Грета Тунберг блокира Rheinmetall в Берлин – целта снабдява предимно Украйна

🇩🇪 Вчера сутринта около 40 активисти блокираха за близо час и половина входовете на офиса на германския концерн Rheinmetall на площад „Паризер Плац“ до Бранденбургската врата в центъра на Берлин. Протестиращите се залепиха за асфалта, а сред тях беше и шведската активистка Грета Тунберг. Столичната полиция изпрати около 70 служители, които отлепиха демонстрантите един по един, установиха самоличността им и им разпоредиха да напуснат района. Акцията започна около 8:00 ч. и премина мирно, съобщиха от полицията. Според организаторите участниците са били над 30, докато властите съобщават за около 40 души.

Блокадата бе организирана от движението „Peacefully against Genocide“ в рамките на едноседмични протестни действия срещу концерна. Демонстрантите, част от които носеха традиционни палестински шалове (кефии), обвиниха Rheinmetall в „съучастие в геноцид в Газа“ и поискаха Германия да спре износа на оръжие за Израел, а компанията да се откаже от плана си за нов завод в Берлин. „Правим това, защото е наш дълг да протестираме срещу несправедливостта и да се изправим срещу геноцида“, заяви Тунберг. Тя също беше сред протестиращите, но без да се лепи за настилката, уточниха от полицията пред t-online. Активистката бе отстранена от мястото и легитимирана наравно с останалите. Въпреки че някои турски и англоезични медии я описаха като „задържана“ или „арестувана“, това не отговаря на истината. Още в събота Тунберг се включи и в по-голямо шествие срещу завода на Rheinmetall в берлинския квартал „Вединг“.

Парадоксът е, че обектът, срещу който е насочена кампанията, всъщност е свързан с напълно различна война. Заводът във „Вединг“, чието затваряне активистите изискват, е бивша фабрика на „Пиербург“ (автомобилното подразделение на Rheinmetall). В момента той се преструктурира от производство на компоненти за двигатели към изработка на стоманени корпуси за 155-милиметрови артилерийски снаряди. На самата площадка в Берлин не се борави с експлозиви – корпусите се транспортират с влак до Долна Саксония за пълнене и окончателен монтаж. Тази производствена линия бе разгърната заради войната в Украйна. След руската инвазия през февруари 2022 г. Rheinmetall увеличи капацитета си за артилерийски боеприпаси от 100 000 снаряда годишно до планирани 1,1 млн към 2027 г. и 1,5 млн до края на десетилетието. Това производство е предназначено основно за украинската армия и страните членки на НАТО. Реорганизацията на берлинската площадка спасява около 350 работни места, пренасочени от свиващия се автомобилен сектор към отбранителната индустрия. По думите на изпълнителния директор Армин Папергер тя е малка и лесно заменима брънка от веригата. Влиянието върху общия производствен план е „абсолютно нулево“, заяви той пред rbb през март, тъй като същият капацитет вече съществува в троен размер в обектите в Долна Саксония. С други думи: кампания, водена под флага на солидарността с Газа, блокира завод, чиято продукция пряко подкрепя украинската отбрана срещу руската агресия.

Това обаче не прави Rheinmetall случайна мишена. Концернът действително има бизнес връзки с Израел, тъй като доставя 120-милиметрови танкови боеприпаси за израелската армия. Освен това германското правителство одобри лицензи за оръжеен износ за Израел на стойност близо 485 милиона евро за периода от октомври 2023 г. до май 2025 г. Именно заради тези доставки Никарагуа заведе дело срещу Германия в Международния съд в Хага за съучастие в геноцид. Тази линия обаче минава през съвсем други продукти и заводи, а не през артилерийските корпуси в Берлин. Освен това доставките вече са силно ограничени: през август 2025 г. тогавашният канцлер Фридрих Мерц наложи частично ембарго върху износа на оръжия, които могат да бъдат използвани в Газа, и оттогава новите разрешителни са сведени до нула.

Блокадата в понеделник е третият подобен инцидент за последната седмица. В четвъртък демонстранти се опитаха да спрат достъпа до завода във „Вединг“. Тогава полицията отстрани 60 души, двама бяха задържани за нападение над служители на реда, а двама полицаи бяха ранени. В събота през квартала премина шествие под надслов „Вединг без оръжие. Заедно срещу войната“ с 1800 участници, сред които самата Тунберг. Властите отчетоха употреба на пиротехника и извършиха 15 ареста. От групата заявиха, че демонстрациите ще продължат, без да конкретизират следващите локации.

От Rheinmetall отказаха коментар и не дават знаци, че протестите ще повлияят на плановете им. Акциите на концерна поскъпнаха многократно от началото на войната в Украйна, а разширяването на капацитета му е продиктувано от глобалното превъоръжаване в Европа заради руската заплаха, а не от конфликта между Израел и „Хамас“. И макар общественият натиск да държи репутационния и политически фокус върху компанията, той е насочен към берлинския обект, който реално е сред най-незасегнатите от кризата в Газа звена по веригата на Rheinmetall.

Член на „Алтернатива за Германия“ се появи в руските редици край Бахмут.

🇩🇪⚔️🇷🇺 Член на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) обяви, че се е присъединил към руската армия, което накара клона на партията в провинция Долна Саксония да премине към официална процедура по изключването му.

Според публикации на неговия профил в Инстаграм, Ноа Кригер, известен още като Мурат Дадаев, се е появил във военна униформа на руската армия и споделя кадри от град Бахмут в окупираните територии на Донецка област. На тях се вижда как той участва във военно обучение заедно с руски военнослужещи.

Според информация на „Милитарний“ от 6 юли, Дадаев е публикувал снимки, на които е облечен в руска военна униформа и участва в тренировки за щурм с мотоциклети заедно с руски войници във временно окупирания Бахмут.

От клона на AfD в Долна Саксония потвърдиха, че са задействали процедура по отстраняването на Дадаев от партията. Макар партийни представители да не обясниха публично решението, „Милитарний“ съобщи, че процесът е започнал след негово посещение в Чечения по-рано тази година.

По време на това пътуване Дадаев е присъствал на заседание на местния парламент заедно с лидера на автономната кавказка република Рамзан Кадиров и е провел разговори със Замид Чалаев, командир на специалния полицейски полк „Кадиров“. Освен това той е подарил на чеченския вицепремиер Ахмед Дудаев кинжал от Луфтвафе, носещ символи от нацистката епоха.

Според разследване на Радио Свободна Европа, докато живее в Германия, Дадаев публично е подкрепял политиката на Кремъл и руския президент Владимир Путин. Медията допълва, че той се е представял за застъпник за по-строга имиграционна политика, използвайки риторика, свързвана с Нацистка Германия.

В Хановер Дадаев е създал няколко бизнеса и е наел историческа вила с площ от 850 квадратни метра, която по-късно се превръща в място за срещи на членове на AfD.

„Радио Свободна Европа / Радио Свобода“ съобщава, че в имота е гостувал и Саид-Магомед Ибрахимов, бивш лидер на клуба за бойни изкуства „Team Wolf Hamburg“, който правозащитни организации свързват с прокадировската рокерска група „Guerilla Vaynakh Nation“.

Според разследването Ибрахимов и преди е бил сниман заедно с висши чеченски служители, сред които премиерът Магомед Даудов и вицепремиера Абузайд Висмурадов.

„Милитарний“ обръща внимание и на семейните връзки на Дадаев с едно от най-шумните политически убийства в Австрия. Неговият брат, Сулейман Дадаев, беше осъден във Виена през 2011 г. на 19 години затвор за роля в убийството на Умар Исраилов, бивш бодигард на Рамзан Кадиров, който по-късно се превърна в критик на чеченския лидер.

Австрийските разследващи органи стигнаха до заключението, че Кадиров е поръчал убийството, докато по-късно Европейският съд по правата на човека се произнесе, че властите в Руската федерация не са провели ефективно разследване по случая, и присъди обезщетение на бащата на Исраилов.

По-рано крайнодясната германска партия AfD беше изправена пред обвинения, че обслужва интересите на Кремъл, след като висши официални лица я обвиниха, че използва парламентарни запитвания, за да събира чувствителни данни за критична инфраструктура, която би могла да бъде полезна за руското разузнаване.

Украинският Skynex открехна бойната си сметка – 12 цели в едно сражение

🇺🇦🤝🇩🇪 За първи път повече от две години след първата доставка украинската армия открехна оперативния актив на Skynex – германската оръдейна система за близка ПВО – и цифрите очертават звено, работещо на предела на предназначението си. Една огнева единица е свалила 37 въздушни цели: 2 крилати ракети и близо 35 камикадзе дрона от типа „Шахед“. Разкритието дойде през стори на Оперативно командване „Запад“ на ВВС, посветено на военнослужещ от 223-ти зенитно-ракетен полк, който борави с доставени от Германия комплекси IRIS-T SLM.

Особено показателен е един-единствен бой. Около една трета от всички прехванати дотук въздушни заплахи се падат на една мисия: при нея огневата единица е унищожила 1 крилата ракета и 11 дрона „Шахед“ – 12 въздушни заплахи в 1 позиционно сражение. Такава концентрация подсказва, че защитаваният обект, а може би и самата огнева позиция на Skynex, са попаднали под масиран удар поне веднъж и че отбранителната задача е изпълнена успешно. Кога и къде се е разиграл боят не се съобщава. Предишно изказване на изпълнителния директор на Rheinmetall Армин Папергер говори за отбрана на електрически централи в Западна Украйна, но за конкретната мисия това остава предположение, не потвърден факт.

Оскъдността на публичната следа прави тези числа рядкост. От декември 2022 г., когато Германия за първи път да достави системите, за украинския Skynex почти нямаше сведения. Едва през ноември 2025 г. стана известно, че обявените ангажименти са изпълнени докрай и Украйна разполага с общо 4 такива комплекса; оперативни данни обаче не бяха огласявани – чак до сегашното разкритие на западното командване. Съвместяването в един и същи полк на оръдейния Skynex и ракетния IRIS-T SLM е показателно само по себе си: то поставя двата класа отбрана – далекобойния ракетен пояс и оръдейния близък рубеж – под едно тактическо ръководство, което е логиката на ешелонираната защита на един обект.

Skynex е разработка на германския концерн Rheinmetall, проектирана именно за близката зона – там, където зенитните ракети губят и ефективност, и икономически смисъл, ако се изправят срещу евтини масови цели. За разлика от познати ракетни системи като IRIS-T SLM или американския Patriot, Skynex, подобно на утвърдения Gepard, е оръдеен: вместо ракети изстрелва програмируеми 35-милиметрови боеприпаси AHEAD, чийто заряд се пръсва в облак от волфрамови подснаряди по траекторията на целта. Срещу рояк дронове разликата е между ракета за стотици хиляди евро, изстреляна по машина за няколко хиляди, и снаряд, който струва частица от нея, а при скорострелност от порядъка на 1000 изстрела в минута и обсег на поразяване до 4 км оръдието може да задържи няколко цели в бърза последователност, каквато една ракетна пускова установка не постига.

Всяка от четирите огневи единици се гради около бойната система за управление Oerlikon Skymaster, радара за тактическо откриване Oerlikon X-TAR3D, следящ въздушното пространство в радиус до 50-ина км, и 4 зенитни оръдия Oerlikon Revolver Gun Mk3. Германия поръча комплексите на два транша – два в края на 2022 г. и още два в началото на 2024 г. – а завършването на доставките беше обявено от Папергер на 18 ноември 2025 г. Публично известните данни сочат, че германското правителство е поръчало точно толкова: четири системи, нито повече.

Цената, посочена в първоначалното съобщение, е близо 100 млн евро на система, заплатени изцяло от Берлин. Тук обаче сметките се разминават: индустриалната преса, конкретно Defense Express, сочи около 60 млн евро за пълен комплекс, а по друга оценка целият пакет от четири системи възлиза на 182 млн евро – тоест под 50 млн на брой. Разликата вероятно отразява спецификата на украинската конфигурация. За нея, за да се вдигне подвижността, а оттам и оцеляемостта, всяка система е монтирана изцяло върху шаси от камиони Rheinmetall със сменяем корпус 8×8, преди да бъде предадена; така комплексът може да сменя позиция бързо, вместо да остане неподвижна мишена. Освен това термичната сигнатура на компонентите се маскира със SolarΣshield (Solar Sigma Shield), за да се затрудни засичането ѝ от вражески дронове и разузнаване.

Разкритата бойна равносметка на 223-ти полк остава рядко надникване в работата на едно от малкото оръдейни звена в украинската ешелонирана ПВО. Ако основната тежест на войната срещу „Шахед-136“ и руските крилати ракети засега пада върху ракетните комплекси и мобилните огневи групи, 12-те цели в един бой показват каква част от товара поема оръдейната отбрана в близката зона – и защо Киев търси още от нея.

Командирите на НАТО: Европа трябва да воюва с масовото и евтиното

💡 Европейските армии трябва да се преустроят из основи, за да отговорят на война, в която надделява не скъпото оръжие, а онова, което може да се лее на конвейер. Това предупредиха висши командири по време на конференция в Лондон – и зад единодушието им се очертава смяна на самата философия на превъоръжаване: от шепа скъпоценни платформи към масов, евтин арсенал от дронове и прехващачи.

Тезата беше формулирана най-ясно от заместник-главнокомандващия на Съюзните сили на НАТО в Европа маршал Джони Стрингър, който определи опасността като кръгова. „Заплахата, пред която стоим, е на 360 градуса. Сега трябва да гледаме много по-на север – там, където ще ни се налага да се справяме с руската далекобойна авиация и със сериозна надводна и подводна заплаха, най-очевидно откъм Северния флот.“ Линията, която континентът трябва да брани, се изтегля към Арктика, където подводниците на флота излизат в Атлантика, а стратегическите бомбардировачи носят крилати ракети с обсег хиляди километри.

Изводът на Стрингър е практически: Европа трябва да се откъсне от скъпите платформи от висок клас, чието производство отнема години, и да заложи на дълбоки прецизни удари, електронна война и противовъздушна отбрана с голям обсег – способности, които да достигат целта далеч преди тя да достигне тях.

Сухопътната война се пренаписва паралелно. Генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг, началник на Сухопътни войски на Германия, заяви, че армиите „трябва из основи да преосмислят как ще воюваме“. Вместо да чака десетилетие зрелите технологии на бъдещето, германската армия залага на междинни решения, достъпни веднага, за да запълни най-зейналите пролуки.

Британският поглед добавя темпото. Генерал Сър Роли Уокър, началник на Генералния щаб на сухопътните войски, посочи изкуствения интелект като преобръщащ фактор: обработката на данни вече е толкова бърза, че „корпусен планов цикъл, който някога отнемаше 72 часа, днес отнема 1“ – скок, който позволява 10-кратно повече поразени цели на ден.

Преустройството има и тил. Германия изгражда изцяло нова дивизия за териториална отбрана, която да пази обекти на критичната инфраструктура – пристанища, железници, цифрови мрежи. Шест нови полка с около 6000 действащи и резервни военнослужещи под единно командване довеждат армията до четири дивизии, така че логистичните възли в дълбочина да са прикрити, докато бойните части се местят към източния фланг.

Тази равносметка идва върху раздвижено политическо поле. Администрацията на президента Доналд Тръмп упорито обвинява европейските правителства, че подценяват отбраната и се крият под американския чадър. Спусъкът обаче е конкретен: обявеното на 1 май изтеглянето на 5000 американски войници от Германия идва като резултат от войната между САЩ и Иран и нежеланието на съюзниците да се включат в нея, в отговор на което Тръмп предупреди, че ще реже „доста повече от 5000“. Към това се добавят повтарящите се закани да напусне Алианса. На този фон лидерите на НАТО се готвят за повратна среща на върха в Анкара на 7–8 юли.

Часовникът тиктака и от другата страна. Оценки на висши европейски служители твърдят, че Русия може да възстанови армията си дотолкова, че да заплаши територия на НАТО в рамките на броени години – прозорец, който превръща бавното, скъпо превъоръжаване в лукс, който континентът не може да си позволи.

Под лозунга за „масово и евтино“ се крие урок, който Украйна вече плати в човешки животи: на фронт, където дрон за няколко хиляди унищожава танк за милиони, заводът, който бълва прехващачи, тежи повече от шепата съвършени, но безценни платформи. Командирите от срещата в Лондон на практика пренасят този урок върху собствените си армии – преди да им се наложи да го учат в движение.

Дали Европа може да направи завоя сама е въпросът, който Анкара ще постави без заобикалки. Срещата идва тъкмо когато американският чадър се прибира, а сметката за заместването му пада върху столиците, които десетилетия наред разчитаха на чужд гръб. Превъоръжаването, което командирите описаха, не е каприз на доктрината – то е опит да се запълни мястото, което Вашингтон вече разчиства.

Тунелите срещу дронове на Берген-Хоне: НАТО усвоява уроците от Украйна.

🇳🇱🛡️🇺🇦 Нидерландската армия опъна над пътищата на полигона Берген-Хоне същите мрежени тунели, които украинските военни изобретиха, за да измъкнат жива сила и техника изпод ударите на дроновете камикадзе, като с този жест превърна импровизацията от окопите на Донбас в стандартен елемент от най-голямото си учение от две десетилетия насам.

Учението Fighter Lion, в което близо 7000 военнослужещи действаха на полигоните около Берген-Хоне в Долна Саксония до началото на месеца, е сред първите случаи на държава-членка на НАТО, която прилага изводите от бойното поле в Украйна директно на основното оперативно учение, вместо да ги подлага на дискусии по време на конференция или да ги описва в доктринален документ. Това разграничение е ключово и демонстрира ясно, че алиансът престана да наблюдава войната в Украйна и започна да я репетира.

Полигонът Берген-Хоне – обширно стрелбище с площ от 284 кв. км. в залесените низини на Долна Саксония, на близо 60 км южно от Хамбург – дава на холандците терена, който собствената им страна не би могла да побере. Сценарият е измислен, но видимо скроен по руски образец: въображаема държава напада територия на НАТО и тласка фронта от изток на запад през европейския континент. След като пресича река Одер – границата между Германия и Полша – и установява предмостие на западния бряг, нашествието пробива към германските райони Берген и Мюнстер. Задачата на нидерландската армия е да спре този напор със същите отбранителни маневри, които планиращите органи на НАТО смятат за необходими при истински мащабен конвенционален сблъсък.

Първият удар поема 13-та лека бригада от Ойрсхот в провинция Северен Брабант: да отблъсне настъплението на условния си противник, преди той да затвърди своите позиции. Командирът ѝ оцени резултата без да увърта. „Мина отлично. Спряхме нападателите“, каза той пред Eindhovens Dagblad. След това боят беше предаден на 43-та механизирана бригада от Хавелте в провинция Дренте, която влезе в учеието с по-тежки бронирани машини, за да доведе сблъсъка докрай. Самото предаване – извършено, докато бойните действия още текат – е маневра, известна на военен език като преминаване на линиите напред (Forward Passage of Lines): едно поделение поема живия бой от друго в хода на контраатака, без той да спира. Тя изисква изключително прецизна координация и е нова за изданието от 2026 г. В предишните учения частите репетираха своите фази последователно; тази година предадоха активен бой на следващото подразделение, без да го прекъсват – точно това, което истинската война изисква.

Командните връзки в това учение не са просто формалност. Нидерландските бригади не провеждат операциите си сами, а са интегрирани в немските структури: 13-та лека бригада е под германската 10-та танкова дивизия, а 43-та механизирана – под германската 1-ва танкова дивизия. Това не е административен детайл, а репетиция на фактическата командна верига, която трябва да се задейства при фактическа отбрана по североизточния фланг на НАТО. „Бригадите никога няма да бъдат хвърлени в бой изолирано при мащабен конфликт – именно затова тренираме заедно сега“, обясни немският полковник Кристиан фон Блумрьодер.

Най-отличителното в тазгодишното издание на учението обаче не са мащабите, а средата, в която то се развива. През цялото време силите действат под постоянна заплаха от дронове и електронна впойна – бойна обстановка, която просто не съществуваше по време на съпоставими учения на НАТО преди 10 години, а днес е определяща за всяко допускане в оперативното планиране на нидерландската армия. Дроновите екипи на новото поделение Tech Dev, създадено на 1 април 2026 г. като едно от първите специализирани звена за безпилотна война в НАТО, управляват разузнавателни и ударни апарати в състава на условния противник, давайки на сухопътните войски реалистичен сблъсък със заплахата, с която украинският войник на фронтовата линия живее буквално във всяка секунда.

Тунелите срещу дронове, привлекли международно внимание към учението, са директен внос от украинските окопи. Там войниците установиха, че движещата се по пътищата и просеките военна техника е крайно уязвима за камикадзе дроновете от първо лице (FPV), които засичат и поразяват целта си в рамките на секунди след навлизането ѝ в открит участък. Украинското решение беше да бъдат изградени покрити коридори от рибарски и маскировъчни мрежи, опънати над импровизирани рамки – ниска преграда за често използваните маршрути, която стеснява ъгъла за атака на връхлитащия дрон и го принуждава да захожда оттам, където средствата за противодействие са по-ефективни. Тунелите станаха популярни в социалните мрежи и военната журналистика по света през 2024 и 2025 г., а сега нидерландската армия е построила техни еквиваленти на Берген-Хонеф, за да приучи войниците си да действат вътре в тях и да ги отбраняват.

Генерал-лейтенант Ян Свиленс, командир на нидерландските сухопътни сили, заяви, че армията му стои начело на НАТО по дроновете, черпейки пряко от уроците на войната в Украйна, за да разбере и какво могат те, и какво може да се направи срещу тях. Регионалната медия Omroep Brabant, чийто екип беше вграден в 13-та бригада, съобщи, че войниците носят като лична защита както търговски анти-дрон „чадъри“, така и рибарски мрежи – импровизирани средства, с които те се учат да боравят, преди по-формалните технически решения да стигнат до въвеждане в масова употреба. В същото време на команден пункт екипажи на бронирана техника тренираха на симулатори, управлявайки верижни машини и танкове през екрани вместо физически – метод, който описан от ръководителя на учението бригаден генерал Йос Диркс като ключов за мащабна подготовка без материални щети и смущения, които придвижването на стотици бронирани машини през населени места би причинило.

Сценарият на учението позиционира боя в рамките на широка многодоменна операция. Местното отбранително издание Defensie Dichtbij отбелязва, че войната в Украйна е демонстрирала как въздушното пространство, кибер и електромагнитният спектър оказват пряко влияние и могат да бъдат решаващи за резултата от наземния бой, и че Fighter Lion е скроено да тренира тези измерения заедно, а не поотделно. Поделения за електронна война осъществяват заглушаване; други части се учат как да остават невидими в електромагнитния спектър, за да не бъдат засечени и поразени; а нидерландско-австралийският колесен бронетранспортьор Bushmaster – машина, служила дълги години в планините на Афганистан и доставена от Австралия на Украйна в значителни количества – е оборудван със система, картографираща електромагнитната среда около себе си. От втория цикъл нататък дори полевата болница Role 2 работи под земята – подход, видян от нидерландците в Украйна и възпроизведен съзнателно сега.

Измислената география на Fighter Lion пресъздава с осезаема точност реалното предизвикателство в отбраната на НАТО в Северна Европа. Преминаването на Одер от силите на Murinus отразява напълно реалната тревога, че руската армия би използвала същия терен при сценарий на евентуална война срещу алианса, като германският масив между Берген и Мюнстер лежи в местност, която плановете на НАТО за отбрана описват като критична за всяка мащабна конвенционална отбрана. И когато нидерландските бригади заемат тази земя под командването на немска дивизия, те не симулират сътрудничество, а репетират точно онази командна верига, която би могла да се задейства, ако един ден подобен сценарий се превърне в реалност.

Тунелите и рибарските мрежи са видимото изражение на далеч по-фундаментален обрат. Учението Fighter Lion отбелязва момента, в който украинският боен опит престава да бъде външен предмет на изучаване за НАТО и се превръща в институционален стандарт: специално звено за дронове, непрекъснато заглушаване от електронна война, подземни болници и анти-дрон коридори, включени в бойното разписание на цяла армия. Десетилетия наред западните армии планираха срещу противник, който щеше да дойде с танкови клинове; сега планират срещу противник, който идва и с евтиния FPV дрон над всяка просека. Промяната не е козметична, а буквално дефинира повторно всяко допускане за това как изглежда оцеляването на бойното поле, а последното учение демонстрира, че нидерландската армия не просто е научила този урок, но и вече го привежда в действие.

Германия проучва евтини крилати ракети от Израел и Украйна за дълбоки удари на фона на забавяния от САЩ.

🇩🇪🤝🇺🇦 Германия извършва оценка на бюджетни далекобойни крилати ракети от отбранителни стартъпи в Израел и Украйна, за да започне развитието на стратегическите си способности за нанасяне на дълбоки удари за възпиране на Руската федерация. Това става ясно от планови документи на Министерството на отбраната на Германия, прегледани от Politico.

Промяната в курса на обществени поръчки се превърна в ключов национален приоритет, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп отмени споразумение на предшественика си Джо Байдън за разполагане на далекобойни ракети в Германия. В същото време усилията на страната да закупи крилати ракети BGM-109 Tomahawk остават блокирани от започналия преглед на договорите за износ на Пентагона, който не се очаква да приключи преди средата на годината.

Тези логистични търкания се усложняват допълнително от изчерпаните оръжейни запаси на САЩ, които според оценки на Пентагона включват близо една четвърт от общия арсенал на Tomahawk през първите седмици от въздушната кампания срещу Иран.

За да се изолира от непостоянството в политическите приоритети на САЩ, Министерството на отбраната на Германия започна изпълнението на стратегия за придобиване на способности за далекобойни удари в четири направления за изграждане на ешелонирани способности. Вътрешни документи очертават рамка, която включва придобиване на американска пускова установка Typhon (до 2029), внедряване на бюджетни крилати ракети (до 2027) и съвместно разработване с Обединеното кралство на крилати ракети висок клас с хиперзвуков планиращ апарат, които трябва да бъдат разположени през следващото десетилетие.

Говорител на ведомството потвърди, че икономически ефективните системи имат висока оперативна стойност, тъй като масираните атаки могат да претоварят ПВО на противника и отбеляза, че стремежът е способностите в тази посока да бъдат разширени възможно най-скоро.

Като част от ускореното направление за 2027 г. служители по отбранителните поръчки са поискали продуктови оферти от Covenant – потайна израелско-американска ракетна компания, основана през 2024 г. Подкрепена от видни американски компании за рисков капитал, включително Founders Fund и Andreessen Horowitz, компанията проектира своя ракетна система „Anthem“ с планове за създаване на местни линии за производство в Германия и Обединеното кралство.

Представители на германската отбрана са поканени да наблюдават бойните изпитания на системата в Израел, които според източници са насрочени за третата седмица на юни.

Едновременно с това Германия провежда оценки на украинско оборудване, изпитано в реални бойни действия. Това бележи първия случай, в който украински отбранителни фирми се борят за сключване на голям договор с европейска държава, съобщава Politico. Като основни кандидати плановите документи посочват крилата ракета FP-5 Flamingo с 3000 км обсег и 1000 кг бойна глава, произвеждана от Fire Point, както и задвижван с реактивен двигател дрон-ракета „Барс“.

За да бъде оптимизиран процесът по поръчката, германският контрактор Diehl Defence влезе в предварителни преговори с Fire Point за евентуално съвместно производство в съоръжения на територията на Германия, които предлагат атрактивна формула, която съчетава доказания в битки украински дизайн с утвърдената европейска производствена инфраструктура.

Въпреки оперативните предимства на тези системи, които струват близо 500 000 долара за брой в сравнение с 2.5 милиона долара за Tomahawk, продължава да има значителни регулаторни пречки. Politico пише, че видяните от него планови документи илюстрират сложните експортни ограничения около ракетата Flamingo, които трябва да бъдат решени юридически, преди да бъде реализиран какъвто и да е път за придобиване.

Говорейки на оръжейното изложение Eurosatory в Париж, изпълнителният директор на Fire Point Ирина Терех отбеляза, че бързото разработване на ракети в Украйна е постигнато чрез премахване на бюрократичните пречки за насърчаване на директното сътрудничество между производителите и армията. Това представлява гъвкав модел за развитие, който може да се окаже труден за репликиране в рамките на силно структурираната рамка за отбранителни поръчки в Германия.

Бойната ефективност на FP-5 Flamingo наскоро беше демонстрирана, когато произведената в Украйна крилата ракета успешно порази завода за отбранителна електроника „ВНИИР-Прогрес“ в руския град Чебоксари – разположен на около 1000 километра от украинската граница. Това прекъсна производството на навигационни системи, използвани в руските атакуващи дронове и балистични ракети.

Германска журналистка, изчезнала в Сирия през януари, е освободена.

🇩🇪🇸🇾 Германската журналистка Ева Мария Михелман, която беше задържана в Сирия от попадането си в плен в град Ракка на 18 януари, е била освободена и е пристигнала от Йордания в петък. Това потвърди нейното семейство за информационна агенция dpa.

Нейният брат сподели, че тя се чувства добре предвид обстоятелствата, в които се е намирала, но е прекарала дълъг период от време в единична килия.

По-рано Министерството на информацията на Сирия заяви, че журналистката, която е родом от Кьолн, е била арестувана на 18 януари в град Ракка по време на военна операция. По същото време е арестуван кюрдският журналист Ахмед Полад, който е гражданин на Турция. От този колега все още няма и следа, заяви Антониус Михелман.

Семейството ѝ посочи, че Ева Мария Михелман е работила в Сирия като журналист на свободна практика от 2002 г. насам. Миналия месец Министерство на информацията обяви, че Михелман е била арестувана през януари при акция в сграда, принадлежаща на група, свързана със Сирийските демократични сили (SDF).

По това време беше съобщено, че след като кюрдски бойци са се барикадирали вътре, всички присъстващи в сградата са били арестувани. При операцията са задържани и двама чужди граждани, се казва в изявление на министерството.

В периода от изтласкването на Ислямска държава през 2017 г. до януари 2026 г. Град Ракка и по-голямата част от неговата провинция бяха управлявани от Демократична автономна администрация на Северна и Източна Сирия (AANES) и намираха под контрола на ръководените от кюрди Сирийски демократично сили (SDF). През януари властта беше предадена на правителствените сили на Дамаск, водени от президента Ахмед ал-Шараа.

Според тогавашното съобщение на Министерството на информацията, първоначално Михелман е твърдяла, че е испанска гражданка, която работи за организация, свързана с ООН, но запитване до организацията е показало, че в района няма липсващи служители. По време на разследването е установено, че е германска журналистка, уточни министерството и допълни, че тя и нейният придружител са направили опит да избягат от ареста.

Германската медия Der Spiegel съобщи, че германското посолство в Дамаск е предоставило консулска помощ на Михелман и съвместно с германското посолство в Бейрут е лобирало пред правителството в Дамаск, за да бъде освободена.

Германия дава още 400 милиона долара на Украйна за PAC-3 и друго оръжие от запасите на Пентагона.

🇩🇪🤝🇺🇦 Германия отпуска нов транш от 200 млн долара на Украйна за закупуване на прехващачи PAC-3 за зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot. Тази сума се предоставя в допълнение към четвъртата вноска от 200 млн долара по PURL, програма за снабдяване на Киев с оръжие от запасите на Пентагона, съобщиха кореспонденти на UNITED24 Media.

Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус обяви тези ангажименти по време на кратко интервю за медиите в рамките на срещата на министрите на отбраната на НАТО, непосредствено преди заседанието на Контактната група за отбрана на Украйна (UDCG), известна още като групата „Рамщайн“.

„Нямаме право да отслабваме подкрепата за Украйна нито за секунда и от името на Германия мога да заявя, че не го правим“, декларира Писториус. Той посочи, че всеки ден и всяка нощ това спасява човешки животи, поддържайки снабдяването на украинската противовъздушна отбрана.

Ангажиментът за ракетите PAC-3 идва в отговор на искане, отправено от украинския министър на отбраната Михайло Федоров за подкрепа по програмата Jumpstart, която финансира управляеми ракети за батареите Patriot, обясни Писториус.

Вноската по линия на PURL, която е четвърта за Германия, финансира американски оръжия и боеприпаси, от които Украйна има спешна нужда, но които Европа не произвежда – предимно боеприпаси за американските зенитно-ракетни комплекси.

„Демонстрираме лидерство, разбираме от какво се нуждае Украйна и отправяме призив към другите членове на Контактната група да се включат към финансирането за покупката на ракети PAC-3“, отбеляза Писториус.

PAC-3 е прехващач от фамилията Patriot, който действа на принципа на кинетичното действие (hit-to-kill), като унищожава приближаващи въздушни заплахи с директен сблъсък, а не чрез експлозия с осколочно действие. Тази способност го превръща в основно средство срещу балистичните ракети, които Русия изстрелва срещу украинските градове, оказвайки непрекъснат натиск върху запасите от прехващачи.

Писториус, който посети Украйна само преди броени седмици, включително областния град Запорожие, който се намира близо до фронтовата линия, която минава на 15 км южно от него, подчерта, че Въоръжените сили на Украйна се защитават успешно и на места дори си връщат инициативата и освобождават територии. Въпреки неумолимата кампания на терор срещу цивилното население, която продължава руският президент Владимир Путин, той добави, че руските войски напредват едва-едва и понасят тежки загуби, оставяйки инициативата в ръцете на Киев.

Обявените средства съвпадат с приоритетите, които Киев очерта само броени дни по-рано. Преди срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел, Федоров посочи ракетите-прехващачи за Patriot чрез Jumpstart механизма и вноските по PURL като едни от най-спешните нужди на Украйна, определяйки антибалистичната защита като изискване от първостепенно значение.

Ролята на Германия в укрепването на украинското небе се засилва непрекъснато от месеци насам. През май Писториус инспектира украински позиции на ПВО и обект от енергийната мрежа на Киев, претърпял щети от руските удари. По това време украински официални представители поискаха засилване на производството и доставките на прехващачи Patriot и продължаване на финансирането по PURL, в рамките на стремежите за изграждане на суверенен европейски антибалистичен капацитет.

Украинската Fire Point и германската Hensoldt създават достъпния ракетен щит FREYA.

🇺🇦🤝🇩🇪 Украинската отбранителна компания Fire Point положи основите на партньорството с германската Hensoldt за доставка на модерни радари за проекта за противоракетна отбрана FREYA, съобщи Militarnyi на 16 юни.

По време на глобалното изложение за отбрана Eurosatory 2026, провеждано в Париж в периода 15-19 юни, двете компании сключиха споразумение, което трябва да придвижи ракетния щит на Украйна към финалните етапи от неговата разработка.

Съгласно подписаната договорка Hensoldt ще достави своята радарна система с висока мобилност TRML-4D, която ще е отговорна за първично откриване на заплахи. Главният конструктор на Fire Point Денис Щилерман отбеляза пред Militarnyi, че екипът ще започне да интегрира този радар с ракетата им и център за командване и контрол (C2), използвайки данните от немския радар, за да насочват прехващачите си директно в зоната на балистична заплаха.

Оборудването на Hensoldt вече има зад гърба си множество изпитания в реални бойни условия в редиците на украинската армия, където TRML-4D действа успешно с германските зенитно-ракетни системи IRIS-T SLM.

Fire Point е частна отбранителна компания, специализирана в производството на евтина ударна техника с голям обсег, най-вече дроновете FP-1 и FP-2 и крилатата ракета FP-5 Flamingo. Предназначени за евтина алтернатива на скъпите западни аналози, оръжията на компанията разполагат с обсег до 3000 км и често биват разгръщани за нанасяне на удари по цели с висока стойност от военната и енергийна инфраструктура дълбоко в руския тил, а дроновете се използват и за удари на средни разстояния.

Ядрото на комплекса FREYA се основава на ракетата-прихващач FP-7.X, разработена в страната от Fire Point. Според изданието компанията наскоро е провела успешни летателни изпитания на прехващача, за да тества неговите лимити при експлоатация, по време на които ракетата е показала висока маневреност, достигайки максимална височина на полета от 25 км. По време на същите тестове ракетата е изпълнила успешно силно агресивни корекции на командите, изпратени директно от командния център, докато е преминавала през максимално ускорение.

Вярна на модулния си дизайн, системата за противоракетна отбрана FREYA е изградена с отворена архитектура, която безпроблемно съчетава украинското ракетостроене с първокласен европейски хардуер. Според Militarnyi функциите за осветяване и насочване на целите ще бъдат поети или от датските радарни системи Weibel GFTR-2100/48, или от италианските Leonardo KRONOS Land, а главният команден пункт ще бъде конфигуриран около норвежкия център за разпределение на огъня на Kongsberg, използващ модули Network Access Node.

Сигурният обмен на данни в реално време между всички тези мултинационални компоненти се осъществява от мрежата за обмен на данни Link 16, стандартизирана по протокола STANAG 5516 на НАТО, служеща като ключов интерфейс за включване на системата FREYA директно в наличната мрежа за ПВО на Украйна.

Тъй като системата разчита на отворен чертеж, добавянето на хардуер от Hensoldt няма да постави ограничения върху бъдещи технологични разширения. Fire Point вече е проучвала варианти за интеграция на шведския радар Saab Giraffe 4A/8A и френския Thales Ground Master 400. Освен това каталогът на Hensoldt предлага и още една придобивка отвъд първичния радар TRML-4D, способен да проследява над 1500 цели на разстояния до 250 км. В крайна сметка той може да интегрира SPEXER 2000 3D MkIII, специализиран тактически радар, оптимизиран за откриване и класифициране на нисколетящи въздушни цели, морски съдове и наземни заплахи, пише Militarnyi.

Успешният летателен тест и сключеното днес споразумение за радарите са поредната успешна стъпка в посока създаването и внедряването на евтина и ефективна алтернатива на системата Patriot. Тогава Денис Щилерман посочи, че компанията се стреми да свали цената на балистичното прехващане под 1 млн долара до 2027 г. и посочи изрично Hensoldt като един от европейските производители на радарни системи, с които се надява да установи партньорство в подкрепа на инициативата.

Германското космическо командване: Русия разработва технология за извеждане на ядрено оръжие в орбита.

🇩🇪🛰️🇷🇺 Русия може би разработва технология за извеждане на ядрено оръжие в орбита. Това предупреди генерал-майор Михаел Траут, ръководител на Космическото командване на Германия. Според него този сценарий би могъл сериозно да наруши работата на зависимата от сателити инфраструктура и системи на военните по целия свят.

„На самия връх на ескалационната стълбица съществува подозрение, че Русия може да работи по технология за извеждане на ядрено взривно устройство в орбита“, заяви Траут в интервю за Politico. Запитан дали смята такъв сценарий за реалистичен, Траут отговаря: „Не мога да го изключа“.

Траут посочи, че последиците от ядрена взрив в космоса биха се различавали значително от конвенционален ядрен удар на Земята, но биха могли да имат широкообхватни последици за съвременните общества, които разчитат на спътници за комуникации, навигация, банкови услуги, транспорт, прогнози на времето и военни операции.

Освен това той даде за пример Starfish Prime – опит, проведен през 1962 г. от САЩ, за да илюстрира как ядрен взрив на голяма надморска височина може да окаже влияение на сателитите и космическата инфраструктура. Траут предупреди, че подобно събитие днес би могло да изведе от строя до 1/3 от всички сателити, работещи в ниска околоземна орбита, през следващите седмици и месеци.

Освен това германският командир заяви, че подобен инцидент ще влоши нарастващия проблем с космическия боклук и ще увеличи риска от каскадни сблъсъци, известни като Синдрома на Кеслер. „Напълно възможно е определени орбитални височини да останат неизползваеми в продължение на десетилетия“, заявява Траут пред Politico.

Интервюто идва на фона на нарастващите опасения сред западните правителства във връзка със заплахите за космическите системи. Според Politico Траут е отбелязал, че рисковете, свързани с космоса, са се увеличили през последните години – от заглушаване на GPS и лазерни смущения до директни атаки срещу сателити.

„Най-добрият пример е заглушаването на GPS в Балтийския регион“, заяви Траут, според когото прекъсванията засягат както гражданската авиация, така и морския трафик.

По-рано съвместно разследване на германските медии WDR и NDR, позоваващо се на разузнавателни оценки на НАТО, съобщи, че Москва разработва класифициран проект, известен като „Скиф“, целящ разполагането на ракетни системи с ядрен капацитет на дъното на Северния ледовит океан.

Твърди се, че тази система би позволила на ракети, скрити в подводни силози или контейнери, да останат в латентно състояние за дълги периоди от време, преди да бъдат активирани дистанционно, в пряко нарушение на Договора за контрол на оръжията на морското дъно от 1971 г.

Германската Diehl Defence обмисля производство на украинската крилата ракета „Фламинго“

🇩🇪🤝🇺🇦 Германската отбранителна компания Diehl Defence провежда в момента оценка на възможността за започване на масово производство на крилатата ракета FP-5 Flamingo на украинската компания Fire Point в своите производствени съоръжения.

Главният изпълнителен директор на компанията Хелмут Раух заяви, че ръководството гледа със значителен оптимизъм на предложеното партньорство с Fire Point. Очаква се официалните дискусии за спецификата на това сътрудничество да бъдат проведени през следващите седмици, съобщи Financial Times.

„Мисля, че това е съвсем реалистично. Ако създаваме нов продукт, тогава има голям смисъл да разгърнем неговото производство в Германия или други страни“, заяви Раух във връзка с перспективите пред проекта.

Този потенциален ход следва стратегически завой, направен от федералното правителство в Берлин, което продължава да търси алтернативни варианти за придобиване на способности за нанасяне на далекобойни удари. Първоначалните планове за разполагане на американски ракети BGM-109 Tomahawk в страната бяха отменени, според съобщенията заради разногласия между президента на САЩ Доналд Тръмп и германския канцлер Фридрих Мерц относно войната срещу Иран.

С оглед на все по-спешната необходимост от придобиване на далекобойни оръжия, пред която е изправен ЕС, Фламинго постепенно започва да се очертава като сериозен кандидат за запълване на празнината. Това далеч не е единствената технология, която свързва украинските иновации с европейските отбранителни нужди.

Наскоро Fire Point обяви, че е провел успешни изпитания на дрон-прехващач Freya – система, проектирана да неутрализира на руските балистични ракети, което би могло да я превърне в алтернатива на системата Patriot. В момента тя се разработва с инфрачервена глава за самонасочване в тясно сътрудничество с Diehl Defence.

Отвъд способностите за нанасяне на удари с голям обсег, нуждата от индустриални партньорства в сферата на отбраната започна да се осъзнава от все по-широк кръг държави, благодарение най-вече на недостига на доставки. Украински служители докладват за критичен дефицит на ракети-прехващачи за системите Patriot, NASAMS и IRIS-T.

В някои случаи военни части са изправени пред ситуации, в които на практика нямат достатъчно боеприпаси и са принудени да изискват дори минимални по размер партиди с ракети, които да поддържат операциите по защита на украинското небе.

Междувременно Fire Point позиционира и своите балистични ракети FP-7 и FP-9 като потенциални бюджетни алтернативи на тактическата балистична ракета ATACMS, а прогнозните разходи са наполовина по-ниски от тези на американската система.

На 10 юни украинска крилата ракета порази предприятие за отбранителна електроника „ВНИИР-Прогрес“ в град Чебоксари, столица на Република Чувашия, разположен на близо 1000 км от държавните граници на Украйна. Съоръжението, което произвежда навигационни и антенни системи за различни военни платформи, сред които ударните дронове „Шахед“ и крилатите ракети „Калибър“, беше изпепелено в последвалия пожар след удара, тъй като нисколетящата ракета попадна в непосредствена близост до основната производствена сграда.

На 11 юни съюзниците от НАТО се обединиха около тезата, че е налице опасност руската армия да разполага с капацитета да предприеме нападение срещу държава-членка на НАТО до 2029 г. Според генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг, инспектор на Бундесвера, тази оценка се базира на координирани разузнавателни данни от всички 32 партньори в НАТО.

По време на авиошоуто ILA Berlin той заяви, че Алиансът трябва да е готов за противодействие при сценарий военна агресия по Източния фланг и настоя, че Германия трябва да ускори незабавно доставките на оръжие, за да отговори на критичните пропуски в способностите, вместо да разчита на дългосрочни проекти.

Мерц към AfD: Присмивате се на съдбата на милиони украинци, а пътувате до Москва за приеми с шампанско.

🇩🇪🤝🇺🇦 Германският канцлер Фридрих Мерц подложи на остри критики депутатите на „Алтернатива за Германия“ (AfD) от трибуната на Бундестага и отново подчерта германската подкрепа за украинската отбрана срещу продължаващата руска агресия. „Украйна защитава свободата вече над четири години“, заяви канцлерът, при което от парламентарната група на AfD прозвуча демонстративен смях.

„Това, че се смеете тук, е показателен знак. Смеете се на съдбата на милиони хора в тази страна, а пътувате до Москва за приеми с шампанско. На добър път тогава“, обърна се той към народните представители на AfD. „Украйна защитава не само своята свобода, но и нашата свобода. Тя брани свободата и сигурността на цяла Европа.“

С оглед на „очевидната готовност за ескалация“ от страна на Руската федерация, източният фланг на НАТО се укрепва, докато се подпомагат усилията за намиране на мирно решение с преговори. Устойчив мир в Украйна ще бъде постигнат само чрез преговори с участието на самата Украйна, Русия, САЩ и Европа.

В по-дългосрочна перспектива Украйна принадлежи към ЕС. Страната постигна видим напредък в реформите, поради което е предложил асоциирано членство. Това би позволило на Украйна да участва редовно в срещите на върха на ЕС.

„Украински комисар, все още без ресор и без право на глас, ще бъде лицето на Киев в Брюксел“, посочи Мерц, който предлага също така украински депутати без право на глас да могат да вземат активно участие в дебатите на Европейския парламент. Канцлерът изтъкна, че пълноправното членство зависи изцяло от изпълнението на условията за прием. „Подкрепата за Украйна в нейната отбранителна битка срещу Русия ще продължи толкова дълго, колкото е необходимо“, обеща той.

Мерц за плановете на ЕС относно финансовите рамки

Преди това депутатите от парламентарната група на AfD се изсмяха, когато канцлерът Мерц говори за бюджета на ЕС и предупреди за опасността от нови дългове.

Настоящото предложение за многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г. изисква „наистина значителни промени във всички сфери“, заяви Мерц. „Фундаменталната модернизация на европейския бюджет притежава ключово значение.“ Той посочи, че в много европейски страни „често се полагат изключително тежки усилия за консолидиране на държавните бюджети“. Германските граждани и онези в цяла Европа имат „пълното право“ да очакват от ЕС същите усилия.

Новият европейски дълг „не е решение“, категоричен е канцлерът. „Прекомерното задлъжняване застрашава суверенитета и ограничава пространството за маневриране.“ Някои страни в ЕС днес вече харчат повече пари за лихви, отколкото за отбрана „поради огромния си дълг“. Срещата на върха на ЕС, на която ще бъде обсъден бъдещият бюджет, трябва да се проведе на 18-19 юни.

Мерц за социалните реформи

Мерц представи правителственото изявление в Бундестага преди срещата на върха на ЕС следващата седмица. В началото на речта си той говори най-вече за планираните реформи на черно-червената коалиция.

С оглед на предстоящите реформи в социалния сектор той апелира за споделена отговорност на парламента. През следващите седмици и месеци федералното правителство ще покаже „предложения за големи реформи“, каза Мерц. „След това на ход е германският Бундестаг – дойде нашият ред като народни избраници. Тук, в тази зала, всички заедно решаваме за бъдещето на нашата страна.“

„Нашата страна е тази, която води вътрешна борба със себе си“, каза канцлерът. „Всички ние сме отговорни да изслушаме и след това да последваме сериозния анализ на проблемите и предложението за решение“ – дори и „не всеки винаги да е съгласен по всяка точка“. „Всички носим отговорност да развиваме своята страна така, че занапред в нея да продължат да царуват свободата, просперитетът, справедливостта, социалната сигурност и мирът.“

Мерц за икономическата ситуация

Мерц защити гласно своя курс на реформи. „Или ще се уплашим от промяната – а в началото промяната значи и ограничения“, каза той. Или „ще използваме силните страни и потенциала, с които разполагаме, за да обърнем нещата в полза на всички и да се позиционираме по-добре във всички сфери, където това е необходимо“.

Той и кабинетът му са „избрали този втори път и са го отстоявали. И искаме да продължим да се борим за него с федералното правителство, което ръководя. Ние сме твърдо решени на това“, подчерта канцлерът.

Мерц даде да се разбере, че времето за реформи изтича, а всеки ден индустрията губи работни места, докато компании се отказват пред лицето на високите разходи и тежестта от бюрокрацията. Това не може да бъде все така. „По време на този законодателен мандат искаме да подновим основите на страната ни, така че те отново да издържат тежестта в продължение на много години, може дори за десетилетие.“ Това трябва да се приложи по такъв начин, че тежестите да бъдат разпределени справедливо „и всеки да бъде призован да даде своя принос за постигането на тази цел“.

Мерц за войната в Близкия изток

Мерц потвърди готовността на Берлин да участва в усилията за подсигуряване на Ормузкия проток, но уточни, че фактор за това е създаването на нужните условия. Федералното правителство се ангажира с дипломатическо решение на конфликта. Иран трябва трайно и по проверим начин да прекрати ядрената си програма. Освен това трябва да бъде гарантирана сигурността на Израел и държавите от Персийския залив.

Крахът на FCAS: Франция и Германия се отказват от съвместния изтребител от ново поколение?

🇪🇺 Future Combat Air System (FCAS), буксуващият от години европейски проект за бойна авиация от ново поколение, изглежда е стигнал до безславен, но очакван край. Множество медийни публикации от днес сочат, че Франция и Германия, двата основни партньора в програмата, са взели решение да прекратят съвместния си проект за разработка на пилотиран изтребител от ново поколение (NGF) и свързаните с него бойни елементи – заключение, потвърдено от френски дипломат.

Според източници, сред които и вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, германският канцлер Фридрих Мерц е призовал френския президент Еманюел Макрон да сложи край на проекта NGF. Немският ежедневник цитира неназовани източници от федералното правителство в Берлин. Смята се, че двамата лидери са стигнали до извода, че участващите компании Dassault и Airbus не са успели да постигнат съгласие по ключови аспекти, свързани конкретно със съвместно разработвания изтребител.

На този етап се посочва, че Мерц и Макрон не виждат бъдеще за NGF, въпреки че все още не е съвсем ясно дали френското правителство споделя изцяло въпросната оценка и дали е готово да приеме последиците от нея. Тук е мястото да припомним, че в Европа съществуват поне три отделни инициативи под името FCAS.

Освен паневропейската версия, оглавявана от Франция и Германия (с Испания и Белгия за младши партньори), съществува конкурентен проект под британско ръководство. Неговото ядро е пилотираният изтребител Tempest, в него участват Италия и Япония, а днес е по-известен като Global Combat Air Programme (GCAP). Не на последно има и шведска програма за бойна авиация от следващо поколение, ръководена от Saab, която също носи името FCAS.

Връщайки се на днешните събития, френските дипломати са останали изненадани от това, което определят като неочаквани сигнали от страна на Берлин. От гледна точка на Франция, отговорността на политическите лидери е да поставят ясна посока на индустрията. Френските власти са разочаровани от засиления фокус на Германия към собствени решения, което заплашва да изтласка на заден план френския индустриален принос.

„Президентът на републиката и федералният канцлер проведоха обширни и чести дискусии относно начините за придвижване напред на този важен за европейската отбрана проект. И двамата лидери изразиха съжаление, че индустриалните партньори не са успели да стигнат до съгласие за продължаването му. Германските власти прецениха, че не е възможно да се оказва по-нататъшен натиск върху участващите компании. Франция остава убедена, че френско-германското партньорство е от ключово значение както за двете ни държаваи, така и за европейските ни партньори в сферата на отбраната и сигурността“, заяви френски дипломат пред The War Zone.

„Френските власти ще продължат да насърчават нашите индустрии и въоръжени сили да проучват възможности за амбициозни европейски проекти, които отговарят на интересите ни в областта на националната сигурност“, допълни той.

Макрон и Мерц са обсъдили бъдещето на FCAS миналата седмица в пореден опит да задържат програмата на повърхността, но в същото време канцлерът е ставал все по-гласовит в скептицизма относно перспективите пред проекта.

Програмата FCAS стартира още през 2017 г. с основна цел да предостави замяна на германските изтребители Eurofighter Typhoon и френските Dassault Rafale. Концепцията предвиждаше FCAS да бъде бойната авиационна система от следващо поколение на Европа, начело с пилотиран изтребител NGF, която да влезе в експлоатация около 2040 г. Към 2022 г. плановете бяха „демонстрационните полети“ да се проведат най-късно до 2028-29 г.

Не след дълго обаче проектът беше помрачен от спорове във връзка с разпределението на работните обеми и остава неясно доколко партньорите са напреднали в съгласуването на изискванията за NGF и стартирането на неговото проектиране.

От известно време се появяват съобщения, че Германия проучва алтернативи, сред които сценарий на цялостно отделяне от Франция в рамките на програмата. През февруари Мерц изрази за първи път публично съмнения за жизнеспособността на програмата с аргумента, че ключови въпроси от фазата на планиране продължават да са без отговор. Според него двете страни имат фундаментално различни оперативни изисквания към проекта.

Мерц посочи специфичните изисквания на Франция, включително наличие на способности за носене на ядрено оръжие и възможност за базиране на самолетоносач. Той изтъкна, че Париж опитва да моделира изтребителя изцяло по своите нужди, които не съвпадат изцяло с тези на Германия.

„Това не е основно политическо разногласие. Истинският проблем е в профила на изискванията. Ако не можем да изгладим тези различия, проектът не може да продължи“, заяви Мерц.

Ерик Трапие, изпълнителен директор на френския авиационен концерн Dassault, наскоро обяви проекта FCAS за мъртъв, ако Airbus откаже да сътрудничи, докато президентът Макрон продължи да полага усилия за неговата реанимация. Съществуват индикации, че той ще направи всичко възможно да запази програмата жива, и все пак е възможно общата архитектура на FCAS или ключови нейни компоненти да продължат съществуването си дори без NGF. FCAS винаги е имал за цел да внедри семейства от дронове, оръжия с въздушно базиране и различни авиационни платформи в рамките на всеобхватен „боен облак“ (combat cloud).

Федералното правителство на Германия смята, че „истинската същност на FCAS“ трябва да бъде продължена в ролята на общоевропейска „система от системи“, съобщава Frankfurter Allgemeine Zeitung. Каквото и да се случи оттук нататък, проектът изглежда се изправя пред най-голямото предизвикателство за своето съществуване до този момент.

Изключително спорно е дали Франция или Германия (дори с индустриална подкрепа и финансиране от Испания) биха могли да продължат разработката на изтребителя самостоятелно, което би могло да създаде условия за радикална трансформация преформатиране на европейските програми за бойна авиация.

На най-високо ниво вече се появиха хипотези, че водените от Обединеното кралство и двустранните германско-френски усилия в рамките на FCAS биха могли по някакъв начин да се обединят. Твърде малко вероятно е обаче всички тези партньори да постигнат единодушие по фундаментални за проекта въпроси. Също толкова спорно е дали той би могъл да приеме нови големи партньори на такъв късен етап.

Остава и въпросът с Швеция. Както съобщих миналия месец, Airbus е повдигнал възможността за партньорство със Saab по пилотирания тактически компонент на проекта. Това беше един от най-очевидните сигнали досега, че компанията проучва активно алтернативи на FCAS или поне мащабна ревизия на структурата на програмата.

Потенциално двете корпорации биха могли да се обединят за разработка на съвместен изтребител от следващо поколение, тъй като изискванията им вероятно ще са по-близки, отколкото тези на Франция. Германия и Швеция също така имат не толкова спешна нужда от изтребител шесто поколение, тъй като в момента Швеция внедрява Gripen E, а Германия очаква да получи F-35, както и допълнителни единици Eurofighter.

За Франция загубата на партньорите за NGF може да се окаже критична, въпреки че тя продължава да работи по модернизирани варианти на своите Rafale. През 2024 г. тя разкри и планове за разработката на нов безпилотен боен летателен апарат (UCAV), който да допълни бъдещия пилотиран изтребител Rafale F5. Индустриалната част на програмата за дронове ще бъде оглавена от Dassault, стъпвайки на предишния демонстратор nEUROn, който вече участва в изпитания с пилотирани бойни самолети. Предвижда се стандартът F5 да запази многоцелевия боен самолет на предна линия до около 2060 г. Това ще даде на Франция поне известно време да преосмисли следващия си ход.

Дроновете все по-често са част от пейзажа на германската бойна авиация. Закъсненията при внедряването на изтребител от шесто поколение може да бъдат компенсирани до известна степен с разработката на дронове от Airbus. Компанията вече ѝ предлага стелт дрона XQ-58A Valkyrie заедно с Kratos и започна работа по собствена стелт концепция за безпилотен ескорт (CCA), известна като Wingman.

На заден план изтребителят F-35 Lightning II на американската Lockheed Martin продължава да разширява своята клиентска база в Европа. Налице е също перспективата в бъдеще изтребителят от шесто поколение F-47 да бъде предложен за износ в региона, макар и негова ограничена версия.

Като цяло обаче крахът на програмата хвърля лоша светлина върху френско-германското сътрудничество, което категорично не успя да постигне единодушие по проект, сочен за флагман и крайъгълен камък в укрепването на способностите на европейската отбрана.

На прага на авиационното изложение ILA, което започва утре в Берлин, моментът за тази новина надали можеше да бъде по-неподходящ. От друга страна, нищо чудно още преди края на седмицата да станат ясни подробности за визията на Германия относно бъдещата ѝ програма за бойни самолети.

От съветското наследство към стандартите на НАТО: българският износ на оръжие за Украйна и света през 2025 г.

🇧🇬🇺🇳 Докладът на България пред Регистъра на конвенционалните оръжия на ООН (UNROCA) за 2025 г. сам по себе си прилича на обикновен счетоводен отчет – няколко десетки тежки бронирани машини, шепа артилерийски системи и дълъг списък от леко стрелково оръжие за широк кръг от клиенти – от Бужумбура до Вашингтон.

Прочетен на фона на макроикономическите данни обаче, същият документ се превръща в мигновен портрет на трансформация без аналог в новата ни история: държава, чийто износ на оръжие достигна 2,56 млрд евро през 2024 г. – най-високата стойност, отчетена в Европейския съюз в рамките на годината, чийто кумулативен износ от началото на руската инвазия в Украйна надхвърли 6,65 млрд евро. Зад тези сухи редове се откроява индустрия, която за период от едва три години се трансформира от западнала постсоциалистическа реликва в стратегически доставчик на цял един фронт.

Най-тежкият, конвенционален пласт от доклада е едновременно и най-красноречив. На Чехия сме доставили следното оборудване:

• 40 многоцелеви бронирани влекача МТ-ЛБ
• 38 буксируеми гаубици Д-30 (122 мм)
• 22 основни бойни танка Т-72
• 2 бронирани машини M1151 HMMWV
• 1 бойна машина на пехотата БМП-1

Докато Обединеното кралство е получило от нас:

• 18 самоходни гаубици 2С1 „Гвоздика" (122 мм)
• 3 многоцелеви бронирани влекача МТ-ЛБ
• 3 противотанкови оръдия БС-3 (100 мм)

На теория това са две съвсем обикновени сделки между съюзници в НАТО. На практика двете дестинации сочат към една и съща посока – изток. Декларираните крайни получатели заслужават отделен прочит, защото именно те издават предназначението на пратките. Случаят с британската пратка е най-показателен и там няма място за съмнение: нито един от трите изброени вида оръжие не намира приложение в инвентара на британската армия, която не използва съветски 122 мм самоходни гаубици, не поддържа 100 мм калибър за противотанкови нужди, а разработеното през 1944 г. полево оръдие БС-3 няма място в нито една западна доктрина, но продължава да се използва масово от украинската армия до ден-днешен. Закупуването на подобна номенклатура от страна на Обединеното кралство би могло да има едно-единствено смислено обяснение – покупка на техника от съветски калибър на отворения пазар с цел последваща доставка за Украйна, вероятно по линия на Международния фонд за Украйна (IFU), който от първите дни на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. действа именно като механизъм за изкупуване на постсъветско въоръжение от трети страни.

Чешкият маршрут следва същата логика, но при значително по-големи мащаби и богата вътрешна логика. 22-та основни бойни танка Т-72 – машини със 125-мм гладкоцевно оръдие 2А46, в чийто ремонт и модернизация през последните 3 години чешката индустрия (с предприятия като Excalibur Army и STV Group) изгради своята репутация на основен хъб за съветска бронирана техника – се вписват в установения приток на рециклирана и възстановена техника към украинските бригади. Особено показателен е комплектът от 40 единици МТ-ЛБ и 38 гаубици Д-30: влекачът МТ-ЛБ е каноничната теглеща платформа именно за тази буксируема система, а самата Д-30 споделя 122-мм снаряди със самоходната 2С1 „Гвоздика", доставена в Обединеното кралство. Или казано по друг начин, двата трансфера, привидно без допирна точка помежду си, захранват екосистема на един и същ калибър – и оръдията, и снарядите за тях, които родната отбранителна индустрия произвежда в количества, отдавна надхвърлили всякаква вътрешна потребност.

Този модел на доставки далеч не е нов, поради което не изисква спекулации, за да бъде разпознат. България играе ролята на дискретен, нерядко умишлено непрозрачен доставчик за Киев, директно и през трети страни, което е многократно документирано явление, включително от родни официални лица. Полша и Чехия отдавна действат като посредническите възли, по които въоръжение и боеприпаси от съветски калибър изминават пътя от българските складове и поточни линии до бойното поле, без родните власти да поемат политическия ангажимент на пряк донор. Именно поради тази причина формалното вписване на Обединеното кралство и Чехия като крайни получатели в доклада пред ООН не бива да се тълкува като дестинация, а единствено като последна документирана спирка, преди оборудването да отиде в ръцете на украинските защитници.

Истинската тежест на украинската връзка обаче не се крие в десетината танка, а в дългия и на пръв поглед безличен раздел за леко стрелково оръжие и оръжие за близък бой – именно там, където още от епохата на социализма се открои същинският специализиран износ на България. Тук моделът придоби двоен характер. От една страна, традиционният глобален бизнес на българската военна индустрия не спира: 9760 автомата с 7,62×39 мм калибър за Кот д'Ивоар, над 3000 за Сомалия, 1000 за Саудитска Арабия, тежки картечници ДШК и зенитни установки ЗУ-2 за десетина страни от Африка и Близкия изток – пазар, съществувал преди войната, който няма пряка връзка с нея. От друга страна, през същия списък ясно прозира фронтът. Произведеният във ВМЗ-Сопот едноразов противотанков гранатомет Bulspike, българска версия на съветския РПГ-22, е изнесен в количества, които говорят красноречиво сами по себе си: 23 500 броя за Румъния, 6000 за Великобритания, 3000 директно за Украйна и 2500 за Полша. Подредбата на тези 4 клиента не е случайна. Именно посочените страни насам действат като входни портали на западната верига на доставки към Украйна от февруари 2022 г. Концентрацията на десетки хиляди противотанкови средства именно при тях трудно може да бъде обяснено с вътрешните потребности на собствените им армии, въпреки че регистърът отново не позволява проследяване отвъд първия получател.

Показателна е промяната в регистъра спрямо първите години от войната. През 2025 г. Киев вече фигурира в ролята на директен получател – 100 картечници, 50 зенитни установки ЗУ-2, 3000 гранатомета Bulspike и 100 гранатомета ATGL-L2 (40 мм). Това е едновременно тихо, но съществено признание. В драматичните първи месеци от инвазията помощта от България беше доставяна тайно: едва след време бившият премиер Кирил Петков разказа как боеприпасите са били изнасяни официално за Румъния и Полша като „търговски експорт“ и оттам вече са поемали по своя път към Украйна, а полското летище Жешув се превърнало във възел, приел десетки полети само за броени седмици. По тогавашните оценки българските доставки покриват близо една трета от нуждите за снаряди на Украйна, а за период от 164 дни през страната е преминало оръжие за около 2,7 млрд долара – всичко това при правителство, което публично отрече да въоръжава Киев. Появата на Украйна с открито име в доклада за 2025 г. показва изминатия път: онова, което започна като отричана тайна кампания, вече е нормализирана, официално вписана в международния регистър бюрократична рутина.

Зад тази нормализация стои индустриална реалност, която придава тежест на поместените числа. Водещото държавни предприятие ВМЗ-Сопот отчете приходи от 191 млн лева за 2021 г. и 900 млн за 2024 г. и прескочи символичния праг от 1 млрд лева за 2025 г. Отбранителният сектор вече формира над 4% от БВП на страната – дял, познат на малко европейски икономики. Тук е уместна и методологическа уговорка: международни бази данни като тази на SIPRI, които измерват доставките с индикатор за тенденция, системно подценяват приноса н България, тъй като индексът им обхваща най-вече тежки конвенционални платформи, а ядрото на родния износ – артилерийски боеприпаси и леко стрелково оръжие – остава до голяма степен извън неговия обсег. Реалната роля на страната ни във войната е по-значима, отколкото сочат класациите за „големи износители на оръжие“, именно защото се крие в категориите, които те подценяват.

И точно когато този модел изглежда вече установен, под повърхността му се извършва ключов стратегически завой. На 28 октомври 2025 г. германският концерн Rheinmetall и ВМЗ обявиха своя проект за предприятие на стойност 1 млрд евро за производство на артилерийски снаряди в района на Сопот – с 51% мажоритарен дял за германския гигант и 49% за българската страна. Заводът е проектиран за производство на 100 000 снаряда годишно, плюс барутни заряди за още около 150 000, а производството е планирано да започне през 2027–28 г. Смисълът на инвестицията надхвърля поредния търговски договор, тъй като отбелязва прехода на родната индустрия от 122 към 155 мм. калибър – т.е. от изчерпаемото съветско наследство към устойчивата продукция по НАТО стандарти. Складовете с остаряла техника и боеприпаси, захранвали бойното поле през 2022–2025 г. поначало са изчерпаем ресурс. Съвместното предприятие с Rheinmetall превръща България от ликвидатор на съветски запаси в постоянен производствен възел на западната отбранителна екосистема.

Докладът улавя България в сърцето на една дълбока трансформация. На повърхността съветското наследство продължава да тече в източна посока – танкове Т-72 и гаубици Д-30 през Прага, „Гвоздики“ и противотанкови оръдия през Великобритания, десетки хиляди гранатомета Bulspike през държавите по фронтовата линия. Под повърхността индустриалната база се пренастройва към стандартите на НАТО и дългосрочното партньорство с немския промишлен капитал.

Двете изглеждат противоположни, но де факто представляват двете фази на един и същ процес: изчерпването на наследения арсенал и изграждането на нов, който предстои да го замени. България измина дългия път от държава, прикриваща военната помощ за Украйна зад „търговски износ“ към трети страни, до такава, вписала Киев в регистъра на ООН с открито име и едновременно с това изграждаща съвместен завод с Rheinmetall за снарядите през идното десетилетие. Геополитическата поука е очевидна и недвмуслена: продължителната война не просто изчерпва запасите – тя пренарежда цели индустрии и превързва периферни доставчици към ядрото на западния военно-промишлен комплекс по начин, който ще надживее самия конфликт. Дори когато обстрелът на бойното поле в Украйна утихне, новата производствена архитектура, изградена по поречието на Розовата долина, ще остане.

📸 На снимките: Украински дрон-бомбардировач Queen Hornet, оборудван с български гранатомет Bulspike-AP (АрміяInform)

Пентагонът смята да отмени доставките на ракети Tomahawk за Германия.

Американски разрушител с управляеми ракети от клас „Arleigh Burke“ USS Thomas Hudner изстрелва крилата ракета BGM-109 Tomahawk в рамките на въздушната кампания срещу Иран, 1 март 2026 г. (U.S. Navy)

🇺🇸🇩🇪 Пентагонът възнамерява да отмени планираните доставки за Германия на крилати ракети BGM-109 Tomahawk, отчасти поради опасения, че Русия ще тълкува подобен ход като ескалация. Ако се потвърди, решението бележи неочакван обрат на дълго планирано споразумение с един от ключовите съюзници на Америка.

Според двама европейски и един американски служител, съществуват опасения от ответни руски действия, ако администрацията на Тръмп изпълни своето намерение за разполагане на прецизни ракети в сърцето на Европа. Всяко решение за отказ от доставката обаче би обезсилило сделка, сключена по времето на бившия президент Джо Байдън, и би оставило Германия без отбранителни способности, които германските лидери определят като крайно необходими.

Този ход е част от цялостна тенденция на постепенно изтегляне на САЩ от НАТО, включитело отмяна на рутинно разполагане на хиляди военнослужещи в Германия и намерения за изтегляне на конкретни активи, докато Тръмп подлага на изпитание близки партньорства и съюзи, изграждани с поколения.

„Европа може да се активизира сега и в краткосрочен план“, заяви пред военни лидери тази седмица генерал Алексис Гринкевич, началник на Европейското командване на САЩ (EUCOM) и Върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR), според когото САЩ ще пренасочи оборудването и силите си другаде.

Американските служители, макар и основно разтревожени от реакцията на Кремъл, вероятно се тревожат и от намаляващите запаси от оръжие. САЩ изразходиха хиляди ракети Tomahawk и Patriot през първите седмици на войната срещу Иран. Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви пред Конгреса, че ще бъдат нужни „месеци и години“ за попълване на запасите от боеприпаси, изразходвани в конфликта.

Вероятният отказ от Tomahawk е особено обезпокоителен за германските власти, които бързат да модернизират отслабените си сили, за да служат като щит срещу руската агресия. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви миналия месец, че не очаква САЩ да разположат ракетите в Германия поради ограниченото им количество.

Тази седмица САЩ разкриха нови промени по ролята си в НАТО на 3-месечна конференция на военните лидери. Те включват съкращения на изтребители, дронове и военноморски активи, според WELT.

„Целта е да бъде предоставена на съюзниците информацията и яснотата, от които се нуждаят, за да действат възможно най-бързо и ефективно“, заяви служител на Пентагона, пожелал анонимност. „Става въпрос за това съюзниците да поемат основната отговорност за конвенционалната отбрана на Европа.“

Германия усеща изтеглянето особено тежко. Тази пролет Пентагонът отмени изпращането на 5000 американски войници в страната – ход, който изуми европейските лидери. Решението дойде след думите на канцлера Мерц, че президентът Доналд Тръмп се е „унижил“ с войната си срещу Ислямската република.

Руската армия отдавна е разположила в Калининград квазибалистични ракети 9М72 „Искандер“, способни да носят ядрени бойни глави. Освен това тя постави балистични ракети със среден обсег „Орешник“ в Беларус, които могат да достигнат цяла Европа за броени минути.

„Преди година и половина подадохме официално запитване до американците за внос – т.е. покупка – на ракети Tomahawk. Все още очакваме отговор, но честно казано, предвид настоящото състояние на света, нямам голяма надежда“, сподели германският министър на отбраната Борис Писториус миналия месец.

Германски служители проучват европейски алтернативи, с които да запълнят празнината в способностите за нанасяне на удари на далечни разстояния. Дебатът в Берлин се върти не около коя конкретна ракетна система, отколкото за това колко бързо страната може да придобие способности за поразяване на цели от разстояние. Дроновете и по-евтините системи могат да помогнат, но военните планировчици не ги разглеждат като реален заместител.

Rheinmetall продава гражданския си бизнес за 350 млн евро, фокусира се изцяло върху отбрана.

🇩🇪 Rheinmetall сключи споразумение с индустриалната група AEQUITA за продажба на своите граждански дейности, отбелязвайки важен етап в стратегическото си преориентиране. Сделката дава възможност на бившето подразделение „Power Systems“ да продължи развитието си с ново ръководство и управление.

Германската компания посочи, че от известно време се фокусира над бързо развиващия се бизнес в сферата на отбраната и службите за сигурност, а също така разширява технологичното си портфолио в областта на въздуха, морето и космоса.

Rheinmetall водеше преговори за гражданския си бизнес с потенциални купувачи още от миналата година. Тези разговори приключиха със сключването на договор за покупко-продажба с AEQUITA. Трансакцията трябва да се финализира през четвъртото тримесечие на годината, като подлежи на одобрение от съответните регулаторни органи.

Предварителната цена за 100% от акциите е 350 милиона евро. Rheinmetall уточни, че посочената сума подлежи на стандартни пазарни корекции до приключване на сделката. Това е решителна стъпка в обявеното излизане на конгломерата от бизнеса с автомобилни доставчици, след продажбата на операциите с бутала през 2023-24 г.

Подразделение генерира продажби от около 2 млрд евро за изминалата година. AEQUITA планира да задържи всички около 6250 служители по света. Бизнесът ще продължи да оперира под утвърдените марки Motorservice, Pierburg и Kolbenschmidt.

„Това е значим етап от историята на компанията. Фокусираме се върху доходоносния бизнес с военни клиенти. Нашата цел беше да поверим гражданските си операции в способни ръце и AEQUITA е отличен купувач“, заяви Армин Папергер, главен изпълнителен директор на Rheinmetall AG.

„Гордеем се, че Rheinmetall избра AEQUITA. Компанията е отлично допълнение към нашето автомобилно звено, което вече ще генерира приходи от около 5 млрд евро. Фокусът ни ще бъде върху дългосрочното и устойчиво развитие“, добави д-р Аксел Гойер, председател и съизпълнителен директор на компанията.

Извън сделката остават три германски обекта на KS Huayu AluTech в Некарзулм, Валдурн и Лангенхаген, както и дялът на Rheinmetall в Dermalog SensorTec GmbH и предприятието на Pierburg в Абадиано, Испания, които ще се интегрират към отбранителните структури на компанията.

САЩ обсъждат разширяване на ядрения чадър в Европа в отговор на опасенията на съюзниците.

🇺🇸 САЩ обсъждат дали да разположат ядрени оръжия в допълнителни европейски страни от НАТО. Този ход има за цел да успокои съюзниците, че намаляването на конвенционалната военна подкрепа няма да отслаби гаранциите за сигурност, съобщи днес британският вестник Financial Times.

Американски служители са демонстрирали готовност за разполагане на допълнителни оръжия извън шестте страни, които в момента приемат бомбардировачи с ядрени способности, споделят трима души, запознати с въпроса.

Разговорите, които са строго класифицирани и може да не доведат до промени в параметрите за споделяне на ядрени оръжия, се провеждат на фона на широко безпокойство в Европа относно решението на президента Доналд Тръмп за изтегляне на американски войски и ключови оръжейни системи от континента.

Този ход може да позволи на още страни да приемат американски самолети с двойно предназначение (DCA), способни да нанасят удари с ядрени бойни глави. Двама източници заявиха, че готовността за обсъждане на разширението има за цел да демонстрира ангажимента на САЩ да осигурят ядрен чадър, дори когато съюзниците от НАТО са принудени да поемат по-голяма част от тежестта на конвенционалната отбрана.

Страните от източния фланг на НАТО, сред които Полша и някои балтийски държави, са изразили интерес към приемането на самолети с двойно предназначение, твърдят източниците. Представителите на Полша говорят особено открито за желанието си да приемат ядрени оръжия. Бившият президент Анджей Дуда призова САЩ да разширят ядрената инициатива на полска земя, докато тази година страната се включи към нова френска инициатива за проучване на възможността за временно прехвърляне на части от ядрения възпиращ арсенал на Франция към съюзнически страни.

Дискусиите продължават по каналите на НАТО, заяви източник, запознат с темата, според когото съюзниците най-близо до границите на Руската федерация са изразили най-голям интерес. Руската военна агресия срещу Украйна и многократните изявления на руския президент Владимир Путин относно ядрените способности на Кремъл са засилили интереса на някои съюзници към приема на самолети с двойно предназначение, добави източникът.

Втори източник, запознат с дискусиите, заяви, че споразумение за разширяване на обхвата на държавите, приемащи американски ядрени оръжия, не е близо. Програмата на НАТО за споделяне на ядрени оръжия включва съюзници, понастоящем Белгия, Германия, Италия, Нидерландия, Турция и Обединеното кралство, които имат одобрение да приемат американски самолети с двойно предназначение и „предварително разположени“ ядрени бомби. Те се намират под попечителството на Вашингтон и той запазва изключително право да разрешава тяхната употреба.

От НАТО заявяват, че това споразумение, формулирано по време на Студената война, „предоставя платформа за съюзниците от НАТО, които не притежават ядрени оръжия, да оформят ядрената политика и планиране на алианса като средство за гарантиране на тяхната сигурност, без да придобиват ядрени оръжия“.

Американските ядрени оръжия, разположени в Европа, се съхраняват и охраняват от американските военни. Въздушните групи, зачислени към съюзнически държави и използващи изтребители F-35, F-15 и Tornado, са обучени да участват в учения и мисии за демонстрация на силите и, в крайна сметка, да разгръщат бомбите, когато САЩ разрешат това.

Последните действия на Белия дом за отмяна на планирани разгръщания на ключови отбранителни системи в Европа и обявеното изтегляне на войски – като част от усилията за пренасочване на повече военни активи към Азия и други части на света – видимо разтревожиха някои съюзници в НАТО. Те се опасяват, че това може да остави празнина в отбраната на континента и в способността му да възпира или отблъсква евентуална атака.

Въпреки че европейските съюзници обещаха драстично да увеличат разходите за отбрана и инвестициите си в ключови конвенционални способности, които в момента получават от Америка, ядреният чадър се смята за незаменим.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви след среща на външните министри на алианса през април, че съществува „общо разбиране, че макар САЩ да се насочват повече към други театри на военни действия... цялостното възпиране и отбрана в Европа трябва да останат същите“.

„Нека бъда абсолютно ясен: ако някой е достатъчно глупав да ни нападне, отговорът ще бъде опустошителен“, категоричен е Рюте.

В търсене на дигитален суверенитет: Германското разузнаване заменя Palantir с френски AI.

🇩🇪🤝🇫🇷 Федералната служба за защита на конституцията (BfV), отговорна за вътрешното разузнаване на Германия, избра френската технологична компания ChapsVision за управление на своите информационни системи.

Ведомството ще използва софтуера ArgonOS вместо системите, предоставяни от американската корпорация Palantir. Това решение демонстрира стремежа на германските власти да използват европейски технологии за инфраструктура на своята национална сигурност, пише POLITICO.

BfV планира да използва платформата ArgonOS за обработка както на структурирани, така и на неструктурирани данни за своите анализатори. Този ход следва изявления на директора на BfV Синан Селен от декември, в които той отбеляза приоритета на службата към европейски решения.

Софтуерът вече беше въведена от няколко държавни органа във Франция, сред които службата за вътрешно разузнаване (DGSI).

Марк Хайнрихман, председател на комисията за контрол на разузнаването в германския парламент, отбеляза, че изборът на ArgonOS е израз на европейския дигитален суверенитет.

„С избора на ArgonOS BfV изпраща ясен сигнал относно дигиталния суверенитет на Европа. Дали ArgonOS ще успее да се задържи на повърхността в дългосрочен план, трябва да се докаже от практическата му употреба. Ефективността трябва да остане основен критерий, а не просто произходът“, каза Хайнрихман.

Решението беше направено в период на дебати относно присъствието на Palantir в Германия. Въпреки че част от местните полицейски сили използват Palantir, а Министерство на вътрешните работи обмисля внедряването му за федералните сили, критиците изразяват опасения във връзка със защитата на данните и зависимостта му от американски доставчици.

Главният изпълнителен директор на Palantir Алекс Карп защити технологията на своята компания пред BILD, като заяви, че тя се използва „на всяко сериозно бойно поле по света“. Той допълни, че макар да разбира желанието за независими системи, се съмнява дали Германия може да си позволи отказа от възможностите на Palantir.

Пълното внедряване на ArgonOS зависи от предстоящите законодателни реформи в Германия. Очаква се тези промени да разширят цифровите правомощия на BfV и да актуализират регулациите за начина, по който биват споделяни и съхранявани личните данни. Докато тези реформи не бъдат приети, новата система не може да се разгърне напълно.

По време на посещението си в Киев на 12 май Алекс Карп се срещна с президента Володимир Зеленски, за да обсъдят засилването на сътрудничеството в сферата на отбраната между Украйна и нейните партньори.

Palantir разработва софтуер, който помага на правителства, въоръжени сили и компании да осмислят огромни обеми от фрагментирани данни. В Украйна неговите инструменти с изкуствен интелект се използват от армията за подпомагане анализа на бойното поле, прехващане на цели и ускоряване на процеса по вземане на решения. Ролята на компанията е да превърне разпокъсаната информация в нещо, благодарение на което държавите и техните институции могат да действат бързо.

Писториус: Европа трябва да стане „по-европейска“ в рамките на НАТО, за да запази трансатлантическия съюз

🇩🇪🤝🇺🇦 Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус заяви, че НАТО остава единен и все по-фокусиран върху своите усилия за укрепване на възпиращите способности, но в същото време призна, че Европа все още е във фаза на бърза адаптация след години на недостатъчни инвестиции в отбраната.

В отговор на въпрос от UNITED24 Media дали ЕС и НАТО полагат достатъчно усилия за възпиране на Руската федерация и дали има ясна стратегия в случай на нападение срещу държава-членка, той заяви, че силата на Алианса в крайна сметка зависи от единството и политическата решимост.

„Имаме Член 4, имаме Член 5. Използвахме го само веднъж, преди над 20 години. Основн предизвикателство винаги ще е единството и решителността на всички членове на НАТО. Към момента няма никакви индикации, че това няма да бъде така“, подчерта той.

Според министъра, членовете на НАТО в Европа сега са фокусирани над корекция на дългогодишни дефицити в разходите и способностите за отбрана, посочвайки, че договорените цели са пренебрегвани в продължение на години.

„Но основната цел на всички членове на НАТО в Европа е най-сетне да направят това, което започнахме сега, защото не направихме достатъчно до 2023–2024 г. Въпреки че още през 2013 г. се споразумяхме да отделяме 2% от БВП за отбрана, почти нито една страна в НАТО не го направи. Но сега ускоряваме темпото, наистина го правим. Германия ще достигне 3,5% за основна отбрана още след три до четири години“, заяви той.

Според Писториус укрепването на европейската отбрана е от ключово значение за поддръжката на надежден алианс от двете страни на Атланитка.

„Ако искаме да запазим САЩ като надежден член на НАТО, и то най-важния във връзка с ядрените оръжия, е нужно да станем „по-европейски“ като част от НАТО, за да можем да останем трансатлантически съюз“, каза той.

Процесът включва по-високи разходи за отбрана, по-ясно стратегическо планиране и по-силна воля в цяла Европа, отбелязвайки, че това включва голям ангажимент за възпирането и отбраната, по-голяма яснота по стратегическите въпроси и устойчиви усилия през последните три години.

Писториус отбеляза, че през този период е постигнат значителен напредък и подчерта, че Германия е сред водещите страни както в европейските усилия за отбрана, така и за общата подкрепа за Украйна, описвайки тези роли като взаимно допълващи се. Той подчерта историческата отговорност на страната си и нуждата тя да бъде балансирана с настоящите предизвикателства пред сигурността.

„Много съм доволен и се гордея със страната и хората в Германия за това, че са толкова разумни по темите на войната и армията заради нашата история. Но в същото време носим отговорност пред хората, живеещи сега, и пред следващите поколения, когато става въпрос за сигурността и заплахите, произтичащи от Русия“, заяви той.

По-рано той посочи ключови сектори, в които Германия интегрира поуките си, взети от иновации на фронта, за да насърчи дълбоко сътрудничество. Писториус открои ключов настъп в сферата на изкуствения интелект, електронната война и системите за борба с дронове, както и съвместното разработване на Напреднали ракетни технологии.

Писториус в Киев: Германия и Украйна засилват съвместното производство на модерни безпилотни системи.

🤝🇩🇪🇺🇦 Германският министър на отбраната Борис Писториус пристигна в Киев за необявени преговори, насочени към разширяване на двустранното сътрудничество в отбранителната сфера между Германия и Украйна.

Според репортаж на DPA и германския канал n-tv, визитата не е била оповестена предварително от мерки за сигурност. Основният акцент е поставен върху развитието на съвместни отбранителни проекти, включително разработката на безпилотни оръжейни системи с различен обсег на действие.

Писториус заяви, че предстоящите инициативи ще се фокусират над „съвместното разработване на модерни безпилотни системи от всички класове“. Очаква се германският министър да проведе разговори с украински официални лица и относно разширяването на двустранното сътрудничество в отбранителното производство.

Визитатасе случва в момент, в който Германия продължава да увеличава дългосрочната военна и финансова подкрепа за Украйна. Наскоро тя одобри планове за отпускане на 11,6 милиарда евро помощ през 2027 г. в рамките на актуализация на планирания федерален бюджет.

По-рано германският министър на финансите Ларс Клингбайл свърза корекцията на бъдещите планове за разходи за отбрана с разблокирането на механизъм за заем от Европейския съюз в размер на 90 милиарда евро.

В миналото Писториус неведнъж е подчертавал нарастващата роля на Украйна в отбранителните иновации. Според DPA германският министър е посочил, че украинските технологии вече са „търсени в целия свят като иновативни решения“.

„Трябва да държим тези разработки в полезрението си“, заяви Писториус в предишни коментари, цитирани от DPA. Той допълни, че сътрудничеството с Украйна допринася и за разширяването на собствения индустриален и технологичен капацитет на Германия.

Посещението съвпада с широка експанзия на дейността на германската военна индустрия в Украйна. Наскоро фирмата за роботика ARX Robotics обяви значително увеличение на доставките на своите безпилотни наземни системи GEREON за украинските сили за отбрана.

Новата сделка следва плановете на украинските власти за придобиването на 25 000 роботизирани сухопътни платформи в първата половина на 2026 г. в рамките на усилията за прехвърляне на логистиката към дронове.