🇪🇺 Future Combat Air System (FCAS), буксуващият от години европейски проект за бойна авиация от ново поколение, изглежда е стигнал до безславен, но очакван край. Множество медийни публикации от днес сочат, че Франция и Германия, двата основни партньора в програмата, са взели решение да прекратят съвместния си проект за разработка на пилотиран изтребител от ново поколение (NGF) и свързаните с него бойни елементи – заключение, потвърдено от френски дипломат.
Според източници, сред които и вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, германският канцлер Фридрих Мерц е призовал френския президент Еманюел Макрон да сложи край на проекта NGF. Немският ежедневник цитира неназовани източници от федералното правителство в Берлин. Смята се, че двамата лидери са стигнали до извода, че участващите компании Dassault и Airbus не са успели да постигнат съгласие по ключови аспекти, свързани конкретно със съвместно разработвания изтребител.
На този етап се посочва, че Мерц и Макрон не виждат бъдеще за NGF, въпреки че все още не е съвсем ясно дали френското правителство споделя изцяло въпросната оценка и дали е готово да приеме последиците от нея. Тук е мястото да припомним, че в Европа съществуват поне три отделни инициативи под името FCAS.
Освен паневропейската версия, оглавявана от Франция и Германия (с Испания и Белгия за младши партньори), съществува конкурентен проект под британско ръководство. Неговото ядро е пилотираният изтребител Tempest, в него участват Италия и Япония, а днес е по-известен като Global Combat Air Programme (GCAP). Не на последно има и шведска програма за бойна авиация от следващо поколение, ръководена от Saab, която също носи името FCAS.
Връщайки се на днешните събития, френските дипломати са останали изненадани от това, което определят като неочаквани сигнали от страна на Берлин. От гледна точка на Франция, отговорността на политическите лидери е да поставят ясна посока на индустрията. Френските власти са разочаровани от засиления фокус на Германия към собствени решения, което заплашва да изтласка на заден план френския индустриален принос.
„Президентът на републиката и федералният канцлер проведоха обширни и чести дискусии относно начините за придвижване напред на този важен за европейската отбрана проект. И двамата лидери изразиха съжаление, че индустриалните партньори не са успели да стигнат до съгласие за продължаването му. Германските власти прецениха, че не е възможно да се оказва по-нататъшен натиск върху участващите компании. Франция остава убедена, че френско-германското партньорство е от ключово значение както за двете ни държаваи, така и за европейските ни партньори в сферата на отбраната и сигурността“, заяви френски дипломат пред The War Zone.
„Френските власти ще продължат да насърчават нашите индустрии и въоръжени сили да проучват възможности за амбициозни европейски проекти, които отговарят на интересите ни в областта на националната сигурност“, допълни той.
Макрон и Мерц са обсъдили бъдещето на FCAS миналата седмица в пореден опит да задържат програмата на повърхността, но в същото време канцлерът е ставал все по-гласовит в скептицизма относно перспективите пред проекта.
Програмата FCAS стартира още през 2017 г. с основна цел да предостави замяна на германските изтребители Eurofighter Typhoon и френските Dassault Rafale. Концепцията предвиждаше FCAS да бъде бойната авиационна система от следващо поколение на Европа, начело с пилотиран изтребител NGF, която да влезе в експлоатация около 2040 г. Към 2022 г. плановете бяха „демонстрационните полети“ да се проведат най-късно до 2028-29 г.
Не след дълго обаче проектът беше помрачен от спорове във връзка с разпределението на работните обеми и остава неясно доколко партньорите са напреднали в съгласуването на изискванията за NGF и стартирането на неговото проектиране.
От известно време се появяват съобщения, че Германия проучва алтернативи, сред които сценарий на цялостно отделяне от Франция в рамките на програмата. През февруари Мерц изрази за първи път публично съмнения за жизнеспособността на програмата с аргумента, че ключови въпроси от фазата на планиране продължават да са без отговор. Според него двете страни имат фундаментално различни оперативни изисквания към проекта.
Мерц посочи специфичните изисквания на Франция, включително наличие на способности за носене на ядрено оръжие и възможност за базиране на самолетоносач. Той изтъкна, че Париж опитва да моделира изтребителя изцяло по своите нужди, които не съвпадат изцяло с тези на Германия.
„Това не е основно политическо разногласие. Истинският проблем е в профила на изискванията. Ако не можем да изгладим тези различия, проектът не може да продължи“, заяви Мерц.
Ерик Трапие, изпълнителен директор на френския авиационен концерн Dassault, наскоро обяви проекта FCAS за мъртъв, ако Airbus откаже да сътрудничи, докато президентът Макрон продължи да полага усилия за неговата реанимация. Съществуват индикации, че той ще направи всичко възможно да запази програмата жива, и все пак е възможно общата архитектура на FCAS или ключови нейни компоненти да продължат съществуването си дори без NGF. FCAS винаги е имал за цел да внедри семейства от дронове, оръжия с въздушно базиране и различни авиационни платформи в рамките на всеобхватен „боен облак“ (combat cloud).
Федералното правителство на Германия смята, че „истинската същност на FCAS“ трябва да бъде продължена в ролята на общоевропейска „система от системи“, съобщава Frankfurter Allgemeine Zeitung. Каквото и да се случи оттук нататък, проектът изглежда се изправя пред най-голямото предизвикателство за своето съществуване до този момент.
Изключително спорно е дали Франция или Германия (дори с индустриална подкрепа и финансиране от Испания) биха могли да продължат разработката на изтребителя самостоятелно, което би могло да създаде условия за радикална трансформация преформатиране на европейските програми за бойна авиация.
На най-високо ниво вече се появиха хипотези, че водените от Обединеното кралство и двустранните германско-френски усилия в рамките на FCAS биха могли по някакъв начин да се обединят. Твърде малко вероятно е обаче всички тези партньори да постигнат единодушие по фундаментални за проекта въпроси. Също толкова спорно е дали той би могъл да приеме нови големи партньори на такъв късен етап.
Остава и въпросът с Швеция. Както съобщих миналия месец, Airbus е повдигнал възможността за партньорство със Saab по пилотирания тактически компонент на проекта. Това беше един от най-очевидните сигнали досега, че компанията проучва активно алтернативи на FCAS или поне мащабна ревизия на структурата на програмата.
Потенциално двете корпорации биха могли да се обединят за разработка на съвместен изтребител от следващо поколение, тъй като изискванията им вероятно ще са по-близки, отколкото тези на Франция. Германия и Швеция също така имат не толкова спешна нужда от изтребител шесто поколение, тъй като в момента Швеция внедрява Gripen E, а Германия очаква да получи F-35, както и допълнителни единици Eurofighter.
За Франция загубата на партньорите за NGF може да се окаже критична, въпреки че тя продължава да работи по модернизирани варианти на своите Rafale. През 2024 г. тя разкри и планове за разработката на нов безпилотен боен летателен апарат (UCAV), който да допълни бъдещия пилотиран изтребител Rafale F5. Индустриалната част на програмата за дронове ще бъде оглавена от Dassault, стъпвайки на предишния демонстратор nEUROn, който вече участва в изпитания с пилотирани бойни самолети. Предвижда се стандартът F5 да запази многоцелевия боен самолет на предна линия до около 2060 г. Това ще даде на Франция поне известно време да преосмисли следващия си ход.
Дроновете все по-често са част от пейзажа на германската бойна авиация. Закъсненията при внедряването на изтребител от шесто поколение може да бъдат компенсирани до известна степен с разработката на дронове от Airbus. Компанията вече ѝ предлага стелт дрона XQ-58A Valkyrie заедно с Kratos и започна работа по собствена стелт концепция за безпилотен ескорт (CCA), известна като Wingman.
На заден план изтребителят F-35 Lightning II на американската Lockheed Martin продължава да разширява своята клиентска база в Европа. Налице е също перспективата в бъдеще изтребителят от шесто поколение F-47 да бъде предложен за износ в региона, макар и негова ограничена версия.
Като цяло обаче крахът на програмата хвърля лоша светлина върху френско-германското сътрудничество, което категорично не успя да постигне единодушие по проект, сочен за флагман и крайъгълен камък в укрепването на способностите на европейската отбрана.
На прага на авиационното изложение ILA, което започва утре в Берлин, моментът за тази новина надали можеше да бъде по-неподходящ. От друга страна, нищо чудно още преди края на седмицата да станат ясни подробности за визията на Германия относно бъдещата ѝ програма за бойни самолети.