Иран задържа двама френски дипломати, единият малтретиран; Париж ги изтегля

🇫🇷⚡️🇮🇷 Иранските служби за сигурност задържаха в неделя вечерта двама акредитирани служители на френското посолство в Техеран, които бяха разпитвани в продължение на часове, като единият от тях, беше малтретиран. Париж определи акцията като „изключително сериозно действие на сплашване“, извършено „в грубо нарушение на дипломатическия имунитет, с който се ползват“ двамата, поради което ги изтегля от страната.

„Уведомих външния министър на Иран, че това изключително тежко и недопустимо посегателство срещу неприкосновеността на нашите служители не може да остане без последствия“, написа френският външен министър Жан-Ноел Барро в понеделник в публикация в X.

По думите на Барро двамата са били задържани „без основание“, а след освобождаването са успели да се приберат в посолството, където „вече се намират в безопасност в очакване на завръщането си във Франция в следващите часове“. Министърът, който изрази „подкрепа и пълна солидарност“ с преживяното, подчерта, че служителите водят френските програми в подкрепа на иранското гражданско общество – в частност на творци и учени, „което прави агресията още по-шокираща“. Париж не разкри нито самоличност на двамата, нито коя конкретнаа служба е извършила ареста и къде; до вторник сутринта не беше съобщено и дали вече са напуснали Иран. Техеран не коментира обвиненията – иранската агенция WANA предаде изявлението на Барро като френски „претенции“, без потвърждение или опровержение.

Акцията се разигра в разгара на подновената война между САЩ и Иран. Президентът Доналд Тръмп обяви 60-дневния меморандум от Исламабад за „приключил“ на 8 юли след ирански удари по търговски кораби във водите на Ормузкия проток и оттогава американската авиация нанася удари срещу ирански цели всяка нощ. В нощта срещу понеделник Централното командване на САЩ (CENTCOM) завърши 9-та поредна вълна – по командни центрове, противовъздушна отбрана, брегово наблюдение, комуникационни мрежи, ракетни и дронови позиции, а в понеделник вечер военните обявиха и десета. Ирански медии обявиха взривове от Сирик и Чабахар на юг до Табриз – първи удар по северозападния град от началото на новата ескалация. Президентът Масуд Пезешкиан призна, че Ислямската република „води пълномащабна война“, върховният лидер Моджтаба Хаменей – невиждан публично от началото на конфликта – нарече подписа на Тръмп под примирието „нищожен и невалиден“, а ирански преговарящ обяви, че Техеран суспендира ангажиментите си по меморандума. Външният министър Абас Арагчи, същият, когото Барро уведоми за инцидента, заяви пред официалната агенция ИРНА, че войната ще завърши „с абсолютна военна победа или с преговори“, за които моментът настъпвал едва при „надеждно предимство на терена“.

Цената на подновените боеве расте от двете страни. САЩ изгубиха трима военнослужещи за 3 дни – двама при ирански ракетен удар по авиобаза „Мууафак Салти“ в Йордания в петък и още един в Северен Ирак при контролирана детонация на боеприпас от свален ирански дрон, – с което загиналите американски военни от началото на конфликта станаха 17. Техеран обяви, че само при последните удари са били убити над 50 души, а войната от 28 февруари насам – над 3000 иранци, и отговори с удари по американски съюзници в Залива: под огън попаднаха електрически и обезсоляващи инсталации в Кувейт, като ракети летяха и към Йордания и Бахрейн. Вашингтон междувременно възстанови морската блокада на иранските пристанища и заплаши с удари по електрически централи и мостове, за да принуди Техеран да разхлаби хватката върху корабния си трафик. Трафикът през Ормузкия проток, откъдето преди войната минаваше една пета от световния петрол, на практика е замрял, а петролът от сорт „Брент“ мина 90 долара за барел.

Франция не участва в кампанията и последователно се разграничава от нея. Макрон стана първият западен държавен глава, разговарял с Пезешкиан след избухването на войната (на 8 март) и оттогава проведе с него нови два телефонни разговора. Миналата седмица Барро същевременно повтори, че европейските санкции – върнати, след като Е3 задейства механизма snapback миналата есен – няма да се вдигнат, докато Техеран не се откаже от своята ядрена програма и „дестабилизиращите си действия в региона“.

Арестът е извършен три месеца и половина след като беше затворена най-тежката страница в двустранните отношения между Иран и Франция. Учителите Сесил Колер и Жак Пари бяха арестувани на 7 май 2022 г. на последния ден от туристическа обиколка из Иран, и прекараха над три години в секция 209 на техеранския затвор „Евин“, отредена за политически затворници. През октомври 2025 г. закрит процес ги осъди на 20 и 17 години за „шпионаж в полза на Франция и Израел“ – обвинения, които семействата наричат скалъпени, месец по-късно двамата бяха преместени под домашен арест във френското посолство, а на 7 април 2026 г. в деня преди обявяването на примирието през април, напуснаха Иран по шосе към Баку в дипломатически конвой с посланик Пиер Кошар. Официалната агенция ИРНА представи заминаването като разбирателство за размяна срещу Махдие Есфандиари – иранската студентка, преследвана във Франция по обвинения за подбуждане към тероризъм; Елисейският дворец отрече уговорена размяна.

„Каквото осигури освобождаването, беше текущата ситуация“, каза тогава пред АФП източник от френското външно министерство.

С Колер и Пари Франция смяташе, че е прибрала последните си „държавни заложници“ – формула, с която описва гражданите си, превърнати в разменна монета. Неделната акция посяга към съвсем друга категория: акредитирани дипломати, чиято лична неприкосновеност Виенската конвенция от 1961 г. изважда изцяло от обсега на приемащата държава. И тук Ислямската република има километрично досие: през януари 2020 г. британският посланик беше задържан за кратко в Техеран на бдение за жертвите на сваления от иранската ПВО украински пътнически самолет, а превземането на посолството на САЩ, когато 52 дипломати бяха 444 дни в плен до 1979 г. остава основополагащият пример за отношението ѝ спрямо дипломатически имунитет. Днешният случай обаче се разиграва във воюваща страна – и засяга представители на европейска столица, която стои извън военната кампания.

Какви ще са последствията, Барро не уточни; Париж засега не е обявил нито експулсации, нито промяна в статута на своята мисия в Техеран. Каквото и да избере, ще го мери срещу стойността на самото посолство: същият канал, който опази Колер и Пари в най-тежките месеци и ги изведе през воюващата страна, остава един от малкото западни прозорци към Ислямската република – и тъкмо неговите хора се оказаха мишена в неделя вечерта.