Либералният столичен кмет е на път да спечели президентските избори в Полша.

🇵🇱 Либералният кмет на Варшава Рафал Тшасковски е на път да спечели на косъм изборите за президент в Полша, сочат резултатите от екзитпол. Вотът се възприема като тест за подкрепата на поляците към проевропейския курс на страната срещу национализма в стил Доналд Тръмп.

Екзитпол на агенция Ipsos за телевизиите TVN, TVP и Polsat сочи, че Тшасковски от управляващата центристка коалиция "Гражданска коалиция" печели 50,3% от гласовете, докато неговият съперник, историкът и боксьор Карол Навроцки, подкрепян от националистическата "Право и справедливост" (PiS), получава 49,7%.

Официалните резултати се очакват в понеделник, макар че междинни данни, комбиниращи частични резултати и данни от екзитполове, се очаква да бъдат публикувани през нощта.

Тшасковски, на 53 години, водеше кампания с обещание да подпомогне правителството на премиера Доналд Туск в осъществяването на демократичните реформи, които двамата описват като усилие за връщане на нарушените механизми за баланс между властите след управлението на националистите, загубили властта през 2023 г.

Въпреки че основната власт в Полша е в ръцете на парламента, президентът може да налага вето на законодателството. Именно затова изборите се следят отблизо както от съседна Украйна, така и от Русия, САЩ и целия Европейски съюз.

И двамата кандидати са на едно мнение за нуждата от сериозни инвестиции в отбраната – съгласно настояванията на американския президент Доналд Тръмп към европейските съюзници – както и по въпроса за продължаващата подкрепа за Украйна в борбата срещу руската инвазия, продължаваща четвърта година.

Разногласията обаче проличават по ключовия въпрос за бъдещото членство на Украйна в НАТО. Докато Тшасковски го разглежда като жизненоважно за сигурността на Полша, Навроцки заяви наскоро, че ако бъде избран за президент, няма да ратифицира подобно членство поради рисковете Алиансът да бъде въвлечен във война с Русия.

Изборите поставиха на дневен ред и важни социални теми. Тшасковски заяви, че иска да се облекчи почти пълната забрана на абортите в страната – позиция, на която досегашният националистически президент Анджей Дуда беше твърдо против.

Политическият елит в Кремъл продължава да изолира служителите от „новите“ региони.

Дмитрий Рогозин, бивш директор на държавната корпорация за космически дейности „Роскосмос“ и настоящ сенатор, представляващ окупираната Запорожка област на Украйна.
📸 Снимка: Alexei Konovalov / TASS

🇷🇺🇺🇦 Длъжностни лица от окупираните украински територии срещат трудности в осигуряването на покровителство и сигурни позиции в Руската федерация.

Въпреки незаконното анексиране на четирите украински области – Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие – след т.нар. референдуми от края на септември 2022 г., въпросните служители продължават да са аутсайдери в руския политически живот и са изправени пред ограничени перспективи за кариерното си развитие и затруднения в интеграцията.

Преди пълномащабната инвазия в Украйна, бюрократите от сепаратистките Донецка и Луганска „народни републики“ потърсиха възможности в Русия. Някои от тях, например Денис Пушилин и Леонид Пасечник, използваха връзките си, за да се изкачат в стълбичката на властта в регионите си. Други като Виталий Хоценко успяха да си осигурят губернаторски постове в руските региони като Курганска област, благодарение на подкрепа от страна на Кремъл. Подобни успехи обаче са изключение. Повечето служители от новите територии не разполагат с контактите и ресурсите, необходими за пробив в установения политически елит на Русия.

Кремъл даде приоритет на контрола над интеграцията, назначавайки лоялни фигури като Дмитрий Рогозин и Сергей Кириенко да ръководят анексираните региони, вместо да даде власт на местните лидери. Този подход отгоре надолу остави настрана много служители на ДНР и ЛНР, оставяйки ги зависими от благоволението на Москва. Алексей Воробьов, бивш служител на ДНР, зае позицията на заместник-губернатор на Курска област, но в крайна сметка подаде оставка, тъй като не успя да се адаптира към местната политика.

Икономическите различия усложняват още повече техните перспективи. Заплатите в окупираните територии са значително по-ниски, отколкото в руските региони. В някои случаи разликата стига десет пъти, което кара служителите да търсят по-добре платени позиции другаде. И все пак, без силни покровители или значителен капитал, те нямат шанс да се конкурират. Бивш чиновник от Запорожието отбеляза, че дори второстепенните длъжности изискват връзки или финансови средства за подкупи, които липсват на мнозина.

Някои решиха да се обърнат за подкрепа към управляващата партия "Единна Русия" на президента Путин. Включването в нейните редици предлага път към легитимността, както се вижда от бързия възход на Хоценко. Партийното членство обаче не е достатъчно само по себе си ако не разполагаш с влиятелни поддръжници. Други, като Александър Ходаковски, изразиха своето разочарование от пренебрежението на Москва, подчертавайки разрива между местните лидери и Кремъл.

Войната размести и приоритетите. Военни служители и службите за сигурност сега доминират в новите територии, намалявайки влиянието на гражданската администрация. Междувременно старите региони на Русия остават предпазливи към новодошлите и гледат на тях като на съмнителни и ненадеждни. В резултат на това само шепа длъжностни лица – такива с предишни връзки в руските елити или благосклонността на Кремъл – успяват да пробият. За повечето обаче анексираните региони не се оказват трамплин към влиятелни постове, а задънена улица.

Официални резултати и електорална карта на изборите в Германия.

🇩🇪 Официални резултати и електорална карта на проведените вчера федерални избори в Германия, след които границата между Западна Германия (ФРГ) и Източна Германия (ГДР) от ерата на Студената война отново е ясно видима.

▪️ Воденият от Фридрих Мерц консервативен алианс CDU/CSU спечели общите избори в страната, след като получи около 28 процента от гласовете или 208 места в Бундестага, според временните резултати.

▪️ Мерц, който ще трябва да сформира по-голяма коалиция, за да управлява, заяви, че преговорите може да отнемат до два месеца, а основният му приоритет е правителство, което „е способно да действа възможно най-бързо, с добро парламентарно мнозинство“.

▪️ Лидерът на опозицията изключи съюз с втората политическа сила „Алтернатива за Германия“ (AfD), като подчерта, че те имат „фундаментално различни възгледи“ относно външната политика и политиката на сигурност.

▪️ Свободната демократична партия (FDP) и Съюзът Сара Вагенкнехт (BSW) не успяха да достигнат 5-процентния праг, необходим за влизане в Бундестага, което означава, че по-големите партии ще получат повече места в парламента, а CDU/CSU и Германската социалдемократическа партия (SPD) на Олаф Шолц могат да сформират съюз.

▪️ AfD е най-силната политическа сила в източна Германия, докато левицата спечели Берлин, а центристките партии спечелиха юга, запада и севера.

Съветникът по сигурността на партията на Марин Льо Пен е предполагаем руски агент

Тамара Волохова получи френско гражданство през 2020 г.
📸 Снимка: The Telegraph

🇫🇷⚔️🇷🇺 Националната обиколка на Марин льо Пен е обект на жестоки критики заради бивш модел и предполагаем руски „агент на влияние“, който сега е съветник на партията, на фона на опитите на крайнодесният лидер да сформира следващото правителство на Франция.

34-годишната Тамара Волохова създава особено неудобство на крайно дясната партия, зарекла се да забрани на имигрантите с двойно гражданство правото да заемат ключови работни места, ако дойде на власт.

По време на телевизионен дебат на живо във вторник, преди началото на парламентарните избори този уикенд, Джордан Бардела, кандидатът за министър-председател на Националния съюз, заяви

„Бихте ли поставили френски руснак да управлява атомна електроцентрала? Не смятате ли, че това е предмет на национален интерес?“

Габриел Атал, действащият министър-председател на Франция, отговори, като назова г-жа Волохова, московски модел, станал съветник по сигурността в Европейския парламент и бивш личен асистент на г-жа Льо Пен.

Г-жа Волохова стана френски гражданин през 2020 г. въпреки изтекъл доклад от DGSI, вътрешното разузнаване на Франция, който я идентифицира като заподозрян „агент на влияние“, работещ за руския президент Владимир Путин.

Г-н Атал каза на г-н Бардела: „Оказва се, че тя е с двойно френско-руско гражданство и присъства на срещи при закрити врата с поверителна информация за войната в Украйна.“

Г-н Бардела отговори: „Тук не говорим за атомна електроцентрала.“

Френският крайнодесен лидер Марин Льо Пен се ръкува с руския президент Владимир Путин по време на двустранна среща в Кремъл, Москва на 24 март 2017 г.
📸 Снимка: Mikhail Klimentyev/Kremlin Pool Photo via AP

По-рано през 2024 г. г-жа Льо Пен публикува предложение за закон, който ще попречи на лицата с двойно гражданство да заемат широк спектър от длъжности в държавните институции, компании и обществени мисии.

Такива законопроекти сега могат да бъдат закрепени, ако Националният съюз - който води според проучванията на общественото мнение - завърши с абсолютно мнозинство в Националното събрание на Париж след парламентарните избори.

Жералд Дарманен, френският вътрешен министър, каза в сряда, че предложената от Националния съюз политика е дискриминационна и ще „раздели нацията“.

Той каза: „Не ми харесва този начин на филтриране на французите“, както и, че ще дискредитира „три милиона френски американци, френски алжирци, френски португалци, френски мароканци“.

Г-жа Льо Пен, която посети лично Путин в Москва през 2017 г., отдавна е критикувана за подкрепата си за Русия. Нейната партия получи заем от 6 милиона евро от руска компания през 2014 г., който впоследствие беше върнат.

В отговор през 2022 г. на твърденията, че Националният съюз е тясно свързан с властта в Кремъл, Марин Льо Пен заяви: „Нямам приятелство с Владимир Путин, когото срещнах веднъж в живота си. Дори нямам финансови връзки с него.“