🇫🇷🔥 Военно-транспортен самолет Airbus A400M от състава на Военновъздушни и космически сили на Франция пусна около 20 тона забавител на горенето върху горския масив край Лакано (департамент Жиронд) следобед на 25 юли. Това е първото оперативно използване на този самолет срещу пожар в света. Заповедта беше издадена от министър-председателя Себастиен Льокорню, чиято канцелария обяви решението същата сутрин след извънредно съвещание с ключови министри. Airbus Defence и Командването на ВВС потвърдиха успеха на мисията на 26 юли, а екип на Reuters засне от хеликоптер ниското преминаване на самолета: дълга охрена следа, положена напречно на посоката на огъня.
Само осем дни по-рано тази способност не съществуваше в оперативен вид. На 17 юли министерствата на вътрешните работи и въоръжените сили сключиха споразумение с Airbus за експериментално оборудване на един A400M с комплект за въздушно гасене. Обучението на екипажите започна на 20 юли, като тогава двете ведомства прогнозираха първо ангажиране „в рамките на около 10 дни“. След второто изпускане край авиобаза 123 „Орлеан-Бриси“ на 24 юли, оперативният прозорец се сви наполовина – фронтът на пожара се придвижваше значително по-бързо от очакваното.
Системата е модулен резервоар, който се вкарва през задната товарен рампа и се демонтира веднага след приключване на задачата, позволявайки на машината да се върне към транспортните си мисии без трайни конструктивни промени. Капацитетът ѝ е 20 000 литра вода или забавител, които се изхвърлят за под десет секунди, а презареждането на земята чрез стандартни помпи отнема по-малко от десет минути. Товарът се пуска при скорост от около 125 възела и височина близо 45 метра (като част от изпитанията са провеждани и под 30 метра). При благоприятни условия едно преминаване покрива ивица с дължина от 400-500 метра и ширина близо 100 метра – обща площ между 40 000 и 50 000 кв. метра.
Тези показатели изглеждат внушително, но придобиват друг контекст, сравнени с ритъма на работа. A400M няма възможност да глисира и да загребва вода в движение: той трябва да кацне, да презареди и да излети отново. За разлика от него, амфибийните самолети презареждат от близки езера или от морето и се връщат над огъня за минути. Освен това габаритите на A400M ограничават броя летища, които може да използва, и усложняват координацията в общата ротация над задимен и турбулентен район. Поради това неговата роля не е пряка атака срещу пламъците, а полагане на дълги защитни линии със забавител пред фронта, които да възпрат стихията и да дадат време на наземните екипи да изградят отбранителна позиция. Правителството представи участието му като временно подкрепление, а не като заместител на специализирания флот – оценка, която техническите параметри напълно потвърждават.
Мащабът на това подкрепление обаче е показателен. Франция разполага с около 65 летателни средства за гасене: 12 самолета Canadair CL-415 със средна възраст около 30 години, 8 самолета Dash, 6 Air Tractor, 12 специализирани и 27 хеликоптера на департаментите и 3 разузнавателни самолета King Air. 12-те машини Canadair изсипват общо 72 000 литра с една вълна; единичен A400M пренася 30% от този обем наведнъж. Но това съотношение се отнася за единичен курс, а не за час работа: при равен брой ротации по-бързите амфибии имат предимство. В същото време подновяването на флота търпи забавяния: De Havilland Canada произвежда 22 нови самолета DHC-515 за 6 европейски държави, но доставките бяха отложени от 2026 за 2028 г., а според най-новите прогнози отиват към началото на новото десетилетие. Така остарелият флот ще продължи да носи основната тежест още няколко сезона.
Европейският резерв се намира в аналогично състояние. По данни на Deutsche Welle, 13 от общо 22 машини за борба с пожарите, налични за сезона по Механизма за гражданска защита на ЕС, вече са ангажирани във Франция и Испания. В района на Бордо са действали самолети и хеликоптери от Португалия, Хърватия, Чехия, Германия, Турция, Швеция и Словакия, след като Париж задейства механизма на 24 юли.
Резервите се изчерпваха бързо, тъй като Франция беше обхваната от едновременни пожари. Още на 25 юли министърът на вътрешните работи Лоран Нюнес определи изгорелите от началото на годината близо 98 000 хектара като исторически рекорд, а ден по-късно цифрата надхвърли 115 000 хектара. Пожар пламна още в гората Фонтенбло южно от Париж, а нови огнища на юг наложиха евакуацията на хиляди туристи в края на юли. Държавата преразпредели сили и от други сфери: финалният етап на колоездачната обиколка „Тур дьо Франс“ беше съкратен, за да бъдат пренасочени полицейски екипи към засегнатите региони. Президентът Еманюел Макрон мобилизира въоръжените сили в подкрепа на изтощените пожарникари и предупреди, че борбата със стихията ще продължи седмици.
Нуждата от извънредни мерки възникна, тъй като пожарът в Жиронд надхвърли всичко, с което френската гражданска защита се беше сблъсквала досега. Огънят избухна на 22 юли край Сомос, северно от басейна Аркашон. До 25 юли, когато Льокорню разпореди излитането на A400M, бяха изгорели 30 000 хектара. До 27 юли засегнатата площ надхвърли 42 000 хектара (420 кв. км), което превърна този пожар в най-големия във Франция от 1949 г. насам. Около 220 000 души от 23 общини бяха евакуирани, вкл. цялото население на полуостров Кап Фере в пика на туристическия сезон. Поне 240 жилища бяха повредени или унищожени, а 126 пожарникари бяха ранени. В деня на първата мисия над Жиронд работиха поне 18 летателни средства, а към края на седмицата периметърът беше обходен от 2750 пожарникари и 23 самолета и вертолета. Към 30 юли фронтът остана неподвижен за трети пореден ден с 6 активни огнища (сред които при дюните Гран-Кро в Леж-Кап-Фере и южно от Лакано) – състояние на стабилизация, но не и на пълно овладяване.
Причина за екстремната динамика беше феномен, който френски пожарникари регистрират за първи път. В 18:20 ч. на 24 юли департаментната служба за пожарна безопасност засече пирокумулонимбус – буреносен облак, генериран от самия пожар. Облакът отслабна през нощта поради покачването на влажността, но се образува отново няколко пъти, включително на 25 юли. От Националната федерация на пожарникарите във Франция заявиха, че подобно явление не е регистрирано досега в страната. Говорителят на федерацията, подполковник Ерик Брокарди, обясни пред AFP: „Температурата в сърцевината на пожара се покачва толкова рязко, че топлината образува мощен издигащ се стълб, който се сблъсква с по-хладните въздушни маси във височина. Този контакт ражда пирокумулонимбус, който обаче е лишен от влага. Този димен облак формира собствена метеорологична система и всичко по пътя му се самозапалва.“ Той допълни, че в облака се генерират мълнии, които удрят разнесените от вятъра въглени по земята. Изследователят Жан-Батист Филипи уточни, че кратки подобни образувания са наблюдавани и при пожара в Ландирас през 2022 г., но при Жиронд явлението за първи път е засечено с радар във Франция и се е задържало за дълъг период.
Последиците от този феномен обясняват защо стандартният флот беше крайно недостатъчен. Възходящият поток засмуква въздух към огъня със скорост на вятъра до 160 км/ч и ускорява неговото разпространение до пет пъти (по изчисления на Филипи). Низходящите пориви разнасят горещи въглени, а мълниите могат да възпламенят нови огнища на разстояние до 100 км пред основния фронт. В Жиронд посоката на вятъра се промени последователно от северна на западна, южна, източна и отново северна.
„Фронтът се мести постоянно и пряката му атака е невъзможна“, заяви Брокарди пред френски медии. При подобен пожар, който сам генерира метеорологични условия и няколко едновременни фронта, хвърлянето на 6 тона вода директно върху пламъците има ограничен ефект. Полагането на половин километрова линия със забавител напречно на предполагаемия път на огъня се оказа далеч по-ефективна тактика. Така концепцията за използване на тежкия транспортен самолет съвпадна с характера на стихията по начин, недостъпен за по-малките специализирани машини.
Това заключение обаче не бива да създава погрешното впечатление, че кризата сама е родила тази нова способност. Airbus показа системата в Испания още през юли 2022 г., а изпитания за точност се проведоха в Ним през април 2025 г. Оценъчната работа между производителя, Центъра за военновъздушна експертиза и Генералната дирекция за гражданска защита върви от 2024 г., а споразумението е подписано на 17 юли – преди огънят да достигне предградията на Бордо. Пожарът просто ускори въвеждането в експлоатация с няколко дни. Свиването на очаквания 10-дневен срок до 5 дин е показателно за извънредната ситуация, но програмата предхожда бедствието и щеше да приключи успешно и без него.
Междувременно огънят застраши пряко отбранителната промишленост, свързана с френския ядрен щит. По данни на Defense News, площадката на Комисариата по атомна енергия в Льо Барп, където работи лазерът „Мегажул“ за изследване на ядрени оръжия, беше временно затворена при активни огнища на 7 км (а през уикенда – само на 4 км). Компанията ArianeGroup евакуира обектите си западно от Бордо: Кандал (на 12 км), Сен-Медар-ан-Жал (на 13 км) и Льо Айан (на 16 км), където се произвеждат двигателите за балистичните ракети за подводници M51. В Сен-Медар работи и Roxel (от групата MBDA) – доставчик на твърдогоривни двигатели за зенитните ракети Aster. Dassault Aviation премести критично оборудване от Мартиняс и Сеста (където се сглобяват крилата и се извършва финалният монтаж на изтребителите Rafale) към площадката в Мериняк и авиобаза 106, а по-голямата част от персонала беше пусната в престой при пожар на под 9 км. Thales също затвори завода си в Мериняк, произвеждащ авионика за Rafale и за военни хеликоптери.
Институционалната рамка за участие на армията в подобни ситуации не е нова. Протоколът „Хефестос“ урежда предоставянето на военни ресурси в подкрепа на гражданската защита от над 40 години. След опустошителните пожари през 2022 г. той беше преработен през пролетта на 2023 г., като действието му беше разширено върху цялата територия на страната и бе удължен часовият му обхват. От 2025 г. борбата с природни бедствия е включена и в задачите на операция „Сентинел“, която на свой ред се интегрира в „Хефестос“. За настоящия сезон около 600 военни спасители бяха предварително разположени за периода 30 юни – 1 октомври. Впоследствие Льокорню разпореди изпращането на още 500 военнослужещи, с което общият военен контингент достигна 1500 души, подкрепени от вертолети, разузнавателни дронове и инженерна техника.
Големият въпрос при подобно използване на ресурси не е финансов, а свързан с капацитета. Всеки A400M, изпълняващ противопожарни мисии, отпада от разчета за стратегически транспорт, медицинска евакуация или бързо реагиране при военна криза – а недостигът на тежък военно-транспортен авиационен капацитет в Европа е известен проблем. Докато природно бедствие и геополитическа криза не съвпаднат по време, този риск остава теоретичен; при застъпване обаче военно командване ще е изправено пред тежък избор. Неизяснени остават и редица оперативни въпроси: кой е собственик на модулните комплекти, кой обучава екипажите, кой сертифицира монтажа и по какъв ред се заявява такъв ресурс по европейски и двустранни механизми. При флот от над 25 самолета A400M само във Франция (и още десетки в други европейски държави), съвместната поръчка на противопожарни комплекти изглежда далеч по-рационална от индивидуалното купуване на скъпо оборудване, което ще се използва епизодично.
Ако сегашната тенденция се запази, експерименталният статут на системата най-вероятно ще отпадне и тя ще бъде вписана за постоянно в разчета за пожароопасни сезони – доказана ефективност в реални условия обикновено е достатъчен аргумент. Потвърждение за това би било разкриването на отделно бюджетно перо за покупка на комплекти, официално допълнение към протокола „Хефестос“ или интеграция на способност в общия резерв на ЕС. В противен случай, връщането на оборудването в тестови режим след октомври без последващи поръчки би означавало отстъпление. Лакмусът за успеха обаче няма да дойде от Париж, а от останалите оператори на самолета: ако Испания, Германия или Турция закупят свои комплекти преди следващото лято, първоначалното единично изпускане над Лакано ще се превърне в нова европейска практика.
