Зеленски: Китай отправи „остър и недвусмислен“ ултиматум към Русия срещу използването на ядрено оръжие

🇺🇦🇨🇳 Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Китай за първи път е отговорил „остро и недвусмислено“ на руската реторика във връзка с възможното използване на ядрено оръжие срещу Украйна.

В отговор на въпрос на Радио НВ Зеленски сподели, че няколко европейски лидери са го информирали за наскоро проведени разговори с китайски представители, които ясно са заявили, че Пекин е против всякаква употреба на ядрени оръжия.

„Няколко европейски лидери ми споделиха, че са разговаряли с представители на Китай. По техните думи, Китай е реагирал изключително сериозно, остро и недвусмислено на твърденията в руските медии за възможно използване на ядрено оръжие“, каза Зеленски.

„Струва ми се, че това е първият път, в който Пекин реагира толкова ясно и категорично“, добави той и разкри, че китайските представители са поставили това, което европейските лидери определят като ултиматум, отхвърлящ каквито и да било дискусии за ядрена ескалация.

„Както ми предадоха европейските лидери, китайската страна е заявила под формата на ултиматум, че не може да има никакви разговори за използване на ядрено оръжие“, посочи Зеленски.

Украинският президент отбеляза, че Темата за Китай е била сред обсъжданите въпроси по време на срещата му с президента на САЩ Доналд Тръмп в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Анкара, наред с войните в Украйна и Близкия изток.

„С президента Тръмп обсъдихме Китай, ролята му в тази война, неговото участие или потенциално участие, както и неговите възможности. Но с цялото ми уважение, бих искал детайлите от този конкретен разговор да останат само между мен и американския президент“, каза той.

По думите на Зеленски, по време на двустранните срещи на върха няколко европейски лидери също са повдигнали въпроса за потенциалната роля на Китай в подпомагането на прекратяването на войната.

Изявленията му идват след поредица от шумни призиви в Русия за ядрена ескалация. В началото на юни бившият президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви, че ядреният апокалипсис е „реалистично възможен“, възобновявайки ядрената реторика на Кремъл на фона на продължаващата война на Москва срещу Украйна.

„Често ме упрекват, че използвам остра реторика и говоря за ядрен апокалипсис, но за съжаление той е реалистично възможен“, заяви Медведев по време на руския федерален образователен маратон „Знание“.

Медведев подчерта, че подобни сценарии не могат да бъдат изключени и изтъкна, че Русия трябва да остане подготвена за тях. „Именно затова страната ни разполага с триада от стратегически ядрени сили, която се поддържа в изправно състояние“, каза той.

Тези изказвания бяха поредните от серия ядрени заплахи, отправени от Медведев, откакто Москва започна пълномащабната си война срещу Украйна през февруари 2022 г. Той многократно е обвинявал западните държави, че ескалират риска от директна конфронтация, като доставят оръжие на Киев.

Бившият американски посланик в Украйна Стивън Пайфър заяви по-рано пред Kyiv Post, че реториката на Медведев не бива да се разглежда като официална политика на Кремъл, осмивайки многократните ядрени заплахи на бившия руски лидер.

„Бившият президент Медведев казва много неща, които, честно казано, са на границата на безумието или направо са лудост“, каза Пайфър и допълни още, че Москва често използва ядрените заплахи като тактика за сплашване, целяща да отслаби западната и европейската подкрепа за Украйна.

По-късно, на 9 юни, член на Законодателното събрание на Санкт Петербург публично предложи употребата на ядрено оръжие срещу Украйна с аргумента, че т.нар. „специална военна операция“ не протича по план.

На 21 юни руският олигарх Константин Малофеев призова военните да нанесат ядрени удари по „терминали, фиброоптични кабели в Атлантическия океан и с шрапнелни ракети в космоса“, за да прекъсне възможностите на Украйна за командване и контрол.

Командирите на НАТО: Европа трябва да воюва с масовото и евтиното

💡 Европейските армии трябва да се преустроят из основи, за да отговорят на война, в която надделява не скъпото оръжие, а онова, което може да се лее на конвейер. Това предупредиха висши командири по време на конференция в Лондон – и зад единодушието им се очертава смяна на самата философия на превъоръжаване: от шепа скъпоценни платформи към масов, евтин арсенал от дронове и прехващачи.

Тезата беше формулирана най-ясно от заместник-главнокомандващия на Съюзните сили на НАТО в Европа маршал Джони Стрингър, който определи опасността като кръгова. „Заплахата, пред която стоим, е на 360 градуса. Сега трябва да гледаме много по-на север – там, където ще ни се налага да се справяме с руската далекобойна авиация и със сериозна надводна и подводна заплаха, най-очевидно откъм Северния флот.“ Линията, която континентът трябва да брани, се изтегля към Арктика, където подводниците на флота излизат в Атлантика, а стратегическите бомбардировачи носят крилати ракети с обсег хиляди километри.

Изводът на Стрингър е практически: Европа трябва да се откъсне от скъпите платформи от висок клас, чието производство отнема години, и да заложи на дълбоки прецизни удари, електронна война и противовъздушна отбрана с голям обсег – способности, които да достигат целта далеч преди тя да достигне тях.

Сухопътната война се пренаписва паралелно. Генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг, началник на Сухопътни войски на Германия, заяви, че армиите „трябва из основи да преосмислят как ще воюваме“. Вместо да чака десетилетие зрелите технологии на бъдещето, германската армия залага на междинни решения, достъпни веднага, за да запълни най-зейналите пролуки.

Британският поглед добавя темпото. Генерал Сър Роли Уокър, началник на Генералния щаб на сухопътните войски, посочи изкуствения интелект като преобръщащ фактор: обработката на данни вече е толкова бърза, че „корпусен планов цикъл, който някога отнемаше 72 часа, днес отнема 1“ – скок, който позволява 10-кратно повече поразени цели на ден.

Преустройството има и тил. Германия изгражда изцяло нова дивизия за териториална отбрана, която да пази обекти на критичната инфраструктура – пристанища, железници, цифрови мрежи. Шест нови полка с около 6000 действащи и резервни военнослужещи под единно командване довеждат армията до четири дивизии, така че логистичните възли в дълбочина да са прикрити, докато бойните части се местят към източния фланг.

Тази равносметка идва върху раздвижено политическо поле. Администрацията на президента Доналд Тръмп упорито обвинява европейските правителства, че подценяват отбраната и се крият под американския чадър. Спусъкът обаче е конкретен: обявеното на 1 май изтеглянето на 5000 американски войници от Германия идва като резултат от войната между САЩ и Иран и нежеланието на съюзниците да се включат в нея, в отговор на което Тръмп предупреди, че ще реже „доста повече от 5000“. Към това се добавят повтарящите се закани да напусне Алианса. На този фон лидерите на НАТО се готвят за повратна среща на върха в Анкара на 7–8 юли.

Часовникът тиктака и от другата страна. Оценки на висши европейски служители твърдят, че Русия може да възстанови армията си дотолкова, че да заплаши територия на НАТО в рамките на броени години – прозорец, който превръща бавното, скъпо превъоръжаване в лукс, който континентът не може да си позволи.

Под лозунга за „масово и евтино“ се крие урок, който Украйна вече плати в човешки животи: на фронт, където дрон за няколко хиляди унищожава танк за милиони, заводът, който бълва прехващачи, тежи повече от шепата съвършени, но безценни платформи. Командирите от срещата в Лондон на практика пренасят този урок върху собствените си армии – преди да им се наложи да го учат в движение.

Дали Европа може да направи завоя сама е въпросът, който Анкара ще постави без заобикалки. Срещата идва тъкмо когато американският чадър се прибира, а сметката за заместването му пада върху столиците, които десетилетия наред разчитаха на чужд гръб. Превъоръжаването, което командирите описаха, не е каприз на доктрината – то е опит да се запълни мястото, което Вашингтон вече разчиства.

Терористична атака срещу централата на Turkish Aerospace Industries в Анкара.

🇹🇷 Турция съобщи в сряда, че е извършено смъртоносна атака в централата на Turkish Aerospace Industries (TUSAS) близо до Анкара, докато медиите съобщиха за силна експлозия на мястото и показаха кадри от размяна на стрелба там.

„Беше извършена терористична атака срещу съоръженията на TAI в Кахраманказан, Анкара. За съжаление, имаме мъченици и ранени хора“, каза министърът на вътрешните работи Али Йерликая в платформата X.

Причината за експлозията и последвалата стрелба остават неясни, като някои медии твърдят, че е извършено самоубийствено нападение. Спешна помощ е била изпратена на място, съобщи държавната Анадолска агенция.

Телевизионни изображения показаха повредена врата и сблъсък на разположен наблизо паркинг.

Свидетели съобщават, че персоналът е бил насочен към убежища от съображения за сигурност. На място веднага са изпратени екипи на силите за сигурност, пожарната и медицински екипи.

TAI е ключов играч в аерокосмическата индустрия на Турция, като проектира, разработва и произвежда различни въздушни платформи. Компанията също така произвежда части за международни проекти, включително компоненти за пътническия самолет Airbus A380 и военнотранспортния самолет A400M.

Властите все още не са идентифицирали извършителите или са предоставили подробности за характера на нападението.