Словакия изпрати генерал в Москва и очаква руски военен аташе

🇸🇰🤝🇷🇺 Словакия възстанови размяната на военни аташета с Русия, прекъсната през 2022 г. В Москва вече работят бригаден генерал Славомир Ставиарски като аташе по отбраната и полковник Иво Гахир като негов заместник, а в Братислава се очаква руски офицер. Така кабинетът изпълни обещанието, което премиерът Роберт Фицо даде на президента Владимир Путин в Кремъл на 9 май 2026 г.

Изпращането на генерала и полковника не беше обявено. Имената им се появиха през последните седмици в списъка на Министерство на отбраната на Словакия със задграничните военни представители, а до лятото не фигурираха в него. Първи ги забеляза порталът Aktuality.sk, който публикува новината на 8 октомври.

Фицо даде обещанието, седнал срещу Путин на масата за разговори. „Предприехме конкретни стъпки за възстановяване на постовете на военните аташета в съответните посолства“, отбеляза му Фицо през май. В същия разговор добави: „Получаваме от вас значителни количества енергия, но вероятно не е достатъчно да се ограничим със сътрудничество само в тази област.“ Министерството на външните работи обясни пред Denník N тогава, че правителството проявява интерес към „изграждането на прагматични отношения с Руската федерация“. Като довод ведомството посочи и грижата за военните гробове, с която преди се занимаваха руските военни дипломати.

Министърът на отбраната Роберт Калиняк защити решението на 9 октомври пред TV JOJ – инициативата е словашка, а обосновката е представена още преди три месеца на парламентарната комисия за контрол над Военното разузнаване. Аташето по отбраната е военен дипломат, който представлява армията на страната си, поддържа връзка с въоръжените сили на приемащата държава и събира сведения за военната дейност. Калиняк изтъкна, че „всички големи държави от НАТО са там“, а целта е словашкият представител да дава информация „директно от място за това какво точно се случва, без изкривяване по разузнавателни канали“.

„Не разбирам шума, който се вдигна около това“, добави министърът. „Контраразузнаването ни в двете служби внимателно следи всички военни дипломати от някои страни, които имат разузнавателен интерес в Словакия“. Става дума за Словашката информационна служба и Военното разузнаване. Министерството не отговори на въпроса на Aktuality.sk кога ще пристигне офицерът от Москва.

Името му не е обявено официално. Депутатът от опозиционната партия „Прогресивна Словакия“ Томаш Валашек, бивш постоянен представител на Словакия в НАТО, твърди, че става дума за 46-годишния Максим Вережан, кадрови офицер от Военноморския флот, служил в руското посолство в Рим, който е прекарал последните години в Москва. Отново според Валашек Вережан вече е получил агреман, тоест съгласието на приемащата държава за назначаването му. В официалния списък на акредитираните в Словакия военни представители към 11 октомври няма офицер от Русия. Валерий Винс, представен от TV JOJ като водещ анализатор на Института за изследване на европейската сигурност, добавя, че офицерът е служил девет години в Москва в структурите за логистично осигуряване на сухопътните войски и че „изпращането на такъв човек в Братислава във връзка с транзитните маршрути за доставките за Украйна следователно има ясна цел“. Нито Братислава, нито Москва са потвърдили биографията му.

Последният военен дипломат на Москва, работил в Братислава, беше експулсиран въз основа на данни на словашките служби, които по-рано го бяха заснели да вербува сътрудник и да му плаща. Полковник Сергей Соломасов официално беше старши асистент на аташето по отбраната. Според Denník N Словакия тогава изобщо не допускаше руски аташе и Соломасов на практика ръководеше службата. На 14 март 2022 г., по-малко от три седмици след началото на руското нахлуване в Украйна, правителството на Едуард Хегер го експулсира заедно с още двама служители на посолството и им даде 72 часа да напуснат страната. На 30 март кабинетът съкрати персонала на руското посолство с още 35 души. Работата на словашкия военен представител в Москва също приключи.

Записът, публикуван от Denník N през март 2022 г., е заснет със специална техника от словашките органи за сигурност през 2021 г. На него Соломасов казва на Бохуш Гарбар, сътрудник на дезинформационния портал Hlavné správy, че Москва е решила той да бъде неин „ловец“. Гарбар трябвало да търси свои познати, които обичат Русия, искат пари и разполагат с достъп до секретна информация. Соломасов му подава 1000 евро, половината от които са за „приятел“, и казва, че му трябва вътрешна информация от НАТО или ЕС. Накрая Гарбар предлага да се сближи с тогавашния министър на отбраната Ярослав Над. Соломасов отвръща, че Над „няма да общува с Русия“, но заместникът или асистентът му би бил подходящ. В края на февруари 2023 г. Специализираният наказателен съд одобри споразумение, с което Гарбар получи три години затвор условно с тригодишен изпитателен срок и глоба от 15 000 евро за шпионаж и приемане на подкуп.

Соломасов не беше първият. На 22 ноември 2018 г. Словакия обяви за персона нон грата дипломатически служител от апарата на руското аташе по отбраната. Основанието бяха данни на Военното разузнаване, а тогавашният министър-председател от партията на Фицо „Смер“ Петер Пелегрини, днес държавен глава, заяви, че служителят „извършваше разузнавателна дейност срещу интересите на Словашката република и НАТО“. И през 2018, и през 2022 г. Словакия експулсира човек от руския военен апарат в Братислава по данни на собствените си служби. Първия път това направи кабинет на „Смер“.

Опозицията вижда в размяната неравностойна сделка. Ярослав Над, днес лидер на партия „Демократи“, си спомня, че Ставиарски заемаше същия пост във Вашингтон, когато самият Над беше министър, и намира за „много интересно“, че е изпратен именно в Москва. „Реалността е, че словашкият аташе няма да излезе от посолството ни, без да бъде следен, още повече в тази военна обстановка“, казва Над. „Единственото, което можем да спечелим от работата на нашия аташе в Москва, е, че в замяна руснаците могат да изпратят тук свой, който ще ръководи цялата шпионска мрежа.“

Валашек описва същата асиметрия. „Руснаците няма да ни допуснат до нищо, до което не искат да ни допуснат. Това е страна, в която присъстваме само формално. Няма да получите достъп до информация, Русия не разговаря с вас“, каза той пред Aktuality.sk. В Братислава пък според него ще има „човек, който потенциално идва да провежда дезинформационни операции и операции за влияние, да насъсква хората, да изкривява ролята на Русия във Втората световна война“. И попита: „Ние ще се изложим на това, а какво получаваме в замяна? Един незначителен човек в Москва.“

Спорът засяга и въпроса кой е поискал размяната. Калиняк настоява, че инициативата е словашка. Валашек допуска обратното: „Бих предположил, че Русия е поискала това. [...] И предполагам, че ние сме се хванали на тази въдица. Нали правителството открито угажда на Русия.“ Депутатът от либералната партия „Свобода и солидарност“ Юрай Крупа иронизира довода с гробовете: „Това ли искат да ни внушат тези представители на управляващата коалиция, че руски генерал ще дойде тук да се грижи за гробове?“ Военният анализатор Павел Мацко, който познава и двамата словашки офицери, определя проблема като „не професионален, а политико-стратегически“. „Решението да се възстанови присъствието на руски военен аташе на територията на Словашката република е неразбираемо и неприемливо. Изхождам от това, че причините, поради които беше изгонен от страната, не са се променили. Напротив, условията се влошиха“, каза Мацко.

Правителството обоснова изпращането на словашкия офицер в Москва с наблюдение отблизо, прагматични отношения и грижа за гробовете. Цената е възстановяването на руския пост в Братислава. И през 2018, и през 2022 г. словашките служби свързаха служители от този апарат с разузнавателна дейност, а последния път имаше видеозапис и присъда срещу вербувания сътрудник. Уверението на Калиняк има основание, тъй като и в двата случая контраразузнаването действително разкри дейността на руските военни дипломати. При Соломасов обаче го направи, след като вербуването вече беше започнало: Гарбар беше взел парите, а съдът по-късно го осъди за шпионаж.

Пристигането на офицер от Москва е много вероятно: Фицо го обеща в Кремъл, Калиняк потвърди, че такъв трябва да дойде, а по думите на Валашек агреманът вече е даден. Първата проверка ще бъде чрез списъка на Министерството на отбраната с акредитирания в страната военнодипломатически корпус. От него ще се види дали Братислава е приела Вережан и на каква длъжност. Втората проверка ще отнеме повече време. През 2018 и 2022 г. обществото научи за разузнавателната дейност на руския военен апарат от решенията за експулсиране и от записа, а не от уверенията на министрите. Обещанието на Калиняк ще се потвърди по същия начин: ако контраразузнаването отново назове такъв дипломат, а кабинетът, който възстанови поста в Братислава, обяви експулсирането му.

Руското военно разузнаване търсело опора сред корсиканските сепаратисти през НПО

🇫🇷🕵️🇷🇺 Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Руската федерация е използвало хуманитарна асоциация, за да намери опора сред сепаратистките среди на Корсика за подготовката на проруски операции на острова. Това става ясно от разследване на Генерална дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) и Прокуратурата за борба с тероризма в Париж.

ГРУ е направило опит да проникне в европейско сепаратистко движение чрез асоциацията „SOS Donbass“, регистрирана като хуманитарна организация в подкрепа на населението в Източна Украйна. Предполага се, че тя е действала като прикритие за операции с влияние, разузнаване и дестабилизация на територията на Франция. Именно корсиканското измерение на аферата, останало в сянка след първоначалните съобщения, излезе наяве тази седмица и премести делото от категория „шпионаж“ към по-тревожната – целенасочен опит за експлоатиране на вътрешен разлом във френската държава.

В основата на разследването стоят четирима души, привлечени като обвиняеми на 21 ноември 2025 г. в Париж след задържането им четири дни по-рано. Централната фигура е Венсан Перфети, 63-годишен корсиканец от Кастаняча, президент на „SOS Donbass“ и дългогодишен активист в средите на местните националисти. Следствието подозира, че той е бил вербуван от руското военно разузнаване по време на „хуманитарни“ мисии в окупираните територии на Донбас, където конвоите на неговата асоциация са му осигурявали редовен контакт с руски официални лица и военни.

Освен това Перфети е основател на корсиканския клон на „Нощни вълци“ – първият и най-голям рокерски клуб в Руската федерация, използван от Кремъл като инструмент на „меката сила“ зад граница, чието знаме беше осветено лично от президента Владимир Путин. Заедно с него обвинения получи и Анна Новикова, френско-руската основателка на асоциацията, установена в По, в подножието на Пиренеите. За нея се подозира, че е събирала чувствителна информация от директори на различни френски предприятия. Обвинени са още двама мъже, единият от които е руски гражданин; двама от четиримата задържани са свързвани с проруските плакати, разлепени по Триумфалната арка през септември 2025 г.

Тримата основни обвиняеми се намират в предварителен арест и отричат повдигнатите срещу тях обвинения. Обвиненията в „разузнаване в полза на чужда сила“, „упражняване на дейност по събиране на информация за интересите на нацията в полза на чужда държава“ и „престъпно сдружаване“ предвиждат до 15 години лишаване от свобода.

Разследването не е започнало внезапно: DGSI е подала първоначален доклад на 3 януари 2025 г., а прокуратурата е открила предварителна проверка по подозрения за посегателство срещу основните интереси на нацията. През следващите месеци картината, която агентите сглобяват, надхвърля рамките на класическия шпионаж. „SOS Donbass“ се очертава не толкова като събирач на тайни, колкото като инструмент за влияние: организиране на протестни действия пред оръжейни предприятия в Тарб и Роан, опити за достъп до ръководни кадри в отбранителната индустрия и тиражиране на проруски послания в публичното пространство. Хуманитарната обвивка е служела едновременно като легенда, логистична платформа и средство за организиране на срещи, които иначе биха привлекли незабавно вниманието на контраразузнаването.

Корсиканската нишка придава на случая различна тежест. Именно на острова съществува най-дългогодишното въоръжено сепаратистко движение в Западна Европа – в продължение на няколко десетилетия Фронтът за национално освобождение на Корсика (FLNC) води кампания с ниска интензивност, а през 2022 г. смъртта на националиста Ив Колона в затвора отприщи най-тежките размирици от много години насам. Това е готов разлом: общност с отчетлива идентичност, историческо недоверие към Париж и организирана политическа среда, която търси автономия или независимост. За служба, чиято доктрина от години залага на изострянето на вътрешните противоречия у противника, подобна среда е привлекателна по презумпция. Именно тук се вписва оценката на следствието, че вербуването на Перфети не е било самоцел, а врата към средите, в които той се движи.

Разгледан през призмата на хибридния натиск, епизодът се вписва в разпознаваема линия на действие, а не представлява изолиран инцидент. Русия последователно търси контакти с периферни и сепаратистки движения в Европа – от връзки с каталунски и северноиталиански среди до подкрепа за крайни политически формации – с цел не да придобие територия, а да отслаби вътрешното сцепление на противниковите общества. В подобна стратегия Корсика не е награда, а сонда: евтин, символно натоварен опит да се провери докъде може да стигне проникването. Именно затова е важно да се разграничи какво реално показват фактите. На този етап делото разкрива изграждане на способности и контакти, но не и успешно проведена операция; нищо от оповестеното досега не сочи, че проруска мрежа вече е била оперативно активна на острова.

Оценката изисква и насрещен прочит на същите факти. Профилът на Перфети – връзките му с „Нощните вълци“, подкрепата за Русия и Сирия на Башар Асад, участието в движението на „жълтите жилетки“, както и протестите срещу здравния пропуск – описва искрен идеологически русофил, който би могъл да действа по убеждение, а не по конкретна задача. Възможно е „SOS Donbass“ да е започнала като автентична проруска инициатива, която впоследствие е била кооптирана, а не като структура, изградена от самото начало като разузнавателно прикритие. Тезата за режисура от офицери на ГРУ остава засега версия на следствието – защитима, но недоказана в съдебен процес. Разликата не е маловажна: ако се окаже, че в основата стои идеологическа симпатия без оперативна връзка с Москва, случаят ще бъде по-скоро урок за уязвимостта на гражданския сектор, отколкото доказана разузнавателна операция. Френското контраразузнаване очевидно залага на втората хипотеза, но обвинителната фаза не е присъда, а Перфети отрича.

Какво би наклонило везната? Оценката за целенасочена операция на ГРУ би се засилила, ако в следствието се появят комуникации или документи, показващи конкретни задачи, финансиране или инструкции от руски офицери, насочени към корсиканските среди, както и следи от планирани действия на острова.

Обратно – ако доказателственият материал се сведе до идеологическа близост, доброволни контакти или пропаганда без възложителна верига, по-точното тълкуване ще е за привърженик, който е бил използван като удобен ретранслатор, а не за вербуван агент с конкретна мисия на острова. Дотогава остава установеното: френската държава е повдигнала тежки обвинения в шпионаж и намеса в полза на Русия срещу мрежа, чийто най-чувствителен възел преминава през корсиканския национализъм – разлом, който Париж десетилетия наред се опитва да зашие и който Москва, ако следствието е право, се е опитала да разшири.