Румъния получи първите лансьори NSM; България остава с ракета от 1978 г.

🇷🇴🚀 Военноморските сили на Румъния получиха първите си пускови установки и ракети Naval Strike Missile (NSM) – оръжие с обявен от производителя обсег над 300 км, което ще позволи на Букурещ да поразява надводни цели в почти цялата западна част на Черно море. Доставката идва 2 години след договорения срок. За нея съобщи началник-щабът на ВМС вицеадмирал Михай Панаит в интервю за TVR INFO от 19 август.

Панаит очерта последователността, в която ще бъде интегрирано новото оръжие – решение, което показва къде флотът вижда най-голяма непосредствена бойна стойност. Първата пускова установка и първите две системи ще бъдат монтирани на корвета 261 от турския клас „Хисар“. Останалите са предназначени за три ракетоносни кораба и фрегатите „Крал Фердинанд“ и „Кралица Мария“. Така най-новият кораб ще го получи първи, докато двете най-големи бойни единици на флота ще продължат да чакат.

Корвета 261 „Контраадмирал Аугуст Роман“ е първият нов боен кораб на флота през последните 35 години. Тя беше придобита от излишъка на турския флот съгласно междуправителствен договор от декември 2025 г. на стойност 223 млн. евро без ДДС. Собствеността беше прехвърлена на 16 юни, а четири дни по-късно корабът вдигна румънския флаг в корабостроителния завод в Истанбул в присъствието на президентите на Румъния и Турция.

Корпусът е почти нов: турският флот прие кораба на въоръжение през декември 2024 г. след завършване на строителството му. Румъния го получи със 76 мм оръдие, 2 картечници и пълен сензорен пакет, но ракетно въоръжение липсваше.

За второто полугодие на 2026 г. румънското министерство на отбраната планира отделна процедура за 42 млн. евро. Тя трябва да осигури вертикални пускови установки (VLS) за зенитни ракети, 35 мм комплекс за непосредствена отбрана, ракето-торпеда и инфрачервена система за търсене и проследяване. Пусковата система за NSM ще бъде финансирана по европейския механизъм SAFE. Пълното оборудване е планирано за догодсина, когато трябва да приключи и въвеждането на корветата в оперативна готовност. Общата стойност на придобиването и оборудването ѝ възлиза на около 265 млн. евро без ДДС.

Фрегатите чакат модернизация много по-дълго. Румъния ги купи през януари 2003 г. от Великобритания за около 116 млн. британски лири. Двата кораба от клас Type 22 Broadsword са построени през 1986 г. и година преди сделката са изведени от състава на Кралския флот.

През март 2016 г. Румъния обяви търг за втори етап на модернизация за около 839 млн. леи без ДДС. Тези процедура изрично предвиждаше зенитни и противокорабни ракети, а също така сензори от по-висок клас. Десетилетие по-късно нито една от двете фрегати все още не разполага с противокорабни ракети.

Сензорите и системите за комуникация са подменени, а се предвижда интегрирането и на 35 мм зенитни комплекси Millennium, финансирани от SAFE. По изчисления на DefenseRomania в пълния си размер планът за модернизация ще струва около 1,4 млрд. евро – сума, която надхвърля цената на четири нови корвети, но е предназначена за кораби с вече 40-годишни корпуси.

Самата ракета NSM е норвежка разработка. Нейният производител Kongsberg посочва обсег от над 300 км, тегло 407 кг, дължина 3,96 метра и висока дозвукова скорост. Ракетата лети ниско над водната повърхност, а пасивната ѝ глава за самонасочване разпознава автономно целта, без да излъчва сигнал. Това затруднява ранното ѝ откриване, но не премахва нейната зависимост от външни сензори при стрелба отвъд хоризонта: заявеният обсег има практическа стойност само ако разузнавателната и комуникационната мрежа може да осигури целеуказване на съответната дистанция.

Румънският флот получи и първата си дрон система с вертикално излитане и кацане VBAT. Тя ще действа от корветата и фрегатите и може да подпомогне наблюдението и целеуказването. По данни на TVR INFO една ракета струва над два милиона долара, а първата бойна стрелба с участието на румънски екипажи ще бъде проведена на полигон в Норвегия.

Договорът за бреговия вариант на NSM предхожда програмата за корабно оръжие. Съгласно одобреното от Държавния департамент на САЩ искане от октомври 2020 г. Румъния заявява две брегови системи с общо 4 подвижни пускови установки, 2 центъра за разпределение на огъня и до 10 комуникационни терминала Link-16.

През декември 2022 г. Kongsberg обяви поръчка от Raytheon на стойност 1,35 млрд. норвежки крони по тази програма, а първите елементи започнаха да пристигат през 2025 г. По линия на SAFE Букурещ добави нови 7 корабни пускови системи и 48 ракети към поръчката. Общият размер на румънския заем по механизма е 16,68 млрд. евро – вторият по големина в Европейския съюз след полския.

На българския бряг се развива сходна програма, но с около 1/5 от общия финансов ресурс на северната ни съседка по SAFE. На 8 декември 2025 г. Военноморските сили на България приеха „Храбри“ – първия боен кораб, произведен у нас от повече от век. Той беше построен в корабостроителния завод „МТГ-Делфин“ във Варна по проект на германската NVL Group.

И тук корабът беше приет без основното си ракетно въоръжение: контейнерите за четирите ракети RBS-15 не бяха монтирани. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов уточни, че първоначални оперативни способности се очакват най-рано през лятото на 2026 г. Еднотипният кораб „Смели“ трябва да бъде приет до края на годината.

Разликата в противокорабното въоръжение е реална, но умерена. RBS-15 Mk3 на Saab има обсег над 200 км – близо 2/3 от заявения за норвежката NSM.

При бреговите комплекси обаче разликата не е просто в обсега, а в технологичното поколение. България все още разчита на комплекса „Рубеж“ с ракети П-15М „Термит“ – система, приета на въоръжение в СССР през 1978 г., използваща течно гориво и имаща обсег до 80 км. Българският флот проведе стрелба с нея през 2019 г. – първата след 18-годишно прекъсване. Придобиването на нов брегови ракетен комплекс се планира едва до 2032 г.

Сходството между двете държави не се изчерпва с проблема около ракетното въоръжение. През април 2026 г. Румъния придвижи поръчката за две леки корвети по същия проект MMPV 90 на NVL, която вече е собственост на Rheinmetall. Сделката е на стойност около 836 млн. евро, а корабите ще бъдат построени в корабостроителницата в Мангалия.

Това е същата базова конструкция, използвана за „Храбри“ и „Смели“. Българската двойка беше построена по договор на стойност 420 млн. евро без въоръжението и боеприпасите, при оценка на проекта от около 500 млн. евро. Разликата се крие в бойното оборудване: за румънския вариант се очакват NSM вместо RBS-15 и 21-зарядна пускова установка RAM вместо вертикалната система VL MICA.

По SAFE България поиска до 3,2 млрд. евро. В публикувания от Министерство на отбраната списък попадат 3D радари, наземни системи за ПВО/ПРО, гаубици, дронове, барражиращи боеприпаси и зенитни ракети VL MICA. Противокорабна система не е включена. В румънския пакет са отделени 207 млн. евро само за NSM.

Решаващото предимство обаче не е базирано непременно на бойните кораби. Подвижната брегова пускова установка струва малка част от цената на един кораб, може по-лесно да бъде укрита и разсредоточена и не зависи от модернизацията на 40-годишен корпус. Именно бреговата система, а не непременно фрегатата, може да определи каква част от морската акватория ще бъде прекалено опасна за противника.

Румъния ще разполага с 4 такива мобилни пускови установки. Българският отговор поне до 2032 г. остава комплексът „Рубеж“, чийто максимален обсег е под 1/3 от обявения за NSM. Тази оценка обаче има важно ограничение. Самият обсег не е равносилен завършена бойна способност, ако няма налице сензор, който да открие, разпознае и проследи целта. Пасивната глава на NSM изисква външно целеуказване при стрелба отвъд хоризонта.

Именно тук се крие ролята на заявените терминали Link-16: придобива се не само ракета, но и мрежата за комуникация, по която друг сензор може да предаде координатите на конкретната цел. Дали веригата ще функционира надеждно в предизвикателните условия на електронна война над Черно море, ще покажат ученията и бойните стрелби, а не обявените спецификации.

Реалният напредък ще може да се оцени в следващите 2 години по няколко ясни показателя. Потвърждение за изграждането на заявената способност ще бъде корвета 261 да завърши своето въвеждане в оперативна готовност през 2027 г. с монтирани пускови установки, а румънски екипаж да проведе планираната стрелба в Норвегия.

Сигнал за ново забавяне ще бъде процедурата за допълнителни системи да излезе извън рамките на 2026 г. или търгът за модернизацията на фрегатите да премине през още една година без възложен договор. За България основният показател е един: дали „Храбри“ ще излезе в морето с ракети в пусковите контейнери до края на 2026 г.

Видео от пожара на борда на корветата „Бойкий“ в Кронщат.

🇷🇺🔥 Telegram каналът „Досье Шпиона“ публикува видео, вероятно заснето от руски военнослужещи за целите на вътрешен отчет, които показват последиците от удар с украински дронове срещу корветата „Бойкий“ (проект 20380), намираща се в сух док в Кронщат.

Кадрите показват, че в резултат на детонацията и последвалия пожар на борда, главната мачта се е срутила на надстройката заедно с монтираната върху нея радарна станция. Дори при наличието на техническа възможност за възстановяване, подобен ремонт би отнел години.

Случаят илюстрира колко уязвими са съвременните кораби при липса на адекватна противовъздушна отбрана. Вчерашният удар е доказателство, че за изваждането на една бойна единица от строя за продължителен период от време вече не са нужни сложни и скъпоструващи противокорабни ракети, а само няколко сравнително евтини дрона.

„С такива темпове, в перспектива, чрез ръцете на Украйна могат да започнат да изваждат от строя кораби не само в Черно и Балтийско море, но също така в Северния и Тихоокеанския флот, за да се отслаби максимално способностите ни за отбрана“, предупреди руският канал „Военный Осведомитель“.

Украински дронове поразиха главната крепост на Балтийския флот.

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха рано сутринта днес руската корвета „Бойкий“, паркирана на сух док във военноморска база Кронщат – остров в състава на Санкт Петербург, който руският военноморски флот нарича своя люлка – в часовете, когато градът се готвеше да открие Петербургския международен икономически форум.

Ударът не е изолиран инцидент, а най-видимият елемент от координирана ударна операция, която по-късно беше потвърдена лично от президента Володимир Зеленски: едновременно бяха поразени нефтен терминал на около 1100 км от границата с Украйна, военни обекти в Кронщат и предприятие за производство на руски крилати ракети в Тамбовска област. С този удар украинската далекобойна кампания премести фокуса си – от руската енергийна и експортна инфраструктура в региона към Балтийския флот, при това в неговото основно пристанище.

Видео, споделено от командира на СБС Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, съдържа термовизионни кадри на неподвижната корвета в сухия док – обезоръжена, в най-уязвимото състояние, в което може да попадне един боен кораб. По данни на украинското командваен корветата е поразена от два удара, а данните от обективния контрол показват, че на мястото на попадението е избухнала огнена стихия. Операцията е проведена от 1-ви оперативен център към СБС. Бордовият номер на поразеният кораб е 532. Точният размер на понесени щети подлежат на допълнително уточнение, а по традиция руската страна запазва мълчание за бойните си загуби.

„Бойкий“ е третата корвета от проект 20380 (клас „Стерегущий“), построена в завода „Северна верф“ в Санкт Петербург, заложен през 2005 г. и спуснат на вода през 2011 г. и въведен официално на въоръжение на 14 май 2013 г. Това не е спомагателен или остарял плавателен съд, а относително модерен многоцелеви боен кораб с водоизместимост около 2100 тона, носител на управляемо оръжие: противокорабните ракети „Уран“ (Х-35), зенитно-ракетния комплекс „Редут“ с 12 вертикални пускови клетки, 100-мм оръдие А-190, артилерийските установки АК-630М и торпедния комплекс „Пакет-НК“. От февруари 2026 г. корабът беше позициониран на сух док в Кронщат за провеждане на планов ремонт – обстоятелство, което го превърна от подвижна цел във фиксирана такава.

Малко руски кораби от този клас притежава толкова богата биография. През 2025 г. „Бойкий“ се превърна в инструмент за защита на „сенчестия флот“ – танкерите, пренасящи санкциониран руски петрол. През март 2025 г. британската фрегата „Самърсет“ беше изпратена да проследи преминаването му през Северно море и Ламанша в продължение на няколко дни, докато ескортираше търговския кораб Baltic Leader на прибиране от сирийската военноморска база Тартус на Средиземно море. На 16 юни 2025 г. „Бойкий“ отново премина през Ламанша, за ескорт на танкерите „Селва“ и „Сиера“, обект на международни санкции. Според Defence Express това е първият случай, в който Русия изпраща боен кораб за директна защита на сенчестия си флот. По-малко славна е друга страница от историята на кораба: на 25 септември 2012 г. още при ходовите изпитания, той се сблъсква с океанографския изследователски кораб „Адмирал Владимирски“ по време на маневра в Кронщат.

Ударът по него е само една от посоките на операцията от изминалата нощ. Както отбеляза Зеленски, в нея са участвали Службата за сигурност (СБУ), Силите за безпилотни системи (СБС), Силите за специални операции (ССО), военното разузнаване (ГУР) и Държавната гранична служба (ДПСУ). Петербургският нефтен терминал – една от най-големите бази за съхранение и износ на горива в Руската федерация, с обявен годишен оборот от 12,5 млн тона – продължава да гори на едва 17 км от конгресния център „Експофорум“, където в момента се провежда международният форум, познат още като „руския Давос“.

Огнената стихия е потвърдена и от независимия канал „Астра“. Москва отново запази мълчание за понесените поражения: Министерството на отбраната съобщи, че в рамките на изминалата нощ са свалени 354 украински дрона, а губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко докладва за 50 безпилотни апарата във въздушното пространство на региона, без да спомене пораженията. Летище „Пулково“ преустанови полетите, а Федералната служба за сигурност (ФСБ) взе решение да спре мобилния интернет.

Ударът по Кронщат идва след месеци на систематичен натиск по крайбрежието на Балтийско море. Ударите, нанесени от украински дронове по износа на руски петрол ескалира значително от есента на 2025 г. с удари по Приморск – най-голямото руско нефтено пристанище на Балтика – и по рафинерията в Кириши. През март 2026 г. интензитетът рязко започна да се покачва: в рамките на броени дни пристанището Уст-Луга избухна многократно в пламъци, заедно с рафинерията КИНЕФ в Кириши и военен ледоразбивач във Виборг. Ударите продължиха през април и май, като в нощта на 2 срещу 3 май системата за мониторинг на пожари на НАСА (FIRMS) потвърди нови топлинни аномалии в Приморск. С оглед на всичко това поразяването на боен кораб от състава на Балтийския флот и то насред основната му база, отбелязва качествена промяна – от енергийната инфраструктура към ключови бойни единици на вражеския флот.

Успехът на операцията демонстрира, че програма за далекобойни удари на Украйна е достигнала оперативна зрялост, която ѝ дава свободата да нанася прецизни удари по цели, разположени на хиляди километри, които поне на теория следва да са отлично подсигурени. Налице е сериозна вероятност ударът да е извел „Бойкий“ извън строя за дълъг период от време, без възможност да бъде заменен от друг кораб.

Кронщат не е произволна цел. Пристанището е главната крепост на Балтийския флот, която се намира съвсем близо до източния фланг на НАТО. Тя играе ролята на оперативния възел, от който Русия проектира морското си присъствие в Балтийско море – включително за защита на сенчестия флот, в която самият „Бойкий“ имаше ключово участие. Поражение в това пристанище носи едновременно оперативна и символна тежест, каквато удар по отдалечен експортен терминал няма.

Изборът на конкретния момент без съмнение е политически. Нанасянето на удара съвпадна с откриването на Петербургския икономически форум – събитието, чрез което Кремъл прави опит да демонстрира, че войната не оказва влияние на руската икономика. Изключването на мобилния интернет в самия град противоречи на това послание далеч по-силно от всяко украинско изявление. Самата СБС вгради операцията в историческа рамка, припомняйки Кронщатското въстание от 1921 г., когато балтийските моряци се вдигат на бунт срещу болшевиките с лозунга „Цялата власт на Съветите, а не на партиите“ и биват смазани след 16 дни. Паралелът е очевиден и принадлежи на украинската страна, докато историята ни нашепва, че Кронщат има отколешни традиции в сблъсъка срещу централната власт.

Ирански ракетен катамаран гори в открито море.

🇮🇷 IRIS Shahid Sayyad Shirazi, ирански ракетен катамаран от клас Shahid Soleimani, е поразен в рамките на операция „Епична ярост“. Плавателният съд гори в открито море, но остава на повърхността, въпреки че е понесъл значителни щети с видими пламъци и дим, излизащи от корпуса му.

В реч, произнесена същия ден, министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет посочи, че е потопен най-новият ирански боен кораб. Той е един от последните попълнения във военноморския флот на Ислямската република, приет на въоръжение през февруари 2024 г.

Класът Shahid Soleimani олицетвояра стремежа на Иран към по-бързи и трудни за засичане надводни единици. Изграден върху композитен корпус тип катамаран, проектиран за намаляване на радарния отпечатък, корабът може да развива скорост до 45 възела и е оборудван с ракетни системи Nawab и Sayad.

Корветата е оперативно разположена през последните седмици. По време на учението „Смарт контрол на Ормузкия проток“ през февруари тя извърши това, което беше описано като първия известен пуск на ракетата земя-въздух Sayyad-3G – морски вариант за противовъздушна отбрана с голям обсег. Базовото пристанище на плавателния съд беше Бандар Абас.

Днешният удар беше нанесен в рамките на операция „Епична ярост“ – съвместна военна кампания на Израел и САЩ, насочена срещу военните способности на иранския режим. Активите на военноморския флот централно място сред целите на операцията.

Ударът по Shahid Sayyad Shirazi беше предшестван от поредица от загуби за иранския флот през последните няколко дни, потвърдени от Централното командване на САЩ (CENTCOM). На 1 март корвета от клас Jamaran беше потопена на кея си в Чах Бахар. Платформата за дронове IRIS Shahid Bagheri е унищожена, а корабът-база IRINS Makran е повреден и видян да гори в Бандар Абас. Освен това корветите от клас Bayandor, IRIS Naghdi и IRIS Bayandor – бяха потопени във военноморската база Конарак. Президентът Тръмп заяви, че 9-10 плавателни съда са били унищожени или потопени от началото на операцията.

Руска корвета с хеликоптер на борда акостира в Бандар Аббас.

🇷🇺⚓️🇮🇷 Сателитни изображения от 16 февруари 2026 г. показват плавателен съд от руския военноморски флот, акостирал в иранското пристанище Бандар Абас, с хеликоптер на палубата.

Корабът, пристигнал в района преди планираните двустранни военни учения между Русия и Иран, е посочена като корвета клас „Стерегущий“. Пристанището, което играе ролята на ключова военноморска база на Ислямската република в Ормузкия пролив, която осигурява на участващите кораби стратегически достъп до един от най-натоварените морски коридори в света.

Учението е сигнал за продължаващо сътрудничество в отбраната между Москва и Техеран, което усъвършенства оперативната съвместимост в светлината на продължаващо напрежение между Иран и САЩ и опасността от американски удари.

Украйна порази ракетна корвета от Балтийския флот на Руската федерация.

🇺🇦💥🇷🇺 Украйна проведе координирана серия от ракетни удари, като повреди ракетна корвета от клас „Буян-М“, действаща във водите на езерото Онега в Република Карелия, като порази и ключови военни обекти в няколко региона, съобщи Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна на 4 октомври.

Корветата „Град“ (корпусен номер 575) е малък ракетен кораб от състава на Балтийския флот на Руската федерация, способен да изстрелва крилати ракети „Калибър“. Състоянието на кораба все още се оценява.

Класът „Буян-М“, част от руския проект 21631, е една от основните руски платформи за нанасяне на прецизни ракетни удари срещу украински градове и инфраструктура. Тези кораби многократно са използвани за изстрелване на далекобойни ракети „Калибър“ от Черно море и вътрешни водоеми, често насочени към енергийни системи и цивилни обекти. Повреждането на такъв кораб е удар по руските способности за нанасяне на ракетни удари и подчертава разширения оперативен обхват на украинските сили.

В изявление Генералният щаб потвърди атаката и отбеляза, че резултатите все още са в процес на изясняване.

Ударът по „Буян-М“ беше част от по-широка украинска кампания, включваща прецизни удари по петролната рафинерия „Киришинефтеоргсинтез“ в Ленинградска област – една от водещите в Русия с годишен капацитет от 18,4 милиона тона. На мястото бяха докладвани мощни експлозии и пожари, като мащабът на щетите все още се оценява.

На други места украинските сили удариха радарния комплекс „Гармон“ и транспортно-зареждаща машина за ракетна система с малък обсег „Искандер“ в Курска област нарушавайки способностите за изстрелване на ракети. Освен това беше успешно ударен команден пункт на руската 8-ма армия в окупираната Донецка област, като украинските сили потвърдиха, че целта е унищожена.

„Отбранителните сили на Украйна продължават системна кампания за унищожаване на руски военни обекти и отслабване на военния и икономически потенциал на Русия,“ заяви Генералният щаб.

Финландия започва строителството на третата корвета от клас Pohjanmaa.

🇫🇮⚓️ Rauma Marine Constructions (RMC) започна производството на трета многоцелева корвета от клас Pohjanmaa за Финландския флот с церемония по рязане на стомана в корабостроителницата в Раума.

Това бележи влизането на 3 от 4-те планирани кораба в активно производство по програмата Squadron 2020, най-голямата модернизация на финландския флот, която трябва да замени седем остарели кораба с четири ледоустойчиви корвети от клас Pohjanmaa за целогодишни операции в Балтийско море, чиито роли включват противовъздушна, противокорабна, противолодъчна и минна война, като същевременно подкрепят мисии на НАТО.

Програмата се разработва над десетилетие. Първите проучвания започват през 2008 г. и стартира официално през 2015 г. През септември 2019 г. Финландия възлага контракт за 647,6 млн. евро на RMC за четирите кораба, а Saab е избран за доставчик на бойната система и сензорите. Забавяния поради промени в дизайна и пандемията удължават срока с до 18 месеца и увеличават разходите с около 200 млн. евро, с което общият бюджет на програмата достига 1,45 млрд. евро. Доставките са планирани за периода 2027-2029 г., а класът се очаква да остане в експлоатация до средата на века.

Корветите са дълги 117 м, с ширина 16–16,5 м, газене 5 м и водоизместимост около 4 300 тона. Екипажът възлиза на 70–73 души, с възможност за до 120. Автономността е 14 дни с обсег от 3 500 морски мили. Двигателната система е CODLAG и включва газова турбина General Electric LM2500 и четири дизелови генератора MAN, с обща мощност 28 MW. Двигателите предават мощност с два вала с регулируеми винтове и два носови гребни винта, които осигуряват над 26 възела и ниско шумово ниво при противолодъчни операции.

Въоръжението включва 57 мм оръдие Bofors Mk3, две дистанционно управляеми станции Saab Trackfire, четири пускови устройства Rheinmetall MASS. Основно противокорабно оръжие е ракетата Gabriel V с осем пускови установки на кораб. ПВО е съставена от осем клетки Mk 41 VLS с 32 ракети RIM-162 ESSM Block 2. Противолодъчна способност осигуряват торпеда Saab Torped 47, а кораби могат да полагат до 100 морски мини PB 17. Корветите разполагат с полетна палуба и хангар за вертолети и дронове.

Бойната система интегрира Saab 9LV с Sea Giraffe 4A FF AESA и Sea Giraffe 1X, CEROS 200 и Kongsberg SS2030 и SD9500 сонари и Patria Sonac DTS. Системите позволяват оперативна работа в множество области и интеграция с НАТО.

Програмата Squadron 2020 включва индустриални мерки: нова многоцелева зала, модернизация на стоманеното производство, добавяне на тежки рампи и адаптация на пусков барж за ефективно производство. Очакваната заетост е над 3 600 човеко-години. Програмата подсилва регионалната и националната индустрия и илюстрира финландската експертиза в ледоустойчивите кораби чрез международни консорциуми.

Четирите корвети заменят седем по-стари кораба, включително четири ракетни лодки Hamina и два минен заградителя Hämeenmaa, които формират гръбнака на финландския флот за операции през цялата година, с оперативна съвместимост за задачи в рамките на НАТО.

Украинското военно разузнаване порази руска корвета от проект 21631 „Буян-М“.

🇺🇦💥🇷🇺 Главното разузнавателно управление (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна нанесе удар по руски военен кораб, въоръжен с крилати ракети „Калибър“, в Азовско море на 28 август, принуждавайки го да се изтегли от бойно дежурство.

Според агенцията операцията е проведена съвместно от Дирекцията за активни операции на ГУР и специалното подразделение „Призраците“. Целта е била корветата от проект 21631 „Буян-М“ – един от носителите на „Калибър“, действащ в близост до бреговете на окупирания от Русия Крим.

По данни на ГУР атаката е протекла на два етапа. Първо, подразделението „Призраците“ използвало удар с дрон, за да извади от строя радарната система на кораба. След това оператори от Дирекцията за активни операции нанесли директен огневи удар върху самия плавателен съд.

„В резултат на атаките руският ракетен кораб, който се намираше в зона, откъдето потенциално можеше да изстреля Калибър от района на Темрюкския залив, получи повреди и беше принуден да напусне патрулната си зона“, се посочва в изявлението.

Корабите от клас „Буян-М“ са сред най-често използваните от Кремъл платформи за изстрелване на крилати ракети „Калибър“ срещу украинските градове, поради което временното им изтегляне представлява значителен удар по присъствието на Москва в Черно и Азовско море.

На 9 август новопостроеният руски морски влекач „Капитан Ушаков“ (проект 23470) потъна край кея на Балтийския корабостроителен завод в Санкт Петербург по време на финални довършителни работи.

Инцидентът е станал вечерта на 8 август, когато съдът започнал да се наклонява надясно. В продължение на нощта аварийните служби и персоналът на завода са опитали да стабилизират влекача, но не успели да спрат преобръщането му. На сутринта корабът вече лежал на дъното до самия кей.

Новата украинска корвета Hetman Ivan Mazepa (F211) преминава оперативни тестове в Турция.

🇺🇦⚓ Украинската корвета „Иван Мазепа“ е завършила успешно още един кръг от изпитания, включващи артилерийски стрелби, според публикация във Facebook на Олексий Неижапапа, командир на ВМС на Украйна.

„Корветата „Иван Мазепа“ продължава да преминава успешно държавни изпитания. По време на изпитанията с артилерийските стрелби тя показа отлични резултати, поразявайки точно въздушни, морски и наземни цели“, се посочва в съобщението.

Според военноморските сили корабът е оборудван с модерни оръжейни системи, които значително повишават бойните му способности.

„Всички предишни технически проблеми са адресирани, а модернизацията е насочена към осигуряване на максимална ефективност и защита в битка. По-специално, системите за противовъздушна отбрана са подсилени“, отбелязват от украинския флот.

Хетман Иван Мазепа (номер на корпуса F211) е противоподводна корвета от клас Ada, построена от корабостроителницата в Истанбул, като е проектирана за флагман на военноморския флот. Очаква се да замени фрегатата Хетман Сагайдачний (номер на корпуса F130), потопена от украинските сили на 2-3 март 2022 г., за да се попречи на нейното попадане в руски ръце на пристанището в Николаев след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

Корветата беше заложена през септември 2021 г. Официалната церемония по пускането на кораба на вода се състоя на 2 октомври 2022 г. в корабостроителницата в Истанбул.

Към март 2024 г. украинските войници вече преминаваха обучение за бъдещата си служба на борда на Хетман Иван Мазепа.

Норвежкият флот наблюдава кораби на Балтийския флот на Русия на фона на продължаващото учение „Океан“.

📸 Снимка: Morten Opedal/Sjøforsvaret

🇳🇴⚓🇷🇺 Според публикация на норвежките въоръжени сили от 9 септември 2024 г., норвежката корвета KNM Storm е наблюдавала група от три кораба от Балтийския флот на Русия, плаваща на запад от Норвегия, сред които един десантен кораб от клас Ropucha.

Вицеадмирал Руне Андерсен, началник на оперативния щаб на норвежките въоръжени сили (FOH), заяви, че руският флот наскоро е започнал учение „Океан“, което води до повишена активност както от Северния, така и от Балтийския флот в региона, заедно с увеличение на операциите на далечна авиация.

Норвежките въоръжени сили непрекъснато следят развитието в околните райони, използвайки свои собствени операции и сензорни системи, заедно със сътрудничеството от страна на нейните съюзници в НАТО, като се поддържа цялостна картина на ситуацията чрез патрули и присъствие на сушата, във въздуха и морето, под вода и с космически сензори.

Корветите от клас Skjold са проектирани като високоскоростни кораби за крайбрежни операции, предлагащи комбинация от стелт, скорост и огнева мощ. Конфигурацията им на кораб на въздушна възглавница намалява хидродинамичното съпротивление и позволява скорости до 60 възела.

Тези плавателни съдове са сравнително леки, с водоизместимост 274 тона и имат дължина 47,5 метра. Корпусът е направен от композитни материали и е покрит с абсорбиращи материали, които подобряват стелт чрез минимизиране на радарното напречно сечение. Дизайнът е фасетиран, с изравнени врати и прозорци за намаляване на отразяващите повърхности. Съчетан с липсата на остри ъгли, тоиз подход допринася за ниската им откриваемост.

Що се отнася до въоръжението, корветите от клас Skjold са оборудвани с ракетите Naval Strike Missile (NSM), осигуряващи противокорабни способности, и 76-милиметрово оръдие Otobreda Super Rapid и Multi-Ammunition Softkill System (MASS) на Rheinmetall за защита срещу ракетни заплахи. Освен това корабите са в процес на подобрения, които включват интегрирането на радар SCANTER 6000.

Корветите от клас Skjold предлагат няколко предимства при справяне с динамиката на руските военноморски дейности, особено в контекста на географската близост на Норвегия до Русия и стратегическото значение на Баренцово море и водите на Арктика.

Дейността на Военноморските сили на Русия, особено със Северния флот, включва чести патрули и операции с подводници в арктическите и норвежките води, а въоръжаването на плавателните съдове на норвежкия флот с NSM позволява ангажирането на големи надводни бойни кораби.

Втората украинска корвета от клас Ada „Хетман Иван Виховский“ (F-212) беше спусната на вода в Истанбул

🇺🇦⚓ Втората украинска корвета от клас Ada хетман Иван Виховски (F-212) беше спусната на вода в корабостроителницата на турската компания STM. Това съобщава специализираното издание Clash Report в публикация на Telegram канал.

Сред присъстващите на церемонията бяха министърът на отбраната на Украйна Рустем Умеров, командирът на Военноморските сили на Украйна вицеадмирал Олексий Нейжпапа, народният депутат и носител на званието „Герой на Украйна“ Мустафа Джемилев, първата дама на Украйна Олена Зеленска и други.

Дължината на плавателния съд е 100 метра, широчината е 14,40 метра, общата водоизместимост е 2340 тона, а максималната скорост е 30 възела.

Корабът е оборудван с най-модерно радиоелектронно оборудване, артилерийско и ракетно оръжие, включително противокорабни ракети Harpoon. Разполага и с хангар за базиране на хеликоптер.

Първата корвета, която носи името на Иван Мазепа, е готова и преминава изпитания в Черно море. Корабът ще стане флагман на Военноморските сили на Украйна.

Иван Виховски (1608-1664) e украински военен и държавник, хетман на Запорожката армия в периода 1657-1659 г. Наследник на Богдан Хмелницки, който се опита драстично да промени външнополитическия курс на хетманството към Общността на нациите.

Виховски е известен в украинската историография като привърженик на трансформацията на Полско-литовската общност в триединна държава (Полско кралство, Велико литовско княжество и Велико руско княжество), чийто проект е описан в Хадяцки договор (1658 г.).

Той спечели победа над московската армия в битката при Конотоп.