🇨🇳⚓ Четвъртият китайски самолетоносач вече има сглобена носова секция, а корпусът е дълъг около 320 метра и широк 46 метра по ватерлинията. Носовата част се вижда на сателитни изображения от 21 август, заснети от Vantor и публикувани от американското издание TWZ. Размерите са изчислени от изданието въз основа на допълнителни кадри на Planet Labs.
Вторият съществен извод от снимките е темпът на сглобяване. В своя анализ на кадри от 4 май Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) описа кораб с дължина 286 метра, от незавършения нос до кърмата, и със същата широчина. 3 месеца и половина по-късно неговият корпус е по-дълъг с 34 метра. Занапред той ще нараства и във височина, и в ширина: бордовете на самолетоносачите се разширяват над ватерлинията, а полетната палуба надвисва над тях.
Проектът, който в открити регистри фигурира като „Тип 004“ – обозначение, което Пекин не е потвърдил – се строи поне от 2024 г. в същия сух док, където беше завършен „Ляонин“ и построен „Шандун“. Историята на този док проследява развитието на цялата китайска програма за самолетоносачи. „Ляонин“ е заложен в Съветския съюз като кораб от клас „Кузнецов“ под името „Рига“, по-късно е преименуван на „Варяг“ и така и не бива завършен. През 1998 г. украинските власти го продават на китайски търговци, през 2002 г. той е доставен в Далян, а през 2012 г. постъпва в състава на Военноморските сили на Народната освободителна армия (ВМС на НОАК). Заедно с „Шандун“ изстрелва самолетите си от трамплин и ги приема със спирачни въжета – схема, при която тежко натоварена машина просто не може да се откъсне от рампата.
Най-значимата хипотеза около „Тип 004“ остава без официално потвърждение. Във вътрешността му могат да бъдат видяни два отсека с размери около 15×15 метра, които CSIS описа въз основа на майските снимки като конструкции с характерните белези на екранирани реакторни шахти. TWZ посочва и наземни снимки от корабостроителния завод, показващи същата геометрия. Разположението и пропорциите съответстват на решенията, използвани при ядрените самолетоносачи на ВМС на САЩ, а от години се появяват китайски публикации за разработката на корабни реактори – както военни, така и комерсиални. Това прави ядреното задвижване силно вероятно, но засега неустановено: Пекин не е оповестил нищо за силовата установка, а предназначението на шахтите ще стане еднозначно едва след монтирането на оборудване в тях.
Ядрената тяга осигурява практически неограничен обхват по отношение на горивото за кораба и – което е още по-значимо за проект от най-ново поколение – голям резерв от електрическа мощност за катапултите, радарите и евентуални лазерни системи. „Фуцзиен“, третият китайски самолетоносач и първият с излитане чрез катапулт и кацане със спирачни въжета, вече използва електромагнитни катапулти в конвенционално задвижване. Същото решение се очаква и при „Тип 004“, но подкрепено от значително по-голям енергиен резерв.
Онова, което реакторът не решава, е снабдяването на въздушното крило. Самолетите изразходват гориво, екипажът се нуждае от храна, боеприпасите свършват, а корабите за ескорт си остават с конвенционално задвижване. Именно тази празнина трябва да се запълни от друг проект: в корабостроителница на остров Лунсюе край Гуанджоу се строи снабдителен кораб с дължина около 270 метра и широчина 37 метра, който според Janes и TWZ би бил най-големият специализиран военен снабдителен кораб в света. Той е спуснат на вода около средата на юли 2026 г. и според същата оценка е проектиран за бъдещите ударни групи на китайските самолетоносачи.
Пропорциите поставят новия самолетоносач над всичко, с което ВМС на НОАК разполагат днес. „Фуцзиен“ е дълъг около 303 метра по ватерлинията и 316 метра общо, а полетната му палуба е широка малко над 76 метра. Американският „Джералд Р. Форд“ е дълъг общо 337 метра и широк 78 метра по полетната палуба. Незавършеният корпус в Далян вече е по-дълъг от завършения „Фуцзиен“.
Боеспособността обаче се измерва със способностите на въздушното крило, а не с размерите на палубата. „Фуцзиен“ е приет на въоръжение на 5 ноември 2025 г. в базата Санян на остров Хайнан, в присъствието на президента Си Цзинпин. Авиогрупата му се изгражда около изтребителя J-35, катапултния вариант J-15T и самолета за далечно радарно откриване и управление KJ-600 – машина, която не може да се изстрелва от палубите с трамплин. Въвеждането на самолетоносача и достигането на пълна готовност от неговото крило обаче са разделени от години. „Фуцзиен“ излезе на първите си ходови изпитания на 1 май 2024 г. и достигна Санян едва през септември 2025 г.
Как би изглеждал завършеният кораб, започва да си личи и от обект на сушата. Пълноразмерният макет за изпитания в Ухан беше преустроен миналата година: полетната палуба е видимо по-широка, а надстройката – по-ниска и изтеглена назад към кърмата, както при американския клас „Форд“. Разширението е толкова значително, че ръбовете на палубата вече излизат над съседния път.
В момента същата конфигурация се преразглежда във Вашингтон. На 13 август президентът Доналд Тръмп подписа меморандум за национална сигурност, озаглавен *Rebuilding the United States Navy and America's Shipbuilding Industrial Base*. Документът дава на ВМС и Пентагона 60 дни да представят план за замяна на всички електромагнитни катапулти и оръжейни асансьори съответно с парни катапулти и хидравлични системи. Първият кораб, който може да се окаже засегнат от промените, е четвъртият от класа – „Дорис Милър“ (CVN-81). General Atomics, производителят на катапултната система, съобщи, че близо половината от предназначеното за него производство вече е завършено.
Дни по-късно Washington Post и The Hill съобщиха, че флотът проучва преместване на надстройката напред, към средата на корпуса, заради склонност на Тръмп към силуета на самолетоносачите от Втората световна война. Говорител на ВМС потвърди пред The Hill, че инженерите „са започнали да разработват варианти в изпълнение на намерението на президента“. Бившият началник на военноморските операции адмирал Гари Роухед алармира за ресурсите, които подобна преработка би отклонила от останалата инженерна работа. Разходите за нея се оценяват на няколко милиарда долара над базовата цена от около 13 милиарда долара за кораб.
Китайската и американската програма се движат в противоположни посоки по отношение на едни и същи технически въпроси. Пекин строи кораб, който наследява електромагнитните катапулти, изтеглената към кърмата надстройка и потенциално ядрено задвижване. Вашингтон пък разпореди изработването на план за връщане към парните катапулти и обмисля преместването на надстройката напред.
Това технологично разминаване обаче не носи еднакво значение във всеки един оперативен сценарий. При сценарий на конфликт в Тайванския проток самолетоносачът би бил второстепенен инструмент в ръцете на Китай: целите там се намират в обсега на континенталните летища и ракетните бригади, а голяма надводна цел в тесни води е по-скоро уязвимост, отколкото преимущество.
Стратегическата стойност на кораба е съвсем другаде: TWZ я сложи именно в продължителните операции в открития океан, далеч от бреговете на Китай и приятелските пристанища. На практика това е равносилно на възможност за развръщане на палубна авиация източно от Тайван, около втората островна верига, както и към Индийския океан – т.е. в райони, където Пекин няма собствени летища. Затова снабдителният кораб от Лунсюе върви редом с проекта за ядрен самолетоносач: продължителните операции на тези разстояния изискват и двете.
Кога тази способност ще стане реалност, остава въпрос на години. Пътят на „Фуцзиен“ дава приблизителна мярка: около 3 години и половина от спускането му на вода през юни 2022 г. до приемането на въоръжение, плюс вероятно още толкова до достигането на пълна готовност от авиогрупата.
