🇦🇺🛩️🇵🇭 Австралия за първи път изпрати извън страната новия си самолет за електронно разузнаване MC-55A Peregrine, като го разположи във Филипините, откъдето машината вече е извършвала полети над Южнокитайско море. Самолетът с бордови номер A51-004 прелетя на 28 юли от постоянната си база Едингбург в Южна Австралия до авиобаза Кларк край Манила. Между 30 юли и 7 август оттам са проследени седем негови полета. Данните са от Flightradar24 и са обобщени от Australian Defence Magazine.
Полетите са продължили между 4 и 9 часа и са преминавали предимно във въздушното пространство на Филипините или непосредствено до него, край островите Миндоро и Палаван. При 4 от тях самолетът е навлизал по-навътре на запад в Южнокитайско море и за периоди от 3-4 часа е изчезвал от гражданските услуги за проследяване, вероятно при изключен транспондер. Австралийското министерство на отбраната потвърди разгръщането като част от дългогодишните ангажименти на страната в Индо-Пасифика, но отказа да предостави оперативни подробности.
Peregrine е преустроен бизнес самолет Gulfstream G550, модифициран от L3Harris в Грийнвил, Тексас, по програмата AIR 555, чиято стойност за целия флот е около 2,4 млрд. австралийски долара. Самолетът се експлоатира от базираната в Едингбург 10-а ескадрила – същото подразделение, което до извеждането от въоръжение на „Орионите“ използваше AP-3C (EW), секретния вариант за радиоелектронно разузнаване на австралийския патрулен самолет.
Основната задача на новия тип не е морското патрулиране, а наблюдението на електромагнитния спектър: прихващане на радарни и комуникационни излъчвания, определяне на местоположението на източниците им и предаване на обработената разузнавателна картина към други самолети, кораби и сухопътни войски. Според TWZ, което следи програмата от самото ѝ начало, на борда е интегрирано оборудване, пренесено директно от американския RC-135 Rivet Joint. Изданието допуска и наличието на активни фазирани антенни решетки (AESA), които могат да се използват за електронна атака от разстояние, но австралийското военно ведомство никога не е потвърждавало подобна способност.
Първата машина пристигна в Едингбург през януари, втората – през март, а третата – на 12 юни след прелет от завода в Тексас. Четвъртият и последен поръчан самолет все още не е доставен, а постигането на пълна оперативна готовност се очаква през 2028 г. В началото на юни Peregrine беше изпратен в Дарвин, където е преминал изпитания, съобщи Janes. Между разгръщането в Дарвин и първото кацане на типа в чужбина изминаха по-малко от два месеца.
Кларк не е нова отправна точка за австралийските сили. Оттам, както от Бътъруърт в Малайзия и Сингапур, Кралските ВВС от години изпращат P-8A Poseidon над спорните води. По-рано същите задачи изпълняваха и „Орионите“. Новостта е използваната платформа. P-8A е преди всичко самолет за борба с подводници и надводни цели, който събира разузнавателни данни като част от по-широк набор от задачи. За Peregrine електронното разузнаване е основна мисия.
Разгръщането е част от бързо разширяващо се сътрудничество в сферата на отбраната между двете страни. На втората среща на министрите в Манила през август 2025 г. Канбера пое ангажимент за 8 съоръжения на 5 места във Филипините. Те са предназначени да разширят оперативния обсег на филипинските въоръжени сили и способността им да наблюдават собствената изключителна икономическа зона.
Манила и Канбера се договориха да подпишат нов договор за сътрудничество в отбраната през тази година, когато Филипините са домакин на срещите на АСЕАН. Третата среща във формата се проведе в Дарвин на 7 август – същия ден, в който бе проследен последният полет на A51-004 от Кларк. Ричард Марлс и Гилберто Теодоро изразиха сериозна тревога от поведението на китайските кораби към филипинските плавателни съдове и от влошаващата се обстановка в региона. Пекин отговори чрез своя официоз Global Times, че съвместното изявление е изпълнено с неверни твърдения.
Западно от Палаван и Миндоро започва районът, над който е летял самолетът. За островите Спратли претендират изцяло или частично Китай, Малайзия, Филипините, Тайван и Виетнам. Китайското присъствие там включва изкуствени острови с дълги писти, хангари, ракетни установки и радарни станции.
Плитчината Скарбъро, която Китай нарича Хуанян, се намира на около 220 км западно от Лусон и на близо 900 км от остров Хайнан. През септември 2025 г. Пекин обяви около нея национален природен резерват, а Манила отхвърли решението като юридически претекст за трайно установяване на китайски контрол. През април 2026 г. сателитни кадри показаха плаваща бариера и съдове, затварящи входа на лагуната.
Сблъсъците в района са почти всекидневни. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) преброи 112 дни с регистрирани сблъсъци между китайската брегова охрана и филипински съдове само през първото полугодие на 2026 г. – средно около 19 дни месечно. На 24 юли китайски кораб обстреля с водно оръдие филипинско плавателно средство край плитчината пред камерите на CNN, само 4 дни преди A51-004 да кацне в Кларк. На 8 август Държавният департамент на САЩ описа резервата като едностранен опит на Пекин да разшири своите териториални претенции чрез природозащитен и юридически претекст, подкрепен с принуда.
Операциите в този район крият рискове и за австралийските екипажи. През февруари 2025 г. китайски J-16 изстреля топлинни примамки на около 30 метра пред австралийски P-8A, а през октомври същата година Су-35 повтори маневрата край Параселските острови. Канбера определи двете прихващания като опасни и непрофесионални и отправи протест към китайското правителство.
Публично обявеният план за базиране обяснява защо бъдещи разгръщания в Кларк са много вероятни. Peregrine оперира от основната база в Едингбург и от три изнесени пункта – Таунсвил, Дарвин и Кокосовите острови в Индийския океан. Всеки от тях трябва да разполага с възможности за обработка на данни, ограничена техническа поддръжка и съхранение на самозащитните заряди на самолета.
Кокосовите острови се намират по средата между Австралия и Шри Ланка и са извън непосредственото оперативно направление към Южнокитайско море. Разгръщането във Филипините обаче следва същата логика – съкращаване на прелета до района за събиране на разузнавателни данни. Осемте подкрепяни от Австралия обекта във Филипините и договорът, който трябва да бъде подписан през тази година, осигуряват материална и правна основа за подобни мисии.
Има обаче и основания за по-предпазлив прочит. Австралийското министерство на отбраната говори за дългогодишни ангажименти в региона, но не за нова постоянна мисия. Разгръщането в Дарвин през юни беше обявено изрично като част от оперативните изпитания, четвъртата машина все още не е доставена, а пълната оперативна готовност се очаква едва през 2028 г.
Флот от три самолета, от които обичайно поне един преминава техническо обслужване, няма капацитет да поддържа непрекъснато присъствие в чужбина. Затова по-точното определение на сегашното разгръщане не е начало на постоянно базиране, а вероятно начало на редовни ротации.
Повторни разгръщания в Кларк изглеждат много вероятни до края на годината, но постоянно присъствие на австралийска платформа за електронно разузнаване над Южнокитайско море е малко вероятно преди да бъде доставена последната машина. Тезата за начало на редовна ротация би получила потвърждение при второ кацане на Peregrine в Кларк или първа поява на типа в Бътъруърт още преди подписването на новия договор. Обратно, завръщане на A51-004 в Едингбург без ново задгранично разгръщане би показало, че сегашната мисия е била по-скоро част от програмата за изпитания, отколкото начало на устойчив модел на присъствие.

