Украйна показа пусковата на „Корал“, но зимата пак ще иска Patriot

🇺🇦 Украйна показа за първи път самоходна пускова установка на зенитно-ракетния комплекс „Корал“ – първата собствена разработка, замислена за прехващане на балистични ракети. Установката върху шаси Tatra е част от украинската експозиция на изложението MSPO в Келце, Полша, провеждано от 8 до 11 септември, а държавният концерн „Укроборонпром“ публикува и снимка от пуск на ракета.

Според наличните данни обаче ракетата е технологично по-близка до по-старата концепция Patriot PAC-2, отколкото до PAC-3 – прехващача, на който Украйна разчита срещу най-трудните маневриращи балистични цели като руските ракети от ОТРК „Искандер-М“. Това е оценката на Иван Киричевски, оръжеен експерт в Defense Express и военнослужещ в 413-и полк „Рейд“ на Силите за безпилотни системи. Той я изложи на 8 септември в собствения си YouTube канал. Оценката му има две страни: „Корал“ е добра новина за Киев, но независимо от него тази зима страната ще продължи да се нуждае от прехващачи за Patriot.

Киричевски основава анализа си на публикуваните снимки и таблицата с технически характеристики от изложението. Ракетата тежи 450 кг, носи бойна част от 36 кг и е дълга 4,8 метра. Насочването е комбинирано: инерциална система в началната фаза, радиокомандна корекция в средния участък на полета и активна радарна глава за самонасочване в крайната.

Спрямо макета, показан през 2021 г. на киевското изложение „Зброя та безпека“, масата на ракетата е нараснала с 50%. Тогава конструкторското бюро „Луч“ посочваше тегло от 300 кг и 25 кг бойна част, а заявеният обсег беше до 30 км при максимална височина на поразяване 10 км. Сегашният обсег и таванът на действие не са обявени – обстоятелство, което Defense Express също отбелязва.

Ключовата разлика между PAC-2 и PAC-3 е в начина на поразяване на целта. PAC-3 унищожава балистичната ракета чрез директен кинетичен удар. За да извършва много резки корекции непосредствено преди прехвата, ракетата използва газодинамична система за управление с малки реактивни двигатели в предната част на корпуса.

PAC-2, и по-конкретно вариантът GEM-T, използва различен принцип: бойната част се взривява в близост до целта и я поразява чрез осколъчния ефект. Подобен подход е ефективен срещу самолети, крилати ракети и по-малко сложни балистични цели, но според Киричевски е значително по-несигурен срещу 9М723 на комплекса „Искандер-М“ и срещу „Кинжал“, които могат да маневрират в крайната фаза на полета и са сред най-трудните цели за украинската противовъздушна и противоракетна отбрана.

Именно от видимите конструктивни особености Киричевски прави извода, че „Корал“ е по-близък до тази концепция. На публикуваните изображения той не вижда газодинамична система, която да позволява толкова резки корекции в последната фаза на прехвата, а 36-килограмовата бойна част също сочи към различен принцип на поразяване от кинетичния PAC-3. В отделен анализ Defense Express стига до сходен извод и поставя „Корал“ по-близо до PAC-2 GEM-T. Като най-близък американски аналог по концепция изданието посочва новия и по-евтин PAC-3 ACE, който също не използва газодинамично управление.

Киричевски обаче не смята това за недостатък, който обезсмисля проекта. „Намираме се в ситуация, в която не ни трябват просто средства за противодействие на балистични ракети, а средства поне на някакво технологично ниво“, казва той. И добавя: „По-добре да създадем собствен аналог на Patriot, макар и не толкова съвършен, отколкото да зависим изцяло от това дали и кога ще пристигат външни доставки на западни противобалистични системи.“

Зад този аргумент стои аритметиката на дефицита. По оценка на Defense Express от август над 100 от руските ракети, изстрелвани всеки месец, са балистични или високоскоростни и изискват прехващачи от класа на Patriot, докато световното производство на такива ракети е около 50–60 броя месечно за всички клиенти.

Нощта срещу 5 август показа как изглежда този недостиг на практика: от 24 балистични ракети украинската ПВО не свали нито една, а загинаха най-малко 17 души. Зеленски заяви, че доставките на прехващачи за Украйна през 2026 г. са три пъти по-малки от тези през предходната година. При подобно съотношение всеки украински прехващач, способен да поеме част от по-малко сложните цели, би позволил скъпите PAC-3 да бъдат запазени за прехватите, при които техните възможности са най-необходими.

Цената допълнително подсилва този аргумент, макар че посочената от Киричевски стойност е по-висока от официалните данни. Той говори за около 10 млн. долара за един PAC-3 при износ и отбелязва, че при темпа на изразходване по време на войната около Иран дори американската армия смята ракетата за скъпа.

Бюджетните документи на американската армия сочат около 4 млн. долара за един PAC-3 MSE, докато пълните пакети с транспортно-пускови контейнери, гаранционно обслужване и логистика достигат 6,25–7 млн. долара. Посоката на аргумента не зависи от точната цена: през април Пентагонът и Lockheed Martin подписаха договор за 4,7 млрд. долара и рамково споразумение за увеличаване на производството от 600 на 2000 ракети годишно в рамките на 7 години, тъй като прехващачите се изразходват по-бързо, отколкото могат да бъдат произведени.

Оттук идва и предпазливостта на Киричевски за близките месеци. „Корал“ все още не е минал изпитания срещу руска балистична ракета и няма публикуван тест, който да показва подобно прехващане. Затова заявените му противобалистични способности засега остават недоказани.

По собствените му думи оценката на този етап е по-скоро надежда: комплексът да бъде изпробван срещу руска балистична ракета в експериментален режим и така да потвърди заявените си възможности. Второто ограничение е индустриално. Прекъсванията на електрозахранването в предприятията, които произвеждат ракетата, могат да забавят серийното производство, а именно през зимата руските удари по украинската енергийна инфраструктура са най-интензивни. Затова, подчертава Киричевски, „все пак ни трябва самият Patriot“ – и то още тази зима.

Пътят дотук е сравнително бърз за оръжие от този клас. Конструкторското бюро „Луч“ започва работа по „Корал“ през 2016 г., показва макета през 2021 г., а през 2026 г. вече представя пускова установка с ракета. Това са 10 години от началото на разработката до изделие в сегашния му вид – темп, определян като много добър от Киричевски.

Комплексът е замислен да заеме междинен сегмент в украинската ПВО – между системите с обсег до 10 км и тези с обсег над 100 км.

Успоредно с „Корал“ се развива и второ направление – този път частно и с европейски партньори. На 10 юли Зеленски представи в Киев проекта „Фрея“ – украинска противобалистична система, замислена като по-евтина и подходяща за по-масово производство алтернатива със способности за прехващане на балистични цели, съпоставими по предназначение с Patriot.

Разработчик е Fire Point, компанията зад крилатата ракета „Фламинго“, а прехващачът носи означението FP-7.x. 3 дни по-късно в Париж 9 европейски държави, сред които Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство, се обединиха в противобалистична коалиция около проекта. Германски и френски компании трябва да участват в разработването на радарния компонент и системата за командване и управление.

Целта е цената да бъде около 700 000 долара на изстрел срещу около 3,8 млн. долара за PAC-3, а първото прехващане на балистична ракета е планирано до края на 2027 г. Самият Зеленски очерта ограниченията: Украйна може да изгради подобна система и сама, но това би отнело години, защото цялостният комплекс изисква не само ракета и пускова установка, но също така радари, системи за командване и управление и редица други компоненти.

„Корал“ и „Фрея“ по-скоро се допълват, отколкото се конкурират, защото се намират в различни времеви хоризонти. „Корал“ е държавен проект, който вече разполага с ракета и пускова установка, но все още няма доказано прехващане на балистична ракета. „Фрея“ е частна разработка с международна коалиция и европейски партньори по радара и командването, но първото ѝ балистично прехващане се очаква чак през 2027 г.

Нито една от двете системи не променя уравнението за тази зима. Най-силното доказателство, че „Корал“ е повече от резервен вариант, би било успешно и публично потвърдено прехващане на балистична заплаха през следващите месеци, последвано от договор за серийно производство. Обратно, липсата на публични данни за такива изпитания до пролетта, при запазване на вноса на PAC-3 на сходни нива, би дала признак, че очакванията към проекта да бъдат понижени.

Дотогава украинската ПВО остава зависима от ограничените външни доставки на ракети, а собственият ѝ отговор на „Искандер“ засега стои на изложението в Келце, а не на бойна позиция.

Украинската FP-7 влиза в сертификация, а близнакът ѝ става европейски прехващач

🇺🇦🚀🇪🇺 Украинската балистична ракета FP-7 е преминала около 15 изпитателни пуска и се намира във финалната фаза на сертификация в Министерство на отбраната на Украйна, а процедурата ще отнеме още 2-4 седмици. Първото ѝ бойно приложение е насрочено за началото на есента.

Това отбеляза пред Reuters Ирина Терех, изпълнителен директор на производителя Fire Point. По-бързата версия на същото изделие, FP7.X, вече е избрана за прехващач на Freyja, общата европейската система за противоракетна отбрана, замислена срещу руските балистични атаки. Един и същ корпус ще носи бойна глава към руския тил и ще пресреща руски ракети над европейско небе.

FP-7 е тактическо изделие с обсег до 200 км, скорост около 1500 метра в секунда и бойна глава от порядъка на 150 кг, на около половин цена от тази на ATACMS. Зад нея върви FP-9, значително по-едро изделие, чийто обсег достига 855 км, бойна глава от 800 кг, връхна точка на траекторията 70 км и заявена точност от около 20 метра. Терех определи целта без да овърта: ракета, която да може да достигне Москва. Разликата между двете личи най-ясно в двигателя, защото FP-9 иска твърдо гориво от 4,6 тона срещу 1 тон при по-малката. Отливането на този заряд е последната незавършена операция, всичко останало по изделието е готово, а първият пуск се планира за есента и бойното приложение за късната есен. Производството е разпределено между площадки в Украйна и в Дания, за да не стои на едно място.

Колко спешна е отбранителната половина от този замисъл, стана ясно в нощта срещу 6 юли. Руската армия изстреля 23 балистични, 39 крилати и 6 хиперзвукови ракети „Циркон“ и 351 дрона срещу Украйна, а ПВО успя да свали 37 крилати ракети и 326 дрона, но нито една балистична ракета. В Киев и региона загинаха поне 26 души, 19 от в пределите на столицата. Военният експерт Сергий Бескрестнов го формулира кратко: „Просто нямаме ракетите. Нямаме с какво да работим срещу балистиката.“

Цифрите дават отговор защо. Украйна разполага с около 6 батареи MIM-104 Patriot и доставки, ограничени от световното търсене и конкуренцията на други клиенти; Руската армия поддържа към 50 дивизиона С-400 и произвежда около 40 зенитни ракети месечно, според Майкъл Бонърт от RAND Corporation. Балистичното оръжие обаче поставя пред руската отбрана задача, каквато дроновете и крилатите ракети не поставят, тъй като скоростта не оставя време за втори опит срещу същата цел. Ако FP-7 и FP-9 влязат в серия, Москва ще трябва да реши дали да задържи своите зенитни дивизиони върху обектите в тила, или да продължи да ги придвижва напред в подкрепа на ударите срещу украинските градове. Двете едновременно трудно ще ѝ се отдадат.

Посоката на отбраната вече има институционален адрес. Дания, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция, Обединеното кралство и Украйна подписаха на 13 юли съвместна декларация в Париж за Интегрирана антибалистична коалиция, а Freyja беше обявена за водещия проект. В учредяването участваха 12 отбранителни концерна, сред които Eurosam, Leonardo, Thales и Saab. Fire Point се споразумя с 13 европейски компании за радарна техника, системи за насочване, командване и контрол и други видове компоненти, а броят индустриални партньори може да достигне 20. „Практически всичко е договорено“, каза Терех.

В момента върви най-тежката част. Украинската компания сглобява FP7.X заедно с обзорни и проследяващи радари и самонасочващи глави от своите европейски доставчици. „В момента се намира в най-интензивния и същевременно най-сложния етап от финалното сглобяване на всичко заедно с обзорните и проследяващи радари, с главите за самонасочване“, каза тя. Норвежката Kongsberg разработва командния пункт, който ще свърже отделните елементи. Германската Diehl Defence потвърди преговорите, но нито тя, нито украинският производител са разкрили подробности за евентуален договор за самонасочващи глави.

Самият прехващач е дълъг 7,25 метра, изпълнен от композитни материали, развива скорост до 2200 метра в секунда, като е разчетен да поразява цели на височина 20-25 км. Насочва се по полуактивна инфрачервена глава от семейството IRIS-T, а поразява с осколочно-фугасна бойна част, т.е. с подрив в близост до целта, а не чрез директен удар; кинетичното прихващане е заложено за по-късен етап. Fire Point е взела изходната конструкция от съветските зенитни комплекси С-300 и С-400, но според Терех от тях е останало около 20% сходство. Проведени са поне 5 изпитания на прехващача, а пусковата установка е проектирана за 4-6 броя ракети.

В основата на целия замисъл стои икономическата страна. Fire Point иска всеки прехващач да струва под 1 млн евро, т.е. между една четвърт и една шеста от обявената цена на прехващач за Patriot. Компонентите на различните производители се разменят помежду си, без да преработват цялото: украински официални лица посочват като пример, че един радар може да бъде заменен с друг, без другото да се пипа. „Опитваме се да сместим в няколко години програма, която обикновено отнема 20 или 30“, каза Терех.

Отдолу се крие производствено ограничение, което компанията не крие. Крилатата ракета FP-5 „Фламинго“ досега летеше с реактивни двигатели втора употреба, а те стават все по-трудни за намиране. По думите на Терех досега се е ровело „из гробището на двигателите… като в магазин за втора употреба“. Сега се правят първите 10 прототипа на собствен двигател и мащабът на програмата зависи от изхода от изпитанията им: щом резултатите я удовлетворят, ще последват много повече „Фламинго“.

Обявените срокове са корпоративни ангажименти, не изпълнени етапи, и именно това е разликата в двата проекта. Ударната линия зависи само от украинското военно ведомство и от собствения двигател, тъй като сертификацията е в ход, пусковете са направени и решението остава в Киев. Freyja зависи от чужди пари и чужди подписи. Парижката декларация урежда общи оперативни изисквания, работни групи и правила за управление, но не поръчки, а участващите изпълнители финансират разработката със собствени средства чак до първото успешно прехващане на балистична цел, което се планира за средата на 2027 г. Дотогава коалицията притежава намерение, не договор.

Украинската Fire Point и германската Hensoldt създават достъпния ракетен щит FREYA.

🇺🇦🤝🇩🇪 Украинската отбранителна компания Fire Point положи основите на партньорството с германската Hensoldt за доставка на модерни радари за проекта за противоракетна отбрана FREYA, съобщи Militarnyi на 16 юни.

По време на глобалното изложение за отбрана Eurosatory 2026, провеждано в Париж в периода 15-19 юни, двете компании сключиха споразумение, което трябва да придвижи ракетния щит на Украйна към финалните етапи от неговата разработка.

Съгласно подписаната договорка Hensoldt ще достави своята радарна система с висока мобилност TRML-4D, която ще е отговорна за първично откриване на заплахи. Главният конструктор на Fire Point Денис Щилерман отбеляза пред Militarnyi, че екипът ще започне да интегрира този радар с ракетата им и център за командване и контрол (C2), използвайки данните от немския радар, за да насочват прехващачите си директно в зоната на балистична заплаха.

Оборудването на Hensoldt вече има зад гърба си множество изпитания в реални бойни условия в редиците на украинската армия, където TRML-4D действа успешно с германските зенитно-ракетни системи IRIS-T SLM.

Fire Point е частна отбранителна компания, специализирана в производството на евтина ударна техника с голям обсег, най-вече дроновете FP-1 и FP-2 и крилатата ракета FP-5 Flamingo. Предназначени за евтина алтернатива на скъпите западни аналози, оръжията на компанията разполагат с обсег до 3000 км и често биват разгръщани за нанасяне на удари по цели с висока стойност от военната и енергийна инфраструктура дълбоко в руския тил, а дроновете се използват и за удари на средни разстояния.

Ядрото на комплекса FREYA се основава на ракетата-прихващач FP-7.X, разработена в страната от Fire Point. Според изданието компанията наскоро е провела успешни летателни изпитания на прехващача, за да тества неговите лимити при експлоатация, по време на които ракетата е показала висока маневреност, достигайки максимална височина на полета от 25 км. По време на същите тестове ракетата е изпълнила успешно силно агресивни корекции на командите, изпратени директно от командния център, докато е преминавала през максимално ускорение.

Вярна на модулния си дизайн, системата за противоракетна отбрана FREYA е изградена с отворена архитектура, която безпроблемно съчетава украинското ракетостроене с първокласен европейски хардуер. Според Militarnyi функциите за осветяване и насочване на целите ще бъдат поети или от датските радарни системи Weibel GFTR-2100/48, или от италианските Leonardo KRONOS Land, а главният команден пункт ще бъде конфигуриран около норвежкия център за разпределение на огъня на Kongsberg, използващ модули Network Access Node.

Сигурният обмен на данни в реално време между всички тези мултинационални компоненти се осъществява от мрежата за обмен на данни Link 16, стандартизирана по протокола STANAG 5516 на НАТО, служеща като ключов интерфейс за включване на системата FREYA директно в наличната мрежа за ПВО на Украйна.

Тъй като системата разчита на отворен чертеж, добавянето на хардуер от Hensoldt няма да постави ограничения върху бъдещи технологични разширения. Fire Point вече е проучвала варианти за интеграция на шведския радар Saab Giraffe 4A/8A и френския Thales Ground Master 400. Освен това каталогът на Hensoldt предлага и още една придобивка отвъд първичния радар TRML-4D, способен да проследява над 1500 цели на разстояния до 250 км. В крайна сметка той може да интегрира SPEXER 2000 3D MkIII, специализиран тактически радар, оптимизиран за откриване и класифициране на нисколетящи въздушни цели, морски съдове и наземни заплахи, пише Militarnyi.

Успешният летателен тест и сключеното днес споразумение за радарите са поредната успешна стъпка в посока създаването и внедряването на евтина и ефективна алтернатива на системата Patriot. Тогава Денис Щилерман посочи, че компанията се стреми да свали цената на балистичното прехващане под 1 млн долара до 2027 г. и посочи изрично Hensoldt като един от европейските производители на радарни системи, с които се надява да установи партньорство в подкрепа на инициативата.