Мерц призова за незабавно деблокиране на 90 милиарда евро за Украйна

🇩🇪🇪🇺 Германският канцлер Фридрих Мерц призова за незабавно отпускане на блокирания заем на Европейския съюз за Украйна на стойност 90 милиарда евро, съобщи във вторник DW.

В реч пред Бундестага преди решаващата среща на върха на Европейския съвет, Мерц призова страните да спрат да бавят дългосрочния финансов пакет и предложения 20-и кръг от санкции срещу Русия. Той отправи остри критики във връзка с маневрите във вътрешната политика на блока, позволяващи на една-единствена нация да държи като заложник интересите на сигурността на целия континент.

„Не трябва да се съобразяваме дори с една държава от ЕС, която в момента, поради вътрешнополитически причини и заради провежданата там предизборна кампания, създава тази блокада в Европа“, заяви Мерц в ясна препратка към предстоящите през април избори в Унгария, пише DW.

Унгарското вето на заема от 90 милиарда евро е пряко свързана със спирането на транзита на руски петрол през тръбопровода „Дружба“ – криза, която унгарският премиер Виктор Орбан превърна в свой инструмент за привличане на електорат преди парламентарните избори през април. Докато Орбан публично обвинява президента Зеленски в „политическо изнудване“ и твърди, че Киев умишлено е спрял потока, за да накаже Будапеща, реалността на терен е съвсем различна – тръбата не работи като резултат от руски обстрел.

На 27 февруари ракетен удар повреди ключово помпено оборудване край украинския град Броди, правейки нефтопровода реално неизползваем въпреки руските опити за прехвърляне на вината. Независимо от това, Орбан продължава да игнорира тези реалности, използвайки енергийния дефицит, за да подхранва своите предизборни манипулации, според които Украйна е „ненадежден партньор“.

Заемът от 90 милиарда евро, замислен да поддържа Украйна до 2027 г. вече е одобрен както от държавните глави на ЕС, така и от Европейския парламент, но остава блокиран в Европейския съвет. Мерц отбеляза, че е назрял моментът за засилване на натиска върху Русия заедно с американските и европейските партньори, вместо да се позволява на вътрешни популистки програми да разцепват западното единство.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен увери Киев, че средствата „по един или друг начин“ ще бъдат предоставени, тъй като ЕС обмисля различни правни механизми за заобикаляне на ветото, наложено от Унгария и Словакия. Лидерите на ЕС постигнаха съгласие за пакета финансова подкрепа още през декември, за да гарантират стабилността на Украйна до 2027 г., но прилагането му беше многократно отлагано.

В момента, докато 20-ият пакет от санкции е насочен срещу руския „сенчест флот“ и енергийния износ, Германия и Франция влизат в сблъсък с Орбан заради продължаващата му употреба на вето. За да запази потока на помощта, Брюксел все по-сериозно обмисля процедури за „засилено сътрудничество“, които да позволят на мнозинството от страните членки да продължат напред с военната и икономическа помощ без нуждата от пълно единодушие.

„Путин се е объркал“ – Мерц обеща, че Германия няма да бъде сплашена.

🇩🇪⚔️🇷🇺 В своя реч пред Бундестага германският канцлер Фридрих Мерц обяви цялостен план за действие срещу руската хибридна война, насочена към заплахи като саботажи, шпионаж, кибератаки и дезинформация, съобщи Tagesschau в четвъртък.

Съветът за национална сигурност на Германия ще обсъди този план в следващите дни.

Мерц обвини Русия в опити за дестабилизация на Германия и Европа, отбелязвайки, че хибридните тактики целят да създадат несигурност, включително с действия в рамките на политическия спектър на страната.

Той заяви, че руският президент Владимир Путин е направил грешна преценка и Германия няма да се поддаде на сплашване от тези усилия, пише Tagesschau.

„Германия ще отблъсне офанзивата на несигурността, започната от руския президент Владимир Путин“, обещ Мерц. „Путин сгреши в сметките си. Няма да позволим да бъдем сплашени. Ще се защитим срещу това“, продължи той.

Мерц потвърди ангажимента на страната си за подкрепа към украинската отбрана и призова за оказване на по-голям натиск върху Москва, за да седне на масата за преговори.

Освен това той предложи замразените активи на руската централна банка да бъдат използвани за предоставяне на безлихвен заем за военна техника на Украйна в размер на 163 милиарда евро, чието изплащане ще зависи от това дали Русия плати репарации, според Tagesschau.

По-рано беше съобщено, че Киев и Берлин подсилват своето партньорство в отбранителната сфера с ново споразумение, подписано от украинския министър на отбраната Денис Смихал и германския му колега Борис Писториус.

Русия е готова да постави на изпитание границите на Европа във всеки един момент.

🇩🇪⚔️🇷🇺 Русия е готова във всеки момент да постави на изпитание европейските граници и да превърне сегашното напрежение в открита конфронтация, предупреди ръководителят на германското разузнаване Мартин Йегер пред депутати в Бундестага днес.

„Не можем просто да чакаме с надеждата, че евентуална руска атака няма да се случи преди 2029 г. Ние вече се намираме под обстрел“, заяви той.

Тези думи се вписват в нарастващата тревога на западни политици относно ескалиращите хибридни операции в Европа – от навлизане на безпилотни апарати във въздушното пространство на НАТО до саботажи и кибератаки.

Докато генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че Русия ще е готова за открит военен сблъсък с Алианса чак след пет години, германският канцлер Фридрих Мерц предупреди, че продължаващата хибридна кампания означава, че Европа вече не е в състояние на мир.

„Русия крие истинските си намерения, но всъщност опипва границите ни. В най-добрия случай Европа се намира в състояние на студен мир – който може да прерасне в горещ сблъсък във всеки един момент“, каза още Йегер.

Шефът на Федералната служба за разузнаване (BND), който преди това беше посланик в Киев, предупреди, че Москва смята сдържаността за слабост и добави: „Трябва да се изправим срещу противниците си там, където е нужно.“

Напрежението между НАТО и Русия се изостри още повече, тъй като Алиансът застана зад Украйна след началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

В последните седмици обстановката се нагорещи, след като руски дронове и самолети многократно нарушиха въздушното пространство на съюзниците. Съмнителни прелитания на безпилотни апарати доведоха до временно спиране на въздушния трафик в Германия, Дания и Норвегия.

В началото на септември бойната авиация на Полша и съюзници от Алианса свалиха няколко руски дрона над полска територия – първият подобен случай от началото на руската агресия в Украйна.

Тези инциденти доведоха до нови призиви за укрепване на отбранителните способности на НАТО, а някои държави дори настояват за сваляне на руски самолети при необходимост.

Шолц ще направи всичко възможно, за да гарантира, че Германия няма да бъде въвлечена във войната.

Германският канцлер Олаф Шолц говори пред парламента преди възпоменателната среща на върха ЕС-АСЕАН, в пленарната зала на Бундестага в Берлин, Германия, 14 декември 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Michele Tantussi

🇩🇪🤝🇺🇦 В реч пред Бундестага германският канцлер Олаф Шолц обеща днес на сънародниците си, че ще направи всичко по силите си, за да гарантира, че Германия няма да бъде въвлечена във войната на Русия в Украйна, предаде ДПА, цитирана от БТА.

Неговите коментари идват няколко дни след като разреши на Киев да използва германски оръжия за удари по територията на Русия - решение, което дълго беше избягвано от Берлин, поради опасения, че може да въвлече Германия във войната.

"Тясно координирахме отговора си с нашите съюзници. Точно както правим винаги", заяви Шолц пред депутатите в Бундестага, долната камара на парламента, след промяната на курса на неговото правителство.

След дългогодишни опасения за ескалация на конфликта с Русия и въвличане на Германия във войната, миналата седмица Шолц промени политиката си по отношение на Украйна, за да позволи на правителството в Киев да използва германски оръжия за атакуване на военни цели на руска територия, по-специално за защита на втория по големина украински град Харков, разположен близо до руската граница.

Няколко други държави, включително САЩ, наскоро предприеха подобни стъпки, за да дадат на Украйна повече свобода на действие при използването на оръжията, доставени от Запада, след като преди това бяха посочили, че те трябва да се използват само срещу цели в самата Украйна.

Впоследствие опозицията в Германия призова Шолц да обясни внезапния обрат.

В Бундестага Шолц заяви, че Русия е открила нов фронт срещу Харков, където живеят милиони хора и който е близо до руската граница. Заедно с партньорите си Германия е потвърдила правото на Украйна по силата на международното право да се защитава от нападения срещу нейната територия, градове и граждани, каза той.

Ето защо „Украйна може да използва и оръжията, доставени от нас и нашите съюзници - винаги в съответствие с международните правни задължения“, каза канцлерът.

Шолц заяви, че като канцлер е отговорен за това „нито едно дете, родено днес в Германия, да не преживее война в нашата страна. Това е моят абсолютен приоритет."

Той заяви, че иска да успокои гражданите, които се опасяват, че войната може да ескалира и да застраши сигурността и мира в Германия. „Няма нищо наивно или непочтено в това да се тревожиш за мира, както понякога го представят“, добави той, визирайки ожесточените дебати за това доколко Берлин трябва да подкрепи Украйна.

Шолц допълни, че е правилно Германия да се консултира тясно със своите партньори и съюзници „отново и отново“, преди да вземе такива важни решения. „Ще действаме разумно и внимателно ще преценим всички рискове“, увери той.

„Заставам зад това като канцлер, ангажиран с мира и сигурността на Германия“, отбеляза канцлерът.

Преди обръщението на Шолц политикът от левицата Кристиан Гьорке заяви, че би предпочел изявлението на Шолц да бе дошло миналата седмица, „вместо да обявява едностранни решения за разширяване на войната в Украйна“.

Канцлерът спомена и на неотдавнашното нападение с нож, извършено от афганистански гражданин по време на антиислямски митинг в Манхайм, при което беше убит полицай и което предизвика дебат за сигурността и заплахата от екстремистко насилие.

Оттогава се засилват призивите към правителството отново да разреши депортирането на афганистанци и сирийци - ход, който Шолц заяви в речта си пред Бундестага, че подкрепя.