Три руски авиобомби по Суми: петима убити, сред тях 13-годишно момиче

🇷🇺💥🇺🇦 Русия порази Заричния район на Суми с три управляеми авиационни бомби (КАБ) днес следобед, като уби най-малко 5 души, сред тях 13-годишно момиче, и рани поне 17. Две от бомбите се стовариха върху оживено място в украинския областен град: отсечка с натоварена улица и спирка на градския транспорт, по която в мига на удара се движели пешеходци, леки автомобили и пътнически микробуси. Третата порази обект от критичната инфраструктура на града. За удара и първите жертви съобщи началникът на областната военна администрация Олег Григоров, а областната полиция потвърди, че сред загиналите има дете.

13-годишното момиче чакало на автобусната спирка, когато една от бомбите се взривила върху самото пътно платно, съобщи полицията. Ударът дошъл посред бял ден, в жилищна част на града, далеч от какъвто и да е военен обект – избор на цел, който очертава характера на атаката по-ясно от всяко определение. Разрушенията се простират върху цял квартал: обгорял пътнически микробус, повредени жилищни блокове, автокъща, бензиностанция и ресторант, десетки смачкани автомобили. Взривните вълни изкъртиха стъклата и балконските рамки на стотици апартаменти в съседните блокове, става ясно от снимките, публикувани от Григоров.

Един от боеприпасите се взривил в средата на платното и покосил хората на спирката, както и водача на микробуса, съобщи местното издание Kordon.Media; няколко от откараните в болница са с ампутации на крайници. Григоров призова жителите да останат в укрития и да не се доближават до местата на ударите заради опасност от повторен обстрел – тактиката на т.нар. „двоен удар“, при която втора бомба поразява спасителите и струпалите се хора минути след първата. „Заплахата от вражески атаки остава. Стойте на безопасни места и не се приближавайте до местата на ударите заради риска от повторни удари,“ заяви той.

Спасителните екипи работеха сред развалините часове след атаката, а броят на пострадалите нарастваше успоредно с разчистването. Първоначалната сметка на Григоров – четирима убити и седемнадесет ранени, трима от тях в тежко състояние – се повишаваше, докато нови пострадали продължаваха да търсят помощ; отделни украински издания дадоха до 27–30 ранени, а данните остават предварителни.

За Суми това е вторият тежък удар с авиобомби за под седмица. На 3 юли руска КАБ порази центъра на града и уби 4 души, сред които 5-годишно момиче и майка му, а близо 40 души бяха ранени. Областният център на под 30 км от руската граница отдавна попада в обсега на планиращите бомби, които авиацията пуска от самолети в руското въздушно пространство, които доскоро оставаха оръжие на фронтовата линия, а не на градовете дълбоко в тила.

Ударът по Суми дойде часове след поредната нощна атака срещу Украйна с балистични и крилати ракети и над 120 дрона. По данни на Военновъздушните сили на Украйна са свалени 111 дрона, но нито една от 6-те балистични ракети, които се стовариха върху Киев и раниха най-малко 11 души, сред тях едно дете. Украйна нееднократно предупреди, че ѝ липсват ракети прехващачи срещу балистичните заплахи; след атаката от тази нощ президентът Володимир Зеленски отново призова партньорите да ускорят доставките на системи Patriot и прехващачи и да изпълнят ангажиментите, поети на срещата на НАТО.

Разследващите още уточняват точни брой жертви, а естеството на поразената критична инфраструктура не е разкрито публично. Но онова, което вече е сигурно – три авиобомби, стоварени по средата на следобеда върху улица, спирка и жилищни блокове в областен център – очертава удар, чиято цена пада почти изцяло върху цивилното население.

Анализ: близо 180 планиращи бомби над Филия – руският пробив в „Новия Донбас“

🇷🇺✈️🇺🇦 Руската тактическа авиация превърна тесен участък край Новопавливка в едно от най-плътно бомбардираните места по цялата дължина на фронта, докато украински щурмови групи си пробиват път към Филия – укрепения горски масив, който е единственият къс от новата отбранителна линия на Донбас, останал в руски ръце. Настъплението продължава въпреки бомбардировката: към началото на юли украинците са достигнали самата линия, но още не са изтласкали руснаците от горския пояс.

Мащабът на въздушния натиск личи от космоса. По анализ на сателитни изображения от Sentinel-2, за тези 38 дни между 24 май и 30 юни руски изтребители-бомбардировачи Су-34 са пуснали поне 144 управляеми авиационни бомби (КАБ) по позициите на настъпващите украински части – средно около 3,79 на ден. През първата седмица на юли темпът се е ускорил: между 1 и 8 юли са отчетени най-малко още 34 бомби, около 4,25 дневно. За целия период от 46 дни това прави най-малко 178 планиращи бомби, концентрирани върху горските площи по тактическите височини над Иванивка. Числото следва да се смята като долна граница, тъй като кадрите от космоса улавят само най-видимите поражения, което означава, че реалният им брой почти сигурно е по-висок.

Важно е какво представлява това оръжие, защото то определящо за бойните действия в Донбас и по какъв начин действа руската авиация. КАБ не е ракета, а обикновена авиационна бомба, снабдена с разгъваеми крила и модул за спътникова навигация (УМПК), която носителят изхвърля от разстояние и оставя да плъзга към целта. Обсегът на този комплект е порядъка на няколко десетки километра – далеч под този на крилата ракета – което обяснява защо Су-34 действат толкова нагъсто над един и същ сектор: за да поразят горския пояс над Иванивка, машините трябва да подхождат сравнително близо до фронтовата линия и да повтарят курса ден след ден. Планиращата бомба е евтина, масова и точна в рамките на десетки метри – и тъкмо тя се превърна в основния руски инструмент за разбиване на украинската отбрана от две години и половина насам, защото решава проблема, който дотогава спъваше руската авиация – как да нанася плътни удари без навлизане на самолетите в обсега на украинските зенитно-ракетни комплекси. С УМПК свободно падащите бомби от безкрайните съветски запаси (ФАБ-250, ФАБ-500, на места и ФАБ-1500 с над тон взрив) с течение на времето станаха оръжие, което поразява от десетки километри на цена, несравнимо по-ниска от тази на управляемата ракета. Срещу този ежедневен поток от тежки удари украинската пехота в откритите позиции почти няма защита; концентрацията над Иванивка – близо четири бомби на ден в продължение на месец и половина – е локален израз на кампания, която Русия води по целия фронт.

Тази бомбардировка обаче не спира украинското настъпление. Първата цел на контраатаките, а именно да принудят руските сили да се изтеглят от Иванивка – вече е постигната; сега украинските части се захващат с втората: да изтласкат руските части от самия укрепен горски масив Филия. Към началото на юли линията беше достигнаха и завзеха поредица от позиции в горите северно от нея, но още не са избутали противника от Филия. Руските сили задържат позиции по източния край на масива, а Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна и Институтът за изследване на войната (ISW) отчитат продължаващи боеве около Филия и Иванивка при запазен украински контрол върху Новопавливка.

Как руснаците изобщо стигнаха дотук е част от по-дълга история. През юни 2025 г. руските сили навлязоха за първи път в административните граници на Днепропетровска област в хода на настъпателните операции към Новопавливка – първото потвърдено наземно навлизане в областта след пълномащабната инвазия, като през лятото се вклиниха в горските масиви южно от Новопавливка, сред които Филия. Именно вклиняването проби украинската отбранителна линия, докато останалите ѝ участъци по фронта устояха. Затова сегашната контраатака не е просто ограничен местен тласък, а опит да се заличи единственото място, където най-мащабната украинска програма за укрепване на фронтовата линия от началото на войната се оказа не само пробита, но и трайно задържана от врага.

Стойността на този горски масив надхвърля неговите километри – и тъкмо тук е оперативното значение на една операция, който на пръв поглед е чисто тактически. Филия е единственият участък от новата донбаска отбранителна линия – мащабната укрепителна система, която Украйна изгради през 2025 г. и която самите украинци наричат „Нов Донбас“, където руската армия съумя да пробие и да се закрепи трайно. Тя окупира горския масив през миналото лято, около година преди сегашната контраатака, в хода на настъплението си в Днепропетровска област. Единственото друго място, където линията беше пробита, при Золоти Колодяз в сектор Добропилия през август 2025 г. беше запушено скоро след първоначалния пробив: там малки руски щурмови групи се процедиха през отбраната и се събраха в дълбочина, но украинската контраофанзива ги изтласка назад до предишните позиции в рамките на седмици. Така Филия остава единствено изключение: точката, в която най-новата и скъпа украинска отбранителна линия беше не просто докосната, а пробита и удържана.

Тъкмо устройството на тази линия прави връщането на Филия толкова важно за украинските сметки в жива сила. „Нов Донбас“ не е просто обикновен окоп: три реда противотанкови ровове, три реда бодлива тел и плътен пояс от „драконови зъби“, вкопани в горите и разбити на разпръснати опорни точки, за да не станат лесна мишена за руските дронове. Замисълът е линията да работи като огневи чувал – само леко попълнена с пехота, но смъртоносна за онзи, който опита да я щурмува. Проектирана е с ясното съзнание за критичния недостиг на хора от украинска страна: държи се предимно дистанционно, от разчети на камикадзе дронове и индиректен огън, а не от гъста пехота в окопите. Идеята е с малцина да се нанасят несъразмерно големи загуби на агресора – обратното на изтощителна размяна на пехота, в която Русия има числено предимство.

На практика линията се държи не толкова от хора в окопите, колкото от очи и оръжия над тях: разчети, които управляват разузнавателни и ударни безпилотници, сред които управлявани с оптично влакно, устойчиви на заглушаване – покриват полетата пред линията с непрекъснато наблюдение и огън. Пехотата, която все пак е на терен, е разредена и добре прикрита в горските райони, а повечето поражения върху настъпващите се нанасяят не от картечниците в окопа, а от дроновете над него. Тъкмо тази подмяна – дрон вместо стрелкови взвод – е онова, което Украйна се опитва да откупи обратно при Филия.

Този недостиг на жива сила е структурния дефицит, който предопределя цялата инженерна логика на Киев, който не може да мери човек за човек с руската армия и затова реши да замени пехотата с бетон, стомана и дронове – да превърне самата география в убиец, който изисква малцина защитници. Точно тук се откроява залогът на боя при Филия: ако украинските сили избутат руснаците отвъд линията, те ще могат да задържат сектора със същата икономия на хора, за която линията е построена – с оператори на дронове и индиректен обстрел вместо с плътна пехотна отбрана. Връщането на Филия не опира до няколкото квадратни километра гора, а до най-острия ресурсен проблем на украинската страна: живата сила. Обратно, докато масивът стои в руски ръце, единствената пробита част от линията остава извън украинската логика на пестене на хора, а секторът изисква присъствие, каквото Киев все по-трудно осигурява.

Руските планиращи бомби действат именно на нивото на способността – върху капацитета на украинските щурмови групи да настъпват – а не върху нищо по-дълбоко в замисъла на кампанията. Най-малко 178 бомби за месец и половина свалят темпо и налагат цена на всяка крачка напред; но засега не обръщат посоката на боя – украинците продължиха да се придвижват дори когато дневният темп на ударите се вдигна от 3,79 на 4,25 през юли. Това, което сателитните изображения показват нагледно, е изтощителна кампания, водена от въздуха: опит цената на настъплението да се превърне в така непосилна, че то да спре само, а не маньовър, който да върне инициативата на руснаците на земята. Нищо в наличните данни не сочи промяна в замисъла на руската операция по това направление – Су-34 запушват с тонаж пролука, която пехотинците на терен са неспособни да задържат.

Изходът зависи от една проста аритметика на устойчивостта: не дали Русия може да бомбардира – 178 КАБ го доказаха – а дали въздушният натиск ще изтощи щурмовите групи по-бързо, отколкото те се доберат до самия масив и го изчистят. Ускоряването на темпа през юли, съчетано с това, че украинците въпреки него стигнаха линията, сочи, че бомбардировката засега забавя, но не спира настъплението. Дали тенденцията ще се запази, остава въпрос без отговор – планиращата бомба е ресурс, който руската авиация би могла да поддържа дълго време, стига авиобазите и складовете ѝ да работят и запасите на авиационно гориво да не пресъхнат.

📸 Снимка: През юни 2026 г. руската авиация е нанесла 8 284 въздушни удара с планиращи бомби срещу украински позиции на източния фронт. 49% от тях бяха картографирани от OSINT експерта Клеман Молин.

Анализ: „Флаш“ изброи девет технологични пробойни на украинската отбрана.

🇺🇦 Серхий Бескрестнов, съветник на министъра на отбраната на Украйна, публикува равносметка на 9-те технологични дефицита, които според него подкопават украинската отбрана по цялата дължина на фронта: от липсата на масово средство срещу планиращи бомби до балистична ракета, чието отсъствие нарича пропуск, способен „радикално да промени хода на войната“. Оценката се появи в публикация във Facebook на 28 юни и за дни обиколи украински и западни отбранителни издания – рядък случай, в който глас отвътре на министерството изрежда провалите публично и поименно.

Тежестта на тази равносметка идва именно от това откъде звучи. Бескрестнов е сред най-следените гласове в OSINT общността, цитиран от западни експерти заради ежедневното му проследяване на електронната война по фронта; и говори за украинските слабости не отстрани, а от вътрешността. Колко неудобен е станал този глас, пролича по-рано тази година, когато руски дрон го рани при удар, който украински източници описаха като целенасочен – рядка чест за цивилен експерт и косвено признание за стойността на онова, което вижда.

Начело на списъка Бескрестнов поставя отсъствието на серийно, масово средство срещу руските планиращи бомби – и не случайно, защото те се превърнаха в едно от оръжията, определящи развоя на сегашната фаза. Управляемите авиобомби от серията КАБ, основно вариантите КАБ-500 и КАБ-1500 с бойни глави съответно от 500 и 1500 кг, се пускат от изтребители Су-34 и Су-35 от дистанция до 70 км – извън обсега на повечето украински средства за ПВО – благодарение на модула за планиране и корекция УМПК, който добавя сгъваеми криле и спътникова навигация към иначе неуправляеми бомби от съветските складове. Украйна не разполага с надежден начин да ги прехваща, и причината е структурна: за да спреш такава бомба, трябва или да свалиш самолета-носител преди пускането – което изисква въздушно превъзходство, каквото Киев няма – или да изградиш достатъчно плътна мрежа от радари и прехващачи, за да проследиш и поразиш самата бомба след отделянето ѝ. А именно тази радарна плътност Бескрестнов изрежда отделно като недостатъчна; дефицитите му се захранват взаимно.

Втората пробойна е недопустимо бавният, по неговите думи, темп на украинската електронна война срещу руските меш-модеми – клас радиомрежово оборудване, което Русия вгражда с ускоряващо се темпо в парка от дронове „Шахед-136“ и по-новите „Гербера“. Меш-мрежата позволява на дроновете да образуват вериги-ретранслатори, в които всеки апарат предава наблюдателни и управляващи данни на останалите, смъквайки изискването за обхват към която и да е наземна станция и рязко усложнявайки заглушаването. Класическата заглушаваща станция дави честотата, по която операторът говори с дрона; но при меш-архитектура апаратът може да получава командите си през препредаване от съседните дронове, а не пряко от земята – и точката, в която заглушителят трябва да удари, се размива. Бескрестнов описва изоставане в разработката на средство за противодействие и натрупването на бойния опит да го прилага. Тревогата не е абстрактна: самият той е съобщавал, че „Шахеди“ и „Гербери“ с меш-модеми проникват все по-дълбоко в украинския тил, където наличните средства за електронна война невинаги ги хващат.

Третият пропуск е каскадната заплаха от дронове, която вече засяга не само селата и градовете по фронта, но и градове като Херсон, Харков, Запорожие и Суми – всичките в обсега на руските дронове с FPV. Бескрестнов настоява едновременно за по-добри системи за ранно предупреждение и за това, което нарича „системни действия“ по анти-дрон защита – думи, които подсказват, че сегашният подход е разпокъсан и импровизиран, а не координиран и мащабируем. Населението на тези градове живее под почти ежедневен тормоз, а липсата на надеждна градска архитектура за борба с дронове прави живота в прифронтовите зони все по-непоносим. Колко близо е стигнала заплахата, показа още февруари, когато руски дрон, управляван по оптично влакно – и затова имунизиран срещу заглушаване – достигна северните покрайнини на Харков.

Четвъртият дефицит – недостатъчна плътност на тактически радари – стои в основата на няколко от другите. Дроновете-прехващачи, както специализираните анти-дрон платформи, така и преоборудваните FPV дронове, изстреляни срещу приближаващи заплахи, не могат да поразят онова, което просто не виждат; а украинското радарно покритие, макар подобрено, остава твърде разредено и накъсано, за да поддържа онази гъстота на прехвати, която заплахата от дронове изисква. Повече тактически радарни възли означават ранно засичане, повече време за насочване на прехващачите и по-висок процент поражения срещу всякакви приближаващи заплаши – от планиращи бомби през „Шахеди“ до FPV-камикадзета. Че същата тази радарна плътност работи  за противника, личи от отсрещната страна на фронта: Бескрестнов е документирал руския компактен радар MSL 20045, способен да засича FPV дронове на около 8 км – точно онова, което липсва на украинска страна.

Петата пробойна е тази, която предизвика най-широк отзвук в украинските отбранителни среди: отсъствието на собствена балистична ракета. Бескрестнов не я подминава като второстепенен пропуск, а я определя като способност, чието наличие „радикално би променило хода на войната“ – формулировка, съзвучна с начина, по който украински военни и експерти обсъждат темата от месеци. Балистична ракета, летяща със скорост над Мах 5, свива времето за реакция на руската ПВО до секунди, прехвърля се по траектории, които радарите, оптимизирани за по-бавни цели, трудно проследяват, и достига в дълбочина цели из цяла Русия – командни центрове, логистични възли, военни заводи, до които по-бавните крилати ракети и дронове стигат за часове и се намират под постоянен натиск за прехват. Украинската компания Fire Point преследва точно тази логика с програмата FP-9 – балистична ракета с дължина около 9,5 м, диаметър 1,1 м, бойна глава от порядъка на 800 кг и обхват 800–855 км, чийто първи летателен тест се очаква до ранната есен.

Шестата пробойна, за електронната война срещу видеоканала на дроновете, той описва без заобикалки: тук противникът води Украйна както в технологията, така и в бойния опит да я прилага, и точно този клас средства би защитил най-пряко зоните покрай фронта. Руските войски развиха все по-изтънчени системи за оптично заглушаване и за разкъсване на видеосигнала, насочени да прекъснат живата картина на FPV оператора в критичния миг на терминалното насочване – експлоатирайки основната уязвимост на всяко оптично водено оръжие: пилотът трябва да вижда. Украинските средства за противодействие в тази категория, подсказва Бескрестнов, изостават спрямо заплахата.

Седмият пропуск засяга бързо изникващ проблем за собствените украински въздушни операции: липсата на доказани решения за защита на ударни дронове и дронове-бомбардировачи на средни дистанции от руските дронове-прехващачи – по същество FPV дронове, преработени за сваляне на украински апарати във въздуха – достатъчно често, че Бескрестнов оценява, че украинските далекобойни ударни платформи ще се сблъскват с все по-сериозни оперативни ограничения, ако проблемът не бъде решен.

Осмият дефицит продължава същата тази нишка в радарната област: По думите на Бескрестнов Украйна няма системен технологичен подход за откриване и унищожаване на руските тактически наземни радари, наричани от него „очите на противника в небето на фронта“ – радарите, насочващи руската ПВО и артилерия срещу украинските сили.

Деветата пробойна е навигацията за удари в дълбочина: нуждата от алтернативи на сателитно позициониране там, където сигналите на GPS и ГЛОНАСС са подложени на заглушаване и подмяна. Далекобойната украинска кампания срещу руска територия се превърна в ос на стратегията на Киев, а всяко влошаване на точността от навигационни смущения удря пряко по ефективността ѝ.

„Гледам на нещата с абсолютна трезвост“, пише Бескрестнов. „И виждам, че освен положителните новини за войната с Русия, има и огромен брой технологични проблеми.“ Тази комбинация от премерен оптимизъм и безпощадно конкретна критика е причината равносметката да заслужава сериозно четене: Бескрестнов не е песимист, тръгнал да подкопава духа, нито пропагандист, тръгнал да маскира реални проблеми с реторика – а практик, който изрежда дупките, които видимостта му към фронта не му позволява да подмине.

Подредени заедно, деветте пункта очертават едно общо: в надпреварата на сетивата и електрониката – радари, заглушаване, мрежи, насочване – Русия в момента диктува темпото в няколко ключови категории, а Украйна догонва. Това е дефицит на способност, не на замисъл: нищо в признанието не сочи срив на украинската отбрана, а каталог на местата, където кривата на адаптация изостава от руската. Повечето от деветте действат на тактическо и оперативно ниво – оцеляването на крайфронтовите градове, процентът прехвати, защитата на ударните дронове; единствено собствената балистична ракета носи стратегически залог, защото единствена би пренесла войната дълбоко в руския тил по начин, който Москва не може евтино да парира. Оттук и трезвата прогноза: при сегашния темп най-вероятно – не повече – Украйна ще закърпва тези пробойни на парче, отделен успех тук, серийна партида там, без скокообразно изравняване по цялата линия, защото всяка от деветте опира до индустриален капацитет и натрупан опит, които не се наваксват за месеци.

Накъде ще се наклони балансът, ще проличи по очевидни белези: успешен летателен тест и преминаване към серийно производство на FP-9 биха затворили най-стратегическата дупка; работещо масово средство срещу планиращите бомби или действаща електронна борба срещу меш-роевете биха обърнали най-болезнените тактически. Обратното – задълбочаващо се проникване на „Шахеди“ с меш-модеми в тила и растящи загуби на украински ударни дронове от руските прехващачи – би потвърдило, че разривът се разширява. Засега Бескрестнов е направил рядкото: назовал е поименно онова, което повечето вътре в системата предпочитат да премълчат.

Анализ: Украинската планираща бомба с реален обхват 40 км се появи на Eurosatory.

🇺🇦🇫🇷 Появата на „Изравнител" на изложението Eurosatory-2026 в Париж бележи момента, когато Украйна за пръв път показва собствен отговор на оръжието, което две години налага най-тежката асиметрия по фронтовата линия, а именно руските управляеми планиращи бомби.

OSINT публикуваха снимки на 250 кг конструкция на DG Industry през Brave1. Зад витрината във Франция обаче картината е съществено по-критична от рекламната: декларираният обхват от над 130 км е бил постижим само от голяма височина, докато в реалния бой – там, където руската противовъздушна отбрана държи украинските самолети ниско – оръжието поразява на около 40 км. Това не е провал, а признание за условията, в които воюва украинската авиация.

Самата конструкция отговаря тясно на архитектура, която вече е стандарт за такъв клас оръжия. „Виривнювач“ е съставена от два основни модула: крилен блок с механизми за разгръщане и фиксиране, закачен за корпуса на бомбата с клампи, и опашна секция, която заменя стандартния стабилизаторен възел и съдържа навигационен и контролен модул. Същият модулен подход – крило върху тялото, заменяема опашка с глава за самонасочване, което стои в основата на американския JDAM-ER, турския KGK, пакистанския Takbir и китайския LS-6.

Приносът на Киев не се крие в схемата, а нейната национална реализация: според Brave1, цитирана от Business Insider, „Виривнювач" е оригинална украинска разработка, а не копие на западна и съветска система. Разликата си проличава в управляващите плоскости. Където американският JDAM-ER използва 3 от 4 напълно завъртащи се плоскости, украинският дизайн залага на стабилизатори, съчетани с управляващи плоскости със значително по-малка площ – компромис между аеродинамично качество и улеснено производство, който отговаря с цялата философия на проекта.

Тази философия е преди всичко икономическа, а не промишлена. Министърът на цифровата трансформация Михайло Федоров посочи, че разработката е отнела 17 месеца, считано от декември 2024 г. На 18 май 2026 г. украинска атака обяви бомбата за готова за бой, а Министерство на отбраната потвърди поръчка на първата опитна партида за оценка в бойни условия. Решаващото число е цената: „Виривнювач“ струва близо една трета от американските комплекти JDAM-ER, използвани от Киев от началото на 2023 г. Зад този коефициент стои нещо повече от спестяване. Доставяните от партньори високоточни комплекти идват с ограничения за употреба, със зависимост от чужди производствени графици и от политическата воля в столиците донори. Евентуално свое производство сваля и трите бариери наведнъж – затова появата на бомбата се чете не като поредния образец във витрина, а като първа украинска брънка в производствена верига, която досега изцяло висеше на внос.

Реалистичната оценка на обхвата идва от авторите на Defense Express, разгледали публикуваните от Eurosatory снимки. Декларираните над 130 км предполагат пуск от голяма височина – между 500 м и над 10 км, при което обхватът се простира от около десет до сто и трийсет километра. Точно този профил е практически невъзможен за украинската авиация. Руските далекобойни зенитно-ракетни комплекси и изтребители държат под прицел всеки носещ самолет, който се опита да набере височина за далечен пуск. Затова единственото реалистично приложение, оценяват от Defense Express, е пуск от ниска височина чрез маневрата „подхвърляне" – носещият самолет, типично фронтовият бомбардировач Су-24, се приближава ниско към целта и изпълнява рязко изкачване (украинската „гірка", буквално „хълм"), след което освобождава бомбата по балистично-планираща траектория. В този профил обхватът пада до около 40 км.

40 км обаче не са поражение, а изчислен оперативен компромис. Дистанцията надхвърля обсега на повечето полеви средства за ПВО на руската страна, в същото време държи носещия самолет под радарния хоризонт на руските изтребители – самолетът удря и се изтегля, без да влиза в зоната, в която го причакват. Същите 40 км приблизително възпроизвеждат оперативния обхват на стандартните руски комплекти УМПК преди Москва да въведе разширената версия УМПК-ПД през 2025 г. С други думи, „Виривнювач“ не догонва последното руско поколение, а изравнява украинската авиация с онова, което руснаците хвърляха масово допреди година – и точно тук е смисълът на името. Мащабът на асиметрията, която бомбата адресира, се измерва в руския темп: над пет хиляди и седемстотин планиращи бомби месечно през януари 2026 г. Срещу този поток една опитна партида е символ, не противотегло – но е първият собствен символ.

Проектът е рожба на Brave1 – украински ускорител за отбранителни технологии, учреден на 26 април 2023 г. от Министерство на дигиталната трансформация, Министерство на отбраната, Министерство на стратегическите индустрии, Министерство на икономиката, Генералния щаб и Съвета за национална сигурност и отбрана. Данни на Army Recognition сочат, че платформата е регистрирала над 3500 отбранителни разработки, кодифицирала е над 260 изделия по НАТО стандарт, разпределяйки над 470 гранта на обща стойност около 29,3 милиона щатски долара. „Виривнювач" е сред най-високопрофилните прецизни ударни средства на този конвейер и се нарежда до портфолио, което според War Zone включва ракети, системи срещу „Шахед", морски дронове, рояци дронове, системи срещу КАБ и други управляеми боеприпаси. Бомбата е съвместима с украинските изтребители, а след допълнителен процес на сертификация и изтребителите F-16 и Mirage 2000, което при евентуално разрастване на производството отваря пътя ѝ извън остаряващия парк Су-24.

Стратегически „Виривнювач" живее на пресечната точка на две логики. Военно-оперативно той не дава на украинската авиация дълбок тил за поражение – 40-те км остават в обхвата на тактическата дълбочина, не на оперативната, и не отменят значителното превъзходство на руската страна в обемите на общия арсенал. Срещу хиляди руски пускове месечно опитната партида е тест на концепцията, не смяна на баланса; реалната тежест зависи от това дали Украйна ще успее да премине от опитни бройки към серийно производство в темп, който е съизмерим с фронтовата консумация.

Тук обаче се включва втората логика – индустриалната. Тройно по-ниска цена и липсата на чужди ограничения превръщат всяка успешно мащабирана бройка в чиста печалба за Киев: оръжие, което не чака одобрение от столица донор и не изчерпва ограничен внос. Контрааргументът е честен – бомба, която на хартия лети сто и трийсет километра, а на практика четирийсет, лесно се продава като пробив, без да измества предимството на руснаците. Но проверката на Defense Express обезсилва този скептицизъм: 40-те км не представляват спестен оптимизъм, а съзнателно подбран профил срещу конкретна руска ПВО, и при цена една трета от вносната алтернатива този компромис е съвсем рационален.

Затова значението на „Виривнювач" не се измерва в обявените 130 км, нито в опитната партида, която сама по себе си не променя нищо по фронта. То се отличава в прецедента: за първи път Украйна притежава собствена планираща бомба, която може да бъде произвеждана без чужд лиценз или разрешение и на цена, която прави скалирането до масово производство финансово възможно. Дали този прецедент ще се превърне в обективна реалност за украинската военна индустрия, или ще остане единичен експонат от Париж, времето ще ни даде отговор на въпроса.

Украинската 40-та тактическа авиационна бригада показа модернизирани МиГ-29.

🇺🇦 40-та тактическа авиационна бригада на ВВС на Украйна публикува кратко видео по случай Деня на авиационната инженерна служба, който се отбелязва всяка година на 25 февруари.

На видеото може да бъде видян един от украинските изтребители МиГ-29, който е модифициран да носи западни бомби с GPS насочване. Конкретният тип боеприпаси не се уточнява, но възможните варианти са американските GBU-38 JDAM и GBU-39 SDB или френската AASM-250 Hammer.

В един момент от видеото могат да бъдат видяни маркировките върху самолета, указващи бомбите, които е хвърлил или целите, които е поразил успешно, като техният общ брой към момента на заснемяне е 69.

Друг интересен детайл в показаните кадри е, че надстройката до управляеми бомби най-вероятно не изключва възможността за използване на друг вид оръжия. Това е важно, тъй като бяха направени предположения, че американският бомбен пилон, адаптиран за съветски пускови установки, заедно с цялата необходима електроника, не може да бъде бързо премахнат от модернизираните по-рано МиГ-29, което от своя страна не позволяв на самолета да използва основното си въоръжение под формата на ракети Р-27 с полуактивно радарно насочване.

Въпреки това, съдейки по следите за падане на бомбата и оръжията въздух-въздух, монтирани на самолета, беше запазена пълна модулна система за окачване, което позволява използването както на нови западни управляеми бомби, така и на съветски ракети въздух-въздух.

Руската авиация е получила нови ФАБ бомби с по-голям обсег на поразяване

🇷🇺 Въздушно-космическите сили на Русия са започнали да получават подобрената версия на универсалния модул за планиране и корекция (УПМК), който преобразува конвенционалните съветски неуправляеми бомби в боеприпаси с прецизно насочване и възможност за корекция на полета.

Новата версия се отличава с по-голям размах на крилата, които в прибрано положение се простират до областта на опашката на бомбата.

Популярният канал в Telegram Fighterbomber, чийто автор е бивш руски военен пилот, публикува снимка на новия модул, посочвайки, че благодарение на него досегашните планиращи бомби ще притежават по-голям обсег от огромен брой тактически ракети, като в същото време се запазва досегашната им точност и далеч по-мощната им бойна глава.

През декември 2023 г. главният изпълнителен директор на държавната корпорация „Ростех“ Сергей Чемезов разкри, че се работи по разработването на УПМК с подобрен обсег, от което бихме могли да заключим, че реализацията на тази нова версия е отнела около шест месеца, с уговорката, че към момента няма информация относно реализирания производствен обем.

Настоящият производител на модула също не е официално оповестен. Предполага се, че в процеса са ангажирани няколко различни компании от военно-промишления коплекс на Русия, както и че съществуват няколко различни варианта на самия модул.

Няма точни сведения за увеличението в обсега при новата версия, но според някои оценки ФАБ-500 ще може да поразява цели на разстояния до 78-85 км, вместо досегашните 50-60 км.

Освен това новият модул е преминал успешно изпитанията и с ФАБ-3000М54 – най-мощните авиационни бомби, използвани от руските сили в Украйна, което ще им позволи да бъдат хвърляни от по-големи разстояния, без необходимост от навлизане на самолета в зоната на украинската противовъздушна отбрана.

Въпреки че на този етап действителното увеличение не е известно, е важно да се разбере, че всеки допълнителен километър предоставя на руската авиация възможността да извършва по-безопасни въздушни атаки или да нанася удари срещу цели по-дълбоко в украинската територия със същото ниво на риск.