Египет откри „Октагон“ – команден център, завършен още 2022 г.

🇪🇬🏛️🎖️ Египет откри най-големия си стратегически команден център „Октагон“, в Новата административна столица източно от Кайро, където президентът Абдел Фатах ас-Сиси подписа учредителния акт, вдигна флага на въоръжените сили над осемте кули на комплекса и обяви съоръжението за действащо под съпровода на 11 артилерийски залпа. Церемонията, отразена от Държавна информационна служба на Египет, беше обвързана с годишнината на 30 юни – датата, на която масовите протести през 2013 г. отвориха пътя на ас-Сиси да свали избрания президент Мохамед Морси и да поеме властта.

„В името на великия египетски народ обявяваме Стратегическото командване в Новата административна столица за открито“, заяви ас-Сиси след подписването, описвайки комплекса като „паметник на великия египетски народ“, който въплъщава Египет като „сила за мир и стабилност“ и „държава, способна да посрещне предизвикателствата“. Речта завърши с трикратното „Да живее Египет“. На церемонията присъстваха министър-председателят Мустафа Мадбули, министърът на отбраната Ашраф Салем Захер и началникът на Генералния щаб Ахмед Халифа.

Според описанието на египетските власти и на медии в Персийския залив „Октагон“ не е просто административна сграда, а „нервната система“ за командване и контрол на въоръжените сили – обект, който интегрира планирането на всички родове войски и осигурява постоянна готовност със защитени комуникации и системи за анализ на данни. Комплексът се простира на 92 кв.км.  в 13 зони, с 8 осмоъгълни сгради около 2 централни структури за политическо ръководство и около 4,69 млн кв.метра застроена площ. Осмоъгълникът е представен като символ на силата и на взаимната зависимост между отделните клонове на държавата. Египетски и регионални издания описват центъра като „по-голям от Пентагона“ и „най-големия команден център в света“ – суперлатив, който по разгъната площ е правдоподобен, но не е независимо потвърден и стъпва изцяло на официалния разказ.

Самото съоръжение не е ново. Строежът му започва през 2015 г. – годината, в която на 15 март ас-Сиси обяви проект за Новата административна столица – и приключва структурно около 2022 г. Оттогава министерството на отбраната се насочва към него, а от 2023 г. цели ведомства започват да се местят в пустинния град на 30 км източно от Кайро. Президентът лично следи етапите с редовни инспекции, последната от които през юни 2026 г. Тоест сградата стои завършена от години; онова, което се случи на 4 юли, е формалното ѝ откриване като Стратегическо командване. Церемонията беше насрочена не когато бетонът изсъхна, а когато посланието дотрябва – в деня на годишнината, извела ас-Сиси на власт.

Символиката се опира и на по-далечно минало. Египет наистина е бил силна военна държава: при Гамал Абдел Насер през 50-те и 60-те години Кайро е център на арабския национализъм и претендент за лидерство в арабския свят, преди поражението от Израел в Шестдневната война от 1967 г. да пречупи този проект. Днешният разказ съзнателно се представя като наследник на онази мощ – но между реториката за завръщане и материалната ѝ основа стои същият въпрос за способност срещу образ.

Център за командване и контрол може да подобри способността на един щаб да събира и обменя информация; но нищо в наличните данни не сочи промяна в оперативния замисъл или доктрината на египетската армия – промяна на способност, не на намерение, и то способност, чиято реална стойност проличава едва в реална употреба. На кого е адресиран сигналът личи от самата постановка. Навътре, към местната публика, „Октагон“ материализира „Новата република“ на ас-Сиси и вписва армията в самото сърце на държавната архитектура – буквално и символно. Навън, към региона и към Вашингтон, той рисува Египет като подредена, технологично оборудвана сила. Много вероятно е откриването да е преди всичко акт на легитимация и позициониране, а не белег за нов военен капацитет.

Египет прави това в момент, в който няколко държави в региона демонстрират военно надигане – но надигания от различно естество. Израел отчете рекордни 19,2 млрд долара отбранителен износ за 2025 г. – пета поредна година на ръст – и одобри най-големия си отбранителен бюджет; Саудитска Арабия и Турция също наливат ресурс в отбрана и собствена индустрия. Разликата е показателна: силата на Израел се измерима в износ на въоръжение и рекордни поръчки – реална бойна способност; египетската витрина на 4 юли е инфраструктура и престиж. Двете не са един и същ вид мощ, и слепването им под общото „регионален военен подем“ замъглява повече, отколкото обяснява.

Реалните грижи за сигурността на Египет са конкретни и близки: войната в съседен Судан, нестабилността в Либия, спорът с Етиопия за водите на Нил и ударите на хусите по Червено море, които свиха приходите от Суецкия канал — предизвикателства, на които монументален команден щаб отговаря по-малко, отколкото подсказва мащабът му.

Откриването е послание и към Вашингтон. Египет остава дългогодишен стратегически партньор на САЩ и получател на около 1,3 млрд долара годишна военна помощ, а ас-Сиси поддържа топли лични отношения с администрацията на Тръмп. „Октагон“ е сигнал и в тази посока: способен, стабилен съюзник, който заслужава потока помощ и водещата роля в следвоенното устройство на ивицата Газа, където Кайро е незаменим посредник заради границата с анклава и своя отказ да приеме разселване на палестинци в Синай. Онова, което тези отношения носят на египетския държавен глава, е точно легитимността и подкрепата, които церемонията демонстрира навън.

Същата церемония обаче се разглежда и в обратна посока. Новата столица, чийто военен флагман е „Октагон“, се оценява на около 58 млрд долара, а военните контролират 51% от компанията, която я строи и продава земите ѝ (ACUD) – при почти никаква публична отчетност. Критици като Проектът за демокрация в Близкия изток (POMED), политически експерти и международни издания описват проекта като инструмент за концентрация на икономическа власт в ръцете на армията, финансиран с дълг в години на остра валутна криза и повтарящи се спасителни програми на МВФ – който настояваше точно за свиване на държавните мегапроекти и на икономическата роля на военните. Оттам и сравнението с Нейпидо – столицата, изградена от генералите в Мианмар, за да отдалечат властта от хората.

Командирите на НАТО: Европа трябва да воюва с масовото и евтиното

💡 Европейските армии трябва да се преустроят из основи, за да отговорят на война, в която надделява не скъпото оръжие, а онова, което може да се лее на конвейер. Това предупредиха висши командири по време на конференция в Лондон – и зад единодушието им се очертава смяна на самата философия на превъоръжаване: от шепа скъпоценни платформи към масов, евтин арсенал от дронове и прехващачи.

Тезата беше формулирана най-ясно от заместник-главнокомандващия на Съюзните сили на НАТО в Европа маршал Джони Стрингър, който определи опасността като кръгова. „Заплахата, пред която стоим, е на 360 градуса. Сега трябва да гледаме много по-на север – там, където ще ни се налага да се справяме с руската далекобойна авиация и със сериозна надводна и подводна заплаха, най-очевидно откъм Северния флот.“ Линията, която континентът трябва да брани, се изтегля към Арктика, където подводниците на флота излизат в Атлантика, а стратегическите бомбардировачи носят крилати ракети с обсег хиляди километри.

Изводът на Стрингър е практически: Европа трябва да се откъсне от скъпите платформи от висок клас, чието производство отнема години, и да заложи на дълбоки прецизни удари, електронна война и противовъздушна отбрана с голям обсег – способности, които да достигат целта далеч преди тя да достигне тях.

Сухопътната война се пренаписва паралелно. Генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг, началник на Сухопътни войски на Германия, заяви, че армиите „трябва из основи да преосмислят как ще воюваме“. Вместо да чака десетилетие зрелите технологии на бъдещето, германската армия залага на междинни решения, достъпни веднага, за да запълни най-зейналите пролуки.

Британският поглед добавя темпото. Генерал Сър Роли Уокър, началник на Генералния щаб на сухопътните войски, посочи изкуствения интелект като преобръщащ фактор: обработката на данни вече е толкова бърза, че „корпусен планов цикъл, който някога отнемаше 72 часа, днес отнема 1“ – скок, който позволява 10-кратно повече поразени цели на ден.

Преустройството има и тил. Германия изгражда изцяло нова дивизия за териториална отбрана, която да пази обекти на критичната инфраструктура – пристанища, железници, цифрови мрежи. Шест нови полка с около 6000 действащи и резервни военнослужещи под единно командване довеждат армията до четири дивизии, така че логистичните възли в дълбочина да са прикрити, докато бойните части се местят към източния фланг.

Тази равносметка идва върху раздвижено политическо поле. Администрацията на президента Доналд Тръмп упорито обвинява европейските правителства, че подценяват отбраната и се крият под американския чадър. Спусъкът обаче е конкретен: обявеното на 1 май изтеглянето на 5000 американски войници от Германия идва като резултат от войната между САЩ и Иран и нежеланието на съюзниците да се включат в нея, в отговор на което Тръмп предупреди, че ще реже „доста повече от 5000“. Към това се добавят повтарящите се закани да напусне Алианса. На този фон лидерите на НАТО се готвят за повратна среща на върха в Анкара на 7–8 юли.

Часовникът тиктака и от другата страна. Оценки на висши европейски служители твърдят, че Русия може да възстанови армията си дотолкова, че да заплаши територия на НАТО в рамките на броени години – прозорец, който превръща бавното, скъпо превъоръжаване в лукс, който континентът не може да си позволи.

Под лозунга за „масово и евтино“ се крие урок, който Украйна вече плати в човешки животи: на фронт, където дрон за няколко хиляди унищожава танк за милиони, заводът, който бълва прехващачи, тежи повече от шепата съвършени, но безценни платформи. Командирите от срещата в Лондон на практика пренасят този урок върху собствените си армии – преди да им се наложи да го учат в движение.

Дали Европа може да направи завоя сама е въпросът, който Анкара ще постави без заобикалки. Срещата идва тъкмо когато американският чадър се прибира, а сметката за заместването му пада върху столиците, които десетилетия наред разчитаха на чужд гръб. Превъоръжаването, което командирите описаха, не е каприз на доктрината – то е опит да се запълни мястото, което Вашингтон вече разчиства.

Хондурас се обръща към украинските дронове срещу картелите — Киев търси латиноамерикански пазар

🇭🇳🤝🇺🇦 Хондурас води преговори за закупуване на украински дронове, с които да подсили контрола по границите си и борбата с наркотрафика – намерение, което президентът Насри Асфура оповести на 22 юни, три дни след официалната си визита в Киев, където се срещна с украинския си колега Володимир Зеленски.

На този етап няма нито подписан договор, нито яснота за конкретен модел и количество. По време на самата среща двамата лидери са обсъдили възможностите за сътрудничество в областта на военните технологии и безпилотните системи. Асфура публично заяви интерес към подобно партньорство, без да поема конкретни ангажименти. Въпреки това значението на разговора не бива да се подценява. За първи път украинската дронова индустрия получава реална перспектива за навлизане на пазар в Западното полукълбо, докато Тегусигалпа се вписва все по-видимо в регионалната архитектура за сигурност, оформяща се около Вашингтон.

Зад тази на пръв поглед ограничена инициатива се преплитат четири процеса, всеки със собствена логика. Първият е свързан с украинската отбранителна индустрия, която за няколко години премина от зависимост от внос към износ на иновативни технологии и натрупан боен опит. Вторият е регионален и отразява стратегията на САЩ в Латинска Америка. Асфура дойде на власт с открита подкрепа от Доналд Тръмп в момент, когато Вашингтон затвърждава силовия си подход към наркотрафика в региона. Третият фактор е чисто практичен за самия Хондурас – страната остава един от основните транзитни коридори за кокаин към Северна Америка и търси по-ефективни средства за наблюдение на труднодостъпни райони. Четвъртият е дипломатически: Киев все по-целенасочено използва репутацията на своите дронове като инструмент за разширяване на международните си партньорства далеч извън европейския театър на войната.

Най-добре проследим е именно индустриалният аспект. На 28 април 2026 г. Зеленски представи рамката за контролиран износ на въоръжение под названието „Drone Deals“. Механизмът допуска износ единствено към държави, подкрепили Украйна, и се базира на принципа на реципрочността – междудържавно споразумение за сигурност, последвано от договорки между институции и производители. Според украинския президент капацитетът за производство за конкретни системи надвишава нуждите на армията с 50%. Основен приоритет остава снабдяването на фронта, но този излишък дава възможност за пренасочване на част от продукцията към външни пазари.

Досега географията на тези проекти беше концентрирана в Европа и Близкия изток – сделки със Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар, както и подготвени инициативи в Германия, Италия, Норвегия, Нидерландия и Швеция. На този фон интересът на Хондурас е географски пробив. Макар да не е подкрепен от подписан договор, той показва, че пазарът, който Киев се стреми да изгради, вече излиза извън пределите на Евразия и достига до американския континент.

Тук обаче е важно едно уточнение. Нито Асфура, нито украинската страна посочиха кои видове дронове са били предмет на разговорите. Не беше назована конкретна платформа, клас или предназначение. Това има значение, защото украинският арсенал включва всичко – от евтини разузнавателни и ударни квадрокоптери до системи с далечен обсег. Какво точно възнамерява да придобие Хондурас, засега остава неизвестно.

Логиката предполага, че за нуждите на граничния контрол вероятно става дума за разузнавателни системи. Това обаче е аналитичен извод, а не потвърден факт. Самият Асфура подчерта и потенциалните граждански приложения на подобни технологии, например в селското стопанство – акцент, който смекчава отбранителния характер на инициативата и едновременно с това говори за интерес към системи с двойно предназначение.

Политическото измерение на темата става по-отчетливо, една когато бъде разгледан регионалният контекст. Насри Асфура, два пъти кмет на столицата Тегусигалпа в периода 2014-2022 г. и кандидат на консервативната Национална партия, встъпи в длъжност на 27 януари 2026 г. след изключително оспорвани избори, спечелени с под 30 000 гласа разлика. Кампанията му премина под знака на открита подкрепа от Тръмп, а основните му приоритети – сигурност, заетост и борба с престъпността – съвпадат с посоката на американската политика в региона.

През 2026 г. тази политика придобива все по-настъпателен характер. На 3 януари САЩ проведоха операция „Absolute Resolve“ във Венесуела, при която беше заловен Николас Мадуро и транспортиран до Ню Йорк по обвинения в наркотероризъм. Няколко месеца по-късно, на 12 юни, американски въздушен удар, извършен в координация с властите в страната, ликвидира лидера на транснационална организирана престъпна група „Трен де Арагуа“.

Паралелно с това Вашингтон продължи да разширява практиката да третира големи престъпни структури като чуждестранни терористични организации (FTO). MS-13 (Мара Салватруча) беше включена в списъка с FTO на 20 февруари 2025 г. Конкурентната на нея структура Barrio 18 също намери място в списъка на 23 септември същата година. И двете групировки имат силно присъствие в Хондурас. С оглед на това интересът към активи за въздушно наблюдение вероятно е част от широката стратегия за сигурност, която Вашингтон насърчава в региона.

От гледна точка на Хондурас мотивите са достатъчно ясни. Страната остава един от основните транзитни маршрути за кокаин към Северна Америка, а нивата на насилие и влиянието на престъпните организации продължават да създават сериозни проблеми за държавните институции. Според Асфура технологиите на Украйна могат да помогнат за осъществяване на мониторинг върху отдалечени райони и за пресичането на трафикантските маршрути. Граничният контрол в трудно достъпни зони вече е определен като национален приоритет.

„Става дума за дронове, които да пазят границите ни, да охраняват ефикасно, да се борим с организираната престъпност“, заяви президентът.

В същото време обаче е необходимо да отчетем и ограничението на подобни инструменти. Дроновете могат да разширят значително възможностите за наблюдение, но сами по себе си няма как да решат проблемите с правоприлагането. Те могат да откриват цели и маршрути, но не заменят работата на полицията, граничните служби, съдебната система и логистичната инфраструктура. Именно поради тази причина евентуална покупка следва да бъде разглеждана като част от по-широка стратегия, а не като самостоятелно решение.

Погледнато от Киев, подобни разговори имат и друго значение. За държава, чиято дипломация в последните години се фокусира над поддържане на международна подкрепа, всеки нов клиент носи не само потенциални приходи, но и политическа стойност. Това е доказателство, че украинският отбранителен сектор има значение далеч отвъд собствената война и че международната му мрежа от партньори продължава да се разширява.

В този контекст изказването на Зеленски, че „в сферата на сигурността днес, във военните и безпилотните технологии Украйна е сред най-силните в света“, звучи не само като оценка, но и като послание към бъдещи купувачи. Рамката „Drone Deals“, която изключва държави, сътрудничещи на Русия, допълнително превръща износа на технологии в инструмент на външната политика. Достъпът до украинските разработки се превръща не само в търговски, но и в политически въпрос.

Ето защо интересът на Хондурас има значение дори преди да се е превърнал в реална сделка. Самият факт, че такъв разговор се води, говори, че украинската индустрия вече търси и намира възможности на пазари, които доскоро изглеждаха далеч отвъд нейния естествен обсег.

Засега обаче най-важните въпроси остават без отговор. Не е ясно дали разговорите ще доведат до сделка по модела на „Drone Deals“, какви системи биха били доставени и дали ще бъдат сведени единствено до функции за разузнаване. Не е известно и доколко евентуалната сделка ще бъде свързана с по-широката американска стратегия за борба с наркотрафика.

Докато тези детайли липсват, най-точното заключение остава и най-предпазливото: Хондурас заявява своя интерес към украински дронове като инструмент в борбата срещу организираната престъпност, а Украйна получава още едно доказателство, че създадената във военно време индустрия вече намира своето място на световния пазар. Останалото тепърва предстои.

📽️ Видео: Хондураският президент Насри Асфура започна първата си официална визита в Киев с отдаване на почит към паметта на загиналите украински военнослужещи. Президентът Зеленски описа това като значим жест на уважение към украинския народ и неговата саможертва за свободата и мира.

Обзор на последните новини след иранските удари срещу Израел.

Обзор на най-важното:

• Израелските сили за отбрана (IDF) съобщиха, че са свалили всички ирански ракети, изстреляни досега тази нощ
• Началникът на Генералния щаб на IDF провежда оценка на ситуацията след ракетната атака, съобщи говорител на IDF
• Бенет призовава Израел да „действа мощно и ефективно“ срещу иранската атака
• Иран, Ирак и Сирия наредиха затваряне на въздушното си пространство след ракетната атака на Техеран срежу Израел
• Летище „Бен Гурион“ функционира нормално, като за утре има информация само за един анулиран полет
• Твърди се, че Нетаняху разговаря с Тръмп на фона на новите ирански удари срещу Израел
• Тръмп заяви, че „не е доволен“ от израелските удари в Бейрут, и добави, че сделката с Иран е била на броени дни разстояние
• Признавайки ограниченията, началникът на Генералния щаб на IDF заяви, че страната ще отговори на Иран с мощна сила „в момента, в който бъде дадена зелена светлина“
• Посолството на САЩ нареди на служителите си да се подготвят за тревоги за въздушна опасност до второ нареждане на фона на иранските атаки
• Сцени на празненства с развяване на флагове на Хизбула в центъра на Техеран
• Израел съобщи, че пунктовете към Газа остават затворени до второ нареждане след иранските ракетни атаки
• Говори се, че Нетаняху провежда съвещание с ръководителите на службите за сигурност след телефонния разговор с Тръмп
• Иран спря полетите на международното летище в Техеран, съобщиха местни медии
• Външният министър на Обединеното кралство заяви, че Иран и Израел трябва да „проявят сдържаност“ и да деескалират ситуацията
• Автобусите в Израел ще се движат на 75% от нормалния си график в понеделник на фона на иранските атаки
• Външният министър на Иран разговаря с британския и турския си колега, както и с пакистански посредници след ракетната атака

📌 Израелските сили за отбрана (IDF) съобщиха, че са свалили всички ирански ракети, изстреляни досега тази нощ

Израелските сили за отбрана (IDF) съобщиха, че досега са прехванали всички ирански балистични ракети, изстреляни срещу Израел тази нощ, с изключение на тези, които са попаднали в безлюдни площи. ПВО работи по поразяването на последния залп от балистични ракети, изстреляни от Иран, задействайки сирени в цялата северна част на страната, съобщиха от IDF.

Баскетболен мач в Тел Авив между Апоел Тел Авив и Апоел Йерусалим беше прекъснат в средата на играта, като хиляди фенове напуснаха стадион „Менора Мивтахим“ в съответствие с указанията на Командването на тила.

📌 Началникът на Генералния щаб на IDF провежда оценка на ситуацията след иранската ракетна атака, съобщи говорител на IDF

След балистичната ракетна атака на Иран срещу Израел, говорителят на IDF бригаден генерал Ефи Дефрин заяви на пресконференция, че началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир провежда оценка на ситуацията и „одобрява планове за бъдещето“.

„Иранският терористичен режим допусна сериозна грешка“, каза той, добавяйки, че IDF са подготвени за допълнителен ракетен обстрел от страна на Иран.

📌 Бенет призовава Израел да „действа мощно и ефективно“ срещу иранската атака

Председателят на партия „Заедно“ Нафтали Бенет заяви, че Израел трябва да предприеме мощен и ефективен отговор на ракетната атака, извършена от Иран тази вечер, като предупреди да не се прави опит за сдържане на ескалацията или за нанасяне на символичен удар.

„Това е моментът на истината: Суверенна държава ли е Израел, която може да се защитава? Сдържането или символният отговор биха дали сигнал на нашите врагове, че проливането на кръвта на нашите граждани е допустимо; следователно Израел трябва да действа мощно и ефективно“, написа в X бившият премиер и съперник на Нетаняху.

📌 Иран, Ирак и Сирия наредиха затваряне на въздушното си пространство след ракетната атака на Техеран срежу Израел

Иран затвори въздушното пространство над западната част на страната, след като изстреля залп от ракети към Израел в отговор на последния му удар по Ливан.

„Поради оценки на безопасността и сигурността... западната част на въздушното пространство на страната беше обявена за затворена до второ нареждане“, се казва в изявление на Маджид Ахаван, говорител на Националната организация за гражданска авиация, предадено от информационна агенция IRNA.

Ирак също затвори временно своето въздушно пространство и спря въздушната навигация по причини, свързани със сигурността на въздушното движение след удара, обявиха пред Reuters служители на гражданската авиация. Иракската служба за гражданска авиация заяви, че небето над страната ще остане затворено за следващите 72 часа.

Сирия също временно затвори въздушното пространство над южната част от страната за следващите 12 часа и прекрати операциите на международното летище в Дамаск.

📌 Летище „Бен Гурион“ работи нормално, за утре има само един анулиран полет

Международно летище „Бен Гурион“ в Тел Авив функционира нормално, въпреки ракетните атаки на Иран срещу Израел преди два часа. Към момента само един полет на Austrian Airlines за утре е анулиран, съобщи израелския Канал 12.

„Ако няма промени в следващите часове, утре летището ще бъде пълно“, казва неговият репортер на летището. Пътниците, които имат полети, трябва да дойдат на летището както обикновено, добавя той, освен ако нещо не се промени в близките часове.

Това контрастира с Ирак, Сирия, Катар и други страни в региона, които затвориха въздушното си пространство.

📌 Твърди се, че Нетаняху е разговарял с Тръмп след новите ирански удари срещу Израел

Израелският премиер Бенямин Нетаняху е разговарял по телефона с президента на САЩ Доналд Тръмп, съобщи американски служител пред Axios, след като Тръмп сподели пред новинарския сайт, че ще се обади на Нетаняху, за да му каже да не отвръща на ракетните атаки на Иран в северен Израел.

Засега кабинетът на израелския министър-председател не е потвърждавал за провеждането на разговор между двамата.

📌 Тръмп заяви, че „не е доволен“ от израелските удари в Бейрут, и добави, че сделката с Иран е била на броени дни разстояние

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви пред Fox News, че ракетните атаки на Иран срещу северен Израел „няма да помогнат“ на преговорите – които според него са били на броени дни от постигането на споразумение – и изрази разочарование от по-ранните удари на Израел срещу цели на Хизбула в Бейрут, които провокираха атаките на Иран.

„Това със сигурност няма да помогне на преговорите“, каза Тръмп, добавяйки: „Бяхме много близо. Бих казал, че споразумението щеше да бъде подписано в понеделник, вторник или сряда следващата седмица. И сега се случва това.“

Относно ударите на Израел в Бейрут – за които американски служител съобщи, че Вашингтон е бил информиран предварително от Израел – Тръмп добави, че „не е бил доволен от това“.

📌 Признавайки ограниченията, началникът на Генералния щаб на IDF заяви, че страната ще отговори на Иран с мощна сила „в момента, в който бъде дадена зелена светлина“

Признавайки, че на Израел се пречи да отговори на иранските ракетни атаки от тази нощ, началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир, по време на оценка на ситуацията с висшето военно ръководство, заяви, че „IDF ще ударят врага с мощна сила в момента, в който бъде дадена зелена светлина“, според изявления, предоставени от армията.

IDF се подготвят за отговор срещу Иран заради ракетната му атака срещу Израел тази вечер, но изчакват одобрение от политическото ръководство.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви по-рано, че е призовал премиера Бенямин Нетаняху да не отвръща на удара.

📌 Посолството на САЩ нареди на служителите си да се подготвят за тревоги за въздушна опасност до второ нареждане на фона на иранските атаки

Посолството на САЩ в Йерусалим нареди на всички служители на американското правителство и техните семейства в Израел да бъдат в готовност да потърсят укритие в случай на задействане на тревога и обяви, че ще затвори консулските служби утре поради опасения от ескалация след ракетните атаки на Иран в северен Израел.

„В резултат на настоящата ситуация със сигурността в Израел, включително предупрежденията на Командването на тила за множество региони, посолството на САЩ указа на всички служители на американското правителство и членовете на техните семейства да се укрият по места и да бъдат готови да се преместят в защитено убежище в случай на тревога за въздушна опасност до второ нареждане... Консулските служби на посолството на САЩ в Йерусалим и филиала на посолството в Тел Авив ще бъдат затворени в понеделник, 8 юни“, се казва в изявление на посолството.

Посолството издаде препоръка за сигурност миналата седмица, предупреждавайки американските граждани в региона да проявяват повишено внимание и посочвайки Израел, Западния бряг и Газа, въпреки че по това време нямаше индикации какво е предизвикало препоръката.

📌 Сцени на празненства с развяване на флагове на Хизбула в центъра на Техеран

Иранските медии показват сцени на празненства на площад „Революция“ в столицата Техеран. На кадрите ясно се вижда демонстранти, развяващи знамена на терористичната групировка Хизбула.

Роденият в Иран анализатор Бени Сабти от Международния институт за изследване на сигурността обясни пред израелския Канал 12, че режимът вярва, че събитията от тази нощ представляват огромна победа, тъй като Иран изстрелва ракети по израелска територия, а на Израел се пречи да отговори.

Тъй като американският президент Доналд Тръмп публично обяви на Израел да не отвръща на удара, иранците вярват, че „получават Израел на тепсия“, казва Сабти.

📌 Израел съобщи, че пунктовете към Газа остават затворени до второ нареждане след иранските ракетни атаки

След балистичните ракетни атаки на Иран срещу Израел, Координаторът на правителствените дейности по териториите към Министерството на отбраната (COGAT) съобщи, че пунктовете с ивицата Газа са затворени до второ нареждане.

От COGAT заявиха, че „са приложени редица нужни мерки за сигурност“ след ракетния обстрел, „включително затваряне на пунктовете към ивицата Газа, сред които пункт Керем Шалом и пункт Рафах, до второ нареждане“.

„Трябва да се подчертае, че затварянето на пунктовете няма да повлияе на хуманитарната ситуация в ивицата Газа. Значителните количества храна, влязли в ивицата от началото на примирието, надвишават хранителните нужди на населението значително според методологиите на ООН“, добавят от COGAT.

📌 Нетаняху провежда съвещание с шефовете на службите за сигурност след разговора с Тръмп

Телефонният разговор на израелския премиер Бенямин Нетаняху с президента на САЩ Доналд Тръмп приключи и премиерът провежда дискусия с висши служители по сигурността, сочат съобщения в еврейските медии.

По-рано, след като израелски служители обещаха остър отговор на атаките, Тръмп разкри, че ще се обади на Нетаняху, за да му каже да не отвръща на атаката с балистични ракети на север, защото Вашингтон се стреми към сделка с Техеран.

📌 Иран спря полетите на международното летище в Техеран, съобщиха местни медии

Международното летище в Техеран забрани всички пристигащи полети след ракетните удари на Иран срещу Израел, съобщиха местни медии.

„Органът за гражданска авиация обяви спиране на всички полети, насочени към летището, до второ нареждане“, съобщи иранската пресагенция Mehr – това е поредното затваряне на международното летище „Хомейни“, едно от двете, които обслужват столицата, което беше отворено отново едва през април, след като беше затворено в продължение на седмици заради войната в Близкия изток.

📌 Британският външен министър: Иран и Израел трябва да „проявят сдържаност“

Министърът на външните работи на Обединеното кралство Ивет Купър призова за деескалация между Израел и Иран след новите ракетни атаки на Ислямската република срещу Хайфа и други райони в северен Израел.

„Подновяването на конфликта между Иран и Израел не работи в ничий интерес. И двете страни трябва да проявят сдържаност и да деескалират незабавно“, написа тя в X.

Купър настоя, че „преговорите трябва да продължат към трайно уреждане, от каквото всички се нуждаем, за мир и стабилност в региона и за пълно възстановяване на глобалната търговия“.

📌 Автобусите в Израел ще се движат на 75% от нормалния си график утре заради иранските атаки

Министерството на транспорта на Израел съобщи, че обществените автобуси в цялата страна ще работят на 75% от обичайния си график заради новите ракетни атаки към страната и отмяната на учебните занятия. Ведомството уточни, че съгласно инструкциите на Командването на тила, леката железница в Йерусалим и Тел Авив, както и влаковата система на израелските железници, ще работят нормално.

Според местни медии подземните станции на леката железница в централен Израел ще останат отворени през нощта за тези, които искат да ги използват като бомбоубежища.

📌 Иранският външен министър разговаря с британския и турския си колега и с пакистански посредници.

Министърът на външните работи на Ислямската република Абас Арагчи обсъди „най-новите събития“ в региона тази вечер с колегите си от Обединеното кралство и Турция, както и с посредниците от Пакистан.

Отделните разговори бяха фокусирани върху отговора на Иран на „многократните нарушения на примирието в Ливан“ от страна на Израел, се посочва в изявление на неговото министерство, в което не се предоставят други подробности.

Иран отговори на днешните израелски удари срещу командни центрове на Хизбула в Бейрут с балистични ракетни атаки на север.

Рубио в Делхи: тезата за отстъпки пред Иран е „абсурдна".

🇺🇸⚔️🇮🇷 На пресконференция в Делхи държавният секретар на САЩ Марко Рубио отхвърли като „абсурдни“ опасенията, че президентът Доналд Тръмп ще се съгласи на ядрена сделка, поставяща Иран в по-силна позиция от тази преди операция „Epic Fury“.

Изявлението, затворило 3-дневното посещение на Рубио в Индия, е отправено в отговор на публични критики от страна на бивши и настоящи републикански фигури като бившия държавен секретар Майк Помпео и сенатора от Тексас Тед Круз, които ден по-рано обвиниха Белия дом, че повтаря логиката от ядрената сделка на президента Барак Обама от 2015 г.

„Идеята, че този президент, с всичко, което вече доказа, че е готов да направи, някак ще се съгласи на сделка, която в крайна сметка поставя Иран в по-силна позиция във връзка с неговите ядрени амбиции, е абсурдна“, заяви Рубио пред репортери в индийската столица. Цитиран от протокола на Държавния департамент от 24 май, секретарят допълни, че е постигнат „напредък по очертанията“ на възможна рамка, но всяка сделка ще изисква „пълно иранско приемане и след това спазване“. В отделна реплика той заяви, че ангажиментът, поет от Тръмп, Иран никога да не получи ядрено оръжие „не би трябвало да бъде оспорван от никого“.

Критиките, на които Рубио отговори, бяха публикувани на 23 май в платформата X. Помпео, държавен секретар от първия мандат на Тръмп в Белия дом, определи изтичащите параметри на сделката като „точно по сценария на Уенди Шърман, Робърт Малей и Бен Роудс“. Тримата бяха ключови преговарящи фигури от страна на Обама по съвместния всеобхватен план за действие през 2015 г. Според Помпео, сега дискутираната рамка означава, че САЩ ще „плащат на Революционната гвардия за изграждане на програма за оръжия за масово унищожение“. Круз формулира опасението си по-конкретно: ако крайният резултат е „ирански режим, все още управляван от ислямисти, които скандират смърт на Америка“, който получава милиарди долари и възможността да обогатява уран, това би било стратегическо поражение. Демократическият сенатор от Ню Джърси Кори Букър се включи с отделна линия на критики, насочени към размразяването на ирански активи, което според него възпроизвежда логиката, отхвърляна от същата тази администрация в предишните години.

Белият дом реагира на републиканската линия с директни лични нападки. Директорът по комуникациите Стивън Чънг заяви на 23 май, че Помпео „няма реална информация“ за хода на преговорите. Заместник-помощникът на президента Себастиан Горка предположи, че Помпео може „незаконно“ да притежава достъп до класифицирани данни. Самият Тръмп, говорейки пред репортери на 24 май, заяви, че цялостно споразумение между Вашингтон и Техеран „в голяма степен е договорено“ и Ормузкият проток ще бъде отворен отново. Той подчерта, че предал своите инструкции на американските преговарящи „да не бързат“, описа отношенията с Ислямската република като „много по-професионални и продуктивни“ и определи преговорите като „точно обратното“ на сделката от 2015 г.

Според данни на иранската агенция „Тасним“, обобщени от Al Jazeera, в обсъжданата рамка фигурира връщане на морския трафик през Ормузкия проток до предвоенни нива в рамките на 30 дни и едновременно вдигане на морската блокада. По данни на TIME и CBS News, параметрите включват и мораториум върху иранското ядрено обогатяване, отмяна на американските санкции и поетапно освобождаване на блокирани финансови средства на иранския режим. За момента не е публикувано официално потвърждение или пълния списък с условията на потенциална сделка.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху поддържа отделна позиция и потвърди, че всяко споразумение трябва „да премахне ядрената опасност“ и да изисква „демонтаж на иранските обекти за обогатяване на уран“. Точно това определение се разминава съществено с публично описаното от САЩ като приемлив изход – мораториум, а не демонтаж – и оставя въпроса за крайното условие открит между Вашингтон и Йерусалим.

Операция „Epic Fury“, координирана израелско-американска кампания на въздушни удари срещу над 2000 цели на територията на Иран, започна на 28 февруари и обхвана ракетната програма, военноморския флот и апарата за сигурност на режима в Техерам. В първите часове на кампанията беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей. Според оценка от командира на CENTCOM, цитирана от Министерство на войната на САЩ, всички основни оперативни цели са били постигнати в рамките на 38 дни. В началото на април се въведе прекратяване на огъня, а Рубио публично обяви края на настъпателната фаза на 5 май, като определи задачата на кампанията за „приключена“.

Споровете около продължаващите преговори се развиват в три отделни посоки. Първата е вътрешнопартийна. Републиканската фракция, помогнала за легитимирането на „Epic Fury“, в която попадат Помпео и Круз, разчита на ясно разграничаване от наследството на сделката от 2015 г. като фундаментален елемент на собствената си политическа идентичност. Това прави всяка отстъпка под прага „пълен демонтаж“ политически скъпа за Белия дом, дори когато преговорната рамка реално се различава от тази на Обама.

Втората са отношенията с Израел. Изискването за демонтаж, а не мораториум, заявено от премиера Нетаняху, поставя страната му извън рамката, която Вашингтон договаря. Липсата на синхрон между публичните условия на съюзниците може да действа като лост в продължаващите преговори – Тръмп може да представя израелския „максимум“ като крайна точка, отвъд която преговорите се сриват, и да получи отстъпките, очертани в неговата позиция.

Трето, сделката Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA) от 2015 г. обвърза ограниченията с времеви хоризонти от 10–15 години след момента на влизане в сила, не предвиждаше предварителна военна кампания, която вече е унищожила голяма част от иранската ядрена програма, и не премахваше върховното политическо ръководство на режима. Сегашните преговори започват след тези три промени във фактическата основа. Това далеч не означава, че сделката ще бъде по-устойчива – способността на Иран за възстановява на обогатяването при политическа воля остава съвсем реална възможност – но определя различна изходна позиция от периода на Обама. Дали публичното твърдение на Рубио, че двете рамки са „точно обратното“, се потвърждава, ще зависи от текста, който в крайна сметка евентуално бъде подписан, и от механизмите за верификация. Реториката от тази седмица – между Рубио и неговите съпартийци, между САЩ и Израел, между публичните и непубличните формати на преговорите – показва, че финалната фаза на иранската криза се води едновременно на повече от един фронт, всеки от които може поотделно да блокира сделката, дори когато военната фаза е приключена.

Заливът иска край на иранската заплаха, не ранно изтегляне на САЩ – анализ на Фредерик Кемпе.

💡 Това, което разочарова висшето ръководство на страните от Залива, докато Иран насочва ракети и дронове към техните граждани и държави, е, че твърде много хора във Вашингтон превръщат войната във въпрос на вътрешната политика на САЩ и лично на президента Доналд Тръмп. За тях залогът е дали Близкият изток ще поеме в уникална и положителна посока или ще се върне към добре познатата и грозна реалност.

През последните две седмици разговарях с редица представители на страните от Залива, за да разбера по-добре как лидерите в региона гледат на тази продължаваща война. Разговорите бяха поразително еднакви и разкриха, че за мнозина от тях конфликтът не е бил въпрос на „дали", а на „кога". Висш представител на една от държавите в Залива ми каза, че страната му отдавна знае, че най-голямата опасност за нея идва от Иран, а не от Израел – реалност, станала очевидна в последните дни.

Неизбежността на войната не се дължеше на един-единствен фактор, а беше кумулативно последствие от революционен режим, който в продължение на близо половин век изграждаше силата си чрез убийствени посредници, смъртоносни ракети, ядрени амбиции и безмилостно сплашване. Друг висш представител на държава от Залива ми каза, че страната му отдавна е твърдяла пред дипломатите от администрациите на демократите, че грешат, мислейки, че овладяването на ядрените способности на Иран е достатъчно, тъй като това не адресираше ракетите и прокси силите, които застрашават региона.

Според разказа на представителите от Залива регионът живееше в своеобразна сенчеста война от години. Конфликти с посредници, кибератаки и военни удари по енергийна инфраструктура бяха част от кампания, замислена от Иран, за да тества и подкопае архитектурата на сигурност на Залива. Погледнете Дубай, Абу Даби и все повече Рияд. Те отразяват степен на икономическа модернизация, политическа умереност и религиозна толерантност, които контрастират рязко с иранската теокрация.

Режимът е повален, но не победен

Някои официални лица в тези страни спориха частно срещу решението на Тръмп да влезе във война заедно с Израел. Други го подкрепиха. Но нито един от тях не иска САЩ да избягат, преди работата да е свършена. Дори онези дипломати от Залива, предпазливи към ескалация (а това включва повечето от събеседниците ми), виждат тази война като кулминация на дълга траектория, изискваща отговор в някакъв момент, преди балансът на силите да се наклони необратимо в полза на Иран.

Това не означава, че представителите на Залива са за смяна на режима в Иран – никой не може с точност да пресметне как да се осъществи подобно нещо. Това трябва да е работа на иранския народ. Означава обаче, според тях, че САЩ, Израел и други готови партньори трябва да продължат да подкопават разрушителните способности на иранския режим – особено след като сега той ще бъде оставен в отмъстително състояние.

Крайното им заключение: ако Иран излезе от това обезвреден, това е по-добре за всички, дори режимът да не може да се промени фундаментално от такъв, управляван със смесица от теократични лидери и такива от Революционната гвардия. Казано по-дипломатично, висш представител на държава от Залива ми сподели:

„Ако Иран е неспособен да нанася вреда и да изнася нестабилност към съседите си, това ще бъде добро нещо."

Що се отнася до иранските лидери, те вероятно залагат, че вътрешната политика на САЩ ще спаси техния режим от пълен колапс. В продължение на десетилетия те вярваха, че революцията от 1979 г. и вземането на американски заложници унижи тогавашния президент Джими Картър, отслабвайки политическата подкрепа и струвайки му загуба на следващите избори. Лидерите на Ислямската република вероятно смятат, че могат да наложат подобна политическа болка на Тръмп с продължителен конфликт и високи цени на горивата. Ако това коства на републиканците контрола над Конгреса на предстоящите междинни избори наесен, това ще е „своеобразна смяна на режима от Техеран", както го формулира Алекс Плицас от Atlantic Council.

Решаващите седмици напред

Разговорите ми с представители на Залива и на САЩ през последните дни затвърдиха много от собствените ми виждания за значимостта на този момент. В момента не липсват песимистични оценки за войната, но те затъмняват историческа възможност. Конфликтът с Иран може да се окаже истинска повратна точка. Той би могъл да неутрализира най-големия източник на дестабилизация в Близкия изток от последните 40 години, създавайки нови възможности за регионална сигурност и просперитет.

И може да разцепи зараждащата се Ос на агресорите, съставена от Китай, Русия, Северна Корея и Иран. Белият дом оценява, че Иран с директните си действия и мрежи от посредници е отговорен за смъртта на стотици американци – военнослужещи, дипломати и цивилни, от Ислямската революция от 1979 г. насам.

И как САЩ могат да стигнат оттук дотам? Чрез военна решимост, стратегическо търпение и дипломатическа хитрост. Преди всичко САЩ не бива да спират военната кампания преждевременно. Това може неволно да укрепи позицията на отслабения ирански режим. А режимът е слаб; атаките му срещу съседите са по-скоро отчаяните конвулсии на един провален режим, отколкото възраждане на революцията. Дори в момента ще са нужни години, преди Иран да може да възстанови флота и ракетните си способности или отново да се стреми към ядрен арсенал. Но следващите 2-3 седмици ще бъдат решаващи, докато САЩ продължават да поразяват иранските способности.

„Добрата новина е, че американската армия е на път в следващите няколко седмици да постигне обявените цели за унищожаване или тежко увреждане на иранските ракети, дронове, свързаната с тях индустриална база, флот и ядрена програма", сподели Плицас, бивш служител на Пентагона. Най-вероятната причина за „провал на военната операция в Иран е нейното преждевременно прекратяване поради икономически натиск от основаното на риска затваряне на Ормузкия проток, което е целта на Иран".

Ето защо САЩ и техните партньори трябва да поемат контрол над протока, да осигурят свобода на движение и да предотвратят икономически щети, които биха дали на Иран по-голям лост.

Официални представители на САЩ са споделили пред партньорите от Залива, че напредват в изграждането на коалиция от държави за ескорт на кораби през протока, въпреки че няколко страни публично отказаха да допринесат за тези усилия. Допълнителни военни активи от САЩ пристигат в региона, за да осигурят защита на морския трафик, а в същото време продължават ударите срещу способностите на Иран да нарушава този трафик.

Дори тези цели биват преследвани, американците не бива да изпускат от поглед по-сериозната възможност. Тази седмица говорих с представител на Белия дом за дългосрочна визия за Близкия изток, в който не само умерени арабски и израелски лидери нормализират отношенията си, както го направиха чрез Авраамовите споразумения, но и ново иранско правителство и арабски лидери в крайна сметка също го правят, водейки до нормализация между Израел и Иран.

По време на тази война без очевиден край тази визия звучи фантастично. Но именно привидно невъзможни развития като това могат да станат реалност, служейки едновременно на интересите на САЩ и партньорите им в региона, ако администрацията на Тръмп доведе до край мисията в Иран, която си е поставила.

 

✍️ За автора: Фред Кемпи – лидерът, превърнал Атлантическия съвет в глобален фактор

Под ръководството му от 2007 г. насам Съветът постигна исторически ръст в мащаба и влиянието, разшири своята дейност с регионални центрове по целия свят, както и със специализирани звена, фокусирани върху широк спектър от теми – от международна сигурност и енергетика до глобална търговия и менторство за следващото поколение.

Тръмп заплаши да „заличи" електроцентралите на Иран – енергийната война Залива навлиза в нова фаза.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши в събота да „удари и заличи“ електрическите централи на Иран, ако не отвори напълно Ормузкия проток в рамките на 48 часа.

„Ако Иран не отвори напълно, без заплахи, Ормузкия проток в рамките на 48 часа от точно този момент, САЩ ще ударят и заличат различните им електрически централи, като започнат с най-голямата!“, написа Тръмп в Truth Social.

Вероятно визираната цел е или атомната централа в Бушер, единственият действащ ядрен реактор в Иран, по чийто периметър миналата седмица попадна снаряд на 350 метра от реактора, или газовата централа „Дамаванд“ край Техеран, съобщиха Washington Post и NPR.

Часове по-късно Иран отговори с ракетен обстрел по градовете Димона и Арад в Южен Израел – и двата в непосредствена близост до ядрения изследователски център „Шимон Перес“ в Негев. Близо 200 души бяха ранени, 11 от тях тежко, съобщи Times of Israel. IAEA потвърди, че изследователският център не е засегнат и няма отклонения в радиационните нива.

Иранското военно оперативно командване „Хатам ал-Анбия“ отвърна на ултиматума с директна заплаха: „Ако горивната и енергийната инфраструктура на Иран бъде нарушена от врага, всички енергийни, информационни и обезсоляващи съоръжения, принадлежащи на САЩ и ционисткия режим в региона, ще бъдат атакувани“, се казва в изявление, цитирано от полуофициалната агенция Fars. Полковник Али Абдолахи Алиабади, командир на „Хатам ал-Анбия“, заяви, че военната доктрина на Иран е „преминала от отбранителна към настъпателна“, съобщи Anadolu Agency.

Иранският представител в Международната морска организация Али Мусави от своя страна заяви, че Ормузкият проток „остава отворен“ – с изключение на корабите, свързани с „враговете на Иран“. „Дипломацията остава приоритет на Иран. Пълното прекратяване на агресията обаче е по-важно“, каза Мусави, определяйки американо-израелските удари като „корена на настоящата ситуация в протока“.

Ултиматумът на Тръмп дойде дни след удара по газовото находище „Южен Парс“ в сряда – атака, която самият Тръмп описа като израелски ход, предприет „в гняв“. Ударът извади от строя преработвателен капацитет от близо 100 милиона кубически метра газ дневно – около 14% от производството на находището, според първоначални оценки, цитирани от CBS News и CNN. „Южен Парс“ е най-голямото газово находище в света, споделено между Иран и Катар, който нарича своята половина „Северен щит“.

Реакциите вътре в Иран, отразени чрез съобщения до Iran International и публикации в социалните мрежи, разкриха дълбоко разделено общество. Част от гражданите на страната приветстваха удара като насочен срещу активи, контролирани от Революционната гвардия.

„Удряйки „Южен Парс“, Израел ни спаси от още кражби – парите се превръщаха в куршуми, изстрелвани срещу нашите деца", написа един потребител.

„Дори при пълно унищожение на всички 24 газови рафинерии, те ще се върнат към производство за под три месеца", заяви бивш работник по проекти в находището, омаловажавайки щетите.

„След Ислямската република те могат да бъдат възстановени по-добре“, заключи инженер, сравнявайки иранските платформи с по-качествените катарски инсталации.

Други предупредиха за последиците за цивилното население. „Не гледайте на инфраструктурата толкова просто. Липсата на ток и газ означава смърт – студ, глад, недостиг на лекарства", написа потребител.

Трети отхвърли ударите по невоенни цели: „Тя принадлежи на всички иранци."

Призиви за ограничаване на атаките само до военни обекти се смесваха с гласове, рамкиращи дебата през призмата на дългогодишно икономическо недоволство: „Ако инфраструктурата принадлежеше на хората, никой нямаше да търси храна в боклука."

Някои припомняха историческия прецедент: „Германия и Япония бяха сринати през Втората световна война – къде са те сега?"

Общата нишка във всички тези разнопосочни реакции е недоверието към ислямския режим – убеждението, че енергийното богатство на Иран се управлява зле или се отклонява, и че бъдещото възстановяване зависи не толкова от тръбопроводите, колкото от политическата промяна.

Цените на суровия петрол Brent скочиха от 72,48 долара за барел преди войната до пик от 126 долара за барел на 8 март – най-голямото прекъсване на енергийните доставки в историята на глобалния петролен пазар, според оценка на Международната агенция по енергетика (IEA). Заплахата на Тръмп е сигнал, че тази сдържаност може да приключи – с последици, които ще се усетят далеч отвъд Персийския залив.

До момента САЩ избягваха целенасочени удари по енергийната инфраструктура на Иран заради опасения за глобалните икономически последици. Ормузкият проток, през който нормално минават 20% от световния петролен износ, е фактически затворен от 28 февруари, когато Иран блокира преминаването след началото на ударите.

Мерц провежда спешни консултации относно мира в Украйна.

🇩🇪 Германският канцлер Фридрих Мерц внезапно освободи част от днешния си график, за да проведе спешни консултации за войната в Украйна, съобщава BILD на 21 ноември.

Канцеларията потвърди пред изданието, че Мерц е помолил началника на кабинета си Торстен Фрай да го замести на предварително планирано събитие, за да се фокусира върху „вътрешни дискусии и планирани телефонни разговори относно ситуацията в Украйна“.

BILD съобщи, че Мерц се готви да говори с президентите Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, а малко по-късно се очакват и многостранни разговори. Вестникът посочва, че в обедните часове е насрочен разговор в т.нар. формат E3 – Зеленски, Мерц, френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър.

Германски служители казаха пред BILD, че всяко официално съобщение за разговорите ще бъде публикувано само „в координация със събеседниците“.

Изненадващата дипломатическа активност идва на фона на реакцията на Европа към 28-точковата рамка за мир на Тръмп – план, предизвикал тревога в Киев и европейските столици. Според него Украйна трябва да се откаже от оспорваните територии, включително някои, които Русия никога не е достигала, рязко да намали армията си и да се откаже от западните оръжия.

Европейски служители предупредиха, че планът ще възнагради Москва и ще окаже огромен натиск върху Украйна да направи необратими отстъпки.

Анализаторът по сигурността Нико Ланге каза пред BILD, че предложението изобщо не може да бъде наречено мирен план. По-скоро прилича на „опит да бутнат Украйна настрани“. Той подчерта, че САЩ многократно са опипвали почвата за сделки за нормализиране на отношенията с Руската федерация за сметка на Украйна. Истинско мирно споразумение е възможно само ако позицията на Украйна и ролята на Европа бъдат напълно взети под внимание.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас сподели същото мнение. Тя заяви пред журналисти в Брюксел, че всяка смислена рамка „разбира се, трябва да включва украинците и европейците“.

Полският външен министър Радослав Сикорски каза пред BILD и други журналисти, че се надява „ограниченията да не бъдат налагани върху възможността на жертвата да се защитава, а върху агресора“.

По-рано Кая Калас повтори, че Европейският съюз има ясна и проста пътна карта за мир в Украйна – тя се крепи на два стълба: отслабване на Русия и подкрепа за Украйна.

Загинали и отвлечени при нова атака срещу християнска църква в Нигерия.

🇳🇬 Въоръжени нападатели атакуваха християнска църква в Нигерия, убивайки най-малко двама души, и отвлякоха пастора заедно с няколко миряни, съобщи Ройтерс, цитирайки сведения от местната полиция и очевидци на нападението, което идва броени дни след като 25 момичета бяха отвлечени от училище-интернат в страната.

Атаката е извършена във вторник вечерта в град Еруку, щат Квара в централната част на страната, като се очаква да доведе до засилен натиска върху правителството, което вече е в полезрението на американския президент Доналд Тръмп, който заплаши с военни действия заради преследването на християни в страната.

Президентът Бола Тинубу отложи планирано пътуване до Южна Африка и Ангола за срещите на върха на Г-20 и ЕС-Африка, за да получи доклади за сигурността след двата случая. Той разпореди подсилване на охраната и издирване на извършителите в щат Квара, отбелязват от президентската канцелария.

Освен това президентът нареди на силите за сигурност „да направят всичко възможно“, за да спасят отвлечените ученички и „да върнат момичетата у дома здрави и читави“, заяви говорителят му Байо Онануга.

Известната изпълнителка Ники Минаж отправи призив за глобални мерки в защита на религиозната свобода. Говорейки в мисията на САЩ в ООН, родената в Тринидад и живееща в Ню Йорк рапърка заяви, че в Нигерия „християните са подложени на атаки, прогонвани са от домовете си и убивани“.

Нигерия е изправена пред въоръжена съпротива от страна на ислямисти в североизточната част на страната, отвличания и убийства от въоръжени банди предимно в северозападните райони, както и със смъртоносни сблъсъци между предимно мюсюлмански животновъди и предимно християнски земеделци в централния пояс.

Властите смятат, че дефиницията на САЩ за Нигерия като „държава с особено безпокойство“ не отразява сложните предизвикателства пред сигурността и пренебрегва усилията им да гарантират религиозната свобода за всички.

При последното нападение полицията пристига след сигнали за стрелба около 18:00 ч. във вторник и открива прострелян смъртоносно човек в църквата, както и друг в храстите наблизо, посочи Адетун Еджире-Адейеми, говорителка на полицейските власти в щат Квара.

Очевидци твърдят, че броят на загиналите членове на църквата е поне трима, а в някои репортажи се посочва цифрата пет.

„После събраха част от богомолците, включително пастора, и ги отведоха в гората“, сподели пред Ройтерс в телефонен разговор енориашът Джоузеф Битрус, без да уточни точния брой отвлечени.

Видео, публикувано от местно издание и потвърдено от Ройтерс, показва богослужение в църквата „Христова апостолска църква“, което бива прекъснато от стрелба, при което хората се хвърлят на пода, а въоръжени нападатели влизат и прибират вещите им на фона на непрекъснати изстрели.

Губернаторът на щата поиска незабавно да бъдат изпратени подкрепления на силите за сигурност в отговор на нападението, съобщи неговият говорител.

Все още няма следа от момичетата, които бяха отвлечени в понеделник от въоръжени нападатели в средно училище за момичета в население предимно с мюсюлмани щат Кебби в северозападната част на страната. Очакваше се вицепрезидентът Кашим Шетима да посети региона днес, за да се срещне с официални лица и родители.

Интервю на Ал-Шараа за Washington Post.

🇸🇾 След историческата първа визита в Белия дом сирийският президент Ахмед ал-Шараа даде в понеделник интервю за Washington Post. В разговор, продължил един час, той говореше чрез преводач и засегна теми като значението на възстановяването и отношенията на Сирия и Съединените щати.

Той откровено коментира преговорите с Израел, сектантското насилие след войната и собствения си невероятен път – от ислямист в Ирак и лидер на сирийските бунтовници до първия сирийски държавен глава, който се среща с американски президент във Вашингтон.

Интервюто е съкратено и редактирано за по-голяма яснота.

Санкции и отношения със САЩ

Днес се срещнахте с президента Доналд Тръмп и с членове на Конгреса. Бихте ли споделили какви бяха целите ви за това пътуване и смятате ли, че ги постигнахте?

Най-важната цел е да започнем да градим отношенията между Сирия и САЩ, защото в последните сто години те не бяха особено добри.

Търсихме общите интереси между двете страни и установихме, че има много общи точки, върху които можем да стъпим – сигурност, икономика. Стабилността на Сирия ще се отрази на целия регион, както и нестабилността ѝ.

Стабилността е свързана с икономиката, а икономическото развитие – с вдигането на санкциите. Този разговор продължава от месеци и смятам, че постигнахме добри резултати. Все още чакаме окончателното решение.

Остин Тайс

Нашият колега Остин Тайс изчезна в Сирия. Бихте ли ни казали какво знаете за търсенето му, къде може да се намира и дали сте обсъждали случая с Белия дом и други във Вашингтон?

По време на войната, която предишният режим водеше срещу сирийския народ, имаме около 250 000 изчезнали сирийци. Сред тях са и хора с други националности, като Остин Тайс.

Когато стигнахме до Дамаск, веднага освободихме един американски гражданин от затворите и го предадохме на американските власти. Създадохме комисия за изчезналите; специално внимание обръщаме на американските граждани, изчезнали в Сирия, и координираме действията си с американските власти.

Срещнах се с някои от семействата на изчезналите, включително с майката на Остин Тайс. Тя е прекрасна жена. Запознах я и с моята майка, защото имаше сходна история. Бях в неизвестност седем години и всички мислеха, че съм убит – освен майка ми. Тя твърдо вярваше, че един ден ще се върна.

Миналото на Шараа като боец в Сирия и Ирак

Какво бихте казали на обикновения американец, който говори с конгресмена си за санкциите и се чуди: „Защо вдигаме санкциите на човек, който се е сражавал срещу САЩ?“

На първо място, борбата не е нещо срамно, ако е за благородни цели – особено ако защитаваш своята земя и хора, които страдат от несправедливост. Смятам, че това е нещо, за което човек трябва да бъде похвален. Участвал съм в много войни, но никога не съм причинил смъртта на невинен човек.

Който се сражава, трябва да има силен морален компас. Регионът пострада от политиките – западните и американските – и днес много американци са съгласни с нас, че някои от политиките бяха грешка и доведоха до безсмислени войни.

Сектантско насилие и малцинства в Сирия

Едно от опасенията на онези, които не искат да се вдигнат санкциите, е насилието, което все още продължава в страната ви. При режима се правеха опити да се настроят различните групи една срещу друга, но някои от тях още се бият. Как бихте отговорили на критиците, които казват, че не сте направили достатъчно, за да намалите това насилие, и какъв е планът ви, за да спрат атаките срещу малцинствата?

Сирия току-що излезе от жестока война и живя под диктатура и суров режим, който управлява страната 60 години. Сега сме в преходен период и в прехода условията, ситуациите и законите са различни от тези в стабилни държави.

Например Гражданската война в САЩ – след като свърши, всичко ли се стабилизира за една година? Или бяха нужни години? Ние сме в етапа на възстановяване на държавата, на възвръщане и изграждане на закона. Но не казвам, че в Сирия няма проблеми. Това не е краят на историята.

Има лични интереси на определени групи, които искат независимост или автономия. Някои от тези страни търсят оправдание за интересите си и използват своята деноминация или вяра като чадър.

Говорят за екзистенциална заплаха за тяхната деноминация и вяра. В Сирия сме в съвместно съжителство с различни групи, различни религиозни групи, от 1400 години. Още сме тук и разнообразието ни е запазено.

Борба с Ислямска държава

Все още имате Ислямска държава в източната част на страната. Американците казват, че борбата с нея е причината да са там. Бихте ли ни разказали за статуса на споразумението със Сирийските демократични сили (SDF), с кюрдските групи, и смятате ли, че САЩ и тези групи все още са нужни като сила?

Десет години воювахме с Ислямска държава без координация със западна сила или която и да е друга страна.

Днес Сирия е в състояние да поеме тази отговорност. Поддържането на разделена Сирия или наличието на военна сила, която не е под контрола на правителството, създава най-добрата среда за разцвет на ИДИЛ.

Смятам, че най-доброто решение е американските войски в Сирия да наблюдават интегрирането [на SDF в централните правителствени сили за сигурност]. Защитата на сирийска територия ще бъде отговорност на държавата.

Израел и Сирия

Сирия е подложена на многократни атаки от израелската армия. Освен това тя окупира сирийска територия и изглежда подклажда сектантство, особено сред друзката общност. Как планирате да защитите сирийския суверенитет не само от вътрешни, но и от външни сили?

Преди 50 години Сирия влезе във война с Израел. После през 1974 г. е постигнато споразумение за раздалечаване. То издържа 50 години. Но когато режимът на Асад падна, Израел го анулира. Те разшириха присъствието си в Сирия, изгониха мисията за наблюдение на ООН и окупираха нова територия.

От 8 декември насам са нанесли повече от 1000 въздушни удара в Сирия, сред които такива по Президентския дворец и Министерство на отбраната. Но тъй като искаме да възстановим Сирия, не отговорихме на тези агресии.

Настъплението на Израел в Сирия не идва от опасения за сигурността, а от експанзионистични амбиции. Израел винаги е твърдял, че се притеснява от Сирия заради заплахата от иранските милиции и Хизбула. Ние сме тези, които ги изгонихме от Сирия.

Водим преки преговори с Израел и изминахме добър път към споразумение. Но за да стигнем до окончателно споразумение, Израел трябва да се оттегли до границите си преди 8 декември.

САЩ са с нас в тези преговори, както и много международни страни подкрепят нашата гледна точка. Днес установихме, че г-н Тръмп също подкрепя позицията ни и ще настоява колкото се може по-бързо да се стигне до решение.

Ще се съгласи ли Сирия на демилитаризирана зона южно от Дамаск?

Да се говори за демилитаризиране на цял район ще е трудно, защото ако настъпи хаос, кой ще го пази? Ако тази зона бъде използвана от някои страни като плацдарм за удари срещу Израел, кой ще носи отговорност?

И в крайна сметка това е сирийска територия и Сирия трябва да има свободата да се разпорежда със собствената си земя.

Израел окупира Голанските възвишения, за да защити Израел, а сега налага условия в южна Сирия, за да защити Голан. След няколко години може да окупират центъра на Сирия, за да защитят юга. По този път ще стигнат до Мюнхен.

Отношенията с Русия

Бившият сирийски лидер е в Москва и по същество е защитаван от правителството на Владимир Путин. Повдигахте ли този въпрос пред руснаците? Поискахте ли той да бъде върнат, за да бъде съден за престъпленията си?

Десет години воювахме срещу Русия и това беше тежка, трудна война. Няколко пъти обявиха, че са ме убили.

Нуждаем се от Русия, защото е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Нуждаем се от гласа им на наша страна по някои въпроси и имаме стратегически интереси с тях. Не искаме да тласкаме Русия към алтернативни или други варианти в отношението ѝ към Сирия.

Въпросът с Башар ал-Асад е проблемен за Русия, а отношенията ни с тях – още сме в началото. Ще запазим правото си като сирийци да настояваме Асад да бъде изправен пред правосъдието.

Тръмп: Ядреният арсенал на САЩ може да унищожи света 150 пъти.

7272-ра ескадрила за изпитание и оценка извършва пробно зареждане на нова система за доставка на ядрени оръжия за стратегическия бомбардировач Northrop B-2 Spirit на 13 юни 2022 г. в авиобазата Уайтмън, Мисури. 72-ра ТЕС провежда изпитания и оценка на ново оборудване, софтуер и оръжейни системи за водещия стелт бомбардировач на Командването за глобални удари на ВВС на САЩ (AFGSC).
📸 Снимка: U.S. Air Force / Airman 1st Class Devan Halstead

🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп заяви, че страната му разполага с ядрен арсенал, способен да унищожи света 150 пъти, съобщи RBC-Украйна на 6 ноември.

В интервю за испаноезичната телевизия Univision Тръмп каза: „Имах кодовете за ядреното оръжие. Ако исках, можех да унищожа целия свят – 150 пъти.“

Той подчерта, че въпреки огромната власт, която е притежавал, се е въздържал да я използва, и наблегна на важността да се избягва ядрена война.

Тръмп също твърди, че по време на мандата му не е имало големи международни конфликти като войната в Украйна или ескалацията в Близкия изток.

„Нищо подобно не се случваше. Нямаше война с Украйна, нямаше война с Израел. Живеехме много мирно“, каза той.

Изявленията бяха част от по-широк разговор за външната политика, в който Тръмп противопостави управлението си на глобалната нестабилност, която предшестваше завръщането му на власт.

По-рано стана известно, че Кремъл прекласифицира предишни твърдения на Владимир Путин за изпитанията на крилатата ракета „Буревестник“ и подводния дрон „Посейдон“, като заяви, че те „по никакъв начин“ не са били ядрени и следователно не нарушават глобалния мораториум над ядрените опити.