Боят за Шевченко: как 155-а бригада удържа южния подстъп към Покровск

🇺🇦⚔️🇷🇺 Две щурмови групи от 155-а отделна механизирана бригада „Анна Киевска“ към Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са прекарали денонощие в обсадена и горяща къща в село Шевченко южно от Покровск и всеки от тях е бил ранен, преди брониран автомобил да ги евакуира около 6 ч. сутринта. Действието се развива през март 2025 г. по разказ от командирите на двете групи с позивни Вини и Суми, публикуван на 4 септември 2026 г. в YouTube канала на бригадата – около седем месеца след окончателното падане на Покровск под руска окупация.

Шевченко лежи на южния подстъп към Покровск. Руските войски започват да го превръщат в укрепен възел още през началото на 2025 г. На 2 януари анализатор на DeepState описва замисъла: селото да се превърне в опорен пункт, от който пехота и техника да бъдат прехвърляни за по-нататъшното настъпление. Бригадата влиза там през март и се включва в улични боеве.

При въвеждането в селото общата численост на украинските групи, според разказа, надхвърляла сто души. Засадата вече била подготвена, разказва Суми: разтоварването от БТР попаднало под кръстосан огън, към който се включили и минохвъргачки. Когато огънят от единия фланг не достигал целта, по групите стрелял другият. По думите му постоянен обстрел в продължение на 30–40 минути може да превърне всяка сграда в развалина. Оцелелите са се вмъкнали в първите къщи по улицата – надупчени от куршуми, но празни – и оттам започнали да отблъскват приближаващите руски групи.

Разказът е включва и редица опити за подвеждане. Приближила се група извикала, че са свои, а на въпроса към коя част се причисляват отговорила: 74-а бригада. В украинската армия няма такова съединение, казва Суми, но униформите изглеждали почти същите като истински украински, а около ръкавите увивали жълти ленти за разпознаване – същият отличителен знак, с който по това време излизат украинските групи. Суми открил огън.

Дроновете присъстват в разказа в три роли – за разузнаване, за насочване на огъня и като непосредствено средство за поразяване. Оператор с позивна Дрончик предупредил, че врагът се опитва да обходи къщата, и оставил ориентир при съседния гараж; след последвалия автоматен откос четирима противници паднали наведнъж. По-късно, когато оцелелите вече били събрани в една сграда, украинската страна е използвала координатите, предадени по радиото, и насочила тежки бомбардировъчни дронове „Баба Яга“ към руските позиции. След ударите гласовете отсреща заглъхнали. Сутринта дрон водил и бронирания автомобил при изтеглянето. Водачът съобщил, че заради повредено колело трудно управлява машината, но продължил.

Руската страна е използвала дроновете по същия начин. Екипажите започнали да пускат боеприпаси върху покрива на къщата, в резултат на което в даден момент я подпалват. Хората останали вътре, докато таванът се свличал. При един от опитите за проникване в къщата вътре влетяла граната, а от кухнята украинските военнослужещи отговорили с автоматен огън и своя граната. Решението било да удържат до тъмно, защото стотината метра до следващото укритие не можели да бъдат преодолени на светло от група, която трябва да пренася ранени на носилки.

Цената на боя личи от изброяването на ранените. Вини съобщил по радиостанцията за трима ранени; малко след това хората му и тези на Суми се озовали в една сграда – общо 7-8 души, всички до един били ранени. Военнослужеща на име Оля, с изцяло раздробена ръка, предала автомата и боекомплекта на Суми, оттам нататък стрелял ту със своето оръжие калибър 7,62 мм, ту с нейното 5,45 мм. Самият той имал осколка в белия дроб и две прострелни рани в крака. След 4 денонощия без сън започнал да халюцинира фигури в щурмово снаряжение, които обикалят около укритието. Ранените се разсмели едва когато бронираният автомобил излязъл на нормален път.

Ключовият извод в края идва от изявлението на самата 155-а бригада. След този епизод, се казва в разказа, съединението удържало пътя още половин година и отбило всички щурмове от юг към Покровск; нито един опит на врага да пробие отбранителната му полоса не е завършил с успех. Тогава врагът намерил друг път към града.

Този друг път е известен. Покровск е под руска окупация от февруари 2026 г. Институтът за изследване на войната (ISW) не регистрира украинско присъствие в града след 28 януари, а съседният Мирноград пада на 4 февруари. Кой точно е другият маршрут, видеото не посочва. Участъкът, за който двете щурмови групи са платили с осколка в белия дроб и раздробена ръка, реално е бил удържан, но това в крайна сметка не успя да спаси Покровск. Неудобният обратен извод е също толкова важен: непробитата отбрана на този участък не е спряла настъплението, а е принудила противника да потърси друг маршрут.

Материалът е публикуван от самата бригада и това определя начина, по който трябва да бъде четен. Суми и Вини са участници в боя, а не независими наблюдатели; версията им не е потвърдена от външен източник. Подробности като броя на въведените военнослужещи, продължителността на обкръжението и загубите на противника също не са независимо удостоверени. Кадрите от дроновете показват уличен бой, но сами по себе си не доказват представената последователност на събитията.

Публикацията има и репутационен пласт, който бригадата не споменава. Съединението е сформирано в началото на 2024 г., а през есента личният му състав преминава обучение на полигони във Франция и Полша по международна програма. В Украйна се връща през декември 2024 г. и веднага поема задачи на Покровския сектор. В края на същия месец редакторът на „Цензор“ Юрий Бутусов описа тежки проблеми в 155-а бригада – с командването, въоръжението, подготовката и масовото самоволно напускане на частта, включително по време на самото обучение във Франция. Според негови данни близо 1700 военнослужещи са напуснали съединението преди първото му бойно излизане, командирът е сменен веднага след боя, а Държавното бюро за разследвания започва производство за превишаване на служебни правомощия и дезертьорство. Френската страна потвърди отделни случаи на бягство, но ги определи като незначителен дял. Три месеца след връщането си от Франция частта воюва в Шевченко; година и половина по-късно публикува собствената си версия за това как е водила този бой.

Появата на видеото точно сега има и конкретен оперативен контекст. В описанието към него 155-а посочва, че Покровск и отбранителната ѝ полоса са попаднали в зона, която противникът държи под непрекъснато дроново наблюдение и огневи контрол, и че като отговор бригадата е създала аналогична зона за руските сили. Показаният епизод е от по-ранния период, когато директният визуален контакт с противника все още е бил всекидневие, а изходът от стрелковия двубой е можел да реши кой контролира дадена улица. Между онзи период и сегашната ситуация лежи промяната, която направи пехотния щурм значително по-скъп и за двете страни.

Взривен е автомобилът на втория заподозрян по делото за Оленивка

🇺🇦💥🇷🇺 Взривно устройство е било задействано под личния автомобил на Дмитро Нейолов, бивш първи заместник-началник на изправителната колония в Оленивка, в нощта срещу 29 август в окупираната Донецка област. Това съобщиха местни издания, позовавайки се на източници в специалните служби на Украйна. Състоянието му остава неизвестно: окупационната власт и ведомства запазват мълчание по темата. Нейолов е вторият бивш служител на колонията, срещу когото Киев води производство във връзка със смъртта на украински военнопленници през юли 2022 г. и чийто автомобил впоследствие е взривен.

Първият беше директният му ръководител. На 9 декември 2024 г. джип Toyota избухна в центъра на Донецк, на кръстовището на улица „Университетска“ и Комсомолски проспект. В него се намираше Сергий Евсюков, ръководител на колонията през лятото на 2022 г. При експлозията той загина, а съпругата му, заела мястото на пасажера, получи тежки наранявания. Първоначално за случилото се съобщиха руски канали в Telegram, а по-късно информацията беше потвърдена от Петро Андрющенко, съветник на кмета на Мариупол. Руските власти не са давали официално потвърждение на инцидента в дните след това. Руските следствени органи образуваха дело за взрива, без да посочат извършител. Украинската страна не поема отговорност за самия атентат и оттогава насам не е заявявала такава. Евсюков и Нейолов бяха отстранени от своите постове още преди това и се укриваха в окупираната част на Донецка област.

Евсюков и Нейолов са първите две имена в един и същ обвинителен акт. На 29 юли 2024 г. (две години след случая, заради което са разследвани) Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Канцеларията на главния прокурор им повдигнаха задочно подозрения по член 438 от Наказателния кодекс: жестоко отношение към военнопленници, съчетано с умишлено убийство, извършено по предварителен сговор от група лица.

Обвинението не се отнася до самия взрив в колонията, а до действията, извършени точно след него. Според разследването двамата са били наясно с броя и състоянието на пострадалите, но въпреки това умишлено са забавили транспортирането на ранените до болници. Девет от жертвите са починали именно защото не са получили спешна медицинска помощ. Максималното наказание по този състав е доживотен затвор.

Година по-рано (на 28 юли 2023 г.) на Евсюков беше повдигнато още едно отделно задочно подозрение – за организирането на изтезания над 100 пленени военнослужещи в периода от пълномащабната руска инвазия до юли 2022 г. Според описанието, формулирано от разследващите органи, побоите са били извършвани на специално обособени за целта помещения за т.нар. дисциплинарно изолиране, където са били съпътствани от психологически натиск и постоянни заплахи. Преди 2014 г. Евсюков е бил шеф на сектор в управлението на милицията в Горловка.

Най-подробното публично описание на ролята на Нейолов идва не от Киев, а от Брюксел. На 13 юли 2026 г. Съветът на Европейския съюз включи 15 души и 1 институция в списъка със санкции по режим за нарушения на правата на човека, създаден през декември 2020 г. В мотивите Нейолов е описван като пряко отговорен за масово убийство на пленени украинци след руския удар през юли 2022 г. и е свързан с изтезания, побои и унижения над военнослужещи и цивилни.

В същия пакет санкции бяха включени още 5 ръководни кадри и надзиратели от затвора. Мерките включват замразяване на активи, забрана за влизане на територията на ЕС и забрана за предоставяне на финансови активи. Спрямо човек, който живее в окупирания Донецк, практическото им действие е било ограничено до активи, средства или други интереси, намиращи се извън Русия.

Събитието, около което са изградени всички тези обвинения, се случи в нощта срещу 29 юли 2022 г. В една от постройките на бившата Волновашка изправителна колония в Оленивка избухна взрив. Затворническото учреждение под № 120 и действа в този си вид от 1999 г. до превземането му от проруските формирования през 2014 г.

След 24 февруари 2022 г. руските въоръжени сили изградиха на територията му филтрационен затвор, през който преминаха пленени украински военнослужещи, полицейски служители и цивилно население, паднали под руска окупация. По данни на Върховната рада при взрива загинаха 53 украински военнопленници, а над 130 бяха ранени.

Повечето от тях бяха защитници от гарнизона на „Азовстал“ в Мариупол, предали се в края на май същата година по заповед на украинското военно командване и в замяна на гаранции за хуманно отношение, които бяха договорени с посредничеството на международни организации. Част от пленниците бяха преместени във взривената постройка броени дни преди атаката. Гарнизонът напусна окончателно металургичния завод в периода 16-20 май 2022 г. По думите на президента Володимир Зеленски тогава в руски плен попадат над 2500 военнослужещи от „Азовстал“, а Оленивка се превърна в основното място, където бяха държани.

Обстоятелствата около прехвърлянето им са реконструирани въз основа на разказите на оцелелите. На 5 август 2026 г. в Националния музей на украинската история във Втората световна война командването на 12-а бригада на Националната гвардия „Азов“, бивши военнопленници, държани в същата постройка, и представители на СБУ и прокуратурата представиха публично как е бил съставен списъкът.

Администрацията на колонията е обявила предстоящия „етап“ – преместване на затворниците – с капитан Сергий Ермошин, който отговарял за връзката с пленените, като е дала срок от около три часа. Списъкът е бил изготвен колективно от отговорниците на бараките, командирите на подразделения и самите пленници. Администрацията обаче се намеси многократно и окончателната версия се различаваше видимо от първия. Заповедта за преместването е била обявена лично от Евсюков.

Случилото се след експлозията е документирано и от независима трета страна. Международният комитет на Червения кръст поиска да му бъде осигурен достъп до Оленивка и военнопленниците непосредствено след нападението, за да окаже помощ на ранените, да съдейства за транспортиране на тежко пострадали до болници и да участва при идентифицирането на телата. Комитетът обяви, че искането е било отправено незабавно, но е било отхвърлено. Достъп до Оленивка не беше предоставен. Именно това забавяне между взрива и оказването на медицинска помощ стои в основата на обвинението срещу Евсюков и Нейолов.

Москва заяви, че сградата е била поразена с ракета от американската реактивна система за залпов огън HIMARS. Тази версия не се подкрепя от наличните експертни оценки. Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека я отхвърли, тъй като установи, че характерът на самите разрушения по стените, тавана и покрива, състоянието на леглата, размерът на остатъчния кратер и посоката на взривната вълна не отговарят на попадение с такъв боеприпас. През юли 2023 г. организацията заяви изрично, че причината за разрушенията не е ракета от HIMARS.

Предварителната оценка на украинската прокуратура, публикувана на 30 август 2022 г. след извършване на анализ върху достъпните видеозаписи с участието на специалисти по разпознаване на боеприпаси, посочи към капсули с горивна смес от термобарични огнехвъргачки от типа „Шмел“, „Шмел-М“ и „Рис“. Това може да значи използване на оръжие от близко разстояние, а не изстрелване от фронтовата линия. Комплексната съдебна експертиза, включително взривотехническата, обаче остана недовършена, защото мястото на престъплението беше недостъпно.

Това е и основната причина делото да не напредне по обичайния съдебен път. ООН сформира комисия за установяване на фактите, но на 5 януари 2023 г. я разпусна, преди изобщо тя да започне работа: Русия не предостави нито гаранции за безопасност, нито достъп до Оленивка. Организацията допълни, че самата цялост на мястото е била нарушена.

4 години по-късно пречката е същата. Без оглед на мястото на инцидента нито украинските следователи, нито международните екипи биха могли да изследват веществени доказателства. На последната годишнина Министерство на външните работи на Украйна отправи призив към Международния наказателен съд, други международни съдебни институции и компетентните национални органи да продължат производствата и да потърсят отговорност както от директните извършители, така и от хората, дали разпореждане. Досега никой не е бил изправен пред съд.

Взривът от 9 декември 2024 г. прибави към тази ситуация и конкретни последствия от правен аспект. Ако смъртта на Евсюков бъде официално удостоверена, производството срещу него подлежи на прекратяване на нереабилитиращо основание – не поради недоказаност на обвинението, а тъй като самият обвиняем не е сред живите. Присъда няма да има, а фактите, събрани по неговата част от наказателното производство, ще останат в материалите, без съдът да се произнесе по тях. Официално решение по този въпрос все още не е взето.

Случилото се на 29 август се вписва във вече установен модел. От края на 2024 г. в окупираните територии периодично са използвани взривни устройства, поставени в автомобили или край маршрута на хора, срещу които Украйна води производства или отправя обвинения.

На 13 ноември 2024 г. в Севастопол загина капитан I ранг Валерий Транковски, началник на щаба на 41-ва бригада ракетни кораби и катери на Черноморския флот, след взрив в автомобила му на улица „Шевченко“. Украински издания, позовавайки се на свои източници, приписаха операцията на СБУ.

На 13 август 2026 г. взривно устройство, поставено в улична кофа за отпадъци на Столетовския проспект в Севастопол, уби минувач. Федералната служба за сигурност (ФСБ) го определи като руски военнослужещ от структурите на Министерство на отбраната, а украинската страна го назова като Роберт Шагеев, бивш командир на украинската подводница „Запорожие“, преминал заедно с нея на руска страна през 2014 г. ФСБ задържа по случая жителка на Сочи. И за двете операции липсва официално признание от Киев.

Самият Донецк също все по-трудно може да се разглежда като сигурен руски тил. На 26 август и в нощта на 27 август Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че са били поразени основен и запасен команден пункт на руската армия в района на града. Зоната, в която се укриваха двамата бивши ръководители на колонията, беше изгубила значението си на дълбок оперативен тил още преди последния взрив.

Установеното със сигурност към настощия момент е ограничено: взривно устройство е било поставено под лек автомобил и детонирано през нощта, докато състоянието на Нейолов не се посочва от нито една страна. Останалите обстоятелства са документирани от години и очертават последователна картина: разследване, което не може да получи достъп до местопрестъплението; мисия на ООН, която беше разпусната, преди да започне работа; обвинение по член с до доживотен затвор, което не е стигнало до съд; и санкционен списък от 15 имена, срещу които Европейският съюз може да вземе решение за налагане на ограничения, но не да ги изправи пред съдия.

Досега нито един от обвиняемите за Оленивка не е понесъл присъда. Единствените физически последици, достигнали до двамата основни фигуранти, са експлозиите под автомобилите им, извън съдебна процедура и без официално установен извършител.

Мала Токмачка обявена за превзета втори път за девет месеца

🇺🇦⚔️🇷🇺 Няколко руски военни канала в Telegram отново обявиха за превзето село Мала Токмачка в Запорожка област. Министерство на отбраната на Руската федерация вече беше съобщило същото още на 16 ноември 2025 г. Тогава министър Андрей Белоусов отправи своите поздравления към 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия за овладяването на селото и определи „освобождаването“ му като сериозна крачка към постигането на целите на войната. 9 месеца по-късно сраженията за него продължават, а новите твърдения не са придружени от официално съобщение.

Тонът на публикациите беше тържествен: „Мемовете потънаха в Лета… Мала Токмачка е наша“. Генералният щаб на ВСУ отрече селото да е превзето. На 16-17 август военнослужещи от 118-та отделна механизирана бригада, която защитава този участък, заявиха, че Мала Токмачка е изцяло под украински контрол, докато руската армия провежда редовни, но безуспешни щурмове. Картата на украинския проект DeepState, който проследява фронтовата линия, показва руско присъствие единствено в източната част на селото, докато централната и западната остават обозначени като контролирани от Украйна.

Съобщението от ноември не беше нито поправено, нито оттеглено. На 16 ноември руското министерство обяви, че части от групировка „Днепър“ са „освободили“ Мала Токмачка, а на следващия ден още веднъж заяви същото. Белоусов изрично поздрави 42-ра мотострелкова дивизия. Независимо потвърждение така и не дойде, украинската страна отрече твърдението още тогава, а боевете продължиха без прекъсване през зимата и пролетта. От руска страна на участъка действат 70-и и 71-ви гвардейски мотострелкови полкове, както и 270-и мотострелкови полк „Ахмат-Кавказ“. Срещу тях воюват 63-та и 118-та отделни механизирани бригади на ВСУ.

Вечерта на 19 август един от най-четените военни канали в рускоезичния сегмент на интернет – „Рибар“, публикува свой анализ и се разграничи от съобщенията на останалите канали. Според него обстановката е значително по-сложна и очевидно е преждевременно уверено да се смята, че населеното място е превзето. Каналът описва напълно разрушен терен без надеждни укрития, в който руските войски извършват набези. Липсват обаче кадри от т.нар. обективен контрол – заснет и проверим материал, документирал присъствие на терен. „Рибар“ казва още, че няма сведения бившата колония в покрайнините, използвана от украински части като опорен пункт, да е била прочистена.

Става дума за поправителна колония № 88. Наред с тухлената фабрика тя е била едно от две предприятия в предвоенното селище. Затворническият комплекс остана единственият масив от солидно застроени сгради в района и именно затова украинската отбрана се закрепи около него. През юли колонията беше срината от поредния удар.

Самото село заема площ от 8,04 кв. км и се простира по долината на река Конка, на 3 км от границите на Орехов, по пътя към окупираните Пологи. Преди пълномащабната инвазия в него живееха около 3000 души. През 2023 г. бяха останали около 200, а днес няма нито една оцеляла къща. Тази география обяснява защо въпросът кой контролира Мала Токмачка не може да бъде решен с едно съобщение. Това не е компактно застроено пространство, което преминава изцяло под нечий контрол, а разтеглена ивица от улици, чиито два края могат едновременно да се намират в различни ръце.

Мала Токмачка имаше и по-ранно оперативно значение. От рубежа Мала Токмачка – Работино украинската армия започна лятното си настъпление през 2023 г. Първите атаки на 7 и 8 юни доведоха до тежки загуби: съдейки по визуално документираните поражения, само в началните дни бяха повредени или унищожени до 25 украински бойни машини, сред които поне 5 танка Leopard 2. Оттогава посоката на настъплението се обърна, а от застроената ивица, която тогава служеше като отправна точка, не остана нищо. Украинските военни приписват разрушенията преди всичко на ударите с управляеми авиационни бомби. „Не че къщи няма, там и основи не навсякъде има“, описва мястото войник от 118-та бригада, която отбранява участъка от самото начало на войната заедно с батальон на полицията със специално предназначение в Запорожка област.

Популярността на Мала Токмачка обаче дойде основно от руската онлайн среда. През април в социалните мрежи се появи компилация от телевизионни участия на военния блогър Борис Рожин, който месец след месец повтаряше, че руските войски продължават да настъпват в района на селото. Монтажът бе споделен от Михаил Наки и Максим Кац, след което достигна до Instagram и TikTok. Така из мрежата се разпространи шегата „Който контролира Мала Токмачка, контролира света“, иронично приписвана на Ото фон Бисмарк. Появи се и пародиен канал, озаглавен „Взеха ли вече Мала Токмачка?“, който всеки ден съобщаваше, че селото все още не е превзето.

Темата се превърна в повод за ирония и вътре в средата на руските военни блогъри. Коментатори сравниха продължителността на сраженията с битката при Вердюн на западния фронт през Първата световна война. Блогърът, известен като Репортер Филатов, написа, че положението е едновременно смешно и тъжно, като разкритикува пропагандното преувеличаване на ограничения напредък. В коментарите под публикациите на военните канали се появи и откровена умора: „На никого не му пука за поредната Мала Токмачка“.

От украинска страна продължителната отбрана бе представена като постижение. През май 118-та бригада влезе в Книгата на рекордите на Украйна за повече от 1500 дни отбрана на участъка край Мала Токмачка – един от най-дълго удържаните отрязъци от фронта през тази война. Сраженията непосредствено за самото село започнаха през април 2025 г.

Според „Рибар“ значението на Мала Токмачка произтича не толкова от самото село, колкото от близостта му до Орехов. Каналът допуска, че в него може и да няма устойчиво украинско присъствие, но смята, че руските сили няма да успеят да се закрепят на достигнатите позиции, без да окупират височините северно от река Конка. Анализът твърди, че руски части вече действат в Орехов, но присъствието на щурмови групи в застроената част на града остава непотвърдено. Без прочистването на Мала Токмачка стабилна логистика по направлението към Орехов е невъзможна.

Като причина „Рибар“ посочва обстановката в т.нар. „малко небе“ – въздушното пространство на ниска височина, което към днешна дата е доминирано от дронове. Пътят към Орехов преминава през открити от всички посоки полета, които постоянно се наблюдават от украинските оператори на безпилотни апарати.

Според руските военни кореспонденти щурмът на Орехов продължава от началото на август. На 4 август те публикуваха първите кадри, за които твърдят, че показват руски войници в източната част на града. На 11 август съобщиха за боеве по южните покрайнини, а на 18 август – в района на жп гарата и Преображенка. Независимо потвърждение за тези твърдения така и не се появи. Оценката на „Рибар“, че присъствието на руски войски в застроената част остава ограничено, е публикувана също на 18 август.

Разминаването между обявеното и заснетото има цена и вътре в руската информационна среда. Основният критерий, прилаган от „Рибар“ към твърденията на останалите канали, е наличието на кадри от обективен контрол. Именно липсата на такива кадри прави обявяването на селото за превзето спорно дори в средата, от която произлиза твърдението.

Възможно е обаче да има и по-просто обяснение, съвместимо с показаното на картата на DeepState. Руски щурмови групи може да навлизат в източната част на Мала Токмачка, да докладват нагоре по командната верига за достигнатите улици, а информацията впоследствие да се препредава като овладяване на цялото село. Същият механизъм би могъл да обясни и съобщението на руското министерство от ноември, което остана без независимо потвърждение и без последваща корекция или оттегляне от самото ведомство.

Украинските специални сили върнаха Андреевка-Клевцово и плениха 30 руснаци

🇺🇦🛩️🇷🇺 Украински дронове атакуваха Москва и Подмосковието през изминалата нощ, а кметът Сергей Собянин съобщи за 637 безпилотни летателни апарата, насочени към столицата. Това е втора вълна срещу същия район само за последните 48 часа. В нощта срещу 16 август към него се насочиха около 600 машини, а най-големият склад на Wildberries в Русия изгоря.

По предварителни данни на Собянин противовъздушната отбрана е свалила 180 дрона над Подмосковието до 5 ч. сутринта. По-късно кметът увеличи броя им на 197, а през деня съобщи за още 40 дрона, унищожени на подстъпите към столицата. Съдбата на останалите не е обяснена в нито едно от официалните изявления, а обявеният брой на прехванатите дронове не подлежи на независима проверка.

Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов съобщи за трима ранени. 10-годишно момиче е било ранено от отломка в Раменское, жена е пострадала в Богородски окръг, а 27-годишен мъж – в Коломна. Най-тежката материална щета според Воробьов е изгоряла частна къща в село Кузнец, Павловопосадски район.

Попадения и падащи отломки са отчетени в Богородск, Воскресенск, Коломна, Орехово-Зуево, Раменское, Павловски Посад, Ступино и Електростал. Повредени са жилищни сгради, търговски павилиони и няколко подстанции. В Електростал е изгорял автомобил, а пожари са възникнали в алуминиев завод в региона и в жилище в Люберци.

Един от дроновете е ударил склад на Wildberries източно от Москва. Компанията потвърди попадението, но определи щетите като незначителни: отломки са повредили стената на сградата.

Именно резултатът отличава тази атака от предходната вълна. В нощта срещу 16 август търговецът изгуби комплекса си в Коледино край Подолск – най-голямата си логистична площадка в Русия, с площ около 250 000 кв. м. Обектът беше поразен с ударни дронове FP-1 на украинското предприятие Fire Point на 420 км от границата.

Тогава гореше и съседният логистичен парк „Северное Домодедово“ с площ над 540 000 кв. метра, който не е собственост на маркетплейса. Собянин докладва за 201 унищожени дрона в Подмосковието и загинал 83-годишен мъж в Раменски район. Министерство на отбраната обяви общо 822 свалени апарата за същото денонощие.

Областното енергийно дружество „Мособленерго“ съобщи, че над 5000 абонати са останали без ток, след като дронове са поразили съоръжения, захранващи различни жилищни квартали. Така се очерта и втората ос на ударите – енергийната, различна от логистичната. Почти едновременно тя се прояви и на около 2000 км разстояние.

В окупирания Крим „Крименерго“ обяви, че южният енергиен район на полуострова е бил атакуван и част от селищата са останали без ток. Дружеството определи електроснабдяването в северозападната, южната и източната част като затруднено. На цялата територия на окупирания полуостров са въведени ограничения в потреблението и оперативни изключвания според обстановката в отделните райони.

Мащабът на атаката се простира далеч отвъд столичния регион. Министерството на отбраната на Руската федерация докладва 791 свалени дрона от самолетен тип през изминалата нощ над Белгородска, Брянска, Владимирска, Волгоградска, Воронежка, Калужка, Курска, Липецка, Орловска, Ростовска, Рязанска, Тулска и Тамбовска област, над Подмосковието и Краснодарски край, както и над Крим и акваторията на Азовско и Черно море.

Вълната не е започнала с падането на тъмнината. Между 8 и 20 ч. московско време вчера министерството съобщи за още 316 унищожени дрона. Това значи, че натискът се поддържа денонощно, а не с единични нощни залпове. В окупираните части на Донецка област властите съобщиха за 1 загинал и 10 ранени.

Ударите продължиха и в обратната посока. Командването на украинските ВВС съобщи, че са свалени или неутрализирани 111 от общо 147 руски дрона през същото денонощие. Петима души бяха ранени в Изюм в Харковска област, сред които 9-годишно момче, а украинските власти съобщиха за най-малко 10 убити в руските удари срещу региона през нощта.

Ден по-рано украинските атаки по руска територия отнеха 7 живота. 6 души загинаха в белгородското село Колосково, на около 15 км от границата, като сред жертвите е 14-годишно момче. Жена загина и при атака по промишлен обект в Астраханска област.

Кампанията срещу логистичната мрежа на Wildberries продължава от 18 юли, когато два паралелни удара в подмосковния Електростал и Котовск в Тамбовска област убиха 8 служители и раниха над 80. Оттогава поредицата от удари се разпростря от окупирания Крим до Урал – на разстояние от повече от 2000 км.

По оценка на Министерството на отбраната на Украйна 7 от 10 най-големи логистични склада на търговеца са извадени от строя, а общо поразените обекти са над 20. Обяснението, дадено от президента Володимир Зеленски още при първите удари, е, че мрежата снабдява руската армия с компоненти за дронове и друго оборудване с двойно предназначение, включително навигационна апаратура.

Военното приложение на част от стоките, продавани в платформата, е документирано и от независими източници. В Wildberries се предлагат бойни FPV дронове, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери и прицели. Тези обяви са описани от Defense Express, а наличието им беше потвърдено от CNN и Fortune.

Недоказано остава по-тясното твърдение, че конкретно поразените бази са обработвали военни поръчки, а не потребителски стоки. За ефекта върху снабдяването на фронта обаче свидетелства и руски командир на бригада. Той призна, че частите му вече пестят камери, витла, контролери и батерии за своите безпилотни апарати, защото компонентите са изгорели в складовете на търговеца. Продажбите на военно снаряжение през платформата също са спаднали рязко.

Икономическото значение на Wildberries обяснява защо компанията присъства в съобщенията за удари почти всяка седмица. Групата генерира годишен оборот от 70-75 млрд. евро – малко над 2% от руския БВП – и обработва около половината онлайн поръчки в страната.

ВТБ и Сбербанк са отпуснали на групата кредити в размер на около 13 млрд. евро. Така държавните банки поемат част от риска, свързан с мрежа, чиито площадки са разположени на открито край магистрални и жп възли и не разполагат със специализирано прикритие. Според Института за изследване на войната Москва просто няма достатъчно средства за ПВО, за да защити всяко съоръжение в своя тил.

Логистичният склад се различава от рафинерията и военния завод и по още един съществен показател. Той не се ремонтира като сложна технологична инсталация, а изгубеният му капацитет се компенсира от други площадки. Именно този резервен капацитет постепенно се изчерпва от поредицата удари.

Атаката от 18 август обаче не доведе до поражения от същия порядък. Тези 637 дрона оставиха след себе си трима ранени, поразени подстанции в различни райони и складова стена. Два дни преди това 600 дрона унищожиха четвърт милион квадратни метра складова площ.

Следователно масовостта не води автоматично до големи поражения. Разликата между 16 и 18 август може да сочи или различен подбор на целите, или намаляване на броя на големите непокътнати обекти, останали в обсега на украинските дронове.

Проверимият показател в следващите седмици ще бъде посоката, в която се разширява списъкът с цели. Ако следващите вълни продължат да се връщат към вече поразени площадки с все по-малък материален резултат, кампанията вероятно е достигнала пределния си ефект срещу най-големите логистични обекти. Ако обаче „Мособленерго“ и „Крименерго“ започнат да отчитат все възстановителни дейности, отнемащи все по-продължителен период от време, тежестта на кампанията ще се е преместила от логистиката към електрическата мрежа на руския тил.

Взрив край Талмаза, втори в район Щефан Водъ за осем дни

🇷🇺💥🇲🇩 Взрив в царевично поле край Талмаза, в югоизточния молдовски район Щефан Водъ, подпали околната растителност в късните следобедни часове на 17 август. Не се съобщава за пострадали при инцидента. Генералният инспекторат на полицията на Молдова съобщи, че детонацията е настъпила на около 3 км от селото, след като предполагаем руски дрон се е разбил в земята. Районът е отцепен, а сапьори от технико-взривния отдел са били изпратени на място, за да установят произход на дрона.

Министерство на отбраната в Кишинев е засякло обекта, докато той все още се е намирал в полет. Към 17:37 ч. системите за наблюдение на въздушното пространство на Националната армия са отчели навлизането на въздушен обект по направление Кучурган–Тираспол – т.е. през територията на Приднестровието. Въздушен сектор „Център“ е бил затворен за 15 минути. Сигналът е изчезнал конкретно в района на Талмаза, където впоследствие са регистрирани детонацията и пожарът.

Военновъздушните сили на Украйна уточниха още същата вечер, че става дума за руската крилата ракета „Бандерол“, навлязла от Одеска област и прекосила държавната граница в посока Молдова при масирана руска атака, насочена към региона. Според украински мониторингови канали тя е навлязла на около 34 км навътре от границата. Малко преди сигналът да изчезне, муницията е намалила височината си от около 300 на 150 метра над земята. Кишинев не потвърди тази идентификация – до заключението на своите експерти полицията продължава да използва израза „неидентифициран летателен апарат“.

Кадрите, публикувани след пристигане на специалисти, показват точката на удар сред посеви. Царевичните стъбла са полегнали и унищожени в радиус от няколко метра наоколо, а между самите растения се виждат различни отломки. Пожарът беше потушен същата вечер. Полицията призова хората да избягват района и да не докосват намерени части.

Това е втори случай на детонация на боеприпас на молдовска територия за 8 дни, отново в район Щефан Водъ. На 9 август край Крокмаз, непосредствено до границата с Украйна, идентичен апарат удари дърво в горска ивица в края на селото и се взриви на около 2,5 метра над земята. Отломките бяха разпръснати на значително разстояние и нанесоха щети по дворове и къщи, в това число избити прозорци. Жертви нямаше. Полицията определи находката като „дрон-ракета“ заради сходството на фрагменти с части от управляема ракета, а министърът на отбраната Анатолие Носатий заяви, че става дума за руски дрон с реактивна тяга.

Един детайл от публикуваните тогава снимки стеснява възможната идентификация. Върху черна отломка се чете щампован на кирилица надпис „КЕРОСИН ТС-1 95%“ – на авиационно гориво за компактни по размер турбореактивни двигатели. На друг кадър се вижда и самият двигател на летателния апарат. Специалисти, консултирани от Europa Liberă, отбелязват, че агрегат с такива размери изключва както витлови апарати от типа на „Шахед-136“, така и големите крилати ракети.

Кишинев отговори и на политическо равнище. Министерство на външните работи описа случая като тежко нарушение на молдовския суверенитет и отзова руския посланик Лилиан Дарий за консултации. Руското посолство на свой ред обвини молдовската страна, че използва инцидента, за да изостри двустранните отношения.

С8000 „Бандерол“ е малка крилата ракета на руската група „Кронщат“, за чието съществуване украинското разузнаване съобщи през април 2025 г. Оттогава тя се появява предимно над Южна Украйна. Ракетата има дължина от около 5 метра и носи осколочно-фугасна бойна глава с близо 50 кг взривно вещество. Лети на малка височина със скорост между 520 и 650 км/час, а обсегът ѝ на поразяване достига 500 км.

С8000 се задвижва от малък китайски турбореактивен двигател, лесно достъпен на пазара. Насочването е инерциално и сателитно, с антена „Комета“, която дава устойчивост на заглушаване. Носители на ракетата са разузнавателно-ударните дронове „Орион“, а Москва приспособява за същата задача и бойни вертолети Ми-28Н.

Употребата на „Бандерол“ нараства с бързи темпове. Към август украинското военно разузнаване оценява руското производство на около 80 единици месечно при поставена цел от 120. По думите на украинския пълномощник по санкциите Владислав Власюк близо 80% от руските удари по продоволствени съоръжения в Одеска област през юни и юли са били извършени именно с конкретния боеприпас. Дмитро Плетенчук, говорител на Военноморските сили на Украйна, определи зачестилата му употреба от средата на юли като изпробване на нова тактика.

Молдова не разполага със средства, с които да свали подобен апарат. Андрей Курарару от кишиневския център WatchDog обяснява причините: реактивните апарати летят на малка височина, засичат се трудно, изискват зенитни ракети за прехващане и носят повече взривно вещество от обичайните дронове. Дори дроновете прехващачи, които страната възнамерява да произвежда, няма да могат да ги догонят.

С европейско финансиране Молдова купува системи за засичане и прехващане на дронове по одобрения на 13 юли пакет от 120 милиона евро от Европейския фонд за мир. Програмата по Националната отбранителна стратегия за 2026–2030 г., подготвяна от правителството на премиера Василе Тофан, предвижда повече от 10,5 млрд. леи и увеличаване на военните разходи от около 0,75 на 1% от БВП до 2030 г. Нито една от тези мерки обаче не осигурява защита днес.

Към края на юли Министерство на отбраната отчете 60 нарушения на въздушното пространство от началото на пълномащабната руска инвазия, 21 от които през 2025 г. Към началото на август броят им за 2026 г. беше достигнал 15. В 28 случая на молдовска територия са открити отломки от ракети и дронове, а при най-малко 12 апаратът или останките му са съдържали взривно вещество. Инцидентът край Талмаза добавя поредния случай към статистиката за годината.

Разликата със западния съсед на Молдова е практическа. Ден по-рано, на 16 август, дрон от семейството „Шахед“ навлезе от украинското село Котловина в района на пристанищния град Рени през въздушното пространство на Гагаузия и навлезе в Румъния на около 24 км северно от Галац. Там той беше свален от испански изтребител McDonnell Douglas F/A-18 Hornet, участва в мисията за въздушна полиция на НАТО от авиобаза „Михаил Когълничану“. Това е четвъртият дрон, свален над територията на Румъния от началото на 2026 г. Молдова е неутрална по конституция, не членува в Алианса и не разполага с бойна авиация, поради което над нейна територия на практика няма кой да открие огън.

Руският произход на муницията, паднала край Талмаза, е много вероятен. Съобщението на ВВС на Украйна е официално, времето съвпада точно с руския удар по Одеска област, а траекторията на навлизане води от украинска територия. Засега няма алтернативна версия, подкрепена със собствен набор от доказателства.

Подобна възможност обаче не бива да бъде изключвана, както показа взривът край Лопатна в район Орхей през нощта на 8 юни. Тогава молдовското министерство на външните работи обяви, че безпилотникът има „най-вероятно украински произход“, докато Киев публично твърдеше обратното.

Хипотезата за преднамерено сондиране на молдовската отбрана изглежда малко вероятна. Боеприпасът е паднал в необитаемо поле, без обект в близост до мястото, а Курарару определя и случая край Крокмаз като отклонение на заблуден обект от първоначалния му курс.

Съюзни изтребители свалиха дрон над Латвия 50 минути след тревогата

🇱🇻✈️🇮🇹 Изтребител Eurofighter Typhoon на италианските ВВС от мисията на НАТО „Baltic Air Policing“ свали чуждестранен дрон над община Балви в източна Латвия в 04:50 ч. сутринта днес, 50 минути след като Националните въоръжени сили докладваха заплаха във въздушното пространство над 5 гранични общини. Това е първият дрон, свален от италиански изтребител в мисия на НАТО.

Тревогата тръгна малко преди 04:00 ч. Оранжево предупреждение, което означава потвърдена опасност с указания за незабавно изпълнение, стигна до мобилните телефони в Аугшдаугава, Прейли, Резекне и Балви; за Алуксне беше обявена възможна заплаха. Съобщението инструктираше жителите да влязат в помещение, да затворят прозорците и вратите и да спазват принципа на двете стени, т.е. да поставят поне две прегради между себе си и откритото, които да поемат отломки или ударна вълна; при нисколетящ или подозрителен предмет да не се приближават, а да позвънят на 112.

Прехватът беше ръководен от Обединения център за въздушни операции на НАТО в Юдем, Германия. От авиобазата Шяуляй в Литва излетяха два италиански Eurofighter Typhoon от временното формирование „Baltic Thunder III“, а от естонската база Емари се вдигнаха два турски F-16. След успешна индентификация единият италиански самолет свали дрона на голяма височина над необитаема местност. Община Балви граничи с Псковска област на Руската федерация.

Търсенето на останките продължи до късно през деня. Говорителката на Обединения щаб Ивета Берзиня поясни, че точно защото машината е поразена високо, отломките може да са се разпръснали на значително разстояние, а произходът ѝ не може да бъде установен, преди целият район да бъде претърсен. Войници претърсваха гориста местност до село Ругаи, на около 35 км от руската граница. Министърът на отбраната Раивис Мелнис отхвърли твърденията, че апаратите са били няколко: бил е един, а шумът, който хората са взели за други машини, най-вероятно е от ускоряващите изтребители.

Мелнис изложи и причината за стрелбата: нямало е гаранция, че дронът ще падне безопасно в необитаема местност, а щом навлезли в латвийска територия дронове могат да застрашат жителите, те трябва да бъдат унищожавани. Дотогавашната естонска и латвийска практика беше обратната — проследяване до падането и оглед на останките на земята. Тя има смисъл само докато машините падат в гората, а не върху петролно депо.

Рига не назовава Киев. Официалното изявление на Министерството на отбраната е, че апаратът е попаднал във въздушното пространство на страната „в резултат на руската електромагнитна война“. Латвийските и естонските власти тълкуват цялата поредица от март насам като украински далекобойни машини, тръгнали срещу руските петролни терминали Уст-Луга и Приморск в Балтийско море, отклонени от руско електронно заглушаване по маршрута; украинският министър на външните работи Андрий Сибиха потвърди механизма за латвийските случаи. На 10 април трите балтийски страни отхвърлиха с общо изявление руски твърдения, че територията им се използва за удари с украински дронове. НАТО изрази пълна солидарност с всичките си засегнати съюзници и заяви, че отговорността за нарушенията на въздушното пространство е изцяло руска.

Прагът на реакция по северното крило на фланга падна за три месеца. На 25 март два дрона навлязоха от Русия в латвийското и естонското небе, като единият удари електроцентралата Аувере в Естония; на 7 май две машини паднаха в Латвия и едната детонира в петролно депо край Резекне, повреждайки четири празни резервоара; на 23 май трета потъна в езерото Дридзис. Първият изстрел дойде на 19 май, когато румънски F-16 свали апарат над Естония, а 20 дни по-късно френски изтребител унищожи дрон край Берзгале в Резекненска община, на около 30 км от границата. Днешният случай е вторият над Латвия.

Системата, която вдига хората от леглата, е на под три месеца. От 23 май Националните въоръжени сили разпращат клетъчни съобщения в две нива: жълтото означава възможна заплаха без искане за незабавно действие, оранжевото означава засечена заплаха, а едно и също предупреждение може да се повиши и да се върне обратно, докато обстановката се променя. На 29 май Центърът за управление на кризи изготви и насоки за поведение, включително за онзи, когото тревогата завари на открито, и уточни, че автоматична евакуация на обществените сгради не се налага. Целият този механизъм се появи в дните веднага след майските критики, че част от предупрежденията са стигнали до телефоните със закъснение.

Цената на честотата вече е измерена. Още на 25 май Латгалската туристическа асоциация обяви, че отказа от чуждестранни резервации са стигнали 60%, а вътрешните са с 40% под тези от миналата година, и описа това като най-тежката криза в бранша след пандемията. Общините в Латгале още през май изписаха свои собствени планове за действие при дронове, вместо да чакат централно указание.

Отговорът с материална част обаче изостава от отговора с процедура. Правителството е заделило над един милиард евро за противовъздушна отбрана, от които по 200 милиона годишно до 2027 г., а част от парите отиват за прикритие на язовири, електроцентрали и газови съоръжения. Командващият военновъздушните сили полковник Виестурс Масулис заяви, че производители вече са били потърсени за лек боен самолет, а оценяваният вариант е Embraer A-29 Super Tucano: над 6 часа патрулиране, инфрачервени и електронно-оптични сензори, вградени 12,7 мм картечници и излитане от къси и неподготвени писти; от март се работи с Valkyrie Aero по автоматично разпознаване на безпилотни цели. Решение няма и Рига чака цени и срокове. Логиката личи от самите характеристики: с картечница и шест часа в небето заблудената евтина машина се сваля многократно по-евтино, отколкото с ракета от изтребител, вдигнат по тревога.

Същият ден Латвия приключи и учението „Baltic Trust 26“ на полигона Селия, в рамките на което около 650 военнослужещи от страната, съюзници и партньори, сред които Украйна, Австралия и Япония, отработваха именно свързването на дронови и анти-дрон системи. Докато то продължаваше, в X се появиха съобщения за загинали при учението войници, разпространявани от изкуствено създадени профили, част от които са с голяма аудитория и знак за потвърдена самоличност, а част от публикациите имитираха оформлението на Euronews. Въоръжените сили опровергаха инцидента и предупредиха, че значката за потвърден профил не е гаранция за истина.

Политическата цена беше платена предварително. Андрис Спрудс подаде оставка като министър на отбраната след инцидентите през май, критикуван за несвалените дронове и закъснелите предупреждения, и кабинетът на Евика Силиня падна; сегашният кабинет на Андрис Кулбергс дойде с Мелнис и с обявената му формула, че дроновете трябва да се свалят, а за това е нужна цялата верига засичане, проследяване и прехват. Прагът, установен тази нощ, много вероятно ще се задържи, докато украинската кампания срещу руските балтийски пристанища продължава: веднъж платена, политическата цена на въздържането не може да бъде платена втори път от същия кабинет. Отворен остава не дали Латвия ще стреля, а къде може да си позволи да го направи — и на 8 юни край Берзгале, и днес над Балви огън беше открит над слабо населена местност, а самият министър призна, че гаранция за безопасно падане не е имало.

Украйна кодифицира бронетранспортьор, чийто водач кара с очила за виртуална реалност

🇺🇦🛡️🥽 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) ще могат да поръчват бронетранспортьор, който може да бъде управляван, без да гледа навън през стъкло или люк. Камери по корпуса ще подават панорамен изглед към очила за виртуална реалност, които работят дори на тъмно. Министерството на отбраната кодифицира OWL-APC на 13 август, с което го допусна до поръчки за нуждите на Силите за отбрана.

Кодификацията е административният праг, след който изделието получава каталожен номер и вече може да влиза в държавни поръчки; без нея дори изпитана техника остава извън веригата на снабдяване. OWL-APC е разработен и произведен в Украйна, като е потвърдил заявените си свойства при изпитанията, посочват от ведомството. Те са показали и че платформата може да изпълнява широк кръг бойни задачи – превозване на личен състав, огнева поддръжка, специални операции, патрул, обучение и работа в извънредни ситуации в труден терен.

Зад OWL-APC стои местното предприятие MAC HUB, произвеждащо и специализираната бронирана машина MAC OWL, вписана в украинската номенклатура като „Сова“. Това е продукт на сътрудничеството с гръцкото подразделение на южноафриканската група Paramount и стъпва върху бронирания корпус на бойна машина на пехотата Mbombe 4. Производителят подчерта, че не става дума за адаптирано копие: корпусът е широко преработен, интеграцията и финалната настройка се извършват в украинския завод, а значителна част от решенията произлизат от обратната връзка на самите екипажи. Министерство на отбраната класифицира „Сова“ като най-добре защитената местно произведена бронирана машина в своя клас, а от 1 февруари 2026 г. тя преминава изпитания в бойни части при мини, самоделни взривни устройства, артилерийски осколки и стрелба на пряка наводка. Семейството беше представено и на международното изложение Eurosatory в Париж през 2026 г.

Обявените свойства очертават машина с висока степен на защита за своите размери: маса между 14,2 и 15 тона според избраната версия, 8,9-литров турбодизел Cummins с мощност 450 конски сили, 6-степенна предавателна кутия Allison, екипаж от двама души и място за до 8 десантници, и 16 мм странична броня. Противоминната защита отговаря на ниво 4a/4b по стандарта на НАТО STANAG 4569, т.е. на взрив до 10 кг тротилов еквивалент под колелото или под дъното. Композитна противоосколъчна подплата по вътрешния периметър задържа осколките от 155 мм осколочно-фугасен снаряд, избухнал на 25 метра.

OWL-APC използва монококов корпус с V-образно дъно и второ дъно над него. Между тях и вътрешния под са вградени елементи, поемащи част от ударната вълна, а десантът седи на окачени седалки, които не се опират точно в пода. Така при експлозия ускорението достига отслабено до гръбначния стълб. Десантното отделение е модулно и може да бъде преобразувано в санитарен транспорт за няколко часа, тоест един и същ автомобил може да превозва пехота към позициите и да изнася ранени от тях, без да чака отделна евакуационна машина.

Конструкцията е замислена като компактна и сравнително лека, а колесната формула 4×4 осигурява добра подвижност по разбитите пътища. Производителят изтъква още по-солиден пробег, по-висока максимална скорост, по-ниски разходи за експлоатация, по-лесна поддръжка и по-ниска видимост на бойното поле. По избор отгоре може да бъде монтиран дистанционно управляемият боен модул „Таврия 14,5/7,62“ – 14,5-мм картечница КПВТ, сдвоена със 7,62-мм ПКТ, с възможност за интеграция на оръжия с калибър до 30 мм. Модулът премина отделна кодификация през пролетта на 2026 г.

Най-необичайното в конструкцията обаче не е бронята, а начинът, по който екипажът вижда света извън нея. Камерите около корпуса събират картината в панорамен образ и я подават към очилата на водача, включително при нощни условия. Така той разполага с непрекъснат 360-градусов обзор, без да напуска защитения от бронята обем.

Класическият бронетранспортьор поставя водача пред избор между две неблагоприятни възможности: или да гледа през тесен бронестъклен блок с големи мъртви зони, или да отвори люка и да подаде глава навън. Отвореният люк дава по-добър обзор срещу цената на по-голяма уязвимост, а тази цена расте, откакто над фронтовата ивица практически постоянно действат разузнавателни дронове. Ударните апарати могат да идват от направления, които водачът не покрива нито през наблюдателния блок, нито през люка. Отделните екрани за всяка камера решават проблема само частично: те дават изображение, но принуждават човека сам да сглоби общата картина, докато управлява машина по терен, който и без това изисква постоянно внимание.

Идеята на системата за кръгов обзор е именно да премахне необходимостта водачът сам да сглобява тази картина. Ако тя се държи в бойни условия така, както по време на изпитанията, оцеляването на екипажа престава да зависи единствено от дебелината на стоманата и започва да зависи и от това колко бързо водачът вижда заплахата и извежда машината от нейния сектор. Бронята определя какво може да издържи корпусът; сетивата – дали изобщо ще се стигне до попадение.

Уязвимостите на подобно решение също са добре познати от практиката. Камерите се замърсяват от кал и прах, обективите могат да бъдат повредени от осколки, а всяка електронна система между окото на водача и терена внася известно закъснение и зависимост от захранването. Подобна технология се доказва не на демонстрация, а след месеци движение по разбити пътища, работа под огън и експлоатация в условия на радиоелектронно противодействие.

Кодификацията на OWL-APC се вписва в поредица от украински проекти за превоз на пехотни войски под бронирана защита. Ведомството допусна до експлоатация и Oncilla-Shturm, а онлайн изданието Defense Express описа верижния „Скиф“ като първия от вида, проектиран в Украйна от началото на пълномащабната война и съпоставян по защита и огнева мощ с американския M113. Общото между тези проекти е, че всички те са изградени в мисъл за оцеляването на десанта при превоз, а не около максималната огнева мощ.

Същата логика се вижда и при средствата за ранно предупреждение. Украинската компания Zvook за първи път монтира своите пасивни акустични сензори на движещо се превозно средство и изпита технологията за засичане на дронове извън обичайното ѝ приложение върху неподвижна инфраструктура. Проверката се проведе по време на учението Baltic Trust 26 в Латвия, което продължи от 3 до 14 август на полигона Селия в южната част на страната и събра около 650 участници под съвместната организация на латвийските въоръжени сили и Агенцията на НАТО за комуникации и информация. Компанията определя резултата като обещаващ, но признава, че системата не е заработила безпроблемно от първия опит.

Истинската проверка на OWL-APC обаче ще дойде от войските, а не от полигона. Тезата, че сетивата вече тежат почти колкото бронята, ще получи потвърждение, ако частите започнат да поръчват машината именно заради нейния обзор и ако бойните доклади отчитат не само издържани взривове, а и избегнати попадения. Тя ще отслабне, ако екипажите отново започнат да карат с отворени люкове, защото очилата се окажат бавни, замъгляващи се или зависими от прекалено крехка електроника. Тогава технологичното предимство ще остане добро решение на полигона, но не и на фронта.

Русия изнесе част от радарните си самолети на граждански летища

🇷🇺 Два самолета за ранно предупреждение и контрол (AWACS) А-50У стоят една до друга на открита рампа на руско летище, без укритие и импровизирана защита, а покрай тях рулира пътнически полет, от чийто прозорец ги снима пътник. Надписът върху кадрите посочва бордовите им номера, изписани в червено на кила: RF-93952 (45) и RF-50606 (51). Заедно те представляват половината от целия флот А-50У, които Въздушно-космическите сили на Руската федерация могат да вдигнат във въздуха.

Кадрите не са геолокирани. На тях се виждат равен терен, тревни ивици и бетон, измокреб от дъжда, но нито сграда, нито надпис, по които летището да бъде разпознато. Двете машини обаче се идентифицират еднозначно. RF-93952 постъпи на въоръжение в края на 2018 г. като поредната модернизирана машина от серията; RF-50606 влезе в Таганрогския авиационен комплекс „Бериев“ през 2021 г. и излезе оттам около 2023 г. По крилата им няма следа от импровизираната защита, която руските части започнаха да използват по-късно: наредени автомобилни гуми и струпани отпадъци, каквито сателитна снимка на Maxar от 3 май 2025 г. документира върху А-50У в Иваново.

Под подобния на гъба обтекател стои военно-транспортен самолет Ил-76МД, модифициран около антената. Радарната станция „Шмел-М“ открива въздушни цели на разстояние над 600 км и наземни на около 300 км, следи до 150 цели паралелно и може да насочва до 10 изтребителя срещу тях. Екипажът наброява 15 души: 5 в пилотската кабина и 10 на работните места в товарния отсек. Един полет продължава около 4 часа при отдалечаване до 1000 км от базата, а дозареждането от Ил-78 може да удължи допълнително престоя във въздуха. Съветската промишленост произведе 42 такива апарата между 1978 и 1992 г., но електрониката остаря много преди планерите. Затова през 2003 г. беше стартирана програмата за цифровизация: нова изчислителна база, по-леко оборудване и подобрена обработка на сигнала. Държавните изпитания през септември 2008 г. стартираха, което в крайна сметка доведе до предаването на първия сериен борд на 31 октомври 2011 г., а до септември 2023 г. бяха получени общо 8 машини в този стандарт.

Почти целият парк от този тип е концентриран около едно място. 610-и център за бойно приложение и преучване на летателния състав на военно-транспортната авиация, базиран на летище Иваново-Северни, е паралелно експлоатираща част, място за съхранение и ремонтна база; там действа и 308-и авиоремонтен завод. Концентрацията е наследство от съветската логика на специализирани центрове и притежава своето оперативно обяснение – докато противникът не се окаже способен да достига дотам.

Значението на самата техника се вижда най-ясно през последните два месеца. Според украинската група „КіберБорошно“, обработила над 1600 съобщения за полети в периода от 4 юни до 2 август. До 22 юни почти не е имало полети на А-50У, а от 23 юни те са поели нощни дежурства над Уляновска и Самарска област. За целия период са преброени около 60 излитания. На 7 юли във въздуха се вдигат 4 машини едновременно – т.е. на практика целият оценяван боеспособен състав.

Причината за това има конкретно име: FP-5 „Фламинго“, крилата ракета на украинската компания Fire Point с деклариран обсег до около 3000 км и бойна глава от порядъка на 1150 кг. От началото на 2026 г. тя нанася удари по цели, до които предоставените от западните съюзници системи не достигат: Воткинск в Удмуртия през февруари, заводът ВНИИР-Прогрес в Чебоксари на 5 май и отново на 10 юни, заводът „Авитек“ в Киров през нощта на 24 юли. Крилатата ракета лети на малка височина, поради което остава под радио хоризонта на наземните радарни станции, така се появява на екраните чак в последните минути. Точно тази празнота се запълва от радара на A-50У, който осигурява обзор от височина. На 2 август руското министерство на вътрешните работи обяви, че е прехванало 6 от 6 изстреляни ракети, приписвайки ключова роля именно на въздушното откриване.

Тук започва и критичната част от оценката. Русия получи 8 единици А-50У; към юни 2026 г. Defense Express оцени остатъка на не повече от 5, от които летящи са най-много 4. Отделно от това сателитен анализ към 4 юни на групата AviVector преброи 12 корпуса от семейството А-50 на руска територия. Тази разлика не идва от противоречие: модернизация до стандарт „У“ получиха само 8 планера, а останалите на летище Иваново са предимно нелетящи или се намират на съхранение. Изброяването по сателитни снимки показва налични корпуси, но не и тяхната боеготовност.

Поредицата от събития, довели парка до това състояние, е кратка и добре датирана. На 26 февруари 2023 г. дронове повредиха А-50У (борд 41) на авиобаза Мачулишчи в Беларус, а ремонтните части пътуваха дотам със самолет от Иваново. На 14 януари 2024 г. над Азовско море беше свален борд 37, поразен със зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot, потвърдено от американски офицер. На 23 февруари 2024 г. падна борд 42, по украински данни улучен от съветски зенитно-ракетен комплекс С-200 „Вега“. На 1 юни 2025 г. при операция „Паяжина“, украински дронове достигнаха непосредствено до Иваново; Институтът за изследване на войната (ISW) прие, че една машина е повредена или унищожена, макар руските отчети за загубите да не я включват. На 25 ноември 2025 г. удар срещу авиационния завод в Таганрог порази летящата лаборатория А-100ЛЛ заедно със самолета А-60 – т.е. унищожи изпитателната база на цялата програма „Премиер“, която трябваше да наследи А-50. На 17 март 2026 г. Генералният щаб на Украйна съобщи за поразен А-50 в 123-ти авиоремонтен завод в Стара Руса, Новгородска област, където машината се е намирала на ремонт.

Попълването на парка върви много по-бавно от неговото изтощаване, а на моменти практически спира. На 31 май 2026 г. руският канал Fighterbomber обяви, че въздушно-космическите сили са получили поредния модернизиран борд. Анализатори на AviVector разпознаха самолета: RF-92957, борд 47 – първата серийно модернизирана машина, предадена още през 2011 г., която на 30 май е проверявала наземните си системи за връзка след приключен ремонт. Върнатият от сервиз планер беше представен като нова доставка.

Оттук следва и логиката на разпръскването, която кадрите илюстрират. Най-новият публикуван сателитен преглед на групата AviVector, оповестен от изданието Militarnyi на 12 август, описва състоянието към 4 юни така: основното концентриране остава в Иваново-Северни, на около 700 км от украинската граница, с осем корпуса; един самолет е засечен във Воркута-Советски в Република Коми, на 2300–2400 км; още три стоят на граждански летища – Бегишево в Татарстан, Челябинск и Нижневартовск в Ханти-Мансийския автономен окръг. Апаратът в Челябинск е пристигнал между 1 и 2 юни, а през март там са били два. След украинския удар от 4 юли базирането се измести още по-навътре, към Болшое Савино край Перм, Оренбург-2 и отново Челябинск.

Цивилната инфраструктура също стана част от тази схема, при това по публично оспорен начин. На 28 май 2026 г. на сайта на холдинга „Аеропорти регионов“, най-големия оператор на регионални аерогари в Русия, се появи обръщение до президента Владимир Путин, подписано с името на изпълнителния директор Евгений Чудновски. Текстът твърдеше за фактическо изземване на летищна инфраструктура от военните и службите, разполагане на бойни самолети и боеприпаси на гражданска територия и „атмосфера на страх“ сред персонала. Компанията обяви, че сайтът е хакнат, определи текста като фалшив и свали страницата. Документът остава оспорен; наличието на самолетите на трите граждански летища според сателитните снимки – не.

Малката височина е общият знаменател и за източния фланг на НАТО. Самолетният радар е ключовия актив, който може да открие крилата ракета или дрон отвъд радарния хоризонт на наземните станции и точно това ограничение се оказа важно на 8 август 2026 г. когато дрон нахлу от въздушното пространство на Румъния и се взриви в слънчогледово поле край бившия граничен пункт „Кардам“. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов обясни, че апаратът се е движил по курс извън обхвата на радарите, вероятно отклонен от средства за електронна война; Министерството на отбраната определи останките като украинска примамка „Майя“ и заяви, че няма данни за умишлени действия срещу България. Докато Русия разпределя ограничен парк от 4 самолета по широка дъга на фронта и тила, НАТО концентрира въздушното наблюдение в същия басейн. На 7 август разузнавателен самолет Bombardier Artemis II летя над Черно море до Краснодарския край; през юли натовски E-3A и френски E-3CF работеха съгласувано по източния фланг, с френски танкер A330 MRTT в зона за дозареждане над западната акватория на морския басейн. Румънски изтребители F-16 свалиха три дрона в три поредни денонощия от 24 до 26 юли, а командването и управлението във въздуха се осигуряваше именно от E-3A. Мисията Eastern Sentry, стартирана през септември 2025 г. след нахлуване на 19 руски дрона в Полша, продължава да уплътнява точно този слой.

Разчетът на Москва не е ирационален. Иваново беше достигнато на 1 юни 2025 г. не с удар от разстояние, а контрабандно внесени дронове, изстреляни от камиони – заплаха, срещу която самото разстояние нямаше как да помогне. Челябинск и Нижневартовск обаче се намират съответно на близо 1900 и на над 2600 км от Украйна, което извежда техниката извън документираната дълбочина на украинските удари: Воткинск е на около 1300 км, Чебоксари – на около 900. Разпръскването по граждански летища добавя още нов защитен слой, защото усложнява целевата картина и паралелно повишава политическата цена на всяко попадение по такава инфраструктура.

Цената на този разчет обаче се плаща от функцията на системата. Летящият радар никога не е навлизал във въздушното пространство на Украйна и не е било необходимо, защото руската бойна авиация също действа основно извън него поради гъстата ПВО мрежа и тежките загуби в първите дни от пълномащабната война. Су-34 пускат планиращи бомби на 35–50 км пред линията на контакт, а реактивните комплекти, използвани от това лято, изместват точката на пускане на 150–200 км навътре в руския тил. Су-35С стрелят с Р-37М от руска територия, извън обсега на наземната украинска ПВО. Ролята на А-50У в тази схема е да вижда отвъд линията вместо тях, да подава целеуказване и да осигурява корекции по средата на траекторията, докато изтребителят може да запази радиомълчание и да не се издава със собствения си радар. Тази задача не е отпаднала. Тя просто не може да се изпълни от Поволжието: 600 км обсег на „Шмел-М“ приключва далеч преди украинската граница.

Заместникът е по-слаб и това беше признато дори от авторитетни руски източници. Още през април 2025 г. Fighterbomber разкри, че Су-35С е поел ролята на радар във въздуха вместо А-50У, „макар и принудително“. Станцията „Ирбис“ открива цели на разстояние до 400 км и може да проследява до 30 едновременно, но за да вижда, трябва да излъчва – а с това издава присъствието на самия изтребител. Нощните дежурства над Уляновск и Самара, от своя страна, вече са ПВО на руския тил, при това изпълнявана от планери от края на 80-те години на миналия век, чийто остатъчен ресурс намалява с всяко излитане. Замяна за самите А-50У няма откъде да дойде: единственият производствен и изпитателен център в Таганрог загуби своята летяща лаборатория през ноември 2025 г. и приключи годината с многомилионна загуба след печалба година по-рано. Така Русия изразходва практически невъзстановим парк за отбраната на собствения си тил, докато над фронтовите подстъпи мястото му се заема от изтребител, който трябва да излъчва, за да вижда.

Проверката на този прочит е проста и предстои. Ако през есента бордовете се върнат на летища западно от Волга и четворните излитания се повторят, значи Москва е преценила, че рисковете от фронтовата работа отново си струват. Ако вместо това дежурствата останат нощни, единични и дълбоко в тила, а следващата „нова“ доставка пак се окаже излязъл от ремонт планер отпреди 15 години, свиването ще продължи от само себе си, без никой да сваля каквото и да било.

Анализ: Оценката от 2,5 милиона украински жертви е аритметично невъзможна

🇷🇺⚔️🇺🇦 Заместник-началникът на Главното военно-политическо управление на руските въоръжени сили и командир на специалните части „Ахмат“ генерал-лейтенант Апти Алаудинов заяви пред ТАСС на 7 август, че загубите на украинската армия от началото на войната наближават 2,5 милиона души. Четири месеца по-рано пред същата агенция той използва цифрата „около 2 милиона“. Разликата в двете му изказвания е първото място, където сметката се разпада: половин милион души в рамките на едно лято прави средно по около 4100 души дневно, при положение че Украйна мобилизира около 1000 души на ден.

Според хронологията на Алаудинов излиза, че украинската войска губи четири пъти повече хора, отколкото попълва. Подобен нетен отлив от около 3100 души дневно би изпразнил цял състав от 880 000 души за по-малко от 10 месеца. Вместо това числеността на армията остава на същото ниво вече втора поредна година, фронтовата линия е почти статична, а руската армия е неспособна да извърши смислен пробив, като вместо това нейните завоевания се ограничават до отделни села.

Същото важи и за средния темп на загубите, разпределен за целия период на войната. От 24 февруари 2022 г. до 7 август 2026 г. са изминали 1625 дни; 2,5 млн. загинали за това време правят около 1540 души дневно. Това съответства на цялата щатна численост на украинската армия отпреди инвазията, заличавана на всеки 170 дни – или близо 10 пъти от началото на нахлуването. Армия, която понася подобни загуби, не може да удържа фронтовата линия, нито да ротира частите си.

Кумулативната сметка е още по-неумолима. Преди инвазията щатната численост на Въоръжените сили на Украйна беше 261 000 души. От февруари 2022 г. до пролетта на 2026 г. Киев е мобилизирал повече от 1,3 млн. души, при месечен поток от порядъка на 30 000 според президента Володимир Зеленски. Ако съберем щатния състав отпреди войната с мобилизираните и добавим доброволци и военнослужещи на договор, то излиза, че през униформата на Силите за отбрана за целия период са преминали под 2 млн. души. Цифрата, заявена от Алаудинов, изисква армията да е погребала повече хора, отколкото изобщо е приела в редовете си.

Изчислена по друг начин, същата сметка показва докъде се простират границите на възможното. Днес под оръжие стоят между 730 000 и 880 000 души в зависимост от обхвата на броенето, а по-високата стойност е публичната оценка на Зеленски от януари 2025 г. Ако през системата са преминали под 2 млн, то всички напуснали редовете по каквато и да е причина – загинали, изчезнали, пленени, освободени по медицински причини, уволнени поради възраст или дезертирали – са общо под 1,3 млн. души. Смъртта изобщо не може да е водеща или единствена причина в списъка. Само през първите 10 месеца на 2025 г. прокуратурата на Киев е регистрирала над 161 000 производства за самоволно напускане на частта, което е близо 4 пъти над миналата година, а сборът с дезертьорството за цялата война надхвърля 290 000 души. От декември 2025 г. Офисът на главния прокурор ограничи публичния достъп до тази статистика. Част от тези хора се завръщат: през юни Министерството на отбраната откри 100-дневен срок за доброволно завръщане. Дори и така тази категория е сравнима по обем с всяка друга причина за напускане на службата.

Министерство на отбраната на Руската федерация също не потвърждава цифрата на Алаудинов. Изданието „Верстка“ сумира ежедневните сводки на ведомството за 4 години и половина война и изчисли малко над 1,3 млн. „унищожени“ украински военнослужещи към 24 февруари 2026 г. При обявявания оттогава темп от около 1400 души дневно общият сбор достига около 1 млн и половина в началото на август. Твърдението на Алаудинов надхвърля с цял милион данните на собствената му институция. Впрочем същите сводки отчитат и 670 свалени украински самолета – повече от всичко, с което авиацията на Украйна някога е разполагала.

5 отделни независими източника водят статистика за украинските жертви и нито един не се доближава до този порядък. Проектът UALosses, който събира поименно загиналите по некролози и публични съобщения, към 21 юни 2026 г. е установил 103 418 имена на убити и още 97 938 души, водени за безследно изчезнали. Единният регистър на изчезналите при особени обстоятелства съдържа повече от 90 000 военни и цивилни. Министерство по въпросите на ветераните е присъдило статут на участник в бойни действия 770 000 пъти между 2022 г. и септември 2025 г. (12 871 през 2022 г., 324 018 през 2023 г., 267 263 през 2024 г. и 165 933 за първите девет месеца на 2025 г.). Координационният щаб е върнал 9606 души от плен, а Русия е предала около 25 000 тела в общо 65 обмена до април 2026 г. За да е вярна цифрата, заявена от чеченския генерал, поименният проект трябва да е пропуснал 96% от смъртните случаи в страна с работещ интернет, свободна преса и публични погребения.

Дори най-широкото възможно тълкуване на украинските регистри не би могло да промени мащабите. Ако всеки един безследно изчезнал бъде приравнен към загинал, сборът на установените имена и изчезналите прави малко над 201 000 души – т.е. под 1/12 от заявеното.

Самият Алаудинов предложи проверката, обезсилваща напълно неговото твърдение. В друга част от същия разговор той заяви, че Киев криел цифрата, защото не иска да плаща обезщетения. Държавата изплаща по 15 млн гривни на семейството на всеки загинал военнослужещ. Умножено по 2,5 млн, това прави 37,5 трлн. гривни. Само за сравнение, целият държавен бюджет на Украйна за 2026 г. предвижда разход от 4,781 трлн. гривни, от които 2,805 трлн. са за отбрана и сигурност. Дори само първата вноска от 3 млн. гривни, която се превежда веднага след установяването на смъртта, би струвала 7,5 трлн. гривни – това са разходите в целия държавен бюджет за година и половина, които биха преминали през банковата система и Пенсионния фонд и няма как да останат незабелязани.

Дори най-свободното тълкуване не спасява това твърдение. Ако понятието „загуби“ в руския военен речник обхваща убити и ранени накуп, а не само загинали, съотношението между тях според оценките на CSIS би дало при такъв сбор най-много около 580 000 убити. Това пак прави до 8,7 трлн. гривни задължение за обезщетения – почти два годишни бюджета. Самият Алаудинов обаче говори за тела, за експертизи и за „тотално унищожаване на мъжкото население на Украйна“, което категорично поставя неговата цифра в графата на загиналите, а не на ранените.

Демографските данни затварят въпроса окончателно. През 2025 г. Министерство на правосъдието на Украйна е регистрирало 485 300 смъртни случая от всички причини (мъже, жени и деца – от старост, болести, инциденти и война) срещу 168 778 раждания. Разпределени равномерно, 2,5 млн убити за 1625 дни бойни действия правят около 562 000 мъртви военни годишно. Тази хипотеза изисква да има повече загинали мъже в униформа, отколкото страната изобщо е издала смъртни актове за цялото си население, и то при функционираща система за гражданска регистрация, която продължава да публикува данните си.

Подобен мащаб няма прецедент дори там, където историята обикновено предлага съпоставка. Съветският съюз мобилизира 34,5 млн души през Втората световна война и записва 11,4 млн безвъзвратни загуби или един на всеки трима преминали през казармата. Приложена към Украйна, оценката на Алаудинов изисква коефициент над 125%: повече мъртви, отколкото изобщо са облекли униформа.

Огледалният поглед към руската страна също не съвпада. В своя оценка от 27 януари 2026 г. CSIS изчисли, че Украйна има от 500 000 до 600 000 ранени и между 100 000 и 140 000 убити до края на 2025 г., срещу около 1,2 млн руски жертви (от които 275 000 до 325 000 загинали). Това прави съотношение от 2:1 до 2,5:1 в украинска полза. Твърдението на Алаудинов изисква то да се обърне и да стане над 8:1 в обратна посока – и то в полза на нападащата страна, която напредва през открит терен срещу подготвена отбрана.

Произходът на въпросната цифра може да се проследи стъпка по стъпка. Тя тръгва от ежедневните сводки на руското военно ведомство, които не подлежат на външна проверка и се позовават единствено на себе си, минава през закръгляне нагоре и получава „външно потвърждение“ по обиколен път. В края на юни шведски коментатор на име Ларс Берн заяви по Swebb TV, че украинската страна може да е загубила около 2,4 млн. войници, позовавайки се на уж хакнати вътрешни бази данни на Силите за отбрана на Украйна. По-късно обаче той уточни, че няма достоверни сведения и не може да гарантира произхода им. Месец и половина по-късно същият мащаб се връща в руския ефир, но вече като официална оценка на действащ генерал.

Институцията зад изказването олицетворява целта му. Главното военно-политическо управление по устав отговаря за морално-политическото и психологическото състояние на силите и за информационна защита на личния състав от въздействието на противника. Продуктът му се измерва по ефекта върху собствената аудитория, а не по неговата проверимост. Оттам идва и характерът на аргументите: Алаудинов не стъпва на разузнавателна методика, а на приписано поведение, твърдейки, че Украйна погребва предадени тела без експертиза и не ги връща на близките. В същото време Министерството на вътрешните работи на Украйна описва точно обратната процедура – репатрираните тела минават през задължителна съдебномедицинска и ДНК идентификация, преди да бъдат предадени на семействата.

Реално потвърденото знание за украинските жертви е значително по-скромно и еднакво неудобно както за Москва, така и за Киев. Зеленски посочи 55 000 убити в интервю за France 2 през февруари 2026 г., което е под броя на поименно установените и представлява официална долна граница, а не пълна оценка. Реалната неизвестна остава в графата на изчезналите – близо 98 000 души, чиято съдба ще реши дали окончателната цифра ще спре около 150 000, или ще надхвърли 200 000. Диапазонът на CSIS е най-солидно обоснованата външна оценка, а горният му край, обновен към август 2026 г., е около 1/17 от заявеното от Алаудинов.

Жертви в такъв мащаб биха оставили следи, които е възможно да бъдат скрити: рязък скок в плащанията по отчетите на Пенсионния фонд, необяснима свръхвисока смъртност сред мъжете в регистри за гражданско състояние, срив в плътността на фронтовата линия и пълно спиране на ротациите. Актовете за гражданско състояние за 2025 г. не показват такива нива, а числеността на украинските въоръжени сили не е рухнала. Единственото реално движение в посока увеличение би могло да дойде от трансфер на лица от регистъра на изчезналите към графата „загинал“, което би вдигнало общия сбор към 200 000 души. Между 200 000 и 2,5 млн обаче не стои спор за методология, а разлика от над 10 пъти.

Киев очаква Русия да събере до 500 000 души след изборите

🇷🇺📃🪖 Украйна очаква Русия да привлече между 300 000 и 500 000 военнослужещи в седмиците след изборите за Държавна дума на 20 септември, без изрично да обявява нова мобилизационна вълна. Украинският президент Володимир Зеленски посочи този срок пред Sky News на 27 юли.

Девет дни по-рано Андрий Коваленко от Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна посочи поне 500 000 души наесен, а на 16 юли Андрий Черняк от Главното управление на разузнаването (ГУР) заяви, че на Кремъл му трябва „пушечно месо“, а не нова инфраструктура.

Причината темата изобщо да се върне е финансова и това личи най-отчетливо в руския федерален бюджет. Разходите за еднократните премии при подписване на договор позволяват отвън да бъде оценен броят на постъпилите, а според тази методика Янис Клуге от Института за международни отношения и сигурност в Берлин извежда 71 216 нови военнослужещи по договор за първото тримесечие на 2026 г. срещу 89 601 година по-рано и 73 366 през 2024 г. Това означава около 800 души на денонощие при 1000 до 1200 през същите месеци на 2025 г., или спад от 20%.

Спадът не е причинен от ниско заплащане. Средната еднократна премия достигна рекордните 1,47 млн. рубли през март, а медианата беше 1,55 млн. Регионите увеличаваха сумите и въпреки това привличаха по-малко хора: в Москва изпратените на фронта намаляха от 1708 през април до 1378 през май. През второто тримесечие потокът се стабилизира около 1000 договора на денонощие, т.е. 30 000 месечно, но Focus.ua оценява това равнище като достатъчно единствено за компенсиране на текущите загуби и задържане на числеността на личния състав, без нетен ръст.

Утвърденият план за годината предвижда, по данни на РБК-Украйна, 409 000 души, или 34 000 месечно. Дмитрий Медведев обяви на 28 юли, че през първото полугодие договори са подписали близо 200 000 руски граждани, а още 16 000 са заминали като доброволци. Дори по неговите данни остават над 200 000 души за набиране през остатъка от годината при поток, който вече изостава от плана, докато бюджетната калкулация на Клуге дава за същите шест месеца около 160 000; военният анализатор Ян Матвеев оценява постъпилите на между 170 000 и 180 000. Разминаването между официално обявеното и онова, което може да се изведе от изплатените премии, не е ново: за 2025 г. Москва отчете 422 704 сключени договора, докато изразходваните за премии средства покриват около 364 000.

Числото, което започна да се разпространява в медиите на 8 август, е значително по-голямо от всичко това. Анонимният руски канал ВЧК-ОГПУ в Telegram твърди, че съществува разпореждане до края на годината да бъдат събрани още 800 000 души, поради което вече се съставят списъци с набелязани за привличане към редиците на въоръжените сили, а на включените в тях под различни предлози ще се отказва издаването на задгранични паспорти. Каналът описва още издирване на лица, укрили се след подписването на договор, привличане на военната полиция и разширяване на кръга от престъпления, за които осъдените могат да се допуснат до служба. Каналът е обявен за чуждестранен агент в Руската федерация през юли 2024 г. Вторият му акаунт беше изтрит от Telegram през ноември 2025 г. Заявката за 800 000 души за по-малко от пет месеца е почти двойно по-голяма от целия официално отчетен приток за миналата година.

Онова, което не зависи от достоверността на канала, е юридическата подготовка. Президентският указ за частична мобилизация от септември 2022 г. остава в сила, тъй като никога не е бил отменян. На 4 ноември 2025 г. Владимир Путин подписа закон, който позволява резервисти по договор да бъдат привиквани на специални сборове за охрана на критично важни обекти извън военно време, а на 30 декември издаде указ за сборовете през 2026 г. Институтът за изследване на войната (ISW) разглежда същата конструкция като подготовка за пълзящо, частично призоваване на резерва без публичното обявяване на нова мобилизация.

През юли тези стъпки се натрупаха. На 21 юли Държавната дума гласува и прие закон, който допуска хора с неснета съдимост за наркотрафик и организирана престъпност да сключват договори с Министерството на отбраната в период на обявено призоваване; същия ден Росгвардия пусна предложения за разширяване на правомощията си в областта на гражданската защита при мобилизация, военно положение и война. В своя оценка от 22 юли ISW разглежда закона и предложенията на Росгвардия като подготовка едновременно за недостиг на хора и за обществено недоволство и подчертава, че окончателното решение остава лично на Путин.

Административният апарат работи в набелязаната посока от месеци. Според военното разузнаване на Киев регионалните и общинските власти са получили през февруари указание да съставят списъци на длъжници по комунални сметки и на студенти, които да бъдат сред първите при връчването на повиквателни, а самите списъци да служат като лост за подписване на договор. Руските правозащитни проекти документират и по-малко видима практика: военните комисариати вписват мобилизационни предписания във военните билети на явилите се да сверят данните си. Електронният регистър и електронните повиквателни правят забраната за напускане на страната автоматична, поради което издаденият задграничен паспорт отдавна не гарантира възможност за излизане. „Медуза“ писа още на 24 юни, позовавайки се на 8 различни източника в Кремъл и силовия блок, че нова вълна е обсъждана на всички нива и октомври се споменава усилено като евентуално начало, но все още няма окончателно решение.

Официалната позиция е напълно противоположната. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков многократно подчерта, че въпросът не стои на дневен ред, а по повод изявлението на украинския президент отговори, че не е работа на Зеленски да говори за руските планове. Андрей Картаполов, член на комисията по отбрана в Държавната дума, определи съобщенията като фантазии на украинския лидер. Медведев говори на 28 юли пред междуведомствена комисия на Съвета за сигурност на Руската федерация по попълването на армията и описа слуховете като част от предизборната пропаганда, а нуждите на въоръжените сили от личен състав – като напълно осигурени. Собственото му число обаче надхвърля независимата сметка за същия период с около 40 000 души.

Киев планира своята отбрана въз основа на същата оценка. Коваленко предупреди, че есента и зимата ще са много наситени и ще трябва да се устои в тежки пехотни сражения, а част от новопризованите се очаква да бъдат изпратени на изток още през първите две седмици, за да запълват пробиви. Черняк добави, че не се наблюдават признаци за подготовка на ударни групировки на територията на Беларус за настъпление към Киев или друго направление в Северна Украйна.

Че натискът ще се засили значително след 20 септември, е много вероятно; че това ще стане след отделен публичен указ за мобилизация е значително по-слабо вероятно. Инструментите за принудително попълване на личния състав са налице от достатъчно време насам и не изискват политическо решение, чиято цена за Кремъл би била най-висока. Съществува и обоснована алтернативна хипотеза: руският военен анализатор Дмитрий Кузнецов посочва, че откритото призоваване би наложило значително покачване на разходите за отбрана в период, когато и федералният, и регионалните бюджети са затегнати, а новосформираните части скоро не биха достигнали реална боеспособност. При този прочит Москва ще продължи да купува войници, вместо да ги вика, а цената на един нов договор расте по-бавно от политическата цена на повиквателната.

Три денонощия руски морски пехотинец беше обстрелван от свои, защото отказал да изпълни заповед.

🇷🇺🪖🇺🇦 Руско командване е опитало да ликвидира собствен войник до Покровск с минохвъргачен огън, ударни дронове и стрелково оръжие, след като отказал да стреля по приближаващи украински сили. Конфликтът около позицията продължил три денонощия. Това разказва матрос Денис Журавльов в интервю за украинската медия ТСН. Поводът, според него, е отказ, заявен открито по радиовръзката: Журавльов заявил, че няма да стреля по приближаващите се към него украински групи от по двама и трима души. Впоследствие е изведен от позицията именно от войниците, срещу които е трябвало да открие огън, а в интервюто сам се определя като военен престъпник.

Журавльов е роден на 11 юни 1980 г. в град Чебаркул, Челябинска област, и има три деца. От 1998 г. учи агрономия в Челябинския селскостопански институт, година по-късно е на стаж в Унгария, а през 2000 г. прекарва половин година в Англия, откъдето, по думите му, се завръща с модерни технологии за обработка на почвата. Подписва договор с руската армия през 2023 г. Мотивът му е изцяло финансов: губернаторът на областта отчита средна месечна заплата от 60 000 рубли, а реалното възнаграждение е между 20-25 000 рубли при три деца на издръжка.

Планът му е бил друг. Записал се е за служба на Камчатка с намерение впоследствие да замине за Чукотка, където се е формирал арктически батальон, и да се премести със семейството си там заради по-високите заплати. Вместо това частта е вдигната през нощта по тревога, натоварена на транспортен самолет Ил-76 и прехвърлена в Ростов. Журавльов твърди, че е бягал три пъти, като всеки път се е укривал по около половин година. И трите бягства са отбелязани в личното му дело и всеки път е бил откриван. По думите му вече не е можел да прекрати договора, тъй като отказът от служба е бил криминализиран. На 3 декември пристига в Ростов, а още на следващия ден е изпратен към позицията без каквато и да е подготовка.

Там, по думите му, прекарва 14 дни без вода и храна. Заповедта идва по радиостанцията и е формулирана като своеобразна размяна: да убие украинците и да вземе водата им. Журавльов отговаря, че отказва да изпълни бойната задача, и добавя, че не вижда пред себе си врагове. Определя заповедта не просто като престъпна, а като „човекоядска“, защото смята, че украинската армия е съставена основно от обикновени хора – водопроводчици, чистачи, инженери, учители и програмисти.

Ответната реакция на собственото му командване започва на третото денонощие. По обяд от руска страна му спускат пакет с храна и го предупреждават по радиостанцията да го прибере; пакетът се взривява на 10 метра от него. Два часа по-късно по окопа падат между 8 и 10 минохвъргачни мини, а привечер се появява тежък бомбардировъчен дрон от типа „Баба Яга“. Украинските войници, разположени се на десетки метри от него, потвърждават, че дронът не е техен. По радиостанцията Журавльов е попитан дали му е харесал „подаръкът“ и е предупреден да очаква още изненади. Украинската група докладва на своето командване, че руско подразделение се опитва да унищожи свой войник, и получава разрешение да го изтегли. Заедно с него от позицията излиза и вторият човек там – Айрат, баща на четири деца, когото Журавльов убеждавал, че жив оттам няма да се измъкне.

По-рано, докато е бил на наблюдателен пост, Журавльов е получил заповед да ликвидира приближаваща група от шестима души. Дроновете не са могли да установят тяхната принадлежност: един от войниците бил с шапка от натовски образец и руско яке, а разстоянието не позволява да се различи автоматът му. Айрат настройва втора радиостанция на друга честота и прихваща предаването, от което става ясно, че групата е от 9-а рота – т.е. руска. Журавльов докладва това по радиовръзката и 10 секунди по-късно командирът отменя заповедта. От същия период е и обяснението, което получава, след като иска евакуация на ранен: „двама струват повече от един“, затова носилка няма да бъде изпратена.

Журавльов се води военнослужещ от 40-а отделна гвардейска морска пехотна бригада на Тихоокеанския флот, чиято постоянна база се намира край Петропавловск-Камчатски. Към момента на интервюто обаче вече е зачислен към 2-ра общовойскова армия като щурмовак – обединението, носило основната тежест на руското настъпление при Покровск. Бойният път на 40-а бригада във войната преминава през операцията в Хостомел на 25 февруари 2022 г., Мариупол, боевете при Вугледар през зимата на 2023 г. заедно със 155-а бригада, а след това и Курска област. Само през първите месеци на 2022 г. са установени най-малко 400 убити военнослужещи от съединението, а при Вугледар – още най-малко 72 поименно.

Тежката репутация на частта има и документална основа. На 20 февруари 2026 г. Шевченковският районен съд в Киев осъди на доживотен затвор Владимир Иванов, стрелец от 1-а рота на 1-ви батальон на бригадата, за разстрела на двама украински военнослужещи, които при засада в Курска област през януари 2025 г. са сложили оръжие и са вдигнали ръце. Съдът присъди и 50 млн. гривни обезщетение. Това е първата присъда за военно престъпление, извършено на руска територия. Отделно, през август 2024 г. се появиха кадри, на които военнослужещи от 155-а бригада на същия флот обезглавяват украински военнопленник; Офисът на главния прокурор образува производство. Журналистът припомня този епизод в разговора, а Журавльов отговаря, че още през 2023 г. собственият му командир е предупредил моряците от Тихоокеанския флот, че тях не ги вземат в плен.

Журавльов подкрепя описанието си за състоянието на руските войски с конкретни числа. Разказва, че по маршрута на придвижването си е минавал покрай неприбрани тела на руски военнослужещи, част от които, по думите му, са били мумифицирани още от 2022 г. При втората си командировка двамата с негов другар преброяват убитите в една горска ивица, като измерват дължината ѝ на крачки: първоначалната оценка е около 500 души, а реалният брой – 482. За мотивацията на руските войски Журавльов предлага обяснение, според което те се разделят на четири приблизително равни групи: една са отишли да спечелят пари, една – да покрият дългове, една – за да купят нещо конкретно, и една – за да се оженят след войната. Нито една от четирите не включва патриотизма като мотив. Собственото си положение обобщава с думите, че тяхната армия не е армия, а „сбирщина от бандити“, в която съдбата на неудобния може да бъде решена с граната, залепена с тиксо на врата.

Разликата между 40-а бригада от 2022 г. и частта, която днес носи същото име, според разказа е разликата между елитна кадрова морска пехота и неподготвени щурмоваци, привлечени на договорна служба. Самият Журавльов прокарва тази граница: кадровите моряци – онези, които са скачали с парашут и са десантирали от кораби – са били в първата вълна при Попасна и Вугледар. Той е от следващото попълнение: договорник от 2023 г., изпратен на бойна позиция под денонощие след своето пристигане в зоната на бойните действия и вече щурмовак под общовойсково, а не морско пехотно командване. Случаят е показателен за настоящото състояние на руските въоръжени сили след пет години пълномащабна война.

Погребаха генерал-майор Валерий Плохотнюк, загинал при взрива в Balzi Rossi

🇷🇺🕯️🎖️ Генерал-майор Валерий Плохотнюк беше погребан на 5 август на Троекуровското гробище в Москва. Той е първият офицер, чието име се появи сред жертвите на експлозията пред московския ресторант Balzi Rossi на 1 август. Това съобщи Telegram каналът „ВЧК-ОГПУ“, а „Медиазона“ провери държавните регистри и установи, че Плохотнюк наистина е починал в деня на атентата.

Опелото мина при режим, необичаен дори за военно погребение. Според описанието на „ВЧК-ОГПУ“ от ранни зори на гробището дежуряха служители на Федералната служба за охрана и Росгвардия, като всички влизащи автомобили бяха проверявани, а всички присъстващи минаваха през проверки за сигурност. Името не беше обявено от никого; каналът го изведе по знамената край гроба, а редакциите го установиха по регистрите. Пет дни след експлозията руските власти не са назовали публично нито един от убитите.

Самата експлозия стана около 19:55 ч. на 1 август пред входа на Balzi Rossi, италиански ресторант на първия етаж на сталинската многоетажна сграда на Кудринския площад. Неизвестна жена се е опитала да влезе на закрит банкет с подаръчна кутия в ръце. Охранител на входа я спрял и понечил да провери кутията; именно в този момент зарядът се задейства на верандата. Националният антитерористичен комитет веднага обяви, че става дума за самоделно взривно устройство с мощност около килограм тротилов еквивалент, начинено с метални сачми. Главното следствено управление на Следствения комитет образува дело за терористичен акт по чл. 205 от руския наказателен кодекс. Следователите работят по версия, че жената е носила заряда, без да знае какво носи, и че той е бил задействан дистанционно.

Сметката на пострадалите се промени за едно денонощие. В първите часове властите съобщиха за 3 убити, сред които жената и охранителят, и за 21 ранени. До неделя двама от ранените починаха в болница, с което броят на жертвите стана 5, а на ранените спадна до 19. Шестима остават в тежко състояние.

Самото заведение първо публикува съобщение, че при него всичко е наред, после го изтегли и се извини за него като крайно неуместно, обеща да потърси близките на загиналите и да им окаже подкрепа, след което обяви, че временно затваря врати. Кудринският площад беше отцепен, а насрочена за уикенда велосипедна проява в района беше преместена за друга дата.

Президентът Владимир Путин присъди генералското звание на Плохотнюк през 2021 г. По това време той е началник-щаб на 49-а общовойскова армия – съединение с щаб в Ставропол, влизащо в състава на Южния военен окръг и воюващо в Украйна като част от групировка войски „Юг“. Под негово подчинение стоят 205-а отделна мотострелкова бригада в Будьоновск, планинска бригада в Карачаево-Черкезия, артилерийска бригада в Майкоп и 7-а руска военна база в Гудаута, Абхазия. Десетилетие по-рано през декември 2011 г. беше назначен начело на Оперативната група руски войски в Приднестровие, където остана до март 2013 г.

Приднестровският пост е по-тежък, отколкото звучи. Оперативната група наброява 1700 военнослужещи заедно с миротворческия контингент по река Днестър и охранява складовете край село Колбасна, където според данни от 2011 г. се съхраняват 19-21,5 хиляди тона боеприпаси, над половината от които с изтекъл срок за употреба и превоз. Складът е реликва от съветско време и стои на молдовска територия, до която Русия няма сухопътен достъп. Тоест в биографията на Плохотнюк стоят и молдовският възел, и южното направление на войната срещу Украйна.

Службата му обаче приключва още през първата година на войната. През ноември 2022 г. започва работа в Научноизследователски институт за автоматична апаратура „Семенихин“, разработчик на информационни системи за Министерство на отбраната. The Insider, който извади данните от регистрите, разкри, че между Плохотнюк и Чайко има връзка, чийто характер остава неясен. На верандата на Кудринския площад е стоял познат на юбиляра, а не негов подчинен.

Ден преди погребението изданието „Агентство“ намери следите на втора смърт от същия банкет в две бази данни. Данъчният номер на 27-годишния московчанин Даниил Передрий е обявен за невалиден от 1 август, а в Единния държавен регистър на индивидуалните предприемачи се появи запис за спиране на дейността му поради смърт. По същия признак редакциите установиха и смъртта на Плохотнюк. Передрий беше женен за Мария Чайко, дъщеря на главнокомандващия Въздушно-космическите сили. Според данни на украински медии самата тя е получила черепно-мозъчна травма от сачмите.

Именно рожденият ден на нейния баща се е празнувал в заведението. Генерал-полковник Александър Чайко навърши 55 години на 27 юли, а на сцената в ресторанта беше поставена табела с неговото име и възраст. Чайко оглави Въздушно-космическите сили през май. Дотогава командва 1-ва гвардейска танкова армия от 2017 г. Получава званието Герой на Русия през 2020 г. и два пъти ръководи руската групировка в Сирия: от септември 2019 до ноември 2020 г. и отново през 2021 г. Human Rights Watch преброи поне 1600 цивилни, убити при бойните действия под негово командване там, включително при удари по болници и училища. През февруари и март 2022 г. Чайко командва войските, настъпващи към Киев от запад, а подчинените му войски извършиха документирани престъпления в Буча. Украйна го съди задочно за военни престъпления. При взрива не е пострадал, а нито руските институции, нито негови представители са потвърждавали, че е бил в заведението.

Успоредно с това се разви и втора история, която все още не е разплетена. На 4 август в чат на московския район Солнцево излезе съобщение за прощаване с 53-годишния генерал-лейтенант Игор Ерусалимов, до 2024 г. първи заместник-началник на щаба и началник на оперативното управление на Московския военен окръг. Първото си генералско звание той получава седмица преди пълномащабната инвазия в Украйна, а генерал-лейтенант става през май 2025 г. Публикацията първи забеляза украинският блогър Necro Mancer, който беше цитиран от „Медиазона“, „Важни истории“ и „Новая газета Европа“, обявиха погребението, че се е състояло на 5 август. „Медиазона“ уточни, че не е успяла да установи датата на смъртта.

„Верстка“ направи обратната проверка и получи обратен резултат. Редакцията набра телефонен номер на офицера; мъж се отзова на името и бащиното му име, попита кое е изданието и каза: „Не пишете нищо за мен“. Журналистите установиха и че Telegram акаунтът, публикувал съобщение за прощаването, е създаден на 23 юли, всичките профилни снимки са от същия ден, а самият профил се среща в чатове за запознанства. Т.е. едно и също име стои едновременно в новинарски емисии като погребано и се отзовава на повикване.

Към това се добави и вторият признак: данъчният номер на Ерусалимов продължава да е валиден, докато тези на Передрий и на Плохотнюк бяха анулирани с дата 1 август. „Медуза“ вече описва съобщението за погребението като потенциално нарочно подхвърлена невярна информация.

Плохотнюк влиза в списък, който за 2 години нарасна до 6 известни случая.

На 17 декември 2024 г. генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологическа защита от 2017 г. беше убит заедно със своя помощник Иля Поликарпов от бомба, скрита в електрическа тротинетка пред жилищна сграда на Рязанския проспект в Москва. Ден по-рано Службата за сигурност на Украйна (СБУ) му повдигна обвинение за военни престъпления по чл. 438 от Наказателния кодекс на страната. Изпълнителят получи доживотен затвор, след като призна, че е бил вербуван от украинските служби.

На 25 април 2025 г. генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб, загина при взрив на автомобил в Балашиха, за което на доживотен затвор беше осъден Игнат Кузин.

На 22 декември 2025 г. взривно устройство под лек автомобил на паркинг на улица „Ясенева“ в Москва уби генерал-лейтенант Фанил Сарваров, началник на Управлението за оперативна подготовка на Генералния щаб; следствието провери и версия за участие на украинските служби.

Следващите два случая се разминаха с целта. През февруари 2026 г. непознат стреля по генерал-лейтенант Владимир Алексеев, първи заместник-началник на Главното разузнавателно управление (ГРУ), в момента на излизане от апартамент на Волоколамското шосе в Москва. Алексеев оцеля, в тежко състояние.

На 28 април 2026 г. взривно устройство, поставено в пощенска кутия на стълбищна площадка в гарнизона Князе-Волконское-1 в Хабаровския край, беше насочено към генерал-майор Азатбек Омурбеков, командвал и отговорен за военни престъпления на 64-та мотострелкова бригада по време на окупацията на киевското предградие Буча, поради което е обект на санкции от ЕС и САЩ. Омурбеков се измъкна невредим, а загина подчинен на него подполковник с фамилно име Кузменко. Съдът в Хабаровск изпрати двама заподозрени в следствения арест, докато трети заподозрян избяга зад граница.

Досегашният почерк в тази поредица беше един и същ: заложено взривно устройство под колата или пред входа на жилищна сграда, където живее мишената на атентата. Кудринският площад обаче е друг вид цел. Там устройството стигна до закрит банкет в центъра на столицата, на който се е събрал висшият команден състав на един от родовете войски, и се задейства едва защото един охранител поиска да види какво има в кутията.

Разследването продължава без обявени заподозрени и без поета отговорност. Жената, донесла кутията, остава неидентифицирана; тялото ѝ е разкъсано от взрива и според местни медии нейната самоличност се установява с ДНК експертиза. Киев не е коментирал случая по никакъв начин. В гневно изявление руското посолство в Рим обвини Киев, че е „поредно превъплъщение на Ал-Кайда и Ислямска държава“, а „заразата на украинския тероризъм е достигнала Европа и по-специално Италия“. В него се прави опит за внушение, че ударът е бил насочен към италианци, работещи в Москва. На 3 август италианският външен министър и вицепремиер Антонио Таяни отвърна, че това е колосална лъжа, и попита защо украинците биха плашили Италия, щом тя е на тяхна страна.

Междувременно имената на убитите не бяха обявени, а установени. Смъртта на Плохотнюк беше открита в държавните регистри от „Медиазона“, а тази на Передрий  беше потвърдена от анулиран личен документ и запис за прекратена фирма, според „Агентство“. Името на Ерусалимов измина обратния път, от чат на един столичен квартал към новинарските емисии, и се задържа там, докато „Верстка“ не набра телефона му.