Показват се публикациите с етикет USV. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет USV. Показване на всички публикации

вторник, 11 август 2026 г.

Лондон потвърди съобщения за дронове над Диего Гарсия

🇬🇧🇮🇴 Британското министерство на отбраната потвърди, че е запознато със сведенията за дронове над Диего Гарсия, но отказа да предостави повече подробности. „Знаем за съобщенията за наблюдения на дронове (UAS) над Диего Гарсия“, заяви ведомството пред The War Zone в понеделник сутринта, след което уточни, че „не е в състояние да предостави подробности за ситуация, която би могла да засегне сигурността или работата на съвместната британско-американска база на Диего Гарсия“.

Единствената допълнителна информация беше описание на процедурата: американският и британският командир на отдалечения остров „преценяват и прилагат подходящи мерки, за да осигурят сигурността на базата и безопасността на личния състав“. Тихоокеанското командване на САЩ (PACOM) не предложи дори толкова подробности. „От съображения за оперативна сигурност не обсъждаме конкретни мерки за защита на силите или процедури за сигурност в американските военни обекти“, заяви негов представител в петък, като добави, че САЩ „остават бдителни в защитата на американския личен състав и обекти“.

Двете ведомства отговаряха на въпроси за публикация от 7 август на страницата amn/nco/snco във Facebook – неформален канал за служебни теми на ВВС. Тя сподели получено съобщение: „Диего Гарсия. Забелязани дронове близо до горивния склад. Базата е под комендантски час 07:00-19:00 до следващо нареждане.“ В неделя страницата публикува второ съобщение по темата, придружено от това, което описа като официален списък с часовете на комендантския час за различни точки на базата. TWZ посочи, че не може да потвърди независимо достоверността на двете публикации. Нито едно от ведомствата не съобщи какви апарати са били забелязани, кога са наблюдавани, кой ги е управлявал и дали са били предприети защитни мерки.

Оттук нататък географията значително стеснява кръга на възможните обяснения. Диего Гарсия е затворен атол без цивилно население. Към 2026 г. на него живеят около 4000 души: близо 1700 военни, от които само около 50 британски, близо 1500 цивилни служители на частни изпълнители по договор, както и моряците на Командването за морски превози на борда на съдовете, закотвени в лагуната. Няма туристи, няма околни села и няма обичайни любителски полети над плажа, които лесно да обяснят появата на неидентифициран апарат. Най-близката голяма суша, Шри Ланка, е на около 1600 км.

Ако наблюдаваният дрон е бил мултикоптер, правдоподобните обяснения се свеждат до две основни. Тази машина има обсег в километри, а не хиляди километри, което значи, че трябва да е излетяла или от самия остров, или от нещо, намирало се по вода в непосредствена близост до брега. Вторият сценарий съвпада със заплаха, срещу която американските въоръжени сили се готвят от години и за която ФБР предупреди полицейските участъци в Калифорния през март: по данни от началото на февруари Иран се е стремял да нанесе внезапен удар с дронове, изстреляни от неустановен съд край американското крайбрежие, срещу неуточнени цели в Калифорния, ако Вашингтон нанесе удари по иранска територия. Самото бюро отбеляза в разпространения текст, че сведението е непроверено и че няма допълнителни данни за времето, метода, целта или извършителите.

Че заплахата от еднопосочни ударни дронове и крилати ракети срещу Диего Гарсия се приема сериозно, личи и от разположените там сили. През май 2025 г. на атола пристигнаха F-15E Strike Eagle – изтребители-бомбардировачи на ВВС на САЩ, изпратени изрично за защита на обекта. През февруари 2026 г. още преди войната ги последваха F-16CM от 35-о изтребително авиокрило в Мисава, Япония; сателитни изображения от 25 февруари ги показват заедно със самолети за дозареждане във въздуха, морски патрулни самолети, тежки транспортни самолети и разрушител от клас Arleigh Burke. Задачата бе очертана като защита преди всичко срещу еднопосочни ударни дронове и крилати ракети. Причината за нивото на защита е значението на самия обект: освен голямото летище, което десетилетия наред е било изходна точка за операциите на Командването за глобални удари на ВВС на САШ (AFGSC), атолът поддържа единствената наземна система за електронно-оптично наблюдение на далечния космос в Южното полукълбо, която проследява изкуствени тела на 10 000 до 45 000 км от Земята, а лагуната укрива около 20 кораба за предварително разполагане, натоварени с техника и запаси за бърза реакция.

На 21 март Иран показа, че включва базата сред целите си, след като изстреля две балистични ракети със среден обсег срещу архипелага от около 4000 км разстояние. Едната отказа поради неизправност и не успя да достигне крайната цел, а втората беше поразена от ракета-прехващач SM-3, изстреляна от разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke. Британското командване потвърди атаката, която влезе в директно противоречие с публичната позиция на иранската дипломация, тъй като няколко седмици по-рано външният министър Абас Арагчи настояваше, че Техеран умишлено държи обсега на поразяване на своите ракети под 2000 км и следователно не разполага с такава способност. Оттук идва и значението на морския сценарий: доставен по вода дрон би позволил да бъде достигнат същият обект по далеч по-евтин начин от балистична ракета, изстреляна от иранска територия, без да изисква обсег, който Техеран дълго отричаше да има.

Съобщенията от Диего Гарсия се вписват в по-широка поредица, която продължава поне от 2019 г., макар отговорността в отделни случаи да е различна или да остава непотвърдена. В края на февруари и началото на март 2019 г. охраната на авиобаза Андерсън на Гуам наблюдава многократни нахлувания на дронове с ярки прожектори, които идват откъм водата и прекосяват северозападната част на летището на 6 до 9 метра над земята, често в ранните утринни часове с явен интерес към една точка: американската зенитна батарея THAAD, натоварена да брани острова от балистични ракети. На 2 юли 2026 г. Международният институт за стратегически изследвания (IISS) публикува масив от 144 докладвани случая с навлизания на дронове в 13 европейски държави в периода от август 2024 г. до февруари 2026 г. – Германия, Франция, Белгия, Дания, Нидерландия, Обединеното кралство. Оценката на института е, че Русия вероятно е изстреляла част от тях от кораби на сенчестия си флот, докато е наблюдавала военни обекти и е проверявала ПВО на НАТО. Пикът беше в края на 2025 г., когато летища в Германия, Испания и Дания временно затваряха, а край белгийска база, в която се съхраняват американски ядрени бойни глави, беше отчетена поредица от полети. Брюксел така и не установи произхода им, а Великобритания изпрати анти-дрон техника и хора в помощ.

Веригата продължава и през последния месец. Между 11 и 13 юли няколко дронове нарушиха ограниченото въздушно пространство над авиобаза Уилямтаун в Нов Южен Уелс, където е разположена по-голямата част от австралийските F-35A. Министерството на отбраната заяви, че не знае кой и с каква цел ги е управлявал, и предаде сигналите на анти-дрон звено на полицията. Случаят стана публично достояние едва на 10 август. В нощта срещу 5 август германските власти откриха на площадка на летище Лайпциг/Хале преработен дрон с самоделен нитратен заряд, оставен съвсем близо до украински транспортен самолет Ан-124. Зарядът не сработи, защото детонаторът се беше откъснал. Федералният вътрешен министър Александер Добринт описа случая като сценарий на хибридна атака и „ново равнище на заплахата“. На 8 август дрон навлезе от румънска посока и се взриви на българска територия край бившия граничен пункт „Кардам“, на около километър от компресорната станция на Трансбалканския газопровод, без пострадали.

За самия атол най-силната алтернативна версия също не изисква външен противник. Близо 1500 служители по договор за поддръжка живеят с месеци на остров, до който всичко пристига със самолет или кораб, а потребителски мултикоптер може да бъде пренесен в багаж. Комендантски час, ограничаващ движението на личен състав, е мярка, съвместима с източник вътре в периметъра – дори по-пряко, отколкото с апарат, дошъл по вода. Към 11 август няма публично потвърждение нито за външен, нито за вътрешен произход.

Каквото и да е обяснението, то не променя втория въпрос, който съобщенията повдигат: колко уязвими се оказват самолетите и други ключови активи, разположени на открито. На 27 март ирански удар по авиобаза Принс Султан в Саудитска Арабия унищожи E-3G Sentry с бордови номер 81-0005 – самолет за далечно радарно откриване и управление – и това е първата бойна загуба на такава машина. На същата площадка бяха поразени самолети-цистерни KC-135 Stratotanker. Иранските ракетни и дронови удари по военни бази на САЩ в Близкия изток през пролетта убиха военнослужещи и поразиха радарни комплекси за милиарди. Украинската операция Spiderweb от юни 2025 г. изведе на преден план същата тази уязвимост при руските стратегически бомбардировачи, поразени на стоянките им от малки дронове, изведени близо до летищата, а находката в Лайпциг добави вариант на същия модел в цивилна летищна среда. Оттук идва и спорът дали Пентагонът инвестира достатъчно в укрепени самолетни хангари и защита на базовата инфраструктура.

Юридическата рамка, в която се развива случаят, също е незавършена. На 22 май 2025 г. Великобритания подписа договор с Мавриций, който признава суверенитета на Мавриций над архипелага Чагос заедно с Диего Гарсия и в замяна предоставя на Лондон 99-годишен наем върху атола със средно около 101 млн. фунта годишно, или общо близо 3,4 млрд. фунта. Договорът не е влязъл в сила. На 25 февруари 2026 г. британското правителство спря придвижването на ратификацията, а министърът във външното ведомство Хамиш Фалконър обясни пред депутатите, че процедурата изчаква, докато продължават разговорите с Вашингтон. По-късно правителството отрече да има формално спиране и подчерта, че никога не е бил определян срок и че Лондон няма да продължи без американска подкрепа. Дни преди това Доналд Тръмп публично призова Великобритания да не предава острова заради изострянето с Иран.

Формулировката на Лондон остава единственият официален факт по конкретния случай. Тя не потвърждава полетите, но и не ги опровергава, а отказва подробности с аргумента, че това може да засегне сигурността и работата на съоръжението. Този избор на думи прави вероятно съобщенията да описват реални полети на дронове над обекта, но не установява кой ги е извършил. При наличните данни външният произход не е по-вероятен от вътрешния.

Подкрепа за морската хипотеза биха били данни от Вашингтон или Лондон за търговски съд, преминал близо до атола в дните около 7 август, обявена промяна в режима на плаване или в морското наблюдение около него, или разполагане на допълнителни противодронови средства на острова. Тя би отслабнала при дисциплинарна процедура срещу нает по договор служител или при тихо отпадане на комендантския час без обявена допълнителна защитна мярка. От 27 юли ударите между САЩ и Иран са в пауза, която Техеран отказва да нарече преговори, а прехвърлянето на суверенитета над архипелага е спряно, докато Лондон изчаква Вашингтон. През това време на Диего Гарсия остават изтребители, изпратени срещу точно този тип заплаха, а самолетите продължават да стоят на открито.

📽️ Видео: Стратегически бомбардировач B-1B Lancer от състава на Командването за глобални удари на ВВС на САЩ (AFGSC) се разполагат във военноморския център за поддръжка Диего Гарсия по време на мисия на бомбардировачна оперативна група на 17 октомври 2022 г.

понеделник, 13 юли 2026 г.

Украински морски дрон достави боен робот на окупирания бряг на Кинбурнската коса

🇺🇦🤖 Украински морски дрон е прекосил водите край устието на Днепър и е стоварил въоръжен наземен робот на окупирания бряг на Кинбурнската коса, като е оставил машината да изпълни бойна задача зад руските позиции.

Операцията, обявена днес от 123-та отделна бригада на Териториалната отбрана на Украйна, е „първата известна бойна мисия от подобен тип в света“: наземен роботизиран комплекс, доставен до вражеския бряг с безпилотна морска платформа, стоварен на окупирана украинска територия и пуснат в действие.

Според бригадата операторите дистанционно са превели надводната платформа през черноморските крайбрежни води до брега на косата, в южната част на Николаевска област, където руските сили държат позиции. След достигане на сушата роботизираната машина е разтоварена и насочена към целта навътре в окупираната територия. Операцията е ръководена от полковник Олег Макуха, командир на 123-та бригада, с директна координация от майор Денис Гипик, командващ 1-ви батальон за безпилотни системи – формирование, което през последната година се утвърди като едно от огнищата на украинските експерименти с наземни роботи. Батальонът вече е разгръщал на фронта разузнавателно-ударния комплекс „Лют“ със 7,62-мм картечница и многоцелевата платформа „ТерМИТ“ с 40-мм гранатомет.

Военните не са посочили официално използваната машина. Кадрите, споделени от бригадата, подсказват, че по всяка вероятност става дума за украинската наземна платформа „Рис“ на компанията Roboneers, въоръжена с картечница ПКТ (7,62 мм) в дистанционно управляем боен модул. Семейството „Рис“ се използва от украинските войски преди всичко за логистика, евакуация на ранени, инженерни задачи и бойна поддръжка; товароносимостта на базовата машина е около 150 кг, а на по-тежкия вариант „Рис Про“ – до 300 кг. Част от версиите носят и специализирани секции за миниране и разминиране. Именно тази гъвкавост – една и съща ходова база, върху която се качва ту носилка, ту боен модул, ту сапьорен товар – обяснява защо платформата се оказва удобна за първи опит от подобен род.

Кинбурнската коса – тясната пясъчна ивица там, където река Днепър се влива в Черно море, срещу Очаков – остава един от най-оспорваните крайбрежни участъци в Южна Украйна. Който я държи, контролира подходите към Днепровско-Бугския лиман и морските коридори към Николаев и Одеса, затова и двете страни водят ожесточени боеве за нея от месеци. Руското наблюдение, артилерия и безпилотна активност правят класическа десантна операция с лодки и пехота изключително рискована; всеки десант с жива сила тук се движи под постоянно наблюдение и в обсега на вражеския огън. Именно тази ситуация обяснява защо украинската страна търси начин да достигне спорния бряг с машина, а не с хора: безпилотната морска платформа поема прехода през водата, наземният робот поема мисията на сушата, а операторите остават на отсрещния бряг.

Епизодът се вписва в бързо разрастващата се украинска практика наземни роботи да се изнасят на самата предна линия. На 1 юни 115-та механизирана бригада съобщи, че въоръжен наземен робот е осигурил огнево прикритие, докато украинска щурмово-претърсваща група прочиства руска пехота, проникнала в село Новоплатонивка в Харковска област – там машината пое ролята на подвижна огнева точка, за да намали риска за хората. Само в рамките на няколко седмици Украйна показа наземен робот първо като огнева поддръжка в улична схватка, а сега и като десант, стъпил на вражески бряг – два различни начина да се вкара машина там, където по-рано би влязла пехота.

Но стойността на епизода от Кинбурн се крие повече в доказания метод, отколкото в непосредствения военен резултат. Една картечна платформа зад руските линии няма да премести фронта или да отнеме руските позиции на косата, която остава оспорвана; ефектът тук е чисто тактически. Тежестта на събитието пада другаде: за първи път украинските сили показват, че могат да достигнат окупирания бряг по два вектора наведнъж – морски и сухопътен – без да излагат екипаж на прекия огън. Демонстрирана е нова способност, а не промяна в стратегическия план; нищо в наличните данни не показва, че Киев готви по-широк десант на Кинбурн.

Отвореният въпрос е дали методът е повторяем, или е просто еднократен успех. Тук се засичат две вече ясни тенденции. Наземните платформи от рода на „Рис“ навлизат в масово производство – на 25 юни германската ARX Robotics и украинската Roboneers обявиха съвместното предприятие ARX Industries с цел производство на хиляди такива машини през първата година и десетки хиляди занапред. Украинските морски дронове междувременно се превърнаха от еднократни камикадзета в носещи платформи, носещи FPV-дронове и ракети над Черно море. Ако стоварването на наземен робот от морски дрон стане рутинен ход, а не показен единичен случай, спорните крайбрежни участъци ще се превърнат в среда, достъпна за техника, вместо за хора. Ако тази тенденция се запази, е много вероятно безпилотният десант да се утвърди като постоянен инструмент по черноморския фланг; малко вероятно е обаче единичната мисия сама по себе си да промени контрола над самата коса.

неделя, 26 април 2026 г.

Стратегия „Адски пейзаж“: САЩ разполагат хиляди бойни дронове в Тихия океан до 2030 г. за възпиране на Китай.

🇺🇸⚓️ Военноморските сили на САЩ планират да разположат хиляди безпилотни плавателни съдове (USV) в Индо-Тихоокеанския регион до края на десетилетието, съобщиха от групата за разработка на дронове към флота.

„До 2030 г. очаквайте да видите над 30 средни безпилотни надводни плавателни съда (MUSV) само в Индо-Тихоокеанския регион. Очаквайте хиляди малки безпилотни апарати, както и неопределен брой безпилотни летателни системи, действащи от пилотирани или автоматизирани кораби“, заяви в понеделник капитан Гарет Милър, командир на Първа група за надводни разработки, по време на панел на симпозиума Sea-Air-Space на Военноморската лига.

Според Милър тези цифри стъпват на прогнозните изисквания за Индо-Пасифика, а данните за надводните сили гледат напред към 2045 г. Плановете са ясна индикация за натиск от Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM), чиито ръководители по-рано лансираха концепцията за безпилотен „адски пейзаж“ (hellscape) – използване на рояци от автономни системи за възпиране и противодействие на военните действия на Китай, насочени срещу американските интереси в региона, включително потенциална инвазия в Тайван.

С бързото разширяване на флота на Народната освободителна армия и способностите ѝ за удари на далечни разстояния, Вашингтон наблюдава внимателно украинските усилия за обезкървяване на Черноморския флот на Руската федерация чрез дронове, търсейки приложение за Западния Пасифик. Последните конфликти в Близкия изток също демонстрираха употребата на безпилотни лодки във водите на Персийския залив и Червено море. Китайските военни еволюираха от крайбрежна отбрана към операции в открито море, разширявайки обхвата си и своите морски опции в региона.

Настоящият ръководител на INDOPACOM адмирал Самуел Папаро се застъпи за използването на дронове през 2024 г. Концепцията върви ръка за ръка с инициативата Replicator, фокусирана върху придобиване на летателни, надводни и подводни дронове за поразяване на морски цели. От ВМС заявиха, че първият транш от тези усилия ще достигне оперативна готовност до август 2025 г.

Въпреки това, стилът на война с безпилотни съдове, наблюдаван в Черно и Червено море, може да не е толкова подходящ за американския флот при големи дистанции поради огромните разстояния между отделните острови и архипелази в Тихия океан, според контраадмирал Дъглас Сас от Службата на ръководителя на операциите на ВМС.

„Бих казал, че случаите от Украйна и Червено море са пример за затворени морета, където можеш да действаш на границата между сушата и водата. Можеш да пуснеш апарата бързо и той не трябва да изминава невероятни разстояния“, каза Сас. „За разлика от тях, в Пасифика няма дървета, зад които да се скриеш. Прекосяваш океана, а това е враждебна среда.“

Според Сас, за разлика от ограничената среда на Черно и Червено море, употребата на безпилотни плавателни съдове в Тихия океан ще изисква по-креативни подходи.

Миналата седмица Командването на военните морски превози обяви успешното изпълнение на презареждане в морето на безпилотния плавателен съд Seahawk от танкера USNS Guadalupe край бреговете на Калифорния. Тази демонстрация е „доказателство за концепцията и ключов етап, критичен за операциите на безпилотни съдове в съчетание с ударна група на самолетоносач“.

По време на конференцията WEST 2026, проведена в Сан Диего, флотът потвърди своите планове да разположи безпилотни системи в рамките на ударната група на ядрения самолетоносач USS Theodore Roosevelt (CVN-71) до края на годината.

„Това дава гъвкавост на командира на флота. Наблюдавам как тези плавателни съдове провеждат задачи по осведоменост за морската област – те разполагат с невероятни камери системи, които могат да се използват за най-различни цели“, заяви Милър пред USNI News.

Последните усилия на Пентагона заедно със съюзническите нации в Индо-Пасифика показват, че разгръщането на безпилотни системи е ключова способност за възпиране на противници като Китай.

📸 Снимка: Морски дрон, разработен от Saronic Technologies, провежда изпитания на автономно решение за комуникация извън линията на хоризонта, разработено от студенти изследователи в Морското висше училище за следдипломна квалификация (NPS), по време на военно учение край бреговете на Калифорния, 19 август 2023 г. (U.S. Navy)

вторник, 28 октомври 2025 г.

Saronic Technologies и NVIDIA обединяват усилия за развитие на автономни морски системи

🇺🇸 Saronic Technologies обяви стратегическо сътрудничество с NVIDIA, насочено към ускоряване на развитието на автономни морски системи и корабостроене, задвижвано от изкуствен интелект.

Партньорството беше разкрито в петък в изявление на компанията, което очерта съвместните усилия за интегриране на усъвършенстваните инструменти за изкуствен интелект и изчислителни платформи на NVIDIA в морските технологии на Saronic.

„Чрез комбинирането на дълбокия опит на Saronic в морската автономност и корабостроенето от следващо поколение с водещите в световен мащаб способности на NVIDIA за изкуствен интелект и изчисления, ние едновременно разработваме най-способните и устойчиви морски системи в света и изграждаме индустриален двигател за тяхното производство в мащаб и темпо,“ каза Дино Маврукас, съосновател и изпълнителен директор на Saronic.

Според Saronic всички настоящи автономни плавателни съдове на компанията включват хардуер на NVIDIA, позволяващ обработка на алгоритми за компютърно зрение и вземане на решения на борда. Това позволява на платформите да изпълняват критични за мисията функции в реално време, дори в среди без постоянна свързаност.

Saronic твърди, че партньорството значително съкращава сроковете за разработка. „Задачи, които преди отнемаха дни, сега могат да бъдат завършени за часове“, заяви компанията, имайки предвид бързия цикъл на итерация и внедряване за автономност, задвижвана от изкуствен интелект.

Двете компании ще си партнират и в съвместни изследвания и разработки, фокусирани върху нови приложения на библиотеките за изкуствен интелект и средите за разработка на NVIDIA в подкрепа на морските платформи на Saronic. Както е посочено в съобщението, тези усилия са насочени към укрепване на автономността на многоагентните системи, повишена устойчивост и увеличена оперативна готовност в морето.

Освен автономността на плавателните съдове, компаниите очертаха обща амбиция да модернизират американското корабостроене с използване на изкуствен интелект и автоматизация. Стремежите на Saronic са към т.нар. „реиндустриализация“ на американския морски сектор, която съответства на последните държавни инициативи като изпълнителна заповед „Връщане на морското превъзходство на Америка“ и двупартийното законодателство, включително Закона за корабите (SHIPS Act).

Saronic вижда дизайна, задвижван от AI, и инструментите за виртуално производство като начин за оптимизация на производството, редуциране на разходите и ускоряване на крайния срок за издаване. Както отбелязва в съобщението, Saronic възнамерява да използва симулационните способности и платформите за виртуални съоръжения на NVIDIA, за да модернизира по-широката екосистема на американското корабостроене.

Партньорството им също така укрепва позициите на компаниите в постоянно развиващия се пейзаж на отбранителната индустрия. Морските платформи на Saronic са проектирани за лесно мащабиране и бързо производство, а засиленото участие на NVIDIA в периферния изкуствен интелект и роботика отразява по-широк ход към приложения за физически системи.

сряда, 24 септември 2025 г.

Gabler представи своята концепция за USV, изстрелвани от подводница.

🇩🇪 Gabler, водещ доставчик на технологии за подводници, представи днес концепции за своите дългоочаквани безпилотни плавателни съдове (USV), създадени за изстрелване от торпедни тръби (TTL). Представянето се състоя на откриващия ден на 27-ата работна среща на DWT Naval в Добин-Линстов, Германия, където Gabler дебютира също и с новата си корпоративна идентичност

Известен глобално с подводните си мачти, компоненти за съдове и продукти за тактически портали, Gabler обяви по-рано това лято своето решение да влезе на пазара на USV с платформи за разполагане под вода, конфигурирани за мисии по разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), и за еднократни тактически мисии.

Днешното съобщение бележи следващия етап във програмата на компанията за разработка на USV, заедно със стратегическия си технологичен партньор FLANQ, за да достави авангардни автономни системи за военноморските сили на НАТО.

Двата варианта на USV ще се наричат Ranger for ISR и Raider for strike. И двата изцяло съвместими със стандартни торпедни тръби на подводници и имат обща дължина 4,5 м, дълбочина до 300 метра, сгъваема мачта и кил, електрическо задвижване и голям брой товарни отсеци.

Ranger е за многократно използване, като е оборудван със сензорен комплект, предоставящ реално времеви наблюдение и рекогносцировка, ключови за военноморските сили, действащи в оспорвани води. Ranger ще позволи на подводниците дискретно да разполагат и възстановяват USV, без да се излагат на риск, като по този начин осигуряват успех на мисията, запазвайки стелта и оперативно предимство.

Raider, проектиран за еднократни тактически мисии, може да носи предоставен от потребителя ефекторен товар в предния си товарен отсек, давайки възможност на военноморските сили да неутрализират цели с висока стойност, без да се излагат на директни заплахи.

Партньорството ускори сроковете за разработка, за да доведе дроновете до ниво на технологична готовност. Gabler и FLANQ работят тясно със суверенни партньори и европейски доставчици на отбранителни системи, за да осигурят съвместимост и безпроблемна интеграция в наличните военноморски системи.

„Докато представяме тези USV на DWT 2025 – под два месеца след предварителното съобщение – нашата цел е ясна: да доставим оперативни възможности с приоритет върху безпилотните, които са бързи, гъвкави и икономични за Европа и НАТО. Тези платформи оформят бъдещето на морските операции, предоставяйки несравнима гъвкавост в сложни и оспорвани среди. Ranger и Raider също отбелязват нова глава за Gabler – отразена в нашата вълнуваща и модерна маркова идентичност и ново мото: We Dive Deeper“, отбеляза директорът по продажби и продукти Ларс Вишневски.

петък, 5 септември 2025 г.

Китай показа ново поколение безпилотни надводни кораби

🇨🇳 Китай представи ново поколение безпилотни надводни кораби (USV) по време на военния парад за Деня на победата, демонстрирайки напредък в автономните морски системи и бъдещата им роля в оспорвани води.

Според представените сведения те са предназначени за „скрито разполагане и блокади, автономно откриване и идентификация, както и координирани атаки на рояци“.

Корабите, управлявани от ВМС на Народната освободителна армия на Китай, разширяват безпилотното му портфолио от въздуха и сушата към морето. Държавни медии съобщиха, че корабите вече са преминали успешни морски изпитания и се подготвят за разполагане в „зони от китайски интерес“ – термин, тълкуван като оспорвани морски райони.

Новите USV са многоцелеви – ще се използват за разузнаване, наблюдение и нанасяне на прецизни удари. Описвани се като способни на ройови действия, при които няколко кораба обменят данни и претоварват противниковата отбрана.

Показването им редом до традиционни бойни кораби подчертава стремежа на Китай да интегрира нови технологии във флота си. Те могат да действат самостоятелно или като част от мрежови формирования, подкрепяйки пилотирани кораби с разузнавателна информация или огнева мощ.

Експерти отбелязват, че безпилотните надводни кораби имат предимства в спорни региони – дълготрайно присъствие, по-нисък риск за личния състав и възможност за масирани атаки или блокади.

Дебютът им идва на фона на растящото военно присъствие на Китай в оспорваните води на Южно и Източнокитайско море, докато публичното представяне демонстрира, че системите ще преминат от експериментален към оперативен етап.