Руска саботажна мрежа е замесена в пожара до оръжейния завод в Брашов

🇷🇺🔥🇷🇴 Мрежа за саботаж, ръководена от Русия, е предизвикала пожара, който през нощта срещу 14 септември обхвана хале на индустриалната площадка Carfil в Брашов, в непосредствена близост до едноименния завод на държавната оръжейна компания ROMARM. Това обяви вечерта на 26 октомври Румънската служба за информации (SRI), а прокуратурата назова трима обвиняеми: двама граждани на Беларус и един на Украйна, които живеят в държави от Европейския съюз. Двама вече се намират в германски арест, където са задържани при подготовка на сходни деяния, а третият е бил открит в Полша.

Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма (DIICOT) ги обвинява в опит за диверсионни действия. Съдиите от Апелативния съд в Букурещ са издали европейски заповеди за арест на тримата задочно, а благодарение на международното сътрудничество двамата беларуси са намерени в Германия и са в предварителен арест там. Третата заповед, за украинеца, е издадена на 26 октомври и той вече е задържан в Полша. Румъния започна процедура по екстрадиране на тримата. Прокурорите добавят, че обвиняемите са се насочвали и към други цели в Румъния и други държави от ЕС. С това северната ни съседка се нарежда до Естония, която в края на септември обвини руските служби за палеж в отбранителна компания на своя територия.

Сигналът до пожарникарите в Брашов постъпи в 03:38 ч. Когато 4 пожарни коли, автостълба и спешен екип SMURD пристигнаха, огънят вече беше обхванал цялата вътрешност на халето, на площ от 1000 кв. метра. Пламъците обхванаха два автосервиза, пункт за периодични технически прегледи и химическо чистене. Пожарът беше потушен около 07:30 ч. без пострадали, а Инспекторатът за извънредни ситуации в Брашов съобщи тогава, че причината тепърва се изяснява.

Записите от охранителните камери, които SRI сподели заедно с находките, показват какво е предшествало сигнала. Една от камерите хваща човек, който се изкачва по външна стълба към покрива, а друга, насочена към купчина гуми и джанти, записва проблясък и дим. В 02:59 ч. стълбата отново е в кадър и по нея някой слиза. В 03:07 трета камера записва двама велосипедисти, а в 03:16 ч. оранжева светлина вече е осветила фасадата на пункта за технически прегледи, над 20 минути преди сигнала до пожарникарите.

Carfil е дъщерно дружество на ROMARM. Според ръководството на завода той произвежда минохвъргачки и гранатомети с боеприпасите за тях и прави мини за армията от над сто години. През юни 2025 г. той показа и три дрона, разработени с американската Periscope Aviation и предвидени за производство в Брашов: Cuda за разузнаване, Sirin с полезен товар до 15 кг и морски апарат за ВМС. DIICOT обяви, че пожарът е засегнал седалищата на няколко търговски дружества на площадката. Кой точно обект е бил целта в онази нощ, нито SRI, нито прокуратурата уточняват.

Брашов е само една точка от задачите на мрежата. „Данните, получени досега, показват, че операциите на мрежата не са ограничени до Румъния. Координаторите от Руската федерация са ѝ възложили широк кръг от цели в региона: държавни и частни производствени мощности на оръжие, както и други обекти от военен и промишлен интерес“, се посочва в комюникето на SRI. Службата поставя случая в „по-широка кампания от саботажни операции, координирани от Руската федерация в Европа“ и съобщава, че разследванията през 2026 г. са засекли и други опити в Румъния, сред чиито цели има „международни военни обекти или такива, използвани за обучение на украинските въоръжени сили“. Целта на тези действия според SRI е „сплашване, накърняване на способностите за отбрана и отслабване приноса на засегнатите държави към европейската и регионалната сигурност“.

Два по-ранни случая, които SRI също свързва с Русия, бяха спрени още на етап подготовка. На 21 октомври 2025 г. SRI и DIICOT спряха двама украинци на 21 и 24 години, пристигнали от Полша, които бяха оставили в офиса на „Нова пошта“ в Букурещ два колета със запалителни устройства с дистанционно задействане, скрити в слушалки и авточасти. По същото дело в Полша беше задържан трети украинец. На 8 септември 2026 г. в Румъния беше задържан 40-годишен руски гражданин, който по данни на SRI е снимал румънски центрове за военна комуникация, бази, използвани от съюзниците от НАТО, и украински товарни самолети „Антонов“ по време на престоя им в страната. Обвинението и срещу него е опит за диверсионни действия.

Как руските координатори намират изпълнители, SRI описва в същото комюнике. По правило вербуването върви през социалните мрежи: на набелязания първо се предлагат пари срещу дребна задача, например да наблюдава или снима обект. Впоследствие задачите стават все по-тежки и могат да стигнат до разрушения, палежи и дори убийства, а при отказ координаторите прибягват до натиск и изнудване. Министерството на вътрешните работи обяви, че е засилило охраната и патрулите около критична инфраструктура, основните транспортни пътища, индустриални площадки с профил в отбраната и големите логистични складове.

Естонският случай е най-близкият паралел. На 29 септември страната обяви, че пожарът в сграда на Milrem Robotics в талинския квартал Ласнамяе от 15 август е бил поръчан от руските специални служби. Мишената е компания, произвеждаща безекипажните наземни машини THeMIS, част от които се доставят на Украйна. Заподозрените са задържани в Латвия, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи обвиненията за безпочвени. Двете страни обаче не са единствените. На 3 септември службата за сигурност на Дания (PET) предупреди, че Русия вербува нейни граждани в социалните мрежи и платформите за игри, за да подготви саботажи срещу компании от местната отбранителна индустрия с връзки с Украйна. На 1 септември Берлин приписа на Русия опита за атака с експлозивен дрон срещу украински товарен самолет на летище Лайпциг/Хале в началото на август. На 13 октомври шефът на британската MI5 Кен Маккалъм нарече Русия „агресор номер едно“ и каза, че тя „се мъчи да плаща на престъпници, за да вършат работата ѝ“.

Сравнението подрежда всички тези случаи в общ модел. Целите, които държавите назовават, са предимно обекти, свързани с помощта за украинската отбрана: списъкът, приписван на мрежата, производителят на THeMIS в Талин, датските отбранителни фирми, украинският самолет в Лайпциг. Заподозрени са чужденци в държавата на пожара и са задържани извън нея: за Талин – в Латвия, за Брашов – в Германия и Полша. Случаят от Брашов добавя към картината площадка до държавен оръжеен завод в съюзна държава с обща граница с Украйна, въпреки че целта в нощта на пожара да остава неназована, и мрежа, разпиляна между Румъния, Германия и Полша, така че делото срещу нея минава през 3 правосъдни системи. Москва отрича подобни обвинения, а Reuters не успя да се свърже с руското посолство в Букурещ за коментар.

Списъкът на SRI с „държавни и частни“ оръжейни мощности засега няма нито един публично назован обект освен площадката в Брашов. Първо може да бъде допълнен от германското разследване: двамата беларуси са задържани там при подготовка на сходни деяния, но към 27 октомври германските власти не са разкрили срещу какво. Ако в германското дело се появи оръжеен завод, оценката на SRI, че мрежата е имала задачи в целия регион, ще получи първото си публично потвърждение извън Румъния.

Дания купува крилати ракети Anthem и JSM за удари в дълбочина

🇩🇰🚀 Дания ще въоръжи изтребителите от пето поколение F-35 Lightning II и наземна ракетна система с крилати ракети, способни да поразяват цел в дълбокия тил на евентуален противник. Министерство на отбраната обяви в четвъртък, 22 октомври, че купува 2 вида далекобойни прецизни оръжия: Joint Strike Missile (JSM) на норвежката Kongsberg, която се изстрелва от F-35A, и наземна крилата ракета Anthem на американската компания Covenant. Изборът беше направен по препоръка на началника на отбраната, а според министерството НАТО е поискало от Дания именно такива оръжия. Колко ракети се купуват, колко струват и кога ще пристигнат, не се уточнява.

Покупката добавя към датската отбрана онова, което досега ѝ липсваше: възможност да порази евентуален нападател в дълбочина, а не просто да възпира удара му. Министърът на отбраната Йепе Брус го посочи без заобикалки. Покупката е „значителна стъпка към това да увеличим способността да нанесем ответен удар“, заяви той по време на пресконференцията в Копенхаген, цитиран от обществената медия DR. „Намираме се в обстановка, в която никой не може да предвиди какво ще се случи утре. Обстановката със сигурносттата е сериозна и се влошава. Затова изграждаме отбраната и укрепваме бойната мощ“, посочи Брус. Ако някой посегне на НАТО, добави министърът, Дания „трябва, разбира се, да може да се защити, но трябва да има и способността да нанесе ответен удар зад вражеската линия. Именно тази способност укрепваме сега“.

Руският посланик в Копенхаген отговори още на същия ден. Владимир Барбин публикува в Telegram канала на посолството коментар, в който датската политика е представена като подготовка за конфликт с Русия: „В основата на сегашната политика на Дания е курсът към конфронтация и подготовка за възможен конфликт с Русия. Копенхаген е попаднал в плен на опасни илюзии, че закупуването на настъпателни прецизни оръжия с голям обсег, с които да се създават военни заплахи срещу ядрена държава, ще помогне за укрепване на сигурността и отбраната на Дания.“ Посланикът завършва с предупреждение: в Копенхаген „не искат да се замислят за неизбежните плачевни последствия от такъв безразсъден курс“. На въпрос дали новите ракети увеличават вероятността Дания да се превърне в мишена, Брус отговори отрицателно. „Разбирам го, но сме в най-силния отбранителен съюз в света“, каза той и прогнозира, че около покупката „ще има много руска реторика“. Къде ще бъдат разположени наземните установки, министърът отказа да каже.

По-известната от двете ракети в поръчката е JSM. Kongsberg я разработи на основата на противокорабната ракета Naval Strike Missile (NSM) и я проектира така, че да се побира във вътрешния отсек за въоръжение на F-35. Така изтребителят може да я носи, без да повиши радарната си видимост. Ракетата лети с дозвукова скорост, тежи 416 кг и по данни на производителя има обсег над 350 км. Насочва се с инфрачервена глава за самонасочване, разпознаваща целта автоматично по изображението. Двупосочният канал за обмен на данни позволява данните за целта да се обновят по време на полета. JSM вече са избрали Норвегия, САЩ, Австралия, Япония и Германия. Торд Аслаксен, който ръководи отдела за изтребители в норвежката агенция за военни доставки, още през октомври 2025 г. призова Дания да купи JSM и нарече комбинацията от нея и F-35 „оръжие на велика сила във формат за малка държава“ в интервю за DR.

Anthem е залог от съвсем друг вид. Covenant е основана през 2024 г. със седалище във Вашингтон, докато нейното дъщерно дружество действа в Израел. Ракетата ѝ все още не е използвана в бой и не е приета на въоръжение в американската армия, която я провежда тестове с нея по силата на отделно споразумение. Демонстрацията е планирана за фискалната 2027 г. Компанията не оповестява обсега. Тя не потвърждава стойностите между 1200 и 1500 км, които се тиражират в медиите. Обявен е над 200 кг полезен товар. По думите на компанията при пълно серийно производство цената ще е 6-цифрена сума в долари за ракета, а не милиони долари, колкото обикновено струват сходните западни крилати ракети. Ракетите за Дания ще се произвеждат в Германия, съобщи Reuters. Covenant строи завод в Саксония, в района на Лайпциг. През септември ръководството ѝ каза пред dpa, че производството за европейските клиенти там ще стартира догодина. През първата година се предвиждат 1000 ракети, а след това – до 5000 годишно. Доставките по първия договор с европейски клиент ще започнат в първото тримесечие. Брус обясни избора на толкова млада компания с препоръката на началника на отбраната: Covenant „има способността да доставя бързо“ и е икономически ефективна, каза той пред TV 2. Специализираното датско издание OLFI определи Anthem като най-изненадващия избор в поръчката.

Новото тук не е самото наличие на ракети с голям обсег. В началото на 2025 г. Дания поръча от Kongsberg ракети NSM на стойност 2 млрд норвежки крони за фрегатите от класа Iver Huitfeldt на мястото на ракетите Harpoon, предадени на Украйна. NSM, чийто обсег достига над 185 км, може да поразяват цели в морето и на сушата, но остава основно оръжие на флота срещу кораби. JSM и Anthem са първата покупка по отделна програма за далекобойни прецизни оръжия, проектирани за нанасяне на удари срещу цели в дълбочина на сушата. Принципното решение за тази програма правителството взе на 17 септември 2025 г. по препоръка на началника на отбраната Михаел Вигерс Хюлдгор. Премиерът Мете Фредериксен тогава се аргументира така: „Трябва да можем убедително да възпираме нападения срещу Дания и НАТО, а за това не стига силна противовъздушна отбрана“. Барбин тогава нарече придобивките „безумие“. Още през февруари 2025 г. след дълги години на съкращения, Фредериксен призова въоръжените сили: „Купувайте, купувайте, купувайте“.

Ден преди обявяването на покупката Копенхаген направи и друга стъпка, свързана с далекобойните ракети. На 21 октомври Министерство на бизнеса гарантира заем от около 100 млн. евро за дъщерното дружество на украинския производител Fire Point, което строи завод за твърдо ракетно гориво във Войенс, до авиобаза Скрюдструп. Изграждането на завода закъснява с година, а той трябва да заработи в края на 2027 г. С тези две решения страната се включва в осигуряването на далекобойно въоръжение в две конкретни роли: като купувач за собствените си сили и като домакин на производство на гориво за украинските ракети.

Покупката променя същността на датската отбрана, а не само нейния обем. Досега Дания нямаше оръжие, проектирано за удари по щабове, пускови установки и складове дълбоко в тила на нападател. JSM и Anthem са създадени точно за това. Самото правителство описва промяната с тези думи: Фредериксен посочи през 2025 г., че силната ПВО не стига, а на 22 октомври Брус посочи притежаването на способности за нанасяне на ответен удар като критични. На тази оценка обаче противостоят и конкретни факти. Засега способността е налице единствено в договор, а не като наличен арсенал: броят на ракетите, сумата и графикът са тайна. Наземният компонент зависи от завод, който още не е започнал серийно производство, и от ракета, която не е изпитана в бой. Затова наземният компонент много вероятно няма да е в Дания преди 2027 г.

Първата проверка ще дойде от Саксония. Ако немският завод на Covenant започне доставки през първото тримесечие на догодина, както твърди компанията, датските наземни ракети могат да пристигнат още на същата година. Ако срокът се измести, наземният компонент ще съществува само като договор още дълго, а за JSM министерството не дава срок изобщо.

Мерц отхвърли капитулацията на Украйна в деня на срещата Уиткоф–Путин

🇩🇪🤝🇺🇦 Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че капитулацията на Украйна не е вариант, защото би означавала същото и за европейските ѝ партньори. В същия ден специалният пратеник на Белия дом Стив Уиткоф представи на руския президент Владимир Путин в Санкт Петербург предложенията от разговорите в Осло предишната вечер. Мерц говори в Берлин на дискусия от конференцията Berlin Global Dialogue, водена от Стефани Фландърс, която ръководи икономическото и правителственото отразяване в Bloomberg.

„Капитулация или дори безусловна капитулация на Украйна не е вариант, защото това би било капитулация на всички нас, и затова оказвам толкова силна подкрепа на Украйна. Това е нашият собствен интерес. Това е изцяло в наш собствен интерес“, казва канцлерът в записа от залата.

Мерц определи и целта на германската подкрепа: „Не подкрепяме Украйна, за да продължи тази война. Правим го, за да я приключим възможно най-бързо.“ В интервю за Bloomberg, излъчено ден по-рано, той каза, че основната цел на Берлин е войната да приключи, а не да бъде удължена, а ключовото условие за това е запазването на териториалната цялост на Украйна, която „не подлежи на спор“.

Изказването идва след повече от седмица остър спор между Киев и Вашингтон. Поводът е сделката на президента Доналд Тръмп с Путин, която позволява на Русия да продава част от своя дизел на световните пазари. Тръмп намекна, че Зеленски трябва да се оттегли от поста си, а украинският президент го обвини, че се опитва да тласне Украйна към капитулация.

Мерц свърза своята позиция с преговорите в Осло. „Снощи в Осло имаше среща със Зеленски, с нашите представители от Европа, и постигнахме известен напредък в разговора. Винаги сме готови за преговори“, цитира го Укринформ. На срещата в норвежката столица вчера Уиткоф проведе разговори със Зеленски, норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре и финландския президент Александер Стуб. По данни на n-tv там са били и представители на Франция, Обединеното кралство, Германия, Полша, ЕС и НАТО.

Мерц постави войната в по-широка рамка. „Това не е просто война в Украйна. Това е фундаментална атака срещу целия политически ред, който постигнахме след 1990 г.“, предава думите му Укринформ. В записа от дискусията той споделя, че най-голямата му тревога в момента не е икономиката, ЕС, Америка или Китай, а „въздействието на Русия върху нашето общество и това как успяват да дестабилизират обществата ни“. Дезинформацията в Германия, добави той, е ежедневна и се подхранва от „една партия, която има силни позиции в Бундестага“. Немското издание t-online разчете това като намек за „Алтернатива за Германия“. Според обобщението на Укринформ канцлерът е включил в хибридните заплахи за Европа още саботажа, кибератаките и дроновете.

Докато Мерц говори в Берлин, Уиткоф вече беше при Путин. Срещата в Константиновския дворец продължи около 3 часа и пратеникът донесе документи с предложения за край на войната. След нея съветникът Юрий Ушаков съобщи, че Руската федерация е готова да поднови тристранните преговори със САЩ и Украйна от 10 ноември, като посочи Абу Даби за възможно място. Путин обяви и освобождаването на Стивън Хъбард – пенсиониран учител от САЩ, отвлечен в Украйна през 2022 г. и обвинен в наемничество. Уиткоф определи разговорите като „конструктивни“ и добави, че „остава още важна работа“, предава n-tv.

Кремъл очерта и своята граница за европейците. Говорителят Дмитрий Песков засегна евентуално участие на Стуб в преговорите с думите, че ако финландският президент „може само да повтаря общата позиция на Европа, едва ли това може да стане конструктивен принос“, цитира го „Ведомости“.

Зеленски заяви пред Fox News, че е готов войната да бъде замразена по сегашната линия на фронта, преди да се премине към преговори и гаранции за сигурност от САЩ. По думите му всяко мирно споразумение трябва да мине през референдум, защото решението може да включва загуба на територии. „Разбира се, можем да подкрепим или да не подкрепим сделката […] Но преди всичко само една нация трябва да я подкрепи – украинският народ, защото загубите са наши“, заяви той, цитиран от Bloomberg.

Редовни части на САЩ поемат обучението на украинци в Графенвьор

🇺🇸🪖🇺🇦 Сухопътните войски на САЩ предават обучението на украински военнослужещи в Бавария на редовни части, които вече са разположени в района. С това приключва едно десетилетие, през което мисията беше ръководена от контингенти на Националната гвардия на САЩ на ротационен принцип. Последният идва от 86-та пехотна планинска бригада от щата Върмонт. На церемония, проведена на плаца на казармите „Тауър“ в Графенвьор миналия четвъртък, 15 октомври, частта прибра знамената на Съвместната многонационална група за подготовка – Украйна (JMTG-U).

Курсовете продължават на полигоните на гарнизон „Бавария“, най-голямото тренировъчно съоръжение на Европейското командване на САЩ (EUCOM). Оттук насетне обаче курсовете ще се ръководят от постоянно разположени части, подчинени на командването на Сухопътните войски на САЩ в Европа и Африка и 7-мо тренировъчно командване. Това обяви в понеделник, 19 октомври, представител на армията пред Stars and Stripes, което описва стъпката като част от широко пренареждане, при което задачи се възлагат на силите, които вече са на място, за да не се дублират усилията.

„Прибирането на знамената на JMTG-U отбелязва промяна в начина, по който ще посрещаме нуждите от подготовка на нашите украински партньори – преход към по-постоянен и устойчив подход“, посочи в свое писмено изявление полковник Майкъл Уайсман, старши говорител на сухопътните сили на САЩ в Европа. По думите му решението не намалява „подкрепата и ангажимента“ към Украйна. Помощта за въоръжените ѝ сили ще се координира от EUCOM и структурата на НАТО за помощ и обучение в сферата на сигурността за Украйна (NSATU), „в съответствие с политиката на САЩ“, добави Уайсман.

Церемонията беше водена от бригаден генерал Тери Тилис, командир на 7-мо тренировъчно командване, който похвали високия професионализум на личния състав от Върмонт. В речта си той изброи имената на редица висши командири, свързани с мисията, от Кристофър Каволи до Алексус Гринкевич, и напомни на инструкторите, че „никога няма да узнаем колко живота сте спасили със своите усилия.“ Полковник Франк Тантило, командир на оперативна група „Лузон“, както се нарича бригадата по време на самата мисия, че наследството ѝ ще остане: „Това въздействие ще продължи да се показва в готовността, издръжливостта и способностите на войниците, които обучихме.“

Бригадата от Върмонт пое мисията от 278-и брониран кавалерийски полк на Националната гвардия на щата Тенеси на 19 февруари, когато предаването отново се проведе на плаца в казармите „Тауър“. 150 войници от щата пристигнаха в Графенвьор за 9-месечна ротация – 18-а поредна такава, а както се оказа – последната.

Един и същ модел беше следван през цялото десетилетие. Около 150 гвардейци пристигаха на 9-месечни интервали и обучаваха украинския личен състав на съвместни маневри и общовойскови действия, т.е. да водят бой, съгласувайки действията на пехота, бронетехника и артилерия. Работеха под ръководството на три структури: Командването на Сухопътните сили в Европа и Африка (USAREUR-AF), Групата за помощ в сферата на сигурността – Украйна (SAG-U) и 7-мо тренировъчно командване. В края на ротацията бригада от друг щат приемаше знамената и поемаше задачата.

При предаването през февруари американската страна обяви, че след преместването в Германия през 2022 г. групата е обучила над 23 000 украински войници на работа с 47 различни платформи по специализирани програми. В неделното изявление се посочват над 24 000 обучени души, 50 платформи и 300 учебни курса. За сравнение през 2023 г. 39-а пехотна бригада от Арканзас е подготвила около 7500 украинци за 9 месеца на своята ротация.

Мисията започна далеч от Бавария. През април 2015 г. около година след незаконното анексиране на Крим от Русия, парашутисти от 173-та въздушно-десантна бригада откриха военното учение „Безстрашен страж“ в Международния център за поддържане на мира и сигурност в град Яворов на Лвовска област, където за първи път обучение преминаха военнослужещи от Националната гвардия на Украйна. От учението се разви JMTG-U: постоянна учебна група, ръководена от американски сили с участието на Обединеното кралство, Канада и Литва, която провежда подготовката на цели батальони в Центъра за бойна подготовка в Яворов. Първата ротация на „Безстрашен страж II“ приключи на 12 февруари 2016 г. след 9 седмици, в които около 500 военнослужещи от Сухопътните войски на Украйна и 24-та механизирана бригада се обучаваха заедно с американски инструктори.

През следващите години гвардейските бригади продължиха да се сменят по същия начин. През 2017 г. Ню Йорк изпрати 220 войници на 10-месечна ротация. Според бригаден генерал Джоузеф Хилбърт, тогавашен командир на 7-мо учебно командване, от началото на операцията до януари 2022 г. в Яворов са преминали обучение около 23 000 украинци.

Последните американски инструктори бяха около 160 гвардейци от 53-та пехотна бригада в щата Флорида, пристигнали в края на ноември 2021 г. На 12 февруари 2022 г. около Украйна вече бяха концентрирани над 130 000 руски войници. Същия ден министърът на отбраната Лойд Остин разпореди временно изтегляне на инструкторите „като израз на изключителна предпазливост“. Говорителят на Пентагона Джон Кърби уточни, че това не променя решимостта на САЩ да подкрепят украинските сили. Контингентът беше прехвърлен в Графенвьор. На 13 март 2022 г. или точно месец по-късно над 30 руски крилати ракети поразиха полигона на Яворов, разположен на 25 км от границата с Полша. Губернаторът на Лвовска област съобщи за поне 35 убити и 134 ранени.

В Германия курсовете бяха подновени през пролетта на същата година с ново съдържание. Вместо тактика на батальон инструкторите от Флорида обучаваха украинските артилеристи да работят със 155-мм гаубици, радари и друга западна техника, която Киев тепърва получаваше. Хилбърт определяше тогава украинските военнослужещи като „изключително компетентни и жадни да усвоят работата със системите, които им предоставяме“.

През ноември 2022 г. Пентагонът сформира във Висбаден групата SAG-U, която пое общото ръководство на американската военна подкрепа. През януари 2023 г. в Графенвьор стартира обучение по общовойскови действия. Всеки месец около 500 украинци минаха през полигон за да се научат да стрелят и маневрират с бойните машини на пехотата M2 Bradley, чиято доставка Вашингтон одобри само няколко седмици по-рано. Дотогава сухопътните сили на САЩ в Европа бяха обучили около 3000 украински военнослужещи.

Гвардейските ротации продължиха в Германия. 155-а бронетанкова бригада от щата Мисисипи пое мисията от бригадата от Арканзас на 5 януари 2024 г. Същата седмица в Графенвьор започна подготовката на 19-ия украински батальон от февруари 2022 г. насам. Тогава американското командване изчисляваше на над 116 000 общия брой на украинците, обучени в повече от 80 центъра по целия свят. Гвардейците в Бавария бяха подготвили само част от тях.

Междувременно координацията на западното обучение премина под шапката на НАТО. По време на среща на върха във Вашингтон през юли 2024 г. съюзниците взеха решение да сформират NSATU,чието седалище също да се намира във Висбаден. През декември 2024 г. щабът пое отговорност за координацията. Самата структура NSATU не провежда курсове. Тя насочва украинските военнослужещи към учебните центрове на отделните съюзници, където често се прилага моделът за подготовка на бъдещи инструктори, и координира превоза на техника през логистични възли в Полша. През юни 2025 г. представител на НАТО каза, че щабът координира подготовката на около 25 000 украинци. На 3 август 2026 г. генерал-лейтенант Гийом Борпер пое ръководството от генерал-лейтенант Къртис Бъзард, който беше начело от 2024 г. Част от работата на SAG-U преминава към NSATU. Върховният главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа генерал Алексус Гринкевич съобщи, че след около година начело трябва да застане европейски или канадски офицер.

Решението за Графенвьор не е единственото такова в Европа този месец. В понеделник, 12 октомври, 2-ри кавалерийски полк от Филзек в Бавария, и поддържащи части от 1-ва пехотна дивизия поеха Регионалното командване „Изток“ на мироопазващата мисия на НАТО в Косово (KFOR), разгърната в лагера „Бондстийл“. Авиационната бригада на дивизията смени вертолетния батальон на Националната гвардия на Колорадо. Новите сили заместиха същата тази 53-та пехотна бригада от Флорида, чиито гвардейци бяха последните американски инструктори в Яворов. Редовни части ръководят източния сектор на KFOR за първи път от септември 2014 г. Армията обясни смяната с „наличните в момента сили и нуждите на мисията“. През юни НАТО обяви, че до края на годината ще намали своя контингент в Косово, който засега остава около 4600 души.

И в Косово, и в Бавария задачите на изпращаните от САЩ гвардейски бригади са поемани от частите, които вече се намират в Европа. Американската армия отбелязва промяната като трансформация към постоянен модел на работа. За украинците тя означава, че полигоните в Графенвьор и инструкторите на 7-мо учебно командване остават. Щабът, който досега пристигаше на всеки 9 месеца от различен щат, спира да идва.

Първи кадър: реактивен „Барс“ прехваща „Геран-5“ след старт от рампа

🇺🇦🛡️🇷🇺 1021-ва зенитна ракетно-артилерийска бригада от състава на ВВС на Украйна демонстрира как реактивен прехващач, изстрелян от наземна рампа, догонва и поразява реактивен камикадзе дрон на руската армия. Записът беше публикуван на 17 октомври във Facebook страницата на съединението. Украински издания разпознаха апарата като дрона-ракета „Барс“ и по-конкретно неговата версия на „прехващач“, а целта – като руския дрон „Геран-5“. Самата бригада не назовава нито едното от двете. Ако разпознаването е коректно, това е първият публичен кадър на „Барс“ срещу руските реактивни дронове, въпреки че украинското ръководство говори за неговата употреба в тази роля от началото на месеца.

Видеото има кратка продължителност и е монтирано като рекламно. Прехващачът е разположен на релсова рампа в каросерия на камион и излита в тъмната част на денонощието с ярък пламък от стартов ускорител. След това е показано изображение от термовизионната камера в носа на апарата. В средата на кадъра се приближава цел с прави крила и двигател над задната част на корпуса – образ, който отговаря на „Геран-5“. Малко преди сблъсъка изображението се разпада на шум, веднага след което се показва надпис „Целта е поразена“. Самото попадение не се вижда в кадър, а къде и кога е извършено прехващането, не се посочва. Текстът към видеото е лозунг: „Нова ера на ПВО! 1021-ва зенитна ракетно-артилерийска бригада започна да използва реактивни дронове!“ Бригадата е подчинена на Командването на силите за непосредствено противовъздушно прикритие на Военновъздушните сили.

„Барс“ е създаден като средство за поразяване. Класифициран е като малък безпилотен летателен апарат с турбореактивен двигател, проектиран за удари по цели дълбоко на руска територия, включително петролни рафинерии. Модернизираните ударни версии развиват максимална скорост 700 км/ч и имат обсег до 1000 км. Бойната им глава тежи 22, 60 или 105 кг според модификацията. Дронът се изстрелва от релса и няма нужда от летище, поради което може да заема позиция почти навсякъде. Какво е променено в прехващача, не е известно. „Милитарний“ отбелязва, че не може да се определи дали става дума за приспособен ударен корпус, или за отделна конструкция със същото име.

Тази негова роля не е нова, нови са единствено кадрите. На 4 октомври, на пресконференция с германския канцлер Фридрих Мерц в Киев, украинският президент Володимир Зеленски отбеляза, че срещу реактивни дронове най-висока успеваемост сред украинските прехващачи показва именно „Барс“ (около 30%), както и че Украйна трябва да получи 2000 броя от съвместното производство с Германия, които вече са платени с финансиране от федералния бюджет на Германия. Най-добър цялостен резултат срещу този вид въздушни заплахи според него дава авиацията, а малките ракети, подготвени от Украйна за същата задача, трябва да започнат да се използват през втората половина на октомври. Преди дни министърът на отбраната Йевгени Хмара предложи друга цифра в разговор с журналисти: едно от подразделенията е унищожило 5 въздушни цели с 5 прехващача „Барс“. 30% и пълната успеваемост не се изключват взаимно, тъй като мерят различни неща. Процентът на Зеленски е общ резултат, а цифрата на Хмара описва представянето на едно конкретно подразделение в една поредица от изстрели. Зеленски посочи какво конкретно затруднява производството. Пред Financial Times той каза, че Киев внася двигателите в големи количества, а собствените му „не стигат“.

Целта обяснява защо украинските сили прибягват до ударно средство за целите на отбраната. „Геран-5“ е руски реактивен камикадзе дрон, който по външен вид и летателни характеристики прилича много повече на малка крилата ракета, отколкото на витловия „Шахед-136“ („Геран-2“), от който руската армия изстрелва стотици единици всяка нощ. Главно управление на разузнаването (ГУР) посочва крейсерска скорост от 450 до 600 км/ч. Руската страна говори за ниска скорост. При представяне пред президента Владимир Путин в Челябинска област на 2 октомври военните докладваха за „Геран-5“ 450 км/ч скорост, както и 90 кг бойна глава. Обсегът според тях достига 900 км. Дронът лети и по-високо от по-старите модели, затова малките прехващачи от тип квадрокоптер, на които Киев разчита срещу бавния „Шахед-136“, не могат да го догонят. До 29 септември руската армия беше изстреляла 3177 дрона с турбореактивен двигател от самото начало на месеца, а за целия септември говорителят на украинските ВВС Юрий Игнат по-късно посочи почти 3500. В края на месеца Зеленски обобщи, че украинските сили свалят едва 57% от тях.

Отговорът на украинската индустрия е цяла поредица от по-бързи прехващачи. От края на септември кадри от свалянето на „Геран-5“ показаха Sting S на „Дивите стършели“ при 1020-и зенитен ракетен полк, P1-SUN JetKiller на SkyFall при група „Лазар“ на Националната гвардия и реактивния прехващач, доставен от фонда на Сергий Притула. На 12 октомври бившият министър на отбраната Михайло Федоров обяви, че екипът му е разработил нов прехващач, с който е свалил два дрона „Геран-5“, насочени към столицата Киев. Много от тези прехващачи поддържат връзка с оператора чрез спътниковите терминали Starshield, военната версия на Starlink. През нощта на 13 срещу 14 октомври SpaceX въведе ограничение на скоростта и връзката спира, щом скоростта на дрона надхвърли 160 км/ч. За прехващач, който трябва да догони цел, летяща с 450 км/ч, това значеше загуба на връзка точно в преследването. „Барс“ е по-голям, по-бърз и се изстрелва от земята срещу бързи цели, затова дава на Украйна още един начин да прехване „Геран-5“, преди той да достигне град. Как точно прехващачът поддържа връзка с оператора, производителят не разкрива.

Цената е отделен въпрос. Официална цена за „Барс“ не е оповестена. Производителят е частна украинска компания, чиито служители говорят анонимно. През септември един от тях посочи пред местното издание NV, че тиражираната цифра от 500 000 долара на брой е „абсолютно невярна“, а реалната цена е няколко пъти по-ниска и зависи от конкретната модификация. Дрон-прехващач с турбореактивен двигател струва много повече от квадрокоптер при всеки случай, поради което разходът зависи от процента на успешните попадения. При посочените от Зеленски 30% за един свален „Геран-5“ се изразходват средно над 3 броя прехващачи „Барс“. При резултата на подразделението, за което говори Хмара, се изразходва по един.

Германия ще финансира поне част от програмата. През юли тя сключи двустранно споразумение с Украйна за съвместно производство на „Барс“, а през септември компанията обяви, че вече произвежда около 2000 единици месечно във всички конфигурации. Колко от тях са прехващачи, не е упоменато. Това е числото, от което зависи дали „Барс“ ще остане експеримент в няколко бригади, или ще стане масово средство срещу руските реактивни дронове.

Ако прехващачът на кадрите действително е „Барс“, той вече е въведен в употреба от обикновена зенитна бригада на ВВС, а не само в опитни подразделения. Ако следващите месеци донесат още записи от други бригади, този път с назован прехващач, и ако дневните доклади на ВВС започнат да разграничават целите според средството за прехващане, от което са били поразени, ще стане ясно дали ударният дрон, изменен в ловец, повишава общия процент над 57%. Ако делът на свалените реактивни дронове остане там, където беше през септември, „Барс“ ще се окаже не отговорът, а просто поредния от многото.

Сигнал за отвличане от самолет на Corendon затвори летището в Нюрнберг

🇩🇪✈️ Летището в Нюрнберг беше затворено по обед на 13 октомври, след като пътнически самолет от Корфу излъчи код 7500 – международния сигнал за отвличане, а пилотът му престана да отговаря по радиото. Два изтребителя Eurofighter на Луфтвафе съпроводиха машината до нейното кацане в 12:16 ч. местно време, а на пистата я посрещнаха специални полицейски части. Малко след 13 ч. полицията на Средна Франкония обяви, че проверката на място не е установила опасност. Пътници и екипаж са невредими, а полетите бяха спрени за повече от час.

Полетът XR456 се изпълняваше с Boeing 737-800 на Corendon Airlines Europe, малтийския превозвач на туристическата група Corendon, със 178 пътници и 6 членове на екипажа на борда. Полицията съобщи, че от кабината е изпратен код 7500, а пилотът не е отговарял по радиото, и затова „от съображения за сигурност са разпоредени няколко излитания по тревога“. Полицейски говорител обясни пред баварската обществена медия BR защо са били задействани всички мерки: „След като не успяхме да се свържем с кабината, по-точно кулата не успя да се свърже с нея, трябваше да допуснем най-лошото – че наистина може да става дума за вземане на заложници“.

Процедурата при подобен сигнал е предварително определена. В базата на 74-та тактическа ескадрила на Луфтвафе в Нойбург на Дунав два изтребителя (т.нар. дежурна двойка) се намират в денонощна готовност. Те прихванаха самолета в германското въздушно пространство, съпроводиха го до кацането и по думите на говорител на Луфтвафе пред RTL останаха във въздуха над Нюрнберг, докато не е изключена възможността самолетът да излети отново. На земята силите на реда затвориха пътищата към летището, а движението на автобусите и метрото в тази посока беше ограничено. Пътниците останаха на борда около един час, докато полицията проверяваше машината, след което бяха откарани с автобуси до терминала, където ги пое екип за спешна подкрепа.

Corendon представи своето обяснение. Говорителка на компанията заяви пред RTL, че самолетът „е подал авариен код в 09:00 ч. универсално време във въздушното пространство на Хърватия в резултат на кратка неизправност в системата за радиовръзка“, което означава в 11 ч. местно време или над час преди момента на кацане. Тя допълни, че „в нито един момент не е имало реална извънредна ситуация“, поради което не са били в опасност.

Това обяснява мълчанието в ефира, но не и самия код. Екипажът набира кодове на транспондера – бордово устройство, с което радарните системи на РВД разпознават всяка една машина. При загуба на двупосочна радиовръзка има отделен код, 7600, а 7500 значи само, че самолетът е отвлечен. Според справочника на Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA) ръководителят на полети никога не възлага такъв код, без пилотът първо да е съобщил за незаконна намеса на борда. Същият справочник предупреждава изрично пилотите да не минават случайно през 7500, 7600 или 7700 при рутинна смяна на кода, защото това задейства аларми в наземните системи. Към момента полицията приема, че кодът е подаден заради технически дефект, а разследването трябва да покаже дали причината е техническа неизправност, или човешка грешка.

Затварянето обърка разписанието. Пристигащите самолети бяха пренасочени към Франкфурт, Мемминген, Щутгарт и Мюнхен. KLM отмени полет KL1843 от Амстердам, а Wizz Air Malta – W43369 от Клуж-Напока, се посочва в материал на авиационното издание aeroTELEGRAPH. Със закъснение са пристигнали полетът на Corendon от Палма де Майорка и полетите на Ryanair от Жирона и Аликанте. Излитанията и кацанията бяха подновени малко след 13:30 ч. според изявление на говорител на летището пред Германската агенция за печат (dpa).

Денят започна с друга тревога. Между 2 и 4 ч. през нощта трима пилоти поотделно съобщиха при излитане или кацане за обект, който може да е дрон. Граничната полиция на летището предприе издирване заедно с летищния оператор и Германската служба за РВД (DFS). В действията се включи и полицейски хеликоптер, но дрон не беше открит. Шест полета закъсняха, а два пристигащи самолета са отклонени като предпазна мярка към Кьолн и Прага, преди да продължат към Нюрнберг. Пред t-online полицейски говорител каза, че обедната тревога няма връзка с нощната.

Летището в Нюрнберг е от федерален интерес и има значение и за Бундесвера: за ескадрата от Нойбург то е резервно летище. В периода 5-9 октомври Луфтвафе проведе там учението Dispersed Operations, за което 3 изтребителя Eurofighter от същата 74-та ескадра бяха прехвърлени към Нюрнберг, а четвъртият отпадна в резултат на техническа неизправност. Екипажите се упражняваха да провеждат операции от гражданското летище в координация с оператора му и ръководството на полетите. 4 дни след края на учението дежурната двойка на ескадрата съпровождаше към Нюрнберг граждански самолет, чийто транспондер сигнализираше отвличане.

Процедурата беше изпълнена според предписанията: код 7500 и мълчание в ефира задължават властите да допуснат най-лошото, а проверката се извършва едва на земята. Цената е повече от час затворено летище, отменени и пренасочени полети, вдигане на изтребители по тревога и едночасов престой за 178 пътници в самолета. Дали тази цена се дължи на повреден уред, или на грешно набрана цифра, ще бъде установено в започналото разследване. Изявлението на Corendon засега отговаря единствено на въпроса дали е имало опасност, но не и на въпроса, заради който излетяха изтребителите: как неизправност в радиовръзката се превърна в код за отвличане.

Quantum Systems подготвя десетки хиляди прехващачи SPYS срещу реактивните „Геран“

🇩🇪🛡️🇺🇦 Германската компания Quantum Systems ще достави на Украйна десетки хиляди дронове SPYS, създадени за свалянето на руските реактивни „Геран-4“ и „Геран-5“, а хиляди от тях вече са готови и ще бъдат доставени до края на годината. Програмата се финансира от федералното правителство на Германия. Това обяви вицепрезидентът на компанията Матиас Лена по време на брифинг в Берлин на 7 октомври. „През уикенда беше подписано писмо за намерение за осигуряване на пакет от десетки хиляди SPYS, които могат да свалят реактивни дронове“, каза Лена. На въпроса на кореспондента на Укринформ кога първите бройки могат да стигнат до Украйна той отговори: „Хиляди бройки са готови за доставка още тази година.“

Писмото за намерение очертава замислено сътрудничество, но не е окончателен договор за покупка. Лена не назовава страните по него, но уикендът, за който говори, е този на посещението на германския канцлер Фридрих Мерц в Киев. В неделя, 4 октомври, на Украинско-германския бизнес форум Министерството на отбраната на Украйна подписа с Quantum Systems писмо за намерение за изпитване и доставка на дронове прехващачи, съобщи Укринформ. Същия ден двете държави подписаха 15 документа на обща стойност 8,5 млрд. евро, а Мерц обяви нов пакет за над 1,3 млрд. евро. По думите на президента Володимир Зеленски в пакета има средства за производство на нови прехващачи, специално проектирани за реактивни дронове. Quantum Systems уточни пред Militarnyi, че Германия ще заплати за „няколко десетки хиляди“ прехващачи, които ще се произвеждат в Украйна, но не уточни конкретния модел. Пак на 4 октомври Зеленски посочи пред журналисти, че за SPYS е имало „положителен тест“, и благодари на компанията.

Числата в думите на Лена са от различен порядък. Пакетът се мери в десетки хиляди, бройките, готови до декември, са хиляди, а по думите му производството може да достигне „няколко хиляди месечно“. С други думи, дори писмото да се материализира в договор, до края на 2026 г. може да стигне само първата част, а основният обем остава за догодина. В полза на обявеното говори предшественикът на SPYS. За повишеното производство компанията може да разчита на вече изградените линии за дрона прехващач STRILA. През март Quantum Systems получи поръчка за 15 000 STRILA с германско финансиране. През септември Лена, който ръководи и друго германско-украинско съвместно предприятие на компанията Quantum Frontline Industries съобщи в авторска статия за Militarnyi за още 10 000, общо 25 000 за Националната гвардия на Украйна.

SPYS („копие“) е разработен от Quantum WIY Industries (QWI), съвместно предприятие на Quantum Systems и украинския производител WIY Drones, създадено през април. По данни на WIY дронът развива максимална скорост 480 км/ч при крейсерска 200–250 км/ч. Тактическият му радиус е 15 км, максималното разстояние на полета 30 км, а работната височина достига 4000 метра. Полетът трае до 10 минути, а масата на бойната част е 300 грама. Прехващачът излита автоматично и радар го извежда в района на прехвата. Последните метри до целта изминава с автоматично донасочване с изкуствен интелект, с дневна или термовизионна камера. При представянето на 22 юли WIY предложи други числа. Тогава максималната скорост беше 600 км/ч, таванът 6000 метра, полетът до 5 минути, а радиусът до 12 км. Настоящата версия лети по-бавно и по-ниско, но остава във въздуха два пъти по-дълго и стига по-далеч.

Скоростта на целите не е еднозначно установена. При показа на руско въоръжение пред Владимир Путин на полигона Чебаркул на 2 октомври докладчикът даде на „Геран-5“ 450 км/ч, а на „Геран-4“ 350 км/ч. Украинското военно разузнаване (ГУР) още през януари оцени крейсерската скорост на „Геран-5“ на 450–600 км/ч. Дори при долната граница, която двете страни дават еднакво, SPYS е по-бърз от „Геран-5“ само с 30 км/ч. Ако гони целта отзад, за да навакса 1 км разстояние, ще му трябват две минути на пълна скорост, тоест една пета от целия му полет. При горната граница на ГУР целта е по-бърза от прехващача. И при двете граници прехватът зависи от това радарът да изведе SPYS пред целта, а не зад нея. В сравнение с прехващача STRILA, който развива над 350 км/ч и носи бойна част до 800 г, SPYS е по-бърз, но зарядът му е над два пъти по-лек. Затова той трябва да мине по-близо до руския дрон и точността на донасочването е по-важна.

Самият Лена постави прехващачите в по-широка картина. „Отначало виждахме в Украйна способности за прехващане на много ниско процентно ниво. После тя се покачи до над 30%, а последните нощи показаха ръст над 50%“, каза той. Веднага добави, че това е „съчетание на различни мерки“: Украйна се приспособи, в голяма степен използва изтребителите си F-16, които могат да свалят реактивните дронове, и все повече разчита на разработки на компании като Quantum Systems. На брифинга с Мерц на 4 октомври Зеленски посочи, че най-висок процент сред дроновете прехващачи засега показва „Барс“, около 30% и с тенденция към ръст, и че Украйна ще получи 2000 от тях с германско финансиране. Паралелно Киев залага и на малки ракети срещу реактивни дронове. Същия ден Зеленски спомена новата ракета „Ника“, а на брифинга каза, че резултати от програмата очаква през втората половина на месеца. На 8 октомври Националната гвардия съобщи, че от началото на годината екипажите ѝ са свалили с прехващачи 3694 дрона „Шахед“ и „Гербера“. През октомври прехващач е унищожил и реактивен „Геран-5“, но гвардията не посочи модела му.

QWI работи по SPYS и в друга посока: изстрелване от въздуха. Снимки на предприятието показват 8 дрона прехващачи, по 4 под всяко крило на безпилотен самолет, който QWI не назовава. По конфигурацията на крилото украинското издание Drone Wars го сравни с ударните FP-1 и FP-2 на украинската Fire Point. Тази концепция произтича от меморандума за съвместна разработка на средства за борба с въздушни заплахи, подписан от Quantum Systems и Fire Point на 4 октомври на германско-украинската индустриална кръгла маса в Киев. Носител във въздуха би изнесъл прехващачите по маршрута на целите, отвъд собствения им радиус от 15 км.

Дали обявеното ще постъпи на въоръжение, ще покажат три неща. Първо, дали писмото за намерение ще се материализира в договор с количество и график, както поръчките за STRILA. Второ, дали хилядите SPYS, които Лена посочи като готови за тази година, ще стигнат до украинските въоръжени сили до края на 2026 г. Трето, дали прехващачът ще се появи до „Барс“ в отчетите на Зеленски и ВВС за свалянето на реактивни дронове. Последното официално сведение за бойните му качества е положителният тест, за който Зеленски съобщи на 4 октомври.

Дронът в Лайпциг води до полковник от ГРУ и палеж в Полша

🇷🇺🕵️🇩🇪 Нападението с дрон срещу украински товарен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале на 4 август е подготвено от мрежа на Главно разузнавателно управление (ГРУ), а експлозивът за него е минал през България. Следите на мрежата водят до полковник Денис Смолянинов и двама белоруси, участвали в палеж в полския град Лодз през 2024 г. Връзките ѝ бяха проследени от руското издание The Insider с Христо Грозев и немското списание Der Spiegel в съвместно разследване от 8 октомври. Данни за телефонни разговори, резервации на билети, записи от камери и ДНК съвпадения разкриха имената зад инициалите Олег Л. и Андрей К.

Вечерта на 4 август около 19:20 ч. свидетели чуха гръм в гора край Курсдорф, село в близост до летището. След 10 минути охранителните камери заснеха квадрокоптер, който прелетя ниско над перона и се удари в двигател под крилото на един от украинските Ан-124 в южната част на летищната зона. Шофьор на автобус намери апарата на земята едва преди полунощ и го настъпи; на няколко метра от него лежеше консервена кутия с пластичния експлозив „Семтекс“, закрепена за дрона като негов боен заряд. Според Spiegel зарядът не е избухнал, най-вероятно защото детонаторът се е откъснал при сблъсъка. Самолетът е бил празен, но малко преди това е превозил боеприпаси от Франция, пише The Insider. Украинските Ан-124 са базирани в Лайпциг от 2022 г. и оттам превозват военни товари из Европа, включително за НАТО.

По данни на Spiegel части от дрона са отпечатани на 3D принтер, а на борда му е имало 5G рутер и две SIM карти с германски номера, т.е. пилотът е можел да го управлява от разстояние през интернет. Германската служба за външно разузнаване (BND) проследи потока от данни до сървъри, използвани от руските служби и други операции. Останки от втори дрон са били открити на мястото на взрива в Курсдорф, а от трети – в община Кабелскетал, западно от летището. Операцията е предвиждала използването на 3 летящи бомби, от които според Welt am Sonntag две са се разбили още при излитането. Вестникът пише още, че експлозивът е стигнал до Германия през България и Сърбия, скрит в кухини на товарни камиони.

Логистиката е минавала през Олег Льовушкин – 54-годишен бизнесмен от Псков, роден на Сахалин, който има двойно руско-латвийско гражданство. Той е мотоциклетист, внасял чай, кафе и подправки, има фирма в Сърбия и жилище в Крим най-късно от 2023 г. За ГРУ има едно ценно качество: латвийският паспорт му отваря границите на ЕС. На 26 юли купува билет за следващия ден от московското летище „Внуково“ през Истанбул до Берлин, където наема кола. Данните от паметта на автомобила, разчетени от германската федерална криминална полиция (BKA), показват, че вечерта на 30 юли прекарва около час край Мерзебург, на под 20 км от целта, до място, което разследващите описват като заровен тайник за дронове или оръжие. На 2 август Льовушкин отлита от Берлин за Белград. В деня на нападението купува билет от Скопие през Истанбул до Москва, където каца на 7 август сутринта. Според Welt am Sonntag германските служби са били наясно с връзките му с ГРУ още при пристигането му в Берлин, но не са го поставили под наблюдение.

Връзката с ГРУ минава през телефонен разговор от 13 юли. Според данните за разговорите на 54-годишния Андрей Усачов, получени от The Insider и Spiegel, тогава той се обажда на Льовушкин и двамата си говорят малко над 7 минути. Усачов е бивш десантчик, осъден през 2000 г. на 9 години за въоръжен грабеж в бюро за обмяна на валута. След излизането си от затвора се заема с производство и търговия с оръжие; фирмата му „Оружейная палата“ извършва доставки на Росгвардия, докато през 2023 г. не се оказва, че комплексът „Вижигател“ е незаконно внесено китайско устройство. През януари 2026 г. камери в Москва го заснемат да върви редом с полковника от ГРУ Денис Смолянинов. За The Insider снимката и разговорът са прякото доказателство, че диверсията е организирана от ГРУ.

Смолянинов, роден през 1976 г. в Челябинск, работи в 172-ри команден разузнавателен център на ГРУ в Санкт Петербург, основно по въпроси, свързани с Украйна. ЕС го санкционира на 16 декември 2024 г. в своя първи пакет мерки в отговор на руските хибридни операции, заради вербуването на агенти за саботаж на територия на страните членки. Spiegel го свързва с пратките със запалителни устройства от лятото на 2024 г. Една от тях се запали на 20 юли в логистичния център на DHL в Лайпциг. Според списанието германските служби го смятат за висш офицер в Службата за специални дейности (ССД) към ГРУ, създадена не по-късно от 2023 г. за диверсии на Запад и подчинена директно на заместник-началника на ГРУ Андрей Аверянов. В миналото Аверянов командва част 29155, слята днес със ССД. Тази част стои зад взривовете в складове за боеприпаси във Врбетице, Чехия през 2014 г. и отравянията на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев през 2015 г. и Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г. Няколко европейски разузнавателни служби разполагат със сведения, че именно Смолянинов отговаря за Лайпциг, пише Spiegel.

На ниво изпълнители във веригата стои Андрей Каршаков, 40-годишен белорус с руско гражданство и бивш шофьор на камион, който през лятото влиза от Беларус в Латвия и оттам отива в Германия. Разследващите откриват негова ДНК по дрона, по консервената кутия и по антена, закрепена на дърво наблизо, чрез която е усилван сигналът за управление. ДНК профилът му вече фигурира в базите данни на Литва и Финландия във връзка със стари дела за кражба.

Каршаков е познат на полските разследващи органи отпреди. В нощта на 25 юли 2024 г. в хипермаркет на Leroy Merlin в Лодз пламва стелаж с препарати за растителна защита и инсектициди. Пожарът е потушен за около час, като за причина е посочено неправилно съхранение, а местни медии почти не отразяват случая. Полицията обаче обръща внимание на две подозрителни лица в града, а The Insider успява да ги разпознае по видеозаписи от местен банкомат. Единият е Каршаков, а другият е белорусът Максим Лапунов, който е сменил официално фамилията си, но продължава да използва стария си паспорт на името Максим Колосов. На 19 юли 2026 г. Лапунов пътува със самолет в рамките на един ден от Санкт Петербург през Анкара до Белград, а по сведения на The Insider от органите на реда в европейска държава е много вероятно по това време да е бил в Германия. Данните за преминаванията през границите сочат, че Каршаков често пътува с още трима белоруси, пребиваващи в Русия: Вячеслав Айсин, бившия милиционер Денис Шулган и Роман Ковалевски, който има досие за кражба и грабеж. Ролята им в Лайпциг е неизяснена, но Айсин редовно е пътувал до града.

Делото във Варшава показва връзките на изпълнителите с хората над тях във веригата. Според материалите по него, цитирани от Spiegel, човек с прякора Warrior в Telegram нарежда на единия от подсъдимите да мине покрай магазина в Лодз, да го снима и да провери дали е имало пожар. Пак през 2024 г. Warrior го изпраща да закара с автомобил под наем части за дронове до празен апартамент в Дюселдорф. Самоличността на Warrior вече е установена: той е 42-годишен бивш таксиметров шофьор от Украйна, който днес работи за ГРУ. Негов възложител според Spiegel е Смолянинов.

Мрежата на полковника стига и до България. Сред вербуваните от него престъпници е Владимир Борисов с прякор Прапорщика – бивш служител на ГРУ, основател на престъпната групировка „Фалкон-95“ през 90-те години в Санкт Петербург. През 2017 г. е обявен за издирване заради незаконното завземане на държавен проектантски институт, укрива се в България и през 2021 г. е екстрадиран в Русия. Според The Insider скоро след това е освободен и днес пътува в чужбина с нов паспорт.

Германия вече държи отговорна за нападението Русия. На 1 септември министърът на вътрешните работи Александер Добриндт и министърът на външните работи Йохан Вадефул оповестиха, че извършителите са действали от името на руски държавни структури, а федералните власти наредиха затварянето на руското генерално консулство в Бон – последния руски дипломатически обект в Германия, освен посолството. При своето посещение в Киев на 4 октомври канцлерът Фридрих Мерц определи случилото се на 4 август като въоръжено нападение срещу летището, идващо изцяло от Русия. Москва отрича: още през август руското посолство в Берлин отхвърли подозренията като инсценирана провокация в украински интерес. Нито един от двамата – Льовушкин и Каршаков – не задържан.

Разследването допълва политическите изявления за отговорността за нападението с имена, маршрути и дати, а Лайпциг се появява в разказа за Смолянинов за втори път: първо с пратката, пламнала в DHL през юли 2024 г., после с дрона. Лодз показва, че освен наетите през Telegram помощници ССД разполага и с изпълнители, използвани многократно: за период от две години Каршаков минава от рафт с инсектициди в хипермаркет до бомба, ударила военно-транспортен самолет. Следващата проверка ще дойде от Карлсруе и Варшава: обвинение, което назовава Смолянинов като възложител на Warrior, или заповед на федералната прокуратура за задържане на Льовушкин и Каршаков.

Бившият шеф на BND Аугуст Ханинг е задържан по подозрение в шпионаж

🇩🇪🕵️ Федералната прокуратура на Германия арестува Аугуст Ханинг, бивш президент на Федералната разузнавателна служба (BND), по подозрение в опит за държавна измяна и агентурна дейност в полза на чуждо разузнаване. Заедно с него е арестуван и Манфред Д., ръководител на кабинета на няколко поредни ръководители на службата, който според прокуратурата е предал 2000 секретни документа на Ханинг срещу заплащане. Подробности по случая бяха оповестени от прокуратурата в Карлсруе, а арестите бяха извършени от служители на Федералното криминално управление (BKA) по заповед на съдията по разследването към Федералния върховен съд.

80-годишният Ханинг ръководи BND от декември 1998 г. до края на ноември 2005 г. След това до ноември 2009 г. е държавен секретар във Федералното министерство на вътрешните работи. Оттам насетне работи като консултант по сигурността в частния сектор. BND е службата за външно разузнаване на страната и по закон е ведомство към Федералната канцелария; където Ханинг заема поста координатор на федералните разузнавателни служби, припомня Tagesschau. Юристът с докторска степен заема длъжността отговорник по защитата на класифицираната информация в представителството на Западна Германия в ГДР. Манфред Д. е началник на неговия кабинет в BND и го последва като командирован помощник в министерството на вътрешните работи. От март 2012 до март 2026 г. отново води кабинета на няколко поредни началници на службата и има достъп до множество секретни сведения.

Срещу Ханинг има силни подозрения за 4 деяния по чл. 94, 96 и 99 от Наказателния кодекс: шпионаж с цел предателство, проучване на държавни тайни, опит за държавна измяна и агентурна дейност в полза на чужд разузнавателен апарат. На Манфред Д. се вменява оказването на помощ при опита за измяна и шпионажа с цел предателство.

Според заповедите за арест двамата вероятно се уговарят през пролетта на 2010 г. Д. да набави на Ханинг ценни сведения от BND срещу заплащане, които бившият президент да използва за печалба в собствената си частна консултантска дейност. Bild пише, че Ханинг е планирал да ги препродава. До юни 2022 г. Ханинг получава близо 2000 документа, много от които са класифицирани и са предназначени само за вътрешна употреба в службата. Материалите служат за информиране и подготовка ръководството на разузнаването, най-вече за съвещания за обсъждане на обстановката: редовна среща във Федералната канцелария на висши представители от федералните ведомства и германските служби за сигурност. Според Tagesschau на нея веднъж седмично се събират ведомствените ръководители. По данни на WDR, NDR и Süddeutsche Zeitung става дума за изключително чувствителни доклади, например за иранската ядрена програма и руската армия, а според сведения от средите на сигурността сред тях има и материали на служби от партньорски държави.

Заповедите описват и два епизода, свързани с чужбина. В единия Ханинг използва предадените му тайни материали, за да състави анализ за служител на чуждо разузнаване. Към момента не е ясно дали анализът стига до адресата. Освен това години наред поддържа тесен обмен на данни с представител на службата за външно разузнаване на друга държава и му предоставя политическа информация, основана отчасти на материали от Д. Прокуратурата не посочва кои конкретно са чуждите служби, нито какви суми са платени. Германските медии отбелязват, че в случая с анализа не става дума за Руската федерация, а получателят на втория обмен остава неясен.

Случаят започва с материали, открити при претърсване, което прокуратурата в Хамбург провежда в дома на Ханинг през септември 2025 г. по наказателно дело срещу предприемачката Кристина Блок. Местните прокурори твърдят, че към края на 2023 г. тя поръчва отвличането на двете си най-малки деца заради спор за попечителство. През есента на 2025 г. те казват, че подозират и Ханинг: през 2022 г. той и пенсиониран бивш служител на Управлението на криминалната полиция на провинцията (LKA) в Хамбург, като ръководен фактор в охранителна фирма, приемат поръчка от Блок за отнемане на децата. Ханинг отрича участие, като според изданието до май 2026 г. той е част от ръководството на швейцарска охранителна компания, чието германско дъщерно дружество за известно време е наемано в спора за родителски права. При анализа на иззетите материали служители на LKA попадат на електронен носител със секретни документи на BND, твърдят WDR, NDR и Süddeutsche Zeitung. LKA предава материалите на федералните власти и към началото на май 2026 г. федералната прокуратура поема случая и започва секретено производство срещу двамата. Разследването се води в сътрудничество с BND и BKA.

Кристина Блок е наследница на германската ресторантьорска група Block House. Тя и нейният бивш съпруг Щефан Хензел имат 4 деца. Двете най-малки остават при бащата в Дания след визита през август 2021 г. и това изостря международния спор за родителските права върху тях. Според репортаж на ZDF октомври същата година германски съд предоставя временно на майката правото да определя местоживеенето им, но датските власти не се съобразяват с германското решение.

В нощта на 31 декември 2023 г. срещу 1 януари 2024 г. маскирани мъже нападат Хензел и отвеждат насила 10-годишния му син и 13-годишната му дъщеря. Според възстановка на обвинението, преразказана от NDR, отвличането е извършено край пристанището близо до дома му, където семейството гледа новогодишните фойерверки. На децата са залепени устите, а на момичето са вързани ръцете, според NDR при откриването на процеса. След прехвърлянето им през границата те са откарани в Южна Германия. Според изложението на обвинението, предадено от n-tv/dpa, групата ги превозва с кемпер чак до Баден-Вюртемберг, където ги държи против волята им до пристигането на Блок на 2 януари 2024 г. До вечерта на този ден те вече са при майка си в Хамбург, а три дни по-късно Висшият областен съд в Хамбург разпорежда тяхното връщане при бащата. Децата впоследствие са върнати в Дания.

Израелската фирма, която според обвинителния акт участва в организация на отвличането, е Cyber Cupula, начело с Давид Баркай. Според съдебни репортажи на NDR и n-tv един от обвиняемите израелци с името Тал С. признава участие и описва как е повалил бащата и е залепил устите на децата, когато те викали за помощ. Той твърди, че е вярвал, че ги спасява, и че Баркай се е представял като бивш служител на Мосад, израелското външно разузнаване. Защитата на Тал С. отхвърля медийните описания на самия обвиняем като бивш агент на Мосад; той описва работа в полицията и охраната на израелски енергиен доставчик.

В своя публикация за случая Ynet описва групата като съставена от трима бивши оперативни служители на Мосад. Сведенията за предишна служба на отделни участници не установяват държавно участие в акта по отвличането. Според репортаж на dpa, публикуван от beck-aktuell на 17 юни, самият Баркай отбелязва пред съда, че в миналото е работил в израелското разузнаване, но не може да предложи повече подробности.

Предполагаемото посредничество на Ханинг между семейство Блок и израелската фирма е описано от Ynet. Съдебният репортаж на Legal Tribune Online от 20 януари 2026 г. представя и версията на самия Баркай: той е бил запознат с Ханинг от израелски бизнесмен, първоначално като с потенциален клиент. Двамата впоследствие се срещали многократно и се договорили Ханинг да му намира клиенти в Германия срещу услуги в областта на киберсигурността. Баркай твърди, че Ханинг му разказва за неуспешния опит за връщане на децата през ноември 2022 г. от неговата охранителна фирма System 360. Тези показания описват делови отношения и разговори между двамата; Ханинг продължава да отрича участие в самото отвличане.

Отделно в публикациите се появява Яаков Пери, бивш директор на Шабак, израелската служба за вътрешна сигурност, и президент на CGI Group, компания за бизнес разузнаване. Според Ynet твърдението, че Ханинг се е обърнал към Пери за сформиране на израелски екип, идва от сведения на германския частен детектив Вернер Маус от януари 2025 г. Ханинг отрича да е контактувал с Пери по случая, а CGI Group отрича изцяло каквото и да било участие и предприема правни действия срещу тиражирането на такива обвинения. Името на Дани Ятом, бивш директор на Мосад, е посочено от Хензел. В интервю, цитирано от Ynet, Ятом потвърди, че познава Ханинг, но категорично отрича всякаква връзка с отвличането.

Сведенията за начина, по който са били привлечени изпълнителите, представляват ключова част от спора. В публикация от 10 октомври 2025 г. Ynet представя разказите на двама израелски шофьори и на адвоката им Нир Ясловиц, според които Баркай ги е уверявал, че операцията е съгласувана с германските власти и цели изпълнение на съдебно решение за връщане на децата. Според MOPO към 10 март 2026 г. двамата шофьори, Баркай и неговата сътрудничка Керен Тененбаум вече са предоставили своите показания пред прокуратурата. На 27 април 2026 г. NDR съобщи, че един от шофьорите дава показания лично пред съда с гаранция, че може да влезе и излезе от Германия без задържане. Той твърди, че му е било възложено да помогне на децата без насилие. Адвокатът представя уверенията за съгласуване с германските власти като обяснение защо шофьорите са се включили в операцията.

На 30 юни 2026 г. 42-годишен израелски шофьор от екипа е разпитан чрез видеовръзка от Израел. Според съдебния репортаж на dpa той заявява, че Баркай е уверявал екипа в съгласуването на спасителната акция с властите и че участниците са му се доверили, без да задават допълнителни въпроси. Свидетелят твърди, че е разбрал конкретната си задача едва в Дания и впоследствие се е почувствал използван. По данни на MOPO самият Баркай е заявил, че е съставил екипа по поръчка на Блок и семейния адвокат. Освен това той настоява, че е бил многократно уверяван в законността на операцията. Така показания описват хронология на възлагането според участниците, но не установяват разрешение от германските власти.

В същия репортаж на dpa шофьорът разказва за среща с Блок преди отвличането, която според него се е състояла на 30 декември 2023 г. Тя се обърнала към маскираните мъже в конферентна зала на семейния хотел Grand Elysée и им отправила благодарности. Защитата на Блок отрича такава среща изобщо да се е провеждала, изтъквайки разминавания между сведенията на израелските участници за датата и часа ѝ.

Блок отрича да е поръчала отвличането или да е знаела предварително за насилствената акция. Според съдебния репортаж на NDR от 25 август 2026 г. тя и защитата поддържат версията, че израелският екип е действал автономно. Блок заявява, че за връщането на децата би настоявала за собственото си присъствие, участие на полицията и психологическа подкрепа. Същият репортаж отбелязва, че показания на дошли от Израел участници са насочили към нейно предварително знание.

Връзката между двете разследвания е конкретна: претърсването по случая с децата води до откриването на секретните документи и до отделното производство за шпионаж. Публичното съобщение на федералната прокуратура не назовава държави, чиито разузнавания са получили или са били предназначени да получат секретна информация от Ханинг. Споменаването на израелски граждани и компании в делото за отвличане само по себе си не установява кои са адресатите на секретните материали.

Според Tagesschau Ханинг е задържан рано сутринта на 6 октомври 2026 г. в своя дом в Нордвалде край Мюнстер, а съучастникът му е арестуван в Бавария. Bild сочи Нордвалде като мястото, където е задържан Ханинг. Прокуратурата отбелязва окръг Щайнфурт в Северен Рейн-Вестфалия и Бад Тьолц-Волфратсхаузен в Бавария, като започват претърсвания там и в Берлин. Двамата се очаква да бъдат изправени пред съда на 6–7 октомври за обявяване на заповедите и решение дали да останат в предварителния арест. Говорител на федералното правителство заяви, че кабинетът няма да коментира случая, позовавайки се на следствената тайна, а адвокатите на Ханинг не отговарят на запитване, отправено от Tagesschau на 6 октомври сутринта. Изданието е поискало позиция и от BND.

За BND това е втори тежък случай за последните няколко години, отбелязва Tagesschau. Пред берлинския висш областен съд е изправен директор на отдел в службата по обвинение, че е предал строго секретни данни за кибероперациите на BND през 2022 г. В разузнавателни среди изтичането на материали, подобно на сегашния случай, се смята за най-тежкия възможен сценарий: събитията крият реална опасност съюзнически служби биха могли да загубят доверие в BND и да я лишат от важна информация. Неясно остава и как Д. е изнасял документите от охраняваната институция. Депутатът от „Зелените“ Константин фон Нотц, член на парламентарната комисия за контрол над разузнаването, поиска бързо и пълно изясняване на обвиненията и забрана на бившите носители на държавни тайни да извършват лобистка дейност след напускането на длъжността си, предаде Der Spiegel.

Ако подозрението срещу Ханинг и Д. се потвърди, пишат репортерите на WDR и NDR, това ще бъде афера с исторически мащаб: досега в историята на ФРГ не е имало подозрение за държавна измяна, засягащо толкова високопоставен бивш държавен служител.

Германия избра Емден за втора военноморска база на Северно море

🇩🇪 Военноморските сили на Германия ще получат втора база на Северно море, след като министърът на отбраната Борис Писториус и премиерът на Долна Саксония Олаф Лийс подписаха на 5 октомври в Емден писмо за намерения за ново военноморско пристанище, допълващо Вилхелмсхафен, което на този етап е единствената база на флота на този бряг. Писториус говори за милиарди евро инвестиция и до 2000 длъжности в дългосрочна перспектива. Целта е първоначална оперативна способност към началото на новото десетилетие и пълна най-късно до 2034 г. Точна година на откриване министърът отказа да назове. Писмото не е правно обвързващо, а окончателно решение следва след проучвания за осъществимост, които ведомството обещава да приключат в кратки срокове. Конкретна сума не е обявена.

Страни по писмото са още Федералната агенция по имотите (BImA) и градът Емден. Базата е предвидена на Рюзумер Нацкен, отвоювана от водата площ в устието на река Емс, западно от града. Теренът принадлежи на провинция Долна Саксония и ще бъде продаден на федералната власт. До момента за него имаше план за гражданско разширяване на пристанището. Писториус определи нуждата от 450 хектара площ и помоли числото да не се проверява до хектар: може да се окаже 400 или 430. По сведения на германската агенция dpa от 29 септември ВМС се нуждаят от 40 хектара с опция за още 10.

Кои единици ще бъдат разположени там, още не е решено. Писториус каза, че преди всичко ще става дума за кораби за снабдяване и поддръжка, а от Емден ще може да се прехвърлят и войски, включително през гражданската част на пристанището. На въпрос колко и какви единици ще има той отговори, че днес това да се каже би било „прибързано и самонадеяно“. По сведения на dpa от 29 септември ВМС търсят кейове за 7 фрегати, 10 миночистача и 10 влекача, а вестник taz съобщава за над 20 кейове, към които ще трябва да има учебни и жилищни сгради.

Министерството обосновава решението с актуалната заплаха, с плановете за отбрана на НАТО и целите за способности, както и националните нужди, сред които е Оперативният план „Германия“, планът за отбрана на страната при напрежение и при задействане на колективната отбрана на НАТО. Бундесверът ще расте значително, а паралелно с него и военноморските сили: новите плавателни съдове имат нужда от кейове, а новият личен състав от жилища и учебни сгради. Вилхелмсхафен сам няма да покрие бъдещите нужди от кейове, дължина на пристанищните стени и възможности за поддръжка в района на Северно море с излаз към Атлантика и Високия Север, заявява министерството. Писториус допълни, че флотът е най-малкият в историята на Бундесвера, а му се възлагат най-големите и най-обхватни задачи. „Затова флотът трябва да расте и ще расте“, каза той. От Емден до Северният Атлантик се стига бързо, а положението е от ключово значение за съюзниците от НАТО и съвместните учения, а с това, по думите му, Германия и НАТО вдигат способностите си за възпиране.

Вилхелмсхафен е най-големият обект на Бундесвера в страната. Освен самата база там са военноморският арсенал и логистичният център, а в базата е Оперативна флотилия 2, едно от трите големи съединения на флота, с фрегатите, корабите за снабдяване на оперативни групи и флотските танкери. От затварянето на военноморската база в Емден през 1997 г. това е единственото пристанище на ВМС на Северно море, а заедно с него в един пункт са съсредоточени корабите им на този бряг, арсеналът и логистичният център.

Министърът и началникът на флота описват нуждата с една дума: резервиране. Писториус отбелязва, че Вилхелмсхафен остава централен и много важен обект, но „ни трябва резервиране, трябват ни разпръснати способности и капацитети“. Разпределянето им между два пристана според него значи повече сигурност, гъвкавост и подвижност:

„С това при реален конфликт сме по-трудни за предвиждане и увеличаваме оперативните си възможности. В крайна сметка това е същественото“. Началникът на германските ВМС вицеадмирал Вилхелм Тобиас Абри, на поста от 1 октомври, добави оперативните доводи. Капацитетът на Вилхелмсхафен стига предела си, защото в служба влизат нови съдове, но това според него говори не против базата, а в нейна полза: заливът Яде при Вилхелмсхафен и устието на Емс образуват една стратегическа единица. Нужни са достъп до Северно море и Северния Атлантик, оперативния район на германския флот в съюзническата отбрана, „стратегическо логистично резервиране“ и възможност при война тук да бъдат приети кораби, които днес са в Балтийско море, както и големи съюзнически единици, фрегати и по-големи. Базите на Северно море в Ден Хелдер, Вилхелмсхафен и норвежкия Берген са силно ограничени, каза Абри, а съюзниците се нуждаят от алтернативи за доставки.

Към същото води и оценката на Хенрик Шилинг от Института за сигурностна политика към университета в Кил пред dpa: ако Вилхелмсхафен в конфликт бъде засегнат или унищожен, по каквато и да е причина, ще има смисъл да има втори пристан, към който да се премине. Така доводите са два. Първият е размерът: растящите ВМС няма да се поберат в една база. Вторият е устойчивостта: Емден дава резерв, какъвто флотът няма от 1997 г.

Изборът на Емден идва след второ писмо за намерения със същия министър. На 29 септември Писториус подписа в Бремен документ за превръщането на Бремерхафен в логистичен възел на НАТО не по-късно от 2031 г. За целта федералната власт отделя около 1,35 млрд. евро. Бремерхафен беше сред пристанищата, които ВМС разглеждаха за втора база. Бургомистърът на Бремен Андреас Бовеншулте каза пред dpa, че би било хубаво Бремерхафен да бъде избран, но решението за Емден е военно-стратегическо: „Човек трябва да приеме резултата“. Бремерхафен и Емден вършат различна работа: първият приема съюзнически войски и техника, вторият ще приема корабите на ВМС. Централният съюз на германските пристанищни оператори (ZDS) нарече решението силен сигнал: който иска да укрепи Германия като военен възел на Европа, има нужда от мощни морски пристанища, каза ръководителят му Флориан Кайзингер.

Пътят до готовата база тепърва започва. Земя, която не е федерална собственост, предстои да се продаде на BImA. Писториус заяви по време на пресконференцията, че разговорите с провинцията и града протичат едва от февруари, че в предстоящите проучвания ще са тясно включени флотът, отговорните за природата и бреговата защита и държавното пристанищно дружество на Долна Саксония NPorts и че се надява закон за ускоряване на инфраструктурата, който очаква да бъде приет от Бундестага още тази година, да предложи допълнително темпо. В съобщение на министерството се посочва, че остава още много сериозна работа: хидротехническо строителство, транспортни връзки, казарма. „Нова военноморска база не се купува от строителния магазин“. Лийс изтъкна довод за скорост: според него провинция Долна Саксония е доказала, че може „да взема решения бързо, да издава разрешения без забавяне и да строи надеждно“.

Природозащитниците от NABU Ostfriesland алармират, че Рюзумер Нацкен е гореща точка на разнообразие от редки растителни и животински видове. Председателката на организацията Елке Дирикс заяви: „Би било позор такава перла на природозащитата да бъде пожертвана за индустриални интереси“. При съобщението около 12 души протестираха срещу плановете, а Йохана Адикес от Емденския мирен форум каза пред taz: „Ние отхвърляме този растящ милитаризъм“.

Дали Емден ще се окаже втори оперативен център на брега на Северно море, или преди всичко пристан за снабдяване и поддръжка, ще стане ясно от три неща. Първото е окончателното решение след проучванията за осъществимост и прехвърлянето на земята към BImA. Второто са сумата и срок във федералния бюджет: засега има само милиарди и целта за първоначална способност в началото на 2030-те. Третото е първото назовано съединение за Емден: фрегати и миночистачи ще значат първото, а само кораби за снабдяване и поддръжка ще означават второто. Така или иначе, щом Емден бъде построен, корабите на германския флот на Северно море ще престанат да зависят от една точка.

БНД: Путин не може да спре нападението, без да застраши властта си

🇩🇪⚔️🇷🇺 Руският президент Владимир Путин е преминал точката, от която би могъл просто да прекрати войната срещу Украйна, без да застраши основите на собствената си власт. Това предупреди Мартин Йегер, президент на Федералната разузнавателна служба на Германия (BND), по време на публично изслушване в Бундестага на 5 октомври. В същото изказване той подчерта, че Германия е застрашена от въвличане във въоръжен конфликт с Руската федерация, която я изпитва и следи как ще реагира, и че залага на нейната слабост.

Йегер говори във встъпителното си изказване на ежегодното публично изслушване на Парламентарната контролна комисия, която следи дейността на трите служби. Това е единственото заседание в годината, на което главите на BND, Службата за военно контраразузнаване (MAD) и Федералната служба за защита на конституцията (BfV) отговарят на въпроси на депутатите публично; иначе заседанията са закрити. Според официалния текст на изказването, публикуван на сайта на BND, Путин трябва да покаже успех в Украйна, който от руска гледна точка да оправдае „огромните жертви“, понесени дотук, и това го кара да действа. Според Йегер руската държава се намира в големи икономически затруднения, войната не се развива според плановете на Москва, а страната „изчерпва собствените си ресурси“.

В Москва обаче „никак не цари объркване“, смята Йегер: ръководството знае ограниченията на военните и икономическите си възможности и компенсира своята слабост с репресии вътре в страната, с насочване на ресурсите към войната и, „това е решаващото“, с „решителност и готовност за риск“.

„За руското ръководство волята и готовността за жертви значат повече от материалните ресурси, парите и човешките животи. Това са валутите, с които Русия работи. Те ще бъдат вписани и в нашата сметка.“ Москва действа с убеждението, че в крайна сметка Германия няма да устои на този натиск и сплашване. „Москва залага на нашата слабост.“

Йегер изброи 4 очаквания, които обхващат както Украйна, така и Германия. Първо, руските бойни действия срещу Украйна са ескалирали от лятото и Русия има за цел да я постави на колене през предстоящата зима: той предупреди за атаки „със суровост и жестокост, каквито досега не сме виждали в такъв мащаб“, поради което войната влиза в „нова, изключително опасна фаза“. Второ, Москва се опитва по възможност да осуети западното производство на оръжие и военни материали за Киев и доставките им, „включително кинетично, включително у нас“, тоест със силови средства. Трето, Русия цели да пречупи европейската политическа подкрепа за Украйна с опити за сплашване и чрез по-нататъшна намеса, като „вероятно отново ще има и ядрени заплахи“, на които Германия трябва да устои. Четвърто, към момента BND не наблюдава признаци за мащабно руско нападение срещу територия на НАТО, но допуска военни операции с ниска интензивност, особено в Балтика, и не изключва операции под фалшив флаг, т.е. скрити акции, организирани по начин, по който могат да бъдат приписани на друг.

Всичко това Йегер нарече „сенчеста война“: необявена война, която „не се побира в обичайните военни или правни категории“. „Не сме в състояние на отбрана и въпреки това ни нападат.“ Състоянието на отбрана е режимът, който Основният закон предвижда при въоръжено нападение срещу страната. Още в началото на своето изказване той нарече опита за нападение в Лайпциг „само един пример“ за опасността от въоръжен конфликт срещу Русия. Вечерта на 4 август 2026 г. на летището Лайпциг/Хале е трябвало да избухне дрон с професионално взривно вещество и детонатор; така описва случая Федералната прокуратура, която го пое два дни по-късно. На 1 септември федералните власти обявиха, че полицейските разследвания, начинът на действие и разузнавателните данни заедно доказват руска отговорност, и съобщи, че затваря генералното консулство на Руската федерация в Бон на 18 септември. Кремъл отхвърля обвиненията срещу него, които Путин нарече „тежка грешка“ и определи представените досега доказателства като подправени.

На същото изслушване шефът на вътрешното разузнаване Синан Селен посочи, че Русия показва готовност за саботаж и убийства, а спектърът на действия включва дезинформация и опити за атентат като посочения на летище Лайпциг/Хале. „Нападат ни сега, не чак през 2029 г.“, заяви той, имайки предвид годината, когато според военните сценарии на Бундесвера, НАТО и BND руската армия ще е възстановила способностите си за мащабна инвазия. Ръководителят на Военната служба за контраразузнаване Мартина Розенберг посочи: „Докато преди говорехме за абстрактна заплаха, днес сме изправени пред конкретни нападения.“

Оценката на Йегер съвпада с онова, което The Economist писа на 30 август, стъпвайки върху сведенията на източници, близки до Кремъл. След няколко седмици размисъл през лятото Путин е избрал ескалацията, а на приближени е споделил опасения, че „ще ме обесят“ при поражение в Украйна, без изданието да уточни кога. Западното разузнаване допуска руски удари срещу европейски заводи, произвеждащи за украинската армия, но не смята пряк сблъсък с НАТО за вероятен сценарий на този етап, а министерството на отбраната в Москва обяви подготовка на нова масирана вълна от удари срещу украинската енергетика. На 3 октомври руското външно министерство предупреди чужденците, включително дипломатите, че излагат живота си на смъртна опасност, ако се намират в Украйна; военното ведомство обеща да засили ударите по страната; на 4 октомври руски дрон удари Северния мост над река Днепър в Киев, докато в града пристигаше канцлерът Фридрих Мерц. Ден по-рано президентът Володимир Зеленски заяви пред Reuters, че Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйн е видяло документи за „нова доктрина“ на Путин, която допуска удари по по-широк кръг цивилни цели преди зимата.

Година по-рано, на 13 октомври 2025 г. Йегер отправи предупреждение, че „в Европа в най-добрия случай цари леден мир, който на отделни места във всеки момент може да се превърне в гореща конфронтация“. Изказването днес започва с твърдението, че изострянето на обстановката, което BND е предсказала преди година, е настъпило „в пълна степен“. През 2025 г. той заяви още, че службата „трябва да стане и ще стане по-оперативна“, а сега увери, че новият закон за BND ще я промени из основи: „Ще бъдем друга, нова BND.“ Правителственият законопроект, внесен в Бундестага на 7 септември, би дал на BND право при специфична опасност от чужди сили да предприема действия по своя инициатива. Според пояснение на министерство на вътрешните работи, публикувано от Бундестага, това включва проникване в информационните системи на лаборатории за химическо оръжие или на заводи за дронове, за да се саботира тяхното производство, и изключване на сървъри на държавни хакерски групи. Бундестагът още не го е приел.

Тезата на Йегер стъпва върху наблюдение, което в публикувания текст не е подкрепено с данни: че властта на Путин зависи от резултата в Украйна. Йегер я изложи в същото изказване, в което приветства закона за разширяване на правомощията на BND, затова сама по себе си тя не е достатъчна. Подкрепя я обаче извод, до който стигат независими източници около Кремъл, а руските действия от последните седмици отговарят напълно на него: удари по украинските градове, обещание за ескалация и предупреждения към дипломати на чужди държави, пребиваващи в Украйна. Алтернативното обяснение е, че ескалацията е пореден опит за натиск преди преговорите, които САЩ искат да организират до края на октомври, по думите на Зеленски. Това обаче не опровергава тезата. Ако Путин трябва да постигне успех, натискът и масата за преговори са два пътя до един и същ резултат, а според The Economist той се страхува за живота си, ако войната срещу Украйна приключи без да бъде постигната минималната му цел, а именно пълното овладяване на Донбас.

Украйна се отказа от безплатните австралийски хеликоптери Tiger заради цената на експлоатацията

🇺🇦🚁🇦🇺 Украйна оттегля заявката си за щурмови хеликоптери Eurocopter Tiger, извеждани от употреба от Австралия, след като е преценила, че експлоатация и поддръжка ще носят допълнителни разходи и логистични трудности за въоръжените сили. Това съобщи онлайн изданието Defense Express, което се позова на украинския посланик в Австралия Васил Мирошниченко. Киев няма да поема машините, които Канбера заменя с американските AH-64E Apache Guardian.

Defense Express съобщи, че решението е мотивирано от оценка на няколко фактора: разходи за летателен час, наличност на резервни части, техническо състояние и конфигурация на оборудване, каквато Украйна можела да очаква. Австралия е била готова да предаде хеликоптерите като военна помощ, но безплатното предаване не отменя останалите разходи: Киев пак трябва да изгради инфраструктура за експлоатацията им, да проведе обучение на пилоти и наземни екипажи, да гарантира доставките и да поддържа машините в бойна готовност. Експерти смятат, че има смисъл да се избират хеликоптери, които по-добре отговарят на нуждите и възможностите на Силите за отбрана, защото машина, която стои на базата и не изпълнява бойни задачи, няма стойност.

Подробности добави порталът Militarnyi, също с позоваване на Мирошниченко. Заявката е подадена през 2024 г. и оттеглена към началото на 2026 г. Ключов фактор е американското оборудване, което подлежи на правилата за износ на оръжия и военни технологии (ITAR), а предаването му на трета държава се нуждае от изричното одобрение на Вашингтон. Свалянето на част от него би могло да намали бойните възможности на машините.

Австралия е експлоатирала 22 броя Tiger ARH (въоръжен разузнавателен хеликоптер), вариант на френския Tiger HAP. Двуместната машина е разработка на Eurocopter, преименуван през 2014 г. на Airbus Helicopters. Тя носи 30-мм оръдие, 70-мм неуправляеми ракети, противотанкови управляеми ракети AGM-114 Hellfire II и електрооптични системи за откриване и проследяване на цели.

Австралийската национална одитна служба (ANAO) установява в одит, че на 14 април 2016 г. началникът на въоръжените сили е обявил пълна оперативна способност, т.е. видът е въведен с пълния набор от заложени възможности. Обявлението идва със 7 години закъснение и 9 оперативни ограничения. Одиторите отчитат 76 недостатъка във възможностите, от които 60 са считани за критични от Министерството на отбраната. Бялата книга за отбраната от 2016 г. заделя 500–750 млн. австралийски долара за покриване на текущите изисквания към платформата и предвижда нейната замяна в средата на това десетилетие.

Наличността се оказва много под заложената: през 2015 г. в произволен ден средно 3,5 от общо 16 машини в оперативния флот са годни за експлоатация, при минимална цел от 12. Към юни 2016 г. един летателен час струва 30 335 австралийски долара при цел от 20 000. В щатски долари това са 22 500 срещу около 14 800, а дългосрочната средна е 39 472 австралийски долара, или около 29 300 щатски долара.

Проблемите не отшумяват до края на службата. През ноември 2024 г. (когато отписването още се очакваше през 2027–2028 г.) на изслушването си в Сената началникът на армията генерал-лейтенант Саймън Стюарт признава проблеми и натиск в снабдяването с резервни части. В доклада на министерството на отбраната за 2024–2025 г. наличността и поддръжката все още се определят като проблемни, а компонентите от вече изтеглени машини поддържат в полет останалите. The Aviationist уточнява, че 6 от 22 броя са били изведени от експлоатация преди края на службата заради трудна поддръжка и ниска наличност.

Преценката на Defense Express съдържа 4 фактора. 4 от тях, а именно разходи за летателен час, резервни части и техническо състояние, съвпадат с мерките, по които австралийските одитори и министерството на отбраната отчитат проблеми в периода 2016-2025 г. Последният, конфигурацията на оборудването, опира до ITAR и одобрение, което е извън правомощията на двете страни.

Австралия се спря на AH-64E Apache Guardian за негов наследник през януари 2021 г. и направи поръчка на общо 29 машини. Първата беше доставена през октомври 2025 г. Към момента са доставени 6, но се очаква до края на 2029 г. пълният състав да бъде достигнат, според ABC News, който оценява флота от 22 единици Tiger на 1,1 млрд. австралийски долара. На 23 септември 2026 г. Австралия обяви края на полетите с Tiger в Дарвин. Според изявление на армията краят на службата съвпада с планирания 20-годишен срок, а AH-64E е далеч по-подходящ за среда с напреднала ПВО, прецизни оръжия и безпилотни платформи.

Разговорите за прехвърлянето на Tiger в Украйна се водят от 2024 г. Тогава Мирошниченко потвърди пред Defence Connect, че страната му е готова да разговаря по темата. Австралия е обмисляла варианта, докато е определяла съдбата на флота. Сега посланикът обърна внимание на сътрудничеството след двустранното споразумение за сигурност, подписано от Австралия и Украйна по-рано този месец. Defence Connect пише, че документът предвижда двете страни да работят по съвместни проекти в отбранителната промишленост, а Австралия се е ангажирала да обмисли рамки за тяхното финансиране.

След извеждането от експлоатация в Австралия, Tiger остава само при три оператора: Франция, Германия и Испания. Militarnyi отбелязва малкия брой оператори сред причините за отказа. Франция и Испания смятат да задържат типа: според Airbus от 19 юни 2026 г. около 85 френски и испански машини трябва да получат модернизацията MkIII в средата на жизнения цикъл. Германия остава извън програмата и изтегля своя парк около 2032 г. – с 6 години по-рано от първоначалния срок. Defense Express припомни, че експлоатираните от Луфтвафе машини са имали идентични проблеми и известно време дори са стояли на земята. В статия по темата изданието описва Tiger като общоевропейска алтернатива на американския Apache, която се оказва проблемна въпреки инвестираните милиарди евро и четирите оператора.

Междувременно Украйна обмисля други платформи за модернизация на армейската си авиация. През юли нейният командир бригаден генерал Павло Бардаков посочи американския UH-60 Black Hawk като основна бойна платформа на бъдещия парк и го оцени като баланс между възможности, разходи за експлоатация и ефективност. Набавянето на изцяло нов парк е дълъг процес, казва той, но модернизацията сама не решава проблема, защото съветските хеликоптери зависят от резервни части, повечето от които се намират само в Русия. Друг американски вариант предлага Bell Textron. През април компанията откри дъщерно дружество в Украйна като център за монтаж, поддръжка и ремонт и предложи AH-1Z Viper и UH-1Y Venom с локализация на производството.

Анализ: Речта на Путин в Бундестага, четвърт век по-късно

🇷🇺🇩🇪 Четвърт век след като руският президент Владимир Путин даде реч от трибуната на Бундестага, в която нарече държавата си „приятелска европейска страна“ и увери депутатите, че „никой никога вече не може да върне Русия в миналото“, критериите, които сам посочи, дават основание за обратна оценка. Москва оттегли ратификацията на договора за забрана на ядрените опити, с която тогава се хвалеше толкова много, отбраната и сигурността получават 7-8 пъти повече средства от федералния бюджет отколкото образованието, а Сталин се завърна в московското метро. 25-годишнината от тази реч се навърши седмица след като Германия затвори последното руско генерално консулство на своя територия.

На 25 септември 2001 г. Путин става първият руски държавен глава, говорил пред Бундестага, две седмици след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон, като в пленарната зала беше и канцлерът Герхард Шрьодер. Путин започна на руски, със симултанен превод, а след няколко абзаца обяви, че ще събере смелост да продължи с основната част от изказването си „на езика на Гьоте, Шилер и Кант, на немски език“. Стенограмата на парламента отбелязва аплодисменти 17 пъти, последния с уточнението: „Продължителни аплодисменти. Депутатите стават на крака.“

Според разследване на журналистите Катя Глогер и Георг Масколо Das Versagen („Провалът“) немският не е жест на госта, а условие на домакините. Бундестагът приема искането на Путин да говори с две условия: обръщението да бъде „в значителна част“ на немски език, а след него президентът да отговаря на въпроси в Комисията по външни работи, където се очаква да стане въпрос за втората чеченска война. Единственият депутат, напуснал залата по време на изказването, е бившият дисидент от ГДР Вернер Шулц от „Зелените“. Председателката на Бундестага Бербел Бас припомня това в словото си след неговата смърт през ноември 2022 г. „Подценихме Путин, този насилник“, заяви Шулц пред Tagesspiegel през май 2014 г. след анексията на Крим.

И самата формула, с която Путин описва Русия, е отговор на немско предложение. Хорст Телчик, съветник на канцлера Хелмут Кол, участвал преди визитата в разговор с Путин в Москва заедно с руски министри и бившия кмет на Хамбург Хенинг Фошерау. По собствения му спомен, който журналистът Манфред Квиринг цитира в Deutschland Archiv на Федералната централа за политическо образование през април 2022 г., Телчик предлага на Путин „да обясни от своя гледна точка мястото на Русия и отношението ѝ към Европа“. Путин го прави с думите за приятелската европейска страна и признанието, че партньорите все още не са се научили да си вярват, а после негов сътрудник моли Телчик да изпрати своите предложения в писмен вид. Глогер и Масколо добавят и Клаус Манголд, тогава председател на Източния комитет на германската икономика, който по молба на Путин лети до Москва, за да помогне в подготовката на текста.

Изречението за приятелската Русия обаче стои в пасажа за войските и договорите, не в този за културата. Непосредствено преди него Путин изтъква като постижение на отминалото десетилетие „безпрецедентно ниската концентрация на въоръжени сили и оръжия в Централна Европа и Балтийския регион“. Малко след него изброява договорите, ратифицирани от Москва: за всеобщата забрана на ядрените опити (ДВЗЯО), за неразпространение на ядрено оръжие, конвенция за забрана на биологичните оръжия и втория договор за съкращаване на стратегическите въоръжения (START II). „За жалост не всички страни от НАТО последваха примера ни“, добави той.

Съдбата на изброените документи се проследява по дати. На 14 юни 2002 г. Москва обявява, че не се счита за обвързана с договора START II, ден след излизането на САЩ от Договора за противоракетна отбрана. На 2 ноември 2023 г. Путин подписва закона, оттеглил ратификацията на ДВЗЯО, който описва като огледално действие на САЩ, които са го подписали, но не и ратифицирали. 5 дни по-късно приключва излизането на Русия от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), поставил таван на въоръженията, чиято ниска концентрация беше спомената от Путин в Бундестага. Прилагането му Москва беше спряло още през 2007 г. От четирите изброени документа конвенцията за биологичните оръжия и договорът за неразпространение продължават да обвързват Москва. При ДВЗЯО описаното действие е оттегляне на ратификацията, което не бива да се смесва с оттегляне на подписа.

Отвъд този списък изтече и последното двустранно споразумение, ограничаващо стратегическите ядрени арсенали на Русия и САЩ. Участието на Русия в New START, последното споразумение, което ограничаваше разположените ядрени бойни глави на Русия и САЩ, Путин спря през февруари 2023 г. На 5 февруари 2026 г. договорът изтече, без Вашингтон да отговори официално на руското предложение таваните да се спазват неформално още една година.

Вторият критерий е бюджетът. „За първи път в историята на Русия разходите за образование надхвърлят разходите за отбрана“, похвали се Путин за бюджета за 2002 г., и залата отново го аплодира. Федералният бюджет за 2026 г. дава на отбраната 12,93 трлн. рубли или 29,3% от разходите. На образованието се падат 1,74 трлн. или 4%. Заедно с перото за национална сигурност и правоприлагаща дейност от 3,91 трлн. рубли, разходите за армия, полиция и служби стигат около 38% от бюджета, а само отбраната получава над 7 пъти повече от образованието. Това сравнение се отнася до посочените федерални пера и не установява реално съотношение на всички нива на публично финансиране.

Третият критерий е отношението към миналото; тук точният израз има значение. Уверението, че никой вече не може да върне Русия в миналото, Путин изведе от друго изречение: „Под въздействието на законите, по които се развива информационното общество, тоталитарната сталинистка идеология вече не можеше да се изправи срещу идеите за демокрация и свобода.“ Квиринг отбелязва, че така Путин избягва еднозначното осъждане на сталинизма и му признава правото на съществуване за времето преди информационното общество. За 90-годишнината на московското метро на 15 май 2025 г. беше открит барелеф със Сталин на станция „Таганская“. Композицията „Благодарността на народа към вожда пълководец“ е пресъздадена по архивни снимки, а оригиналът е изгубен през 1966 г. при строежа на връзката към друга линия от метрото. Две седмици по-рано Путин подписва указ, с който летището на Волгоград получава името „Сталинград“.

Вечерта на същия 25 септември 2001 г. президентът Йоханес Ро посреща госта в двореца Белвю с думите, че включването на Русия към Съвета на Европа и Европейската конвенция за правата на човека показва, че тя „се чувства част от европейската общност на ценностите“. „Европа, това е нашата обща родина“, каза Ро. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прекрати членството на Руската федерация след 26 години На 16 март 2022 г. Половин година по-късно, на 16 септември, тя престана да бъде страна по конвенцията. Срещу Путин, който в Бундестага определи като водеща цел на вътрешната си политика „гарантирането на демократичните права и свободи“, от 17 март 2023 г. има заповед за арест на Международния наказателен съд. Обвинението е за военното престъпление незаконна депортация и незаконно преместване на деца от окупираните територии на Украйна към Русия.

Речра му не съдържа единствено обещания. В същия пасаж Путин изрича упреците, които по-късно стават постоянна тема в неговата реторика. „Ту искаме лоялност към НАТО, ту спорим дали неговото разширяване е целесъобразно“, отбелязва той: „Днес решенията понякога се вземат изобщо без нас. После настойчиво ни молят да ги потвърдим.“ Путин настоява за „модерна, трайна и устойчива международна архитектура на сигурността“, без която няма да има „единна Голяма Европа“. Предлага и сделка: Европа щяла да затвърди репутацията на „мощен и самостоятелен център на световната политика“ само ако обедини възможностите си с човешките, териториални и природни ресурси на Русия и с отбранителния ѝ потенциал. До атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември той поставя взривените жилищни блокове в Москва, нападението срещу Дагестан и „международните терористи“, обявили намерението си да създадат фундаменталистка държава между Черно и Каспийско море. Упреците за разширяването на НАТО и взетите решения без Москва са в центъра на словото му по време на Мюнхенската конференция по сигурността на 10 февруари 2007 г., чийто председател тогава беше Телчик.

Шрьодер, към когото Путин се обръща още в първото изречение, три години по-късно, на 23 ноември 2004 г. отговаря на въпроса на водещия Райнхолд Бекман в ARD дали Путин е „безупречен демократ“ с думите: „Вярвам му и съм убеден, че е такъв.“ След като напусна поста, Шрьодер оглави акционерния комитет на „Северен поток“, а от 2017 г. и съвета на директорите на „Роснефт“. През май 2022 г. бюджетната комисия на Бундестага му отнема полагащия се на бивш канцлер кабинет, а на 20 май той напусна „Роснефт“.

Тезата за пропуснатото сближаване между Русия и Запада също има привърженици. Социалдемократът Матиас Платцек, бивш премиер на Бранденбург и дългогодишен председател на Германо-руския форум, заяви пред taz три дни след нахлуването в Украйна, че и Западът е пропуснал шансове, и посочи 2001 г.: „Тогава вратите бяха отворени. По-късно, някой ден, ще разберем защо тази реч беше аплодирана, но прибрана в чекмеджето.“ На 25 септември 2026 г. Berliner Zeitung публикува текст на Михаел Мюлер и Райнер Браун със заглавие „Как Европа два пъти отблъсна ръката на Путин“, а германската редакция на RT нарече изказването „пропуснат шанс за мир“. Нейните привърженици могат да се позоват на историята на ядрените споразумения: START II Москва напусна в отговор на американски ход, а оттеглянето на ратификацията на ДВЗЯО обясни с американското поведение.

Това обаче не обяснява съзнателния избор на Кремъл да замени европейското партньорство с политика на натиск, заплахи и сила срещу международния ред и правото на постсъветските държави сами да определят своето бъдеще. Упрекът, че решенията се вземат „без нас“, получи отговор 8 месеца след речта: на 28 май 2002 г. в Рим се учреждава Съветът НАТО–Русия, в който отделните членове на НАТО и Русия работеха като равноправни партньори по общите въпроси на сигурността в продължение на две десетилетия. Съветът не е заседавал от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г. Реставрацията на сталинизма пък е изцяло вътрешно решение: нито барелефът на „Таганская“, нито указът за „Сталинград“ касаят отношенията с НАТО, но са изключително красноречиви за посоката, в която се е запътила руската държава и общество.

Настоящото състояние на двустранните отношения се различава рязко от перспективата за сближаване в речта на Путин. На 18 септември в Бон затвори последното руско генерално консулство в Германия, след като федералното правителство посочи Русия като отговорна за опита за атентат със зареден с експлозив квадрокоптер на летище Лайпциг/Хале на 4 август. Паспортните и нотариалните услуги вече се извършват изцяло в посолството в Берлин, което остава единствения руски дипломатически обект в Германия.

На 26 септември, едва 8 дни след затварянето на консулството, министрите на външните работи на двете страни Йохан Вадефул и Сергей Лавров се срещнаха в кулоарите на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Това беше първият им разговор след пълномащабната инвазия в Украйна. Срещата, която продължи малко над 20 минути, беше осъществена с посредничеството на трети държави и по инициатива на Берлин. Вадефул отправи призив към Москва да изостави „опасния път на ескалация“ спрямо Германия, Европа и НАТО и постави въпросите за войната в Украйна и опита за атентат на летището в Лайпциг. След разговора той заяви, че не е видял готовност за конструктивни преговори насреща. Лавров от своя страна отвърна, че не е чул нищо различно от публичната позиция на Германия, която отново обвини, че е основен поддръжник на Украйна и се стреми към водеща военна роля в Европа.

Провеждането на срещата само по себе си показва, че пътят към дипломацията не е безвъзвратно изгубен. Съдържанието и продължителността ѝ обаче са красноречиво доказателство за пропастта между страните, а не предвещават ново сближаване. 25 години след речта на Путин от трибуната нас Бундестага германски и руски представители отново разговаряха на немски и руски, но този път темата не беше изграждането на общ европейски дом. Вместо това те си разменяха предупреждения за война, диверсии и превъоръжаване. А обещанието, че Русия не може да бъде върната в миналото, днес звучи като горчива ирония: миналото не просто се завърна, а беше превърнато в посока.