Автомат от казанлъшкия „Арсенал“ в призива за джихад на „Джаиш ал-Адл“

🇧🇬🥷🇮🇷 Автомат, произведен от казанлъшкия завод „Арсенал“, се вижда до говорителя в ново видео на джихадистката групировка „Джаиш ал-Адл“, заснето в размирната провинция Систан и Белуджистан в югоизточен Иран. В записа той призовава за джихад, насочен към Ислямска република Иран. Кадри бяха публикувани от профила War Noir, който проследява леко стрелково оръжие на въоръжени групи по света и определя оръжието общо като „Arsenal AR“.

Говорителят стои под навес от суха тръстика, със скрито лице, облечен в светлосиня туника и с карирана кърпа около врата. На стената зад него виси платнена раница. Речта започва с басмалата, а автоматът е подпрян отдясно с цевта нагоре и остава в кадър през цялото време.

По-конкретната идентификация се основава на външната конфигурация на оръжието. Пълнителят е черен, полимерен, с хоризонтални ребра, оформени в 3 панела, а извивката му отговаря на боеприпас 7,62×39 мм. Ложата също е полимерна и надлъжно оребрена, а тръбният приклад е сгънат наляво покрай цевната кутия. Мушката и газовата камера са характерни за тази оръжейна система.

Съчетанието от тези белези насочва към AR‑M1F – версия от семейството AR‑M1 със сгъваем приклад. Казанлъшкото предприятие произвежда модела от 1998 г. насам в два калибъра. Тъй като в кадъра не се виждат знаци или сериен номер, точният модел и конкретна партида не могат да се установят окончателно.

От края на 2025 г. организацията зад видеото се представя и под ново название. На 10 декември маскиран говорител, представен като Махмуд Балуч, обяви в Telegram създаването на „Фронта на народните бойци“: коалиция, включваща още движението „Пада“ и „Джайш ал-Наср“ и групата „Мохамед Расулуллах“.

Манифестът на коалицията обещава да отдава приоритет на гражданската, медийната и политическата дейност, но не се отказва от въоръжената борба. На 11 декември новото обединение пое отговорност за въоръжено нападение, извършено предишния ден.

„Джаиш ал-Адл“ е основана през 2012 г. от Салахудин Фаруки като наследник на разформированата група „Джундула“. Нейният водач Абдолмалек Риги беше заловен и екзекутиран от иранските власти през 2010 г. Ислямска република Иран смята „Джаиш ал-Адл“ за терористична организация. Тя описва въоръжената си дейност с дискриминация, на която по думите ѝ е подложена сунитската белуджка общност в предимно шиитски Иран. Тя се опира на племенни връзки от двете страни на границата с Пакистан, където според Техеран се намира и част от нейната инфраструктура.

Нападенията, за които групировката пое отговорност в последните две години, са насочени срещу военни, полицейски и съдебни обекти. При двойното нападение в Раск и Чабахар на 4 април 2024 г. загинаха най-малко 11 членове на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC).

На 26 октомври 2024 г. в Гохар Кух, окръг Тафтан, под обстрел попаднаха два полицейски автомобила. Бяха убити 10 души, а други 4 бяха ранени. На 26 юли 2025 г. трима въоръжени нападатели атакуваха съдебната палата в Захедан, при което загинаха най-малко 6 цивилни, а 22-ма бяха ранени. На 15 август 2025 г. беше поета отговорност и за нападение срещу служители на реда в същата провинция.

Документираното досега оръжие на „Джаиш ал-Адл“ насочваше предимно към други източници. По време на арест четирима бойци на 29 юли 2024 г. иранските сили иззеха три автомата M4, които местен командир определи като американско производство.

В по-ранни кадри на групировката се виждат американска картечница M240B и унгарски автомат AMD‑65. Бойците, атакували иранските части край Гохар Кух, са въоръжени с китайски автомати Тип 56‑1. Според Iran International бунтовниците са придобили част от американското оръжие, останало в Афганистан след бързото изтегляне на международните сили през 2021 г. Други количества пък са купени на черния пазар.

Афганистанският маршрут обаче не обяснява непосредствено появата на българско изделие. В описанията на оръжието на бившите афганистански сили не се посочва българска стрелкова техника; намират мястото на съветски, китайски, румънски, полски, унгарски и американски образци. Това отслабва, но не изключва напълно възможността автоматът да е достигнал до групировката през Афганистан.

Продукцията на „Арсенал“ е разпространена и по други маршрути в Близкия изток и Африка. Казанлъшкото предприятие произвежда семейството AR‑M от 1998 г. предимно за износ, а сред известните потребители са ОАЕ, Ирак, Либия, Судан, Йемен и Египет.

Именно по това направление са подробно документирани случаи на отклоняване на оръжия и вторичното им разпространение. Armament Research Services установи български автомати AR‑M9 и AR‑M9F в ръцете на либийски, йеменски и судански милиции и изтъква ОАЕ като вероятен първоначален доставчик. Това не може да докаже произхода на автомата от новото видео, но сочи с установен модел на трансфер на сходни изделия в региона.

Разследване на BIRN проследи как саудитски и емирски самолети са кацали на летище София, за да товарят военни доставки, докато български оръжия се появяват в Сирия и Йемен. Купувачът, посочен в сертификата за краен потребител, и човекът, в чиито ръце по-късно се оказва оръжието, често са разделени от няколко препродажби или прехвърляния.

Най-прекият вероятен маршрут до Систан и Белуджистан минава през Пакистан. Бунтовниците поддържат тилова инфраструктура в съседната пакистанска провинция Белуджистан. Именно с това Техеран обоснова ракетните и дроновите удари на територията на Пакистан през януари 2024 г. на които Исламабад отговори на следващия ден.

През 2022 г. Иран и Таджикистан предупредиха висши представители на ООН за контрабанда на оръжия от Афганистан през границите им. Сведенията очертават регионална мрежа за движение на оръжие, но сами по себе си не установяват маршрута на конкретния автомат.

Българският експортен контрол обхваща разрешаването на сделката, проверката на заявения получател и документите за доставката, но не осигурява постоянен физически контрол над оръжието след приемането му. Износът на продукти, свързани с отбраната, се разрешава от Междуведомствена комисия за експортен контрол към министъра на икономиката и индустрията. Годишния ѝ отчет за 2025 г. правителството одобри на 1 юли 2026 г.

Комисията оценява получателя и обвързва сделката със сертификат за краен потребител, в който посочват държава и съответно ведомство. При поискване износителят може да се задължи да покаже удостоверение за извършена доставка, както и да включи в договора клауза, която позволява проверка на място от оправомощени лица.

Тези механизми обаче удостоверяват доставката до заявения получател, а не гарантират какво ще се случи с оръжието няколко години по-късно. Последвала проверка зависи силно и от съдействието на държавата. Като член на Европейския съюз България прилага общите критерии за износ на военна техника, сред които изрично е включен рискът доставката да се окаже отклонена към нежелан получател. Този риск се оценява преди разрешаване на сделката въз основа на наличните данни за държавата и заявения краен потребител; оценката не може да проследи непрекъснато движението на всяко изделие след доставката.

Призивът за джихад идва в особено труден момент за Иран. На 28 февруари 2026 г. страната стана мишена на съвместна въздушна кампания „Epic Fury“, при която загина върховният лидер Али Хаменей. Действията практически преустановиха по-голямата част от корабоплаването през Ормузкия проток, а впоследствие Техеран обвърза възстановяването му с изпълнението на условията по временното споразумение със САЩ.

60-дневният срок на меморандума от Исламабад изтече на 17 август без окончателно споразумение, както и без публично потвърден план за неговото продължаване. Срещу белуджката сепаратистка групировка иранският режим води отделна кампания, а през април 2025 г. обяви, че е ликвидирал един от нейните ръководители. Това обаче не прекъсна поредицата от нападения.

Най-вероятният път на автомата до сегашния му притежател минава през вторична продажба или трансфер към региона, а не през директна доставка от България. Белуджките милиции не са заявени законни крайни получатели на български военен износ, докато Ирак, Либия, Йемен и Судан – все държави, които използват оръжия от същото семейство – те са известни с преминаването на въоръжение от казарми и складове към въоръжени групировки.

Техеран от години твърди, че „Джаиш ал-Адл“ получава външно финансиране и подкрепа. През май 2024 г. иранските гвардейци обявиха, че са задържали спонсори на групировката, но не представиха партида със серийни номера, сандък с обозначение на доставчик и други данни, които позволяват да бъде проследен произходът на конкретно оръжие. Затова видимият автомат разкрива присъствието на вероятно българско изделие, но не и веригата, по която то е достигнало до Систан и Белуджистан.

Узбекистан подменя съветските си изтребители с китайски J-10CE.

🇺🇿✈️🇨🇳 Появи се ясна снимка на китайски изтребител с маркировка, приписвана на Военновъздушните сили на Узбекистан. Тя беше публикувана в понеделник, 16 август, от Андреас Рупрехт, изследовател на китайската бойна авиация, който го определи като вероятно първото ясно изображение на J-10CE за страната от Централна Азия. Това е най-силната визуална индикация досега, че Ташкент подменя съветското авиационно наследство с техника, произведена в Чънду, макар самата снимка да доказва по-малко, отколкото се твърди около нея.

Силуетът на самолета е разпознаваем без особено съмнение. Делтовидно крило с предно хоризонтално оперение, свръхзвуков въздухозаборник без отделителна пластина от типа DSI, тъмен радарен обтекател и светлосива окраска насочват към J-10CE. Разпознаването като узбекски зависи основно от червеникавата маркировка до въздухозаборника, тъй като бордовите номера не се четат, а на фона се вижда единствено чисто небе без ориентири за геолокация. Публикуваните от 16 август версии са различни изрезки от една и съща снимка, поради което броят им не представлява независимо потвърждение.

Подобни доставки обикновено се проследяват по серийните и бордовите номера на самолетите. През юни 2025 г. онлайн акаунт с името Hurin, който следи китайската авиационна промишленост, публикува кадри на нови експортни единици J-10CE и посочи, че те не са предназначени за ВВС на НОАК. Потвърдени бяха видими номера 204, 205 и 206 от втората експортна партида. През август този акаунт съобщи за самолети, предадени на Узбекистан, с номера от диапазони 101X и 102X, които не отговарят на предишната партида. Рупрехт отбеляза, че при подобни разкрития обичайната последователност започва с неуточнени слухове и преминава през устно потвърждение от авторитетен източник, но без да има представени доказателства. В този случай тази последователност изглежда е прескочена.

В основата на всички последващи твърдения стои предполагаем договор за 24 самолета на стойност около 1 млрд. долара. Ташкент не е обявил официално нито брой на самолетите, нито график на доставките, нито стойност на сделката. При единствената документирана намеса на узбекската държава по темата не става дума за потвърждение. През април 2025 г. след като Defence Blog съобщи за вероятния договор, Агенцията за отбранителна промишленост към Министерство на отбраната на Узбекистан поиска материалът да бъде свален от сайта.

„Бих искал да Ви информирам, че тази информация не отразява реалността. В момента се водят преговори с няколко държави по въпроса и публикуването на подобни сведения може да повлияе на разговорите ни с други държави. Бихме били дълбоко благодарни, ако отложите статията за известно време. Щом бъде взето окончателно решение, ще Ви уведомим на Вашия адрес“, пише тогава висш служител на агенцията, която не е потвърдила, но и не е отрекла сделката оттогава насам, а Министерството на отбраната на Узбекистан е отказало коментар и пред местното издание Kun.uz.

Авиационният парк, който трябва да бъде заменен, наближава края на своя експлоатационен ресурс. Данни на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) за 2024 г. показват, че страната разполага с общо 12 действащи МиГ-29 и МиГ-29УБ. На съхранение се намират допълнителни 18 МиГ-29 и 26 Су-27 и Су-27УБ. Цената на един J-10CE се оценява в диапазона 40-50 млн. долара – под цените на предложенията от западни държави в същия клас.

Основната разлика в сравнение с наличния парк се крие в поколението бордова електроника, сензорите и въоръжението. МиГ-29 от ранните съветски серии използва импулсно-доплеров радар и може да пренася различни ракети въздух–въздух, част от които имат обсег от порядъка на 50 км. J-10CE разполага с радар с активна фазирана антенна решетка (AESA), китайски двигател WS-10B и ракети PL-15E с публично обявен максимален обсег до 145 км.

Тази комбинация позволява проследяване на повече цели едновременно и поразяването им от значително по-голяма дистанция. Каталожният обсег на една ракета обаче не е равнозначен на гарантирана дистанция за поразяване в реални бойни условия, тъй като зависи от височината, скоростта и курса както на самолета носител, така и на самата цел. За държава с дълги граници подобни способности биха осигурили по-широк периметър на въздушен контрол с по-малък брой самолети във въздуха.

Промяната обаче не се свежда само до обсега на прехващане. Съветските самолети са обвързани с руски резервни части, ремонтен цикъл и система за обучение на екипажи. Китайската платформа подменя изцяло тази верига, а според наличните данни узбекски пилоти вече минават преквалификация в Китай. Поръчката за 24 самолета би обвързала Ташкент с производителя в Чънду и със системата за логистична и техническа поддръжка за поне две десетилетия, което би направило решението трудно обратимо.

Китайската военна техника не навлиза в Узбекистан за първи път. Страната вече придоби зенитно-ракетния комплекс FD-2000 – експортния вариант на HQ-9. През февруари 2025 г. узбекските военни показаха друга китайска зенитно-ракетна система, с която вероятно заменят съветските С-125 „Печора“. Бойната авиация е следващата и най-скъпа стъпка по същата линия, тъй като изисква най-продължителния ангажимент за техническа, логистична и сервизна поддръжка.

Узбекистан е особено подходяща държава за пробив на китайската военна авиация. Властите в Ташкент се отказаха от членството в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) през 2012 г. Тогава на 28 юни те изпратиха съответната нота до секретариата на организацията, и оттогава завръщане изобщо не е било на дневен ред. Многовекторната политика продължава да стои в основата на външната политическа линия на страната.

Към това се добавя и икономическата сметка. Руската авиационна промишленост обслужва приоритетно собствените потребности в условията на продължаваща война срещу Украйна, което понижи доверието на чуждите клиенти в ключови условия като срокове за доставка, осигуряване на резервни части и изпълнение на модернизация. Покупката на руска военна техника носи риск от американски санкции по CAATSA: закон за противодействие на противниците на САЩ със санкции, отбелязва Aerospace Global News. До момента няма официална реакция на предполагаемата узбекска поръчка от страна на Москва. Според украинското издание Defense Express руските военни медии са отразили първоначалните съобщения през април 2025 г. с видимо раздразнение.

Предполагаемата поръчка не е изолиран случай. Търговската репутация на J-10CE до голяма степен стъпва върху пакистанската версия за въздушния сблъсък от 7 май 2025 г. Тогава ВВС на Пакистан обявиха, че този самолет е свалил индийски Dassault Rafale с ракета PL-15, изстреляна от голямо разстояние. Ройтерс пусна материал за сблъсъка на 2 август 2025 г. Индия не е потвърдила видовете загубени изтребители, а Dassault категорично отхвърли твърдението. Спорът за резултата остава открит, но отражението върху пазара вече е факт: Бангладеш води преговори за 20 самолета на стойност около 2,2 млрд. долара, като си постави за цел договорът да бъде подписан до август 2026 г.

Колко самолета действително са пристигнали в Узбекистан, остава наясно. Сведенията за първи 2 единици в Ташкент от юли 2025 г. не могат да бъдат проследени до официално държавно изявление. Твърденията за пристигането на още 4 самолета на 21 и 22 юли 2026 г. произхождат единствено от любителски акаунти на китайски граждани и не са получили потвърждение от нито една от двете страни.

Ако договорът реално е финализиран, Узбекистан вероятно ще получи целия предвиден обем. Искането за отлагане на публикацията с аргумента, че може да повлияе на водени преговори, сочи, че тази сделка поне е била разглеждана сериозно, въпреки че не доказва нейното окончателно сключване. Поредицата от кадри на нови експортни самолети през последната година също насочва към такова развитие.

Съществува обаче и алтернативно обяснение, подкрепено от предишните търсения на Ташкент. В края на 2023 г. той планираше поръчка на френски изтребители Dassault Rafale, която по-късно започна да буксува, а през 2025 г. вниманието му първоначално беше насочено към пакистанския JF-17. Съществената разлика е, че нито при Rafale, нито при JF-17 се появиха самолети с узбекски маркировки.

Посоката би била убедително потвърдена от снимка с ясно четими бордови номера, направена в узбекска авиобаза, от официално съобщение на Министерството на отбраната или евентуално участие на J-10CE на съвместно учение с чуждестранно присъствие. Хипотезата би отслабнала при продължаващо отсъствие на нови доставки до края на годината или евентуални поръчки на руски или пакистански платформи, шанс за което към момента клони към нулата.

Турция продава на Украйна 70 ракети ATACMS от собствения си арсенал

🇹🇷🇺🇦 Турция се готви да прехвърли на Украйна 70 тактически балистични ракети ATACMS, 12 пускови установки M270 и близо 50 000 касетъчни боеприпаса от своите армейски складове. Държавният департамент на САЩ внесе уведомленията за реекспорта в Конгреса на 3 август, след което те бяха публикувани в стенографския дневник (Congressional Record) на 6 август. Общата стойност според първоначална цена на придобиване е малко над 280 млн долара. Освен ракетите, които са от най-ранната серия M39, пакетът включва 2 524 неуправляеми 227-мм реактивни снаряда M26 и 47 000 203-мм артилерийски снаряда M509A1, всички с касетъчна бойна част.

Досега турската военна помощ за Украйна се движеше основно по две линии – артилерийски боеприпаси и търговски доставки. Baykar продаде на Киев ударни дронове Bayraktar TB2, а от ноември 2022 г. Анкара доставя турски 155-мм снаряди M483A1 с касетъчна бойна част, произведени по лиценз от САЩ още през Студената война. Предаването на тактически балистични ракети е качествено различна стъпка. Турският отбранителен анализатор Арда Мевлютоглу заяви в X, че ако Анкара се готви да предаде настъпателна оръжейна система на Киев, и особено балистична ракета като ATACMS, значи нещо чувствително се е променило. Месец по-рано, на срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли, Реджеп Ердоган заяви, че страната му ще продължи военната помощ за Украйна, както и че използва каналите си за връзка, за да насочва Русия към мир.

Оръжието е американско по произход, затова реекспортът минава през Вашингтон. Законът за контрол на износа на оръжие изисква разрешение от правителството във Вашингтон и предварително уведомяване на Конгреса, след което започва 15-дневен срок за преглед. Ако в него Конгресът не блокира трансфера по предвидения в закона ред, разрешителната процедура може да бъде довършена. Такава намеса звучи доста слабо вероятна и по чисто процедурна причина: Камарата на представителите е във ваканция до 31 август, а Сенатът – до 14 септември. Това отваря възможност доставките да започнат още след изтичане на срока, т.е. към края на август.

Уведомленията описват и веригата, по която пакетът ще се движи. От турска страна участват държавната Makina ve Kimya Endüstrisi (MKE), военното дружество ASFAT и частната ARCA Savunma, от американска са Pansophico и Patriot Defense Group, а в сегмента на пускови установки, реактивни снаряди и артилерийски изстрели участва и българската VTIC International. Конкретната ѝ роля не е разписана в публикуваните документи. Дружеството е регистрирано в София през 2014 г. и има лицензи за внос, износ, трансфер и брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната. То произлиза от ВТБ „Експорт-Импорт“ на генерал-лейтенант Васил Василев, бивш военен аташе и началник на логистиката; днес е управлявана от неговия внук Петър Василев.

Почти всичко в пакета е касетъчно, а това поставя България пред правен въпрос, който не възниква по същия начин за Анкара, Киев и Вашингтон. Нито една от трите държави не е страна по Конвенцията за касетъчните боеприпаси. България е страна по нея от 1 октомври 2011 г. Тя унищожи своите наличности от 6862 боеприпаса с 186 349 суббоеприпаса и обяви успешно приключване на процеса пред 11-ата среща на страните по конвенцията през септември 2023 г. Освен това сме сред онези участници, които тълкуват забраната за подпомагане по член 1 като такава, която обхваща и транзита, и чуждото складиране на тези изделия на своя територия. Дали ролята на VTIC International попада в обхвата на това тълкуване, зависи от съдържанието на договорите, което не е публично.

Косвените доставки от България за украинската отбрана имат собствена предистория още от началото на пълномащабната инвазия. В началния ѝ етап около една трета от боеприпасите, от които Украйна имаше нужда, дойде от България, а на моменти покривахме 40% от украинските нужди от дизел. Сметките са на тогавашния премиер Кирил Петков и на финансовия му министър Асен Василев пред Die Welt, а стоката минаваше през купувачи от НАТО и ЕС, които я препращаха нататък. По изчисления на Euractiv непряката доставка надхвърли 1 милиард долара. Официалната статистика също показва колко малка част от този ръст може да бъде проследена като пряк износ за Украйна: през 2022 г. такъв няма, през 2023 г. той е 12,6 млн евро, а през 2024 г. скача до 156,4 млн, при общ военен износ, който за същите три години расте от 1,654 през 2,168 до 2,831 милиарда евро. Самата Междуведомствена комисия за експортен контрол призна, че няма информация каква част от доставеното на партньорски държави впоследствие е стигнала до Украйна.

Военното значение на пакета е по-ограничено, отколкото подсказва числото „70 ATACMS“. M39 е първата серийна ATACMS с обсег около 165 км и касетъчна бойна част от около 950 суббоеприпаса. Изстрелва се от M270 и от HIMARS, но не предлага обсега на следващите варианти около 300 км, с които Киев можеше да достига значително по-дълбоки цели. Украйна практически изчерпа предоставените от САЩ ATACMS в началото на 2025 г. и оттогава ги използва много рядко. 47 000-те 203-мм изстрела имат две платформи: американските M110, каквито украинската армия получи в първата половина на 2026 г. – до 60 единици, вероятно от Гърция, според данни на Defense Express – и съветските 2С7 „Пион“, които от 2023 г. стрелят американски 203-мм снаряди със собствени барутни заряди. Втората комбинация работи с намален заряд, тъй като американският изстрел е създаден за гаубица, а „Пион“ е оръдие с по-високо налягане в цевта, което съответно свива далекобойността.

Междувременно възможността за нови доставки направо от американските запаси е силно ограничена. Reuters съобщи на 4 август, че армията на САЩ е изразходвала практически целия си арсенал от ATACMS и по-новите PrSM за петмесечната война с Иран, заедно с близо половината световен запас от Tomahawk. ATACMS излиза от въоръжение и бива заменена от PrSM, чието производство тепърва ще набира обороти. Така излишъкът при съюзниците остава един от малкото непосредствено достъпни големи източници на ракети от този клас, а ролята на САЩ в подобни сделки се свежда основно до разрешителна процедура.

Публична реакция на новината за продажбата засега не е излизала нито от Москва, нито от Анкара, нито от Киев. Единственото обяснение от турска страна е записано в уведомлението: Анкара иска да намали своята наличност от по-стари отбранителни изделия, за да фокусира средствата си върху модернизация и поддръжка на действащите системи. Анкара не се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия и запази икономическите си връзки и каналите си за разговор с нея – двойна позиция, на която стъпи претенцията ѝ за посредник между Москва и Киев. Продажбата на балистични ракети поставя точно тази конструкция на изпитание.

Иран получава до 400 китайски ПЗРК – през Хонконг и Пакистан

🇮🇷🤝🇨🇳 Иран очаква първата доставка по договор за придобиване на 400 преносими зенитно-ракетни комплекса от Китай, съобщиха за Reuters трима източници, запознати със сделката. Поръчката е на стойност между 60 и 70 млн. долара и включва 300–400 пускови комплекта с ракети QW-12 и FN-16. Това е най-мащабната известна иранска покупка на подобно оръжие, откакто въздушната кампания на Израел и САЩ оголи критичната неспособност на режима в Техеран да защити своите стратегически обекти.

Договорът е сключен с базираната в Хонконг компания Zhongqing Baoshang International Investment, за която източниците твърдят, че действа като посредник. Майчината фирма в Пекин – Zhong Qing Bao Shang Group, не отговори на запитването по електронна поща, изпратено от Ройтерс във вторник. Министерството на външните работи на Иран също не реагира веднага. По съгласувания план доставките трябва да започнат по въздух от летище Урумчи в Западен Китай и да преминат през Пакистан към Иран, макар източниците да не уточняват дали последният участък ще бъде изминат по въздух, или по суша.

„Въпросните сведения са напълно безпочвени. Китай играе последователна роля за утвърждаване на мира и прекратяване на конфликта“, заяви китайското външно министерство, категорично отричайки твърденията. Медийният отдел на Въоръжените сили на Пакистан (ISPR) реагира еднакво остро: „Спекулациите, че Пакистан участва в доставка на противовъздушни оръжия от Китай за Иран, са абсолютно скалъпени и лъжливи.“ Говорител на пакистанското външно министерство отказа коментар.

Тези категорични опровержения идват пет дни след като президентът Доналд Тръмп заяви публично, че Си Цзинпин го е уверил лично по време на срещата им в Пекин, че Китай няма да предоставя и продава оръжие на Иран, включително чрез китайски компании. По думите на Тръмп идентични уверения той е получил и от руския президент Владимир Путин. Американският президент алармира, че евентуални доставки за Ислямската република биха били „много лоши“ за която и да е от двете страни. Същевременно той обяви 50% мито върху целия износ за САЩ от всяка държава, която снабдява Иран с военно оборудване – мярка, която влиза в сила незабавно и без изключения. Ройтерс не разполага с информация за конкретната дата на сключване на договора спрямо изявленията на Тръмп.

Техническите параметри на самите ракети очертават границите на онова, което Техеран може да постигне с тях. Моделът QW-12 поразява въздушни цели на височина от 10 метра до 4 км и на разстояние от 500 метра до 6 км; FN-16 има сходен обсег с горна граница на височината около 3,8–4 км. И двете системи използват двуспектрално инфрачервено насочване, което според производителя осигурява висока устойчивост срещу топлинни примамки. Това са оръжия, предназначени за борба с дронове, вертолети, нисколетящи самолети и крилати ракети. Стратегическата авиация и прецизните боеприпаси, с които САЩ и Израел поразяват иранските обекти от края на февруари насам, обаче действат далеч над този таван.

Тази разлика обяснява кой точно слой от отбраната се опитва да заздрави Техеран. Пет месеца интензивни бомбардировки показаха колко уязвими са стационарните батареи: те са предварително картографирани, неподвижни и се унищожават първи. За разлика от тях, преносимите комплекси се транспортират бързо, обслужват се от малки екипажи и често сменят позицията си, което ги прави значително по-трудни за засичане и ликвидиране – оценка, която военните експерти пред Reuters потвърждават въз основа на анализа на нанесените щети. Покупката обаче не затваря основната пробойна, през която преминава основната въздушна кампания; тя просто уплътнява най-ниското ниво на отбраната, където оперират ударните и разузнавателните дронове.

Вторият аспект прави сделката още по-показателна. Иран произвежда собствени преносими комплекси от години – това е серията „Месаг“, чиито ранни образци са базирани на китайските QW-1 и QW-2. Моделът „Месаг-3“ се произвежда серийно от февруари 2017 г. и разполага с обсег от около 5 км, таван от 4 км и бойна глава от 1,4 кг. Следователно доставките от Китай не осигуряват нов качествен скок в технологично отношение, а просто попълват опразнените арсенали. Тъй като съвместните удари на САЩ и Израел засегнаха редица обекти от ракетната, дроновата и зенитната програма на Ислямската република, фактът, че страната внася цял клас оръжия, които иначе сглобява сама, говори за сериозни проблеми с производствените линии и сроковете, а не за липса на технологии.

Цената на сделката също е показателна за нейния мащаб. Сумата от 60 до 70 млн. долара за 300–400 комплекта означава единична цена от около 170 000 до 200 000 долара, макар източниците да не уточняват колко ракети се съдържат в един пусков комплект. Дори по горната си граница тази сума остава скромна на фона на нанесените разрушения: най-голямата известна поръчка на Техеран за системи за ПВО с малък обсег от началото на войната се измерва в десетки милиони, а не в милиарди долари.

Тази покупка не е изолиран случай. След примирието от юни 2025 г. се появиха сведения, че Иран е получил китайски зенитно-ракетни комплекси (най-вероятно от типа HQ-9), а през февруари 2026 г. бе съобщено за доставки на радара YLC-8B, проектиран за засичане на стелт цели с малко ефективно отразяващо сечение. Водят се разговори и за придобиване на модерни китайски изтребители от поколение 4.5+. През същия месец Ройтерс обяви, позовавайки се на информирани източници, че Техеран е близо до сделка за китайски свръхзвукови противокорабни ракети CM-302, макар да не бе потвърдено дали тя е финализирана. Двама източници от западното разузнаване и ирански представител добавят, че Иран проучва сухопътни маршрути, по които военни доставки и компоненти с двойна употреба биха могли да се придвижват дискретно и с по-малък риск от прехващане. Източник от сферата на сигурността в Европа посочи, че властите в неговата страна знаят за няколко обсъждани договора за ракети от серията QW (включително QW-12, QW-18 и QW-19), а втори източник от Близкия изток потвърждава иранския интерес към QW-12 и QW-18, макар да няма данни за сключена сделка.

Маршрутът, посочен от източниците на агенцията, преминава през държавата, която влезе в ролята на посредник при сключването на примирието между Вашингтон и Техеран през април и беше домакин на меморандума от 17 юни – документ, който Тръмп обяви за обезсилен в началото на юли, преди американските войски да подновят мащабните си удари по Южен Иран.

Това съобщение се появява в момент на оперативна пауза. Пентагонът преустанови кампанията си късно вечерта в петък; нито в събота, нито в неделя бяха отчетени нови американски атаки, а висш ирански представител заяви пред Ройтерс, че Техеран също ще въздържа своите действия, докато паузата се спазва. Тръмп предупреди, че ще поднови ударите, ако с преговорите не бъде сложен край на конфликта. Сраженията започнаха на 28 февруари със съвместни въздушни удари на САЩ и Израел, при които бе ликвидирано военно-политическото ръководство на Ислямската република, начело с върховния лидер Али Хаменей. В понеделник говорителят на министерството на външните работи Есмаил Багаи заяви, че Иран „в момента не води преговори със САЩ“, а официални разговори за бъдещето на Ормузкия проток се провеждат единствено с Оман.

Грета Тунберг блокира Rheinmetall в Берлин – целта снабдява предимно Украйна

🇩🇪 Вчера сутринта около 40 активисти блокираха за близо час и половина входовете на офиса на германския концерн Rheinmetall на площад „Паризер Плац“ до Бранденбургската врата в центъра на Берлин. Протестиращите се залепиха за асфалта, а сред тях беше и шведската активистка Грета Тунберг. Столичната полиция изпрати около 70 служители, които отлепиха демонстрантите един по един, установиха самоличността им и им разпоредиха да напуснат района. Акцията започна около 8:00 ч. и премина мирно, съобщиха от полицията. Според организаторите участниците са били над 30, докато властите съобщават за около 40 души.

Блокадата бе организирана от движението „Peacefully against Genocide“ в рамките на едноседмични протестни действия срещу концерна. Демонстрантите, част от които носеха традиционни палестински шалове (кефии), обвиниха Rheinmetall в „съучастие в геноцид в Газа“ и поискаха Германия да спре износа на оръжие за Израел, а компанията да се откаже от плана си за нов завод в Берлин. „Правим това, защото е наш дълг да протестираме срещу несправедливостта и да се изправим срещу геноцида“, заяви Тунберг. Тя също беше сред протестиращите, но без да се лепи за настилката, уточниха от полицията пред t-online. Активистката бе отстранена от мястото и легитимирана наравно с останалите. Въпреки че някои турски и англоезични медии я описаха като „задържана“ или „арестувана“, това не отговаря на истината. Още в събота Тунберг се включи и в по-голямо шествие срещу завода на Rheinmetall в берлинския квартал „Вединг“.

Парадоксът е, че обектът, срещу който е насочена кампанията, всъщност е свързан с напълно различна война. Заводът във „Вединг“, чието затваряне активистите изискват, е бивша фабрика на „Пиербург“ (автомобилното подразделение на Rheinmetall). В момента той се преструктурира от производство на компоненти за двигатели към изработка на стоманени корпуси за 155-милиметрови артилерийски снаряди. На самата площадка в Берлин не се борави с експлозиви – корпусите се транспортират с влак до Долна Саксония за пълнене и окончателен монтаж. Тази производствена линия бе разгърната заради войната в Украйна. След руската инвазия през февруари 2022 г. Rheinmetall увеличи капацитета си за артилерийски боеприпаси от 100 000 снаряда годишно до планирани 1,1 млн към 2027 г. и 1,5 млн до края на десетилетието. Това производство е предназначено основно за украинската армия и страните членки на НАТО. Реорганизацията на берлинската площадка спасява около 350 работни места, пренасочени от свиващия се автомобилен сектор към отбранителната индустрия. По думите на изпълнителния директор Армин Папергер тя е малка и лесно заменима брънка от веригата. Влиянието върху общия производствен план е „абсолютно нулево“, заяви той пред rbb през март, тъй като същият капацитет вече съществува в троен размер в обектите в Долна Саксония. С други думи: кампания, водена под флага на солидарността с Газа, блокира завод, чиято продукция пряко подкрепя украинската отбрана срещу руската агресия.

Това обаче не прави Rheinmetall случайна мишена. Концернът действително има бизнес връзки с Израел, тъй като доставя 120-милиметрови танкови боеприпаси за израелската армия. Освен това германското правителство одобри лицензи за оръжеен износ за Израел на стойност близо 485 милиона евро за периода от октомври 2023 г. до май 2025 г. Именно заради тези доставки Никарагуа заведе дело срещу Германия в Международния съд в Хага за съучастие в геноцид. Тази линия обаче минава през съвсем други продукти и заводи, а не през артилерийските корпуси в Берлин. Освен това доставките вече са силно ограничени: през август 2025 г. тогавашният канцлер Фридрих Мерц наложи частично ембарго върху износа на оръжия, които могат да бъдат използвани в Газа, и оттогава новите разрешителни са сведени до нула.

Блокадата в понеделник е третият подобен инцидент за последната седмица. В четвъртък демонстранти се опитаха да спрат достъпа до завода във „Вединг“. Тогава полицията отстрани 60 души, двама бяха задържани за нападение над служители на реда, а двама полицаи бяха ранени. В събота през квартала премина шествие под надслов „Вединг без оръжие. Заедно срещу войната“ с 1800 участници, сред които самата Тунберг. Властите отчетоха употреба на пиротехника и извършиха 15 ареста. От групата заявиха, че демонстрациите ще продължат, без да конкретизират следващите локации.

От Rheinmetall отказаха коментар и не дават знаци, че протестите ще повлияят на плановете им. Акциите на концерна поскъпнаха многократно от началото на войната в Украйна, а разширяването на капацитета му е продиктувано от глобалното превъоръжаване в Европа заради руската заплаха, а не от конфликта между Израел и „Хамас“. И макар общественият натиск да държи репутационния и политически фокус върху компанията, той е насочен към берлинския обект, който реално е сред най-незасегнатите от кризата в Газа звена по веригата на Rheinmetall.

Анализ: Румъния избра Spyder за €2 млрд – рекордната сделка на Rafael

🇷🇴🛡️🇮🇱 Румъния сключи най-мащабната сделка в историята на израелската компания Rafael Advanced Defense Systems – рамково споразумение на стойност над 2 млрд евро за доставка на мобилната ПВО система Spyder. Договорът, подписан в сряда, 24 юни, чрез CN Romtehnica SA – търговското дружество към Министерство на отбраната на Румъния – и обявен публично в неделя, прави Букурещ поредната столица на НАТО, която залага на израелски заслон срещу дронове и крилати ракети.

Споразумението предвижда 6 интегрирани системи Spyder заедно с пускови установки, ракети-прехващачи, радари, тренировъчни комплекси и пълна логистична поддръжка. Spyder е система с малък до среден обсег, която попада в категориите за много малък и малък обсег в номенклатурата на НАТО (VSHORAD/SHORAD) и изстрелва два израелски прехващача: Python-5 с малък обсег инфрачервено самонасочване и Derby със среден обсег и активно радарно насочване – и двете в режим „изстреляй и забрави“. Системата поразява самолети, хеликоптери, дронове, крилати ракети и прецизни боеприпаси, т.е. точно онзи спектър от заплахи на ниска и средна височина, който войната в Украйна изведе на преден план.

„Първите две системи ще бъдат доставени до три години от подписването на първия конкретен договор, а курсовете за обучение на оператори за тях ще се проведат преди началото на приемните дейности“, уточни Министерство на отбраната на Румъния.

Изборът идва на фона на войната отвъд северната граница на Румъния. Откакто руското нашествие в Украйна започна през февруари 2022 г. отломки от дронове неведнъж падаха на територията на страната по поречието на Дунав, а Букурещ методично трупа способности срещу заплаха, считана доскоро за отвлечена. Spyder не е първата израелска придобивка по този път. Румъния вече разполага с противотанкови ракети Spike на Rafael. Elbit Systems обяви през април създаването на завод за безпилотни системи в страната, а още през 2023 г. подписа 4 договора за доставка на средства за електронна война и оптика за хеликоптери. Rafael пък направи демонстрация на комуникационната система BNET в Румъния през 2023 г. Натрупването сочи, че северната ни съседка залага последователно на цяла една отбранителна система, а не на еднократна покупка. Според специализираното издание Militarnyi изборът на Spyder е дошъл за сметка на офертите на големи европейски концерни като MBDA и Diehl – детайл, който придава на сделката тегло отвъд чисто военното.

При това Spyder не пристига в празно поле, а заема точно конкретен етаж в постройката на ПВО, изградена от Румъния началото на десетилетието. Тя вече разполага с четири системи Patriot – първата въведена през 2020 г., последните през 2023 г. – които покриват голямата височина и далечния обсег, заедно с изтребители F-16. Под този чадър страната подрежда по-ниските пластове: зенитни самоходни комплекси Gepard, преносими комплекси Mistral, германските Skyranger 35 на Rheinmetall и системата Merops срещу малки дронове, въведена през юни. В тази архитектура Spyder е не просто самостоятелен отговор на всяка въздушна заплаха, а средният етаж – SHORAD за защита на обекти и на маневрени части, който затваря пролуката между Patriot отгоре и преносимите и мобилни комплекси отдолу. Тъкмо запълването на този среден слой е оперативната стойност на сделката: без него скъпите Patriot остават принудени да изразходват прехващачи за милиони за борба срещу дронове за хиляди – точно разменният курс, който войната в Украйна изведе на дневен ред.

За Rafael договорът е исторически успех в две посоки. „Rafael е удостоена с честта да подпише най-голямата сделка в историята на компанията и да предостави модерна система за противовъздушна отбрана на още една страна в НАТО“, заяви изпълнителният директор Йоав Туржеман. Той допълни, че изборът на Румъния „отразява нарастващото доверие на европейските държави“ в израелските системи. На национален мащаб сделката е втората по големина експортна в историята на Израел – отстъпва единствено на продажбата на системата Arrow 3 на Германия за 3,5 млрд долара през 2023 г. Две рекордни поръчки за две години, и двете от европейски страни-членки на НАТО, очертават мащаба на проникването.

И тази поръчка не е изолирана аномалия, а връх на крива. Износът на израелската отбранителна индустрия достигна рекордните 14,79 млрд долара през 2024 г. – четвърта поредна рекордна година и повече от два пъти над същия показател пет години по-рано. Преломното е накъде сочи кривата: делът на Европа скочи до 54% от израелския военен износ през 2024 г. срещу 35% година по-рано, а категорията „ракети, реактивни системи и противовъздушна отбрана“ нарастна до 48% от целия износ. С други думи, почти половината от това, което Израел продава по света, е противовъздушна отбрана, и над половината от продаденото отива в Европа. Румънският Spyder и германският Arrow не са отделни епизоди, а двата най-едри представители на едно и също движение – а рекордните портфейли от поръчки на трите големи израелски концерна (IAI, Elbit и Rafael) подсказват, че кривата има още накъде да расте.

Една особеност отличава Spyder от повечето западни алтернативи и тежи повече, отколкото на пръв поглед личи: системата е разработена изцяло с израелска технология, без американско финансиране, заради което износът ѝ не подлежи на одобрение от Вашингтон. В момент, когато европейските столици претеглят своята зависимост от американското въоръжение и евентуалните политически условия, които идват с него, подобна автономност се превръща в самостоятелен търговски аргумент – според експерти точно тя обяснява немалка част от европейския апетит към израелските системи. Тук разместването е по-скоро на способностите и на пазара, отколкото на нечие намерение: купувачите запълват реален отбранителен дефицит, но изборът на доставчик, който не зависи от американско разрешение, носи и политическо послание за диверсификация.

Към военната и търговската логика се добавя индустриална. Сделката предвижда „широко промишлено сътрудничество и местно производство в Румъния“ – формула, която Букурещ все по-често поставя като условие пред чуждите доставчици и която Rafael определи като стъпка към превръщането на системата в „европейски стандарт“. Ефектът не е само икономически. Местното сглобяване изнася част от добавената стойност на румънска земя, но по-важното за дългосрочната отбранителна способност е, че приближава поддръжката, ремонта и снабдяването с резервни части до самата система, а именно устойчивостта във времето, не еднократната доставка, отделя реалния заслон от витрината.

Поръчката на Румъния се вписва в мащабното презапасяване с многослойна ПВО, което залива Европа след февруари 2022 г. Германия придоби Arrow на концерна Israeli Aerospace Industries; Финландия подписа през 2023 г. за „Прашката на Давид“ на Rafael; Чехия купи Spyder още през 2021 г. А обявяването на последната сделка от Румъния съвпадна с информации в гръцки медии, че Атина се придвижва към собствен пакет от противовъздушни системи за милиарди. Гръцката програма, позната като „Щитът на Ахил“, предвижда комбинация от Spyder, Barak MX и „Прашката на Давид“ на стойност около 3,5 млрд долара, след като беше одобрена от парламентарна комисия през март, но окончателен договор все още няма. При запазване на сегашната траектория подписването ѝ изглежда вероятно, не повече – преговорите по противовъздушната част бяха подновени в края на 2025 г. след пауза, и тъкмо защото вече минаха през комисия, по-нататъшно забавяне би сигнализирало политическо колебание, а не техническа спънка.

Подредени една до друга, тези сделки чертаят промяна, която е преди всичко на способността: европейските армии запълват десетилетен дефицит от ПВО на ниска и средна височина – пропуск, който войната в Украйна направи нетърпим, след като показа, че евтините дронове и крилати ракети заобикалят скъпите системи за голяма височина и изтощават складовете с прехващачи. Spyder, David's Sling и Barak MX запълват именно тези два етажа на този заслон, под чадъра на Patriot и Arrow. В същото време всяка следваща поръчка измества тежестта на европейския пазар за ПВО все по-осезаемо към израелските производители и встрани от традиционните доставчици от САЩ и Европа – отклонение, което допреди няколко години изглеждаше малко вероятно.

Дали това е трайно разместване, или конюнктурен изблик, ще се разчете по два показателя. Засилване на тенденцията би било подписването на гръцкия пакет и евентуалната поява на нови европейски поръчки за израелски системи през следващата година; обратното – връщане на големите бюджети към европейските MBDA и Diehl или към американските Patriot и NASAMS – би показало, че израелският пробив от 2023–2026 г. е бил извънреден отговор на извънреден момент, а не нова норма. Засега посоката е недвусмислена: рекордна сделка следва рекордна сделка, а Букурещ току-що добави и своята.

Възходът и залезът на „Народния ВПК“: Как руското общество се милитаризира в името на снабдяването.

🇷🇺 Когато през февруари 2022 г. Русия започна пълномащабната инвазия в Украйна, фасадата на „втората армия в света“ започна бързо да се пропуква под тежестта на логистичен хаос и хронична липса на бойна подготовка.

Докато една част от руското общество излезе на протест, който беше смазан с 14 906 ареста, друга, неочаквано голяма и енергична, се мобилизира, за да запълни огромните дупки в логистиката на въоръжените сили. Така се роди феноменът, станал известен като „Народен ВПК“. Това е история за иновации отдолу нагоре, за парадокса на гъвкавостта в едно авторитарно общество и за неизбежния край на тази автономия под ботуша на държавния капитализъм.

От консерви до квадрокоптери: Когато държавата забуксува

Всичко започна с отчаяни съобщения от фронта. През първите дни на войната руските войници масово останаха без базови неща: спални чували, цигари, лопати и – критично важно – средства за комуникация. Доброволчески организации като „КатяВаля“ си спомнят как техни близки в Донецк са искали не ракети, а обикновени китайски радиостанции Baofeng.

Този първоначален „краудсорсинг“ на битови нужди бързо прерасна в мащабна мрежа. Към есента на 2022 г. някои доброволчески усилия събираха по близо 6 милиона долара месечно. Скоро списъкът с покупки претърпя радикални промени: от консерви и обувки към дронове DJI Mavic, средства за нощно виждане за електронна война. Руската бюрокрация се оказа тромава и неспособна да реагира на новата технологична реалност на бойното поле, където малките дронове станаха по-важни от тежките гаубици.

Защо се появи „Народният ВПК“?

Водещата причина за този бум беше провала на институциите. Mинистерството на отбраната нямаше процедури за бързо закупуване на граждански технологии. За един командир беше невъзможно да изиска официално дрон, който не фигурира в щатното разписание на неговата част. В същото време обаче доброволческите мрежи не се нуждаеха от десетки печати и одобрения. Те бяха по-пъргави, по-малко корумпирани и способни да доставят оборудване директно в окопите.

Освен това мобилизацията на 318 000 резервисти през есента на 2022 г. буквално срина държавната система за екипиране. „Народният ВПК“ се превърна в паралелна екосистема, която не просто закупуваше, но и започна да произвежда. Появиха се стартъпи за FPV дронове (като популярния „Упир“), разработени от малки екипи изцяло с лични средства, които по-късно получиха подкрепа от регионалните власти.

Държавата: От подозрение към поглъщане

Първоначално Кремъл и висшият военен ешелон гледаха на тези граждански инициативи с подозрение и дори насмешка. За генералите, свикнали с танкове и ядрени ракети, „играчките“ от Китай не изглеждаха сериозно. Но към края на 2024 г. ситуацията се промени. Министърът на отбраната Андрей Белоусов публично призна, че традиционните процедури са твърде бавни. Путин нареди на държавната индустрия да започне сътрудничество с „народните кулибини“ (самоуки изобретатели).

Статистиката е показателна: само между април и декември 2024 г. над 65 проекта на „Народния ВПК“ са били предадени на армията, сред които десетки видове дронове и роботизирани системи. Финансовите оценки са разнопосочни, но се смята, че за посочените цели са събрани суми между 83 и 350 мрлд рубли (между 920 млн до 3,9 млрд долара).

Това признание обаче беше „целувката на смъртта“ за независимия сектор. В една автокрация нищо не може да остане извън контрола на центъра за дълго.

Залезът на автономността

Към началото на 2026 г. процесът на поглъщане вече в разгара си. Русия, действаща с държавен капитализъм, започна да национализира посочените иновации. Аргументите за това са познати: сигурност, стандартизация, контрол върху технологиите, за да не попаднат в ръцете на терористи.

„Народният ВПК“ страдаше от липса на качествен контрол и невъзможност за мащабно серийно производство. Малките цехове не могат да се конкурират с гигантите, когато държавата реши да налее милиарди в конкретен дизайн. Много от независимите стартъпи бяха принудени да търсят покровителство от областни губернатори или да се сливат с големи държавни предприятия, за да оцелеят.

Това поглъщане обаче крие рискове. Когато държавната бюрокрация задуши доброволческия ентусиазъм, скоростта на иновациите рязко пада. Корупцията, от която доброволците бягаха, сега се завръща в проектите им под формата на държавни поръчки.

Огледалният образ: Украинският модел на иновации

Ако руските инициативи са опит на едно инертно общество да догони нуждите на фронта, то украинският сектор на доброволчески иницативи е неговата генетична противоположност. Докато в Русия държавата направи опит и успя да погълне частната инициатива, в Украйна тя се опитва да я интегрира и мащабира.

Водещата разлика се крие в структурата. Украинският модел е изключително децентрализиран и хоризонтален. Фондации като „Повернись живим“ (Върни се жив) или Благотворителният фонд на Серхий Притула работят като професионални логистични компании, които се ползват с огромно обществено доверие. Те не просто закупуват оборудване, а формират военна доктрина (например обучение на оператори на дронове).

В Русия моделът е вертикален. Инициативите често зависят от благоволението на даден губернатор или силови фигури. Ако в Украйна доброволецът е партньор на армията, в Русия той често е просто доставчик, който трябва да внимава да не влезе в конфликт с официалната бюрокрация.

Украйна създаде правителствената платформа Brave1 – технологичен клъстер, който служи като „входна точка“ за всеки стартъп. Държавата там казва: „Дайте ни вашата идея, ние ще ви помогнем с лицензирането, тестовете и финансирането“. Това е своеобразен инкубатор на идеи и тяхното реализиране

Руският подход от своя страна е експроприация. Вместо да създаде инкубатор, Кремъл чака да види кой проект (като дрона „Упир“ или „Пираня“) работи добре на фронта, след което го принуждава да се влее в структурата на някой голям отбранителен холдинг. Резултатът е, че в Украйна се раждат нови компании, докато в Русия се раздуват старите държавни гиганти.

Украинският краудфъндинг е глобален. Благодарение на платформи като United24, Украйна събира средства от целия свят, използвайки популярността на световни знаменитости. Това им дава достъп до западна технология и финансиране, което Русия никога няма да има.

С малки изключения, руските дарения са почти изцяло вътрешни и често „полудоброволни“. Местни бизнесмени в регионите биват „съветвани“ от администрацията да извършат дарение за т.нар. „специална военна операция“. Това създава огромни суми като споменатите 3.9 млрд. долара, но липсата на прозрачност води до огромна корупция, която в украинските големи фондове е силно ограничена от публичния отчет.

Изводи за Frontline Monitor

Историята на „Народния ВПК“ е важно напомняне, че съвременната война заличава границата между цивилно и военно. Тя показва, че дори в силно контролирано общество като руското, кризата би могла да отпуши огромна енергия за самоорганизация – макар и в подкрепа на агресивна война.

Днес виждаме края на този „романтичен“ период на руския краудсорсинг. Държавата изконсумира енергията на обществото, превръщайки я в част от своята тромава военна машина. Веднъж интегрирани в системата, малките групи губят своята гъвкавост и се превръщат в поредното зъбно колело на индустрията под държавен контрол. Това е съдбата на иновациите в Русия: те се раждат в гаражите от нужди, но умират в кабинетите на ведомства от алчност и нужда от контрол.

За Украйна и нейните съюзници това е сигнал, че руската военна машина става по-централизирана и по-добре финансирана, но вероятно и по-малко адаптивна в дългосрочен план. „Народният ВПК“ бе симптом на слабост, който Русия се опита да превърне в държавна сила, но в процеса рискува да убие самия източник на иновации.

Германия отменя оръжейното ембарго на Израел от следващата седмица

🇩🇪🤝🇮🇱 Германия отменя частичната забрана за продажби на оръжие за Израел следващата седмица в отговор на примирието в Газа, постигнато миналия месец, съобщи говорител на федералното правителство по-рано днес. Решението зависи от запазването на примирието.

„Като цяло павителството ще се върне към практиката на разглеждане на всеки случай поотделно и ще реагира на бъдещото развитие. Примирието е основата на взетото решение и очакваме от всички страни да се придържат към постигнатите договорки“, заяви говорителят Себастиан Хиле и уточни, че това включва поддържане на примирието.

„Това означава също масирана хуманитарна помощ и провеждане на процеса по уговорения ред“, каза още той. Говорителят подчерта, че кабинетът остава ангажиран със запазването на трайния мир между Израел и палестинците, основано на решението за две държави и ще продължи да оказва подкрепа за реконструкцията на Газа.

Решението влиза в сила на 24 ноември.

Израелският външен министър Гидеон Саар приветства решението и призова и други държави да последват неговия пример: „Приветствам решението на канцлера Мерц да отмени частичното „ембарго“. Призовавам и другите правителства да предприемат подобни стъпки след Германия.“

Германските власти спряха някои оръжейни доставки за Израел през август заради решението за сухопътна офанзива срещу терористичната групировка Хамас в град Газа, взето от управляващия кабинет на Нетаняху. Тогава Мерц посочи, че „правителството на Германия няма да одобри изнасянето на военна техника, която може да се използва в ивицата Газа, докато не бъде преценено друго“. Своето решение той аргументира с обяснението, че подобна операция „все по-трудно позволява да се види“ как биха могли да се постигнат целите за освобождаване на заложниците и разоръжаване на Хамас. В отговор той беше обвинен от израелския премиер, че „награждава тероризма на Хамас“.

В неделя, след като беше обявено вдигане на забраната за доставки на оръжие, Мерц и Нетаняху проведоха телефонен разговор относно „дипломатически и регионални въпроси“, който кабинетът на израелския премиер определи като „добър и приятелски“.

Германия е вторият най-голям доставчик на военно оборудване за Израел след САЩ и остава основният му поддръжник в ЕС. Дългогодишната и непоколебима подкрепа след Холокоста беше подложена на сериозно изпитание от огромния брой жертви и хуманитарната криза в Газа, които доведоха до настояване от страна на германското общество за действия на правителството.

Данни, предоставени от Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI) показват, че Германия е осигурила 30% от големите доставки на оръжие за Израел в периода 2019–2023 г. Това включва предимно военноморска техника, включително корветите от клас Saar 6, произведени от ThyssenKrupp Marine Systems и използвани във войната в Газа.

Други държави, прекратили доставките на оръжие или въвели ембарго срещу Израел в отговор на войната му срещу Хамас, са Испания, която миналия месец узакони „пълно ембарго“, а също така по-ограничени мерки от Италия, Канада, Нидерландия и Белгия. Обединеното кралство също спря десетки лицензи за износ на оръжие за Израел миналата година, въпреки че многократно изтъкна, че това не е ембарго.

Руски товарен кораб отново беше забелязан на пристанище в Северна Корея.

🇷🇺⚓️🇰🇵 Руският товарен кораб Lady R, санкциониран заради подпомагане на незаконна търговия с оръжия със Северна Корея, отново се появи тази седмица в североизточното пристанище Расон за първи път от два месеца, вероятно като част от продължаващи доставки на оръжия за Москва.

Според NK Pro новината е съобщена на 2 октомври въз основа на нови сателитни снимки от Planet Labs.

Според анализа Lady R е забелязан в руското пристанище Восточни между 24 и 26 септември, преди да пристигне в Расон в края на месеца. В сряда корабът е разтоварил контейнери, а до четвъртък се е преместил на съседен кей, за да натовари морски контейнери, които се събират там от средата на септември.

Точният състав на пратките остава неизвестен, но от август 2023 г. Русия многократно е вземала контейнери от това пристанище. Анализатори отбелязват, че някои контейнери остават на кея със седмици, което поражда предположения, че често може да са празни.

САЩ, Украйна и Южна Корея обвиняват Пхенян, че доставя на Русия милиони артилерийски снаряди и различни оръжейни системи, включително балистични ракети с малък обсег от серията Hwason-11 и противотанкови управляеми ракети, използвани в пълномащабната инвазия в Украйна.

В същото време експерти предупреждават, че железопътните връзки между Русия и Северна Корея също биха могли да се използват за поддържане на тайния канал за доставка на оръжия.

Силите на сигурност в Аден иззеха голяма пратка с военно оборудване за хутите

📸 Снимка: Al Hezam Media

🇾🇪 Силите на пояса за сигурност (SBF) в южната столица Аден задържаха огромна пратка с военно оборудване, скрито на борда на търговски кораб, пристигнал от Джибути в мисия, предназначена за подкрепяната от Иран групировка на хутите.

Според изявление, публикувано във вторник, пратката съдържа системи за наблюдение, компоненти за насочване, части за производство на безпилотни системи и чувствително електронно оборудване. Откритието е направено по време на рутинни митнически проверки в пристанището.

„Митническите органи първи са открили и конфискували скритата пратка в контейнера“, отбеляза служител по сигурността, говорейки пред йеменското издание South24 при условие за анонимност.

Служителят отбеляза, че корабът е бил на транзитно пътуване, което е започнало от пристанището в Джибути. Операцията беше проведена в координация с президентска комисия и специализираните служби за сигурност.

Въпреки че не са обявени арести, властите потвърдиха, че разследванията продължават под съдебен надзор в Аден. Служители отказаха да разкрият самоличността на корабната компания или страната на произход на пратката.

Въпреки това източници от сигурността предполагат възможни връзки с контролираното от хутите пристанище Ходейда, което отдавна е обвинявано, че служи като канал за контрабанда на оръжия.

Това е поредния случай на прехващане на доставка с оръжие от южните сили. В началото на август силите за сигурност осуетиха опит за контрабанда на боеприпаси, насочена в губернаторство Абян.

Отделно в края на юли елементи от бригадата „Гиганти“ прехванаха лодка, превозваща значителни количества боеприпаси покрай бреговете на Рас Ал-Ара.

Отделно южните сили за сигурност наскоро арестуваха шпионин на хутите, извършвал наблюдение на чувствителни обекти в Аден с помощта на сложни шпионски устройства, замаскирани като MP3 плейъри с възможности за предаване на живо.

Националната съпротива обяви, че е конфискувала 750 тона оръжия, което включва морски ракети, компоненти за дронове, произведени в Иран, и оборудване за наблюдение, за които се предполага, че са били на път към хутите през Червено море.

Анализатори предупреждават, че тези повтарящи се пратки отразяват опасна ескалация на външната подкрепа за хутите, което допълнително усложнява конфликта в Йемен на фона на политически задънена улица и нарушаване на международните оръжейни ембарга.

Кои са Силите на пояса за сигурност?

Силите на пояса за сигурност (SBF) са паравоенна сила, базирана в южен Йемен, която играе ролята на елитно военно крило на Южния преходен съвет. Тя действа в провинциите Аден, Лахидж и Абян, където получава обучение и подкрепа от въоръжените сили на ОАЕ.

Съперниците на SBF включват сунитските ислямистки групировки Ал-Ислах (Йеменско обединение за реформи), Ансар Ал-Шариа (Ал-Кайда на Арабския полуостров) и провинция Йемен на Ислямска държава.

В битката за Аден през 2018 г. планината Хадид, която беше под контрола на войските, ръководени от генерал-майор Айдарус ал-Зубайди, беше атакувана от правителствените сили, които подкрепят президента в изгнание Абдрабо Мансур Хади. SBF укрепиха позициите в Аден и го установиха като своя столица и команден център.

Според репортаж на Associated Press, SBF осигуряват охраната на затвора Бейр Ахмед, печално известен с масовите си изтезания и потъпкване на човешките права.

Германският кабинет одобри проектозакон за ускоряване на доставките за Бундесвера

🇩🇪 Германският управляващ кабинет одобри проектозакон, който има за цел да ускори планирането и доставките за Бундесвера – въоръжените сили на страната, съобщава hartpunkt.

Мярката, представена съвместно от министъра на икономиката Катерина Райхе и министъра на отбраната Борис Писториус, има за цел да изпълни основен ангажимент от коалиционното споразумение и програмата за незабавни действия на правителството.

Ведомството посочва, законодателството въвежда изключения от Закона за обществени поръчки, които съществено ще опростят и ускорят възлагането на договори, необходими за покриване на нуждите на Бундесвера.

Включени са и изменения в Закона за въздушното движение по отношение на планирането, гарантиращи непрекъснатата работа на радарните системи за противовъздушна отбрана и засилват интересите на Германия в областта на сигурността.

Обхватът на Закона за ускоряване на обществените поръчки за Бундесвера е разширен отвъд версията от 2022 г., за да покрие всички нужди на Бундесвера – от военно оборудване до цивилни доставки като медицински материали и строителни проекти.

Продължителността на специалните разпоредби също е удължена до края на 2035 г. Съгласно Раздел 7 от проектозакона, процедурите за обществени поръчки могат да започнат дори преди финансирането да е напълно осигурено, докато Раздел 11 позволява изключване на кандидати извън ЕС, ако техните държави нямат споразумения с блока.

„Законът подкрепя както иновативни, така и готови решения и насърчава съвместни поръчки със страни партньори“, заявиха от министерството.

Министерството на отбраната подчерта тесните връзки между проектозакона и текущите ревизии на правилата за обществени поръчки на ЕС, включително т.нар. пакет „Отбранителен Омбус“. Законодателството също така се отнася до процедура за нарушение на Европейската комисия срещу Германия, като спешните мерки имат за цел да разрешат различни висящи правни предизвикателства.

Кабинетът одобри и нови административни разпоредби, повишаващи прага за директно възлагане на договори, което според правителството ще облекчи натиска върху службите за обществени поръчки и ще позволи по-ефективно разпределение на ресурсите.

„Директното възлагане вече ще бъде възможно по-бързо и по-често, например когато се доставят оперативно съвместими системи съвместно с партньори. Ние също така подкрепяме стартиращи компании, като разширяваме възможността за авансови плащания, помагайки на по-малките фирми да увеличат производствения си капацитет“, каза Писториус.

Иран загуби Асад – и с него 50 милиарда долара.

Сирийците продължават да празненствата по случай падането на режима на бившия президент Башар ал-Асад в Дамаск близо две седмици по-късно.
📸 Снимка: Omar Haj Kadour/Rex Features

🇮🇷💰🇸🇾 Падането на сирийския режим е поредния неуспех за главния му спонсор Иран, който похарчи милиарди долари, подкрепяйки Башар ал-Асад, само за да стане свидетел на това как инвестицията му изчезва за една нощ в празнична стрелба.

В Техеран правителството е изправено пред изключителна обществена реакция в телевизионните токшоута и социалните медии за не само за пропилените милиарди, но и за иранската кръв, напразно пролята, за да държи на власт сирийския президент.

Бившият депутат Хешматолах Фалахатпишех написа в публикация в социалните медии, че иранците трябва да се радват на падането на Асад. „Никой повече няма да може да пилее доларите на Иран за поддържане на паяжина“, заяви той.

Аятолах Хаменей, 85-годишният „върховен водач“ на Ислямската република, не може да каже, че не е бил предупреден: правителствените документи, с които се запозна The Sunday Times, показват, че още преди три години официални лица са се тревожили как да възстановят дълга си, в случай че сирийският президент бъде убит или прогонен.

„Асад може да бъде отстранен от сцената“, се отбелязва в бележка от 2021 г. на отдела за Близкия изток и Северна Африка на иранското външно министерство. „Милиарди долари ще бъдат сериозно застрашени.“ В нея се посочва още, че сирийският дълг към Иран за доставките на петрол и оръжие е около 50 милиарда долара.

Но друг доклад на външното министерство през следващата година се оплака, че събирането на този дълг от Сирия е „много предизвикателно и практически невъзможно“ поради рухналата икономика на страната-длъжник.

Вицепрезидентът на Иран Мохамад Мохбер предложи в доклад до върховния лидер да се опита да си върне част от инвестициите си, като поиска акции в държавни компании, фосфатни мини и средиземноморското пристанище Латакия.

Трудно е да се провери автентичността на документите, които са били получени от ирански хакери дисиденти и предадени на опозиционна група, но независими експерти отбелязват, че тонът и стилът на писане са типични за институционалната бюрокрация на Иран.

„Документите изглеждат достоверни, в момента има огромен шум в Иран дали изобщо е трябвало да участват в Сирия“, каза Али Ансари, професор по история на Иран и директор на Института за ирански изследвания към университета Сейнт Андрюс.

„Това е особено лош момент за режима“, каза той, имайки предвид унищожаването на прехвалената „ос на съпротивата“ на Иран, включваща не само Сирия, но и мрежа от милиции в Ирак, Ливан и Йемен и палестинските територии, която беше поставена на колене от операциите на израелската армия.

Ансари заяви: „Иран държи контрол върху нещата чрез страха и илюзията, че режимът знае какво прави. Но сега изглежда, че тези хора нямат никаква представа какво правят.“

Общественото възмущение беше отразено в есе на Алиреза Мокарами, ирански ветеран, сражавал се в сирийската гражданска армия, който в момента управлява новинарски сайт. „Защо харчихте милиарди долари от петролни приходи, принадлежащи на иранския народ, за Асад до самия край?“ написа той онлайн, описвайки ситуацията в Сирия като „катастрофален провал“.

Шахин Гобади, говорител на Националния съвет на иранската съпротива, коалиция от опозиционни групи, го каза направо: „Нещата се обърнаха срещу аятоласите. Режимът предостави на Асад повече от 50 милиарда долара в продължение на десетилетие. Сега всичко е изгубено.”

Документ на външното министерство от 2021 г. предупреждава за рисковете, отбелязвайки, че ситуацията в Дамаск е „чувствителна“ и намеква за опасността сирийският президент да бъде убит или свален и възможността това да доведе до „изгонването“ на Иран от страната.

В него се прави паралел с Босна, където Иран предоставя военна подкрепа на мюсюлманите във войната през 90-те години на миналия век, само за да види персонала си изгонен след сключването на мирното споразумение с посредничеството на САЩ. Решението, предложено в документа, е да се окаже натиск върху парламента на Сирия да подпише споразумение за признаване на дълга, което в най-лошия сценарий ще „направи възможно преследването на правата ни в международни центрове за съдебни спорове“.

Сирия е получила ирански петрол за повече от 11 милиарда долара от 2012 г. насам. „Като се вземе предвид военната помощ, общата сума се оценява на 50 милиарда долара или повече“, се посочва в доклада, като се отбелязва, че пълният одит все още не е завършен. В него се предлага спиране на доставките на петрол за Сирия „в зависимост от ратификацията на споменатото споразумение“.

Изглежда, че е проработило. Миналата година беше съобщено, че парламентът на Сирия е одобрил дългово споразумение с Иран. Подробности за общата сума и условията за погасяване обаче не бяха оповестени.

Така че ще получат ли аятоласите парите си обратно? Редица въпроси относно бъдещите отношения на Сирия остават отворени, след като триумфалните бунтовници пощадиха посолството на Русия, но претърсиха посолството на Иран, събаряйки снимките на лидерите му и сваляйки знамето му. Мнозина сирийски граждани обвиняват Иран за това, че е подпомагал свирепото потисничество, на което са били подложени по време на 25-годишното управление на Башар ал-Асад.

Дори Сирия да е имала желание да погаси някакъв дълг, оценката на външното министерство преди три години е, че тя е банкрутирала. Да накараме Сирия да плати ще бъде „на практика невъзможно“, посочва той.

Една по-богата страна можеше да го отхвърли, но Иран, подобно на Сирия, се намира в сериозна икономическа криза. Гневът на населението нарасна през годините на репресии от страна на режима в Техеран, включително кървавото потушаване на протестите, избухнали през 2022 г., когато Махса Амини почина едва на 22 години в полицейски арест, след като беше арестувана по обвинение, че не е покрила правилно главата си.

Лошото управление и ширещата се неефективност донесоха финансови болки и тласнаха над 30 процента от иранските граждани към ръба на бедността. Икономическите проблеми на страната се илюстрират не само в 40-процентната инфлация, но и в растящата цена на най-евтиния модел лек автомобил в страната. Преди само десетилетие един работник на минимална заплата трябваше да извади 1,6 пъти годишния си доход, за да си позволи Pride – по-известна като „ковчега на колела“ заради системните си пропуски в безопасността. Към днешна дата същият ще трябва да плати три пъти повече от доходите си, което превръща личният транспорт в недостъпен лукс за голяма част от населението в страната.

Освен това Иран, един от най-големите производители на петрол в света, се затруднява да извърши доставки на газ и електричество за гражданите си поради недостиг на инвестиции в инфраструктура, заяви проф. Ансари. „Хората се питат: Защо не можем да отопляваме домовете си през зимата?“

Електроцентралите и промишлените съоръжения са принудени да се задоволяват с „мазут“ – тежко, нискокачествено гориво, което доведе до сериозно замърсяване на въздуха в градовете, пораждайки опасения за общественото здраве и широко разпространено недоволство.

Правителствените призиви за затягане на коланите предизвикват мрачно веселие: „Как може хората да затягат коланите, ако нямат панталони“, гласи една от често срещаните шеги.

САЩ искат зелена светлина от Израел за доставка на оръжие за палестинските власти.

Палестинско момче се разхожда из развалините на сграда в бежанския лагер Нусейрат в централната част на ивицата Газа, 13 декември 2024 г.
📸 Снимка: Eyad BABA / AFP

🇮🇱🤝🇵🇸 Съединените щати са поискали от Израел да даде зелена светлина за предоставяне на спешна военна помощ за властите на Палестинската автономия на фона на продължаващите усилия да неутрализира дейността на терористичните групи и да възстанови реда в град Дженин на Западния бряг, според американското издание Axios.

Администрацията на Байдън възнамерява да предостави боеприпаси, каски, бронирани коли и други основни артикули на силите за сигурност на Палестинската автономия, но се нуждае от одобрението на Израел, за да го направи.

Според сведенията, неназован служител на палестинската власт е отправил молба към Вашингтон за предоставяне на помощ, изтъквайки като причина, че терористичните групи „Хамас“ и „Ислямски джихад“ разполагат с далеч по-добро оборудване от силите ѝ за сигурност.

Властите на Западния бряг заявиха, че операцията в Дженин е най-голямата по рода си от години и има за цел да възстанови сигурността и стабилността в района. Всичко това се случва в момент, когато Палестинската автономия сигнализира, че може да изиграе важна роля в управлението на следвоенната Ивица Газа.

Но според Axios, причините за операцията са две: опасенията на палестинския лидер Махмуд Абас, че може да бъде бутнат от власт по същия начин като сваления сирийски президент Башар ал-Асад, чийто внезапен край настъпи след като по-рано този месец светкавична бунтовническа офанзива успя да превземе столицата Дамаск, принуждавайки доскорошния лидер на страната да потърси убежише в Москва.

„Това беше ефектът на Сирия. Абас и неговият екип бяха загрижени, че случилото се в Алепо и Дамаск ще вдъхнови палестинските ислямисти“, обясни неназован служител пред американското издание.

„Търговецът на смърт“ на Путин се завръща в оръжейния бизнес.

Руският търговец на оръжие Виктор Бут преди съдебно изслушване в Наказателния съд в Банкок, Тайланд през 2009 г. малко преди да бъде екстрадиран в Съединените щати.
📸 Снимка: The Wall Street Journal

🇷🇺🤝🇾🇪 Руският търговец на оръжие Виктор Бут, познат още като „търговеца на смърт“, се завърна в бизнеса с оръжие и се стреми да посредничи при продажбите на малки оръжия на йеменските хути, съобщи The Wall Street Journal в понеделник.

57-годишният Бут беше освободен след размяна на затворници през декември 2022 г, включваща американската баскетболна звезда Бритни Гринър. Смята се, че през цялата си престъпна кариера Бут е помагал както на бунтовници, така и на редица законни правителства в конфликтни зони по целия свят, сред които Афганистан, Йемен и Демократична република Конго.

През август той се срещна с двама емисари на хутите в Москва, за да договори продажбата на автоматични оръжия на стойност 10 милиона долара, посочват от WSJ, цитирайки европейски служител по сигурността и други лица, запознати с въпроса.

Не е ясно дали преговорите се водят по нареждане на Кремъл или с мълчаливото му одобрение, пише още вестникът. WSJ също отбелязва, че не може да определи източника на планираната доставка на оръжие.

Първите две доставки са съставени предимно от автомати AK-74, но емисарите на йеменските бунтовници са обсъдили и други възможни покупки на оръжия, включително противотанкови ракети Kornet и противовъздушни оръжия.

Доставките могат да започнат още през октомври до йеменското пристанище Ходейда, където Русия вече извърши няколко доставки на зърно под прикритието на хранителни доставки.

Въпреки че потенциалните доставки на оръжия не са достатъчни, за да застрашат американските усилия в защита на глобалното търговско корабоплаване, Вашингтон ще се противопостави дори на доставките на малокалибрени оръжия за хутите, които той определя като терористична група.

По-рано тази година американското разузнаване разкри, че Русия може да предостави на хутите модерни противокорабни ракети като отмъщение за подкрепата на Вашингтон за Украйна, но до този момент не са налични никакви доказателства, че подобна сделка е станала факт, както и че Бут е взел участие в нея.

Стив Зису, адвокат, който представляваше Бут в Съединените щати, не пожела да коментира дали неговият клиент се е срещал с хутите.

„Виктор Бут не е бил в транспортния бизнес повече от 20 години. Но ако руското правителство го упълномощи да улесни трансфера на оръжие до един от противниците на Америка, това не би било по-различно от правителството на САЩ да изпрати оръжия и оръжия за масово унищожение на един от противниците на Русия, както изпрати на Украйна“, заяви Зису.

В понеделник руската държавна информационна агенция РИА Новости цитира дългогодишния говорител на Кремъл Дмитрий Песков, който отбеляза: „Кремъл е склонен да категоризира публикациите за предполагаемите продажби на оръжие на Виктор Бут като фалшификати“.

Как една неловка визита на съветския външен министър при аятолах Хомейни доведе най-голямата оръжейна сделка в историята на Иран?

🇷🇺🇮🇷 Ако иранците си спомнят Михаил Горбачов с нещо друго освен с разпадането на Съветския съюз, това вероятно ще бъде писмото, изпратено му лично от аятолах Хомейни, в което той го предупреждава, че комунистическата идеология е довела източния блок до ръба на колапса, призовавайки го да последва модела на управление на Ислямската република.

Това остава в историята като единственото писмено послание на Хомейни до чужд държавен лидер. Противно на всички очаквания, особено имайки предвид самонадеяното му съдържание, то изиграва историческа роля за сближаването на двете страни.

Посланието на Хомейни е изпратено до Москва и предадено лично на Горбачов на 3 януари 1989 г. от иранска делегация, включваща министърът на външните работи Мохамад-Джавад Лариджани, високопоставеният духовник Абдола Джавади-Амоли и Марзие Хадидчи, член на екипа на Хомейни.

Две седмици по-рано, Хомейни споделя намеренията си да напише писмо лично до съветския лидер с членове на най-близкото си обкръжение, сред които е Акбар Хашеми Рафсанджани, който по това време заема позицията на председател на иранския парламент.

„Бяхме вечерни гости на г-н Ахмад [сина на Хомейни]“, пише Рафсанджани в дневника си. „Г-н Хаменей също беше там. Обсъдихме текущите дела на страната. Имам Хомейни също присъства на срещата. Той беше в много добро здраве. Той каза, че обмисля да напише писмо до г-н Горбачов.“

Когато обаче Хомейни сложи перото на хартията, Рафсанджани се опасяваше, че текстът му ще разтърси Горбачов по грешния начин. „Отидох на срещата на ръководителите на властта в кабинета на тогавашния президент Хаменей“, пише той в дневника си за 17 декември 1989 г. „Ахмад беше донесъл текста на писмото на Имам до Горбачов за консултации. Беше хубаво писмо, но можеше да обиди.“

На следващия ден Рафсанджани се събира и разговаря с Хомейни по темата, като му дава съвет да коригира тона с такъв, който не би могъл да се тълкува погрешно. Забележките му не са взети под внимание, тъй като във финалната версия на писмото си, Хомейни изобличава очевидния провал на комунистическия проект и предлага на Горбачов в замяна да приеме ислямския модел на държавно управление.

„Господин Горбачов! Марксизмът е материалистична идеология, а материализмът не може да изведе човечеството от кризата, причинена от липсата на вяра в духовността, основното страдание на човешкото общество както на Изтока, така и на Запада. Вашият проблем е липсата на истинска вяра в Бог“, гласи един от абзаците в писмото, изпратено до съветския лидер.

По-късни записи в дневника на Рафсанджани твърдят, че след като получават отговор от Горбачов високопоставени фигури на иранската власт организират специална среща само за да се запознаят внимателно със съдържанието му. Също толкова забележителен е и начинът, по който Хомейни получава официалния отговор, който е предаден на Техеран от съветския външен министър Едуард Шеварднадзе.

За разлика от своя приемник, аятолах Хомейни наистина се среща лично с външните министри на други страни. При срещата му с Шеварднадзе обаче се случва нещо странно. Докато съветският външен министър запознава Хомейни с писмения отговор на Горбачов, видимо раздразнен от него ирански лидер се изправя и заявява, че е искал единствено да даде съвет на Горбачов, след което напуска стаята.

Част от срещата е заснета на филм и съществува снимка на този момент, показваща изуменият съветски външен министър, оставен да стои с писмото в ръка, докато всички останали в стаята изглеждат озадачени.

Поканата

Рафсанджани, едновременно като председател на иранския парламент и влиятелна фигура сам по себе си, провежда среща със съветския външен министър, на която той изразява задоволството си от посланието на аятолах Хомейни, въпреки че срещата двамата завършва с думите „Не това имах предвид. Исках да отворя вратите към един различен свят за г-н Горбачов и се изправих нещастно“, изречени от иранския лидер.

„Но по-късно Шеварднадзе беше доволен от начина, по който новината за това беше излъчена. Той искрено подкрепяше разширяването на отношенията, напускането от американците на Персийския залив и разрешаването на въпроса за Афганистан. Съгласих се с него. Връчи ми покана от Горбачов да посетя Русия. Приех и отговорих, че външните министри на двете страни трябва да определят датата за посещението“, разказва Рафсанджани в своите записки.

По това време неговият брат, Мохамад Хашеми, е президент на радиоразпръскването на Ислямска република Иран (IRIB). От дневниците на Рафсанджани става ясно, че той е изпълнил заповедите на собствения си брат да придаде положителен ефект на завършилата по изключително неудобен начин среща между Хомейни и Шеварднадзе.

Според Рафсанджани, съветският външен министър също е поискал лична среща с него: „Съгласих се. Разговаряхме в присъствието на преводача и министъра на външните работи д-р Велаяти. Той заяви, че ще обсъди сделката за въоръженията, след като се върне обратно в Москва.“

Отношението на аятолах Хомейни към специалния пратеник на Горбачов в Техеран е доста далеч от представата за дипломатично, но съветският лидер решава да го пренебрегне и поддържа близки отношения чрез Рафсанджани. Всичко това идва в момент, когато управляващата върхушка на Иран се намира в криза, тъй като здравето на върховният водач се влошава, а заместникът му Хосейн Али Монтазери, който е и негов очевиден наследник, е освободен от своя пост. Въпреки турбуленцията, през която минава иранската власт по това време, Рафсанджани продължава комуникацията си със съветския лидер Горбачов, изпълнявайки нещо, което обикновено би следвало да е отговорност на тогавашния президент Али Хаменей.

На 4 април 1989 г. Рафсанджани пише, че външният министър Велаяти се е върнал от посещението си в Москва, за което му докладва. „Горбачов и Шеварднадзе бяха много сърдечни и декларираха готовността си да си сътрудничат по военни, икономически и политически въпроси. Те отложиха окончателното решение до моето посещение в Съветския съюз. Те вярват, че юни ще е подходящо време за посещение.“

Посещението на Рафсанджани в Москва не се случва, докато Хомейни е още жив. Председателят на парламента финализира графика си за посещението си точно преди да се кандидатира за президент. Пред него нямаше пречки, що се отнася до Москва; подобно на иранската общественост, съветските власти бяха сигурни, че именно той ще бъде следващият президент на Ислямската република.

Само две седмици след смъртта на аятолах Хомейни, бъдещият президент се подготвя за важното си посещение в Москва, където ще подпише най-мащабната покупка на оръжия и военно оборудване, направена от Иран в периода след революцията от 1979 г. Договор, чийто размер е пазен в дълбока тайна дори от повечето официални лица в Техеран.

„Командирите на армията и Революционната гвардия, началниците на щабове и министерските служители дойдоха, за да обсъдят и оценят преговорите с руснаците за закупуване на въоръжение“, споделя той в записките си за срещата. „Махмуд Ваези донесе черновата за речта ми на масата за вечеря на банкета на Горбачов. Прегледах речта и направих корекции.“

Посещението в Москва

Ден по-късно докато Иран все още е в траур заради смъртта на аятолах Хомейни, Рафсанджани заминава за Москва. „С официално изпращане излетяхме за Москва в 11 сутринта. Друг самолет беше откарал спътниците ни преди нас. Нашата делегация, комбинация от правителство, парламент и военни служители, е много голяма поради големия брой теми в дневния ред... Консултирахме се и съвещавахме в самолета... Гледахме пейзажа от планини, ферми и вода, докато летяхме над съветска земя“, отбелязва той в мемоарите си.

Рафсанджани и неговият антураж кацат в специално летище за държавни гости, намиращо се южно от Москва: „Както беше планирано, Коляков, първият заместник на Горбачов, външният министър Шеварднадзе и група съветски служители ни посрещнаха на летището. Бяха проведени преглед и парадна церемония. Споделиха ми, че е като посрещане на държавен глава. Заминахме за Кремъл директно от летището.“

В Кремъл Михаил Горбачов лично приветства председателя на иранския парламент: „Първата среща беше топла и сърдечна. Фотографи и оператори правиха снимки и видео. В една от залите веднага започнаха преговори с участието на група мои спътници и съветски служители.“

„Преговорите бяха общи, приятелски и продуктивни. След това имахме среща на четири очи в присъствието на външни министри, нашия посланик и преводачи от двете страни. В тази частна среща преговорите бяха по политически, технологични, икономически и военни въпроси и също бяха откровени и любезни. Двете срещи продължиха общо два часа и двете страни бяха доволни”, спомня си Рафсанджани.

По време на това посещение Горбачов позволява на иранската делегация да посети мюсюлмански регион на Съветския съюз – Баку, столицата на съветски Азербайджан. Според Рафсанджани, това е първи подобен случай в историята, a в миналото съветските власти са отхвърлили подобно искане. Но не това е черешката на тортата в посещението на иранската делегация в Съветския съюз. На 21 юни 1989 г. двете страни сключват исторически договор в Кремъл.

Оръжейната сделка

Рафсанджани споделя в дневника си, че се е събудил в 4 сутринта, за да прочете новоизготвения договор за сътрудничество със Съветския съюз, който е трябвало да продължи до края на века. Имал е само няколко часа, за да го подпише.

„Закусих със семейството в нашата резиденция“, пише той. „Отидохме да посетим гроба на незнайния войн до стената на Кремъл. Там провеждаха военна церемония. Положихме венец. По-рано намекнаха, че искат да направим тази церемония предмавзолея на Ленин, но не можахме да се съгласим с това поради определени съображения.“

„Интересно и странно ми беше обяснението на г-н Диков за съветско-американското споразумение за унищожаване на ракети [сключеният две години по-рано договор за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег - бел.ред]. Отново отидохме в Кремъл. Имахме две последователни срещи с Горбачов. Първата беше публична за обединяване на резултатите от преговорите на комисиите. Беше продуктивна. Втората беше частна и беше за оценка на въпросните резултати в помощ на сътрудничеството в областта на въоръженията и отбраната“, разказва Рафсанджани.

„С радост ни заявиха, че тяхното политбюро се е съгласило да ни даде каквото поискаме: МиГ-29, ракети SAM 5, танкове Т-80, противокорабни ракети... Следобед малко си починахме, след което отново заминахме за Кремъл, за да присъстваме на вечерята на г-н Горбачов“, споделя бъдещият ирански президент, и допълва, че е помолен от руската страна да запази в тайна закупуването на военно оборудване от Съветския съюз, „защото изглежда, че са под натиск от Запада“.

„На масата за вечеря имахме приятелски разговор с Горбачов. И двамата изнесохме реч. Той прочете неговата от ръкопис, но аз направих без. Беше подготвен текст, но беше разпратен само руския превод, не и персийския. Пример за това колко непохватни са нашите дипломати“, допълва той.

Подписването на договора между Ислямска република Иран и Съветския съюз става факт доста по-набързо от планираното – на 22 юни 1989 г: „На специална церемония г-н Горбачов и аз подписахме две споразумения. След това подписахме още два с господата Иравани [министър на икономиката и финансите на Иран], Константин Катушев [съветски министър на външноикономическите връзки] и Николай Конарев [съветски министър на транспорта]. Споразумението за въоръжението трябваше да бъде подписано от г-н Набави [министър на тежката промишленост на Иран] и г-н Катушев, но не беше готово поради различията в мненията им. След като двамата с Горбачов настояхме, те отидоха, подготвиха го и го подписаха на летището.“

По-късно Хашеми Рафсанджани споделя, че за да не бъде разкрито тайното споразумение, то бива одобрено не от иранския парламент, а само от членове на т.нар. „Съвет за разпознаване на целесъобразността“, което представлява открито нарушение на иранската конституция.

В дневниците на Хашеми Рафсанджани не се споменава обема на закупеното от Съветския съюз въоръжение, но колкото и изтребители МиГ-29, танкове Т-80, подводници, противокорабни ракети и зенитно-ракетни комплекси да са закупени, тази сделка остава в историята като най-важното придобиване на военна технология от страна на Ислямска република Иран – не само дотогава, но навярно и до ден-днешен.