Техеран екзекутира 56 души по дела за национална сигурност от март насам

🇮🇷⚖️🕯️ Иран е екзекутирал най-малко 56 души по обвинения, свързани с националната сигурност, за под 5 месеца, а над 100 други са изложени на същия риск по сходни дела. Числата обяви върховният комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк, който определи смъртното наказание в страната като средство да всява страх сред населението и да смазва несъгласието. 27 от изпълнените присъди са по дела, свързани с протестите от януари, а отброяването започва от 19 март, когато Техеран обяви първите екзекуции на участници в тях.

„Разтревожен съм от скокът на екзекуциите и смъртните присъди в Иран от март насам и, че смъртното наказание продължава да се използва, за да всява страх сред населението и да потиска несъгласието“, гласи изявлението. Тюрк определи трайното отсъствие на гаранции за справедлив процес като дълбоко тревожна и посочи, че признания са получавани с изтезания и други видове малтретиране. Някои наказания са изпълнени публично, някои само седмици след ареста. Според съобщенията, 12 подсъдими са получили смъртна присъда след едно-единствено закрито заседание, продължило три часа.

Заседанието е по делото за площад „Аликхани“ в Исфахан, по което революционен съд осъди 12 души, които бяха задържани при безредици в града през януари. През юли специални докладчици на ООН поискаха тези присъди да бъдат отменени, защото осъждането на 12 души на смърт в едно заседание, при закрити врата и без яснота за индивидуалната отговорност на всеки от тях, нарушава установените стандарти за справедлив процес. Обвиненията стъпват до голяма степен върху признания, излъчени в ефира на държавна телевизия; съдебните актове не са оповестени, а по време на следствието задържаните са държани в условия, описани от експертите на ООН като произволни арести и принудително отвличане. Между задържането през януари и изпълнението на присъдите по това дело минаха шест месеца.

Искането не беше отразено. На 19 юли в Исфахан бяха обесени Ерфан Есфандиари и Голмохамад Мохамади, а на 28 юли, на разсъмване, Аболфазл Сепахи и Амирхосейн Сафари бяха екзекутирани публично на самия площад „Аликхани“. Това бяха първите публични обесвания в страната за 2026 г. Присъстващи граждани се опитаха да протестират и бяха разпръснати от органите на реда. 8 от 12-те остават в затвора „Дастгерд“ с влезли в сила смъртни присъди, а близките се събират пред стените му при всяко прехвърляне в единична килия. На 1 август в затвора в Шахруд беше обесен 20-годишният Арвин Хейрхах, осъден за „мохаребе“ или война срещу Бога. Задържан през януари, той беше преместен в изолация три дни по-рано; семейството му чака пред затвора през последната нощ, а по думите на организацията „Хенгав“ той им е казал: „Не ги оставяйте да ме забравят. Изправихме се за освобождението на родината си.“

Отброяването на Тюрк започва на 19 март, деня преди иранската нова година, когато в Ком бяха обесени Салех Мохамади, Саид Давуди и Мехди Гасеми, осъдени за убийство на двама полицаи при демонстрациите и за действия в полза на САЩ и Израел. Съдебната агенция „Мизан“ съобщи, че наказанието е изпълнено в присъствието на група хора. Това бяха първите официално обявени екзекуции, свързани с уличната вълна.

Самата вълна тръгна на 28 декември 2025 г. от поскъпването на живота, инфлацията и недостига на стоки и за седмици прерасна в общонационални демонстрации за сваляне на режима на Ислямската република. Потушаването им ескалира на 8-9 януари. Висшият съвет за национална сигурност призна 3117 загинали и посочи като причин терористични актове, организирани от САЩ и Израел. Май Сато, специален докладчик на ООН за Иран говори за поне 5000 загинали и допуска по медицински източници многократно по-висока стойност. Amnesty International определя януари 2026 г. като най-смъртоносния период на репресии в Иран за десетилетията, откакто води изследванията си, и посочва, че продължителното изключване на интернета е оставило мащаба на убийствата без независимо преброяване.

Между потушаването на протестите от януари и първата бесилка на 19 март дойде войната. На 28 февруари Израел и САЩ предприеха съвместна въздушна кампания, още в първите часове от която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей, а на 8 март Съветът на експертите избра неговия син Моджтаба за наследник на поста. Новият върховен лидер няма публична поява оттогава насам. Арестите и смъртните присъди се умножиха успоредно по двете линии: заради конфликта и заради демонстрациите.

Числата на Тюрк са само политическият пласт от много по-голяма крива. По преброяване на организацията Iran Human Rights през първото полугодие на 2026 г. в страната са екзекутирани поне 370 души, от които 101 само през юни; 55 от случаите са по обвинения за национална сигурност, а 18 са на участници в протестите. Сред екзекутираните има поне 9 жени, а организацията извършва проверка по непотвърдени съобщения за 400 нови изпълнени наказания, т.е. е възможно истинската стойност да е повече от двойна. Мнозинството от обесванията остават по наркоделата, за които Тюрк посочва, че продължават с тревожни темпове. През 2025 г. Amnesty International преброи поне 2159 екзекуции в Иран, повече от двойно на предходната година и най-високата стойност за страната от 1981 г. насам. Китай остава извън тази съпоставка, защото не публикува данни за собствените си присъди.

Моделът, който тези числа очертават, не е низ от отделни съдебни грешки. Апаратът, който ги произвежда, не е бил построен през януари: наркоделата го поддържат зареден с хиляди дела годишно и десетилетия наред, така че когато властта реши да го насочи навътре, тя не създава нов механизъм, а пренасочва вече работещ такъв. Разликата от началото на годината е предназначението и показността. Смъртните присъди се произнасят на групи, в закрити зали и въз основа на признания в телевизионен ефир, а се изпълняват публично, на площада, където е станало деянието, и в срок, който не оставя място за защита.

Иран смята произнасянията за обичайно правосъдие: подсъдимите са осъдени за убийства на полицаи и за действия в полза на чужди държави, а наказанието е предвидено в закона и се прилага от съд. Присъдите в едно заседание, затворената зала и срокът обаче не са белези на нормално правосъдие. „Хенгав“ определи убийствата от януари като престъпления срещу човечеството, защото силите за сигурност са действали по планирана и широкообхватна схема; същата подредба личи в онова, което последва в съдебните зали. Шест месеца по-късно няма международен механизъм за разследване, а преговорите между САЩ и Иран, довели до меморандума от средата на юни, разпаднал се в началото на юли, не включваха нито дума за правата на човека, въпреки многобройните заявки на Тръмп в началото на годината и обещанието към протестиращите в Иран, че „помощта е на път“.

ООН преизбра Тюрк 144–10; Франция обяви САЩ за изолирани

🇺🇸🇫🇷🇺🇳 Постоянната мисия на Франция към ООН в Женева публично разкритикува САЩ, след като те се оказаха сред 10-те гласа „против“ при преизбирането на върховния комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк.

„Някога САЩ бяха пътеводна светлина за правата на човека. Вече не“, написа мисията в X, изброявайки компанията, в която е попаднала свръхсилата: „Днес стои редом със Северна Корея, Никарагуа, Мали и Русия, изолирана. И светът вече не я слуша.“ Публикацията завършва с хаштаг #AmericaAlone – необичайно остра по тона си реплика на близък съюзник, отправена не зад затворени врати, а от официалния акаунт на мисията.

Поводът е гласуване от предната вечер. На 24 юли Общото събрание на ООН потвърди Тюрк за втори 4-годишен мандат начело на Службата на върховния комисар по правата на човека (OHCHR) със 144 гласа „за“, 10 „против“ и 13 „въздържали се“. Около три четвърти от всичките 193 държави членки подкрепиха австрийския юрист, а блокът на несъгласните се сви до 5% от състава. Кандидатурата за нов мандат до 2030 г. беше издигната от генералния секретар Антониу Гутериш; първият мандат на Тюрк, дългогодишен служител на ООН с назначения в Женева и на терен, включително в Косово, изтича на 11 октомври.

Гласуването е в Общото събрание, където правото на вето на петимата постоянни членове на Съвета за сигурност, включително това на САЩ, не важи, така че американският глас така или иначе не можеше да спре преизбирането. Постът е най-високият глас на ООН по правата на човека: Службата документира нарушения по света и назовава правителства поименно, което обяснява защо мнозина от гласувалите „против“ са точно сред наблюдаваните от нея.

Пълният състав на „против“ е по-широк от четирите имена, които Париж подбра. Освен САЩ, Русия, КНДР, Никарагуа и Мали, срещу Тюрк гласуваха още Израел, Аржентина, Нигер, Буркина Фасо и Тринидад и Тобаго. Франция подреди в изречението си най-тежко натоварените с репутация на пария, а подмина, че сред несъгласните е и самият Израел, близък американски съюзник, и две държави от Западна Африка Сахел. Реториката на #AmericaAlone е толкова дипломатическо оръжие, колкото и констатация: изолацията е математически безспорна, но подборът на компанията е реторичен ход. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност и традиционен защитник на многостранния ред, а мисията ѝ в Женева стои в самото седалище на Съвета по правата на човека. Рядко съюзник от такъв ранг осмива публично друг по име.

Самият блок на „против“ е разнороден по мотиви. Мали, Нигер и Буркина Фасо, трите военни хунти от Алианса на сахелските държави, скъсаха със западните си партньори, изгониха френските войски и се обърнаха към Москва; Буркина Фасо вече обяви, че ще затвори офиса на OHCHR на своя територия до половин година. Русия и Северна Корея отхвърлят самата рамка за правата на човека. За САЩ и Израел мотивът е друг и по-конкретен: какво Тюрк е казал за Газа. Единственото общо между десетте е гласът, не каузата.

Американската мисия поднесе резултата не като поражение, а като победа. „Системата на ООН за правата на човека от десетилетия губи доверие. Волкер Тюрк я доведе до смъртен одър. Днешният вот я довърши“, написа мисията, цитирайки своя посланик по реформата на ООН. Уверението обаче се сблъсква със самото число, върху което стъпва: гласуване, при което 144 страни потвърждават комисаря и едва 10 го отхвърлят, трудно се представя за негов край. Заместник-посланикът Джеф Бартос вложи възражението в процедурен ключ, като обвини, че кандидатурата е „вкарана тихомълком в дневния ред в последната минута, за да заобиколи същинско разглеждане“, и предупреди, че „ако това събрание толерира процедурни своеволия, задкулисни сделки и злоупотреба с постове на ООН, ще има последствия“.

Процедурният довод не е изцяло без основание. Мандатът на Гутериш като генерален секретар изтича в края на годината, а преназначаване на върховния комисар за 4 години напред обвързва избора на неговия приемник, довод, който противниците на удължаването изтъкваха и преди вота. Русия дори предложи компромис, мандат само до края на 2026 г., който Общото събрание отхвърли. Отделно организацията UN Watch поиска оставката на Тюрк по-рано тази година след собствено разследване, така че критиката към Службата не идва единствено от правителства с интерес да я отслабят.

Съпротивата обаче не е процедурна по същество. Тюрк си спечели враговете си с две линии на публична критика: към войната на Русия срещу Украйна и към поведението на Израел в Газа. По данни на Reuters трима дипломати описват как именно противопоставянето на Израел и САЩ превърнаха очаквано консенсусно преназначаване в оспорван вот. Израел описа преизбирането като „морален провал“. Руският заместник-постоянен представител Дмитрий Чумаков упрекна комисаря и Службата му в „политическа пристрастност“ и в обслужване на „западни геополитически интереси под предлог за защита на правата на човека“ – обвинение, огледално на американското, но отправено от противоположния лагер. Европейският съюз, чрез Ирландия, заяви обратното: „безрезервна подкрепа“ за Тюрк. Когато едната страна говори за „морален провал“, а другата за „безрезервна подкрепа“, става ясно, че спорът не е за реда на дневния ред, а за това какво комисарят е казал за Газа и за Украйна. Преизбирането осигурява на Тюрк 4 години начело на Службата, а с това и продължаване на нейните доклади за Газа и за Украйна, тоест точно изхода, който Вашингтон и Йерусалим искаха да предотвратят.

Гласът „против“ от САЩ се разчита идва на фона на две години последователно отдръпване от институциите по правата на човека. През февруари 2025 г. президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед за оттегляне на САЩ от Съвета на ООН по правата на човека и за спиране на финансирането за агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA). Това не е първото американско излизане от Съвета: Вашингтон го напусна и през 2018 г. при първия мандат на Тръмп, върна се при Джо Байдън през 2021 г. и излезе отново през 2025 г. Тази люлка сама по себе си подкопава ролята на САЩ като устойчив глас по правата на човека. Дни по-късно, на годишнината от руското нахлуване, Вашингтон гласува заедно с Русия, Северна Корея и още 15 държави срещу резолюция на Общото събрание, осъждаща руската агресия в Украйна – първият път, в който САЩ застанаха срещу собствените си европейски съюзници по този въпрос. В началото на 2026 г. администрацията обяви и напускане на 61 международни организации, 31 от които в системата на ООН. Съкращаването на вноските изостри финансовата криза на организацията дотам, че през януари Гутериш предупреди за риск от „неизбежен финансов колапс“. Вотът за Тюрк не е изолиран епизод, а поредната точка в тази линия.