Иран получава до 400 китайски ПЗРК – през Хонконг и Пакистан

🇮🇷🤝🇨🇳 Иран очаква първата доставка по договор за придобиване на 400 преносими зенитно-ракетни комплекса от Китай, съобщиха за Reuters трима източници, запознати със сделката. Поръчката е на стойност между 60 и 70 млн. долара и включва 300–400 пускови комплекта с ракети QW-12 и FN-16. Това е най-мащабната известна иранска покупка на подобно оръжие, откакто въздушната кампания на Израел и САЩ оголи критичната неспособност на режима в Техеран да защити своите стратегически обекти.

Договорът е сключен с базираната в Хонконг компания Zhongqing Baoshang International Investment, за която източниците твърдят, че действа като посредник. Майчината фирма в Пекин – Zhong Qing Bao Shang Group, не отговори на запитването по електронна поща, изпратено от Ройтерс във вторник. Министерството на външните работи на Иран също не реагира веднага. По съгласувания план доставките трябва да започнат по въздух от летище Урумчи в Западен Китай и да преминат през Пакистан към Иран, макар източниците да не уточняват дали последният участък ще бъде изминат по въздух, или по суша.

„Въпросните сведения са напълно безпочвени. Китай играе последователна роля за утвърждаване на мира и прекратяване на конфликта“, заяви китайското външно министерство, категорично отричайки твърденията. Медийният отдел на Въоръжените сили на Пакистан (ISPR) реагира еднакво остро: „Спекулациите, че Пакистан участва в доставка на противовъздушни оръжия от Китай за Иран, са абсолютно скалъпени и лъжливи.“ Говорител на пакистанското външно министерство отказа коментар.

Тези категорични опровержения идват пет дни след като президентът Доналд Тръмп заяви публично, че Си Цзинпин го е уверил лично по време на срещата им в Пекин, че Китай няма да предоставя и продава оръжие на Иран, включително чрез китайски компании. По думите на Тръмп идентични уверения той е получил и от руския президент Владимир Путин. Американският президент алармира, че евентуални доставки за Ислямската република биха били „много лоши“ за която и да е от двете страни. Същевременно той обяви 50% мито върху целия износ за САЩ от всяка държава, която снабдява Иран с военно оборудване – мярка, която влиза в сила незабавно и без изключения. Ройтерс не разполага с информация за конкретната дата на сключване на договора спрямо изявленията на Тръмп.

Техническите параметри на самите ракети очертават границите на онова, което Техеран може да постигне с тях. Моделът QW-12 поразява въздушни цели на височина от 10 метра до 4 км и на разстояние от 500 метра до 6 км; FN-16 има сходен обсег с горна граница на височината около 3,8–4 км. И двете системи използват двуспектрално инфрачервено насочване, което според производителя осигурява висока устойчивост срещу топлинни примамки. Това са оръжия, предназначени за борба с дронове, вертолети, нисколетящи самолети и крилати ракети. Стратегическата авиация и прецизните боеприпаси, с които САЩ и Израел поразяват иранските обекти от края на февруари насам, обаче действат далеч над този таван.

Тази разлика обяснява кой точно слой от отбраната се опитва да заздрави Техеран. Пет месеца интензивни бомбардировки показаха колко уязвими са стационарните батареи: те са предварително картографирани, неподвижни и се унищожават първи. За разлика от тях, преносимите комплекси се транспортират бързо, обслужват се от малки екипажи и често сменят позицията си, което ги прави значително по-трудни за засичане и ликвидиране – оценка, която военните експерти пред Reuters потвърждават въз основа на анализа на нанесените щети. Покупката обаче не затваря основната пробойна, през която преминава основната въздушна кампания; тя просто уплътнява най-ниското ниво на отбраната, където оперират ударните и разузнавателните дронове.

Вторият аспект прави сделката още по-показателна. Иран произвежда собствени преносими комплекси от години – това е серията „Месаг“, чиито ранни образци са базирани на китайските QW-1 и QW-2. Моделът „Месаг-3“ се произвежда серийно от февруари 2017 г. и разполага с обсег от около 5 км, таван от 4 км и бойна глава от 1,4 кг. Следователно доставките от Китай не осигуряват нов качествен скок в технологично отношение, а просто попълват опразнените арсенали. Тъй като съвместните удари на САЩ и Израел засегнаха редица обекти от ракетната, дроновата и зенитната програма на Ислямската република, фактът, че страната внася цял клас оръжия, които иначе сглобява сама, говори за сериозни проблеми с производствените линии и сроковете, а не за липса на технологии.

Цената на сделката също е показателна за нейния мащаб. Сумата от 60 до 70 млн. долара за 300–400 комплекта означава единична цена от около 170 000 до 200 000 долара, макар източниците да не уточняват колко ракети се съдържат в един пусков комплект. Дори по горната си граница тази сума остава скромна на фона на нанесените разрушения: най-голямата известна поръчка на Техеран за системи за ПВО с малък обсег от началото на войната се измерва в десетки милиони, а не в милиарди долари.

Тази покупка не е изолиран случай. След примирието от юни 2025 г. се появиха сведения, че Иран е получил китайски зенитно-ракетни комплекси (най-вероятно от типа HQ-9), а през февруари 2026 г. бе съобщено за доставки на радара YLC-8B, проектиран за засичане на стелт цели с малко ефективно отразяващо сечение. Водят се разговори и за придобиване на модерни китайски изтребители от поколение 4.5+. През същия месец Ройтерс обяви, позовавайки се на информирани източници, че Техеран е близо до сделка за китайски свръхзвукови противокорабни ракети CM-302, макар да не бе потвърдено дали тя е финализирана. Двама източници от западното разузнаване и ирански представител добавят, че Иран проучва сухопътни маршрути, по които военни доставки и компоненти с двойна употреба биха могли да се придвижват дискретно и с по-малък риск от прехващане. Източник от сферата на сигурността в Европа посочи, че властите в неговата страна знаят за няколко обсъждани договора за ракети от серията QW (включително QW-12, QW-18 и QW-19), а втори източник от Близкия изток потвърждава иранския интерес към QW-12 и QW-18, макар да няма данни за сключена сделка.

Маршрутът, посочен от източниците на агенцията, преминава през държавата, която влезе в ролята на посредник при сключването на примирието между Вашингтон и Техеран през април и беше домакин на меморандума от 17 юни – документ, който Тръмп обяви за обезсилен в началото на юли, преди американските войски да подновят мащабните си удари по Южен Иран.

Това съобщение се появява в момент на оперативна пауза. Пентагонът преустанови кампанията си късно вечерта в петък; нито в събота, нито в неделя бяха отчетени нови американски атаки, а висш ирански представител заяви пред Ройтерс, че Техеран също ще въздържа своите действия, докато паузата се спазва. Тръмп предупреди, че ще поднови ударите, ако с преговорите не бъде сложен край на конфликта. Сраженията започнаха на 28 февруари със съвместни въздушни удари на САЩ и Израел, при които бе ликвидирано военно-политическото ръководство на Ислямската република, начело с върховния лидер Али Хаменей. В понеделник говорителят на министерството на външните работи Есмаил Багаи заяви, че Иран „в момента не води преговори със САЩ“, а официални разговори за бъдещето на Ормузкия проток се провеждат единствено с Оман.

Грета Тунберг блокира Rheinmetall в Берлин – целта снабдява предимно Украйна

🇩🇪 Вчера сутринта около 40 активисти блокираха за близо час и половина входовете на офиса на германския концерн Rheinmetall на площад „Паризер Плац“ до Бранденбургската врата в центъра на Берлин. Протестиращите се залепиха за асфалта, а сред тях беше и шведската активистка Грета Тунберг. Столичната полиция изпрати около 70 служители, които отлепиха демонстрантите един по един, установиха самоличността им и им разпоредиха да напуснат района. Акцията започна около 8:00 ч. и премина мирно, съобщиха от полицията. Според организаторите участниците са били над 30, докато властите съобщават за около 40 души.

Блокадата бе организирана от движението „Peacefully against Genocide“ в рамките на едноседмични протестни действия срещу концерна. Демонстрантите, част от които носеха традиционни палестински шалове (кефии), обвиниха Rheinmetall в „съучастие в геноцид в Газа“ и поискаха Германия да спре износа на оръжие за Израел, а компанията да се откаже от плана си за нов завод в Берлин. „Правим това, защото е наш дълг да протестираме срещу несправедливостта и да се изправим срещу геноцида“, заяви Тунберг. Тя също беше сред протестиращите, но без да се лепи за настилката, уточниха от полицията пред t-online. Активистката бе отстранена от мястото и легитимирана наравно с останалите. Въпреки че някои турски и англоезични медии я описаха като „задържана“ или „арестувана“, това не отговаря на истината. Още в събота Тунберг се включи и в по-голямо шествие срещу завода на Rheinmetall в берлинския квартал „Вединг“.

Парадоксът е, че обектът, срещу който е насочена кампанията, всъщност е свързан с напълно различна война. Заводът във „Вединг“, чието затваряне активистите изискват, е бивша фабрика на „Пиербург“ (автомобилното подразделение на Rheinmetall). В момента той се преструктурира от производство на компоненти за двигатели към изработка на стоманени корпуси за 155-милиметрови артилерийски снаряди. На самата площадка в Берлин не се борави с експлозиви – корпусите се транспортират с влак до Долна Саксония за пълнене и окончателен монтаж. Тази производствена линия бе разгърната заради войната в Украйна. След руската инвазия през февруари 2022 г. Rheinmetall увеличи капацитета си за артилерийски боеприпаси от 100 000 снаряда годишно до планирани 1,1 млн към 2027 г. и 1,5 млн до края на десетилетието. Това производство е предназначено основно за украинската армия и страните членки на НАТО. Реорганизацията на берлинската площадка спасява около 350 работни места, пренасочени от свиващия се автомобилен сектор към отбранителната индустрия. По думите на изпълнителния директор Армин Папергер тя е малка и лесно заменима брънка от веригата. Влиянието върху общия производствен план е „абсолютно нулево“, заяви той пред rbb през март, тъй като същият капацитет вече съществува в троен размер в обектите в Долна Саксония. С други думи: кампания, водена под флага на солидарността с Газа, блокира завод, чиято продукция пряко подкрепя украинската отбрана срещу руската агресия.

Това обаче не прави Rheinmetall случайна мишена. Концернът действително има бизнес връзки с Израел, тъй като доставя 120-милиметрови танкови боеприпаси за израелската армия. Освен това германското правителство одобри лицензи за оръжеен износ за Израел на стойност близо 485 милиона евро за периода от октомври 2023 г. до май 2025 г. Именно заради тези доставки Никарагуа заведе дело срещу Германия в Международния съд в Хага за съучастие в геноцид. Тази линия обаче минава през съвсем други продукти и заводи, а не през артилерийските корпуси в Берлин. Освен това доставките вече са силно ограничени: през август 2025 г. тогавашният канцлер Фридрих Мерц наложи частично ембарго върху износа на оръжия, които могат да бъдат използвани в Газа, и оттогава новите разрешителни са сведени до нула.

Блокадата в понеделник е третият подобен инцидент за последната седмица. В четвъртък демонстранти се опитаха да спрат достъпа до завода във „Вединг“. Тогава полицията отстрани 60 души, двама бяха задържани за нападение над служители на реда, а двама полицаи бяха ранени. В събота през квартала премина шествие под надслов „Вединг без оръжие. Заедно срещу войната“ с 1800 участници, сред които самата Тунберг. Властите отчетоха употреба на пиротехника и извършиха 15 ареста. От групата заявиха, че демонстрациите ще продължат, без да конкретизират следващите локации.

От Rheinmetall отказаха коментар и не дават знаци, че протестите ще повлияят на плановете им. Акциите на концерна поскъпнаха многократно от началото на войната в Украйна, а разширяването на капацитета му е продиктувано от глобалното превъоръжаване в Европа заради руската заплаха, а не от конфликта между Израел и „Хамас“. И макар общественият натиск да държи репутационния и политически фокус върху компанията, той е насочен към берлинския обект, който реално е сред най-незасегнатите от кризата в Газа звена по веригата на Rheinmetall.

Анализ: Румъния избра Spyder за €2 млрд – рекордната сделка на Rafael

🇷🇴🛡️🇮🇱 Румъния сключи най-мащабната сделка в историята на израелската компания Rafael Advanced Defense Systems – рамково споразумение на стойност над 2 млрд евро за доставка на мобилната ПВО система Spyder. Договорът, подписан в сряда, 24 юни, чрез CN Romtehnica SA – търговското дружество към Министерство на отбраната на Румъния – и обявен публично в неделя, прави Букурещ поредната столица на НАТО, която залага на израелски заслон срещу дронове и крилати ракети.

Споразумението предвижда 6 интегрирани системи Spyder заедно с пускови установки, ракети-прехващачи, радари, тренировъчни комплекси и пълна логистична поддръжка. Spyder е система с малък до среден обсег, която попада в категориите за много малък и малък обсег в номенклатурата на НАТО (VSHORAD/SHORAD) и изстрелва два израелски прехващача: Python-5 с малък обсег инфрачервено самонасочване и Derby със среден обсег и активно радарно насочване – и двете в режим „изстреляй и забрави“. Системата поразява самолети, хеликоптери, дронове, крилати ракети и прецизни боеприпаси, т.е. точно онзи спектър от заплахи на ниска и средна височина, който войната в Украйна изведе на преден план.

„Първите две системи ще бъдат доставени до три години от подписването на първия конкретен договор, а курсовете за обучение на оператори за тях ще се проведат преди началото на приемните дейности“, уточни Министерство на отбраната на Румъния.

Изборът идва на фона на войната отвъд северната граница на Румъния. Откакто руското нашествие в Украйна започна през февруари 2022 г. отломки от дронове неведнъж падаха на територията на страната по поречието на Дунав, а Букурещ методично трупа способности срещу заплаха, считана доскоро за отвлечена. Spyder не е първата израелска придобивка по този път. Румъния вече разполага с противотанкови ракети Spike на Rafael. Elbit Systems обяви през април създаването на завод за безпилотни системи в страната, а още през 2023 г. подписа 4 договора за доставка на средства за електронна война и оптика за хеликоптери. Rafael пък направи демонстрация на комуникационната система BNET в Румъния през 2023 г. Натрупването сочи, че северната ни съседка залага последователно на цяла една отбранителна система, а не на еднократна покупка. Според специализираното издание Militarnyi изборът на Spyder е дошъл за сметка на офертите на големи европейски концерни като MBDA и Diehl – детайл, който придава на сделката тегло отвъд чисто военното.

При това Spyder не пристига в празно поле, а заема точно конкретен етаж в постройката на ПВО, изградена от Румъния началото на десетилетието. Тя вече разполага с четири системи Patriot – първата въведена през 2020 г., последните през 2023 г. – които покриват голямата височина и далечния обсег, заедно с изтребители F-16. Под този чадър страната подрежда по-ниските пластове: зенитни самоходни комплекси Gepard, преносими комплекси Mistral, германските Skyranger 35 на Rheinmetall и системата Merops срещу малки дронове, въведена през юни. В тази архитектура Spyder е не просто самостоятелен отговор на всяка въздушна заплаха, а средният етаж – SHORAD за защита на обекти и на маневрени части, който затваря пролуката между Patriot отгоре и преносимите и мобилни комплекси отдолу. Тъкмо запълването на този среден слой е оперативната стойност на сделката: без него скъпите Patriot остават принудени да изразходват прехващачи за милиони за борба срещу дронове за хиляди – точно разменният курс, който войната в Украйна изведе на дневен ред.

За Rafael договорът е исторически успех в две посоки. „Rafael е удостоена с честта да подпише най-голямата сделка в историята на компанията и да предостави модерна система за противовъздушна отбрана на още една страна в НАТО“, заяви изпълнителният директор Йоав Туржеман. Той допълни, че изборът на Румъния „отразява нарастващото доверие на европейските държави“ в израелските системи. На национален мащаб сделката е втората по големина експортна в историята на Израел – отстъпва единствено на продажбата на системата Arrow 3 на Германия за 3,5 млрд долара през 2023 г. Две рекордни поръчки за две години, и двете от европейски страни-членки на НАТО, очертават мащаба на проникването.

И тази поръчка не е изолирана аномалия, а връх на крива. Износът на израелската отбранителна индустрия достигна рекордните 14,79 млрд долара през 2024 г. – четвърта поредна рекордна година и повече от два пъти над същия показател пет години по-рано. Преломното е накъде сочи кривата: делът на Европа скочи до 54% от израелския военен износ през 2024 г. срещу 35% година по-рано, а категорията „ракети, реактивни системи и противовъздушна отбрана“ нарастна до 48% от целия износ. С други думи, почти половината от това, което Израел продава по света, е противовъздушна отбрана, и над половината от продаденото отива в Европа. Румънският Spyder и германският Arrow не са отделни епизоди, а двата най-едри представители на едно и също движение – а рекордните портфейли от поръчки на трите големи израелски концерна (IAI, Elbit и Rafael) подсказват, че кривата има още накъде да расте.

Една особеност отличава Spyder от повечето западни алтернативи и тежи повече, отколкото на пръв поглед личи: системата е разработена изцяло с израелска технология, без американско финансиране, заради което износът ѝ не подлежи на одобрение от Вашингтон. В момент, когато европейските столици претеглят своята зависимост от американското въоръжение и евентуалните политически условия, които идват с него, подобна автономност се превръща в самостоятелен търговски аргумент – според експерти точно тя обяснява немалка част от европейския апетит към израелските системи. Тук разместването е по-скоро на способностите и на пазара, отколкото на нечие намерение: купувачите запълват реален отбранителен дефицит, но изборът на доставчик, който не зависи от американско разрешение, носи и политическо послание за диверсификация.

Към военната и търговската логика се добавя индустриална. Сделката предвижда „широко промишлено сътрудничество и местно производство в Румъния“ – формула, която Букурещ все по-често поставя като условие пред чуждите доставчици и която Rafael определи като стъпка към превръщането на системата в „европейски стандарт“. Ефектът не е само икономически. Местното сглобяване изнася част от добавената стойност на румънска земя, но по-важното за дългосрочната отбранителна способност е, че приближава поддръжката, ремонта и снабдяването с резервни части до самата система, а именно устойчивостта във времето, не еднократната доставка, отделя реалния заслон от витрината.

Поръчката на Румъния се вписва в мащабното презапасяване с многослойна ПВО, което залива Европа след февруари 2022 г. Германия придоби Arrow на концерна Israeli Aerospace Industries; Финландия подписа през 2023 г. за „Прашката на Давид“ на Rafael; Чехия купи Spyder още през 2021 г. А обявяването на последната сделка от Румъния съвпадна с информации в гръцки медии, че Атина се придвижва към собствен пакет от противовъздушни системи за милиарди. Гръцката програма, позната като „Щитът на Ахил“, предвижда комбинация от Spyder, Barak MX и „Прашката на Давид“ на стойност около 3,5 млрд долара, след като беше одобрена от парламентарна комисия през март, но окончателен договор все още няма. При запазване на сегашната траектория подписването ѝ изглежда вероятно, не повече – преговорите по противовъздушната част бяха подновени в края на 2025 г. след пауза, и тъкмо защото вече минаха през комисия, по-нататъшно забавяне би сигнализирало политическо колебание, а не техническа спънка.

Подредени една до друга, тези сделки чертаят промяна, която е преди всичко на способността: европейските армии запълват десетилетен дефицит от ПВО на ниска и средна височина – пропуск, който войната в Украйна направи нетърпим, след като показа, че евтините дронове и крилати ракети заобикалят скъпите системи за голяма височина и изтощават складовете с прехващачи. Spyder, David's Sling и Barak MX запълват именно тези два етажа на този заслон, под чадъра на Patriot и Arrow. В същото време всяка следваща поръчка измества тежестта на европейския пазар за ПВО все по-осезаемо към израелските производители и встрани от традиционните доставчици от САЩ и Европа – отклонение, което допреди няколко години изглеждаше малко вероятно.

Дали това е трайно разместване, или конюнктурен изблик, ще се разчете по два показателя. Засилване на тенденцията би било подписването на гръцкия пакет и евентуалната поява на нови европейски поръчки за израелски системи през следващата година; обратното – връщане на големите бюджети към европейските MBDA и Diehl или към американските Patriot и NASAMS – би показало, че израелският пробив от 2023–2026 г. е бил извънреден отговор на извънреден момент, а не нова норма. Засега посоката е недвусмислена: рекордна сделка следва рекордна сделка, а Букурещ току-що добави и своята.

Възходът и залезът на „Народния ВПК“: Как руското общество се милитаризира в името на снабдяването.

🇷🇺 Когато през февруари 2022 г. Русия започна пълномащабната инвазия в Украйна, фасадата на „втората армия в света“ започна бързо да се пропуква под тежестта на логистичен хаос и хронична липса на бойна подготовка.

Докато една част от руското общество излезе на протест, който беше смазан с 14 906 ареста, друга, неочаквано голяма и енергична, се мобилизира, за да запълни огромните дупки в логистиката на въоръжените сили. Така се роди феноменът, станал известен като „Народен ВПК“. Това е история за иновации отдолу нагоре, за парадокса на гъвкавостта в едно авторитарно общество и за неизбежния край на тази автономия под ботуша на държавния капитализъм.

От консерви до квадрокоптери: Когато държавата забуксува

Всичко започна с отчаяни съобщения от фронта. През първите дни на войната руските войници масово останаха без базови неща: спални чували, цигари, лопати и – критично важно – средства за комуникация. Доброволчески организации като „КатяВаля“ си спомнят как техни близки в Донецк са искали не ракети, а обикновени китайски радиостанции Baofeng.

Този първоначален „краудсорсинг“ на битови нужди бързо прерасна в мащабна мрежа. Към есента на 2022 г. някои доброволчески усилия събираха по близо 6 милиона долара месечно. Скоро списъкът с покупки претърпя радикални промени: от консерви и обувки към дронове DJI Mavic, средства за нощно виждане за електронна война. Руската бюрокрация се оказа тромава и неспособна да реагира на новата технологична реалност на бойното поле, където малките дронове станаха по-важни от тежките гаубици.

Защо се появи „Народният ВПК“?

Водещата причина за този бум беше провала на институциите. Mинистерството на отбраната нямаше процедури за бързо закупуване на граждански технологии. За един командир беше невъзможно да изиска официално дрон, който не фигурира в щатното разписание на неговата част. В същото време обаче доброволческите мрежи не се нуждаеха от десетки печати и одобрения. Те бяха по-пъргави, по-малко корумпирани и способни да доставят оборудване директно в окопите.

Освен това мобилизацията на 318 000 резервисти през есента на 2022 г. буквално срина държавната система за екипиране. „Народният ВПК“ се превърна в паралелна екосистема, която не просто закупуваше, но и започна да произвежда. Появиха се стартъпи за FPV дронове (като популярния „Упир“), разработени от малки екипи изцяло с лични средства, които по-късно получиха подкрепа от регионалните власти.

Държавата: От подозрение към поглъщане

Първоначално Кремъл и висшият военен ешелон гледаха на тези граждански инициативи с подозрение и дори насмешка. За генералите, свикнали с танкове и ядрени ракети, „играчките“ от Китай не изглеждаха сериозно. Но към края на 2024 г. ситуацията се промени. Министърът на отбраната Андрей Белоусов публично призна, че традиционните процедури са твърде бавни. Путин нареди на държавната индустрия да започне сътрудничество с „народните кулибини“ (самоуки изобретатели).

Статистиката е показателна: само между април и декември 2024 г. над 65 проекта на „Народния ВПК“ са били предадени на армията, сред които десетки видове дронове и роботизирани системи. Финансовите оценки са разнопосочни, но се смята, че за посочените цели са събрани суми между 83 и 350 мрлд рубли (между 920 млн до 3,9 млрд долара).

Това признание обаче беше „целувката на смъртта“ за независимия сектор. В една автокрация нищо не може да остане извън контрола на центъра за дълго.

Залезът на автономността

Към началото на 2026 г. процесът на поглъщане вече в разгара си. Русия, действаща с държавен капитализъм, започна да национализира посочените иновации. Аргументите за това са познати: сигурност, стандартизация, контрол върху технологиите, за да не попаднат в ръцете на терористи.

„Народният ВПК“ страдаше от липса на качествен контрол и невъзможност за мащабно серийно производство. Малките цехове не могат да се конкурират с гигантите, когато държавата реши да налее милиарди в конкретен дизайн. Много от независимите стартъпи бяха принудени да търсят покровителство от областни губернатори или да се сливат с големи държавни предприятия, за да оцелеят.

Това поглъщане обаче крие рискове. Когато държавната бюрокрация задуши доброволческия ентусиазъм, скоростта на иновациите рязко пада. Корупцията, от която доброволците бягаха, сега се завръща в проектите им под формата на държавни поръчки.

Огледалният образ: Украинският модел на иновации

Ако руските инициативи са опит на едно инертно общество да догони нуждите на фронта, то украинският сектор на доброволчески иницативи е неговата генетична противоположност. Докато в Русия държавата направи опит и успя да погълне частната инициатива, в Украйна тя се опитва да я интегрира и мащабира.

Водещата разлика се крие в структурата. Украинският модел е изключително децентрализиран и хоризонтален. Фондации като „Повернись живим“ (Върни се жив) или Благотворителният фонд на Серхий Притула работят като професионални логистични компании, които се ползват с огромно обществено доверие. Те не просто закупуват оборудване, а формират военна доктрина (например обучение на оператори на дронове).

В Русия моделът е вертикален. Инициативите често зависят от благоволението на даден губернатор или силови фигури. Ако в Украйна доброволецът е партньор на армията, в Русия той често е просто доставчик, който трябва да внимава да не влезе в конфликт с официалната бюрокрация.

Украйна създаде правителствената платформа Brave1 – технологичен клъстер, който служи като „входна точка“ за всеки стартъп. Държавата там казва: „Дайте ни вашата идея, ние ще ви помогнем с лицензирането, тестовете и финансирането“. Това е своеобразен инкубатор на идеи и тяхното реализиране

Руският подход от своя страна е експроприация. Вместо да създаде инкубатор, Кремъл чака да види кой проект (като дрона „Упир“ или „Пираня“) работи добре на фронта, след което го принуждава да се влее в структурата на някой голям отбранителен холдинг. Резултатът е, че в Украйна се раждат нови компании, докато в Русия се раздуват старите държавни гиганти.

Украинският краудфъндинг е глобален. Благодарение на платформи като United24, Украйна събира средства от целия свят, използвайки популярността на световни знаменитости. Това им дава достъп до западна технология и финансиране, което Русия никога няма да има.

С малки изключения, руските дарения са почти изцяло вътрешни и често „полудоброволни“. Местни бизнесмени в регионите биват „съветвани“ от администрацията да извършат дарение за т.нар. „специална военна операция“. Това създава огромни суми като споменатите 3.9 млрд. долара, но липсата на прозрачност води до огромна корупция, която в украинските големи фондове е силно ограничена от публичния отчет.

Изводи за Frontline Monitor

Историята на „Народния ВПК“ е важно напомняне, че съвременната война заличава границата между цивилно и военно. Тя показва, че дори в силно контролирано общество като руското, кризата би могла да отпуши огромна енергия за самоорганизация – макар и в подкрепа на агресивна война.

Днес виждаме края на този „романтичен“ период на руския краудсорсинг. Държавата изконсумира енергията на обществото, превръщайки я в част от своята тромава военна машина. Веднъж интегрирани в системата, малките групи губят своята гъвкавост и се превръщат в поредното зъбно колело на индустрията под държавен контрол. Това е съдбата на иновациите в Русия: те се раждат в гаражите от нужди, но умират в кабинетите на ведомства от алчност и нужда от контрол.

За Украйна и нейните съюзници това е сигнал, че руската военна машина става по-централизирана и по-добре финансирана, но вероятно и по-малко адаптивна в дългосрочен план. „Народният ВПК“ бе симптом на слабост, който Русия се опита да превърне в държавна сила, но в процеса рискува да убие самия източник на иновации.

Германия отменя оръжейното ембарго на Израел от следващата седмица

🇩🇪🤝🇮🇱 Германия отменя частичната забрана за продажби на оръжие за Израел следващата седмица в отговор на примирието в Газа, постигнато миналия месец, съобщи говорител на федералното правителство по-рано днес. Решението зависи от запазването на примирието.

„Като цяло павителството ще се върне към практиката на разглеждане на всеки случай поотделно и ще реагира на бъдещото развитие. Примирието е основата на взетото решение и очакваме от всички страни да се придържат към постигнатите договорки“, заяви говорителят Себастиан Хиле и уточни, че това включва поддържане на примирието.

„Това означава също масирана хуманитарна помощ и провеждане на процеса по уговорения ред“, каза още той. Говорителят подчерта, че кабинетът остава ангажиран със запазването на трайния мир между Израел и палестинците, основано на решението за две държави и ще продължи да оказва подкрепа за реконструкцията на Газа.

Решението влиза в сила на 24 ноември.

Израелският външен министър Гидеон Саар приветства решението и призова и други държави да последват неговия пример: „Приветствам решението на канцлера Мерц да отмени частичното „ембарго“. Призовавам и другите правителства да предприемат подобни стъпки след Германия.“

Германските власти спряха някои оръжейни доставки за Израел през август заради решението за сухопътна офанзива срещу терористичната групировка Хамас в град Газа, взето от управляващия кабинет на Нетаняху. Тогава Мерц посочи, че „правителството на Германия няма да одобри изнасянето на военна техника, която може да се използва в ивицата Газа, докато не бъде преценено друго“. Своето решение той аргументира с обяснението, че подобна операция „все по-трудно позволява да се види“ как биха могли да се постигнат целите за освобождаване на заложниците и разоръжаване на Хамас. В отговор той беше обвинен от израелския премиер, че „награждава тероризма на Хамас“.

В неделя, след като беше обявено вдигане на забраната за доставки на оръжие, Мерц и Нетаняху проведоха телефонен разговор относно „дипломатически и регионални въпроси“, който кабинетът на израелския премиер определи като „добър и приятелски“.

Германия е вторият най-голям доставчик на военно оборудване за Израел след САЩ и остава основният му поддръжник в ЕС. Дългогодишната и непоколебима подкрепа след Холокоста беше подложена на сериозно изпитание от огромния брой жертви и хуманитарната криза в Газа, които доведоха до настояване от страна на германското общество за действия на правителството.

Данни, предоставени от Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI) показват, че Германия е осигурила 30% от големите доставки на оръжие за Израел в периода 2019–2023 г. Това включва предимно военноморска техника, включително корветите от клас Saar 6, произведени от ThyssenKrupp Marine Systems и използвани във войната в Газа.

Други държави, прекратили доставките на оръжие или въвели ембарго срещу Израел в отговор на войната му срещу Хамас, са Испания, която миналия месец узакони „пълно ембарго“, а също така по-ограничени мерки от Италия, Канада, Нидерландия и Белгия. Обединеното кралство също спря десетки лицензи за износ на оръжие за Израел миналата година, въпреки че многократно изтъкна, че това не е ембарго.

Руски товарен кораб отново беше забелязан на пристанище в Северна Корея.

🇷🇺⚓️🇰🇵 Руският товарен кораб Lady R, санкциониран заради подпомагане на незаконна търговия с оръжия със Северна Корея, отново се появи тази седмица в североизточното пристанище Расон за първи път от два месеца, вероятно като част от продължаващи доставки на оръжия за Москва.

Според NK Pro новината е съобщена на 2 октомври въз основа на нови сателитни снимки от Planet Labs.

Според анализа Lady R е забелязан в руското пристанище Восточни между 24 и 26 септември, преди да пристигне в Расон в края на месеца. В сряда корабът е разтоварил контейнери, а до четвъртък се е преместил на съседен кей, за да натовари морски контейнери, които се събират там от средата на септември.

Точният състав на пратките остава неизвестен, но от август 2023 г. Русия многократно е вземала контейнери от това пристанище. Анализатори отбелязват, че някои контейнери остават на кея със седмици, което поражда предположения, че често може да са празни.

САЩ, Украйна и Южна Корея обвиняват Пхенян, че доставя на Русия милиони артилерийски снаряди и различни оръжейни системи, включително балистични ракети с малък обсег от серията Hwason-11 и противотанкови управляеми ракети, използвани в пълномащабната инвазия в Украйна.

В същото време експерти предупреждават, че железопътните връзки между Русия и Северна Корея също биха могли да се използват за поддържане на тайния канал за доставка на оръжия.

Силите на сигурност в Аден иззеха голяма пратка с военно оборудване за хутите

📸 Снимка: Al Hezam Media

🇾🇪 Силите на пояса за сигурност (SBF) в южната столица Аден задържаха огромна пратка с военно оборудване, скрито на борда на търговски кораб, пристигнал от Джибути в мисия, предназначена за подкрепяната от Иран групировка на хутите.

Според изявление, публикувано във вторник, пратката съдържа системи за наблюдение, компоненти за насочване, части за производство на безпилотни системи и чувствително електронно оборудване. Откритието е направено по време на рутинни митнически проверки в пристанището.

„Митническите органи първи са открили и конфискували скритата пратка в контейнера“, отбеляза служител по сигурността, говорейки пред йеменското издание South24 при условие за анонимност.

Служителят отбеляза, че корабът е бил на транзитно пътуване, което е започнало от пристанището в Джибути. Операцията беше проведена в координация с президентска комисия и специализираните служби за сигурност.

Въпреки че не са обявени арести, властите потвърдиха, че разследванията продължават под съдебен надзор в Аден. Служители отказаха да разкрият самоличността на корабната компания или страната на произход на пратката.

Въпреки това източници от сигурността предполагат възможни връзки с контролираното от хутите пристанище Ходейда, което отдавна е обвинявано, че служи като канал за контрабанда на оръжия.

Това е поредния случай на прехващане на доставка с оръжие от южните сили. В началото на август силите за сигурност осуетиха опит за контрабанда на боеприпаси, насочена в губернаторство Абян.

Отделно в края на юли елементи от бригадата „Гиганти“ прехванаха лодка, превозваща значителни количества боеприпаси покрай бреговете на Рас Ал-Ара.

Отделно южните сили за сигурност наскоро арестуваха шпионин на хутите, извършвал наблюдение на чувствителни обекти в Аден с помощта на сложни шпионски устройства, замаскирани като MP3 плейъри с възможности за предаване на живо.

Националната съпротива обяви, че е конфискувала 750 тона оръжия, което включва морски ракети, компоненти за дронове, произведени в Иран, и оборудване за наблюдение, за които се предполага, че са били на път към хутите през Червено море.

Анализатори предупреждават, че тези повтарящи се пратки отразяват опасна ескалация на външната подкрепа за хутите, което допълнително усложнява конфликта в Йемен на фона на политически задънена улица и нарушаване на международните оръжейни ембарга.

Кои са Силите на пояса за сигурност?

Силите на пояса за сигурност (SBF) са паравоенна сила, базирана в южен Йемен, която играе ролята на елитно военно крило на Южния преходен съвет. Тя действа в провинциите Аден, Лахидж и Абян, където получава обучение и подкрепа от въоръжените сили на ОАЕ.

Съперниците на SBF включват сунитските ислямистки групировки Ал-Ислах (Йеменско обединение за реформи), Ансар Ал-Шариа (Ал-Кайда на Арабския полуостров) и провинция Йемен на Ислямска държава.

В битката за Аден през 2018 г. планината Хадид, която беше под контрола на войските, ръководени от генерал-майор Айдарус ал-Зубайди, беше атакувана от правителствените сили, които подкрепят президента в изгнание Абдрабо Мансур Хади. SBF укрепиха позициите в Аден и го установиха като своя столица и команден център.

Според репортаж на Associated Press, SBF осигуряват охраната на затвора Бейр Ахмед, печално известен с масовите си изтезания и потъпкване на човешките права.

Германският кабинет одобри проектозакон за ускоряване на доставките за Бундесвера

🇩🇪 Германският управляващ кабинет одобри проектозакон, който има за цел да ускори планирането и доставките за Бундесвера – въоръжените сили на страната, съобщава hartpunkt.

Мярката, представена съвместно от министъра на икономиката Катерина Райхе и министъра на отбраната Борис Писториус, има за цел да изпълни основен ангажимент от коалиционното споразумение и програмата за незабавни действия на правителството.

Ведомството посочва, законодателството въвежда изключения от Закона за обществени поръчки, които съществено ще опростят и ускорят възлагането на договори, необходими за покриване на нуждите на Бундесвера.

Включени са и изменения в Закона за въздушното движение по отношение на планирането, гарантиращи непрекъснатата работа на радарните системи за противовъздушна отбрана и засилват интересите на Германия в областта на сигурността.

Обхватът на Закона за ускоряване на обществените поръчки за Бундесвера е разширен отвъд версията от 2022 г., за да покрие всички нужди на Бундесвера – от военно оборудване до цивилни доставки като медицински материали и строителни проекти.

Продължителността на специалните разпоредби също е удължена до края на 2035 г. Съгласно Раздел 7 от проектозакона, процедурите за обществени поръчки могат да започнат дори преди финансирането да е напълно осигурено, докато Раздел 11 позволява изключване на кандидати извън ЕС, ако техните държави нямат споразумения с блока.

„Законът подкрепя както иновативни, така и готови решения и насърчава съвместни поръчки със страни партньори“, заявиха от министерството.

Министерството на отбраната подчерта тесните връзки между проектозакона и текущите ревизии на правилата за обществени поръчки на ЕС, включително т.нар. пакет „Отбранителен Омбус“. Законодателството също така се отнася до процедура за нарушение на Европейската комисия срещу Германия, като спешните мерки имат за цел да разрешат различни висящи правни предизвикателства.

Кабинетът одобри и нови административни разпоредби, повишаващи прага за директно възлагане на договори, което според правителството ще облекчи натиска върху службите за обществени поръчки и ще позволи по-ефективно разпределение на ресурсите.

„Директното възлагане вече ще бъде възможно по-бързо и по-често, например когато се доставят оперативно съвместими системи съвместно с партньори. Ние също така подкрепяме стартиращи компании, като разширяваме възможността за авансови плащания, помагайки на по-малките фирми да увеличат производствения си капацитет“, каза Писториус.

Иран загуби Асад – и с него 50 милиарда долара.

Сирийците продължават да празненствата по случай падането на режима на бившия президент Башар ал-Асад в Дамаск близо две седмици по-късно.
📸 Снимка: Omar Haj Kadour/Rex Features

🇮🇷💰🇸🇾 Падането на сирийския режим е поредния неуспех за главния му спонсор Иран, който похарчи милиарди долари, подкрепяйки Башар ал-Асад, само за да стане свидетел на това как инвестицията му изчезва за една нощ в празнична стрелба.

В Техеран правителството е изправено пред изключителна обществена реакция в телевизионните токшоута и социалните медии за не само за пропилените милиарди, но и за иранската кръв, напразно пролята, за да държи на власт сирийския президент.

Бившият депутат Хешматолах Фалахатпишех написа в публикация в социалните медии, че иранците трябва да се радват на падането на Асад. „Никой повече няма да може да пилее доларите на Иран за поддържане на паяжина“, заяви той.

Аятолах Хаменей, 85-годишният „върховен водач“ на Ислямската република, не може да каже, че не е бил предупреден: правителствените документи, с които се запозна The Sunday Times, показват, че още преди три години официални лица са се тревожили как да възстановят дълга си, в случай че сирийският президент бъде убит или прогонен.

„Асад може да бъде отстранен от сцената“, се отбелязва в бележка от 2021 г. на отдела за Близкия изток и Северна Африка на иранското външно министерство. „Милиарди долари ще бъдат сериозно застрашени.“ В нея се посочва още, че сирийският дълг към Иран за доставките на петрол и оръжие е около 50 милиарда долара.

Но друг доклад на външното министерство през следващата година се оплака, че събирането на този дълг от Сирия е „много предизвикателно и практически невъзможно“ поради рухналата икономика на страната-длъжник.

Вицепрезидентът на Иран Мохамад Мохбер предложи в доклад до върховния лидер да се опита да си върне част от инвестициите си, като поиска акции в държавни компании, фосфатни мини и средиземноморското пристанище Латакия.

Трудно е да се провери автентичността на документите, които са били получени от ирански хакери дисиденти и предадени на опозиционна група, но независими експерти отбелязват, че тонът и стилът на писане са типични за институционалната бюрокрация на Иран.

„Документите изглеждат достоверни, в момента има огромен шум в Иран дали изобщо е трябвало да участват в Сирия“, каза Али Ансари, професор по история на Иран и директор на Института за ирански изследвания към университета Сейнт Андрюс.

„Това е особено лош момент за режима“, каза той, имайки предвид унищожаването на прехвалената „ос на съпротивата“ на Иран, включваща не само Сирия, но и мрежа от милиции в Ирак, Ливан и Йемен и палестинските територии, която беше поставена на колене от операциите на израелската армия.

Ансари заяви: „Иран държи контрол върху нещата чрез страха и илюзията, че режимът знае какво прави. Но сега изглежда, че тези хора нямат никаква представа какво правят.“

Общественото възмущение беше отразено в есе на Алиреза Мокарами, ирански ветеран, сражавал се в сирийската гражданска армия, който в момента управлява новинарски сайт. „Защо харчихте милиарди долари от петролни приходи, принадлежащи на иранския народ, за Асад до самия край?“ написа той онлайн, описвайки ситуацията в Сирия като „катастрофален провал“.

Шахин Гобади, говорител на Националния съвет на иранската съпротива, коалиция от опозиционни групи, го каза направо: „Нещата се обърнаха срещу аятоласите. Режимът предостави на Асад повече от 50 милиарда долара в продължение на десетилетие. Сега всичко е изгубено.”

Документ на външното министерство от 2021 г. предупреждава за рисковете, отбелязвайки, че ситуацията в Дамаск е „чувствителна“ и намеква за опасността сирийският президент да бъде убит или свален и възможността това да доведе до „изгонването“ на Иран от страната.

В него се прави паралел с Босна, където Иран предоставя военна подкрепа на мюсюлманите във войната през 90-те години на миналия век, само за да види персонала си изгонен след сключването на мирното споразумение с посредничеството на САЩ. Решението, предложено в документа, е да се окаже натиск върху парламента на Сирия да подпише споразумение за признаване на дълга, което в най-лошия сценарий ще „направи възможно преследването на правата ни в международни центрове за съдебни спорове“.

Сирия е получила ирански петрол за повече от 11 милиарда долара от 2012 г. насам. „Като се вземе предвид военната помощ, общата сума се оценява на 50 милиарда долара или повече“, се посочва в доклада, като се отбелязва, че пълният одит все още не е завършен. В него се предлага спиране на доставките на петрол за Сирия „в зависимост от ратификацията на споменатото споразумение“.

Изглежда, че е проработило. Миналата година беше съобщено, че парламентът на Сирия е одобрил дългово споразумение с Иран. Подробности за общата сума и условията за погасяване обаче не бяха оповестени.

Така че ще получат ли аятоласите парите си обратно? Редица въпроси относно бъдещите отношения на Сирия остават отворени, след като триумфалните бунтовници пощадиха посолството на Русия, но претърсиха посолството на Иран, събаряйки снимките на лидерите му и сваляйки знамето му. Мнозина сирийски граждани обвиняват Иран за това, че е подпомагал свирепото потисничество, на което са били подложени по време на 25-годишното управление на Башар ал-Асад.

Дори Сирия да е имала желание да погаси някакъв дълг, оценката на външното министерство преди три години е, че тя е банкрутирала. Да накараме Сирия да плати ще бъде „на практика невъзможно“, посочва той.

Една по-богата страна можеше да го отхвърли, но Иран, подобно на Сирия, се намира в сериозна икономическа криза. Гневът на населението нарасна през годините на репресии от страна на режима в Техеран, включително кървавото потушаване на протестите, избухнали през 2022 г., когато Махса Амини почина едва на 22 години в полицейски арест, след като беше арестувана по обвинение, че не е покрила правилно главата си.

Лошото управление и ширещата се неефективност донесоха финансови болки и тласнаха над 30 процента от иранските граждани към ръба на бедността. Икономическите проблеми на страната се илюстрират не само в 40-процентната инфлация, но и в растящата цена на най-евтиния модел лек автомобил в страната. Преди само десетилетие един работник на минимална заплата трябваше да извади 1,6 пъти годишния си доход, за да си позволи Pride – по-известна като „ковчега на колела“ заради системните си пропуски в безопасността. Към днешна дата същият ще трябва да плати три пъти повече от доходите си, което превръща личният транспорт в недостъпен лукс за голяма част от населението в страната.

Освен това Иран, един от най-големите производители на петрол в света, се затруднява да извърши доставки на газ и електричество за гражданите си поради недостиг на инвестиции в инфраструктура, заяви проф. Ансари. „Хората се питат: Защо не можем да отопляваме домовете си през зимата?“

Електроцентралите и промишлените съоръжения са принудени да се задоволяват с „мазут“ – тежко, нискокачествено гориво, което доведе до сериозно замърсяване на въздуха в градовете, пораждайки опасения за общественото здраве и широко разпространено недоволство.

Правителствените призиви за затягане на коланите предизвикват мрачно веселие: „Как може хората да затягат коланите, ако нямат панталони“, гласи една от често срещаните шеги.

САЩ искат зелена светлина от Израел за доставка на оръжие за палестинските власти.

Палестинско момче се разхожда из развалините на сграда в бежанския лагер Нусейрат в централната част на ивицата Газа, 13 декември 2024 г.
📸 Снимка: Eyad BABA / AFP

🇮🇱🤝🇵🇸 Съединените щати са поискали от Израел да даде зелена светлина за предоставяне на спешна военна помощ за властите на Палестинската автономия на фона на продължаващите усилия да неутрализира дейността на терористичните групи и да възстанови реда в град Дженин на Западния бряг, според американското издание Axios.

Администрацията на Байдън възнамерява да предостави боеприпаси, каски, бронирани коли и други основни артикули на силите за сигурност на Палестинската автономия, но се нуждае от одобрението на Израел, за да го направи.

Според сведенията, неназован служител на палестинската власт е отправил молба към Вашингтон за предоставяне на помощ, изтъквайки като причина, че терористичните групи „Хамас“ и „Ислямски джихад“ разполагат с далеч по-добро оборудване от силите ѝ за сигурност.

Властите на Западния бряг заявиха, че операцията в Дженин е най-голямата по рода си от години и има за цел да възстанови сигурността и стабилността в района. Всичко това се случва в момент, когато Палестинската автономия сигнализира, че може да изиграе важна роля в управлението на следвоенната Ивица Газа.

Но според Axios, причините за операцията са две: опасенията на палестинския лидер Махмуд Абас, че може да бъде бутнат от власт по същия начин като сваления сирийски президент Башар ал-Асад, чийто внезапен край настъпи след като по-рано този месец светкавична бунтовническа офанзива успя да превземе столицата Дамаск, принуждавайки доскорошния лидер на страната да потърси убежише в Москва.

„Това беше ефектът на Сирия. Абас и неговият екип бяха загрижени, че случилото се в Алепо и Дамаск ще вдъхнови палестинските ислямисти“, обясни неназован служител пред американското издание.

„Търговецът на смърт“ на Путин се завръща в оръжейния бизнес.

Руският търговец на оръжие Виктор Бут преди съдебно изслушване в Наказателния съд в Банкок, Тайланд през 2009 г. малко преди да бъде екстрадиран в Съединените щати.
📸 Снимка: The Wall Street Journal

🇷🇺🤝🇾🇪 Руският търговец на оръжие Виктор Бут, познат още като „търговеца на смърт“, се завърна в бизнеса с оръжие и се стреми да посредничи при продажбите на малки оръжия на йеменските хути, съобщи The Wall Street Journal в понеделник.

57-годишният Бут беше освободен след размяна на затворници през декември 2022 г, включваща американската баскетболна звезда Бритни Гринър. Смята се, че през цялата си престъпна кариера Бут е помагал както на бунтовници, така и на редица законни правителства в конфликтни зони по целия свят, сред които Афганистан, Йемен и Демократична република Конго.

През август той се срещна с двама емисари на хутите в Москва, за да договори продажбата на автоматични оръжия на стойност 10 милиона долара, посочват от WSJ, цитирайки европейски служител по сигурността и други лица, запознати с въпроса.

Не е ясно дали преговорите се водят по нареждане на Кремъл или с мълчаливото му одобрение, пише още вестникът. WSJ също отбелязва, че не може да определи източника на планираната доставка на оръжие.

Първите две доставки са съставени предимно от автомати AK-74, но емисарите на йеменските бунтовници са обсъдили и други възможни покупки на оръжия, включително противотанкови ракети Kornet и противовъздушни оръжия.

Доставките могат да започнат още през октомври до йеменското пристанище Ходейда, където Русия вече извърши няколко доставки на зърно под прикритието на хранителни доставки.

Въпреки че потенциалните доставки на оръжия не са достатъчни, за да застрашат американските усилия в защита на глобалното търговско корабоплаване, Вашингтон ще се противопостави дори на доставките на малокалибрени оръжия за хутите, които той определя като терористична група.

По-рано тази година американското разузнаване разкри, че Русия може да предостави на хутите модерни противокорабни ракети като отмъщение за подкрепата на Вашингтон за Украйна, но до този момент не са налични никакви доказателства, че подобна сделка е станала факт, както и че Бут е взел участие в нея.

Стив Зису, адвокат, който представляваше Бут в Съединените щати, не пожела да коментира дали неговият клиент се е срещал с хутите.

„Виктор Бут не е бил в транспортния бизнес повече от 20 години. Но ако руското правителство го упълномощи да улесни трансфера на оръжие до един от противниците на Америка, това не би било по-различно от правителството на САЩ да изпрати оръжия и оръжия за масово унищожение на един от противниците на Русия, както изпрати на Украйна“, заяви Зису.

В понеделник руската държавна информационна агенция РИА Новости цитира дългогодишния говорител на Кремъл Дмитрий Песков, който отбеляза: „Кремъл е склонен да категоризира публикациите за предполагаемите продажби на оръжие на Виктор Бут като фалшификати“.

Как една неловка визита на съветския външен министър при аятолах Хомейни доведе най-голямата оръжейна сделка в историята на Иран?

🇷🇺🇮🇷 Ако иранците си спомнят Михаил Горбачов с нещо друго освен с разпадането на Съветския съюз, това вероятно ще бъде писмото, изпратено му лично от аятолах Хомейни, в което той го предупреждава, че комунистическата идеология е довела източния блок до ръба на колапса, призовавайки го да последва модела на управление на Ислямската република.

Това остава в историята като единственото писмено послание на Хомейни до чужд държавен лидер. Противно на всички очаквания, особено имайки предвид самонадеяното му съдържание, то изиграва историческа роля за сближаването на двете страни.

Посланието на Хомейни е изпратено до Москва и предадено лично на Горбачов на 3 януари 1989 г. от иранска делегация, включваща министърът на външните работи Мохамад-Джавад Лариджани, високопоставеният духовник Абдола Джавади-Амоли и Марзие Хадидчи, член на екипа на Хомейни.

Две седмици по-рано, Хомейни споделя намеренията си да напише писмо лично до съветския лидер с членове на най-близкото си обкръжение, сред които е Акбар Хашеми Рафсанджани, който по това време заема позицията на председател на иранския парламент.

„Бяхме вечерни гости на г-н Ахмад [сина на Хомейни]“, пише Рафсанджани в дневника си. „Г-н Хаменей също беше там. Обсъдихме текущите дела на страната. Имам Хомейни също присъства на срещата. Той беше в много добро здраве. Той каза, че обмисля да напише писмо до г-н Горбачов.“

Когато обаче Хомейни сложи перото на хартията, Рафсанджани се опасяваше, че текстът му ще разтърси Горбачов по грешния начин. „Отидох на срещата на ръководителите на властта в кабинета на тогавашния президент Хаменей“, пише той в дневника си за 17 декември 1989 г. „Ахмад беше донесъл текста на писмото на Имам до Горбачов за консултации. Беше хубаво писмо, но можеше да обиди.“

На следващия ден Рафсанджани се събира и разговаря с Хомейни по темата, като му дава съвет да коригира тона с такъв, който не би могъл да се тълкува погрешно. Забележките му не са взети под внимание, тъй като във финалната версия на писмото си, Хомейни изобличава очевидния провал на комунистическия проект и предлага на Горбачов в замяна да приеме ислямския модел на държавно управление.

„Господин Горбачов! Марксизмът е материалистична идеология, а материализмът не може да изведе човечеството от кризата, причинена от липсата на вяра в духовността, основното страдание на човешкото общество както на Изтока, така и на Запада. Вашият проблем е липсата на истинска вяра в Бог“, гласи един от абзаците в писмото, изпратено до съветския лидер.

По-късни записи в дневника на Рафсанджани твърдят, че след като получават отговор от Горбачов високопоставени фигури на иранската власт организират специална среща само за да се запознаят внимателно със съдържанието му. Също толкова забележителен е и начинът, по който Хомейни получава официалния отговор, който е предаден на Техеран от съветския външен министър Едуард Шеварднадзе.

За разлика от своя приемник, аятолах Хомейни наистина се среща лично с външните министри на други страни. При срещата му с Шеварднадзе обаче се случва нещо странно. Докато съветският външен министър запознава Хомейни с писмения отговор на Горбачов, видимо раздразнен от него ирански лидер се изправя и заявява, че е искал единствено да даде съвет на Горбачов, след което напуска стаята.

Част от срещата е заснета на филм и съществува снимка на този момент, показваща изуменият съветски външен министър, оставен да стои с писмото в ръка, докато всички останали в стаята изглеждат озадачени.

Поканата

Рафсанджани, едновременно като председател на иранския парламент и влиятелна фигура сам по себе си, провежда среща със съветския външен министър, на която той изразява задоволството си от посланието на аятолах Хомейни, въпреки че срещата двамата завършва с думите „Не това имах предвид. Исках да отворя вратите към един различен свят за г-н Горбачов и се изправих нещастно“, изречени от иранския лидер.

„Но по-късно Шеварднадзе беше доволен от начина, по който новината за това беше излъчена. Той искрено подкрепяше разширяването на отношенията, напускането от американците на Персийския залив и разрешаването на въпроса за Афганистан. Съгласих се с него. Връчи ми покана от Горбачов да посетя Русия. Приех и отговорих, че външните министри на двете страни трябва да определят датата за посещението“, разказва Рафсанджани в своите записки.

По това време неговият брат, Мохамад Хашеми, е президент на радиоразпръскването на Ислямска република Иран (IRIB). От дневниците на Рафсанджани става ясно, че той е изпълнил заповедите на собствения си брат да придаде положителен ефект на завършилата по изключително неудобен начин среща между Хомейни и Шеварднадзе.

Според Рафсанджани, съветският външен министър също е поискал лична среща с него: „Съгласих се. Разговаряхме в присъствието на преводача и министъра на външните работи д-р Велаяти. Той заяви, че ще обсъди сделката за въоръженията, след като се върне обратно в Москва.“

Отношението на аятолах Хомейни към специалния пратеник на Горбачов в Техеран е доста далеч от представата за дипломатично, но съветският лидер решава да го пренебрегне и поддържа близки отношения чрез Рафсанджани. Всичко това идва в момент, когато управляващата върхушка на Иран се намира в криза, тъй като здравето на върховният водач се влошава, а заместникът му Хосейн Али Монтазери, който е и негов очевиден наследник, е освободен от своя пост. Въпреки турбуленцията, през която минава иранската власт по това време, Рафсанджани продължава комуникацията си със съветския лидер Горбачов, изпълнявайки нещо, което обикновено би следвало да е отговорност на тогавашния президент Али Хаменей.

На 4 април 1989 г. Рафсанджани пише, че външният министър Велаяти се е върнал от посещението си в Москва, за което му докладва. „Горбачов и Шеварднадзе бяха много сърдечни и декларираха готовността си да си сътрудничат по военни, икономически и политически въпроси. Те отложиха окончателното решение до моето посещение в Съветския съюз. Те вярват, че юни ще е подходящо време за посещение.“

Посещението на Рафсанджани в Москва не се случва, докато Хомейни е още жив. Председателят на парламента финализира графика си за посещението си точно преди да се кандидатира за президент. Пред него нямаше пречки, що се отнася до Москва; подобно на иранската общественост, съветските власти бяха сигурни, че именно той ще бъде следващият президент на Ислямската република.

Само две седмици след смъртта на аятолах Хомейни, бъдещият президент се подготвя за важното си посещение в Москва, където ще подпише най-мащабната покупка на оръжия и военно оборудване, направена от Иран в периода след революцията от 1979 г. Договор, чийто размер е пазен в дълбока тайна дори от повечето официални лица в Техеран.

„Командирите на армията и Революционната гвардия, началниците на щабове и министерските служители дойдоха, за да обсъдят и оценят преговорите с руснаците за закупуване на въоръжение“, споделя той в записките си за срещата. „Махмуд Ваези донесе черновата за речта ми на масата за вечеря на банкета на Горбачов. Прегледах речта и направих корекции.“

Посещението в Москва

Ден по-късно докато Иран все още е в траур заради смъртта на аятолах Хомейни, Рафсанджани заминава за Москва. „С официално изпращане излетяхме за Москва в 11 сутринта. Друг самолет беше откарал спътниците ни преди нас. Нашата делегация, комбинация от правителство, парламент и военни служители, е много голяма поради големия брой теми в дневния ред... Консултирахме се и съвещавахме в самолета... Гледахме пейзажа от планини, ферми и вода, докато летяхме над съветска земя“, отбелязва той в мемоарите си.

Рафсанджани и неговият антураж кацат в специално летище за държавни гости, намиращо се южно от Москва: „Както беше планирано, Коляков, първият заместник на Горбачов, външният министър Шеварднадзе и група съветски служители ни посрещнаха на летището. Бяха проведени преглед и парадна церемония. Споделиха ми, че е като посрещане на държавен глава. Заминахме за Кремъл директно от летището.“

В Кремъл Михаил Горбачов лично приветства председателя на иранския парламент: „Първата среща беше топла и сърдечна. Фотографи и оператори правиха снимки и видео. В една от залите веднага започнаха преговори с участието на група мои спътници и съветски служители.“

„Преговорите бяха общи, приятелски и продуктивни. След това имахме среща на четири очи в присъствието на външни министри, нашия посланик и преводачи от двете страни. В тази частна среща преговорите бяха по политически, технологични, икономически и военни въпроси и също бяха откровени и любезни. Двете срещи продължиха общо два часа и двете страни бяха доволни”, спомня си Рафсанджани.

По време на това посещение Горбачов позволява на иранската делегация да посети мюсюлмански регион на Съветския съюз – Баку, столицата на съветски Азербайджан. Според Рафсанджани, това е първи подобен случай в историята, a в миналото съветските власти са отхвърлили подобно искане. Но не това е черешката на тортата в посещението на иранската делегация в Съветския съюз. На 21 юни 1989 г. двете страни сключват исторически договор в Кремъл.

Оръжейната сделка

Рафсанджани споделя в дневника си, че се е събудил в 4 сутринта, за да прочете новоизготвения договор за сътрудничество със Съветския съюз, който е трябвало да продължи до края на века. Имал е само няколко часа, за да го подпише.

„Закусих със семейството в нашата резиденция“, пише той. „Отидохме да посетим гроба на незнайния войн до стената на Кремъл. Там провеждаха военна церемония. Положихме венец. По-рано намекнаха, че искат да направим тази церемония предмавзолея на Ленин, но не можахме да се съгласим с това поради определени съображения.“

„Интересно и странно ми беше обяснението на г-н Диков за съветско-американското споразумение за унищожаване на ракети [сключеният две години по-рано договор за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег - бел.ред]. Отново отидохме в Кремъл. Имахме две последователни срещи с Горбачов. Първата беше публична за обединяване на резултатите от преговорите на комисиите. Беше продуктивна. Втората беше частна и беше за оценка на въпросните резултати в помощ на сътрудничеството в областта на въоръженията и отбраната“, разказва Рафсанджани.

„С радост ни заявиха, че тяхното политбюро се е съгласило да ни даде каквото поискаме: МиГ-29, ракети SAM 5, танкове Т-80, противокорабни ракети... Следобед малко си починахме, след което отново заминахме за Кремъл, за да присъстваме на вечерята на г-н Горбачов“, споделя бъдещият ирански президент, и допълва, че е помолен от руската страна да запази в тайна закупуването на военно оборудване от Съветския съюз, „защото изглежда, че са под натиск от Запада“.

„На масата за вечеря имахме приятелски разговор с Горбачов. И двамата изнесохме реч. Той прочете неговата от ръкопис, но аз направих без. Беше подготвен текст, но беше разпратен само руския превод, не и персийския. Пример за това колко непохватни са нашите дипломати“, допълва той.

Подписването на договора между Ислямска република Иран и Съветския съюз става факт доста по-набързо от планираното – на 22 юни 1989 г: „На специална церемония г-н Горбачов и аз подписахме две споразумения. След това подписахме още два с господата Иравани [министър на икономиката и финансите на Иран], Константин Катушев [съветски министър на външноикономическите връзки] и Николай Конарев [съветски министър на транспорта]. Споразумението за въоръжението трябваше да бъде подписано от г-н Набави [министър на тежката промишленост на Иран] и г-н Катушев, но не беше готово поради различията в мненията им. След като двамата с Горбачов настояхме, те отидоха, подготвиха го и го подписаха на летището.“

По-късно Хашеми Рафсанджани споделя, че за да не бъде разкрито тайното споразумение, то бива одобрено не от иранския парламент, а само от членове на т.нар. „Съвет за разпознаване на целесъобразността“, което представлява открито нарушение на иранската конституция.

В дневниците на Хашеми Рафсанджани не се споменава обема на закупеното от Съветския съюз въоръжение, но колкото и изтребители МиГ-29, танкове Т-80, подводници, противокорабни ракети и зенитно-ракетни комплекси да са закупени, тази сделка остава в историята като най-важното придобиване на военна технология от страна на Ислямска република Иран – не само дотогава, но навярно и до ден-днешен.

Мали цени бързите доставки на военна техника от Русия

🇲🇱🤝🇷🇺 Мали цени високо навременните доставки на военна техника от Русия. Това заяви външният министър на западноафриканската страна в кулоарите на ООН.

„Оценяваме бързината на предоставянето на цялото военно оборудване, което Мали закупува, и цялата подкрепа, която получаваме от Русия, за да можем да укрепим въоръжените си сили, защото основната ни цел е да гарантираме, че малийците имат способността да предпазват и защитават своята страна“.

Това заяви малийският министър на външните работи и международното сътрудничество Абдулайе Диоп в интервю за руската държавна новинарска агенция Sputnik International в кулоарите на Общото събрание на ООН.

Топ дипломатът на Мали посочи, че страната е „много заинтересована“ от сътрудничеството с отбранителната индустрия с Русия, подчертавайки ключовата ѝ роля като стратегически и надежден партньор, както в областта на сигурността, така и в многостранните въпроси.

Египетски кораб достави поредна пратка с оръжие на Сомалия

Министърът на отбраната на Сомалия сподели тази снимка в социалните мрежи, възхвалявайки съюза с Египет
📸 Снимка: Abdulkadir Mohamed Nur on X

🇪🇬🤝🇸🇴 Египетски кораб е доставил в Сомалия значителна пратка с военно оборудване, съобщиха служители на службите за сигурност в столицата Могадишу.

Абдулкадир Мохамед Нур, министър на отбраната на Сомалия, благодари на Египет с публикация в социалните мрежи, без да споменава конкретно оръжията.

Това е втората подобна доставка от Египет за последния месец, на фона на влошаващи се отношения между Сомалия и съседна Етиопия, доскоро неин близък съюзник.

Египет, дългогодишен съперник на Етиопия, се възползва от възможността да се сближи със Сомалия, подклаждайки опасенията относно нарастващото напрежение в Африканския рог.

Военният товар, пристигнал в неделя, включваше противовъздушни оръдия и артилерия, съобщава агенция Ройтерс, цитирайки службите за сигурност и пристанищните служители. Репортер на BBC в Могадишу е видял транспортиране на оръжие по улиците на столицата.

Външният министър на страната публикува снимка, на която е застанал на пристанището с гръб към обектива, гледайки закотвен наблизо военен кораб.

„Сомалия премина етапа, когато ѝ се диктуваше и чакаше одобрението на други за това с кого ще се ангажира“, написа той.

„Ние знаем собствените си интереси и ще избираме между нашите съюзници и нашите врагове. Благодаря ти, Египет“, гласи публикацията му в платформата Х.

Това настроение е резултат от променящите се съюзи в региона на Африканския рог. Етиопия от години е твърд поддръжник на правителството в Могадишу в борбата му срещу свързаната с Ал-Кайда въоръжена групировка Ал Шабаб.

Но отношенията между двете страни се обтегнаха до краен предел в началото на тази година, когато Етиопия, която няма излаз на море, подписа предварителен договор със самопровъзгласилата се република Сомалиленд за наемане на част от бреговата ивица. Властите в Могадишу разглеждат Сомалиленд като част от суверенната територия на страната, въпреки че автономният регион е де факто независима държава от май 1991 г.

Междувременно в продължение на повече от десетилетие Адис Абеба и Кайро са в спор относно изградения от Етиопия огромен язовир и водноелектрическа централа на река Сини Нил. Египет и Судан, съседи на Етиопия по долното течение на Нил, гледат на язовира като на заплаха от безводие.

Етиопия изрази загриженост от пристигането на оръжията в Могадишу, заявявайки, че това може да влоши допълнително ситуацията със сигурността в Сомалия. Говорейки в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, етиопският външен министър Тайе Атске-Селасие изрази опасение, че могат да попаднат лесно в ръцете на екстремисти.

Сомалиленд, който не е международно признат, направи подобно изявление в понеделник, в което се посочва, че е „дълбоко разтревожен“ от пратката.

„Неконтролираното разпространение на оръжия в една вече крехка среда повишава риска от надпревара във въоръжаването, като различни фракции вероятно се стремят да придобият свои собствени запаси, за да защитят интересите си“, се казва в изявление на министерството на външните работи на Сомалиленд.

През уикенда, в допълнителен знак за напрежението в региона, Египет призова своите граждани, живеещи в Сомалиленд, да напуснат региона от съображения за сигурност.

Това не е първият случай, при който Египет доставя оръжие на Сомалия. През август два египетски военнo-транспортни самолета доставиха оръжие и боеприпаси до летището в Могадишу. Доставката стана факт в резултат на споразумение, подписано от президента на Сомалия Хасан Шейх Мохамуд по време на официална визита в Кайро по-рано същия месец.

Тогава Етиопия заяви, че не може да „бездейства, докато други участници предприемат мерки за дестабилизиране на региона“.

Министърът на отбраната на Сомалия отвърна на удара, заявявайки, че Етиопия трябва да спре да „плаче“, тъй като всеки „ще пожъне това, което е посял“, което е очевидна препратка към техните влошени дипломатически отношения.

В момента Етиопия разполага с 3000 военнослужещи на територията на Сомалия, които са част от мироопазващия контингент на Африканския съюз в подкрепа на правителството. Сега на дневен ред е нов план, според който в края на годината до 5000 египетски войници ще се присъединят към нова мисия, като още толкова ще бъдат разгърнати самостоятелно, според доклади.

В момента Етиопия е разположила между 5000 и 7000 свои военнослужещи в няколко региона, по силата на сключени в миналото двустранни споразумения. Премиерът на Сомалия предупреди, че те ще трябва да бъдат оттеглени, освен ако не бъде оттеглена пристанищната сделка със Сомалиленд.

ОАЕ използват наемници на Вагнер за контрабанда на оръжие за Судан

📸 Снимка: Albert Gonzalez Farran / AFP

🇷🇺🇸🇩🇦🇪 Обединените арабски емирства (ОАЕ) бяха обвинени в използването наемници от „Вагнер“ за извършване на доставки с оръжие за бунтовниците в Судан, които се сражават срещу суданската армия в гражданската война, избухнала в страната през април 2023 г.

Руската частна военна компания „Вагнер“, основана от покойния олигарх Евгений Пригожин, е внасяла контрабандно оръжие в Судан през съседната Централноафриканска република (ЦАР), твърдят експерти, запознати отблизо с въоръжения конфликт.

„Прехванахме много пратки с оръжия, идващи от ОАЕ през ЦАР от началото на войната в Судан. Тези пратки са транспортирани от наемници на Вагнер“, каа Абду Буда, говорител на Коалицията на патриотите за промяна, една от най-многобройните милиции в ЦАР.

Повече от 150 000 души бяха убити, а други 10 милиона бяха разселени след като миналата година напрежението между правителствените сили и бунтовниците прерасна в пълномащабен въоръжен конфликт, в който и двете страни са обвинявани в извършване на мащабни военни престъпления. Миналата седмица разследващите от ООН заявиха, че опозиционните „Сили за бърза подкрепа“ (СБП) са извършили „ужасяващи“ нападения, мотивирани от омраза на етническа основа срещу жители от неарабски произход в Дарфур.

Абду Буда заяви, че групата му е прехванала две пратки с оръжия, предназначени за СБП, които са транспортирани от бойци на Вагнер, както и че е заловила четирима наемници, двама от които са мъртви, а останалите двама все още се намират в плен.

„По време на разследването ни пленените наемници от Вагнер споделиха, че изпращането на оръжия за СБП се извършва в координация с правителствата на ОАЕ и ЦАР“, разкри той.

„Неограничена поддръжка“

Широко известен факт е, че и двете страни във въоръжения конфликт в Судан получават външна подкрепа: според съобщенията правителствените сили са подкрепяни от Иран, докато в изтекло писмо на представителят на Судан в Организацията на обединените нации (ООН) до Съвета за сигурност на ООН, видяно от разследващото издание SourceMaterial, се посочва, че бунтовниците биват подсигурени със систематична помощ от ОАЕ.

„Бунтовническата милиция е извършила нарушения и жестокости с неограничената подкрепа от ОАЕ“, пише Ал Харит Идрис ал Харит Мохамед в писмо от 78 страници от 28 март. Властите на емирствата категорично отхвърлиха отправените към тях обвинения, въпреки че достоверността им беше потвърдена от разследване на експертна група от ООН.

Правителството на ОАЕ и СБП отказаха коментар по темата. Емиратският посланик в ООН Мохамед Абушахаб заяви, че твърденията на Судан, че снабдява СБП с оръжие представляват „циничен опит да се отклони вниманието от пропуските на суданските въоръжени сили“.

Писмото на Харит Мохамед изброява 43 полета, извършени между юли 2023 г. и март 2024 г. от Абу Даби до летище Амджарас в Чад и обратно, за 25 от които се смята, че са превозвали оръжия за бунтовниците, като много от обратните полети са използвани за евакуация на ранени бойци от СБП и изпращането им за лечение. Писмото включва снимка на сандък с Калашников, за който се твърди, че е разтоварен от полет на ОАЕ.

„Емиратски самолет беше забелязан да пристига на летище Амджарас в 02:17 ч. сутринта, носещ 30 сандъка и известно количество боеприпаси“, гласи запис в регистъра на доказателствата на писмото. „Камиони с гориво пристигнаха в Амджарас от Либия, за да подкрепят бунтовническите милиции в Судан“, гласи друг.

Нощни полети

Наред с въздушния маршрут през Чад, емиратските власти изглежда са използвали връзките си с наемниците на Вагнер в ЦАР, за да разработи алтернативен контрабанден маршрут през столицата Банги до Бирао, разположен в близост до границата със Судан, заяви Наталия Духан, специалист по Централна Африка в „Глобална инициатива срещу транснационалната организирана престъпност“.

„Местни източници споменаха самолети, за които смятат, че са емирски, пристигащи в Банги през нощта с военно оборудване. Вагнер получи пратките, транспортира ги с военни хеликоптери и самолети до Бирао, след което ги прехвърли на СБП в Судан.“

Някои от оръжията, които отиват към бунтовниците през ЦАР, първоначално са били доставени от ОАЕ в Източна Либия, за да подкрепят една от фракциите в гражданската война там, преди да бъдат пренасочени към Вагнер, каза Андреас Криг, академик от Кралския колеж в Лондон, който изследва конфликта отблизо.

„Някои от тези оръжия бяха доставени със самолет в ЦАР много преди миналата година[...] След това някои от тях бяха пренасочени към Судан през април, в началото на войната.“

Групата Вагнер беше преименувана на „Африкански корпус“ и погълната от Министерството на отбраната на Русия след смъртта на нейния основател Евгений Пригожин в самолетна катастрофа през август 2023 г. Наемници от групировката са разположени в ЦАР от 2018 г, като се сражават с бунтовнически групи от името на правителството и осигуряват охраната на ключови находища на полезни изкопаеми, например златни мини. Групата многократно е обвинявана в извършването на изтезания и екзекуции на цивилни.

Предполагаемите доставки на оръжия от Вагнер за бунтовниците в Судан изглежда се забавят, в резултат на напредъка в преговорите между Москва и суданските власти за изграждане на руско пристанище на Червено море, разкри западен служител, запознат с региона.

Междувременно правителството на ОАЕ остава ангажирано с въоръжаването на бунтовниците, очевидно в нарушение на международните санкции - въпреки че е запазило отворен дискретен канал към суданското правителство, в случай че бунтовниците се провалят, обобщи Криг.

Руски кораб, заснет на сателитна снимка да „доставя балистични ракети от Иран“.

Сателитно изображение, показващо товарния кораб Port Olya 3 в пристанище в Астраханска област, Южна Русия, 4 септември 2024 г.
📸 Снимка: Maxar

🇷🇺🤝🇮🇷 Сателитни изображения са заснели товарен кораб под руски флаг, акостирал на пристанище в Русия преди седмица, заподозрян в транспортиране на балистични ракети от Иран.

Украински източник заяви пред Sky News, че товарният кораб Port Olya 3 е изпратил около 220 балистични ракети с малък обсег през Каспийско море до Русия, за да бъдат използвани за удари по цели в Украйна. Източникът допълни, че корабът е пристигнал в руското пристанище на 4 септември.

Сателитни изображения, анализирани от екипа на британската телевизия, показват, че на този ден корабът е бил в пристанището на южния руски град Астрахан, разположен на брега на Каспийско море. Данните за проследяване на морския трафик показват, че корабът се е намирал в иранското пристанище Амирабад само шест дни по-рано, на 29 август.

След пристигането си балистичните ракети Fateh-360 са били натоварени на голям товарен влак. Изображението на кораба в пристанището, заснето от сателит Maxar, е направено в 0751 UTC на 4 септември. Два дни по-късно друга сателитна снимка показва, че товарният кораб е напуснал пристанището.

Редовно виждаме кораби да изключват проследяването си, за да прикрият движения. AIS транспондерите се изискват от Международната морска организация на всеки кораб с тегло 300 бруто тона или повече.

В Каспийско море непроследимите кораби стават все по-често срещани, тъй като Иран и Русия продължават да търгуват с оръжия. Тази стратегия е обозначена като „повиквания към тъмни пристанища“. Наличните ограничени данни за проследяване показват, че товаврният кораб Port Olya 3 редовно пътува между Иран и Русия.

Не е ясно къде са отнесени балистичните ракети, след като са пристигнали в руското пристанище. Украинският източник посочи, че вероятно те ще бъдат изпратени на военен полигон, наречен Ашулук, за тестове и за по-нататъшно обучение, преди да бъдат използвани на бойното поле.

Разкритието идва едва ден след като държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен съобщи, че руските въоръжени сили са получили пратки с ирански балистични ракети Fatah-360 и предупреди, че „вероятно ще ги използват след седмици в Украйна срещу украинците“.

Сейед Абас Арагчи, министър на външните работи на Иран, заяви, че Техеран не е доставял никакви балистични ракети на Русия, добавяйки, че санкциите, наложени от САЩ и E3 (Обединеното кралство, Франция и Германия) срещу неговата страна, не са решение.

Беларус прехвърля артилерийски системи БМ-30 „Смерч“ на руска територия.

📸 Снимка: Минобороны Беларуси on X

🇧🇾🤝🇷🇺 На 26 август 2024 г. Министерството на отбраната на Беларус съобщи за разполагането на територията на Русия на тежки артилерийски системи, сред които и реактивната система за залпов огън БМ-30 „Смерч“, чиято далекобойност достига до близо 90 километра.

В официалното изявление на военното ведомство се посочва, че тези реактивни системи за залпов огън (РСЗО) се изпращат на полигон на руските въоръжени сили за провеждането на бойни учения.

„Ракетните войски и артилерийските части на въоръжените сили на Република Беларус се изпращат в Руската федерация за отработка на бойно използване“, се казва още в съобщението.

Трансферът подчертава продължаващата зависимост на Беларус от руската военна подкрепа, в това число за провеждането на обучение и изпитания с участието на системи с голям обсег на действие, предвид липсата на широкомащабни полигони на родна земя. Това е поредния случай, в който Минск се обръща за помощ към своя съюзник и покровител, за да подобри военния си капацитет.

Струва си да се отбележи, че беларуският лидер Александър Лукашенко, който поддържа тесни връзки с Кремъл, по-рано е наредил прехвърлянето на военна техника към руската армия от страна на действащи части на беларуските въоръжени сили. Това решение идва на фона на съобщения, според които Беларус започва да изчерпва собствените си военни запаси.

Източници от Министерството на отбраната на Беларус потвърдиха пред журналисти, че Русия е поискала този трансфер на оборудване след успешната трансгранична офанзива на украинската армия на територията на Курска област. Съобщава се, че руските сили в региона са изправени пред остър недостиг на оръжия и тежко оборудване, което допълнително изостря предизвикателствата, пред които са изправени на бойното поле.

Северна Корея е изпратила 13 хиляди контейнера с предполагаемо оръжие за Русия

📸 Снимка: Vladimir Smirnov / TASS

🇰🇵🤝🇷🇺 През последните две години Русия е получила от Северна Корея най-малко 13 000 транспортни контейнера, за които се смята, че съдържат оръжие. Това съобщи във вторник южнокорейската информационна агенция Yonhap, позовавайки се на доклад на военното разузнаване, представен на законодателната власт в източноазиатската държава.

„За да се подготви за продължителна война в Украйна, Русия предприе формализиране на Северна Корея като база за доставки на оръжия и боеприпаси“, съобщи разузнавателната агенция на южнокорейското министерство на отбраната, цитирана от Yonhap.

Капацитетът на контейнерите е възлизал на приблизително 6 милиона артилерийски снаряда от калибър 152 мм. По-рано военни анализатори предположиха, че властите в Пхенян може също да са изпратили 120 мм минохвъргачки, 122 мм артилерийски снаряди и 122 мм ракети на съюзниците си в Кремъл.

Съединените щати и техните съюзници обвиняват Северна Корея, че доставя боеприпаси и ракети на Русия в подкрепа на военните ѝ усилия в Украйна.

Москва и Пхенян на няколко пъти отрекоха обвиненията. Въпреки това, по време на посещение в Северна Корея по-рано това лято, президентът Владимир Путин подписа споразумение за взаимна отбрана със севернокорейския лидер Ким Чен Ун.

Освен това, Путин заплаши да изпрати оръжие на Пхенян в отговор на военната помощ на Запада за Украйна, което накара Вашингтон и Сеул да изразят безпокойство от потенциално дестабилизиране на Корейския полуостров.

Смята се, че закупуването на севернокорейски боеприпаси е от ключово значение за способността на Русия да поддържа високия интензитет на бойни действия в Украйна, докато Пхенян гледа на Москва като на ключов партньор в развитието както на ракетната му програма, така и на други модерни военни технологии.

Иран изпраща на Русия стотици от своите балистични ракети с малък обсег

Ирански балистични ракети, изложени на показ по време на церемония по приемането им на въоръжение в Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), 22 август 2023 г.
📸 Снимка: Iran's Presidency/WANA

🇷🇺🤝🇮🇷 Десетки руски военнослужещи са били изпратени в Иран на обучение по използване на балистични ракети с малък обсег Fath-360. Това споделиха двама източници пред Ройтерс, добавяйки, че са в очакване на предстоящата доставка на стотици оръжия със сателитно насочване за Русия.

На 13 декември 2023 г. представители на Министерство на отбраната на Русия са подписали договор с ирански държавни служители за придобиване на системите за балистични ракети Fath-360 и Ababil, твърдят източници запознати със случая.

Същите твърдят, че руски персонал е посетил Иран, за да научи как се управлява отбранителната система Fath-360, която изстрелва ракети с максимален обсег от 120 км и бойна глава от 150 кг. Един от източниците посочи, че единствената възможна стъпка след обучението е действителната доставка на въпросните ракетни системи в Русия.

Москва притежава свои собствени балистични ракети, но доставката на Fath-360 може да позволи на Русия да използва повече от своя арсенал за удари по цели отвъд фронтовата линия, докато утилизира иранските ракети за цели на по-близко разстояние, твърди неназован военен експерт.

Говорител на Съвета за национална сигурност на САЩ изрази готовността на САЩ, съюзниците в НАТО и партньорите от Г-7 „да дадат бърз и остър отговор“, в случай че Иран продължи да извършва подобни доставки в бъдеще.

Подобен ход би представлявал значителна ескалация в подкрепата, която Иран оказва на руските военни усилия в Украйна. „Белият дом многократно е предупреждавал за задълбочаващото се партньорство между Русия и Иран в областта на сигурността“, припомни говорителят.

Руското министерство на отбраната не отговаря на искане за коментар.