Етиопия получи първите изтребители Су-35 от Русия насред войната в Тиграй

🇷🇺✈️🇪🇹 Етиопия е приела първата си доставка на многоцелеви изтребители Су-35 от Русия, съобщи на 28 октомври премиерът на страната Абий Ахмед. Новината идва 5 седмици след като бунтовнически съюз, начело с Фронта за народно освобождение на Тиграй (TPLF), надигна оръжие срещу режима, и близо 4 седмици след като Еритрея прекъсна дипломатически отношения със страната. „Съобразно предишното ни споразумение с руското правителство днес приехме първите 12 изтребителя Су-35 от поколение 4++“, написа Абий в публикация на своя профил в Х, в която добави, че предстои доставка на 4 батареи от зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“.

Публикацията излезе в деня на откриването на третата среща на върха Русия–Африка, която се провежда в Москва на 28–29 октомври с личното участие на етиопиския премиер. Той отправи благодарности към „моя приятел, руския президент Владимир Путин“ за усилията му доставките да бъдат извършени с „една година преди договорения ни график“. По думите му с тяхното придобиване „Етиопия пое лидерството от страните в Субсахарска Африка“, а повишената готовност на армията дава на страната му „способността да възпира агресия превантивно“. Абий не обяви стойността на сделката, срока за доставка на С-400 и мястото, което ще приемеь новите самолети и батареите, отбелязва Reuters.

Презентацията на изтребителите пред етиопските официални лица е било проведено в Руската федерация. Кадрите, споделени от Абий, показват церемония по посрещането на официалните гости на руско летище, сертификат на „Рособоронекспорт“, държавния износител на оръжие в рамките на конгломерата „Ростех“, както и два изтребителя Су-35 с етиопското знаме на кила и бордови номера 2551 и 2552. „Вести“ съобщи, че представянето се е състояло на московското летище Жуковски, а партидата е била съставена от 2 броя изтребители. Колко машини обхваща цялата доставка, руската страна не уточнява. Абий също не сподели кога се очаква изтребителите да пристигнат на етиопска земя.

Генералният директор на „Рособоронекспорт“ Александър Михеев аргументира избора с богатия боен опит на изтребителя. „Самолетът е интересен и изборът му не е случаен. Той е една от най-добрите платформи, доказала се в условията на СВО във взаимодействие с ПВО и системи за електронна война“, каза той пред „Вести“. По думите му комплексът е нужен на етиопската армия „в днешната ситуация“.

Су-35 е дълбоко модернизиран свръхманеврен изтребител от семейството на Су-27, който според руските данни е от поколение 4++. Първият му чуждестранен клиент е Китай през 2015 г. Египет поръча Су-35 през 2018 г. и по-късно се отказа, а част от произведените за него бройки бяха доставени на Алжир, по данни на Army Recognition. Така до етиопската доставка единственият африкански потребител на Су-35 беше Алжир, северно от Сахара. Снимка на самолет с алжирски опознавателни знаци в страната се появи през февруари 2026 г. На това се основават думите на Абий за водачеството на юг от Сахара. Сред клиентите на С-400 са Китай, Индия и Турция.

Поръчката не изненадва онези, които следят руския оръжеен износ. На 3 октомври 2025 г. хакерската група Black Mirror разпространи 300 вътрешни документа на „Ростех“. В таблица, за която се смята, че е на КРЕТ, дъщерния концерн на „Ростех“ за авионика и електронна война, са вписани 48 изтребителя Су-35 за Иран. Там присъстват и 12 Су-57 и 14 Су-34 за Алжир, както и 6 Су-35 за Етиопия. Автентичността на изтеклите документи не може да бъде потвърдена по независим път. Абий сега говори за първите 12 единици, което възлиза на 2 пъти над вписаните тогава, без да назове общия брой по договора.

Бойната авиация на Етиопия има руско-съветски произход. Су-27 бяха въведени в състава на ВВС в края на 90-те години и бяха използвани интензивно във войната с Еритрея през 1998–2000 г. В средата на януари 2024 г. етиопските военни показаха 2 изтребителя Су-30К, които по-рано бяха на въоръжение в индийските ВВС. Изходът на конфликта в Тиграй през 2020–2022 г. обаче не се реши от пилотираната авиация. Според Reuters именно въздушната мощ, и особено масовата употреба на чуждестранни дронове, обърна хода на бойните действия в полза на централната власт.

Настоящата ескалация започна през септември, когато 7 въоръжени групи, ръководени от TPLF, официално  обявиха, че влизат в съюз с цел да свалят Абий. На 23 септември TPLF започна настъпателни действия, при което превзе няколко летища в Тиграй и атакува съседните области Афар и Амхара. Силите на федералното правителство отговориха с настъпление. В началото на октомври превзеха Мекеле, а TPLF потвърди, че се е изтеглил „временно“ от своята регионална столица към друго неуточнено място. Градовете Адуа и Адиграт бяха върнати без бой. Към 15 октомври федералните сили и съюзни милиции влязоха в Аксум, а по данни на ACLED еритрейски войски се изтеглят през граничния град Заламбеса.

Едновременно с това се изостри и конфликтът между двете страни. В писмо до Съвета за сигурност на ООН етиопският министър на външните работи Гедион Тимотеос заяви, че еритрейски войски са навлезли до 60 км навътре в Тиграй, определи това като „открит акт на агресия“ и се позова на член 51 от Устава на ООН, който признава правото на самоотбрана. Неговият еритрейски колега Осман Сале поиска заклеймяване на „осъдителното обявяване на война“ от Етиопия. В основата на спора остава отколешното искане на режима за осигурен излаз на Червено море: в Асмара се опасяват, че Етиопия се стреми да окупира пристанищния град Асаб. Международната кризисна група предупреди в средата на октомври, че двете страни са опасно близо до пълномащабна война помежду си.

В същото време Кремъл предложи да посредничи в усилията за постигане на мир. На 16 октомври руският заместник-министър на външните работи Александър Алимов заяви пред „Известия“, че Русия е готова да бъде домакин на разговор между двете страни, включително по време на среща на върха. На 27 октомври руският топ дипломат Сергей Лавров повтори, че ако лидерите на Етиопия и Еритрея проявят интерес към дипломация, Москва ще осигури „всички възможности за организиране на контакт“. В Москва за срещата пристигна и еритрейският президент Исаяс Афеверки, като Юрий Ушаков, помощник на Путин по външната политика, съобщи, че на 30 октомври руският президент ще разговаря и с него. Така в рамките на седмица Русия предава изтребители на едната страна и предлага да бъде домакин на преговори между двете.

Нито Абий, нито Михеев споделят срещу кого конкретно е насочена покупката. Су-35 и С-400 са създадени преди всичко за въздушен бой и отбрана срещу авиация и ракети – оръжия с най-сериозно значение срещу държава с авиация, докато в предишния военен конфликт в Тиграй решаващи бяха безпилотните летателни апарати. Сравнението показва, че доставката вероятно цели повече да поддържа равновесието с Еритрея, отколкото да подпомага сражения с TPLF. Хронологията на сделката обаче поставя под въпрос въпросния прочит. Ако изтеклата таблица е автентична и се отнася до същия договор, поръчката е била направена една година преди сегашните боеве и с тях съвпада не покупката, а ускоряването на доставката с година, за което Абий благодари на Путин. Разликата между 6 и 12 самолета обаче не позволява да се приеме, че става дума за една и съща сделка.

Доставката прави Етиопия първата известна държава със Су-35 на юг от Сахара в момент, в който нейната армия воюва в Тиграй, а отношенията с Еритрея са прекъснати. Пристигането на самолетите на летищата в Етиопия през следващите седмици ще покаже колко от тях наистина са били получени от ВВС. Ако кацнат и 12-те Су-35, Абий е описал изпълнена доставка; ако засега пристигнат само двата самолета от Жуковски, 12 ще се окаже броят на самолетите по сделката, което тепърва се изпълнява.

Етиопия получи първите изтребители Су-35 от Русия насред войната в Тиграй

🇷🇺✈️🇪🇹 Етиопия е приела първата си доставка на многоцелеви изтребители Су-35 от Русия, съобщи на 28 октомври премиерът на страната Абий Ахмед. Новината идва 5 седмици след като бунтовнически съюз, начело с Фронта за народно освобождение на Тиграй (TPLF), надигна оръжие срещу режима, и близо 4 седмици след като Еритрея прекъсна дипломатически отношения със страната. „Съобразно предишното ни споразумение с руското правителство днес приехме първите 12 изтребителя Су-35 от поколение 4++“, написа Абий в публикация на своя профил в Х, в която добави, че предстои доставка на 4 батареи от зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“.

Публикацията излезе в деня на откриването на третата среща на върха Русия–Африка, която се провежда в Москва на 28–29 октомври с личното участие на етиопиския премиер. Той отправи благодарности към „моя приятел, руския президент Владимир Путин“ за усилията му доставките да бъдат извършени с „една година преди договорения ни график“. По думите му с тяхното придобиване „Етиопия пое лидерството от страните в Субсахарска Африка“, а повишената готовност на армията дава на страната му „способността да възпира агресия превантивно“. Абий не обяви стойността на сделката, срока за доставка на С-400 и мястото, което ще приемеь новите самолети и батареите, отбелязва Reuters.

Презентацията на изтребителите пред етиопските официални лица е било проведено в Руската федерация. Кадрите, споделени от Абий, показват церемония по посрещането на официалните гости на руско летище, сертификат на „Рособоронекспорт“, държавния износител на оръжие в рамките на конгломерата „Ростех“, както и два изтребителя Су-35 с етиопското знаме на кила и бордови номера 2551 и 2552. „Вести“ съобщи, че представянето се е състояло на московското летище Жуковски, а партидата е била съставена от 2 броя изтребители. Колко машини обхваща цялата доставка, руската страна не уточнява. Абий също не сподели кога се очаква изтребителите да пристигнат на етиопска земя.

Генералният директор на „Рособоронекспорт“ Александър Михеев аргументира избора с богатия боен опит на изтребителя. „Самолетът е интересен и изборът му не е случаен. Той е една от най-добрите платформи, доказала се в условията на СВО във взаимодействие с ПВО и системи за електронна война“, каза той пред „Вести“. По думите му комплексът е нужен на етиопската армия „в днешната ситуация“.

Су-35 е дълбоко модернизиран свръхманеврен изтребител от семейството на Су-27, който според руските данни е от поколение 4++. Първият му чуждестранен клиент е Китай през 2015 г. Египет поръча Су-35 през 2018 г. и по-късно се отказа, а част от произведените за него бройки бяха доставени на Алжир, по данни на Army Recognition. Така до етиопската доставка единственият африкански потребител на Су-35 беше Алжир, северно от Сахара. Снимка на самолет с алжирски опознавателни знаци в страната се появи през февруари 2026 г. На това се основават думите на Абий за водачеството на юг от Сахара. Сред клиентите на С-400 са Китай, Индия и Турция.

Поръчката не изненадва онези, които следят руския оръжеен износ. На 3 октомври 2025 г. хакерската група Black Mirror разпространи 300 вътрешни документа на „Ростех“. В таблица, за която се смята, че е на КРЕТ, дъщерния концерн на „Ростех“ за авионика и електронна война, са вписани 48 изтребителя Су-35 за Иран. Там присъстват и 12 Су-57 и 14 Су-34 за Алжир, както и 6 Су-35 за Етиопия. Автентичността на изтеклите документи не може да бъде потвърдена по независим път. Абий сега говори за първите 12 единици, което възлиза на 2 пъти над вписаните тогава, без да назове общия брой по договора.

Бойната авиация на Етиопия има руско-съветски произход. Су-27 бяха въведени в състава на ВВС в края на 90-те години и бяха използвани интензивно във войната с Еритрея през 1998–2000 г. В средата на януари 2024 г. етиопските военни показаха 2 изтребителя Су-30К, които по-рано бяха на въоръжение в индийските ВВС. Изходът на конфликта в Тиграй през 2020–2022 г. обаче не се реши от пилотираната авиация. Според Reuters именно въздушната мощ, и особено масовата употреба на чуждестранни дронове, обърна хода на бойните действия в полза на централната власт.

Настоящата ескалация започна през септември, когато 7 въоръжени групи, ръководени от TPLF, официално  обявиха, че влизат в съюз с цел да свалят Абий. На 23 септември TPLF започна настъпателни действия, при което превзе няколко летища в Тиграй и атакува съседните области Афар и Амхара. Силите на федералното правителство отговориха с настъпление. В началото на октомври превзеха Мекеле, а TPLF потвърди, че се е изтеглил „временно“ от своята регионална столица към друго неуточнено място. Градовете Адуа и Адиграт бяха върнати без бой. Към 15 октомври федералните сили и съюзни милиции влязоха в Аксум, а по данни на ACLED еритрейски войски се изтеглят през граничния град Заламбеса.

Едновременно с това се изостри и конфликтът между двете страни. В писмо до Съвета за сигурност на ООН етиопският министър на външните работи Гедион Тимотеос заяви, че еритрейски войски са навлезли до 60 км навътре в Тиграй, определи това като „открит акт на агресия“ и се позова на член 51 от Устава на ООН, който признава правото на самоотбрана. Неговият еритрейски колега Осман Сале поиска заклеймяване на „осъдителното обявяване на война“ от Етиопия. В основата на спора остава отколешното искане на режима за осигурен излаз на Червено море: в Асмара се опасяват, че Етиопия се стреми да окупира пристанищния град Асаб. Международната кризисна група предупреди в средата на октомври, че двете страни са опасно близо до пълномащабна война помежду си.

В същото време Кремъл предложи да посредничи в усилията за постигане на мир. На 16 октомври руският заместник-министър на външните работи Александър Алимов заяви пред „Известия“, че Русия е готова да бъде домакин на разговор между двете страни, включително по време на среща на върха. На 27 октомври руският топ дипломат Сергей Лавров повтори, че ако лидерите на Етиопия и Еритрея проявят интерес към дипломация, Москва ще осигури „всички възможности за организиране на контакт“. В Москва за срещата пристигна и еритрейският президент Исаяс Афеверки, като Юрий Ушаков, помощник на Путин по външната политика, съобщи, че на 30 октомври руският президент ще разговаря и с него. Така в рамките на седмица Русия предава изтребители на едната страна и предлага да бъде домакин на преговори между двете.

Нито Абий, нито Михеев споделят срещу кого конкретно е насочена покупката. Су-35 и С-400 са създадени преди всичко за въздушен бой и отбрана срещу авиация и ракети – оръжия с най-сериозно значение срещу държава с авиация, докато в предишния военен конфликт в Тиграй решаващи бяха безпилотните летателни апарати. Сравнението показва, че доставката вероятно цели повече да поддържа равновесието с Еритрея, отколкото да подпомага сражения с TPLF. Хронологията на сделката обаче поставя под въпрос въпросния прочит. Ако изтеклата таблица е автентична и се отнася до същия договор, поръчката е била направена една година преди сегашните боеве и с тях съвпада не покупката, а ускоряването на доставката с година, за което Абий благодари на Путин. Разликата между 6 и 12 самолета обаче не позволява да се приеме, че става дума за една и съща сделка.

Доставката прави Етиопия първата известна държава със Су-35 на юг от Сахара в момент, в който нейната армия воюва в Тиграй, а отношенията с Еритрея са прекъснати. Пристигането на самолетите на летищата в Етиопия през следващите седмици ще покаже колко от тях наистина са били получени от ВВС. Ако кацнат и 12-те Су-35, Абий е описал изпълнена доставка; ако засега пристигнат само двата самолета от Жуковски, 12 ще се окаже броят на самолетите по сделката, което тепърва се изпълнява.

Балистична ракета на КНДР прелетя над 910 км при изпитание

🇰🇵🚀🇯🇵 Северна Корея изстреля поне две балистични ракети към Японско море и едната от тях прелетя над 910 км. Това обяви Министерство на отбраната на Япония, според което първата ракета изминава около 220 км при 20 км максимална височина, а втората е изстреляна 17 минути по-късно и достигна около 70 км височина. И двете са се приземили извън изключителната икономическа зона на Япония. Токио, Вашингтон и Сеул анализират съвместно дали втората ракета е по необичайна траектория, т.е. по маршрут, който се отклонява от обичайната балистична дъга. Заместник-министърът на отбраната Такаши Кояри допусна, че може да става дума за хиперзвуково оръжие.

Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея засече пусковете от района на Пхенян около 9:20 ч. местно време и също отчете полет над 900 км. На 13 октомври Централната телеграфна агенция на Корея (KCNA) съобщи, че Ракетната администрация на КНДР е проверила с изпитателен пуск подобрение на важен основен елемент на тактическа балистична ракета. KCNA нарече резултата голям успех, който предвещава съществена промяна в нападателните оръжейни системи на страната. Тя публикува снимки от пуска, но не назова нито ракетата, нито подобрения елемент, нито изминатото разстояние.

Шин Чон У, генерален секретар на Корейския форум за отбрана и сигурност, определи типа на ракетата. По 5-осната пускова установка на снимките на KCNA той я разпозна като Hwasong-11Da-2.5, съобщава агенция Yonhap. Това е по-голям модел от семейството Hwasong-11, към което принадлежи и KN-23, използвана от Русия срещу Украйна. В западната класификация от 2025 г. ракетата носи обозначението KN-30. Числото в местното название отговаря на масата на бойната глава в тонове: Пхенян твърди, че ракетата носи 2,5 тона, но тази стойност не е потвърдена независимо.

Военните в Сеул все още анализират какъв е типът на ракетата. Говорителят на Обединения комитет Чан До Йонг посочи две възможности: ракета с малък обсег, изстреляна на максимално разстояние, или ракета със среден обсег, изстреляна на по-кратко разстояние. Двете възможности водят до различни изводи. Ако ракетата е Hwasong-11Da, 910-те км са най-дългият ѝ известен полет. Ако е по-голяма ракета със среден обсег, сравнението с по-ранните изпитания на Hwasong-11Da вече няма основание.

Hwasong-11Da беше показана за първи път на военния парад в Пхенян на 14 януари 2021 г. Двигателят ѝ е на твърдо гориво, а пусковата установка е монтирана на 5-осно колесно шаси и може да носи по две ракети. Твърдото гориво позволява ракетата да бъде подготвена и изстреляна по-бързо от ракетите на течно.

Първото ѝ изпитание е проведено на 25 март 2021 г. Тогава КНДР обяви обсег от 600 км, а командванията в. Южна Корея и Япония първоначално отчетоха 420-450 км. Още на 29 март 2026 г. Обединеният комитет на началник-щабовете в Сеул призна, че първото измерване е било неточно заради слепите зони за радарите, създавани от кривината на Земята. На 28 април министърът на отбраната Со Ук прие обявеното от Пхенян разстояние. Спрямо него полетът от 12 октомври е около 300 км по-дълъг, т.е. с около 50%. Тъй като KCNA не назовава подобрения елемент, остава неясно откъде идват допълнителните километри: от двигателя, от системата за насочване, от по-лек товар или от друга промяна в конструкцията.

Изпитанието е част от поредица с необичайно чести изпитания. Според изчисления на Кояри от началото на годината КНДР е провела поне 11 пуска с 18 балистични ракети и други снаряди. Броят на пусковете е над два пъти по-голям от този за цялата 2025 г., а броят на снарядите – около три пъти по-голям.

На 20 септември, в присъствието на Ким Чен Ун, беше изпитана Hwasong-11Ma-1, разработена на основата на Hwasong-11Da и снабдена с хиперзвуков планиращ блок, т.е. бойна глава, която след отделяне започва да маневрира в атмосферата. Екранът в кадрите на KCNA тогава показа 908,2 км, а военните в Южна Корея и Япония отчетоха 440-600 км. На 3 октомври Ким наблюдава пуск от района на Вонсан, представено като учение с хиперзвукова стратегическа система за поразяване на цел на 1000 км. Южнокорейските военни отчетоха над 700 км. При изпитанията на 20 септември и 3 октомври само Пхенян обявява разстояния от порядъка на 900–1000 км. Сега полет от този порядък е измерен и от Токио и Сеул.

Връзката с войната в Украйна се дължи на севернокорейските ракети в руския арсенал, но за самата KN-30 Главното разузнавателно управление (ГУР) на Министерство на отбраната на Украйна съобщи в рамките на седмица две различни сведения. На 20 август, в отговор на запитване на „Украинска правда“, ГУР подчерта, че към юли руската армия е разполагала с около 50 балистични ракети от типовете KN-23, KN-24 и KN-30, без да уточни конкретно разпределение по тип. На 27 август говорителят на ГУР Андрий Черняк заяви пред LIGA.net, че Москва преговаря с Пхенян за нов пакет военна помощ и сред исканите оръжия са KN-30, които разузнаването оценява като 3 пъти по-мощни от KN-23 и KN-24. Предаване на KN-30 към онзи момент не е регистрирано, уточни Черняк. По думите му Русия е получила 40 ракети KN-23 и KN-24 и е изстреляла две от тях при една от скорошните атаки, така че посочените количества в двата отговора също се разминават.

Defense Express обърна внимание, че общият запас от около 50 севернокорейски ракети не се е променял от април и разузнаването не е отчело нови пратки. Ако KN-30 влиза в този запас, значи не е пристигнала с нова доставка след април. Употреба на KN-30 срещу Украйна досега не е потвърдена.

За по-малката KN-23 са налице и данни от бойното поле. Conflict Armament Research (CAR), организация за проследяване произхода на компонентите в оръжия от конфликтни зони, изследва 81 компонента от ракети Hwasong-11 (KN-23), открити в Украйна. От тях 42 (51,9%) са фалшиви или има съмнения за фалшификация, съобщи Militarnyi на 30 септември. В иранските оръжия делът на подобен род компоненти е 16%, докато при руските е около 20%.

Ако разпознаването на Шин Чон У се потвърди, КНДР е показала с полет, че ракетата, поискана от Москва, лети на разстояние с 50% над обсега, обявен за нея през 2021 г. На този етап изпитанието вероятно говори повече за развитието на самата ракетна програма на Северна Корея, отколкото за непосредствена промяна в ударите по Украйна: според последното изявление на ГУР KN-30 не е предадена на Русия, а употребата ѝ в този театър не е потвърдена. Списъкът от 20 август оставя отворена и другата възможност – да има KN-30 в руските запаси, без все още да е използвана. Въпросът ще бъде решен от окончателната оценка на Сеул и Токио за ракетата от 12 октомври, ново изявление на ГУР за доставки на KN-30 и евентуални отломки от по-голямата ракета на украинска територия.

Тайван получи първите два от 66-те нови изтребителя F-16 Block 70

🇺🇸✈️🇹🇼 Първите 2 от общо 66 многоцелеви изтребителя F-16 Block 70 на Lockheed Martin, поръчани от Тайван, кацнаха в авиобаза Чихан, разположена в окръг Тайтун по източното крайбрежие на острова. Това са първите чисто нови изтребители, получени от ВВС на Република Китай от 2001 г. и дебютната доставка по сделка на стойност 8 млрд. долара, одобрена от Вашингтон през 2019 г. Новината беше потвърдена от командването на ВВС, а президентът на страната Лай Чин-те я определи като „важна стъпка в укрепването на въздушната отбрана на Тайван“.

Block 70 е последната производствена серия на F-16. Самолетите от нея се произвеждат по стандарт F-16V, до който Тайван вече модернизира по-старите ескадрили F-16A/B. Два едноместни изтребителя с бордови номера 6727 и 6728 кацнаха един след друг, а пръв беше 6728. Върху горната част на фюзелажа се виждаха конформните горивни резервоари, прилепени към него за по-голям обсег, а под самолетите имаше още три подвесни резервоара. До предаването самолетите остават собственост на САЩ, затова след рулирането до укритията тайванските ВВС ги приеха съвместно с американската страна.

Пътуването им отне близо 7 седмици. Изтребителите излетяха от САЩ на 17 август и кацнаха на Хаваите, където останаха почти месец и половина за проверки и подготовка. На 1 октомври прелетяха до о-в Гуам с няколко презареждания във въздуха, а на 2 октомври около 8 ч. сутринта излетяха за последния участък от полета до Тайван.

По предварителна информация двата F-16 се очакваха до края на август. Официално обяснение за престоя на Хаваите не беше дадено. Според местни медии, цитирани от AFP, самолетите се върнали там малко след като излетели за Гуам. Централна информационна агенция (ЦНА) на Тайван посочи, че престоят продължил без обяснение, докато президентът Доналд Тръмп се готвеше за срещата със Си Дзинпин, чиято държавна визита във Вашингтон продължи три денонощия (23-25 септември). В Тайван се обсъждаха и други версии: тайфуните, липсата на самолет-танкер за полета и незавършена система за електронна война. Програмата сама по себе си върви с три години забавяне. Доставките трябваше да започнат през 2023 г. и да завършат до края на 2026 г. Въпреки това те бяха отложени заради проблеми със софтуера и веригите за доставки.

Първите 2 от 150 изтребителя F-16A/B, доставени през 90-те години, кацнаха в авиобаза Чиаи на 14 април 1997 г. Маршрутът тогава е почти същият: от завода във Форт Уърт, Тексас, през базата Хикъм на Хаваите и базата Андерсен на Гуам, с общо 19 презареждания във въздуха. На задната седалка на двуместния F-16B летеше инструкторът подполковник Хао Куан-мин. Тайванските екипажи не бяха допуснати до следващите прелитания и така Хао остана първият тайвански военен пилот, прелетял Тихия океан с изтребител. Двата Block 70 прелетяха с американски пилоти.

Доставките на F-16A/B приключиха през 2001 г. Към момента 139 от тях са в строя, всички модернизирани до стандарта F-16V по програма, завършена през декември 2023 г. С новите 66 машини флотът от F-16 ще достигне 205 самолета, т.е. ще се увеличи почти двойно от сегашния си размер. Министърът на отбраната Уелингтън Ку каза пред журналисти в Законодателния юан, че до края на 2026 г. ще пристигнат повече от два самолета, но без да уточни конкретния им брой. Сроковете за следващите прелитания се съгласуват с американската страна. Лай свърза доставката с цената на евентуална война: по-силната отбрана, написа той, „повишава цената на въоръжено нападение срещу Тайван и намалява риска от погрешна преценка и конфликт“.

Всички нови изтребители ще постъпят на въоръжение на 7-о тактическо изтребително крило в Чихан, което беше сформирано на 1 декември 2023 г. Ескадрилите му се формират на три етапа, а пилотите и техниците преминават преобучение в САЩ. Досега Чихан беше учебна база, от която след извеждането от служба на F-5E/F излитаха реактивните учебни самолети T-5 Brave Eagle. С пристигането на Block 70 тя се превръща в база на бойно крило от първа линия. Ку определи източния район като „важен опорен пункт за съхраняване на бойния потенциал“. Анализ на ЦНА посочва, че Централната планинска верига, отделяща източния бряг от Тайванския проток, служи на базата като естествен щит. Самото източно крайбрежие обаче вече не е тил, защото китайските самолетоносачи и съпровождащите ги сили редовно обикалят водите източно от острова.

Военният журналист Рой Чу обясни пред TWZ, че тайвански ВВС могат от Чихан да действат безпроблемно на юг и изток, „особено над протока Баши“ между Тайван и Филипините – един от пътищата, по които Пекин може да излезе във Филипинско море. Чие Чун от Института за изследване на националната отбрана и сигурност, аналитичния център към Министерство на отбраната на Тайван, припомни, че при учението за десантен удар през декември 2025 г. НОАК разположи силите си извън обсега на тайванските брегови противокорабни ракети. Според него базираните на изток F-16 с противокорабни ракети Harpoon биха могли при война да изтласкат китайските самолетоносачни и десантни групи по-далеч от бреговете, но само ако всички щатни места за пилоти бъдат заети.

Block 70 е оборудван с радара AN/APG-83 с активна електронно сканираща решетка, какъвто получиха и модернизираните F-16A/B. По думите на Лай подготовката и поддръжката ще се основават върху опита с вече наличния флот. Оръжието се купува за всички F-16. Тайван е поръчал 200 ракети въздух–въздух със среден обсег AIM-120C-8 AMRAAM, противорадарните ракети AGM-88 HARM се доставят от 2022 г. насам, докато изтребителите се изпитват с бойни противокорабни ракети Harpoon. Доставките на планиращата бомба AGM-154C JSOW, която се пуска извън обсега на вражеската ПВО, са забавени и може да започнат чак през 2027 или 2028 г. Тайван получава и IRST21 Legion-ES – вградена инфрачервена система, създадена специално за Block 70, която засича цели по топлинното излъчване, без самата тя да излъчва и да издава самолета.

Липсва обаче системата, която трябва да защитава самите самолети. Block 70 за Тайван трябва да бъдат оборудвани с вградения комплекс за електронна война AN/ALQ-254(V)1 Viper Shield на L3Harris, който се използва за засичане и заглушаване на вражеските радари. Според United Daily News двата изтребителя пристигнаха без тази система, както и самолетите, предадени досега на други страни. Командването на ВВС отказва да обсъжда графика с аргумента, че темата е чувствителна. Без комплекса самолетът може да разчита срещу вражеските ракети само на приемника си за предупреждение за радарно облъчване и на маневриране, обясни пред вестника Шу Сяо-хуан от същия институт. Маневрирането обаче може да не е достатъчно срещу съвременни ракети с висока маневреност. Ку отрече слуховете, че на мястото на системата е поставен баласт. Той каза, че производителят изпитва софтуера и хардуера, интегрирането на системата скоро ще даде резултати и всичко върви по график.

Китайското министерство на външните работи не отговори на запитването на Reuters, но държавната преса изложи своята интерпретация още докато изтребителите бяха на път. На 23 август военният експерт Сун Джунпин заяви пред Global Times, че F-16 Block 70 е сравним с китайския изтребител J-10C от лекия до средния клас, но няма никакво предимство пред тежкия многоцелеви J-16 и стелт изтребители за завоюване на въздушно превъзходство Chengdu J-20 и Shenyang J-35. Според него подобен самолет не е нужно да бъде свалян във въздуха, защото може да бъде унищожен и на земята с удари по укритията. Кратерите по пистите пък могат да му попречат да излита и да каца.

Доставката пристигна седмица след срещата на Тръмп и Си. Отделен оръжеен пакет за Тайван на стойност 14 млрд. долара остава замразен от май, след срещата на двамата в Пекин, а Тръмп нарече продажбите на оръжие „много добра разменна монета“ в отношенията с Китай. През декември 2025 г. Тръмп одобри друг пакет за 11 млрд. долара. AFP пише, че решение за големия пакет едва ли ще има преди срещата на Г-20 в Маями през декември.

Доставката от 2 октомври не променя съотношението на силите в небето над пролива, а доводът на Сун има резон: Китай разполага с изтребители от пето поколение, докато Тайван няма нито един. Износът на F-22 е забранен за всички чужди държави със закон от 1997 г. Вашингтон досега не е склонен да предостави F-35, пише Reuters, макар Тайпе да е търсил версията F-35B с късо излитане и вертикално кацане. Промяната е в мащаба и в мястото на базиране. След изпълнението на сделката Тайван ще разполага с 205 самолета F-16 с общ радар, общо въоръжение и обща поддръжка. Всички нови машини ще бъдат в Чихан, срещу водите, в които действат китайските самолетоносачи. Пекин и Тайпе всъщност спорят за едно и също: дали бойните самолети ще оцелеят на земята достатъчно дълго, за да излетят. Сун залага на ударите по укритията и пистите, а Ку – на източния бряг зад планините.

Първоначалният срок за приключване на доставките на всички 66 изтребителя – до края на 2026 г. – почти сигурно няма да бъде спазен: остават 64 самолета и 3 месеца, а министърът обещава само, че доставените няма да се ограничат до тези два. Колко бързо промяната ще стане реална, ще покажат три фактора: колко F-16 ще кацнат в Чихан до края на годината, кога Viper Shield ще бъде монтиран в самолетите, които вече са там, и дали 7-о авиационно крило ще разполага с пилоти за всички тях.

Албанезе призна руската агресия и поиска спиране на оръжието за Киев

🇮🇹 Франческа Албанезе, специален докладчик на ООН за палестинските територии, изрази подкрепа към призивите за прекратяване на оръжейните доставки за Украйна. Тя призна, че Русия е нападнала страната, но обвърза продължаването на войната с политическите интереси в НАТО. В същото време тя заяви, че няма решение за нейното прекратяване. Албанезе говореше от сцената на фестивала на Open в Парма, събота, 19 септември, в разговор с журналиста Енрико Ментана. Изданието публикува записа на следващия ден.

В началото Албанезе описа руското нахлуване като агресия. „Имаше агресия, няма съмнение, Русия нахлу в Украйна. Има различни причини, довели до тази война, но войната си остава война и е нелегитимна“, заяви тя, след което обвърза продължаването на конфликта с политически интереси, които приписа на НАТО под ръководството на САЩ, а не на Европа. Според нея е изгодно ЕС да бъде слаба и именно това е причината войната продължава с огромна цена в човешки животи, преди всичко украински.

В подкрепа на позицията тя се позова на италианската конституция, която отхвърля войната като средство за решаване на международни спорове. Албанезе заяви, че е силно повлияна от правната традиция, която е залегнала в основния закон. „Затова съм съгласна с онези, които смятат, че трябва да се спре изпращането на оръжие за Украйна“, продължи тя. След това уточни: „Нямам решение, защото не съм експерт и не искам да спекулирам.“ Според нея положението в страната се използва за оправдаване на твърдението, че „вече сме във война, и то хибридна“. Тя остро отхвърли този начин на говорене и призова дебатът да се върне към политическите решения.

Цитираният от нея член 11 от Конституцията на Италия отхвърля войната „като средство за посегателство срещу свободата на другите народи и като средство за решаване на международни спорове“. Въпреки признанието ѝ за руската агресия, в публикуваните откъси няма искане руските войски да се изтеглят, ударите по украинските градове да бъдат спрени или руското въоръжаване да бъде ограничено. Мярката, която тя подкрепи, засяга нападнатата страна: спиране на западните доставки на оръжие. В цитираните откъси Албанезе не обяснява как подобна стъпка би довела до мир.

Руската пропаганда от години представя западната военна помощ за Киев като причина за продължаването на войната. На срещата на външните министри от Г-20 в Ню Йорк през септември 2025 г. Лавров посочи, че НАТО и ЕС на практика са обявили война на Русия чрез Украйна. Според руското външно министерство на 23 юли по време на срещата с държавния секретар на САЩ Марко Рубио в Манила, Лавров е определил по-нататъшното въоръжаване на Киев като недопустимо. Москва отхвърля определението „агресия“ и вместо това я нарича „специална военна операция“, докато Албанезе го призна изрично за агресия. Позициите им обаче съвпадат в искането за спиране на западните доставки за Украйна.

Същевременно Лавров подчерта, че Русия запазва поставените си цели. На 15 септември, на кръгла маса с посланици, той заяви, че от самото начало на т.нар. „специална военна операция“ Русия „нито веднъж не е променяла“ своите цели, сред които отличи да не се допусне „появата на НАТО на нашите граници“ и да се осигурят „законните права на руснаците и рускоезичните хора“, които живеят „от векове на тези земи“.

Албанезе е италиански юрист и заема позицията си от май 2022 г. Специалните докладчици са независими експерти, назначени от Съвета на ООН по правата на човека. Те не са служители на самата организация, не говорят от нейно име и т.н. Мандатът ѝ обхваща палестинските територии, окупирани през 1967 г. Украйна остава извън него.

В разговора с Ментана тя свърза войната в Украйна с тази на Израел срещу Хамас Газа. Албанезе разказа, че от самото начало е казвала на западни дипломати, че с руската инвазия са приложили международното право „по учебник, от А до Я“, и ги е питала защо не правят същото спрямо Израел, а събеседниците ѝ „се подразнили, че съм посмяла да правя сравнение“.

На 9 юли 2025 г. държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви санкции, насочени специално срещу нея, които блокираха имуществото ѝ в САЩ и блокираха влизането ѝ в страната. Тя беше обвинена, че помага на Международния наказателен съд в производства срещу граждани на Израел и САЩ. Правният съветник на ООН отговори, че тя се ползва с имунитет.

В същия уикенд, в който Албанезе говори в Парма, Движение „Пет звезди“ (M5S) организира форума Nova в Милано. Неговите членове одобриха с 91,7% мандата на лидера Джузепе Конте, според когото оръжието за Киев „отдалечава мира“. С 94,1% те отхвърлиха и плана на ЕС за превъоръжаване. В гласуването участваха по-малко от половината членове. Конте предупреди, че ще се придържа към резултатите.

Марко Тарадаш сравни събитията в Парма и Милано в бюлетина La Linea на Linkiesta. Той отправи критики към Албанезе за това, че въпреки своето признание, че не е експерт, подкрепя „най-драстичното решение: да се обезоръжи нападнатият“. Според Тарадаш M5S и Алиансът на зелените и левицата (AVS) над година се конкурират да я привлекат като кандидат. На 8 септември самата Албанезе заяви, че който се явява на изборите, трябва да има „политика, която не е войнолюбива“. Тя не е обявявала кандидатура.

В Демократическата партия, водеща сила в опозиционния лагер, позицията за прекратяване на оръжейните доставки предизвика силен отпор още седмица по-рано, когато беше защитена от Конте. На фестивала на Il Fatto Quotidiano във Версилия той заяви, че изпращането на оръжие „може да доведе единствено до военна ескалация“. Сенаторът Филипо Сенси отговори, че изцяло отхвърля твърдението. Пиеро Фасино, заместник-председател на комисията по отбрана в долната камара на парламента, зададе въпрос дали Конте приема ултиматума на Путин за отстъпване на Донбас – нещо, което според Фасино е равносилно на капитулация пред агресора. Лидерката на партията Ели Шлайн потвърди, че подкрепата за Украйна продължава.

Разногласия съществуват и за отношенията с Конте. На същия фестивал в Парма заместник-председателят на Европейския парламент Пина Пичерно, също от Демократическа партия, обвини Шлайн, че е „подчинена на Конте“ в своите стремежи да стане премиер.

Решенията за италианските военни доставки зависят от кабинета на Джорджа Мелони, а не от опозиционни фигури. Изказването на Албанезе само по себе си не показва промяна в италианската политика за военна помощ. То обаче дава публична подкрепа на позицията на M5S и AVS по въпрос, който разделя евентуални опозиционни партньори преди изборите, които трябва да бъдат проведени най-късно догодина. За тяхната бъдеща обща политика ще бъде определящо дали прекратяването на доставките ще влезне в предизборно споразумение с Демократическата партия. Отделен въпрос е дали Албанезе ще се кандидатира в листа на M5S или AVS.

Автомат от казанлъшкия „Арсенал“ в призива за джихад на „Джаиш ал-Адл“

🇧🇬🥷🇮🇷 Автомат, произведен от казанлъшкия завод „Арсенал“, се вижда до говорителя в ново видео на джихадистката групировка „Джаиш ал-Адл“, заснето в размирната провинция Систан и Белуджистан в югоизточен Иран. В записа той призовава за джихад, насочен към Ислямска република Иран. Кадри бяха публикувани от профила War Noir, който проследява леко стрелково оръжие на въоръжени групи по света и определя оръжието общо като „Arsenal AR“.

Говорителят стои под навес от суха тръстика, със скрито лице, облечен в светлосиня туника и с карирана кърпа около врата. На стената зад него виси платнена раница. Речта започва с басмалата, а автоматът е подпрян отдясно с цевта нагоре и остава в кадър през цялото време.

По-конкретната идентификация се основава на външната конфигурация на оръжието. Пълнителят е черен, полимерен, с хоризонтални ребра, оформени в 3 панела, а извивката му отговаря на боеприпас 7,62×39 мм. Ложата също е полимерна и надлъжно оребрена, а тръбният приклад е сгънат наляво покрай цевната кутия. Мушката и газовата камера са характерни за тази оръжейна система.

Съчетанието от тези белези насочва към AR‑M1F – версия от семейството AR‑M1 със сгъваем приклад. Казанлъшкото предприятие произвежда модела от 1998 г. насам в два калибъра. Тъй като в кадъра не се виждат знаци или сериен номер, точният модел и конкретна партида не могат да се установят окончателно.

От края на 2025 г. организацията зад видеото се представя и под ново название. На 10 декември маскиран говорител, представен като Махмуд Балуч, обяви в Telegram създаването на „Фронта на народните бойци“: коалиция, включваща още движението „Пада“ и „Джайш ал-Наср“ и групата „Мохамед Расулуллах“.

Манифестът на коалицията обещава да отдава приоритет на гражданската, медийната и политическата дейност, но не се отказва от въоръжената борба. На 11 декември новото обединение пое отговорност за въоръжено нападение, извършено предишния ден.

„Джаиш ал-Адл“ е основана през 2012 г. от Салахудин Фаруки като наследник на разформированата група „Джундула“. Нейният водач Абдолмалек Риги беше заловен и екзекутиран от иранските власти през 2010 г. Ислямска република Иран смята „Джаиш ал-Адл“ за терористична организация. Тя описва въоръжената си дейност с дискриминация, на която по думите ѝ е подложена сунитската белуджка общност в предимно шиитски Иран. Тя се опира на племенни връзки от двете страни на границата с Пакистан, където според Техеран се намира и част от нейната инфраструктура.

Нападенията, за които групировката пое отговорност в последните две години, са насочени срещу военни, полицейски и съдебни обекти. При двойното нападение в Раск и Чабахар на 4 април 2024 г. загинаха най-малко 11 членове на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC).

На 26 октомври 2024 г. в Гохар Кух, окръг Тафтан, под обстрел попаднаха два полицейски автомобила. Бяха убити 10 души, а други 4 бяха ранени. На 26 юли 2025 г. трима въоръжени нападатели атакуваха съдебната палата в Захедан, при което загинаха най-малко 6 цивилни, а 22-ма бяха ранени. На 15 август 2025 г. беше поета отговорност и за нападение срещу служители на реда в същата провинция.

Документираното досега оръжие на „Джаиш ал-Адл“ насочваше предимно към други източници. По време на арест четирима бойци на 29 юли 2024 г. иранските сили иззеха три автомата M4, които местен командир определи като американско производство.

В по-ранни кадри на групировката се виждат американска картечница M240B и унгарски автомат AMD‑65. Бойците, атакували иранските части край Гохар Кух, са въоръжени с китайски автомати Тип 56‑1. Според Iran International бунтовниците са придобили част от американското оръжие, останало в Афганистан след бързото изтегляне на международните сили през 2021 г. Други количества пък са купени на черния пазар.

Афганистанският маршрут обаче не обяснява непосредствено появата на българско изделие. В описанията на оръжието на бившите афганистански сили не се посочва българска стрелкова техника; намират мястото на съветски, китайски, румънски, полски, унгарски и американски образци. Това отслабва, но не изключва напълно възможността автоматът да е достигнал до групировката през Афганистан.

Продукцията на „Арсенал“ е разпространена и по други маршрути в Близкия изток и Африка. Казанлъшкото предприятие произвежда семейството AR‑M от 1998 г. предимно за износ, а сред известните потребители са ОАЕ, Ирак, Либия, Судан, Йемен и Египет.

Именно по това направление са подробно документирани случаи на отклоняване на оръжия и вторичното им разпространение. Armament Research Services установи български автомати AR‑M9 и AR‑M9F в ръцете на либийски, йеменски и судански милиции и изтъква ОАЕ като вероятен първоначален доставчик. Това не може да докаже произхода на автомата от новото видео, но сочи с установен модел на трансфер на сходни изделия в региона.

Разследване на BIRN проследи как саудитски и емирски самолети са кацали на летище София, за да товарят военни доставки, докато български оръжия се появяват в Сирия и Йемен. Купувачът, посочен в сертификата за краен потребител, и човекът, в чиито ръце по-късно се оказва оръжието, често са разделени от няколко препродажби или прехвърляния.

Най-прекият вероятен маршрут до Систан и Белуджистан минава през Пакистан. Бунтовниците поддържат тилова инфраструктура в съседната пакистанска провинция Белуджистан. Именно с това Техеран обоснова ракетните и дроновите удари на територията на Пакистан през януари 2024 г. на които Исламабад отговори на следващия ден.

През 2022 г. Иран и Таджикистан предупредиха висши представители на ООН за контрабанда на оръжия от Афганистан през границите им. Сведенията очертават регионална мрежа за движение на оръжие, но сами по себе си не установяват маршрута на конкретния автомат.

Българският експортен контрол обхваща разрешаването на сделката, проверката на заявения получател и документите за доставката, но не осигурява постоянен физически контрол над оръжието след приемането му. Износът на продукти, свързани с отбраната, се разрешава от Междуведомствена комисия за експортен контрол към министъра на икономиката и индустрията. Годишния ѝ отчет за 2025 г. правителството одобри на 1 юли 2026 г.

Комисията оценява получателя и обвързва сделката със сертификат за краен потребител, в който посочват държава и съответно ведомство. При поискване износителят може да се задължи да покаже удостоверение за извършена доставка, както и да включи в договора клауза, която позволява проверка на място от оправомощени лица.

Тези механизми обаче удостоверяват доставката до заявения получател, а не гарантират какво ще се случи с оръжието няколко години по-късно. Последвала проверка зависи силно и от съдействието на държавата. Като член на Европейския съюз България прилага общите критерии за износ на военна техника, сред които изрично е включен рискът доставката да се окаже отклонена към нежелан получател. Този риск се оценява преди разрешаване на сделката въз основа на наличните данни за държавата и заявения краен потребител; оценката не може да проследи непрекъснато движението на всяко изделие след доставката.

Призивът за джихад идва в особено труден момент за Иран. На 28 февруари 2026 г. страната стана мишена на съвместна въздушна кампания „Epic Fury“, при която загина върховният лидер Али Хаменей. Действията практически преустановиха по-голямата част от корабоплаването през Ормузкия проток, а впоследствие Техеран обвърза възстановяването му с изпълнението на условията по временното споразумение със САЩ.

60-дневният срок на меморандума от Исламабад изтече на 17 август без окончателно споразумение, както и без публично потвърден план за неговото продължаване. Срещу белуджката сепаратистка групировка иранският режим води отделна кампания, а през април 2025 г. обяви, че е ликвидирал един от нейните ръководители. Това обаче не прекъсна поредицата от нападения.

Най-вероятният път на автомата до сегашния му притежател минава през вторична продажба или трансфер към региона, а не през директна доставка от България. Белуджките милиции не са заявени законни крайни получатели на български военен износ, докато Ирак, Либия, Йемен и Судан – все държави, които използват оръжия от същото семейство – те са известни с преминаването на въоръжение от казарми и складове към въоръжени групировки.

Техеран от години твърди, че „Джаиш ал-Адл“ получава външно финансиране и подкрепа. През май 2024 г. иранските гвардейци обявиха, че са задържали спонсори на групировката, но не представиха партида със серийни номера, сандък с обозначение на доставчик и други данни, които позволяват да бъде проследен произходът на конкретно оръжие. Затова видимият автомат разкрива присъствието на вероятно българско изделие, но не и веригата, по която то е достигнало до Систан и Белуджистан.

Узбекистан подменя съветските си изтребители с китайски J-10CE.

🇺🇿✈️🇨🇳 Появи се ясна снимка на китайски изтребител с маркировка, приписвана на Военновъздушните сили на Узбекистан. Тя беше публикувана в понеделник, 16 август, от Андреас Рупрехт, изследовател на китайската бойна авиация, който го определи като вероятно първото ясно изображение на J-10CE за страната от Централна Азия. Това е най-силната визуална индикация досега, че Ташкент подменя съветското авиационно наследство с техника, произведена в Чънду, макар самата снимка да доказва по-малко, отколкото се твърди около нея.

Силуетът на самолета е разпознаваем без особено съмнение. Делтовидно крило с предно хоризонтално оперение, свръхзвуков въздухозаборник без отделителна пластина от типа DSI, тъмен радарен обтекател и светлосива окраска насочват към J-10CE. Разпознаването като узбекски зависи основно от червеникавата маркировка до въздухозаборника, тъй като бордовите номера не се четат, а на фона се вижда единствено чисто небе без ориентири за геолокация. Публикуваните от 16 август версии са различни изрезки от една и съща снимка, поради което броят им не представлява независимо потвърждение.

Подобни доставки обикновено се проследяват по серийните и бордовите номера на самолетите. През юни 2025 г. онлайн акаунт с името Hurin, който следи китайската авиационна промишленост, публикува кадри на нови експортни единици J-10CE и посочи, че те не са предназначени за ВВС на НОАК. Потвърдени бяха видими номера 204, 205 и 206 от втората експортна партида. През август този акаунт съобщи за самолети, предадени на Узбекистан, с номера от диапазони 101X и 102X, които не отговарят на предишната партида. Рупрехт отбеляза, че при подобни разкрития обичайната последователност започва с неуточнени слухове и преминава през устно потвърждение от авторитетен източник, но без да има представени доказателства. В този случай тази последователност изглежда е прескочена.

В основата на всички последващи твърдения стои предполагаем договор за 24 самолета на стойност около 1 млрд. долара. Ташкент не е обявил официално нито брой на самолетите, нито график на доставките, нито стойност на сделката. При единствената документирана намеса на узбекската държава по темата не става дума за потвърждение. През април 2025 г. след като Defence Blog съобщи за вероятния договор, Агенцията за отбранителна промишленост към Министерство на отбраната на Узбекистан поиска материалът да бъде свален от сайта.

„Бих искал да Ви информирам, че тази информация не отразява реалността. В момента се водят преговори с няколко държави по въпроса и публикуването на подобни сведения може да повлияе на разговорите ни с други държави. Бихме били дълбоко благодарни, ако отложите статията за известно време. Щом бъде взето окончателно решение, ще Ви уведомим на Вашия адрес“, пише тогава висш служител на агенцията, която не е потвърдила, но и не е отрекла сделката оттогава насам, а Министерството на отбраната на Узбекистан е отказало коментар и пред местното издание Kun.uz.

Авиационният парк, който трябва да бъде заменен, наближава края на своя експлоатационен ресурс. Данни на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) за 2024 г. показват, че страната разполага с общо 12 действащи МиГ-29 и МиГ-29УБ. На съхранение се намират допълнителни 18 МиГ-29 и 26 Су-27 и Су-27УБ. Цената на един J-10CE се оценява в диапазона 40-50 млн. долара – под цените на предложенията от западни държави в същия клас.

Основната разлика в сравнение с наличния парк се крие в поколението бордова електроника, сензорите и въоръжението. МиГ-29 от ранните съветски серии използва импулсно-доплеров радар и може да пренася различни ракети въздух–въздух, част от които имат обсег от порядъка на 50 км. J-10CE разполага с радар с активна фазирана антенна решетка (AESA), китайски двигател WS-10B и ракети PL-15E с публично обявен максимален обсег до 145 км.

Тази комбинация позволява проследяване на повече цели едновременно и поразяването им от значително по-голяма дистанция. Каталожният обсег на една ракета обаче не е равнозначен на гарантирана дистанция за поразяване в реални бойни условия, тъй като зависи от височината, скоростта и курса както на самолета носител, така и на самата цел. За държава с дълги граници подобни способности биха осигурили по-широк периметър на въздушен контрол с по-малък брой самолети във въздуха.

Промяната обаче не се свежда само до обсега на прехващане. Съветските самолети са обвързани с руски резервни части, ремонтен цикъл и система за обучение на екипажи. Китайската платформа подменя изцяло тази верига, а според наличните данни узбекски пилоти вече минават преквалификация в Китай. Поръчката за 24 самолета би обвързала Ташкент с производителя в Чънду и със системата за логистична и техническа поддръжка за поне две десетилетия, което би направило решението трудно обратимо.

Китайската военна техника не навлиза в Узбекистан за първи път. Страната вече придоби зенитно-ракетния комплекс FD-2000 – експортния вариант на HQ-9. През февруари 2025 г. узбекските военни показаха друга китайска зенитно-ракетна система, с която вероятно заменят съветските С-125 „Печора“. Бойната авиация е следващата и най-скъпа стъпка по същата линия, тъй като изисква най-продължителния ангажимент за техническа, логистична и сервизна поддръжка.

Узбекистан е особено подходяща държава за пробив на китайската военна авиация. Властите в Ташкент се отказаха от членството в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) през 2012 г. Тогава на 28 юни те изпратиха съответната нота до секретариата на организацията, и оттогава завръщане изобщо не е било на дневен ред. Многовекторната политика продължава да стои в основата на външната политическа линия на страната.

Към това се добавя и икономическата сметка. Руската авиационна промишленост обслужва приоритетно собствените потребности в условията на продължаваща война срещу Украйна, което понижи доверието на чуждите клиенти в ключови условия като срокове за доставка, осигуряване на резервни части и изпълнение на модернизация. Покупката на руска военна техника носи риск от американски санкции по CAATSA: закон за противодействие на противниците на САЩ със санкции, отбелязва Aerospace Global News. До момента няма официална реакция на предполагаемата узбекска поръчка от страна на Москва. Според украинското издание Defense Express руските военни медии са отразили първоначалните съобщения през април 2025 г. с видимо раздразнение.

Предполагаемата поръчка не е изолиран случай. Търговската репутация на J-10CE до голяма степен стъпва върху пакистанската версия за въздушния сблъсък от 7 май 2025 г. Тогава ВВС на Пакистан обявиха, че този самолет е свалил индийски Dassault Rafale с ракета PL-15, изстреляна от голямо разстояние. Ройтерс пусна материал за сблъсъка на 2 август 2025 г. Индия не е потвърдила видовете загубени изтребители, а Dassault категорично отхвърли твърдението. Спорът за резултата остава открит, но отражението върху пазара вече е факт: Бангладеш води преговори за 20 самолета на стойност около 2,2 млрд. долара, като си постави за цел договорът да бъде подписан до август 2026 г.

Колко самолета действително са пристигнали в Узбекистан, остава наясно. Сведенията за първи 2 единици в Ташкент от юли 2025 г. не могат да бъдат проследени до официално държавно изявление. Твърденията за пристигането на още 4 самолета на 21 и 22 юли 2026 г. произхождат единствено от любителски акаунти на китайски граждани и не са получили потвърждение от нито една от двете страни.

Ако договорът реално е финализиран, Узбекистан вероятно ще получи целия предвиден обем. Искането за отлагане на публикацията с аргумента, че може да повлияе на водени преговори, сочи, че тази сделка поне е била разглеждана сериозно, въпреки че не доказва нейното окончателно сключване. Поредицата от кадри на нови експортни самолети през последната година също насочва към такова развитие.

Съществува обаче и алтернативно обяснение, подкрепено от предишните търсения на Ташкент. В края на 2023 г. той планираше поръчка на френски изтребители Dassault Rafale, която по-късно започна да буксува, а през 2025 г. вниманието му първоначално беше насочено към пакистанския JF-17. Съществената разлика е, че нито при Rafale, нито при JF-17 се появиха самолети с узбекски маркировки.

Посоката би била убедително потвърдена от снимка с ясно четими бордови номера, направена в узбекска авиобаза, от официално съобщение на Министерството на отбраната или евентуално участие на J-10CE на съвместно учение с чуждестранно присъствие. Хипотезата би отслабнала при продължаващо отсъствие на нови доставки до края на годината или евентуални поръчки на руски или пакистански платформи, шанс за което към момента клони към нулата.

Турция продава на Украйна 70 ракети ATACMS от собствения си арсенал

🇹🇷🇺🇦 Турция се готви да прехвърли на Украйна 70 тактически балистични ракети ATACMS, 12 пускови установки M270 и близо 50 000 касетъчни боеприпаса от своите армейски складове. Държавният департамент на САЩ внесе уведомленията за реекспорта в Конгреса на 3 август, след което те бяха публикувани в стенографския дневник (Congressional Record) на 6 август. Общата стойност според първоначална цена на придобиване е малко над 280 млн долара. Освен ракетите, които са от най-ранната серия M39, пакетът включва 2 524 неуправляеми 227-мм реактивни снаряда M26 и 47 000 203-мм артилерийски снаряда M509A1, всички с касетъчна бойна част.

Досега турската военна помощ за Украйна се движеше основно по две линии – артилерийски боеприпаси и търговски доставки. Baykar продаде на Киев ударни дронове Bayraktar TB2, а от ноември 2022 г. Анкара доставя турски 155-мм снаряди M483A1 с касетъчна бойна част, произведени по лиценз от САЩ още през Студената война. Предаването на тактически балистични ракети е качествено различна стъпка. Турският отбранителен анализатор Арда Мевлютоглу заяви в X, че ако Анкара се готви да предаде настъпателна оръжейна система на Киев, и особено балистична ракета като ATACMS, значи нещо чувствително се е променило. Месец по-рано, на срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли, Реджеп Ердоган заяви, че страната му ще продължи военната помощ за Украйна, както и че използва каналите си за връзка, за да насочва Русия към мир.

Оръжието е американско по произход, затова реекспортът минава през Вашингтон. Законът за контрол на износа на оръжие изисква разрешение от правителството във Вашингтон и предварително уведомяване на Конгреса, след което започва 15-дневен срок за преглед. Ако в него Конгресът не блокира трансфера по предвидения в закона ред, разрешителната процедура може да бъде довършена. Такава намеса звучи доста слабо вероятна и по чисто процедурна причина: Камарата на представителите е във ваканция до 31 август, а Сенатът – до 14 септември. Това отваря възможност доставките да започнат още след изтичане на срока, т.е. към края на август.

Уведомленията описват и веригата, по която пакетът ще се движи. От турска страна участват държавната Makina ve Kimya Endüstrisi (MKE), военното дружество ASFAT и частната ARCA Savunma, от американска са Pansophico и Patriot Defense Group, а в сегмента на пускови установки, реактивни снаряди и артилерийски изстрели участва и българската VTIC International. Конкретната ѝ роля не е разписана в публикуваните документи. Дружеството е регистрирано в София през 2014 г. и има лицензи за внос, износ, трансфер и брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната. То произлиза от ВТБ „Експорт-Импорт“ на генерал-лейтенант Васил Василев, бивш военен аташе и началник на логистиката; днес е управлявана от неговия внук Петър Василев.

Почти всичко в пакета е касетъчно, а това поставя България пред правен въпрос, който не възниква по същия начин за Анкара, Киев и Вашингтон. Нито една от трите държави не е страна по Конвенцията за касетъчните боеприпаси. България е страна по нея от 1 октомври 2011 г. Тя унищожи своите наличности от 6862 боеприпаса с 186 349 суббоеприпаса и обяви успешно приключване на процеса пред 11-ата среща на страните по конвенцията през септември 2023 г. Освен това сме сред онези участници, които тълкуват забраната за подпомагане по член 1 като такава, която обхваща и транзита, и чуждото складиране на тези изделия на своя територия. Дали ролята на VTIC International попада в обхвата на това тълкуване, зависи от съдържанието на договорите, което не е публично.

Косвените доставки от България за украинската отбрана имат собствена предистория още от началото на пълномащабната инвазия. В началния ѝ етап около една трета от боеприпасите, от които Украйна имаше нужда, дойде от България, а на моменти покривахме 40% от украинските нужди от дизел. Сметките са на тогавашния премиер Кирил Петков и на финансовия му министър Асен Василев пред Die Welt, а стоката минаваше през купувачи от НАТО и ЕС, които я препращаха нататък. По изчисления на Euractiv непряката доставка надхвърли 1 милиард долара. Официалната статистика също показва колко малка част от този ръст може да бъде проследена като пряк износ за Украйна: през 2022 г. такъв няма, през 2023 г. той е 12,6 млн евро, а през 2024 г. скача до 156,4 млн, при общ военен износ, който за същите три години расте от 1,654 през 2,168 до 2,831 милиарда евро. Самата Междуведомствена комисия за експортен контрол призна, че няма информация каква част от доставеното на партньорски държави впоследствие е стигнала до Украйна.

Военното значение на пакета е по-ограничено, отколкото подсказва числото „70 ATACMS“. M39 е първата серийна ATACMS с обсег около 165 км и касетъчна бойна част от около 950 суббоеприпаса. Изстрелва се от M270 и от HIMARS, но не предлага обсега на следващите варианти около 300 км, с които Киев можеше да достига значително по-дълбоки цели. Украйна практически изчерпа предоставените от САЩ ATACMS в началото на 2025 г. и оттогава ги използва много рядко. 47 000-те 203-мм изстрела имат две платформи: американските M110, каквито украинската армия получи в първата половина на 2026 г. – до 60 единици, вероятно от Гърция, според данни на Defense Express – и съветските 2С7 „Пион“, които от 2023 г. стрелят американски 203-мм снаряди със собствени барутни заряди. Втората комбинация работи с намален заряд, тъй като американският изстрел е създаден за гаубица, а „Пион“ е оръдие с по-високо налягане в цевта, което съответно свива далекобойността.

Междувременно възможността за нови доставки направо от американските запаси е силно ограничена. Reuters съобщи на 4 август, че армията на САЩ е изразходвала практически целия си арсенал от ATACMS и по-новите PrSM за петмесечната война с Иран, заедно с близо половината световен запас от Tomahawk. ATACMS излиза от въоръжение и бива заменена от PrSM, чието производство тепърва ще набира обороти. Така излишъкът при съюзниците остава един от малкото непосредствено достъпни големи източници на ракети от този клас, а ролята на САЩ в подобни сделки се свежда основно до разрешителна процедура.

Публична реакция на новината за продажбата засега не е излизала нито от Москва, нито от Анкара, нито от Киев. Единственото обяснение от турска страна е записано в уведомлението: Анкара иска да намали своята наличност от по-стари отбранителни изделия, за да фокусира средствата си върху модернизация и поддръжка на действащите системи. Анкара не се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия и запази икономическите си връзки и каналите си за разговор с нея – двойна позиция, на която стъпи претенцията ѝ за посредник между Москва и Киев. Продажбата на балистични ракети поставя точно тази конструкция на изпитание.

Иран получава до 400 китайски ПЗРК – през Хонконг и Пакистан

🇮🇷🤝🇨🇳 Иран очаква първата доставка по договор за придобиване на 400 преносими зенитно-ракетни комплекса от Китай, съобщиха за Reuters трима източници, запознати със сделката. Поръчката е на стойност между 60 и 70 млн. долара и включва 300–400 пускови комплекта с ракети QW-12 и FN-16. Това е най-мащабната известна иранска покупка на подобно оръжие, откакто въздушната кампания на Израел и САЩ оголи критичната неспособност на режима в Техеран да защити своите стратегически обекти.

Договорът е сключен с базираната в Хонконг компания Zhongqing Baoshang International Investment, за която източниците твърдят, че действа като посредник. Майчината фирма в Пекин – Zhong Qing Bao Shang Group, не отговори на запитването по електронна поща, изпратено от Ройтерс във вторник. Министерството на външните работи на Иран също не реагира веднага. По съгласувания план доставките трябва да започнат по въздух от летище Урумчи в Западен Китай и да преминат през Пакистан към Иран, макар източниците да не уточняват дали последният участък ще бъде изминат по въздух, или по суша.

„Въпросните сведения са напълно безпочвени. Китай играе последователна роля за утвърждаване на мира и прекратяване на конфликта“, заяви китайското външно министерство, категорично отричайки твърденията. Медийният отдел на Въоръжените сили на Пакистан (ISPR) реагира еднакво остро: „Спекулациите, че Пакистан участва в доставка на противовъздушни оръжия от Китай за Иран, са абсолютно скалъпени и лъжливи.“ Говорител на пакистанското външно министерство отказа коментар.

Тези категорични опровержения идват пет дни след като президентът Доналд Тръмп заяви публично, че Си Цзинпин го е уверил лично по време на срещата им в Пекин, че Китай няма да предоставя и продава оръжие на Иран, включително чрез китайски компании. По думите на Тръмп идентични уверения той е получил и от руския президент Владимир Путин. Американският президент алармира, че евентуални доставки за Ислямската република биха били „много лоши“ за която и да е от двете страни. Същевременно той обяви 50% мито върху целия износ за САЩ от всяка държава, която снабдява Иран с военно оборудване – мярка, която влиза в сила незабавно и без изключения. Ройтерс не разполага с информация за конкретната дата на сключване на договора спрямо изявленията на Тръмп.

Техническите параметри на самите ракети очертават границите на онова, което Техеран може да постигне с тях. Моделът QW-12 поразява въздушни цели на височина от 10 метра до 4 км и на разстояние от 500 метра до 6 км; FN-16 има сходен обсег с горна граница на височината около 3,8–4 км. И двете системи използват двуспектрално инфрачервено насочване, което според производителя осигурява висока устойчивост срещу топлинни примамки. Това са оръжия, предназначени за борба с дронове, вертолети, нисколетящи самолети и крилати ракети. Стратегическата авиация и прецизните боеприпаси, с които САЩ и Израел поразяват иранските обекти от края на февруари насам, обаче действат далеч над този таван.

Тази разлика обяснява кой точно слой от отбраната се опитва да заздрави Техеран. Пет месеца интензивни бомбардировки показаха колко уязвими са стационарните батареи: те са предварително картографирани, неподвижни и се унищожават първи. За разлика от тях, преносимите комплекси се транспортират бързо, обслужват се от малки екипажи и често сменят позицията си, което ги прави значително по-трудни за засичане и ликвидиране – оценка, която военните експерти пред Reuters потвърждават въз основа на анализа на нанесените щети. Покупката обаче не затваря основната пробойна, през която преминава основната въздушна кампания; тя просто уплътнява най-ниското ниво на отбраната, където оперират ударните и разузнавателните дронове.

Вторият аспект прави сделката още по-показателна. Иран произвежда собствени преносими комплекси от години – това е серията „Месаг“, чиито ранни образци са базирани на китайските QW-1 и QW-2. Моделът „Месаг-3“ се произвежда серийно от февруари 2017 г. и разполага с обсег от около 5 км, таван от 4 км и бойна глава от 1,4 кг. Следователно доставките от Китай не осигуряват нов качествен скок в технологично отношение, а просто попълват опразнените арсенали. Тъй като съвместните удари на САЩ и Израел засегнаха редица обекти от ракетната, дроновата и зенитната програма на Ислямската република, фактът, че страната внася цял клас оръжия, които иначе сглобява сама, говори за сериозни проблеми с производствените линии и сроковете, а не за липса на технологии.

Цената на сделката също е показателна за нейния мащаб. Сумата от 60 до 70 млн. долара за 300–400 комплекта означава единична цена от около 170 000 до 200 000 долара, макар източниците да не уточняват колко ракети се съдържат в един пусков комплект. Дори по горната си граница тази сума остава скромна на фона на нанесените разрушения: най-голямата известна поръчка на Техеран за системи за ПВО с малък обсег от началото на войната се измерва в десетки милиони, а не в милиарди долари.

Тази покупка не е изолиран случай. След примирието от юни 2025 г. се появиха сведения, че Иран е получил китайски зенитно-ракетни комплекси (най-вероятно от типа HQ-9), а през февруари 2026 г. бе съобщено за доставки на радара YLC-8B, проектиран за засичане на стелт цели с малко ефективно отразяващо сечение. Водят се разговори и за придобиване на модерни китайски изтребители от поколение 4.5+. През същия месец Ройтерс обяви, позовавайки се на информирани източници, че Техеран е близо до сделка за китайски свръхзвукови противокорабни ракети CM-302, макар да не бе потвърдено дали тя е финализирана. Двама източници от западното разузнаване и ирански представител добавят, че Иран проучва сухопътни маршрути, по които военни доставки и компоненти с двойна употреба биха могли да се придвижват дискретно и с по-малък риск от прехващане. Източник от сферата на сигурността в Европа посочи, че властите в неговата страна знаят за няколко обсъждани договора за ракети от серията QW (включително QW-12, QW-18 и QW-19), а втори източник от Близкия изток потвърждава иранския интерес към QW-12 и QW-18, макар да няма данни за сключена сделка.

Маршрутът, посочен от източниците на агенцията, преминава през държавата, която влезе в ролята на посредник при сключването на примирието между Вашингтон и Техеран през април и беше домакин на меморандума от 17 юни – документ, който Тръмп обяви за обезсилен в началото на юли, преди американските войски да подновят мащабните си удари по Южен Иран.

Това съобщение се появява в момент на оперативна пауза. Пентагонът преустанови кампанията си късно вечерта в петък; нито в събота, нито в неделя бяха отчетени нови американски атаки, а висш ирански представител заяви пред Ройтерс, че Техеран също ще въздържа своите действия, докато паузата се спазва. Тръмп предупреди, че ще поднови ударите, ако с преговорите не бъде сложен край на конфликта. Сраженията започнаха на 28 февруари със съвместни въздушни удари на САЩ и Израел, при които бе ликвидирано военно-политическото ръководство на Ислямската република, начело с върховния лидер Али Хаменей. В понеделник говорителят на министерството на външните работи Есмаил Багаи заяви, че Иран „в момента не води преговори със САЩ“, а официални разговори за бъдещето на Ормузкия проток се провеждат единствено с Оман.

Грета Тунберг блокира Rheinmetall в Берлин – целта снабдява предимно Украйна

🇩🇪 Вчера сутринта около 40 активисти блокираха за близо час и половина входовете на офиса на германския концерн Rheinmetall на площад „Паризер Плац“ до Бранденбургската врата в центъра на Берлин. Протестиращите се залепиха за асфалта, а сред тях беше и шведската активистка Грета Тунберг. Столичната полиция изпрати около 70 служители, които отлепиха демонстрантите един по един, установиха самоличността им и им разпоредиха да напуснат района. Акцията започна около 8:00 ч. и премина мирно, съобщиха от полицията. Според организаторите участниците са били над 30, докато властите съобщават за около 40 души.

Блокадата бе организирана от движението „Peacefully against Genocide“ в рамките на едноседмични протестни действия срещу концерна. Демонстрантите, част от които носеха традиционни палестински шалове (кефии), обвиниха Rheinmetall в „съучастие в геноцид в Газа“ и поискаха Германия да спре износа на оръжие за Израел, а компанията да се откаже от плана си за нов завод в Берлин. „Правим това, защото е наш дълг да протестираме срещу несправедливостта и да се изправим срещу геноцида“, заяви Тунберг. Тя също беше сред протестиращите, но без да се лепи за настилката, уточниха от полицията пред t-online. Активистката бе отстранена от мястото и легитимирана наравно с останалите. Въпреки че някои турски и англоезични медии я описаха като „задържана“ или „арестувана“, това не отговаря на истината. Още в събота Тунберг се включи и в по-голямо шествие срещу завода на Rheinmetall в берлинския квартал „Вединг“.

Парадоксът е, че обектът, срещу който е насочена кампанията, всъщност е свързан с напълно различна война. Заводът във „Вединг“, чието затваряне активистите изискват, е бивша фабрика на „Пиербург“ (автомобилното подразделение на Rheinmetall). В момента той се преструктурира от производство на компоненти за двигатели към изработка на стоманени корпуси за 155-милиметрови артилерийски снаряди. На самата площадка в Берлин не се борави с експлозиви – корпусите се транспортират с влак до Долна Саксония за пълнене и окончателен монтаж. Тази производствена линия бе разгърната заради войната в Украйна. След руската инвазия през февруари 2022 г. Rheinmetall увеличи капацитета си за артилерийски боеприпаси от 100 000 снаряда годишно до планирани 1,1 млн към 2027 г. и 1,5 млн до края на десетилетието. Това производство е предназначено основно за украинската армия и страните членки на НАТО. Реорганизацията на берлинската площадка спасява около 350 работни места, пренасочени от свиващия се автомобилен сектор към отбранителната индустрия. По думите на изпълнителния директор Армин Папергер тя е малка и лесно заменима брънка от веригата. Влиянието върху общия производствен план е „абсолютно нулево“, заяви той пред rbb през март, тъй като същият капацитет вече съществува в троен размер в обектите в Долна Саксония. С други думи: кампания, водена под флага на солидарността с Газа, блокира завод, чиято продукция пряко подкрепя украинската отбрана срещу руската агресия.

Това обаче не прави Rheinmetall случайна мишена. Концернът действително има бизнес връзки с Израел, тъй като доставя 120-милиметрови танкови боеприпаси за израелската армия. Освен това германското правителство одобри лицензи за оръжеен износ за Израел на стойност близо 485 милиона евро за периода от октомври 2023 г. до май 2025 г. Именно заради тези доставки Никарагуа заведе дело срещу Германия в Международния съд в Хага за съучастие в геноцид. Тази линия обаче минава през съвсем други продукти и заводи, а не през артилерийските корпуси в Берлин. Освен това доставките вече са силно ограничени: през август 2025 г. тогавашният канцлер Фридрих Мерц наложи частично ембарго върху износа на оръжия, които могат да бъдат използвани в Газа, и оттогава новите разрешителни са сведени до нула.

Блокадата в понеделник е третият подобен инцидент за последната седмица. В четвъртък демонстранти се опитаха да спрат достъпа до завода във „Вединг“. Тогава полицията отстрани 60 души, двама бяха задържани за нападение над служители на реда, а двама полицаи бяха ранени. В събота през квартала премина шествие под надслов „Вединг без оръжие. Заедно срещу войната“ с 1800 участници, сред които самата Тунберг. Властите отчетоха употреба на пиротехника и извършиха 15 ареста. От групата заявиха, че демонстрациите ще продължат, без да конкретизират следващите локации.

От Rheinmetall отказаха коментар и не дават знаци, че протестите ще повлияят на плановете им. Акциите на концерна поскъпнаха многократно от началото на войната в Украйна, а разширяването на капацитета му е продиктувано от глобалното превъоръжаване в Европа заради руската заплаха, а не от конфликта между Израел и „Хамас“. И макар общественият натиск да държи репутационния и политически фокус върху компанията, той е насочен към берлинския обект, който реално е сред най-незасегнатите от кризата в Газа звена по веригата на Rheinmetall.

Анализ: Румъния избра Spyder за €2 млрд – рекордната сделка на Rafael

🇷🇴🛡️🇮🇱 Румъния сключи най-мащабната сделка в историята на израелската компания Rafael Advanced Defense Systems – рамково споразумение на стойност над 2 млрд евро за доставка на мобилната ПВО система Spyder. Договорът, подписан в сряда, 24 юни, чрез CN Romtehnica SA – търговското дружество към Министерство на отбраната на Румъния – и обявен публично в неделя, прави Букурещ поредната столица на НАТО, която залага на израелски заслон срещу дронове и крилати ракети.

Споразумението предвижда 6 интегрирани системи Spyder заедно с пускови установки, ракети-прехващачи, радари, тренировъчни комплекси и пълна логистична поддръжка. Spyder е система с малък до среден обсег, която попада в категориите за много малък и малък обсег в номенклатурата на НАТО (VSHORAD/SHORAD) и изстрелва два израелски прехващача: Python-5 с малък обсег инфрачервено самонасочване и Derby със среден обсег и активно радарно насочване – и двете в режим „изстреляй и забрави“. Системата поразява самолети, хеликоптери, дронове, крилати ракети и прецизни боеприпаси, т.е. точно онзи спектър от заплахи на ниска и средна височина, който войната в Украйна изведе на преден план.

„Първите две системи ще бъдат доставени до три години от подписването на първия конкретен договор, а курсовете за обучение на оператори за тях ще се проведат преди началото на приемните дейности“, уточни Министерство на отбраната на Румъния.

Изборът идва на фона на войната отвъд северната граница на Румъния. Откакто руското нашествие в Украйна започна през февруари 2022 г. отломки от дронове неведнъж падаха на територията на страната по поречието на Дунав, а Букурещ методично трупа способности срещу заплаха, считана доскоро за отвлечена. Spyder не е първата израелска придобивка по този път. Румъния вече разполага с противотанкови ракети Spike на Rafael. Elbit Systems обяви през април създаването на завод за безпилотни системи в страната, а още през 2023 г. подписа 4 договора за доставка на средства за електронна война и оптика за хеликоптери. Rafael пък направи демонстрация на комуникационната система BNET в Румъния през 2023 г. Натрупването сочи, че северната ни съседка залага последователно на цяла една отбранителна система, а не на еднократна покупка. Според специализираното издание Militarnyi изборът на Spyder е дошъл за сметка на офертите на големи европейски концерни като MBDA и Diehl – детайл, който придава на сделката тегло отвъд чисто военното.

При това Spyder не пристига в празно поле, а заема точно конкретен етаж в постройката на ПВО, изградена от Румъния началото на десетилетието. Тя вече разполага с четири системи Patriot – първата въведена през 2020 г., последните през 2023 г. – които покриват голямата височина и далечния обсег, заедно с изтребители F-16. Под този чадър страната подрежда по-ниските пластове: зенитни самоходни комплекси Gepard, преносими комплекси Mistral, германските Skyranger 35 на Rheinmetall и системата Merops срещу малки дронове, въведена през юни. В тази архитектура Spyder е не просто самостоятелен отговор на всяка въздушна заплаха, а средният етаж – SHORAD за защита на обекти и на маневрени части, който затваря пролуката между Patriot отгоре и преносимите и мобилни комплекси отдолу. Тъкмо запълването на този среден слой е оперативната стойност на сделката: без него скъпите Patriot остават принудени да изразходват прехващачи за милиони за борба срещу дронове за хиляди – точно разменният курс, който войната в Украйна изведе на дневен ред.

За Rafael договорът е исторически успех в две посоки. „Rafael е удостоена с честта да подпише най-голямата сделка в историята на компанията и да предостави модерна система за противовъздушна отбрана на още една страна в НАТО“, заяви изпълнителният директор Йоав Туржеман. Той допълни, че изборът на Румъния „отразява нарастващото доверие на европейските държави“ в израелските системи. На национален мащаб сделката е втората по големина експортна в историята на Израел – отстъпва единствено на продажбата на системата Arrow 3 на Германия за 3,5 млрд долара през 2023 г. Две рекордни поръчки за две години, и двете от европейски страни-членки на НАТО, очертават мащаба на проникването.

И тази поръчка не е изолирана аномалия, а връх на крива. Износът на израелската отбранителна индустрия достигна рекордните 14,79 млрд долара през 2024 г. – четвърта поредна рекордна година и повече от два пъти над същия показател пет години по-рано. Преломното е накъде сочи кривата: делът на Европа скочи до 54% от израелския военен износ през 2024 г. срещу 35% година по-рано, а категорията „ракети, реактивни системи и противовъздушна отбрана“ нарастна до 48% от целия износ. С други думи, почти половината от това, което Израел продава по света, е противовъздушна отбрана, и над половината от продаденото отива в Европа. Румънският Spyder и германският Arrow не са отделни епизоди, а двата най-едри представители на едно и също движение – а рекордните портфейли от поръчки на трите големи израелски концерна (IAI, Elbit и Rafael) подсказват, че кривата има още накъде да расте.

Една особеност отличава Spyder от повечето западни алтернативи и тежи повече, отколкото на пръв поглед личи: системата е разработена изцяло с израелска технология, без американско финансиране, заради което износът ѝ не подлежи на одобрение от Вашингтон. В момент, когато европейските столици претеглят своята зависимост от американското въоръжение и евентуалните политически условия, които идват с него, подобна автономност се превръща в самостоятелен търговски аргумент – според експерти точно тя обяснява немалка част от европейския апетит към израелските системи. Тук разместването е по-скоро на способностите и на пазара, отколкото на нечие намерение: купувачите запълват реален отбранителен дефицит, но изборът на доставчик, който не зависи от американско разрешение, носи и политическо послание за диверсификация.

Към военната и търговската логика се добавя индустриална. Сделката предвижда „широко промишлено сътрудничество и местно производство в Румъния“ – формула, която Букурещ все по-често поставя като условие пред чуждите доставчици и която Rafael определи като стъпка към превръщането на системата в „европейски стандарт“. Ефектът не е само икономически. Местното сглобяване изнася част от добавената стойност на румънска земя, но по-важното за дългосрочната отбранителна способност е, че приближава поддръжката, ремонта и снабдяването с резервни части до самата система, а именно устойчивостта във времето, не еднократната доставка, отделя реалния заслон от витрината.

Поръчката на Румъния се вписва в мащабното презапасяване с многослойна ПВО, което залива Европа след февруари 2022 г. Германия придоби Arrow на концерна Israeli Aerospace Industries; Финландия подписа през 2023 г. за „Прашката на Давид“ на Rafael; Чехия купи Spyder още през 2021 г. А обявяването на последната сделка от Румъния съвпадна с информации в гръцки медии, че Атина се придвижва към собствен пакет от противовъздушни системи за милиарди. Гръцката програма, позната като „Щитът на Ахил“, предвижда комбинация от Spyder, Barak MX и „Прашката на Давид“ на стойност около 3,5 млрд долара, след като беше одобрена от парламентарна комисия през март, но окончателен договор все още няма. При запазване на сегашната траектория подписването ѝ изглежда вероятно, не повече – преговорите по противовъздушната част бяха подновени в края на 2025 г. след пауза, и тъкмо защото вече минаха през комисия, по-нататъшно забавяне би сигнализирало политическо колебание, а не техническа спънка.

Подредени една до друга, тези сделки чертаят промяна, която е преди всичко на способността: европейските армии запълват десетилетен дефицит от ПВО на ниска и средна височина – пропуск, който войната в Украйна направи нетърпим, след като показа, че евтините дронове и крилати ракети заобикалят скъпите системи за голяма височина и изтощават складовете с прехващачи. Spyder, David's Sling и Barak MX запълват именно тези два етажа на този заслон, под чадъра на Patriot и Arrow. В същото време всяка следваща поръчка измества тежестта на европейския пазар за ПВО все по-осезаемо към израелските производители и встрани от традиционните доставчици от САЩ и Европа – отклонение, което допреди няколко години изглеждаше малко вероятно.

Дали това е трайно разместване, или конюнктурен изблик, ще се разчете по два показателя. Засилване на тенденцията би било подписването на гръцкия пакет и евентуалната поява на нови европейски поръчки за израелски системи през следващата година; обратното – връщане на големите бюджети към европейските MBDA и Diehl или към американските Patriot и NASAMS – би показало, че израелският пробив от 2023–2026 г. е бил извънреден отговор на извънреден момент, а не нова норма. Засега посоката е недвусмислена: рекордна сделка следва рекордна сделка, а Букурещ току-що добави и своята.

Възходът и залезът на „Народния ВПК“: Как руското общество се милитаризира в името на снабдяването.

🇷🇺 Когато през февруари 2022 г. Русия започна пълномащабната инвазия в Украйна, фасадата на „втората армия в света“ започна бързо да се пропуква под тежестта на логистичен хаос и хронична липса на бойна подготовка.

Докато една част от руското общество излезе на протест, който беше смазан с 14 906 ареста, друга, неочаквано голяма и енергична, се мобилизира, за да запълни огромните дупки в логистиката на въоръжените сили. Така се роди феноменът, станал известен като „Народен ВПК“. Това е история за иновации отдолу нагоре, за парадокса на гъвкавостта в едно авторитарно общество и за неизбежния край на тази автономия под ботуша на държавния капитализъм.

От консерви до квадрокоптери: Когато държавата забуксува

Всичко започна с отчаяни съобщения от фронта. През първите дни на войната руските войници масово останаха без базови неща: спални чували, цигари, лопати и – критично важно – средства за комуникация. Доброволчески организации като „КатяВаля“ си спомнят как техни близки в Донецк са искали не ракети, а обикновени китайски радиостанции Baofeng.

Този първоначален „краудсорсинг“ на битови нужди бързо прерасна в мащабна мрежа. Към есента на 2022 г. някои доброволчески усилия събираха по близо 6 милиона долара месечно. Скоро списъкът с покупки претърпя радикални промени: от консерви и обувки към дронове DJI Mavic, средства за нощно виждане за електронна война. Руската бюрокрация се оказа тромава и неспособна да реагира на новата технологична реалност на бойното поле, където малките дронове станаха по-важни от тежките гаубици.

Защо се появи „Народният ВПК“?

Водещата причина за този бум беше провала на институциите. Mинистерството на отбраната нямаше процедури за бързо закупуване на граждански технологии. За един командир беше невъзможно да изиска официално дрон, който не фигурира в щатното разписание на неговата част. В същото време обаче доброволческите мрежи не се нуждаеха от десетки печати и одобрения. Те бяха по-пъргави, по-малко корумпирани и способни да доставят оборудване директно в окопите.

Освен това мобилизацията на 318 000 резервисти през есента на 2022 г. буквално срина държавната система за екипиране. „Народният ВПК“ се превърна в паралелна екосистема, която не просто закупуваше, но и започна да произвежда. Появиха се стартъпи за FPV дронове (като популярния „Упир“), разработени от малки екипи изцяло с лични средства, които по-късно получиха подкрепа от регионалните власти.

Държавата: От подозрение към поглъщане

Първоначално Кремъл и висшият военен ешелон гледаха на тези граждански инициативи с подозрение и дори насмешка. За генералите, свикнали с танкове и ядрени ракети, „играчките“ от Китай не изглеждаха сериозно. Но към края на 2024 г. ситуацията се промени. Министърът на отбраната Андрей Белоусов публично призна, че традиционните процедури са твърде бавни. Путин нареди на държавната индустрия да започне сътрудничество с „народните кулибини“ (самоуки изобретатели).

Статистиката е показателна: само между април и декември 2024 г. над 65 проекта на „Народния ВПК“ са били предадени на армията, сред които десетки видове дронове и роботизирани системи. Финансовите оценки са разнопосочни, но се смята, че за посочените цели са събрани суми между 83 и 350 мрлд рубли (между 920 млн до 3,9 млрд долара).

Това признание обаче беше „целувката на смъртта“ за независимия сектор. В една автокрация нищо не може да остане извън контрола на центъра за дълго.

Залезът на автономността

Към началото на 2026 г. процесът на поглъщане вече в разгара си. Русия, действаща с държавен капитализъм, започна да национализира посочените иновации. Аргументите за това са познати: сигурност, стандартизация, контрол върху технологиите, за да не попаднат в ръцете на терористи.

„Народният ВПК“ страдаше от липса на качествен контрол и невъзможност за мащабно серийно производство. Малките цехове не могат да се конкурират с гигантите, когато държавата реши да налее милиарди в конкретен дизайн. Много от независимите стартъпи бяха принудени да търсят покровителство от областни губернатори или да се сливат с големи държавни предприятия, за да оцелеят.

Това поглъщане обаче крие рискове. Когато държавната бюрокрация задуши доброволческия ентусиазъм, скоростта на иновациите рязко пада. Корупцията, от която доброволците бягаха, сега се завръща в проектите им под формата на държавни поръчки.

Огледалният образ: Украинският модел на иновации

Ако руските инициативи са опит на едно инертно общество да догони нуждите на фронта, то украинският сектор на доброволчески иницативи е неговата генетична противоположност. Докато в Русия държавата направи опит и успя да погълне частната инициатива, в Украйна тя се опитва да я интегрира и мащабира.

Водещата разлика се крие в структурата. Украинският модел е изключително децентрализиран и хоризонтален. Фондации като „Повернись живим“ (Върни се жив) или Благотворителният фонд на Серхий Притула работят като професионални логистични компании, които се ползват с огромно обществено доверие. Те не просто закупуват оборудване, а формират военна доктрина (например обучение на оператори на дронове).

В Русия моделът е вертикален. Инициативите често зависят от благоволението на даден губернатор или силови фигури. Ако в Украйна доброволецът е партньор на армията, в Русия той често е просто доставчик, който трябва да внимава да не влезе в конфликт с официалната бюрокрация.

Украйна създаде правителствената платформа Brave1 – технологичен клъстер, който служи като „входна точка“ за всеки стартъп. Държавата там казва: „Дайте ни вашата идея, ние ще ви помогнем с лицензирането, тестовете и финансирането“. Това е своеобразен инкубатор на идеи и тяхното реализиране

Руският подход от своя страна е експроприация. Вместо да създаде инкубатор, Кремъл чака да види кой проект (като дрона „Упир“ или „Пираня“) работи добре на фронта, след което го принуждава да се влее в структурата на някой голям отбранителен холдинг. Резултатът е, че в Украйна се раждат нови компании, докато в Русия се раздуват старите държавни гиганти.

Украинският краудфъндинг е глобален. Благодарение на платформи като United24, Украйна събира средства от целия свят, използвайки популярността на световни знаменитости. Това им дава достъп до западна технология и финансиране, което Русия никога няма да има.

С малки изключения, руските дарения са почти изцяло вътрешни и често „полудоброволни“. Местни бизнесмени в регионите биват „съветвани“ от администрацията да извършат дарение за т.нар. „специална военна операция“. Това създава огромни суми като споменатите 3.9 млрд. долара, но липсата на прозрачност води до огромна корупция, която в украинските големи фондове е силно ограничена от публичния отчет.

Изводи за Frontline Monitor

Историята на „Народния ВПК“ е важно напомняне, че съвременната война заличава границата между цивилно и военно. Тя показва, че дори в силно контролирано общество като руското, кризата би могла да отпуши огромна енергия за самоорганизация – макар и в подкрепа на агресивна война.

Днес виждаме края на този „романтичен“ период на руския краудсорсинг. Държавата изконсумира енергията на обществото, превръщайки я в част от своята тромава военна машина. Веднъж интегрирани в системата, малките групи губят своята гъвкавост и се превръщат в поредното зъбно колело на индустрията под държавен контрол. Това е съдбата на иновациите в Русия: те се раждат в гаражите от нужди, но умират в кабинетите на ведомства от алчност и нужда от контрол.

За Украйна и нейните съюзници това е сигнал, че руската военна машина става по-централизирана и по-добре финансирана, но вероятно и по-малко адаптивна в дългосрочен план. „Народният ВПК“ бе симптом на слабост, който Русия се опита да превърне в държавна сила, но в процеса рискува да убие самия източник на иновации.

Германия отменя оръжейното ембарго на Израел от следващата седмица

🇩🇪🤝🇮🇱 Германия отменя частичната забрана за продажби на оръжие за Израел следващата седмица в отговор на примирието в Газа, постигнато миналия месец, съобщи говорител на федералното правителство по-рано днес. Решението зависи от запазването на примирието.

„Като цяло павителството ще се върне към практиката на разглеждане на всеки случай поотделно и ще реагира на бъдещото развитие. Примирието е основата на взетото решение и очакваме от всички страни да се придържат към постигнатите договорки“, заяви говорителят Себастиан Хиле и уточни, че това включва поддържане на примирието.

„Това означава също масирана хуманитарна помощ и провеждане на процеса по уговорения ред“, каза още той. Говорителят подчерта, че кабинетът остава ангажиран със запазването на трайния мир между Израел и палестинците, основано на решението за две държави и ще продължи да оказва подкрепа за реконструкцията на Газа.

Решението влиза в сила на 24 ноември.

Израелският външен министър Гидеон Саар приветства решението и призова и други държави да последват неговия пример: „Приветствам решението на канцлера Мерц да отмени частичното „ембарго“. Призовавам и другите правителства да предприемат подобни стъпки след Германия.“

Германските власти спряха някои оръжейни доставки за Израел през август заради решението за сухопътна офанзива срещу терористичната групировка Хамас в град Газа, взето от управляващия кабинет на Нетаняху. Тогава Мерц посочи, че „правителството на Германия няма да одобри изнасянето на военна техника, която може да се използва в ивицата Газа, докато не бъде преценено друго“. Своето решение той аргументира с обяснението, че подобна операция „все по-трудно позволява да се види“ как биха могли да се постигнат целите за освобождаване на заложниците и разоръжаване на Хамас. В отговор той беше обвинен от израелския премиер, че „награждава тероризма на Хамас“.

В неделя, след като беше обявено вдигане на забраната за доставки на оръжие, Мерц и Нетаняху проведоха телефонен разговор относно „дипломатически и регионални въпроси“, който кабинетът на израелския премиер определи като „добър и приятелски“.

Германия е вторият най-голям доставчик на военно оборудване за Израел след САЩ и остава основният му поддръжник в ЕС. Дългогодишната и непоколебима подкрепа след Холокоста беше подложена на сериозно изпитание от огромния брой жертви и хуманитарната криза в Газа, които доведоха до настояване от страна на германското общество за действия на правителството.

Данни, предоставени от Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI) показват, че Германия е осигурила 30% от големите доставки на оръжие за Израел в периода 2019–2023 г. Това включва предимно военноморска техника, включително корветите от клас Saar 6, произведени от ThyssenKrupp Marine Systems и използвани във войната в Газа.

Други държави, прекратили доставките на оръжие или въвели ембарго срещу Израел в отговор на войната му срещу Хамас, са Испания, която миналия месец узакони „пълно ембарго“, а също така по-ограничени мерки от Италия, Канада, Нидерландия и Белгия. Обединеното кралство също спря десетки лицензи за износ на оръжие за Израел миналата година, въпреки че многократно изтъкна, че това не е ембарго.