„Норд-Ост“, 24 години по-късно: съдът посочва пропуски в подготовката, Патрушев вини спасителите

🇷🇺⚖️ Преди 24 години, на 26 октомври 2002 г. рано сутринта, руските сили пуснаха обездвижващ газ през вентилацията на театралната сграда на Дубровка в Москва и щурмуваха комплекса, в пределите на който група чеченски сепаратисти държа заложници от 3 денонощия насам. Нападателите, които пазеха взривните устройства, загубиха съзнание, преди да ги задействат, но след щурма загинаха 125 от над 900 души в залата. Заедно с петимата убити от похитителите по време на самата обсада, официалният брой на жертвите е 130.

Пред Европейския съд по правата на човека (ECHR) руското правителство твърди, че медици и спасители са разполагали с всичко необходимо и при обстоятелствата тогава са действали възможно най-ефективно, а част от загубите са били неизбежни. През юни 2026 г. съветникът на Кремъл Николай Патрушев, който при щурма ръководеше Федералната служба за сигурност (ФСБ), заяви в интервю обратното: жертвите можело да бъдат избегнати, а хората са загинали, защото спасителите са се объркали. Съдът в Страсбург, който се през 2011 г. произнесе окончателно, вижда в объркването на място последица от пропуски още в плановете на спасителната акция. Планът предвижда помощ за ранени от куршуми и експлозия, а за газа не са знаели дори лекарите.

На годишнината днес близките на загиналите и оцелелите запалиха 130 червени лампади пред театъра на улица „Мелникова“, съобщи московският сайт MSK1.RU. „Дъщеря ми и досега е на 14 години“, каза Дмитрий Миловидов, председател на обществената организация „Норд-Ост“. „Но някой реши да размени живота им срещу своите политически амбиции.“ Близките са подали искане до Следствения комитет да изясни защо „една силова структура стоварва цялата вина за гибелта на заложниците върху друга“.

Похитителите, над 40 въоръжени души, водени от Мовсар Бараев, нахлуха в театралния център вечерта на 23 октомври, по време на мюзикъла „Норд-Ост“. В решението на ECHR по делото „Финогенов и други срещу Русия“ се твърди, че те минират сградата и разположиха 18 атентатора-самоубийци сред зрителите, искаха изтегляне на руските войски от Чечения и преки преговори между федералната власт и сепаратистите.

През следващите 2 дни при тях влизат посредници, включващи депутатът Йосиф Кобзон, политикът Борис Немцов, хирургът Леонид Рошал и журналистката Анна Политковская. Групата пуска няколко десетки души и приема храна и вода за останалите, но не отстъпва от своите искания. Докато трае обсадата, нападатели убиха петима души. Трима от тях са дошли отвън, четвъртият е застрелян при опит за съпротива, а петият е улучен случайно, установява руското разследване.

На 25 октомври директорът на ФСБ Николай Патрушев излезе в национален ефир след среща с президента Владимир Путин и обеща, че похитителите ще останат живи, ако пуснат заложниците. Решението за щурма беше взето още същата вечер, пише „Медуза“.

Газът беше подаден в салона около 5:00–5:30 ч. Броени минути по-късно, когато нападатели при взривните устройства и атентатори сред зрителите загубиха съзнание, специалният отряд влезе в сградата. Повечето атентатори са застреляни в безсъзнание, а общо са убити 40 души от групата. Няма задействано нито едно взривно устройство. Малко след това говорителят на оперативния щаб съобщава пред репортери, че двама души са били разстреляни от терористите, в отговор на което спецчасти щурмуват сградата. Газът не беше споменат с нищо.

Лекарите също не знаят за него. Планът предвижда помощ за ранени от огнестрелно оръжие и експлозия, поради което болниците са подсилени главно с хирурзи, не с токсиколози. Тежките камиони и булдозерите край театъра, докарани в случай на срутване, пречат на линейките. Масовото изнасяне на хората от салона започва поне 1 ч. и 20 мин. след пускането на газа. Изпадналите в безсъзнание са оставяни на земята пред входа по гръб – положение, в което човек може да се задуши от повърнатото или от собствения си език. По сведения, представени от семействата в Страсбург, навън температурата е била 1,8 градуса.

Пострадалите са откарвани с линейки и градски автобуси, в които по думите на свидетели понякога имаше по един медик за 22 души в критично състояние, а понякога нито един. Шофьорите не знаят къде да откарат пострадалите и 4–5 автобуса последват линейките до една и съща болница: в градска болница № 13 идват 213 души за 30 минути. Болницата за ветерани от войната, на 20 метра от театъра, приема значително по-малко пострадали от планираното. Часът на смъртта е записан само в част от документите, а най-голямата група с отбелязан час на смъртта, 24 души, е починала между 8:00 и 8:29 ч. Следователят регистрира 114 жертви в сградата, но съдът стига до заключение, че немалко от загиналите са живи, когато са ги изнесли. В доклади от аутопсията на 58 от тях пише, че няма сведения за оказана медицинска помощ.

Съставът на газа и 24 години по-късно не е обявен официално. На 30 октомври 2002 г. здравният министър Юрий Шевченко отбеляза, че е използвано вещество на основата на производни на фентанила, синтетичен опиоид, и че само по себе си то не е смъртоносно. ФСБ повтори същото твърдение в свой писмен отговор от 3 ноември 2003 г. Точният състав остана тайна дори за разследващия орган. През 2012 г. британската държавна лаборатория в Портън Даун откри по дрехите на двама оцелели британци две от производните, карфентанил и ремифентанил, в урината на трети – метаболит на карфентанила. Основното средство срещу газа е бил налоксонът, лекарство, което възстановява дишането и сърдечната дейност.

На 16 октомври 2003 г. Московската градска прокуратура реши да прекрати разследването на подготовката и провеждането на спасителната операция. Според заключението всички 125 души са починали от „фатално съчетание“ на продължителен стрес, недостиг на кислород, обезводняване, неподвижност и действието на неустановено химично вещество, а връзката между газа и гибелта им е „само косвена“. Прокуратурата даде отказ да образува наказателно производство срещу представители на държавата: щурмът е оправдан, за да бъде предотвратен взрив, който е да убие 912 заложници и да доведе до „подкопаване на престижа на Русия на международната арена“.

ECHR се произнесе единодушно на 20 декември 2011 г. като прие, че положението е било много тревожно и че нито щурмът, нито употребата на островни вещества нарушават правото на живот. Газът, отбелязва той, вероятно не е бил предназначен да убива и се оказва по-близък по действие до несмъртоносните средства за обездвижване, отколкото до огнестрелното оръжие. Съдът обаче отхвърля официалното обяснение за смъртните случаи. „Немислимо е 125 души на различна възраст и в различно физическо състояние да са починали почти едновременно и на едно и също място заради различни предшестващи здравословни проблеми“, пише в съдебния акт. Газът, заключава Страсбург, е останал основна причина за смъртта на голяма част от жертвите.

Съдът установява нарушение на правото на живот при спасяването на заложниците. Операцията „не е била достатъчно подготвена“ заради недостатъчния обмен на сведения между службите, закъснялото начало на евакуация, ограничената координация на място, липсата на подходящо лечение и оборудване и логистика. Второто нарушение е свързано с разследването, което „не е било нито задълбочено, нито независимо“. В следствения екип влизат агенти на ФСБ, която според съда е „пряко отговорна за планиране и провеждане на спасителната операция“. На семействата и на оцелелите Страсбург присъди обезщетения между 8800 и 66 000 евро, общо около 1,25 млн. евро. Решението е окончателно от 4 юни 2012 г.

Съдът описва и двойните дози, но ги свързва с плана. Той не съдържа правила как службите да си предават сведения за пострадалите, а хората, получили инжекция, не са били обозначавани по никакъв начин. Затова мнозина не са получили никакво лечение, а според съда е възможно други да са инжектирани над веднъж, което само по себе си може да е опасно. Всичко показва, че медиците са научили едва когато евакуацията е почти приключила. Съдът допуска, че ФСБ се е опасявала от изтичане на информация, и не я упреква, че не е разкрила детайли за щурма предварително. Секретността обаче е „единственият ясен аргумент“ да не бъде информиран медицинският персонал, а след пускането на газа властите са имали поне 90 минути да се подготвят допълнително, да осигурят лекарства или да дадат указания, но „нищо не беше направено“.

В Страсбург руското правителство защитава тъкмо обратното: евакуацията е бърза и добре организирана, а смъртта на хората от залата не може да се припише на погрешна медицинска помощ. Правителството каза, че налоксонът в залата е инжектиран от служители на специалния отряд, които после съобщават на медици кой вече го е получил. Разследването, добавя Москва, е установило, че спасителните служби са действали законно и обосновано.

Патрушев представя точно противоположна версия в интервю за „Российская газета“ от 15 юни 2026 г. На въпроса дали жертвите е можело да бъдат избегнати той отговори: „Да, загуби не е трябвало да има.“ думите му оперативният щаб е създаден незабавно, а за действията му той е докладвал на президента. Той обясни загубите по друг начин: „Подчертавам: звената на ФСБ се справиха професионално. А при другите служби такава съгласуваност нямаше. След унищожаването на терористите всички заложници трябваше да получат нужната помощ. Трябва да им я окажат спасителни служби, влезли в залата след специалния отряд. Но те се объркват. В резултат антидотът не е инжектиран на всички пострадали, а някои заложници поемат двойна доза. Именно това доведе до загубите.“

Патрушев не уточнява за кои точно спасители говори, но веднага допълва, че „днес МЧС под ръководството на министъра Куренков работи много по-ефективно и професионално“. През 2002 г. Сергей Шойгу е начело Министерство на извънредните ситуации (МЧС). От май 2024 г. той е секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация – позиция, която дотогава заемат от Патрушев. „Новая газета“, „Медиазона“ и „Радио Свобода“ изтълкуваха интервюто като прехвърляне на вината върху ведомството на Шойгу.

Думите на Патрушев не противоречат изцяло на констатациите на съда. И съдебният акт описва липса на координация на място, хора, които не са получили инжекция, и възможни двойни дози, а за изнасянето на пострадалите наистина е отговаряла Федералната спасителна служба. Медицинската помощ е била задача на здравните служби на Москва и на Министерството на здравеопазването. Констатациите на Страсбург обаче не се ограничават до действията на изпълнителите: координацията е липсвала още в първоначалния план, пострадалите не са били обозначавани, защото такова правило не е имало, а лекарите не са знаели какво лекуват, защото информацията е била задържана. Оперативният щаб, подготвил този план, по описанието на съда е бил под командването на заместник-директор на ФСБ.

Близките не приемат и официалната равносметка. По различни оценки загиналите са между 130 и 174. Още през март 2005 г. адвокатката Каринна Москаленко, която представлява част от семействата в Страсбург, заяви пред „Комерсант“, че по-големият брой се установява от материалите по делото; прокуратурата го отрече. Разминаването си личи в съдебния акт: в края на 2002 г. разследването брои 129 загинали, а съдът отбелязва, че ведомствата са броили по различни методи и че в болниците и моргите не винаги е записвано кога и от какво е настъпила смъртта.

Светлана Губарева, която беше в залата и загуби там 13-годишната си дъщеря и годеника си, американеца Санди Букър, оспорва постановления на следствието в съда. „Отговаряха ми, че делото още не е завършило и има време тези противоречия да бъдат отстранени. Но никой не се занимава с това“, каза тя пред „Москва онлайн“ на 26 октомври.

Решението от Страсбург не доведе до ново разследване в Руската федерация: нов процес по трагедията не е започван, отбелязва „Новая газета“. Русия беше изключена от Съвета на Европа на 16 март 2022 г. и на 16 септември престана да е страна по Европейската конвенция за защита на правата на човека. Задължението ѝ да изпълни вече постановени решения обаче остава и Комитетът на министрите продължава да следи за тяхното изпълнение.

Официалният извод за причините и 24 години по-късно е онова от 2003 г.: фатално съчетание на фактори, за което следствието не намери виновни длъжностни лица. Патрушев не го оспорва формално и по време на интервю насочва вината към спасителите. Нито правителството пред съда в Страсбург, нито Патрушев посочват отговорност на ФСБ, която според съда е отговаряла пряко за плана и от която е зависело кога лекарите ще научат за газа. Отговорът на Следствения комитет на искането на близките ще покаже дали думите на помощника на президента могат да доведат до проверка, каквато прокуратурата отказа през 2003 г. Проверка, която да стигне до решенията на оперативния щаб, е много малко вероятна: Русия не я започна и след решението от Страсбург, а от 2022 г. е извън Съвета на Европа. Без нея за гибелта на 125 души продължава да не отговаря нито едно длъжностно лице, макар че човекът, ръководил ФСБ по време на щурма, вече казва, че загуби не е трябвало да има.

Издирване в Чечения: опозицията съобщава за престрелки и двама убити

🇷🇺🚨 Силовите структури на Чечения издирват въоръжена група в няколко района на републиката от Северен Кавказ, след като късно снощи е имало престрелки в Гудермески и Курчалоевски район на столицата Грозни. Това съобщи опозиционното движение NIYSO, което следи събитията чрез местни източници. Според него при сблъсъците са загинали двама души, включително член на групата, убит в престрелка, а останалите нападатели са успели да се укрият. Чеченските власти не са потвърдили нито инцидента, нито смъртните случаи, но командирът на специалния полицейски полк предупреди публично населението, което предполага издирване на конкретни лица.

Източници на „Кавказ.Реалии“, регионалното издание на Радио Свобода, потвърдиха, че в следобедните часове на деня в Ахматовски район на Грозни са извършени проверки, а нощните патрули са подсилени. Източник от Аргун обаче не потвърди провеждането на полицейски акции в града, затова не е ясно дали операцията обхваща цялата република, както твърди NIYSO, или е концентрирана в отделни райони.

Първите сигнали дойдоха вчера, малко преди 18:00 местно време. NIYSO съобщи, че служителите на МВР масово разпращат описания на издирваните, а минути по-късно добави, че в Черноречие, южния квартал на Грозни, се чува стрелба и има голямо струпване на хора и техника. През следващия един час съобщи за стрелба в Курчалоевски, а после и Гудермески район, за проверки на телефони и багажници в Гудермески и Грозненски район и непрекъснати полицейски акции от Грозни до Чири-Юрт. Малко преди 19:00 ч. беше съобщено за „няколко убити“. В 22:54 ч. каналът уточни: „засега се знае за двама убити, друга потвърдена информация няма“. Кои са загиналите, каналът не посочи.

На следващия ден сведенията станаха по-подробни: над Гудермес са се чували хеликоптери, издирването се е преместило другаде, а цялата операция е ръководена от ФСБ. Част от служителите получили заповед да се преоблекат в цивилни дрехи и да наблюдават. Контролът по административната граница на Чечения е затегнат, а десетки камиони „Урал“ с подразделения на силовите структури са пристигнали в горския пояс по границата с Дагестан, за да го прочесват. По-късно опозиционерите съобщиха за засилени полицейски акции във Веденски район и за колони, които се движат към планинските гори.

Следобед NIYSO изложи своята версия за сблъсъците. „Засега е известно само за един муджахидин, когото враговете на Аллах успяха да блокират и водиха престрелка. Това беше още вчера. Той не планираше да се предаде и загина в престрелката“, пише каналът. В същото съобщение се твърди, че останалите членове на групата се укриват, „някои си тръгнаха незабелязано, други преди това оказаха съпротива“. Публикацията завършва с тезата, че „времената на младежите с ножове отминаха“ и е дошло времето на „организираната съпротива“. Движението, което досега документираше предимно отвличания и принудително изпращане на чеченци на фронта, говори за въоръжените нападатели с явна симпатия.

Числото, тиражирано най-широко, е „около 30 въоръжени бойци“. NIYSO пише, че служителите „обсъждат помежду си“, че са извикани по тревога заради „30 муджахидини, въоръжени и готови да се бият до смърт“. След 15 минути самият канал постави този брой под въпрос: „А дали наистина са 30?“ Друга оценка за броя им не е налична. Версията, цитирана от „Кавказ.Реалии“ късно снощи, е далеч по-скромна: властите търсят поне двама души, заподозрени, че подготвят нападение срещу полицията.

Властите в Грозни запазват мълчание относно за случилото се, но не изцяло. Днес Замид Чалаев, командир на специалния полицейски полк „Ахмат-Хаджи Кадиров“ към МВР на Чечения, публикува изявление онлайн към жителите на републиката. Държавната агенция „Чечня Сегодня“ го цитира така: „Ако посред нощ някой ви помоли да го закарате до някъде, сами трябва да разбирате, че не трябва да го правите. После, когато ви арестуват, приказките, че се познавате отдавна, че нищо не знаели и само сте ги закарали, няма да минат. Никой няма да ви поплюва!“ Призивът му завършва: „ако не искате да бъдете простреляни или подложени на следствие, откажете на онези, които ви молят за съмнителна услуга, и си стойте вкъщи“. Чалаев свърза заплахата с „представители на опозицията в чужбина“, които по думите му опитват да въвлекат чеченската младеж в „незаконна дейност“. „Кавказ.Реалии“ допълва, че в друго от своите обръщения той заплашва да застреля всеки неподчинил се „без съд и присъда“.

Чалаев не споменава нито стрелба, нито жертви, нито издирвани лица. Обръщенията му обаче са насочени към тесен кръг: шофьорите, които биха качили някого посред нощ в републиката. Подобно предупреждение има смисъл преди всичко, ако някой се укрива и разчита на непосредствена помощ от познат, за да избяга. NIYSO нарече командира иронично „нашия специален кореспондент“, защото той единствен от структурите е проговорил за случващото се.

Към това се добавят и прекъсванията на мобилните мрежи. От 19 октомври местният мобилен оператор „Вайнах-Телеком“ е спрял интернета, а селата около Курчалой нямат и ток, за да не излиза информация оттам. За спиранията има и друго обяснение: още на 19 октомври „Чеченэнерго“ обяви, че планираните ремонти и прекъсвания на захранването ще продължат и на следващия ден, а после ги удължи до 21 октомври, включително в части от Гудермес. Спирането на интернета не е потвърдено от друг източник.

NIYSO е създадено през август 2022 г. като мрежа от медийни активисти, работещи основно чрез канала си в Telegram. Името на чеченски означава „справедливост“. Движението документира отвличания, изтезания и принудително изпращане на местни жители във войната в Украйна. През октомври 2025 г. Върховният съд на Чеченската република го обяви за екстремистка организация по иск, подаден от местната прокуратура, а роднини на негови активисти бяха изселени от региона.

Въоръжените нападения срещу полицията и Росгвардия бяха рядкост през последните години и завършваха бързо, обикновено със смъртта на нападателите. През февруари 2024 г. трима души атакуваха полицейски служител в Стари Ачхой и бяха застреляни на място. През октомври същата година стрелба към автомобил на Росгвардия в станица Петропавловская в околностите на Грозни доведе до смъртта на един служител и раняването на друг. След нападението последваха масови акции по претърсване и бяха задържани стотици лица. През април 2025 г. мъж с нож нападна пост на пътната полиция в Ачхой-Мартан. Той беше застрелян, а няколко полицаи бяха ранени. По неофициални данни, цитирани от „Кавказ.Реалии“, на 7 септември 2026 г. жител на Гудермес е нападнал полицаи с нож. Ако версията на NIYSO бъде потвърдена, сегашният случай ще е първият от години, при който група нападатели оцелява след сблъсъка и се изплъзва на издирването.

Издирването съвпадна по време с друга чеченска история. На 19 октомври изданието „Верстка“ съобщи, че 18-годишният син на Рамзан Кадиров, Адам, е сформирал нов въоръжен отряд, наречен „Команда К-13“. Там влизат негови роднини и синове на висши служители, като Рамзан Даудов, син на премиера на Чеченската република. На публикуваните снимки членовете му са въоръжени, в униформи без отличителни знаци, но нашивки с позивния „Дустум“ на Кадиров. Ден по-късно временно изпълняващият длъжността министър на националната политика и печата Илман Вахидов заяви, че сведенията за това подразделение „не отговарят на истината“. Никой от източниците не свързва отряда с издирването.

Засега нито Националният антитерористичен комитет, нито Следственият комитет на Руската федерация са съобщили официално за инцидент на територията на Чеченската република, а режим на операция за борба с тероризма не е обявен. Такъв режим, наказателно дело за нападение срещу служители на реда или имена на загинали биха превърнали версията, изложена от NIYSO, в официално признат факт. Докато такива няма, картината се основава на сведения от едно опозиционно движение, едно независимо руско издание, което потвърждава полицейските акции в Грозни, и един полицейски командир, който заплашва с куршум всеки жител на Чечения, който качи непознат в колата си нощем.

20 години след убийството на Политковская в затвора е останал само стрелецът

🇷🇺🕯️ На 7 октомври се навършиха 20 години от убийството на Анна Политковская, журналистката на „Новая газета“, застреляна с 4 изстрела от упор в асансьора на собствения си дом на улица „Лесная“ в Москва. От шестимата осъдени по делото към октомври 2026 г. в затвора е останал само стрелецът. Кой е поръчал престъплението, не е установено, давностният срок по делото изтече през 2021 г. Един от осъдените беше помилван, след като отиде да воюва в Украйна.

Годишнината в Москва премина под полицейски надзор. През целия ден хората носеха цветя пред дома на „Лесная“, докато на входа дежуреха двама полицаи, а до близкото кафене стоеше полицейски бус за превоз на задържани. Събралите се бяха помолени да не образуват тълпа и да не блокират пътя. Поне един човек, оставил цветя, е бил спрян и почти веднага пуснат, съобщи изданието в изгнание „Новая газета Европа“. Председателят на партия „Яблоко“ Николай Рибаков постави на фасадата нова временна табела в памет на Политковская. Оригиналната паметна плоча вече не е на сградата: разбита през януари, тя беше залепена парче по парче и на 7 октомври стана експонат в редакционния музей на вестника, в който тя работеше, открит през 2021 г. в бившия ѝ кабинет. Цветя бяха положени и на гроба ѝ на Троекуровското гробище и при Соловецкия камък в Санкт Петербург, паметника на жертвите на политическите репресии. Възпоменания имаше още в Тюмен, Омск и Иркутск.

Европейският съюз настоя за ефективно, независимо и прозрачно разследване, което да изправи пред съда всички виновни. Брюксел припомни, че руските съдилища са признали за виновни шест души, но присъдите не са установили поръчителя, и посочи, че помилването на Сергей Хаджикурбанов след неговото участие във войната на Русия срещу Украйна поставя под въпрос търсенето на отговорност.

Два дни по-рано Коалицията за свобода на медиите призова руските власти да изправят пред съда всички отговорни за смъртта на Политковская, „включително онези, които са я поръчали“. „Безнаказаността за престъпленията срещу журналисти и медийни работници не може да надделее“, се казва в изявлението, което напомня, че Русия е на 172-ро място от 180 държави в Световния индекс за свобода на печата на „Репортери без граници“ за 2026 г. Текстът носи подписите на 32 държави, а коалицията има 51 членки. В списъка на подписалите липсват България, Хърватия и Кипър, единствените държави от ЕС в коалицията, които не са се присъединили, както и САЩ, които влизат в нейната Изпълнителна група.

На възпоменание в Европейския парламент в Страсбург на 5 октомври внучката на журналистката Анна Виктория Политковская отправи призив към депутатите да създадат единен европейски механизъм за спешни хуманитарни визи за хората, за които е опасно да останат в Русия. Тя разказа за свой близък приятел от Северен Кавказ, чийто баща навремето е спасен с помощта на баба ѝ. Синът не успял да напусне Русия, защото не му стигали документи и пари, и посегнал на живота си на 19 години. Сред обявените участници беше и българката Мариана Кацарова, специален докладчик на ООН за правата на човека в Русия и основателка на организацията RAW in WAR, която връчва ежегодна награда на името на Политковская.

Също на 7 октомври BBC публикува за първи път в оригинал интервю, дадено от Политковская през април 2006 г. и излъчено на английски по BBC Two през ноември същата година. В него тя казва за Путин: „Той е истински съветски офицер от КГБ. Малко антисемит, малко фашист. И не разбира, че човек има права. Дълбоко в себе си не го разбира.

Политковская е на 48 години, когато е убита. Като специален кореспондент на вестника тя пише за войните в Чечения, за изтезания, отвличания и корупция и открито критикува Рамзан Кадиров и Владимир Путин. През октомври 2002 г. е посредник между чеченските бойци, взели заложници в московски театър, и руските сили. През септември 2004 г., на път за отразяването на заложническата криза в училището в Беслан, тя изпада в тежко състояние, след като пие чай в самолета. Отровата така и не е установена, тъй като на медиците е наредено да унищожат кръвните ѝ проби, според Комитета за защита на журналистите. Убита е в деня, в който Путин навършва 54 години – 7 октомври 2006 г. В асансьора полицията намира захвърлен пистолет и четири гилзи.

Първият процес завършва на 19 февруари 2009 г. с оправдателна присъда за всички подсъдими, сред които братята Джабраил и Ибрагим Махмудови и бившия служител на милицията Сергей Хаджикурбанов, защото обвинението не е успяло да докаже участието им. На 25 юни същата година Военната колегия на Върховния съд отменя оправдателната присъда заради процесуални нарушения. Материалите са върнати на прокуратурата и обединени с разследването срещу брат им Рустам Махмудов, когото следствието смята за стрелеца.

Рустам Махмудов е задържан на 31 май 2011 г. в чеченското село Ачхой-Мартан. През февруари 2012 г. бившият милиционер Дмитрий Павлюченков, организирал следенето на Политковская, сключва сделка с прокуратурата и заявява, че чичото на братята Махмудови, криминалният авторитет Лом-Али Гайтукаев, му е споделил кой стои зад поръчката. По думите му това е Ахмед Закаев, лидер на чеченските сепаратистки в изгнание, действал по желание на Борис Березовски. Березовски отрича каквато и да е връзка и умира във Великобритания през 2013 г. На 14 декември 2012 г. Павлюченков е осъден на 11 години.

На 9 юни 2014 г. Московският градски съд произнася решение, след като съдебните заседатели признават вината на подсъдимите. Рустам Махмудов и Гайтукаев получават доживотен затвор, Хаджикурбанов – 20 години, а Джабраил и Ибрагим Махмудови – съответно 14 и 12 години. Възложителят остава в съдебния акт неустановено лице.

Четири години по-късно, на 17 юли 2018 г. Европейският съд по правата на човека установява, че Руската федерация е нарушила правото на живот. Властите са открили и осъдили изпълнителите на поръчковото убийство, но не са предприели достатъчно действия, за да установят поръчителя. Следствието проследява само една версия, която сочи починал руски бизнесмен, живял в Лондон, без да обясни как я е проверило, и не е проучва посочените от семейството възможности за участие на служители на Федералната служба за сигурност (ФСБ) или администрацията на Чеченската република. Съдът присъжда на близките 20 000 евро обезщетение, а Министерство на правосъдието на Руската федерация не иска преразглеждане пред Голямата камара.

Още през октомври 2020 г. адвокатката на семейството Анна Ставицкая заявява: „Следствието изобщо нищо не прави. Най-вероятно е спряло разследването, защото никой не иска да търси поръчителите на убийството“. На 7 октомври 2021 г. изтичат 15 години от деня на убийството, общият давностен срок за особено тежките престъпления. Когато се наказват с доживотен затвор, Наказателният кодекс в Русия оставя на съда да реши дали да приложи давността. Ако откаже, подсъдимият може да бъде осъден, но не и на доживотен затвор, обяснява Ставицкая.

От останалите петима осъдени никой не е в затвора. Гайтукаев умира през 2017 г. в затворническа болница, а Ибрагим Махмудов, по данни на „Комерсант“, умира в ареста, преди да излежи присъдата. Павлюченков излежава своята и е на свобода. Джабраил Махмудов от юни 2022 г. изтърпява остатъка от наказанието си като принудителен труд, а на 8 февруари 2024 г. районен съд в Грозни го освобождава предсрочно. Официално едва тогава той излиза на свобода, а на практика е бил свободен и преди това, отбелязва „Новая газета“.

Хаджикурбанов подписва в края на 2022 г. договор с Министерството на отбраната и заминава на фронта в Украйна. След около шест месеца е помилван с президентски указ, а на 14 ноември 2023 г. адвокатът му потвърждава помилването. Той остава на фронта като военнослужещ по договор. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отговаря: „Съществува определена практика, която се прилага, и доколкото ми е известно, в тази практика няма никакви изключения. По-точно, изключения има, но не засягат темата резонансност на едно или друго дело“. Децата на Политковская, Вера и Иля, наричат помилването „чудовищен факт на несправедливост и произвол, поругаване на паметта на човек, убит заради убежденията си“.

Натискът стига и до самата „Новая газета“. През март 2022 г. месец от началото на пълномащабната война срещу Украйна, изданието спира да излиза след две предупреждения на Роскомнадзор, а през септември съдилищата отнемат лицензите на вестника и на сайта му. Дмитрий Муратов, носител на Нобелова награда за мир за 2021 г. и дългогодишен главен редактор на изданието, е обявен за „чуждестранен агент“ през 2023 г. Министерството на правосъдието вписа в регистъра и самото интернет издание, заедно със списък от над 100 свързани с него лица на 4 септември 2026 г.

Под натиск е и паметта на „Лесная“. На 18 януари 2026 г. паметната плоча на дома е разбита. Съд глобява Александър Филипов с 1000 рубли за дребно хулиганство, а той настоява, че плочата е паднала случайно, докато махал цветята под нея. Неонацистката група NS/WP призна, че е замесена в нейното унищожаване. Временните табели, които активисти поставят на мястото на плочата, са сваляни над 10 пъти през зимата.

Две десетилетия след смъртта на Политковская руската държава е довела докрай само онази част от делото, която не води нагоре. Стрелецът е в затвора, а веригата над него се къса във всяка точка, в която решението е било в ръцете на държавата. До изтичането на давността версиите, посочени от Европейския съд, не довеждат до нито едно обвинение. Помилването, което в Русия е правомощие само на президента, освобождава един от осъдените след фронта. Изданието, за което Политковская пише до последния си ден, е обявено за чуждестранен агент месец преди годишнината. Изявленията от Брюксел и от 32-те държави повтарят искането, с което семейството отива в Страсбург още през 2007 г.: да бъде назован поръчителят. Делото за него не е приключено, а в съдебните документи той все така остава неустановено лице.

Кадиров стана армейски генерал, а баретата на специалните части получи със заповед

🇷🇺🎖️ Чеченският лидер Рамзан Кадиров беше повишен в чин армейски генерал – второто най-високо воинско звание в Руската федерация, без да е служил във въоръжените сили. Указът на президента Владимир Путин беше обявен на 3 октомври в столицата Грозни, където директорът на Росгвардия Виктор Золотов му връчи златните пагони и тъмночервена барета – знак за отличие на специалните части. Дотогава Кадиров беше генерал-полковник; този чин получи на 5 октомври 2022 г.

На церемонията Кадиров върна жеста на Золотов, връчвайки му званието „Герой на Чеченската република“, най-високото такова в републиката, „за личните заслуги пред Чеченската република и нейния народ, за значителния принос в защитата на интересите на Отечеството“. Същото отличие беше получено от депутата от Държавната дума Адам Делимханов, помощника на директора на Росгвардия Алибек Делимханов и командира на отряда ОМОН „Ахмат-1“ към чеченския клон на Росгвардия Алихан Шавхалов, а заместник-директорът на Росгвардия Анатолий Маликов получи ордена на Кадиров. Кадиров и Золотов наградиха и бойци от чеченското управление на Росгвардия, отличили се при изпълнение на служебни и бойни задачи.

За самия указ съобщават само присъстващите. „Владимир Владимирович Путин ми възложи днес да обявя указа му за удостояването на Героя на Русия генерал-полковник Кадиров със следващото висше воинско звание – армейски генерал“, отбеляза Золотов, цитиран от ТАСС. Кадиров написа в Telegram, че Золотов е пристигнал в Чечения на работно посещение „за да изпълни почетната мисия да връчи държавни награди“, а званието е „присъдено с указ на президента на РФ“. Той отправи благодарности към Путин „за оказаното високо доверие и за оценката на моята служба“. Текстът на указа не е публикуван нито на сайта на Кремъл, нито на портала за правни актове, пише Радио Свободна Европа, според което за подписването е съобщил председателят на правителството на Чечения Магомед Даудов. Указът за предишния чин № 709 от 2022 г. също не е публикуван. Когато през март 2022 г. Кадиров стана генерал-лейтенант, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обясни: „Закрити укази също има. Те не се публикуват.“

За предишните си повишения Кадиров научаваше по други начини. Когато през юли 2020 г. беше повишен в генерал-майор на Росгвардия, по думите му Путин му се обадил по телефона и сам му прочел указа. През април 2022 г. указът и пагоните за генерал-лейтенант му бяха връчени от командващия Северокавказкия окръг на Росгвардия Сергей Захаров. На 5 октомври 2022 г. Кадиров сам обяви в Telegram канала си, че е повишен в генерал-полковник, и добави, че Путин му е съобщил за това лично. Този път указът и пагоните бяха връчени от директора на Росгвардия.

На практика армейският генерал е най-високият чин в страната. Званието маршал на Руската федерация е присъждано само веднъж през 1997 г. на тогавашния министър на отбраната Игор Сергеев, починал през 2006 г. Затова над армейските генерали днес не стои никой. Освен Кадиров, най-малко 12 души, които са живи и продължават да изпълняват служебните си функции, носят това звание: сред тях са директорът на ФСБ Александър Бортников, началникът на Генералния щаб и първи заместник-министър на отбраната Валерий Герасимов, секретарят на Съвета за сигурност и бивш министър на отбраната Сергей Шойгу и самият Золотов. „Кавказский узел“ пише, че според откритите данни Кадиров е единственият действащ ръководител на регион сред тях.

Кадиров никога не е служил във Въоръжените сили на Руската федерация. Званията му идват по линията на милицията и Росгвардия: генерал-майор на милицията през 2009 г. и генерал-майор на Росгвардия през 2020 г. През 2022 г. последователно генерал-лейтенант и генерал-полковник. Другите висши държавни служители с генералски звания имат по-ниски чинове: секретарят на Държавния съвет Алексей Дюмин и иркутският губернатор Игор Кобзев са генерал-полковници, Дюмин има това звание от 2021 г. по силата на закрит указ.

Золотов обясни връчването на баретата със заслугите на Кадиров: „в знак на признание на заслугите за развитието на специалните подразделения и на войските на националната гвардия като цяло“. Според директора на Росгвардия три дни по-рано е била годишнината от създаването на специалните сили на ведомството, в които е възникнала традицията за връчване на баретата. Самият Кадиров описва по-пряко как е получил отличието. В Telegram той пише: „присъдена със заповед на директора на ФСВНГ на Русия“. Администрацията на чеченския лидер казаха, че чинът и знакът са „признание на изключителните заслуги пред Отечеството, на многогодишния доблестен труд и на всеотдайното служене на Родината“.

Тъмночервената барета е най-високият знак за отличие на специалните части, който се получава след серия изпитания: ускорен марш от 12 км, преодоляване на щурмово трасе, щурм на висока сграда, стрелба за време, акробатика и накрая 12-минутен спаринг с трима партньори, двама от които вече носят баретата. Традицията възниква в края на 80-те години в специалните части на вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи (МВД) на Съветския съюз по подобие на зелените барети в САЩ. „Важные истории“ отбелязва, че по време на изпитанията участниците понякога загиват. Последните изпитания Росгвардия проведе на 28 септември в Ставрополския край. В основния изпит се включиха 77 бойци от специалните части на Севернокавказки федерален окръг, до финалния ускорен марш стигнаха 52, а правото да носят баретата заслужиха едва 28. Кадиров не е участвал, пишат „Важные истории“, а няма сведения в открити източници той някога да е минавал през подобни изпитания. DW добавя, че той е бил виждан с баретата и преди церемонията, но без сгъвката отляво, характерна за онези, които са заслужили правото да я носят. Не е известно на какво основание я е носел тогава; след церемонията той направи сгъвката.

Знакът, който за бойците е резултат от изпитание, висшите ръководители получават като подарък или със заповед. Золотов също носи баретата, без да е преминал изпитанията: символичен подарък от съвета на носителите на баретата, какъвто са получавали и командващите вътрешните войски преди него. Като такъв са я получили и президентите Борис Елцин и Дмитрий Медведев, а на Путин такъв никога не е бил връчван. Два дни по-късно, на 5 октомври, Кадиров встъпи в нов мандат начело на Чеченската република – точно на своя 50-и рожден ден. Изборите бяха проведени на 18–20 септември и според „Ведомости“ той получи на тях 99,85% от гласовете.

Кадиров коментира полученото звание пред журналисти още в съботния ден: „Приемам го като аванс. Отговорността е голяма: колкото по-високо е званието и колкото повече са регалиите, толкова по-силно чувстваш отговорността за всичко, което ти се възлага – трябва да се справяш“, цитира го РИА Новости.

Същото изказване той направи в публикация от 5 октомври 2022 г. за предишното си повишение: „Давам дума, че ще оправдая доверието, оказано ми авансово“. Между публикацията от 2022 г. и думите от 2026 г. има почти 4 години и едно повишение. С него Кадиров се изравнява по чин с началника на Генералния щаб и с човека, който му го връчи.

Член на „Алтернатива за Германия“ се появи в руските редици край Бахмут.

🇩🇪⚔️🇷🇺 Член на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) обяви, че се е присъединил към руската армия, което накара клона на партията в провинция Долна Саксония да премине към официална процедура по изключването му.

Според публикации на неговия профил в Инстаграм, Ноа Кригер, известен още като Мурат Дадаев, се е появил във военна униформа на руската армия и споделя кадри от град Бахмут в окупираните територии на Донецка област. На тях се вижда как той участва във военно обучение заедно с руски военнослужещи.

Според информация на „Милитарний“ от 6 юли, Дадаев е публикувал снимки, на които е облечен в руска военна униформа и участва в тренировки за щурм с мотоциклети заедно с руски войници във временно окупирания Бахмут.

От клона на AfD в Долна Саксония потвърдиха, че са задействали процедура по отстраняването на Дадаев от партията. Макар партийни представители да не обясниха публично решението, „Милитарний“ съобщи, че процесът е започнал след негово посещение в Чечения по-рано тази година.

По време на това пътуване Дадаев е присъствал на заседание на местния парламент заедно с лидера на автономната кавказка република Рамзан Кадиров и е провел разговори със Замид Чалаев, командир на специалния полицейски полк „Кадиров“. Освен това той е подарил на чеченския вицепремиер Ахмед Дудаев кинжал от Луфтвафе, носещ символи от нацистката епоха.

Според разследване на Радио Свободна Европа, докато живее в Германия, Дадаев публично е подкрепял политиката на Кремъл и руския президент Владимир Путин. Медията допълва, че той се е представял за застъпник за по-строга имиграционна политика, използвайки риторика, свързвана с Нацистка Германия.

В Хановер Дадаев е създал няколко бизнеса и е наел историческа вила с площ от 850 квадратни метра, която по-късно се превръща в място за срещи на членове на AfD.

„Радио Свободна Европа / Радио Свобода“ съобщава, че в имота е гостувал и Саид-Магомед Ибрахимов, бивш лидер на клуба за бойни изкуства „Team Wolf Hamburg“, който правозащитни организации свързват с прокадировската рокерска група „Guerilla Vaynakh Nation“.

Според разследването Ибрахимов и преди е бил сниман заедно с висши чеченски служители, сред които премиерът Магомед Даудов и вицепремиера Абузайд Висмурадов.

„Милитарний“ обръща внимание и на семейните връзки на Дадаев с едно от най-шумните политически убийства в Австрия. Неговият брат, Сулейман Дадаев, беше осъден във Виена през 2011 г. на 19 години затвор за роля в убийството на Умар Исраилов, бивш бодигард на Рамзан Кадиров, който по-късно се превърна в критик на чеченския лидер.

Австрийските разследващи органи стигнаха до заключението, че Кадиров е поръчал убийството, докато по-късно Европейският съд по правата на човека се произнесе, че властите в Руската федерация не са провели ефективно разследване по случая, и присъди обезщетение на бащата на Исраилов.

По-рано крайнодясната германска партия AfD беше изправена пред обвинения, че обслужва интересите на Кремъл, след като висши официални лица я обвиниха, че използва парламентарни запитвания, за да събира чувствителни данни за критична инфраструктура, която би могла да бъде полезна за руското разузнаване.

Дронове удариха Грозни: Взривове край резиденцията на Кадиров и щаба на ФСБ

💥 Експлозии разтърсиха Грозни, столицата на Чеченската република в състава на Руската федерация, рано сутринта днес, след като украински дронове нанесоха серия от успешни удари по цели в различни части на града. Първите сведения пристигнаха от местни канали в Telegram и опозиционното движение Niyso. Към момента властите на автономната република в Северен Кавказ не са коментирали атаките.  

Кадри, публикувани в социалните мрежи, показват попадения в райони, където се намират новата сграда на местната администрация, военен град и щабквартира на чеченската ФСБ.  

Според OSINT анализ, публикуван от опозиционното издание Astra, камикадзе дронове са поразили района на Ханкала в покрайнините на Грозни, където се намира военна база и щаб на 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия (военно поделение № 27777), която влиза в състава на 58-а общовойскова армия на Южния военен окръг.  

Втори удар е попаднал в непосредствена близост до жп гарата на Грозни, разположена в централната част на града, уточни Astra. Мястото се намира на под от 2 км от резиденцията на чеченския лидер Рамзан Кадиров и на около 1,2 км от комплекс „Грозни-Сити“. Сградата на управлението на ФСБ в Чечня се намира на 120 метра от зоната на удара.

Кадиров с обръщение по повод украинските удари с дронове срещу Чечения.

🇷🇺 Чеченският лидер Рамзан Кадиров публикува обръщение късно снощи във връзка с атаката на дронове срещу комплекса Грозни-Сити вчера сутринта. Видеото продължава две минути, като има очевидни следи от обработка, а освен това под очите му се виждат синини – според непотвърдена информация той страда от неизлечимо заболяване.

Кадиров твърди, че в ударената висока сграда са счупени стъкла и че в нея работят обикновени граждани, които наемат офиси. В същото време според публично достъпни данни в комплекса Грозни-Сити се намират и офиси на държавни структури.

Ръководителят на Чечня обеща „жестока разплата“ за атаката – „още от утрешната сутрин и през цялата седмица“. След това Кадиров се обърна директно към украинския народ с питането „къде гледате вие?“, спомена жалбите на украинските войници в плен и призова хората да излязат по улиците и да заявят, че Володимир Зеленски вече не е президент – при това използва обидни думи по негов адрес.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) преди това му повдигна задочно обвинение във военни престъпления заради изявленията му за пленниците – през октомври 2024 г. Кадиров нареди да не се взимат в плен украински войници, а да се убиват на място, а три дни по-късно отмени заповедта си.

В описанието под видеото се отбелязва още, че при атаката вчера няма пострадали, че ударът по небостъргачите в центъра на Грозни „няма абсолютно никакъв тактически смисъл“, както и че Киев единствено „настроила още повече цивилното население срещу себе си“.

В публикувани след атаката кадри се вижда ясно, че поне пет етажа на една от кулите са сериозно повредени, а в самата сграда е избухнал пожар. Медии и чеченски активисти припомнят, че освен апартаменти, хотел, ресторанти и търговски площи в комплекса се намират офиси на Съвета за сигурност на Чечня, омбудсмана по правата на човека, Сметната палата, избирателната комисия, Министерството на финансите, Министерството на туризма и местният клон на „Единна Русия“.

Три часа преди личното видео на Кадиров в канала му се появи коментар от негово име – вмъкнат в третия абзац на съобщение за подготовката на новогодишните празници в републиката. Там също се казваше, че при удара по Грозни-Сити няма пострадали, че атаката е „просто опит да се сплаши мирното население и да се създаде илюзия за натиск“, както и „проява на безсилие“. „От себе си обещавам, че отговорът ни няма да се бави. Скоро противникът ще получи моя личен „подарък“, гласеше текстът от името на Кадиров.

Това е първата публична поява на Кадиров от 25 ноември, когато се срещна с американскиятбоец от UFC Джон Джонс за празненството по случай пълнолетието на сина му Адам – секретар на Съвета за сигурност на републиката.

Според източник на „Кавказ.Реалии“, вчера сутринта след удара по Грозни-Сити в чеченската столица са избухнали поне още четири експлозии. Това беше потвърдено и от опозиционното движение NIYSO, според което един от дроновете се е взривил при автодрума „Крепост Грозная“. Съобщенията съвпаднаха с второто за деня затваряне на летище Грозни – ограниченията бяха вдигнати половин час по-късно. В местните училища занятията бха отменени за деня.

„Родителите ни, които с толкова труд се опитваха да забравят звуците на взривовете и войната, отново започнаха да ги чуват. Майка ми сутринта чу този звук и не може да заспи – той ѝ напомни за 90-те години. Рамзан, който ни обеща мир над главите ни, се забърка в тази идиотска война, която никому не е нужна освен на него и на Путин. Убиха толкова много чеченски момчета просто така – и сега карат жителите на републиката отново да изпитват ужаса, който се опитваха да забравят“, гласи съобщение, публикувано от анонимен жител на Грозни.

Атаката от 5 декември е трета поред за Чечня в последните месеци. На 27 ноември под обстрел попаднаха военен обект в Грозни и вероятно военна част в село Борзой. През нощта на 2 декември бяха атакувани сградата на МВР в Гудермес и сградата на ФСБ в Ачхой-Мартан, където според неофициална информация са ранени поне двама служители на специалните служби, а според други данни има и загинали. За тези удари Кадиров не каза нито дума.

Предишната серия атаки с дронове в Чечня беше в края на 2024 г. Тогава цел бяха казармите на специалния полк на МВР в Грозни и сградата на т.нар. „Руски университет за спецназ“ в Гудермес – основни бази за подготовка на наемници за войната в Украйна. Тогава Кадиров заплаши украинските пленници, с което индиректно потвърди, че част от тях се държат в Чечня. На един от пленниците „предложи“ да се застреля, а на останалите каза, че ще ги използва като жив щит.

Още в началото на декември Кадиров подкрепи заплахите на Владимир Путин, че Русия е готова за война с Европа „още сега“, и заяви, че в Грозни „чакаме заповед“. В последните месеци самият той почти не се появява публично, според медийни публикации заради влошеното си здраве. Чеченските части в руската армия след пълномащабната инвазия в Украйна получиха прякора „тик-ток войски“.

През март 2025 г. проектът на украинската служба на Радио Свобода „Новини Приазовя“ съобщи, че над 150 пленени украински войници се намират в Чечения, част от тях най-вероятно в Грозни.

Актуализирана карта на руските региони с дефицит на гориво.

🇷🇺 Икономическият коментатор Станимир Добрев актуализира картата на руските региони, където медийни репортажи съобщават за дефицит на гориво.

В нея той добави още три региона: Томска и Кемеровска области, както и Република Башкирия, която е един от водещите региони на Руската федерация в добива и преработката на нефт.

Добрев отбелязва, че дефицит на гориво се обсъжда и в социалните мрежи в Чечня, Калмикия и Ярославска област, която също разполага с голяма рафинерия, която вече беше мишена на атаки от украински дронове. Руските медии обаче мълчат за тези региони, затова те все още не са отбелязани на картата.

Междувременно руското министерство на енергетиката обяви, че планираните ремонти в руските нефтени рафинерии (които често се провеждат през есента) са отложени за по-късни дати. Започва да става очевидно, че в условията на остър дефицит руската държава не може да си позволи да спре работата на отделни рафинерии за обслужване, въпреки че това вероятно ще създаде нови проблеми в бъдеще.

Руски генерал, отговорен за серия провали в Украйна, е освободен от военна служба

Александър Лапин говори с журналисти от вътрешността на разрушен склад в град Укайрибат в източната част на провинция Хама в Сирия, 15 септември 2017 г.
📸 Снимка: Maria Antonova/AFP via Getty Images

🇷🇺 Генерал-полковник Александр Лапин е освободен от военна служба, а на поста командир на Ленинградски военен окръг ще бъде заменен от генерал-полковник Евгений Никифоров. Това съобщи рускит канал РБК, позовавайки се собствен източник, запознат с кадровото решение.

На 19 септември новинарският портал „Татар-информ“ съобщи, че Лапин предстои да заеме поста помощник на раиса на Татарстан Рустем Минниханов, но Кремъл все още не е публикувал указ за назначението. Същия ден руският бизнес всекидневник „Ведомости“ цитира източник, близък до ръководството на автономната република, според когото твърди, че Лапин може да стане съветник на Минниханов още следващата седмица.

На новата си позиция той ще отговаря за набиране на договорни войници и евентуално за въпроси, свързани с охраната срещу украински удари по републиката. Татарстан е основен център за набор на Министерство на отбраната за Африканския корпус, както домакин на местното производство на дронове в специалната икономическа зона „Алабуга“.

Лапин беше начело на групировка войски „Център“ в началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. На следващата година беше назначен за началник на щаба на Сухопътните войски; а през 2024 г. застана начело на Ленинградски военен окръг и групировка войски „Север“. Министерството на отбраната потвърди през август 2025 г., че на негово място в двете структури е назначен генерал-полковник Евгений Никифоров.

По време на войната в Украйна Лапин се прояви като некомпетентен командир, но уволнението му вероятно е част от усилията на Кремъл да превърне висши военни в изкупителни жертви за провалите на руската армия, сред които неспособността да отблъсне украинското настъпление в Курска област през август 2024 г. Обикновено президентът Владимир Путин избягва да уволнява командири, въпреки очевидните пропуски в ръководството, като предпочита да ги преназначава. Пълното уволнение на Лапин е рядък прецедент.

Лапин е подложен на остра критика за провалите си. През 2022 г. начело на групировка войски „Център“ той ръководи руските сили по време на украинската контраофанзива в Харковска област, която доведе до отстъпление на руските войски от Купянск и Лиман. Чеченският лидер Рамзан Кадиров и покойният основател на „Вагнер“ Евгений Пригожин критикуваха остро Лапин за провалите му в Харковска област през октомври 2022 г. и обвиняваха руското командване за липсата на своевременна реакция на влошаващата се ситуация в района. Критиките на Кадиров и Пригожин бяха особено забележителни, тъй като Путин и говорителите му обикновено запазваха мълчание относно резултатите на военните командири или техните заместници.

Лапин командваше и групировка войски „Север“ по време на украинската офанзива срещу Курска област през август 2024 г. Под негово ръководство руските войски водиха настъпателни операции за създаване на буферна зона в северните части на Харковска област от май 2024 г. и Сумска област през март 2025 г. И двете приключиха с провал, след като руските войски не успяха да напреднат повече от няколко километра от държавната граница и то на цената на десетки хиляди жертви.

Уволнението на Лапин от военна служба вероятно е част от по-широката стратегия на Кремъл да обвини и наказва руските власти, които не успяха да спрат украинското нахлуване в Курска област. Руските власти вече арестуваха и повдигнаха обвинения на няколко висши регионални служители в Курска, Брянска и Белгородска области за неадекватно изграждане на отбранителни укрепления по границата. Кремъл досега не е наказвал Лапин за многобройните му оперативни провали в Украйна, но сега вероятно го наказва за неспособността да защити руската територия.

Хронология на военната кариера

🪖 Ранни години (1984–1997)

• 1984–1997: Служи в различни танкови и мотострелкови части в Ленинградския военен окръг и Северния флот.
• 1997: Завършва Военно-танковата академия „Малиновски“.
• 1999: Назначен за началник на щаба и командир на 429-ти мотострелкови полк.

🌍 Участие в Чечня и Сирия

• Втора чеченска война (1999–2009): Участва в бойни действия в Чечня, заемайки различни командни длъжности.
• Сирия (2017–2019): Командва групировка руски войски, участваща в бомбардировки и наземни операции.

🇺🇦 Войната в Украйна

• 2022: Назначен за командир на Централния военен окръг и групировка „Център“ при началото на пълномащабното нахлуване в Украйна.
• 2022: Под негово командване руските войски се изтеглят от Лиман след контраофанзива на Украйна.
• 2024: Назначен за командир на Ленинградския военен окръг и групировка „Север“.
• 2024: Под негово командване руските войски не успяват да установят устойчива буферна зона в северните части на Харковска и Сумска област.
• Август 2025: Освободен от военна служба след критики за неуспехите в Курска област.

🧳 Преназначения и цивилна кариера

• Януари 2023: Назначен за началник на Главния щаб на Сухопътните войски.
• Септември 2025: Назначен за помощник на раиса на Татарстан Рустем Минниханов, отговарящ за набиране на контрактни войници и подкрепа на семейства на загинали войници.

Рамзан Кадиров е поискал от Владимир Путин да подаде оставка като лидер на Чечения.

🇷🇺 Рамзан Кадиров е поискал от руския президент Владимир Путин да подаде оставка като глава на Чеченската република, заяви самият той в ефира на руската държавна телевизия Чечня Сегодня.

Кадиров управлява Чечня от 2007 г. Под негово ръководство Чеченската република стана известна като една от най-опасните части на света, печално известна с насилствените изчезвания, мъченията и извънсъдебните екзекуции.

САЩ и други западни съюзници наложиха санкции срещу Кадиров и неговото семейство заради повсеместните нарушения на човешките права в автономната република.

„И аз чух тези слухове. Говорят всякакви неща. Напротив, моля да бъда освободен от поста си. Надявам се, че искането ми ще бъде подкрепено“, заяви Кадиров, уточнявайки, че решението дали ще бъде освободен сега зависи от Путин.

Изявлението му идва на фона на новината, че неговата болест панкреатична некроза прогресира бързо и че той е назначил малолетния си син Адам за свой наследник, според независимата руска медия „Новая газета Европа“.

Това не е първият случай, в който Кадиров иска оставката си. Той е правил подобни изявления през 2016, 2017 и 2022 г., според независимата руска медия ASTRA. В предишни случаи оставката му не е била одобрена.

Млад мъж уби полицай в Чечения, Кадиров нареди да захвърлят тялото му на централния площад.

🇷🇺 В очевиден пример за средновековно варварство, чеченският лидер Рамзан Кадиров нареди мъртвото тяло на млад мъж, нападнал пост на КАТ на предишния ден, да бъде захвърлено на градския площад в Ачхой-Мартан.

Това съобщава Кавказ.Реалии, като допълва, че тялото е поставено пред събралото се пред сградата на местната администрация множество, на който трябваше да присъстват служители на бюджетни организации, студенти и ученици. Участниците в него нямаха идея на какво ще бъде посветено то и колко време ще продължи, пише сайтът "Кавказки възел", позовавайки се на служители на местни училища.

Местни учители заявиха, че учениците са били в шокирани, натъквайки се на трупа, а няколко жени от тълпата са припаднали при вида на ужасяващата гледка. Опозиционният канал NIYSO публикува видео от инцидента, на фона на което се чува как плачат хора.

Според един от учителите, местният ръководител Хоза Бурсагов и местен кадия (религиозен съдия, който раздава правосъдие по законите на шериата) Абдурашид Дадуев са дали реч пред събралото се множество, повтаряйки думите на Рамзан Кадиров, че роднините на застреляния ще бъдат изселени от Чечения. Освен това се посочва, че няма да им бъде позволено да погребат тялото на своя близък, а мястото на погребението няма да бъде разкрито. По-късно в мрежата се появи видео, заснето след края на "митинга", на което тялото на нападателя е оставено да лежи на земята, по всяка вероятност на друго място.

Чеченските власти отказаха коментар по случая. В сряда местният държавен канал ГТРК Грозни излъчи история за погребението на полицай, убит при нападението. На погребението присъстваха вътрешния министър на Чечения Аслан Ирасханов, неговият първи заместник Дени Айдамиров и лидерът на областната администрация Ибрагим Бурсагов.

Атаката срещу служители на реда беше извършена във вечерните часове на понеделник, 7 април. Двама служители на КАТ бяха намушкани, като единият от тях почина в болница. Извършителят, 16-годишен тийнейджър на име Хумашев, е бил убит на място. По-късно активисти публикуваха и кадри, за които се твърди, че показват момента на атаката. Причините за инцидента са неизвестни.

Ден по-късно президентът на Чеченската република Рамзан Кадиров поиска от подчинените си да изгонят роднините на Хумашев от страната и да „конфискуват“ тяхното имущество, като те смятат да направят същото и със семействата на посочените за замесени – четирима чеченци, пребиваващи в Турция. Според Кадиров те са ръководени от украински гражданин на име Андрей Романович.

Активисти на NIYSO заявиха, че става дума за четирима активисти на движението, като отхвърлиха всички обвинения за участие в инцидента и смятат, че хората на Кадиров са използвали атаката като претекст за преследване на активисти.

Опозицията посочи още, че най-малко шестима роднини на младия мъж, нападнал поста на КАТ, са били задържани и по-късно отведени от местния полицейски участък Ачхой-Мартан в неизвестна посока. Няма друго потвърждение на тази информация.

Кадиров е влязъл в конфликт с Кремъл, твърдят източници на „Важных историй“.

🇷🇺 През последните месеци отношенията между Рамзан Кадиров и Владимир Путин рязко са са влошили, съобщава руското издание Важных историй, позовавайки се на сведения от бивш офицер от ФСБ, специализирал в Северен Кавказ.

Според източници на изданието основната причина за разрива между двамата са сведения от ФСБ за все по-честите преговори на чеченския лидер с представители на монархиите от Близкия изток за бъдещето на неговите активи и безопасността на семейството му, които са били проведени без координация с Кремъл.

Кадиров е тежко болен от дълго време. Както съобщиха в свое разследване журналисти от Новая газета Европа, той има сериозни проблеми с бъбреците и панкреаса. Съдейки по трудностите му с говора, болестта прогресира. Въпреки че Кадиров се опитва да прикрие влошеното си състояние с повишена медийна активност, през последните месеци той все по-често изчезва от общественото внимание за дълги периоди.

През януари и февруари президентът на Чеченската република не се появи пред камери за дълъг период от време, като по-късно се оправда с това, че е на почивка. „Няма болест, която да не ми е приписана“, коментира той ситуацията с изчезването си. Оттогава Кадиров не е правил никакви гръмки изявления и публикува единствено кадри от своите „проверки“ в Чечня, които най-често се заснемат предварително като така наречените „консерви“.

Кадиров разбира прекрасно как е структурирана властта в неговия регион и какво може да очаква членовете на семейството му, ако той реши да напусне поста си. Освен това той е наясно с цената на обещанията и гаранциите за сигурност от федералния център Москва.

Липсата на сигурност за бъдещето на многобройните му роднини го принуди да търси гаранции за тях в богатите мюсюлмански страни от Близкия изток, с чиито лидери той имаше дългогодишни приятелски отношения. Според източници на Важных историй чеченският лидер се е опитал да скрие тези преговори от Кремъл, за което ФСБ веднага разбрала и докладвала на Путин.

Наскоро, например, Кадиров отстрани от държавни позиции 26-годишната Айшат, най-голямото дете и най-близкото си дете. От 2020 г. тя стана първият заместник-министър на културата на Чечня, по-късно оглави министерството, а през 2023 г. се издигна до вицепремиер на републиката. След като отношенията на Кадиров с Кремъл се влошиха, тя напусна поста си и стана собственик на Чеченски минерални води, най-голямата компания износител в републиката, според Вёрстка. Преди това компанията пак принадлежеше на семейство Кадирови, първо чрез фондация Кадиров, а след това чрез двама номинални собственици.

В края на март имената на Айшат Кадирова и най-малката дъщеря на лидера на Чечня Табарик бяха скрити от регистъра на юридическите лица.

Разногласията с Кремъл засегнаха и най-близкия съюзник на Кадиров, Адам Делимханов, който е депутат в Държавната дума. „От началото на 2025 г. Адам Делимханов категорично отказва да участва в каквито и да е разправии с властта, независимо каква сума е заложена. Той заявява на избраните, които могат да се обърнат директно към Делимханов, че са получени строги заповеди "на самия връх", че чеченските лидери и силите за сигурност не бива да бъдат замесвани в такива истории и като цяло трябва да се показват възможно най-малко“, съобщи ВЧК-ОГПУ, Telegram канал, за който се смята, че е свързан с руските служби за сигурност.

Независим журналист, работещ в региона на Северен Кавказ, говорил при условие за анонимност, отбеляза, че конфликтът между Кадиров и Делимханов и Кремъл е добре известен на кавказката правозащитна общност.

„Адам Делимханов наистина му беше дадено разбиране за границите на неговите възможности“, сподели представителят на чеченското движение „Ниисо“ Ансар Дишни.

Според него в момента Делимханов е отседнал в хотел "Президент" на ул. Болшая Якиманка в Москва, който играе ролята на щаб на представителите на Кадиров в столицата. Кремъл и ФСБ са останали крайно недоволни от факта, че напоследък Делимханов организира престъпни схеми с набези и изнудване, без съгласието на ръководството на страната, разкриха правозащитници. Дишни не уточни за какви конкретни действия на екипа на Делимханов става дума.

Как руски зенитно-ракетен комплекс “Панцир-С1” свали пътнически самолет?

🇷🇺💥🇦🇿 ВЧК-ОГПУ, популярен рускоезичен канал в платформата Telegram, който често разкрива вътрешна информация от службите за сигурност на Москва, разкри нови подробности за хода на криминалното разследване на инцидента с пътнически полет 8432 на Азербайджанските авиолинии от Баку до Грозни, който се разби при опит за аварийно кацане в близост до град Актау в Казахстан.

От написаното става ясно, че две ракети земя-въздух са били изстреляни от зенитно-ракетен комплекс “Панцир-С1”. Един екипаж на противовъздушната отбрана е установил, че става дума за граждаски полет и не е стрелял, но поради изключително силните смущения, причинени от средства за радиоелектронна борба, не е успял да предупреди втория екипаж, който е изстрелял две ракети по самолета. Към момента на писане на публикацията все още не е установено кой е включил толкова силно заглушаване, че не само цивилните самолети са ослепени, но и самите комплекси от ПВО.

Както беше съобщено по-рано, представители на Следствения комитет на Руската федерация са разпитали диспечера и ръководителя на полет, като на този етап и двамата са били освободени след разпита и са се прибрали като свидетели.

Очевидно системите за противовъздушна отбрана по погрешка са стреляли по самия самолет, а не по украинския безпилотен летателен апарат. Военните обаче се опитват да прокарат далеч по-удобната за тях версия, че ракетите земя-въздух били изстреляни по дрона, но са пропуснали целта и са се самоунищожили до пътническия самолет.

По време на инцидента в Грозни са били разгърнати следните системи за противовъздушна отбрана: 2 × Панцир–С1; 1 × С-300 (наскоро доставен от Сирия); 1 × Бук-М1, като пусковете на ракети земя-въздух са извършени от един екипаж – този, разположен във Висайтовски район (до декември 2020 г. - Старопромисловски), след като украинският дрон се е разбил във покрива на казармите на специалните части “Ахмат”.

Разпитани са и тримата военнослужещи от смяната (командир, оператор и шофьор). Командирът твърди, че са изстреляли две ракети: в 08:13:30 и 08:13:40 часа местно време. В същото време те са избухнали в 08:13:50 и в 08:14:30 часа местно време. Според сведенията, последната експлозия е засегнала самолета.

В същото време, според военнослужещия, заповедите за извършване на двата пуска са дадени от Ростов от командир на име Борисов. На въпрос за целите командирът на бойната машина е обяснил, че действа толкова мощна радиоелектронна борба, че “заглушава” не само цивилната, но и военната техника, а това се отразява и в работата на системите за противовъздушна отбрана, поради което по някаква причина самолетът не се е показал в “зелен” цвят на локатора в командния пункт.

На въпрос дали е разбирал, че в засегнатата зона е имало граждански самолет, тъй като е летял на нетипична височина с различни параметри от тези на дрон, командирът не е успял да даде смислен отговор, а единствено е обяснил, че за всяко „изстрелване“ се дава заповед от по-висшестоящ пост нагоре по веригата, а самолетът не е изглеждал като граждански полет.

Версията, че самолетът е ударен от една от ракетите, изстреляни от “Панцир-С1”, се потвърждава и от „новия“ тайминг. По актуализирани данни ударът в борда е станал още по-рано – в около 08:14, а не в 08.16 часа.

До този извод са стигнали следователите след внимателно изслушване на аудиофайла от разговори между диспечера и екипажа на самолета.

Ако в стенограмата този момент е отбелязан като „нечуваем“ (най-вероятно нарочно, за да няма временна връзка между взривовете на ракетите и „удара“ по самолета), тогава на аудиото можете да чуете: „птица ме удари“. Две минути по-късно екипажът повтори това по-ясно.

Според нови данни наземните служби записват, че в 08:14 часа самолетът се е намирал на 16 км от летището, но все още над същия квартал Наурски. Връщайки се към показанията на командира на бойната машина, се оказа, че екипажите на зенитно-ракетните системи изобщо не са разполагали с разписанието на гражданските полети.

За да изстреля ракетите, командирът се обажда на Ростов два пъти по стационарния телефон.

В същото време се твърди, че екипажът на “Панцир-С1” не е могъл да наблюдава визуално целта поради гъстата мъгла, според показанията, дадени от командира на смяна, обслужващ системата за противовъздушна отбрана.

Но командирът на втория Панцир, който е базиран на летището, е наблюдавал гражданския самолет с очите си и не е стрелял по него. Това стана известно след прослушан фонов запис от контролната зала. Командирът на системата за противовъздушна отбрана съобщава по радиото на диспечера, че наблюдава самолета в обсег на видимост.

Разследващите питат командира на екипажа защо не се е свързал с командира на другата бойна машина. И той отговори, че имат „проблеми“ със стационарните комуникации, а клетъчните мрежи не са работели поради работата на средствата за радиоелектронна борба.

Командването на противовъздушната отбрана е предложило по-удобна за тях версия, според която “Панцир-С1” е опитал неуспешно да прехване украинския дрон, след което ракетите са тръгнали по „безопасна“ възходяща траектория и са избухнали, а гражданският самолет просто се е озовал на грешното място в грешното време.

Именно тази по-удобна версия е посочил като приоритет ръководителят на Следствения комитет Александър Бастрикин, давайки указания да се намерят останки от дрон, по който уж е стреляла противовъздушната отбрана, но задачата се е оказала по-трудна от очакваното.

В продължение на два дни гвардейците са претърсвали район с обща площ от около 40 кв. км. в търсене на части от дрона, каквито така и не са били намерени.

Между другото, “специалистите” все още не могат да установят на кое подразделение принадлежат средствата за електронна война, които са заглушили ефира до такава степен, че нищо да не работи както в самолетите, така и в системите за противовъздушна отбрана.

30 години от щурма на Грозни в Първата чеченска война.

🇷🇺 Преди точно 30 години, в навечерието на новата 1995 година, жителите на чеченската столица Грозни се събудиха в 5 часа сутринта от звука на мощни експлозии. Руската армия в покрайнините на града беше започнала масиран артилерийски и въздушен обстрел в подготовка за атака.

Брошури с призив чеченците да се предадат, бяха пуснати от руски хеликоптери, кръжащи над града. В началото на декември 1994 г. руският министър на отбраната генерал Павел Грачев се похвали, че ще превземе Грозни за два часа само с един въздушнодесантен полк.

За негово съжалние битката за града не придоби желания от него развой и руската армия понесе огромни загуби от значително по-малочислената чеченска съпротива. В първите дни на интензивни градски сражения бяха убити над 1000 руски войници, а други 2000 бяха ранени.

В руския щурм участваха над 15 000 души личен състав, 195 танка, над 500 бронетранспортьори и бойни машини на пехотата и повече от 200 минохвъргачки и артилерийски оръдия. Подкрепен по въздух от щурмови самолети и хеликоптери, той се изправи срещу около 3500 чеченски бойци, които бяха подготвили ешалонирана отбрана в очакване на атаката.

Операцията беше помрачена от неадекватно планиране и ръководство. Руските войски влязоха в Грозни, без да срещнат съпротива, но попаднаха в задръствания по улиците, което ги направи уязвими за засади от страна на добре подготвената чеченска съпротива.

Особено опустошителни бяха загубите на 131-ва отделна мотострелкова бригада. Натоварена със задачата да превземе централната жп гара в града, тя попада в засада, устроена от чеченските сепаратисти. До 3 януари 1995 г. тя е загубила близо 800 души, почти целия си офицерски състав и по-голямата част от бронираната си техника.

Русия така и не научи уроците си от тогавашния провал – безсмислената касапница в Първата чеченска война постави основите на по-нататъшни конфликти, а 30 години по-късно Русия отново се оказа затънала в ужасяваща война, но сега срещу далеч по-многоброен и осигурен противник.

Рамзан Кадиров с открита заплаха срещу узбекски служители

🇷🇺⚔️🇺🇿 Рамзан Кадиров заплаши открито узбекски служители с думите: „Ако аз стоях зад това, работата щеше да бъде завършена“ и обеща да „отговори според нашите традиции.“

Тревожното изявление идва на фона на обвиненията за чеченска връзка в неуспешния опит за убийство на Комил Алламджонов и Дмитрий Лий, за които се смята, че са били организирани с награда от 1,5 милиона долара за тяхното елиминиране.

Според съобщенията, в заговора са участвали двама чеченски агенти, Бислан Расаев и Шамил Темирханов, които са влезли на територията на Узбекистан с фалшиви самоличности. Лицата са известни членове на мрежи, свързани с Рамзан Кадиров и неговия съветник Адам Делимханов.

През 2021 г. същите оперативни агенти бяха обвинени от Националната разузнавателна организация на Република Турция (MIT) в план за убийството на чеченски опозиционери, действайки по заповед на Делимханов, както съобщава турският вестник Daily Sabah.

След като чеченският заговор се провали заради повреда в огнестрелното оръжие, беше организиран втори опит от узбекския гражданин Джавлон Юнусов, за който се твърди, че е свързан със същата мрежа. Юнусов вербува Шохрух Ахмедов, който заедно с друг нападател устройва засада на колата на Алламджонов и открива стрелба с автомат АК-47 и коктейли Молотов.

Мисията им отново се провали и по-късно двамата нападатели бяха арестувани, което доведе до уволнението на ключови узбекски служители по сигурността, включително Абдусалом Азизов, ръководител на Службата за държавна сигурност (SSS), поради обвинения в съучастие.

В основата на тази криза лежи „Офисът“, нелегална мрежа, вградена в политическите структури и силите за сигурност на Узбекистан. Разобличена от Алламджонов в корупционни схеми на стойност милиарди долари, съпротивата на мрежата срещу реформите ескалира в насилие.

Кадиров поиска да не бъде въвличан в слуховете за раздора в семейството на узбекския президент.

Рамзан Кадиров, ръководител на южния руски регион от назначаването си от руския президент Владимир Путин през 2007 г., издигна наново опустошения от годините на война регион в Северен Кавказ в свое лично владение.
📸 Снимка: ТАСС

🇷🇺⚔️🇺🇿 Рамзан Кадиров, ръководител на Чеченската република, коментира слуховете за раздора в семейството на узбекския президент Шавкат Миромонович Мирзийоев, които по думите му са били раздухвани от местни прозападни медии.

Кадиров припомни, че преди повече от два месеца имаше информация, че на територията на Узбекистан е извършен опит за убийство на бившия служител Комил Алламжонов.

“Трудно е да го наречем с голяма тежест атентат. Медиите веднага се позоваха на едни източници, които обявиха участието ми в подготовката на атентата. Казах тогава, и сега казвам: ако готвих това, щях да свърша работата в същия ден, не би трябвало да имате толкова лошо мнение за мен“, написа ръководителят на автономната република със седалище Грозни.

Друг проблем, отбелязан от Кадиров, е внезапната поява във всичко това на определен служител Дмитрий Лий, който изплува в ролята на поредната неуспешна жертва на този “атентат“ два месеца по-късно, след началото на процеса по делото.

“Странен опит. Смятам, че наред с задълбочено разследване на въпросния инцидент е необходим и вътрешен одит срещу разследващите, които се занимават с тази история. Сигурен съм, че цялата тази суматоха се използва от определена страна отвътре За някои от мащабните му задкулисни игри, аз силно съветвам всички, които се интересуват, да не привличат чеченска следа към различни видове машинации да направя всичко за моето влияние в Узбекистан, аз съм приятел с влиятелно семейство и това са прекрасни хора, с които, слава на Аллах, баща ми също поддържаше отлични отношения“, отбеляза ръководителят на Чечня.

Според Кадиров всичко, което се случва, е първото тревожно и на пръв поглед безобидно обаждане за това, което се готви около настоящия президент на Узбекистан.

„Западните сценарии за цветни революции са различни, но те винаги започват с малки конфликти и в конкретния случай виждам ясно как се води информационна война срещу хората, лоялни на самия президент, срещу репутацията на надеждни сътрудници, срещу шума около “опита за убийство“, а някои медии внимателно лансираха поредната история, че дъщерята на президента и неговият зет могат да претендират за власт. Това, разбира се, е абсурдно. Първо, дъщерите на Шавкат Мирзийоев не са толкова глупави. И второ, малко хора познават характера и предаността на Отабек Умаров, който не нарича тъста си по друг начин освен баща. Това е невероятно лоялен човек на президента, който никога не би мечтал да навреди на Шавкат Миромонович по някакъв начин. Бих повярвал в пристигането в Грозни на извънземни от друга галактика, отколкото в подобни глупости, които се разпространяват от псевдонезависими медии“, увери Кадиров.

Той е сигурен, че “някой се опитва да подкопае един добър отбор, да разбие системата“ в обмислен сценарий, който заплашва ръководството на страната и на първо място са изложени на риск хора, лоялни към ръководството, за да се лиши президентът от надеждна среда, смята Кадиров.

„Затова, като човек, който далеч не е безразличен към случващото се, призовавам представителите на уважаваното президентско семейство да направят изявление и да разсеят всички тези мръсни слухове. Ами Комил Алламжонов и Дмитрий Лий препоръчват да не флиртувате в ролята на жертвите Каквото и да кроите, по-добре е да спрете навреме, в противен случай ще трябва да отговаряте за всички машинации, клевети и спекулации Говоря за отговора според нашите традиции“, закани се Кадиров.

Руско ПВО вероятно е свалило азербайджанския граждански полет.

🚨 Тази сутрин граждански полет на самолет Embraer 190 от Баку, Азербайджан до Грозни, Чечения, направи аварийно кацане в Казахстан, при което загинаха 38 души са загинали, а 32 пътници са спасени, по информация към момента.

Първоначално самолетът е трябвало да кацне в чеченската столица Грозни, но в небето над Русия се е случил неизвестен засега инцидент. Бяха изказани няколко различни версии, включително за експлозия на кислородна бутилка и сблъсък с птици. Въпреки това, опашката на падналата страна сочи, че самолетът се е разбил от работата на противовъздушната отбрана.

Някои експерти твърдят, че увреждането на опашката може да е причинено от камъни по време на падане. Но нека да разгледаме по-подробно версията с действие на руското ПВО, тъй като в този момент самолетът е бил над руска територия.

Напоследък украински дронове, преустроени от леки самолети, многократно атакуваха Каспийск и Грозни. Тази сутрин отново имаше такова нападение. На публикуваните кадри могат да бъдат видяни същите дронове и дори момента, в който един от тях е унищожен от руска зенитна ракета. Твърди се, че видеоклиповете са заснети днес. Но това, което се знае със сигурност е, че е имало атака с ударни дронове и отломките от един от тях са паднали върху търговския център Alania Mall във Владикавказ.

Съдейки по снимката на отработената първа степен на противовъздушна ракета, която също беше заснета днес, системите за противовъздушна отбрана Панцир-С1 са доставени в тази част на Русия след последните атаки. Най-вероятно те са свалили украински дронове тази сутрин.

В същото време дупките в опашката на самолета наистина приличат на такива, причинени от поразяващите елементи на зенитна ракета. Това, което не съвпада е тяхната разпръснатост и малкото им количество като цяло. Освен това големите ракети-прехващачи най-често атакуват самолета от предната полусфера, а в конкретния случай самолетът е бил атакъван от опашката.

Но ако говорим за ракетата Панцир-С1, която носи малка бойна глава с тегло 20 кг, то е напълно възможно нейната детонация да не произвежда много плътно поле от осколки. В момента на прелитане над Каспийско море самолетът летя на височина 9 километра, напълно достижима за Панцир-С1 след което можеше да се спусне за кацане, но временно изчезна от радарите в руското небе и се появи чак на подхода към Актау в Казахстан.

Видът на повредата на опашката на Embraer 190 не може да бъде достатъчен за формулиране на версия с голяма вероятност, но тук има още един важен момент. Подозрително е, че екипажът на авариралия самолет, поискал кацане в Грозни и Махачкала, е получил отказ, като официално е обяснено, че той е направен заради мъглата. Това принуждава самолета да прелети над цялото Каспийско море, преди да кацне аварийно в Казахстан.

Оцелелите пътници свидетелстват за удари и експлозии извън самолета. За съжаление пилотите загинаха, но те определено са се разговаряли с диспечерите и то най-вероятно не само с руските такива. Това означава, че има сериозен шанс подробностите около трагедията да не бъдат скрити.

На този етап няма как да бъде потвърдено, но версията с попадение от зенитна ракета на руската противовъздушна отбрана звучи като най-вероятна. Frontline Monitor ще следи развитието на ситуацията.