Коалицията на желаещите откри парада в Париж – послание към Москва и Вашингтон.

🇫🇷🇺🇦🇪🇺 Около 500 военнослужещи от „Коалиция на желаещите“ в подкрепа на Украйна откриха парада по парижкия булевард „Шанз-Елизе“ във вторник, 14 юли. За първи път от близо две десетилетия към него се включиха британски войници, а 25-членната украинска група получи най-силните овации от зрителите във френската столица.

Президентът Еманюел Макрон, за когото това беше последен национален празник преди края на мандата му през 2027 г., прие парада от открит автомобил под гигантския трикольор, спуснат от Триумфалната арка. На официалната трибуна до него бяха около 30 държавни и правителствени ръководители, включително германският канцлер Фридрих Мерц, британският премиер Кийр Стармър и украинският президент Володимир Зеленски, който беше посрещнат с бурни аплодисменти и се прегърна с Макрон в края на церемонията.

Демонстрацията беше замислена като политическо послание – сигнал едновременно към Москва и Вашингтон, че Европа е единна и започва сама да поема тежестта на отбраната си. Традицията беше умишлено променена: вместо обичайната покана към една чужда държава, по паважа маршируваха части от цялата коалиция. Прелитането обедини самолети от 11 страни, а над авенюто преминаха и два френски изтребителя Mirage 2000B с украински втори пилоти, обучавани във Франция.

„Изпитвам гордост, че сме тук и маршируваме редом с тях“, заяви 21-годишният британски ефрейтор Патрик Рисо. Според Военното губернаторство на Париж тазгодишният парад събра рекордните 7600 маршируващи – значителен ръст спрямо 5810 през 2025 г. Иронично е, че церемонията, вдъхновила Доналд Тръмп за собствен парад във Вашингтон година по-рано, сега служи като отговор към него – при това на фона на „червен код“ за горещини и горски пожари, наложили отмяната на традиционните фойерверки.

Същинската работа обаче беше свършена ден по-рано. В понеделник в Дома на инвалидите се проведе 16-ата среща на „Коалицията на желаещите“ – формат, иницииран от Франция и Великобритания след началото на руската инвазия през 2022 г., който днес обединява 37 държави. Съпредседателствана от Макрон, Стармър и Мерц, срещата надгради Парижката декларация и форума на Г-7 в Евиан. Акцентът беше поставен върху изграждането на многонационални сили за Украйна след евентуално примирие и най-вече върху въздушната отбрана – критичният приоритет за Киев.

Успоредно с това Париж и Киев подписаха двустранна пътна карта. Украйна поръча 16 изтребителя Rafale (с оперативна готовност едва 2028–2029 г.), нови батареи за противовъздушна отбрана SAMP/T и лицензи за производство на прехващачите Aster, крилатите ракети SCALP и управляемите авиобомби AASM. Зеленски поиска зимен пакет от 300 прехващача за Patriot, тъй като складовете на Киев за тези боеприпаси са на практика изчерпани. По данни на Изследователската служба на Конгреса на САЩ Украйна разполага със 17 системи Patriot, но недостигът е в самите ракети. Оттук и залогът върху френско-италианската система SAMP/T, чиито прехващачи Aster се оценяват като съпоставими с най-новите варианти на Patriot.

Тук се отваря пропастта между блясъка на булеварда и реалността на фронта. Парадът постигна целта си като сигнал, но ефектът му е предимно символен. Истинските способности зависят от решенията в Дома на инвалидите, които обаче пристигат със закъснение: изтребителите Rafale влизат в строй след 2028 г., а лицензите за Aster и проектът Freyja са за средносрочен хоризонт. Междувременно нуждата остава спешна – руските удари срещу Киев се засилват, а нито изтребителите след 2028 г., нито нови пускови установки са решение на проблема с липсата на ракети за идната зима.

Въпреки това срещата не беше просто театър. Поръчките, коалициите и „зелената светлина“ от Тръмп за производство на компоненти за Patriot полагат институционална основа за европейска стратегическа автономия, която доскоро звучеше немислимо. Това не решава спешните нужди на Киев, но бележи началото на опит Европа да намали зависимостта си от американските доставки, често обвързвани с променливи политически настроения във Вашингтон.

„Колкото повече средства има Украйна да сваля руски балистични ракети, толкова по-голям е шансът Путин да седне на масата за преговори, защото последният му коз в тази война ще бъде неутрализиран“, заяви Зеленски. Кремъл определи участващите държави като „враждебни“.

Дали „стратегическото пробуждане“, за което говори Макрон, ще се материализира, ще покажат не речите, а конкретните доставки идната зима. Ако обещаните прехващачи пристигнат навреме, а производството на Aster тръгне по график, тезата за промяна в европейската отбранителна тежест ще се затвърди. В противен случай, денят на Бастилията ще остане това, което видяхме от трибуната – внушителен образ, чиято същност тепърва трябва да догони обещанието.

„Мирът е нашата цел“, заяви Макрон в навечерието, но добави: „готови сме да се борим, за да защитим ценностите си – дори с цената на кръв, ако се наложи.“ Кръвта, за съжаление, продължава да се лее на изток от Париж.