Показват се публикациите с етикет Дамаск. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Дамаск. Показване на всички публикации

сряда, 26 август 2026 г.

Мазлум Абди разпусна СДС пет дни след обявения край на вливането

🇸🇾 Главнокомандващият Сирийските демократични сили (SDF) Мазлум Абди прекрати мандата на формацията и обяви разпускането ѝ като самостоятелна военна сила. Създадената през 2015 г. с подкрепа от САЩ кюрдска военна структура, изиграла ключова роля във войната срещу „Ислямска държава“, престана да съществува като отделна формация след изявление на своя ръководител в Дамаск.

„Обявяваме от днес прекратяването на мандата на Сирийските демократични сили и разпускането им като самостоятелна военна сила, с пълна отговорност“, каза той и описа решението като завършек на изпълнена мисия.

Публичното му послание пет дни преди това беше различно. На 20 август в Камишли, пред многохилядна публика на честването на 100-годишнината на града, Абди заяви, че „етапът на вливане на военните, силови и административни институции в националните държавни институции е завършен и приключен“, но без да обяви разпускане. По думите му следващата фаза трябва да бъде политическа, а основната ѝ цел – правата на кюрдите да бъдат закрепени в сирийската конституция. Към 25 август сутринта Asharq Al-Awsat все още съобщаваше, че Абди отрича предстоящо разпускане. Според изложената от него позиция интеграцията в сирийската армия трябваше да запази структурите на SDF под формата на нови формирования, сред които бригади в Камишли, Ал-Маликия и Кобане и още една, планирана за Африн. Вечерта на същия ден те бяха разпуснати.

Зад рязката промяна стоят близо седмица преговори. На 24 август Абди и Илхам Ахмед, водеща фигура в кюрдската администрация, разговаряха с представители на преходната власт в Дамаск при пълно медийно затъмнение. Източници в сирийската столица определиха въпросите на образованието като основна тема. Шест дни по-рано външният министър Асаад ал-Шейбани беше изброил оставащите въпроси: интеграцията на Женските отряди за защита (YPJ) и обучението на кюрдски език. Дамаск и кюрдското ръководство имаха за цел да приключат изпълнението на мерките до края на месеца. На 17 август Ахмад ал-Хилали, говорител на президентския екип по изпълнение на споразумението и заместник-губернатор на Хасака, беше заявил, че разпускането ще бъде обявено съвсем скоро.

Военната част на сделката от 29 януари е ограничена по обхват и предвижда създаване на една дивизия от три бригади с обща численост от около 16 000 души. Към командването в Алепо се придава една бригада в Айн ал-Араб (Кобане) с приблизително 6000 души. Всички останали трябва да постъпят индивидуално в министерствата на отбраната и вътрешните работи след проверка за сигурност. До май четирите бригади бяха сформирани, проверките трябваше да приключат до 31 юли, а от 1 август подразделенията да носят названия на сирийската армия. Още през март Ал-Хилали говореше за около 4500 бойци, които реално ще се включат в армейските части. Следователно заложената в сделката численост и броят на действително интегрираните бойци не съвпадат.

Институционалната интеграция продължава. Над 9000 служители на Асаиш, вътрешните сили за сигурност на автономията, са кандидати за приемане в Управлението за вътрешна сигурност на Хасака. Сред тях има около 1000 жени, а специални комисии провеждат интервюта с кандидатите в Хасака и Камишли. Женските отряди за защита, включващи около 2000 жени бойци, останаха извън схемата. Дамаск отказа да ги приеме като самостоятелно формирование в армията, тъй като тя не разполага с женски бойни части, и предложи членовете им да постъпват индивидуално по линия на вътрешното министерство. Командващата Рохилат Африн публично отхвърли ограничаването на ролята на жените до служба в Асайиш.

Развръзката не беше постигната само с преговори. Боевете започнаха на 6 януари в източната част на провинция Алепо, а до средата на месеца правителствените сили достигнаха Хасака. На 17 януари тяхното настъпление се разшири към Ракка и Дейр ез-Зор, а на 19 януари SDF се изтеглиха от язовир „Тишрин“. Сирийската обсерватория за човешките права (SOHR) отчете 530 загинали, сред които 76 цивилни. До 80% от територията на автономията премина под контрола на Дамаск. Арабските бойци, съставляващи към 70% от личния състав, напуснаха формацията в собствените си градове. По думите на Абди SDF са наброявали около 100 000 души. Специалистът по Сирия Фабрис Баланш оценява, че след напускането на арабските подразделения формацията е останала с около половината от предишната си численост.

Политическата и военна подкрепа от САЩ беше оттеглена успоредно с настъплението на правителствените сили. На 17 януари в Ербил специалният пратеник Том Барак заяви на кюрдското ръководство и на Масуд Барзани, че САЩ няма да изстреля нито един куршум в тяхна защита. На 20 януари той директно отбеляза, че услугите на SDF вече не са били нужни. Промяната в американската политика беше започнала по-рано. Срещата на президента Доналд Тръмп с Ахмад ал-Шараа в Рияд през май 2025 г., приемът на сирийския президент в Белия дом през ноември и включването на Дамаск към коалицията срещу „Ислямска държава“ пренасочиха предпочитанията на САЩ от кюрдския партньор към централната власт. Споразумението от 29 януари беше постигнато с посредничеството на Вашингтон и Париж и получи одобрението на Анкара.

Икономическата част на процеса приключи първа. На 5 февруари Дамаск започна процедурата по поемане на управлението на двете най-големи находища в североизточната част на страната: Румейлан и Сувейдия. Летище Камишли и граничните пунктове преминаха под държавен контрол по същия ред, а американската компания HKN Energy започна работа в Румейлан по силата на 25-годишен инвестиционен договор.

Предаването на контрола върху затворите и лагерите започна още преди подписването на споразумението. На 21 януари Централното командване на САЩ (CENTCOM) започна прехвърляне на задържани членове на „Ислямска държава“ в Ирак, а до 15 февруари обяви, че са преместени над 5700 души. Лагерът „Ал-Хол“, в който се намират около 24 000 жени и деца от семейства на джихадисти, премина под контрола на Дамаск.

Анкара също постигна една от основните си цели чрез сделката. На 10 август турският парламент гласува и прие закона за укрепване на националното единство и обществена интеграция с 468 гласа „за“, 88 „против“ и 6 „въздържал се“. Законът отлага присъдите по дела, свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК), но ще влезе в сила едва след като Съветът за национална сигурност установи, че партията и свързаните с нея структури са се саморазпуснали напълно.

На 25 август Абди обяви, че кюрдските бойци, дошли от Ирак, Иран и Турция, вече са напуснали Сирия по координиран план за изтегляне. Турският посланик в Дамаск Нух Йълмаз изрично обвърза уреждането на сирийския въпрос с изпълнението на това условие. По думите му пълното отстраняване на елементите на ПКК и Отрядите за народна защита (YPG) от региона остава необходимо условие за възстановяването на сирийския суверенитет.

Нерешен остава въпросът за конституцията – именно гаранцията, която кюрдите не получиха. Признаване на кюрдския език, обявяване на Науруз за национален празник и предоставяне на гражданство на жителите на Джазира, които в продължение на десетилетия бяха лишени от него, бяха формално уредени с указа на президента Ахмад ал-Шараа. Указ № 13 от 16 януари призна сирийските кюрди за неделима част от народа на Сирия, но подобен акт може да бъде отменен значително по-лесно от конституционна гаранция.

Надеждата за самоуправление на провинциално равнище се сви до възможност за местно управление на общинско ниво. В същото време обаче кюрди получиха постове в държавните институции: Нуредин Ахмад Иса стана губернатор на Хасака през февруари, а на 10 март Сипан Хамо беше назначен на ключов пост в Министерство на отбраната.

„Борбата ни ще продължи, за да закрепим правата на народа ни в конституцията“, заяви Абди в Камишли. Тази борба обаче вече ще се води без контролираната досега територия, без приходите от находищата и без самостоятелна въоръжена група, служила като основен преговорен инструмент. Това прави включване на изрични гаранции за кюрдските права в конституцията по-малко вероятно в рамките на текущия преход.

📸 Снимка: Мазлум Абди, командващ Сирийските демократични сили (SDF), водени от кюрди и подкрепяни от САЩ, по време на интервю в североизточния град Хасака, 16 октомври 2025 г. (AP Photo/Hogir Al Abdo)

сряда, 19 август 2026 г.

Сирия задържа тоновете уран на своя територия под гаранциите на МААЕ

🇸🇾☢️ Сирия възнамерява да запази на своя територия няколко тона ядрен материал, за чието наличие е уведомила Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), и да го постави под гаранциите на агенцията, вместо да го предаде. Това заяви външният министър Асаад ал-Шайбани на 18 август в Дамаск, застанал до генералния директор на МААЕ Рафаел Гроси. Изявлението беше направено към края на двудневно посещение, при което инспекторите получиха достъп до съоръжения, укривани от режима на Башар ал-Асад в продължение на близо две десетилетия.

Гроси описа видяното от екипите на агенцията. В необявена дотогава локация извън Дамаск се съхраняват „няколко тона естествен уранов метал“. На втора площадка има „големи количества графит“. На третата – Ал-Кибар край Дейр ез-Зор – сирийски работници разкопават останките от реактора под надзора на инспекторите.

Взети заедно, трите находки очертават единна техническа картина. Ал-Кибар е бил газоохлаждаем реактор с графитен забавител, изграден по модела на комплекса Йонбьон в Северна Корея. Естественият уранов метал и графитът са съответно горивото и забавителят, необходими за работата на реактор от този тип. Израелската авиация унищожи обекта през нощта на 6 септември 2007 г. преди в него да бъде заредено ядрено гориво. През 2011 г. МААЕ заключи, че обектът с голяма вероятност е бил реактор, строен с помощ от Северна Корея, а инспекция през 2024 г. откри там уранови частици.

Гроси описа риска предпазливо: „Говорим за няколко тона ядрен материал, който може да бъде използван за лоши цели.“ Естественият уран не може да бъде използван пряко за ядрено оръжие. За това той трябва или да бъде обогатен, или да бъде облъчен в реактор, след което полученият плутоний да бъде отделен. Реакторът в Ал-Кибар обаче е разрушен от близо 19 години. Остатъчната опасност е от друго естество: ако бъде разпръснат с конвенционален взрив, материалът би могъл да причини радиологично замърсяване, но не и ядрен взрив.

Сирийското правителство отбелязва, че инициативата е дошла от него. „На 17 юли изпратихме официално писмо до агенцията, в което по своя воля обявихме наличието на ядрени материали в необявен обект“, каза ал-Шайбани и определи досието като наследство от предишния режим.

Съвместното изявление, публикувано под № 59/2026, поставя този жест в по-широк контекст. Уреждането на досието е представено като част от начинание, започнало през декември 2024 г. Президентът Ахмед ал-Шараа подкрепя изпълнението на верификационните дейности, а Сирия потвърждава ангажимента си към Договора за неразпространение на ядреното оръжие и сключеното по него споразумение за гаранции.

Реално постигнатото досега обаче е по-ограничено от заявената цел. Съвместното изявление говори за първоначална верификация, улеснена от сирийските власти, и за пълна проверка, която тепърва предстои. Тя е ключова стъпка към поставянето на материала под гаранциите на МААЕ, но не означава, че процесът е завършен.

Гроси беше конкретен: пълната инвентаризация все още не е направена. След нейното приключване той ще представи заключенията пред Борда на управителите на следващата му сесия с цел окончателно уреждане на оставащите въпроси.

Разграничението между физическо попечителство и гаранции е същността на съобщението. Гаранциите на МААЕ представляват система за отчетност и наблюдение: инспекторите преброяват материала, поставят пломби и проверяват дали нищо не липсва или не е било отклонено. Попечителството, от своя страна, значи физически контрол върху съхранението.

Ал-Шайбани подчерта, че Сирия упражнява суверенната си отговорност за целия ядрен материал на своя територия. Той допълни, че страната има право да използва ядрените технологии за граждански и мирни цели, но не спомена възможността уранът да напусне Сирия.

Тъкмо тук се появява разминаването с информацията за договореност, постигната с посредничеството на Вашингтон. На 10 август Axios съобщи, позовавайки се на американски и израелски служители, че Белият дом е постигнал разбирателство със Сирия и Израел. Според изданието МААЕ и Дамаск са подписали три седмици по-рано споразумение за изнасяне на ядреното наследство от площадката, която израелските служби наричат „Обект 99“.

По думите на американски служител там се съхранява жълт кейк (концентрат, получен от уранова руда и използван като изходен материал в горивния цикъл) заедно с отпадъци и останки от Ал-Кибар. Дали „Обект 99“ и необявената локация извън Дамаск са една и съща площадка, не е уточнено публично от нито една от страните.

Историята на самия обект обяснява напрежението около него. Израелски служители твърдят пред Axios, че армията е бомбардирала входовете скоро след падането на Асад, за да блокира достъпа. Израел заплашил да нанесе нов удар, ако съдържанието не бъде изнесено или ако се появят признаци, че Дамаск се опитва да достигне до него.

Преди няколко седмици израелски наблюдатели засекли движение в района и у тях се появили съмнения, че Турция помага на Сирия да се добере до складирания материал. САЩ поискали Израел да се въздържи и включили МААЕ в процеса. Американски служител посочил края на годината като срок за изнасянето. Към 10 август обаче нищо не е било извозено.

Това ядрено разминаване се развива в период на напрежение между Сирия, Израел и Турция. Напредъкът на дипломацията в Дамаск дойде в същия ден, в който израелската авиация нанесе 8 удара срещу авиобаза Абу ал-Духур в провинция Идлиб, на около 70 км от турската граница, които поразиха възстановена писта и няколко хангара, без да причинят жертви. Базата не изпълнява военни функции от 2013 г.

Заради наложена военна цензура Израел не коментира атаката в продължение на 20 часа. Мълчанието приключи, след като посланикът на САЩ в Турция и специален пратеник за Сирия Том Барак съобщи в X, че Израел е нанесъл удара. Той описа атаката като ненужна ескалация, която не допринася за стабилността на региона.

Едва след това канцеларията на израелския премиер Бенямин Нетаняху пое отговорност. Обяснението бе, че Сирия се е намирала на прага да наруши договореното статукво в областта на сигурността, като допусне разполагането на турски части на летището. Анкара нарече твърденията несъстоятелни. Турски служител заяви пред Axios, че на базата изобщо не е имало турско присъствие и че Израел си измисля поводи да бомбардира съседни държави. Ал-Шайбани заяви, че ударите нямат никакво основание, свързано със сигурността, и че Дамаск ще продължи да действа по дипломатически път.

Вашингтон е бил предупреден предварително, а около три часа преди удара Тръмп е разговарял по телефона с Реджеп Тайип Ердоган. Пред американските си събеседници Израел обосновал атаката с необходимостта да предотврати доставката на съвременни оръжейни системи за летището.

Американски служители възразяват, че Дамаск не е предприемал враждебни действия и от няколко месеца настоява за създаване на съвместен координационен център в Йордания, който да предотвратява подобни инциденти. Според тях Израел отказва да задейства механизма и вместо това е засилил набезите в Сирия. В резултат Дамаск постепенно е започнал да обмисля как да организира собствената си защита.

Стратегията на ал-Шараа личи от отстъпките, на които е готово новото ръководство в Дамаск. Чарлс Листър от Близкоизточния институт я формулира просто: то бърза да закрие наследените от Асад досиета, тъй като те затрудняват усилията ѝ да върне страната в международната общност.

Правителството на Сирия осигури на инспекторите всичко поискано от МААЕ – официално писмо, достъп до обектите, разкопки и ангажимент за доклад пред Борда на управителите. То обаче не направи отстъпка по единственото настояване на Израел: ядреното наследство да напусне страната.

Прозрачността носи международна легитимност, а физическият контрол върху материала запазва сирийския суверенитет. Двете не си противоречат, защото гаранциите на МААЕ по правило се прилагат спрямо материали, които остават на територията на държавата домакин.

Изнасянето е изключение и обикновено се прилага при разглобяването на цяла ядрена програма. Такъв е случаят с Либия през 2003–2004 г., когато американски самолети извозиха оборудване и високообогатен уран. Израел настоява за либийския модел, докато Сирия предлага стандартния режим на международни гаранции. Разликата не е юридическа, а политическа: първият вариант окончателно закрива въпроса, а вторият го оставя отворен, макар и под международно наблюдение.

Възможно е разминаването между двете позиции да е по-малко, отколкото изглежда. Гроси уточни, че ако сирийското правителство и неговите партньори решат да преместят материала, агенцията ще участва в процеса. Тази формулировка оставя възможността за изнасяне отворена, без да обявява, че такова решение вече е взето, и съответства на посочения от Вашингтон срок.

Ал-Шайбани говореше и пред сирийската публика, за която предаването на национален актив под външен натиск би имало висока политическа цена. Това позволява публичната позиция на Дамаск да съществува паралелно с евентуална тайна договорка относно последващо изнасяне. Срещу този сценарий обаче стоят липсата на официално потвърждение, определянето на операцията като незавършена от източника на Axios, и фактът, че сирийският министър не потвърди публично нито един елемент от нея.

вторник, 11 август 2026 г.

Смъртна присъда за Атеф Наджиб, единственият подсъдим в залата в Дамаск

🇸🇾⚖️⛓️ Атеф Наджиб, бившият началник на клона на политическата сигурност в Дараа, беше осъден на смърт от Четвъртия наказателен съд в Дамаск. Той е единственият от деветима подсъдими по делото, който чу присъдата си в съдебна зала. На смърт задочно бяха осъдени и Башар Асад, брат му Махер и още шестима бивши служители от високите етажи на режима. Съдията Фахр ад-Дин ал-Ариян обяви решението във вторник, 11 август, в Двореца на правосъдието в Дамаск. Наджиб го изслуша изправен в затворническа униформа зад решетките на килията за подсъдимия, докато пред сградата чакаше тълпа.

Обвиненията срещу Наджиб са най-многобройните по делото и според Al Jazeera включват поне 10 състава: умишлено убийство на повече от един човек, умишлено убийство на деца под 15 години, изтезание с изход смърт, произволно задържане и престъпления против човечеството. Наред със смъртната присъда съдът е постановил по отделните обвинения доживотен затвор за подбуждане към гражданска война, пет години затвор за присвояване на публични средства и шест години затвор с глоба за пране на пари. Ал-Ариян описа Асад като най-висшия във веригата на вземане на решения, използвал държавните институции за извършването на тези престъпления. Съдията обяви решението за окончателно и неподлежащо на обжалване и разпореди заповедите за арест да бъдат разпространени международно.

Производството, заведено като дело №1 за годината, започна на 26 април и приключи с осмото заседание. Пред съда се явиха 75 ищци, сред тях бивши задържани и роднини на убити, а обвинението показа в залата видеозаписи с изтезания. Наджиб отхвърли обвиненията. Той настоява, че не е задържал никого, както и че не е давал заповед за стрелба по демонстранти и самият той се е противопоставял на силовото потушаване на протестите. Отговорността прехвърли върху останалите служби в провинцията. На част от заседанията присъстваха представители на международни правни и правозащитни групи, а отделни етапи от производството останаха закрити до приключването на публичното представяне на доказателствата. Това е първата осъдителна присъда срещу Асад, произнесена от сирийски съд, и първото дело на преходните власти, стигнало до присъда срещу хора от най-тесния кръг на фамилията.

Материалите по обвинението обхващат февруари и март 2011 г. в Дараа. Подчинените на Наджиб задържаха група ученици от града, между 15 и 20 според различните описания, които бяха изписали по стените искане за падане на режима и подигравателен надпис по адрес на самия Асад. Когато местните първенци и бащите на децата поискаха освобождаването им, Наджиб отказа с обиди към целия Хауран. Според разказа, който впоследствие обиколи цяла Сирия, той им казал да забравят децата си и да направят други, а ако не могат – да изпратят жените си при него. Дараа излезе на улицата през март, а стрелбата по протестните шествия допринесе за това протестите да се разпространят в останалите провинции. През април 2011 г. режимът отстрани самия Наджиб от поста. Последвалите въоръжени сблъсъци прераснаха в кървава гражданска война, продължила почти 14 години, отнела живота на стотици хиляди сирийци и принудила милиони да напуснат домовете си. ООН документира системни изтезания и отвличания и безследно изчезнали в над сто места за задържане в страната.

След свалянето на Асад на 8 декември 2024 г. Наджиб напусна страната, но по-късно се върна обратно. На 31 януари 2025 г. Общата сигурност го задържа в селските райони на крайбрежната провинция Латакия по време на акция срещу спящи клетки на бившия режима. По думите на директора на службата в провинцията Мустафа Кнайфати арестът е извършен след специална операция съвместно с военни части. Наджиб беше най-висшият представител на апарата на Асад, попаднал дотогава в ръцете на новите власти, а делото му се превърна в първото публично производство на новата съдебна власт срещу фигура от подобен ранг.

Осемте подсъдими, осъдени задочно, обхващат командната верига над Дараа през 2011 г.: Башар и Махер Асад, бившият министър на отбраната Фахд Джасем ал-Фрейдж, Мохамед Айман Аюш, бившият началник на военното разузнаване в Дараа Луай ал-Али, началникът на клона на разузнаването на ВВС в провинцията Куссай Махюб, началникът на военната сигурност Уафик Насер и началникът на отдела за специални задачи към Министерство на вътрешните работи Талал ал-Усейми. За всички тях обвинението включва убийство с предумисъл и подбуждане към изтезание със смъртен изход.

Башар и Махер Асад живеят в изгнание в Москва, която ги приюти през декември 2024 г. Ахмед ал-Шараа поиска екстрадицията на сваления президент при посещенията си в Москва, първото от които беше през октомври 2025 г., но получи отказ. Според описанието, дадено от сирийски дипломат, искането е поставяно ясно и многократно, а руската страна е отговаряла с разбиране към идеята за преходно правосъдие, без да отстъпи по същество. На 29 януари 2026 г. руският външен министър Сергей Лавров сподели пред турските медии, че въпросът за изправянето на Асад пред съд е уреден отдавна, че убежището му е предоставено по чисто хуманитарни съображения, тъй като животът му е застрашен, и че Дамаск вече не поставя въпроса за преследването му.

Присъдата от днес влиза в директно противоречие поне с последната част от това твърдение: сирийската съдебна система продължава да преследва на Асад. Реалната картина обаче не може да понесе промяната. Асад остава под руска защита, а международното разпространение на заповедта за арест може да създаде основание за задържането му в държави, които решат да я признаят или изпълнят, ако той се появи на тяхна територия. Русия очевидно не планира да бъде сред тях.

Тежестта на произнасянето зависи и от правната рамка, в която то е направено. Убийството, изтезанието и останалите системни посегателства се преследват по силата на Наказателния кодекс от 1949 г., който няма самостоятелен криминален състав „престъпления против човечеството“. Съдът достига до квалификацията чрез описанието и съвкупността на деянията, а не чрез вътрешноправна норма, която изрично я дефинира. Това ще има значение при всяко бъдещо признаване или оценяване на решението извън Сирия.

Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR), която наблюдава заседанията и публикува доклади за тях, посочи нерешени въпроси около презумпцията за невиновност, правата на защитата, съденето в отсъствие и мерките за защита на свидетелите. Осем от деветте присъди са постановени срещу хора, които никога не са влизали в съдебната зала, и са обявени за неподлежащи на обжалване.

Следващото произнасяне по същата линия е насрочено за 18 август по делото срещу Уасим Асад, братовчед на сваления президент, обвинен в предумишлено убийство, търговия с наркотици и посегателство срещу сигурността на страната и гражданския мир. На 22 юли прокуратурата поиска смъртна присъда и за него, след което производството беше оставено за съвещание. Към момента решение по делото няма.

неделя, 2 август 2026 г.

Анализ: 10 години от ребрандирането, което отведе ал-Джулани в Дамаск

🇸🇾🏴 Абу Мохамед ал-Джулани показа за пръв път лицето си пред камера на 28 юли 2016 г. в същото изявление, в което той обяви, че „Джабхат ан-Нусра“ спира да съществува и учреждава на мястото му „Джабхат Фатах аш-Шам“ – организация, която, по думите му, няма да има „връзка с каквато и да е външна структура“. Видеото беше разпространено от медийното звено на групировката.

Дотогава водачът на сирийския клон на Ал Кайда беше познат по гласа: в единственото му ранно интервю на 27 май 2015 г. за Al Jazeera той беше с гръб към камерата с малко знаме на ан-Нусра, поставено пред него на масата. 10 години по-късно същият управлява Сирия с рожденото име Ахмед аш-Шараа, участва в разговори по споразумение в сферата на сигурността с Израел и изчака изтичане на 45-дневния срок, след който Вашингтон може да заличи страната му от списъка на държави, спонсори на тероризма.

Постановката на изявлението беше премерена до последния детайл. Няколко часа преди него Абу ал-Хайр ал-Масри, заместникът на Айман аз-Зауахири, публикува аудиозапис, в който призовава да бъде съхранен „джихадът в Сирия“ и поставя единството между воюващите фракции над организационна принадлежност. Самият ал-Джулани благодари на ръководството на Ал Кайда, че е разбрало необходимостта от скъсване на връзките. С други думи, разривът беше обявен със съгласие от организацията, от която ан-Нусра формално се отделяше. Външният му вид следваше сходна логика: анализ на Центъра за борба с тероризма (CTC) към военната академия в Уест Пойнт отбелязва отчетливото подражание на Осама бин Ладен в облеклото. Това, което прикова вниманието, обаче беше по-тясна, отколкото изглеждаше. Понятието „външна структура“ не беше равнозначно на изрично отричане на всякакви връзки с Ал Кайда и оставяше отворена възможността за контакти с оперативни кадри на мрежата, които вече се намираха в Сирия.

Датата не беше случайна. През същия юли силите на Башар ал-Асад и руската авиация затегнаха обръча около източните квартали на Алепо: на 17 юли те установиха контрол върху пътя „Кастело“, последната артерия за снабдяване на града, и кварталите останаха обсадени. На 14 юли Джон Кери отнесе в Москва предложение, според което ударите по ан-Нусра щяха да бъдат поверени съвместно на американската и руските военновъздушни сили, а отделен комитет щеше да очертава териториите под неин контрол. Така групировката се оказа единствената въоръжена сила в Сирия, обявена едновременно за законна цел от двете велики сили. Заедно с това преговорите за сливане с останалите ислямистки фракции буксуваха от началото на годината все по една и съща причина: „Ахрар аш-Шам“ настояваше скъсването с Ал Кайда да бъде предварително условие.

Ходът решаваше и двата проблема едновременно и именно поради тази причина беше формулиран по така. Като опит за международна легитимация обаче той бързо понесе провал. През ноември 2016 г. Държавният департамент на САЩ вписа „Джабхат Фатах аш-Шам“ като псевдоним в обозначението на ан-Нусра като чуждестранна терористична организация, а изменението беше обнародвано във „Федералния регистър“ на 14 ноември. „Независимо дали се нарича Джабхат Фатах аш-Шам, или ан-Нусра, групировката остава клон на Ал Кайда в Сирия“, гласеше обяснението на ведомството. Редица анализатори стигнаха до същия извод: преименуването е тактическо, а подготовката му е протекла под ръководството на Ал Кайда. Резултатът се прояви другаде – вътре в сирийската опозиция, където отпадането на формалната принадлежност премахна основната пречка пред обедиеннието.

От този момент нататък всяка следваща стъпка отиваше още по-далеч от предишната. На 28 януари 2017 г. „Джабхат Фатах аш-Шам“ се вля в новосъздадената „Хаят Тахрир аш-Шам“ (HTS) заедно с „Нур ад-Дин аз-Зенки“, „Джейш ас-Сунна“, „Лиуа ал-Хак“ и „Джабхат Ансар ад-Дин“. Начело застана Абу Джабер аш-Шейх, а ал-Джулани пое военното командване, преди да оглави цялата структура през октомври същата година. През юли 2017 г. новата групировка изтласка „Ахрар аш-Шам“ от град Идлиб и граничен пункт „Баб ал-Хауа“ и установи контрол върху приходите от единствената редовно действаща врата към Турция. През ноември HTS учреди гражданска администрация под името „Сирийско правителство на спасението“, която събираше данъци, издаваше документи и управляваше комуналните услуги в провинцията.

Реакцията на Ал Кайда дойде по същото време. През ноември 2017 г. аз-Зауахири публикува аудиозапис, в който нападна остро ръководството в Идлиб и отправи призив за отделяне от него към верните на мрежата. През февруари 2018 г. те го сториха: 7 твърдолинейни фракции основаха „Хурас ад-Дин“, официално лоялно на Ал Кайда формирование в Сирия, срещу което HTS поведе кампания на репресии и изтласкване. Двамата египтяни, дали благословията си през 2016 г., не доживяха развръзката. Абу ал-Фарадж ал-Масри загина от удар с дрон край Джиср аш-Шугур на 3 октомври 2016 г. Абу ал-Хайр ал-Масри беше убит при американски удар по автомобила му край Идлиб на 26 февруари 2017 г.

Успоредно с консолидирането на организацията вървеше системна работа по публичния образ на Джулани. През февруари 2021 г. той прие в Идлиб американския журналист Мартин Смит и му даде две интервюта – първите му пред западен репортер. Филмът „Джихадистът“ на PBS излезе през юни същата година. Пред камерата водачът на групировка с терористично обозначение от Държавния департамент на САЩ и обявена награда за главата му в размер на 10 млн долара настоя, че не представлява заплаха за Америка и Европа и конфликтът е изцяло вътрешен сирийски проблем. Голяма част от анализаторите отхвърлиха тази теза като пропаганда. Последователното ѝ повтаряне обаче я превърна в основата, на която стъпиха контактите след декември 2024 г.

Настъплението, започнало на 27 ноември 2024 г., доведе до неочакваното превземане на Алепо за два дни, на Хама на 5 декември и на столицата Дамаск на 8 декември; Башар ал-Асад избяга с близки към Москва. Ал-Джулани се появи в столицата с рожденото си име Ахмед аш-Шараа. На 29 януари 2025 г. той бе обявен за президент в преходно правитлство, а въоръжените фракции, включително неговата, обявиха разпускане. Ден по-рано „Хурас ад-Дин“ беше обявила саморазпускането си по нареждане на централното ръководство на Ал Кайда.

Международното признание дойде по-бързо, отколкото биографията му даваше да се предвиди. Наградата от 10 млн долара, обявена през 2017 г., отпадна в същия месец. На 13 май 2025 г. американският президент Доналд Тръмп обяви в Рияд, че премахва американските санкции срещу Сирия и се срещна с аш-Шараа на следващия ден. На 30 юни той подписа изпълнителна заповед № 14312, която отмени предишните наредби, свързани със санкциите. На 8 юли 2025 г. Държавният департамент на САЩ оттегли обозначението на HTS като чуждестранна терористична организация. На 6 ноември същата година Съветът за сигурност на ООН свали санкциите от самия аш-Шараа – четири дни преди да бъде приет в Белия дом като първия сирийски президент, посетил сградата. На 18 декември 2025 г. Конгресът отмени закона „Цезар“ чрез бюджета за отбрана за фискалната 2026 г. На 27 февруари санкционният комитет на ООН извади и HTS от списъка си. На 8 юли 2026 г., след среща с аш-Шараа в Анкара, Тръмп уведоми Конгреса за намерението си да заличи Сирия от списъка на държавите, спонсори на тероризма, в който присъстваше неизменно от 29 декември 1979 г.

Заличаването не се случва автоматично. Законът изисква президентът да представи доклад и да удостовери отсъствието на подкрепа от страна на Сирия към международния тероризъм през последните шест месеца и наличието на гаранции, че няма да го прави занапред. След това Конгресът разполага с 45 дни. Реалният залог зад процедурата е възстановяването на страната, оценявано на над 200 млрд долара, за което тя има нужда от достъп до банковата система и чуждестранни инвеститори, а не само от политически жестове.

Успоредно с външната легитимация започна процес по консолидиране на институциите, влизащи в новата власт. Между октомври 2025 г. и май 2026 г. се проведоха непреки избори, при които около 7000 подбрани изборници избраха депутатите за две трети от местата в Народното събрание. На 1 юли 2026 г. аш-Шараа назначи другите 70 депутати, а първото заседание се състоя на 12 юли след отлагане, за което обяснение така и не беше предоставено. Събранието има мандат от 30 месеца и задачата да подготви конституция и законодателство за провеждането на редовни избори. Външната политическа линия се развива в същата посока: в интервю за Al Jazeera на 26 юли 2026 г. аш-Шараа заяви, че Дамаск работи по споразумение за сигурност с Израел, което според него може да отвори път към цялостен мир, без Сирия да се отказва от правата си върху Голанските възвишения.

Твърдението от юли 2016 г. за пълно прекъсване на външните връзки не отговаряше на обективната истина още в момента, в който беше изречено: координацията с ръководството на Ал Кайда го опровергава пряко. Разривът придоби реално организационно измерение по-късно и по различен път – не с декларация, а чрез изтласкването на лоялните ѝ кадри в отделна структура, чрез кампанията срещу нея в Идлиб и накрая чрез нейното саморазпускане. Между декларацията и фактическия разрив стоят осем години последователни организационни и политически действия.

Съществуват обаче и основания за противоположна оценка. В самото съобщение за саморазпускане „Хурас ад-Дин“ призова сунитите в Сирия да не оставят оръжието, а да се подготвят за „предстоящите етапи“. Така ръководството на мрежата описа случилото се като етап, а не като поражение. Критици на бързото сваляне на санкциите във Вашингтон посочват чуждите бойци, включени в състава на новата сирийска армия, като доказателство, че една част от стария кадрови състав не е изчезнала, а просто се е прехвърлила в новите държавни структури. Ситуацията със сигурността също не позволява преходът да се смята за завършен: Ислямска държава пое отговорност за серия от нападения през юни 2026 г. в Алепо, Ракка и провинция Дамаск, при които загинаха служители на сигурността, а сирийските служби съобщиха, че са задържали 235 нейни оперативни лица. По време на посещението на Еманюел Макрон в Дамаск в началото на юли в центъра на града избухна бомба.

Пътната карта за Суейда, договорена през септември 2025 г. между Йордания, Сирия и САЩ, така и не успя да се реализира. Заместник-специалният пратеник на ООН Клаудио Кордоне докладва, че липсва развитие, в провинцията се чуват все по-чести призиви за отделяне след кръвопролитията от юли 2025 г., където бяха замесени и силите за сигурност на Дамаск. Израелската армия остава отвъд линията на ООН от 1974 г. и са извършили стотици операции във вътрешността на Сирия от декември 2024 г. насам, а премиерът Бенямин Нетаняху беше категоричен, че няма да изтегли армията от определените зони за сигурност. Интеграция на Сирийските демократични сили (SDF), договорена през януари, засега дава ограничени резултати: четири бригади са включени в състава на армията и към 1300 задържани са освободени, а статутът на вътрешните служби за сигурност (Асаиш) и женските отряди (YPJ) продължава да е неуреден. Хуманитарният призив за 2026 г. на стойност 2,92 млрд долара е финансиран едва на 20%.

Формалното отказване от принадлежността към Ал Кайда през 2016 г. бе първата стъпка от последователна линия. Първо отпадна знамето, което пречеше на обединението, след това – структурата, която го носеше, а накрая и собствената организация на ал-Джулани, която самият той разпусна още в началото на преходното си управление. Всяка следваща стъпка разширяваше кръга на онези, които вече можеха да работят с него, и стесняваше кръга на онези, които продължаваха да държат на връзката с мрежата. Очакваното заличаване на Сирия от списъка на САЩ с държави спонсори на тероризма след края на 45-дневния срок ще завърши формалната международна реабилитация на новата власт, но няма да реши основния въпрос: дали старият кадрови състав от джихадисти е отстранен, или просто е прехвърлен в новите държавни структури.

вторник, 7 юли 2026 г.

18 ранени при експлозии в Дамаск по време на визитата на Макрон.

🇸🇾💥🇫🇷 Две самоделни взривни устройства разтърсиха центъра на Дамаск днес, докато президентът на Франция Еманюел Макрон разговаряше със сирийския си колега Ахмед ал-Шараа, и раниха поне 18 души, 4 от които полицаи, но засега без загинали. Устройствата се задействаха близо до хотел Four Seasons, където Макрон беше отседнал; Министерството на вътрешните работи докладва за общо две импровизирани взривни устройства (IED) – едното скрито в контейнер за боклук, другото в паркирана кола край пътя.

Кадри от единия взрив показват сирийски полицаи, застанали около кофа за боклук, точно в момента преди тя внезапно да избухне и да рани четирима от тях. Министерство на вътрешните работи съобщи, че второто устройство е заложено в паркиран автомобил, и че е започнало разследване за установяване на извършителите. Хотелът, който подслонява персонал на ООН и чуждестранни дипломати, минава за един от най-строго охраняваните обекти в сирийската столица – и тъкмо затова близостта на силни експлозии подсказва пробив. „Има пропуск в сигурността и трябва да го отстраним“, призна пред медиите експертът по сигурност Исмат ал-Абси, предупреждавайки да не се затвърди негативната представа за реда в Сирия.

Визитата не беше прекъсната. Служител от Елисейския дворец заяви, че Макрон се намира в безопасност и срещата с ал-Шараа продължава; сирийските държавни медии побързаха да пуснат снимки на двамата държавни глави, прегърнати в президентския дворец. Министерство на вътрешните работи омаловажава случилото се – обяви, че взривовете са станали „извън зоната за сигурност, определена за резиденцията на френския президент“, и не са били пряка заплаха. Уверение, което самото събитие подкопава: две бомби се задействаха в сърцето на столицата точно в часа на най-видимата западна визита, откакто рухна властта на Асад.

За новите управници на Сирия ударът е болезнен именно заради момента. След свалянето на предишния президент Башар ал-Асад през декември 2024 г. те се опитват да изградят образ на възстановен ред и да примамят чужди инвеститори в разсипаната от гражданската война икономика. Дамаск още много остава пощаден, а други части на страната тънеха в отвличания и целенасочени убийства при опитите на новото правителство да наложи контрол. Извън столицата властта от месеци се бори да си осигури монопол над насилието и да затвори джобовете на въоръжена съпротива; всеки удар в самия подкопава образа на държава, стъпила отново на краката си – а тъкмо тази седмица насилието се пренесе в центъра.

Взривовете дойдоха само дни след като самоделно устройство беше задействано в оживено кафене край Съдебната палата в Дамаск и уби най-малко 10 души, а рани над 20. Никой не пое отговорност за онова нападение – както засега никой не я поема и за вторник. За месеци сблъсъците и атентатите бяха оставали периферни за столицата; двата удара в рамките на седмица счупиха относителното ѝ спокойствие.

Макрон е първият лидер на голяма западна държава, посетил Сирия след свалянето на Асад, а срещата с ал-Шараа в столицата се разчита като значимо признание за новия сирийски президент. Пътят на самия него дотук беше устремен: през май 2025 г. Макрон го прие в Париж, а след това Ал-Шараа се срещна с американския президент Доналд Тръмп във Вашингтон – стъпки, които само за месеци го превърнаха от някогашен лидер на ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) в търсен събеседник на Запада. Ал-Шараа и министри положиха усилия за разграничаване от своето минало ислямисти в HTS – групата, израснала от Ал Кайда, която през декември 2024 г. поведе светкавичната офанзива, помела за дни режима на Асад. Париж се нареди сред най-твърдите западни поддръжници на новото управление: тласкаше Вашингтон да отмени санкциите срещу Дамаск и пое ключова посредническа роля между Сирия и Израел.

Самата визита беше обявена за историческа и от двете страни – първо посещение на западноевропейски държавен глава в Сирия след Асад и жест, който Дамаск представи като завръщането на международната сцена. Макрон пристигна в сирийската столица още на предния ден; прегръдката пред камерите насред президентския дворец беше премереното послание, което домакините искаха да излъчат – точно докато на няколко пресечки полицията разчистваше последиците от два взрива.

Макрон пристигна, придружен от делегация икономисти, в която личат имената на Родолф Сааде, главен изпълнителен директор на гиганта в корабоплаването CMA CGM със сирийски корени, и на Патрик Пуяне от петролната TotalEnergies; разговорите се фокусираха над транспорта и енергетиката. Френският лидер се очаква да подпише меморандуми за разбирателство с домакините, чиято цел е да върнат доверието на инвеститорите в държава, която току-що се е измъкнала от икономическия колапс, в който се намираше от години. На част от западните санкции през последната година открехна вратата за подобни разговори – процес, който Париж тласкаше по-упорито от повечето западни столици.

Залогът е съществен: около 90% от сирийците живеят в бедност, инфраструктурата се нуждае от основен ремонт след 14 години гражданска война, а базови услуги като електричество остават накъсани в части от страната, включително столицата. Френските компании обаче са предпазливи да се върнат; рисковете за инвеститора все още изпреварват възвръщаемост, а тези меморандуми имаха за цел точно да пробият това колебание – сигнал към пазара, че Сирия отново е отворена за бизнес.

Кой стои зад експлозиите днес, остава въпрос без отговор. При липсата на поета отговорност, хипотезите могат да ни доведат до няколко възможни извършителя, без нито един да е потвърден: Сирия се сблъсква с нападения от различни въоръжени фракции, сред които клетки на Ислямска държава, Хизбула и останки от бившия режим на Башар Асад. Разследване на ведомството тепърва трябва да уточни дали двата удара са дело на един и същи извършител, или на различни противници на правителството на Ал-Шараа, всеки със свой мотив да провали момента.

От Дамаск Макрон продължава директно към съседна Турция, където днес в Анкара откриха ежегодната среща на върха на НАТО. Който и да стои зад бомбения атентат, не се нуждае от поемане на отговорност, за да предаде посланието си – самия момент, избран за експлозията, го носи красноречиво вместо него. И оголва най-очевидната спънка пред всичко, което новите власти обещаха на Макрон и делегацията му при разговорите в Дамаск – сигурността, без която дипломатическото признание трудно би могло да се превърне в капитал, все още не е налице.

петък, 8 май 2026 г.

Израелски генерал от друзки произход посети село в провинцията на Дамаск.

🇮🇱🤝🇸🇨 Генерал-майор Гасан Алян от израелските отбранителни сили (IDF) е посетил село Рима в околията на град Катана, разположен в западната част на провинция Риф Дамаск, съобщават местни медии, които публикуваха кадри от обяд между израелския командир и придружаващите го военни с жители на селото.

Източници от източните склонове на планината Хермон потвърдиха пред телевизия Syria TV, че израелският генерал от друзски произход, който преди три месеца беше назначен на поста координатор по въпросите на друзката общност в Сирия и Ливан, е посещавал многократно региона, а някои визити не са били оповестени предварително.

Според репортажа, честите работни пътувания на представители от израелската армия до селищата в Джабал ал-Шейх пораждат противоречиви реакции сред местното население, като част от жителите ги определят като провокативни.

Позицията „Координатор по друзките въпроси в Близкия изток“ е наскоро сформирана длъжност в израелската армия. Експерти разглеждат назначението в рамките на стратегията за укрепване влиянието и ангажираността на еврейската държава към друзкото малцинство в съседните Сирия и Ливан.

Предишни съобщения показват, че Алян е натоварен с изготвянето на план, позволяващ на сирийски граждани от друзската общност да получават официални разрешителни за работа на територията на Израел, минавайки ежедневно границата между двете страни.

Генерал-майор Гасан Алян е един от най-високопоставените офицери от друзки произход в историята на Израел и първият командир на пехотната бригада „Голани“, чийто произход е различен от еврейски – назначение, което в момента на извършването му беше считано за акт със значими политически и военни последици в страната.

неделя, 12 април 2026 г.

Осуетен атентат в Дамаск: Сирия обвини Хизбула в заговор срещу равин.

🇸🇾 Министерството на вътрешните работи на Сирия съобщи, че петима души са били арестувани по обвинение в заговор за бомбена атака срещу еврейска религиозна фигура в Дамаск. Твърди се, че клетката е свързана с подкрепяната от Иран терористична групировка Хизбула.

Израелската обществена телевизия „Кан“, както и репортажи в Сирия и Саудитска Арабия, посочиха мишената като равин Михаил Хури.

В официално изявление ведомството посочи, че силите за сигурност са наблюдавали жена, докато се опитва да „постави взривно устройство пред дома на религиозна фигура“ в близост до църква в района „Баб Тума“ в сирийската столица. Силите за сигурност са се намесили, за да обезвредят устройството, като са арестували и петимата членове на клетката.

„Предварителното разследване разкри връзката на клетката с ливанската Хизбула, както и че нейни членове са преминали специализирано военно обучение в чужбина“, включително за боравене с експлозиви, се казва още в изявлението. От министерството допълниха, че разследването продължава.

Телевизия „Кан“ цитира неназован източник от сирийското ръководство, според когото случаят доказва как Дамаск защитава еврейската общност. Източникът отбеляза, че Иран и Хизбула се опитват да подкопаят стабилността в Сирия, включително чрез подстрекаване към пропалестински протести.

През последните години бяха регистрирани няколко заговора за убийства на равини в Близкия изток, най-значимият от които беше отвличането и убийството на равин Цви Коган от движението „Хабад“ в ОАЕ през 2024 г. 28-годишният равин в ОАЕ с израелско и молдовско гражданство, изчезна в Дубай, а тялото му беше открито няколко дни по-късно в емиратския град Ал Айн, на границата с Оман.

ОАЕ осъдиха на смърт трима заподозрени за убийството – Олимпи Тоирович, Махмуджон Абдурахим и Азизбек Камлович – и тримата узбекски граждани, арестувани в Турция.

Освен това през януари 2025 г. Баку осуети ирански заговор за убийството на азерския равин Шнеор Сегал. Според докладите Иран е вербувал грузински наркотрафикант, който е трябвало да убие Сегал и да атакува център за еврейско образование. Грузинският гражданин и неговият азерски съучастник бяха арестувани и обвинени в заговор за извършване на терористичен акт.

неделя, 5 април 2026 г.

Зеленски се срещна със сирийския президент Ахмед ал-Шараа в Дамаск.

🇺🇦🤝🇸🇾 Украинският президент Володимир Зеленски се срещна с президента на Сирия Ахмед ал-Шараа в Дамаск, с когото обсъди сътрудничество в сферата на сигурността, хранителни доставки и широките регионални връзки. Това стана ясно от съобщение на официалната страница на Зеленски в X.

„Споразумяхме се да работим заедно, за да осигурим повече сигурност и възможности за развитие на нашите общества“, написа той, добавяйки, че е благодарен за „думите на уважение към нашия народ“.

Президентът описа визитата като част от „активната дипломация“ на Украйна за укрепване на сигурността и икономическия обмен межуд двете страни. Той посочи, че са подготвени няколко съдържателни формата за следващите преговори и представи това като част от усилията в подкрепа на мирното развитие на региона.

След разговорите с Ал-Шараа, Зеленски заяви, че двете правителства са се съгласили да работят съвместно за създаване на „повече сигурност и възможности за развитие“ за двете общества. Той добави, че лидерите са обсъдили ситуацията в региона, перспективите за нейното подобряване и хора на войната между Русия и Украйна, а същевременно благодари на Сирия за подкрепата.

Зеленски изтъкна силния взаимен интерес към обмен на опит в сферата на отбраната и сигурността. Голяма част от разговора беше фокусирана в ролята на Украйна като надежден доставчик на хранителни продукти и върху възможните съвместни стъпки за укрепване на продоволствената сигурност в целия регион.

Зеленски каза, че двете страни са разгледали и текущите енергийни и инфраструктурни предизвикателства пред Сирия. Той допълни, че Киев е готова да работи с Дамаск, така че „възможностите на нашите държави и народи да нарастват“, сигнализирайки за намерението си да укрепи практическото сътрудничество отвъд политическия диалог паралелно с разширяването на украинското присъствие в сферата на дипломацията в Близкия изток.

Срещата изглежда отваря пътя за официално подновяване на двустранните отношения. Украйна и Сирия постигнаха съгласие те да бъдат възстановени, след като Зеленски се срещна с временния президент Ахмед ал-Шараа в Ню Йорк – първа подобна среща от посещението на Башар ал-Асад в Киев за разговори с Виктор Янукович на 2–3 декември 2010 г.

Двете страни първоначално установиха дипломатически отношения през 1992 г., но Сирия ги прекъсна през 2022 г. с признаването на квазидържавите ДНР и ЛНР от режима на Башар ал-Асад. Зеленски заяви, че двете страни са се съгласили да изградят отношенията , стъпвайки върху взаимно уважение и доверие. Освен това Украйна изрази готовност да подкрепи сирийците по пътя им към стабилност.

събота, 4 април 2026 г.

ОАЕ осъди безредици пред посолството си в Дамаск след пропалестински протест

🇦🇪🇸🇾 Обединените арабски емирства осъдиха това, което определиха като „безредици, вандализъм и нападения" пред посолството на страната и резиденцията на ръководителя на дипломатическата мисия в Дамаск.

В изявление министерството на външните работи на ОАЕ призова Сирия да изпълни своите задължения за подсигуряване на сигурността в периметъра на посолството и персонала му, да разследва инцидента и да подведе извършителите под отговорност.

Репортер на Ройтерс разказа за десетки протестиращи, събрали се пред посолството на ОАЕ в сирийската столица по обяд вчера, като някои от тях скандирали „ционисткото посолство".

Служител от силите за сигурност заяви, че инцидентът е възникнал, след като част от протестиращите се откъсват от по-голяма демонстрация в подкрепа на Палестина, провеждана на близкия площад „Омаяди", и е опитала да нахлуе в посолството.

„Силите за вътрешна сигурност ги възпряха и овладяха ситуацията", каза служителят, говорил при условие за анонимност, тъй като не е упълномощен да дава изявления пред медиите.

Сирийското външно министерство не се позова пряко на инцидента, но посочи в официално съобщение, че заема „твърда и непоколебима позиция" срещу всяко нападение и опит за приближаване до дипломатически мисии и посолства.

Демонстрации срещу Израел се провеждат из цяла Сирия, след като тази седмица Кнесетът прие закон, въвеждащ смъртно наказание за палестинци, осъдени за смъртоносни терористични атаки.

ОАЕ нормализира отношенията си с Израел с Авраамовите споразумения от 2020 г. въпреки че на моменти отношенията остават обтегнати през последните години.

събота, 21 февруари 2026 г.

Сирийското правителство пое контрола върху летище Камишли.

🇸🇾 Сирийските власти поеха контрола над летището в Камишли като част от текущия процес по интеграция на водените от кюрдите сили и институции към националното правителство, съобщават държавните медии.

Генералната служба за гражданска авиация и въздушен транспорт съобщи, че нейни служители са инспектирали съоръжението днес след поемане на контрола и са „обсъдили механизми за възобновяване на дейността му“.

Ръководителят на ведомството Омар ал-Хусари заяви в платформата X, че прехвърлянето на летището е „важна институционална стъпка в процеса на обединяване на управлението на летищата под егидата на държавата“.

Кюрдите, които контролираха голяма част от Североизточна Сирия преди да сключат сделка за интеграция под натиск от правителството, бяха поели летището след падането на режима на Башар ал-Асад в края на 2024 г.

Въпреки че обектът не беше отворен за граждански полети, Русия използваше част от съоръжението като военна база, преди да се изтегли миналия месец.

Камишли е единственото летище в Североизточна Сирия и в продължение на години служеше като жизненоважна връзка за жителите на региона. Това беше особено осезаемо по време на близо 14-годишната гражданска война, започнала през 2011 г., през която се поддържаха редовни полети между него и Дамаск.

Летището остана под правителствен контрол по време на войната и продължи да обслужва полети чак до свалянето на Асад от власт.

вторник, 9 декември 2025 г.

Сирия показа турска бронирана техника на парада в Дамаск.

🇸🇾🤝🇹🇷 Турските бронирани машини Ejder TTZA 6×6 бяха показани публично за първи път по време на военния парад в Дамаск, посветен на първата годишнина от свалянето на режима на Асад. Събитието отбеляза официалния им дебют в състава на сирийските въоръжени сили.

Парадът, организиран от новите власти в сирийската столица, включваше няколко броя тактически колесни бронирани машини Ejder TTZA, доставени от турската компания Nurol Makina.

Според техническите си данни машината с конфигурация 6×6 тежи 18 тона и развива максимална скорост по шосеен път до 110 км/ч. Автономният ѝ пробег достига около 800 км. Предните две оси са управляеми, което осигурява отлична маневреност при движение по труден терен.

Корпусът е изработен от балистична стомана и осигурява надеждна защита от стрелково оръжие и шрапнели на екипажа от 2+10 пехотинци. Дъното има V-образна форма, която отклонява ударната вълна при детонация на мини и самоделни взривни устройства.

Всяка от тези машини разполага с 6 установки за димни гранати, по 3 от всяка страна, проектирани за бързо поставяне на димна завеса на бойното поле. Освен това те са оборудвани с две установки в задната част, позволяващи преодоляване на водни препятствия със скорост до 9 км/ч.

Към момента Ejder TTZA 6×6 е въведена в експлоатация от въоръжените сили на Грузия, Буркина Фасо и сега Сирия. Появата на турска техника в Дамаск е поредния знак за променящите се потоци на оръжие в региона. Макар Анкара и Дамаск да не са обявили официален трансфер на машините, участието им в подобно събитие илюстрира продължаващото укрепване на партньорството между двете страни в сферата на отбраната.

неделя, 7 декември 2025 г.

Изтекли записи разкриват как Башар ал-Асад и Луна ал-Шибл се подиграват на Путин

🇸🇾🇷🇺 Бившият сирийски президент Башар ал-Асад и покойната му съветничка Луна ал-Шибл се присмиват жестоко на руския президент Владимир Путин в поредица от наскоро изтекли видеозаписи, получени ексклузивно от телевизия Ал-Арабия.

От събота насам Ал-Арабия излъчва тайни записи, на които Асад води неформални разговори със своята близка съветничка Луна ал-Шибл. В тях се вижда как двамата коментират подигравателно редица личности и събития от вътрешния живот на Сирия.

Точната дата на изтеклите записи не е ясна. Режимът на Асад беше свален от бунтовниците преди една година, което го принуди да потърси убежище именно в Русия – страната, която му оказваше най-активна подкрепа по време на гражданската война. В момента се смята, че живее в Москва.

Изтеклите материали хвърлят нова светлина върху отношенията на Асад с най-близкия му кръг и особено с Владимир Путин – човека, когото доскоро наричаше най-важния си съюзник.

В един от клиповете Шибл, която загина в тежка автомобилна катастрофа през юли 2024 г., злобно коментира външния вид и здравословното състояние на Путин:

„Видя ли колко подут изглежда Путин?“, попита тя.

„Всичко са процедури“, отговори самият Асад.

„Да, при Путин всичко е процедури. На 65 години е... онова видео го изложи тотално“, продължи Шибл.

В друг откъс от записа Шибл остро критикува войниците от сирийската армия:

„Гледат ме право в очите... Обичам ги, но ми се гади“, оплаква се тя.

Според източници на Ал-Арабия записите са направени в автомобила на Асад, като по това време в него е бил и Амджад Иса – личният асистент на ал-Шибл.

Фатална грешка в Сирия: спецчасти на САЩ убиха свой информатор в Ислямска държава.

🇺🇸🇸🇾 Операция на Силите за специални операции на САЩ заедно с местна сирийска група, насочена към арест на функционер на Ислямска държава, вместо това уби мъж, който години наред е събирал разузнавателни данни за екстремистите под прикритие, съобщиха роднини и сирийски официални лица пред Асошиейтед прес.

Убийството през октомври показва сложния сирийски пейзаж в политиката и сигурността, на фона на наскоро започналото сътрудничество между САЩ и временното правителство на президента Ахмад ал-Шараа в борбата срещу остатъците от Ислямска държава.

Според роднините Халед ал-Масуд години наред е шпионирал ИД първо за бунтовническите групи на ал-Шараа, а след падането на Башар Асад преди година – за службите на временната власт. Групите на ал-Шараа бяха предимно ислямистки, някои от тях свързани с Ал-Кайда, но врагове на ИД и често се сражаваха с нея.

Нито американски, нито сирийски официални лица коментираха смъртта на ал-Масуд – знак, че никой не иска инцидентът да попречи на подобрилите се отношения. Седмици след рейда на 19 октомври ал-Шараа посети Вашингтон и обяви, че Дамаск се включва към глобалната коалиция за борба с ИД.

Все пак смъртта на ал-Масуд може да е „доста сериозен удар“ върху борбата с групировката, заяви Васим Насър, старши експерт в Soufan Center – мозъчен тръст със седалище в Ню Йорк. Ал-Масуд се е инфилтрирал в групировката в южните пустинни райони на Сирия, познати като Бадия – един от районите, където остатъци от джихадистите остават активни.

„Рейдът е резултат от липсата на координация между коалицията и Дамаск“, сподели Насър.

Последният знак за засилващото се сътрудничество дойде миналата неделя, когато Централното командване на САЩ съобщи, че американски военни и елементи от Министерство на вътрешните работи на Сирия са открили и унищожили 15 склада с оръжия на ИД в южна Сирия.

Объркване около рейда

Операцията е била проведена в град Думайр, разположен в крайните източни части на провинция Дамаск, на ръба на пустинята. Около 3 часа през нощта жителите се събудиха от тежки машини и самолети.

Според очевидци рейдът е извършен от американски части, подпомагани от Сирийската свободна армия (FSA) – опозиционна групировка, обучавана от САЩ, която сега официално е под шапката на Министерството на отбраната на Сирия.

Абдел Карим Масуд, братовчед на жертвата, разказа, че отворил вратата и забелязал няколко хъмвита с американски знамена. „Някой отгоре говореше счупен арабски, насочи картечница и зелен лазер към нас и ни каза да се върнем вътре.“

Майката на убития Сабах ал-Шейх ал-Килани каза, че силите обкръжили дома на нейния син, където бил с жена си и петте си дъщери, след което почукали на вратата. Той им споделил, че е служител на Главна дирекция за сигурност, но разбили вратата и го застреляли. Отвели го ранен, после казали на близките му, че е освободен, но е в болница. Накрая ги повикали да вземат тялото му.

„Как е умрял? Не знаем“, казва майка му. „Искам хората, които го отнеха от децата му, да бъдат наказани.“

Грешно разузнаване

Семейството смята, че ал-Масуд е бил набелязан заради погрешни сведения от членове на Сирийската свободна армия. Двама служители по сигурността и политически представител потвърдиха анонимно, че ал-Масуд е работел за временното правителство в сферата на сигурността, включително в шпионаж срещу ИД.

Първоначалните сведения твърдяха, че е заловен член на ИД, но Централното командване на САЩ, което обикновено оповестява подобни акции, не публикува нищо. Военен служител на Пентагона отбеляза единствено: „Запознати сме с докладите, но нямаме информация за предоставяне.“

Airwars, мониторинг група със седалище в Лондон, описа ал-Масуд като цивилен и отбеляза, че от 2020 г. насам е документирала 52 случая, в които цивилни са станали жертва при операции на коалицията в Сирия.

„Видели сме многократно това, което американците наричат грешки – включително през 2023 г., когато обявиха, че са убили лидер на Ал-Кайда с дрон, а после се оказа обикновен фермер“, заяви директорката Емили Трип.

Не е ясно дали рейдът на 19 октомври е претърпял провал заради лошо разузнаване, или някой е подал умишлено фалшива информация на коалицията, за да уреди лични сметки – практика, която се е случвала в миналото.

„Точно затова е нужна гореща линия между Дамаск и коалицията, за да е ясно кой кой е на терен“, обобщи Васим Насър.

петък, 28 ноември 2025 г.

Тежки сблъсъци между израелската армия и сирийски бойци в провинция Дамаск.

🇸🇾⚔️🇮🇱 Десет души бяха убити от израелски обстрел срещу село в провинция Риф Дамаск, съобщават сирийски държавни медии, докато израелската армия обяви, че петима нейни военнослужещи са били ранени в сблъсък по време на операция за задържане на членове на въоръжена група в района.

Според сирийски медии израелският рейд в района на Бейт Джин е прераснал в един от най-тежките подобни инциденти от падането на режима на Башар ал-Асад преди една година. Оттогава израелски войски редовно извършват операции в южна Сирия, които обясняват с нуждата да държат бойци на групировките далеч от границата.

Израелската армия съобщи, че по време на нощна операция нейните сили са попаднали под обстрел от бойци на ислямистката групировка „Джамаа Исламия“. Рейдът бил част от рутинните операции в района през последните месеци.

Войниците отвърнали с огън „със съдействието на въздушна подкрепа“, се посочва в изявление на армията. Трима от ранените войници са в тежко състояние. „Няколко терористи бяха ликвидирани“, добавиха от армията.

Сирийската държавна агенция SANA, позовавайки се на ръководителя на здравната дирекция в провинция Дамаск, съобщи за 10 убити и десетки ранени в резултат на израелската атака. Сред загиналите има и две деца.

Според нея израелските сили са извършили обстрел срещу Бейт Джин в 3:40 часа сутринта, след което са влезли в селото. „ Местни жители се изправили срещу тях“, което довело до ожесточени сблъсъци.

Израелските войски задържаха двама души, потвърдиха както армията, така и местен сирийски служител.

Израелската армия отказа да даде повече подробности за въоръжената групировка, която е била цел на операцията. На задържаните са повдигнати обвинения за военна дейност, включително поставяне на самоделни взривни устройства и планиране на бъдещи атаки срещу Израел, сред които и ракетни обстрели.

Израел изпитва дълбоко недоверие към новата власт в Дамаск, оглавявана от временния президент Ахмед аш-Шараа, бивш командир на сирийския клон на Ал-Кайда, и настоява Южна Сирия да бъде демилитаризирана.

Шараа многократно подчерта, че Сирия не представлява заплаха нито за една държава в региона, нито за света.

На няколко пъти израелската армия се намеси военно в съседна Сирия в защита на малцинството на друзите, особено по време на сблъсъците в провинция Суейда, която се превърна в арена на един от най-кървавите кръвопролитни епизоди в Сирия, в който друзки бойци се изправиха срещу сунитски бедуини, подкрепени от силите за сигурност на Дамаск. В последвалата вълна от насилие загинаха най-малко 1265 души, сред които много цивилни.

Amnesty International документира, че правителствени сили и ислямистки групировки са извършили екзекуции на най-малко 46 мирни представители на друзката общност – в домове, болница, училище и на обществени места. Освен това, докладите посочват и системно унижение на друзи, включващо принудително обръсване на мустак, вермическо подреждане по религиозна принадлежност, както и стрелба по хора, които заявяват, че са друзи.

Въпреки обявеното примирие и въведеният вечерен час, репресиите и екзекуциите продължиха още дълго, а мащабът и методите им накараха правозащитни организации да призоват за международно разследване и справедливост.

Израел, който нанасяше чести въздушни удари срещу ирански сили в Сирия по времето на Асад, ескалира военните операции в страната след свалянето му: прехвърли военнослужещи и техника отвъд буферната зона от 1974 г. и пое контрол над части от провинция Кунейтра и стратегическия връх Хермон.

неделя, 16 ноември 2025 г.

Членове на Силите за сигурност на Сирия са арестувани за събитията в Суейда.

🇸🇾 Членове на сирийските сили за сигурност и военни са задържани в рамките на разследване на сектантското насилие в южната провинция Суейда през юли, което отне стотици човешки животи.

Ръководителят на сирийския комитет, разследващ насилието в Суейда, проведе пресконференция в столицата Дамаск, за да говори за напредъка, но не оповести броя на жертвите, като заяви, че това ще стане в окончателния доклад, очакван до края на годината.

В средата на юли въоръжени групи, свързани с друзкия духовен лидер шейх Хикмат ал-Хиджри, се сблъскаха с местни бедуински кланове, което предизвика намеса на правителствените сили, които на практика застанаха на страната на бедуините. Това от своя страна провокира военна намеса от страна на Израел в полза на друзите, които имат значително присъствие и в Израел. Стотици цивилни, предимно друзи, бяха убити, много от тях от правителствени бойци.

Съдията Хатем Наасан, ръководител на разследващия комитет, каза, че са изслушали засегнатите от насилието, включително „свидетели и жертви“.

„Постигнахме положителни резултати“, заяви Наасан пред репортери в столицата, като добави, че членове на силите за сигурност и военните, „за които е доказано, че са извършили нарушения въз основа на разследванията на комитета и видеа, публикувани в социалните мрежи“, са задържани. Той не уточни колко са те, като добави, че след разпит са предадени на съдебните власти.

Наасан омаловажи предположенията, че чуждестранни бойци са участвали в насилието в Суейда. Той каза, че някои чуждестранни бойци са задържани и разпитани, като добави, че те са действали самостоятелно, влизайки в града, и никой от тях не е член на сирийските въоръжени или сили за сигурност.

„Това, което ни стана ясно, е, че някои чуждестранни бойци са влизали в град Суейда случайно и индивидуално“, каза Наасан.

След актовете на насилие през юли много хора в Суейда сега искат някаква форма на автономия в федерална система. По-малка група призовава за пълно разделяне.

вторник, 21 октомври 2025 г.

Среща между сирийския и руския военни представители

🇸🇾🤝🇷🇺 Министърът на отбраната на Сирийската арабска република генерал-майор Мархаф Абу Касра се срещна в Дамаск с полковник Андрей Бедрудинов, военен аташе в посолството на Руската федерация, придружен от членове на неговата делегация.

По време на срещата двете страни дискутираха редица теми от взаимен интерес и разгледаха начини за засилване на координацията и укрепване на военното сътрудничество между Сирия и Русия.

И двете страни подчертаха значението на продължаването на консултациите и съвместните усилия за бъдеще развитие на дългогодишните връзки между двете държави, отбелязва държавна агенция SANA.

На срещата присъстваха няколко висши офицери от Министерството на отбраната на Сирия, както и членове на руската делегация.

вторник, 16 септември 2025 г.

Израел въоръжава и финансира друзки милиции в южна Сирия.

Израелски войници фиксират друзко знаме, поставено на антената на армейско Humvee, на позиция край граничната ограда близо до друзкото селище Мадждал Шамс на Голанските възвишения, 19 юли 2025 г.
📸 Снимка: Jalaa MAREY / AFP

🇮🇱🇸🇾 Израел полага усилия да обедини разпокъсаните фракции на друзите в сирийската провинция Суейда, като им предоставя въоръжение и изплаща заплатите на бойци от местни милиции, в отговор на вълна от репресии и насилие срещу етническото малцинство в региона.

Новината идва на фона на ускорени преговори между Сирия и Израел относно сключването на споразумение за сигурност, водени под силен натиск от САЩ. Дамаск се надява сделката да му върне териториите, окупирани от Израел в периода след свалянето на Башар ал-Асад, макар че договорът ще бъде далеч от всеобхватен мирен договор, посочват запознати източници.

Две висши фигури от малцинството на сирийските друзи споделиха пред Ройтерс, че след кървавите сблъсъци в Суейда през юли Израел е започнал да подпомага обединяването на местните групировки и е извършил няколко доставки на оръжие и боеприпаси.

Същите източници, както и служител на западно разузнаване, твърдят, че Израел изплаща и заплати на по-голямата част от близо 3000 бойци от друзките милиции.

В същото време Белият дом настоява за постигане на напредък в разговорите преди срещата на Общото събрание на ООН в края на месеца, така че президентът Доналд Тръмп да обяви пробив.

Дори и ограничено споразумение може да се тълкува като успех, имайки предвид твърдата позиция на Израел по време на разговорите в последните месеци, както и отслабената позиция на Сирия след кървавите събития на юг, които подхраниха призиви за разделяне на страната.

Израел представи на Сирия ново предложение за сигурност с карта до границата

Превозни средства на израелските военни, паркирани в близост до границата със Сирия.
📸 Снимка: Jalaa Marey/AFP via Getty Images

🇮🇱🇸🇾 Израел е представил на Сирия подробно предложение за споразумение за сигурност, включващо карта на демилитаризирани зони югозападно от Дамаск до границата с Израел, според Axios.

Отношенията между двете страни остават напрегнати, след като Израел нанесе въздушен удар по централата на Министерството на отбраната в Дамаск през юли. В същото време американският президент Доналд Тръмп е по-благосклонен към сирийския президент Ахмад ал-Шараа, опитвайки се да улесни дипломатическите контакти между Дамаск и Тел Авив.

Сирия все още не е отговорила конкретно на израелското предложение, което е било направено преди няколко седмици, като в същото време работи върху алтернативно предложение, което да представи на израелската страна.

Израелският министър по стратегически въпроси Рон Дермер и сирийският външен министър Асаад ал-Шайбани планират да обсъдят темата в сряда в Лондон, заедно с американския пратеник Том Барак, който играе ролята на посредник между страните. Това ще е третата такава тристранна среща. Източници, запознати с разговорите, посочват, че има известен напредък, но сключването на споразумение все още не е на видимия хоризонт.

Новото споразумение за сигурност е замислено да замени споразумението за отделяне на силите от 1974 г., което се обезсмисли след падането на режима на Башар ал-Асад и израелската окупация на буферната зона на сирийска територия.

Израелското предложение е базирано на мирното споразумение между Израел и Египет от Кемп Дейвид през 1979 г. То разделя Синайския полуостров на три зони – A, B и C, като за всяка са определени различни нива на демилитаризация и сигурност в зависимост от разстоянието до израелската граница.

Според предложението, югозападно от Дамаск зоната ще бъде разделена на три подзони, като Сирия ще може да поддържа различни нива на военни сили и въоръжение в зависимост от това. Буферната зона на сирийска територия ще бъде разширена с 2 км.

В участъка, непосредствено до буферната зона и най-близо до границата с Израел, не се позволяват военни сили и тежко оръжие, но ще може да държат полиция и сили за вътрешна сигурност. Всичко на югозапад от сирийската столица ще бъде обявена за зона, забранена за полети за сирийски самолети.

В замяна на тези ограничения Израел предлага постепенното изтегляне от окупираните в последните месеци сирийски територии – изключение прави военния пост, разположен в най-високата точка на стратегическата планина Хермон, където Израел настоява да запази присъствие.

Централният принцип на израелското предложение включва поддържане на въздушен коридор към Иран през Сирия, което би позволило потенциални бъдещи удари срещу Иран.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху проявява интерес към провеждане на среща с ал-Шараа в кулоарите на Общото събрание на ООН в края на месеца, макар че на този етап вероятността това да бъде реализирано е ниска, отбеляза израелски официален източник.

По време на пресконференция във вторник Нетаняху обяви, че е поканен от президента Тръмп на 29 септември във Вашингтон.

четвъртък, 11 септември 2025 г.

Дамаск: Руската подкрепа за Сирия е „стъпка в полза на целия регион“

🇸🇾🤝🇷🇺 Сирийският външен министър Асад ал-Шибани заяви, че Дамаск и Москва са способни да изградят отношения „на основата на суверенитет, справедливост и общи интереси“, а подкрепата на Руската федерация за новия политически курс на Сирия би била „стъпка в полза на Сирия и целия регион“.

Шибани говори на съвместна пресконференция в Дамаск със заместник-председателя на руското правителство Александър Новак, който подчерта „специалния интерес“ на Москва към участието на сирийския президент Ахмед ал-Шараа на първата руско-арабска среща на високо равнище, насрочена за 15 октомври в Москва.

Изказванията бяха предшествани от разговори между руската делегация и висши сирийски служители в дворец Тишрин. Според източници в Дамаск посещението надгражда дискусиите, които бяха проведени в Москва през юли.

Делегацията беше ръководена от Новак, бивш министър на енергетиката и настоящ ръководител по енергийна политика, и включваше заместника на министъра на отбраната Юнус-бек Евкуров, който отговаря за външните отбранителни въпроси на Москва.

На пресконференцията Новак потвърди подкрепата за суверенитета и териториалната цялост на Сирия и определи разговорите като насочени към „важни направления за двустранно сътрудничество“. Той изрази надежда, че отношенията ще навлязат в нова фаза „основана на взаимно уважение и в полза на двата народа“.

Руският президент Владимир Путин е поканил арабски лидери и генералния секретар на Арабската лига на октомврийската конференция, като според руски официални лица повечето държави са изразили готовност да участват.

Ал-Шибани, от своя страна, определи отношенията с Москва като „дълбоки и дългогодишни“ и приветства сътрудничеството в реконструкцията, енергетиката, земеделието и здравеопазването на „справедлива и прозрачна основа“. Той подчерта, че всяко чуждестранно присъствие в Сирия „трябва да има за цел да помогне на сирийския народ да изгражда своето бъдеще“.

„Колкото повече Сирия се стабилизира, толкова повече възможности за сътрудничество се откриват. Когато Сирия отслабва, рисковете от хаос и тероризъм нарастват“, добави той. Шибани също предупреди, че израелските удари представляват „директна заплаха за регионалната стабилност“.

Руски медии съобщиха, че Дамаск обмисля възобновяване на патрули на руската военна полиция в южна Сирия, за да се възпрат израелски прониквания. Междувременно Москва се стреми да осигури правния статут на базите си в Хмеймим и Тартус, докато двете страни преглеждат съществуващите договорки, някои от които са считани за несправедливи от сирийските служители.

По въпроса за химическите оръжия ал-Шибани заяви, че „новата Сирия е затворила главата на отрицанието“ и сътрудничи с Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW).

Необявената визита на руската делегация във вторник беше посрещната от генералния секретар на президента Махер ал-Шараа. Тя дойде седмици след юлската визита на Шибани в Москва, където той се срещна с Путин – първата среща на висш сирийски служител след свалянето на Башар ал-Асад през декември 2024 г.

Сирийските власти задържаха клетка на Хизбула в околностите на Дамаск.

🇸🇾🇱🇧 Сирийските власти съобщиха, че са задържали клетка на Хизбула в околностите на Дамаск, планирала атаки в страната. Това е поредният сигнал за напрежение между властите в столицата и подкрепяната от Иран шиитска групировка.

Ахмад ал-Далати, ръководител на вътрешната сигурност в провинция Дамаск, заяви, че специални части, заедно с Главното управление на разузнаването, са провели операцията. В задържаните са открити пускови установки, 19 ракети „Град“, противотанкови ракети, леко стрелково оръжие и боеприпаси. Задържаните са предадени за разпит, а случаят ще бъде поет от съдебните власти.

Хизбула отхвърли твърденията и заяви в комюнике, че няма никаква връзка със задържаната група: „Не поддържаме присъствие и дейност на сирийска територия. Стремим се да съхраним стабилността и сигурността на нейните граждани.“

Арестите идват на фона на обещание от страна на правителството начело с президента Ахмад ал-Шараа, да предприеме твърди мерки срещу всичко, което определя като заплаха за сигурността на страната. Чиновници често описват целите на подобни операции като „остатъци от режима на Асад“ – термин, с който бивши лоялни на режима фигури и групи се представят като дестабилизиращ фактор. Опозиционни групи обаче твърдят, че задържаните често са цивилни без връзка с предишната власт.

През последните месеци сирийските служби предприеха действия срещу клетки, свързани с Хизбула, както и срещу мрежи за контрабанда – част от опит, който експерти определят като стремеж за ограничаване на влиянието на иранския шиитски блок, укрепнал дълбоко в Сирия при предишното управление.

Преди два месеца сирийските власти обявиха, че в Хомс е арестуван мъж, подготвял терористична атака с експлозиви, за които се твърди, че са доставени от Хизбула през нелегални канали. Тогава организацията излезе със сходно опровержение.

Ролята на Иран в подкрепата за Хизбула остава под засилен международен контрол. Миналата седмица саудитският вестник Asharq Al-Awsat съобщи, че Техеран търси нови маршрути за трансфер на средства към групировката. Иракски държавен служител разказал, че в края на август е получил искане от ирански източник за улеснен режим на транзит през граничния пункт ал-Каим, разположен на границата между Ирак и Сирия. По думите му Иран разчита на контрабандни мрежи вътре в Сирия, за да завърши трансферите.

Сирийски и ливански служители потвърдиха, че през последните месеци контрабандата е нараснала. Слабо контролираната сирийско-ливанска граница, която минава през труднодостъпни планински райони, е трудна за охрана, особено при ограничените ресурси на ливанската армия.

Преди три месеца сирийският вестник Al-Watan съобщи, че силите за сигурност в Кусайр, провинция Хомс, са осуетили опит за доставка на противотанкови ракети и боеприпаси с камион към Ливан. Шофьорът бил арестуван. Ливанската армия от своя страна също обяви, че наскоро е осуетила доставката на оръжейни пратки през границата.

Въпреки многократни опровержения от страна на Хизбула, официални лица и анализатори подчертават, че Сирия остава ключово поле на сблъсък между новото ръководство на страната и подкрепяната от Иран мрежа, която дълго време действаше напълно свободно из страната.