🇺🇦🤝🇹🇷 Официалните отношения между Турция и Украйна, които датират от епохата на казачеството и Османската империя, както и Украинската народна република, доказват своето значение и продължават да се развиват и към днешна дата. Тези успехи се дължат на работата както на държавното ръководство и МВнР, така и на дипломати, представители на бизнеса и обществеността по места.
Кадрови назначения свидетелстват за важността на турската насока във външната политика на Киев. През последните три години посолството на Украйна в Анкара се ръководи от Васил Боднар, преди това той беше заместник-ръководител на Министерството на външните работи на Украйна, докато в същото време неговият предшественик Андрий Сибига беше назначен за външен министър и стана такъв от първите си посещения в Турция.
Скоро посолството на Украйна в Турция ще бъде оглавено от нов посланик, тъй като наскоро Боднар беше назначен за посланик в Полша. Преди да отпътува за Варшава, той даде интервю пред Укринформ за резултатите от тригодишния си мандат в Анкара, актуалните аспекти на украинско-турските отношения, ролята на Анкара в укрепването на украинските отбранителни способности и възстановяването на Украйна.
Затварянето на проливите попречи на Русия да превземе Одеса и Николаев.
❓ Г-н посланик, мандатът ви като посланик в Турция е към своя край. Вашият престой в Анкара беше изпълнен с важни събития както за двустранните отношения, така и за украинската държава, украинския народ и украинската общност в Турция. Кажете ми, моля, какво Ви кара да се гордеете с резултатите от тригодишната си работа в Анкара?
Ще започна с най-важното – това е резултат от активния политически диалог на нашите президенти и ръководители на държавни органи, това е едно високо ниво на стратегическо партньорство, от което произтичат всички останали споразумения.
В началото на февруари 2022 г. турският президент Реджеп Тайип Ердоган направи визита в Киев, където беше подписано Споразумението за свободна търговия. Днес то беше ратифицирано от тяхна страна, чакаме ратификацията и от нашия парламент. Освен това беше договорено изграждането на завод Байкар в Украйна. Този проект се изпълнява, като в него са инвестирани близо 100 милиона долара от Украйна, в допълнение към други 110 милиона долара, внесени от фирмата производител Baykar. Освен това стотици бронирани машини, дронове, снаряди и друга помощ на защитниците на Украйна за противодействие на руската агресия, стотици камиони с хуманитарна помощ от Турция.
Преди войната доставките на украински двигатели развиха сериозно турската индустрия за БпЛА, така че имаме и с какво да се гордеем при представянето на моделите Kızılema, Anka 3, Akıncı.
Един от ключовите етапи в отбраната на Украйна беше решението на Турция да затвори проливите Босфора и Дарданелите. Потопихме крайцера „Москва“, а в Средиземно море ни чакаха още два руски крайцера. И фактът, че Турция затвори проливите, лично за мен попречи на Русия да се възползва от превъзходството си по море и да завземе Одеса, Николаев и други територии, които според първоначалните планове на руската инвазия трябваше да бъдат окупирани при операции по море.
Турция се превърна в сериозен транспортен център. Преди това, когато кораби с товари за Украйна спираха в турските пристанища, регулаторната рамка не позволяваше на украински превозвачи да влизат, за да транспортират тези товари. Транспортният безвизов режим продължава. Без никакви лицензи и разрешителни нашите фирми транспортират стоки, от които Украйна отчаяно се нуждае от турски и други пристанища през територията на Турция.
Подписването на споразумението за „зърнения коридор“ стана важен елемент от стабилността на Украйна. Турция беше пряко ангажирана в процеса, а износът на 33 милиона тона зърно от Украйна не само укрепи нашата стабилност и тежест на международната арена, но и даде възможност на украинския бизнес да погледне в бъдещето, да сее и жъне.
Друг много важен успешно реализиран проект е евакуацията на деца сираци от Украйна. Повече от 3500 деца бяха евакуирани от зони на военни действия или зони на преки щети в рамките на проекта "Детство без война". сираци заедно с придружаващите ги лица.
Ще спомена и мащабната мобилизация на украинската общност в Турция и сформирането на силен глас в турското медийно пространство. Особено през първата година от войната, благодарение и на нашите усилия и помощта от Киев, тук не присъстваше значителното информационно влияние на Кремъл. Това даде възможност турското общество да остане в украинския информационен коловоз и в крайна сметка да се съобщи истината за случващото се в Украйна.
Друго постижение е изграждането на нова сграда на посолството, чието начало беше поставено от предишния посланик, а сега външен министър Андрий Сибига. Проектът беше завършен по време на войната, което представлява трудна история с ефективен резултат.
Мога да назова още много по-малко видими, но не по-малко важни постижения, но основното е, че Турция запази ясната си позиция на стратегически партньор, политическата си позиция за нуждата от прекратяване на войната между Украйна и Русия на база териториалната цялост на Украйна. И това, че въпреки всички перипетии на войната и опитите за посредничество, Турция се придържа строго към позицията, че е недопустимо Крим да остане под окупацията на Русия.
❓ Споменахте началото на пълномащабната руска агресия срещу Украйна, когато давахте по няколко пресконференции, предавани на живо по всички телевизии. Турция направи активни опити за посредничество с цел прекратяване на конфликта, съдейства за провеждане на срещи в Анталия и Истанбул. Какво се случи зад кулисите тогава, съществуваха ли реални шансове войната да бъде спряна още в началото?
Руските манипулации започнаха две години след самите събития, това е пореден опит да се изкриви реалността в тяхна полза. Турция полага усилия за прекратяване на войната от самото ѝ начало, за което сме ѝ благодарни. Информационният залп, който поддържахме в първите седмици и месеци на войната, даде своя резултат. Турция действително осъзна значението на посредническата си роля и нейната изключителна мисия, а тъй като имаше комуникация както с нас, така и с агресора, можеше да се опита да помогне за намирането на решение.
В Анталия се проведоха първите преговори на ниво външни министри, но тогава министър Лавров, за разлика от министър Кулеба, нямаше власт над тях и не можеше да взема решения. По това време министър Чавушоглу отлетя за Москва, след което дойде в Лвов, в опит да бъдат намерени допирни точки. След това имаше среща на преговорните екипи в Истанбул. Предимството на турската страна беше, че не налагаха нищо, а предлагаха добри услуги, съдействие, помощ при самото организиране на преговорите, осигуряване на трибуна с подходяща атмосфера, като това беше изгодно и за двете страни, тъй като всяка от тях отстояваше своите позиции. Напоследък се появиха много спекулации и изкривявания, особено от страна на Руската федерация, но всички видяхме какво се случи след преговорите: Русия поднови офанзивата си в източната част на Украйна и продължи да убива. Руските войски бяха прогонени от Киев от отбранителните ни сили, а не се изтеглиха по собствено желание, както напоследък твърди руската пропаганда. По-нататъшните ѝ действия показаха, че в Русия няма готовност за подписване на мир – опитваше се да контролира страната ни по всякакъв начин, търсеше методи за влияние върху западните партньори. Русия настоя Украйна да не влиза в НАТО, разоръжаването ни и много други неприемливи за нас условия, които после пробутаха като уж договорен пакет. Всъщност техните разкази, които бяха предложени от първия ден, нямаха нищо общо с истинската ни позиция.
Опитът на Русия да наложи мнението си е опит да наклони везните на общественото мнение в своя полза. Мирната формула на президента Зеленски натрупа подкрепата на по-голямата част от света. А това означава, че Русия губи позиции, така че реши да използва дезинформация с цел да разклати международното единство и да придвижи китайско-бразилската инициатива. Това представляваше и един от елементите на хибридни опити за изхвърляне на международната подкрепа от Формулата на мира. Затова не бих повярвал на нито една дума, която се разпространява от руски или проруски източници, а бих се придържал към фактите. А те сочат, че по време на срещите между преговорни групи от двете страни в Истанбул Русия нямаше готовност и намерение за сключване на мир.
❓ През всичките тези години Турция е предлагала посреднически услуги, турският външен министър Хакан Фидан наскоро заяви това отново. Вместо това в интервю за турските медии министър Лавров отбеляза, че Москва не виждa в Турция ролята на посредник заради нейното сътрудничество с Украйна в сферата на отбраната. Какво мислите за подобни твърдения?
Лавров изобщо не го слушах, той не взема решения. Путин взема решенията. Лавров просто изказва определени позиции. Министър Фидан, цитирайки го изцяло, каза, че мирът трябва да се основава на териториалната цялост на Украйна. Посредничеството е важно направление от външната политика на Турция, в Министерството на външните работи на страната е създаден специален отдел, който се занимава с разрешаването на конфликти. И не само близки до Турция страни. Освен търсенето на мирно уреждане на руско-украинската война, става дума и за конфликта между Сомалия и Етиопия, отношенията между Азербайджан и Армения и стабилизиращата роля на Турция в Централна Азия и на Балканите. Тоест, когато една държава е авторитетна, силна, има достатъчно военна мощ, за да защити позицията си, тя може да предлага такива услуги. И като се има предвид, че отношенията на Турция с Русия се основават на взаимна зависимост и конкуренция, това също крие потенциала да изиграе положителна роля в посредническите усилия на Анкара. Това е държава, притежаваща опит в оказването на влияние и взаимодействието с Руската федерация и знае да постигне целите си.
Вместо това турско-украинското сътрудничество в сферата на отбранителната промишленост е наша отделна писта. Преди войната и по време на война не позволяваме на никого да се меси там. И това зависи единствено от интересите на двете страни. Затова съм сигурен, че с думите си Лавров няма да окаже никакво влияние – нито върху нашето отбранително сътрудничество, нито върху посредническите усилия на Турция. Защото, повярвайте ми, тези усилия не са спирали нито за миг.
❓ В момента руско-турските отношения показват известен спад, конкретно поради западния натиск по отношение на очакването от Турция да спазва наложените санкционни ограничения срещу Русия. Може ли влошаването на отношенията между Анкара и Москва да открие нови възможности за задълбочаване на сътрудничеството ни? Как можем да го използваме?
Бих казал, че това е синусоида на отношения. Всичко зависи от интересите и възможностите, които предлагат други пазари, и подлежи на промяна във всеки един момент. Нека погледнем нивото на търговията, броя на туристите от Русия, самата АЕЦ „Аккую“, въпреки че няма да бъде завършена по никакъв начин. Все пак тези основни неща остават, те също са елемент на взаимозависимост. Русия инвестира сериозни ресурси и строи тук, турската страна се нуждае от тези инвестиции и от тази електроенергия за своята индустрия и населението си. Т.е. въпросите, свързани с прескачането на санкциите, вероятно не са такива, които могат да бъдат окончателно решени на ниво турски власти. Процесът продължава. Мога да кажа единствео, че имаме доста ефективно сътрудничество в това отношение. Всички въпроси, произтичащи от заобикалянето на санкциите и свързани с турски компании, са обект на официални съобщения. Те имаха специална работна група, която дойде тук, за да обсъди тези въпроси. Срещнахме доста конструктивно отношение и желание за решаване на проблемите, а не за противодействие на последствията.
Освен това е налице и голямо влияние на западни компании, които се опитват да използват турската територия за транзит към Русия или например Централна Азия. Противодействието на това изисква сътрудничество със САЩ и ЕС като най-големите играчи, наложили санкции срещу Русия. Наскоро Андрий Сибига отбеляза, че произведени на запад компоненти са били открити в севернокорейските ракети. Как стигат до Северна Корея? Разбира се, необходимо е да се намерят механизми, по които компаниите се опитват да заобиколят санкциите сами или да се възползват от „дупки“ в политиката на санкции с помощта на посредници.
Турция не е доминираща в помагането на Русия да заобиколи санкциите. Разбира се, някои турски компании са обект на подозрения в сътрудничество с Руската федерация, в съдействие за доставка на определени резервни части, оборудване и продукти. Те също са обект на западни санкции. За нас е важно да защитаваме максимално интересите си в двустранните отношения с Турция, за да не бъде загубено доверието, взаимноизгодното сътрудничество и перспективите за бъдещето, сред които са възстановяването на Украйна, възползване от предимствата, които предлага Споразумението за свободна търговия, развитие на отбранително-промишления комплекс и реализацията на съвместни проекти.
❓ Споменахте Споразумението за свободна търговия. Какво можем да очакваме след неговото ратифициране?
Споразумението за свободна търговия чака ратификация във Върховната Рада и смятам, че това ще е факт преди посещението на президента Ердоган в Украйна, чиито конкретни дати подлежат на уточнение. Веднага след ратифицирането и обмена на документи ще се създаде съответна търговска комисия, ръководена от двама заместник-министри, чиято основна задача ще бъде да осъществява наблюдение на изпълнението на това споразумение и ще коригира отделни нормативни документи, които вече са приети на негова основа. За нас е важно над половината стоки от индустриалната група да бъдат обложени с нулев данък и започва поетапен достъп до селскостопанския пазар. Преходните периоди ще ни покажат докъде сме способни да стигнем.
Турският пазар е много затворен. Тарифната мрежа започва от 35% и достига до над 200%. Нашите производители влизат доста трудно на турския пазар, поради което основната ни полза е, че нашите производители на готови продукти, особено промишлени такива, ще имат възможност да навлязат изгодно на турския пазар. Така че мисля, че бързо ще постигнем основната си цел оборотът да бъде увеличен до 10 милиарда долара.
Освен това се открива възможност турски индустриални групи да ни съдействат в създаването на индустриални паркове. Това също е важен елемент от възстановяването на украинската държава, защото това не включва единствено пътища, мостове и къщи, но и възстановяване на индустриалния потенциал. А опитът на Турция е един от водещите. Създаването на индустриални паркове ѝ позволи да направи пробив в индустриалното, постиндустриално развитие. Защото днес, въпреки всички трудности в икономиката, тук има силна индустриална база, която дава възможност Турция да произвежда автомобили, военна техника, кораби и да изнася не суровини, а продукти с добавена стойност. Прост пример е доставката на брашно и продукти от брашно. Турция е сред лидерите в световен мащаб, но не винаги разполага с достатъчно собствено зърно и често нуждата се покрива от вносни суровини.
Турски инвеститори – най-мощните, като Baykar и Onur със стотици милиони долари инвестиции, и редица по-малки компании - продължават дейността си в Украйна въпреки войната. През декември планираме посещение на търговския министър на Турция с бизнес група за договорянето на основни приоритети за реконструкция и участие на турски компании в дадени региони и сектори. Участието на турския бизнес в пълноценното възстановяване на Украйна е едно от основните направления на реиндустриализацията, а след това и на постиндустриалното развитие на Украйна.
Тук е моментът да се отбележи, че Турция е готова да посредничи за трети страни, които желаят да участват във възстановяването на Украйна, но нямат готовност да го направят по време на войната. Вече е налице сериозна практическа работа с Япония и Южна Корея. Освен това бяха проведени дискусии на политическо ниво с Италия, Германия и Франция, подчертавайки значимостта на тази поредна обещаваща област на сътрудничество.
❓ Турция е готова да помогне на западните страни в процеса по възстановяване на Украйна. В същото време виждаме опитите му да постигне сближаване със страни и блокове, смятани за алтернативни на Запада, в частност БРИКС. Според вас това промяна в геополитическата посока ли е или е маневрирането на турската външна политика в името на собствения ѝ интерес е нещо обичайно?
Всъщност Турция претендира за ролята на глобален играч и като такъв, разбира се, има интереси от глобален характер. Те са резултат от нарастващия потенциал на страната, нейните индустриални, военни и политически амбиции. Съвсем разбираемо е страните, които се стремят да заемат своето място в глобалния свят, да установяват партньорски отношения дори с онези държави, от които в даден момент от миналото са били зависими. За нас, вярвам, това е определен пример. Ще дойде време и ще трябва да защитим позициите си, отношенията с партньорите.
И ние също трябва да имаме силни позиции, които ще се формират на базата на силна икономика, на базата на нашата собствена отбранителна индустрия и нашата сигурност. Разбира се, много по-лесно е да започнете, когато сте член на НАТО и имате доста сериозно взаимодействие със западните партньори, работите с тях в митническия съюз, интегрирате се в световната икономика благодарение на западни компании и инвестиции.
Отклонението, което в момента се забелязва в комуникацията с БРИКС, се дължи на икономически причини. Това е търсене на пазари за техните стоки, ресурси за инвестиции, привличане на китайски компании на вътрешния пазар. Т.е. не бива да се разглежда линейно, реалността често не е черно и бяло, а многоцветна палитра, съдържаща смислени интереси. Ако гледаме на тези интереси през правилната призма, за нас ще е много по-лесно при тълкуването на определени действия.
Основното е, че към момента забелязваме как този процес не засяга пряко подкрепата на Украйна. Затова ми се струва, че е необходимо да търсим възможности, а не да критикуваме ситуацията. Ако погледнете позицията на някои от нашите западни партньори, там също няма да чуете силна критика или натиск върху Турция за опитите ѝ да общува повече с Китай, Индия или Саудитска Арабия. А и не всички държави там са открито автократични – съществуват и такива, опитващи се да намерят по-изгодни платформи за икономическо сътрудничество по пътя към реализиране на собствените си интереси. И нека не забравяме посредническите усилия на Турция и това, че подобни платформи за комуникация, дори за комуникация с нашите врагове, могат да бъдат използвани в наша полза.
❓Могат ли резултатите от президентските избори в Съединените щати да окажат влияние върху Турция и двустранните ни отношения?
Не смятам, че ще имат някакво пряко въздействие. Ние изградихме своя собствена двустранна писта и отношенията на Турция с други страни не оказват пряко влияние върху нейното стратегическо партньорство с Украйна. Общият контекст на геополитическата обстановка, която може да се измени в резултат на тези избори, е в състояние да коригира ситуацията в региона, в по-нататъшния ход на нашата защита срещу руската агресия. Това, разбира се, трябва да бъде взето предвид, но за нас в случая Турция е точно такъв партньор, който е наясно със заплахите, произлизащи от руската агресия. Руското господство в Черно море определено не е изгодно за турската страна. Припомнете си колко положителни бяха отзивите сред турските експерти за украинските победи срещу руския флот в Черно море. Действията ни помогнаха на Турция да се превърне във водеща сила в региона.
Турция укрепва военноморския потенциал на Украйна, строи корвети за нас, насърчава развитието на отбранителната ни индустрия чрез изграждането на завода Байкар. Ние сме почти единствената страна, за която Турция е толкова активна в сферата на военно-техническото партньорство. Освен това Турция подкрепя евроатлантическата интеграция на Украйна, защото и тя се нуждае от защита от Русия на север. Това обаче не се отразява на първите страници.
Нека си спомник, че неотдавна някои партньори от НАТО наложиха значителен брой санкции или ограничиха сътрудничеството си с Турция. Следователно не е възможно да бъде направено всичко, което Турция би искала в развитието на отбранителната си индустрия. И поради това Украйна стана печеливш партньор в тази сфера.
