Три самолетоносача са заедно в Близкия изток за първи път от навечерието на инвазията в Ирак през 2003 г.

🇺🇸⚓️ Пристигането на ядрения самолетоносач USS George H.W. Bush (CVN-77) в зоната на отговорност на Централното командване (CENTCOM) на 24 април оформи концентрация на военноморска мощ, каквато регионът не е виждал от подготовката за инвазията в Ирак през 2003 г.

Заедно с вече разположените самолетоносачи USS Gerald R. Ford (CVN-78) и USS Abraham Lincoln (CVN-72), трите авионосни ударни групи имат над 15 000 моряци и морски пехотинци, над 200 самолета и комбинирани способности за далекобойни стелт операции, електронна война и ПВО/ПРО от слой Aegis. Това натрупване не отговаря на стандартна ротация на сили, а представлява ясен сигнал за капацитет за ескалация близо 20 дни след влизане в сила на прекратяването на огъня и 8 седмици след началото на съвместната кампания на САЩ и Израел за въздушни удари по ядрените, ракетни и командни способности на режима в Техеран, започнала на 28 февруари с ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей и над 900 удара по приоритетни цели.

Стратегическата логика на тройната концентрация надхвърля огневата мощ. Един самолетоносач осигурява присъствие, два дават свободата за непрекъснати полетни цикли, но три гарантират едновременно покритие на три отделни направления – северния Персийски залив за натиск върху бреговата ракетна инфраструктура на Революционната гвардия, Оманския залив за контрол върху морската блокада, наложена на 13 април, и северозападната част на Арабско море за прехващане на ирански доставки от Китай. Именно последната ос придоби оперативна тежест на 19 април, когато MV Touska – санкциониран ирански контейнеровоз – беше задържан в международни води на връщане от китайско пристанище.

Към тази морска геометрия се добавя USS Tripoli (LHA-7), пристигнал на 28 март от Йокосука с амфибийната група USS San Diego и USS New Orleans с качена 31-ва морска експедиционна част, наброяваща около 2200 морски пехотинци. America-class по конструктивен профил е по-близо до лек самолетоносач, отколкото до класически десантен кораб, а неговите 18 изтребителя от пето поколение F-35B Lightning II с вертикално излитане му позволяват да оперира далеч от плътността на крайбрежната противокорабна отбрана на Ислямската република, удължавайки досега на стелт авиацията до набелязаните цели в южен Иран.

Военно-техническият баланс на тройката носители заедно с амфибийната група, в по-пълен орден на бойни задачи, включва:

– 72 F/A-18E Super Hornet (едноместни)
– 24 F/A-18F Super Hornet (двуместни)
– 12 F-35C Lightning II (стелт, палубна версия)
– 18 F-35B Lightning II (СВВП, на USS Tripoli)
– 36 EA-18G Growler (електронна война, базирани на F/A-18F)
– 48 MH-60R/S Seahawk (многоцелеви хеликоптери)
– 6–12 MV-22B Osprey или C-2 Greyhound (логистично осигуряване)
– 9 разрушителя клас Arleigh Burke (Aegis BMD/защита от крилати ракети и рояци дронове)
– 3 кораба за крайбрежна отбрана от клас Independence в противоминна конфигурация
– USS Tripoli (LHA-7) с амфибийна готовност и самостоятелно авиокрило
– USS San Diego (LPD-22) и USS New Orleans (LPD-18) – десантен док
– над 10 000 моряци, морски пехотинци и авиатори, ангажирани в блокадата

Кампанията е натрупала над 13 000 удара и над 155 поразени или унищожени плавателни съда от иранския лфот, а блокадата е пренасочила 34 кораба обратно към пристанища в Иран. Белият дом маркира преминаването към "икономическа фаза" – формулировка, описваща замяната на честотата на удари с продължителен натиск върху износа на ирански петрол.

Двуседмичното примирие, договорено на 8 април с посредничество от Пакистан, е нарушавано от двете страни, но запазва преговорната рамка отворена. На 7 април Москва и Пекин блокираха проект на резолюция в Съвета за сигурност на ООН за ескорт на търговски кораби, формално защитавайки тезата за "комплексен прочит на конфликта", а на практика отказвайки легитимация на американската блокада. В същото време служители на Пентагона потвърдиха, че руски сателитни канали дават на иранското командване оперативни данни за позициите на американския флот – асиметрична подкрепа без ясен отпечатък, която трансформира блокадата във взаимно разузнавателно надлъгване.

Възпиращият потенциал на трите самолетоносача не е насочен срещу иранските военноморски активи, а срещу сценария за разширяване на регионалния конфликт от страна на йеменските хути в Червено море, ливанската Хизбула и мрежата от шиитски милиции в Ирак. Геополитическият залог се свежда до само един въпрос: ще успее ли Вашингтон да използва ефективно това безпрецедентно натрупване, за да принуди Иран към реални преговори или ще се изтощи в продължителна въздушна и морска война.

USS George H.W. Bush заобикаля Африка за участие в блокадата срещу Иран

🇺🇸 Самолетоносачът USS George H.W. Bush (CVN-77) се намира по крайбрежието на Намибия, обикаляйки Африка, за да се присъедини към нарастващата групировка на ВМС на САЩ в Арабско море в рамките на блокадата на Ормузкия проток, научи USNI News.

Корабът, който бе разгърнат в края на март, не плава през Гибралтарския проток към Средиземно море, което е типичния маршрут за самолетоносачите от Източното крайбрежие, насочили се към Близкия изток. Вместо това самолетоносачът и неговата ескортна група, включваща разрушителите USS Donald Cook (DDG-75), USS Mason (DDG-87) и USS Ross (DDG-71), плават около Африка, потвърдиха двама служители на отбраната пред USNI News в понеделник. Бързият танкер-заредител USNS Arctic (TAOE-8) също действа в състава на ударната група.

Маршрутът позволява на самолетоносача и ескорта му да избегнат транзит през Червено море и Баб ел-Мандеб и евентуална заплаха от страна на йеменските хути, които нанасяха удари с дронове и ракети по морски трафик в региона през 2024 и 2025 г.

Придвижването му около Африка съвпада с началото на морската блокада на Ормузкия проток след неделното съобщение на президента Доналд Тръмп. По-късно Централното командване на САЩ (CENTCOM) разпространи изявление, което обяснява как американските сили ще осъществят блокадата на решаващия воден път, който е основна точка на напрежение, откакто САЩ и Израел започнаха войната срещу Иран в края на февруари.

„Блокадата ще се прилага безпристрастно срещу плавателни съдове на всички нации, влизащи или напускащи пристанища на Иран и крайбрежни зони, включително всички пристанища на Иран в Арабския залив и Оманския залив“, се казва в изявлението на CENTCOM от неделя. „Силите на CENTCOM няма да възпрепятстват свободата на корабоплаването за съдове, преминаващи през Ормузкия проток към и от неирански пристанища.“

Известие до моряците, издадено в понеделник и получено от USNI News, отбелязва, че т.нар. „гратисен период“, по време на който се позволява на неутрални кораби в ирански пристанища да отплават, е изтекъл в 10:00 часа сутринта източно време в понеделник.

„След този час всеки съд, навлизащ или напускащ блокираната зона без разрешение, подлежи на прехващане, отклоняване и задържане“, гласи известието.

„Неутралните съдове все още могат да бъдат обект на правото на посещение и претърсване за определяне наличието на контрабанден товар“, продължава съобщението на CENTCOM. „Хуманитарни пратки, включващи храна, медицински консумативи и други стоки от съществено значение за оцеляването на цивилното население, ще бъдат разрешени при условие на инспекция.“

В понеделник по време на участие в Атлантическия съвет началникът на военноморските операции адмирал Дарил Кодъл говори за съображенията за блокадата на Ормузкия проток, включително риска от мини, степента на оспорваност на въздушното пространство и това дали съюзници и партньори ще се присъединят към акцията.

„Искам да кажа, че това е мащабно начинание, което трябва да се проведе тук, за да бъде ефективно“, подчерта Кодъл. „И разбира се, всичко това е рамкирано от правна структура – правила за ангажиране, правните аспекти на това, наличието на добра и стабилна правна база, която гарантира способността за налагане на блокада.“

Американски самолетоносач не е преминавал през Баб ел-Мандеб, откакто USS Dwight D. Eisenhower (CVN-69) премина през протока през декември 2023 г., малко след като хутите започнаха кампанията срещу търговското корабоплаване в Червено море. Американски разрушители, преминавали през Баб ел-Мандеб през последните години, бяха подложени на продължителни атаки от подкрепяната от Иран групировка.

Преди Тръмп да обяви блокадата, в събота два разрушителя с управляеми ракети плаваха през Ормузкия проток и за кратко провеждаха операции в Персийския залив, няколко дни след като администрацията на Тръмп обяви двуседмично примирие с Иран, докато продължаваха преговорите между делегации на двете страни.

USS Frank E. Petersen (DDG-121) и USS Michael Murphy (DDG-112) навлязоха в протока, за да поставят началото на действия по „създаване на условия за разчистване на мини“, разкри тогава USNI News. Преговорите между САЩ и Иран в крайна сметка се провалиха.

Базираната в Япония амфибийна група, начело с десантния кораб USS Tripoli (LHA-7), амфибийния транспортен док USS New Orleans (LPD-18) и док-десантния кораб USS Rushmore (LSD-47) е разположена в Арабско море в момента.

Ударната група на самолетоносача USS Abraham Lincoln (CVN-72), включваща разрушителя от клас Arleigh Burke USS Spruance (DDG-111) и USS Frank Petersen Jr. (DDG-121), също се намира в Арабско море, където операции се провеждат от още седем самостоятелно разгърнати разрушителя с управляеми ракети.

Join the U.S. Navy – Save the Big Booty Venezuelans!

🇺🇸🇻🇪 Службата за разпространение на визуална информация на Пентагона (DVIDS) публикува, а малко след това премахна снимка на моряк от ВМС на САЩ, работещ по самолет за електронна война EA-18G Growler от ескадрила VAQ-142 „Сивите вълци" на ядрения самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN-78).

На снимката се вижда нашивка върху униформата на моряка с шегаджийския надпис: „Join the U.S. Navy – Save the Big Booty Venezuelans!" („Запиши се във флота – спаси венецуелките с големите дупета!").

Нашивката е от категорията т.нар. morale patches – неформални емблеми, които военнослужещи носят като символ на вътрешен хумор и израз на специфичн субкултура, характерна за дадена ескадрила, включваща вътрешната идентичност и традиции в нея – неформалните ритуали, хумор, символика, прякори и нашивки, които екипажите създават помежду си. Всяка ескадрила развива своя специфична субкултура, която малко или много укрепва сплотеността и бойния дух, но понякога влиза в противоречие с официалните стандарти на поведение. Именно такъв е случаят с тази и други нашивки, които не са преминавали през одобрение от командването и периодично стават предмет на спорове след своето попадане в публичното пространство. През 2024 г. ВМС се оказаха в сходна ситуация, след като пилот от хеликоптерна ескадрила HSM-74 беше видян с нашивка, която изобразява хутите в Йемен като пясъчни хора от „Междузвездни войни", припомня онлайн изданието Task & Purpose.

VAQ-142 е ескадрила за електронна атака, в чийто състав влиза EA-18G Growler – платформа, предназначена за подавяне на вражески радарни платформи и мрежи за комуникация. Ескадрилата е разгърната на борда на флагмана и най-способен боен кораб в света, участвал в операция Absolute Resolve – военната акция от 2–3 януари 2026 г. за залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро. В нея бяха задействани над 150 летателни апарата и оператори от Delta Force, а Мадуро беше задържан и прехвърлен заедно с жена си на борда на универсалния десантен кораб USS Iwo Jima, а след това към Гуантанамо и Ню Йорк.

Снимката е разпространена първоначално от акаунта Bellum Acta News и бързо стана вайръл, преди DVIDS да я премахне без официално обяснение. Пентагонът не е коментирал причината публично.

Русия изтегля самолети от „Адмирал Кузнецов“ към арктическа отбрана след години на провали.

🇷🇺 Русия преназначи изтребителите от единствения си самолетоносач „Адмирал Кузнецов“ за създаване на нов сухопътен авиационен корпус в Арктика, съобщи Defense Express.

Създаването на смесения авиационен корпус в състава на Северния флот стана публично известно през декември 2023 г. от руски източници. Звеното е изградено около палубни самолети, които дотогава бяха зачислени към „Адмирал Кузнецов“, което бележи преминаване от морски към сухопътни операции.

Развитието идва на фона на непотвърдени сведения в социалните мрежи за смъртта на генерал-лейтенант Александър Отрошченко, за когото се твърди, че командва корпуса, при катастрофа на транспортен самолет Ан-26 в окупирания Крим.

Според Defense Express ядрото на новото формирование се състои от 100-и и 279-и корабни изтребителни авиационни полка, оборудвани с приблизително 22 самолета МиГ-29К и 17 Су-33. И двете платформи първоначално са проектирани за операции от самолетоносач, но сега действат от сухопътни летища.

В допълнение към изтребителната авиация, корпусът включва смесен авиационен полк с противолодъчни самолети Ил-38 и транспортни машини като Ан-12 и Ан-26. В структурата влиза и вертолетен полк, оборудван с морски хеликоптери Ка-27 и Ка-29. Основната мисия на новото подразделение е да осигурява въздушно прикритие на руския Северен морски път, като операциите се провеждат от арктически авиобази, а не от палубата на самолетоносач.

Преструктурирането следва военните реформи от 2023 г. Русия реорганизира своя Западен военен окръг в Московски и Ленинградски военни окръзи, а Северният флот загуби статута на отделен военен окръг. Като част от тези промени, 45-а армия от ВВС и ПВО беше преназначена към Ленинградския военен окръг. Това остави Северния флот без специализирано въздушно прикритие, което наложи създаването на новия авиационен корпус с наличните активи на морската авиация.

Друг ключов фактор е несигурното бъдеще на „Адмирал Кузнецов“. Самолетоносачът на практика е извън строя, което принуди Русия да премести и пренасочи палубните самолети за сухопътни роли. Тази промяна отразява по-широките структурни и технически предизвикателства пред единствения руски самолетоносач. Годините закъснения, инцидентите на борда и проблемите с поддръжката ограничиха неговата оперативна готовност.

Без действащ самолетоносач тези самолети се интегрират в сухопътни части, което намалява способността на Русия да поддържа авиация с фиксирано крило в открито море. Вместо това фокусът се измества към арктическите летища и мисиите за брегова отбрана. Към момента няма доказателства от открити източници, потвърждаващи прякото участие на този авиационен корпус в бойни операции срещу Украйна.

„France Libre“: Еманюел Макрон даде име на следващия френски самолетоносач

🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон разкри официалното име на следващото поколение френски ядрен самолетоносач (CVN) по време на церемония в обект на Naval Group край Нант. Корабът, който до момента се обозначаваше с названието Porte-Avions de Nouvelle Génération (PANG), занапред ще носи името „France Libre“ (Свободна Франция).

След падането на Франция през юни 1940 г. „Свободна Франция“ се превръща в правителство в изгнание и движение на съпротивата, което отказва да приеме примирието с Нацистка Германия. Водено от бригаден генерал Шарл дьо Гол, то се трансформира от малка група „бунтовници“ в Лондон в легитимното временно правителство, довело Франция до освобождение.

Френският президент Еманюел Макрон обясни избора си на име по време на своето обръщение:

„Пожелах да поставя бъдещия самолетоносач в родовата линия на генерал дьо Гол. Неговият живот, неговата съдба и изборите, направени още след срива през юни 1940 г. – те говорят за една конкретна идея за Франция. За него и за нас. Френският дух. Това е дух на съпротива. Това е воля, която нищо не може да спре.

Воля за съпротива, за да останем свободни. Несломима, непобедима воля на национална територия и другаде пред лицето на окупацията. Воля, която подобно на нашия самолетоносач може да излезе в открито море, ако е необходимо, до постигане на победа. Волята да останем свободни – да, това е тя. Големият проект, който е наш. Този, който ни свързва.

Проектът на нашите въоръжени сили, но също и на нашите изследвания, на нашите национални индустрии. Тази воля да останем свободни е волята за независимост на всяка цена; за пълна, неограничена свобода на действие; за проектиране на нашите сили навсякъде, където защитата на интересите на Франция го изисква, във всяка точка на света.

Ето защо нашият нов самолетоносач ще носи името „France Libre“. В това име живее паметта на жени и мъже, изправили се срещу варварството. Обединени, за да спасят отечеството. Решени да защитят една определена идея за нашата нация. За „Другарите на Освобождението“ това име запечатва обет за бъдещето: За да останем свободни, трябва да вдъхваме страх. За да вдъхваме страх, трябва да бъдем мощни. А за да сме мощни, трябва да сме готови за усилия. В тези усилия нека бъдем несломими. Единни. И безмилостни. Мощ. Независимост. Съпротива. Да. Именно чрез служба на отечеството ще постигнем победата.“

Събитието по именуването беше предшествано от решението на Макрон от декември да даде зелена светлина за етапа на реализация на новия самолетоносач, което официално сложи край на над пет години проектиране, извършено съвместно от MO Porte-Avions, индустриалното съвместно предприятие на Naval Group и Chantiers de l’Atlantique, заедно с TechnicAtome, която отговаря за ядрените реактори на кораба.

С дължина 310 метра и ширина около 90 метра, 80 000-тонният France Libre ще засенчи своя предшественик, 42 000-тонния Charles de Gaulle, който служи като единствена авионосна платформа на френския флот (Marine Nationale) от 2001 г. насам. Той ще бъде задвижван от двойка реактори с вода под налягане TechnicAtome K-22, които ще осигуряват на плавателния съд на практика неограничен обсег и автономност до 27 възела скорост с три валови линии. Екипажът, включително въздушното крило, ще наброява около 2000 моряци.

Определящо свойство на новия флагман е приемът на американска електромагнитна система за изстрелване на самолети (EMALS) и напреднало спирачно устройство (AAG), доставени от General Atomics съгласно договор за чуждестранни военни продажби. Три катапултни писти EMALS и три спирачни въжета AAG ще се инсталират на ъгловата полетна палуба с площ 17 200 кв. м, което ще позволи паралелни операции по излитане и кацане – способност, която липсва при Charles de Gaulle. Очаква се описаната конфигурация да увеличи интензивността на полетите по време на бойни операции съществено (около 60 полета дневно).

France Libre е проектиран да приема авиокрило от около 30 бойни самолета, първоначално фокусирани върху Dassault Rafale M в неговата конфигурация F5, допълнено от три радарни самолета E-2D Advanced Hawkeye на Northrop Grumman и до шест хеликоптера NH90 Caïman на NHIndustries. В по-далечно бъдеще е предвидено въздушната група да интегрира бойни дронове, а към средата на 40-те години – изтребителите от следващо поколение (NGF), създадени в рамките на френско-германско-испанската програма Future Combat Air System (FCAS). Това е планът към днешна дата, въпреки засилващото се напрежение между Dassault и Airbus, което би могло да доведе до разделяне на пътищата на Франция и Германия.

Под палубата корабът включва пълна електрификация на бордовите системи, хангар, който се обслужва от два 40-тонни елеватора от десния борд, и складове за боеприпаси, проектирани за операции с продължителност 7 и повече дни при висока интензивност – значително подобрение спрямо текущата френска логистика.

Строителството на France Libre ще започне със сглобяване на корпуса в Chantiers de l’Atlantique през 2032 г. и трансфер към морската база в Тулон за окончателно оборудване и зареждане с ядрено гориво към средата на 2035 г. Морските изпитания са планирани за 2036 г. и ще бъдат последвани от въвеждане в експлоатация във френския флот, предвидено за 2038 г. Тогава се очаква Charles de Gaulle да започне изтеглянето си от активна служба. Прогнозира се France Libre да остане в експлоатация около 45 години.

Програмата мобилизира около 800 доставчици и до 14 000 работни места в местната отбранителна индустрия, 80% от които са в рамките на малки и средни предприятия. Това подчертава огромното значение на проекта и то не само като водещ стълб на националната стратегия за отбрана, но и като своеобразен двигател за заетост в производството на високи технологии. Над 90% от поръчките по програмата са възложени на доставчици от Франция. Цената на France Libre възлиза на около 10 милиарда евро, по думите на френския държавен глава.

Пожар и рекордно изтощение: Драмата на самолетоносача USS Gerald R. Ford в Близкия изток

🇺🇸⚓️ Над 30 часа са били необходими на моряците, за да потушат пожара на борда на самолетоносача USS Gerald R. Ford (CVN-78) миналата седмица, съобщиха военнослужещи и официални лица, докато измъченият флагман продължава изтощителната си мисия в рамките на военната операция срещу Иран.

Пожарът е започнал в главното перално помещение на кораба миналия четвъртък. До момента на неговото потушаване над 600 моряци и членове на екипажа са загубили леглата си и оттогава спят по подове и маси, съобщават официални източници.

Централното командване на САЩ заяви, че двама от моряците са получили помощ във връзка с травми, които „не застрашават пряко живота“. Хора от борда на кораба споделиха, че десетки военнослужещи са пострадали от вдишване на дим.

И в категорията на „незастрашаващите живота“, но все пак неприятни последици – много моряци не са имали възможност да перат дрехите си след пожара.

Корабът, заедно със своите 4500 моряци и пилоти на изтребители, беше в Средиземно море на 24 октомври, когато министърът на отбраната Пийт Хегсет нареди той да се отправи към Карибския басейн, за да подсили кампанията за оказване на натиск към венецуелския диктатор Николас Мадуро, довела до отстраняването му.

От Карибите самолетоносачът се насочи към Близкия изток за войната на САЩ и Израел срещу Иран, която навлиза в третата си седмица.

Разговорите с моряци на борда на самолетоносачи са трудни и при най-добрите обстоятелства. По време на война корабите и военните бази, участващи в операциите, минават в режим на информационно затъмнение, което ограничава възможността на войниците да комуникират с външния свят. Длъжностните лица и моряци, интервюирани за тази статия, говориха при условие на анонимност, тъй като нямат разрешение за публични изявления.

В момента „Форд“ навлиза в десетия си месец на бойно дежурство. Той ще счупи рекорда за най-дълга мисия на самолетоносач след Виетнамската война, ако все още е в морето в средата на април. Понастоящем рекорд от 294 дни се държи от USS Abraham Lincoln през 2020 г.

Членовете на екипажа са били известени, че мисията вероятно ще бъде удължена до май, което би означавало цяла година в морето – два пъти над продължителността на стандартна мисия на самолетоносач.

ВМС на САЩ поддържаха самолетоносачите на дежурство по 9 месеца, понякога и малко повече, по време на войните в Ирак и Афганистан. Но обикновено мисиите не надвишават шест месеца. Според експерти от флота по-дълъг период е изключително труден както за кораба, така и за екипажа.

„Корабите също се уморяват и се амортизират в хода на дългите мисии“, заяви контраадмирал Джон Ф. Кърби, пенсиониран офицер от военноморските сили, който беше секретар на Пентагона и говорител по въпросите на националната сигурност в администрацията на Байдън. „Не можеш да експлоатираш един кораб толкова дълго и интензивно и да очакваш той и екипажът му да работят с максимален капацитет.“

В момента „Форд“ провежда полети денонощно, съобщиха представители на ВМС.

Според две официални лица пожарът е започнал във вентилационен отвор на сушилня в пералните помещения на кораба и се е разпространил бързо, което е принудило моряците да се борят с пламъците в продължение на над 30 часа.

Централното командване заяви в своето изявление, че пожарът не е причинил „щети на енергийната установка на кораба и самолетоносачът остава напълно дееспособен“.

Пожарът е поредния от серия проблеми с поддръжката на „Форд“ – най-новият самолетоносач на ВМС. Той вече имаше проблеми с водопроводната инсталация на 650-те тоалетни на борда. NPR съобщи, че подценена като мащаб и лошо проектирана, тоалетната система често е потърпевша от повреди.

Основният период за поддръжка и преоборудване, през който „Форд“ трябваше да премине в началото на тази година в корабостроителницата Нюпорт Нюз във Вирджиния, е отложен. Представител на армията отбеляза, че Пентагонът е наясно с това, че самолетоносачът достига границите на възможностите си за издръжливост. Той добави, че USS George H.W. Bush се подготвя за разполагане в Близкия изток и вероятно ще го замени.

MizarVision проследява американските самолетоносачи в реално време.

🇨🇳 Китайската технологична компания MizarVision, специализирана в анализ на данни от дистанционно наблюдение, демонстрира способност да проследява в реално време дейността на палубната авиация на ядрените самолетоносачи USS Gerald R. Ford (CVN-78) и USS Abraham Lincoln (CVN-72) по време на операция „Епична ярост" в Близкия изток.

Основана през 2021 г. MizarVision не притежава собствени сателити и използва изображения от комерсиални доставчици като Maxar Technologies, Airbus Defence & Space и китайската група Jilin-1. Ценното в работата ѝ обаче се крие в слоя от AI обработка, който превръща терабайти сурови данни в анотирани, класифицирани и кръстосано свързани разузнавателни продукти – с бързина и мащаб, достъпни до неотдавна единствено за националните разузнавателни служби.

От началото на американските удари в Иран на 28 февруари компанията публикува детайлни изображения в социалните мрежи Weibo и X, на които AI алгоритмите откриват и класифицират отделни летателни апарати. На снимките от 26 февруари, заснети след отплаването на USS Gerald R. Ford от военноморската база в Суда Бей, Крит, отчетливо се разпознават многоцелеви изтребители F/A-18E/F Super Hornet и самолети за ранно предупреждение E-2D Hawkeye, разположени на полетната палуба. Същия ден са публикувани снимки на USS Abraham Lincoln, засечен при среща с кораб за снабдяване в Арабско море край бреговете на Оман.

Към 1 март наборът от данни нарасна до бази в Йордания, Кувейт, Бахрейн, Катар и ОАЕ и документира към 2500 военни актива: стелт изтребители F-22 Raptor, зенитно-ракетни комплекси Patriot на авиобаза Ал Удейд в Катар и системи THAAD на база Муафак Салти в Йордания.

Днес бяха разкрити нови данни, които илюстрират дълбочината на наблюдението. Засечен бе транспортен самолет C-2 Greyhound от авиокрилото на USS Gerald R. Ford. Началната точка на полета се намира в южната част на централно Червено море, на височина 7400 фута и скорост 247 възела с курс 175°, което отговаря на фазата на набиране на височина непосредствено след катапултно излитане от пилотната палуба. Съпоставка със спътникови снимки от същия период потвърждава, че точката съвпада с позицията на ударната група на CSG-12 начело с USS Gerald R. Ford край бреговете на Саудитска Арабия.

Засечено беше и излитане на конвертоплан CMV-22B Osprey от авиокрилото на USS Abraham Lincoln, който заобикаля бреговата линия на Арабския полуостров — вероятно с цел избягване на чувствителни сухопътни зони. В средния участък от полета (между 16:27 и 18:21 ч.) се наблюдава промяна на курса към северната част на Арабско море (55,72° и.д., 18,95° с.ш.). Тази позиция съвпада с района на разполагане на ударната група начело с USS Abraham Lincoln, който действа в северната част на Арабско море и Оманския залив, край бреговете на Салала, Оман.

С други думи, проследяването не се ограничава до статични сателитни снимки на кораби и бази, а вече това обхваща динамични полети на палубна авиация, давайки възможност за откриването на точните позиции на ударните групи по координатите на излитане и кацане на техните летателни апарати.

Сателитното наблюдение на MizarVision съвпада с най-мащабната военна операция на САЩ в Близкия изток от десетилетия. В рамките на „Епична ярост", стартирала на 28 февруари след удар, ликвидирал върховния лидер аятолах Али Хаменеи, САЩ разгърнаха двете си ударни групи в региона. Към 7 март USS Gerald R. Ford навлезе в Червено море за първи път, преминавайки през Суецкия канал, а USS Abraham Lincoln продължава да действа от Арабско море с авиокрило CVW-9.

Американските сили поразиха над 3000 цели с повече от 2000 бойни средства, при което бяха унищожени стотици балистични ракети, пускови установки и дронове. Потопени или повредени са най-малко 43 бойни кораба.

Публичната демонстрация на тези разузнавателни възможности от частна китайска фирма е трудно да бъде приета за случайност. Експерти разглеждат действията на MizarVision като форма на стратегически сигнали от страна на Пекин – послание, че той разполага с инструменти за непрекъснат мониторинг на най-мощните активи от състава на ВМС на САЩ. В комбинация с хиперзвукови противокорабни ракети DF-21D и DF-26B, способността за засичане и проследяване в реално време поставя под сериозен въпрос оперативната неуязвимост на ударните групи на самолетоносачи.

Наблюдатели обръщат внимание и на по-широката картина: ако комерсиална компания може да проследява ядрените самолетоносачи на САЩ с подобна точност, какви са възможностите на Народната освободителна армия на Китай с нейните класифицирани военни сателити? Едно е ясно – развитието на тези технологии ще има ключово значение за баланса на силите не само в Близкия изток, но и при евентуален военен конфликт в Индо-Тихоокеанския регион.

USS Abraham Lincoln: Град в морето и стратегическа мощ

🇺🇸 Ядреният самолетоносач USS Abraham Lincoln е дълъг 333 метра с водоизместимост от над 100 000 тона. Той функционира като самодостатъчен град в океана и осигурява подслон на близо 5600 моряци и авиационен персонал. Огромният плавателен съд разполага със собствена телевизионна станция, болница и инсталации за опресняване на морска вода.

В момента USS Abraham Lincoln е позициониран в Арабско море в зоната на отговорност на Централното командване на САЩ, където служи като гръбнак на въздушните операции срещу режима в Иран.

По време на интензивни бойни операции може да реализира 120-130 бойни полета на ден. Полетната палуба остава активна до 16 часа без прекъсване, което позволява на изтребителите да презареждат с гориво, да се въоръжават и да излитат в бърза последователност, за да поддържат въздушно превъзходство.

Управлението на 130 бойни мисии дневно изисква перфектна координация на 3200 души корабен екипаж и 2480 души авиационен персонал. Моряците работят на ротационни смени денонощно, като се занимават с поддръжка на самолети, зареждане на боеприпаси и контрол на въздушното движение в силно динамична среда.

Плавателният съд поддържа впечатляващо авиокрило от 90 самолета и хеликоптера – изтребители F/A-18E Super Hornet, стелт изтребители F-35C Lightning II и самолети за електронна война EA-18G Growler. Подобен разнообразен състав гарантира готовност за множество бойни сценарии.

За да постигне висока честота на излитане, палубата използва четири мощни парни катапулта, способни да ускорят 20-тонен изтребител от 0 до 265 км/ч само за 2 секунди. Тази ефективност е от решаващо значение за изпълнение на целта от 130 мисии дневно.

Два ядрени реактора Westinghouse A4W генерират 260 000 конски сили на вала, за да задвижват гигантския кораб, осигурявайки му практически неограничен обсег в продължение на 20 до 25 години, без да се налага презареждане на гориво за задвижващите системи.

Въпреки огромното си тегло, ядрената система позволява на самолетоносача да развива скорост от над 30 възела (близо 56 км/час). Тази скорост е жизненоважна за създаване на въздушен поток над палубата, който подпомага излитането на тежките изтребители.

Макар самият кораб да работи с ядрена енергия, той пренася около 3 милиона галона авиационно гориво за своите самолети. Специализиран екипаж извършва хиляди операции по презареждане без инциденти, което гарантира, че машините са винаги готови за следващия си боен полет.

Не на последно място, той разполага с огромен капацитет на складовете за боеприпаси, за да поддържа продължителни военни действия с висок интензитет. По време на мисии в миналото неговото авиокрило е изразходвало над 700 тона прецизно управляеми боеприпаси. Модерни защитни системи го предпазват и от ракетни заплахи.

Пожар на борда на USS Gerald R. Ford в Червено море

🇺🇸🔥 Пожар, който не е резултат от бойни действия, е избухнал в пералните помещения на американския самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN 78), но е бил бързо овладян, а плавателният съд остава напълно боеспособен, за да оказва подкрепа на операциите срещу иранския режим.

Инцидентът се е случил докато той е провеждал операции в подкрепа на операция Epic Fury от акваторията на Червено море. Макар първоначалната причина за огъня да не е разкрита, тя не е свързана с продължителната въздушна кампания, която американският плаващ гигант в момента поддържа.

Самолетоносачите са едни от най-опасните места на Земята. Те съчетават в себе си няколко елемента с висок риск, сред които реактивно гориво, големи количества бомби и ракети, хиляди членове на екипажа и най-вече полетна палуба с десетки самолети, които излитат или кацат. Поради това подобен род инциденти се случват периодично.

През май 2008 г. например на борда на USS George Washington избухна пожар по време на неговия преход от Чили към пристанището в Сан Диего. На моряците им отне 12 часа да потушат пламъците, които предизвикаха повреди по електрически кабели и компоненти в 80 от общо 3800 отделения на няколко палуби и раниха общо 37 моряци.

По-сериозни инциденти са регистрирани през 60-те години на миналия век. Пожар избухва на борда на USS Forrestal в Тонкинския залив през 1967 г. и USS Enterprise близо до Хавай през 1969 г. И двата са предизвикани от случайна детонация на ракети на полетната палуба и водят до тежки жертви и огромни щети.

Що се отнася до най-новият самолетоносач от състава на ВМС на САЩ, инцидентът се случи в момент, когато разгръщането му беше многократно удължавано и пренасочвано към Червено море за натрупването на сили в Близкия изток и последвалата въздушна кампания срещу режима на аятоласите.

Както наскоро съобщи WSJ, удълженото разгръщане е оказало сериозно влияние върху морала на моряците на борда: някои от интервюираните военнослужещи споделиха, че са пропуснали важни събития като погребения или дълги периоди от израстването на малките си деца, а някои дори обмислят да напуснат флота след края на мисията.

Сякаш продължителната раздяла с близките не е достатъчна, но моралът е засегнат и от постоянни технически проблеми, включително повтарящи се повреди във вакуумната канализационна система на кораба, причинили чести прекъсвания на работата на тоалетните в цели секции на плавателния съд. Поддържащите екипи са били въвлечени в стотици повиквания за ремонт за кратко време, което понякога е изисквало дълги работни часове за откриване на течове и запушвания.

В момента неговата ударна група е база за 8-мо палубно авиокрило (CVW-8), което включва:

• многоцелеви изтребители F/A-18E Super Hornet от ескадрили (VFA) 31, 37 и 87
• многоцелеви изтребители F/A-18F Super Hornet от VFA-213
• самолети за електронна война EA-18G Growler от ескадрила (VAQ) 142
• самолети за въздушно командване и контрол E-2D Hawkeye от ескадрила (VAW) 124
• самолети за логистична поддръжка C-2A Greyhound от ескадрила (VRC) 40
• хеликоптери MH-60S и MH-60R Seahawk от ескадрили (HSC) 9 и (HSM) 70

Руски дрон е опитал да се приближи към френския самолетоносач в Балтийско море.

🇷🇺⚔️🇫🇷 Предполагаем руски дрон се е приближил до самолетоносача на военноморските сили на Франция „Шарл дьо Гол“ (R91), докато е бил на котва в пристанище Малмьо в Швеция, съобщи местната обществена телевизия SVT.

Въоръжените сили на Швеция са засякли безпилотния летателен апарат и са предприели ответни мерки. Типът на дрона остава неизяснен. Ако се потвърди, инцидентът ще представлява необичайно директен опит за проверка на сигурността около знакова визита в пристанище на страна от НАТО и рядък публичен пример за борба с дронове в близост до ударна група самолетоносачи.

SVT съобщи, че дронът е излетял от руски кораб в района и се е насочил към флагмана на френския флот, който в момента е акостирал на пристанище Малмьо в рамките на от планирано посещение, свързано с учебни дейности на НАТО. Телевизията уточнява, че веднага след засичането на дрона въоръжените сили на Швеция са активирали средства за електронна война.

След намесата безпилотният апарат е изчезнал от района. Според SVT остава неизвестно дали той се е върнал на руския плавателен съд, или е паднал в морето.

Случаят в Малмьо беше предшестван от друг инцидент със сигурността от декември 2025 г. във Франция, когато военните в базата за атомни подводници „Ил Лонг“ откриха огън след засичане на неизвестни дронове над базата, което доведе до разследване от страна на Министерството на въоръжените сили на Франция.

Престоят на самолетоносача в Малмьо е част от планирана спирка по време на по-мащабни учения и операции в Северна Европа. Шведските военни заявиха, че той ще остане в пристанището в продължение на няколко дни и че визитата се провежда в рамките на редовните маневри на НАТО.

Въоръжените сили на Швеция посочиха визитата като сигнал за задълбочаване на сътрудничеството с Франция, заявявайки, че то укрепва оперативните способности и колективната отбрана на Европа. Беше отбелязано също, че нидерландската фрегата HNLMS Evertsen ще акостира в Малмьо, докато други елементи от ударната група се очакват в Копенхаген.

Разгрщъането на силите идва в момент, когато Франция позиционира ударната си група за операции и колективни действия във водите на Скандинавия. Министерството на въоръжените сили на Франция описа настоящата мисия на групата, наречена LA FAYETTE 26, като фокусирана върху възпиращия потенциал на НАТО и оперативната съвместимост, паралелно със задачи по морска сигурност.

Въпреки заплахите, Иран не е способен да потопи американски самолетоносач.

🇺🇸 С нарастващото напрежение между САЩ и Иран, Пентагонът съсредоточи значителен ударен потенциал в Близкия изток, особено разполагайки самолетоносачи от клас Nimitz (USS Abraham Lincoln) и най-модерния в света USS Gerald R. Ford, с което провокира мащабна реторична реакция от страна на Техеран.

Върховният лидер аятолах Али Хаменей заяви, че Ислямската република притежава оръжие, способно да „изпрати на дъното“ американските гиганти. Тези твърдения са подхранвани от демонстрации на учения с техните макети и агресивни изявления на Революционната гвардия, в които те са описвани като „плаващи складове за боеприпаси“.

В същото време САЩ демонстрираха готовност за защита, след като на 3 февруари изтребител F-35C от борда на Lincoln неутрализира ирански дрон и показа нагледно функционалност на американския „защитен купол“ в реално време, според изявление на Централното командване.

От своя страна Иран залага на масиран арсенал от противокорабни средства:

▪️ Семейство Fattah: Рекламирани като хиперзвукови балистични ракети с обхват над 1400 км.
▪️ Крилати ракети: Над 1000 единици от типовете Noor и Ghader (базирани на китайски технологии).
▪️ Стелт заплахи: Данни за придобиване на китайски хиперзвукови ракети CM-302, проектирани да пробиват ПВО чрез нисък профил на полет и висока скорост.

Военни експерти изтъкват, че скоростта на ракетата не е равносилна на точност, а поразяването на маневрираща цел в открито море изисква сложна сателитна навигация и насочване в крайния етап, където Иран все още среща сериозни технологични предизвикателства.

Основна грешка в пропагандата на ислямския режим е фокуса върху „потапяне“. Съвременният самолетоносач е практически непотопяем с конвенционален удар, тъй като корпусът му е двойно подсилен и силно раздробен на водонепроницаеми отсеци. Опитът от SINKEX 2005 демонстрира, че дори стар самолетоносач издържа седмици на контролирани взривове, преди да потъне.

По-сериозната заплаха би била не загубата му, а повреждането на полетната палуба или радарните системи. Дори един успешен удар може да превърне самолетоносача в безполезен „плаващ остров“, което да наложи изтеглянето за ремонт.

Защитата на самолетоносача не е индивидуално усилие, а мрежова структура:

▪️ Aegis & SM-3/SM-6: Разрушителите, ескортиращи флагмана, са оборудвани със системи за прехващане на балистични цели дори в горните слоеве на атмосферата.
▪️ Тактика на насищане: Единственият реален шанс е „атака от рояк“ – едновременно изстрелване на стотици дронове и ракети, с цел да се „претоварят“ изчислителните способности на ПВО.

Макар Техеран да разполага с потенциал да нанесе щети на придружаващите съдове или да предизвика временно прекъсване на операциите, сценарият „потапяне на самолетоносач“ остава в сферата на психологическата война. Американските платформи са проектирани да оцеляват в условия на глобален конфликт, а комбинацията от ранно засичане, електронна война и ракетен щит прави иранските заплахи по-скоро политически инструмент, отколкото реалистичен боен план.

USS Gerald R. Ford в Средиземно море на път за Иран.

🇺🇸 Ядреният самолетоносач USS Gerald R. Ford, неговото въздушно крило и снабдителни кораби от авионосната ударна група (CSG) вече плават през Средиземно море, след като според източници на The War Zone, флагманът и разрушител с управляеми ракети USS Mahan са преминали през Гибралтарския проток около 13:00 часа местно време на 20 февруари. Преди това групата беше разположена в Южните Кариби, където участва в мисията по залавянето на венецуелския диктатор Николас Мадуро.

Това бележи завръщането на флагмана в региона след като напусна пристанище Норфолк на 24 юни 2025 г. Разполагането му беше удължено за втори път, за да се включи към все по-внушителния списък от американски военни активи в Близкия изток, сред които ударната група на самолетоносача USS Abraham Lincoln (CVN-72), докато президентът Тръмп обмисляше нападение.

Наблюдатели разпространиха кадри от транзита на корабите, над които е прелетял морски патрулен самолет P-8 Poseidon на ВМС на САЩ. Оборудван с редица сензори, P-8 често осигурява въздушно прикритие на ударни групи за откриване на заплахи над и под повърхността на водата. Пентагонът отказа коментар по темата, но бе отбелязано, че американските съдове са били придружени от поне една фрегата клас Santa Maria на испанския флот.

Групата на Ford е планирана да се включи към тази на Lincoln и десетки други тактически изтребители, танкери, радари, сили за ПВО. Настоящата му позиция е на около 4000 км източно от израелското крайбрежие. Въпреки че неговото присъствие ще подсили защитата на Израел, авиационното му крило ще трябва да прелети над Израел, Ливан, Сирия или Йордания и Ирак, за да достигне иранска територия.

В допълнение към вече разгърнати сили, се появиха сведения, че САЩ са изтеглили изтребители F-35 Lightning II и други части от учението на НАТО Cold Response в Норвегия. Местните власти потвърдиха, че това е част от мащабното натрупване на сили в Близкия изток. Сателитни снимки разкриват претъпкани бази в региона – само в йорданската „Муафак Салти“ се виждат поне 18 броя F-15E Strike Eagle, 18 броя F-35A, 12 броя F-16 и 6 E/A-18G Growler. Всяко място за самолет, видимо от космоса, вече е заето.

Авиобаза Лажеш на Азорските острови също отчита скок в активността, служейки като критичен въздушен мост. в Саудитска Арабия активността на танкерите се увеличава, докато в базата „Ал Удейд“ в Катар, тя намалява. По-близките до Иран бази са по-уязвими на ракетни удари. Въпреки че Йордания и Саудитска Арабия заявиха, че няма да позволят използването на тяхна територия за атака, геополитически експерти изразиха сериозни съмнения относно устойчивостта на подобно обещание.

Тръмп потвърди днес, че обмисля „ограничен удар“ срещу Иран, ако страната не се съгласи на сделка за ядрената си програма. Reuters съобщи, че плановете включват опции за насочване към отделни лица и дори смяна на режима. Предишни данни сочат, че се готви план за продължителна кампания срещу ядрени обекти, ракетни обекти и командни възли на Иран.

В писмо до ООН делегацията на Иран реагира остро и предупреди, че в случай на нападение „всички бази и активи на врага в региона ще станат легитимни цели“. Иранският външен министър Абас Арагчи отрече САЩ да са изисквали пълно спиране на обогатяването на уран и подчерта, че не е предлагал такова прекъсване в преговорите. Сателитни снимки показват, че Иран укрепва трескаво ядрения обект „Парчин“ с бетонови конструкции и почва за защита срещу удари.

„Подготовката е за потенциален мащабен удар, който може да се случи още този уикенд. Ситуацията наближава критична точка и Иран може да предприеме изпреварваща атака, ако прецени, че няма какво да губи“, заяви източник от високите етажи на IDF.

С навлизането на USS Gerald R. Ford в Средиземно море, САЩ завършват разполагането на сили, способни да поддържат дълга военна кампания срещу Ислямската република, ако Тръмп даде такава заповед.

USNI News – военноморски активи на САЩ по света към 15 декември 2025 г.

🇺🇸⚓️ Според сведения на Военноморските сили на САЩ и данни от публично достъпни източници към днешна дата Америка поддържа значително морско присъствие в стратегически важни точки по света.

Акцентът в момента е поставен върху разширеното разполагане в Карибско море, насочено към операции срещу наркотрафика, и над продължаващото присъствие в Индо-Тихоокеанския регион.

Карибско море: Фокус върху наркотрафика

Карибско море е зоната с най-голяма концентрация на американски сили, част от усилията за борба с наркотрафика в района на Южното командване на САЩ.

• Авионосецът USS Gerald R. Ford (CVN-78), наскоро напуснал Сейнт Томас, Вирджински острови, действа в региона. Министърът на отбраната Пийт Хегсет е наредил той и неговият ескорт да подкрепят продължаващите му усилия за борба с наркотиците.
• Авионосна ударна група (CSG 12) включва в себе си ескадрен миноносец USS Winston S. Churchill (DDG-81) и разрушителите USS Bainbridge (DDG-96) и USS Mahan (DDG-72).
• Десантната група Iwo Jima (ARG), включваща USS Iwo Jima (LHD-7), USS Fort Lauderdale (LPD-28) и USS San Antonio (LPD-17), също провежда операции. На борда ѝ се намира 22-ри Морски експедиционен отряд (MEU).
• Тук действат ракетните крайцери USS Lake Erie (CG-70) и USS Gettysburg (CG-64), както и разрушителите USS Thomas Hudner (DDG-116) и USS Stockdale (DDG-106).

Индо-Тихоокеански регион: Ключово присъствие

САЩ поддържат ключови активи в Източна Азия, демонстрирайки ангажимент към сигурността на региона.

• Япония: Авионосецът USS George Washington (CVN-73) пристигна в четвъртък във военноморска база Йокосука, Япония.
• Филипинско море: Авионосецът USS Abraham Lincoln (CVN-72) действа в района след кратка визита в Гуам. Неговата ударна група (CSG 3) включва разрушители USS Michael Murphy (DDG-112), USS Spruance (DDG-111) и Air Defense Commander USS Frank E. Petersen, Jr. (DDG-121).
• Южнокитайско море: Десантният кораб USS Tripoli (LHA-7) провежда операции с корабите от Ескадра 11 и 31-ви Морски експедиционен отряд, базиран в Окинава.

Близкия изток: Постоянни патрули

Въпреки че нямат разположени авионосни ударни групи в Близкия изток, САЩ поддържат присъствието си с кораби за патрулиране и сигурност на морските пътища.

• Арабско море: Разрушителите USS Mitscher (DDG-57) и USS Roosevelt (DDG-80), както и крайбрежният боен кораб USS Tulsa (LCS-16) участват самостоятелно в операции в района.
• Червено море: Разрушител с управлеми ракети USS McFaul (DDG-74) е разположен там.
• Персийски залив: Крайбрежните бойни кораби USS Canberra (LCS-30) и USS Santa Barbara (LCS-32) провеждат операции по противоминна защита.

Други операции

• Западен Атлантик: Авионосецът USS George H. W. Bush (CVN-77) отплава от Норфолк, Вирджиния.
• Източен Пасифик: Авионосецът USS Nimitz (CVN-68) пристигна в Индиън Айлънд, Вашингтон, а десантният кораб USS Boxer (LHD-4) провежда рутинни учения.
• Хавай: Тежкият ледоразбивач на Бреговата охрана USCGC Polar Star (WAGB-10) е в Пърл Харбър на път за Антарктика, където ще участва в операция Deep Freeze.

Разположението на всички тези големи кораби е само малка част от цялото военноморско присъствие на САЩ, което включва и подводници, индивидуални кораби, ескадрили, специални части и други оперативни елементи по целия свят.

Водещият американски самолетоносач и ударната му група са в Карибско море.

🇺🇸 Водещият ядрен самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN-78) и неговата авионосна ударна група се намират в Карибския басейн, непосредствено южно от Пуерто Рико. Разполагането, извършено по нареждане на министъра на отбраната Пийт Хегсет, е насочено към подсилване на операциите на американския флот срещу наркотрафика в целия регион.

Началникът на Южното командване (SOUTHCOM) адмирал Алвин Холси изтъкна значението на мисията, заявявайки: „Разполагането на ударната група на USS Gerald R. Ford е ключова стъпка в подсилването на решимостта ни да защитим сигурността на Западното полукълбо и опазването на американската родина.“

Подсиленото военно присъствие демонстрира координирани усилия за пресичане на наркотрафика в региона, твърдят американски официални лица. През последните седмици се проведоха интензивни операции срещу подозрителни плавателни съдове близо до бреговете на Венецуела и източната част на Тихия океан. Тези действия са жизненоважни за защитата на американските интереси в региона. Военното натрупване включва и значителни авиационни сили — увеличено присъствие на самолети в авиобазата „Рузвелт Роудс“ в Пуерто Рико и нови активации от Ел Салвадор, които бяха описани като стратегически подобрения в рамките на продължаващата инициатива срещу картелите.

Сателитно изображение от понеделник, подложено на анализ от OSINT експерта М. Т. Андерсън, показва самолетоносача разположен западно от придружаващата го ударна група, съставена от два разрушителя клас Arleigh Burke, танкер от клас USNS Kaiser и още един боен кораб.

Южното командване потвърди присъствието на разрушителите USS Bainbridge и USS Mahan, както и USS Winston S. Churchill, който изпълнява роли в интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана.

С екипаж от над 4000 моряци и внушително количество тактически бойни самолети, USS Gerald R. Ford ще действа съвместно с наличните сили в Карибския регион, включително амфибийната група Iwo Jima и свързаното с нея морско експедиционно подразделение, в рамките на операция Southern Spear, обявена наскоро от Хегсет.

В същото време крайбрежният боен кораб USS Wichita отплава от военноморската база Мейпорт за изпълнение на задачи по южната граница на САЩ, заявиха от Северното командване (NORTHCOM) в социалните мрежи.

От началото на септември активите на SOUTHCOM са нанесли удари по най-малко 21 подозрителни плавателни съда в южната част на Карибския басейн и източната част на Тихия океан, при които са загинали най-малко 83 души, според данни на Белия дом. Напрежението с режима във Венецуела се изостри още повече, когато Николас Мадуро обвини Вашингтон, че използва операциите за борба с наркотрафика като прикритие за агресия, и определи засиленото военно присъствие като „обсада“.

Тръмп не се фокусира само върху Венецуела, а вместо това насочи вниманието си и към Мексико. Коментирайки възможността за евентуални военни удари на мексиканска територия, Тръмп заяви:

„Бих ли нанесъл удари в Мексико, за да спра наркотиците? Нямам нищо против“, лаконичен бе той. Междувременно отново се появиха спекулации, че се обсъжда разполагане на американски войски и разузнаване за борба с картелите вътре на мексиканска територия.

Контраадмирал Пол Ланзилота, командир на авионосна ударна група №12 подчерта възможностите на самолетоносача, заявявайки: „Нашите лидери призовават ударната група на Gerald R. Ford като най-способната, адаптивна и смъртоносна платформа в света да бъде там, където е нужно, когато е нужно.“

Междувременно президентът Мадуро организира митинг, по време на който отправи призив за мир в двете Америки и критикува продължаващите военни интервенции по света. На фона на неяснотата в евентуалните планове на САЩ в Латинска Америка, се провеждат разговори за потенциален диалог с Мадуро, въпреки че военните опции винаги са на масата.

Thales ще модернизира единствения самолетоносач на Кралския тайландски флот.

🇬🇧🇹🇭 Thales и Universal Communication Systems сключиха сделка за модернизация на флагмана на Кралския тайландски флот HTMS Chakri Naruebet с Интегрирана система за управление на платформата.

Споразумението беше обявено по време на откриването на изложението Defense & Security 2025, отбелязвайки нов етап в партньорство между Thales и Кралския тайландски флот, продължаващо повече от пет десетилетия.

Интегрираната система за управление на платформата (IPMS) ще служи като основна рамка за оперативен контрол на кораба. Тя е проектирана да централизира управлението на задвижването, електрическите системи, спомагателните механизми и функциите за контрол на повредите на борда.

Предоставяйки данни за ситуацията в реално време и автоматизирана подкрепа за решения, IPMS има за цел да подобри способността на плавателния съд да се адаптира към променящи оперативни условия, като същевременно намалява натоварването на екипажа.

HTMS Chakri Naruebet влезе в експлоатация преди 28 години и остава единственият самолетоносач в Югоизточна Азия. Той ще бъде модернизиран със система, свързваща механичната инфраструктура с бойното и навигационно оборудване, бордовите симулатори и интерфейси за обучение на екипажа.

Thales заяви, че IPMS ще бъде „адаптирана към уникалните изисквания и значителния размер на кораба“, за да се осигури безпроблемна интеграция на новите възможности с настоящите системи на самолетоносача.

Компанията допълни, че модернизацията отразява нуждата от адаптация на военноморските сили към развиващите се предизвикателства в открито море. Thales посочи нарастващото разнообразие от заплахи по крайбрежието и в открито море, където скоростта на вземане на оперативни решения и високата готовност на платформата играят решаваща роля.

Въвеждането на централизирано управление и автоматизация е насочено към това да позволи на тайландския флот да реагира по-ефективно на извънредни ситуации, повреди в оборудването или сценарии с повреди по време на военноморски операции.

Партньорството включва международен екип от инженери на Thales, който работи заедно с UCS, която ще предостави познания от местни експерти, оперативна запознатост и опция за поддръжка в страната. Двете компании подчертаха, че подобен подход ще подпомогне дългосрочната поддръжка и ще позволи на флота да развие допълнително местните технически компетенции.

Thales отбеляза, че повече от 80% от Кралския тайландски флот е оборудван със системи на Thales, с технологии, които обхващат радарно наблюдение, сонар, мерки срещу мини и системи за контрол на огъня, както и мрежи за командване и контрол. Този нов договор отбелязва първия път, в който IPMS от този вид ще бъде инсталирана на кораб на Кралския тайландски флот.

Модернизацията на HTMS Chakri Naruebet идва в момент, когато военноморските сили в региона преоценяват приоритетите си за модернизация и поддръжка на флота. Исторически корабът служи като символ на морското присъствие и възможностите на Тайланд, макар оперативното използване да е варирало в зависимост от наличността на самолети и изискванията на мисиите. Подобряването на вътрешните му системи за управление може да увеличи полезността му в логистична подкрепа, патрули за морска сигурност, хуманитарни операции и съвместни учения.

Новият самолетоносач на Китай официално влиза в активна служба

🇨🇳 Китай въведе официално в експлоатация своя първи самолетоносач с електромагнитна катапултна система за излитане – Fujian, по време на церемония във военноморска база в град Саня, провинция Хайнан.

Генералният секретар на Китайската комунистическа партия, председател на Централната военна комисия и президент на страната Си Дзинпин ръководи въвеждането и връчи флага на звеното на командващите офицери на кораба, преди да се качи на борда на плавателния съд, където извърши обиколка за инспекция.

Церемонията, съобщена от PLA Daily, се проведе в следобедните часове с над 2000 представители от военноморските сили и корабостроителните части. По време на събитието националният флаг беше издигнат, а военният флаг беше връчен официално на капитана и политическия комисар на Fujian. Въвеждането завърши с каданса на службената песен на Народната освободителна армия.

След това китайският лидер се качи на борда, за да чуе брифинг за програмата за самолетоносачи и развитието на палубното авиационно крило на Fujian. На него бяха показани разположението на полетната палуба на кораба, която разполага с четири задържащи въжета и три електромагнитни катапулта. Новото поколение палубни самолети включващо изтребители от пето поколение J-35 и по-старите многоцелеви J-15T, както и самолети за ранно предупреждение и контрол във въздуха (AWACS) KJ-600, бяха позиционирани на палубата.

По време на своя престой на полетната палуба Си разговаря с авиатори и поддържащ персонал, на които зададе детайлни въпроси за спецификациите на самолетите. Освен това той стана свидетел на демонстрация на последователността на катапултното излитане и извърши подробен преглед на процедурите за контрол на излитането.

„Той насърчи персонала да продължи да подобрява оперативните умения и бойната готовност“, се отбелязва в доклад на пресслужбата на ВМС на Народната освободителна армия.

По-късно китайският президент обиколи надстройката на кораба и прегледа командните позиции за полетни операции, след което влезе в мостика, за да прегледа разположението на дежурствата, след което подписа бордовия дневник и посети станцията за управление на електромагнитните катапулти, където лично натисна бутона за контрол на излитането за тестов цикъл на линейната индукционна система на катапулта.

Вътрешните помещения на самолетоносача, в т.ч. столовите и жилищните отсеци, също бяха обект на тура. Си разговаря с моряците и призова командирите да осигурят качествени помощни системи, така че личният състав на Fujian „да се посвети по-добре на обучението и бойната подготовка“, се посочва още в съобщението. Когато Си напусна най-модерния китайски самолетоносач, неговият екипаж се строи на кея и полетната палуба, за да отдаде салют и да скандира клетви за готовност и лоялност.

Fujian, с бордов номер 18, е третият самолетоносач във военноморския флот на Китай и първият такъв с плоска палуба, оборудвана с електромагнитни катапулти. Той е проектиран и произведен изцяло в страната, след което през юни 2022 г. беше спуснат на вода.

Изданието отбеляза, че системата за електромагнитно излитане е значителна стъпка в развитието на китайската палубна авиация, която дава възможност на Fujian да поддържа по-тежки самолети и по-често генериране на полети в сравнение с по-ранните китайски самолетоносачи.

Официални лица от централни правителствени агенции, Централната военна комисия, командването на Южния театър, Военноморските сили, провинция Хайнан и организациите за корабостроене бяха сред присъстващите на церемонията по въвеждане.

Китай притежава три самолетоносача в различни етапи на готовност, а влизането на Fujian положи началото на следващата фаза на цикъла за обучение по палубна авиация.

САЩ разполага най-модерния си самолетоносач в Карибския басейн.

🇺🇸⚔️🇻🇪 Администрацията на Тръмп обяви, че ударната група на самолетоносача USS Gerald R. Ford (CVN-78) ще бъде разположена в Карибско море, за да помогне за „разрушаването на транснационални престъпни организации и противодействието на наркотероризма в защита на Родината“.

В свой анализ Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) посочва, че досега групата е била разположена в Средиземно море за учения със съюзници, както и за реагиране на потенциални враждебни действия около Израел, Газа и Червено море.

По-ранен анализ постави въпроса дали силите в региона ще намалеят, ще останат на същото ниво или ще се увеличат. За известно време изглеждаше, че силите остават на същото ниво поради това, че напускащите кораби бяха заменяни от новопристигащи. Сега обаче изглежда, че военноморското присъствие се разширява.

Преместването на толкова важен елемент от бойната мощ на САЩ е изключително значимо. ВМС на САЩ разполагат с 11 самолетоносача, но обикновено само 3 от тях са в открито море по едно и също време поради нуждите от поддръжка и обучение. Всички регионални командвания се нуждаят от тях.

Индо-Тихоокеанското командване винаги иска един, в допълнение към самолетоносача, постоянно базиран в Япония за противодействие на китайския флот и провеждане на учения със съюзници и партньори от региона.

Централното командване иска един в Индийския океан за действия срещу Иран и хутите в Йемен или в Източното Средиземноморие за осигуряване на противовъздушна отбрана за Израел.

Европейското командване иска един за операции около Европа като инструмент за възпиране на Русия. За разлика от това, Карибският регион е с ниска видимост от десетилетия, поради което е посещаван рядко от самолетоносачи.

Администрацията свързва разполагането с мисията за борба с наркотиците, и няколко от неговите широки възможности могат да помогнат за текущите операции. Въпреки това самолетоносачите като цяло са слабо подходящи за задачите по наблюдение, свързани със спирането на трафиканти на наркотици. От друга страна, те са изключително подходящи за провеждане на въздушни атаки и поддържане на десантни операции.

Самолетоносачите са изключително мощни заради своето въздушно крило. Тяхната ударна сила идва основно от изтребителите, обикновено 24 броя Boeing F/A-18E/F Super Hornet и 24 единици Lockheed Martin F-35 Lightning II. Те обаче не са подходящи за търсене в борбата с наркотиците, тъй като се движат твърде бързо.

Освен изтребителите, самолетоносачите разполагат с поддържащи самолети като тактическия самолет за ранно предупреждение (AEW) Grumman E-2 Hawkeye за (най-често 4 броя), както и хеликоптери за противолодъчна война Sikorsky SH-60 Seahawk (19 броя). Те могат да помогнат при търсенето и да изстрелват противокорабни ракети, като Penguin, които са предназначени за атака срещу бързи лодки. Имат също един хеликоптер SH-60R за противолодъчна война, който може да помогне при търсенето.

Съобщава се, че три разрушителя ще ескортират групата до Карибския басейн. За сравнение, пет разрушителя бяха разположени с USS Gerald R. Ford в Средиземно море, но два очевидно остават в европейския театър.

С изпращането им в региона ВМС на САЩ ще разполагат с повече от 700 клетки за вертикален пуск (VLS), които носят различни ракети, сред които крилати ракети за атака по суша Tomahawk или зенитни ракети за противовъздушна отбрнаа SM-6. Със средно натоварване от 25% ракети за атака по сушата, около 180 броя Tomahawk ще бъдат на разположение за нанасяне на удари по режима на Мадуро или съоръжения на картелите.

В момента групата се намира в Средиземно море и ще са ѝ нужни около 10 дни, за да достигне Карибите. при средна скорост от 20 възела, така че нищо не е предстоящо. Въпреки това, този самолетоносач е толкова рядък и мощен военен ресурс, че Пентагонът едва ли ще го задържи на едно място за дълго. Други световни събития ще изискват внимание, а регионалните командири ще настояват за присъствието на ударна група. За регионалния командир на Южното командване на САЩ това е ресурс от типа „ползваш или губиш“ – или започни удари, или се откажи от него.

Движението на самолетоносач към Карибите е един от двата индикатора, които по-рано бяха отбелязани от CSIS като сигнали за потенциална атака или инвазия. Другият е изграждането на палаткови лагери в Пуерто Рико, което би указало подготовка за значително придвижване на сили към региона, което засега не се е случило. Американските военни са все по-добре позиционирани за провеждане на въздушна кампания срещу картели или режима на Мадуро във Венецуела, но все още нямат достатъчно бойна мощ за сухопътна инвазия.

Теч на данни разкри тежки технически проблеми с радарите на индийските МиГ-29К.

Изтребител МиГ-29К от състава на Военноморските сили на Индия прелита над американския самолетоносач USS Nimitz (CVN 68) по време на Exercise Malabar 2017, тристранно учение между военноморските сили на САЩ, Индия и Япония, което през годините нарасна по обхват и сложност, за да се справи със споделените заплахи за морската сигурност в Индо-Тихоокеанския регион.
📸 Снимка: U.S. Navy / Colby S. Comery

🇷🇺 Нов теч на данни от хакерската група Black Mirror разкри вътрешни документи, които описват постоянни технически проблеми с радарната система Жук-МЕ, инсталирана на изтребителите МиГ-29К и МиГ-29КУБ на Индийските военноморски сили.

Документът, озаглавен „Доклад за надеждността и ефективността на радара Жук-МЕ в самолетите МиГ-29К/КУБ на Индийските ВМС“ е получен от източници, свързани с държавния отбранителен конгломерат „Ростех“ и описва години на дискусии между официални лица от двете страни относно ниската надеждност на радарната система, непрекъснатите повреди на отделни компоненти, както и неизпълнени договорни задължения.

Докладът обобщава, че надеждността на радарната система е значително под нивата, посочени в договора за доставка от 2004 г. между Индия и руската авиостроителна компания МиГ.

В документа се посочват договорни изисквания, според които средното време между повредите на радара трябва да бъде 150 летателни часа, а средното време между дефектите – 120 часа. Въпреки това данни от реалната експлоатация, събрани по време на ежегодните двустранни конференции за надеждност в авиобаза Ханса, експлоатирана от индийската военноморска авиация, показват далеч по-ниски резултати.

В периода 2016–2018 г. флотът от МиГ-29К регистрира многократни повреди на радара. В началото на посочения интервал е отчетена надеждността от едва 20 часа между отделните повреди и 97 часа между дефектите, което е далеч под договорния праг.

До средата на 2017 г. интервалът между дефектите пада до едва 60 часа, макар че по-късни тестове илюстрират временно подобрение. Въпреки това индийските летателни офицери изпращат писма до РАК МиГ и руските държавни агенции за износ на отбранителна продукция, включващи официални оплаквания относно „незадоволителна работа на радара“ и многократни повреди на оборудването.

Вътрешната кореспонденция цитира няколко меморандума от ВМС на Индия, които критикуват надеждността на руския радар, в това число документи от март, юни и юли 2018 г., които изтъкват дефектите в системите Жук-МЕ и последвали забавяния в ремонта. Индийската страна е поискала всички радарни системи да бъдат преработени за сметка на производителя след ограничени тестове на три подобрени радарни системи, показващи „задоволителни“ резултати, но не успяващи да решат хроничните проблеми с надеждността.

Изтеклият доклад разкрива, че част от отчетеното летателно време, използвано при изчисляване на надеждността, включва полети с макетни радарни модули, което изкуствено завишава статистиката за надеждността на системата и прикрива реалните ѝ оперативни недостатъци. „Реалният показател не може да отрази действителната надеждност на радара Жук-МЕ“, се посочва в документа.

За да отговори на честите повреди разработчикът на радара НИИР Фазотрон е прибегнал до редица преработки и замени на блокове под надзора на концерн „Радиоелектронни технологии” (КРЕТ), друг филиал на „Ростех“, с надеждата радарът най-сетне да бъде доведен до посочените в договора нива на ефективност. Според изтеклите документи обаче въпросът кой ще финансира оставащите подобрения „остава отворен“.

До май 2019 г. радарният комплекс Жук-МЕ официално е премахнат от сертификата за оригинален производител на индийският флот, с което престава да присъства като сертифициран компонент на самолетите МиГ-29К/КУБ.

Последният теч на данни е само епизод от поредица разкрития на хакерите от групата Black Mirror, която е насочвала много свои атаки срещу руски отбранителни компании, включително филиали на държавния конгломерат „Ростех“. Разпространените материали хвърлят светлина върху хроничните проблеми, които засягат една от най-скъпите програми за закупуване на изтребители в Индия, както и нарастващото напрежение в двустранното сътрудничество в сферата на отбраната между Руската федерация и Индия по отношение на производственото качество и това на последвалата поддръжка.

Тръмп отбеляза 250-годишнината на Военноморските сили в Норфолк.

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп не позволи на правителствената криза да попречи на визитата му в Норфолк, Вирджиния, в неделя, където отдаде почит на Военноморските сили по повод тяхната 250-годишнина, засипвайки ги с похвали в своята реч.

Тръмп произнесе слово, което, по собствените му думи, наподобяваше такова на предизборно събитие, което предизвика възгласи от тълпата, преди да завърши с песента YMCA на Village People.

„Хайде, нека си го кажем, това е митинг“, заяви Тръмп пред около 10 000 моряци в техните бели парадни униформи.

Военноморски самолети прелетяха над главите им, когато Тръмп започна речта си, разпалвайки ентусиазма на тълпата и подтиквайки мнозина да скандират „USA! USA! USA!“

Тръмп говори от кей между два внушителни кораба на флота – самолетоносача от клас „Nimitz“ USS George H.W. Bush (CVN 75), на чиято палуба беше изложен изтребител с надпис „President Donald J. Trump 45-47“ под прозореца на пилотската кабина, и десантния кораб USS Kearsarge (LHD 3).

Републиканският президент отправи критики към политически опоненти и нападна демократите в Конгреса, докато спряната работа на правителстото навлезе в ден пети, принуждавайки военните да работят без заплащане до възстановяване на държавните функции.

„Искам да знаете, че въпреки сегашното спиране, което беше предизвикано от демократите, ще осигурим всеки цент на нашите военнослужещи. Не се притеснявайте“, обеща президентът под аплодисментите на тълпата.

Правителствената криза започна в сряда и предизвика партийни обвинения, хиляди федерални служители бяха принудени да спрат работа, а ключови инфраструктурни и енергийни проекти в райони, управлявани от демократите, като Ню Йорк и Чикаго, бяха замразени. Кризата остана на заден план, като Тръмп засипа с похвали военноморските сили, които по думите му „никога не са се проваляли в преследването, унищожаването и победата“.

Демократите в Сената отхвърлиха усилията за продължаване на държавните операции с началото на новата бюджетна година в сряда. Те посочиха изтичането на субсидии, което може да доведе до бърз ръст на разходите за здравно осигуряване за хора, ползващи Закона за достъпни грижи от 2010 г. Демократите също така се стремят да отменят съкращенията в Medicaid, подписани от Тръмп.

Демократите се обявиха против решението на администрацията да не изразходва одобрените от Конгреса средства, заявявайки, че това решение подкопава бюджетния процес. В същото време Тръмп обмисля съкращения на федерални служители в агенции, които нарича „демократически“.

Сред присъстващите на събитието бяха първата дама Мелания Тръмп, министърът на отбраната Пийт Хегсет, секретарят на военноморските сили Джон Фелан, секретарят по ветерански въпроси Дъг Колинс и представителят от Тексас Рони Джаксън, бивш контраадмирал и лекар в Белия дом по време на първия мандат на Тръмп.

След пристигането си в Норфолк, Тръмп посети самолетоносача USS George H.W. Bush, където разговаря с моряците и раздаде паметни монети. След това той и Мелания наблюдаваха военна демонстрация от палубата на самолетоносача, включваща демонстративни стрелби от ракетни разрушители в Атлантическия океан, спускане на морски тюлени от вертолети и излитания на палубни изтребители от катапулти.

Тръмп разчита все повече на подкрепата на военните, засилвайки тяхната роля в американското общество и призовавайки войски да патрулират по улиците на големи градове като Вашингтон, Лос Анджелис, Чикаго, Мемфис, Балтимор и Портланд, Орегон. Губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм заяви, че Тръмп иска да изпрати Националната гвардия на Калифорния в Портланд, след като предишни опити за разполагане на Националната гвардия на Орегон бяха блокирани от съда.

В речта си през юни за 250-годишнината на армията Тръмп също наруши президентските норми, наричайки протестиращите в Лос Анджелис „животни“ и „чужд враг“, предизвиквайки смут сред част от публиката.

Моряците бяха видимо по-ангажирани и отзивчиви към шегите и политическите му остроумия, в сравнение с генералите на срещата във вторник в Куантико, Вирджиния, където бяха призовани спешно от цял свят от министър Хегсет.

В речта си пред генералите Тръмп предложи американските градове да се използват като полигон за въоръжените сили и говори за нуждата от военна мощ за борба с това, което нарече „вътрешно нашествие“. Хегсет обяви край на „културата на политическа коректност“ и въведе директиви за войските, включително „неутрални по пол“ или „мъжки“ стандарти за физическа подготовка.

Администрацията се стреми да промени културата в Пентагона и да използва военните ресурси за приоритетите на президента, включително потушаване на вътрешни безредици и престъпност.

Тръмп също така ангажира военните в конфликт с наркокартели, което доведе до четири удара по лодки в Карибите, за които Вашингтон твърди, че са свързани с трафик на наркотици.

„HMS Prince of Wales“ завърши исторически учения с Японските морски сили за самоотбрана

🇬🇧🇯🇵 Самолетоносачът HMS Prince of Wales приключи поредица от мащабни съвместни операции с Японските морски сили за самоотбрана (JMSDF) във Филипинско море – първият случай, когато британски боен самолет каца на японски военен кораб. Учението, част от операция Highmast, обедини четири мощни многонационални оперативни групи.

9-дневните маневри включваха интеграция на британската авионосна ударна група с бойната група на JS Kaga, ударната група на USS George Washington (CSG 5) и амфибийната група на Корпуса на морската пехота на САЩ, съсредоточена около USS America.

В ученията взеха участие ескортиращи кораби HMS Dauntless, HMS Richmond, HNoMS Roald Amundsen, HMAS Brisbane и ESPS Méndez Núñez, подпомагани от RFA Tidespring. Това са общо 11 бойни кораба и 23 самолета от 6 държави.

Във Филипинско море се проведоха учения по противолодъчна борба, противовъздушна отбрана и операции по презареждане в морето. Хеликоптери Merlin Mk4 от 845-та ескадрила на Кралския флот извършиха полети до японски кораби, повишаващи оперативната съвместимост. Морската пехота на САЩ отдели два F-35B от VMFA-242 за съвместни палубни операции на Prince of Wales, а конвертоплани MV-22 Osprey от USS America тренираха кацания на британския кораб.

След отплаване от Австралия три F-35 от HMS Prince of Wales се включиха в операция Hightower, подпомагани от танкер RAF Voyager, за учения с ВВС на Република Корея (ROKAF) и Япония (JASDF). Един от самолетите (016) направи аварийно кацане на летището Кагошима в югозападна Япония поради техническа неизправност. Случаят е втори за последните месеци, след инцидент в Индия, при който изтребител остана блокиран шест седмици, но според наблюдатели настоящият проблем ще бъде отстранен бързо.

Тази фаза беше предшествана от съвместни операции с два самолетоносача – HMS Prince of Wales и USS George Washington – в рамките на австралийското учение Talisman Sabre, които включваха морски удари, въздушен бой и комбинирани операции със самолети и вертолети. Източници от Кралския флот посочват, че маневрите в Филипинско море са доказали способността на ударни групи на съюзниците да работят в непосредствена близост, да споделят въздушни ресурси и да проектират съвместно морско присъствие в Индо–Тихоокеанския регион.

Кръстосаните палубни изпитания позволиха на два изтребителя от 809-та ескадрила да кацнат на JS Kaga, а японски и британски пилоти проведоха съвместни тактически прехвати, морски удари и въздушни маневри. Япония наскоро получи първите си четири F-35B, началото на планиран флот от 42 самолета. Те се въвеждат паралелно с модернизации на JS Kaga и сестринския ѝ кораб JS Izumo, за да бъдат пригодени за операции с изтребители – за първи път в следвоенната история на страната.

Решението за придобиване на F-35B бе обявено през 2018 г. като част от насоките за национална отбрана, отбелязвайки значима промяна в способностите на JMSDF. Доставките по американската програма Foreign Military Sales ще продължат до края на десетилетието. Подобренията по двата кораба включват укрепване на палубата, топлоустойчиво покритие, модификации в горивните системи и адаптиране на асансьорите за по-голямото тегло и размери на самолетите.

F-35B ще бъдат експлоатирани съвместно от JMSDF и JASDF, а пилотите в момента се обучават с ескадрили на Морската пехота на САЩ. До изграждането на достатъчен самостоятелен капацитет Япония ще разчита на тясна интеграция със съюзници, което превръща кръстосаните операции с Кралския флот в ключов етап за ускоряване на бойната готовност.

Сътрудничеството между Япония и Обединеното кралство е в съответствие със споразумението от Хирошима, насочено към задълбочаване на партньорството между двете страни в сферата на сигурността. За Лондон това подчертава наклона към Индо–Тихоокеанския регион, заложен в интегрирания стратегически преглед, а за Токио – способността да работи безпроблемно с F-35B самолетоносачи на съюзници, засилвайки възпиращия ефект и морската си сигурност.

По време на престоя си в Япония HMS Prince of Wales ще премине техническа поддръжка и ще е домакин на серия от събития в сферата на отбраната и индустрията. В края на август и началото на септември той ще посети Токио, където са планирани форуми и демонстрации на отбранителни технологии, включително Денят на отбранителната индустрия на Обединеното кралство и Pacific Future Forum.

Очаква се японски министри и висши държавни служители да посетят кораба за провеждането на разговори за бъдещи двустранни учения, сътрудничество в областта на техниката и по-нататъшно развитие на съвместните операции с F-35B. След визитата операция Highmast ще продължи с нови ангажименти в региона, преди ударната група да поеме обратно. Успешната интеграция с JS Kaga показа, че самолетоносачите от клас Queen Elizabeth могат да работят ефективно с партньорите извън НАТО, предоставяйки на Япония ценен опит в ранния етап на въвеждането на палубната авиация с фиксирано крило.