Главният прокурор на IDF е в болница след опит за самоубийство.

🇮🇱🚨 Главният военен прокурор на Израелските отбранителни сили (IDF) е била откарана по спешност в лечебно заведение, след като е подаден сигнал за тревога заради опит да сложи край на живота си, съобщиха израелски военни източници преди броени минути.

Решението за освобождаването ѝ от задържане без надзор, взето по-рано, поражда редица въпроси, тъй като тогава то изглеждаше неразбираемо, като става още по-объркващо на фона на събитията от последните минути, пише Амит Сегал, политически коментатор на новините по местния Канал 12 и политически колумнист за вестник Yedioth Ahronoth.

По последна информация няма опасност за живота ѝ.

Развитието на случая се следи отблизо. Очаквайте актуализации.

Службата за сигурност на Украйна задържа „чистачка“, шпионирала за Русия в Донецка област.

🇺🇦⚖️🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) е арестувала жена на 54 години в Донецка област за шпионаж в полза на Русия.

Жителка на град Дружкивка, заподозряната е вербувана от руското разузнаване, за да събира сведения за украински военнослужещи.

Според съобщението на СБУ от днес тя се представяла за чистачка и пускала обяви в местни канали в Telegram с предложения за домакински услуги. По този начин тя е влизала напълно законно в апартаменти, наемани от украински военни, завърнали се от фронта. Докато се преструва, че чисти, тя е снимала тайно военни документи и лични вещи.

Агентката се опитвала да спечели доверието на войниците, разпитвайки ненатрапчиво за техните бойни позиции и задачи, след което е изпращала събраната информация към Русия през специално създаден чатбот.

Следователите смятат, че събираните от нея лични данни и адреси са били използвани от руските сили за планиране на бойни и вербовъчни операции. При обиск службата е конфискувала нейния смартфон, с който е предавала данните на руското разузнаване.

Жената е получила мярка за задържане под стража без право на пускане под гаранция. Заплашва я доживотен затвор с конфискация на имуществото.

По-рано полските прокурори повдигнаха официални обвинения в шпионаж срещу руски съпруг и съпруга. Освен това единият от тях беше обвинен и в опит за изпращане на взривно устройство по куриерска служба.

Италия няма да екстрадира украинеца за Северен поток.

🇮🇹⚖️🇺🇦 Италианският касационен съд, най-висшата съдебна инстанция в страната, върна за повторно разглеждане решението за екстрадиция на украинския гражданин Сергей Кузнецов. Той беше арестуван в Римини по европейска заповед за арест във връзка с обвинения от прокуратурата в Германия за взривовете на Северен поток. Информацията беше съобщена от италианската новинарска агенция Ansa.

Делото ще бъде разгледано от нова съдебна колегия.

Защитата на Кузнецов обжалва решението за екстрадиция с твърдението, че в европейската заповед за арест фактите са били неправилно квалифицирани. По-рано решението за екстрадиция беше взето от Апелативния съд в Болоня. Адвокатите на обвиняемия твърдяха, че италианските съдебни органи са се позовали на италианската юридическа дефиниция за тероризъм, която не присъства в заповедта, издадена от германските власти. Впоследствие защитата подаде жалба до Касационния съд.

Кузнецов е един от двамата задържани в Европа като обвиняеми по делото за експлозиите на Северен поток 1 и 2. Вторият е Владимир Журавльов, живеещ в Полша. Властите там посочиха, че неговата екстрадиция в Германия не е в интерес на страната.

„Не е моя работа да разследвам защо украински гражданин се връща в Полша, знаейки за своята европейска заповед за арест. Позицията ни обаче остава непроменена – преследването или екстрадицията на този гражданин в друга държава определено не е в интерес на Полша. Решението ще бъде взето от съда“, заяви полският премиер Доналд Туск.

Адвокатът на Журавльов също отбеляза, че шансът клиентът му да бъде екстрадиран е извънредно ниска.

По-късно шефът на Бюрото за национална сигурност на Полша Славомир Ценцкевич заяви, че Германия не бива да продължава да преследва украински граждани, свързани с диверсията срещу Северен поток.

„Ако Германия преследва съдебно човек, живеещ в Полша, който е унищожил основен източник на приходи за руската военна машина, това демонстрира диаметрално разминаване в интересите между Полша и Германия, особено когато става въпрос за начина, по който възприемаме реалността след 2022 година“, категоричен е полският служител.

Полша задържа украински гражданин, издирван от Германия за взривовете на „Северен поток“

🇵🇱⚖️🇺🇦 Полските власти задържаха украински гражданин, който се издирва от Германия във връзка с взривовете на газопроводите „Северен поток“ през 2022 г., съобщи полското радио RMF FM във вторник, 30 септември.

Мъжът е посочен като Володимир З. и е инструктор по гмуркане. Според германските разследващи органи през септември 2022 г. той е отплавал от Росток към Балтийско море, където се е гмурнал до морското дъно, за да постави взривни устройства върху подводните тръби.

Взривовете нанесоха сериозни повреди на Северен поток 1 и 2, довели до прекъсване на доставките на газ от Русия за Европа и доведоха до едно от най-спорните разследвания за саботаж на континента през последните десетилетия.

Прокуратурата в Карлсруе издаде европейска заповед за арест на обвиняемия още миналия юни, но полските власти първоначално не го задържали.

Според радио RMF FM до скорошния си арест той е живял близо до столицата Варшава. На този етап няма официален коментар относно задържането от полската или германската прокуратура.

В случай че Северен поток функционираше, руският газ щеше да достига до пазарите в Западна Европа – преди пълномащабната инвазия Германия получаваше половината газ от Русия, според Reuters.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски отрича той или неговото правителство да са знаели или взели участие в саботажа.

Чешките служби разкриха беларуска шпионска мрежа в Европа

🇨🇿🕵️🇧🇾 Службата за сигурност и информация на Чехия (BIS) съобщи, че е неутрализирала шпионска мрежа на Беларус, действаща на територията на Европа, в съвместна операция със службите на Румъния и Унгария.

Служител на посолството на Беларус в Прага беше определен от BIS като „разузнавателен офицер под дипломатическо прикритие“, в резултат на което беше обявен за персона нон грата. В Румъния пък беше задържан пенсиониран висш офицер от молдовските спецслужби, за когото се твърди, че е работил за Минск, предаде Беларуската служба на Радио Свобода.

Според BIS мрежата е изградена от Комитета за държавна сигурност на Беларус (КГБ), който се е стремял да създаде агентурна мрежа за събиране на разузнавателни данни в Европа. Министърът на външните работи на Чехия Ян Липавски написа в социалната мрежа X:

„Благодаря на BIS и чешката дипломация за разобличаването и наказването на беларуските агенти, занимавали се с шпионаж. Няма да позволим на агенти да се разхождат свободно из нашата страна и ще защитим Чешката република.“

Името на дипломата, който трябва да напусне Чехия в срок от 72 часа, не се съобщава публично.

🇲🇩 Друг предполагаем участник в мрежата е бивш заместник-директор на Службата за информация и сигурност на Молдова (SIS).

Румънската служба на Радио Свобода потвърди ареста на 47-годишен пенсиониран молдовски офицер, извършен от прокуратурата за борба с организираната престъпност и тероризма (DIICOT). Той е с повдигнато обвинение в шпионаж в полза на Беларус и е разследван за държавна измяна с предаване на класифицирана информация, разкриха Настоящее время и Радио Свобода.

По данни на следствието заподозреният се е срещал с представители на КГБ в унгарската столица Будапеща два пъти през последната година.

BIS подчерта, че беларуските агенти активно са използвали възможността за свободно придвижване на дипломати из континента. В тази връзка шефът на чешкото контраразузнаване Михал Коуделка припомни предложението на Прага да бъде ограничено движението на акредитираните дипломати от Руската федерация и Беларус в рамките на Шенгенското пространство. Тази инициатива все още се обсъжда на равнище ЕС, но на този етап няма постигнат консенсус.

Беларус, военно-политически съюзник на Русия, засега не отговорил публично на обвиненията от чешките и румънските служби.

Италианската полиция арестува украинец във връзка с експлозиите в „Северен поток“

Разследващите подозират, че яхтата „Андромеда“, която се намира в сух док близо до Дранске, Германия, е свързана със саботажа на газопроводите „Северен поток“ 1 и 2.
📸 Снимка: Sean Gallup/Getty Images

🇮🇹⚖️🇺🇦 Италианската полиция арестува украински гражданин с европейска заповед за арест във връзка с експлозиите на газопроводите „Северен поток“ на 26 септември 2022 г. Това стана ясно от официално изявление на германската прокуратура на 21 август 2025 г.

Арестуваното лице е 49-годишния Серхий К., който е подозиран от немските следователи за координатор на операцията по взривяване на газопроводите, посочват Bloomberg и Euronews.

Заподозреният, чието пълно име не се уточнява, е задържан при среднощна акция в италианската провинция Римини, където пребивавал със семейството си в туристическо настаняване. По-късно той беше посочен като Серхий Кузнецов от италианската новинарска агенция ANSA.

Кузнецов отрича обвиненията и твърди, че е бил в родината, когато е бил извършен саботажа на газопроводите. Освен това той е заявил, че не е съгласен на екстрадиция в Германия и е поискал преводач, което е накарало съдията временно да отложи делото. Заподозреният беше видян пред сградата на Апелативния съд в Болоня, където направи жест с тризъбеца, символизиращ герба на Украйна.

Подводните газопроводи „Северен поток“ 1 и 2, свързващи Русия с Германия, бяха взривени през септември 2022 г. След инцидента Москва и Западът си размениха обвинения относно това кой е отговорен за инцидента. През юли 2024 г. унгарският премиер Виктор Орбан обвини САЩ, че са взривили тръбите в Балтийско море.

Според германската прокуратура заподозреният е използвал ветроходна яхта, с която е отплавал от немското пристанище Росток на Балтийско море. Тя е била наета от местна фирма с помощта на посредници с фалшиви документи за самоличност.

По-рано през август 2024 г. германските медии съобщиха за издадена заповед за арест на друг украински гражданин – инструктора по гмуркане Володимир Ж. (идентифициран от шведското издание „Експресен“ като Володимир Журавлов, 44-годишен), но местонахождението му остава неизвестно.

Той е заподозрян в противоконституционен саботаж и предизвикване на експлозия. Все още този заподозрян не е задържан.

През 2023 г. германските следователи свързаха експлозиите с проукраинска група, като обвиниха екипаж от украинци в извършването на саботажа. Следователите не твърдяха, че саботажът е бил разрешен от Киев. Украйна отрече всякакво участие.

До началото на пълномащабната инвазия в Украйна „Северен поток 1“ беше отговорен за доставките на повече от една трета от общото количество руски газ за Стария континент.

През 2024 г. чешкият президент Петър Павел заяви, че газопроводите са легитимна цел, дори ако Украйна стои зад атаката.

През май 2025 г. германският канцлер Фридрих Мерц увери, че ръководеното от него правителство на страната ще направи „всичко“, за да не позволи възобновяването на „Северен поток 2“.

Босненската полиция с неуспешен опит за арест на Милорад Додик.

🇧🇦⚔️🇷🇸 Държавната полиция на Босна (SIPA) направи неуспешен опит да арестува сръбския сепаратистки лидер Милорад Додик, издирван за атака срещу конституционния ред, тъй като беше спряна от неговите въоръжени полицейски сили, заяви босненски служител.

Държавният съд издаде заповед за арест на Додик, президент на автономната Република Сръбска, една от двете съставни части на Босна и Херцеговина, и на двама негови близки съюзници, след като пренебрегнаха призовка за явяването им в съда по разследване на инициираното от тях сепаратистко законодателство, което беше спряно от конституционния съд.

Въпреки заповедта за арест, Додик продължи дейността си и пътува свободно из предимно сръбския регион, защитен от тежковъоръжени членове на своя антитерористичен отряд. Вчера той пристигна в град Източно Сараево, разположен непосредствено до столицата Сараево, където е разположена централата на Държавната агенция за разследване и защита.

„Днес служителите на SIPA се опитаха да изпълнят заповедта на съда и да арестуват президента на Република Сръбска Милорад Додик в Източно Сараево“, каза говорителката Йелена Миовчич пред Ройтерс. „Те разговаряха с членовете на полицията на РС, които ги предупредиха, че ще използват сила и така им попречиха да изпълнят заповедите.“

Репортер на Ройтерс не видя полицейски служители на SIPA пред правителствения офис в Източно Сараево, където Додик пристигна с антуража си, а единствено полицейски служители от Република Сръбска.

С действията си Додик предизвика най-сериозната политическа криза в Босна след края на войната в средата на 90-те години на миналия век, след като през февруари беше осъден на една година затвор и получи забрана да участва в политическия живот на страната за период от шест години, в отговор на неспазване на решенията на пратеника на международната общност, чиято роля е да предотврати повторно изпадане на страната в кървав етнически конфликт.

Спорът изправя Додик и съюзниците му от Русия и Сърбия срещу Съединените щати и Европейския съюз. Миналия месец конституционният съд в Босна поиска да бъде издадена международна заповед за арест за Додик и дясната му ръка, след като пътуваха до Израел в пряко нарушение на вътрешна заповед за арест, но в крайна сметка Интерпол отхвърли искането му за „червена бюлетина“.

Дългогодишен застъпник за отделяне на Република Сръбска от Босна и Херцеговина, той инициира сепаратистко законодателство, забраняващо на държавното правосъдие и правоприлагащите органи да действат в сръбския регион, но новият закон беше блокиран от конституционният съд в Сараево.

Съединените щати и Обединеното кралство наложиха санкции на Додик за нарушаване на условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на кървавия въоръжен конфликт, който се води в периода 1992-1995 г.

По-рано този месец Германия и Австрия обявиха, че ще забранят на Додик и двамата му помощници да навлизат на тяхна територия, обвинявайки го, че заплашва крехката сигурност на своята страна и региона като цяло.

Още един арестуван за нападението срещу КФОР в Звечан през 2023 г.

Членове от специалните части на косовската полиция пред манастира Банска в северно Косово.
📸 Снимка: Stringer / AFP via Getty Images

🇽🇰 Един човек беше арестуван в северната част на Косовска Митровица по подозрение в участие в нападението срещу членове на Силите за сигурност на Косово (KFOR) по време на протеста в Звечан на 29 май 2023 г.

Заместник-командирът на полицейските сили в северната част на града Ветон Елсани съобщи, че е извършен обиск в къщата на заподозрения, разположена в село Житковац, община Звечан.

Министърът на вътрешните работи на Република Косово Джелал Свечла обяви, че един заподозрян е бил арестуван и заяви, че „никой престъпник или терорист няма да се почувства свободен“, както и че срещу тях ще бъдат предприети действия без никакъв компромис.

По време на протеста в Звечан имаше сблъсъци между събралите се етнически сърби и Силите за сигурност на Косово (KFOR), след като три дни по-рано напрежението ескалира, когато косовската полиция помогна за превземането на общински сгради в Северно Косово, за да осигури месторабота на новите албански кметове.

Интерпол отхвърли искането на босненския съд за заповед за арест на Милорад Додик.

📸 Снимка: Elvis Barukcic/AFP via Getty Images

🇧🇦⚔️🇷🇸 Интерпол отхвърли искането на босненския съд за международна заповед за арест на лидера на босненските сърби Милорад Додик по обвинение в атака срещу конституционния ред и е отишъл в чужбина в нарушение, според съда и сръбски министър.

Интерпол отказа коментар, но държавният съд на Босна потвърди пред Ройтерс, че червената бележка, сигнал, който обикновено се издава за международни бегълци, не е влязла в сила.

„Всички останали обстоятелства и информация се считат за поверителни, така че съдът не може да коментира подробни мотиви за решението на Интерпол“, се казва в съобщение на съда.

Спорът, който изправя Додик и неговите съюзници Русия и Сърбия срещу Съединените щати и Европейския съюз, е една от най-големите заплахи за мира на Балканите след конфликтите през 1990 г., последвали разпадането на социалистическа Югославия.

Това започна, след като Додик, президентът на автономната сръбска република на Босна, се противопостави на решенията на международния пратеник в Босна, чиято роля е да предотврати повторното изпадане на мултиетническата балканска държава в конфликт.

Додик беше осъден през февруари на една година затвор и му беше забранено да участва в политиката за шест години поради пренебрегване на решенията на пратеника, присъда, която Додик може да обжалва. Босненски съд миналата седмица нареди да бъде издадена международна заповед за арест на Додик и неговия помощник за посегателства върху конституционния ред, след като двамата отидоха в чужбина в нарушение на вътрешна заповед за арест.

„Информирани сме, че генералният секретариат на Интерпол е преценил, въз основа на нашата протестна нота и обяснение от Интерпол Белград, че искането не е в съответствие с член 3 от статута и че условията за издаване на заповеди не са спазени“, се казва в изявление на кабинета на сръбския вътрешен министър Ивица Дачич късно в сряда.

"С това Интерпол доказа, че твърдо се придържа към принципите на неутралитет и ненамеса във вътрешнополитическите въпроси на своите страни-членки", се казва в изявлението.

Додик приветства новината, като каза, че решението на Интерпол е доказателство, че заповедта е политически мотивирана.

В сряда Додик се завърна в Босна след дипломатическа обиколка в Сърбия, Израел и Русия, където лобира за подкрепа на своите политически ходове, които подкопават крехката структура на балканската държава. Босна се състои от две силно автономни области, Сръбската република и Босненско-хърватската федерация.

Дългогодишен защитник на отделянето от Босна, Додик инициира законодателство, забраняващо на държавното правосъдие и полиция да работят в сръбския регион, но конституционният съд на Босна временно спря това.

Проруският лидер на Гагаузия беше задържан на летището в Кишинев.

В кулоарите на миналогодишното издание на Световния младежки фестивал ръководителят на автономния регион Гагаузия Евгения Гуцул се срещна с руския президент Владимир Путин.
📸 Снимка: Kremlin.ru

🇲🇩⚔️🇷🇺 Полицията в Молдова задържа лидера на проруското гагаузко малцинство в страната Евгения Гуцул на международното летище в Кишинев късно във вторник, след като други двама издирвани проруски депутати в парламента на страната изчезнаха безследно.

Евгения Гутул, лидерът или башканът на Гагаузия, е задържана 72 часа в столицата, а „действието се предприема в контекста на наказателно дело“, посочи Ангела Старински, служител в Центъра за борба с корупцията в Молдова.

Гагаузия, регион с население от 140 000 жители в южната част на Молдова, е населяван предимно от етнически турци, които предпочитат близките връзки с Русия, придържат се към православното християнство и имат неспокойни отношения с централните власти след независимостта на Молдова през 1991 г.

Молдова, която през последните 150 години е била част от Руската империя, за кратък период от „Велика Румъния“ и накрая от Съветския съюз, сега е ръководена от прозападния си президент Мая Санду, която се ангажира да присъедини страната към Европейския съюз до 2030 г.

Санду осъди многократно руската инвазия в съседна Украйна и обвини Кремъл, че се опитва да я свали от власт.

Гуцул е яростен критик на правителството и беше избрана за башкан през 2023 г. с подкрепата на укриващия се бизнес магнат Илан Шор, който по-късно същата година беше осъден на 15 години затвор във връзка с изчезването на 1 милиард долара от молдовски банки.

Освен това тя се срещна с лидера на Кремъл Владимир Путин по време на свое посещение в Москва. Гутул, чийто избор за башкан никога не е бил признат от президента Санду, се очаква скоро да бъде осъдена по обвинения в корупция и финансиране на политически блок, ръководен от Шор, който се намира в изгнание в Русия.

Арестът ѝ беше предшестван от необяснимото изчезване на проруския парламентарист Александър Нестеровски през миналата седмица – в деня, в който беше осъден на 12 години затвор по идентични обвинения.

Ирина Лозован, вторият депутат, очакваща присъда по подобни обвинения, също изчезна. И двамата бяха сътрудници на Шор, който се надява да използва своя блок "Победа", за да спечели изборите на проруски депутати в парламентарни избори по-късно тази година. Той е обвиняван от държавните власти, че насочва големи суми пари в страната, с които да повлияе на изборите.

2000 души с пръчки пазят бившия президент на Боливия в джунглата.

🇧🇴 Бившият президент на Боливия Ево Моралес се крие в убежище в джунглата, изправен пред сериозни обвинения в трафик на хора и изнасилване на малолетна, което той отрича.

⚖️ Източници твърдят, че Моралес поддържа контакт единствено с близки и влиятелни съюзници, които биха могли да го измъкнат от правосъдието, по-конкретно в Бразилия, Венецуела и Колумбия

✊ Моралес е окопан в бункер, заобиколен от около 2000 свои привърженици, въоръжени с пръчки и готови да го защитят от всеки опит да бъде заловен. „Който и да дойде да го арестува, няма да си тръгне жив“, каза член на силите за сигурност.

🌿 Скривалището на бившия президент е комплекс, собственост на радиостанция, подкрепяща производителите на кока - растение, използвано в производството на кокаин. Въпреки че е обявен за неизбираем от съда, той планира да се кандидатира за президент на предстоящите избори през август.

❗ Регионът Кочабамба отдавна е политическа крепост за Моралес поради подкрепата му за местни производители на кока. Местните са създали контролно-пропускателни пунктове и блокади, за да го защитят, настоявайки, че обвиненията срещу него са политически мотивирани.

Калин Джорджеску беше арестуван и отведен в Главната прокуратура.

🇷🇴 Калин Джорджеску беше арестуван и отведен от служители на реда за разпит в Главната прокуратура. Проруският кандидат за президент беше спрян в трафика в столицата Букурещ и отведен с полицейска заповед от служители на реда.

„Калин Джорджеску трябваше да подаде новата си кандидатура за президент. Преди 30 минути системата го спря в движение и той беше задържан за разпит в Главната прокуратура! Къде е демокрацията, къде са партньорите, които трябва да защитават демокрацията?“, се посочва в публикация на официалния му профил във Facebook.

Според румънския новинарски канал Digi24 прокурорите са издали заповед за ареста му и са започнали претърсване в помещения на негови близки сътрудници, сред които ръководителя на румънските наемници Хорациу Потра и бодигарда на Джорджеску, наричан още „Снайпериста“. Съобщава се, че негов бизнес партньор, почитател на режима в Кремъл, също е от мишените на разследването.

Бяха извършени десетки претърсвания в няколко области на страната, насочени срещу действия срещу конституционния ред, публично подстрекаване, основаване на фашистка организация и неверни твърдения относно източниците на финансиране на предизборната кампания.

Прокурорите откриха оръжия, боеприпаси и над един милион щатски долара, скрити в сейф.

Румънският новинарски канал Antena 3 съобщи, че проруският кандидат за президент е подложен на разпит във връзка с финансирането на предизборната му кампания миналата година.

Прокурорите подозират 27 души в действия срещу конституционния ред на Румъния, публично подбуждане, иницииране на фашистка организация и фалшиви твърдения относно източници на финансиране на предизборна кампания, но те не посочват имената на Джорджеску или неговите помощници в изявлението си.

Въпреки това, малко след като новината за задържането беше разпространена в сряда сутринта, Джорджеску каза, че претърсванията имат за цел да блокират президентската му кандидатура.

Румъния потъна в политическа криза в края на миналата година, когато проруски настроеният популист и скептик към НАТО, спечели първия тур на президентските избори и трябваше да се изправи срещу реформистката Елена Ласкони на втория тур.

Конституционният съд на Румъния обаче взе решение да анулира първия тур на президентските избори след предполагаема руска операция за намеса. Нови избори предстои да бъдат проведени на 4 май, като балотажът е планиран две седмици по-късно на 18 май.

Ремус Прикопи, преподавател в Национално училище за политически и административни науки (SNSPA), подчерта в публикация, че ако изборите през ноември не бяха анулирани с решение на Конституционния съд, северната ни съседка е рискувала „да има престъпник начело на страната“.

„Румънската държава работи!

Ако не беше сработила и изборите през ноември не бяха отменени с решение на Конституционния съд от 6 декември 2024 г., рискувахме начело на държавата да има престъпник, свързан с мафията от типа на КГБ. Трябва да покажем търпение и да оставим институциите да си свършат работата. Румънската демокрация има необходимите антитела, за да отблъсне екстремисткото нападение.”

Преговори между прокуратурата и адвокатите на Юн Сук-йол

🇰🇷 Полицейски служители и следователи от прокуратурата на Южна Корея успяха да преминат през два пояса от охраната на импийчнатия президент, като им остава поне още един пояс охрана, за да стигнат до резиденцията.

Yonhap News Agency съобщи за ареста на заместник-началника на президентската служба за сигурност Ким Сеонг Хун. Полицията си пробива път с използването на груба сила, като има съобщения за ранени. Избухнали са сблъсъци между служители на президентската служба за сигурност и полицията.

С оглед на възможността за допълнителна ескалация, адвокатите на президента са започнали преговори с представители на прокуратурата за неговото доброволно явяване.

Втори опит за изпълнение на заповедта за арест на бившия южнокорейски президент.

🇰🇷 Служители на правоприлагащите органи на Южна Корея пристигнаха пред официалната резиденция на президента Юн Сук Йол в сряда преди зазоряване, за втори опит за изпълнение на заповедта за задържане, издадена заради наложеното от него военно положение миналия месец.

Видеозаписи показват разследващи полицаи от Службата за разследване на корупцията (CIO) в опит да пробият през огромната тълпа от поддръжници на президента, обградила мястото, където той се укрива от няколко седмици насам зад бодлива тел и малка армия от лична охрана.

„Изпълнението на президентската заповед за арест започна. Изходът от ситуацията е решаващ за поддържането на реда и върховенството на закона в Южна Корея“, съобщи действащият президент Чой Санг-мок в изявление няколко минути по-рано.

Националната полицейска агенция проведе редица срещи с полеви командири в Сеул и близката провинция Кьонгги през последните дни, за да планират усилията си за задържане, а размерът на тези сили подхрани спекулациите, че повече от хиляда служители може да бъдат разположени в евентуална многодневна операция. Разследващи служители предупредиха, че ще задържат всеки, който се опита да попречи на служебните им задължения по изпълнение на издадената заповед за арест, предаде местната новинарска агенция Yonhap.

Улиците в района бяха блокирани с полицейски автобуси, а хиляди полицаи бяха мобилизирани за подкрепления. Но в същото време тълпи от поддръжници на Юн, повечето от които възрастни хора, вече бяха заели своето място в близост до портите на резиденцията и около импровизираните сцени, където повечето желаещи да държат реч описаха заповедта за арест като „фалшива“ и призоваха за незабавен арест на опозиционния лидер Ли Дже Мьонг.

Въпреки мразовитата сутрин, групата от поддръжници на президента отново беше огромна. Голяма част от нея издигна пръчици с червени светлини, американски знамена и транспаранти, изписани на корейски и английски, с призиви като „Спрете кражбата“ и „ККП вън“, имайки предвид появилите се твърдения за изборни манипулации и китайска намеса, които не са били споделени от нито един основен наблюдател на изборите през април миналата година, завършили с решителна опозиционна победа.

Съвсем наблизо беше разположена и друга по-малка група демонстранти в подкрепа на решението за импийчмънт, които бяха изолирани от привържениците на Юн с полицейски кордон и скандираха „Влез! Влез! Арестувайте го!“

Активисти от двете страни бяха поставили станции за чай и раздаваха топлинни пакети.

Опитът за узурпиране на властта изправи Юн пред заповед за арест, лишаване от свобода или в най-лошия случай смъртно наказание. С решението си той хвърли страната в най-тежката политическа криза от десетилетия. Ако издадената от съда заповед бъде успешно изпълнена, Юн ще се превърне в първият действащ президент в историята на страната, който ще бъде арестуван.

Сблъсъци в Сеул принудиха властите да преустановяват опита си за арест на бившия президент.

📸 Снимка: AP Photo/Lee Jin-man

🇰🇷 Властите в Южна Корея преустановиха опитите си да арестуват на импийчнатия президент Юн Сук Йол и напуснаха резиденцията му в Сеул след почти шестчасови сблъсъци със силите за сигурност.

Агенцията за борба с корупцията на страната заяви, че е оттеглила следователите си, след като президентската служба за сигурност блокира достъпа им до резиденцията на Юн поради опасения за тяхната безопасност.

Агенцията изрази “сериозно съжаление за отношението на заподозрения, който не е отговорил на процеса по законовия път”.

Преди това разследващите си пробиха път през тълпи от поддръжници на президента, които се бяха събрали пред официалната му резиденция, преди да се изправят срещу президентската служба за сигурност (PSS), която по-рано блокира достъпа на следователите със заповед за претърсване на офиса и жилището на Юн и се очакваше, че те ще предотвратят задържането му.

Събитията в ранните часове на петък сутринта бяха най-новата от поредица конфронтации в страната, която е парализирана от политическа криза, довела до импийчмънт на двама държавни глави за по-малко от месец.

Всичко започна на 3 декември, когато Юн, очевидно разочарован, че политиката му беше блокирана от доминиран от опозицията парламент, обяви военно положение и изпрати войски, за да обградят Народното събрание.

Парламентът отмени тази декларация в рамките на часове с единодушно гласуване и наложи импийчмънт на Юн на 14 декември, докато южнокорейските власти започнаха наказателно разследване на събитията.

Юн обаче остава непокорен, пренебрегвайки молбите за разпит и обещавайки да се бори да остане на поста. Един от адвокатите в правния екип на Юн, потвърди, че следователите са пристигнали в сградата, но отбеляза, че е малко вероятно те да успеят да задържат президента в петък, описвайки усилията на агенцията за корупция да задържи Юн като „безразсъдни“ и показа „възмутително незачитане на закона“.

Министерството на отбраната на Южна Корея по-рано потвърди, че следователи и полицейски служители са минали покрай военна част, охраняваща територията на резиденцията, преди да пристигнат в сградата.

Противопоставянето накара опозиционна Демократическа партия да призове действащия лидер на страната, вицепремиера Чой Санг-мок, да нареди на президентската служба за сигурност да се оттегли.

В предизвикателно новогодишно послание към консервативните си поддръжници, Юн обеща да „се бори докрай“ срещу това, което той нарече „антидържавни сили“.

Неговите адвокати описаха заповедта за арест като “невалидна” и “незаконна” и казаха, че силите за сигурност на президента могат да арестуват полицията, която се опитва да я изпълни.

Хиляди полицаи се събраха в резиденцията на Юн и оформиха периметър около нарастваща група протестиращи в негова подкрепа, борещи се с минусови температури в продължение на часове, развявайки знамена на Южна Корея и САЩ, докато скандираха лозунги в негова подкрепа.

Съдът в Сеул издаде заповед за задържането на бившия президент във вторник, след като избегна многобройните искания да се яви за разпит и блокира претърсванията на офиса му в столицата, възпрепятствайки започналото разследване дали действията му са равносилни на бунт.

Заповедта за арест е валидна за една седмица и следователите могат да направят нов опит за задържането му след неуспешния опит тази сутрин.

Следователи са пред резиденцията на южнокорейския президент

🇰🇷 Следователи от Службата за разследване на корупцията на Южна Корея пристигнаха, за да изпълнят заповед за арест на импийчнатия президент на страната в неговата резиденция в столицата Сеул, съобщи агенция Yonhap.

Юн Сук Йол е издирван за разпит по редица разследвания, включващи обвинения в ръководене на бунт – престъпление, наказуемо с доживотен затвор или дори смъртно наказание – след като той внезапно обяви военно положение в началото на декември.

Във вторник съдът одобри заповедта за арест на Юн, отбелязвайки първият случай в историята, когато подобен ход е предприет спрямо действащ президент. В отговор екипът по сигурността на президента каза, че „мерките за сигурност ще бъдат взети в съответствие с надлежния процес по въпроси, свързани с изпълнението на заповеди“.

Лидерът беше освободен от президентските си правомощия миналия месец чрез парламентарен вот за импийчмънт, който дойде, след като някои членове на собствената му управляваща партия се обърнаха срещу него след отказа му да подаде оставка заради краткотрайния си указ.

През последните седмици отстраненият президент, самият той бивш прокурор, е отказал да отговори на три поредни призовки, изпратени му от следователи с искане за сътрудничество.

Юн остава непокорен пред разследванията и процеса по импийчмънт, който се провежда от една от най-висшите съдебни инстанции в страната, и обеща да се „бори докрай“ за страната.

Изявлението, което беше споделено с поддръжници, събрани пред резиденцията му по-рано тази седмица, беше първата му публична поява от седмици, тъй като до голяма степен стоеше далеч от публичното пространство след като обществеността осъди широко неговия указ.

Юн обяви военно положение в изненадващо късно вечерно обръщение на 3 декември, твърдейки, че опозиционните депутати са „парализирали държавните дела“ и че този ход е необходим, за да „защити либералната Южна Корея“ от заплахите, отправени от „антидържавни елементи“.

Членовете на Националното събрание, включително някои от неговите съпартийци, гласуваха за отмяна на военното положение около шест часа по-късно. Заповедта се сблъска с яростна реакция от обществеността и законодателите от целия политически спектър, тъй като съживи болезнени спомени от авторитарното минало на страната.

През следващите седмици страната беше въвлечена в политически хаос, като парламентът също гласува за импийчмънт на своя министър-председател и действащ президент Хан Дък Су, броени дни след като гласува и прие решението за импийчмънт на президента. Министърът на финансите Чой Санг-мок вече е временно изпълняващ длъжността президент.

Орбан заяви, че ще покани Нетаняху в Унгария след решението на Международния наказателен съд.

Министър-председателят Бенямин Нетаняху (вдясно) и унгарският премиер Виктор Орбан (вляво) държат кубчето на Рубик на унгарско-израелския бизнес форум в Будапеща, 19 юли 2017 г.
📸 Снимка: Haim Zach/GPO/Flash90

🇮🇱🤝🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че ще покани на гости израелския си колега Бенямин Нетаняху и даде гаранция, че заповедта за арест на Международния наказателен съд няма да бъде изпълнена.

В четвъртък международният съд издаде заповеди за арест на Нетаняху и неговия бивш министър на отбраната Йоав Галант, както и на Ибрахим Ал-Масри, ликвидирания военен командир на Хамас, за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на конфликта в Ивицата Газа.

Орбан, чиято страна е председател на Европейския съюз на ротационен принцип за период от шест месеца, заяви пред държавното радио, че заповедта за арест на Международния наказателен съд е „погрешна“ и посочи, че израелският лидер ще може да води преговори в Унгария „при подходящата безопасност“.

„Днес ще поканя министър-председателя на Израел г-н Нетаняху на посещение в Унгария и в тази покана ще му гарантирам, че ако дойде, решението на съда няма да има ефект[...] и няма да следим съдържанието му“, категоричен бе унгарският лидер.

Откакто Орбан и неговата националистическа партия Фидес заеха мястото си във властта през 2010 г., двамата с Нетаняху изградиха близки политически отношения, а Нетаняху гостува в Будапеща на официална визита през 2017 г.

Израелските лидери и Белият дом категорично осъдиха решението на Международния наказателен съд, докато Жозеп Борел, върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика, заяви, че заповедите не са политически, както и че всички държави-членки на ЕС трябва да зачитат и прилагат съдебното решение.

Унгария и Чехия са сред най-силните поддръжници на Израел в рамките на Евросъюза, докато на другата противоположност са страни като Испания и Ирландия, които не пропускат да подчертаят подкрепата си за палестинската кауза.

В отговор на решението на съда, външното министерство на Чешката република заяви, че Прага ще спазва международните си правни задължения.

Министър-председателят на страната Петр Фиала обаче нарече съдебното решение „жалко“, като по-късно написа на профила си в X, че решението: „подкопава неговия авторитет в други случаи, когато приравнява избраните представители на една демократична държава с лидери на ислямистка терористична организация“.

Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на Нетаняху и Йоав Галант.

Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху и тогавашният министър на отбраната Йоав Галант дават пресконференция в Министерството на отбраната в Тел Авив, 16 декември 2023 г.
📸 Снимка: Noam Revkin Fenton/Flash90

🇮🇱⚖️🇪🇺 В часовете след като Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант, европейски длъжностни лица заявиха, че са готови да се съобразят с решението. Американски законодатели го критикуваха, като вместо това призоваха съдът да бъде санкциониран.

Решението за издаване на заповеди, издадено единодушно по обвинения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на кампанията на Израел срещу палестинската терористична групировка Хамас в ивицата Газа, бележи първия път, когато МНС издава заповеди за арест срещу лидери на демократична държава.

Както Нетаняху, така и Галант ще бъдат арестувани, ако пътуват до някоя от над 120-те държави, които са страни-членки. Международният съд издаде заповед за арест и на убития военен лидер на Хамас Мохамад Дейф, отбелязвайки, че не може да потвърди смъртта му.

Напускащият поста върховен представител на Европейския съюз по външната политика Жозеп Борел заяви в четвъртък, че решението не е политическо, а е взето от съд и следователно трябва да бъде уважено и изпълнено, като написа на профила си в X, „Тези решения са задължителни за всички държави, страни по Римския статут , което включва всички държави-членки на ЕС.“

Министърът на външните работи на Нидерландия Каспар Велдкамп каза, че страната му е готова да действа съгласно заповедите, съобщи холандската информационна агенция ANP. Очакваше се Велдкамп да посети Израел в петък.

Външен изглед от централата на Международния наказателен съд в Хага, Нидерландия, 30 април 2024 г.
📸 Снимка: Associated Press/Peter Dejong

Ирландският премиер Саймън Харис посочи в изявление, че „Ирландия уважава ролята на Международния наказателен съд. Всеки, който е в състояние да му помогне в изпълнението на жизненоважната му работа, сега трябва да го направи спешно.“

Изявлението на Харис също призовава за „незабавно прекратяване на огъня, освобождаване на всички заложници и безпрепятствен достъп за хуманитарна помощ в Газа“, наричайки ситуацията в анклава „оскърбление за човечеството“.

Говорителят на френското външно министерство Кристоф Лемоан посочи, че френската реакция на заповедите ще бъде „в съответствие със статута на МНС“, но отказа да каже дали Франция ще арестува лидерите, ако дойдат в страната. „Това е въпрос, който е сложен от правна гледна точка“, призна той.

Италианският външен министър Антонио Таяни също защити отговора си, като подчерта: „Ние подкрепяме МНС, като същевременно винаги помним, че съдът трябва да играе правна роля, а не политическа роля. Ще преценим заедно с нашите съюзници какво да правим и как да тълкуваме това решение.

Външните министри на Швеция и Норвегия изразиха доверие в съда, но не казаха изрично дали ще изпълнят заповедта за арест, ако са в състояние.

За разлика от тях, лидерите и на двата лагера в Съединените щати осъдиха решението.

Администрацията на президента Джо Байдън, която отхвърли публично първоначалното искане за заповеди за арест, „фундаментално отхвърля“ решението, посочи говорител на националната сигурност на Белия дом пред The ​​Times of Israel.

„Оставаме дълбоко загрижени от прибързаното решение на прокурора да поиска заповеди за арест и обезпокоителните грешки в процеса, довели до това решение“, добави говорителят.

Когато прокурорът на Международния наказателен съд обяви решението си да поиска заповедите за арест през май, Съединените щати заявиха, че не са предоставили на Израел възможност сам да разследва твърденията.

Стефани Халет, заместник-ръководител на дипломатическата мисия на САЩ в Израел обясни, че в случая международният съд няма юрисдикция, тъй като „принципът на допълване абсолютно не е приложен“, имайки предвид правилото, че ако дадена държава е в състояние сама да разследва престъпленията, извършени там, международният съд няма юрисдикция.

Тя добави, че главният прокурор на Международния наказателен съд Карим Хан „е имал шанс да се качи на самолет, за да дойде тук и да се свърже с Израел. Вместо това той избра да не се качва на самолета.“

Днес сутринта Халет поясни, че скоро администрацията на Джо Байдън ще предостави официален отговор на заповедите за арест, описвайки предстоящите коментари като „много силни“.

Американският сенатор Бърни Сандърс, заедно с колегите си Крис Ван Холън, Джеф Меркли и Питър Уелч, слушат въпрос относно ограничаването на продажбите на оръжие на Израел по време на пресконференция в Капитолия, Вашингтон, окръг Колумбия, 19 ноември 2024 г.
📸 Снимка: Kevin Dietsch/AFP via Getty Images

Въпреки че текущата администрация се обяви против делата на Международния наказателен съд и Международния съд на ООН срещу Израел, досега тя отхвърли призивите на републиканските законодатели да санкционира съда, както направи новоизбраният президент Доналд Тръмп през първия си мандат.

Но конгресменът от Републиканската партия Майкъл Уолц, когото новоизбраният президент Доналд Тръмп посочи за свой съветник по националната сигурност, беше категоричен като заяви: „Можете да очаквате силен отговор на антисемитските пристрастия на МНС и ООН през януари“.

Ричи Торес, един от конгресмените на Демократическата партия с най-отчетлива произраелска позиция, също призова за налагане на санкции срещу съда. В дълга публикация по темата на профила му в платформата X, той описа заповедите като „въоръжаване на международното право в най-страшния му вид“, наричайки го „преследване, представящо се за наказателно преследване“.

„Международният наказателен съд пренебрегва причината и контекста на войната“, заяви Торес, подчертавайки, че терористичната група Хамас не само е започнала войната с атаката си от 7 октомври миналата година, при която терористите нахлуха от Ивицата Газа в Южен Израел, убиха около 1200 души и взеха 251 други за заложници, но и също така „изградиха внимателно бойно поле, предназначено да увеличи максимално загубата на цивилни животи“ в Газа.

„Нищо от този контекст изглежда няма значение за съда-кенгуру, който не може да позволи на фактите да попречат на неговия идеологически кръстоносен поход срещу еврейската държава“, заключи той.

През юни Камарата на представителите на САЩ прие законопроект за отмяна на американските визи на служители на Международния наказателен съд, ограничаване на влизането и налагане на финансови ограничения на всеки от служителите на съда, който желае да задържи или преследва съюзници на Съединените щати.

Джо Байдън посочи, че е „твърдо против“ законопроекта, който беше приет с мнозинство от 247-155 гласа, включително с подкрепата на 42-ма демократи, но не беше взет от Сената на САЩ, въпреки че лидерът на мнозинството Чък Шумър от Ню Йорк описа първоначалното искане за арест като „осъдително“.

В сряда около една трета от демократите в Сената гласуваха в подкрепа на трите неуспешни опита за блокиране на продажбата на нападателни оръжия на Израел – факт, подчертаващ сериозното вътрешно разделение между демократите по въпроса.

Републиканският сенатор Джон Тюн, който трябва да наследи Шумер през януари, обеща, че ако Международният наказателен съд не отмени решението си, Сенатът на САЩ „ще приеме веднага законодателство за санкции, както Камарата вече направи на двупартийна основа“ в началото на следващия конгрес.

Центристката Сюзън Колинс и демократът Джон Фетерман, известен като отявлен поддръжник на Израел, също изразиха несъгласието си със заповедите за арест, като последният изрази остро възражението си в социалните медии. „Няма позиция, релевантност или път. Майната му на това”, написа той на профила си в X.

Заповедите бяха осъдени и от президента на Аржентина Хавиер Милей, който публикува на X, че страната му „декларира дълбокото си несъгласие“ с решението, което според него „игнорира правото на Израел на самозащита срещу постоянните атаки от терористични организации като Хамас и Хизбула”.

Международни правозащитни организации приветстваха решението и призоваха всички държави да изпълнят заповедите за арест.

Стефани Халет, ръководител на дипломатическата мисия на Съединените щати в Израел по време на пресконференция, след като Вашингтон допусна Израел в своята програма за премахване на визите, в кабинета на министър-председателя в Йерусалим, 28 септември 2023 г.
📸 Снимка: Chaim Goldberg/Flash90

„Премиерът Нетаняху вече е официално издирван. Държавите-членки на Международния наказателен съд и цялата международна общност не трябва да се спират пред нищо, докато тези лица не бъдат изправени пред неговите независими и безпристрастни съдии“, написа Агнес Каламард, генералният секретар на Amnesty International.

Human Rights Watch също отбеляза, че заповедите „разбиват възприятието, че определени лица са извън обсега на закона. Тези заповеди най-накрая трябва да накарат международната общност да се заеме с жестокостите и да осигури справедливост за всички жертви в Палестина и Израел.“

В Близкия изток няколко държави бързо приветстваха решението.

Външният министър на Йордания Айман Сафади подчерта, че решението на МНС трябва да бъде изпълнено, добавяйки, че „палестинците заслужават справедливост“ след това, което той описа като „военни престъпления“ на Израел в Газа.

Междувременно министърът на правосъдието на Турция Йълмаз Тунч написа на X, че заповедите за арест са „закъсняло, но положително решение за спиране на кръвопролитието и прекратяване на геноцида в Палестина“, позовавайки се на обвинение, което Израел категорично отрича.

„Варварските израелски власти, които атакуват към нашите невинни палестински братя и сестри трябва да бъдат изправени пред правосъдието възможно най-скоро за военните им престъпления и престъпления срещу човечеството“, категоричен бе Тунч.

Турция често е домакин на лидери на Хамас и подкрепя открито терористичната групировка във войната ѝ срещу Израел, като често сравнява Бенямин Нетаняху с Адолф Хитлер и израелската военна кампания в ивицата Газа с Холокоста.

Заповедите на Международния наказателен съд идват около 13 месеца след като терористичната групировка Хамас предприе изненадващо нахлуване от ивицата Газа в южен Израел на 7 октомври 2023 г.

Министерството на здравеопазването на Газа, което се управлява от Хамас, твърди, че над 42 000 души в анклава са станали жертва в последвалите бойни действия, въпреки че броят няма как да бъде потвърден и не прави разлика между цивилни и бойци на терористичната групировка.

Израелските отбранителни сили твърдят, че към ноември броят на ликвидираните терористични бойци възлиза на 18 000, с още около 1000 на територията на Израел по време на атаките на 7 октомври 2023 г.

Израел настоява, че се стреми да сведе до минимум цивилните жертви и подчертава, че цивилните в палестинския анклав са използвани като човешки щитове от въоръжени групировки като Хамас и Палестински ислямски джихад, които воюват изцяло от гъсто населени зони, сред които домове, болници, училища и джамии.

Смята се, че 97 от общо 251 заложници, които бяха отвлечени при терористичното нападение на Хамас на 7 октомври, остават в Газа, заедно с телата на най-малко 34 загинали военнослужещи от израелската армия, в допълнение към двама цивилни с психични проблеми, влезли на територията на ивицата Газа преди войната, както и телата на двама войници, убити през 2014 г.

Украински инженер е задържан за предполагаема роля в разработката на руски дронове.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) арестува 72-годишен учен от град Харков, който е заподозрян в подпомагане на Русия в усъвършенстването на технологията за дронове камикадзе.

Машинният инженер е предоставял технически проекти за подобряване на дроновете тип „Шахед“, използвани от руската армия за удари по Украйна. Според следователите неговата работа е била фокусирана върху надграждането на двигатели и катапултни системи, които са едни от ключовите компоненти за разполагането на дроновете.

Разследването на СБУ разкри, че ученият е прехвърлил дизайна си дистанционно на свой сътрудник, генерален директор на руски машиностроителен завод, участващ в производството на компоненти за дронове. Тази фабрика си сътрудничи с руска компания, произвеждаща иранските дронове от типа „Шахед“, които в Русия наричат с наименованието ​​„Геран-2“.

Твърди се, че ученият се е опитал да прикрие сътрудничеството си с руската страна като легитимно академично изследване на технологията за безпилотни летателни апарати (БпЛА). Източници от службата за сигурност посочиха, че той е общувал с руските си партньори чрез имейл и популярни платформи за съобщения. В един от случаите той е намесил и бивш студент, избягал от град Харков в началото на войната, който по-късно си е осигурил роля в Московския технически университет, където сега работи върху безпилотни летателни апарати за военна употреба от руската армия.

По време на претърсване в дома на арестувания в Харков, агентите на СБУ откриха и конфискуваха компютърно оборудване, мобилен телефон и флашки, съдържащи доказателства за дейността му. След разследването СБУ официално повдигна обвинения на учения по член 111-2 от Наказателния кодекс на Украйна (помагане на държава-агресор). Ако бъде признат за виновен, той е изправен пред до 12 години затвор заедно с конфискация на имущество.

СБУ повдигна задочно обвинение и срещу бившия студент на учения.

Трима арестувани в Армения по обвинения в опит за държавен преврат.

🇦🇲 В сряда, 18 септември 2024 г. следственият комитет на Армения съобщи, че е арестувал три лица и издирва други четирима във връзка с заговор за преврат с цел завземане на властта в страната.

Според Armen Press сред арестуваните и издирвани заподозрени са петима арменски граждани и двама бивши жители на Нагорно Карабах. По-рано тази година организаторите са вербували нищо неподозиращи арменски граждани, като са им плащали приблизително 220 000 рубли (2395 долара) на месец, за да пътуват до Русия за тримесечен военен курс с планове да се присъединят към армията след завръщането си.

Организаторите на заговора са отвеждали новобранците в Ростов на Дон, където са били подлагани на тестове с детектор на лъжата, за да бъде установено дали имат връзки с правоприлагащи органи в Армения. След това те са продължавали към военна база Арбат, за да преминат бойна подготовка. Едва тогава те са научавали, че истинската цел на обучението е да се върнат обратно в Армения за организирането на държавен преврат.

Част от новобранците са отказали да участват в преврата и са напуснали групата, а действията на правоприлагащите органи в крайна сметка осуетяват опита за преврат. Властите в Ереван продължават работа по идентифицирането на останалите съучастници в заговора.

През 2021 г. Армения беше изправена пред тежка политическа криза, която едва не доведе до опит за преврат. След масови протести, призоваващи за оставката на премиера Никол Пашинян заради недоволството от развитието на войната в Нагорно Карабах, началникът на Генералния щаб Оник Гаспарян и висши офицери поискаха оставката на Пашинян на 25 февруари.

Премиерът заклейми това като опит за преврат, но в крайна сметка се съгласи да бъдат проведени предсрочни избори, притиснат от нарастващото напрежение и продължаващите улични протести. Пашинян подаде официално оставката си на 25 април 2021 г., което доведе до назначаването на нов началник на Генералния щаб и обявяването на парламентарни избори.