Час до щаба за Галант, три несъвпадащи записа за Нетаняху

🇮🇱🔙 В 7:30 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. тогавашният министър на отбраната Йоав Галант е бил в централата на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили (IDF) в правителствения комплекс в Тел Авив, около час след като са го осведомили за терористичното нападение на Хамас от Ивицата Газа. Пропътува около 80 км от Амиким. Личният дом на Бенямин Нетаняху в Кесария се намира с 20 км по-близо до комплекса. За часа, в който Нетаняху е стигнал там, има три несъответстващи записа: около 8:00 ч. по протокола, публично обявен от канцеларията му дни преди това, 8:22 ч. по регистъра на „Шабак“ и 9:00 ч. по неогласен дневник, цитиран в петък от телевизиония канал Кешет 12.

Телевизията добави и четвърта стойност. Описан от нея като достоверен източник ѝ споделя, че Нетаняху е влязъл в щаба чак около 9:30 ч. Ако това е вярно, той е напуснал Кесария около 8:30 или 9:00 ч., два часа и половина след като военният му секретар го е събудил по телефона в 6:29 ч. с новината, че въоръжени лица са нахлули през границата с ивицата Газа. През часовете между събуждането и пристигането хиляди бойци на Хамас вече са били в израелските селища край палестинския ексклав, убивали са жители и са отвличали заложници.

Протоколът, пуснат от службата на премиера в отговор на онова, което тя описа като неточни съобщения, описва друга сутрин. В 6:29 ч. военният секретар е събудил Нетаняху. В 6:44 ч. е дошла втора справка, при която той е попитал за пропуските в разузнавателната картина. В 7:30 ч. е тръгнал за Тел Авив, а забавянето от един час документът обяснява с време за подготовка на охранителния конвой. Пристигането е записано като „около 8:00“, след което същият документ добавя, че по минутите на „Шабак“, израелската служба за вътрешна сигурност, то е станало в 8:22.

Това не е първата версия, пусната от ведомството. По-ранен дневник на движенията му постави пътуването към щаба в периода между 8:00 и 9:00 ч., без по-точен час. Новата хронология стеснява интервала до едно число и в същия абзац го оспорва с друго, произведено от службата за вътрешна сигурност. Разминаването стои вътре в държавната документация, преди изобщо да стане публично достояние чрез медиите.

Между събуждането и влизането в щаба Нетаняху не се е обадил на нито един от началниците на службите, съобщи Кешет 12. Първият му разговор с началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Херци Халеви е станал между 9:45 и 9:47 ч., три часа след като е бил събуден. Тази част от сутринта не е предмет на спор: обществената телевизия Kan я разкри в четвъртък и по-късно бе потвърдена от канцеларията на премиера. Яир Голан, лидер на „Демократите“, я определи като невъобразима – израелският премиер да не поддържа връзка с началника на Генералния щаб, докато терористите на Хамас превземат населени места.

През същата седмица Нетаняху заяви, че ако началниците на службите са го били събудили през нощта, за да му предадат получените сигнали, той би мобилизирал „незабавно“ армията и военновъздушните сили, а те не са го събудили, тъй като не са предполагали, че предстои нападение. Уверението обаче противоречи на собствения му протокол: събуден е бил в 6:29 ч. и тогава вече е нямало какво да се преценява, и до 9:45 ч. не е потърсил човека, който командва мобилизацията.

Първата ситуационна оценка в щабквартирата е започнала в 9:55 ч. Тогава, пак по думите на ведомството му, премиерът е разпоредил „граничната линия да бъде херметически затворена, за да се спре евентуално отвеждане на заложници в Газа и продължаващото навлизане на терористи“. Заповедта е издадена три часа и половина след първите прониквания, когато израелската телевизия вече излъчва кадри с въоръжени лица във вътрешността на Израел. Около един час по-късно от същия щаб излезе видео с изявление, в което той обяви: „Граждани на Израел, във война сме.“

Разстоянието не дава обяснение на разликата, а конвоят покрива най-много първия час от нея. Галант е бил уведомен в същия час, изминал е 20 км повече и се е намирал на място точно едва когато Нетаняху потегля по най-благоприятната за себе си хипотеза. По най-неблагоприятния той е влязъл в „Кирия“ два часа след министъра на отбраната. Двете сутрини започват с едно и също обаждане и имат разминаване във времето, за което досега никой публикуван документ не дава смислено обяснение.

Какво е правил Нетаняху през по-голямата част от времето до първата оценка, остава неизвестно. Липсата на връзка със службите свежда възможните версии до минимум. Бивши членове на апарата за сигурност не приемат и обяснението защо изобщо не са го събудили през нощта: същата хронология показва, че самият Нетаняху е давал указания за избягване на военни ходове, които биха могли да бъдат разчетени погрешно от противниковата страна.

Неизяснените часове би следвало да бъдат запълнени от държавната анкетна комисия. Тя е разследващата институция от най-високо ниво в Израел: създава се с решение на правителството, но действа независимо от него, разполага с правомощия да призовава свидетели и може да отправя лични препоръки, които слагат край на политически кариери. Съставът ѝ се определя от експерти, избрани от председателя на Върховния съд. Нетаняху многократно отказва именно заради този механизъм и твърди, че съдът е предубеден срещу него. Председател на съда е Ицхак Амит.

Прецедентът в този спор е от 1973 г. След Войната от Йом Кипур правителството назначи държавна анкетна комисия начело с председателя на Върховния съд Шимон Агранат. Междинният ѝ доклад от 1 април 1974 г. хвърля вината върху началника на Генералния щаб Давид Елазар и шефа на военното разузнаване Елияху Зеира, а междувременно остави политическия ешелон извън отговорност; общественият натиск след като беше направен публично достояние доведе 10 дни по-късно до свалянето на министър-председателя Голда Меир. След Втората ливанска война от 2006 г. кабинетът избра по-слабия формат и възложи проверката на правителствено на назначен състав начело с бившия съдия Елияху Виноград. Ехуд Олмерт се задържа на поста до 2009 г.

Отказът има почти година история. На 15 октомври 2025 г. Висшият съд не разпореди създаването на такъв орган, но каза на кабинета, че срещу него няма реален аргумент, и му даде два месеца да се произнесе. На 16 ноември той се произнесе, като реши да назначи собствена анкета: министерски състав да определи за 45 дни мандата, темите и сроковете ѝ, при обещание за всеобхватни правомощия за разследването, чието съдържание не беше оповестено. „Разследваният не назначава разследващите си“, заяви тогава лидерът на опозицията Яир Лапид. Организации за добро управление и семейства на убити осъдиха решението.

През май 2026 г. депутат от „Ликуд“ внесе законопроект, който изважда съдиите от процедурата изцяло. На 6 юли Кнесетът го прие на първо четене с 59 гласа „за“ и 0 „против“, при бойкот от опозицията; Нетаняху не участва в гласуването. Вносителят Ариел Калнер предвижда 6 членове, избрани с мнозинство от 80 гласа, а ако такова не се събере за 2 седмици, коалицията и опозицията да излъчат по трима, с четирима близки на убитите за наблюдатели. Опозицията отхвърли схемата и още веднъж подчерта своето искане за държавно разследване. Проучвания сочат, че мнозинството израелци предпочитат традиционния модел с назначение от председателя на Върховния съд.

Законопроектът беше върнат в комисията по конституционни въпроси за последните две четения, които трябваше да минат преди разпускането на парламента, но те така и не минаха. В нощта на 16 срещу 17 юли Кнесетът се саморазпусна с 62 гласа „за“ и 0 „против“, след законодателен блиц, в който управляващите прокараха закон за медиите, орязване на правомощията на главния прокурор и удължаване на военната служба до 32 месеца. Анкетата отпадна от този списък.

На 22 юли държавата поиска от Висшия съд да не се произнася по жалбите преди изборите с довод, че начинът, по който се разследват събитията от 7 октомври, остава в основата на политическия спор между партиите, които се явяват на избори. Ако съдът се съобрази, между нападението и създаването на каквото и да е разследване ще минат близо 3 години. Изборите са насрочени за 27 октомври 2026 г. – първите след 7 октомври 2023 г. – и Нетаняху обяви, че ще прокара закона си, ако бъде преизбран. Тогава коалицията му ще назначи и ще формулира мандата на проверката върху собственото си поведение.

„Октомврийският съвет“, който обединява оцелелите от терористичното нападение, семействата на убити и бивши заложници, поиска в четвъртък точно обратното. „Именно заради тези три часа трябва да създадем държавна анкетна комисия“, се посочва в публикуваното изявение. „Не комисия, която ще бъде назначена от Нетаняху, не разследване, над което той ще властва, а държавна комисия, която ще разследва минута по минута: кой е знаел, кой се е обадил, кой е дал указания, кой не е, и най-вече защо, докато близките ни още бяха живи, държавата не беше там, за да ги спаси.“

📸 Снимка: Израелски протестиращи са издигнали плакати по време на демонстрация срещу кабинета на премиера Бенямин Нетаняху в Тел Авив, 15 ноември 2025 г. (Jack GUEZ / AFP)

Израел насрочи изборите за 27 октомври 2026 г.

🇮🇱🗳️ Управляващата коалиция в Израел, водена от премиера Бенямин Нетаняху, обяви в неделя, че предстоящите избори ще се проведат на 27 октомври 2026 г. Това е последната възможна дата за провеждане на вота, което означава, че правителството ще е изкарало пълния си мандат.

Това означава, че предстоящите избори ще станат първите от 1988 г. насам, които ще бъдат проведени на първоначално планираната дата. Кнесетът също ще прекрати заседанията си на предвидената дата – този петък, 17 юли.

През последната очаквана седмица от работата на 25-ия парламента коалицията се стреми да подсигури възможно най-много политически постижения чрез законодателство, включително мерки, свързани със съдебната реформа, и облекчения за ултраортодоксалната общност.

Остава неясно колко от тях ще успее да приеме предвид ограничения график, продиктуван от излизането на Кнесета в колегиален отпуск този петък и факта, че пленарните дебати по законопроектите на второ и трето четене могат да продължат много часове.

Правният съветник на Кнесета, адвокат Сагит Афик, заяви по време на дискусия, че няма нужда от закон за разпускане на Кнесета – каквато е обичайната практика на коалицията – тъй като законовата дата за изборите е 27 октомври и няма намерение за съкращаване мандата на парламента. В същото време той препоръча 17 юли да бъде официално определен за начална дата за парламентарната ваканция преди изборите.

Член на „Алтернатива за Германия“ се появи в руските редици край Бахмут.

🇩🇪⚔️🇷🇺 Член на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) обяви, че се е присъединил към руската армия, което накара клона на партията в провинция Долна Саксония да премине към официална процедура по изключването му.

Според публикации на неговия профил в Инстаграм, Ноа Кригер, известен още като Мурат Дадаев, се е появил във военна униформа на руската армия и споделя кадри от град Бахмут в окупираните територии на Донецка област. На тях се вижда как той участва във военно обучение заедно с руски военнослужещи.

Според информация на „Милитарний“ от 6 юли, Дадаев е публикувал снимки, на които е облечен в руска военна униформа и участва в тренировки за щурм с мотоциклети заедно с руски войници във временно окупирания Бахмут.

От клона на AfD в Долна Саксония потвърдиха, че са задействали процедура по отстраняването на Дадаев от партията. Макар партийни представители да не обясниха публично решението, „Милитарний“ съобщи, че процесът е започнал след негово посещение в Чечения по-рано тази година.

По време на това пътуване Дадаев е присъствал на заседание на местния парламент заедно с лидера на автономната кавказка република Рамзан Кадиров и е провел разговори със Замид Чалаев, командир на специалния полицейски полк „Кадиров“. Освен това той е подарил на чеченския вицепремиер Ахмед Дудаев кинжал от Луфтвафе, носещ символи от нацистката епоха.

Според разследване на Радио Свободна Европа, докато живее в Германия, Дадаев публично е подкрепял политиката на Кремъл и руския президент Владимир Путин. Медията допълва, че той се е представял за застъпник за по-строга имиграционна политика, използвайки риторика, свързвана с Нацистка Германия.

В Хановер Дадаев е създал няколко бизнеса и е наел историческа вила с площ от 850 квадратни метра, която по-късно се превръща в място за срещи на членове на AfD.

„Радио Свободна Европа / Радио Свобода“ съобщава, че в имота е гостувал и Саид-Магомед Ибрахимов, бивш лидер на клуба за бойни изкуства „Team Wolf Hamburg“, който правозащитни организации свързват с прокадировската рокерска група „Guerilla Vaynakh Nation“.

Според разследването Ибрахимов и преди е бил сниман заедно с висши чеченски служители, сред които премиерът Магомед Даудов и вицепремиера Абузайд Висмурадов.

„Милитарний“ обръща внимание и на семейните връзки на Дадаев с едно от най-шумните политически убийства в Австрия. Неговият брат, Сулейман Дадаев, беше осъден във Виена през 2011 г. на 19 години затвор за роля в убийството на Умар Исраилов, бивш бодигард на Рамзан Кадиров, който по-късно се превърна в критик на чеченския лидер.

Австрийските разследващи органи стигнаха до заключението, че Кадиров е поръчал убийството, докато по-късно Европейският съд по правата на човека се произнесе, че властите в Руската федерация не са провели ефективно разследване по случая, и присъди обезщетение на бащата на Исраилов.

По-рано крайнодясната германска партия AfD беше изправена пред обвинения, че обслужва интересите на Кремъл, след като висши официални лица я обвиниха, че използва парламентарни запитвания, за да събира чувствителни данни за критична инфраструктура, която би могла да бъде полезна за руското разузнаване.

Украйна договори над 10 милиарда евро за възстановяване на конференцията в Гданск, Полша.

🇺🇦💰⚒️ Украйна подписа 160 споразумения на обща стойност над 10 млрд евро в рамките на последното издание на Конференция за възстановяване на Украйна, което се проведе в полския град Гданск. Това обяви първия вицепремиер и министър на икономиката на страната Юлия Свириденко, която оповести успешния край на събитието и потвърди ключовите резултати от него.

„160-те подписани споразумения тази година на стойност над 10 млрд евро са резултат от ежедневна работа от президента Володимир Зеленски и целия украински екип“, написа Свириденко. Тя допълни, че основните постижения от конференцията включват широк пакет от финансови инициативи и проекти за възстановяване.

Сред тях са първи транш от 3,2 млрд евро по новия финансов инструмент на Европейския съюз, споразумение за 3,4 млрд долара със Световната банка и успешния старт на водещия европейски фонд за възстановяване на Украйна.

Останалите резултати включват основаването на Фонд за подкрепа на транспорта в Украйна, отпускането на 140 млн евро за жилищни програми и споразумение с Европейската инвестиционна банка за реконструкция и защита на пътищата във фронтовите региони.

Свириденко подчерта, че конференцията е доказателство за дългосрочната интеграция на Украйна с Европа.

„Този ден за пореден път потвърди, че Украйна и Европа споделят общ път, общи ценности и общо бъдеще“, заяви тя.

Само ден по-рано Европейската комисия подписа споразумения на стойност над 1,1 млрд евро в рамките на Инвестиционната рамка за Украйна и официално даде старт на Водещия европейски фонд за възстановяване на Украйна по време на петата Конференция за възстановяване на Украйна в Гданск, Полша.

Инициативата, реализирана в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, цели да насочи критична финансова подкрепа към възстановяването на общините, стабилизирането на енергийния сектор и финансирането на бизнеса, особено в близост до фронтовата линия.

Финансовият пакет е част от широки международни усилия за подкрепа, включващи отделно споразумение за 3,39 млрд долара между правителството на Украйна и Световната банка, което обхваща заем за политиката по развитие в размер на 1,04 млрд долара, обезпечен с 500 млн долара от Обединеното кралство и 540 млн от Япония, както и 2,35 млрд долара безвъзмездно финансиране от фонда F.O.R.T.I.S. Ukraine FIF.

Освен това по време на конференцията в Гданск германският канцлер Фридрих Мерц призова за незабавно започване на преговори за преустановяване на войната, заявявайки, че е настъпил моментът за замразяване на фронтовата линия и спиране на кръвопролитията.

В своето обръщение към участниците в събитието той увери, че Москва няма да получи своето във войната, като в същото време потвърди, че подкрепата от страна на Германия остава твърда и непоколебима, докато на Украйна се налага да се защитава от пълномащабната руска война.

„Макрон е свален, това е революцията“: как един 82-годишен откри огън по жандармерията във Франция.

🇫🇷👮‍♀️ 82-годишен французин, въоръжен с ловна пушка и боеприпаси, се барикадира в дома си в китното селце Сен-Жан-Пиер-Фикст в събота вечерта. Това доведе до 4-часова обсада от жандармерията, при която пенсионираният занаятчия е открил огън, прострелвайки двама униформени с викове „Макрон е свален“ и „Това е революция“.

Когато жандармеристите направили опит да го заговорят, той открил огън срещу тях. Часове по-късно, след намесата на Groupe d'intervention de la Gendarmerie nationale (GIGN) – елитното звено за специални операции и борба с тероризма – мъжът се предава на органите, без да се стигне до жертви. Инцидентът е показателен, тъй като речникът на неговата заблуда е зает буквално от реалния политически дебат във Франция, която от три години се намира в дълбока политическа криза.

Хронологията, очертана от местната прокуратура на Шартр, е стегната и категорична. Сигналът е подаден от съпругата на възрастния мъж, разтревожена от състоянието му, при което от Ноже-ле-Ротру пристига екип на ротната група за наблюдение и намеса на жандармерията (PSIG). Опитът за диалог се проваля веднага: мъжът стреля три пъти и ранява в краката двама жандармеристи, на 23 и 25 години, като за щастие няма опасност за живота им. Служителите на реда отвръщат на огъня, а стрелецът се укрива в мазето на дома си. Развръзката настъпва след дълги и напрегнати преговори: екипите на GIGN водят диалог в продължение на близо четири часа, докато в 22:50 ч. възрастният мъж най-накрая се предава. Самият той излиза с огнестрелна рана на ръката, вероятно от ответния огън на жандармеристите, заради която е подложен на хирургическа намеса в болницата в Льо Ман. Срещу него е повдигнато обвинение в опит за убийство на длъжностни лица и предстои да му бъде назначена психиатрична експертиза.

Стрелецът не съвпада с обичайния профил на замесените във въоръжени сблъсъци с органите на реда. Става дума не за рецидивист, нито за радикализиран елемент, а за дългогодишен пенсионер и занаятчия с напълно чисто съдебно минало, който до момента не е имал криминални прояви. Именно поради тази причина водеща следа в разследването е медицинска: дали зад изречените реплики стои психическо объркване или делир, ще установи назначената експертиза. Фактите около поведението му обаче са ясни – въоръжен, отказ от диалог и три изстрела по представители на властта, докато обяснението за тези действия тепърва ще се изяснява.

Тази личностна криза не възниква в политически вакуум. Думата, която мъжът изрича – destitution („сваляне от длъжност“) – е сред най-често употребяваните в публичното пространство на Франция за последните две години. След предсрочните избори от лятото на 2024 г. Франция е потърпевша от политическа криза, която е предизвикана от силно фрагментирано Национално събрание с три враждуващи политически блока, и серия от нестабилни правителства. С оглед на настоящата политическа реалност крайнолевият блок „Непокорна Франция“ на няколко пъти се опита да задейства процедура по чл. 68 от Конституцията за отстраняване на президента Еманюел Макрон. Последният такъв опит – резолюция, подписана от 104 депутати – беше обявен за недопустим от Бюрото на Народното събрание на 8 октомври 2025 г., но реториката за „сваляне“ остава константна величина в местния политически дискурс.

Към политическите фактори се наслагват и климатичните условия. Още тогава в големи части от Франция беше обявен червен код за опасна гореща вълна, който обхвана над една трета от територията на страната. Поради екстремните температури правителството въведе ограничения, включително забрана за продажба на алкохол от префектите по време на празненствата за Fête de la Musique, за да се облекчат спешните служби. Здравните власти насочиха предупрежденията си предимно към възрастните и изолирани граждани. Дали горещините са повлияли на инцидента в Сен-Жан-Пиер-Фикст е въпрос, на който не може да се отговори преди медицинската експертиза, и всяко обвързване на фактите на този етап би било чиста спекулация.

Полша отнема висше държавно отличие на Зеленски заради исторически скандал.

🇵🇱🎖️🇺🇦 Полският президент Карол Навроцки заяви, че е отменил указа за награждаването на президента Володимир Зеленски с Ордена на Белия орел, най-високото държавно отличие на Полша, заради решение на Украйна да присъди на военно формирование почетното наименование „Герои на УПА“.

В изявление, публикувано в X Навроцки подчерта, че Орденът на Белия орел символизира най-високо доверие и признателност на Полша и поради това изисква от лауреатите да уважават ценностите, които са фундаментални за полската държава и общество.

„Такъв символ изисква не само заслуги, но и уважение към ценностите, съставляващи основата на общността ни“, подчерта Навроцки.

Украинската въстаническа армия (УПА) е националистическа партизанска сила, която се сражава за независима държава по време на Втората световна война и след него. Докато много украинци разглеждат групировката като част от историческата борба за независимост, Полша я държи отговорна за масови убийства на полски цивилни във Волиния и Източна Галиция по време на войната.

Навроцки посочи, че след консултации с Капитула на ордена е взел решение да лиши Зеленски от отличието заради одобрението на това наименование. Той добави, че решението не е насочено срещу украинския народ и не сигнализира за промяна в политиката за сигурност на Полша спрямо Украйна.

„Подкрепяхме и продължаваме да подкрепяме Украйна, защото знаем, че руската агресия продължава заплаха за сигурността на Полша и на цяла Европа“, каза той и описа Русия като агресор, а нейния президент Владимир Путин – като престъпник, отговорен за отприщването на най-големия военен конфликт в Европа след Втората световна война.

В същото време Навроцки заяви, че Варшава ще продължи да защитава паметта на своите граждани и няма да приеме това, което той описа като възхваляване на личности, отговорни за избиването на полски цивилни. Той изтъкна, че пътят на Украйна към европейска интеграция изисква готовност за изправяне пред трудните глави от нейната история.

„За тези, които не разбират това, не може да има място в ЕС и Полша със сигурност няма да го позволи“, каза Навроцки и отбеляза, че за по-голямата част от поляците Украинската въстаническа армия остава свързвана с престъпленията, извършени срещу полското цивилно население по време на Втората световна война.

Украинският външен министър върна своето отличие.

Спорът ескалира още повече, когато украинският външен министър Андрий Сибига обяви, че ще върне своя Командорски кръст със звезда на Ордена за заслуги към Република Полша, който получи през октомври 2022 г.

Сибига определи решението на полския президент като „стратегическа грешка“, от която ще се възползва само Москва. „Съжаляваме, че емоциите в Варшава надделяха и тласнаха полските политици в посока неоправдани, импулсивни и неуважителни стъпки, насочени не само към президента Зеленски, но преди това към държавата Украйна“, написа Сибига във Facebook.

Той заяви, че през последната година и половина Киев е работил за деполитизиране на историческите спорове и напредък в партньорството по теми като ексхумациите, историческите изследвания и почитането на паметта.

„Тук не става въпрос за медали, а за уважение“, каза Сибига и добави, че Украйна търси отношения, базирани на взаимно уважение, въпреки разногласията по исторически теми. Топ дипломатът на Киев допълни, че в момента по искане на Полша се извършват съвместни дейности по издирване и ексхумация в Гута Пеняцка.

Либералният столичен кмет е на път да спечели президентските избори в Полша.

🇵🇱 Либералният кмет на Варшава Рафал Тшасковски е на път да спечели на косъм изборите за президент в Полша, сочат резултатите от екзитпол. Вотът се възприема като тест за подкрепата на поляците към проевропейския курс на страната срещу национализма в стил Доналд Тръмп.

Екзитпол на агенция Ipsos за телевизиите TVN, TVP и Polsat сочи, че Тшасковски от управляващата центристка коалиция "Гражданска коалиция" печели 50,3% от гласовете, докато неговият съперник, историкът и боксьор Карол Навроцки, подкрепян от националистическата "Право и справедливост" (PiS), получава 49,7%.

Официалните резултати се очакват в понеделник, макар че междинни данни, комбиниращи частични резултати и данни от екзитполове, се очаква да бъдат публикувани през нощта.

Тшасковски, на 53 години, водеше кампания с обещание да подпомогне правителството на премиера Доналд Туск в осъществяването на демократичните реформи, които двамата описват като усилие за връщане на нарушените механизми за баланс между властите след управлението на националистите, загубили властта през 2023 г.

Въпреки че основната власт в Полша е в ръцете на парламента, президентът може да налага вето на законодателството. Именно затова изборите се следят отблизо както от съседна Украйна, така и от Русия, САЩ и целия Европейски съюз.

И двамата кандидати са на едно мнение за нуждата от сериозни инвестиции в отбраната – съгласно настояванията на американския президент Доналд Тръмп към европейските съюзници – както и по въпроса за продължаващата подкрепа за Украйна в борбата срещу руската инвазия, продължаваща четвърта година.

Разногласията обаче проличават по ключовия въпрос за бъдещото членство на Украйна в НАТО. Докато Тшасковски го разглежда като жизненоважно за сигурността на Полша, Навроцки заяви наскоро, че ако бъде избран за президент, няма да ратифицира подобно членство поради рисковете Алиансът да бъде въвлечен във война с Русия.

Изборите поставиха на дневен ред и важни социални теми. Тшасковски заяви, че иска да се облекчи почти пълната забрана на абортите в страната – позиция, на която досегашният националистически президент Анджей Дуда беше твърдо против.

Политическият елит в Кремъл продължава да изолира служителите от „новите“ региони.

Дмитрий Рогозин, бивш директор на държавната корпорация за космически дейности „Роскосмос“ и настоящ сенатор, представляващ окупираната Запорожка област на Украйна.
📸 Снимка: Alexei Konovalov / TASS

🇷🇺🇺🇦 Длъжностни лица от окупираните украински територии срещат трудности в осигуряването на покровителство и сигурни позиции в Руската федерация.

Въпреки незаконното анексиране на четирите украински области – Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие – след т.нар. референдуми от края на септември 2022 г., въпросните служители продължават да са аутсайдери в руския политически живот и са изправени пред ограничени перспективи за кариерното си развитие и затруднения в интеграцията.

Преди пълномащабната инвазия в Украйна, бюрократите от сепаратистките Донецка и Луганска „народни републики“ потърсиха възможности в Русия. Някои от тях, например Денис Пушилин и Леонид Пасечник, използваха връзките си, за да се изкачат в стълбичката на властта в регионите си. Други като Виталий Хоценко успяха да си осигурят губернаторски постове в руските региони като Курганска област, благодарение на подкрепа от страна на Кремъл. Подобни успехи обаче са изключение. Повечето служители от новите територии не разполагат с контактите и ресурсите, необходими за пробив в установения политически елит на Русия.

Кремъл даде приоритет на контрола над интеграцията, назначавайки лоялни фигури като Дмитрий Рогозин и Сергей Кириенко да ръководят анексираните региони, вместо да даде власт на местните лидери. Този подход отгоре надолу остави настрана много служители на ДНР и ЛНР, оставяйки ги зависими от благоволението на Москва. Алексей Воробьов, бивш служител на ДНР, зае позицията на заместник-губернатор на Курска област, но в крайна сметка подаде оставка, тъй като не успя да се адаптира към местната политика.

Икономическите различия усложняват още повече техните перспективи. Заплатите в окупираните територии са значително по-ниски, отколкото в руските региони. В някои случаи разликата стига десет пъти, което кара служителите да търсят по-добре платени позиции другаде. И все пак, без силни покровители или значителен капитал, те нямат шанс да се конкурират. Бивш чиновник от Запорожието отбеляза, че дори второстепенните длъжности изискват връзки или финансови средства за подкупи, които липсват на мнозина.

Някои решиха да се обърнат за подкрепа към управляващата партия "Единна Русия" на президента Путин. Включването в нейните редици предлага път към легитимността, както се вижда от бързия възход на Хоценко. Партийното членство обаче не е достатъчно само по себе си ако не разполагаш с влиятелни поддръжници. Други, като Александър Ходаковски, изразиха своето разочарование от пренебрежението на Москва, подчертавайки разрива между местните лидери и Кремъл.

Войната размести и приоритетите. Военни служители и службите за сигурност сега доминират в новите територии, намалявайки влиянието на гражданската администрация. Междувременно старите региони на Русия остават предпазливи към новодошлите и гледат на тях като на съмнителни и ненадеждни. В резултат на това само шепа длъжностни лица – такива с предишни връзки в руските елити или благосклонността на Кремъл – успяват да пробият. За повечето обаче анексираните региони не се оказват трамплин към влиятелни постове, а задънена улица.

Официални резултати и електорална карта на изборите в Германия.

🇩🇪 Официални резултати и електорална карта на проведените вчера федерални избори в Германия, след които границата между Западна Германия (ФРГ) и Източна Германия (ГДР) от ерата на Студената война отново е ясно видима.

▪️ Воденият от Фридрих Мерц консервативен алианс CDU/CSU спечели общите избори в страната, след като получи около 28 процента от гласовете или 208 места в Бундестага, според временните резултати.

▪️ Мерц, който ще трябва да сформира по-голяма коалиция, за да управлява, заяви, че преговорите може да отнемат до два месеца, а основният му приоритет е правителство, което „е способно да действа възможно най-бързо, с добро парламентарно мнозинство“.

▪️ Лидерът на опозицията изключи съюз с втората политическа сила „Алтернатива за Германия“ (AfD), като подчерта, че те имат „фундаментално различни възгледи“ относно външната политика и политиката на сигурност.

▪️ Свободната демократична партия (FDP) и Съюзът Сара Вагенкнехт (BSW) не успяха да достигнат 5-процентния праг, необходим за влизане в Бундестага, което означава, че по-големите партии ще получат повече места в парламента, а CDU/CSU и Германската социалдемократическа партия (SPD) на Олаф Шолц могат да сформират съюз.

▪️ AfD е най-силната политическа сила в източна Германия, докато левицата спечели Берлин, а центристките партии спечелиха юга, запада и севера.

Съветникът по сигурността на партията на Марин Льо Пен е предполагаем руски агент

Тамара Волохова получи френско гражданство през 2020 г.
📸 Снимка: The Telegraph

🇫🇷⚔️🇷🇺 Националната обиколка на Марин льо Пен е обект на жестоки критики заради бивш модел и предполагаем руски „агент на влияние“, който сега е съветник на партията, на фона на опитите на крайнодесният лидер да сформира следващото правителство на Франция.

34-годишната Тамара Волохова създава особено неудобство на крайно дясната партия, зарекла се да забрани на имигрантите с двойно гражданство правото да заемат ключови работни места, ако дойде на власт.

По време на телевизионен дебат на живо във вторник, преди началото на парламентарните избори този уикенд, Джордан Бардела, кандидатът за министър-председател на Националния съюз, заяви

„Бихте ли поставили френски руснак да управлява атомна електроцентрала? Не смятате ли, че това е предмет на национален интерес?“

Габриел Атал, действащият министър-председател на Франция, отговори, като назова г-жа Волохова, московски модел, станал съветник по сигурността в Европейския парламент и бивш личен асистент на г-жа Льо Пен.

Г-жа Волохова стана френски гражданин през 2020 г. въпреки изтекъл доклад от DGSI, вътрешното разузнаване на Франция, който я идентифицира като заподозрян „агент на влияние“, работещ за руския президент Владимир Путин.

Г-н Атал каза на г-н Бардела: „Оказва се, че тя е с двойно френско-руско гражданство и присъства на срещи при закрити врата с поверителна информация за войната в Украйна.“

Г-н Бардела отговори: „Тук не говорим за атомна електроцентрала.“

Френският крайнодесен лидер Марин Льо Пен се ръкува с руския президент Владимир Путин по време на двустранна среща в Кремъл, Москва на 24 март 2017 г.
📸 Снимка: Mikhail Klimentyev/Kremlin Pool Photo via AP

По-рано през 2024 г. г-жа Льо Пен публикува предложение за закон, който ще попречи на лицата с двойно гражданство да заемат широк спектър от длъжности в държавните институции, компании и обществени мисии.

Такива законопроекти сега могат да бъдат закрепени, ако Националният съюз - който води според проучванията на общественото мнение - завърши с абсолютно мнозинство в Националното събрание на Париж след парламентарните избори.

Жералд Дарманен, френският вътрешен министър, каза в сряда, че предложената от Националния съюз политика е дискриминационна и ще „раздели нацията“.

Той каза: „Не ми харесва този начин на филтриране на французите“, както и, че ще дискредитира „три милиона френски американци, френски алжирци, френски португалци, френски мароканци“.

Г-жа Льо Пен, която посети лично Путин в Москва през 2017 г., отдавна е критикувана за подкрепата си за Русия. Нейната партия получи заем от 6 милиона евро от руска компания през 2014 г., който впоследствие беше върнат.

В отговор през 2022 г. на твърденията, че Националният съюз е тясно свързан с властта в Кремъл, Марин Льо Пен заяви: „Нямам приятелство с Владимир Путин, когото срещнах веднъж в живота си. Дори нямам финансови връзки с него.“