🇺🇸🇫🇷🇺🇳 Постоянната мисия на Франция към ООН в Женева публично разкритикува САЩ, след като те се оказаха сред 10-те гласа „против“ при преизбирането на върховния комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк.
„Някога САЩ бяха пътеводна светлина за правата на човека. Вече не“, написа мисията в X, изброявайки компанията, в която е попаднала свръхсилата: „Днес стои редом със Северна Корея, Никарагуа, Мали и Русия, изолирана. И светът вече не я слуша.“ Публикацията завършва с хаштаг #AmericaAlone – необичайно остра по тона си реплика на близък съюзник, отправена не зад затворени врати, а от официалния акаунт на мисията.
Поводът е гласуване от предната вечер. На 24 юли Общото събрание на ООН потвърди Тюрк за втори 4-годишен мандат начело на Службата на върховния комисар по правата на човека (OHCHR) със 144 гласа „за“, 10 „против“ и 13 „въздържали се“. Около три четвърти от всичките 193 държави членки подкрепиха австрийския юрист, а блокът на несъгласните се сви до 5% от състава. Кандидатурата за нов мандат до 2030 г. беше издигната от генералния секретар Антониу Гутериш; първият мандат на Тюрк, дългогодишен служител на ООН с назначения в Женева и на терен, включително в Косово, изтича на 11 октомври.
Гласуването е в Общото събрание, където правото на вето на петимата постоянни членове на Съвета за сигурност, включително това на САЩ, не важи, така че американският глас така или иначе не можеше да спре преизбирането. Постът е най-високият глас на ООН по правата на човека: Службата документира нарушения по света и назовава правителства поименно, което обяснява защо мнозина от гласувалите „против“ са точно сред наблюдаваните от нея.
Пълният състав на „против“ е по-широк от четирите имена, които Париж подбра. Освен САЩ, Русия, КНДР, Никарагуа и Мали, срещу Тюрк гласуваха още Израел, Аржентина, Нигер, Буркина Фасо и Тринидад и Тобаго. Франция подреди в изречението си най-тежко натоварените с репутация на пария, а подмина, че сред несъгласните е и самият Израел, близък американски съюзник, и две държави от Западна Африка Сахел. Реториката на #AmericaAlone е толкова дипломатическо оръжие, колкото и констатация: изолацията е математически безспорна, но подборът на компанията е реторичен ход. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност и традиционен защитник на многостранния ред, а мисията ѝ в Женева стои в самото седалище на Съвета по правата на човека. Рядко съюзник от такъв ранг осмива публично друг по име.
Самият блок на „против“ е разнороден по мотиви. Мали, Нигер и Буркина Фасо, трите военни хунти от Алианса на сахелските държави, скъсаха със западните си партньори, изгониха френските войски и се обърнаха към Москва; Буркина Фасо вече обяви, че ще затвори офиса на OHCHR на своя територия до половин година. Русия и Северна Корея отхвърлят самата рамка за правата на човека. За САЩ и Израел мотивът е друг и по-конкретен: какво Тюрк е казал за Газа. Единственото общо между десетте е гласът, не каузата.
Американската мисия поднесе резултата не като поражение, а като победа. „Системата на ООН за правата на човека от десетилетия губи доверие. Волкер Тюрк я доведе до смъртен одър. Днешният вот я довърши“, написа мисията, цитирайки своя посланик по реформата на ООН. Уверението обаче се сблъсква със самото число, върху което стъпва: гласуване, при което 144 страни потвърждават комисаря и едва 10 го отхвърлят, трудно се представя за негов край. Заместник-посланикът Джеф Бартос вложи възражението в процедурен ключ, като обвини, че кандидатурата е „вкарана тихомълком в дневния ред в последната минута, за да заобиколи същинско разглеждане“, и предупреди, че „ако това събрание толерира процедурни своеволия, задкулисни сделки и злоупотреба с постове на ООН, ще има последствия“.
Процедурният довод не е изцяло без основание. Мандатът на Гутериш като генерален секретар изтича в края на годината, а преназначаване на върховния комисар за 4 години напред обвързва избора на неговия приемник, довод, който противниците на удължаването изтъкваха и преди вота. Русия дори предложи компромис, мандат само до края на 2026 г., който Общото събрание отхвърли. Отделно организацията UN Watch поиска оставката на Тюрк по-рано тази година след собствено разследване, така че критиката към Службата не идва единствено от правителства с интерес да я отслабят.
Съпротивата обаче не е процедурна по същество. Тюрк си спечели враговете си с две линии на публична критика: към войната на Русия срещу Украйна и към поведението на Израел в Газа. По данни на Reuters трима дипломати описват как именно противопоставянето на Израел и САЩ превърнаха очаквано консенсусно преназначаване в оспорван вот. Израел описа преизбирането като „морален провал“. Руският заместник-постоянен представител Дмитрий Чумаков упрекна комисаря и Службата му в „политическа пристрастност“ и в обслужване на „западни геополитически интереси под предлог за защита на правата на човека“ – обвинение, огледално на американското, но отправено от противоположния лагер. Европейският съюз, чрез Ирландия, заяви обратното: „безрезервна подкрепа“ за Тюрк. Когато едната страна говори за „морален провал“, а другата за „безрезервна подкрепа“, става ясно, че спорът не е за реда на дневния ред, а за това какво комисарят е казал за Газа и за Украйна. Преизбирането осигурява на Тюрк 4 години начело на Службата, а с това и продължаване на нейните доклади за Газа и за Украйна, тоест точно изхода, който Вашингтон и Йерусалим искаха да предотвратят.
Гласът „против“ от САЩ се разчита идва на фона на две години последователно отдръпване от институциите по правата на човека. През февруари 2025 г. президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед за оттегляне на САЩ от Съвета на ООН по правата на човека и за спиране на финансирането за агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA). Това не е първото американско излизане от Съвета: Вашингтон го напусна и през 2018 г. при първия мандат на Тръмп, върна се при Джо Байдън през 2021 г. и излезе отново през 2025 г. Тази люлка сама по себе си подкопава ролята на САЩ като устойчив глас по правата на човека. Дни по-късно, на годишнината от руското нахлуване, Вашингтон гласува заедно с Русия, Северна Корея и още 15 държави срещу резолюция на Общото събрание, осъждаща руската агресия в Украйна – първият път, в който САЩ застанаха срещу собствените си европейски съюзници по този въпрос. В началото на 2026 г. администрацията обяви и напускане на 61 международни организации, 31 от които в системата на ООН. Съкращаването на вноските изостри финансовата криза на организацията дотам, че през януари Гутериш предупреди за риск от „неизбежен финансов колапс“. Вотът за Тюрк не е изолиран епизод, а поредната точка в тази линия.
