65 години от „Цар бомба“ – рекордният взрив, който не беше оръжие

🇷🇺☢️ Преди 65 години, на 30 октомври 1961 г. в 11:32 ч. московско време, над архипелага Нова земя избухва най-силния заряд, който човек някога е взривявал. Специално приспособен бомбардировач Ту-95В пуска термоядрено изделие, станало известно като „Цар бомба“, с маса около 25 тона. То се спуска с парашут, за да даде време на самолета да се отдалечи на безопасно разстояние, и избухва на 4 км над целта с мощност от 50 мегатона тротилов еквивалент. Част от западните оценки посочват 57–58 мегатона. Създателите на бомбата я описват не като оръжие, а като еднократна демонстрация на сила. В същата посока сочат единственият екземпляр и самолетът носител, който трябва да бъде преправен, за да я вдигне във въздуха.

Изделието, обозначено в документите като РДС-220 или АН602, е сглобено в Арзамас-16, секретен център за ядрени оръжия. То има 3 степени, дължина 8 метра и диаметър 2 метра. Толкова е голямо, че не може да се побере в бомбения отсек на Ту-95. Част от фюзелажа е изрязана, монтиран е подемен механизъм, който е създаден специално за случая, и по време на полета повече от половината бомба стърчи извън самолета. Корпусът и дори витлата са боядисани с бяла отразяваща боя за защита от светлинния импулс; със същата боя е покрита и летящата лаборатория Ту-16, която придружава бомбардировача. Двете машини излитат от летището край гара Оленя на Колския полуостров, където е докарана с влак и самата бомба. Екипажът на Ту-95В е командван от майор Андрей Дурновцев, който се връща от полета като подполковник и Герой на Съветския съюз.

Бомбата е пусната от 10 500 метра височина. Докато пада бавно с огромния парашут, самолетите успяват да се отдалечат на 45 км от точката на детонация. По разказа на конструкторите Виктор Адамски и Юрий Смирнов, участвали в проекта, дори при неизправност на парашута екипажът не е застрашен: специален механизъм позволява детонацията едва след като самолетът е на безопасно разстояние. Ударната вълна все пак настига бомбардировача и той рязко губи височина, но екипажът се прибира. Светлинният импулс запалва кабели в придружаващия Ту-16 и един от членовете на екипажа получава изгаряния.

Взривът е над полигона в залива Митюшиха, в района на Сухой нос на северния остров от архипелага Нова Земя. Светкавицата се вижда от 1000 км разстояние въпреки облачността, а гъбата се издига до 64 км, т.е. над стратосферата. Участник в изпитанието усеща топлинния импулс на 270 км разстояние. На стотици километри от епицентъра дървени къщи са разрушени, а каменните остават без покриви, прозорци и врати. Радиовръзката прекъсва за близо час, а атмосферната вълна обикаля Земята 3 пъти. Един от операторите, които снимат изпитанието, чува след бялата светкавица далечен, глух тътен, „сякаш земята е била убита“. Свидетел, огледал епицентъра след взрива, описа терена като „пързалка“: снегът се е разтопил, ръбовете на скалите са лъснали, а по земята не е останала нито една неравност.

Спорът за мощността на взрива продължава и до днес. През 1991 г. съветските учени съобщават, че уреди са отчели 50 мегатона, и оттогава тази стойност се използва в руските източници, въпреки че в медиите се среща и числото 58,6. Дотогава на Запад се приема по-високата оценка от около 58 мегатона, която дава и техническата справка на Johnston's Archive. Конструкторите сравняват резултата с всички експлозиви от Втората световна война, включително двете атомни бомби над Япония: взривът е 10 пъти по-силен от тях, взети заедно. 97% от енергията идва от термоядрен синтез, затова зарядът се оказва необичайно „чист“ и оставя малко продукти на делене.

Въпреки това посочената мощност е половината от първоначално замислената. В пълния вариант третата степен на изделието съдържа уранова обвивка, с която мощността би стигнала около 100 мегатона. За това изпитание уранът е заменен с олово, за да се намалят радиоактивните отлагания. Поради това Смирнов и Адамски пишат, че изпитанието на 30 октомври на практика е тест на конструкцията на оръжие с мощност 100 мегатона. Взрив с такава сила, пресмятат те, би предизвикал огнено торнадо върху площ, по-голяма от американския щат Мериленд.

Оттук произлиза и най-категоричната им оценка. „50-мегатонната бомба, изпитана на 30 октомври 1961 г., никога не е била оръжие“, пишат двамата през 1994 г. в бюлетина на Проекта за международна история на Студената война към Wilson Center. Тя „никога не е имала военно значение. Тя е еднократна демонстрация на сила, част от взаимното сплашване между суперсилите. Това е основната цел на изпитанието“. Самата конструкция на изделието води до същия извод: 25 тона метал, които не се побират в Ту-95, парашут, без който носителят не може да оцелее, и един единствен екземпляр, без намерение за серийно производство.

Обратната версия също има привърженици, включително сред лицата, най-близко до проекта. Директорът на полигона на Нова земя Гавриил Кудрявцев обяснява появата на свръхмощни бомби с липсата на точност на тогавашните ракети: голямата мощност трябва да компенсира голямото отклонение. Адамски и Смирнов смятат това обяснение за странно. Според тях е вярно единствено, че изпитанието има голямо техническо значение. Окончателният доклад на конструкторите, готов на 24 октомври, завършва с извода, че успехът „отваря възможността за създаване на устройство с практически неограничена мощност“. Тази детонация доказва, че конструкцията работи. Тази конструкция обаче не дава на армията оръжие.

Изпитанието на полигона в Нова земя е предшествано от 3 години затишие. От ноември 1958 г. СССР, САЩ и Обединеното кралство спазват доброволен мораториум върху ядрените тестове, докато в Женева вървят преговори за забраната им. Свалянето на американския разузнавателен самолет U-2 край Свердловск на 1 май 1960 г. проваля срещата на върха в Париж, а издигането на Берлинската стена на 13 август 1961 г. води до буря от протести на Запад. По думите на Адамски и Смирнов, в средата на юли 1961 г. конструкторите са работили по 50-мегатонното изделие. На 1 септември Съветският съюз прекъсва ядрения мораториум като извършва атмосферния взрив над Семипалатинския полигон в Казахстан, а „Цар бомба“ е кулминацията на есенната серия. Сахаров нарича планираното изпитание „сърцевината на програмата“.

Москва не крие планираното изпитание, а напротив, разгласява го. На 17 октомври, в отчетния доклад пред XXII конгрес на КПСС, Никита Хрушчов обявява, че серията ще завърши с водородна бомба от 50 млн. тона тротил. Каза, че СССР има и бомба от 100 млн. тона, но няма да я взриви, защото дори на най-отдалеченото място тя би избила прозорците и у самите тях. „С взривяването на бомбата с мощност 50 милиона тона ще изпитаме и устройството за взривяване на бомба с мощност 100 милиона тона“, казва той. Конструкторите отбелязват, че предварителното обявяване на мощността е безпрецедентна стъпка и отговаря на целите на политическата игра. На 27 октомври Общото събрание на ООН приема резолюция №1632 с 87 гласа „за“, 11 „против“ и 1 „въздържал се“. С нея то отправя тържествен призив към съветското правителство да се откаже от своето намерение да взриви в атмосферата 50-мегатонна бомба до края на месеца. Само три дни след гласуването изпитанието е факт. Министърът на средното машиностроене Ефим Славски и маршал Кирил Москаленко, които наблюдават експлозията от самолет, телеграфират на Хрушчов, че „изпитанието на Нова земя премина успешно“, и се завръщат за конгреса.

За Андрей Сахаров, един от петимата автори на окончателния доклад за изделието, свръхзарядът се явява преломна точка. По сведения на Адамски и Смирнов това е последното ядрено изделие, по което работи интензивно, сериозно и без колебание. Той приема проекта с желанието да демонстрира абсолютната разрушителност на оръжието и липсата на победители при евентуален сблъсък. Самият Сахаров разказва в мемоарите си и друго: на 10 юли 1961 г. изпраща на Хрушчов бележка срещу подновяването на изпитанията и се заема с „Голямата бомба“ едва след като Хрушчов отхвърля възражението и го смъмря, че се намесва в политически дела. Когато по света избухват протести срещу обявения тест, Сахаров спокойно отбелязва, че взривът може да изпочупи няколко прозореца в съветските посолства в 2-3 западни държави, но нищо повече няма да последва. На въпроса защо са нужни „човекоядски“ оръжия той отговаря с думите на самия Хрушчов: нека устройството виси над главите на капиталистите като дамоклев меч.

От края на 50-те години Сахаров вече предупреждава за последиците от надпреварата във въоръжаването. През 1975 г. му е присъдена Нобелова награда за мир „за борбата му за човешките права в Съветския съюз, за разоръжаване и сътрудничество между всички нации“. Властите обаче не го пускат да я получи в Осло, а по-късно го лишават от съветските му отличия и години наред го държат под наблюдение в Горки. Връща се в Москва едва при Горбачов.

Полигонът е на прага на Скандинавия: от него до Норвегия са около 900 км. През септември 1961 г., когато съветската серия от изпитания вече е започнала, норвежките здравни власти изготвят план за населението на Финмарк, включително предупреждение хората да слязат в бомбоубежищата и евакуация при дози над 100 милисиверта. Хората не са уведомени нито за праговете, нито за плановете, пише The Barents Observer. Малко места по света са получили толкова радиоактивни отлагания от атмосферните изпитания, колкото Баренцовият регион.

Кадрите от взрива не остават само в сейфовете. На съветското ръководство е прожектиран 20-минутен филм за разработката и теста, който завършва с извода, че „още по предварителните данни е очевидно, че взривът е поставил рекорд по мощност“. Пълният документален запис остава секретен до 20 август 2020 г., когато държавната корпорация „Росатом“ го публикува в YouTube по повод 75-ата годишнина на ядрената промишленост на страната. Седмица по-късно корпорацията ограничи достъпа до него, а днес оригиналът в канала ѝ е скрит; копията останаха в други канали. Около 40-минутният филм показва превозването на заряда с влак до Оленя, белия бомбардировач над Баренцово море, парашута и огненото кълбо, заснето от няколко гледни точки.

Взривът не довежда веднага до забрана на атмосферните изпитания, макар „Известия“ и руската телевизия да го твърдят още в началото на 90-те години. Преговорите продължават още почти две години, през които светът преживява и Карибската криза. Договорът за забрана на ядрените опити в атмосферата, в космоса и под вода е подписан в Москва на 5 август 1963 г. от САЩ, СССР и Обединеното кралство. Според Адамски и Смирнов, рекордът е помогнал косвено за напредъка в преговорите. Нова земя остана основният съветски, а после и руски полигон: от 1955 г. там са проведени над 220 ядрени изпитания, последното на 24 октомври 1990 г. Последното американско изпитание е от 1992 г. в Невада.

30 октомври е годишнина и от друго решение. На тази дата през 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп написа в Truth Social, че „заради програмите за изпитания на други държави“ е наредил на Министерството на войната „да започне изпитания на нашите ядрени оръжия на равна основа“. На 2 ноември министърът на енергетиката Крис Райт уточни пред Fox News, че става дума за изпитания на системи, не ядрени взривове. На 5 ноември на заседание на Съвета за сигурност на Руската федерация министърът на отбраната Андрей Белоусов предложи незабавно да започне подготовката за пълномащабно ядрено изпитание на Нова земя. Президентът Владимир Путин нареди на ведомствата да съберат информация и да внесат предложения за евентуалното начало на подготовката и заяви, че ако САЩ или друга ядрена държава проведат изпитание, Русия ще бъде длъжна да вземе ответни мерки. Неговият говорител Дмитрий Песков уточни, че Кремъл само проучва дали подготовката изобщо е необходима. Към 30 октомври 2026 г. нито Русия, нито САЩ са детонирали ядрен заряд. На 30 септември 2026 г. Националната администрация по ядрена безопасност на САЩ извърши в тунел на полигона в Невада взрив с химически експлозив. Експериментът се очаква да подобри засичането на маломощни ядрени изпитания.

„Цар бомба“ остава най-силният довод, че рекордът в ядрената мощност е политически жест, а не военна способност. Изделието съществува в един екземпляр, мощността му е обявена предварително, а пускането е организирано така, че носителят да оцелее. 65 години след взрива полигонът над Сухой нос, на който от 1990 г. не е избухвал ядрен заряд, отново е в центъра на спора за изпитанията. Според сателитни снимки от август 2025 г. там има готов тунел за подземни изпитания, а втори се строи. Към 30 октомври 2026 г. Кремъл не е обявил начало на подготовката, а Вашингтон говори за изпитания на системи, не за ядрени взривове. Затова първият сигнал няма да е самият взрив, а обявено решение на Путин по предложенията, които поиска преди година: то ще покаже дали полигонът преминава от заявена готовност към действие.

„Дайте ми зенитни ракети“: Зеленски предлага на Тръмп размяна заради рафинериите

🇺🇦🎙️🇺🇸 Украинският президент Володимир Зеленски предлага на Доналд Тръмп размяна: ПВО ракети, платени от европейските партньори, срещу прекратяване на украинските удари по руски рафинерии. „Добре, не можете да накарате Путин да прекрати войната и да сключи енергийно примирие. Дайте ми зенитни ракети. Няма да стрелям по никого. Ще защитавам енергетиката си. Тогава с какво съм несправедлив? С какво?“, разказа Зеленски за това как е поставил въпроса пред Тръмп. Думите са от разговора му със Стивън Бартлет за британския подкаст The Diary of a CEO, записан на 16 октомври и публикуван 6 дни по-късно. На същия ден късно вечерта Тръмп отложи новите санкции срещу Русия, за които Зеленски настоя в интервюто, а 4 дни по-късно държавният секретар Марко Рубио допусна, че платена от съюзниците партида прехващачи може да не е доставена.

Поводът са думите на Тръмп от 10 октомври, които Бартлет пусна на запис в студиото. Само ден след като договори с руския президент Владимир Путин за доставки на руски дизел за световния пазар, президентът на САЩ обвини Зеленски, че ударите по рафинериите създават „проблем за целия свят“ и нанасят вреда на американските фермери, и стигна до заключение, че украинецът е „по-добре да спре, и то веднага“. Тогава призова и страната да си намери „нов лидер, който може да сключи сделка“.

Зеленски оспори обвинението за дизела. „Обемът на руския износ на дизел е толкова нищожен, че не влияе по никакъв начин на цените в САЩ“, каза той и описва ударите като отговор: „Руснаците удрят енергийната ни мрежа. Хората ни живеят без ток. […] Те удрят нашето електроснабдяване, ние им отвръщаме с удари по дизела. Печелят от дизела и харчат парите за оръжие.“ По думите му Тръмп не успява да уговори с Путин дори енергийно примирие, каквото едностранно обяви на 11 октомври, но Кремъл не пожела да потвърди. Затова Зеленски смята, че Тръмп „реши да прехвърли проблема не върху Путин, а върху мен“. Причината за скъпото гориво според Зеленски е блокираният Ормузки проток: „Това е коренът на проблема.“

Оттам идва и предложението. „Помолих го: дайте ни ракети. Не безплатно. Пак казвам, дори не безплатно. Европейците плащат, плащат всичко. Има споразумение, но не ни ги дават. Казват, че не могат. Изпращат всичко в Близкия изток и вече са го изпратили там“, разказва Зеленски за молбата си към Тръмп. Веднага след това уточнява, че става дума за ракетите за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot, и свързва трите обстоятелства: ракетите отиват в Близкия изток, с Путин има сделка за горивото, а от Украйна има очаквания да не отговаря на ударите по енергетиката си. Европейско финансиране се осигурява по PURL, механизъм на НАТО за приоритетните нужди на Украйна, с който съюзниците купуват американско оръжие за Киев.

В същото интервю Зеленски твърди, че Тръмп може „много лесно“ да доведе Путин на масата за преговори: „Санкциите са на бюрото му. Не той ги гласува. Конгресът гласува силни санкции.“ На въпроса защо не го прави отговаря: „Не знам. Честно, не знам“, и допуска, че двамата може би „имат особени отношения“. Указът, който Тръмп подписа вечерта на 16 октомври, отложи санкциите и митата по закона за натиск върху Русия, внесен в памет на покойния републикански сенатор Линдзи Греъм и подписан от самия Тръмп през септември. Новите мерки трябваше да влязат в сила на 18 октомври. Рубио обяви, че президентът ще вземе решение относно икономическия им ефект в срок до 60 дни.

Спорът за ракетите излезе наяве по същото време. Според Financial Times Държавният департамент на САЩ и Пентагонът са предупредили Киев и европейските държави още на 10–11 октомври, че САЩ биха могли да спрат европейските покупки по PURL, ако ударите по руските рафинерии продължат. На 18 октомври пред Bloomberg Зеленски аяви, че САЩ доставят около 12 ракети Patriot месечно и са одобрили само малка част от платените по PURL: „И това не е технически въпрос.“

Висш украински служител и двама офицери заявиха пред Kyiv Independent, че договорите чакат подписа на министъра на отбраната Пийт Хегсет, а американски служител нарече украинската версия невярна. На 19 октомври Зеленски посочи пред американски законодатели, че „Пентагонът забавя доставката на ракети, които партньорите ни вече са платили“. Рубио отговори на 20 октомври: „Нищо не се отказва умишлено на Украйна.“ Той допусна, че партида прехващачи, платена по PURL, може да не е доставена, но обясни това с недостиг, а не с политика: САЩ попълват собствените си запаси след войната с Иран, а прехващачи искат и Саудитска Арабия, и Израел. „Всяка държава в света иска прехващачи“, каза Рубио.

Голяма част от почти двучасовия разговор е посветена на 2022 г. и отново се връща към думите на Тръмп. В интервю за Newsmax на 15 октомври американският президент каза, че ако руският генерал не беше завил с танковете от шосето в подгизнала нива, войната „щеше да свърши за един ден“. „Не знам за какво говори президентът Тръмп“, отвръща Зеленски. Според него за превземането на Киев Русия е имала нужда от 300–400 хил. войници, два пъти повече от изпратените, защото във всеки град по пътя е нужен гарнизон, когато жителите се съпротивляват. Ако руските части бяха удържали летището в Гостомел северозападно от Киев, „вероятно щяха да превземат по-голямата част от столицата“. Джо Байдън пръв му предложил евакуация, а Зеленски отговорил: „Трябват ми боеприпаси, не превоз.“ Отказа на САЩ да наложи санкции превантивно, преди нахлуването, той нарича грешка.

В едно Зеленски се съгласява с Тръмп. „Нашата грешка беше, че не ги отблъснахме“, признава той за Крим през 2014 г. Ако тогава е издадена заповед за отбрана, пълномащабна война „във вида, в който я има днес“, според него просто нямаше да има. „Съгласен съм с президента Тръмп“, добавя той, без да търси виновни: Путин видял колко лесно пада полуостровът и решил, че Киев ще падне също толкова лесно.

Границата на отстъпките минава през Буча. Зеленски описва деня, в който видял телата по улиците на града след неговото освобождаване: „Никога не съм искал да убия човек. Никога не бях изпитвал подобно нещо. Чисто отмъщение.“ Затова примирието по настоящата линия на фронта за него е „огромен компромис“ от хората, чиито деца са измъчвани, не може да се иска прошка. Той припомня, че Русия държи около 18–19% от територията на Украйна и настоява за Словянск, Краматорск и Дружкивка, откъдето пътят продължава в Днепропетровска област. Ако бъдат отстъпени, „рискът е огромен“.

Зеленски признава, че не спи: всяка нощ пише на командирите на ПВО какво е нужно в момента и откъде да прехвърлят средства от друга област. Не очаква Путин да прибегне до употреба на ядрено оръжие, тъй като тогава Русия би останала без съюзници, включително Китай, но е сигурен, че руският президент ще напусне Кремъл „едва когато животът му свърши“.

Интервюто превръща спора за дизела във въпрос кой ще пази украинската енергийна мрежа. Тръмп иска ударите да спрат; Зеленски отговаря, че ще ги спре, ако Тръмп уговори с Путин енергийно примирие или ако Украйна получи ракетите, за които европейците вече са платили. Рубио дава друго обяснение и то има основа: прехващачи искат всички, включително самите САЩ. Връзка между задържаната партида и ударите по рафинерии правят само Зеленски и украинските служители, а американски служител я нарича невярна. Затова решаващо е дали Пентагонът ще подпише договорите за платената партида в следващите седмици, докато украинските дронове продължават да нанасят удари по рафинериите. Ако се случи, то ще подкрепи обяснението на Рубио за недостига. Ако партидата остане задържана и бъде изпратена чак при евентуална нова пауза в ударите, заплахата за покупките по PURL, за която съобщи Financial Times, ще се е превърнала в практика.

Балистична ракета на хутите уби поне 12 души на летището в Рияд

🇾🇪🚀🇸🇦 Балистична ракета, изстреляна от йеменските хути, уби най-малко 12 души и рани 50 в събота на международно летище „Крал Халид“ в Рияд. The New York Times обяви броя загинали и ранени по данни на трима служители, запознати с удара – двама западни и един арабски. Изданието определя атаката като най-смъртоносната в арабска държава от Персийския залив от началото на конфликта в региона на 28 февруари. Ракетата е попаднала в терминали 3 и 4, които обслужват вътрешни полети, каза пред AP регионален служител.

Ракетата е ударила летището около 15:00 ч. местно време, сподели дипломатически източник пред AFP. Свидетел, който е чакал на изход 403 във вътрешния терминал, разказа пред агенцията, че е видял как е ударен съседният изход 401. Двама лекари посочиха, че сред ранените има поклонници, които са чакали полет за Мека, а роднина на един от пострадалите описа рани от счупено стъкло по раменете и ръцете му. Здравното министерство извика лекарите от спешните отделения във всички болници в столицата, а AFP цитира източник от места болница, според когото 5 души са в интензивно отделение. Репортер на NYT се натъкна на 6 линейки на път към аерогарата, чиито входове полицията беше блокирала.

Саудитската администрация за гражданска авиация (GACA) потвърди, че при удара има ранени, и временно прекрати полетите, докато извърши оценка на щетите и провери безопасността на обектите. Случаят беше описан като поредното в серията от продължаващи нападения срещу гражданската авиация в страната, а с известие до пилотите (NOTAM) спирането на полетите беше удължено до полунощ. Саудитските власти не са обявявали броя на жертвите; Държавният департамент на САЩ обяви за „множество ранени и загинали“. AFP научи от медицински и официални източници самоличността на двама от убитите: египетска стюардеса на саудитска авиокомпания и палестинец с египетски документи за пътуване.

Движението „Ансар Аллах“, което контролира Сана от 2014 г. и което САЩ отново обявиха за чуждестранна терористична организация през март 2025 г. след идването на Тръмп в Белия дом, до 10 октомври вечерта не беше съобщило за удара по военния си говорител Яхя Сари. Отговорност пое членът на политическото бюро на движението Мохамед ал-Бухайти, който каза пред NYT, че хутите отвръщат на саудитските удари, включително по гражданска инфраструктура в Йемен. По думите му, ударът е бил нанесен „за да разбере светът, че летищата, пристанищата, залите за сватби, траурните зали, болниците и пазарите в Йемен също са цивилни обекти, които не бива да бъдат обстрелвани или увреждани, и че същите правила, които важат за тези обекти в Йемен, трябва да важат и за подобните им навсякъде другаде“. Пред France 24 ал-Бухайти посъветва световните авиокомпании да не използват саудитски летища, но направи изключение за полети с поклонници до Мека, и заяви, че намесата на американския президент няма да промени нищо в операциите и целите на хутите.

През седмицата хутите предупредиха превозвачите „за последен път“, че въздушното пространство на кралството е зона на военните операции на групировката. По-рано днес тяхната телевизия „Ал-Масира“ съобщи за 4 саудитски въздушни удара по международно летище Сана и за 3 удара по мрежата на местен телеком в Ал-Махабиша, провинция Хаджа; към момента няма коментар от саудитска страна.

Съботният удар дойде след седмица на атаки срещу летищата на кралството. На 6 октомври при нападение срещу това в Абха, в южната част на кралството, загинаха две жени (мароканка и алжирка) и 28 са ранени, а на 7 октомври атака срещу „Крал Халид“ уби гражданин на Судан и рани 8 души. На 8 октомври военният говорител заяви, че хутските сили са поразили „Крал Халид“ по обед с балистична ракета, която твърди, че е улучила целта. Службата за гражданска авиация уточни на другия ден, че са убити трима саудитци, сред тях пилотът на Saudia капитан Хамуд Али ал-Калтами. Националният превозвач посочи, че един от неговите самолети е повреден на земята без пътници на борда, а двама служители от региона споделиха пред AP, че ударът е засегнал 3 самолета. Така още преди 10 октомври атаките срещу столичната аерогара бяха отнели живота на 4 души, отбелязва Reuters.

Според NYT повтарящите се смъртоносни удари засягат ключовата амбиция на Мохамед бин Салман: да превърне Рияд в световен център за пътувания и бизнес. Организаторите на Световния петролен конгрес, който трябваше да събере водещи ръководители и министри от сектора от неделя до четвъртък, писаха на делегатите, че форумът ще се проведе по план, и им предложиха заобиколни маршрути, сред които 4 часа с кола от Дамам на източния бряг. Италианският министър на енергетиката Джилберто Пикето Фратин каза още в петък, че няма да лети до Рияд и ще участва в срещата на министрите към Международния енергиен форум с видеовръзка. Късно вечерта на 10 октомври водената от Саудитска Арабия коалиция посочи, че в района на международното летище „Крал Фахд“ в Дамам е паднал снаряд.

Инвестиционният форум Future Investment Initiative (FII), който тъкмо бин Салман основа преди десетилетие, остава насрочен за 26–29 октомври. „Ще бъдат въведени цялостни мерки за сигурност на летищата в Рияд, на местата, където ще се провежда конференцията, и официалните хотели“, се увери изявление, приписано на изпълнителния директор Маха Ал Сауд. Сред очакваните гости са Джейми Даймън от JPMorgan и Джейн Фрейзър от Citi. Според FlightAware за 24 часа в Рияд са отменени поне 291 полета. Lufthansa спря полетите си до Рияд до 16 октомври, Etihad Airways и Flydubai отмениха полетите от и до столицата, насрочени за 10 октомври, а посолствата на САЩ, Великобритания, Германия, Австралия и Канада призоваха гражданите си да стоят далеч от летището. Агенцията на ЕС за авиационна безопасност (EASA) разшири своите указания за саудитското въздушно пространство и предупреди, че ракетите, дроновете и опитите за прехващане им създават „повишен риск от погрешно разпознаване на граждански самолети“.

Служители от региона споделиха пред AP през септември, че Саудитска Арабия изчерпва своите запаси от ракети прехващачи и е поискала от Франция, Великобритания, Пакистан и Египет да разположат в региона средства за ПВО. Един от тях посочи, че по време на войната с Иран са намалели и американските запаси. Помощта на Вашингтон, по думите на служители, цитирани от AP, включва споделяне на разузнавателни данни, определяне на цели и планиране на офанзивата в Йемен. Коалиционният говорител генерал-майор Турки ал-Малики говори за „широкомащабна операция“ и 136 унищожени военни цели на територията на Йемен, а Рияд съобщи, че е прехванал много от изстреляните срещу кралството балистични ракети. През седмицата властите предупредиха, че „заснемане, публикуване и споделяне на информация, свързана с противодействието на ракети и дронове и с местата на попаденията им, ви излага на правна отговорност“.

В Белия дом президентът Доналд Тръмп каза, че обмисля да се присъедини към саудитските удари срещу хутите: „Възможно е. Ще го разгледаме.“ И допълни: „Току-що научихме за последното нападение. Така че ще вземем решение. Действаме много бързо.“ Държавният департамент осъди „терористичните нападения на хутите срещу гражданска инфраструктура и летища“ и заяви, че „твърдо застава до Кралство Саудитска Арабия срещу тероризма на хутите“. През 2025 г. Тръмп вече проведе въздушна кампания срещу тях и обяви бърза победа, след като по данни на NYT само през първия месец САЩ изразходваха оръжия и боеприпаси за около 1 млрд. долара. Отделно на 10 октомври саудитският министър на външните работи и оманският му колега проведоха разговор по телефона, в който обсъдиха значението на „подкрепата за дипломатически решения за намаляване на напрежението“.

Примирието в Йемен от 2022 г. се разпадна през юли, когато хутите обвиниха Рияд за удар срещу летището в Сана. Отговорност за бомбардировката пое международно признатото правителство на Йемен: то заяви, че е действало, за да предотврати кацането на ирански самолет без разрешение. Движението провъзгласи политика „блокада срещу блокада“ и ембарго срещу саудитското корабоплаване в Червено море. Морето се превърна във важен алтернативен маршрут за износа на саудитски петрол, след като войната срещу Иран наруши трафика през Ормузкия проток. През септември движението овладя целия йеменски бряг на Червено море, а на 4 октомври Рашад ал-Алими, председател на Президентския ръководен съвет, висшия орган на легитимното правителство на Йемен, обяви офанзива за връщане на всички територии, превзети от бунтовниците, със саудитска въздушна подкрепа. На 10 октомври военни източници казаха пред AFP, че силите му напредват около протока Баб ел-Мандеб, който свързва Червено море с Аденския залив, но още не са поели контрола над него. Хутите твърдят, че са отблъснали атаката.

Кремъл отрече да е обсъждал политзатворници срещу санкции, но не и размените

🇷🇺⚖️🇺🇸 Кремъл отрече Русия и САЩ да са коментирали освобождаването на политически затворници в замяна на облекчаване на санкциите, но не отхвърли канала, по който досега са реализирани няколко размени на задържани чрез контактите между разузнавателните служби на двете държави. „В тази формулировка въпросът не е обсъждан и не може да бъде обсъждан, защото категорично отричаме съществуването на каквито и да било политически затворници“, заяви говорителят Дмитрий Песков по време на брифинг с пресата. Той определи самата постановка на въпроса като напълно неуместна.

Отричането се отнася до твърдение, което публикацията, породила въпроса, не прави. В статия на Саймън Шустър, публикувана на 29 септември в списание The Atlantic, се посочва, че специалният пратеник Джон Коул е предложил на президента Доналд Тръмп обмен по модела от Студената война: Кремъл освобождава политически затворници, докато в замяна Вашингтон облекчава санкции. Тръмп се съгласил. Инициативата се намира в начален етап и дотогава не е огласявана. Статията не твърди, че Москва е водила разговор по темата. Според нея въпросът за политическите затворници тепърва ще бъде поставен в разговори между двете страни. Коул вече е събрал списък с американци в руски затвори и втори списък, съставен с помощта на руския дисидент Муратов. Затова думите на Песков не засягат нито инициативата на САЩ, нито казаното от самия Коул пред Шустър.

Идеята възниква на среща във Вашингтон през май между Коул и Дмитрий Муратов, лауреат на Нобеловата награда за мир за 2021 г. и съосновател на закритата през 2022 г. „Новая газета“. Муратов донесъл снимки на хора, осъдени заради позицията си срещу войната, като режисьорката и поетеса Евгения Беркович. Той припомнил, че по времето на президента Роналд Рейгън американски пратеници са подавали на Горбачов списъци със затворени дисиденти. Коул обясни логиката си пред Шустър така: „Икономическите връзки обикновено водят до нормалност.“ Самият Муратов живее в Москва, а властите там наскоро са започнали проверка на данъчните му задължения.

За образец служи Беларус. След повече от една година на преговори с президента Александър Лукашенко Коул и други американски дипломати са осигурили освобождаването на около 500 затворници, сред които има и няколко американски граждани. В замяна САЩ отмениха част от санкциите и в момента договарят покупка на поташ – калиевия тор, който е най-ценната експортна стока на Беларус. На 22 септември Тръмп обяви „мащабна“ сделка за поташ. Тъй като европейските страни отказват да пропускат товара през своите територии, той вероятно ще бъде превозван на изток през Руската федерация, което я прави страна по тази сделка. Зеленски каза пред изданието, че ще направи всичко, за да „блокира“ облекчаването на санкциите срещу Русия преди края на войната, но призна, че това ще бъде трудно.

Песков оспорва определението „политзатворници“, но не и практиката на размени. Руската правозащитна организация „Мемориал“, удостоена с Нобелова награда за мир, признава 1826 души в Руската федерация за политически затворници. В същото време Песков потвърди, че разузнавателни служби на САЩ и Русия поддържат редовни контакти за обмен на задържани. От завръщането на Тръмп в Белия дом през януари 2025 г. двете страни са осъществили две размени. През февруари американският учител Марк Фогъл беше разменен за руския предприемач в областта на криптовалутите Александър Виник. През април рускинята с двойно гражданство Ксения Карелина, осъдена на 12 години заради дарение на стойност около 50 долара на американска организация в подкрепа на Украйна, бе разменена за германско-руския гражданин Артур Петров, арестуван в Кипър по искане за екстрадиция от САЩ. След тази размяна директорът на Службата за външно разузнаване (СВР) даде да се разбере, че диалогът по тези въпроси ще продължи. През август Москва освободи и Боб Гилман, американски учител, който е бил в руски затвор от 2022 г. На 5 септември Стив Уиткоф благодари на Путин за това по време на срещата им в Кремъл.

На 28 септември Белият дом номинира Коул за специален пратеник по въпросите на заложниците с ранг на посланик. Назначението изисква одобрение от Сената. Коул ще координира действията си с Уиткоф, който е разговарял с Путин най-малко 7 пъти откакто заема поста. Успоредно се поддържат и други контакти: на 23 септември, след среща с Лавров в ООН, държавният секретар Марко Рубио покани Путин на срещата на Г-20 в Маями на 14-15 декември. Песков заяви, че решение все още не е взето. Оттук нататък могат да се проследят няколко конкретни развития: кога Кремъл ще отговори на поканата за Маями, дали Сенатът ще разгледа номинацията на Коул преди срещата и дали до декември някой от тези 1826 души от списъка на „Мемориал“ ще излезе на свобода в рамките на нова размяна.

Два бомбардировача B-1B над „Андрюс“ при посрещането на Си Дзинпин

🇺🇸✈️🇨🇳 Два тежки бомбардировача B-1B Lancer на Командването за глобални удари (AFGSC) на ВВС на САЩ прелетяха над съвместна база „Андрюс“ в щата Мериленд, докато президентът Доналд Тръмп посрещаше китайския си колега Си Дзинпин след кацането му на американска земя. Тази церемония постави началото на тридневна държавна визита на Си в САЩ – първата такава във Вашингтон от над десетилетие. Associated Press описа и останалите почести: 30-метров червен килим, почетна стража от 21 души, взводове от всеки вид въоръжени сили, знаменати химните на двете държави.

Тръмп и първата дама Мелания Тръмп очакваха Си и съпругата му Пън Лиюан на летището, вместо да ги приемат пред Белия дом, където обикновено се състои официалното посрещане при държавно посещение. Според The Washington Times това е първият случай, в който Тръмп започва държавно посещение с лично посрещане на летището. Изданието го сравнява с редки подобни жестове: Айзенхауер посреща Никита Хрушчов през 1959 г., Кенеди – Джавахарлал Неру през 1961 г., а Рейгън – папа Йоан Павел II през 1987 г.

Мелания Тръмп обясни пред Fox News, че съпругът ѝ е решил да посрещне Си лично, защото двамата „имат страхотни отношения“. „Той идва на наша земя и трябва да ги посрещнем с най-голямо уважение“, допълни тя. На летището Тръмп свали едната си ръкавица, за да се ръкува със Си, и го потупа по гърба.

Прелитането на стратегически бомбардировачи при посрещане на чуждестранни лидери си има скорошен прецедент. През август 2025 г. в Анкоридж, Аляска, над руския президент Владимир Путин прелетя стелт бомбардировач B-2 Spirit, ескортиран от четири изтребителя от пето поколение F-35. Подобно прелитане е предвидено и над Белия дом. Официалната програма, публикувана на 21 септември от кабинета на първата дама, включва церемония на Южната поляна с участие на 479 военнослужещи от всички видове въоръжени сили. Тя трябва да завърши с прелитане на B-2 Spirit, ескортиран от четири изтребителя от пето поколение F-22 Raptor. Ако програмата бъде изпълнена, Си ще види два различни типа американски стратегически бомбардировачи за по-малко от денонощие.

Изборът на B-1B придава военен контекст на дипломатическите почести. Това е единственият свръхзвуков бомбардировач в експлоатация от ВВС на САЩ, който има променлива стреловидност на крилото – ъгълът му се изменя според режима на полета – и най-голямата товароносимост за конвенционално въоръжение сред американската бойна авиация.

През 2018 г. B-1B става първият самолет, въоръжен с противокорабна крилата ракета AGM-158C LRASM. Тя е проектирана да поразява бойни кораби от голямо разстояние, включително с подсилена ПВО. Самолетът участва в съвместни мисии за нанасяне на удари срещу морски цели. Самолети от този тип редовно биват разполагани на ротационен принцип във военна база „Андерсен“ на Гуам, където те отработват действия в Западния Пасифик – район с водещо значение за морското съперничество между САЩ и Китай. Дали това прелитане е било замислено именно като предупреждение към Пекин, остава неясно.

Протоколът при посещението на Тръмп в Китай следваше различна последователност. Когато Air Force One кацна на 13 май вечерта, президентът на САЩ беше посрещнат на летището от вицепрезидента Хан Джън, който обикновено представлява Си при дипломатически церемонии. На летището имаше военен оркестър, почетна стража и около 300 младежи с китайски и американски знамена. Си прие Тръмп на следващия ден пред Дома на народните събрания с 21 оръдейни залпа.

Според AP програмата във Вашингтон е замислена като отговор на пищното посрещане в Пекин. Въпреки това Тръмп е решил да добави към него и редия личен жест да посрещне лично китайския си колега, а над церемонията да прелетят бойни самолети.

Пищните почести се превърнаха в обект на остри критики от Републиканската партия. Във вторник Роджър Уикър, председател на Комисията по въоръжените сили в Сената, възрази срещу „разкошното посрещане“ и се обърна към Тръмп с напомняне, че гостът му е „брутален, неизбран и потиснически диктатор“, чийто „огромен военен арсенал е насочен право към Съединените американски щати“.

Държавният секретар Марко Рубио от своя страна защити решението, тъй като определи САЩ и Китай като „двете най-големи икономики в света“ и „вероятно двете най-мощни армии в света“. Според него отказът от диалог на най-високо равнище би бил „безотговорен“. Разговорите се очаква да обхванат търговията, изкуственият интелект, редкоземните метали, Тайван и войната срещу Иран. Китай остава най-мащабният клиент на ирански петрол.

В Анкоридж бомбардировачът прелетя при официално посрещане на държавен глава, на чиято война Тръмп се закани да сложи край в рамките на 24 часа, но година и половина по-късно така и не успява да прекрати. Над „Андрюс“ два бомбардировача участваха в почестите за авторитарния лидер на държава с амбиции да отнеме световното военно, политическо и икономическо надмощие на САЩ. Докато Тръмп потупваше Си по гърба, над двамата прелетяха самолети, превърнали се в символ на американското военно надмощие. Тази сцена събра в един кадър личната любезност на Тръмп и военните способности, съпътстващи отношенията между двете държави, борещи се за световна хегемония.

Зеленски обяви цели за далекобойни дронове – 4000 км тази година, до 10 000 догодина

🇺🇦 Украйна си поставя за цел да създаде ударни дронове с 10 000 км обсег през следващата година, което покрива цялата територия на Руската федерация и отвъд нея. Новите параметри бяха очертани от президента Володимир Зеленски в интервю за предаването „Loomer Unleashed“ на Лора Лумър, американски инфлуенсър и MAGA активист, излъчено в платформата Rumble.

„В момента има нещо много важно: вече разполагаме с дронове с обсег над 3000 км“, заяви Зеленски. „Тази година ще имаме такива за 4000 км, а догодина – от 5000 до 10 000 км.“

Числата описват поетапно разширение на вече демонстрираните бойни способности в реални условия. Дрон украинско производство премина 3000 км тест за първи път през март 2025 г. Тогава президентът Зеленски обяви съобщи във вечерното си обръщение за „добра новина за далекобойните дронове“ и подчерта, че страната изгражда цяла гама от подобни средства, които „ще помогнат за гарантиране на държавната сигурност“.

Оттогава насам обявените технически спецификации изпреварват обсега на реално потвърдените удари. Най-дълбокият документиран удар остава този от 20 юни срещу рафинерията в Тюменска област – цел на около 2000 км по права линия от границата, до която апаратите изминаха реален маршрут от близо 2500 км. Ударът беше осъществен с дронове от серията FP на компанията Fire Point и се вписа в украинската стратегия, обявена от Зеленски в края на юни: серия от дълбочинни удари по Крим, Москва и дълбокия руски тил под надслова „войната да се върне обратно в Русия“.

Оръжията, за които споменава той, не са ракети, а безпилотни летателни апарати за еднократна употреба – витлови, бавни и евтини (около 50 000 долара за брой при серийните FP-1 и FP-2), проектирани основно за масово производство от стотици единици на ден. Те представляват отделно семейство от реактивната крилата ракета FP-5 „Фламинго“ на същия производител Fire Point, оборудвана с бойна глава над 1 тон.

Именно ниската цена и обемът превръщат тези апарати в инструмент за системна кампания, а не просто за единични удари. Украйна произвежда около 10 млн дрона годишно от всякакъв клас, а Fire Point оповести своето намерение да сглоби над 100 000 бройки от моделите FP-1 и FP-2 само през 2026 г.

Стратегическата тежест на заявените намерения се крие не в самото рекордно число, а в кампанията, която то продължава. От началото на 2026 г. украинските удари поразиха всички 10 най-големи руски рафинерии. В началото на юли Генералният щаб на Украйна оцени, че това е извадило от строя 42% от капацитета за преработка на страната. По-предпазливата оценка на Международната агенция по енергетика (МАЕ) сочи загуба на „над 20%“. Финансовите щети за руския преработвателен отрасъл след август 2025 г. възлизат на близо 13,5 млрд долара, като атаките засягат и ключови логистични възли за горива и доставки.

Увеличаването на обсега до над 4000 км не разкрива нов тип цели, а пренася вече действащия натиск върху петролния сектор и логистиката отвъд Урал – към рафинериите и енергийните обекти в Сибир, които досега бяха защитени от разстоянието. Радиус от 4000 км поставя в обсег рафинерии в Централен Сибир, а 10 000 км не оставят нито една точка на руска територия извън обсега на атака.

Ефектът от тази кампания вече се пренася от рафинериите към бензиностанциите. Спадът в преработката оголи вътрешния пазар: производството на бензин през първото полугодие беше с около една четвърт под нивата от юни 2025 г. Това принуди Кремъл да удължи въведената през 2025 г. забрана за износ на бензин, за да задоволи вътрешното търсене.

Купоните за гориво и опашките вече са реалност – към днешна дата проблеми със снабдяването имат почти всички руски региони, а властите в окупирания Крим ограничиха продажбите до 20 литра на клиент. Закъсненията при ремонтите се дължат на структурни, а не на временни причини: възстановяването на поразените инсталации отнема месеци и зависи от специализирано вносно оборудване, чието набавяне е силно затруднено от международните санкции.

Тук обаче преминава границата, която обявените цифри не бива да за заличават. Целите от 4000 км за тази година и 5000–10 000 км за следващата са декларирани намерения, а не потвърдени capabilities (способности). Към момента практиката показва оперативен обсег до около 2500 км (маршрута до Тюмен).

Разликата е съществена – 10 000 км е междуконтинентално разстояние. Постигането му с витлов дрон за еднократна употреба, носещ полезен боен товар, тепърва предстои да бъде доказано, тъй като всеки допълнителен литър гориво се плаща с намаляване на теглото на бойната глава. Историята на програмата обаче показва, че тези разчети не бива да се подценяват: само за две години същият клас апарати увеличи обсега си от 1600 км (първоначалните възможности на FP-1) до потвърдени успешни удари на над 2000 км. В същото време Зеленски последователно обявява първо изпитанията, а след това и бойните попадения по тази възходяща крива.

Изборът на медийна трибуна има не по-малко значение от самите думи. Лора Лумър – влиятелна фигура от обкръжението на американския президент Доналд Тръмп с близо 2 млн последователи, която дълго време омаловажаваше руската агресия и наричаше Украйна „страна, пълна с оправдатели на нацизма“, промени своята позиция след посещение в Украйна и преживяна въздушна тревога.

„Често казвах, че това не ме интересува. Погледнато назад, не беше много редно от моя страна“, написа тя, заявявайки нуждата от „морална яснота“. Така посланието, че украинските удари достигат все по-дълбоко, беше отправено не през традиционните медии, а благодарение на неочакван нов съюзник в MAGA средите – към аудитория, чиято политическа подкрепа е от решаващо значение за Киев. Сам Тръмп сподели откъс от разговора с коментар: „Много добре!!“. Извън американския си адресат, това послание носи и сигнал, насочен към Москва: числото 10 000 показва, че географската дълбочина вече не осигурява безопасност.

Дали технологичната реалност ще настигне реториката, ще проличи по няколко ясно проверими белега:

• Потвърден удар над 3000 км през следващите месеци би направил целта от 4000 км напълно достоверна.
• Задържане около прага от 2500 км би оставило амбициозните цифри в сферата на намеренията, а не на реалните възможности.

В крайна сметка от решаващо значение за хода на войната е не географският рекорд на картата, а темпото: дали украинските атаки ще изпреварят темповете на руското възстановяване, така че поразеният капацитет да не може да бъде възстановен. Именно този сблъсък на изтощение ще определи доколко тази кампания ще отслаби способността на Русия да финансира войната.

Египет откри „Октагон“ – команден център, завършен още 2022 г.

🇪🇬🏛️🎖️ Египет откри най-големия си стратегически команден център „Октагон“, в Новата административна столица източно от Кайро, където президентът Абдел Фатах ас-Сиси подписа учредителния акт, вдигна флага на въоръжените сили над осемте кули на комплекса и обяви съоръжението за действащо под съпровода на 11 артилерийски залпа. Церемонията, отразена от Държавна информационна служба на Египет, беше обвързана с годишнината на 30 юни – датата, на която масовите протести през 2013 г. отвориха пътя на ас-Сиси да свали избрания президент Мохамед Морси и да поеме властта.

„В името на великия египетски народ обявяваме Стратегическото командване в Новата административна столица за открито“, заяви ас-Сиси след подписването, описвайки комплекса като „паметник на великия египетски народ“, който въплъщава Египет като „сила за мир и стабилност“ и „държава, способна да посрещне предизвикателствата“. Речта завърши с трикратното „Да живее Египет“. На церемонията присъстваха министър-председателят Мустафа Мадбули, министърът на отбраната Ашраф Салем Захер и началникът на Генералния щаб Ахмед Халифа.

Според описанието на египетските власти и на медии в Персийския залив „Октагон“ не е просто административна сграда, а „нервната система“ за командване и контрол на въоръжените сили – обект, който интегрира планирането на всички родове войски и осигурява постоянна готовност със защитени комуникации и системи за анализ на данни. Комплексът се простира на 92 кв.км.  в 13 зони, с 8 осмоъгълни сгради около 2 централни структури за политическо ръководство и около 4,69 млн кв.метра застроена площ. Осмоъгълникът е представен като символ на силата и на взаимната зависимост между отделните клонове на държавата. Египетски и регионални издания описват центъра като „по-голям от Пентагона“ и „най-големия команден център в света“ – суперлатив, който по разгъната площ е правдоподобен, но не е независимо потвърден и стъпва изцяло на официалния разказ.

Самото съоръжение не е ново. Строежът му започва през 2015 г. – годината, в която на 15 март ас-Сиси обяви проект за Новата административна столица – и приключва структурно около 2022 г. Оттогава министерството на отбраната се насочва към него, а от 2023 г. цели ведомства започват да се местят в пустинния град на 30 км източно от Кайро. Президентът лично следи етапите с редовни инспекции, последната от които през юни 2026 г. Тоест сградата стои завършена от години; онова, което се случи на 4 юли, е формалното ѝ откриване като Стратегическо командване. Церемонията беше насрочена не когато бетонът изсъхна, а когато посланието дотрябва – в деня на годишнината, извела ас-Сиси на власт.

Символиката се опира и на по-далечно минало. Египет наистина е бил силна военна държава: при Гамал Абдел Насер през 50-те и 60-те години Кайро е център на арабския национализъм и претендент за лидерство в арабския свят, преди поражението от Израел в Шестдневната война от 1967 г. да пречупи този проект. Днешният разказ съзнателно се представя като наследник на онази мощ – но между реториката за завръщане и материалната ѝ основа стои същият въпрос за способност срещу образ.

Център за командване и контрол може да подобри способността на един щаб да събира и обменя информация; но нищо в наличните данни не сочи промяна в оперативния замисъл или доктрината на египетската армия – промяна на способност, не на намерение, и то способност, чиято реална стойност проличава едва в реална употреба. На кого е адресиран сигналът личи от самата постановка. Навътре, към местната публика, „Октагон“ материализира „Новата република“ на ас-Сиси и вписва армията в самото сърце на държавната архитектура – буквално и символно. Навън, към региона и към Вашингтон, той рисува Египет като подредена, технологично оборудвана сила. Много вероятно е откриването да е преди всичко акт на легитимация и позициониране, а не белег за нов военен капацитет.

Египет прави това в момент, в който няколко държави в региона демонстрират военно надигане – но надигания от различно естество. Израел отчете рекордни 19,2 млрд долара отбранителен износ за 2025 г. – пета поредна година на ръст – и одобри най-големия си отбранителен бюджет; Саудитска Арабия и Турция също наливат ресурс в отбрана и собствена индустрия. Разликата е показателна: силата на Израел се измерима в износ на въоръжение и рекордни поръчки – реална бойна способност; египетската витрина на 4 юли е инфраструктура и престиж. Двете не са един и същ вид мощ, и слепването им под общото „регионален военен подем“ замъглява повече, отколкото обяснява.

Реалните грижи за сигурността на Египет са конкретни и близки: войната в съседен Судан, нестабилността в Либия, спорът с Етиопия за водите на Нил и ударите на хусите по Червено море, които свиха приходите от Суецкия канал — предизвикателства, на които монументален команден щаб отговаря по-малко, отколкото подсказва мащабът му.

Откриването е послание и към Вашингтон. Египет остава дългогодишен стратегически партньор на САЩ и получател на около 1,3 млрд долара годишна военна помощ, а ас-Сиси поддържа топли лични отношения с администрацията на Тръмп. „Октагон“ е сигнал и в тази посока: способен, стабилен съюзник, който заслужава потока помощ и водещата роля в следвоенното устройство на ивицата Газа, където Кайро е незаменим посредник заради границата с анклава и своя отказ да приеме разселване на палестинци в Синай. Онова, което тези отношения носят на египетския държавен глава, е точно легитимността и подкрепата, които церемонията демонстрира навън.

Същата церемония обаче се разглежда и в обратна посока. Новата столица, чийто военен флагман е „Октагон“, се оценява на около 58 млрд долара, а военните контролират 51% от компанията, която я строи и продава земите ѝ (ACUD) – при почти никаква публична отчетност. Критици като Проектът за демокрация в Близкия изток (POMED), политически експерти и международни издания описват проекта като инструмент за концентрация на икономическа власт в ръцете на армията, финансиран с дълг в години на остра валутна криза и повтарящи се спасителни програми на МВФ – който настояваше точно за свиване на държавните мегапроекти и на икономическата роля на военните. Оттам и сравнението с Нейпидо – столицата, изградена от генералите в Мианмар, за да отдалечат властта от хората.

Командирите на НАТО: Европа трябва да воюва с масовото и евтиното

💡 Европейските армии трябва да се преустроят из основи, за да отговорят на война, в която надделява не скъпото оръжие, а онова, което може да се лее на конвейер. Това предупредиха висши командири по време на конференция в Лондон – и зад единодушието им се очертава смяна на самата философия на превъоръжаване: от шепа скъпоценни платформи към масов, евтин арсенал от дронове и прехващачи.

Тезата беше формулирана най-ясно от заместник-главнокомандващия на Съюзните сили на НАТО в Европа маршал Джони Стрингър, който определи опасността като кръгова. „Заплахата, пред която стоим, е на 360 градуса. Сега трябва да гледаме много по-на север – там, където ще ни се налага да се справяме с руската далекобойна авиация и със сериозна надводна и подводна заплаха, най-очевидно откъм Северния флот.“ Линията, която континентът трябва да брани, се изтегля към Арктика, където подводниците на флота излизат в Атлантика, а стратегическите бомбардировачи носят крилати ракети с обсег хиляди километри.

Изводът на Стрингър е практически: Европа трябва да се откъсне от скъпите платформи от висок клас, чието производство отнема години, и да заложи на дълбоки прецизни удари, електронна война и противовъздушна отбрана с голям обсег – способности, които да достигат целта далеч преди тя да достигне тях.

Сухопътната война се пренаписва паралелно. Генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг, началник на Сухопътни войски на Германия, заяви, че армиите „трябва из основи да преосмислят как ще воюваме“. Вместо да чака десетилетие зрелите технологии на бъдещето, германската армия залага на междинни решения, достъпни веднага, за да запълни най-зейналите пролуки.

Британският поглед добавя темпото. Генерал Сър Роли Уокър, началник на Генералния щаб на сухопътните войски, посочи изкуствения интелект като преобръщащ фактор: обработката на данни вече е толкова бърза, че „корпусен планов цикъл, който някога отнемаше 72 часа, днес отнема 1“ – скок, който позволява 10-кратно повече поразени цели на ден.

Преустройството има и тил. Германия изгражда изцяло нова дивизия за териториална отбрана, която да пази обекти на критичната инфраструктура – пристанища, железници, цифрови мрежи. Шест нови полка с около 6000 действащи и резервни военнослужещи под единно командване довеждат армията до четири дивизии, така че логистичните възли в дълбочина да са прикрити, докато бойните части се местят към източния фланг.

Тази равносметка идва върху раздвижено политическо поле. Администрацията на президента Доналд Тръмп упорито обвинява европейските правителства, че подценяват отбраната и се крият под американския чадър. Спусъкът обаче е конкретен: обявеното на 1 май изтеглянето на 5000 американски войници от Германия идва като резултат от войната между САЩ и Иран и нежеланието на съюзниците да се включат в нея, в отговор на което Тръмп предупреди, че ще реже „доста повече от 5000“. Към това се добавят повтарящите се закани да напусне Алианса. На този фон лидерите на НАТО се готвят за повратна среща на върха в Анкара на 7–8 юли.

Часовникът тиктака и от другата страна. Оценки на висши европейски служители твърдят, че Русия може да възстанови армията си дотолкова, че да заплаши територия на НАТО в рамките на броени години – прозорец, който превръща бавното, скъпо превъоръжаване в лукс, който континентът не може да си позволи.

Под лозунга за „масово и евтино“ се крие урок, който Украйна вече плати в човешки животи: на фронт, където дрон за няколко хиляди унищожава танк за милиони, заводът, който бълва прехващачи, тежи повече от шепата съвършени, но безценни платформи. Командирите от срещата в Лондон на практика пренасят този урок върху собствените си армии – преди да им се наложи да го учат в движение.

Дали Европа може да направи завоя сама е въпросът, който Анкара ще постави без заобикалки. Срещата идва тъкмо когато американският чадър се прибира, а сметката за заместването му пада върху столиците, които десетилетия наред разчитаха на чужд гръб. Превъоръжаването, което командирите описаха, не е каприз на доктрината – то е опит да се запълни мястото, което Вашингтон вече разчиства.

Хондурас се обръща към украинските дронове срещу картелите — Киев търси латиноамерикански пазар

🇭🇳🤝🇺🇦 Хондурас води преговори за закупуване на украински дронове, с които да подсили контрола по границите си и борбата с наркотрафика – намерение, което президентът Насри Асфура оповести на 22 юни, три дни след официалната си визита в Киев, където се срещна с украинския си колега Володимир Зеленски.

На този етап няма нито подписан договор, нито яснота за конкретен модел и количество. По време на самата среща двамата лидери са обсъдили възможностите за сътрудничество в областта на военните технологии и безпилотните системи. Асфура публично заяви интерес към подобно партньорство, без да поема конкретни ангажименти. Въпреки това значението на разговора не бива да се подценява. За първи път украинската дронова индустрия получава реална перспектива за навлизане на пазар в Западното полукълбо, докато Тегусигалпа се вписва все по-видимо в регионалната архитектура за сигурност, оформяща се около Вашингтон.

Зад тази на пръв поглед ограничена инициатива се преплитат четири процеса, всеки със собствена логика. Първият е свързан с украинската отбранителна индустрия, която за няколко години премина от зависимост от внос към износ на иновативни технологии и натрупан боен опит. Вторият е регионален и отразява стратегията на САЩ в Латинска Америка. Асфура дойде на власт с открита подкрепа от Доналд Тръмп в момент, когато Вашингтон затвърждава силовия си подход към наркотрафика в региона. Третият фактор е чисто практичен за самия Хондурас – страната остава един от основните транзитни коридори за кокаин към Северна Америка и търси по-ефективни средства за наблюдение на труднодостъпни райони. Четвъртият е дипломатически: Киев все по-целенасочено използва репутацията на своите дронове като инструмент за разширяване на международните си партньорства далеч извън европейския театър на войната.

Най-добре проследим е именно индустриалният аспект. На 28 април 2026 г. Зеленски представи рамката за контролиран износ на въоръжение под названието „Drone Deals“. Механизмът допуска износ единствено към държави, подкрепили Украйна, и се базира на принципа на реципрочността – междудържавно споразумение за сигурност, последвано от договорки между институции и производители. Според украинския президент капацитетът за производство за конкретни системи надвишава нуждите на армията с 50%. Основен приоритет остава снабдяването на фронта, но този излишък дава възможност за пренасочване на част от продукцията към външни пазари.

Досега географията на тези проекти беше концентрирана в Европа и Близкия изток – сделки със Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар, както и подготвени инициативи в Германия, Италия, Норвегия, Нидерландия и Швеция. На този фон интересът на Хондурас е географски пробив. Макар да не е подкрепен от подписан договор, той показва, че пазарът, който Киев се стреми да изгради, вече излиза извън пределите на Евразия и достига до американския континент.

Тук обаче е важно едно уточнение. Нито Асфура, нито украинската страна посочиха кои видове дронове са били предмет на разговорите. Не беше назована конкретна платформа, клас или предназначение. Това има значение, защото украинският арсенал включва всичко – от евтини разузнавателни и ударни квадрокоптери до системи с далечен обсег. Какво точно възнамерява да придобие Хондурас, засега остава неизвестно.

Логиката предполага, че за нуждите на граничния контрол вероятно става дума за разузнавателни системи. Това обаче е аналитичен извод, а не потвърден факт. Самият Асфура подчерта и потенциалните граждански приложения на подобни технологии, например в селското стопанство – акцент, който смекчава отбранителния характер на инициативата и едновременно с това говори за интерес към системи с двойно предназначение.

Политическото измерение на темата става по-отчетливо, една когато бъде разгледан регионалният контекст. Насри Асфура, два пъти кмет на столицата Тегусигалпа в периода 2014-2022 г. и кандидат на консервативната Национална партия, встъпи в длъжност на 27 януари 2026 г. след изключително оспорвани избори, спечелени с под 30 000 гласа разлика. Кампанията му премина под знака на открита подкрепа от Тръмп, а основните му приоритети – сигурност, заетост и борба с престъпността – съвпадат с посоката на американската политика в региона.

През 2026 г. тази политика придобива все по-настъпателен характер. На 3 януари САЩ проведоха операция „Absolute Resolve“ във Венесуела, при която беше заловен Николас Мадуро и транспортиран до Ню Йорк по обвинения в наркотероризъм. Няколко месеца по-късно, на 12 юни, американски въздушен удар, извършен в координация с властите в страната, ликвидира лидера на транснационална организирана престъпна група „Трен де Арагуа“.

Паралелно с това Вашингтон продължи да разширява практиката да третира големи престъпни структури като чуждестранни терористични организации (FTO). MS-13 (Мара Салватруча) беше включена в списъка с FTO на 20 февруари 2025 г. Конкурентната на нея структура Barrio 18 също намери място в списъка на 23 септември същата година. И двете групировки имат силно присъствие в Хондурас. С оглед на това интересът към активи за въздушно наблюдение вероятно е част от широката стратегия за сигурност, която Вашингтон насърчава в региона.

От гледна точка на Хондурас мотивите са достатъчно ясни. Страната остава един от основните транзитни маршрути за кокаин към Северна Америка, а нивата на насилие и влиянието на престъпните организации продължават да създават сериозни проблеми за държавните институции. Според Асфура технологиите на Украйна могат да помогнат за осъществяване на мониторинг върху отдалечени райони и за пресичането на трафикантските маршрути. Граничният контрол в трудно достъпни зони вече е определен като национален приоритет.

„Става дума за дронове, които да пазят границите ни, да охраняват ефикасно, да се борим с организираната престъпност“, заяви президентът.

В същото време обаче е необходимо да отчетем и ограничението на подобни инструменти. Дроновете могат да разширят значително възможностите за наблюдение, но сами по себе си няма как да решат проблемите с правоприлагането. Те могат да откриват цели и маршрути, но не заменят работата на полицията, граничните служби, съдебната система и логистичната инфраструктура. Именно поради тази причина евентуална покупка следва да бъде разглеждана като част от по-широка стратегия, а не като самостоятелно решение.

Погледнато от Киев, подобни разговори имат и друго значение. За държава, чиято дипломация в последните години се фокусира над поддържане на международна подкрепа, всеки нов клиент носи не само потенциални приходи, но и политическа стойност. Това е доказателство, че украинският отбранителен сектор има значение далеч отвъд собствената война и че международната му мрежа от партньори продължава да се разширява.

В този контекст изказването на Зеленски, че „в сферата на сигурността днес, във военните и безпилотните технологии Украйна е сред най-силните в света“, звучи не само като оценка, но и като послание към бъдещи купувачи. Рамката „Drone Deals“, която изключва държави, сътрудничещи на Русия, допълнително превръща износа на технологии в инструмент на външната политика. Достъпът до украинските разработки се превръща не само в търговски, но и в политически въпрос.

Ето защо интересът на Хондурас има значение дори преди да се е превърнал в реална сделка. Самият факт, че такъв разговор се води, говори, че украинската индустрия вече търси и намира възможности на пазари, които доскоро изглеждаха далеч отвъд нейния естествен обсег.

Засега обаче най-важните въпроси остават без отговор. Не е ясно дали разговорите ще доведат до сделка по модела на „Drone Deals“, какви системи биха били доставени и дали ще бъдат сведени единствено до функции за разузнаване. Не е известно и доколко евентуалната сделка ще бъде свързана с по-широката американска стратегия за борба с наркотрафика.

Докато тези детайли липсват, най-точното заключение остава и най-предпазливото: Хондурас заявява своя интерес към украински дронове като инструмент в борбата срещу организираната престъпност, а Украйна получава още едно доказателство, че създадената във военно време индустрия вече намира своето място на световния пазар. Останалото тепърва предстои.

📽️ Видео: Хондураският президент Насри Асфура започна първата си официална визита в Киев с отдаване на почит към паметта на загиналите украински военнослужещи. Президентът Зеленски описа това като значим жест на уважение към украинския народ и неговата саможертва за свободата и мира.

Обзор на последните новини след иранските удари срещу Израел.

Обзор на най-важното:

• Израелските сили за отбрана (IDF) съобщиха, че са свалили всички ирански ракети, изстреляни досега тази нощ
• Началникът на Генералния щаб на IDF провежда оценка на ситуацията след ракетната атака, съобщи говорител на IDF
• Бенет призовава Израел да „действа мощно и ефективно“ срещу иранската атака
• Иран, Ирак и Сирия наредиха затваряне на въздушното си пространство след ракетната атака на Техеран срежу Израел
• Летище „Бен Гурион“ функционира нормално, като за утре има информация само за един анулиран полет
• Твърди се, че Нетаняху разговаря с Тръмп на фона на новите ирански удари срещу Израел
• Тръмп заяви, че „не е доволен“ от израелските удари в Бейрут, и добави, че сделката с Иран е била на броени дни разстояние
• Признавайки ограниченията, началникът на Генералния щаб на IDF заяви, че страната ще отговори на Иран с мощна сила „в момента, в който бъде дадена зелена светлина“
• Посолството на САЩ нареди на служителите си да се подготвят за тревоги за въздушна опасност до второ нареждане на фона на иранските атаки
• Сцени на празненства с развяване на флагове на Хизбула в центъра на Техеран
• Израел съобщи, че пунктовете към Газа остават затворени до второ нареждане след иранските ракетни атаки
• Говори се, че Нетаняху провежда съвещание с ръководителите на службите за сигурност след телефонния разговор с Тръмп
• Иран спря полетите на международното летище в Техеран, съобщиха местни медии
• Външният министър на Обединеното кралство заяви, че Иран и Израел трябва да „проявят сдържаност“ и да деескалират ситуацията
• Автобусите в Израел ще се движат на 75% от нормалния си график в понеделник на фона на иранските атаки
• Външният министър на Иран разговаря с британския и турския си колега, както и с пакистански посредници след ракетната атака

📌 Израелските сили за отбрана (IDF) съобщиха, че са свалили всички ирански ракети, изстреляни досега тази нощ

Израелските сили за отбрана (IDF) съобщиха, че досега са прехванали всички ирански балистични ракети, изстреляни срещу Израел тази нощ, с изключение на тези, които са попаднали в безлюдни площи. ПВО работи по поразяването на последния залп от балистични ракети, изстреляни от Иран, задействайки сирени в цялата северна част на страната, съобщиха от IDF.

Баскетболен мач в Тел Авив между Апоел Тел Авив и Апоел Йерусалим беше прекъснат в средата на играта, като хиляди фенове напуснаха стадион „Менора Мивтахим“ в съответствие с указанията на Командването на тила.

📌 Началникът на Генералния щаб на IDF провежда оценка на ситуацията след иранската ракетна атака, съобщи говорител на IDF

След балистичната ракетна атака на Иран срещу Израел, говорителят на IDF бригаден генерал Ефи Дефрин заяви на пресконференция, че началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир провежда оценка на ситуацията и „одобрява планове за бъдещето“.

„Иранският терористичен режим допусна сериозна грешка“, каза той, добавяйки, че IDF са подготвени за допълнителен ракетен обстрел от страна на Иран.

📌 Бенет призовава Израел да „действа мощно и ефективно“ срещу иранската атака

Председателят на партия „Заедно“ Нафтали Бенет заяви, че Израел трябва да предприеме мощен и ефективен отговор на ракетната атака, извършена от Иран тази вечер, като предупреди да не се прави опит за сдържане на ескалацията или за нанасяне на символичен удар.

„Това е моментът на истината: Суверенна държава ли е Израел, която може да се защитава? Сдържането или символният отговор биха дали сигнал на нашите врагове, че проливането на кръвта на нашите граждани е допустимо; следователно Израел трябва да действа мощно и ефективно“, написа в X бившият премиер и съперник на Нетаняху.

📌 Иран, Ирак и Сирия наредиха затваряне на въздушното си пространство след ракетната атака на Техеран срежу Израел

Иран затвори въздушното пространство над западната част на страната, след като изстреля залп от ракети към Израел в отговор на последния му удар по Ливан.

„Поради оценки на безопасността и сигурността... западната част на въздушното пространство на страната беше обявена за затворена до второ нареждане“, се казва в изявление на Маджид Ахаван, говорител на Националната организация за гражданска авиация, предадено от информационна агенция IRNA.

Ирак също затвори временно своето въздушно пространство и спря въздушната навигация по причини, свързани със сигурността на въздушното движение след удара, обявиха пред Reuters служители на гражданската авиация. Иракската служба за гражданска авиация заяви, че небето над страната ще остане затворено за следващите 72 часа.

Сирия също временно затвори въздушното пространство над южната част от страната за следващите 12 часа и прекрати операциите на международното летище в Дамаск.

📌 Летище „Бен Гурион“ работи нормално, за утре има само един анулиран полет

Международно летище „Бен Гурион“ в Тел Авив функционира нормално, въпреки ракетните атаки на Иран срещу Израел преди два часа. Към момента само един полет на Austrian Airlines за утре е анулиран, съобщи израелския Канал 12.

„Ако няма промени в следващите часове, утре летището ще бъде пълно“, казва неговият репортер на летището. Пътниците, които имат полети, трябва да дойдат на летището както обикновено, добавя той, освен ако нещо не се промени в близките часове.

Това контрастира с Ирак, Сирия, Катар и други страни в региона, които затвориха въздушното си пространство.

📌 Твърди се, че Нетаняху е разговарял с Тръмп след новите ирански удари срещу Израел

Израелският премиер Бенямин Нетаняху е разговарял по телефона с президента на САЩ Доналд Тръмп, съобщи американски служител пред Axios, след като Тръмп сподели пред новинарския сайт, че ще се обади на Нетаняху, за да му каже да не отвръща на ракетните атаки на Иран в северен Израел.

Засега кабинетът на израелския министър-председател не е потвърждавал за провеждането на разговор между двамата.

📌 Тръмп заяви, че „не е доволен“ от израелските удари в Бейрут, и добави, че сделката с Иран е била на броени дни разстояние

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви пред Fox News, че ракетните атаки на Иран срещу северен Израел „няма да помогнат“ на преговорите – които според него са били на броени дни от постигането на споразумение – и изрази разочарование от по-ранните удари на Израел срещу цели на Хизбула в Бейрут, които провокираха атаките на Иран.

„Това със сигурност няма да помогне на преговорите“, каза Тръмп, добавяйки: „Бяхме много близо. Бих казал, че споразумението щеше да бъде подписано в понеделник, вторник или сряда следващата седмица. И сега се случва това.“

Относно ударите на Израел в Бейрут – за които американски служител съобщи, че Вашингтон е бил информиран предварително от Израел – Тръмп добави, че „не е бил доволен от това“.

📌 Признавайки ограниченията, началникът на Генералния щаб на IDF заяви, че страната ще отговори на Иран с мощна сила „в момента, в който бъде дадена зелена светлина“

Признавайки, че на Израел се пречи да отговори на иранските ракетни атаки от тази нощ, началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир, по време на оценка на ситуацията с висшето военно ръководство, заяви, че „IDF ще ударят врага с мощна сила в момента, в който бъде дадена зелена светлина“, според изявления, предоставени от армията.

IDF се подготвят за отговор срещу Иран заради ракетната му атака срещу Израел тази вечер, но изчакват одобрение от политическото ръководство.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви по-рано, че е призовал премиера Бенямин Нетаняху да не отвръща на удара.

📌 Посолството на САЩ нареди на служителите си да се подготвят за тревоги за въздушна опасност до второ нареждане на фона на иранските атаки

Посолството на САЩ в Йерусалим нареди на всички служители на американското правителство и техните семейства в Израел да бъдат в готовност да потърсят укритие в случай на задействане на тревога и обяви, че ще затвори консулските служби утре поради опасения от ескалация след ракетните атаки на Иран в северен Израел.

„В резултат на настоящата ситуация със сигурността в Израел, включително предупрежденията на Командването на тила за множество региони, посолството на САЩ указа на всички служители на американското правителство и членовете на техните семейства да се укрият по места и да бъдат готови да се преместят в защитено убежище в случай на тревога за въздушна опасност до второ нареждане... Консулските служби на посолството на САЩ в Йерусалим и филиала на посолството в Тел Авив ще бъдат затворени в понеделник, 8 юни“, се казва в изявление на посолството.

Посолството издаде препоръка за сигурност миналата седмица, предупреждавайки американските граждани в региона да проявяват повишено внимание и посочвайки Израел, Западния бряг и Газа, въпреки че по това време нямаше индикации какво е предизвикало препоръката.

📌 Сцени на празненства с развяване на флагове на Хизбула в центъра на Техеран

Иранските медии показват сцени на празненства на площад „Революция“ в столицата Техеран. На кадрите ясно се вижда демонстранти, развяващи знамена на терористичната групировка Хизбула.

Роденият в Иран анализатор Бени Сабти от Международния институт за изследване на сигурността обясни пред израелския Канал 12, че режимът вярва, че събитията от тази нощ представляват огромна победа, тъй като Иран изстрелва ракети по израелска територия, а на Израел се пречи да отговори.

Тъй като американският президент Доналд Тръмп публично обяви на Израел да не отвръща на удара, иранците вярват, че „получават Израел на тепсия“, казва Сабти.

📌 Израел съобщи, че пунктовете към Газа остават затворени до второ нареждане след иранските ракетни атаки

След балистичните ракетни атаки на Иран срещу Израел, Координаторът на правителствените дейности по териториите към Министерството на отбраната (COGAT) съобщи, че пунктовете с ивицата Газа са затворени до второ нареждане.

От COGAT заявиха, че „са приложени редица нужни мерки за сигурност“ след ракетния обстрел, „включително затваряне на пунктовете към ивицата Газа, сред които пункт Керем Шалом и пункт Рафах, до второ нареждане“.

„Трябва да се подчертае, че затварянето на пунктовете няма да повлияе на хуманитарната ситуация в ивицата Газа. Значителните количества храна, влязли в ивицата от началото на примирието, надвишават хранителните нужди на населението значително според методологиите на ООН“, добавят от COGAT.

📌 Нетаняху провежда съвещание с шефовете на службите за сигурност след разговора с Тръмп

Телефонният разговор на израелския премиер Бенямин Нетаняху с президента на САЩ Доналд Тръмп приключи и премиерът провежда дискусия с висши служители по сигурността, сочат съобщения в еврейските медии.

По-рано, след като израелски служители обещаха остър отговор на атаките, Тръмп разкри, че ще се обади на Нетаняху, за да му каже да не отвръща на атаката с балистични ракети на север, защото Вашингтон се стреми към сделка с Техеран.

📌 Иран спря полетите на международното летище в Техеран, съобщиха местни медии

Международното летище в Техеран забрани всички пристигащи полети след ракетните удари на Иран срещу Израел, съобщиха местни медии.

„Органът за гражданска авиация обяви спиране на всички полети, насочени към летището, до второ нареждане“, съобщи иранската пресагенция Mehr – това е поредното затваряне на международното летище „Хомейни“, едно от двете, които обслужват столицата, което беше отворено отново едва през април, след като беше затворено в продължение на седмици заради войната в Близкия изток.

📌 Британският външен министър: Иран и Израел трябва да „проявят сдържаност“

Министърът на външните работи на Обединеното кралство Ивет Купър призова за деескалация между Израел и Иран след новите ракетни атаки на Ислямската република срещу Хайфа и други райони в северен Израел.

„Подновяването на конфликта между Иран и Израел не работи в ничий интерес. И двете страни трябва да проявят сдържаност и да деескалират незабавно“, написа тя в X.

Купър настоя, че „преговорите трябва да продължат към трайно уреждане, от каквото всички се нуждаем, за мир и стабилност в региона и за пълно възстановяване на глобалната търговия“.

📌 Автобусите в Израел ще се движат на 75% от нормалния си график утре заради иранските атаки

Министерството на транспорта на Израел съобщи, че обществените автобуси в цялата страна ще работят на 75% от обичайния си график заради новите ракетни атаки към страната и отмяната на учебните занятия. Ведомството уточни, че съгласно инструкциите на Командването на тила, леката железница в Йерусалим и Тел Авив, както и влаковата система на израелските железници, ще работят нормално.

Според местни медии подземните станции на леката железница в централен Израел ще останат отворени през нощта за тези, които искат да ги използват като бомбоубежища.

📌 Иранският външен министър разговаря с британския и турския си колега и с пакистански посредници.

Министърът на външните работи на Ислямската република Абас Арагчи обсъди „най-новите събития“ в региона тази вечер с колегите си от Обединеното кралство и Турция, както и с посредниците от Пакистан.

Отделните разговори бяха фокусирани върху отговора на Иран на „многократните нарушения на примирието в Ливан“ от страна на Израел, се посочва в изявление на неговото министерство, в което не се предоставят други подробности.

Иран отговори на днешните израелски удари срещу командни центрове на Хизбула в Бейрут с балистични ракетни атаки на север.

Рубио в Делхи: тезата за отстъпки пред Иран е „абсурдна".

🇺🇸⚔️🇮🇷 На пресконференция в Делхи държавният секретар на САЩ Марко Рубио отхвърли като „абсурдни“ опасенията, че президентът Доналд Тръмп ще се съгласи на ядрена сделка, поставяща Иран в по-силна позиция от тази преди операция „Epic Fury“.

Изявлението, затворило 3-дневното посещение на Рубио в Индия, е отправено в отговор на публични критики от страна на бивши и настоящи републикански фигури като бившия държавен секретар Майк Помпео и сенатора от Тексас Тед Круз, които ден по-рано обвиниха Белия дом, че повтаря логиката от ядрената сделка на президента Барак Обама от 2015 г.

„Идеята, че този президент, с всичко, което вече доказа, че е готов да направи, някак ще се съгласи на сделка, която в крайна сметка поставя Иран в по-силна позиция във връзка с неговите ядрени амбиции, е абсурдна“, заяви Рубио пред репортери в индийската столица. Цитиран от протокола на Държавния департамент от 24 май, секретарят допълни, че е постигнат „напредък по очертанията“ на възможна рамка, но всяка сделка ще изисква „пълно иранско приемане и след това спазване“. В отделна реплика той заяви, че ангажиментът, поет от Тръмп, Иран никога да не получи ядрено оръжие „не би трябвало да бъде оспорван от никого“.

Критиките, на които Рубио отговори, бяха публикувани на 23 май в платформата X. Помпео, държавен секретар от първия мандат на Тръмп в Белия дом, определи изтичащите параметри на сделката като „точно по сценария на Уенди Шърман, Робърт Малей и Бен Роудс“. Тримата бяха ключови преговарящи фигури от страна на Обама по съвместния всеобхватен план за действие през 2015 г. Според Помпео, сега дискутираната рамка означава, че САЩ ще „плащат на Революционната гвардия за изграждане на програма за оръжия за масово унищожение“. Круз формулира опасението си по-конкретно: ако крайният резултат е „ирански режим, все още управляван от ислямисти, които скандират смърт на Америка“, който получава милиарди долари и възможността да обогатява уран, това би било стратегическо поражение. Демократическият сенатор от Ню Джърси Кори Букър се включи с отделна линия на критики, насочени към размразяването на ирански активи, което според него възпроизвежда логиката, отхвърляна от същата тази администрация в предишните години.

Белият дом реагира на републиканската линия с директни лични нападки. Директорът по комуникациите Стивън Чънг заяви на 23 май, че Помпео „няма реална информация“ за хода на преговорите. Заместник-помощникът на президента Себастиан Горка предположи, че Помпео може „незаконно“ да притежава достъп до класифицирани данни. Самият Тръмп, говорейки пред репортери на 24 май, заяви, че цялостно споразумение между Вашингтон и Техеран „в голяма степен е договорено“ и Ормузкият проток ще бъде отворен отново. Той подчерта, че предал своите инструкции на американските преговарящи „да не бързат“, описа отношенията с Ислямската република като „много по-професионални и продуктивни“ и определи преговорите като „точно обратното“ на сделката от 2015 г.

Според данни на иранската агенция „Тасним“, обобщени от Al Jazeera, в обсъжданата рамка фигурира връщане на морския трафик през Ормузкия проток до предвоенни нива в рамките на 30 дни и едновременно вдигане на морската блокада. По данни на TIME и CBS News, параметрите включват и мораториум върху иранското ядрено обогатяване, отмяна на американските санкции и поетапно освобождаване на блокирани финансови средства на иранския режим. За момента не е публикувано официално потвърждение или пълния списък с условията на потенциална сделка.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху поддържа отделна позиция и потвърди, че всяко споразумение трябва „да премахне ядрената опасност“ и да изисква „демонтаж на иранските обекти за обогатяване на уран“. Точно това определение се разминава съществено с публично описаното от САЩ като приемлив изход – мораториум, а не демонтаж – и оставя въпроса за крайното условие открит между Вашингтон и Йерусалим.

Операция „Epic Fury“, координирана израелско-американска кампания на въздушни удари срещу над 2000 цели на територията на Иран, започна на 28 февруари и обхвана ракетната програма, военноморския флот и апарата за сигурност на режима в Техерам. В първите часове на кампанията беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей. Според оценка от командира на CENTCOM, цитирана от Министерство на войната на САЩ, всички основни оперативни цели са били постигнати в рамките на 38 дни. В началото на април се въведе прекратяване на огъня, а Рубио публично обяви края на настъпателната фаза на 5 май, като определи задачата на кампанията за „приключена“.

Споровете около продължаващите преговори се развиват в три отделни посоки. Първата е вътрешнопартийна. Републиканската фракция, помогнала за легитимирането на „Epic Fury“, в която попадат Помпео и Круз, разчита на ясно разграничаване от наследството на сделката от 2015 г. като фундаментален елемент на собствената си политическа идентичност. Това прави всяка отстъпка под прага „пълен демонтаж“ политически скъпа за Белия дом, дори когато преговорната рамка реално се различава от тази на Обама.

Втората са отношенията с Израел. Изискването за демонтаж, а не мораториум, заявено от премиера Нетаняху, поставя страната му извън рамката, която Вашингтон договаря. Липсата на синхрон между публичните условия на съюзниците може да действа като лост в продължаващите преговори – Тръмп може да представя израелския „максимум“ като крайна точка, отвъд която преговорите се сриват, и да получи отстъпките, очертани в неговата позиция.

Трето, сделката Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA) от 2015 г. обвърза ограниченията с времеви хоризонти от 10–15 години след момента на влизане в сила, не предвиждаше предварителна военна кампания, която вече е унищожила голяма част от иранската ядрена програма, и не премахваше върховното политическо ръководство на режима. Сегашните преговори започват след тези три промени във фактическата основа. Това далеч не означава, че сделката ще бъде по-устойчива – способността на Иран за възстановява на обогатяването при политическа воля остава съвсем реална възможност – но определя различна изходна позиция от периода на Обама. Дали публичното твърдение на Рубио, че двете рамки са „точно обратното“, се потвърждава, ще зависи от текста, който в крайна сметка евентуално бъде подписан, и от механизмите за верификация. Реториката от тази седмица – между Рубио и неговите съпартийци, между САЩ и Израел, между публичните и непубличните формати на преговорите – показва, че финалната фаза на иранската криза се води едновременно на повече от един фронт, всеки от които може поотделно да блокира сделката, дори когато военната фаза е приключена.

Заливът иска край на иранската заплаха, не ранно изтегляне на САЩ – анализ на Фредерик Кемпе.

💡 Това, което разочарова висшето ръководство на страните от Залива, докато Иран насочва ракети и дронове към техните граждани и държави, е, че твърде много хора във Вашингтон превръщат войната във въпрос на вътрешната политика на САЩ и лично на президента Доналд Тръмп. За тях залогът е дали Близкият изток ще поеме в уникална и положителна посока или ще се върне към добре познатата и грозна реалност.

През последните две седмици разговарях с редица представители на страните от Залива, за да разбера по-добре как лидерите в региона гледат на тази продължаваща война. Разговорите бяха поразително еднакви и разкриха, че за мнозина от тях конфликтът не е бил въпрос на „дали", а на „кога". Висш представител на една от държавите в Залива ми каза, че страната му отдавна знае, че най-голямата опасност за нея идва от Иран, а не от Израел – реалност, станала очевидна в последните дни.

Неизбежността на войната не се дължеше на един-единствен фактор, а беше кумулативно последствие от революционен режим, който в продължение на близо половин век изграждаше силата си чрез убийствени посредници, смъртоносни ракети, ядрени амбиции и безмилостно сплашване. Друг висш представител на държава от Залива ми каза, че страната му отдавна е твърдяла пред дипломатите от администрациите на демократите, че грешат, мислейки, че овладяването на ядрените способности на Иран е достатъчно, тъй като това не адресираше ракетите и прокси силите, които застрашават региона.

Според разказа на представителите от Залива регионът живееше в своеобразна сенчеста война от години. Конфликти с посредници, кибератаки и военни удари по енергийна инфраструктура бяха част от кампания, замислена от Иран, за да тества и подкопае архитектурата на сигурност на Залива. Погледнете Дубай, Абу Даби и все повече Рияд. Те отразяват степен на икономическа модернизация, политическа умереност и религиозна толерантност, които контрастират рязко с иранската теокрация.

Режимът е повален, но не победен

Някои официални лица в тези страни спориха частно срещу решението на Тръмп да влезе във война заедно с Израел. Други го подкрепиха. Но нито един от тях не иска САЩ да избягат, преди работата да е свършена. Дори онези дипломати от Залива, предпазливи към ескалация (а това включва повечето от събеседниците ми), виждат тази война като кулминация на дълга траектория, изискваща отговор в някакъв момент, преди балансът на силите да се наклони необратимо в полза на Иран.

Това не означава, че представителите на Залива са за смяна на режима в Иран – никой не може с точност да пресметне как да се осъществи подобно нещо. Това трябва да е работа на иранския народ. Означава обаче, според тях, че САЩ, Израел и други готови партньори трябва да продължат да подкопават разрушителните способности на иранския режим – особено след като сега той ще бъде оставен в отмъстително състояние.

Крайното им заключение: ако Иран излезе от това обезвреден, това е по-добре за всички, дори режимът да не може да се промени фундаментално от такъв, управляван със смесица от теократични лидери и такива от Революционната гвардия. Казано по-дипломатично, висш представител на държава от Залива ми сподели:

„Ако Иран е неспособен да нанася вреда и да изнася нестабилност към съседите си, това ще бъде добро нещо."

Що се отнася до иранските лидери, те вероятно залагат, че вътрешната политика на САЩ ще спаси техния режим от пълен колапс. В продължение на десетилетия те вярваха, че революцията от 1979 г. и вземането на американски заложници унижи тогавашния президент Джими Картър, отслабвайки политическата подкрепа и струвайки му загуба на следващите избори. Лидерите на Ислямската република вероятно смятат, че могат да наложат подобна политическа болка на Тръмп с продължителен конфликт и високи цени на горивата. Ако това коства на републиканците контрола над Конгреса на предстоящите междинни избори наесен, това ще е „своеобразна смяна на режима от Техеран", както го формулира Алекс Плицас от Atlantic Council.

Решаващите седмици напред

Разговорите ми с представители на Залива и на САЩ през последните дни затвърдиха много от собствените ми виждания за значимостта на този момент. В момента не липсват песимистични оценки за войната, но те затъмняват историческа възможност. Конфликтът с Иран може да се окаже истинска повратна точка. Той би могъл да неутрализира най-големия източник на дестабилизация в Близкия изток от последните 40 години, създавайки нови възможности за регионална сигурност и просперитет.

И може да разцепи зараждащата се Ос на агресорите, съставена от Китай, Русия, Северна Корея и Иран. Белият дом оценява, че Иран с директните си действия и мрежи от посредници е отговорен за смъртта на стотици американци – военнослужещи, дипломати и цивилни, от Ислямската революция от 1979 г. насам.

И как САЩ могат да стигнат оттук дотам? Чрез военна решимост, стратегическо търпение и дипломатическа хитрост. Преди всичко САЩ не бива да спират военната кампания преждевременно. Това може неволно да укрепи позицията на отслабения ирански режим. А режимът е слаб; атаките му срещу съседите са по-скоро отчаяните конвулсии на един провален режим, отколкото възраждане на революцията. Дори в момента ще са нужни години, преди Иран да може да възстанови флота и ракетните си способности или отново да се стреми към ядрен арсенал. Но следващите 2-3 седмици ще бъдат решаващи, докато САЩ продължават да поразяват иранските способности.

„Добрата новина е, че американската армия е на път в следващите няколко седмици да постигне обявените цели за унищожаване или тежко увреждане на иранските ракети, дронове, свързаната с тях индустриална база, флот и ядрена програма", сподели Плицас, бивш служител на Пентагона. Най-вероятната причина за „провал на военната операция в Иран е нейното преждевременно прекратяване поради икономически натиск от основаното на риска затваряне на Ормузкия проток, което е целта на Иран".

Ето защо САЩ и техните партньори трябва да поемат контрол над протока, да осигурят свобода на движение и да предотвратят икономически щети, които биха дали на Иран по-голям лост.

Официални представители на САЩ са споделили пред партньорите от Залива, че напредват в изграждането на коалиция от държави за ескорт на кораби през протока, въпреки че няколко страни публично отказаха да допринесат за тези усилия. Допълнителни военни активи от САЩ пристигат в региона, за да осигурят защита на морския трафик, а в същото време продължават ударите срещу способностите на Иран да нарушава този трафик.

Дори тези цели биват преследвани, американците не бива да изпускат от поглед по-сериозната възможност. Тази седмица говорих с представител на Белия дом за дългосрочна визия за Близкия изток, в който не само умерени арабски и израелски лидери нормализират отношенията си, както го направиха чрез Авраамовите споразумения, но и ново иранско правителство и арабски лидери в крайна сметка също го правят, водейки до нормализация между Израел и Иран.

По време на тази война без очевиден край тази визия звучи фантастично. Но именно привидно невъзможни развития като това могат да станат реалност, служейки едновременно на интересите на САЩ и партньорите им в региона, ако администрацията на Тръмп доведе до край мисията в Иран, която си е поставила.

 

✍️ За автора: Фред Кемпи – лидерът, превърнал Атлантическия съвет в глобален фактор

Под ръководството му от 2007 г. насам Съветът постигна исторически ръст в мащаба и влиянието, разшири своята дейност с регионални центрове по целия свят, както и със специализирани звена, фокусирани върху широк спектър от теми – от международна сигурност и енергетика до глобална търговия и менторство за следващото поколение.