🇫🇷 Националният фронт за освобождение на Корсика (FLNC), отхвърли конституционната реформа за автономия на острова и отправи заплаха към французите, които се преселват там. Изявлението беше направено по време на нелегална пресконференция на 5 август и споделено вечерта от Corse-Matin, единствената допусната медия; на кадрите се виждат 15-ина маскирани и въоръжени мъже. Сенатът започва да разглежда същия текст на 21 октомври.
Комюнике от 5 страници описва гласувания на 23 юни в Националното събрание проект като „маскарад“. Според организацията конституционният текст отрича съществуването на корсиканския народ и отхвърля ключовите искания, поставяни през последните десетилетия. FLNC подчертава, че се бори за национална независимост и за това корсиканците да бъдат „жив народ на своята земя, със своя език, култура и история“. Отношението към преговорния процес между държавата и корсиканските представители, воден в Министерството на вътрешните работи, е обобщено лаконично: „Вече сме в периода след „Бово“.
Правната рамка на реформата
Проектът предвижда въвеждането на нов член 72-5 в Конституцията. Той признава автономията на корсиканската териториална общност в рамките на Републиката – автономия, „която отчита нейните специфични интереси“. Текстът официално вписва съществуването на островна, историческа, езикова и културна общност с особена връзка с корсиканската земя. Тя ще получи правото да адаптира закони и подзаконови актове в сферите на своите компетенции, както и да определя собствени норми в области, регламентирани с органичен закон.
Суверенните сфери остават изключени от обхвата ѝ. Депутатите изрично изброиха в конституционния текст следните области извън местната автономия:
- Гражданство и граждански права;
- Избирателно право;
- Отбрана;
- Парична политика;
- Наказателно правосъдие.
Френският остава единствен официален език на Републиката. Всички нормативни адаптации ще подлежат на контрол от Държавния и Конституционния съвет и не могат да нарушават публичните свободи и права, гарантирани от Конституцията. По време на работата в комисиите депутатите въведоха и задължително допитване до корсиканските избиратели – мярка, която дотогава беше незадължителна.
Подобно допитване вече има прецедент. На 6 юли 2003 г. на корсиканците бе поставен въпросът дали подкрепят сливането на двата си департамента в единна териториална структура. Тогава 50,98% от гласувалите отговориха с „не“ спрямо 49,02% „за“. Въпреки това, 15 години по-късно реформата бе въведена по законодателен път и от 1 януари 2018 г. островът се управлява от единна колективност. Този път обаче крайното решение задължително преминава през вота на местното население.
Разколът: Понятиен и политически
Разграничението между понятията „общност“ и „народ“ е в основата на отказа на FLNC. Организацията настоява за признаването на „корсикански народ“ и неговите национални права, определяйки предлагания статут като „вулгарна административна общност“.
В Националното събрание разделението премина по различен политически разлом. Текстът бе подкрепен от „Заедно за Републиката“, „Непокорна Франция“, социалистите и центристките парламентарни групи. Против гласуваха „Национален сбор“, „Съюз на десниците“ и „Републиканска десница“, според които реформата не решава реалните проблеми на острова.
Най-острата част от комюникето е насочена срещу новопристигащите. FLNC алармира за „пълзяща заселническа колонизация“ от близо 5000 чужденци годишно, „в огромното си мнозинство французи“, и завършва с предупреждение:
„Докато националните ни права не бъдат признати и зачитани, имаме едно-единствено послание към тях: стойте си вкъщи, а ако не – не се смятайте в безопасност на нашата национална територия.“
Цитираните от FLNC данни се доближават до официалната статистика, но интерпретират показателите различно. По данни на Френския статистически институт (INSEE) към 1 януари 2026 г. населението на Корсика е 365 600 души. За 2025 г. естественият прираст е отрицателен (минус 1200 души при 2300 раждания и 3500 смъртни случая), докато нетното миграционно салдо добавя около 4600 души годишно. Официалната цифра обаче отразява разликата между всички заселили се и напуснали острова (включително завръщащи се етнически корсиканци), а не броя на чуждите заселници.
Законът, оръжията и арсеналът на видеото
Реакцията на френската държава последва по съдебен път. На 6 август Националната антитерористична прокуратура (PNAT) започна разследване за престъпно сдружение за подготовка на терористични атаки, както и за незаконно придобиване, притежание и транспорт на оръжия, боеприпаси и компоненти от категории А и Б в контекста на терористично намерение. Тези две категории са едни от най-строго регулираните във Франция: категория А обхваща напълно забранените оръжия (включително автоматичните), а категория Б изисква специално разрешително.
В разпространеното видео се виждат оръжия от различни поколения и производители. Оръжейният експерт War Noir идентифицира следните модели:
- Чехословашки картечен пистолет Škorpion vz. 61 (калибър 7,65 mm);
- Швейцарска автоматична пушка SIG SG 542 (калибър 7,62×51 mm);
- Югославска полуавтоматична снайперска пушка Zastava M76 (калибър 7,92×57 mm);
- Щурмова пушка по образец M16A2;
- Италиански щурмови пушки Beretta AR70/223 (калибър 5,56×45 mm);
- Карабина с надлъжно-плъзгащ се затвор Remington 700 със заглушител;
- Различни пистолети и гладкоцевни пушки 12-и калибър.
Показните образци нямат единен стандарт нито по отношение на боеприпасите, нито по произход, като нито един от тях не е съвременно производство. Всеки от тези модели има дълга история: Škorpion vz. 61 е приет на въоръжение в Чехословакия в началото на 60-те години и е широко разпространен в Източния блок; SIG SG 542 е швейцарска износна продукция от същото десетилетие; Zastava M76 е стандартната снайперска пушка на Югославската народна армия, а Beretta AR70/223 влиза на въоръжение в Италия през 70-те години. Останалото оборудване представлява ловен и цивилен арсенал, масово разпространен на острова.
Стратегия на застрашаване без поемане на отговорност
FLNC не пое отговорност за конкретни изминали действия и не обяви официално възобновяване на въоръжената борба. В текста групата определя поведението си като „нашите мирни усилия, засега едностранни“ и декларира подкрепа за всяка инициатива, водеща до политическо решение. Посланието съдържа вътрешно противоречие – пред камерата стоят въоръжени мъже, докато текстът обещава мир. По този начин организацията демонстрира запазен боен капацитет, без да извършва пряк атентат.
Реформата, която FLNC отхвърля, измина необичаен парламентарен път:
- 30 юли 2025 г.: Внесена е в Сената под № 869.
- 27 април 2026 г.: Изтеглена е от министър-председателя и е внесена същия ден в Националното събрание.
- 23 юни 2026 г.: Приета е от депутатите с 271 гласа „за“ срещу 202 „против“.
- 24 юни 2026 г.: Предадена е обратно на Сената.
- 21–26 октомври 2026 г.: Разглежда се от Правната комисия, а от следобеда на 26 октомври влиза за дебат в пленарна зала.
Пренасочването през Долната камара има своята предистория. През март 2025 г. Правната комисия на Сената за първи път в историята отхвърли доклада на информационната мисия за бъдещето на Корсика с 26 на 19 гласа. Разделението тогава засегна не само управляващото мнозинство, но също и опозицията в лицето на социалистите и комунистите.
За да бъде приета конституционната промяна, текстът трябва да мине одобрение от двете камари в изцяло идентична редакция, а след това да получи 3/5 от гласовете в съвместния Конгрес. Мнозинството, с което проектът мина през Националното събрание (271 от 473 подадени гласа или около 57%), засега остава под този праг.
Исторически контекст и еволюция на насилието
Организацията, застанала зад изявлението, има 50-годишна история. FLNC възниква в нощта на 4 срещу 5 май 1976 г. с около 20 едновременни експлозии срещу държавни сгради, частни вили и стопански обекти. Този подход получава наименованието „синя нощ“ и се повтаря стотици пъти през следващите десетилетия. По данни на телевизия France 3 фронтът стои зад близо 10 000 атентата за половин век. Кулминацията на ескалацията е убийството на префекта Клод Ериняк в Аяксио на 6 февруари 1998 г. – престъпление, за което е осъден Иван Колона.
На 25 юни 2014 г. FLNC обяви, че започва процес на демилитаризация и постепенно излизане от нелегалност „без предварителни условия и двусмисленост“. Оръжията обаче така и не бяха официално предадени, а акциите продължиха с прекъсвания. Това съобщение дойде след десетилетия на вътрешни борби: през 90-те години организацията се разцепи на съперничещи си фракции и насилието се обърна срещу нейни собствени членове.
През 2015 г. националистите за първи път оглавиха местното управление, а през 2017 г. коалицията Pè a Corsica (водена от Жил Симеони и Жан-Ги Таламони) спечели близо 57% от гласовете. Симеони оглавява Изпълнителния съвет на острова от 2015 г. насам.
Нападението срещу Иван Колона в затвора в Арл на 2 март 2022 г. и последвалата му смърт на 21 март предизвикаха най-тежките безредици на острова от десетилетия. В отговор Париж инициира преговорен процес „Бово“. В края на септември 2023 г. президентът Еманюел Макрон подкрепи пред Корсиканската асамблея идеята за автономия в рамките на Републиката и постави шестмесечен срок за решение.
Въпреки това събитията последваха познатия синус:
- Октомври 2023 г.: Нова „синя нощ“ с удари по вили и закрита данъчна служба в Аяксио.
- Януари 2024 г.: Нелегална пресконференция преди визитата на вътрешния министър Жерар Дарманен. Двете крила на движението („Съюз на бойците“ и „22 октомври“) поемат отговорност за 45 акции, насочени предимно срещу вили. (За разлика от тогава, сега пред камерата застана само първото крило).
- Март 2024 г.: Държавата и корсиканските представители постигнаха споразумение по текста, одобрявайки го официално на 27 март.
Междувременно отговорността за нападенията се разпредели. Значителна част от последните прояви се поемат съвместно от FLNC и младежката нелегална организация Ghjuventu Clandestina Corsa.
Средствата за извършване на атентатите остават непроменени вече половин век: газови бутилки, пожарогасители и самоделни взривни устройства от амониева селитра и захар, поставяни нощем в празни сгради (вълната от октомври 2023 г. премина без жертви). Основната мишена в този модел традиционно е имуществото. Формулировката от 5 август обаче съдържа пряка заплаха срещу хора – и именно това е обектът на разследване от страна на Антитерористичната прокуратура.
Приемането на реформата в парламента вече не зависи от съгласието на нелегалните групи. Текстът обаче навлиза в Сената без гарантирано мнозинство, където подобен доклад вече веднъж беше отхвърлен. Дори при успех там, за финалното му приемане от Конгреса ще са необходими гласове извън коалицията, която го прокара в Долната камара. До 26 октомври единственият установим показател остава един: дали декларираните „едностранни мирни усилия“ ще останат само на хартия, или ще бъдат последвани от нови действия.