БНД: Путин не може да спре нападението, без да застраши властта си

🇩🇪⚔️🇷🇺 Руският президент Владимир Путин е преминал точката, от която би могъл просто да прекрати войната срещу Украйна, без да застраши основите на собствената си власт. Това предупреди Мартин Йегер, президент на Федералната разузнавателна служба на Германия (BND), по време на публично изслушване в Бундестага на 5 октомври. В същото изказване той подчерта, че Германия е застрашена от въвличане във въоръжен конфликт с Руската федерация, която я изпитва и следи как ще реагира, и че залага на нейната слабост.

Йегер говори във встъпителното си изказване на ежегодното публично изслушване на Парламентарната контролна комисия, която следи дейността на трите служби. Това е единственото заседание в годината, на което главите на BND, Службата за военно контраразузнаване (MAD) и Федералната служба за защита на конституцията (BfV) отговарят на въпроси на депутатите публично; иначе заседанията са закрити. Според официалния текст на изказването, публикуван на сайта на BND, Путин трябва да покаже успех в Украйна, който от руска гледна точка да оправдае „огромните жертви“, понесени дотук, и това го кара да действа. Според Йегер руската държава се намира в големи икономически затруднения, войната не се развива според плановете на Москва, а страната „изчерпва собствените си ресурси“.

В Москва обаче „никак не цари объркване“, смята Йегер: ръководството знае ограниченията на военните и икономическите си възможности и компенсира своята слабост с репресии вътре в страната, с насочване на ресурсите към войната и, „това е решаващото“, с „решителност и готовност за риск“.

„За руското ръководство волята и готовността за жертви значат повече от материалните ресурси, парите и човешките животи. Това са валутите, с които Русия работи. Те ще бъдат вписани и в нашата сметка.“ Москва действа с убеждението, че в крайна сметка Германия няма да устои на този натиск и сплашване. „Москва залага на нашата слабост.“

Йегер изброи 4 очаквания, които обхващат както Украйна, така и Германия. Първо, руските бойни действия срещу Украйна са ескалирали от лятото и Русия има за цел да я постави на колене през предстоящата зима: той предупреди за атаки „със суровост и жестокост, каквито досега не сме виждали в такъв мащаб“, поради което войната влиза в „нова, изключително опасна фаза“. Второ, Москва се опитва по възможност да осуети западното производство на оръжие и военни материали за Киев и доставките им, „включително кинетично, включително у нас“, тоест със силови средства. Трето, Русия цели да пречупи европейската политическа подкрепа за Украйна с опити за сплашване и чрез по-нататъшна намеса, като „вероятно отново ще има и ядрени заплахи“, на които Германия трябва да устои. Четвърто, към момента BND не наблюдава признаци за мащабно руско нападение срещу територия на НАТО, но допуска военни операции с ниска интензивност, особено в Балтика, и не изключва операции под фалшив флаг, т.е. скрити акции, организирани по начин, по който могат да бъдат приписани на друг.

Всичко това Йегер нарече „сенчеста война“: необявена война, която „не се побира в обичайните военни или правни категории“. „Не сме в състояние на отбрана и въпреки това ни нападат.“ Състоянието на отбрана е режимът, който Основният закон предвижда при въоръжено нападение срещу страната. Още в началото на своето изказване той нарече опита за нападение в Лайпциг „само един пример“ за опасността от въоръжен конфликт срещу Русия. Вечерта на 4 август 2026 г. на летището Лайпциг/Хале е трябвало да избухне дрон с професионално взривно вещество и детонатор; така описва случая Федералната прокуратура, която го пое два дни по-късно. На 1 септември федералните власти обявиха, че полицейските разследвания, начинът на действие и разузнавателните данни заедно доказват руска отговорност, и съобщи, че затваря генералното консулство на Руската федерация в Бон на 18 септември. Кремъл отхвърля обвиненията срещу него, които Путин нарече „тежка грешка“ и определи представените досега доказателства като подправени.

На същото изслушване шефът на вътрешното разузнаване Синан Селен посочи, че Русия показва готовност за саботаж и убийства, а спектърът на действия включва дезинформация и опити за атентат като посочения на летище Лайпциг/Хале. „Нападат ни сега, не чак през 2029 г.“, заяви той, имайки предвид годината, когато според военните сценарии на Бундесвера, НАТО и BND руската армия ще е възстановила способностите си за мащабна инвазия. Ръководителят на Военната служба за контраразузнаване Мартина Розенберг посочи: „Докато преди говорехме за абстрактна заплаха, днес сме изправени пред конкретни нападения.“

Оценката на Йегер съвпада с онова, което The Economist писа на 30 август, стъпвайки върху сведенията на източници, близки до Кремъл. След няколко седмици размисъл през лятото Путин е избрал ескалацията, а на приближени е споделил опасения, че „ще ме обесят“ при поражение в Украйна, без изданието да уточни кога. Западното разузнаване допуска руски удари срещу европейски заводи, произвеждащи за украинската армия, но не смята пряк сблъсък с НАТО за вероятен сценарий на този етап, а министерството на отбраната в Москва обяви подготовка на нова масирана вълна от удари срещу украинската енергетика. На 3 октомври руското външно министерство предупреди чужденците, включително дипломатите, че излагат живота си на смъртна опасност, ако се намират в Украйна; военното ведомство обеща да засили ударите по страната; на 4 октомври руски дрон удари Северния мост над река Днепър в Киев, докато в града пристигаше канцлерът Фридрих Мерц. Ден по-рано президентът Володимир Зеленски заяви пред Reuters, че Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйн е видяло документи за „нова доктрина“ на Путин, която допуска удари по по-широк кръг цивилни цели преди зимата.

Година по-рано, на 13 октомври 2025 г. Йегер отправи предупреждение, че „в Европа в най-добрия случай цари леден мир, който на отделни места във всеки момент може да се превърне в гореща конфронтация“. Изказването днес започва с твърдението, че изострянето на обстановката, което BND е предсказала преди година, е настъпило „в пълна степен“. През 2025 г. той заяви още, че службата „трябва да стане и ще стане по-оперативна“, а сега увери, че новият закон за BND ще я промени из основи: „Ще бъдем друга, нова BND.“ Правителственият законопроект, внесен в Бундестага на 7 септември, би дал на BND право при специфична опасност от чужди сили да предприема действия по своя инициатива. Според пояснение на министерство на вътрешните работи, публикувано от Бундестага, това включва проникване в информационните системи на лаборатории за химическо оръжие или на заводи за дронове, за да се саботира тяхното производство, и изключване на сървъри на държавни хакерски групи. Бундестагът още не го е приел.

Тезата на Йегер стъпва върху наблюдение, което в публикувания текст не е подкрепено с данни: че властта на Путин зависи от резултата в Украйна. Йегер я изложи в същото изказване, в което приветства закона за разширяване на правомощията на BND, затова сама по себе си тя не е достатъчна. Подкрепя я обаче извод, до който стигат независими източници около Кремъл, а руските действия от последните седмици отговарят напълно на него: удари по украинските градове, обещание за ескалация и предупреждения към дипломати на чужди държави, пребиваващи в Украйна. Алтернативното обяснение е, че ескалацията е пореден опит за натиск преди преговорите, които САЩ искат да организират до края на октомври, по думите на Зеленски. Това обаче не опровергава тезата. Ако Путин трябва да постигне успех, натискът и масата за преговори са два пътя до един и същ резултат, а според The Economist той се страхува за живота си, ако войната срещу Украйна приключи без да бъде постигната минималната му цел, а именно пълното овладяване на Донбас.

Анализ: Речта на Путин в Бундестага, четвърт век по-късно

🇷🇺🇩🇪 Четвърт век след като руският президент Владимир Путин даде реч от трибуната на Бундестага, в която нарече държавата си „приятелска европейска страна“ и увери депутатите, че „никой никога вече не може да върне Русия в миналото“, критериите, които сам посочи, дават основание за обратна оценка. Москва оттегли ратификацията на договора за забрана на ядрените опити, с която тогава се хвалеше толкова много, отбраната и сигурността получават 7-8 пъти повече средства от федералния бюджет отколкото образованието, а Сталин се завърна в московското метро. 25-годишнината от тази реч се навърши седмица след като Германия затвори последното руско генерално консулство на своя територия.

На 25 септември 2001 г. Путин става първият руски държавен глава, говорил пред Бундестага, две седмици след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон, като в пленарната зала беше и канцлерът Герхард Шрьодер. Путин започна на руски, със симултанен превод, а след няколко абзаца обяви, че ще събере смелост да продължи с основната част от изказването си „на езика на Гьоте, Шилер и Кант, на немски език“. Стенограмата на парламента отбелязва аплодисменти 17 пъти, последния с уточнението: „Продължителни аплодисменти. Депутатите стават на крака.“

Според разследване на журналистите Катя Глогер и Георг Масколо Das Versagen („Провалът“) немският не е жест на госта, а условие на домакините. Бундестагът приема искането на Путин да говори с две условия: обръщението да бъде „в значителна част“ на немски език, а след него президентът да отговаря на въпроси в Комисията по външни работи, където се очаква да стане въпрос за втората чеченска война. Единственият депутат, напуснал залата по време на изказването, е бившият дисидент от ГДР Вернер Шулц от „Зелените“. Председателката на Бундестага Бербел Бас припомня това в словото си след неговата смърт през ноември 2022 г. „Подценихме Путин, този насилник“, заяви Шулц пред Tagesspiegel през май 2014 г. след анексията на Крим.

И самата формула, с която Путин описва Русия, е отговор на немско предложение. Хорст Телчик, съветник на канцлера Хелмут Кол, участвал преди визитата в разговор с Путин в Москва заедно с руски министри и бившия кмет на Хамбург Хенинг Фошерау. По собствения му спомен, който журналистът Манфред Квиринг цитира в Deutschland Archiv на Федералната централа за политическо образование през април 2022 г., Телчик предлага на Путин „да обясни от своя гледна точка мястото на Русия и отношението ѝ към Европа“. Путин го прави с думите за приятелската европейска страна и признанието, че партньорите все още не са се научили да си вярват, а после негов сътрудник моли Телчик да изпрати своите предложения в писмен вид. Глогер и Масколо добавят и Клаус Манголд, тогава председател на Източния комитет на германската икономика, който по молба на Путин лети до Москва, за да помогне в подготовката на текста.

Изречението за приятелската Русия обаче стои в пасажа за войските и договорите, не в този за културата. Непосредствено преди него Путин изтъква като постижение на отминалото десетилетие „безпрецедентно ниската концентрация на въоръжени сили и оръжия в Централна Европа и Балтийския регион“. Малко след него изброява договорите, ратифицирани от Москва: за всеобщата забрана на ядрените опити (ДВЗЯО), за неразпространение на ядрено оръжие, конвенция за забрана на биологичните оръжия и втория договор за съкращаване на стратегическите въоръжения (START II). „За жалост не всички страни от НАТО последваха примера ни“, добави той.

Съдбата на изброените документи се проследява по дати. На 14 юни 2002 г. Москва обявява, че не се счита за обвързана с договора START II, ден след излизането на САЩ от Договора за противоракетна отбрана. На 2 ноември 2023 г. Путин подписва закона, оттеглил ратификацията на ДВЗЯО, който описва като огледално действие на САЩ, които са го подписали, но не и ратифицирали. 5 дни по-късно приключва излизането на Русия от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), поставил таван на въоръженията, чиято ниска концентрация беше спомената от Путин в Бундестага. Прилагането му Москва беше спряло още през 2007 г. От четирите изброени документа конвенцията за биологичните оръжия и договорът за неразпространение продължават да обвързват Москва. При ДВЗЯО описаното действие е оттегляне на ратификацията, което не бива да се смесва с оттегляне на подписа.

Отвъд този списък изтече и последното двустранно споразумение, ограничаващо стратегическите ядрени арсенали на Русия и САЩ. Участието на Русия в New START, последното споразумение, което ограничаваше разположените ядрени бойни глави на Русия и САЩ, Путин спря през февруари 2023 г. На 5 февруари 2026 г. договорът изтече, без Вашингтон да отговори официално на руското предложение таваните да се спазват неформално още една година.

Вторият критерий е бюджетът. „За първи път в историята на Русия разходите за образование надхвърлят разходите за отбрана“, похвали се Путин за бюджета за 2002 г., и залата отново го аплодира. Федералният бюджет за 2026 г. дава на отбраната 12,93 трлн. рубли или 29,3% от разходите. На образованието се падат 1,74 трлн. или 4%. Заедно с перото за национална сигурност и правоприлагаща дейност от 3,91 трлн. рубли, разходите за армия, полиция и служби стигат около 38% от бюджета, а само отбраната получава над 7 пъти повече от образованието. Това сравнение се отнася до посочените федерални пера и не установява реално съотношение на всички нива на публично финансиране.

Третият критерий е отношението към миналото; тук точният израз има значение. Уверението, че никой вече не може да върне Русия в миналото, Путин изведе от друго изречение: „Под въздействието на законите, по които се развива информационното общество, тоталитарната сталинистка идеология вече не можеше да се изправи срещу идеите за демокрация и свобода.“ Квиринг отбелязва, че така Путин избягва еднозначното осъждане на сталинизма и му признава правото на съществуване за времето преди информационното общество. За 90-годишнината на московското метро на 15 май 2025 г. беше открит барелеф със Сталин на станция „Таганская“. Композицията „Благодарността на народа към вожда пълководец“ е пресъздадена по архивни снимки, а оригиналът е изгубен през 1966 г. при строежа на връзката към друга линия от метрото. Две седмици по-рано Путин подписва указ, с който летището на Волгоград получава името „Сталинград“.

Вечерта на същия 25 септември 2001 г. президентът Йоханес Ро посреща госта в двореца Белвю с думите, че включването на Русия към Съвета на Европа и Европейската конвенция за правата на човека показва, че тя „се чувства част от европейската общност на ценностите“. „Европа, това е нашата обща родина“, каза Ро. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прекрати членството на Руската федерация след 26 години На 16 март 2022 г. Половин година по-късно, на 16 септември, тя престана да бъде страна по конвенцията. Срещу Путин, който в Бундестага определи като водеща цел на вътрешната си политика „гарантирането на демократичните права и свободи“, от 17 март 2023 г. има заповед за арест на Международния наказателен съд. Обвинението е за военното престъпление незаконна депортация и незаконно преместване на деца от окупираните територии на Украйна към Русия.

Речра му не съдържа единствено обещания. В същия пасаж Путин изрича упреците, които по-късно стават постоянна тема в неговата реторика. „Ту искаме лоялност към НАТО, ту спорим дали неговото разширяване е целесъобразно“, отбелязва той: „Днес решенията понякога се вземат изобщо без нас. После настойчиво ни молят да ги потвърдим.“ Путин настоява за „модерна, трайна и устойчива международна архитектура на сигурността“, без която няма да има „единна Голяма Европа“. Предлага и сделка: Европа щяла да затвърди репутацията на „мощен и самостоятелен център на световната политика“ само ако обедини възможностите си с човешките, териториални и природни ресурси на Русия и с отбранителния ѝ потенциал. До атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември той поставя взривените жилищни блокове в Москва, нападението срещу Дагестан и „международните терористи“, обявили намерението си да създадат фундаменталистка държава между Черно и Каспийско море. Упреците за разширяването на НАТО и взетите решения без Москва са в центъра на словото му по време на Мюнхенската конференция по сигурността на 10 февруари 2007 г., чийто председател тогава беше Телчик.

Шрьодер, към когото Путин се обръща още в първото изречение, три години по-късно, на 23 ноември 2004 г. отговаря на въпроса на водещия Райнхолд Бекман в ARD дали Путин е „безупречен демократ“ с думите: „Вярвам му и съм убеден, че е такъв.“ След като напусна поста, Шрьодер оглави акционерния комитет на „Северен поток“, а от 2017 г. и съвета на директорите на „Роснефт“. През май 2022 г. бюджетната комисия на Бундестага му отнема полагащия се на бивш канцлер кабинет, а на 20 май той напусна „Роснефт“.

Тезата за пропуснатото сближаване между Русия и Запада също има привърженици. Социалдемократът Матиас Платцек, бивш премиер на Бранденбург и дългогодишен председател на Германо-руския форум, заяви пред taz три дни след нахлуването в Украйна, че и Западът е пропуснал шансове, и посочи 2001 г.: „Тогава вратите бяха отворени. По-късно, някой ден, ще разберем защо тази реч беше аплодирана, но прибрана в чекмеджето.“ На 25 септември 2026 г. Berliner Zeitung публикува текст на Михаел Мюлер и Райнер Браун със заглавие „Как Европа два пъти отблъсна ръката на Путин“, а германската редакция на RT нарече изказването „пропуснат шанс за мир“. Нейните привърженици могат да се позоват на историята на ядрените споразумения: START II Москва напусна в отговор на американски ход, а оттеглянето на ратификацията на ДВЗЯО обясни с американското поведение.

Това обаче не обяснява съзнателния избор на Кремъл да замени европейското партньорство с политика на натиск, заплахи и сила срещу международния ред и правото на постсъветските държави сами да определят своето бъдеще. Упрекът, че решенията се вземат „без нас“, получи отговор 8 месеца след речта: на 28 май 2002 г. в Рим се учреждава Съветът НАТО–Русия, в който отделните членове на НАТО и Русия работеха като равноправни партньори по общите въпроси на сигурността в продължение на две десетилетия. Съветът не е заседавал от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г. Реставрацията на сталинизма пък е изцяло вътрешно решение: нито барелефът на „Таганская“, нито указът за „Сталинград“ касаят отношенията с НАТО, но са изключително красноречиви за посоката, в която се е запътила руската държава и общество.

Настоящото състояние на двустранните отношения се различава рязко от перспективата за сближаване в речта на Путин. На 18 септември в Бон затвори последното руско генерално консулство в Германия, след като федералното правителство посочи Русия като отговорна за опита за атентат със зареден с експлозив квадрокоптер на летище Лайпциг/Хале на 4 август. Паспортните и нотариалните услуги вече се извършват изцяло в посолството в Берлин, което остава единствения руски дипломатически обект в Германия.

На 26 септември, едва 8 дни след затварянето на консулството, министрите на външните работи на двете страни Йохан Вадефул и Сергей Лавров се срещнаха в кулоарите на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Това беше първият им разговор след пълномащабната инвазия в Украйна. Срещата, която продължи малко над 20 минути, беше осъществена с посредничеството на трети държави и по инициатива на Берлин. Вадефул отправи призив към Москва да изостави „опасния път на ескалация“ спрямо Германия, Европа и НАТО и постави въпросите за войната в Украйна и опита за атентат на летището в Лайпциг. След разговора той заяви, че не е видял готовност за конструктивни преговори насреща. Лавров от своя страна отвърна, че не е чул нищо различно от публичната позиция на Германия, която отново обвини, че е основен поддръжник на Украйна и се стреми към водеща военна роля в Европа.

Провеждането на срещата само по себе си показва, че пътят към дипломацията не е безвъзвратно изгубен. Съдържанието и продължителността ѝ обаче са красноречиво доказателство за пропастта между страните, а не предвещават ново сближаване. 25 години след речта на Путин от трибуната нас Бундестага германски и руски представители отново разговаряха на немски и руски, но този път темата не беше изграждането на общ европейски дом. Вместо това те си разменяха предупреждения за война, диверсии и превъоръжаване. А обещанието, че Русия не може да бъде върната в миналото, днес звучи като горчива ирония: миналото не просто се завърна, а беше превърнато в посока.

Мерц към AfD: Присмивате се на съдбата на милиони украинци, а пътувате до Москва за приеми с шампанско.

🇩🇪🤝🇺🇦 Германският канцлер Фридрих Мерц подложи на остри критики депутатите на „Алтернатива за Германия“ (AfD) от трибуната на Бундестага и отново подчерта германската подкрепа за украинската отбрана срещу продължаващата руска агресия. „Украйна защитава свободата вече над четири години“, заяви канцлерът, при което от парламентарната група на AfD прозвуча демонстративен смях.

„Това, че се смеете тук, е показателен знак. Смеете се на съдбата на милиони хора в тази страна, а пътувате до Москва за приеми с шампанско. На добър път тогава“, обърна се той към народните представители на AfD. „Украйна защитава не само своята свобода, но и нашата свобода. Тя брани свободата и сигурността на цяла Европа.“

С оглед на „очевидната готовност за ескалация“ от страна на Руската федерация, източният фланг на НАТО се укрепва, докато се подпомагат усилията за намиране на мирно решение с преговори. Устойчив мир в Украйна ще бъде постигнат само чрез преговори с участието на самата Украйна, Русия, САЩ и Европа.

В по-дългосрочна перспектива Украйна принадлежи към ЕС. Страната постигна видим напредък в реформите, поради което е предложил асоциирано членство. Това би позволило на Украйна да участва редовно в срещите на върха на ЕС.

„Украински комисар, все още без ресор и без право на глас, ще бъде лицето на Киев в Брюксел“, посочи Мерц, който предлага също така украински депутати без право на глас да могат да вземат активно участие в дебатите на Европейския парламент. Канцлерът изтъкна, че пълноправното членство зависи изцяло от изпълнението на условията за прием. „Подкрепата за Украйна в нейната отбранителна битка срещу Русия ще продължи толкова дълго, колкото е необходимо“, обеща той.

Мерц за плановете на ЕС относно финансовите рамки

Преди това депутатите от парламентарната група на AfD се изсмяха, когато канцлерът Мерц говори за бюджета на ЕС и предупреди за опасността от нови дългове.

Настоящото предложение за многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г. изисква „наистина значителни промени във всички сфери“, заяви Мерц. „Фундаменталната модернизация на европейския бюджет притежава ключово значение.“ Той посочи, че в много европейски страни „често се полагат изключително тежки усилия за консолидиране на държавните бюджети“. Германските граждани и онези в цяла Европа имат „пълното право“ да очакват от ЕС същите усилия.

Новият европейски дълг „не е решение“, категоричен е канцлерът. „Прекомерното задлъжняване застрашава суверенитета и ограничава пространството за маневриране.“ Някои страни в ЕС днес вече харчат повече пари за лихви, отколкото за отбрана „поради огромния си дълг“. Срещата на върха на ЕС, на която ще бъде обсъден бъдещият бюджет, трябва да се проведе на 18-19 юни.

Мерц за социалните реформи

Мерц представи правителственото изявление в Бундестага преди срещата на върха на ЕС следващата седмица. В началото на речта си той говори най-вече за планираните реформи на черно-червената коалиция.

С оглед на предстоящите реформи в социалния сектор той апелира за споделена отговорност на парламента. През следващите седмици и месеци федералното правителство ще покаже „предложения за големи реформи“, каза Мерц. „След това на ход е германският Бундестаг – дойде нашият ред като народни избраници. Тук, в тази зала, всички заедно решаваме за бъдещето на нашата страна.“

„Нашата страна е тази, която води вътрешна борба със себе си“, каза канцлерът. „Всички ние сме отговорни да изслушаме и след това да последваме сериозния анализ на проблемите и предложението за решение“ – дори и „не всеки винаги да е съгласен по всяка точка“. „Всички носим отговорност да развиваме своята страна така, че занапред в нея да продължат да царуват свободата, просперитетът, справедливостта, социалната сигурност и мирът.“

Мерц за икономическата ситуация

Мерц защити гласно своя курс на реформи. „Или ще се уплашим от промяната – а в началото промяната значи и ограничения“, каза той. Или „ще използваме силните страни и потенциала, с които разполагаме, за да обърнем нещата в полза на всички и да се позиционираме по-добре във всички сфери, където това е необходимо“.

Той и кабинетът му са „избрали този втори път и са го отстоявали. И искаме да продължим да се борим за него с федералното правителство, което ръководя. Ние сме твърдо решени на това“, подчерта канцлерът.

Мерц даде да се разбере, че времето за реформи изтича, а всеки ден индустрията губи работни места, докато компании се отказват пред лицето на високите разходи и тежестта от бюрокрацията. Това не може да бъде все така. „По време на този законодателен мандат искаме да подновим основите на страната ни, така че те отново да издържат тежестта в продължение на много години, може дори за десетилетие.“ Това трябва да се приложи по такъв начин, че тежестите да бъдат разпределени справедливо „и всеки да бъде призован да даде своя принос за постигането на тази цел“.

Мерц за войната в Близкия изток

Мерц потвърди готовността на Берлин да участва в усилията за подсигуряване на Ормузкия проток, но уточни, че фактор за това е създаването на нужните условия. Федералното правителство се ангажира с дипломатическо решение на конфликта. Иран трябва трайно и по проверим начин да прекрати ядрената си програма. Освен това трябва да бъде гарантирана сигурността на Израел и държавите от Персийския залив.

Мерц призова за незабавно деблокиране на 90 милиарда евро за Украйна

🇩🇪🇪🇺 Германският канцлер Фридрих Мерц призова за незабавно отпускане на блокирания заем на Европейския съюз за Украйна на стойност 90 милиарда евро, съобщи във вторник DW.

В реч пред Бундестага преди решаващата среща на върха на Европейския съвет, Мерц призова страните да спрат да бавят дългосрочния финансов пакет и предложения 20-и кръг от санкции срещу Русия. Той отправи остри критики във връзка с маневрите във вътрешната политика на блока, позволяващи на една-единствена нация да държи като заложник интересите на сигурността на целия континент.

„Не трябва да се съобразяваме дори с една държава от ЕС, която в момента, поради вътрешнополитически причини и заради провежданата там предизборна кампания, създава тази блокада в Европа“, заяви Мерц в ясна препратка към предстоящите през април избори в Унгария, пише DW.

Унгарското вето на заема от 90 милиарда евро е пряко свързана със спирането на транзита на руски петрол през тръбопровода „Дружба“ – криза, която унгарският премиер Виктор Орбан превърна в свой инструмент за привличане на електорат преди парламентарните избори през април. Докато Орбан публично обвинява президента Зеленски в „политическо изнудване“ и твърди, че Киев умишлено е спрял потока, за да накаже Будапеща, реалността на терен е съвсем различна – тръбата не работи като резултат от руски обстрел.

На 27 февруари ракетен удар повреди ключово помпено оборудване край украинския град Броди, правейки нефтопровода реално неизползваем въпреки руските опити за прехвърляне на вината. Независимо от това, Орбан продължава да игнорира тези реалности, използвайки енергийния дефицит, за да подхранва своите предизборни манипулации, според които Украйна е „ненадежден партньор“.

Заемът от 90 милиарда евро, замислен да поддържа Украйна до 2027 г. вече е одобрен както от държавните глави на ЕС, така и от Европейския парламент, но остава блокиран в Европейския съвет. Мерц отбеляза, че е назрял моментът за засилване на натиска върху Русия заедно с американските и европейските партньори, вместо да се позволява на вътрешни популистки програми да разцепват западното единство.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен увери Киев, че средствата „по един или друг начин“ ще бъдат предоставени, тъй като ЕС обмисля различни правни механизми за заобикаляне на ветото, наложено от Унгария и Словакия. Лидерите на ЕС постигнаха съгласие за пакета финансова подкрепа още през декември, за да гарантират стабилността на Украйна до 2027 г., но прилагането му беше многократно отлагано.

В момента, докато 20-ият пакет от санкции е насочен срещу руския „сенчест флот“ и енергийния износ, Германия и Франция влизат в сблъсък с Орбан заради продължаващата му употреба на вето. За да запази потока на помощта, Брюксел все по-сериозно обмисля процедури за „засилено сътрудничество“, които да позволят на мнозинството от страните членки да продължат напред с военната и икономическа помощ без нуждата от пълно единодушие.

„Путин се е объркал“ – Мерц обеща, че Германия няма да бъде сплашена.

🇩🇪⚔️🇷🇺 В своя реч пред Бундестага германският канцлер Фридрих Мерц обяви цялостен план за действие срещу руската хибридна война, насочена към заплахи като саботажи, шпионаж, кибератаки и дезинформация, съобщи Tagesschau в четвъртък.

Съветът за национална сигурност на Германия ще обсъди този план в следващите дни.

Мерц обвини Русия в опити за дестабилизация на Германия и Европа, отбелязвайки, че хибридните тактики целят да създадат несигурност, включително с действия в рамките на политическия спектър на страната.

Той заяви, че руският президент Владимир Путин е направил грешна преценка и Германия няма да се поддаде на сплашване от тези усилия, пише Tagesschau.

„Германия ще отблъсне офанзивата на несигурността, започната от руския президент Владимир Путин“, обещ Мерц. „Путин сгреши в сметките си. Няма да позволим да бъдем сплашени. Ще се защитим срещу това“, продължи той.

Мерц потвърди ангажимента на страната си за подкрепа към украинската отбрана и призова за оказване на по-голям натиск върху Москва, за да седне на масата за преговори.

Освен това той предложи замразените активи на руската централна банка да бъдат използвани за предоставяне на безлихвен заем за военна техника на Украйна в размер на 163 милиарда евро, чието изплащане ще зависи от това дали Русия плати репарации, според Tagesschau.

По-рано беше съобщено, че Киев и Берлин подсилват своето партньорство в отбранителната сфера с ново споразумение, подписано от украинския министър на отбраната Денис Смихал и германския му колега Борис Писториус.

Русия е готова да постави на изпитание границите на Европа във всеки един момент.

🇩🇪⚔️🇷🇺 Русия е готова във всеки момент да постави на изпитание европейските граници и да превърне сегашното напрежение в открита конфронтация, предупреди ръководителят на германското разузнаване Мартин Йегер пред депутати в Бундестага днес.

„Не можем просто да чакаме с надеждата, че евентуална руска атака няма да се случи преди 2029 г. Ние вече се намираме под обстрел“, заяви той.

Тези думи се вписват в нарастващата тревога на западни политици относно ескалиращите хибридни операции в Европа – от навлизане на безпилотни апарати във въздушното пространство на НАТО до саботажи и кибератаки.

Докато генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че Русия ще е готова за открит военен сблъсък с Алианса чак след пет години, германският канцлер Фридрих Мерц предупреди, че продължаващата хибридна кампания означава, че Европа вече не е в състояние на мир.

„Русия крие истинските си намерения, но всъщност опипва границите ни. В най-добрия случай Европа се намира в състояние на студен мир – който може да прерасне в горещ сблъсък във всеки един момент“, каза още Йегер.

Шефът на Федералната служба за разузнаване (BND), който преди това беше посланик в Киев, предупреди, че Москва смята сдържаността за слабост и добави: „Трябва да се изправим срещу противниците си там, където е нужно.“

Напрежението между НАТО и Русия се изостри още повече, тъй като Алиансът застана зад Украйна след началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

В последните седмици обстановката се нагорещи, след като руски дронове и самолети многократно нарушиха въздушното пространство на съюзниците. Съмнителни прелитания на безпилотни апарати доведоха до временно спиране на въздушния трафик в Германия, Дания и Норвегия.

В началото на септември бойната авиация на Полша и съюзници от Алианса свалиха няколко руски дрона над полска територия – първият подобен случай от началото на руската агресия в Украйна.

Тези инциденти доведоха до нови призиви за укрепване на отбранителните способности на НАТО, а някои държави дори настояват за сваляне на руски самолети при необходимост.

Шолц ще направи всичко възможно, за да гарантира, че Германия няма да бъде въвлечена във войната.

Германският канцлер Олаф Шолц говори пред парламента преди възпоменателната среща на върха ЕС-АСЕАН, в пленарната зала на Бундестага в Берлин, Германия, 14 декември 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Michele Tantussi

🇩🇪🤝🇺🇦 В реч пред Бундестага германският канцлер Олаф Шолц обеща днес на сънародниците си, че ще направи всичко по силите си, за да гарантира, че Германия няма да бъде въвлечена във войната на Русия в Украйна, предаде ДПА, цитирана от БТА.

Неговите коментари идват няколко дни след като разреши на Киев да използва германски оръжия за удари по територията на Русия - решение, което дълго беше избягвано от Берлин, поради опасения, че може да въвлече Германия във войната.

"Тясно координирахме отговора си с нашите съюзници. Точно както правим винаги", заяви Шолц пред депутатите в Бундестага, долната камара на парламента, след промяната на курса на неговото правителство.

След дългогодишни опасения за ескалация на конфликта с Русия и въвличане на Германия във войната, миналата седмица Шолц промени политиката си по отношение на Украйна, за да позволи на правителството в Киев да използва германски оръжия за атакуване на военни цели на руска територия, по-специално за защита на втория по големина украински град Харков, разположен близо до руската граница.

Няколко други държави, включително САЩ, наскоро предприеха подобни стъпки, за да дадат на Украйна повече свобода на действие при използването на оръжията, доставени от Запада, след като преди това бяха посочили, че те трябва да се използват само срещу цели в самата Украйна.

Впоследствие опозицията в Германия призова Шолц да обясни внезапния обрат.

В Бундестага Шолц заяви, че Русия е открила нов фронт срещу Харков, където живеят милиони хора и който е близо до руската граница. Заедно с партньорите си Германия е потвърдила правото на Украйна по силата на международното право да се защитава от нападения срещу нейната територия, градове и граждани, каза той.

Ето защо „Украйна може да използва и оръжията, доставени от нас и нашите съюзници - винаги в съответствие с международните правни задължения“, каза канцлерът.

Шолц заяви, че като канцлер е отговорен за това „нито едно дете, родено днес в Германия, да не преживее война в нашата страна. Това е моят абсолютен приоритет."

Той заяви, че иска да успокои гражданите, които се опасяват, че войната може да ескалира и да застраши сигурността и мира в Германия. „Няма нищо наивно или непочтено в това да се тревожиш за мира, както понякога го представят“, добави той, визирайки ожесточените дебати за това доколко Берлин трябва да подкрепи Украйна.

Шолц допълни, че е правилно Германия да се консултира тясно със своите партньори и съюзници „отново и отново“, преди да вземе такива важни решения. „Ще действаме разумно и внимателно ще преценим всички рискове“, увери той.

„Заставам зад това като канцлер, ангажиран с мира и сигурността на Германия“, отбеляза канцлерът.

Преди обръщението на Шолц политикът от левицата Кристиан Гьорке заяви, че би предпочел изявлението на Шолц да бе дошло миналата седмица, „вместо да обявява едностранни решения за разширяване на войната в Украйна“.

Канцлерът спомена и на неотдавнашното нападение с нож, извършено от афганистански гражданин по време на антиислямски митинг в Манхайм, при което беше убит полицай и което предизвика дебат за сигурността и заплахата от екстремистко насилие.

Оттогава се засилват призивите към правителството отново да разреши депортирането на афганистанци и сирийци - ход, който Шолц заяви в речта си пред Бундестага, че подкрепя.