Показват се публикациите с етикет Shahed. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Shahed. Показване на всички публикации

неделя, 5 юли 2026 г.

Видео показва прехват на руска крилата ракета Х-101 от германския Skynex.

🇺🇦🤝🇩🇪 Германска зенитна установка Skynex е поразила руска крилата ракета Х-101 в небето над Западна Украйна, като за първи път сблъсъкът е документиран с ясни бойни кадри. Видео, публикувано от Въздушно командване „Запад“ на 5 юли, показва как оръдейната система на Rheinmetall догонва и разкъсва целта в разгара на поредната руска въздушна атака, потвърждавайки прехват, за който украинските военни бяха съобщили и по-рано, но без визуално доказателство.

Батареята от кадрите е четвъртата доставена на Украйна огнева единица Skynex, която се обслужва от 223-ти зенитно-ракетен полк. По данни на OSINT наблюдатели, сверили маркировките по командната машина, това е една от малкото системи в света, изпробвани в реален бой срещу целия спектър заплахи, за които тя е проектирана – от евтини ирански дронове „Шахед“ до руски крилати ракети. Точно този двоен профил прави записа необичаен: къса цев срещу ракета, летяща с близо 800 км/час – скорост, отчетена на прицелния интерфейс, видим във видеото.

Командирът на зенитната батарея, представен като Андрий, обясни, че Украйна е сред първите държави, приели системата за оперативно ползване. Логиката на самия изстрел той описа стъпка по стъпка: „Системата измерва разстоянието до целта, височината и скоростта ѝ. В момента, в който снарядът напуска цевта, той се програмира от програматор, разположен в дулната спирачка-компенсатор.“ Т.е. снарядът не разчита на директно попадение – електрониката му се настройва в последната част от секундата преди изстрела, за да се взриви на изчислено разстояние от целта.

„Самата система се прицелва, изчислява точката на прехват и снарядът се детонира непосредствено до целта“, добави командирът. Именно този принцип, облак осколки, разгънат точно пред приближаваща ракета, позволява на 35-милиметровото оръдие да поразява цели, които класическата картечна стрелба би пропуснала.

Въздушно командване „Запад“ отбелязва, че показаната батарея е свалила досега 34 дрона „Шахед“ и 2 крилати ракети Х-101. Официалната сметка се разминава леко с друг анализ на същата машина: OSINTtechnical посочи, че маркировките за поразени цели по бронята отговарят на 2 крилати ракети и 30 дрона – с 4 по-малко. Разликата е несъществена за общата картина и вероятно отразява прехвати, отбелязани в последното боядисване на символи, но е показателна за начина, по който бойната статистика на една конкретна установка може да бъде сглобена от няколко публично достъпни източника.

Skynex е система за противовъздушна отбрана с малък обсег, разработена от германския концерн Rheinmetall и проектирана да поразява дронове, крилати ракети, реактивни снаряди, артилерийски и минохвъргачни снаряди. Пълната батарея обединява бойната система за управление Oerlikon Skymaster, радара Oerlikon X-TAR3D и четири автоматични оръдия Oerlikon Revolver Gun Mk3. Украйна използва конфигурацията с четири оръдия; към ноември 2025 г. отбранителните сили разполагаха с общо четири системи Skynex. Оръжието попада в клас, който доскоро изглеждаше отживелица – зенитната артилерия, изместена преди десетилетия от управляемите ракети. Масовите нашествия на евтини дронове отново я изведоха на дневен ред: един дрон „Шахед“ струва десетки хиляди долари, ракетата-прехващач срещу него – многократно повече, а оръдейният снаряд е несравнимо по-евтин от двете. Тази аритметика на изтощението прави оръдейните системи все по-търсени в защитата на украинския тил и енергетика.

По-рано ВВС на Украйна публикуваха кадри, на които системата сваля поне 7 дрона „Шахед“ в хода на една нощна атака, а при друга единична мисия – крилата ракета и 11 дрона. Тези епизоди очертават ролята която играе Skynex при масираните удари: не единичен щит, а плътен близък пояс, изнесен пред критичната инфраструктура, отсяващ онова, което е проникнало през по-далечните ешелони.

През пролетта обаче германското издание Stern съобщи за вътрешна украинска оценка, според която при руски удар по промишлен обект в Западна Украйна на 1 април Skynex е показал „ниска техническа готовност“: 3 от 8-те оръдийни модула в 2 разгърнати батареи отпаднали в рамките на минути заради хидравлични повреди, проблеми с радара и засечки при подаването на боеприпаси, а системата произвела едва един изстрел по засечен дрон и не улучила. Rheinmetall отказа коментар по конкретни оперативни данни, позовавайки се на мерките за сигурност, но заяви, че според украинската обратна връзка системата е показала „изключителна ефективност“. Представител на германското правителство от своя страна посочи, че разгърнатите бройки са твърде малко за категорични изводи и допусна принос на операторска грешка. Двете свидетелства не се изключват: една установка може да записва десетки прехвати в едни условия и да отказва в други – заключение, което важи за почти всяка сложна бойна система, изпробвана за първи път в мащаба и темпото на тази война.

Отвъд конкретните кадри прехватът на Х-101 е поредно потвърждение, че зенитните оръдия се завръщат в първата линия на защитата срещу руските въздушни удари, не като заместител на ракетните комплекси, а като техен евтин и по-издръжлив на изтощение партньор в най-близкия пояс. Дали четирите украински Skynex ще натежат в общата сметка, ще зависи не от отделните попадения, а от това колко надеждно ще издържат на високата интензивност на работа нощ след нощ – въпрос, на който наличните данни, включително докладваните дефекти, все още не са дали окончателен отговор.

петък, 3 юли 2026 г.

Украинският Skynex открехна бойната си сметка – 12 цели в едно сражение

🇺🇦🤝🇩🇪 За първи път повече от две години след първата доставка украинската армия открехна оперативния актив на Skynex – германската оръдейна система за близка ПВО – и цифрите очертават звено, работещо на предела на предназначението си. Една огнева единица е свалила 37 въздушни цели: 2 крилати ракети и близо 35 камикадзе дрона от типа „Шахед“. Разкритието дойде през стори на Оперативно командване „Запад“ на ВВС, посветено на военнослужещ от 223-ти зенитно-ракетен полк, който борави с доставени от Германия комплекси IRIS-T SLM.

Особено показателен е един-единствен бой. Около една трета от всички прехванати дотук въздушни заплахи се падат на една мисия: при нея огневата единица е унищожила 1 крилата ракета и 11 дрона „Шахед“ – 12 въздушни заплахи в 1 позиционно сражение. Такава концентрация подсказва, че защитаваният обект, а може би и самата огнева позиция на Skynex, са попаднали под масиран удар поне веднъж и че отбранителната задача е изпълнена успешно. Кога и къде се е разиграл боят не се съобщава. Предишно изказване на изпълнителния директор на Rheinmetall Армин Папергер говори за отбрана на електрически централи в Западна Украйна, но за конкретната мисия това остава предположение, не потвърден факт.

Оскъдността на публичната следа прави тези числа рядкост. От декември 2022 г., когато Германия за първи път да достави системите, за украинския Skynex почти нямаше сведения. Едва през ноември 2025 г. стана известно, че обявените ангажименти са изпълнени докрай и Украйна разполага с общо 4 такива комплекса; оперативни данни обаче не бяха огласявани – чак до сегашното разкритие на западното командване. Съвместяването в един и същи полк на оръдейния Skynex и ракетния IRIS-T SLM е показателно само по себе си: то поставя двата класа отбрана – далекобойния ракетен пояс и оръдейния близък рубеж – под едно тактическо ръководство, което е логиката на ешелонираната защита на един обект.

Skynex е разработка на германския концерн Rheinmetall, проектирана именно за близката зона – там, където зенитните ракети губят и ефективност, и икономически смисъл, ако се изправят срещу евтини масови цели. За разлика от познати ракетни системи като IRIS-T SLM или американския Patriot, Skynex, подобно на утвърдения Gepard, е оръдеен: вместо ракети изстрелва програмируеми 35-милиметрови боеприпаси AHEAD, чийто заряд се пръсва в облак от волфрамови подснаряди по траекторията на целта. Срещу рояк дронове разликата е между ракета за стотици хиляди евро, изстреляна по машина за няколко хиляди, и снаряд, който струва частица от нея, а при скорострелност от порядъка на 1000 изстрела в минута и обсег на поразяване до 4 км оръдието може да задържи няколко цели в бърза последователност, каквато една ракетна пускова установка не постига.

Всяка от четирите огневи единици се гради около бойната система за управление Oerlikon Skymaster, радара за тактическо откриване Oerlikon X-TAR3D, следящ въздушното пространство в радиус до 50-ина км, и 4 зенитни оръдия Oerlikon Revolver Gun Mk3. Германия поръча комплексите на два транша – два в края на 2022 г. и още два в началото на 2024 г. – а завършването на доставките беше обявено от Папергер на 18 ноември 2025 г. Публично известните данни сочат, че германското правителство е поръчало точно толкова: четири системи, нито повече.

Цената, посочена в първоначалното съобщение, е близо 100 млн евро на система, заплатени изцяло от Берлин. Тук обаче сметките се разминават: индустриалната преса, конкретно Defense Express, сочи около 60 млн евро за пълен комплекс, а по друга оценка целият пакет от четири системи възлиза на 182 млн евро – тоест под 50 млн на брой. Разликата вероятно отразява спецификата на украинската конфигурация. За нея, за да се вдигне подвижността, а оттам и оцеляемостта, всяка система е монтирана изцяло върху шаси от камиони Rheinmetall със сменяем корпус 8×8, преди да бъде предадена; така комплексът може да сменя позиция бързо, вместо да остане неподвижна мишена. Освен това термичната сигнатура на компонентите се маскира със SolarΣshield (Solar Sigma Shield), за да се затрудни засичането ѝ от вражески дронове и разузнаване.

Разкритата бойна равносметка на 223-ти полк остава рядко надникване в работата на едно от малкото оръдейни звена в украинската ешелонирана ПВО. Ако основната тежест на войната срещу „Шахед-136“ и руските крилати ракети засега пада върху ракетните комплекси и мобилните огневи групи, 12-те цели в един бой показват каква част от товара поема оръдейната отбрана в близката зона – и защо Киев търси още от нея.