FLNC отхвърли автономията за Корсика и заплаши новодошлите на острова

🇫🇷 Националният фронт за освобождение на Корсика (FLNC), отхвърли конституционната реформа за автономия на острова и отправи заплаха към французите, които се преселват там. Изявлението беше направено по време на нелегална пресконференция на 5 август и споделено вечерта от Corse-Matin, единствената допусната медия; на кадрите се виждат 15-ина маскирани и въоръжени мъже. Сенатът започва да разглежда същия текст на 21 октомври.

Комюнике от 5 страници описва гласувания на 23 юни в Националното събрание проект като „маскарад“. Според организацията конституционният текст отрича съществуването на корсиканския народ и отхвърля ключовите искания, поставяни през последните десетилетия. FLNC подчертава, че се бори за национална независимост и за това корсиканците да бъдат „жив народ на своята земя, със своя език, култура и история“. Отношението към преговорния процес между държавата и корсиканските представители, воден в Министерството на вътрешните работи, е обобщено лаконично: „Вече сме в периода след „Бово“.

Правната рамка на реформата

Проектът предвижда въвеждането на нов член 72-5 в Конституцията. Той признава автономията на корсиканската териториална общност в рамките на Републиката – автономия, „която отчита нейните специфични интереси“. Текстът официално вписва съществуването на островна, историческа, езикова и културна общност с особена връзка с корсиканската земя. Тя ще получи правото да адаптира закони и подзаконови актове в сферите на своите компетенции, както и да определя собствени норми в области, регламентирани с органичен закон.

Суверенните сфери остават изключени от обхвата ѝ. Депутатите изрично изброиха в конституционния текст следните области извън местната автономия:

• Гражданство и граждански права;
• Избирателно право;
• Отбрана;
• Парична политика;
• Наказателно правосъдие.

Френският остава единствен официален език на Републиката. Всички нормативни адаптации ще подлежат на контрол от Държавния и Конституционния съвет и не могат да нарушават публичните свободи и права, гарантирани от Конституцията. По време на работата в комисиите депутатите въведоха и задължително допитване до корсиканските избиратели – мярка, която дотогава беше незадължителна.

Подобно допитване вече има прецедент. На 6 юли 2003 г. на корсиканците бе поставен въпросът дали подкрепят сливането на двата си департамента в единна териториална структура. Тогава 50,98% от гласувалите отговориха с „не“ спрямо 49,02% „за“. Въпреки това, 15 години по-късно реформата бе въведена по законодателен път и от 1 януари 2018 г. островът се управлява от единна колективност. Този път обаче крайното решение задължително преминава през вота на местното население.

Разколът: Понятиен и политически

Разграничението между понятията „общност“ и „народ“ е в основата на отказа на FLNC. Организацията настоява за признаването на „корсикански народ“ и неговите национални права, определяйки предлагания статут като „вулгарна административна общност“.

В Националното събрание разделението премина по различен политически разлом. Текстът бе подкрепен от „Заедно за Републиката“, „Непокорна Франция“, социалистите и центристките парламентарни групи. Против гласуваха „Национален сбор“, „Съюз на десниците“ и „Републиканска десница“, според които реформата не решава реалните проблеми на острова.

Най-острата част от комюникето е насочена срещу новопристигащите. FLNC алармира за „пълзяща заселническа колонизация“ от близо 5000 чужденци годишно, „в огромното си мнозинство французи“, и завършва с предупреждение:

„Докато националните ни права не бъдат признати и зачитани, имаме едно-единствено послание към тях: стойте си вкъщи, а ако не – не се смятайте в безопасност на нашата национална територия.“

Цитираните от FLNC данни се доближават до официалната статистика, но интерпретират показателите различно. По данни на Френския статистически институт (INSEE) към 1 януари 2026 г. населението на Корсика е 365 600 души. За 2025 г. естественият прираст е отрицателен (минус 1200 души при 2300 раждания и 3500 смъртни случая), докато нетното миграционно салдо добавя около 4600 души годишно. Официалната цифра обаче отразява разликата между всички заселили се и напуснали острова (включително завръщащи се етнически корсиканци), а не броя на чуждите заселници.

Законът, оръжията и арсеналът на видеото

Реакцията на френската държава последва по съдебен път. На 6 август Националната антитерористична прокуратура (PNAT) започна разследване за престъпно сдружение за подготовка на терористични атаки, както и за незаконно придобиване, притежание и транспорт на оръжия, боеприпаси и компоненти от категории А и Б в контекста на терористично намерение. Тези две категории са едни от най-строго регулираните във Франция: категория А обхваща напълно забранените оръжия (включително автоматичните), а категория Б изисква специално разрешително.

В разпространеното видео се виждат оръжия от различни поколения и производители. Оръжейният експерт War Noir идентифицира следните модели:

• Чехословашки картечен пистолет Škorpion vz. 61 (калибър 7,65 mm);
• Швейцарска автоматична пушка SIG SG 542 (калибър 7,62×51 mm);
• Югославска полуавтоматична снайперска пушка Zastava M76 (калибър 7,92×57 mm);
• Щурмова пушка по образец M16A2;
• Италиански щурмови пушки Beretta AR70/223 (калибър 5,56×45 mm);
• Карабина с надлъжно-плъзгащ се затвор Remington 700 със заглушител;
• Различни пистолети и гладкоцевни пушки 12-и калибър.

Показните образци нямат единен стандарт нито по отношение на боеприпасите, нито по произход, като нито един от тях не е съвременно производство. Всеки от тези модели има дълга история: Škorpion vz. 61 е приет на въоръжение в Чехословакия в началото на 60-те години и е широко разпространен в Източния блок; SIG SG 542 е швейцарска износна продукция от същото десетилетие; Zastava M76 е стандартната снайперска пушка на Югославската народна армия, а Beretta AR70/223 влиза на въоръжение в Италия през 70-те години. Останалото оборудване представлява ловен и цивилен арсенал, масово разпространен на острова.

Стратегия на застрашаване без поемане на отговорност

FLNC не пое отговорност за конкретни изминали действия и не обяви официално възобновяване на въоръжената борба. В текста групата определя поведението си като „нашите мирни усилия, засега едностранни“ и декларира подкрепа за всяка инициатива, водеща до политическо решение. Посланието съдържа вътрешно противоречие – пред камерата стоят въоръжени мъже, докато текстът обещава мир. По този начин организацията демонстрира запазен боен капацитет, без да извършва пряк атентат.

Реформата, която FLNC отхвърля, измина необичаен парламентарен път:

1. 30 юли 2025 г.: Внесена е в Сената под № 869.
2. 27 април 2026 г.: Изтеглена е от министър-председателя и е внесена същия ден в Националното събрание.
3. 23 юни 2026 г.: Приета е от депутатите с 271 гласа „за“ срещу 202 „против“.
4. 24 юни 2026 г.: Предадена е обратно на Сената.
5. 21–26 октомври 2026 г.: Разглежда се от Правната комисия, а от следобеда на 26 октомври влиза за дебат в пленарна зала.

Пренасочването през Долната камара има своята предистория. През март 2025 г. Правната комисия на Сената за първи път в историята отхвърли доклада на информационната мисия за бъдещето на Корсика с 26 на 19 гласа. Разделението тогава засегна не само управляващото мнозинство, но също и опозицията в лицето на социалистите и комунистите.

За да бъде приета конституционната промяна, текстът трябва да мине одобрение от двете камари в изцяло идентична редакция, а след това да получи 3/5 от гласовете в съвместния Конгрес. Мнозинството, с което проектът мина през Националното събрание (271 от 473 подадени гласа или около 57%), засега остава под този праг.

Исторически контекст и еволюция на насилието

Организацията, застанала зад изявлението, има 50-годишна история. FLNC възниква в нощта на 4 срещу 5 май 1976 г. с около 20 едновременни експлозии срещу държавни сгради, частни вили и стопански обекти. Този подход получава наименованието „синя нощ“ и се повтаря стотици пъти през следващите десетилетия. По данни на телевизия France 3 фронтът стои зад близо 10 000 атентата за половин век. Кулминацията на ескалацията е убийството на префекта Клод Ериняк в Аяксио на 6 февруари 1998 г. – престъпление, за което е осъден Иван Колона.

На 25 юни 2014 г. FLNC обяви, че започва процес на демилитаризация и постепенно излизане от нелегалност „без предварителни условия и двусмисленост“. Оръжията обаче така и не бяха официално предадени, а акциите продължиха с прекъсвания. Това съобщение дойде след десетилетия на вътрешни борби: през 90-те години организацията се разцепи на съперничещи си фракции и насилието се обърна срещу нейни собствени членове.

През 2015 г. националистите за първи път оглавиха местното управление, а през 2017 г. коалицията Pè a Corsica (водена от Жил Симеони и Жан-Ги Таламони) спечели близо 57% от гласовете. Симеони оглавява Изпълнителния съвет на острова от 2015 г. насам.

Нападението срещу Иван Колона в затвора в Арл на 2 март 2022 г. и последвалата му смърт на 21 март предизвикаха най-тежките безредици на острова от десетилетия. В отговор Париж инициира преговорен процес „Бово“. В края на септември 2023 г. президентът Еманюел Макрон подкрепи пред Корсиканската асамблея идеята за автономия в рамките на Републиката и постави шестмесечен срок за решение.

Въпреки това събитията последваха познатия синус:

• Октомври 2023 г.: Нова „синя нощ“ с удари по вили и закрита данъчна служба в Аяксио.
• Януари 2024 г.: Нелегална пресконференция преди визитата на вътрешния министър Жерар Дарманен. Двете крила на движението („Съюз на бойците“ и „22 октомври“) поемат отговорност за 45 акции, насочени предимно срещу вили. (За разлика от тогава, сега пред камерата застана само първото крило).
• Март 2024 г.: Държавата и корсиканските представители постигнаха споразумение по текста, одобрявайки го официално на 27 март.

Междувременно отговорността за нападенията се разпредели. Значителна част от последните прояви се поемат съвместно от FLNC и младежката нелегална организация Ghjuventu Clandestina Corsa.

Средствата за извършване на атентатите остават непроменени вече половин век: газови бутилки, пожарогасители и самоделни взривни устройства от амониева селитра и захар, поставяни нощем в празни сгради (вълната от октомври 2023 г. премина без жертви). Основната мишена в този модел традиционно е имуществото. Формулировката от 5 август обаче съдържа пряка заплаха срещу хора – и именно това е обектът на разследване от страна на Антитерористичната прокуратура.

Приемането на реформата в парламента вече не зависи от съгласието на нелегалните групи. Текстът обаче навлиза в Сената без гарантирано мнозинство, където подобен доклад вече веднъж беше отхвърлен. Дори при успех там, за финалното му приемане от Конгреса ще са необходими гласове извън коалицията, която го прокара в Долната камара. До 26 октомври единственият установим показател остава един: дали декларираните „едностранни мирни усилия“ ще останат само на хартия, или ще бъдат последвани от нови действия.

Руското военно разузнаване търсело опора сред корсиканските сепаратисти през НПО

🇫🇷🕵️🇷🇺 Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Руската федерация е използвало хуманитарна асоциация, за да намери опора сред сепаратистките среди на Корсика за подготовката на проруски операции на острова. Това става ясно от разследване на Генерална дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) и Прокуратурата за борба с тероризма в Париж.

ГРУ е направило опит да проникне в европейско сепаратистко движение чрез асоциацията „SOS Donbass“, регистрирана като хуманитарна организация в подкрепа на населението в Източна Украйна. Предполага се, че тя е действала като прикритие за операции с влияние, разузнаване и дестабилизация на територията на Франция. Именно корсиканското измерение на аферата, останало в сянка след първоначалните съобщения, излезе наяве тази седмица и премести делото от категория „шпионаж“ към по-тревожната – целенасочен опит за експлоатиране на вътрешен разлом във френската държава.

В основата на разследването стоят четирима души, привлечени като обвиняеми на 21 ноември 2025 г. в Париж след задържането им четири дни по-рано. Централната фигура е Венсан Перфети, 63-годишен корсиканец от Кастаняча, президент на „SOS Donbass“ и дългогодишен активист в средите на местните националисти. Следствието подозира, че той е бил вербуван от руското военно разузнаване по време на „хуманитарни“ мисии в окупираните територии на Донбас, където конвоите на неговата асоциация са му осигурявали редовен контакт с руски официални лица и военни.

Освен това Перфети е основател на корсиканския клон на „Нощни вълци“ – първият и най-голям рокерски клуб в Руската федерация, използван от Кремъл като инструмент на „меката сила“ зад граница, чието знаме беше осветено лично от президента Владимир Путин. Заедно с него обвинения получи и Анна Новикова, френско-руската основателка на асоциацията, установена в По, в подножието на Пиренеите. За нея се подозира, че е събирала чувствителна информация от директори на различни френски предприятия. Обвинени са още двама мъже, единият от които е руски гражданин; двама от четиримата задържани са свързвани с проруските плакати, разлепени по Триумфалната арка през септември 2025 г.

Тримата основни обвиняеми се намират в предварителен арест и отричат повдигнатите срещу тях обвинения. Обвиненията в „разузнаване в полза на чужда сила“, „упражняване на дейност по събиране на информация за интересите на нацията в полза на чужда държава“ и „престъпно сдружаване“ предвиждат до 15 години лишаване от свобода.

Разследването не е започнало внезапно: DGSI е подала първоначален доклад на 3 януари 2025 г., а прокуратурата е открила предварителна проверка по подозрения за посегателство срещу основните интереси на нацията. През следващите месеци картината, която агентите сглобяват, надхвърля рамките на класическия шпионаж. „SOS Donbass“ се очертава не толкова като събирач на тайни, колкото като инструмент за влияние: организиране на протестни действия пред оръжейни предприятия в Тарб и Роан, опити за достъп до ръководни кадри в отбранителната индустрия и тиражиране на проруски послания в публичното пространство. Хуманитарната обвивка е служела едновременно като легенда, логистична платформа и средство за организиране на срещи, които иначе биха привлекли незабавно вниманието на контраразузнаването.

Корсиканската нишка придава на случая различна тежест. Именно на острова съществува най-дългогодишното въоръжено сепаратистко движение в Западна Европа – в продължение на няколко десетилетия Фронтът за национално освобождение на Корсика (FLNC) води кампания с ниска интензивност, а през 2022 г. смъртта на националиста Ив Колона в затвора отприщи най-тежките размирици от много години насам. Това е готов разлом: общност с отчетлива идентичност, историческо недоверие към Париж и организирана политическа среда, която търси автономия или независимост. За служба, чиято доктрина от години залага на изострянето на вътрешните противоречия у противника, подобна среда е привлекателна по презумпция. Именно тук се вписва оценката на следствието, че вербуването на Перфети не е било самоцел, а врата към средите, в които той се движи.

Разгледан през призмата на хибридния натиск, епизодът се вписва в разпознаваема линия на действие, а не представлява изолиран инцидент. Русия последователно търси контакти с периферни и сепаратистки движения в Европа – от връзки с каталунски и северноиталиански среди до подкрепа за крайни политически формации – с цел не да придобие територия, а да отслаби вътрешното сцепление на противниковите общества. В подобна стратегия Корсика не е награда, а сонда: евтин, символно натоварен опит да се провери докъде може да стигне проникването. Именно затова е важно да се разграничи какво реално показват фактите. На този етап делото разкрива изграждане на способности и контакти, но не и успешно проведена операция; нищо от оповестеното досега не сочи, че проруска мрежа вече е била оперативно активна на острова.

Оценката изисква и насрещен прочит на същите факти. Профилът на Перфети – връзките му с „Нощните вълци“, подкрепата за Русия и Сирия на Башар Асад, участието в движението на „жълтите жилетки“, както и протестите срещу здравния пропуск – описва искрен идеологически русофил, който би могъл да действа по убеждение, а не по конкретна задача. Възможно е „SOS Donbass“ да е започнала като автентична проруска инициатива, която впоследствие е била кооптирана, а не като структура, изградена от самото начало като разузнавателно прикритие. Тезата за режисура от офицери на ГРУ остава засега версия на следствието – защитима, но недоказана в съдебен процес. Разликата не е маловажна: ако се окаже, че в основата стои идеологическа симпатия без оперативна връзка с Москва, случаят ще бъде по-скоро урок за уязвимостта на гражданския сектор, отколкото доказана разузнавателна операция. Френското контраразузнаване очевидно залага на втората хипотеза, но обвинителната фаза не е присъда, а Перфети отрича.

Какво би наклонило везната? Оценката за целенасочена операция на ГРУ би се засилила, ако в следствието се появят комуникации или документи, показващи конкретни задачи, финансиране или инструкции от руски офицери, насочени към корсиканските среди, както и следи от планирани действия на острова.

Обратно – ако доказателственият материал се сведе до идеологическа близост, доброволни контакти или пропаганда без възложителна верига, по-точното тълкуване ще е за привърженик, който е бил използван като удобен ретранслатор, а не за вербуван агент с конкретна мисия на острова. Дотогава остава установеното: френската държава е повдигнала тежки обвинения в шпионаж и намеса в полза на Русия срещу мрежа, чийто най-чувствителен възел преминава през корсиканския национализъм – разлом, който Париж десетилетия наред се опитва да зашие и който Москва, ако следствието е право, се е опитала да разшири.