🇷🇺🕯️ На 7 октомври се навършиха 20 години от убийството на Анна Политковская, журналистката на „Новая газета“, застреляна с 4 изстрела от упор в асансьора на собствения си дом на улица „Лесная“ в Москва. От шестимата осъдени по делото към октомври 2026 г. в затвора е останал само стрелецът. Кой е поръчал престъплението, не е установено, давностният срок по делото изтече през 2021 г. Един от осъдените беше помилван, след като отиде да воюва в Украйна.
Годишнината в Москва премина под полицейски надзор. През целия ден хората носеха цветя пред дома на „Лесная“, докато на входа дежуреха двама полицаи, а до близкото кафене стоеше полицейски бус за превоз на задържани. Събралите се бяха помолени да не образуват тълпа и да не блокират пътя. Поне един човек, оставил цветя, е бил спрян и почти веднага пуснат, съобщи изданието в изгнание „Новая газета Европа“. Председателят на партия „Яблоко“ Николай Рибаков постави на фасадата нова временна табела в памет на Политковская. Оригиналната паметна плоча вече не е на сградата: разбита през януари, тя беше залепена парче по парче и на 7 октомври стана експонат в редакционния музей на вестника, в който тя работеше, открит през 2021 г. в бившия ѝ кабинет. Цветя бяха положени и на гроба ѝ на Троекуровското гробище и при Соловецкия камък в Санкт Петербург, паметника на жертвите на политическите репресии. Възпоменания имаше още в Тюмен, Омск и Иркутск.
Европейският съюз настоя за ефективно, независимо и прозрачно разследване, което да изправи пред съда всички виновни. Брюксел припомни, че руските съдилища са признали за виновни шест души, но присъдите не са установили поръчителя, и посочи, че помилването на Сергей Хаджикурбанов след неговото участие във войната на Русия срещу Украйна поставя под въпрос търсенето на отговорност.
Два дни по-рано Коалицията за свобода на медиите призова руските власти да изправят пред съда всички отговорни за смъртта на Политковская, „включително онези, които са я поръчали“. „Безнаказаността за престъпленията срещу журналисти и медийни работници не може да надделее“, се казва в изявлението, което напомня, че Русия е на 172-ро място от 180 държави в Световния индекс за свобода на печата на „Репортери без граници“ за 2026 г. Текстът носи подписите на 32 държави, а коалицията има 51 членки. В списъка на подписалите липсват България, Хърватия и Кипър, единствените държави от ЕС в коалицията, които не са се присъединили, както и САЩ, които влизат в нейната Изпълнителна група.
На възпоменание в Европейския парламент в Страсбург на 5 октомври внучката на журналистката Анна Виктория Политковская отправи призив към депутатите да създадат единен европейски механизъм за спешни хуманитарни визи за хората, за които е опасно да останат в Русия. Тя разказа за свой близък приятел от Северен Кавказ, чийто баща навремето е спасен с помощта на баба ѝ. Синът не успял да напусне Русия, защото не му стигали документи и пари, и посегнал на живота си на 19 години. Сред обявените участници беше и българката Мариана Кацарова, специален докладчик на ООН за правата на човека в Русия и основателка на организацията RAW in WAR, която връчва ежегодна награда на името на Политковская.
Също на 7 октомври BBC публикува за първи път в оригинал интервю, дадено от Политковская през април 2006 г. и излъчено на английски по BBC Two през ноември същата година. В него тя казва за Путин: „Той е истински съветски офицер от КГБ. Малко антисемит, малко фашист. И не разбира, че човек има права. Дълбоко в себе си не го разбира.
Политковская е на 48 години, когато е убита. Като специален кореспондент на вестника тя пише за войните в Чечения, за изтезания, отвличания и корупция и открито критикува Рамзан Кадиров и Владимир Путин. През октомври 2002 г. е посредник между чеченските бойци, взели заложници в московски театър, и руските сили. През септември 2004 г., на път за отразяването на заложническата криза в училището в Беслан, тя изпада в тежко състояние, след като пие чай в самолета. Отровата така и не е установена, тъй като на медиците е наредено да унищожат кръвните ѝ проби, според Комитета за защита на журналистите. Убита е в деня, в който Путин навършва 54 години – 7 октомври 2006 г. В асансьора полицията намира захвърлен пистолет и четири гилзи.
Първият процес завършва на 19 февруари 2009 г. с оправдателна присъда за всички подсъдими, сред които братята Джабраил и Ибрагим Махмудови и бившия служител на милицията Сергей Хаджикурбанов, защото обвинението не е успяло да докаже участието им. На 25 юни същата година Военната колегия на Върховния съд отменя оправдателната присъда заради процесуални нарушения. Материалите са върнати на прокуратурата и обединени с разследването срещу брат им Рустам Махмудов, когото следствието смята за стрелеца.
Рустам Махмудов е задържан на 31 май 2011 г. в чеченското село Ачхой-Мартан. През февруари 2012 г. бившият милиционер Дмитрий Павлюченков, организирал следенето на Политковская, сключва сделка с прокуратурата и заявява, че чичото на братята Махмудови, криминалният авторитет Лом-Али Гайтукаев, му е споделил кой стои зад поръчката. По думите му това е Ахмед Закаев, лидер на чеченските сепаратистки в изгнание, действал по желание на Борис Березовски. Березовски отрича каквато и да е връзка и умира във Великобритания през 2013 г. На 14 декември 2012 г. Павлюченков е осъден на 11 години.
На 9 юни 2014 г. Московският градски съд произнася решение, след като съдебните заседатели признават вината на подсъдимите. Рустам Махмудов и Гайтукаев получават доживотен затвор, Хаджикурбанов – 20 години, а Джабраил и Ибрагим Махмудови – съответно 14 и 12 години. Възложителят остава в съдебния акт неустановено лице.
Четири години по-късно, на 17 юли 2018 г. Европейският съд по правата на човека установява, че Руската федерация е нарушила правото на живот. Властите са открили и осъдили изпълнителите на поръчковото убийство, но не са предприели достатъчно действия, за да установят поръчителя. Следствието проследява само една версия, която сочи починал руски бизнесмен, живял в Лондон, без да обясни как я е проверило, и не е проучва посочените от семейството възможности за участие на служители на Федералната служба за сигурност (ФСБ) или администрацията на Чеченската република. Съдът присъжда на близките 20 000 евро обезщетение, а Министерство на правосъдието на Руската федерация не иска преразглеждане пред Голямата камара.
Още през октомври 2020 г. адвокатката на семейството Анна Ставицкая заявява: „Следствието изобщо нищо не прави. Най-вероятно е спряло разследването, защото никой не иска да търси поръчителите на убийството“. На 7 октомври 2021 г. изтичат 15 години от деня на убийството, общият давностен срок за особено тежките престъпления. Когато се наказват с доживотен затвор, Наказателният кодекс в Русия оставя на съда да реши дали да приложи давността. Ако откаже, подсъдимият може да бъде осъден, но не и на доживотен затвор, обяснява Ставицкая.
От останалите петима осъдени никой не е в затвора. Гайтукаев умира през 2017 г. в затворническа болница, а Ибрагим Махмудов, по данни на „Комерсант“, умира в ареста, преди да излежи присъдата. Павлюченков излежава своята и е на свобода. Джабраил Махмудов от юни 2022 г. изтърпява остатъка от наказанието си като принудителен труд, а на 8 февруари 2024 г. районен съд в Грозни го освобождава предсрочно. Официално едва тогава той излиза на свобода, а на практика е бил свободен и преди това, отбелязва „Новая газета“.
Хаджикурбанов подписва в края на 2022 г. договор с Министерството на отбраната и заминава на фронта в Украйна. След около шест месеца е помилван с президентски указ, а на 14 ноември 2023 г. адвокатът му потвърждава помилването. Той остава на фронта като военнослужещ по договор. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отговаря: „Съществува определена практика, която се прилага, и доколкото ми е известно, в тази практика няма никакви изключения. По-точно, изключения има, но не засягат темата резонансност на едно или друго дело“. Децата на Политковская, Вера и Иля, наричат помилването „чудовищен факт на несправедливост и произвол, поругаване на паметта на човек, убит заради убежденията си“.
Натискът стига и до самата „Новая газета“. През март 2022 г. месец от началото на пълномащабната война срещу Украйна, изданието спира да излиза след две предупреждения на Роскомнадзор, а през септември съдилищата отнемат лицензите на вестника и на сайта му. Дмитрий Муратов, носител на Нобелова награда за мир за 2021 г. и дългогодишен главен редактор на изданието, е обявен за „чуждестранен агент“ през 2023 г. Министерството на правосъдието вписа в регистъра и самото интернет издание, заедно със списък от над 100 свързани с него лица на 4 септември 2026 г.
Под натиск е и паметта на „Лесная“. На 18 януари 2026 г. паметната плоча на дома е разбита. Съд глобява Александър Филипов с 1000 рубли за дребно хулиганство, а той настоява, че плочата е паднала случайно, докато махал цветята под нея. Неонацистката група NS/WP призна, че е замесена в нейното унищожаване. Временните табели, които активисти поставят на мястото на плочата, са сваляни над 10 пъти през зимата.
Две десетилетия след смъртта на Политковская руската държава е довела докрай само онази част от делото, която не води нагоре. Стрелецът е в затвора, а веригата над него се къса във всяка точка, в която решението е било в ръцете на държавата. До изтичането на давността версиите, посочени от Европейския съд, не довеждат до нито едно обвинение. Помилването, което в Русия е правомощие само на президента, освобождава един от осъдените след фронта. Изданието, за което Политковская пише до последния си ден, е обявено за чуждестранен агент месец преди годишнината. Изявленията от Брюксел и от 32-те държави повтарят искането, с което семейството отива в Страсбург още през 2007 г.: да бъде назован поръчителят. Делото за него не е приключено, а в съдебните документи той все така остава неустановено лице.
