🇬🇧🛩️🇷🇺 Два палубни изтребителя F-35B Lightning II от Кралския флот прехванаха морски патрулен самолет Ту-142 на Военноморските сили на Руската федерация, след като той прелетя ниско над самолетоносача HMS Prince of Wales в Норвежко море и разпръсна голям брой сонобуи в близост до него. Инцидентът се разиграва в следобедните часове на 2 юли северозападно от Норвегия, където британската авионосна ударна група провежда летателни мисии. Министерството на отбраната на Обединеното кралство оповести случая днес, а по-късно детайлите по него бяха потвърдени от Navy Lookout.
Руската машина (класификация на НАТО: Bear-F) многократно се е приближила до британското съединение, преминавайки на ниска височина и необичайно малка дистанция от флагмана. Британското министерство описа маневрите като „опасни и непрофесионални“, а повикванията по международните аварийни честоти, с които британската страна се е опитала да установи намеренията на екипажа и да предупреди за риска от полет в близост до кораб, извършващ активни летателни операции, са останали без отговор. В отговор два F-35B от 809-а военноморска авиационна ескадрила излитат от палубата на HMS Prince of Wales и започват съпровождане на самолета до неговото напускане на района. Съединението действа в Норвежко море като част от операция „Firecrest“ – разгръщането на британската ударна група в Северния Атлантик и Далечния север (High North), започнало по-рано тази година.
Ту-142 не е самолет, който се озовава случайно в подобен район. Разработен на базата на стратегическия бомбардировач Ту-95, той е далекобойна платформа с продължителен престой над вода, създадена точно за издирване и проследяване на подводници на големи разстояния от базата. Появата му съвпада с район, който Москва следи особено внимателно. Норвежко море е преддверие към т.нар. Гренландско-исландско-британски праг (GIUK) – тесния коридор между Гренландия, Исландия и Шотландия, където подводници на Северния флот на Руската федерация трябва да преминат, за да достигнат Северния Атлантик. Контролът върху акустичната обстановка в този район е предмет на стратегическо съперничество още от епохата на Студената война, а появата на самолетоносач с F-35 в самото сърце на зоната отново повишава нейното значение.
Сонобуите, които Ту-142 разпръсква край самолетоносача, са разходни устройства с акустични датчици – на практика подводни микрофони, които се спускат във водата, за да откриват и проследяват подводници. Разполагането на цяла завеса от тях непосредствено около групата подсказва опит за картографиране на акустичната обстановка под нея – вероятно, макар и непотвърдено, с цел откриване на подводницата от клас Astute, която според официално обявения състав изпълнява ролята на подводен ескорт. Практическият ефект вероятно е по-скоро демонстративен, отколкото оперативен. Един прелитащ самолет трудно може да изгради пълна подводна картина само за няколко минути, но самото действие показва, че Москва е готова активно да търси и проследява ядрото на групата, а не просто да го наблюдава от дистанция.
Инцидентът идва в момент, когато Обединеното кралство пое командването на Съюзните сили за реакция на НАТО (Allied Reaction Force) – на НАТО с висока степен на готовност, проектирано за бързо разгръщане. Министерство на отбраната го описа като „острието на копието“ на силите за бързо реагиране, „способно да се разгърне навсякъде по света в рамките на дни“. В същото време HMS Prince of Wales изпълнява за първи път мисии за въздушна отбрана на НАТО от борда си, превръщайки се в първият самолетоносач на европейска държава, който изпълнява подобни задачи с изтребители F-35.
Авионосната ударна група, водена от HMS Prince of Wales, е гръбнакът на британския принос към отбраната на северния фланг. Тя обединява изтребители F-35B, разрушители за противовъздушна отбрана, фрегати за борба с подводници, атомна подводница от клас Astute и кораби за материално-техническо осигуряване. В рамките на операция „Firecrest“ тя се вписва едновременно в няколко слоя на командната архитектура на НАТО. Неговите изтребители провеждат патрули в небето над Исландия и Далечния север, групата действа паралелно с Постоянна морска група 1 на алианса, а също така в рамките на „Arctic Sentry“, а координацията се осъществява чрез Обединеното оперативно командване в Норфолк, което Лондон оглавява за първи път. Именно затова руският интерес към състава и придвижването на групата не е случаен – тя е едновременно бойно съединение и ключов възел в командната мрежа, която НАТО изгражда за Далечния север.
Активността в Далечния север нараства от месеци. Само две седмици по-рано – на 22 и 23 юни – норвежки F-35A прехванаха два руски стратегически бомбардировача Ту-160, ескортирани от прехващачи МиГ-31 над Баренцово и Норвежко море. Полетът е продължил около 16 часа, а Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи, че е включвал тренировка по дозареждане във въздуха. Според оценка на Navy Lookout руското военноморско присъствие край британските води е нараснало с около 30% само през последните две години. Северният фланг на НАТО все повече се превръща в арена на остро съперничество, в рамките на което морските пътища в Арктика, подводните комуникационни и енергийни кабели и маршрутите на стратегическите подводници на двете страни, се преплитат.
Разгръщането има и едно по-необичайно измерение. Запитан от Politico дали британският самолетоносач проследява яхтата на руския президент Владимир Путин, за която се съобщава, че напоследък плава край норвежкия бряг на път към Русия, британският министър на отбраната Дан Джарвис отказа да коментира, но подхвърли: „Знаем къде е.“
Министерството на отбраната на Обединеното кралство описа случая като част от текущите операции в подкрепа на мисиите на НАТО в Северна Европа в условия на засилената военна активност в Арктика и Северния Атлантик. Пускането на сонобуи толкова близо до самолетоносач е стъпка отвъд обичайното наблюдение от дистанция – то демонстрира готовност за активно издирване на най-чувствителния елемент от съединението. Дали този подход ще се превърне в устойчива практика, ще стане ясно през следващите седмици. Повторение на подобни близки прелитания би затвърдило оценката, че руската военноморска авиация преминава към целенасочено проследяване на британската ударна група.
