Най-малко 19 загинали и над 70 ранени при две атаки в Колумбия

🇨🇴 Най-малко 19 души загинаха, а повече от 70 бяха ранени в две отделни атаки в Колумбия в четвъртък, след като полицейски хеликоптер беше свален с FPV дрон от бунтовници на Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC) в департамент Антиокия, а камион-бомба избухна пред централната военновъздушна база в Кали, Вале дел Каука.

В североизточната част на Антиокия американски хеликоптер Black Hawk UH-60 на дирекцията за борба с наркотиците на Националната полиция се разби в селски район между общините Анори и Амалфи. Летателният апарат е предоставял въздушна подкрепа за екипи за ръчно изкореняване на кока, когато беше ударено от дрон, носещ експлозиви, съобщи полицията.

13 полицейски служители, които са се намирали в хеликоптера, са загинали. Инцидентът се е случил в юрисдикцията на Лос Торос, където властите съобщиха, че въоръжени групирови са атакували наземен екип за изкореняване с импровизирани минохвъргачки и леко стрелково оръжие, след което са атакували опашния ротор на хеликоптера с дрон, което го е накарало да се разбие.

Губернаторът на Антиокия Андрес Хулиан Рендън потвърди атаката в изявление на X: „Скъпи сънародници, това е така наречената „пълна мирна политика“ на Петро. Броят на жертвите все още не е ясен. Активирахме болничната мрежа и следим тези болезнени новини за демокрацията и за нашите въоръжени сили. В този район действат дисиденти от FARC и Клана дел Голфо“, пише той.

Разузнавателни доклади приписват атаката на 36-ия фронт на дисидентите от FARC. Смята се, че командири с псевдонимите „Мануелито“ и „Гуарачо“ ръководят групата в департамента, заедно с други двама, известни като „Гилермино“ и „Барбадо“. Властите заявиха, че това е първи случай с използване на дрон за сваляне на полицейски хеликоптер в региона, въпреки че сходни инциденти са се случвали в департаментите Каука и Норте де Сантандер.

Няколко часа по-късно в Кали камион, натоварен с цилиндрични бомби, взриви входа на авиобаза „Марко Фидел Суарес“, убивайки шестима цивилни, сред които деветгодишно дете, и ранявайки десетки случайни минувачи.

Експлозията се случи в 12:50 ч. в оживен район с магазини и супермаркети, които претърпяха значителни щети по инфраструктурата. Второ превозно средство, забелязано близо до базата и също натоварено с импровизирани цилиндри, не е успяло да се взриви, според предварителните доклади. „Този терористичен акт беше насочен директно срещу цивилните и мъжете и жените, които служат на Колумбия,“ заявиха от военновъздушните сили в официално изявление, което допълва, че разследванията са в ход.

Кметът на Кали Алехандро Едер заяви, че спешните служби са изпратени незабавно, за да лекуват ранените и да обезопасят района. Той обяви награда от 400 милиона колумбийски песос (100 000 щатски долара) за информация за нападателите. В търговската зона бяха изпратени подкрепления, които да предотвратят допълнителни инциденти.

Военни служители заявиха, че бомбеният атентат може да е отмъщение от дисидентите на FARC заради предишни операции в каньона Микай – ключов коридор за трафик на наркотици в югозападната част на страната.

Кали, третият по големина град в Колумбия, е свидетел на ескалация на атаките през тази година. На 10 юни три почти едновременни експлозии насочиха вниманието към полицейски постове и квартали, ранявайки повече от 70 души. Тези инциденти бяха приписани на фронта „Хайме Мартинес“, друга фракция на дисидентите от FARC.

Бомбеният атентат в четвъртък предизвика бързи политически реакции. Опозиционният сенатор Мария Фернанда Кабал от партията „Центро Демократико“, родом от Кали, отправи остър упрек към президента Густаво: „Колумбийците не се нуждаят от вашите извинения или теории. Днес петима души бяха убити с кола-бомба в Кали и осем полицейски служители с дрон в Амалфи. Това не е реакция, а необуздан тероризъм, а Вие гледате настрани. Ваш дълг е да защитите страната, а не да оправдавате престъпниците.“

Кметът на Богота Карлос Фернандо Галан отправи призив към националното правителство за преоцена на президентската политика за пълен мир. „Ситуацията изисква решителни действия и ясни заповеди за преследване на престъпниците и изправянето им пред правосъдието“, каза той. Богота засилва полицейското си присъствие в резултат на събитията в Кали.

Седем болници в града останаха в повишена готовност късно в четвъртък, докато продължаваха да идват жертви, а силите за сигурност работиха за възстановяване на останките на офицери и предоставяне на медицинска помощ на ранените.

Властите предупредиха, че броят на жертвите може да скочи, докато разследванията продължават в Антиокия и Кали.

Бунтовници в Мианмар атакуваха флотилия на хунтата, потопиха кораб с доставки.

🇲🇲 Бунтовници потопиха военно-транспортен кораб и повредиха два други в нападение срещу флотилия на хунтата в Мианмар, придвижваща се по участък от река Иравади в окръг Мандалей.

Флотилията от пет лодки и седем товарни кораба, превозващи оръжия и подкрепления, е отплавала от кей Гау Уейн в град Мандалай миналия четвъртък под въздушен ескорт, насочвайки се към Бамо в щата Качин.

Народните отбранителни сили на Мандалай (MDY-PDF) заявиха, че атаката е извършена от позиции на брега на реката в общините Мадая, Сингу и Табейккйин.

„Кораб, превозващ храна и муниции, беше потопен в реката между общините Сингу и Табейккйин“, съобщи говорителят на MDY-PDF Ко Озмънд.По думите му, бунтовниците са били обстрелвани от флотилията, както и от китайски хеликоптери Y-12 и руски Ми-35.

Жертвите от атаката все още не са потвърдени.

Отбранителните сили на Мандалай пуснаха видео, на което се вижда как флотилията е атакувана с безоткатни оръдия, картечници и дронове.

Въздушен удар от ескорта на флотилията е убил 19 цивилни и един боец от съпротивата в община Уетлет, регион Сагаинг, в петък, според доклади в местни медии.

Хунтата разчита все повече на река Иравади за логистичен маршрут, след като загуби контрола над повечето сухопътни маршрути в района, и изпраща военноморски конвои нагоре по реката към град Бамо, който се намира под обсада от Армията за независимост на Качин и съюзниците ѝ от миналия декември.

Пострадалата флотилия е забелязана за последно в събота близо до село Малел в община Канбалу, регион Сагаинг – все още на повече от 250 км от град Бамо, щат Качин.

Във вторник хунтата е изпратила два патрулни кораба и два транспортни съда от Мандалай, за да подсили флотилията, докато тя се придвижваше през контролирана от съпротивата територия.

Индийската армия нанесе изненадващ удар срещу бунтовнически лагери в Мианмар.

🇮🇳🇲🇲 Индийската армия нанесе масиран удар с безпилотни самолети по бунтовнически лагери на Обединения освободителен фронт на Асам (ULFA-I) и Националния социалистически съвет на Нагаланд (NSCN-K), разположени дълбоко в региона Сагайн в съседен Мианмар.

Според служители на отбраната, повече от 150 дрона са били разгърнати в една от най-мащабните и прецизни трансгранични операции в последните години, проведена между 2 и 4 часа тази сутрин.

Операцията е била насочена към известни убежища на бунтовниците в Уактам Басти (сред които лагер 779) и Хоят Басти, където се намира Щабът на Източното командване (ECHQ) на ULFA-I. Смята се, че ударите са били изпълнени в тясна координация с военната хунта в Мианмар, като са използвани безпилотни самолети, произведени в Израел и Франция. Целта на удара е бил коридор между Лонгва на границата Нагаланд-Мианмар и прохода Пангсу на границата Аруначал Прадеш-Мианмар, често използван от бунтовнически групи.

ULFA-I призна за големи загуби, индийските военни мълчат

Въпреки мащабите на операцията, индийската армия запазва мълчание. В отговор на запитване от India Today, говорител на Отдела за връзки с обществеността заяви, че не разполага с информация за такава операция. Други източници от отбраната заявиха пред The Hindu, че „индийската армия не е провеждала такава операция“.

ULFA-I обаче излезе с официално изявление на асамски език, потвърждаващо атаките, в което се посочва, че е понесла значителни загуби в редиците си. Ударът е ликвидирал генерал-майор Наян Асом, ключов военен стратег и началник на щаба на Източното командване в Хоят Басти. ULFA-I твърди още, че докато са извършвали последните ритуали за загиналия, повторна атака ликвидира други двама висши командири на бунтовниците – бригадир Ганеш Асом и полковник Прадип Асом. Освен това групировката съобщава и за 19 ранени бойци.

Непотвърдени доклади предполагат, че освен ULFA-I, мишена на атаката са били също лагерите на бунтовнически групировки като NSCN-Khaplang и PLA, които също понасят тежки загуби в личен състав.

Контекст и обвинения

Безпрецедентният удар идва на фона на рязко покачване на активността на бунтовническите групи в североизточна Индия. Източници от разузнаването твърдят, че след януари 2025 г. пакистанското разузнаване ISI оказва активна подкрепа на ULFA-I, като се твърди, че на 23 януари е проведена среща между бунтовническия лидер Пареш Баруа и пакистански агенти в Читагонг, последвана от доставки на оръжие. Освен това източници на терен твърдят, че няколко хранителни компании от Бангладеш финансират и снабдяват тайно бунтовниците на ULFA-I.

На 26 януари групировката пое отговорност за две експлозии с ниска интензивност в Гувахати в щата Асам, описвайки ги като форма на протест срещу честванията на Деня на републиката на Индия.

Главният министър на Асам Химанта Бисва Сарма, уточни, че полицията на щата не е участвала в операцията, а ударите не са нанесени от територията му, а също така заяви, че очаква официално изявление от индийската армия.

Експерти по сигурността описват ударите като очевиден сигнал за подновения натиск на Индия в борбата срещу бунтовниците, които по традиция използват гъстата джунгла покрай границата с Мианмар като оперативно убежище.

Към момента на изготвяне на този доклад няма официален коментар от Министерството на отбраната на Индия или от правителството на Мианмар.

В своето изявление ULFA-I обвини индийските власти, че със заповедта за нанасяне на удари са опитали да „подкопаят процеса за започване на смислени дискусии“.

Централноафриканска република: Двама бунтовнически лидери разпуснаха въоръжените си движения

Военнослужещ от Руанда, слязъл от военно-транспортен самолет C-17 Globemaster III на ВВС на САЩ край препълнен бежански лагер на международно летище Банги М'Поко, 19 януари 2014 г.
📸 Снимка: Ryan Crane/U.S. Air Force

🇨🇫🕊️Двама видни бунтовнически лидери в Централноафриканската република (ЦАР) обявиха разпускането на своите въоръжени групировки в четвъртък в столицата Банги, поемайки своя ангажимент да се присъединят към процеса на мир и помирение в страната, според изявление, публикувано от Министерството на съобщенията и медиите.

По време на церемония, ръководена от президента на страната Фостен-Арканж Туадера, лидерът на „Съюза за мир в Централна Африка“ (UPC) Али Дарас и лидерът на „Завръщане, възстановяване и рехабилитация“ (3R) Сембе Бобо сложиха оръжие и се ангажираха да работят за установяването на траен мир в страната.

„В името на нашето движение 3R ние сме тук, за да отговорим на призива за мир, ангажираме се да спазваме това споразумение за върховния интерес на нацията. Уверявам ви, че ще спазвам всички ангажименти, които съм поел“, заяви Бобо.

Дарас направи сходно обещание и призова правителството на страната да стори същото. Той настоя за спазване на гаранциите за сигурност, включване на групировките, подписали споразумението, в управлението на обществените дела и интегриране на техните бойци в плановете за реинтеграция и развитие на общността.

Цивилни и военнослужещи върху руски бронетранспортьор по улиците на столицата Банги.
📸 Снимка: Camille Laffont/AFP via Getty Images

Разоръжаване и рехабилитация

Съобщението идва след мирните споразумения, подписани през април между правителството на ЦАР и бунтовническите фракции в съседен Чад, който беше медиатор в преговорите. Туадера заяви, че жестът на бунтовническите лидери е дал „най-добрата надежда“ на страната. „Призовах всички лидери и бойци от въоръжените групи да се придържат твърдо към мирния процес с оглед на участието в развитието на нашето скъпо отечество“, каза той по време на събитието.

UPC и 3R бяха сред петте бунтовнически групи, които основаха Коалицията на патриотите за промяна (CPC) през 2020 г. с цел сваляне на Туадера след преизбирането му за втори мандат. CPC се ръководи от бившия президент на ЦАР Франсоа Бозизе, който в момента е в изгнание.

Страната беше обхваната от насилие, след като коалиция от преобладаващо мюсюлмански бунтовници в северната част на страната, известна като Селека или „Алианс“ на езика санго, завзе властта през март 2013 г. след свалянето на президента Франсоа Бозизе. Тяхното господство доведе до появата на съпротива от страна на християнски милиции анти-балака. ООН стартира мироопазващата операция Минуска през 2014 г.

Туадера беше избран през 2015 г. и преизбран през 2020 г., но големи части от страната останаха под контрола на въоръжени групировки. През февруари 2019 г. Банги подписа Политическото споразумение за мир и помирение в Централноафриканската република (APPR-RCA) в Хартум заедно с 14 въоръжени групи, но опитите за интегрирането на фракциите в държавните структури се провалиха и основните от тях се оттеглиха от сделката.

Споразумението беше подновено след продължителни преговори с участието на правителството на страната и фракциите 3R и UPC, с посредничество от президента на Чад Махамат Идрис Деби Итно, и подписано на 19 април 2025 г. То описва подробен процес за включване на бунтовниците в армията и силите за сигурност.

Бойци от UPC и 3R вече бяха преместени в пет кантонни пункта в крепости на бунтовниците в източната и северозападната част на страната и бяха регистрирани. След това те ще бъдат разоръжени. Бивши бунтовници, сметнати за годни за служба, ще започнат обучение с оглед на включването им към въоръжените сили на страната, отбранителните сили и силите за сигурност, както беше обещано от правителството. Бойци, които са сметнати за негодни, ще се възползват от програмата за Разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (DDR).

Военнослужещи от въоръжените сили на ЦАР предприемат мерки за сигурност по време на молитва за Рамазан байрам в джамията Атик в столицата Банги, 28 юли 2014 г.
📸 Снимка: Nacer Talel/Anadolu Agency/Getty Images

„Последното споразумение не е признак на слабост“

Като посредник и гарант на споразумението от 19 април, Чад ще бъде отговорен за осигуряването на ефективното му прилагане. По време на церемонията в четвъртък, министърът на отбраната на Чад Исаха Малуа Джамус призова всички страни да останат верни на духа му. „Продължаващата нестабилност в Централноафриканската република може да дестабилизира Чад“, предупреди той, призовавайки всички страни да работят „ръка за ръка“.

Президентът Туадера призна усилията на всички. „Това последно споразумение не е признак на слабост“, подчерта той, изразявайки своето убеждение, че „диалогът ще допринесе за развитието на ЦАР“. Той повтори призивите за „незабавно прекратяване на бойните действия чрез примирие, постоянно отказване от използването на оръжия и насилие, и предаване на оръжията на властите в рамките на процеса на DDR“.

Властите в Банги водят преговори и с други бунтовнически движения, включително милициите анти-балака и Патриотичното движение за ЦАР (MPC), и двете от които изразиха желание да се присъединят отново към споразумението от 2019 г.

Бунтовници в Мианмар унищожиха армейски хеликоптер Ми-17 с помощта на FPV камикадзе дрон.

🇲🇲 Хеликоптер Ми-17 на военновъздушните сили на Мианмар беше поразен по време на мисия по снабдяване край град Бамо, където продължават ожесточените сражения между армията на хунтата и сепаратистки групировки.

Атаката е извършена с дрон камикадзе с изглед от първо лице (FPV), оборудван с взривна бойна глава и управляван посредством оптичен кабел – технология, добила популярност в Украйна заради нейната прецизност и трудното ѝ прехващане.

Mестни източници посочват, че операцията е дело на Армията за независимост на Качин (KIA), една от най-боеспособните въоръжени групи в северната част на страната. Засадата е била организирана в момент, когато правителствените сили са правили опит да доставят провизии на обсаденото 21-во командване по военни операции, което е напълно откъснато от достъп по земя. Единствен вариант да бъде достигнато остава въздушният транспорт, което превърна хеликоптерите в приоритетна цел за съпротивата.

Инцидентът се случва, когато два вертолета провеждат логистична мисия над оспорвана територия. Единият Ми-17 е улучен, което води до разбиването му в гориста местност. Вторият е принуден да извърши аварийно приземяване в покрайнините на Бамо. Няма потвърдена информация за жертви от втория екипаж.

Атаката напомня на добилия известност случай в Украйна, считан за прецедент в световен мащаб, при който FPV дрон свали хеликоптер в движение – демонстрация на новите възможности, които подобни евтини, но ефективни системи дават на различни въоръжени групи срещу редовните армии.

Въоръжените сили на Мианмар все още не са публикували официално изявление, но доказателства под формата на видео и разкази на очевидци потвърждават загубата на хеликоптер и принудително кацане на друг.

Използването на дронове с висока точност и разрушителна сила от страна е част от нарастващата стратегия на KAI за асиметрична война срещу режима. Подобни технологии поставят под сериозна заплаха въздушните операции на армията, особено на ниска надморска височина, както и в райони със затруднен контрол.

Гражданската война в Мианмар, предизвикана от военния преврат през 2021 г. продължава да върви към ескалация, като въоръжените групировки в страната все по-успешно прилагат нови технологии и тактики, за да се противопоставят на доминацията на хунтата.

Местните милиции под знамето „Уазалендо“ променят баланса в конфликта в източна ДР Конго.

🇨🇩 В източната част на Демократична република Конго терминът „Уазалендо“ (от суахили – „патриоти“) се е превърнал в неотменима част от местния речник, почти толкова широко разпространен, колкото и самите бойци в камуфлаж.

Става въпрос за местни паравоенни формирования, които си сътрудничат с редовната армия на страната (FARDC) в битката срещу бунтовниците от M23 – въоръжена група, която тероризира провинция Северно Киву от близо две години. От октомври 2023 г. насилието в региона рязко ескалира, а с нарастващия брой въоръжени бойци конфликтът навлезе в още по-опасна фаза.

„Преди и нас ни наричаха бунтовници. Днес вече сме Уазалендо и не се крием“, похвали се пред френското издание Le Monde боец от групата за самоотбрана Мазембе Майи-Майи.

Източно Конго е арена на многопластов конфликт, продължаващ близо три десетилетия, взел живота на около 6 милиона души и прогонил близо 7 милиона от домовете им, предизвиквайки една от най-големите вътрешни хуманитарни кризи в света.

Според доклад на Експертната група на ООН от декември 2023 г. повече 120 въоръжени групи действат в региона, но много от тях вече си сътрудничат с армията. Под знамето на Уазалендо, описвано като символ на „истинските патриоти“, те се опитват да легитимират своята дейност като се позиционират за евентуална бъдеща интеграция във FARDC.

Призивът към народа дойде още през ноември 2022 г., когато президентът Феликс Чисекеди прикани млади мъже и жени да се включат в „групи за бдителност“ в подкрепа на армията. Оттогава насам около 40 000 бойци са преминали обучение като част от Уазалендо.

„Това вече е лозунг, който всички използват“, казва християндемократичният кандидат от Северно Киву Кристиан Бадосе. „Властта превърна доктрината 'Уазалендо' в популистко послание.“

На 3 септември 2023 г. правителствен указ легализира присъствието на милиции в състава на FARDC. Така се формира анти-M23 коалиция, в която освен Уазалендо влизат и въоръжените сили на Бурунди, както и FDLR – хуту бунтовници, свързани с геноцида в Руанда през 1994 г.

Макар че армията на страната отрича официално партньорство с FDLR, анализатори на ООН са документирали, че към средата на декември 2023 г. на фронтовата линия са M23, подкрепяни от руандската армия, срещу FARDC, подпомагани от Уазалендо, FDLR, частни военни компании и войници от Бурунди.

Гражданското население страда най-много, тъй като е изправено пред произволни обстрели, отвличания и убийства, извършвани от всички страни в конфликта.

Докладът на ООН потвърждава сътрудничество между M23 и Твирванехо – група, действаща в Южно Киву в защита на местното тутси население. Това се усложнява допълнително от други въоръжени групи: CODECO и Zaire водят битки в провинция Итури; Нюатура, съюзник на FDLR, действа в Северно Киву, а близката до Ислямска държава групировка Allied Democratic Forces ескалира атаките си в Уганда.

Освен това конгоанската армия разчиташе на помощта на 1000 румънски наемници, които бяха обсадени и се предадоха на бунтовниците от M23 в Гома, столицата на провинция Северно Киву.

Експерти предупреждават, че правителството в Киншаса залага твърде много на военно решение и това крие сериозни рискове.

„Колкото повече армията и Уазалендо се хвърлят в сражения, толкова по-големи са загубите за цивилните. Киншаса има нужда от по-реалистична стратегия“, коментира Ричард Монкриф от Crisis Group пред Al Jazeera.

„Оръжието, дадено на Уазалендо, може в краткосрочен план да помогне срещу M23, но в дългосрочен – да засили самите милиции. Това е опасна игра“, заяви Дейвид Егеса, базиран в Кампала експерт по сигурността

Сирийските сили за сигурност с кампания на арести към бойци на Дивизия ал-Хамза.

🇸🇾 Сирийските сили за сигурност предприеха кампания на арести, насочена към протурската Сирийска национална армия и по-конкретно към бойци на 51-ва дивизия, наследила бившата бунтовническа фракция Дивизия ал-Хамза.

Последните две седмици бяха белязани от ескалация на напрежението между Хаят Тахрир ал-Шам и основния му съюзник в тази част от странат Ахрар ал-Шами и няколко фракции, влизащи в състава на Сирийската национална армия.

Напрежението възникна, след като водените от кюрди Сирийски демократични сили (SDF) отказаха да сложат оръжие, като вместо това изпратиха допълнителни подкрепления към позициите си в град Алепо и източните части на провинцията около Манбидж. Заедно с някои назначения на бивши про-Асад фигури на висши политически позиции.

В отговор Хамза отказа да сложи оръжие и предприе дейности по укрепване на своите позиции в Маре – градче, разположено в непосредствена близост до границата с Турция и основна крепост на въоръжената групировка.

„Службата за вътрешна сигурност ограби складовете за оръжие и боеприпаси на 51-ва дивизия, докато повечето от младежите на 51-ва дивизия бяха в района на язовир Тишрин, сражавайки се срещу SDF за свободата на нашия народ“, написа местно издание, свързано с групата.

Бунтовниците от М23 превзеха Гома в Демократична република Конго.

🇷🇼 Хиляди жители на Гома, най-големия град в източната част на Демократична република Конго, избягаха в понеделник, след като бунтовниците от М23, подкрепяна от Руанда група, превзеха областния център от въоръжените сили на страната, на фона на ескалиращи боеве през последните дни и призиви за изтегляне, отправени от Съвета за сигурност на ООН към бунтовниците.

Изстрели и експлозии отекнаха през нощта, преди десетки бунтовници във военни униформи да се отправят рано сутринта в понеделник към столицата на провинция Северно Киву, която се намира на границата с Руанда. Правителството на Конго все още не е потвърдило падането на Гома, който се намира на 1500 км източно от столицата Киншаса, два дни след като скъса дипломатическите си връзките с Руанда в събота.

Бунтовниците от движението M23, подкрепяно от Руанда, са една от стотината въоръжени групи, които се борят за плацдарм в богатия на минерали регион в конфликт, който продължава няколко десетилетия и е един от най-големите в цяла Африка. Бунтовниците временно превзеха Гома през 2012 г., преди да бъдат принудени да се изтеглят под международен натиск, и се появиха отново в края на 2021 г. с нарастваща подкрепа от Руанда, според правителството на Конго и експерти от ООН. Правителството на Руанда отрече такава подкрепа.

Анализатори предупредиха, че последната ескалация на военните действия може допълнително да дестабилизира региона, който вече е дом на една от най-големите хуманитарни кризи в световен мащаб с повече от 6 милиона разселени хора. Повече от една трета от населението на Северно Киву е сред разселените, според доклад на ООН.

ООН призова бунтовниците да се оттеглят

В изявление късно в неделя Съветът за сигурност на ООН призова за незабавното изтегляне на бунтовниците от региона.

„Членовете на Съвета за сигурност осъдиха продължаващото явно незачитане на суверенитета и териториалната цялост на Демократична република Конго... и че M23 сложи край на създаването на паралелни администрации на територията на ДРК“, се посочва в изявлението.

В ранните часове на понеделник бунтовниците обявиха, че са превзели града точно когато изтече крайният срок, даден на конгоанските сили за сигурност да се предадат. Бунтовниците призоваха конгоанската армия да се събере на централния стадион, а жителите да запазят спокойствие.

Представители на правителството заявиха, че страната се намира „в ситуация на война“, за което обвиниха Руанда в извършването на „фронтална агресия и обявяване на война“. Конго прекъсна дипломатическите си връзки с Руанда в събота, след като скорошните опити за преговори между двете страни се провалиха.

Настъплението в Гома е кулминация на продължителна битка между силите за сигурност на страната и бунтовниците, при която няколко града по границата с Руанда попаднаха в ръцете на последните.

Жителите потърсиха укритие в съседна Руанда

В неделя стотици жители маршируваха в жегата и през нощта по пътища с интензивен трафик, докато се опитваха да избягат от Гома в Руанда, носейки своите бебета, дрехи и други вещи на гърбовете и главите си. Много от тях все още бягаха в понеделник сутринта.

„Бягаме, защото видяхме войници на границата с Руанда да хвърлят бомби и да стрелят“, каза Сафи Шангуе, който беше сред движещите се.

Бинту Кейта, специалният представител на ДР Конго за ООН, каза на извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН късно в неделя, че „ние сме в капан“, като летището е затворено и пътищата са блокирани.

Най-малко 13 миротворци на ООН бяха убити във военните действия през последната седмица. Мироопазващите сили на ООН, известни още като MONUSCO, навлязоха в Конго преди повече от две десетилетия и разполагат с около 14 000 мироопазващи сили на място.

Уругвайската армия в Гома, която служи в мироопазващата мисия на ООН, посочи в изявление на социалната платформа X късно в неделя, че повече от 100 конгоански войници оставят оръжията си.

Националната освободителна армия на Западна Папуа твърди, че е убила трима индонезийски войници.

🇮🇩⚔️🇵🇬 Националната освободителна армия на Западна Папуа (TPNPB) съобщи, че е убила трима войници от Индонезийската национална армия (TNI) в област Западна Москона, залив Бинтуни, Западна Папуа, в понеделник, 13 януари 2025 г.

Твърди се, че стрелбата е извършена при изненадваща атака срещу военен пост в района около 07.30 часа сутринта местно време. Говорителят на сепаратистите Себи Самбом заяви, че трима индонезийски войници са били убити при атаката.

„Атаката тази сутрин доведе до убиването на трима индонезийски военни и други ранени. В същото време контраатаката, извършена от индонезийските военни, беше неуспешна, тъй като оръжията им не издадоха звук и не изстреляха куршуми“, каза Себи в писмено изявление получени от местните медии.

Себи също твърди, че редица останалите индонезийски войници от поста са избягали в гората. Той отбеляза, че ситуацията била използвана от бойците на TPNPB, които са издигнали папуаското знаме.

Той заяви, че нападението е отмъщение срещу индонезийските военни за убийството на папуаски командир на батальона Москона преди няколко месеца. В отговор на атаката индонезийската армия е изпратила известен брой войници в района на Западна Москона.

„Това накара цивилните в 14 села да се уплашат и да избягат в гората, за да потърсят подслон от страх да не бъдат нападнати от индонезийските военни“, добави той.

В същото време говорител на военните обяви информацията за невярна, отбелязвайки, че в района на Москона са били чути изстрели, но няма убити или ранени.

Националната освободителна армия на Западна Папуа е бунтовническа сепаратистка група от Западна Нова Гвинея – западната половина на остров Нова Гвинея, бивша холандска колония, предоставена на Индонезия през 1962 г.

Групата е въоръжено крило на Движението за свободна Папуа и е определена като терористична организация от Индонезийското координиращото министерство по политически, правни въпроси и въпроси на сигурността.

Организацията е различна от Революционната армия на Западна Папуа или Армията на Западна Папуа (WPA), свързани с Обединеното освободително движение за Западна Папуа и Бени Венда.

TPNPB използва партизански тактики за нападение и унищожаване на индустриални сгради като отхвърля напълно развитието на региона под ръководството на Индонезия.

В атаките си те използват мачете, лъкове и стрели, брадви и ограничен брой огнестрелни оръжия, който започна да се увеличава значително от 2020 г. насам, като се смята, че повечето от тях са пленени или предадени доброволно от войници или полицейски служители в региона. В последната атака изглежда е използвана руска щурмова пушка AK-101 (с 5,56x45 мм НАТО междинен патрон).

Между 2018 г. и 2021 г. Институтът за политически анализ на конфликти със седалище в Джакарта, столицата на Индонезия, изчисли като „най-добро предположение“, че 34 бойци на групировката и 52 войници на индонезийската армия са били убити в общо 183 въоръжени сблъсъка.

Бунтовници взривиха участък от нефтопровода Нигер-Бенин.

🇳🇪💥🇧🇯 Фронтът за освобождение на отечеството (FPL), бунтовническа група от югозападен Нигер, пое отговорност за взривяването на нефтопровода Нигер-Бенин, свързващ Агадем с пристанище Семе-Кподжи, което беше извършено във вторник, 17 декември 2024 г.

Този акт на саботаж бележи значителна ескалация на високото напрежение между военната хунта в столицата Ниамей и бунтовниците след свалянето на президента Мохамед Базум през юли 2023 г.

Близо 2000-километровият тръбопровод, който е от ключово значение за икономиките и на двете страни, се управлява от CNPC (Китайска национална петролна корпорация) и китайската компания Wapco. FPL поеха отговорност за саботажа в официално комюнике, подписано от лидера на групата Махамуд Салах, който заяви, че това е „първо предупреждение“ към нигерските военни власти.

Прекъсването на газопровода може да доведо до много сериозни икономически последици. Нигер и Бенин са силно зависими от приходите, генерирани от петрола, транспортиран по този тръбопровод. FPL призовава за анулирането на заем от 400 милиона долара, обещано на нигерските власти от „китайски партньор“, опасявайки се от нови атаки срещу петролната инфраструктура.

В допълнение към действията на LPF, други форми на въоръжено насилие също заплашват тръбата. На 12 юни тази година шестима нигерски войници, охраняващи секция от тръбопровода, бяха убити от въоръжени банди в южен Нигер в инцидент, който илюстрира уязвимостта на тази стратегическа инфраструктура.

Отношенията между Нигер и Бенин станаха все по-напрегнати след държавния преврат от юли 2023 г. Нигер, който е подложен на регионални санкции, отказва да отвори отново границата си с Бенин, мотивирайки нежеланието с предполагаемо укриване от бенинските власти на френски военни бази, използвани за дестабилизирането му – обвинения, които Париж и Котону отхвърлят категорично.

Ситуацията се изостри от присъда от бенински съд на трима граждани на Нигер за „узурпиране на право на собственост и използване на фалшифицирани компютърни данни“, на което военната хунта в Нигер отговори с прекъсване на тръбопровода, допълнително повишавайки напрежението.

Влошаващите се двустранни отношения и многократните атаки срещу тръбопровода представляват сериозна заплаха за икономическата стабилност на региона. Президентът на Бенин Патрис Талон настоява за повторно отваряне на границата, за да се позволи износът на петрол да продължи, но перспективите остават несигурни.

Следващите няколко месеца ще бъдат решаващи за региона, тъй като мирното решение на този етап изглежда трудно постижимо. Саботажът на тръбопровода от страна на FPL може би е първата от поредица атаки, целящи да накарат военния режим в Ниамей да съгласи на преговори. Ситуацията изисква повишено международно внимание, за да се избегне по-широка дестабилизация на региона.

Интерфакс: Русия е в контакт със сирийските бунтовници с надеждата да запази военните си бази.

Бунтовници, водени от ислямистката въоръжена група Хаят Тахрир ал-Шам, се придвижват с танк в ал-Рашидин, провинция Алепо, Сирия, 29 ноември 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Mahmoud Hasano

🇷🇺🇸🇾 Властите в Кремъл са установили директен контакт с политическия комитет на сирийската ислямистка групировка Хаят Тахрир ал-Шам. Това заяви в четвъртък руският заместник-министър на външните работи Михаил Богданов, цитиран от информационната агенция Интерфакс.

Интерфакс съобщи, че говорейки пред журналисти Богданов е казал също, че Москва има за цел да запази военните си бази в Сирия, а разговорите с групировката на ал-Джулани „продължават по конструктивен начин“.

Русия се надява групата да изпълни поетите от нея ангажименти да „пази от всякакви ексцесии“, да поддържа реда и да гарантира безопасността на дипломати и други чужди граждани, посочи още той.

Богданов заяви, че Кремъл се надява да запази двете си бази в страната – военноморската в Тартус и военновъздушната база „Хмеймим“ в близост до пристанищния град Латакия, за да продължи своите усилия срещу международния тероризъм.

„Базите все още са там, където бяха на сирийска територия. За момента не са взети други решения“, заяви той, цитиран от БТА.

„Те са там по искане на сирийците с цел да се борят с Ислямска държава. Продължавам въз основа на това, че всички са съгласни, че борбата срещу тероризма и това, което е останало от Ислямска държава, не е приключила.“

Богданов подчерта, че тя „изисква колективни усилия и в тази връзка нашето присъствие и базата Хмеймим изиграха важна роля в контекста на цялостната борба срещу международния тероризъм“.

Сергей Вершинин, друг заместник-министър на външните работи на Руската федерация, заедно с Геир Педерсен, специален пратеник на ООН за Сирия, отправиха призив за мерки за стабилизиране на ситуацията в и около Сирия, според изявление на уебсайта на външното министерство.

В изявлението се посочва, че двамата дипломати са обсъдили в телефонен разговор намирането на политическо споразумение по начин, определен от сирийския народ, и гарантиране на суверенитета и териториалната цялост на Сирия.

Руските военнослужещи в Хмеймим и Тартус за случващото се в Сирия.

🇸🇾🇷🇺 Хамди Арнус, сирийски журналист и военен кореспондент, лоялен на сваленото тази сутрин правителство на Башар Асад, в момента се намира в руската авиобаза Хмеймим, където е разговарял с някои от руските военнослужещи, за да научи отношението им към случващото се в Сирия.

Първоначално бойците не знаеха какво могат да постигнат.

Атаката започна рано сутринта на 27 ноември. Целта й беше да си възвърне контрола над участъци от магистрала М5 в провинциите Алепо, Идлиб и Хама, загубени по време на правителствената офанзива през 2018 г.

Наемниците на Хаят Тахрир ал-Шам бяха начело, а тези, които наричаме опозиция или Сирийска национална армия не бързаха да се включват в битката.

Когато стана очевидно, че отбраната на Сирийската арабска армия (САА) е нестабилна, бойците продължиха настъплението, за да обградят Алепо от юг и северозапад, опитвайки се да превземат кръстопътя. И тогава се оказа, че правителствените войски просто са избягали от Алепо. И бойците продължиха да настъпват, стигайки още по-далеч.

Бих искал да подчертая, че от самото начало на настъплението на бойците цели бригади на САА напуснаха позициите си и избягаха без бой.

Съпротива беше оказана само от отделни боеспособни подразделения като „Тигрите“, но те са били разпръснати по фронтовата линия и са били разпределени с други формирования без нужния боен дух и подготовка. Съответно отбраната е била съсредоточена само в отделни точки, много от които са били принудени да се оттеглят поради изтеглянето на съседните им позиции, докато в същото време бунтовниците са успяли да концентрират ударни дронове и артилерия върху други.

Проблемите на правителствените сили включваха хроничен недостиг на ракетна артилерия, щурмова армейска авиация, както и самоходни артилерийски установки и средства за електронна война. Настъпващите бойци бяха оборудвани с бронирани превозни средства, в това число и танкове, подкрепени от гаубици, гранатомети, мобилни минометни батареи и самоходни оръдия, доставени на Хаят Тахрир ал-Шам от Турция с посредничеството на Сирийската национална армия.

Руските въздушно-космически и сирийските военновъздушни сили можеха да разредят до известна степен настъпващите сили, но без необходимия мащаб самолети на бойната авиация или подходящото ниво на артилерийска поддръжка това няма как да обърне хода на събитията.

За сирийския журналист обаче е далеч по-любопитно какво точно предшества срива на защитата:

Руски военнослужещи му разкриват, че през 2018 г. сирийското правителство получава оферта от Кремъл за извършване на цялостна реформа на въоръжените си сили, според което ще бъде доставено ново оборудване на кредит, което ще се погаси за сметка на руски фирми, които ще получат преференциални условия за дейността им в Сирийската арабска република.

В момента Русия е вложила целият си ресурс в своята „специална военна операция“ в Украйна, но ако по времето, когато е направено въпросното предложение такава не е имало и Дамаск е щял да получи руско въоръжение и оборудване в съществени мащаби, което е първа необходима стъпка за отблъскването на екстремистите. Втората, разбира се, е да придобият уменията, с които да я използват както подобава.

Но тогава сирийското ръководство отказва, по непонятни за автора причини, като той предполага, че са сметнали предложението за нерентабилно и в крайна сметка стига до извода, че опитите да бъде променена подобна армия са обречени на провал.

Междувременно според него турците и други неназовани членове на НАТО са превърнали силите на бунтовниците в боеспособна формация, която по много неща напомня на редовна армия.

Освен това се съобщава, че всички командири, които са били близки до руснаците, са отстранени от командните си постове в сирийската армия през последните няколко години, а всички известни звена, на които те помагат, са били тихомълком разформировани. Стига се до там, че миналата година са назначени нови командири на всички дивизии и бригади в района на Алепо, Идлиб и Хама, които в крайна сметка побягват заедно с войниците си.

Що се отнася до Иран и Хизбула, Съединените щати и Израел не им оставят никаква възможност да прехвърлят сериозно количество войски и оборудване на сирийска територия.

Като заключение, авторът споделя, че руските военнослужещи, с които е разговарял в Тартус и Хмеймим, не знаят какво ще е крайното решение на отговорните фактори в Кремъл, но самите те са на мнение, че е най-добре да се сключи споразумение с новото правителство и да руските сили да напуснат час по-скоро своите бази на средиземноморския бряг, и припомнят, че Кремъл има сключени със сирийската опозиция споразумения от Астана, което означава, че вратичката за преговори стои отворена. В същото време едва ли тяхното ръководство би искало да бъде просто окупатор, както американците на изток от Ефрат.

И накрая, руските военни споделят, че много техни сирийски колеги биха искали да заминат за Русия и изразяват надежда властите там да им подадат ръка.

Сирийските бунтовници разтвориха вратите на затвора в Седная.

🇸🇾 Затворът Сайдная, наричан „Кланицата за хора“, е военен затвор, разположен на около 30 километра северно от сирийската столица Дамаск, който е използван от сирийския режим за задържането на хиляди затворници, сред които цивилни, бунтовници и дисиденти.

Сайдная е мястото, където в продължение на десетилетия сирийската държава тихомълком избиваше собствения си народ.

До рано тази сутрин, когато светкавичното настъпление на бунтовниците достигна околностите на Дамаск и разтвори вратите на печално известния затвор, използван от апарата за сигурност в неговите опити да задуши всяка форма на опозиция срещу сирийския режим.

Очевидци на събитията споделят, че част от задържаните са смятали, че са освободени от армията на иракския диктатор Садам Хюсеин, който е свален от власт след американската инвазия през 2003 г. Други са смятали, че Сирия все още се управлява от Хафез ал-Асад, бащата на Башар, който почина преди 24 години.

Всяка седмица, а често и два пъти седмично, между 20 и 50 души са извеждани от килиите си в затвора Седная, за да бъдат обесени посред нощ. Около 13 000 души са били убити при високо ниво на секретност в пределите му от началото на гражданската война през 2011 г. Безброй други стават жертва на систематични изтезания и лишаване от храна, вода, лекарства и елементарни медицински грижи.

Телата на убитите в Сайдная се отнасят от камиони и се изхвърлят в масови гробове. Немислимо е тези широкомащабни и систематични практики да са се случвали без изрично разрешение от страна на най-високите етажи на сирийската власт.

Масови обесвания

Около 13 000 души са били обесени на територията на затвора Сайдная между септември 2011 г. и декември 2015 г.

Преди да бъдат осъдени на смърт, жертвите се изправят пред това, което сирийските власти наричат „процес“ във военно-полеви съд. В действителност това представлява процедура пред военен офицер в кабинет с продължителност от 1-2 минути, при която на практика името на задържания се вписва в смъртен регистър.

В деня на екзекуцията, наричан от пазачите в затвора ​​„партито“, те прибират онези, които следва да бъдат екзекутирани от килиите им в следобедните часове. Задържаните се информират от властите, че ще бъдат преместени в един от цивилните затвори, считан от мнозина за такъв с много по-добри условия. Вместо това те са отведени в килия в мазето на сградата, където са жестоко пребивани.

Бивш надзирател в затвора си спомня как задържаните са жестоко бити през цялата нощ, преди да бъдат откарани в стаята за екзекуции: „Който дойде, може да го бие, докато пристигне служителят. Вече знаем, че така или иначе ще умрат, така че правим каквото си поискаме с тях.“

След юни 2012 г. помещението за екзекуции в затвора е разширено, така че да поема екзекуциите на повече хора наведнъж. Примки очертават стената. При влизане в стаята жертвите са със завързани очи и не знаят, че ще бъдат убити. След това те са помолени да поставят пръстовите си отпечатъци върху изявления, документиращи смъртта им.

Накрая ги отвеждат, все още със завързани очи, на бетонни платформи и ги обесват. Те не знаят как и кога ще бъде извършена екзекуцията, докато примките не бъдат поставени на вратовете им. Често в сградата на етажите над стаята за екзекуции задържаните са чували звуците от тези обесвания.

Невъобразимо мъчение

Бивши затворници говорят за безкраен цикъл от побои. На път след ареста. При преминаване между центровете за задържане. Като част от „парти за добре дошли“ веднага сед пристигането в затвора. А в някои случаи всеки ден за всяко възможно дребно „нарушение“ на правилата, например говор или непочистване на килията.

Много от хората, с които разговаряхме, споделиха, че са били пребивани с пластмасови маркучи, силиконови решетки и дървени тояги. Част от тях си спомнят, че са поливани с вряла вода и горени с цигари. Други са били принудени да стоят във вода и подложени на електрошок.

„Сякаш част от душата ми умря... След това не чувствах нито радост, нито смях“, сподели студент, подложен на токови удари.

Някои от използваните техники за мъчения са толкова обичайна гледка, че имат собствени названия. „Летящото килимче“ например, при което хората са завързани с лицето нагоре върху дървена дъска, която се сгъва на две, премазвайки тялото на измъчвания. Или „гумата“, при което затворниците са принуждавани да влязат в автомобилна гума, с чела, притиснати в коленете или глезените, само за да бъдат подложени на брутален побой.

И мъже, и жени са обект на изнасилвани и повсеместно сексуално насилие. Освен това затворнички споделят, че са били заплашвани с изнасилване пред близките им, за да изтръгнат „самопризнания“.

Нечовешки условия

Обитателите на затвора често страдат от остри психични проблеми, предизвикани от липсата на слънчева светлина и пренаселените помещения на затовра. Твърди се, че е имало опити близо 50 души да бъдат поставени в килия с размери 3 на 3 метра.

Лишените от свобода имат малък или никакъв достъп до медицински грижи и често стават жертва на напълно предотвратими медицински проблеми.

Всичко това има за цел да пречупи волята и да унищожи свободния дух на задържаните. Оцелелите са психологически и физически травматизирани за цял живот и обикновено се нуждаят от спешна и интензивна медицинска и емоционална подкрепа, за да се върнат към нормалното съществуване.

„Бях много близо до това да загубя разсъдък“, спомня си възрастен университетски професор, в отговор на въпрос за въздействието на изолацията.

В повечето случаи сирийският режим отрича силите за сигурност дори да са арестували тези хора или отказват да споделят информация за местонахождението им. Това значи, че на хартия много от задържаните са „изчезнали“ и са извън защитата на закона, което ги прави особено уязвими за малтретиране.

📩 Изтеглете пълния доклад на Amnesty International: Човешка кланица: Масови обесвания и унищожаване в затвора Сайдная

„Той излезе стар човек“: радост и мъка като близки, освободени от затворите на Асад

Али Хасан ал-Али (вдясно) на улицата след освобождаването му от централния затвор в Хама.
📸 Снимка: Habeeb Habeeb

🇸🇾 Моамар Али издирва по-големия си брат в продължение на 39 години, откакто е арестуван от сирийски войници на контролно-пропускателен пункт в северен Ливан като 18-годишен студент през 1986 г.

Той прекарва следващите три десетилетия в посещения на различни служби за сигурност в Сирия, където получава противоречива информация за местонахождението на брат си.

„Нямаше място в Сирия, което да не сме посетили. Обиколихме цялата страна и питахме какво се е случило с него. Един ден признават, че са го държали в затвора, на следващия ден го отричат“, заяви Али, жител на Акар, град в северен Ливан.

Последната информация, която Али получава за брат си, е, че е бил задържан във отдел на силите за сигурност в столицата Дамаск по обвинения в политическа агитация. След това започват протестите в Сирия и последвалата ги гражданска война и Али спира да получава сведения за брат си.

До четвъртък вечерта, когато телефонът на Али започна да бръмчи. Приятели, роднини и членове на семейството започнаха да му изпращат една и съща снимка: опърпан мъж в края на 50-те, който стои замаян пред централния затвор в Хама.

„Казаха, че приличал на мен. Казах им: Това е брат ми! Чувството... неописуемо е. Представете си, че не съм го виждал 39 години и изведнъж снимката му ви е изпратена, как бихте се почувствали?“

Брат му, който влиза в затвора на 18 години, сега е на 57. „Той излезе от затвора като старец.“

Али Хасан ал-Али като 18-годишен студент и след като е освободен от ареста, на 57 години.
📸 Снимка: Guardian Design / Getty Images

Братът на Али е един от хилядите затворници, освободени от затворите на сирийското правителство в градовете Алепо и Хама, след като бунтовници, предвождани от ислямистката групировка Хаят ал-Тахрир ал-Шам (HTS), превзеха града. През последната седмица бунтовническите фракции разгромиха тези на сирийската армия в северозападна Сирия в зашеметяваща офанзива, която се оказа най-сериозното предизвикателство за режима на Башар ал-Асад и неговия контрол над страната от началото на революцията през 2011 г.

Един от първите ходове, предприети от бунтовниците в току-що превзетите градове, е да освободят задържаните в правителствените затвори. Видеокадри показват смаяни хора, излизащи от затворите, където ги очакваха радостни тълпи.

Сирийските затвори, където до тази седмица бяха задържани около 136 000 души, за мнозина са емблематични за правителствените репресии, които спечелиха на Сирия титлата „Кралството на мълчанието“. Хиляди протестиращи бяха арестувани по време на революцията за говорене срещу правителството.

Изтеклите документи показаха, че сирийският апарат за сигурност е гледал на затворите като на ключов начин за смаже на несъгласието и убие инерцията на мирните протести. Огромната мрежа от клонове за сигурност, центрове за задържане и затвори стана пословична със своите брутални методи на изтезания, които според правозащитни групи, са прилагани повсеместно.

„Открихме, че много от онези, които са изчезнали насилствено в миналото, са били убити. Значителна част от тях бяха убити под изтезания“, заяви Фадел Абдулгани, основател на Сирийската мрежа за човешки права, който е родом от Хама.

Абдулгани каза, че докато освобождаването на политическите затворници трябва да се празнува и насърчава, безразборното, масово освобождаване на затворници може да носи значителен риск – особено ако извършителите на насилие също бъдат освободени.

Внезапното освобождаване на хиляди затворници създаде нова надежда за семействата, които не бяха чували нищо за съдбата на своите близки от години. Неясни снимки на освободени задържани се разпространяват в WhatsApp групи в Сирия и съседните страни, докато членове на семейството се опитват да видят дали техните роднини са сред освободените.

„Не можете да си представите как беше вчера; много приятели се свързаха с мен, за да ме попитат за баща ми“, каза Джинан, жителка на гранично село в южен Ливан, която се представя с псевдоним от предпазливост за сигурността на семейството си.

Нейният баща беше арестуван през 2006 г. по време на войната между Хизбула и Израел, след като преминава в Сирия, за да търси убежище за семейството си. „Веднага щом пристигна в къщата на нашите роднини, на вратата се почука и той беше арестуван“, спомня си Джинан, която оттогава не е чувала баща си.

Джинан и семейството ѝ направиха няколко посещения в Сирия, за да разпитат за освобождаването на баща ѝ. След като платила около 5500 долара на различни посредници, ѝ било казано, че баща ѝ е държан или в клон 235, или в затвора Седная – два центъра за задържане в столицата Дамаск, които са известни с извършваните в тях изтезания.

„Все още имаме надежда, чувствам, че той все още е жив и мисля, че ще се върне и ще живее с нас. Не подкрепям никакви въоръжени групировки, които убиват хора, но ако баща ми се върне... Имаме нужда от него“, каза Джинан.

Цари объркване, тъй като бързо променящата се политическа динамика в северозападна Сирия затруднява властите да идентифицират кой е бил освободен – и да го върнат на семействата им.

Али все още не е успял да се свърже директно с брат си и прекара последните 24 часа в опити да проследи кой е направил снимката след освобождаването му от затвора.

„Когато той се прибере, ще имаме голям празник. Но докато не го помириша, докато не мога да кажа „Ето го, брат ми“, нищо не се брои“, каза Али.

Бунтовническите сили на парад по улиците на Хама в петък след превземането на града.
📸 Снимка: Bakr Al Kassem/AFP via Getty Images

Лидерът на сирийските бунтовници: целта е режимът на Асад да бъде „свален“.

📸 Екранна снимка от интервюто на CNN.

🇸🇾 Целта на сирийската бунтовническа коалиция, която изтръгна още един голям областен град от контрола на правителството тази седмица, е в крайна сметка да свали авторитарния режим на президента Башар ал-Асад. Това заяви според Абу Мохамад ал-Джолани, лидер на основната групировка, движеща въоръжената опозиция в страната.

В ексклузивно интервю за CNN Джолани не остави никакво съмнение, че амбициите на Хаят Тахрир ал-Шам – група, създадена от бивш филиал на Ал Кайда – не са нищо повече от това да сложи край на режима на Асад. В първото си медийно интервю от години, на неразкрито място в Сирия, той говори за планове за създаване на правителство, основано на институции и „съвет, избран от народа“.

„Когато говорим за цели, целта на революцията остава свалянето на този режим. Наше право е да използваме всички налични средства за постигане на тази цел“, заяви Джолани.

„Семената на поражението на режима винаги са били в него... иранците се опитаха да го съживят, печелейки му време, а по-късно руснаците също се опитаха да го подкрепят. Но истината остава: този режим е мъртъв.

Откакто напуснаха територията си в северозападната част на страната преди повече от седмица, настъплението на бунтовниците беше зашеметяващо бързо, като те поеха контрола над Алепо – най-големия сирийски град до войната и нейна индустриална столица, преди да превземат областния център Хама – друг стратегически град, един от четирите с най-голямо население в страната, наред с Дамаск, Хомс и Алепо. Шоковата офанзива нанесе огромен удар на Асад и неговите поддръжници в Иран и Русия, като същевременно възобнови конфликт, който до голяма степен беше в латентно състояние от години.

Сирийските бунтовнически сили са децентрализирани и съставени от различни идеологии, макар и обединени от общата си цел да свалят режима на Асад. Но корените на Хаят Тахрир ал-Шам и нейния лидер ал-Джолани в екстремистки ислямистки движения хвърлят сянка върху амбициите му.

Въпреки неговите усилия да дистанцира новата си група от Ал-Кайда, тя беше определена от САЩ за чуждестранна терористична организация през 2018 г. и беше обявена награда от 10 милиона щатски долара самия ал-Джолани.

Излизане от сенките

За човек, който някога е действал в сянка, Джолани излъчва увереност и се опитва да проектира модерност в срещата си с CNN, която се състоя посред бял ден и при много малко охрана. Когато репортер седна да интервюира Джолани, се появи новината, че силите под негово командване са превзели град Хама.

Вътре в контролираната от бунтовниците територия в Сирия е ясно, че той действа по-малко като издирван човек, а повече като политик. След като лоялните му сили поемат контрола над Алепо, той се появява публично в историческата цитадела на града.

Джолани казва, че е преминал през епизоди на трансформация през годините. „Човек на двадесет години ще има различна личност от някой на тридесет или четиридесет години и със сигурност някой на петдесет години. Това е човешката природа”, призна той.

Джолани понатрупа своя опит като млад борец за терористичната групировка Ал-Кайда срещу американската армия в Ирак. Връщайки се в родината си Сирия по време на гражданската война, той ръководи местния филиал на груприовката, когато тя беше под името Джабхат Ал Нусра. В крайна сметка в началото на 2017 г. той прекъсна връзките си с Ал Кайда и организацията му се превърна в Хаят Тахрир Ал-Шам, известна още като Организацията за освобождение на Леванта.

Съединените щати, Турция, ООН и няколко други западни нации продължават да я определят като чуждестранна терористична организация, въпреки опитите на групата да се дистанцира от корените си.

Интервюто на Джолани със CNN в четвъртък беше обръщане към твърдата реторика, която той използва по време на първото си телевизионно интервю през 2013 г., когато беше интервюиран от Ал Джазира с лице в сянка. Тогава неговите забележки бяха съсредоточени върху укрепването на клона на Ал Кайда в Сирия.

В четвъртък Джолани представи различна визия за разкъсаната от война страна. В знак на опита си за ребрандиране той също така публично използва истинското си име за първи път – Ахмед ал-Шараа – вместо псевдонима, с който е широко известен.

Тъй като военният напредък на бунтовническата коалиция разширява територията и населението под техен контрол, Джолани настоя, че цивилните няма от какво да се страхуват при управлението на намиращите се под контрола на бунтовниците сирийски региони. „Хората, които се страхуват от ислямското управление, или са виждали неправилното му прилагане, или не го разбират правилно“, твърди той.

Групата заяви, че работи за успокояване на цивилни и групи, претърпели преследване от ръцете на екстремистки и джихадистки групи в продължаващата десетилетие гражданска война в Сирия. Той също така каза, че е положил всички усилия да каже публично на християните и други религиозни и етнически малцинства, че ще живеят безопасно под неговото управление.

„Имаше някои нарушения срещу тях [малцинства] от определени лица по време на периоди на хаос, но ние се заехме с тези проблеми“, каза Джолани, попитан за опасенията за тяхната безопасност.

„Никой няма право да заличава друга група. Тези секти съжителстват в този регион от стотици години и никой няма право да ги елиминира“, каза той.

Въпреи това правозащитни групи и местни наблюдатели вдигнаха тревога относно по-скорошното отношение на групировката към политическите дисиденти в Идлиб, твърдейки, че е извършвала жестоки репресии срещу протести и е измъчвала и малтретирала дисиденти. Джолани заяви пред CNN, че случаите на злоупотреба в затворите „не са извършени по наши заповеди или указания“, както и че ръководството вече е държало отговорни замесените.

Джолани също се противопостави на трайното определяне на групата му като терористична, като нариче етикета „предимно политически и в същото време неточен“, твърдейки, че някои екстремни ислямистки практики са „създали разделение“ между ХТШ и джихадистки групи. Той твърди, че се противопоставя на някои от по-бруталните тактики, използвани от други джихадистки групи, които са довели до прекъсването на връзките му с тях. Освен това той твърди, че никога не е взимал участие в личното си качество в атаки срещу цивилни.

Когато CNN посети Алепо по-рано през деня, екипът завари град, който изглежда спокоен въпреки внезапното му превземане от бунтовниците миналата седмица. Пазарите бяха отворени, хората се разхождаха по улиците и животът продължаваше, дори след бомбардировките от руските военни самолети, които убиха десетки цивилни в районите, контролирани от бунтовниците.

Задушаващата хватка на династията Асад върху страната беше подсилена от неговите съюзници. С нарастването на антиправителствените сили след Арабската пролет от 2011 г. Революционната гвардия на Иран и ливанската Хизбула помогнаха на сирийската армия в битката ѝ с въоръжените бунтовнически групи на терен. В небето сирийските военновъздушни сили бяха подсилени от руски военни самолети.

Джолани изрази желание чуждите сили да напуснат Сирия. В момента в страната има сили от САЩ, Турция, Русия и Иран, както и проирански шиитски групи. „Мисля, че след като този режим падне, проблемът ще бъде решен и вече няма да има нужда никакви чужди сили да остават в Сирия.“

„Сирия заслужава система на управление, която е институционална, а не такава, в която един владетел взема произволни решения“, добави той. Династията Асад е на власт в продължение на 53 години, от 1971 г. За да поддържа управлението си, продължило с десетилетия, режимът е убил стотици хиляди свои граждани, хвърлил е в затвора дисиденти и разселил брутално милиони, както вътрешно, така и в чужбина.

„Говорим за по-голям проект – говорим за изграждането на Сирия“, продължи Джолани. „Хаят Тахрир аш Шам е само една част от този диалог и може да се разпадне по всяко време. Това не е самоцел, а средство за изпълнение на задачата, а именно изправяне срещу този режим.“

Християнският град Махарда е сключил споразумение с бунтовниците.

📸 Снимка: Greco-Levantines World Wide on X

🇸🇾🇬🇷 Гръцко-левантински страници съобщават, че Махарда се е предал на силите на Тахрир ал-Шам след споразумение, сключено с посредничеството на старейшините на града.

Градът е разположен на 23 километра северозападно от Хама в равнините ал-Габ и обитаван предимно от гръцка антиохийска християнска общност.

В Израел са слисани от бързия напредък на сирийските бунтовници.

🇮🇱🇸🇾 Служители на израелското разузнаване са слисани от по-бързия от очакваното срив на отбранителните линии на сирийската армия през последното денонощие, казаха двама висши израелски служители пред Axios.

Бързото настъпление на бунтовниците, които превзеха град Хама в четвъртък, едва няколко дни след превземането на Алепо, може да ускори срива на сирийската армия. Един от високопоставените израелски служители заяви, че падането на Дамаск сега изглежда много по-правдоподобно, отколкото доскоро.

Официален представител на Съедиените щати се съгласи, че отбранителните линии на сирийската армия рухват бързо. „Сирийските въоръжени сили всъщност не се бият“, заяви той. „Не смятаме, че режимът е в непосредствена опасност, но това е най-голямото предизвикателство за Асад през последното десетилетие.“

Израел, Египет и Йордания изразиха загриженост пред Съединените щати през последните няколко дни относно развитието в Сирия и потенциала за драматична промяна в страната, допълни още американският служител.

Длъжностни лица от Израел посочиха, че в отбранителните сили са били проведени няколко спешни консултации в четвъртък, в светлината на бързото напредване на бунтовниците.

Израел Кац, министър на отбраната на Израел, проведе среща с висшето командване на израелската армия за развитието на събитията в Сирия. Очаква се заседанието на кабинета по сигурността в четвъртък вечерта да се съсредоточи до голяма степен върху ситуацията в Сирия.

Американският служител посочи, че Тел Авив е изразил загриженост пред Вашингтон относно превземането на Сирия от радикални ислямски елементи, от една страна, или алтернативен сценарий, при който допълнителни ирански сили навлизат в страната и увеличават влиянието на Техеран.

Но докато поражението на Асад би било и стратегическо поражение за Иран, то може да създаде значителни предизвикателства за сигурността на Израел, имайки предвид плеядата от ислямисти, участващи в бунтовническата офанзива.

📽️ Във видеото: Амит Ягур, бивш старши офицер от израелското разузнаване, в ефира на израелския канал 14:

„Това, което се случва тук е стратегическо събитие, много стратегическо събитие. По същество това е тектоничен колапс на споразумението Сайкс-Пико, установеният ред в Близкия изток от 1916 година насам. И има голям срив на основата на стария ред...“

„Ние трябва да се уверим, че има буферна зона между нас и сунитите. Буферна зона, която или е подсигурена от силите на IDF, което може би е по-малко реалистично, или такава, която е пазена от режима на Асад, който е най-малкото в много отслабено състояние и в силно ограничена форма, след като по-голямата част от територията на Сирия беше отслабена, така че да не стигнем до там, че да имаме обща граница с тези хора“

„Реалността след 7 октомври 2023 г. е, че не можем да стоим острани и да гледаме. Трябва по някакъв начин да участваме в този въпрос. Не знам дали изобщо участвахме по някакъв начин досега откакто започна този конфликт, но не е тайна, че когато се създаде вакуум и Хизбула е отслабена и не може да притече на помощ на режима, от другата страна има бунтовници, тренирани и подпомогнати от Турция, те ще въстанат, ще вземат мерки и ще запълнят вакуума.“

Ливанската Ислямска група подкрепя операцията на сирийските бунтовници.

🇱🇧🇸🇾 Ливанската Ислямска група, свързана с Хамас и Мюсюлмански братя, декларира своята подкрепа за сирийските бунтовници и „Операцията за възпиране на агресията“, започната от Хаят Тахрир ал-Шам срещу сирийските правителствени сили.

Ислямската група (Ал-Джамаа Ал-Исламия) е сунитска ислямистка политическа партия в Ливан. Джамаа Исламия е основана през 1964 г. като ливански клон на Мюсюлманските братя.

Създадена е от млади членове на „Ибад ал Рахман“ (или Поклонниците на Милосърдния). Произходът ѝ, както е документиран от Низар Хамзе, датира от върха на усилията на египетския президент Гамал Абдел Насър за арабско единство в средата на 60-те години.

Групата подкрепя идеята за установяване на правен ред в Ливан, който се основава на ислямския шериат. Като местен клон тя следва отблизо доктрините на Мюсюлманското братство.

Въоръженото крило на Ислямската група, силите ал-Фаджр, изстреляха ракети срещу Израел по време на израелско-ливанските гранични сблъсъци през 2023 г., в това, което The National нарече „възраждане... след почти 20 години относително бездействие“.

Басем Хамуд, заместник-ръководител на политическото бюро на Ислямската група, поясни, че партията му „не е напълно в синхрон с Хизбула... но ние сме с тях по отношение на съпротивата срещу Израел“.

На 10 март 2024 г. трима членове на Ислямската група бяха убити след израелски удар срещу град Аруб. На 26 април израелски дрон удари кола в Мейдун уби двама членове на Ислямската група, включително старши командир Мосаб Халаф.

На 18 юли 2024 г. удар на израелските военовъздушни сили срещу автомобил в Газех, Източен Ливан, уби Мохамад Хамед Гебара, командир на Ислямска група, който планира и проведе атаки в сътрудничество с Хамас.

Хама е в ръцете на сирийските бунтовници.

Контрол над Хама и околностите към 15:30 ч. българско време в четвъртък, 5 декември 2024 г.
🔍 Карта: syria.liveuamap.com

🇸🇾 Силите на сирийските бунтовници изтласкаха сирийската армия от областния град Хама в четвъртък, отбелязвайки нова голяма победа на бунтовниците след светкавично настъпление в Северна Сирия и нанасяйки нов удар на президента Башар ал-Асад и неговите руски и ирански съюзници.

Сирийската армия заяви, че се преразпределя извън града, „за да запази живота на цивилни и да предотврати градските битки“ след това, което нарече интензивни сблъсъци.

Бунтовниците заявиха, че са превзели райони в североизточната част на града, както и централния затвор, освобождавайки задържаните.

Телевизия Ал Джазира излъчи изображения на бунтовници в Хама, някои от които се срещат с цивилни близо до кръгово кръстовище, докато други се придвижват с бронирани машини, джипове и мотопеди.

Миналата седмица бунтовниците превзеха Алепо – индустриална столица на Сирия и най-големия ѝ град – и оттогава настъпиха на юг от своя анклав в северозападна Сирия.

Превземането на Хама, който остана в ръцете на правителството по време на гражданската война, предизвикана от бунта срещу Асад през 2011 г., ще разтърси Дамаск и ще предизвика страхове от продължаващ марш на бунтовниците на юг.

Асад разчиташе до голяма степен на руска и иранска подкрепа през най-интензивните години на конфликта, което му помогна да си върне по-голямата част от територията и най-големите градове в страната, преди фронтовите линии да замръзнат през 2020 г.

Сривът на правителствените сили в северна Сирия през последната седмица подчертава проблемите, пред които е изправен алиансът оттогава.

Русия е съсредоточена върху войната в Украйна от 2022 г. Ливанската Хизбула, която беше най-мощната групировка в страната, претърпя тежки загуби в собствената си война срещу Израел.

Докато бунтовниците нахлуваха в Хама, главният джихадистки командир Абу Мохамед ал Голани издаде видео изявление, предупреждаващо срещу всякакво участие на другата основна регионална сила, подкрепяна от Иран – иракските милиции Хашд ал Шааби.

„Ние отново го призоваваме да държи Ирак далеч от навлизането в пламъците на нова война, свързана със случващото се в Сирия“, заяви Голани.

Ключов град

Хама се намира на повече от една трета от пътя от Алепо до Дамаск и превземането му би отворило пътя за настъпление на бунтовниците към Хомс, главният централен град, който функционира като кръстопът, свързващ най-населените региони на Сирия.

Хама също е от решаващо значение за контрола на два големи града с многобройни малцинствени религиозни общности – Мухрада, дом на много християни, и Саламия – дом на много исмаилски мюсюлмани.

Въпреки че Хама не беше превзет от бунтовниците по време на войната, исторически е бил център на опозицията срещу управлението на династията Асад.

През 1982 г. активисти на Мюсюлманското братство се вдигнаха на бунт там и военните започнаха опустошителна триседмична атака, която уби повече от 10 000 души и щеше да се разглежда като модел за кампанията на Асад срещу бунтовниците.

Голани се позова на този кървав епизод в изявлението си, като каза, че „революционерите са започнали да навлизат в град Хама, за да почистят тази рана, която продължава в Сирия от 40 години“.

Настъплението

Най-мощната бунтовническа фракция е войнствената джихадисттка групировка Хаят Тахрир ал-Шам, бившият филиал на Ал Кайда в Сирия. Нейният лидер Голани обеща да защити религиозните малцинства в Сирия и ги призова да изоставят Асад, но мнозина продължават да се страхуват от бунтовниците.

В сряда Голани посети историческата цитадела на Алепо, символичен момент за опозицията, която беше прогонена от града през 2016 г. след месеци на обсада и интензивни битки, в най-голямото им поражение за над десетилетие война. Алепо беше най-големият град в Сирия преди войната.

HTS и другите бунтовнически групи се опитват да консолидират властта си в Алепо, поставяйки го под управлението на т.нар. правителство на спасението, което създадоха в северозападния си анклав.

Жителите на Алепо заявиха, че има недостиг на хляб и гориво и че телекомуникационните услуги са прекъснати.

Бунтовническите сили, настъпващи към Хама, включват подкрепяната от Турция бунтовническа коалиция, наречена „Сирийска национална армия “, която държи под свой контрол ивица земя по сирийско-турската граница.

Турция, която определя HTS като терористична организация, е най-големият външен спонсор и поддръжник на редица други бунтовнически фракции и нейната роля ще бъде от решаващо значение за бъдещето на всеки по-широк регион, който се намира под контрола на бунтовниците.

Анкара отрече да е участвала във внезапното навлизане на бунтовниците в Алепо миналата седмица.

Завръщането на пълната гражданска война в Сирия след години на замразени фронтови линии рискува допълнително да дестабилизира региона, пламнал от конфликтите в Газа и Ливан.

В разгара на конфликта преди десетилетие регионалните и глобалните сили подкрепиха съперничещи си сили в цялата страна и хаосът създаде пространство за терористичната групировка Ислямска държава, която превзе територия, използвана впсоледствие за стартова площадка за атаки по целия свят.

Сирийските бунтовници плениха руска радарна система за 5 милиона щатски долара

🇸🇾🇷🇺 Сирийските бунтовници са придобили модерната руска радарна система за наблюдение на малка надморска височина Подлет-К1 (48Я6-K1) от базата на разполагане на 25-та дивизия на специалните сили, тясно свързана със сирийския президент Башар ал-Асад.

Подлет-К1 е усъвършенстван мобилен 3D радар, който работи в обхвата 2-4 GHz, известен също като S-Band и е в състояние да открива, проследява и насочва цели, особено нисколетящи обекти, на разстояния до 100 км.

Монтиран е на три отделни автомобила КамАЗ-6350 8×8, които включват антенно превозно средство, операторска станция за командване и контрол и превозно средство за енергийна поддръжка. Мобилността и сложността на тази усъвършенствана система я правят ценен инструмент за откриване на въздушни заплахи, особено тези, летящи на ниска надморска височина, като дронове, хеликоптери и крилати ракети.

Пленяването на тази радарна система е значително постижение за силите на сирийските бунтовници. 25-та дивизия на специалните сили, известна още като „Tiger Forces“, играеше ключова роля в предишните офанзиви на сирийската армия и загубата на такъв актив може да представлява голямо тактическо предизвикателство.

Според съобщения от региона, бунтовниците са срещнали минимална съпротива при влизането си в базата. „Радарът беше изоставен, просто си стоеше там и те го взеха без бой“, заяви местен източник. Пленяването на подобен радар се разглежда като пречка за военния капацитет на силите на сирийския режим, като се има предвид, че усъвършенствани радари като произведеният в Русия Подлет-К1 играят решаваща роля в управлението и защитатата на въздушното пространство от вражески заплахи.