🇩🇪 Вчера сутринта около 40 активисти блокираха за близо час и половина входовете на офиса на германския концерн Rheinmetall на площад „Паризер Плац“ до Бранденбургската врата в центъра на Берлин. Протестиращите се залепиха за асфалта, а сред тях беше и шведската активистка Грета Тунберг. Столичната полиция изпрати около 70 служители, които отлепиха демонстрантите един по един, установиха самоличността им и им разпоредиха да напуснат района. Акцията започна около 8:00 ч. и премина мирно, съобщиха от полицията. Според организаторите участниците са били над 30, докато властите съобщават за около 40 души.
Блокадата бе организирана от движението „Peacefully against Genocide“ в рамките на едноседмични протестни действия срещу концерна. Демонстрантите, част от които носеха традиционни палестински шалове (кефии), обвиниха Rheinmetall в „съучастие в геноцид в Газа“ и поискаха Германия да спре износа на оръжие за Израел, а компанията да се откаже от плана си за нов завод в Берлин. „Правим това, защото е наш дълг да протестираме срещу несправедливостта и да се изправим срещу геноцида“, заяви Тунберг. Тя също беше сред протестиращите, но без да се лепи за настилката, уточниха от полицията пред t-online. Активистката бе отстранена от мястото и легитимирана наравно с останалите. Въпреки че някои турски и англоезични медии я описаха като „задържана“ или „арестувана“, това не отговаря на истината. Още в събота Тунберг се включи и в по-голямо шествие срещу завода на Rheinmetall в берлинския квартал „Вединг“.
Парадоксът е, че обектът, срещу който е насочена кампанията, всъщност е свързан с напълно различна война. Заводът във „Вединг“, чието затваряне активистите изискват, е бивша фабрика на „Пиербург“ (автомобилното подразделение на Rheinmetall). В момента той се преструктурира от производство на компоненти за двигатели към изработка на стоманени корпуси за 155-милиметрови артилерийски снаряди. На самата площадка в Берлин не се борави с експлозиви – корпусите се транспортират с влак до Долна Саксония за пълнене и окончателен монтаж. Тази производствена линия бе разгърната заради войната в Украйна. След руската инвазия през февруари 2022 г. Rheinmetall увеличи капацитета си за артилерийски боеприпаси от 100 000 снаряда годишно до планирани 1,1 млн към 2027 г. и 1,5 млн до края на десетилетието. Това производство е предназначено основно за украинската армия и страните членки на НАТО. Реорганизацията на берлинската площадка спасява около 350 работни места, пренасочени от свиващия се автомобилен сектор към отбранителната индустрия. По думите на изпълнителния директор Армин Папергер тя е малка и лесно заменима брънка от веригата. Влиянието върху общия производствен план е „абсолютно нулево“, заяви той пред rbb през март, тъй като същият капацитет вече съществува в троен размер в обектите в Долна Саксония. С други думи: кампания, водена под флага на солидарността с Газа, блокира завод, чиято продукция пряко подкрепя украинската отбрана срещу руската агресия.
Това обаче не прави Rheinmetall случайна мишена. Концернът действително има бизнес връзки с Израел, тъй като доставя 120-милиметрови танкови боеприпаси за израелската армия. Освен това германското правителство одобри лицензи за оръжеен износ за Израел на стойност близо 485 милиона евро за периода от октомври 2023 г. до май 2025 г. Именно заради тези доставки Никарагуа заведе дело срещу Германия в Международния съд в Хага за съучастие в геноцид. Тази линия обаче минава през съвсем други продукти и заводи, а не през артилерийските корпуси в Берлин. Освен това доставките вече са силно ограничени: през август 2025 г. тогавашният канцлер Фридрих Мерц наложи частично ембарго върху износа на оръжия, които могат да бъдат използвани в Газа, и оттогава новите разрешителни са сведени до нула.
Блокадата в понеделник е третият подобен инцидент за последната седмица. В четвъртък демонстранти се опитаха да спрат достъпа до завода във „Вединг“. Тогава полицията отстрани 60 души, двама бяха задържани за нападение над служители на реда, а двама полицаи бяха ранени. В събота през квартала премина шествие под надслов „Вединг без оръжие. Заедно срещу войната“ с 1800 участници, сред които самата Тунберг. Властите отчетоха употреба на пиротехника и извършиха 15 ареста. От групата заявиха, че демонстрациите ще продължат, без да конкретизират следващите локации.
От Rheinmetall отказаха коментар и не дават знаци, че протестите ще повлияят на плановете им. Акциите на концерна поскъпнаха многократно от началото на войната в Украйна, а разширяването на капацитета му е продиктувано от глобалното превъоръжаване в Европа заради руската заплаха, а не от конфликта между Израел и „Хамас“. И макар общественият натиск да държи репутационния и политически фокус върху компанията, той е насочен към берлинския обект, който реално е сред най-незасегнатите от кризата в Газа звена по веригата на Rheinmetall.
Няма коментари:
Публикуване на коментар