Ледоразбивачът „Адмирал Макаров“ гори за втори път по време на ремонт

🇷🇺🔥 Пожар обхвана румпелното отделение в кърмовата част на полярния ледоразбивач „Адмирал Макаров“, докато беше на кей в Кронщад за ремонт на главните двигатели на стойност близо 1 млрд. рубли. Това е вторият такъв инцидент на същия кораб за по-малко от две години и вторият, избухнал по време на ремонтни работи. Главното управление на Министерството на извънредните ситуации на Руската федерация (МЧС) за Санкт Петербург получи сигнал в 14:20 ч. местно време на 5 септември за адрес ул. „Петровска“ №2 – територията на Кронщадския морски завод.

Огънят е тръгнал от румпелното отделение – помещението в кърмовата част на кораба, където се намира механизмът на кормилното устройство. Първоначално регионалното управление на МЧС докладва за площ на огнената стихия до 100 кв. метра, а окончателното съобщение я намали до 80. В потушаването участваха 52 огнеборци и 10 специализирани автомобила. Откритият огън беше овладян към 16:31 ч. и около два часа по-късно ведомството обяви пожара за напълно потушен – малко над 4 часа след подаване на сигнал. Няма пострадали. Причината не е официално оповестена, като прокуратурата започна проверка за спазването на изискванията за пожарна безопасност при ремонтните работи.

На конкретния адрес се намира Кронщадския морски завод, но още същия ден предприятието заяви, че не участва в ремонтните дейности. Пресслужбата на Обединената корабостроителна корпорация съобщи, че заводът не е привлечен като изпълнител по проекта: кеят е отдаден под наем на петербургското дружество „Галеон“, което извършва ремонта. Дежурните служби на предприятието са подали самия сигнал до МЧС и са съдействали при гасенето.

„Галеон“ е основното производствено дружество в холдинга „АНКОН“ и посочва в своите дейности ремонта на ледоразбивачи, спасителни кораби и сондажни платформи. Кронщадският морски завод е акционерно дружество и от април 2016 г. е част от Обединената корабостроителна корпорация. Обслужва както военни, така и граждански кораби и по негови данни за последното десетилетие през него са преминали повече от 100 кораба и други плавателни съда годишно. Площадката се намира на остров Котлин, разположен на 30 км западно от центъра на Санкт Петербург.

Така в ремонта участват три отделни страни с различни роли: „Росморпорт“ като собственик на плавателен съд и възложител, „Галеон“ като изпълнител и наемател на кея и Кронщадски морски завод като собственик на инфраструктурата, без да взима пряко участие в ремонта. Предстоящата прокурорска проверка ще бъде насочена към спазване на изискванията за пожарна безопасност при ремонтните дейности, не техническа оценка на щетите, нанесени от огнената стихия по кораба.

„Адмирал Макаров“ не е боен кораб. Той е цивилен ледоразбивач, собственост на федералното държавно унитарно предприятие „Росморпорт“, и носи името на вицеадмирал Степан Макаров, инициатора на първия в света арктически ледоразбивач. Черноморският флот разполага с фрегата от проект 11356Р със същото наименование, който беше поразен от украински дронове на пристанището в Новоросийск на 6 април 2026 г. Ледоразбивачът и фрегатата принадлежат към съвсем различни структури и действат в различни морета.

Ледоразбивачът е построен през 1975 г. по поръчка на Съветския съюз в хелзинкската корабостроителница на Wärtsilä по проект 1039. Той е вторият в серия от три кораба: „Ермак“ е построен през 1974 г., а „Красин“ през 1976 г. Има обща водоизместимост 20 247 тона и 134,84 метра дължина. Двигателната уредба развива 36 000 конски сили и му позволява да се движи непрекъснато през лед с дебелина до 1,5 метра със скорост два възела. Екипажът наброява 58 души.

Главните двигатели са Wärtsilä Sulzer 12ZH 40/48. Финландският производител напусна руския пазар през юли 2022 г. след продажбата на своето подразделение Wärtsilä Vostok на местния мениджмънт и обяви, че повече не носи отговорност за техническото обслужване на своето оборудване на територията на Руската федерация. „Росморпорт“ обяви ремонта на двигателите на търг през юли 2025 г. с начална стойност 996 млн. рубли и краен срок 30 ноември 2026 г. Работата се извършва в акваторията на Голямото пристанище на Санкт Петербург – с руски изпълнител и без участие на завода производител.

Ремонтът на главните двигатели не е единствен голям разход. През февруари 2026 г. „Росморпорт“ обяви отделна поръчка за около 165 млн. рубли за ремонт на помощните двигатели и спомагателното механично и електромеханично оборудване във връзка с периодичното освидетелстване от Руския морски регистър. Друга за около 214 млн. рубли е предвидена за подмяна на аварийно-предупредителната сигнализация – системата, която подава сигнал при отклонения в работата на корабните механизми.

Освидетелстването е периодична техническа проверка от класификационното общество. Без необходимото заключение корабът не може да получи документите, които му позволяват да излезе в море. Крайният срок и по двете поръчки е 23 декември 2026 г. Общата стойност на описаната модернизация и ремонт по кораб, построен преди половин век, надхвърля 1,3 млрд. рубли.

Мащабът на ремонта може да бъде обяснен с ролята, която плавателният съд трябва да поеме в Балтийско море. От самото начало „Адмирал Макаров“ е с пристанище на регистрация Владивосток. През 2017 г. той преминава към „Росморпорт“ и работи в Арктика. На 26 ноември 2025 г. предприятието го прехвърли от Арктическия към Северозападния басейнов филиал, където става 15-ият ледоразбивач и 55-ият плавателен съд в състава.

Задачата му е определена ясно: да води кораби през ледовете към руските морски пристанища в източната част на Финския залив по време на зимната навигация. Доковият ремонт вече е приключил – през май 2025 г. корпусът беше почистен и боядисан, конструкциите бяха проверени, а гребните винтове – ремонтирани. Пълното включване на „Адмирал Макаров“ в ледоразбивачната група на филиала обаче беше обвързано с приключването на регламентните работи, включително ремонта на главните двигатели.

Северозападният филиал обслужва Голямото пристанище на Санкт Петербург, Виборг, Висоцк, Приморск, Уст-Луга и Калининград. През зимната навигация 2024/2025 г. 13 негови ледоразбивача осигуриха транзита през ледовете на 1183 кораба. Приморск и Уст-Луга са големите износни пристанища по крайбрежието на Финския залив, а подходите към тях замръзват през зимата.

Целият флот от ледоразбивачи на „Росморпорт“ наброява 34 кораба. От тях 23 са линейни ледоразбивачи, способни да водят кораби през леда извън пристанищните акватории, докато останалите са пристанищни ледоразбивачи и влекачи с възможности на ледоразбивач.

Предишен пожар на борда на „Адмирал Макаров“ избухна на 26 ноември 2024 г. Тогава той се намираше на кей в Голямото пристанище на Санкт Петербург за ремонтни работи и се възпламени ацетиленова бутилка. Пострадали отново не бяха докладвани, а Северозападната транспортна прокуратура разпореди проверка за спазването на изискванията на законодателството за водния транспорт и на противопожарните правила.

Двата инцидента се случиха на разстояние от 21 месеца. И двата избухнаха по време на ремонтни работи и бяха последвани от дежурните проверки от прокуратурата, завършили без публично обявено окончателно заключение относно причините.

Какво точно е повредено при пожара от 5 септември, засега не е ясно. В румпелното отделение се намират кормилният механизъм, неговата хидравлика и свързаните кабелни трасета, а по график корабът трябва да бъде готов за зимната навигация.

Най-близкият проверим показател за последиците от пожара е ремонтният график. Срокът за ремонта на главните двигатели изтича на 30 ноември 2026 г. – само няколко седмици преди активното ледообразуване в източната част на Финския залив. Ако „Росморпорт“ успее да го спази, това няма да означава, че пожарът не е причинил достатъчни тежки щети, но ще покаже, че не са наложили съществено отлагане на основния ремонт. Ако срокът се измести или се появят нови ремонтни поръчки по кораба, това ще е ясен индикатор за по-сериозни щети, но само по себе си няма да доказва, че причината за забавянето е именно пожарът.

Четвъртият китайски самолетоносач получи носова секция и достигна 320 метра

🇨🇳⚓ Четвъртият китайски самолетоносач вече има сглобена носова секция, а корпусът е дълъг около 320 метра и широк 46 метра по ватерлинията. Носовата част се вижда на сателитни изображения от 21 август, заснети от Vantor и публикувани от американското издание TWZ. Размерите са изчислени от изданието въз основа на допълнителни кадри на Planet Labs.

Вторият съществен извод от снимките е темпът на сглобяване. В своя анализ на кадри от 4 май Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) описа кораб с дължина 286 метра, от незавършения нос до кърмата, и със същата широчина. 3 месеца и половина по-късно неговият корпус е по-дълъг с 34 метра. Занапред той ще нараства и във височина, и в ширина: бордовете на самолетоносачите се разширяват над ватерлинията, а полетната палуба надвисва над тях.

Проектът, който в открити регистри фигурира като „Тип 004“ – обозначение, което Пекин не е потвърдил – се строи поне от 2024 г. в същия сух док, където беше завършен „Ляонин“ и построен „Шандун“. Историята на този док проследява развитието на цялата китайска програма за самолетоносачи. „Ляонин“ е заложен в Съветския съюз като кораб от клас „Кузнецов“ под името „Рига“, по-късно е преименуван на „Варяг“ и така и не бива завършен. През 1998 г. украинските власти го продават на китайски търговци, през 2002 г. той е доставен в Далян, а през 2012 г. постъпва в състава на Военноморските сили на Народната освободителна армия (ВМС на НОАК). Заедно с „Шандун“ изстрелва самолетите си от трамплин и ги приема със спирачни въжета – схема, при която тежко натоварена машина просто не може да се откъсне от рампата.

Най-значимата хипотеза около „Тип 004“ остава без официално потвърждение. Във вътрешността му могат да бъдат видяни два отсека с размери около 15×15 метра, които CSIS описа въз основа на майските снимки като конструкции с характерните белези на екранирани реакторни шахти. TWZ посочва и наземни снимки от корабостроителния завод, показващи същата геометрия. Разположението и пропорциите съответстват на решенията, използвани при ядрените самолетоносачи на ВМС на САЩ, а от години се появяват китайски публикации за разработката на корабни реактори – както военни, така и комерсиални. Това прави ядреното задвижване силно вероятно, но засега неустановено: Пекин не е оповестил нищо за силовата установка, а предназначението на шахтите ще стане еднозначно едва след монтирането на оборудване в тях.

Ядрената тяга осигурява практически неограничен обхват по отношение на горивото за кораба и – което е още по-значимо за проект от най-ново поколение – голям резерв от електрическа мощност за катапултите, радарите и евентуални лазерни системи. „Фуцзиен“, третият китайски самолетоносач и първият с излитане чрез катапулт и кацане със спирачни въжета, вече използва електромагнитни катапулти в конвенционално задвижване. Същото решение се очаква и при „Тип 004“, но подкрепено от значително по-голям енергиен резерв.

Онова, което реакторът не решава, е снабдяването на въздушното крило. Самолетите изразходват гориво, екипажът се нуждае от храна, боеприпасите свършват, а корабите за ескорт си остават с конвенционално задвижване. Именно тази празнина трябва да се запълни от друг проект: в корабостроителница на остров Лунсюе край Гуанджоу се строи снабдителен кораб с дължина около 270 метра и широчина 37 метра, който според Janes и TWZ би бил най-големият специализиран военен снабдителен кораб в света. Той е спуснат на вода около средата на юли 2026 г. и според същата оценка е проектиран за бъдещите ударни групи на китайските самолетоносачи.

Пропорциите поставят новия самолетоносач над всичко, с което ВМС на НОАК разполагат днес. „Фуцзиен“ е дълъг около 303 метра по ватерлинията и 316 метра общо, а полетната му палуба е широка малко над 76 метра. Американският „Джералд Р. Форд“ е дълъг общо 337 метра и широк 78 метра по полетната палуба. Незавършеният корпус в Далян вече е по-дълъг от завършения „Фуцзиен“.

Боеспособността обаче се измерва със способностите на въздушното крило, а не с размерите на палубата. „Фуцзиен“ е приет на въоръжение на 5 ноември 2025 г. в базата Санян на остров Хайнан, в присъствието на президента Си Цзинпин. Авиогрупата му се изгражда около изтребителя J-35, катапултния вариант J-15T и самолета за далечно радарно откриване и управление KJ-600 – машина, която не може да се изстрелва от палубите с трамплин. Въвеждането на самолетоносача и достигането на пълна готовност от неговото крило обаче са разделени от години. „Фуцзиен“ излезе на първите си ходови изпитания на 1 май 2024 г. и достигна Санян едва през септември 2025 г.

Как би изглеждал завършеният кораб, започва да си личи и от обект на сушата. Пълноразмерният макет за изпитания в Ухан беше преустроен миналата година: полетната палуба е видимо по-широка, а надстройката – по-ниска и изтеглена назад към кърмата, както при американския клас „Форд“. Разширението е толкова значително, че ръбовете на палубата вече излизат над съседния път.

В момента същата конфигурация се преразглежда във Вашингтон. На 13 август президентът Доналд Тръмп подписа меморандум за национална сигурност, озаглавен *Rebuilding the United States Navy and America's Shipbuilding Industrial Base*. Документът дава на ВМС и Пентагона 60 дни да представят план за замяна на всички електромагнитни катапулти и оръжейни асансьори съответно с парни катапулти и хидравлични системи. Първият кораб, който може да се окаже засегнат от промените, е четвъртият от класа – „Дорис Милър“ (CVN-81). General Atomics, производителят на катапултната система, съобщи, че близо половината от предназначеното за него производство вече е завършено.

Дни по-късно Washington Post и The Hill съобщиха, че флотът проучва преместване на надстройката напред, към средата на корпуса, заради склонност на Тръмп към силуета на самолетоносачите от Втората световна война. Говорител на ВМС потвърди пред The Hill, че инженерите „са започнали да разработват варианти в изпълнение на намерението на президента“. Бившият началник на военноморските операции адмирал Гари Роухед алармира за ресурсите, които подобна преработка би отклонила от останалата инженерна работа. Разходите за нея се оценяват на няколко милиарда долара над базовата цена от около 13 милиарда долара за кораб.

Китайската и американската програма се движат в противоположни посоки по отношение на едни и същи технически въпроси. Пекин строи кораб, който наследява електромагнитните катапулти, изтеглената към кърмата надстройка и потенциално ядрено задвижване. Вашингтон пък разпореди изработването на план за връщане към парните катапулти и обмисля преместването на надстройката напред.

Това технологично разминаване обаче не носи еднакво значение във всеки един оперативен сценарий. При сценарий на конфликт в Тайванския проток самолетоносачът би бил второстепенен инструмент в ръцете на Китай: целите там се намират в обсега на континенталните летища и ракетните бригади, а голяма надводна цел в тесни води е по-скоро уязвимост, отколкото преимущество.

Стратегическата стойност на кораба е съвсем другаде: TWZ я сложи именно в продължителните операции в открития океан, далеч от бреговете на Китай и приятелските пристанища. На практика това е равносилно на възможност за развръщане на палубна авиация източно от Тайван, около втората островна верига, както и към Индийския океан – т.е. в райони, където Пекин няма собствени летища. Затова снабдителният кораб от Лунсюе върви редом с проекта за ядрен самолетоносач: продължителните операции на тези разстояния изискват и двете.

Кога тази способност ще стане реалност, остава въпрос на години. Пътят на „Фуцзиен“ дава приблизителна мярка: около 3 години и половина от спускането му на вода през юни 2022 г. до приемането на въоръжение, плюс вероятно още толкова до достигането на пълна готовност от авиогрупата.

Пет атомни подводници за шест месеца: новото темпо на китайския флот

🇨🇳⚓🇺🇸 Китай е спуснал на вода пет атомни подводници през първата половина на 2026 г. – толкова, колкото САЩ спускат за три години и половина, при сегашния темп от 1,4 плавателни съда годишно. Новината е на френския ежедневник Le Figaro и обобщава наблюденията, трупани от месеци около корабостроителниците на Пекин, където на вода слизат вече не само конвенционални корпуси. Ако второто полугодие е сходно с първото, само в рамките на тази година ще се изравни по спускания с целия петгодишен период 2021–2025, който доскоро минаваше за безпрецедентен сам по себе си.

Флотът на Народната освободителна армия (НОАК) десетилетия наред можеше да се опише с една и съща формула: многоброен, но изоставащ там, където се решава подводната война – в атомния двигател, в безшумността, в далечния поход. Числата от последните пет години подкопаха тази формула, преди пет спускания от началото на тази година да я оставят окончателно в миналото. Международният институт за стратегически изследвания (IISS) още през февруари отчете в анализа „Boomtime at Bohai“ към годишника Military Balance, че в периода 2021-2025 г. Китай е спуснал 10 атомни подводници с обща водоизместимост от 79 000 тона – срещу 7 американски с 55 500 тона за същия период.

Контрастът с предходния 5-годишен интервал е още по-осезаем: за 2016–2020 г. спусканията на Китай са едва 3 с обща водоизместимост от 23 000 тона, така че Пекин реално е спуснал повече атомни подводници за последните 5 години, отколкото за цялото предходно десетилетие. Авторите на анализа Хенри Бойд и Том Уолдин свързват това с разширената индустриална база: в периода 2019-2022 г. корабостроителницата „Бохай“ в Хулудао, историческият дом на китайското строителство на атомни подводници по крайбрежието на Бохайския залив, получи втори производствен корпус, който по оценка на института е позволил дългите серийни партиди. Точно проследяване на всеки отделен корпус продължава да зависи от изображенията от комерсиални сателити: Пекин не обявява нито залагането, нито спускането на своите подводници.

Наличните оценки описват производство, разпределено между 3 отделни центъра – Хулудао на север, Ухан на средното течение на Яндзъ и Шанхай в устието на същата река – с общ темп от 1 балистична и 2 ядрени атакуващи подводници годишно. Корпусите от тази вълна не принадлежат на едно семейство. В Хулудао и по оперативните бази сателитните изображения уловиха седмата и осмата от Type 094 – клас „Jin“, които са описвани от IISS като елемент от оформящата се пълна ядрена триада на Пекин; от началото на тази година институтът наблюдава шест лодки от класа, разпределени в няколко бази. Успоредно с тях се появява Type 093B във все по-нарастваща бройка, обозначен и като „Shang III“ – ударна атомна подводница, носител на крилати ракети, при част от корпусите с вертикални пускови установки (VLS), които по оценки от снимките наброяват до 24 клетки. Установките са функционална разлика: докато по-ранните китайски ударни лодки разчитаха само на торпедните си апарати, корпус с две дузини вертикални клетки може да изстреля залп от крилати ракети по корабна група и брегова цел от дистанция – профил, който американската класификация отдавна отделя в собствена категория. От 2022 г. до февруари 2026 г. IISS изброи общо 9 подобни корпуса (устойчиви две лодки годишно) и ги посочва като междинно стъпало преди следващото поколение Type 095. През февруари тази година към картината беше добавен корпус, който институтът обозначи като Type 09V – нов клас носител на крилати ракети, свързван по непотвърдени данни с хиперзвуковата противокорабна ракета YJ-19.

В края на май и началото на юни сателитни снимки показаха 120-метров корпус с необичайно ниска рубка и Х-образни кормилни плоскости в басейна за довършване на шанхайската корабостроителница „Jiangnan“ – завод, който дотогава никога не беше спускал атомна подводница. Оценка на онлайн изданието Naval News сочи, че новата подводница е именно такава – първата за „Jiangnan“, при това от нов, все още необозначен ударен клас; втори, външно идентичен корпус се появи в Хулудао само броени дни преди това. Два съда от един нов клас, спуснати почти едновременно от два корабостроителници на 1000 км разстояние помежду им, предполагат зрял, стандартизиран проект, а не опит за прототип. А и „Jiangnan“ не е специализирана в строителство на подводници: на същия остров Чансин е построен третият китайски самолетоносач „Fujian“. Така китайските корабостроителници, доказано способни да произведат ядрени подводници, стават цели три („Бохай“ в Хулудао, „Учан“ в Ухан и „Цзяннан“ в Шанхай). САЩ имат две: Newport News във Вирджиния и Electric Boat в Кънектикът. Сред 5-те спускания тази година вече се разпознават корпуса от февруари, който е обозначен като Type 09V, вероятният девети Type 093B от началото на годината и двойката от новия клас.

Сравнението, наложено във френската специализирана преса, е с 2018 г. Тогава корабостроенето в Китай изненада западните наблюдатели с темпото на надводно строителство – серийните разрушители Type 052D и големите Type 055. Краят на онова десетилетие завари китайския флот най-многобройния в света по брой корпуси, по оценките на разузнаването на ВМС на САЩ. Тогава изненадата беше на повърхността на водата, а сега повтаря под нея – в сегмента, който дълго минаваше за най-сигурното американско предимство.

В същото време американският календар върви в обратна посока. Програмата Virginia, гръбнак на ударния подводен флот на САЩ – доставя от 2022 г. насам по 1,1–1,3 плавателни съда годишно при поставена цел от 2, а имайки предвид ангажимента по AUKUS да бъдат продадени 3-5 лодки на Австралия – 2,33. През май началникът на военноморските операции адмирал Дарил Кодъл заяви, че 2 лодки годишно ще са реалност едва в началото на следващото десетилетие – отстъпление от обещанието от 2023 г. на министъра на ВМС тогава Карлос Дел Торо, който сочеше 2028 г. Стратегическата програма Columbia се движи със същия знак и първата лодка от класа, District of Columbia, изостава с 12-18 месеца от договорния срок, General Dynamics в края на април потвърди доставка към края на 2028 г. В същото време бюджетните документи на флота за 2027 г. все още вписват март 2029 г., а на първи патрул лодката се очаква чак през 2030 г. И това не идва от липса на средства: от 2018 г. насам Конгресът налива милиарди в подводна индустриална база, но темпото продължава да опира в тавана на двете корабостроителници и обтегнатите им вериги на доставки, а част от наличните ударни подводници чакат реда си за ремонт в задръстените ремонтни докове – натрупване, на което Изследователската служба на Конгреса посвещава отделно приложение в своя доклад за китайската военноморска модернизация.

Спускането на вода не е равносилно на бойна способност. Всеки от петте корпуса има пред себе си месеци, а по-често години дострояване, изпитания и сглобяване на екипаж; 9 спуснати съда Type 093B не означават 9 единици на бойно дежурство днес. Западни оценки, включително доклад на Изследователската служба на Конгреса (CRS), продължават да отреждат на американските подводници качествено предимство – основно в безшумност и сензори, натрупано с десетилетия еволюция, и в съюзната противолодъчна мрежа, опъната от Япония до Австралия. Но променливата, която 2026 г. измества, не е качеството на отделната единица, а капацитетът за производство: втори корпус в Хулудао, три активни корабостроителници, серийни спускания по двойки и работна ръка, организирана за дълги партиди. Предимство от този вид не се купува с бюджетен ред – както показва самият американски опит от последните осем години.

Оценка на Службата за военноморско разузнаване на САЩ (ONI) прогнозира, че китайският подводен флот ще нарасне от 65 (2025 г.) до 80 единици (2035 г.) и все по-голям дял ще се пада на ядрените. При запазване на текущите криви – пет китайски спускания за полугодие срещу американски темп, който ще достигне около две лодки годишно най-рано в началото на 2030 г. Разликата в числеността на атомните флотилии в Тихия океан най-вероятно ще започне да се стопява още преди Type 095 да влезе в серийно производство. За пълно изравняване обаче дори това няма да е достатъчно в следващото десетилетие, докато САЩ държат около 50 ударни подводници в строя.

📸 Снимка: Четири подводници на доковете на китайската корабостроителница „Бохай“: нова 120-метрова ядрена подводница от неизвестен клас, ядрена подводница от Type 095, подводница с балистични ракети (SSBN) от Type 094A и полупотопяем спомагателен кораб. Всички изглежда се намират в последния етап от строителство и оборудване.

Китай демонстрира иновативни „безплатни“ подводници в ускоряваща се надпревара

🇨🇳⚓️ Докато западните държави изпитват трудности да спускат на вода по 1–2 подводници годишно, Китай разработва нов клас, преди международните експерти да са успели да анализират последния. Поредното доказателство за темповете на корабостроене в страната се появи в края на май: на сателитни снимки от 31 май и 1 юни от корабостроителния завод „JN“ в Шанхай беше забелязана едра, обтекаема подводница с подчертано футуристичен силует, при който липсва традиционната рубка – надстройката с перископи, платформа и мостик.

Според информация на изданието Naval News подводницата е била пришвартована до кейова баржа в басейн за дооборудване извън предприятието – нейното спускане на вода не е било официално оповестено, а обичайните китайските публични източници запазват мълчание.

Появата ѝ се вписва в производствен ритъм, който вече трансформира съотношението на силите под водата. По оценка на Международен институт за стратегически изследвания (IISS), в периода 2021–2025 г. Китай е спуснал на вода 10 атомни подводници с обща маса около 79 000 тона, докато за същия период САЩ са приели в строя 7 лодки с около 55 000 тона – за първи път в историята Пекин изпреварва Вашингтон в темповете на строителство на атомни подводници. Ако се прибавят и конвенционалните плавателни съдове, Naval News отчита около 15–20 подводници за последните 5 години, сред които поне 8 нови класа. Именно това серийно производство, заедно с почти пълната секретност на програмата, превръща всяка нова поява на кей в събитие, което Западът разчита бавно и със закъснение.

Отличителните белези на подводницата са гладкият и удължен нос, X-образните кормила в кърмата и сведената до минимум рубка. Конфигурацията почти сигурно има за цел да намали хидродинамичното съпротивление и да понижи шумовата сигнатура – два фактора, които са определящи за оцеляемостта на ударна подводница. Китай вече е провеждал експерименти с подобна схема без рубка: по-стара подводница от същия тип беше построена в същото предприятие и сега се намира на кея, което позволява директна съпоставка на двата корпуса по кадри от спътник.

Наличните мерки сочат, че подводницата има 120 метра дължина и 10–11 метра ширина – по-дълга, но по-тясна от другата нова подводница, която се появи през последните месеци в Бохайско море, чиято дължина е оценена на 110 метра, а ширината – 12 метра. Разликата в пропорциите почти не оставя съмнение, че става въпрос за нов клас. Успоредно с лодката в Шанхай, по същото време вероятно е била спусната на вода и втора подводница, но този път в корабостроителница „Хулудао“ на брега на Бохайско море: обект, известен почти изцяло със строежа на атомни подводници. Дали втората е от същия тип, остава неясно от достъпните източници; ако хипотезата все пак се окаже вярна, едновременното строителство и спускане на вода на две лодки от един клас в две различни корабостроителници би било показателно за корабостроителния капацитет на Пекин.

Появата на този втори, сходен по размер корпус връща на днешен ред въпрос, който преди месеца изглеждаше решен. Лодката, заснета за първи път в Бохай през февруари, беше предварително посочена от експертите като дългоочакваната ударна подводница Type-095 (09V), и тогава размерите ѝ отговориха на очакванията. Появата на сходен по габарити плавателен съд в Шанхай значи, че идентификацията вече не е еднозначна – коя от двете лодки е същинският Type-095 остава отворен въпрос, на който достъпните данни все още не дават категоричен отговор.

Малко вероятно е новата подводница да е носител на балистични ракети (SSBN): този клас почти сигурно би бил по-голям, особено имайки предвид внушителните размери на последната китайска ракета с подводно базиране JL-3. Открит остава и въпросът за задвижването. Предвид размера на корпуса стандартното ядрено задвижване изглежда най-вероятният вариант. Ако тя все пак плава с конвенционално задвижване, тя би била най-голямата конвенционална подводница в света. Трета възможност е т.нар. ядрено-анаеробно задвижване – схема, в която малък реактор изпълнява ролята на независим от външния въздух източник на енергия, по аналогия на другите форми на анаеробно задвижване като двигателите „Стърлинг“ и горивните клетки, но с по-сериозна мощност и практически неограничена автономност под вода. Първата китайска лодка с такава концепция, класът Type-041 „Zhou“, беше спусната в корабостроителния завод „Учан“ в Ухан през 2024 г. Не е изключено същият принцип да е бил заложен в новата лодка, макар че при този размер класическото ядрено задвижване остава по-вероятното обяснение.

Зад всяка от тези неизвестни се крие една структурна особеност на програмата на Пекин: ВМС на Народната освободителна армия (PLAN) не се чувства длъжен да обявява новите класове. За разлика от повечето западни военноморски сили, тук липсват публични изявления за поръчки, а при много от случаите – дори за спускането на вода, особено при флагмана от всеки нов клас. Това принуждава анализа да се гради върху сателитни кадри, измервания на корпуса и съпоставка с предходните класове, а не върху официални данни – и предлага отговор на въпроса защо толкова базови въпроси около една 120-метрова подводница продължават да са без отговор седмици след появата ѝ.

Случаят с подводницата в Шанхай ни разкрива много повече за променящия се баланс под водата, отколкото за конкретния плавателен съд. Докато идентификацията на отделните класове често изостава с месеци, сигурният извод е свързан с количествения ритъм, който беше определен от IISS като изпреварил американския, в морска програма, която не предлага сведения нито за броя поръчки, нито за спусканията на вода, Западните страни се принуждават да изграждат планиране срещу подводен флот, чиито конкретен състав и възможности до голяма степен са пазени в тайна. Не дотолкова конкретният силует без рубка – колкото скоростта, с която китайските заводи изграждат нови корпуси, по-бързо отколкото международни наблюдатели успяват да ги класифицират – очертава същинското изместване на стратегическия баланс под водата.

Проектът за най-голямата германска фрегата след 1945 г. е пред провал.

🇩🇪⚓️🇳🇱 Програмата за разработка на германските фрегати F126 в момента е изправена пред сериозна криза, която би могла да застраши сигурността в Балтийско море, тъй като административни пречки и конструктивни грешки излагат проекта на риск от провал.

Това развитие заплашва да остави военноморските сили на страната без критично важна защита и може да доведе до бюджетна загуба от 2 милиарда евро, съобщи Financial Times на 7 април.

F126 трябваше да е най-големият германски боен кораб от края на Втората световна война насам. Въпреки това проектът, ръководен от нидерландската компания Damen, се намира в застой поради правни спорове и мащабна бумащина.

Съобщава се, че германски представители планират да отстранят изпълнителя от проекта. Те са изправени пред труден избор: да прехвърлят оставащата работа на местни фирми за корабостроене или да прекратят проекта изцяло, губейки вече похарчените 2 милиарда евро.

Експерти по морско дело изразиха сериозна тревога във връзка със ситуацията. Ръководителят на Центъра за морска стратегия и сигурност към Килския университет Йоханес Петерс посочи някои от стратегическите последици от забавянето.

„За Русия това е като рожден ден и Коледа едновременно. Нуждаем се от тези кораби. Но всяко решение, което изберем, ще доведе до значително забавяне“, заяви той.

Министърът на отбраната Борис Писториус приписа проблемите на изпълнителя. Той посочи, че компанията е изпитала сериозни трудности с нов софтуер, което е довело до грешки в проектирането, като неправилно окабеляване и некоректно оформени стоманени компоненти.

Федералната агенция за обществени поръчки, в която работят 13 000 души, е претоварила изпълнението на проекта с твърде специфични изисквания, като например отказ да се приемат чертежи на английски език и изискване за огромно количество физическа документация вместо цифрови файлове.

Провалът на проекта се разглежда като тревожен сигнал относно способността на европейските държави в НАТО да си сътрудничат бързо и ефективно в сферата на отбранителната индустрия, тъй като дори близки съюзници изпитват трудности при завършването на съвместното строителство.

Докато Damen се готви за евентуален трансфер на проекта на германските компании Lürssen и Rheinmetall, федералните власти все още претеглят дали не би било по-рентабилно да признаят поражението и да спрат строителството.

Германските власти започнаха да забраняват на кораби, свързани с Русия, да навлизат в териториални води в Балтийско и Северно море, след като федералната полиция прехвана „танкер-зомби“, наречен Tavian.

През януари органите на реда изпратиха хеликоптер да извърши инспекция на плавателния съд, за който се подозираше, че се насочва към петролен терминал в Санкт Петербург. Разследването потвърди, че корабът е в списъците със санкции на САЩ от 2021 г. и е оперирал под фалшив флаг с подправени идентификационни номера.

В резултат на това властите забраниха на танкера да преминава през техните води, принуждавайки го да се върне обратно, тъй като капитанът според съобщенията се е опасявал от евентуална конфискация.

Арктически патрулен кораб е повреден при украинска атака срещу корабостроителния завод във Виборг.

🇺🇦🎯🇷🇺 Патрулен кораб на Бреговата охрана към Федералната служба за сигурност (ФСБ), изглежда е бил поразен, още преди да бъде завършен, след като украински удар с дронове го е оставил наклонен и сблъскал се с друг кораб в корабостроителния завод.

Украинският канал Exilenova+ съобщава, че ударът е бил нанесен по корабостроителницата във Виборг, Ленинградска област, където корабът все още се намира в процес на финални доработки и инсталация на оборудване.

Снимки от мястото показват плавателния съд, видимо наклонен на левия си борд, като надстройката му е притисната към съседен кораб. Видимите щети предполагат, че корпусът на кораба може да е пробит.

Смята се, че плавателният съд е „Пурга“ – граничен патрулен кораб от ледови клас по Проект 23550 (кодово име „Ермак“), който е водещият кораб от своя клас. Платформата е специално проектирана за провеждането на операции при арктически условия в рамките на флота за гранична сигурност на ФСБ.

Според проектните спецификации се очаква той да бъде оборудван със 76-мм оръдие АК-176МА, две 30-мм системи за близък бой АК-306М, тежки картечници и преносими зенитно-ракетни комплекси.

Ако ударът бъде потвърден, това би се оказало рядък удар срещу руски военноморски актив, който все още се намира в производствена фаза, което потенциално ще забави неговото въвеждане в експлоатация.

Русия строи нов флагман на Черноморския флот за 100 милиарда рубли в обсега на украинските удари.

🇷🇺⚓️ Руската федерация продължава работа по най-големия си планиран десантен кораб „Иван Рогов“ в съоръжението „Залив“ в окупирания Керч, съобщава Defense Express, отбелязвайки видим напредък в строителството.

Сателитни снимки показват, че плавателният съд от проект 23900 „Прибой“ вече е стигнал напреднал етап на асемблиране като полетната палуба и надстройката са до голяма степен оформени. Въпреки това части от корпуса, по-конкретно носовата секция, остават незавършени.

Корабът е проектиран да превозва до 15 хеликоптера, сред които ударни Ка-52 „Алигатор“ и транспортни Ка-29, заедно с контингент, наброяващ до 900 морски пехотинци.

Освен това той се очаква да транспортира до 75 единици военна техника и няколко плавателни съда, което го поставя в категорията на универсални десантни кораби, сравними по концепция със западните десантни хеликоптерни докове.

В доклада се твърди, че корабът има дължина от близо 220 метра и ширина 40 метра, което би го направило най-големия надводен боен кораб в Черноморския флот на Руската федерация, в случай, че бъде завършен. Строителството започна през юли 2020 г. Морските изпитания са насрочени за догодина, но Defence Express да подчертава, че „спазването на този график остава несигурно“.

Настоящият корабостроителен капацитет на Русия в съоръжението „Залив“ е ограничен до един-единствен сух док, който е способен да поеме кораби с този размер, който сега е изцяло зает от „Иван Рогов“. Именно това ограничение забавя работата по втори планиран кораб от този клас. Стойността на флагмана възлиза на приблизително 100 млрд. рубли (1,2 млрд долара).

Изданието изтъква, че руските власти продължават да поставя приоритет на проекта въпреки многобройни оперативни ограничения, представяйки го като въпрос от стратегическо и символично значение. В същото време точното местоположение на дока в окупирания Крим го поставя в обсега на поразяване на множество украински дронове и ракети.

Мнозина експерти смятат, че преки удари по кораба или сухия док остават сред най-възможните сценарии. Докладът обаче посочва, че косвени подходи, като поразяване на енергийна инфраструктура, поддържаща военните производствени мощности на полуострова, също могат потенциално да нарушат програмата.

Графикът за завършване и оперативно разгръщане на бъдещия флагман на Черноморския флот е неясен, тъй като строителството продължава да се извършва при военновременни условия и логистични проблеми.

По-рано Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи, че руските ремонтни и строителни заводи продължават да разчитат на чуждестранно оборудване и разпространи подробен списък с 50 вносни системи, използвани в ключови предприятия, сред които Севмаш, Кронщат и Балтийския корабостроителен завод. Според ГУР ограничаването на достъпа до тези технологии има решаващо значение за ограничаване на руските възможности за поддържане и разширяване военноморския флот.

Служители на Ярославския корабостроителен завод: От близо два месеца не сме получавали заплати

🇷🇺 Служители на Ярославския корабостроителен завод (ЯКЗ) в Руската федерация споделиха, че не са получавали заплати от близо два месеца насам, като според тях основната причина за това са неплатени поръчки от страна на Министерството на отбраната и почти пълно спиране на производството, пише украинското издание „Экономическая правда“.

Заводът, който попада под международни санкции заради сътрудничеството с военно-промишления комплекс на Кремъл, е оставил по-голямата част от своя личен състав в принудителен престой, като последните заплати са били изплатени в края на септември.

„Обещаха да изплатят всичко на 23 октомври, но пак нищо. На събранията казват, че Министерство на отбраната не превежда парите по поръчката“, разкри пред изданието един от работниците.

Според публични данни в завода работят около 850 души, които участват в производството както на граждански, така и на военни кораби – десантни катери, патрулни лодки и други за военноморските сили. Изпълняват се поръчки както за търговски клиенти, така и за държавата.

В момента повечето цехове стоят затворени заради неизплатени заплати. Работниците са уведомени, че вината е „на работодателя“, а производството е почти замряло. Някои служители вече обмислят да напуснат.

„Перспективите са мъгляви“, казва един от тях.

В отделно развитие новият спомагателен влекач от проект 23470 „Капитан Ушаков“ за военноморските сили наскоро потъна на кея в Санкт Петербург. Балтийският завод потвърди, че специалисти на ЯКЗ са наели кея, за да направят финалните доработки по влекача. На мястото на инцидента е присъствал екип от Ярославъл.

Няколко служители споделят, че на вътрешни събрания ръководителите на завода са признавали за забавянето, но не без да предоставят срокове за изплащане на дължимото. Основната причина, която се посочва, остава липсата на пари от Министерството на отбраната.

Неотдавна предприятието беше стабилен работодател за областта, но към момента е изправено пред сериозен кръстопът. Много от работниците имат семейства и не могат да продължават и занапред да работят без доходи – част от тях вече търсят алтернативи.

Спряното производство, неизплатените заплати и участието в значими военни проекти подчертават широките проблеми в подложения на сурови санкции руски военно-промишлен комплекс. Заводът имал богата история в строителството на военни кораби, но днес персоналът му не е в състояние да изпълнява поръчки без заплащане и нормални условия на труд.

Китайски контейнеровоз засечен в Крим за първи път от 2014 г. насам

🇨🇳⚓️🇷🇺 Китайски търговски кораб беше забелязан за първи път в Крим от незаконното анексиране на полуострова през 2014 г. Контейнеровозът Heng Yang 9 беше засечен в района със сателитни изображения и данни от транспондери, след като опита безуспешно да прикрие своите визити в санкционирани пристанища.

Според Financial Times, корабът е бил в Крим поне три пъти в последните месеци – през юни и август, както и в продължение на две седмици през септември. В Черно море той е предавал фалшиви координати, които сочат към руското пристанище „Кавказ“, но реално е акостирал в Севастопол.

Telegram каналът „Крымский ветер“ публикува снимки на кораба в бухтата на пристанището на Севастопол, където името му беше прикрито с бял плат – практика, използвана от руски кораби, за да избегнат документиране при визитите си в пристанищата на окупирания полуостров.

По данни на украинските власти, след престоя си в Крим, корабът е плавал до Турция и Египет. Според MarineTraffic, на 24 септември той отново е бил край турското крайбрежие.

Heng Yang 9 плава под флага на Панама и принадлежи на китайската компания Guangxi Changhai Shipping Company, базирана в автономния район Гуанси-Чжуан. Корабът е построен през 2012 г. във верфите на Ningbo Donghe Shipyard, провинция Джъдзян. Публична позиция на собственика засега няма.

Още през май месец разследващият проект SeaKrime на украинския център „Миротворец“ е видял Heng Yang 9 в Севастопол. Според журналистката Катерина Яреско това е бил първият превоз на контейнери от години насам:

„Обикновено в контейнерите се превозват техника, оръжия или други чувствителни товари. Наблюдавахме натрупване на контейнери край пристанището в Севастопол, а след това корабът ги натовари и отплава“, обясни тя.

Според Яреско Heng Yang 9 пристига в Крим от пристанище Александрия в Египет, минава през Турция, след което разтоварва в Новоросийск и се връща обратно в Севастопол за нов товар. По този начин функционира „пълноценна контейнерна линия“.

Изданието Lloyd’s List твърди, че чрез този маршрут за износ е изпращана продукция от временно окупирания Донбас, доставяна по жп линии към пристанищата – в противоречие с резолюция на Международната морска организация от 2023 г. Информацията не може да бъде независимо потвърдена.

Появата на китайски кораб в Крим съвпада със стартирането на новата жп линия на сухопътния коридор през окупираните украински територии, която позволява превоз на товари от Донбас и Херсонска област към Русия.

Дали действията на Heng Yang 9 отразяват официална китайска политика остава неясно. „По един случай не може да се съди за държавна линия. Ще стане ясно, когато видим реакцията на Пекин“, коментира Яреско.

Съветникът на украинския президент по санкционната политика Владислав Власюк отбеляза, че украинското посолство в Пекин вече е изразило категорично несъгласие пред министерството на външните работи на Китай. Според него китайската страна е уверила, че на граждани и компании се препоръчва да избягват контакти с окупираните територии.

В края на август заместник-министърът на външните работи Ма Чжаосюй описа отношенията с Руската федерация като „най-стабилни и стратегически важни“ за Пекин.

По-рано украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Китай доставя барут и артилерия на Русия, а разследване на Reuters твърди, че през 2023 г. Пекин е изпращал двигатели за дронове под прикритието на „промишлени хладилни агрегати“. Пекин отрече обвиненията, настоявайки че контролира стриктно износа на стоки с двойна употреба.

Финландия започва строителството на третата корвета от клас Pohjanmaa.

🇫🇮⚓️ Rauma Marine Constructions (RMC) започна производството на трета многоцелева корвета от клас Pohjanmaa за Финландския флот с церемония по рязане на стомана в корабостроителницата в Раума.

Това бележи влизането на 3 от 4-те планирани кораба в активно производство по програмата Squadron 2020, най-голямата модернизация на финландския флот, която трябва да замени седем остарели кораба с четири ледоустойчиви корвети от клас Pohjanmaa за целогодишни операции в Балтийско море, чиито роли включват противовъздушна, противокорабна, противолодъчна и минна война, като същевременно подкрепят мисии на НАТО.

Програмата се разработва над десетилетие. Първите проучвания започват през 2008 г. и стартира официално през 2015 г. През септември 2019 г. Финландия възлага контракт за 647,6 млн. евро на RMC за четирите кораба, а Saab е избран за доставчик на бойната система и сензорите. Забавяния поради промени в дизайна и пандемията удължават срока с до 18 месеца и увеличават разходите с около 200 млн. евро, с което общият бюджет на програмата достига 1,45 млрд. евро. Доставките са планирани за периода 2027-2029 г., а класът се очаква да остане в експлоатация до средата на века.

Корветите са дълги 117 м, с ширина 16–16,5 м, газене 5 м и водоизместимост около 4 300 тона. Екипажът възлиза на 70–73 души, с възможност за до 120. Автономността е 14 дни с обсег от 3 500 морски мили. Двигателната система е CODLAG и включва газова турбина General Electric LM2500 и четири дизелови генератора MAN, с обща мощност 28 MW. Двигателите предават мощност с два вала с регулируеми винтове и два носови гребни винта, които осигуряват над 26 възела и ниско шумово ниво при противолодъчни операции.

Въоръжението включва 57 мм оръдие Bofors Mk3, две дистанционно управляеми станции Saab Trackfire, четири пускови устройства Rheinmetall MASS. Основно противокорабно оръжие е ракетата Gabriel V с осем пускови установки на кораб. ПВО е съставена от осем клетки Mk 41 VLS с 32 ракети RIM-162 ESSM Block 2. Противолодъчна способност осигуряват торпеда Saab Torped 47, а кораби могат да полагат до 100 морски мини PB 17. Корветите разполагат с полетна палуба и хангар за вертолети и дронове.

Бойната система интегрира Saab 9LV с Sea Giraffe 4A FF AESA и Sea Giraffe 1X, CEROS 200 и Kongsberg SS2030 и SD9500 сонари и Patria Sonac DTS. Системите позволяват оперативна работа в множество области и интеграция с НАТО.

Програмата Squadron 2020 включва индустриални мерки: нова многоцелева зала, модернизация на стоманеното производство, добавяне на тежки рампи и адаптация на пусков барж за ефективно производство. Очакваната заетост е над 3 600 човеко-години. Програмата подсилва регионалната и националната индустрия и илюстрира финландската експертиза в ледоустойчивите кораби чрез международни консорциуми.

Четирите корвети заменят седем по-стари кораба, включително четири ракетни лодки Hamina и два минен заградителя Hämeenmaa, които формират гръбнака на финландския флот за операции през цялата година, с оперативна съвместимост за задачи в рамките на НАТО.

Тайван ускорява програмата за нови бойни кораби с проект за 6000-тонна фрегата

🇹🇼 Тайван ускорява развитието на военноморския флот, включвайки в бюджета за догодина проект за 6000-тонна фрегата. За финансиране на проектна фаза на прототипа са заделени 142,03 млн. тайвански долара (около 4,4 млн. щатски долара), което е решителна стъпка към възобновяване на програмата.

Дизайнът ще бъде изготвен от местни институти с опит в сферата, докато водещи чуждестранни лаборатории ще проведат мащабни изпитания за проверка и оптимизация на конфигурацията. Този двоен подход отразява стремежа на Тайпе да съчетае автономността на отбранителната си индустрия със сигурността, предоставена от международните технически стандарти.

Програмата надхвърля рамките на обикновено проучване за осъществимост. Според Taipei Times Министерство на националната отбрана вече е обявило търгове за предложения, обхващащи корпусната структура, задвижващите системи, радарите и въоръжението. Новият плавателен съд е описван като кораб от ново поколение с управляеми ракети и активен радар AN/SPY-7, който ще ѝ осигури модерни възможности за откриване и противовъздушна отбрана, съпоставими с тези на бойни единици от съюзнически флотове. Целта е създаване на универсален боен кораб, способен да действа далеч от бреговете на Тайван, за да защитава морските маршрути, които са жизненоважни за снабдяването на острова.

Военноморските сили обясняват този избор като отговор на засилващия се натиск от Китай и напрежението в Източнокитайско и Южнокитайско море. Бъдещите 6000-тонни фрегати ще изпълняват няколко задачи: учения в открито море, ескорт на логистични конвои, защита на морски линии за комуникация и поддръжка на мисии по презареждане в открито море. Големият размер и издръжливост са насочен към повишаване гъвкавостта на морските разгръщания и ще предоставят на Тайван способност за по-бързи и далечни операции в стратегическа среда, в която численото превъзходство на китайския флот налага постоянна модернизация.

Проектът е част от по-широк план, който вече е в ход и включва създаване на два прототипа на леки фрегати – единната за противовъздушна, а другата за противолодъчна отбрана. След като бъдат валидирани са предвидени още десет единици. Малките фрегати ще са оборудвани с 3D радари, вертикални пускови установки за зенитни ракети, противокорабни ракети Hsiung Feng III и корабни дронове, осигурявайки първоначален отговор на непосредствените нужди в бреговата защита и операциите по възпиране на достъпа. Паралелно, разработването на тежка 6000-тонна фрегата има за цел да предостави на флота допълнителен капацитет за действия в открито море и регионално присъствие.

В момента тайванският флот разполага с четири разрушителя клас Keelung, две подводници клас Hai Lung, както и 22 фрегати – сред тях Cheng Kung, Meng Chuan, Chin Yang и Kang Ding. Тези кораби, въоръжени с противокорабни ракети Hsiung Feng II/III, зенитни системи SM-1MR или Sea Chaparral и леки торпеда Mk 46, осигуряват защитата на тайванските крайбрежни води и пролива. Тяхната роля при операции в открито море обаче е ограничена, докато в същото време Китай разполага с модерни съединения от тежки разрушители и крайцери с ракетно въоръжение.

В този контекст обявяването на проектна фаза за 6000-тонна фрегата подчертава намерението на Тайпе да надхвърли строго бреговата отбрана и да придобие надеждни способности за сдържане и действия в открито море. Съчетавайки местен опит с международен технически принос проектът отразява прагматична и дългосрочна стратегия за укрепване на морската устойчивост на Тайван в лицето на регионалните предизвикателства.

Blue Water Autonomy набра 50 млн. долара за създаване на първи автономен военноморски кораб

🇺🇸🌊 Американската компания Blue Water Autonomy обяви финала на кръг за финансиране в размер на $50 милиона, начело с GV и подкрепен от Eclipse, Riot и Impatient Ventures. Тази инвестиция увеличи общата сума, набрана от компанията, до $64 милиона от април, когато тя завърши кръг за начално финансиране от $14 милиона.

От компанията заявиха, че финансирането ще ѝ позволи още през следващата година да построи и разположи своя първи автономен плавателен съд с голям обсег на действие, специално проектиран за ВМС на САЩ. Освен това съобщението включва назначението на Дейв Муничиело в Борда на директорите на компанията на управляващия партньор на GV.

„Има спешна нужда от автономни кораби, проектирани за морска сигурност и логистика. Това финансиране дава на нашия екип ресурсите да построи дълготрайни автономни кораби от кила нагоре, които ще оперират в открития океан в продължение на месеци. Blue Water Autonomy е фокусирана върху усъвършенстването на един-единствен клас платформи. Тази целенасочена стратегия осигурява ненадминато качество, скорост на пазара и надеждност от първия ден“, посочи изпълнителният директор на Blue Water, Райън Хамилтън.

Импулсът на компанията се ускори от пролетта, като от там съобщиха, че екипът ѝ се е увеличил цели четири пъти, завършил е инженерни изпитания във вода и е осигурил дългосрочни материали от над 50 доставчици.

Това идва в момент, когато ВМС на САЩ проучват нови начини да разширят флота си в лицето на нарастващата доминация на Китай в корабостроенето, чийто производствен капацитет е считан за около 200 пъти по-голям от този на САЩ, произвеждайки ново военноморско оборудване с темпо, с което Пентагонът не успява да се справи. Конгресът отговори с отпускането на $2.1 милиарда за средни по размер безпилотни кораби, а Пентагонът подчерта нуждата от интензивно произведени автономни платформи.

Blue Water Autonomy описва подхода си като изграждане на кораби, които са надеждни, достъпни и адаптивни за разнообразие от мисии. От там заявиха, че дизайнът му ще позволи на безпилотни кораби да доставят разнообразни товари, действайки като умножители на силата с традиционните бойни кораби с екипаж.

Ръководният екип на компанията е съставен от доказани основатели, военноморски ветерани и експерти по корабостроене. Blue Water наскоро отвори офис във Вашингтон, който има за цел да засили връзката си с Пентагона. Нейният персонал включва ветерани от програми, доставили над 30 кораба на ВМС на САЩ, сред които разрушители и десантни кораби, но и напълно автономния кораб NOMARS на DARPA. Смесицата от опит в корабостроенето и роботика дава на компанията уникална способност за въвеждане на иновации и мащабиране на производството.

Дейв Муничиело от GV, който е работил с Хамилтън в продължение на почти две десетилетия, цитира неговия опит както в сферата на роботиката, така и в отбраната.

„Като бивш военен офицер, аз самият съм виждал как велики лидери се изграждат с опит, а Райън е пример за това – съчетавайки визия с дисциплинирано изпълнение. В Blue Water той събра екип от световна класа, за да автономизира морската отбрана, справяйки се с мисия, която е колкото спешна, толкова и важна“, каза Муничиело.

С това финансиране Blue Water Autonomy се включва към нарастващия списък от американски компании, които се надпреварват да доставят автономни кораби, способни да разширят обхвата на флота, докато облекчават натоварването на традиционните корабостроителници.

Русия спусна на вода новата фрегата „Адмирал Амелко“ от проект 22350.

🇷🇺⚓ Русия спусна на вода най-новата ракетна фрегата от проект 22350 „Адмирал Амелко“ от корабостроителницата „Северная верф“ в Санкт Петербург.

Според държавните медии това е първият кораб от класа, оборудван с 24 вертикални пускови установки от системата УКСК, способна да изстрелва крилати ракети „Калибр“, свръхзвукови „Оникс“ и хиперзвуковите „Циркон“. Досегашните четири фрегати разполагаха с по 16 клетки.

Военноморски служители определят „Адмирал Амелко“ като силно модернизирана версия на базовия проект – с увеличено водоизместване, разширен оръжеен капацитет и обновени бойни системи. Според тях той има за цел да подсигури морската сигурност на Русия с използването на усъвършенствани ракети като „Циркон“, които му позволяват да действа срещу ударни групи на самолетоносачи и други стратегически цели по море и суша.

Фрегатите от проект 22350 са замислени като многоцелеви кораби за далечна морска и океанска зона. Те могат да осигуряват ПВО на корабни съединения, да нанасят удари по надводни и наземни цели, да подпомагат десантни операции и да провеждат противолодъчни действия. Всяка фрегата разполага и с хеликоптерна площадка за Ка-27.

Техническите характеристики на „Адмирал Амелко“ са: водоизместимост 5000 тона, дължина 135 м, ширина 16 м, максимална скорост 29 възела и автономност до 4500 морски мили. Екипажът се състои от 172 души.

Строителството започва през 2015 г. и предстоят оборудване, швартови и ходови изпитания преди включване във военноморските сили. Засега не е обявена официална дата за въвеждане в експлоатация.

„Северная верф“ продължава работа и по още четири фрегати от същия клас – Адмирал Исаков, Адмирал Чичагов, Адмирал Юмашев и Адмирал Спиридонов. Военноморските сили планират полагането на още два корпуса през 2026 г.

В момента руският флот разполага с три действащи фрегати от проект 22350 – Адмирал Горшков, Адмирал Касатонов и Адмирал Головко. Водещият кораб Адмирал Горшков беше използван за изпитания на „Циркон“ и вече е участвал в многобройни далечни походи.

Москва разглежда този клас като ключов за изграждане на океански способности, комбинирайки съвременни сензори, ударни системи и многоцелево предназначение в сравнително компактен кораб. Увеличеният брой пускови установки на „Адмирал Амелко“ отбелязва ключова стъпка в разширяването на ударния потенциал на флота – особено на фона на масовата употреба на далекобойни ракети от Русия във войната в Украйна.

Спускането на кораба идва в момент, когато руските корабостроителници се намират под натиск да доставят нови бойни единици въпреки санкциите и липсата на западни компоненти. По данни от индустрията, новите фрегати вече са оборудвани с изцяло местно производство – газотурбинни двигатели и бойни системи, които заменят по-ранната зависимост от украински и европейски доставчици.

Русия напредва с изграждането на новия флагман на Черноморския си флот.

🇷🇺⚓ Сателитни снимки разкриват бързите темпове в изграждането на универсален десантен кораб „Иван Рогов“, който се строи в корабостроителница „Залив“, разположена край Керч, окупирания Кримски полуостров. Плавателният съд е водещият кораб от проект 23900, нов клас, предназначен за разширяване на военноморския капацитет на Русия в Черно море.

Заснети в средата на март 2025 г., снимките показват почти завършен корпус с размери около 220 метра дължина и 40 метра ширина, с капацитет да носи до 15 хеликоптера, 900 морски пехотинци и голям брой превозни средства, отбелязвайки стъпка напред за руските способности за амфибийни операции. Едва преди няколко месеца корабът беше само скелет.

Със своята водоизместимост от 30 000 тона той превъзхожда крайцера „Москва“, бившия флагман на Черноморския флот, потопен от Украйна през 2022 г. Оборудван е за разполагането на войски, бронирани машини и въздушна подкрепа в координирани операции. Ще носи транспортни вертолети Ка-29 и щурмови хеликоптери Ка-52К, както и десантни катери.

Смята се, че цената му е 1,3 милиарда долара, а корабът се строи въпреки западните санкции, които ограничиха достъпа на Русия до критични технологии и материали. Някои експерти предполагат, че Москва е адаптирала производствените си методи или се снабдява с части от трети страни.

Корабостроителницата е ускорила строителството с помощта на модулни техники и най-вероятно ще подобри местното производство на стомана. Сегашното темпо предполага, че корабът може да бъде готов до 2026 или 2027 г.

Стратегически погледнато корабът може да бъде използван в Арктика, Средиземно и Черно море, подкрепяйки по-широките амбиции на Москва за глобално военноморско присъствие. Той обаче е изправен пред ограничения – стареене на флота от вертолети, възможни забавяния в производство, уязвимост към дронове и противокорабни оръжия. Потъването на „Москва“ показа колко много могат големите кораби могат да бъдат изложени на ракети и дронове в оспорвани води.

Освен това геополитическите предизвикателства продължават. Турция, която контролира достъпа до Черно море съгласно Конвенцията от Монтрьо, може да ограничи руските военноморски движения, особено по време на война. Базата на кораба в окупирания Крим засилва напрежението, потенциално засилвайки претенциите на Москва над региона.

Въпреки че „Иван Рогов“ може да символизира решимостта на Русия да утвърди морската мощ, бъдещето му зависи от много повече от скоростта на строителството – наличието на самолети, стратегическата доктрина и глобалните политически промени ще играят решаваща роля. Засега той е както крайъгълен камък в инженерството, така и точка на глобален контрол.

31 кораба се строят в момента на територията на Турция

Общ изглед бойни кораби, участващи във военно учение, проведено от турските военноморски сили във водите на Средиземно море, 7 юни 2021 г.
📸 Снимка: Anadolu Agency

🇹🇷⚓ Министерството на националната отбрана на Турция разкри през изминалата седмица, че местните корабостроителници строят едновременно 31 военноморски кораба, включително самолетоносач и разрушител, които се очаква да отговорят на нуждите на армията през следващите десетилетия.

Министерството посочи в четвъртък, че първата церемония по заваряване на Националния проект за подводница (Milden) се е състояла в командването на корабостроителницата (Golcuk). Освен това, първото рязане на ламарина за разрушителя за противовъздушна отбрана (TF-2000) и проектите за национален самолетоносач (Mugem) се състоя в командването на корабостроителницата в Истанбул, отбелязвайки началото на тяхното изграждане.

Анкара инвестира значителни средства във военноморския си флот в последните повече от две десетилетия, президентът Реджеп Тайип Ердоган на власт от 2002 г. насам ускори многобройни проекти в областта на отбранителната промишленост, насочени към заобикаляне на военни ембарга, наложени на Турция поради нейните военни операции срещу кюрдски въоръжени групировки на турски територии и извън тях.

Въпреки това, едновременното изграждане на 31 кораба бележи огромен успех, който не е записван до този момент до този момент. Според различни оценки, цената на такъв амбициозен проект вероятно ще надхвърли 8 милиарда долара.

Освен самолетоносача, разрушител и нова национална подводница, Анкара в момента сглояват пет подводници от клас Reis, , седем фрегати от клас I, шест патрулни кораба за открито море (OPV-2100) , осем модерни танка за десантни кораби (LCTs), един модерен кораб за лов на мини и един бърз атакуващ кораб от клас 55 (FAC).

Този строителен бум отразява стремежите на Турция да проектира мощ не само в непосредствения си регион, но и чак до Африканския рог и Индийския океан.

Юсуф Акбаба, независим консултант в отбранителната индустрия, казва, че основната цел на този стремеж е да се модернизира турският флот чрез замяна на остарелите кораби с по-нови чрез публичните и частните корабостроителници.

„Вместо да увеличават тонажа, корабите, построени на първия етап, ще подмладят флота и ще го направят до голяма степен национално производство“, казва Акбаба пред Middle East Eye.

Военноморските сили на Турция отдавна експлоатират фрегати втора употреба, закупени от ВМС на САЩ и Германия преди десетилетия.

„Корабите в нашия инвентар са стари. Гръбнакът на флота се състои от осем американски фрегати от 80-те години на миналия век, по-специално клас Oliver Hazard Perry. Останалите са немски фрегати от клас MEKO, произведени от края на 80-те до края на 90-те години на миналия век“, казва за MEE Кубилай Йълдъръм, експерт от турската отбранителна индустрия.

„Половината от нашите фрегати са на 40 години, а другата половина са на възраст между 20 и 30 години. Някои от тях бяха частично модернизирани на някакъв етап, но конструктивно и механично те си остават доста стари кораби.

Цялостен ремонт

Йълдъръм казва, че Анкара е осъзнала необходимостта от цялостна ревизия на своя флот по време на кризата в Източното Средиземноморие през 2020 г., когато Турция и Гърция влязоха в морски спор заради противоречиви претенции за изключителна икономическа зона.

„Осъзнахме, че дори всичките 16 фрегати са неадекватни“, каза той. „Те не бяха достатъчни за установяване на морско присъствие. Претоварихме както корабите, така и персонала, което доведе до дори изтощение в личния състав. Фрегатите дори бяха натоварени с мисии, които биха могли да се справят с корвети."

Той добави, че проектът за национален военен кораб на Турция “Milgem” първоначално стартиран за производството на корвети за борба с подводници от клас Ada, е позволил на флота да проектира различни модели кораби, сред които патрулни кораби за открито море и фрегати от клас I.

Напрежението в Източното Средиземноморие подчерта нуждата от военноморски активи за Анкара, за да защитава своите кораби за енергийно проучване и сондажи и, ако е необходимо, да се изправи срещу враждебни бойни кораби, без да предизвиква конфликт. Това е мястото, където патрулните кораби за открито море (OPV) играят решаваща роля.

„Тези OPV са оборудвани с леки оръжия, способни да вдигат турския флаг в зони под юрисдикцията на Турция и, ако е необходимо, да нанасят таран и да тормозят вражески кораби“, заяви Йълдъръм.

„Корабите са големи, имат голям обхват и могат да останат в морето със седмици“, допълни той.

Йълдъръм също така обясни, че OPV са „пригодени за, но не са оборудвани“ с усъвършенствани сензори и сложни оръжия, което означава, че корабите имат определено място за тези системи, които могат да бъдат добавени по-късно, ако се изисква от флота.

Срокът за завършване на амбициозния проект, включващ новата турска национална подводница, може да варира от три до пет години, докато някои проекти като този за самолетоносач, може да отнеме между шест и осем години.

Проектът за подводница е особено важен, тъй като Анкара се стреми да използва натрупания опит от съвместното производство с Германия на подводници от клас Reis, за да разработи технология за независимо от въздуха задвижване (AIP) в страната.

„Турският флот иска да премине към собствена местна технология и да оборудва своите подводници с нападателни оръжия като крилати ракети. Това би ги превърнало в “sea denial” платформа, която е способна да събира и обработва разузнавателна информация в реално време и да разполага сили за специални операции“, отбелязва Йълдъръм. “Sea denial” е военен термин за отнемане на противника на възможността да използва море.

По-ниски разходи

Акбаба прогнозира, че до 2030 г. военноморските сили на Турция ще включват една ударна група на самолетоносач и две ударни групи на хеликоптероносач (LHD). Турция вече въведе в експлоатация десантния кораб-амфибия TCG Anadolu, способен да носи дронове, а неговият близнак TCG Trakya е в етап на планиране.

Едно предимство, на което се радва Турция, е способността ѝ да произвежда кораби на значително по-ниски разходи от европейските колеги. Например Akbaba твърди, че Турция може да произведе LHD кораб за 724 милиона долара, докато европейските страни биха похарчили 1,2 милиарда долара за подобна платформа.

„Това позиционира Турция като основната морска сила в Източното Средиземноморие, издигайки я до ниво, на което може да се изравни с Франция по отношение на господство в Средиземноморието като цяло“, отбеляза Акбаба.

„Вярвам, че Турция ще поддържа постоянен флот край бреговете на Сомалия и ще използва тази нова способност за прожектиране на военна мощ, за да подкрепи своите съюзници в Югоизточна Азия.“

Очевидно е, че амбициите на Анкара се простират отвъд традиционното ѝ съседство, включително Африканския рог. Миналия месец Турция изпрати кораб за енергийни проучвания до бреговете на Сомалия, охранявайки го с кораби на военноморския си флот.

Серхат Гювенч, професор по международни отношения и експерт по военноморска история, заяви пред Middle East Eye, че безпрецедентната популярност на флота в рамките на турските въоръжени сили отразява промяна в стратегията за национална сигурност на страната. Отвъдморските интереси и ангажименти сега се считат за толкова важни, колкото териториалната и предната отбрана.

„Това показва, че твърдението, че е една от седемте страни в света, способни да строят военни кораби, далеч не е безпочвено“, подчерта той, като се позовава на поръчки, получени от турските корабостроителници от страни като Украйна и Пакистан.

Освен това Гювенч отбеляза, че от края на 90-те години турският флот има за цел да разшири своя глобален и регионален обхват, като се фокусира върху сините води. Новите кораби и подводници, построени през последните години разшириха оперативния обхват на флота до Африканския рог и средиземноморските брегове на Сомалия и Либия.

„Отвъдморските интереси на Турция, особено в Африка, изискват флотът да развие способности за глобално проектиране на мощ“, посочи той. „Последните проекти показват, че обхватът се простира далеч отвъд концепцията за "Синята родина". Например дори патрулните кораби са проектирани със способности за плаване в океана.“

Втората украинска корвета от клас Ada „Хетман Иван Виховский“ (F-212) беше спусната на вода в Истанбул

🇺🇦⚓ Втората украинска корвета от клас Ada хетман Иван Виховски (F-212) беше спусната на вода в корабостроителницата на турската компания STM. Това съобщава специализираното издание Clash Report в публикация на Telegram канал.

Сред присъстващите на церемонията бяха министърът на отбраната на Украйна Рустем Умеров, командирът на Военноморските сили на Украйна вицеадмирал Олексий Нейжпапа, народният депутат и носител на званието „Герой на Украйна“ Мустафа Джемилев, първата дама на Украйна Олена Зеленска и други.

Дължината на плавателния съд е 100 метра, широчината е 14,40 метра, общата водоизместимост е 2340 тона, а максималната скорост е 30 възела.

Корабът е оборудван с най-модерно радиоелектронно оборудване, артилерийско и ракетно оръжие, включително противокорабни ракети Harpoon. Разполага и с хангар за базиране на хеликоптер.

Първата корвета, която носи името на Иван Мазепа, е готова и преминава изпитания в Черно море. Корабът ще стане флагман на Военноморските сили на Украйна.

Иван Виховски (1608-1664) e украински военен и държавник, хетман на Запорожката армия в периода 1657-1659 г. Наследник на Богдан Хмелницки, който се опита драстично да промени външнополитическия курс на хетманството към Общността на нациите.

Виховски е известен в украинската историография като привърженик на трансформацията на Полско-литовската общност в триединна държава (Полско кралство, Велико литовско княжество и Велико руско княжество), чийто проект е описан в Хадяцки договор (1658 г.).

Той спечели победа над московската армия в битката при Конотоп.

13 големи надводни кораба се строят за китайския военноморски флот само в корабостроителницата „Jiangnan“ в Шанхай.

🔍 Източник: SomePLAOSINT on X

🇨🇳🛠️ Само една корабостроителница в китайския мегаполис Шанхай строи едновременно 13 големи кораба за военноморския флот на страната. Докато Пекин извършва едно от най-големите превъоръжавания в историята, САЩ не поддържат същото темпо. Държавите не изграждат огромни армии бързо без причина.

В момента в корабостроителницата на държавната корпорация Jiangnan Shipyard (Group) Co. Ltd. се завършват следните плавателни съдове:

- 2 хеликоптероносача
- 2 големи разрушителя от проект 055
- 4 разрушителя от проект 052
- 2 фрегати от проект 054
- 3 патрулни кораба

Китай има толкова по-голям промишлен корабостроителен капацитет от САЩ, че една от големите му корабостроителници вече произвежда повече кораби за година, отколкото всичките действащи американски корабостроителници взети заедно, заяви началникът на бригадата за бойно развитие на Корпуса на морската пехота на САЩ генерал Марк Клинган.

„Една китайска корабостроителница може да произведе повече кораби за една година, отколкото всички наши корабостроителници взети заедно“, каза той на конференция в Атлантическия съвет.

„Неочакваният, продължителен характер на войната в Украйна през изминалата година разкри ключови слабости във военнопромишления комплекс на САЩ, чиято база и производствен капацитет трябваше да бъдат значително разширени“, допълни той.

„При идентифицирането на бъдещи зони на конфликт по света е важно да се разположи достатъчно рано възможно най-много военно оборудване в съюзническите нации, тъй като способността за снабдяване на американските и съюзническите предни части след началото на военните действия не може да бъде гарантирана, което налага да има „битка, за да стигнем до битката“, обясни Клинган.

Обединеното кралство обяви програма за шест десантни кораба в „нов златен век“ за военноморското корабостроене

🇬🇧 Говорейки на годишната конференция за морски сили в централен Лондон на 14 май 2024 г., министърът на отбраната на Обединеното кралство Грант Шапс заяви, че Обединеното кралство „вижда нова златна ера на корабостроенето“.

Шапс обяви, че страната му ще построи „до шест нови военни кораба, способни бързо да дебаркират командоси на плажовете по целия свят“. Те ще бъдат известни като „Многофункционални кораби за поддръжка“ (MRSS) и ще бъдат специализирани военни кораби, предназначени да доставят бързо командосите на Кралските морски пехотинци по море за провеждане на специални операции.

Шапс също така декларира, че Обединеното кралство няма да изхвърли на скрап или да остави на консерва двата кораба на Кралския флот с „докови платформи за кацане“ (LPD): HMS Albion и HMS Bulwark. В средата на 2023 г. HMS Albion беше приведен в състояние на „намалена готовност“, докато през март 2024 г. Министерството на отбраната на Обединеното кралство обяви, че HMS Bulwark също ще бъде поставен в резерв. Това на практика е оставило и двата кораба преди планираните дати за извеждане от експлоатация през 2033-34 г.

Новите кораби MRSS „ще бъдат много гъвкави бойни кораби, способни да се разгръщат при по-голямо разнообразие от операции и проектирани да носят превозни средства, самолети, кораби за вмъкване и широка гама от системи без екипаж за сложни мисии“, се казва в съобщение за пресата на Министерството на отбраната на Обединеното кралство. „Те също така ще могат да действат като първични кораби за приемане на пострадали, предоставяйки спешна медицинска помощ на нашите сили, където и да са разположени.“

Министерството на отбраната заяви, че е навлязло в концептуалната фаза на програмата MRSS и ще работи с индустрията като част от ранното ангажиране на пазара преди разработването на дизайна на кораба.

В съответствие с „Националната стратегия за корабостроене на Обединеното кралство“ ще бъдат изградени общо шест MRSS, които ще заменят настоящите способности, включително двата LPD, три спомагателни дока за десантни кораби и кораба за авиационна поддръжка RFA Argus, в началото на 2030 г.

С продължаващото изграждане на фрегати тип 26 и тип 31 в Шотландия, подводници от клас „Astute“ и „Dreadnought“ в корабостроителницата в Бароу-ин-Фернес и спомагателни кораби от тип Fleet Solid Support (FSS) в Белфаст и Девън, Шапс декларира, че „с до 28 кораба и подводници, построени или в процес на подготовка, това е нов златен век за британското корабостроене”.

Съобщението за корабостроенето следва изявлението на министър-председателя на Обединеното кралство Риши Сунак, който обяви на 23 април 2024 г., че Обединеното кралство ще увеличи разходите за отбрана до 2,5% от БВП до 2030 г.

Съобщение за медиите от Министерството на отбраната на Обединеното кралство цитира първия морски лорд на Кралския флот, адмирал сър Бен Кий, който отбеляза: „Радвам се, че държавният секретар циментира бъдещето на нашите Кралски морски пехотинци, като се ангажира с този нов клас от до шест десантни кораба. Това ще бъдат най-способните военни кораби-амфибии, които нацията някога е притежавала, проектирани да бъдат напълно взаимозаменяеми с нашите най-близки съюзници в Европа и в НАТО.

Въпреки това, не всички сектори на военноморската корабостроителна индустрия на Обединеното кралство са толкова здрави, колкото предполагат изявленията на Шапс. Текущата икономическа жизнеспособност на базираната в Белфаст корабостроителница Harland & Wolff, която има договор като част от консорциума Team Resolute за изграждане на три FSS кораба за спомагателния кралски флот (RFA), е под известно съмнение.

Team Resolute – консорциум, който се състои от Harland & Wolff, британската къща за морски дизайн BMT и испанския корабостроител Navantia – получи договор за 1,6 милиарда британски лири (1,87 милиарда евро) за изграждане на корабите FSS през януари 2023 г.

Въпреки това Harland & Wolff заяви през септември 2023 г., че се нуждае от гаранция за заем от 200 милиона британски лири от инициативата на правителството на Обединеното кралство за експортно финансиране на Обединеното кралство (UKEF) за рефинансиране на кредитно улеснение, предупреждавайки: „Ако компанията не успее да набере тези допълнителни средства и продължава да запазва текущата си разходна база, съществува съществена несигурност, която може да хвърли значително съмнение върху способността на групата да продължи да функционира като действащо предприятие.“

Според съобщението на британския вестник The Times от 15 май се очаква британският финансов министър Джереми Хънт да блокира този пакет за финансова подкрепа. Ако Harland & Wolff се разпадне като предприятие, корабите на FSS вместо това ще бъдат построени в корабостроителницата на Navantia в Кадис.

В речта си на конференцията Sea Power Shapps Грант Шапс също обяви, че фрегатите тип 23 на Кралския флот HMS Argyll и HMS Westminster, които имат общ стаж от 63 години, ще бъдат пенсионирани. HMS Argyll, която е най-дълго служилата фрегата тип 23 в Кралския флот, е продадена на BAE Systems и ще бъде използвана за подпомагане на обучението на чираци в съответствие с дневния ред на правителството относно уменията и корабостроителния капацитет.