Заливът иска край на иранската заплаха, не ранно изтегляне на САЩ – анализ на Фредерик Кемпе.

💡 Това, което разочарова висшето ръководство на страните от Залива, докато Иран насочва ракети и дронове към техните граждани и държави, е, че твърде много хора във Вашингтон превръщат войната във въпрос на вътрешната политика на САЩ и лично на президента Доналд Тръмп. За тях залогът е дали Близкият изток ще поеме в уникална и положителна посока или ще се върне към добре познатата и грозна реалност.

През последните две седмици разговарях с редица представители на страните от Залива, за да разбера по-добре как лидерите в региона гледат на тази продължаваща война. Разговорите бяха поразително еднакви и разкриха, че за мнозина от тях конфликтът не е бил въпрос на „дали", а на „кога". Висш представител на една от държавите в Залива ми каза, че страната му отдавна знае, че най-голямата опасност за нея идва от Иран, а не от Израел – реалност, станала очевидна в последните дни.

Неизбежността на войната не се дължеше на един-единствен фактор, а беше кумулативно последствие от революционен режим, който в продължение на близо половин век изграждаше силата си чрез убийствени посредници, смъртоносни ракети, ядрени амбиции и безмилостно сплашване. Друг висш представител на държава от Залива ми каза, че страната му отдавна е твърдяла пред дипломатите от администрациите на демократите, че грешат, мислейки, че овладяването на ядрените способности на Иран е достатъчно, тъй като това не адресираше ракетите и прокси силите, които застрашават региона.

Според разказа на представителите от Залива регионът живееше в своеобразна сенчеста война от години. Конфликти с посредници, кибератаки и военни удари по енергийна инфраструктура бяха част от кампания, замислена от Иран, за да тества и подкопае архитектурата на сигурност на Залива. Погледнете Дубай, Абу Даби и все повече Рияд. Те отразяват степен на икономическа модернизация, политическа умереност и религиозна толерантност, които контрастират рязко с иранската теокрация.

Режимът е повален, но не победен

Някои официални лица в тези страни спориха частно срещу решението на Тръмп да влезе във война заедно с Израел. Други го подкрепиха. Но нито един от тях не иска САЩ да избягат, преди работата да е свършена. Дори онези дипломати от Залива, предпазливи към ескалация (а това включва повечето от събеседниците ми), виждат тази война като кулминация на дълга траектория, изискваща отговор в някакъв момент, преди балансът на силите да се наклони необратимо в полза на Иран.

Това не означава, че представителите на Залива са за смяна на режима в Иран – никой не може с точност да пресметне как да се осъществи подобно нещо. Това трябва да е работа на иранския народ. Означава обаче, според тях, че САЩ, Израел и други готови партньори трябва да продължат да подкопават разрушителните способности на иранския режим – особено след като сега той ще бъде оставен в отмъстително състояние.

Крайното им заключение: ако Иран излезе от това обезвреден, това е по-добре за всички, дори режимът да не може да се промени фундаментално от такъв, управляван със смесица от теократични лидери и такива от Революционната гвардия. Казано по-дипломатично, висш представител на държава от Залива ми сподели:

„Ако Иран е неспособен да нанася вреда и да изнася нестабилност към съседите си, това ще бъде добро нещо."

Що се отнася до иранските лидери, те вероятно залагат, че вътрешната политика на САЩ ще спаси техния режим от пълен колапс. В продължение на десетилетия те вярваха, че революцията от 1979 г. и вземането на американски заложници унижи тогавашния президент Джими Картър, отслабвайки политическата подкрепа и струвайки му загуба на следващите избори. Лидерите на Ислямската република вероятно смятат, че могат да наложат подобна политическа болка на Тръмп с продължителен конфликт и високи цени на горивата. Ако това коства на републиканците контрола над Конгреса на предстоящите междинни избори наесен, това ще е „своеобразна смяна на режима от Техеран", както го формулира Алекс Плицас от Atlantic Council.

Решаващите седмици напред

Разговорите ми с представители на Залива и на САЩ през последните дни затвърдиха много от собствените ми виждания за значимостта на този момент. В момента не липсват песимистични оценки за войната, но те затъмняват историческа възможност. Конфликтът с Иран може да се окаже истинска повратна точка. Той би могъл да неутрализира най-големия източник на дестабилизация в Близкия изток от последните 40 години, създавайки нови възможности за регионална сигурност и просперитет.

И може да разцепи зараждащата се Ос на агресорите, съставена от Китай, Русия, Северна Корея и Иран. Белият дом оценява, че Иран с директните си действия и мрежи от посредници е отговорен за смъртта на стотици американци – военнослужещи, дипломати и цивилни, от Ислямската революция от 1979 г. насам.

И как САЩ могат да стигнат оттук дотам? Чрез военна решимост, стратегическо търпение и дипломатическа хитрост. Преди всичко САЩ не бива да спират военната кампания преждевременно. Това може неволно да укрепи позицията на отслабения ирански режим. А режимът е слаб; атаките му срещу съседите са по-скоро отчаяните конвулсии на един провален режим, отколкото възраждане на революцията. Дори в момента ще са нужни години, преди Иран да може да възстанови флота и ракетните си способности или отново да се стреми към ядрен арсенал. Но следващите 2-3 седмици ще бъдат решаващи, докато САЩ продължават да поразяват иранските способности.

„Добрата новина е, че американската армия е на път в следващите няколко седмици да постигне обявените цели за унищожаване или тежко увреждане на иранските ракети, дронове, свързаната с тях индустриална база, флот и ядрена програма", сподели Плицас, бивш служител на Пентагона. Най-вероятната причина за „провал на военната операция в Иран е нейното преждевременно прекратяване поради икономически натиск от основаното на риска затваряне на Ормузкия проток, което е целта на Иран".

Ето защо САЩ и техните партньори трябва да поемат контрол над протока, да осигурят свобода на движение и да предотвратят икономически щети, които биха дали на Иран по-голям лост.

Официални представители на САЩ са споделили пред партньорите от Залива, че напредват в изграждането на коалиция от държави за ескорт на кораби през протока, въпреки че няколко страни публично отказаха да допринесат за тези усилия. Допълнителни военни активи от САЩ пристигат в региона, за да осигурят защита на морския трафик, а в същото време продължават ударите срещу способностите на Иран да нарушава този трафик.

Дори тези цели биват преследвани, американците не бива да изпускат от поглед по-сериозната възможност. Тази седмица говорих с представител на Белия дом за дългосрочна визия за Близкия изток, в който не само умерени арабски и израелски лидери нормализират отношенията си, както го направиха чрез Авраамовите споразумения, но и ново иранско правителство и арабски лидери в крайна сметка също го правят, водейки до нормализация между Израел и Иран.

По време на тази война без очевиден край тази визия звучи фантастично. Но именно привидно невъзможни развития като това могат да станат реалност, служейки едновременно на интересите на САЩ и партньорите им в региона, ако администрацията на Тръмп доведе до край мисията в Иран, която си е поставила.

 

✍️ За автора: Фред Кемпи – лидерът, превърнал Атлантическия съвет в глобален фактор

Под ръководството му от 2007 г. насам Съветът постигна исторически ръст в мащаба и влиянието, разшири своята дейност с регионални центрове по целия свят, както и със специализирани звена, фокусирани върху широк спектър от теми – от международна сигурност и енергетика до глобална търговия и менторство за следващото поколение.

Тръмп заплаши да „заличи" електроцентралите на Иран – енергийната война Залива навлиза в нова фаза.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши в събота да „удари и заличи“ електрическите централи на Иран, ако не отвори напълно Ормузкия проток в рамките на 48 часа.

„Ако Иран не отвори напълно, без заплахи, Ормузкия проток в рамките на 48 часа от точно този момент, САЩ ще ударят и заличат различните им електрически централи, като започнат с най-голямата!“, написа Тръмп в Truth Social.

Вероятно визираната цел е или атомната централа в Бушер, единственият действащ ядрен реактор в Иран, по чийто периметър миналата седмица попадна снаряд на 350 метра от реактора, или газовата централа „Дамаванд“ край Техеран, съобщиха Washington Post и NPR.

Часове по-късно Иран отговори с ракетен обстрел по градовете Димона и Арад в Южен Израел – и двата в непосредствена близост до ядрения изследователски център „Шимон Перес“ в Негев. Близо 200 души бяха ранени, 11 от тях тежко, съобщи Times of Israel. IAEA потвърди, че изследователският център не е засегнат и няма отклонения в радиационните нива.

Иранското военно оперативно командване „Хатам ал-Анбия“ отвърна на ултиматума с директна заплаха: „Ако горивната и енергийната инфраструктура на Иран бъде нарушена от врага, всички енергийни, информационни и обезсоляващи съоръжения, принадлежащи на САЩ и ционисткия режим в региона, ще бъдат атакувани“, се казва в изявление, цитирано от полуофициалната агенция Fars. Полковник Али Абдолахи Алиабади, командир на „Хатам ал-Анбия“, заяви, че военната доктрина на Иран е „преминала от отбранителна към настъпателна“, съобщи Anadolu Agency.

Иранският представител в Международната морска организация Али Мусави от своя страна заяви, че Ормузкият проток „остава отворен“ – с изключение на корабите, свързани с „враговете на Иран“. „Дипломацията остава приоритет на Иран. Пълното прекратяване на агресията обаче е по-важно“, каза Мусави, определяйки американо-израелските удари като „корена на настоящата ситуация в протока“.

Ултиматумът на Тръмп дойде дни след удара по газовото находище „Южен Парс“ в сряда – атака, която самият Тръмп описа като израелски ход, предприет „в гняв“. Ударът извади от строя преработвателен капацитет от близо 100 милиона кубически метра газ дневно – около 14% от производството на находището, според първоначални оценки, цитирани от CBS News и CNN. „Южен Парс“ е най-голямото газово находище в света, споделено между Иран и Катар, който нарича своята половина „Северен щит“.

Реакциите вътре в Иран, отразени чрез съобщения до Iran International и публикации в социалните мрежи, разкриха дълбоко разделено общество. Част от гражданите на страната приветстваха удара като насочен срещу активи, контролирани от Революционната гвардия.

„Удряйки „Южен Парс“, Израел ни спаси от още кражби – парите се превръщаха в куршуми, изстрелвани срещу нашите деца", написа един потребител.

„Дори при пълно унищожение на всички 24 газови рафинерии, те ще се върнат към производство за под три месеца", заяви бивш работник по проекти в находището, омаловажавайки щетите.

„След Ислямската република те могат да бъдат възстановени по-добре“, заключи инженер, сравнявайки иранските платформи с по-качествените катарски инсталации.

Други предупредиха за последиците за цивилното население. „Не гледайте на инфраструктурата толкова просто. Липсата на ток и газ означава смърт – студ, глад, недостиг на лекарства", написа потребител.

Трети отхвърли ударите по невоенни цели: „Тя принадлежи на всички иранци."

Призиви за ограничаване на атаките само до военни обекти се смесваха с гласове, рамкиращи дебата през призмата на дългогодишно икономическо недоволство: „Ако инфраструктурата принадлежеше на хората, никой нямаше да търси храна в боклука."

Някои припомняха историческия прецедент: „Германия и Япония бяха сринати през Втората световна война – къде са те сега?"

Общата нишка във всички тези разнопосочни реакции е недоверието към ислямския режим – убеждението, че енергийното богатство на Иран се управлява зле или се отклонява, и че бъдещото възстановяване зависи не толкова от тръбопроводите, колкото от политическата промяна.

Цените на суровия петрол Brent скочиха от 72,48 долара за барел преди войната до пик от 126 долара за барел на 8 март – най-голямото прекъсване на енергийните доставки в историята на глобалния петролен пазар, според оценка на Международната агенция по енергетика (IEA). Заплахата на Тръмп е сигнал, че тази сдържаност може да приключи – с последици, които ще се усетят далеч отвъд Персийския залив.

До момента САЩ избягваха целенасочени удари по енергийната инфраструктура на Иран заради опасения за глобалните икономически последици. Ормузкият проток, през който нормално минават 20% от световния петролен износ, е фактически затворен от 28 февруари, когато Иран блокира преминаването след началото на ударите.

Мерц провежда спешни консултации относно мира в Украйна.

🇩🇪 Германският канцлер Фридрих Мерц внезапно освободи част от днешния си график, за да проведе спешни консултации за войната в Украйна, съобщава BILD на 21 ноември.

Канцеларията потвърди пред изданието, че Мерц е помолил началника на кабинета си Торстен Фрай да го замести на предварително планирано събитие, за да се фокусира върху „вътрешни дискусии и планирани телефонни разговори относно ситуацията в Украйна“.

BILD съобщи, че Мерц се готви да говори с президентите Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, а малко по-късно се очакват и многостранни разговори. Вестникът посочва, че в обедните часове е насрочен разговор в т.нар. формат E3 – Зеленски, Мерц, френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър.

Германски служители казаха пред BILD, че всяко официално съобщение за разговорите ще бъде публикувано само „в координация със събеседниците“.

Изненадващата дипломатическа активност идва на фона на реакцията на Европа към 28-точковата рамка за мир на Тръмп – план, предизвикал тревога в Киев и европейските столици. Според него Украйна трябва да се откаже от оспорваните територии, включително някои, които Русия никога не е достигала, рязко да намали армията си и да се откаже от западните оръжия.

Европейски служители предупредиха, че планът ще възнагради Москва и ще окаже огромен натиск върху Украйна да направи необратими отстъпки.

Анализаторът по сигурността Нико Ланге каза пред BILD, че предложението изобщо не може да бъде наречено мирен план. По-скоро прилича на „опит да бутнат Украйна настрани“. Той подчерта, че САЩ многократно са опипвали почвата за сделки за нормализиране на отношенията с Руската федерация за сметка на Украйна. Истинско мирно споразумение е възможно само ако позицията на Украйна и ролята на Европа бъдат напълно взети под внимание.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас сподели същото мнение. Тя заяви пред журналисти в Брюксел, че всяка смислена рамка „разбира се, трябва да включва украинците и европейците“.

Полският външен министър Радослав Сикорски каза пред BILD и други журналисти, че се надява „ограниченията да не бъдат налагани върху възможността на жертвата да се защитава, а върху агресора“.

По-рано Кая Калас повтори, че Европейският съюз има ясна и проста пътна карта за мир в Украйна – тя се крепи на два стълба: отслабване на Русия и подкрепа за Украйна.

Загинали и отвлечени при нова атака срещу християнска църква в Нигерия.

🇳🇬 Въоръжени нападатели атакуваха християнска църква в Нигерия, убивайки най-малко двама души, и отвлякоха пастора заедно с няколко миряни, съобщи Ройтерс, цитирайки сведения от местната полиция и очевидци на нападението, което идва броени дни след като 25 момичета бяха отвлечени от училище-интернат в страната.

Атаката е извършена във вторник вечерта в град Еруку, щат Квара в централната част на страната, като се очаква да доведе до засилен натиска върху правителството, което вече е в полезрението на американския президент Доналд Тръмп, който заплаши с военни действия заради преследването на християни в страната.

Президентът Бола Тинубу отложи планирано пътуване до Южна Африка и Ангола за срещите на върха на Г-20 и ЕС-Африка, за да получи доклади за сигурността след двата случая. Той разпореди подсилване на охраната и издирване на извършителите в щат Квара, отбелязват от президентската канцелария.

Освен това президентът нареди на силите за сигурност „да направят всичко възможно“, за да спасят отвлечените ученички и „да върнат момичетата у дома здрави и читави“, заяви говорителят му Байо Онануга.

Известната изпълнителка Ники Минаж отправи призив за глобални мерки в защита на религиозната свобода. Говорейки в мисията на САЩ в ООН, родената в Тринидад и живееща в Ню Йорк рапърка заяви, че в Нигерия „християните са подложени на атаки, прогонвани са от домовете си и убивани“.

Нигерия е изправена пред въоръжена съпротива от страна на ислямисти в североизточната част на страната, отвличания и убийства от въоръжени банди предимно в северозападните райони, както и със смъртоносни сблъсъци между предимно мюсюлмански животновъди и предимно християнски земеделци в централния пояс.

Властите смятат, че дефиницията на САЩ за Нигерия като „държава с особено безпокойство“ не отразява сложните предизвикателства пред сигурността и пренебрегва усилията им да гарантират религиозната свобода за всички.

При последното нападение полицията пристига след сигнали за стрелба около 18:00 ч. във вторник и открива прострелян смъртоносно човек в църквата, както и друг в храстите наблизо, посочи Адетун Еджире-Адейеми, говорителка на полицейските власти в щат Квара.

Очевидци твърдят, че броят на загиналите членове на църквата е поне трима, а в някои репортажи се посочва цифрата пет.

„После събраха част от богомолците, включително пастора, и ги отведоха в гората“, сподели пред Ройтерс в телефонен разговор енориашът Джоузеф Битрус, без да уточни точния брой отвлечени.

Видео, публикувано от местно издание и потвърдено от Ройтерс, показва богослужение в църквата „Христова апостолска църква“, което бива прекъснато от стрелба, при което хората се хвърлят на пода, а въоръжени нападатели влизат и прибират вещите им на фона на непрекъснати изстрели.

Губернаторът на щата поиска незабавно да бъдат изпратени подкрепления на силите за сигурност в отговор на нападението, съобщи неговият говорител.

Все още няма следа от момичетата, които бяха отвлечени в понеделник от въоръжени нападатели в средно училище за момичета в население предимно с мюсюлмани щат Кебби в северозападната част на страната. Очакваше се вицепрезидентът Кашим Шетима да посети региона днес, за да се срещне с официални лица и родители.

Интервю на Ал-Шараа за Washington Post.

🇸🇾 След историческата първа визита в Белия дом сирийският президент Ахмед ал-Шараа даде в понеделник интервю за Washington Post. В разговор, продължил един час, той говореше чрез преводач и засегна теми като значението на възстановяването и отношенията на Сирия и Съединените щати.

Той откровено коментира преговорите с Израел, сектантското насилие след войната и собствения си невероятен път – от ислямист в Ирак и лидер на сирийските бунтовници до първия сирийски държавен глава, който се среща с американски президент във Вашингтон.

Интервюто е съкратено и редактирано за по-голяма яснота.

Санкции и отношения със САЩ

Днес се срещнахте с президента Доналд Тръмп и с членове на Конгреса. Бихте ли споделили какви бяха целите ви за това пътуване и смятате ли, че ги постигнахте?

Най-важната цел е да започнем да градим отношенията между Сирия и САЩ, защото в последните сто години те не бяха особено добри.

Търсихме общите интереси между двете страни и установихме, че има много общи точки, върху които можем да стъпим – сигурност, икономика. Стабилността на Сирия ще се отрази на целия регион, както и нестабилността ѝ.

Стабилността е свързана с икономиката, а икономическото развитие – с вдигането на санкциите. Този разговор продължава от месеци и смятам, че постигнахме добри резултати. Все още чакаме окончателното решение.

Остин Тайс

Нашият колега Остин Тайс изчезна в Сирия. Бихте ли ни казали какво знаете за търсенето му, къде може да се намира и дали сте обсъждали случая с Белия дом и други във Вашингтон?

По време на войната, която предишният режим водеше срещу сирийския народ, имаме около 250 000 изчезнали сирийци. Сред тях са и хора с други националности, като Остин Тайс.

Когато стигнахме до Дамаск, веднага освободихме един американски гражданин от затворите и го предадохме на американските власти. Създадохме комисия за изчезналите; специално внимание обръщаме на американските граждани, изчезнали в Сирия, и координираме действията си с американските власти.

Срещнах се с някои от семействата на изчезналите, включително с майката на Остин Тайс. Тя е прекрасна жена. Запознах я и с моята майка, защото имаше сходна история. Бях в неизвестност седем години и всички мислеха, че съм убит – освен майка ми. Тя твърдо вярваше, че един ден ще се върна.

Миналото на Шараа като боец в Сирия и Ирак

Какво бихте казали на обикновения американец, който говори с конгресмена си за санкциите и се чуди: „Защо вдигаме санкциите на човек, който се е сражавал срещу САЩ?“

На първо място, борбата не е нещо срамно, ако е за благородни цели – особено ако защитаваш своята земя и хора, които страдат от несправедливост. Смятам, че това е нещо, за което човек трябва да бъде похвален. Участвал съм в много войни, но никога не съм причинил смъртта на невинен човек.

Който се сражава, трябва да има силен морален компас. Регионът пострада от политиките – западните и американските – и днес много американци са съгласни с нас, че някои от политиките бяха грешка и доведоха до безсмислени войни.

Сектантско насилие и малцинства в Сирия

Едно от опасенията на онези, които не искат да се вдигнат санкциите, е насилието, което все още продължава в страната ви. При режима се правеха опити да се настроят различните групи една срещу друга, но някои от тях още се бият. Как бихте отговорили на критиците, които казват, че не сте направили достатъчно, за да намалите това насилие, и какъв е планът ви, за да спрат атаките срещу малцинствата?

Сирия току-що излезе от жестока война и живя под диктатура и суров режим, който управлява страната 60 години. Сега сме в преходен период и в прехода условията, ситуациите и законите са различни от тези в стабилни държави.

Например Гражданската война в САЩ – след като свърши, всичко ли се стабилизира за една година? Или бяха нужни години? Ние сме в етапа на възстановяване на държавата, на възвръщане и изграждане на закона. Но не казвам, че в Сирия няма проблеми. Това не е краят на историята.

Има лични интереси на определени групи, които искат независимост или автономия. Някои от тези страни търсят оправдание за интересите си и използват своята деноминация или вяра като чадър.

Говорят за екзистенциална заплаха за тяхната деноминация и вяра. В Сирия сме в съвместно съжителство с различни групи, различни религиозни групи, от 1400 години. Още сме тук и разнообразието ни е запазено.

Борба с Ислямска държава

Все още имате Ислямска държава в източната част на страната. Американците казват, че борбата с нея е причината да са там. Бихте ли ни разказали за статуса на споразумението със Сирийските демократични сили (SDF), с кюрдските групи, и смятате ли, че САЩ и тези групи все още са нужни като сила?

Десет години воювахме с Ислямска държава без координация със западна сила или която и да е друга страна.

Днес Сирия е в състояние да поеме тази отговорност. Поддържането на разделена Сирия или наличието на военна сила, която не е под контрола на правителството, създава най-добрата среда за разцвет на ИДИЛ.

Смятам, че най-доброто решение е американските войски в Сирия да наблюдават интегрирането [на SDF в централните правителствени сили за сигурност]. Защитата на сирийска територия ще бъде отговорност на държавата.

Израел и Сирия

Сирия е подложена на многократни атаки от израелската армия. Освен това тя окупира сирийска територия и изглежда подклажда сектантство, особено сред друзката общност. Как планирате да защитите сирийския суверенитет не само от вътрешни, но и от външни сили?

Преди 50 години Сирия влезе във война с Израел. После през 1974 г. е постигнато споразумение за раздалечаване. То издържа 50 години. Но когато режимът на Асад падна, Израел го анулира. Те разшириха присъствието си в Сирия, изгониха мисията за наблюдение на ООН и окупираха нова територия.

От 8 декември насам са нанесли повече от 1000 въздушни удара в Сирия, сред които такива по Президентския дворец и Министерство на отбраната. Но тъй като искаме да възстановим Сирия, не отговорихме на тези агресии.

Настъплението на Израел в Сирия не идва от опасения за сигурността, а от експанзионистични амбиции. Израел винаги е твърдял, че се притеснява от Сирия заради заплахата от иранските милиции и Хизбула. Ние сме тези, които ги изгонихме от Сирия.

Водим преки преговори с Израел и изминахме добър път към споразумение. Но за да стигнем до окончателно споразумение, Израел трябва да се оттегли до границите си преди 8 декември.

САЩ са с нас в тези преговори, както и много международни страни подкрепят нашата гледна точка. Днес установихме, че г-н Тръмп също подкрепя позицията ни и ще настоява колкото се може по-бързо да се стигне до решение.

Ще се съгласи ли Сирия на демилитаризирана зона южно от Дамаск?

Да се говори за демилитаризиране на цял район ще е трудно, защото ако настъпи хаос, кой ще го пази? Ако тази зона бъде използвана от някои страни като плацдарм за удари срещу Израел, кой ще носи отговорност?

И в крайна сметка това е сирийска територия и Сирия трябва да има свободата да се разпорежда със собствената си земя.

Израел окупира Голанските възвишения, за да защити Израел, а сега налага условия в южна Сирия, за да защити Голан. След няколко години може да окупират центъра на Сирия, за да защитят юга. По този път ще стигнат до Мюнхен.

Отношенията с Русия

Бившият сирийски лидер е в Москва и по същество е защитаван от правителството на Владимир Путин. Повдигахте ли този въпрос пред руснаците? Поискахте ли той да бъде върнат, за да бъде съден за престъпленията си?

Десет години воювахме срещу Русия и това беше тежка, трудна война. Няколко пъти обявиха, че са ме убили.

Нуждаем се от Русия, защото е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Нуждаем се от гласа им на наша страна по някои въпроси и имаме стратегически интереси с тях. Не искаме да тласкаме Русия към алтернативни или други варианти в отношението ѝ към Сирия.

Въпросът с Башар ал-Асад е проблемен за Русия, а отношенията ни с тях – още сме в началото. Ще запазим правото си като сирийци да настояваме Асад да бъде изправен пред правосъдието.

Тръмп: Ядреният арсенал на САЩ може да унищожи света 150 пъти.

7272-ра ескадрила за изпитание и оценка извършва пробно зареждане на нова система за доставка на ядрени оръжия за стратегическия бомбардировач Northrop B-2 Spirit на 13 юни 2022 г. в авиобазата Уайтмън, Мисури. 72-ра ТЕС провежда изпитания и оценка на ново оборудване, софтуер и оръжейни системи за водещия стелт бомбардировач на Командването за глобални удари на ВВС на САЩ (AFGSC).
📸 Снимка: U.S. Air Force / Airman 1st Class Devan Halstead

🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп заяви, че страната му разполага с ядрен арсенал, способен да унищожи света 150 пъти, съобщи RBC-Украйна на 6 ноември.

В интервю за испаноезичната телевизия Univision Тръмп каза: „Имах кодовете за ядреното оръжие. Ако исках, можех да унищожа целия свят – 150 пъти.“

Той подчерта, че въпреки огромната власт, която е притежавал, се е въздържал да я използва, и наблегна на важността да се избягва ядрена война.

Тръмп също твърди, че по време на мандата му не е имало големи международни конфликти като войната в Украйна или ескалацията в Близкия изток.

„Нищо подобно не се случваше. Нямаше война с Украйна, нямаше война с Израел. Живеехме много мирно“, каза той.

Изявленията бяха част от по-широк разговор за външната политика, в който Тръмп противопостави управлението си на глобалната нестабилност, която предшестваше завръщането му на власт.

По-рано стана известно, че Кремъл прекласифицира предишни твърдения на Владимир Путин за изпитанията на крилатата ракета „Буревестник“ и подводния дрон „Посейдон“, като заяви, че те „по никакъв начин“ не са били ядрени и следователно не нарушават глобалния мораториум над ядрените опити.