🇫🇷⚔️🇮🇱 Организаторите на ежегодното изложение за отбранителни технологии Eurosatory, провеждано в Париж, са издигнали дървени ограждения около щандовете на израелските компании. Това съобщиха от Министерството на отбраната на Израел, въпреки че компаниите са спазили френските ограничения, насочени срещу страната, и са изложили единствено оръжейни системи, които са изцяло отбранителни по своето предназначение.
В изявление ведомството обвинява организаторите в „цинична“ и „дискриминационна“ стъпка, която има за цел да изключи израелските технологии от международното военно изложение.
„Министерство на отбраната ще продължи да тласка израелския износ на отбранителна продукция по света до нови висоти, въпреки френските усилия да скрие израелското технологично превъзходство от световната общност“, се казва в изявлението.
По-рано този месец Министерството на отбраната на Израел обяви, че френските власти са забранили на страната да изгради собствен павилион и да изпрати свои официални лица на Eurosatory. На израелските фирми е било разрешено да изложат единствено системи за противовъздушна отбрана, като е въведена забрана за показване на нападателни оръжия.
Френските власти се опитаха да блокират по сходен начин израелското участие и на изложението през 2024 г. преди да отменят решението, докато организаторите през 2025 г. издигнаха черни преградни стени около експонатите на израелски фирми, показващи нападателни оръжия.
🇱🇹🇱🇻🇫🇷 От 16 до 26 юни Литва, Полша и Франция ще проведат съвместното военно учение Gallant Boar 2026 в района на Сувалкския коридор – тясна ивица по границата между Полша и Литва, която е единствената сухопътна връзка между трите балтийски държави и останалата територия на НАТО.
По данни на литовската обществена телевизия LRT маневрите целят по-плътна координация между съюзните армии и подготовка именно за бързата отбрана на този участък, смятан за най-уязвимото място по източния фланг на Алианса.
Тазгодишното издание въвежда нов участник и измества тежестта от територията на Полша към тази на Литва. Предходното издание „Gallant Boar 25“, наблюдавано от държавните глави Гитанас Науседа и Анджей Дуда на 19 май, се проведе с ядро от литовски и полски сили и съюзни контингенти от САЩ, Обединеното кралство, Чехия, Швеция и Румъния, но без Франция, която сега се включва и в сухопътната подготовка при коридора.
От литовска страна участва драгунският батальон „Великият литовски княз Бутигейдис“ от пехотната бригада „Жемайтия“, редом с полски и френски сили. Литовските въоръжени сили посочват, че акцентът ще падне върху съвместните операции, оперативната съвместимост и съгласувания отговор между съюзниците, а отделна част от подготовката отработва уменията, нужни за бързата и ефективна отбрана на коридора. Очаква се учението да предизвика осезаемо придвижване на войски и техника по основните пътища в Литва – интензивно прехвърляне на части към учебните полигони започна още на 13 юни.
Сувалкският коридор се простира на около 100 км по между руския ексклас Калининград и Беларус. Военните планиращи органи на НАТО и анализаторите отдавна го определят като една от най-чувствителните точки на Алианса: при военна конфронтация между Русия и НАТО контролът върху него би могъл да отреже Литва, Латвия и Естония от останалите членки, тъй като това е единствената им сухопътна връзка със съюза.
Учението идва на фона на изострена реторика около Калининград. В интервю за швейцарския вестник Neue Zürcher Zeitung от 18 май 2026 г. литовският външен министър Кестутис Будрис определи анклава като силно милитаризирана „малка крепост“, но заяви, че НАТО разполага със средствата да неутрализира въздушната му отбрана и ракетните му системи при нужда: „Ако се наложи, НАТО разполага с всички средства да изравни със земята руските системи за противовъздушна отбрана и ракетните бази там.“
Изявлението предизвика остра реакция в Москва. Говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова го определи като „самоубийствена параноя“, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков – като „на ръба на безумието“. От своя страна председателят на комитета по международни работи в Държавната дума Леонид Слуцки заплаши, че „при нападение на НАТО срещу Калининград руската военна и ядрена доктрина ще влязат неизбежно в действие“.
Поредицата „Gallant Boar“ се вписва в по-широка линия на укрепване на източния фланг след 2022 г., при която отбраната на Сувалкския коридор се превърна в постоянна тема за съвместна подготовка. Присъединяването на Франция тази година добавя към двустранния литовско-полски формат от 2025 г. сила от Западна Европа, което разширява политическата тежест на маневрата отвъд непосредствено застрашените съседи.
Поредицата „Gallant Boar“ е част от подчертано уплътняване на отбраната около Сувалкския коридор, което след февруари 2022 г. надхвърля рамката на отделните учения. Полша изгражда по своите граници с Калининград и Беларус укрепителната система „Източен щит“. Германия откри постоянна бронетанкова бригада в Литва, която трябва да достигне пълна оперативна готовност до края на 2027 г. Ръководената от САЩ бойна група на НАТО в Бемово Писке е разположена в непосредствена близост до коридора. Литва планира изграждането на мащабен учебен полигон в самия район. Повтарящите се маневри допълват тази постоянна инфраструктура и очертават коридора като централен елемент от укрепването на източния фланг, а не като хипотетичен сценарий на хартия.
Участието на Франция носи собствена тежест. Париж не фигурираше сред 7-те държави в изданието миналата година, а през тази поема водещата роля в мисията на НАТО за патрулиране на въздушното пространство над Прибалтика – 4 изтребителя Rafale в авиобаза Шяуляй от 31 март под рамката „Eastern Sentry“. Присъствието на сухопътни войски при Сувалки и въздушното дежурство над Балтика бележат последователно задълбочаване на френския ангажимент към най-уязвимия сектор на Алианса.
В същото време тази концентрация остава логика на сдържане и контрол на риска, не отговор на непосредствен удар: завладяването на коридора би изисквало от руската армия да започне едновременни операции от Беларус и Калининград – начинание, което без съмнение ще доведе до незабавно задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор. Планиращите органи описват коридора като стратегически проблем без идеално решение, подлежащ единствено на постоянен контрол. Но съчетанието на постоянни сили, укрепления и многонационални учения с публичния обмен на заплахи около Калининград измества коридора от планиращ сценарий към действаща ос на взаимното сдържане между НАТО и Русия.
🇫🇷🤝🇹🇩 Малко над година след като Чад изгони около 1000 френски военни и на 30 януари 2025 г. пое последната им позиция в страната – авиобаза „Аджи-Косеи“ в рамките на летище Нджамена – двете страни работят тихо за възстановяване на своето военно сътрудничество.
По данни на няколко военни и дипломатически източника сега се търси нов, по-дискретен модел: без постоянни френски гарнизони и без хилядите военни от едно време, а малки гъвкави отряди, отговарящи на конкретните нужди на партньора. Отправната точка беше срещата между президентите Еманюел Макрон и Махамат Идрис Деби в Елисейския дворец на 29 януари 2026 г. – първото им виждане след повече от година охлаждане.
Откакто в името на суверенитета на страната си показа вратата на армията на бившата колониална сила, чадският президент не е удовлетворен от надеждността на алтернативните си партньори. Емирските станаха неудобни заради подкрепата им за паравоенните „Сили за бърза подкрепа“ в гражданската война в съседен Судан; турските дронове на фирмата Baykar се оказаха твърде скъпи за страната; докато руснаците, със своите посредствени резултати в Мали, не предразполагат към по-широко партньорство. В сравнение с тях Франция минава за исторически и сигурен съюзник. Решена да запази военно присъствие в Чад след независимостта му през 1960 г. тя неведнъж е помагала на застрашени власти в Нджамена да се задържат – като се започне от тази на Идрис Деби, който управлява страната от 1990 г. до смъртта си през 2021 г., когато синът му Махамат го наследи.
Натискът върху по-младия Деби, който подобно на своя баща се самопровъзгласи за маршал, нарасна през последните месеци. Гражданската война в Судан прелива опасно през границата и Нджамена се опасява, както нееднократно се е случвало в миналото, въоръжен бунт да я заплаши откъм съседната държава. Уязвимостите са конкретни: след оттеглянето на френската армия чадските части трудно евакуират ранените си в операция, трудно осигуряват въздушна подкрепа на войските на земята и трудно събират разузнавателна информация – все области, в които Париж можеше да им съдейства. „Заминаването на французите остави празнина. Имаме пропуски, които трябва да запълним, като наблюдението на собствената ни територия“, признава приближен на президента Деби. Зоната на езерото Чад, където действат различни джихадистки групи, както и пропускливите граници със Судан и Либия са в центъра на вниманието на властите.
За френските военни ударът, нанесен от ръководството на Чад, далеч не бе посрещнат добре. След провалите в Мали, Буркина Фасо и Нигер, откъдето бяха прогонени от взелите властта военни хунти последователно между 2022 и 2023 г., внезапното и грубо изгонване от Чад – тяхна крепост на континента – беше довършващият удар. Затова връщането, макар и на пръсти, в тази стратегическа страна на кръстопътя на Африка не им е неприятно. Но без перчене и без повторение на стария модел с постоянно военно присъствие, символ на намеса в делата на бившите колонии. След като между 2024 и 2025 г. Франция върна базите си в Сенегал, Кот д'Ивоар, Габон и Чад, тя залага на дискретност чрез малки гъвкави отряди, скроени по нуждите на африканските си партньори.
„Двете ни страни нямат интерес да остават разделени. Свързани сме исторически. Но миналите ни отношения не бяха съвсем ясни. Трябва да тръгнем на нова основа, за да изградим напълно прозрачно и взаимноизгодно партньорство“, смята висш чадски офицер. След срещата на върха в Париж и в Нджамена е отдадена заповед да се очертаят контурите на бъдещото военно сътрудничество. През май 2026 г. служители на министерствата на външните работи и на въоръжените сили посетиха Нджамена. Военна делегация от Чад на свой ред трябва да дойде в Париж за международния салон за отбрана Eurosatory, който се провежда от 15 до 19 юни 2026 г. По думите на същия офицер министърът на въоръжените сили Исака Малуа Джамус ще бъде сред нея и се очаква да се срещне с френската си колежка Катрин Вотрен.
Окончателно споразумение и график за прилагането му още не са финализирани. По данни на няколко военни източника от двете страни сътрудничеството трябва първо да се възстанови между военновъздушните сили на двете страни, преди да се разшири към сухопътните. Обсъждат се обучения и тренировки, водени от френски военни в Чад, както и подкрепа в областта на разузнаването. Разочарован от турските дронове, генералният щаб иска най-напред да укрепи въздушните способности – именно там, в евакуацията на ранените, въздушната подкрепа и събирането на разузнавателни данни, оттеглянето на французите остави най-осезаеми дупки. Сред заявените нужди са и нови летателни средства: затова делегация на Генералната дирекция по въоръженията (DGA) посети през април Нджамена, за да проучи, по думите на френски дипломатически източник, продажбата на „няколко хеликоптера и самолета“ на чадската армия.
Френските военни от своя страна се надяват да стъпят отново на авиобаза „Аджи-Косеи“ – бившата им позиция в чертите на летището на Нджамена. Сътрудничеството с военновъздушните сили на Чад би им позволило да разположат там малък отряд. „Това, което ни интересува, е отново да имаме достъп до базата Аджи-Косеи, за да можем при нужда да приземяваме или вдигаме самолети“, признава френски офицер. С други думи – да си върнат тази въздушна опорна точка в сърцето на континента, този път без да оставят там постоянно стотици военни и тежка техника.
За президента Деби евентуално френско присъствие носи и предимството да получи бърза подкрепа в случай на заплаха. „Френски средства могат да ни помогнат да отговорим на враговете си“, заявява чадски генерал. Още повече че Франция показа наскоро, че вече не се колебае да се притече на помощ на затруднен партньор от Африка: на 7 декември 2025 г.при опита за преврат в Бенин срещу президента Патрис Талон, един от верните ѝ съюзници на континента, тя незабавно разположи специални части, за да осуети плановете на пучистите.
Дали и кога договорката ще бъде подписана, предстои да видим: остава да бъдат финализирани окончателен текст и календар за неговото прилагане. Самото сближаване обаче се вписва в по-широката пренастройка на френското военно присъствие в Африка – от постоянни гарнизони към леки, договорени индивидуално отряди – която следва серията от изгонвания от Сахел.
Хронология
28 ноември 2024 г. – Чад обявява края на военното си сътрудничество с Франция.
26 декември 2024 г. – Франция връща първата от трите си бази в страната.
30 януари 2025 г. – предадена е и последната база, „Аджи-Косеи“ в Нджамена; около 1000 френски военни напускат страната.
29 януари 2026 г. – Макрон приема Деби в Елисейския дворец; двамата обявяват обновено партньорство.
април 2026 г. – делегация на Генералната дирекция по въоръженията посещава Нджамена, за да проучи продажба на хеликоптери и самолети.
май 2026 г. – служители на френските министерства на външните работи и на въоръжените сили пътуват до Нджамена.
15–19 юни 2026 г. – чадска военна делегация начело с министъра на въоръжените сили Исака Малуа Джамус се очаква на салона Eurosatory в Париж.
🇺🇦🤝🇫🇷 Украйна и Франция взеха решение да задълбочат двустранното военно сътрудничество във връзка със спешните нужди на Киев от укрепване на противовъздушната му отбрана още тази година.
Украински официални лица проведоха разговори на високо равнище с френския министър на въоръжените сили и ветераните Катрин Вотрен. Фокусът на тези дискусии беше изместен към спешното придобиване на модерни радарни комплекси и ракети-прехващачи, обяви днес украинският министър на отбраната Михайло Федоров.
Тези средства имат жизненоважно значение за подобряване на способностите за засичане и противодействие на въздушни заплахи, което би осигурило по-надежден щит за украинските градове в лицето на продължаващи въздушни атаки.
Централно място в преговорите заемаше доставката на ракети Aster-30, които остават основен приоритет за отбранителните нужди на Украйна. Двете страни отделиха сериозно внимание и на укрепването на защитата срещу балистични ракети.
Оптимизирайки съвместните усилия Украйна се стреми да постигне максимална ефективност при използването на международни ресурси, гарантирайки, че са насочени към решения, които осигуряват най-непосредствените и осезаеми резултати за нейните въоръжени сили и защитата на цивилното население.
Извън непосредствения трансфер на военно оборудване, разговорът засегна още дългосрочното индустриално синергично партньорство. Като ключови цели бяха посочени евентуални планове за локализирано производство на френско оръжие на територията на Украйна, както и стартирането на съвместни проекти в отбранителната индустрия.
Украинското ръководство изрази своите благодарности към Франция за непоколебимата подкрепа за отбраната на Украйна, както и за проактивната позиция в борбата срещу руския „сенчест флот“, използвна за заобикаляне на международния санкционен режим и поддържане на финансирането на нейните военни операции.
След разговорите в Лондон на 7 юни президентът Володимир Зеленски осигури споразумения с Обединеното кралство, Франция и Германия, предназначени за укрепване на антибалистичната отбрана на Украйна. По време на срещата с премиера Кийр Стармър, канцлера Фридрих Мерц и президента Еманюел Макрон, темата относно спешната необходимост от ракети-прехващачи беше повдигната от президента Зеленски, който предложи трите нации да обединят финансовите и индустриални ресурси, за да създадат общоевропейска програма за ракетни прехващачи, с цел намаляване на зависимостта от американското производство.
🇪🇺 Future Combat Air System (FCAS), буксуващият от години европейски проект за бойна авиация от ново поколение, изглежда е стигнал до безславен, но очакван край. Множество медийни публикации от днес сочат, че Франция и Германия, двата основни партньора в програмата, са взели решение да прекратят съвместния си проект за разработка на пилотиран изтребител от ново поколение (NGF) и свързаните с него бойни елементи – заключение, потвърдено от френски дипломат.
Според източници, сред които и вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, германският канцлер Фридрих Мерц е призовал френския президент Еманюел Макрон да сложи край на проекта NGF. Немският ежедневник цитира неназовани източници от федералното правителство в Берлин. Смята се, че двамата лидери са стигнали до извода, че участващите компании Dassault и Airbus не са успели да постигнат съгласие по ключови аспекти, свързани конкретно със съвместно разработвания изтребител.
На този етап се посочва, че Мерц и Макрон не виждат бъдеще за NGF, въпреки че все още не е съвсем ясно дали френското правителство споделя изцяло въпросната оценка и дали е готово да приеме последиците от нея. Тук е мястото да припомним, че в Европа съществуват поне три отделни инициативи под името FCAS.
Освен паневропейската версия, оглавявана от Франция и Германия (с Испания и Белгия за младши партньори), съществува конкурентен проект под британско ръководство. Неговото ядро е пилотираният изтребител Tempest, в него участват Италия и Япония, а днес е по-известен като Global Combat Air Programme (GCAP). Не на последно има и шведска програма за бойна авиация от следващо поколение, ръководена от Saab, която също носи името FCAS.
Връщайки се на днешните събития, френските дипломати са останали изненадани от това, което определят като неочаквани сигнали от страна на Берлин. От гледна точка на Франция, отговорността на политическите лидери е да поставят ясна посока на индустрията. Френските власти са разочаровани от засиления фокус на Германия към собствени решения, което заплашва да изтласка на заден план френския индустриален принос.
„Президентът на републиката и федералният канцлер проведоха обширни и чести дискусии относно начините за придвижване напред на този важен за европейската отбрана проект. И двамата лидери изразиха съжаление, че индустриалните партньори не са успели да стигнат до съгласие за продължаването му. Германските власти прецениха, че не е възможно да се оказва по-нататъшен натиск върху участващите компании. Франция остава убедена, че френско-германското партньорство е от ключово значение както за двете ни държаваи, така и за европейските ни партньори в сферата на отбраната и сигурността“, заяви френски дипломат пред The War Zone.
„Френските власти ще продължат да насърчават нашите индустрии и въоръжени сили да проучват възможности за амбициозни европейски проекти, които отговарят на интересите ни в областта на националната сигурност“, допълни той.
Макрон и Мерц са обсъдили бъдещето на FCAS миналата седмица в пореден опит да задържат програмата на повърхността, но в същото време канцлерът е ставал все по-гласовит в скептицизма относно перспективите пред проекта.
Програмата FCAS стартира още през 2017 г. с основна цел да предостави замяна на германските изтребители Eurofighter Typhoon и френските Dassault Rafale. Концепцията предвиждаше FCAS да бъде бойната авиационна система от следващо поколение на Европа, начело с пилотиран изтребител NGF, която да влезе в експлоатация около 2040 г. Към 2022 г. плановете бяха „демонстрационните полети“ да се проведат най-късно до 2028-29 г.
Не след дълго обаче проектът беше помрачен от спорове във връзка с разпределението на работните обеми и остава неясно доколко партньорите са напреднали в съгласуването на изискванията за NGF и стартирането на неговото проектиране.
От известно време се появяват съобщения, че Германия проучва алтернативи, сред които сценарий на цялостно отделяне от Франция в рамките на програмата. През февруари Мерц изрази за първи път публично съмнения за жизнеспособността на програмата с аргумента, че ключови въпроси от фазата на планиране продължават да са без отговор. Според него двете страни имат фундаментално различни оперативни изисквания към проекта.
Мерц посочи специфичните изисквания на Франция, включително наличие на способности за носене на ядрено оръжие и възможност за базиране на самолетоносач. Той изтъкна, че Париж опитва да моделира изтребителя изцяло по своите нужди, които не съвпадат изцяло с тези на Германия.
„Това не е основно политическо разногласие. Истинският проблем е в профила на изискванията. Ако не можем да изгладим тези различия, проектът не може да продължи“, заяви Мерц.
Ерик Трапие, изпълнителен директор на френския авиационен концерн Dassault, наскоро обяви проекта FCAS за мъртъв, ако Airbus откаже да сътрудничи, докато президентът Макрон продължи да полага усилия за неговата реанимация. Съществуват индикации, че той ще направи всичко възможно да запази програмата жива, и все пак е възможно общата архитектура на FCAS или ключови нейни компоненти да продължат съществуването си дори без NGF. FCAS винаги е имал за цел да внедри семейства от дронове, оръжия с въздушно базиране и различни авиационни платформи в рамките на всеобхватен „боен облак“ (combat cloud).
Федералното правителство на Германия смята, че „истинската същност на FCAS“ трябва да бъде продължена в ролята на общоевропейска „система от системи“, съобщава Frankfurter Allgemeine Zeitung. Каквото и да се случи оттук нататък, проектът изглежда се изправя пред най-голямото предизвикателство за своето съществуване до този момент.
Изключително спорно е дали Франция или Германия (дори с индустриална подкрепа и финансиране от Испания) биха могли да продължат разработката на изтребителя самостоятелно, което би могло да създаде условия за радикална трансформация преформатиране на европейските програми за бойна авиация.
На най-високо ниво вече се появиха хипотези, че водените от Обединеното кралство и двустранните германско-френски усилия в рамките на FCAS биха могли по някакъв начин да се обединят. Твърде малко вероятно е обаче всички тези партньори да постигнат единодушие по фундаментални за проекта въпроси. Също толкова спорно е дали той би могъл да приеме нови големи партньори на такъв късен етап.
Остава и въпросът с Швеция. Както съобщих миналия месец, Airbus е повдигнал възможността за партньорство със Saab по пилотирания тактически компонент на проекта. Това беше един от най-очевидните сигнали досега, че компанията проучва активно алтернативи на FCAS или поне мащабна ревизия на структурата на програмата.
Потенциално двете корпорации биха могли да се обединят за разработка на съвместен изтребител от следващо поколение, тъй като изискванията им вероятно ще са по-близки, отколкото тези на Франция. Германия и Швеция също така имат не толкова спешна нужда от изтребител шесто поколение, тъй като в момента Швеция внедрява Gripen E, а Германия очаква да получи F-35, както и допълнителни единици Eurofighter.
За Франция загубата на партньорите за NGF може да се окаже критична, въпреки че тя продължава да работи по модернизирани варианти на своите Rafale. През 2024 г. тя разкри и планове за разработката на нов безпилотен боен летателен апарат (UCAV), който да допълни бъдещия пилотиран изтребител Rafale F5. Индустриалната част на програмата за дронове ще бъде оглавена от Dassault, стъпвайки на предишния демонстратор nEUROn, който вече участва в изпитания с пилотирани бойни самолети. Предвижда се стандартът F5 да запази многоцелевия боен самолет на предна линия до около 2060 г. Това ще даде на Франция поне известно време да преосмисли следващия си ход.
Дроновете все по-често са част от пейзажа на германската бойна авиация. Закъсненията при внедряването на изтребител от шесто поколение може да бъдат компенсирани до известна степен с разработката на дронове от Airbus. Компанията вече ѝ предлага стелт дрона XQ-58A Valkyrie заедно с Kratos и започна работа по собствена стелт концепция за безпилотен ескорт (CCA), известна като Wingman.
На заден план изтребителят F-35 Lightning II на американската Lockheed Martin продължава да разширява своята клиентска база в Европа. Налице е също перспективата в бъдеще изтребителят от шесто поколение F-47 да бъде предложен за износ в региона, макар и негова ограничена версия.
Като цяло обаче крахът на програмата хвърля лоша светлина върху френско-германското сътрудничество, което категорично не успя да постигне единодушие по проект, сочен за флагман и крайъгълен камък в укрепването на способностите на европейската отбрана.
На прага на авиационното изложение ILA, което започва утре в Берлин, моментът за тази новина надали можеше да бъде по-неподходящ. От друга страна, нищо чудно още преди края на седмицата да станат ясни подробности за визията на Германия относно бъдещата ѝ програма за бойни самолети.
🇺🇦🤝🇫🇷 Два изтребителя Dassault Mirage 2000, управлявани от смесени френско-украински екипажи, ще участват във военния парад по случай Деня на Бастилията на 14 юли, като се очаква един от тях да бъде боядисан в цветовете на украинското знаме.
Според репортаж на Le Figaro от 7 юни, самолетите ще се включат във въздушния компонент на традиционния парад над Париж, летейки непосредствено зад аеробатичната група Patrouille de France. Участието илюстрира дълбокото сътрудничество между двете страни в сферата на отбраната и френската военна помощ за Киев в условията на продължаваща военна агресия на Русия.
Le Figaro уточнява, че тазгодишното издание на празничния парад за Деня на Бастилията ще постави силен акцент върху европейската сигурност и подкрепата за Украйна. В него се очаква да се включат близо 10 000 военнослужещи, а броят на тежкото въоръжение и летателните апарати ще бъде значително по-висок спрямо парада, проведен миналата година.
Двата изтребителя Mirage 2000 ще бъдат пилотирани от смесени френско-украински екипажи. Очаква се един от тях да получи специално покритие с националните цветове на Украйна.
Планираният полет идва, след като френски авиационни инструктори започнаха обучението на украински пилоти на платформата Mirage 2000-5F. В началото на 2025 г. Елисейският дворец потвърди, че личен състав от ВВС на Украйна преминава обучение за работа с машините, които по-късно бяха доставени в рамките на поредния пакет с военна помощ.
За първи път Франция обяви плановете си да прехвърли изтребители на Украйна през юни 2024 г. Първите единици пристигнаха през февруари 2025 г. и бяха последвани от нови доставки в последващи партиди.
Парадът по случай Деня на Бастилията ще включва и френски части, служили наскоро по източния фланг на НАТО, включително участия в мисии на територията на Естония, Полша и Румъния. Очаква се той да послужи като публична демонстрация на военната готовност и непоколебимия ангажимент към сигурността в Европа.
🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украински пилот на френски изтребител Mirage 2000 съобщи за 98% успеваемост в прехващането на руски дронове и ракети. В рядко интервю пред камера той похвали самолета и неговото представяне срещу въздушни заплахи и отправи призив за допълнителни доставки на изтребители и далекобойни оръжия от западните партньори на Украйна за укрепване на нейните способности за въздушна отбрана.
🇫🇷⚓️🇷🇺 Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Военноморските сили на Франция са задържали петролния танкер Tagor, който е плавал от Русия и е обект на санкции по подозрение, че принадлежи към т.нар. руския „сенчест флот“. В операцията е участвал и Кралският флот на Великобритания.
„Тази операция беше проведена в Атлантическия океан, в открито море, с подкрепата на редица партньори, включително Обединеното кралство, и в строго съответствие с морското право. Недопустимо е плавателни съдове да заобикалят международните санкции, да нарушават морското право и да финансират войната, която Русия води срещу Украйна вече повече от четири години“, написа Макрон в социалната мрежа X.
По думите му тези плавателни съдове, които игнорират „дори най-елементарните правила за морска навигация, представляват заплаха за околната среда и сигурността на всички“.
По данни на услугата MarineTraffic, Tagor е отплавал от Русия (най-вероятно е приел товар от плаващо нефтено хранилище в района на Мурманск) и се е насочил към пристанище в западен Камерун.
Корабът плава под флага на Камерун и е под санкции на САЩ, Европейския съюз, Великобритания и Швейцария за превоз на руски петрол и петролни продукти. Това не е първият танкер от руския „сенчест флот“, задържан от Франция.
От есента на миналата година френските военни, съвместно със съюзници, задържаха танкерите Grinch, Boracay и Deyna. Всички те впоследствие бяха освободени. По-специално, танкерът Grinch, както заявиха френските власти, беше освободен след глоба от „няколко милиона евро“ поради неспособността на екипажа да обоснове използването на флага.
🇫🇷✈️🇷🇺 Френски изтребители Rafale бяха вдигнати по тревога от авиобаза Шяуляй в Литва, за да прехванат два руски изтребителя Су-30СМ, навлезли във въздушното пространство на страната без полетен план. Генералният щаб на Въоръжените сили на Франция публикува кадри от операцията и уточни, че тревогата е била задействана в изключително кратък срок, тъй като руските самолети са навлезли във въздушното пространство на Прибалтика без разрешение, което е наложило реакция.
Су-30СМ е руски многоцелеви изтребител от поколение 4+. Това е същият тип самолет, който френските Rafale неотменно съпровождат, откакто на 31 март Франция пое от Испания мисията на НАТО по охрана на балтийското въздушно пространство (Baltic Air Policing). През април френските сили проведоха четири извънредни излитания в рамките на седмица, идентифицирайки и ескортирайки шест руски военни самолета, включително Су-30СМ и самолет за електронно разузнаване Ил-20М. Това последно прехващане, публикувано в профила на френската армия в социалните мрежи без уточнена конкретна дата (но с непосредствена актуалност), допълва модела на руската въздушна дейност по източния фланг на НАТО, ескалирала откакто Франция пое ротацията в региона.
Авиобаза „Шяуляй“, разположена на около 130 км от руската граница в централна Литва, действа като основен център на НАТО за въздушна охрана на балтийските държави от началото на мисията през 2004 г. – годината, в която Естония, Латвия и Литва се присъединиха към алианса, без да поддържат собствена бойна авиация.
Базата приема на ротационен принцип контингенти от съюзнически изтребители за периоди от четири месеца, като всеки от тях отговаря за непрекъснатата противовъздушна отбрана на трите балтийски държави. Франция разгърна 4 изтребителя Rafale B и над 100 военнослужещи, за да оглави настоящата ротация, а Румъния осигури паралелен принос. Френските екипажи в „Шяуляй“ оперират с контейнери за целеуказване Thales TALIOS, които позволяват визуална идентификация на самолети на големи дистанции, без да се налага приближаване в зоната на пряка видимост. Тази способност се оказа изключително полезна в балтийските условия, където Русия често изпраща самолети към въздушното пространство на съюзниците без транспондери, радио контакт или полетни планове.
Нахлуването на Су-30СМ в балтийското въздушно пространство представлява по-тежка провокация в сравнение с разузнавателните и патрулните самолети, които по-често се появяват в докладите за извънредни прелитания в региона. Су-30СМ, произвеждан от корпорацията „Иркут“ и експлоатиран в значителни количества от Западния военен окръг на Руската федерация, е боен самолет, способен да носи полезен товар до 8000 кг с боен радиус от 1500 км. Това му позволява да действа в целия регион от авиобази в Калининград, Псковска и Ленинградска области. След прехващанията през април Military Watch съобщи, че френските пилоти, използващи контейнери TALIOS, са идентифицирали Су-30СМ, въоръжени с антирадарни ракети Х-31 – оръжия, специално проектирани за унищожаване на радарните системи на НАТО. Това е конфигурация на въоръжението, която анализаторите от Army Recognition определят като индикация за мисии, свързани с потискане на вражеската ПВО, а не с рутинна демонстрация на сила.
Дейността на руската бойна авиация в Балтийско море ескалира прогресивно след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. На 21 април самолети на НАТО от Франция, Швеция, Финландия, Полша, Дания и Румъния излетяха едновременно, за да прехванат руска формация над Балтийско море, която включваше два свръхзвукови бомбардировача Ту-22М3, ескортирани от 10 изтребителя – една от най-мащабните формации в цялата история на мисията. Руското министерство на отбраната определи този полет като планиран и законен, проведен над неутрални води. Позицията на НАТО беше, че самолетите са нарушили правилата, изключвайки транспондерите си, летейки без полетен план и отказвайки комуникация с ръководство на въздушно движение. Същият модел беше наблюдаван и при последното навлизане на Су-30СМ, описано във френската публикация.
Приносът на Франция към охраната на балтийското въздушно пространство от 3 месеца насам генерира видимо по-висок обществен отзвук в сравнение с повечето предишни ротации. Профилът за френски военни операции публикува редица видеоклипове и публикации в реално време за извънредни излитания, прехващания и ескорт. Няколко военни експерти отбелязаха, че това поведение в комуникацията е по-напористо от типичния подход на Франция към оперативната прозрачност. Седмицата с 4 извънредни излитания в рамките на 7 дни получи широк отзвук в специализирани медии в Европа именно защото французите избраха да документират и популяризират всяко прехващане, правейки видим оперативен ритъм, който преди това беше ясен за експертите, но достигаше рядко до широката публика.
🇫🇷📞🇧🇾 Президентът на Франция Еманюел Макрон проведе телефонен разговор с Александър Лукашенко. Това стана ясно от изявление на пресслужбата на беларуския държавен глава, цитирано от беларуската служба на Радио Свобода.
Според Минск разговорът е бил иницииран от френска страна, а Елисейският дворец към момента на излизане на този материал не е правил коментар. Това е първият известен директен телефонен разговор между двамата лидери от 20 и 26 февруари 2022 г. насам, които се състояха в навечерието и непосредствено след началото на пълномащабната война в Украйна.
Разговорът е обхванал „регионални проблеми", отношенията на Беларус с Европейския съюз и конкретно тези с Франция. Други официални детайли не съобщават от беларуската страна.
Радио Свобода цитира известния историк и политически коментатор Александър Фридман, според когото тази инициатива на френския лидер, обаждане в неделен ден, е сигнал за нарастваща тревога в Париж. Според него настоящата дипломатическа активизация на Макрон може да означава, че „заявленията на Киев за заплахата от Беларус следва да се възприемат по-сериозно".
Фридман изгражда прочита си върху последните контакти между двете столици, които съвпаднаха с най-острия предвоенен и ранен военен етап. Тогава западните столици се опасяваха, че под натиск от Кремъл Лукашенко ще включи беларуската армия директно във войната срещу Украйна, а ЕС дискутираше сценария за разполагане на руско ядрено оръжие на беларуска територия. Самият Лукашенко по това време нарече „фейк" опасенията от подобно разполагане.
Военно-политическо ръководство на Украйна от своя страна вече отправи публични предупреждения, свързани с евентуална ескалация по границата с Беларус. Главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна генерал Александър Сирски заяви на 19 май, че сухопътни настъпателни операции на руската армия от територията на Беларус са напълно реалистичен сценарий.
Подобен сценарий вече беше реализиран веднъж през първите седмици на руската инвазия от февруари 2022 г. Евентуално повторение би изисквало предварителна концентрация на жива сила и логистика, която сателитните наблюдатели и западни разузнавания биха открили още в ранната фаза на изграждане. Към днешна дата такова струпване не е регистрирано в публично достъпните източници. Оценката на Сирски следва да се тълкува като индикативна оценка на риска, не като констатация на мобилизация, която понастоящем е в ход.
🇫🇷⚔️🇮🇱 Министърът на външните работи на Франция Жан-Ноел Баро обяви, че незабавно се налага забрана за влизане на цялата територия на страната на израелския министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир в отговор на неговите „осъдителни действия“ към арестувани активисти от флотилията за Газа.
„Ние не одобряваме подхода на тази флотилия, който няма полезен ефект и натоварва дипломатическите и консулските служби, на чийто професионализъм и всеотдайност отдавам почит“, заяви Баро. „Но не можем да толерираме френски граждани да бъдат заплашвани, сплашвани или малтретирани по този начин, особено от длъжностно лице на държава“, подчерта той.
Баро отбеляза, че действията на израелския министър са били осъдени от редица политически фигури вътре в Израел.
„Това допълва дългия списък от шокиращи изявления и ходове, подбуди към омраза и насилие към палестинци. По примера на своя италиански колега, призовавам Европейския съюз също да наложи санкции на Итамар Бен-Гвир“, заяви Баро.
Във вторник Военноморските сили на Израел арестуваха 430 души на борда на 50 лодки в международни води, сформирали флотилия от активисти, опитващи се да пробият морската блокада на палестинския анклав. В сряда Бен-Гвир разпространи видео, на което може да бъде видян да се подиграва на активистите, докато коленичат на пода с вързани ръце.
Вчера организаторите на флотилията заявиха, че активистите ѝ са били подложени на тормоз и малтретиране в израелските затвори, като няколко души са настанени в болница с наранявания, а поне 15 от тях са се оплакали от сексуално насилие, включително изнасилване. Израелската служба за затворите отрече обвиненията и заяви, че всички задържани лица се държат „в съответствие със закона, при пълно зачитане на техните основни права“ и са получили нужната професионална медицинска помощ.
🇺🇦🤝🇫🇷 Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че Франция е изразила своята готовност да сътрудничи на Украйна за укрепване на нейните способности за отбрана срещу балистични ракети, след телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон.
Според изявление на Зеленски, публикувано в Telegram, двамата държавни глави са обсъдили укрепването на украинската ПВО, процеса по присъединяване на Украйна към ЕС и координацията по международни въпроси, сред които африканската тематика.
„Обсъдихме укрепването на нашите способности да спираме руските атаки още сега. Благодаря за готовността да укрепите нашата противовъздушна отбрана“, заяви Зеленски след разговора и добави, че „Франция е готова да работи по антибалистиката“, определяйки това като „силно решение и важна стъпка“.
Украйна продължава да понася ежедневни руски удари с балистични и крилати ракети и дронове яяградове и критични обекти. Украински официални представители многократно алармираха относно недостига на ракетни прехващачи за системата MIM-104 Patriot търси алтернативи на американските ракети-прехващачи PAC-3, като Зеленски бе заявил по-рано, че страната води преговори с две държави за допълнителни противобалистични способности.
По време на разговора двамата президенти коментираха и европейската интеграция на Украйна, включително откриването на следващите преговорни клъстери с Европейския съюз. „Франция подкрепя Украйна и разбира колко важна е тази стъпка за всички украинци“, заяви украинският лидер и сподели, че Макрон го е запознал със скорошната си обиколка в африкански страни, а двамата са постигнали договорка за поддържане на тясна координация по направление Африка, тъй като тя е „важна и за Украйна“.
🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинската компания Fire Point представи своя проект за прехващач FP-7.x Freya, национална противобалистична ракета, проектирана да се справя със заплахи като „Искандер-М“, използвайки европейски технологии и западни радарни системи.
🇩🇪🤝🇫🇷 Федералната служба за защита на конституцията (BfV), отговорна за вътрешното разузнаване на Германия, избра френската технологична компания ChapsVision за управление на своите информационни системи.
Ведомството ще използва софтуера ArgonOS вместо системите, предоставяни от американската корпорация Palantir. Това решение демонстрира стремежа на германските власти да използват европейски технологии за инфраструктура на своята национална сигурност, пише POLITICO.
BfV планира да използва платформата ArgonOS за обработка както на структурирани, така и на неструктурирани данни за своите анализатори. Този ход следва изявления на директора на BfV Синан Селен от декември, в които той отбеляза приоритета на службата към европейски решения.
Софтуерът вече беше въведена от няколко държавни органа във Франция, сред които службата за вътрешно разузнаване (DGSI).
Марк Хайнрихман, председател на комисията за контрол на разузнаването в германския парламент, отбеляза, че изборът на ArgonOS е израз на европейския дигитален суверенитет.
„С избора на ArgonOS BfV изпраща ясен сигнал относно дигиталния суверенитет на Европа. Дали ArgonOS ще успее да се задържи на повърхността в дългосрочен план, трябва да се докаже от практическата му употреба. Ефективността трябва да остане основен критерий, а не просто произходът“, каза Хайнрихман.
Решението беше направено в период на дебати относно присъствието на Palantir в Германия. Въпреки че част от местните полицейски сили използват Palantir, а Министерство на вътрешните работи обмисля внедряването му за федералните сили, критиците изразяват опасения във връзка със защитата на данните и зависимостта му от американски доставчици.
Главният изпълнителен директор на Palantir Алекс Карп защити технологията на своята компания пред BILD, като заяви, че тя се използва „на всяко сериозно бойно поле по света“. Той допълни, че макар да разбира желанието за независими системи, се съмнява дали Германия може да си позволи отказа от възможностите на Palantir.
Пълното внедряване на ArgonOS зависи от предстоящите законодателни реформи в Германия. Очаква се тези промени да разширят цифровите правомощия на BfV и да актуализират регулациите за начина, по който биват споделяни и съхранявани личните данни. Докато тези реформи не бъдат приети, новата система не може да се разгърне напълно.
По време на посещението си в Киев на 12 май Алекс Карп се срещна с президента Володимир Зеленски, за да обсъдят засилването на сътрудничеството в сферата на отбраната между Украйна и нейните партньори.
Palantir разработва софтуер, който помага на правителства, въоръжени сили и компании да осмислят огромни обеми от фрагментирани данни. В Украйна неговите инструменти с изкуствен интелект се използват от армията за подпомагане анализа на бойното поле, прехващане на цели и ускоряване на процеса по вземане на решения. Ролята на компанията е да превърне разпокъсаната информация в нещо, благодарение на което държавите и техните институции могат да действат бързо.
🇷🇺 Вячеслав Володин, председател на Държавната дума на Руската федерация, заплаши с наказателно преследване всички негови съграждани, които са напуснали страната заради войната срещу Украйна, описвайки го като „псевдограждани“, съобщи днес The Moscow Times.
Според Володин онези, които са „напуснали, обиждали защитниците ни, вредяли на държавата, помагали на вражески страни, финансирали Въоръжените сили на Украйна“, ще се изправят пред съдебни производства. Той допълни, че силовите структури „недвусмислено ще реагират на пристигането“ им обратно в страната.
Председателят на долната камара на руския парламент уточни, че това не се отнася до руснаци, напуснали страната без публично изразена позиция срещу воймата, въпреки че по думите му и за тях е възможно да се появят някои „усложнения“.
Изказването му съвпадна с деня, в който Държавната дума прие на второ и трето четене законопроект, който разширява правомощията на президента Владимир Путин за изпращане на въоръжените сили на страната зад граница, включително в случаи, когато руски граждани са задържани или преследвани от чужди юрисдикции, които Москва не признава. Мярката беше подкрепена с 384 гласа „за“ и нито един „против“. Законът променя федералните закони за гражданството и отбраната и е представен в мотивите си като защита срещу действия на „неприятелски чужди държави“.
🇫🇮 Финландският оператор на сателитни радари със синтетична апертура ICEYE внедри мобилна клетка за мисии по разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR) в ядрото на пехотна бригада от Въоръжените сили на Франция по време на учението ORION през април, съобщи компанията в публикация на своя блог.
Разгръщането постави задачите за управление на сателити, прием на данни и анализ директно в маневреното звено, отбелязвайки един от най-конкретните тестове за пренасяне на сателитното разузнаване до решения на ниво бригада, провеждани изобщо в Европа до момента.
Според ICEYE, клетката е работила съвместно с дронове и други разузнавателни единици за подпомагане на целеуказването и координацията на огъня по време на фаза 4.2 от учението, с което е допринесла за веригата „сензор-стрелец“ на бригадата.
Тазгодишното издание на учението, проведено в периода от 8 февруари до 30 април, отбеляза най-мащабните военни маневри във Франция от годините на Студената война. В него участваха около 12 500 военнослужещи, 25 кораба (сред които ударната група на самолетоносача „Шарл дьо Гол“), 140 самолета, 1200 дрона и сили от 24 съюзнически нации. Изградено около фиктивен сценарий, в който Франция е начело на коалиция за защита на страната „Арнланд“ срещу експанзионизма на „Меркурий“ (очевиден намек за Русия), структурата му беше разделена на четири фази.
Фаза O.1 се фокусира върху оперативното планиране, Фаза O.2 върху операции за завоюване на превъзходство в отделните области, а Фаза O.4, в която беше интегрирана ICEYE, върху разгръщане под ръководството на НАТО в сценарий за колективна отбрана по Член 5 от Вашингтонския договор, включващ три многонационални дивизии.
Фаза 4.2 в рамките на посочената последователност се съсредоточава върху сухопътни операции в множество области с висока интензивност, провеждани в условията на постоянно предислоциране на силите. Президентът Еманюел Макрон, който наблюдаваше провеждането на финалната фаза в Източна Франция, описа ORION 2026 като „ясен сигнал, изпратен както към нашите съюзници, така и към нашите противници“.
Пренасяне на космическия ISR на тактическо ниво
Тактическото космическо разузнаване е деклариран приоритет за въоръжените сили на НАТО от няколко години насам. Исторически сателитните снимки се разглеждаха като стратегически ресурс – поръчвани на национално ниво, обработвани в централизирани наземни станции и доставяни на оперативните командвания в рамките на часове или дни.
Американската армия работи за съкращаване на този срок с тактическия си възел за достъп до разузнавателни цели (TITAN) – мобилна наземна станция, проектирана да приема кадри от множество сателитни доставчици, да извършва анализ с помощта на изкуствен интелект (AI) и да предоставя данни за целеуказване на маневрените части, залегнала в цялостната концепция за съвместно командване и контрол във всички домейни (JADC2).
ISR клетката на ICEYE на практика е търговски отговор на Европа на същия проблем, изграден около собствено съзвездие от SAR спътници на компанията. Системата осигурява на всяко командно ниво директен достъп до задаване на мисии на сателитите, изтегляне на данни, AI-базиран анализ и сигурен метод на разпространение на разузнавателни данни на място.
От ICEYE заявиха, че клетката е поддържала работа през цялата продължителност на учението въпреки честото предислоциране на командните пунктове и ограничената инфраструктура, подлагайки на сериозно изпитание своята способност за поддържане на темпо на движеща се бригада.
Надграждане на опита от Украйна
Това последно разгръщане стъпва върху сериозен оперативен опит. ICEYE предлага на Въоръжените сили на Украйна услуга за изображения от SAR спътник от 2022 г. насам, когато те получиха за първи път достъп чрез договор, финансиран чрез crowdfunding.
През май 2025 г. ICEYE започна да си партнира със Safran.AI, дъщерно дружество на френската Safran Electronics & Defense, за прилагане на AI-базирано идентифицране и класификация на обекти върху данните за украинското военно разузнаване. През януари 2026 г. ICEYE разшири подкрепата си, съгласявайки се да доставя голям обем изображения за ускоряване на вземането на решения на бойното поле в Украйна.
ICEYE отбелязва, че ISR клетката е била подлагана на изпитания в рамките на маневрите на Алианса в периода от 2024 г. насам, включително Tiger Meet 2025 в Бежа, Португалия, където беше внедрена в своите операции на португалските военновъздушни сили.
Сценарият ORION 2026 отразява определяща стратегическа промяна. Въздушно-космическите сили на Франция и техните съюзници приеха концепции за гъвкаво бойно използване и предно възпиране, наблягащи на мобилно придвижване и разпръскване, признавайки, че фиксираните командни пунктове и централизираната структура автоматично се превръщат в цели с висока стойност в рамките на военни конфликти с равностоен противник.
🇮🇷🚀🇫🇷 Товарен кораб във водите на Персийския залив е бил поразен от крилата ракета за наземни цели, при което са били ранени няколко души от екипажа с филипинско гражданство. Това съобщи CBS News, позовавайки се на сведения от двама американски служители.
Атаката срещу плаващия под френска собственост съд CGM San Antonio е станала късно във вторник вечер местно време, уточняват източниците. По обяд на същия ден корабът се е намирал в близост до Дубай, но според публични данни за проследяване на трафика не е ясно дали той се е придвижил оттогава.
Британският център за морски търговски операции (UKMTO) съобщи във вторник, че е получил сигнал, според който „товарен кораб е бил ударен от неизвестен снаряд“. Информацията съвпада със съобщеното от Frontline Monitor изстрелване на крилата ракета към Ормузкия пролив от иранския пристанищен град Бандар Абас.
От неделя насам UKMTO е докладвал за инциденти с други три кораба в региона, включително пожар, ракетен обстрел и нападение от малки плавателни съдове.
🇫🇷💣 Хиляди хора се събраха в петък сутринта край Бурж за „free-party“ на военен терен, определен като „изключително опасен“ заради възможни невзривени боеприпаси, съобщи префектът на департамента Шер Филип Льо Моан-Сюрзур пред АФП.
Около 09:00 ч. сутринта властите отчетоха 2 300 автомобила и приблизително 8 000 участници на полигона на Главната дирекция по въоръженията. Организаторите са уведомили префектурата чрез индиректен контакт, че очакват до 30 000 души в пиковите часове през уикенда.
Участниците са пристигнали около 05:00 ч. на терена в община Корнюс, но към момента озвучителната техника все още не е била инсталирана. Жандармерия е разположена за охрана на периметъра и достъпа, извършвайки обширни проверки. Организаторите на недекларираното събитие ще бъдат подведени под съдебна отговорност, предупредиха от префектурата.
Според властите мястото е „много опасно“ заради потенциално наличие на невзривени боеприпаси. Префектът призова участниците да не палят огън, да не копаят и да не вдигат предмети от земята. Местната власт съобщи, че е активирала оперативен център за координация на спасителни екипи, включително при евентуални пожари или експлозии.
В съобщение, публикувано онлайн и представено като фалшиво постановление на префектурата, инициаторите на събитието заявяват, че то се провежда в знак на протест срещу законопроект за затягане на санкциите срещу незаконните рейв партита. Текстът, приет на първо четене в Националното събрание на 9 април, предстои да се разгледа от Сената.
Законопроектът, внесен от депутата Лаетиция Сен-Пол („Хоризонти“), бивш офицер от армията, предвижда до шест месеца затвор и парична глоба в размер на 30 000 евро за „пряко или косвено съдействие за подготовка, организиране или безпрепятствено протичане“ на недекларирано или забранено парти. В момента размерът на глобата е 1 500 евро, без отделно нарушение за участие.
По думите му с настоящото законодателство органите на реда са били „принудени да прибягват до свързани нарушения: нощен шум, пътни нарушения или употреба на наркотици“.
🇩🇰❄️🇫🇷 Датските военновъздушни сили (Flyvevåbnet), подпомагани от френски логистичен контингент, проведоха мащабна логистична операция за снабдяване с гориво на Station Nord – най-северната точка, постоянно обитавана от хора.
Операцията се проведе с „въздушен мост“ между летище Кангерлусуак (SFJ) на западния бряг и дестинацията в североизточната част на острова и включва датски самолети Lockheed Martin C-130J Hercules и френски Airbus A400M Atlas. Мисията е критично звено в логистичната верига на Кралството, тъй като станцията, разположена на 81°36′ северна ширина и на 933 км отстояние от Северния полюс, е напълно недостъпна за товарни кораби поради масивната ледена покривка в Гренландско море.
Техническото ядро на настоящата кампания е първото оперативно участие на френския транспортен самолет A400M Atlas в снабдяването на базата. Преди разполагането му, машината премина през интензивен цикъл от тестове и сертификация през зимния период, за да се гарантира способността на колесниците и системите за управление да оперират върху ледени писти. Полетът от Кангерлусуак до Station Nord продължава три часа в посока, като самолетите извършват неколкократни ротации дневно, за да използват кратките метеорологични прозорци. Капацитетът на A400M за пренос на тежки товари значително оптимизира процеса, позволявайки доставянето на по-големи обеми авиационно и дизелово гориво с по-малко полети в сравнение с по-леките платформи.
Доставеното гориво е единственият енергиен ресурс, който осигурява работата на съоръжението в екстремни условия, където зимните температури падат под -30°C, а тези в средата на лятото остават близо до точката на замръзване. Ресурсите се използват за генериране на електрическа енергия и отопление на военните обекти, чиято поддръжка се извършва от логистичния екип на датската отбрана. Освен чисто военната си функция, тази инфраструктура се използва от Villum Research Station – център за научни изследвания на университета в Орхус. Станцията е ключова за мониторинг на атмосферните процеси и климатичните промени в Арктическия басейн, а нейната работа зависи пряко от сигурността на логистичните доставки, координирани от Flyvevåbnet.
Интеграцията на френските ВВС в тази специфична за Гренландия мисия е резултат от засиленото двустранно сътрудничество в рамките на европейската отбранителна инициатива и НАТО. Използването на ледената писта на Station Nord като оперативна площадка за A400M потвърждава способността на съюзниците да проектират логистична мощ в дълбочина на арктическия регион. Този оперативен капацитет е от съществено значение за поддържането на суверенитета и присъствието в зони, лишени от постоянна пътна или морска инфраструктура. Присъствието на френския контингент също така облекчава натоварването върху датския флот от C-130J, които изпълняват голям брой задачи по охрана на въздушното пространство и транспорт в Северния Атлантик.
Хронологично, снабдяването на Station Nord винаги е следвало стриктен график, продиктуван от полярната нощ и промените в състоянието на самата писта. Изградена директно върху замръзнала повърхност, нейната носеща способност варира според сезона, което налага най-тежките полети да бъдат провеждани преди настъпване на лятното топене. Успешното приключване на фазата за зареждане на горивни резервоари гарантира автономност на базата за следващия 12-месечен период. Операцията демонстрира преход от изцяло национална логистика към споделен съюзнически капацитет за поддръжка на отдалечени стратегически постове в Арктика.
🇵🇱⚔️🇷🇺 Полският премиер Доналд Туск предупреди, че Русия може да предприеме нападение, насочено срещу държава-членка на НАТО в рамките на месеци, пораждайки сериозна тревога относно готовността за реакция и надеждността на американските гаранции за сигурност, в свое интервю за Financial Times, публикувано в петък, 24 април.
Туск подчерта, че заплахата трябва да бъде разглеждана в краткосрочен план, а не като далечна възможност. „Това е нещо наистина сериозно. Говоря за краткосрочни перспективи – по-скоро месеци, отколкото години“, каза той по повод потенциалния руски удар срещу съюза.
Премиерът също така постави под въпрос решителната реакция на НАТО и по-конкретно САЩ в такъв сценарий, подчертавайки ключовото значение на това формалните ангажименти да бъдат превърнати в реални действия.
„За целия източен фланг, за моите съседи... въпросът е дали НАТО все още е организация, готова политически и логистично да реагира, например срещу Русия, ако тя се опита да атакува“, заяви той.
Според Financial Times Туск е подчертал, че думите му нямат за цел да подкопаят Член 5 от договора на НАТО за колективна отбрана, а по-скоро да изтъкнат нуждата от практическа подготовка. „Искам да вярвам, че все още е валиден, но понякога, разбира се, имам известни съмнения“, сподели той във връзка с клаузата за колективна отбрана. „Това, от което се нуждаем днес, е и практически контекст.“
Туск припомни инцидент от миналата година, при който около 20 камикадзе дрона на руската армия навлязоха във въздушното пространство на Полша и изрази мнение, че някои съюзници са закъснели с това да признаят сериозността на ситуацията.
„Не ми беше лесно да убедя нашите партньори в НАТО, че това не е случаен инцидент, а добре планирана и подготвена провокация срещу Полша. За някои от нашите колеги беше много по-лесно да се преструват, че нищо не се е случило“, каза той.
Туск призова европейските страни да укрепят собственото си сътрудничество в сферата на отбраната и поиска Европейският съюз да се превърне в по-дееспособен фактор в сигурността. „Ако искате да имате реален съюз, а не само на хартия, имате нужда от истински инструменти и реална мощ, когато става дума за отбрана“, заяви той.
По-рано се появиха съобщения, че Франция и Полша се готвят за съвместни военни учения по източния фланг на НАТО, които ще бъдат проведени в Северна Полша и над Балтийско море. Планираните двустранни маневри ще симулират употребата на френски ядрени оръжия по цели в Русия и Беларус, съобщава „Виртуална Полша“, според която сред симулираните цели ще има ключови обекти в близост до Санкт Петербург.
🇬🇧🤝🇫🇷 Обединеното кралство и Франция събират военни експерти от около 30 различни държави, за да уточнят детайлите по евентуална мисия за осигуряване на сигурността в Ормузкия пролив – в случай че и когато ключовият морски маршрут бъде отворен отново.
Британското министерство на отбраната съобщи, че двудневната среща в британския център за командване и управление в Лондон има за цел да „превърне дипломатическия консенсус в подробен военен план“.
Планът предвижда международна мисия за защита на търговски кораби, разчистване на мини и осигуряване на спокойствие в региона. Реализацията му зависи от постигането на „устойчиво“ прекратяване на огъня във войната на САЩ и Израел срещу Ислямска република Иран.
Няколко държави, сред които Франция и Обединеното кралство, вече обещаха да изпратят кораби и дронове за разчистване на мини.
Въпреки скептицизма относно това дали планът някога ще влезе в действие, британският министър на отбраната Джон Хийли заяви, че е „уверен, че през следващите два дни може да бъде постигнат реален напредък“.
🇫🇷 Сухопътните войски на Франция пристъпват към сформирането на трета дивизия, съставена предимно от резервисти, с основна задача оперативна отбрана на националната територия. Създаването на новото съединение беше потвърдено от началник-щаба на армията генерал Пиер Шил в кулоарите на форум по военна мисъл в понеделник.
Досега сухопътните войски разчитаха на две действащи дивизии (1-ва в Безансон и 3-та в Марсилия), от които само една беше официално декларирана като сила на разположение на НАТО, а другата се пазеше за защита на територията на страната или задачи на второстепенни театри. Според Шил тази конфигурация вече не отговаря на „спешността и радикалността“, наложени от влошената среда за сигурност и перспективата за голяма война пред Алианса до края на десетилетието. „Ако изпаднем в крайна ситуация, в която всички наши основни сили са изпратени на интервенция или са предислоцирани, например в Централна Европа, тази трета дивизия ще бъде мобилизирана на националната територия за защита на жизненоважни интереси и евентуално за оперативна отбрана“, обясни генералът.
Новото съединение ще стъпи върху бързо разширяващия се оперативен резерв и Националната служба, чиято стартова година е предвидена за септември 2026 г. Френската армия си поставя за цел 80 000 резервисти към 2030 г. и 105 000 към 2035 г., като над половината ще служат в Сухопътните войски, ресурс от порядъка на 40 000 до 50 000 бойци, подлежащи на структуриране, обучение и оборудване. Към септември 2025 г. редовно обличащите униформа резервисти са били 29 527 души, със средна възраст 38 години срещу 32 години в активния състав, посочи Шил.
Резервът вече се обучава в мащаб, насочен към мисията по оперативна отбрана. През октомври 800 резервисти участваха в учението „Вулкан“ в департамент Горна Лоара, където в продължение на седмица противодействаха на симулирани дестабилизиращи действия. Учението ORION, провеждано веднъж на три години, се използва за сработване между активните сили и резерва в „хибриден модел“, чието утвърждаване тепърва предстои.
Новата дивизия е тясно обвързана с концепцията за „боен гарнизон“ – частта от полка, която остава в тила като база, способна да „пази дома“. Тъй като половината от резервистите живеят на под 30 км от своето поделение, Сухопътните войски разчитат на сили за близост, пригодени да подпомагат органите за вътрешна сигурност, пожарните и медицинските служби при гарантиране на устойчивостта на населението.
Процесът тече от известно време. Преди две години всяка от седемте общовойскови бригади на армията получи указание да сформира резервен батальон за действие на територията на страната. Една година по-късно беше разпоредено същото и на бригадите за поддръжка и логистика. Резултатът е дузина резервни батальона, които ще позволят на Сухопътните войски да разполагат с резервна бригада още тази година, преди преминаването към по-високото ешелонно ниво – дивизията.
Изграждането ѝ, определено от Шил като „проект в развитие“, върви успоредно по няколко линии – адаптация на законодателството, организация и командна структура. Предстои да се реши въпросът кой защитава даден район, когато наличните сили са разгърнати другаде, и кой ще бъде комендантът на гарнизона. Армията клони към модела на интеграция на резервните елементи в съществуващите действащи полкове, вместо да създава изцяло нови структури като 24-ти пехотен полк – вариант, който би изисквал инвестиции в инфраструктура, трудно постижими при сегашното състояние на френските публични финанси.
Оборудването се третира като отделен приоритет. Бюджетът на резерва е нараснал с 30% в периода 2020-2025 г. Допълнителни 550 милиона евро са предвидени за екипиране както на резервистите, така и на доброволците от Националната служба. Целта е дивизията да бъде напълно оборудвана до 2030 г. с адаптирана екипировка от тип „DAGUE“ (Кама) – по-прост, но ефективен паралел на високотехнологичната система „SCORPION“, която стои в основата на дигитализацията на текущата сухопътна армия на Франция. Включва се опростена комуникация по радиото, индивидуално въоръжение и транспортни средства.
Решението се вписва в серия от стъпки на европейските армии за възстановяване на териториалния компонент на отбраната след десетилетия на ориентация към експедиционни операции. Германия, Полша и Прибалтика са ускорили разширяването на териториалните резерви и силите за отбрана, позовавайки се на риска, произтичащ от руската война в Украйна и потенциала за директен сблъсък между Русия и НАТО до края на десетилетието. С хоризонт 80 000 резервисти и пълен капацитет на новата дивизия до 2030 г. планирането е синхронизирано именно с този времеви прозорец.
