнева подкрепа в сценарии, при които конвенционалните минохвъргачни екипи биха били уязвими. Способността ѝ да работи самостоятелно за продължителен период от време, съчетана с възможностите ѝ за бързо разгръщане, я позиционира като ключов актив както в отбранителни, така и в нападателни операции.

Докато глобалните военни сили продължават да изследват интегрирането на роботиката в техните въоръжени сили, въвеждането на самоходната минохвъргачка на Quadriga подчертава желанието на Русия да запази предимството си в безпилотните военни технологии. С течение на времето ще станем свидетели на още редица такива иновации, мотивирани от стремежа на въоръжените сили да балансират огневата мощ, мобилността и безопасността на своя персонал във все по-сложните оперативни среди, предлагани от съвременното бойно поле.

Украйна тайно напредва с разработването на своята „армия от роботи“.

Произведено в Украйна безпилотно сухопътно превозно средство (UGV).
📸 Снимка: Заместник-министър на цифровата трансформация на Украйна

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украйна тайно напредва с планираното разработване на своята „армия от роботи“, която смята да използва, за да получи тактическо предимство на бойното поле срещу Русия.

Съобщава се, че около 250 местни отбранителни фирми са започнали да създават машини-убийци и безпилотни платформи за медицинска евакуация за използване от силите на Киев на фронтовата линия. Някои от фирмите превърнаха изоставени складове в свои централи, докато други използват тайни места, които обикновено приличат на автосервизи.

През август 2023 г. украинското правителство изрази намерението си да изгради „армия от роботи“, след като видя успеха на своята армия от дронове.

Украинският предприемач Андрий Денисенко управлява стартъп, който произвежда безпилотно наземно превозно средство (UGV) с размерите на автомобил, наречено Odyssey. Компанията му може да произведе средно по един UGV на всеки четири дни, като цената е около 35 000 щатски долара.

С тегло от 800 килограма, Odyssey прилича на малък танк без кула с колела върху вериги. Той може да измине до 30 километра с едно зареждане и да бъде оборудван с тежка картечница с дистанционно управление за подпомагане на бойни мисии, а може да служи и като платформа за спасяване и снабдяване.

„Ние се борим с огромна страна и те нямат никакви ограничения на ресурсите. Разбираме, че не можем да прекараме много човешки животи“, каза Денисенко. „Войната е математика.“

Очевидният успех на роботизираните системи в продължаващата война между Русия и Украйна подхрани разпространението на стартъп фирми за отбранителни технологии.

По-рано тази година министерството на отбраната на Киев заяви, че производството на дронове в страната е нараснало, след като повече от 200 компании са се включили в сектора през изминалата 2023 г.

Същото постижение се очаква в UGV сектора и през тази година, особено след като украинската армия ускори разполагането на военни роботизирани платформи.

Rheinmetall ще достави на Япония първия си флот от автономни превозни средства

🇩🇪🤝🇯🇵 Rheinmetall проправя пътя за автономните безпилотни наземни превозни средства (UGV) в Япония, след като получи многомилионен договор от името на японското Министерство на отбраната.

Произведените от Rheinmetall безпилотни превозни средства Mission Master SP се очаква да бъдат доставени в началото на следващата година за тестване. Всеки от тези компактни електрически UGV ще бъде оборудван с различни модули за полезен товар, включително товар, наблюдение и оръжейна станция с дистанционно управление. Договорът включва и дългосрочна програма за поддръжка и обучение, както и резервни части.

Rheinmetall ще достави UGV в сътрудничество с главния изпълнител Marubeni Aerospace, голям японски бизнес конгломерат, който ще бъде обучен от Rheinmetall да предлага местна подкрепа на Японските сухопътни сили за самоотбрана.

Rheinmetall Mission Master SP

Rheinmetall Mission Master SP е напълно електрически, компактен UGV, който е проектиран да изпълнява автономно мисии като предна и последна миля за снабдяване, безшумни операции за наблюдение и превози на леки полезни товари, включително секционни сензори и оръжейни системи. Превозното средство може да бъде теглено или разгърнато с парашут за изпълнение на мисии в труднодостъпни терени и оборудвано с вериги за подобряване на мобилността в дълбок сняг и кал – идеална характеристика за страни с екстремен климат като Япония.

Mission Master SP беше първият UGV, разработен от Rheinmetall Canada през 2017 г. и оттогава беше разгърнат по време на множество живи военни учения от сухопътните сили, включително германската, американската, кралската холандска и полската армия. Различни партньори от НАТО, като Обединеното кралство и САЩ, също са придобили този UGV.

Автономни решения за модерното бойно поле

Подобно на други платформи от фамилията Rheinmetall Mission Master, превозното средство SP се задвижва от Rheinmetall PATH: навигационна система, задвижвана от AI, която може да бъде инсталирана на всяко превозно средство. Този агностичен пакет от усъвършенствани сензори и алгоритми за възприемане позволява на превозните средства Mission Master да навигират автономно през предизвикателни среди.

„Тъй като международното напрежение продължава да нараства, все повече и повече държави търсят автономни решения, за да поддържат конкурентно предимство и да се подготвят за модерното бойно поле. Нашите превозни средства Mission Master, оборудвани с нашия PATH A-kit, се представиха добре в множество международни изпитания през последните години. Този опит ни позволи да усъвършенстваме нашата технология и да се превърнем в международно признат център за върхови постижения в областта на UGV”, заяви Пиетро Мацеи, президент и главен изпълнителен директор на Rheinmetall Canada Inc.

Наземните дронове: Следващия епизод на безпилотната война в Украйна.

Руски войник тества наземен дрон в района на Донецк, Украйна през февруари 2024 г.
📸 Снимка: Dmitry Yagodkin/TASS

🇺🇦⚔️🇷🇺 Съвременното бойно поле е трансформирано от дронове във въздуха и в открито море, а сега по всичко изглежда, че Русия и Киев са на прага на разполагането и на голям брой наземни дронове в зоната на активни бойни действия, пише в своя статия за RFE/RL новозеландската фотографка Амос Чапъл.

Скорошно видео улови степента, до която безпилотните апарати са трансформирали начина на водене на сражения в съвременния свят. Клипът показва два руски наземни дрона, въоръжени с гранатомети, които биват унищожени от украински въздушни дронове, докато всичко това бива запечатано на видео от разузнавателен дрон, кръжащ наблизо.

Това е един от няколкото публикувани през последните седмици кадри, показващи безпилотни наземни превозни средства (UGV). В други клипове, наземен дрон изстрелва залпове от трасиращи куршуми по руска позиция, а колесен дрон тип "камикадзе" превозва масивно взривно устройство по открит терен, преди да го детонира под мост в контролирана от Русия територия.

Наталия Кушнерска, ръководител на Brave1, украинска правителствена организация, занимаваща се с внедряването на иновации в отбранителната индустрия и въоръжените сили, каза пред RFE/RL, че разработването на наземни роботи се е превърнало в е един от основните приоритети на организацията й, която си е поставила за цел степена на развитие на наземните дронове да настигне тази на останалите безпилотни системи.

Brave1, казва тя, има повече от 200 дизайна на безпилотни наземни превозни средства (UGV), представени на тяхната платформа, 50 от които вече са тествани.

Британски войници във Франция стоят сред пленени германски машини с дистанционно управление "Голиат" по време на битката за Нормандия през 1944 г.
📸 Снимка: Public Domain

Наземните дронове са използвани за първи път в битка от СССР по време на нахлуването му във Финландия през 1939 г, по-известно като “Зимната война”. Съветските “телетанкове” са конвенционални танкове, оборудвани със система за радиоуправление. По това време превозните средства са ограничени от необходимостта да бъдат управлявани от разстояние без наличието на постоянно видео наблюдение. Съобщава се, че съветските телетанкове са били използвани за последно в битка през 1942 г. по време на Втората световна война.

В същия период, на въоръжение в германската армия влиза наземен дрон-камикадзе, наречен Голиат. Превозното средство с размерите на броня на автомобил се управлява дистанционно чрез своеобразен джойстик, свързан с него посредством 650-метров трижилен кабел, навит на барабан в задното му отделение. В зависимост от модела, може да носи 60 или 100 кг силно експлозивен заряд, и е предназначен за различни видове мисии като унищожаване на танкове, разрушаване на плътни пехотни формации или разрушаване на сгради или мостове. Голиатите са превозни средства за еднократна употреба, които се унищожават при детонацията на бойната им глава. По време на Втората световна война са произведени хиляди бройки, но в крайна сметка се оказват твърде бавни и неефективни и бързо биват снети от въоръжение.

Наземно безпилотно превозно средство Уран-9, видяно в Русия през април 2022 г.
📸 Снимка: Anton Novoderezhkin/TASS

След Втората световна война са правени многобройни опити за съживяване на концепцията за боен наземен дрон, но без особен успех. Руският безпилотен танк Уран-9 е използван в битка по време на гражданската война в Сирия през 2018 г., но според съобщенията се е представил толкова зле, че на системата й е необходимо поне десетилетие за подобрения и корекции преди да бъде готова за реални бойни дествия. Машината все още не е използвана в Украйна.

Безпилотна минна машина по време на изпитания в Белгородска област на Русия през април 2024 г.
📸 Снимка: Tatyana Simonenkova/TASS

Майкъл Бойл, доцент от университета Рътгерс в Ню Джърси и автор на книга за войната с дронове, обясни пред RFE/RL, че има няколко причини, поради които бойните наземни дронове се развиват значително по-бавно.

„Първият е теренът“, каза той. Докато въздушните дронове обикновено могат да летят свободно като птиците, а морските дронове също се движат без особени препятствия, наземните дронове „трябва да могат да се движат бързо по неравни повърхности, за да изпълнят задачата си и да го правят под непрестанен обстрел в оспорвани райони, където се водят активни бойни действия“, обясни Бойл.

Елементарни препятствия като ров или намотки от бодлива тел, които един войник може лесно да прескочи, все още представляват непроходима бариера за голяма част от наземните дронове.

Бойни наземни дронове, разработени от украинската платформа Brave1.
📸 Снимка: Brave1

Другият ключов фактор е цената.

„Разработването на наземно превозно средство, което може да работи дистанционно по неравен терен и да бъде интегрирано с други военни части, е скъпо“, каза Бойл.

Докато въздушните дронове-камикадзе, струващи няколкостотин долара, рутинно се изпращат на еднопосочни мисии, наземните дронове, големи и достатъчно напреднали, за да се движат по остри бойни полета, „като цяло не са за еднократна употреба“, допълни той.

Тестове на товароносимо наземно безпилотно превозно средство.
📸 Снимка: Brave1

Експертът по дронове добави, че „комуникационната инфраструктура трябва да бъде особено сигурна, поне докато цената им не стане по-достъпна. Само по себе, това също представлява бариера за по-масовото им навлизане“.

Кушнерска сподели, че най-обещаващият от наземните проекти на дронове, които Brave1 тества, е превозно средство, предназначено да транспортира ранени от бойното поле.

Тестове на наземен дрон за евакуация на ранени войници от бойното поле.
📸 Снимка: Brave1

„Комуникацията с военните ни показа, че защитниците понасят много от загубите си по време на евакуацията на ранените“, казва тя.

Тя казва, че дистанционно управлявано или автономно превозно средство може да заеме мястото на трима до шестима войници, необходими за пренасянето на ранен войник далеч от фронтовата линия.

„До края на 2024 г. очакваме този UGV да стане неизменна част от работата на нашите военни.“

Русия увеличава използването на безпилотни наземни превозни средства (UGV) в Украйна

🇷🇺⚔️🇺🇦 В забележителна промяна в тактиката на бойното поле, руските сили засилват използването на безпилотни наземни превозни средства (UGV) в продължаващите бойни действия в Донецка област, сигнализирайки за значителна технологична и тактическа еволюция.

Институтът за изучаване на войната (ISW) докладва на 30 март 2024 г. разполагането на тези модерни системи в ожесточените боеве в района на село Бердичи, намиращо се на 7 километра северозападно от Авдиевка и по посока на Бахмут, отбелязвайки ключов момент в провеждането на военни действия в Източна Украйна.

Руски и украински източници публикуваха кадри от 29 и 30 март 2024 г., показващи сблъсъци на украинската армия с руски UGV. Тези безпилотни превозни средства, някои оборудвани със системи за гранатомет AGS-17, способни да отприщят опустошителен бараж от 50 до 400 гранати в минута, подчертават нарастващото значение на роботизираните системи в съвременната война. Такива способности предлагат поглед към бъдещето на бойните операции, където безпилотните системи могат да играят все по-централна роля.

Допълнителни кадри, разпространени от руски източници, изобразяват различни малки колесни и верижни дронове, работещи по неопределени направления от фронта. Самуел Бендет, експерт от Центъра за военноморски анализи (CNA), оцени тези UGV като многофункционални, участващи в операции за разузнаване, наблюдение и разузнаване (ISR), логистична подкрепа, евакуации на персонал и дори директни бойни роли. Това разнообразно използване на безпилотни системи подчертава тяхната стратегическа стойност за повишаване на оперативната гъвкавост и намаляване на риска за човешкия живот на бойното поле.

В динамичния пейзаж на военните технологии, напредъкът на Русия в безпилотните наземни превозни средства (UGV) подчертава стратегическия завой към интегрирането на най-съвременните технологии в нейните защитни механизми. Разработването и внедряването на тези UGV означава съгласувани усилия за подобряване на оперативната ефективност и защита на персонала.

Вариант на Нерехта UGV, въоръжен с голямокалибрена картечница с лентово подаване за патрона KORD - 12,7 мм.
📸 Снимка: агенция ТАСС

UGV Нерехта представлява по-малка, многофункционална платформа, тествана в Сирия, демонстрирайки възможностите си за огнева поддръжка, разузнаване и като превозно средство за логистична поддръжка. Тази система с активиран AI насочва към експериментирането на Русия с автономни способности в реални бойни сценарии, предоставяйки ценна представа за приложението на роботиката на бойното поле.

Уран-9 UGV по време на тестове.
📸 Снимка: Министерство на отбраната на Руската федерация

Друга значима разработка е Уран-9, представен на Международния военно-технически форум "Армия-2016" от АО 766 УПТК. Това многофункционално бойно превозно средство е предназначено за дистанционно разузнаване и огнева поддръжка, особено в сценарии на градска война. Оборудван с набор от сензори и оръжия, Уран-9 има за цел да подобри ефективността на пехотния отряд, като същевременно предлага максимална защита, включвайки въоръжение като противотанкови управляеми ракети, автоматично оръдие и картечница.

Изглед отпред на верижната версия на Маркер UGV.
📸 Снимка: РИА Новости

Роботизираното превозно средство Маркер допълнително илюстрира стремежа на Русия към напреднали автономни системи. Разработен от Андроидна Техника по поръчка на руския Фонд за перспективни изследвания, "Маркер" предлага усъвършенствано автономно шофиране и базирани на AI възможности за разпознаване на обекти, насочени към разузнаване и неутрализиране на вражески цели. Развитието му означава преминаване към многофункционални роботизирани платформи, адаптивни към различни военни роли.

Многофункционална роботизирана система за разминиране "Уран-6" по време на международното военно-техническо изложение "Армия", провеждащо се всяка година в парк "Патриот" край Москва.
📸 Снимка: Wikimedia Commons

В допълнение към бойните роли, Русия също се фокусира върху UGV за поддръжка и операции по безопасност. Уран-6 е специализиран в разминирането, като предоставя по-безопасна алтернатива на ръчните методи за разминиране и подчертава използването на роботика за опасни задачи.

Междувременно Уран-14 е предназначен за гасене на пожари в зони на бойни действия или други инциденти и е способен да работи в среда с висок риск. Тези превозни средства илюстрират многостранния подход на руската армия за използване на безпилотни системи не само за директен бой, но и за критични поддържащи роли, които допринасят за оперативната безопасност и устойчивост.

Уран-14 е предназначен за гасене на пожари в бойни условия, но може да се използва и като разузнавателна машина, машина за разминиране и булдозер.
📸 Снимка: Wikimedia Commons

Включването на UGV в бойните операции на руските сили в Украйна е не само доказателство за развиващия се характер на войната, но и ясен призив към Съединените щати и съюзниците им от НАТО да следят отблизо тези развития. Разбирането на внедряването и ефективността на такива технологии в настоящите конфликти е наложително за разработването на стратегии и способности, които ще определят бъдещето на военните ангажименти. Бойното поле в Украйна бързо се превръща в полигон за изпитания на следващо поколение военни технологии, предлагайки критична представа за характеристиките на бъдещата война.

Докато конфликтът в Украйна продължава, последиците от този технологичен напредък се простират отвъд непосредствените тактически предимства. Те поставят сложни предизвикателства и възможности за военните стратези и отбранителните технолози по целия свят. Международната отбранителна общност е призована да проучи внимателно тази развиваща се динамика, за да предвиди бъдещите тенденции във военните действия и да се подготви за пейзаж, доминиран все повече от безпилотни и автономни системи.