🇺🇸📦 Palantir Technologies и компанията за изчислителна инфраструктура Armada разгръщат отворени модели с изкуствен интелект в подвижни центрове за данни, сглобени в контейнер и превозвани до отдалечени обекти и зони на активни бойни действия. Инициативата изложи на 26 юли Чад Уолквист, архитект на клиентски решения (Forward Deployed Architect) в Palantir Technologies. Новият замисъл обръща досегашната логика на облачните услуги: изчислението отива там, където се събират самите данни, вместо те да пътуват до изчислението.
Средата, която поражда търсенето на подобно изделие, Palantir описва отдавна. По-рано съоснователят и изпълнителен директор на компанията Алекс Карп заяви, че украинският цикъл на военна иновация оголва разстоянието между военната теория и реалния съвременен бой, и определи като безпрецедентно темпото, с което украински инженери и военнослужещи преработват бойна техника. Способността ѝ да разработва, изпитва и внедрява нови системи под огън учи САЩ и Европа на неща, които лабораториите и експертните центрове в мирно време не могат да преподадат. Описанието на новата сглобка отговаря именно на такава среда, защото там, където връзката към тила не е гарантирана, всяка функция, която минава през нея, наследява нейната уязвимост.
Всеки модул пристига със собствена изчислителна техника, устройства за съхранение, охлаждане, мрежово оборудване, т.е. носи в себе си цялото стопанство, което иначе се намира в сграда с постоянно захранване и обслужващ персонал. Сървърите вътре в модула работят с ускорители Nvidia B300. Модулната платформа AIP на Palantir свързва моделите директно с оперативните работни потоци и всички останали инструменти на компанията, така че изходът на модела влиза в системите, с които потребителят вече работи, а не стои настрани от тях. Съчетанието предлага самостоятелен изчислителен възел за обработка на разузнавателни данни, потоци от сензори и други чувствителни данни точно там, където те се събират, без да ги препраща непрекъснато към отдалечени сървъри.
Промяната засяга и това какво точно се доставя. Софтуерният слой на Palantir сяда на изчислителна основа и приема наготово, че тя съществува, работи и е достъпна. Съвместната работа с Armada изнася същия слой вътре в собствен корпус заедно с машините, които го изпълняват, и премества границата на доставката от инсталация към превоз. Полученото е обект, който се качва на транспортно средство и се сваля там, където трябва да работи.
Разликата с обичайните облачни решения е в предпоставката, не в мощността. Тези центрове обработват данни, без да поддържат постоянна връзка с публична облачна инфраструктура, а когато изискванията за сигурност го налагат, могат да бъдат откъснати напълно от външни мрежи. Изборът на отворени модели върви със същата логика, защото щом моделът се изпълнява вътре в корпуса, заявките и отговорите не напускат обекта и не минават през чужда услуга. По този начин свързаността спира да бъде условие за работа и се превръща в удобство. Облакът не отпада от сметката, отпада изискването той да е постоянно достъпен, а това е различно обещание към потребител, който няма как да гарантира собствената си връзка.
Тук минава военният залог. Линията на комуникация на бойното поле отказва по четири различни начина, и всеки от тях удря различно място. Прекъсната или заглушена връзка не поврежда самия модел, но го прави недостъпен точно в мига, в който е нужен, и оставя частта с онова, което може да прецени сама. Следеният канал не спира нищо и тъкмо затова е по-коварен, понеже издава на противника какво се пренася, откъде и в какъв обем, дори когато самото съдържание остава защитено. Физически унищоженото звено на връзката отнема достъпа за неопределено време и без изгледи за връщане към темпото на боя. Всяка система, която опира до далечен сървър, наследява и четирите отказа накуп; обработката, която остава на място, ги свежда до един, отпадането на самия контейнер.
Като държи анализа близо до частите, тази схема съкращава закъснението между наблюдението и извода и същевременно ограничава колко чувствителни данни изобщо напускат района. Вместо всеки кадър и всяко засичане да се връщат в облака и оттам да чакат отговор, преценката се извършва вътре в превозим корпус, разположен далеч по-близо до събитието. Печалбата се натрупва с обема. Един сензор понася обратния път до облака и обратно без последствия; десетки, които снимат непрекъснато, превръщат самият пренос на данните в по-бавната част от веригата, независимо колко бърз е моделът в другия ѝ край. За военните потребители сметката се свежда до това, че AI се приближава до сензорите, до командирите и до самите части, а зависимостта от уязвими комуникационни линии намалява.
Разпръскването носи и устойчивост, каквато един голям централизиран обект няма по устройство. Загубата на връзка с облака и отпадането на отделен подвижен възел, не спира непременно цялата система, тъй като другите единици продължават да обработват информация самостоятелно. Тъкмо това преобръща познатата уязвимост на централизираните изчисления: обектът, който събира всичко на едно място, е и единствената точка, чието поразяване изключва всичко наведнъж, докато мрежа от еднакви контейнери може да изгубва елементи, без да губи функция. Разликата не е само в оцеляването на техниката, но и в това какво остава на разположение на командира на следващата сутрин след успешен удар по тила.
Приложението не свършва при военните. Същата концепция може да обслужва критична инфраструктура в отдалечени или рискови райони, където надеждна свързаност не може да бъде гарантирана. Такива обекти обикновено имат едно и също затруднение: работят там, където каналът към центъра е тесен, чуплив или скъп, а същевременно произвеждат данни, които или не бива, или не могат да бъдат изнасяни към външен доставчик. Пренасянето на изчислението при тях снема и двете ограничения едновременно.
Всичко това засега е само замисъл. Купувач, договор, срок, брой модули и цена не са били уточнявани, нито е потвърдено разгръщане на подобен контейнер в зона на активни бойни действия. Проверката ще дойде с първото разполагане при реални условия, и то по две линии. Първата е логистична, тъй като захранването и охлаждането на такава сглобка остават задача на снабдяването в самия район, а не на инженерната служба на център за данни. Онова, което прави обекта независим от мрежата, го прави зависим от горивото и пътя дотам. Втората опира до собственото обещание за изолация: моделите се обновяват, поправят и настройват и щом обектът е откъснат от външни мрежи, тези операции трябва да минат по същия този прекъсван канал, който цялата конструкция е замислена да заобиколи. Как е решен този въпрос, ще покаже дали контейнерът работи като автономен възел, или като облачна услуга с по-дълъг кабел.
