Пожар на авиобазата Борисоглебск след дронов удар във Воронежка област

🇺🇦🔥🇷🇺 Пожар избухна на авиобаза Борисоглебск във Воронежка област през изминалата нощ, след като украински дронове удариха една от площадките, използвани от Въздушно-космическите сили на Руската федерация. Огънят е засечен от системата за наблюдение на топлинни аномалии FIRMS на NASA и заснет от местни жители, чиито кадри бяха споделени от руския канал ASTRA. Местните власти не са коментирали евентуални щети към момента на публикуване.

Мониторинг каналите отчетоха удара в ранните часове на нощта, след като губернаторът на съседната Саратовска област Руслан Бусаргин сподели предупреждение на Министерство на отбраната за заплаха от дронове, а местните летища въведоха ограничения за излитане и кацане. Местни жители съобщиха за серия взривове над района, последвани от пламъци и дим. Част от каналите допуснаха, че цел на удара е петролно депо, а не самото летище; разминаването към сутринта не беше изяснено. Извън спора остават две неща – топлинната аномалия, регистрирана от FIRMS в периметъра на авиобазата, и стълбовете дим по публикуваните видеа. Руската страна, както почти винаги при подобни удари, не потвърди поражения и отчете единствено отблъснати дронове и щети по граждански постройки; мащабът на щетите засега не е потвърден.

Авиобазата Борисоглебск, на около 300 км от украинската граница, е дом на 783-и учебен авиационен център и на елементи от 105-а смесена авиационна дивизия – съединение, което оперира изтребители-бомбардировачи Су-34, изтребители Су-35С и многоцелеви Су-30СМ. Това са машините, с които руската тактическа авиация нанася ежедневни удари по украински фронтови позиции. През последните месеци обаче самото летище се използва предимно като пункт за временно дозареждане и превъоръжаване, а не като място за постоянно базиране: анализ на сателитни снимки показва ограничена активност, само с епизодични появи на самолети и хеликоптери.

Значението на тези бойни самолети за руската офанзива идва от едно-единствено оръжие – управляема авиобомба. Су-34 е основният носител: снабдени с универсален модул за планиране и корекция (УМПК), обикновените фугасни бомби се пускат десетки километри преди целта и се плъзгат до нея по инерция, което ги прави трудни за прехващане. Русия ги произвежда и стоварва масово по украински позиции и по градовете край бойната линия – от Сумска и Харковска област до Херсон и Запорожие – и те се наредиха сред най-разрушителните оръжия на войната.

Именно тази роля обяснява защо украинската кампания се насочва към подобни бази. Нейният замисъл е не толкова да бъдат унищожени отделни самолети на пистата, колкото да бъде разкъсана веригата, която ги поддържа във въздуха – летищата за дозареждане, складовете за гориво и най-вече запасите от бомби и модулите, които ги правят такива. Всеки поразен склад за планиращи бомби и всяка изгоряла цистерна оскъпяват и забавят конвейера, който всяка сутрин праща Су-34 към украинското небе. Затова и летище с намалена натовареност остава смислена цел.

Атаката по Борисоглебск е част от широка вълна от удари в дълбочина. Почти по същото време дронове поразиха Саратов, където по данни на мониторинг канали и местни жители е пламнала рафинерията на Роснефт – едно от най-старите предприятия за преработка на нефт в Поволжието, захранващо с гориво руската армия. Наблюдатели съобщиха за удари и по други петролни и логистични обекти в европейска Русия. Кампанията стъпва все по-осезаемо на собственото украинското оръжеи – далекобойни ударни дронове, способни да достигат цели на стотици километри отвъд границата, там където западните ракети не стигат или са политически ограничени.

Последната атака идва в рамките на обявената в края на юни 40-дневна кампания, с която Киев засилва натиска над руския тил, окупирания Крим и Москва. Само за първите дни на юли украинските безпилотни апарати поразиха двете авиобази на Крим – Саки и Гвардейско, както и складове за „Шахед“ и системи за противовъздушна отбрана. Ударите обаче все по-често излизат отвъд полуострова и навлизат дълбоко в руския тил. През май беше поразена и друго ключово военно летище във Воронежка област – Балтимор, където е разположен 47-и бомбардировъчен авиационен полк, въоръжен със Су-34. Съседна на Украйна, но наситена с авиобази, Воронежка област се очертава като едно от постоянните направления на удари.

Хронология на ударите по Борисоглебск

Летището се превърна в повтаряща се цел още през 2024 г. и оттогава е поразявано поне четири пъти.

13–14 август 2024 г. – Борисоглебск попадна в най-мащабната дотогава атака по руски военни летища: далекобойни дронове на СБУ и другите украински сили удариха едновременно летищата във Воронеж, Курск, Саваслейка и Борисоглебск. Сателитни снимки на проекта „Схеми“ на Радио Свобода показаха поразени хангари в северозападната част на комплекса, където се намира ремонтно-техническо звено. Целта, по думите на украински източници, е да се затрудни използването на летищата, от които излитат носителите на управляемите бомби.

3 октомври 2024 г. – През нощта дронове на СБУ и ССО поразиха складове за управляеми авиобомби, стоянките на Су-35 и Су-34 и горивни хранилища; системата FIRMS отчете няколко огнища на пожар, а сателитни кадри показаха нови следи от огън край пистата. Русия обяви, че е свалила 113 дрона за нощта – 25 от тях над Воронежка област.

5 юли 2025 г. – Единственият удар, който Генералния щаб на Украйна потвърди официално. По данни на командването бяха поразени склад за управляеми авиобомби, учебно-боен самолет и други машини; по-късно сателитни снимки показаха щети в зона с външни резервоари за гориво, авиационно оборудване и вероятно модули УМПК.

8 юли 2026 г. – Настоящият удар: пожар на летището, засечен от сателитен мониторинг (FIRMS) и заснет от местни жители, при непотвърдени щети и мълчание от руска страна.

Дали последният удар е нанесъл трайни поражения на летателна техника и съоръжения, ще се изясни едва след появата на нови сателитни снимки и независими оценки. Ясно е обаче накъде е насочена кампанията – към площадките, горивото и складовете за авиобомби, които държат в готовност руската бойна авиация. Борисоглебск, макар и с намалена натовареност, остава неизменна част от тази мрежа; а повтарящите се удари по едно и също летище показват, че украинското командване не смята работата по него за приключена.c

„Ръждивият кинжал“ гостува на Воронеж: оръжието, скроено за Украйна, влиза в сметката.

🇺🇸🤝🇺🇦 Оръжието, специално проектирано от САЩ, за да осигури евтина и масова далекобойна ударна способност за Украйна, може да е получило бойното си кръщение при вчерашния удар срещу Воронеж. По непотвърдени сведения, споделени от руски военен блогър, именно американската крилата ракета AGM-188A Rusty Dagger е поразила завода за полупроводникови прибори „Сборка“ на 22 юни.

Ако бъде потвърдено, това ще е първата документирана бойна употреба на новата система. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна публикува официално потвърждение на удара, в което изтъква употребата на „прецизни крилати ракети с въздушно базиране“, описвайки недвусмислено мишената си: „Унищожаването на капацитета на предприятието ще влоши значително способностите на Русия за производство на нови ракети.“

„Сборка“ е едно от онези специализирани и почти незабележими точки от военно-промишления комплекс на Руската федерация, чието поразяване носи тежест, несъразмерно повече от материалните щета по халетата. Губернаторът на областта Александър Гусев призна за пораженията и съобщи за петима загинали и десетки ранени.

Конкретното твърдение беше публикувано от Telegram канала „Воевода Вештает“ и засега няма потвърждение нито от Вашингтон, нито от Киев. И тук разграничението е ключово: украинското военно командване оповести единствено вид оръжие, крилата ракета с въздушно базиране, но не и конкретната ракета. А този клас оръжие отговаря точно на профила на ERAM, без да го доказва. Руският източник вероятно има интереса да припише удара именно на американско оръжие, защото това подхранва внушението за ескалация от държави-членки на НАТО, която медийната пропагандна машина на Москва последователно тиражира още от самото начало на пълномащабната война. Това означава непременно, че твърдението е невярно, но е основание то да бъде третирано като непотвърдено, докато украински или американски източник не го затвърди или отхвърли.

Самото изделие обаче не е спекулация. AGM-188A Rusty Dagger е турбореактивна високоточна крилата ракета с въздушно базиране и стендоф обсег, разработена от Zone 5 Technologies по снабдителна програма Extended Range Attack Munition (ERAM) на ВВС на САЩ, която стартира към края на 2024 г. с публично обявената цел: да осигури на Киев евтини и достъпни за масово производство способности за далекобойни удари – значително по-бързо отколкото наличните програми изобщо могат да доставят. Концептуално това представлява хибрид между класическа крилата ракета и управляема авиобомба, побираща се в изискването за габаритно тегло на стандартна 227-килограмова неуправляема бомба Mk 82. Това на практика значи, че всеки самолет, способен да носи тази бомба, може потенциално да носи и Rusty Dagger без необходимост от преоборудване на пилона – конструкторско решение, което не е козметично, а представлява лостът, който осигурява масовост.

Zone 5 Technologies спечели договора по ERAM през март 2025 г. и до януари 2026 г. вече имаше проведено изпитание с бойни стрелби на територията на авиобаза Еглин в щата Флорида, при което напълно снарядена Rusty Dagger беше детонирана срещу цел и постигна всяко едно от поставените изисквания. До април месец изтребители F-16D от 40-а летателно-изпитателна ескадрила в Еглин премина успешно каптивни (подвесни) изпитания с ракетата, проверки за съвместимост и функция и въздушно изпускане над Мексиканския залив, при което изделието показа контролирано отделяне от носителя и изпълни програмирания полетен профил. Подполковник Брет Тилман, командир на 780-а изпитателна ескадрила, описа способността на екипа като „безопасно провеждане на изпитание и доставяне на критична способност с невероятна скорост“ – думи, които издават доктринален залог: не съвършенство, а скорост.

Залогът също така е количествен. Дебютната партида от 840 ракети е планирана за доставка до октомври, а Киев получи зелена светлина за закупуване на 3350 изделия, сред които резерви и поддръжка, на прогнозна обща стойност от 825 млн долара. Обявената на 28 август 2025 г. одобрена сделка за продажба от Агенцията за сътрудничество в сферата на отбраната и сигурността (DSCA) включва ракети от избрани два изпълнителя по ERAM – Zone 5 Technologies и CoAspire. Дали изделия от ранна или предсерийна партида вече са стигнали Украйна преди октомврийския график, на този етап не е известно. Американският финансист и обществена фигура Кайл Бас написа в социалните мрежи през май, че ERAM е „вече на път“ – изказване, което Defense Express и други издания тълкуваха като признак за подранили доставки, но без официално потвърждение.

AGM-188A е с обявен обсег над 930 км, над два пъти първоначалното изискване по ERAM от 460 км, при тегло от едва 200 кг, което включва 45 кг бойна част. Тази маса е скромна за стандарта на крилатите ракети, грубо съпоставима с бойната част на руския дрон-камикадзе „Шахед-136“; но точността и обсегът на поразяване компенсират онова, което липсва в чистата разрушителна сила. Мишена, атакувана с изделие, изстреляно от F-16 на разстояние от около 930 км, практически не може да бъде защитена от руските системи за ПВО при посочената комбинация от обсег, скорост и прецизност. Именно този факт, а не масата тротилов еквивалент, носи същинската оперативна тежест на „Ръждясалия кинжал“.

За украинските F-16 значението е структурно и беше заложено изрично в програмата от нейното зараждане. Киев експлоатира многоцелеви изтребители F-16 Fighting Falcon – американската бойна машина от четвърто поколение, гръбнак на десетки военновъздушни сили по света от 70-те години насам – откакто получи своите първи екземпляри от европейски съюзници в НАТО през 2024 г. Самолетът предостави способна платформа, но далекобойният ѝ арсенал беше ограничен от наличните оръжия. Англо-френските Storm Shadow, които са използвани многократно за нанасяне на удари по цели в окупирания Крим и в дълбочина на руска територия, имат обсег около 560 км. При обявените над 930 км Rusty Dagger разширява тази дъга чувствително навътре в руския тил – при значително по-ниска цена за брой, което позволява оръжието да се разгръща в количества, немислими за по-скъпите системи.

И тъкмо обемът е източникът на същинската заплаха. Доколкото AGM-188A може да се базира на всеки боен самолет, способен да прилага управляеми боеприпаси с JDAM комплект, ескадрила от 12 броя F-16 би могла теоретично да изстреля до 144 крилати ракети ERAM с едно-единствено излитане – наситен (saturation) удар, с който руската ешелонирана ПВО е неспособна да се справи. Това не е страничен ефект, а проектната логика зад ERAM: масовост, която пресмята защитата на противника не през вероятността за единичен пробив, а със изчерпването на ресурса от прехващачи. Именно затова водещата цел на програмата беше формулирана като подкрепа за Украйна още преди контрактът да бъде възложен – рядка откровеност в практиката на Пентагона по поръчките.

На този фон изборът на цел е показателен. Воронеж се намира на около 500 км от държавните граници на Украйна – разстояние, постижимо за редица системи, с които Украйна разполага, в това число Storm Shadow, разнообразни ударни дронове и крилати ракети като „Нептун“ и „Фламинго“. С други думи, за да удари точно там, Киев не се нуждае непременно от ERAM и именно поради това казусът за типа оръжие остава неизяснен. Но заводът „Сборка“, документиран от Главното разузнавателно управление (ГУР) на Украйна като критичен доставчик на прецизни електронни компоненти за крилати ракета Х-101, Искандер-К и Панцир-С1, е именно онзи вид цел, за която прецизното далекобойно оръжие е създадено: не голям индустриален масив и не укрепено военно съоръжение, а специализиран възел във веригата на доставки, където едно добре положено попадение поражда последици далеч отвъд непосредствената разруха. Транзисторни сглобки, електроника и матрици – това са тесните места, които не се заменят с месеци.

Украйна удари Воронежкия завод за полупроводници, критичен за производството на Х-101, Искандер-К и Панцир-С1.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински удар рано тази сутрин порази Воронежкия завод за полупроводникови прибори ВЗПП-С – едно от малкото руски предприятия, които произвеждат точно онази електроника, която режимът на санкции трябваше да отреже.

Telegram каналът Exilenova+ съобщи за попадения в завода и публикува поредица от снимки и видео, заснети от очевидци, които показват избухналия пожар, а множество руски и украински медии потвърдиха за серия от експлозии в съоръжението и издигащ се над града стълб черен дим. Заводът, вече фигуриращ в санкционните списъци на редица държави, е ключов доставчик на дискретни полупроводникови прибори, силови модули и интегрални микросхеми за руския военно-промишлен комплекс и именно това го прави мишена със стойност, която далеч надхвърля стойността на поразената сграда.

За да оценим реалния ефект от удара, е необходимо да погледнем производство, свързана с него. По данни на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, ВЗПП-С захранва поне три от най-използваните руски оръжейни програми:

• крилата ракета Х-101 – произвежда транзисторни блокове за блока за управление „УВК-208"
• крилата ракета 9М727 на комплекса „Искандер-К" – полупроводникови сборки за бордовия компютър
• зенитно-ракетeн комплекс „Панцир-С1" – диоди и транзисторни блокове за канал ТВК-2

Това са именно компонентите, които Москва се затруднява да набави под санкции: режимът редовно намира канали да заобикаля ограниченията и да получава електроника зад граница, но част от чиповете не подлежат на лесна подмяна, а трябва да се произвеждат у дома. Ударът по производствения възел, а не по поредната пускова установка, обръща тази зависимост на Русия срещу самата нея – всеки повреден възел удължава времето, от което се нуждае Москва, за да замени онова, което Украйна унищожава.

По предварителни данни на Exilenova+ ударът е нанесен с крилати ракети, а руски канали твърдят конкретно за френско-английската Storm Shadow/SCALP, макар това твърдение да остава недоказано. Хипотезата обаче не е произволна: само три седмици по-рано, на 27 май, украински изтребители поразиха със Storm Shadow военното летище „Балтимор" край Воронеж, където са базирани изтребители-бомбардировачи Су-34, както и цели в Таганрог и Севастопол. Удари в дълбочина по руска територия отдавна престанаха да са изключение и се превърнаха в систематична линия. Броят на изстреляните ракети в ранните часове на днешния ден остава непотвърден, както и евентуалните жертви.

Днешният украински успех се вписва в една засилваща се и все по-целенасочена кампания срещу руската отбранителна индустрия:

• август–септември 2023 г.: украински дронове поразиха завод за микроелектроника „Кремний Эл" в Брянск, който е сред основните доставчици на чипове за Министерството на отбраната.
• октомври 2024 г.: Нова серия от удари по „Кремний Эл".
• януари 2025 г.: „Кремний Эл" временно спира производство след поредна серия от атаки.
• март 2026 г.: 7 крилати ракети Storm Shadow поразяват завода, който произвежда серийно микроелектроника по технология 500 nm за „Панцир", „Искандер", „Топол-М", „Булава", както и за системите С-300 и С-400. Генералният щаб на Украйна го описа като произвеждащ „мозъка и нервната система" на руските прецизни оръжия; властите в Брянск съобщиха за 6-ма убити и 42-ма ранени.
• 27 май 2026 г.: Крилати ракети Storm Shadow по летище „Балтимор" (Воронеж), Таганрог и Севастопол.
• 22 юни 2026 г.: Крилати ракети Storm Shadow по завода за полупроводници ВЗПП-С

Поместена в тази последователност, атаката срещу ВЗПП-С не е изолирано действие, а поредната стъпка в съзнателно изместване на украинската стратегия за удари в дълбочина – от пускови установки към машините, които ги произвеждат. Логиката е безмилостно проста и стратегическиизгодна: всяка свалена крилата ракета е еднократен резултат, докато всеки изваден от строя производствен възел предизвиква забавяне нагоре по веригата, което се натрупва с месеци. Това е особено болезнено именно в сегмента микроелектроника, при който западните експортни ограничения вече стесниха достъпа на Москва до компоненти от висок клас, а вътрешното производство е концентрирано в шепа уязвими, картографирани от украинското разузнаване обекти.

Изводът на изследване от британският аналитичен център Royal United Services Institute (RUSI), озаглавено „Disrupting Russian Air Defence Production", сочи именно в тази посока: по-малко чипове означават по-малко прехващачи и отслабена противовъздушна отбрана, а смущенията в производството на компоненти за ПВО са достатъчни да повишат ефективността на украинските удари през цялата 2026 г. – самоподсилващ се цикъл, в който всеки успешен удар по завод улеснява следващия.

Стратегическата сметка на Киев е ясна и той вече не я крие: ударите със западни далекобойни системи срещу гръбнака на руската военна промишленост са насочени към прекъсване на снабдяването зад руските атаки по украинските градове, прехвърляйки цената на войната върху онази индустриална база, която Москва смяташе за недосегаема в дълбокия тил. Воронеж показва, че подобен тил е история – и че всеки чип, който не излезе от ВЗПП-С, е ракета, която няма да полети.

Удар в тила: Украински дронове поразиха руски хеликоптери Ми-28 и Ми-17 във Воронежка област

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха успешно хеликоптери Ми-28 и Ми-17 на полева площадка за кацане на територията на Воронежка област на Руската федерация, съобщи техният командир Роберт „Мадяр“ Бровди.

Според него операцията е насочена към летателни апарати на над 150 км от фронтовата линия, разположени на площадка, където четири хеликоптера са минавали за зареждане с гориво и технически прегледи между полети.

Украинските оператори на дронове са маневрирали покрай лопатките на носещия винт, за да нанесат прецизни удари директно в задната централна част на двигателния отсек на два вертолета. По думите му, най-малко един руски специалист по поддръжката е загинал в атаката, след като е бил заснет от камерата на дрона.

Ударът е нанесен от съвместни отряди на 429-та отделна бригада „Ахил“ и 43-та отделна артилерийска бригада, които са координират своите действия в рамките на съвместно разработена операция с Центъра за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

Успешната операция илюстрира нарастващия оперативен обхват на СБС. В скорошно интервю техният командир заяви, че украинските дронове вече са способни да поразяват цели на 1500 до 2000 км навътре в Русия, с което на практика се елиминира концепцията за „спокоен тил“ на руските сили.

Въпреки че съставляват едва около 2% от числеността на въоръжените сили, СБС вече са отговорни за близо една трета от всички унищожени цели на врага. Наред с военни активи като авиацията, способностите за удари в дълбочина се използват все по-усилено за поразяване на енергийна инфраструктура и петролни рафинерии, финансиращи военната машина на Кремъл.

Русия възражда производството на Ил-96: Нов широкофюзелажен самолет излезе от завода във Воронеж.

🇷🇺✈️ Русия завърши строителството на модифициран самолет с широк фюзелаж Ил-96 в завода във Воронеж, отбелязвайки подновяване на производството на единствения си широкофюзелажен лайнер с голям обсег след многогодишно прекъсване, съобщава Defense Mirror.

Този ход съвпада с плановете на руските власти за удължаване на пистата на обекта във Воронеж след разрешаване на досегашните административни проблеми – стъпка, която проправя пътя към увеличаване на темповете на производство.

Ил-96 намира ограничено приложение в търговската авиация поради високите разходи за експлоатация, свързани с конструкцията му с четири двигателя, изискването за 3-членен екипаж и дублираните бордови системи. Вместо това той се използва предимно за специализирани мисии, включително за правителствен транспорт. Специалният полетен отряд „Россия“ използва платформата, като президентът Владимир Путин използва варианта Ил-96-300 за международни пътувания.

Изпитанията на обновения вариант Ил-96-400М започнаха в края на 2023 г. Подобреният модел разполага с по-дълъг фюзелаж, модернизирани двигатели ПС-90А1, капацитет до 370 пътници и намален екипаж от едва двама души. Въпреки това, той запазва конфигурацията си с четири двигателя, което продължава да оказва влияние върху ефективността му в сравнение със съвременните конструкции с два двигателя.

Вместо да се фокусира върху търговската конкурентоспособност, програмата Ил-96 е все по-ориентирана към държавни и специализирани роли, които поставят приоритет върху надеждността и оцеляването.

По-рано Русия разработи въздушни командни пунктове на базата на сходни планери, включително Ил-80 и модифициран Ил-96-300ПУ, оборудван с модерни комуникационни системи.

Увеличеният вътрешен обем на Ил-96-400М може да позволи интеграция на допълнително комуникационно или командно оборудване, въпреки че точната му роля не е оповестена официално. Възможно е новият самолет да е свързан именно с такива усилия.

Обединената авиостроителна корпорация (ОАК) също така обяви планове за наемане на 2000 допълнителни работници, което е сигнал за потенциално засилване на производството в завода във Воронеж.

Някои анализатори правят паралели между програмата Ил-96 и американския Boeing E-4B Nightwatch, често наричан „самолет на Съдния ден“, който е проектиран да служи като въздушен команден пункт по време на извънредни ситуации като ядрена война. Макар Русия да оперира с подобни платформи, няма официално потвърждение, че Ил-96-400М ще изпълнява такава роля.

Frontline Monitor припомня: По-рано се появиха доклади, според които най-малко 8 самолета и хеликоптера на руските въоръжени сили са претърпели повреди в рамките на 3 седмици поради инциденти и технически откази, според вътрешен документ за безопасност на полетите.

Украинското ГУР нанесе удар по руска логистика във Воронежка област.

🇺🇦💥🇷🇺 През изминалата нощ украинското военно разузнаване (ГУР) нанесе удар с дронове срещу руска военна логистика във Воронежка област, при което е повредена инфраструктура на ключов транспортен възел, съобщи източник от ГУР пред Kyiv Independent на 17 август.

По думите на източника операцията е проведена съвместно със службата за гранична охрана и други подразделения от Въоръжените сили на Украйна.

Атаката е прекъснала железопътния трафик през гара Лиски, с което е било спряно снабдяването с боеприпаси и жива сила за подпомагане на руските части, воюващи на украинска територия. ГУР определя гара Лиски като един от ключовите логистични центрове за руската армия.

По-рано на 17 август руското независимо издание Astra публикува кадри, за които се твърди, че показват пожар на гарата след атаката.

Губернаторът на Воронежка област Александър Гусев потвърди удар с дрон по жп гара в региона, без да уточнява коя. Той съобщи, че е пострадал железничар, повредена е електропроводна линия, като няколко влака са били забавени. По думите му работникът е хоспитализиран, а движението на влаковете е възстановено. Гусев допълни, че в отделни инциденти в областта са възникнали пожари на пазар, в магазин и по газопровод.

Министерство на отбраната на Русия заяви, че противовъздушната отбрана е свалила общо 46 украински дрона през нощта над няколко области – 16 над Белгородска, 14 над Нижегородска, 9 над Воронежка, 3 над Брянска и по един над Курска, Орловска, Калужка и Смоленска област.

Генералният щаб на ВСУ потвърди атаката по летище „Борисоглебск“ във Воронежка област.

📸 Снимка: Tatarigami_UA

🇺🇦 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) поразиха летище Борисоглебск във Воронежка област на Руската федерация, съобщи в официално изявление Генералният щаб на ВСУ, в което се посочва, че там са базирани самолети Су-34, Су-35С и Су-30СМ от въздушно-космическите сили.

„Поразен е склад с управляеми авиационни бомби, учебен боен самолет и вероятно други самолети. Резултатите от пораженията се уточняват“, уточниха от командването. От него посочват също, че операцията е била проведена от Силите за специални операции в координация с другите компоненти на украинските сили „в рамките на намаляване на способностите на противника да нанася въздушни удари“.

През изминалата нощ властите на няколко руски областни съобщиха за атаки с украински дронове.

В Саратовска област безпилотни летателни апарати атакуваха Енгелс, където е разположено военно летище на стратегическата авиация. Губернаторът на региона Роман Бусаргин съобщава в Telegram за повредени жилищни сгради в градовете Саратов и Енгелс, като по негови думи няма жертви.

Във Воронежка област топлинни сигнали от пожари се могат да бъдат забелязани близо до авиобаза Борисоглебск. В същото време губернаторът на региона Александър Гусев твърди, че 25 украински дрона са били свалени от средствата за противовъздушна отбрана.

Ръководителят на Чувашия Олег Николаев съобщи за атака на два дрона, единият от които е паднал на покрива на местния научно-изследователски институт АО ВНИИР, и подчерта, че предприятието е спряло работа още през юни в резултт на предишна украинска атака.

Руското министерство на отбраната твърди, че през нощта неговите сили са свалили 94 украински безпилотни самолета във въздушното пространство на Воронежка, Брянска, Белгородска, Курска, Саратовска, Новгородска, Ленинградска, Орловска, Ростовска, Смоленска, Рязанска, Московска, Пензенска и Тулска области, а също така потвърди безпилотната атака срещу Република Чувашия.

След началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, руските области, както и окупираните от нея украински територии, редовно са подложени на безпилотни атаки. Киев многократно твърди, че работи за отслабване на тиловите бази на руската армия, за да намали настъпателния потенциал на страната-агресор.

Украйна извърши масирана атака с дронове срещу шест области на Русия.

🇺🇦💥🇷🇺 Късно вечерта в понеделник, 19 ноември 2024 г. Въоръжените сили на Украйна извършиха масирана атака с безпилотни летателни апарати срещу шест области в западната част на Русия.

Руски медии съобщават, че най-малко 45 дрона са били изстреляни срещу областите Белгородска, Брянска, Воронежка, Курска, Калужка и Ростовска. Местните власти съобщават за множество прехващания от системите за противовъздушна отбрана. Въпреки това, видеокадри от попадения на дронове бяха разпространени в социалните мрежи от местни жители.

Сред поразените обекти е промишлено предприятие във Воронежска област, където е избухнал пожар, съобщи областният губернатор Александър Гусев.

„Повече от пет дрона атакуваха индустриално предприятие, което произвежда изключително граждански стоки в един от районите на Воронежска област“, написа той в публикация за своя канал в Telegram, заявявайки, че по предварителни данни няма жертви, а служителите са били евакуирани успешно.

„Взех ситуацията под лично наблюдение. Опасността от атака с дронове в региона продължава“, допълни той. По думите му на мястото на инцидента работят пожарникари и други служби за управление на извънредни ситуации.

В Алексеевски район на Белгородска област противовъздушната отбрана свали няколко украински дрона, чиито отломки повредиха производствени мощности на територията на местно предприятие, съобщи областният губернатор Вячеслав Гладков.

По предварителни данни няма пострадали. Регистрирани са щети на инфраструктурно съоръжение и на електропровод, в резултат на което жителите на един от кварталите на града временно остават без електричество.

Украйна твърди, че е ударила руския авиационен център във Воронеж

🇺🇦🇷🇺 Главното разузнавателно управление (ГУР) на украинското министерство на отбраната потвърди, че учебен авиационен център в югозападната Воронежска област на Русия е бил ударен при нападение с дрон рано сутринта на 9 април.

„Няма да разкриваме подробности, но по предварителна информация основните производствени мощности на предприятието са повредени“, каза представителят на ГУР Андрий Юсов пред RFE/RL.

Руските телеграм канали, ръководени от Baza, която е свързана с руските служби за сигурност, съобщиха за удари с дронове срещу помещенията на авиационния учебен център в Борисоглебск, град в района на Воронеж, разположен на около 255 километра североизточно от украинската граница.

Украинското твърдение не може да бъде независимо потвърдено.

Руското министерство на отбраната отделно съобщи, че се предполага, че четири украински дрона са били свалени от системите за противовъздушна отбрана - два в района на Белгород и два в района на Воронеж. От министерството допълват, че дроновете не са причинили никакви щети.

Украйна, чиито градове понасят огромни жертви и материални щети от руски ракетни и безпилотни атаки от началото на нахлуването на Москва през февруари 2022 г., през последните месеци засили собствените си удари както край бреговете на Азовско море, така и дълбоко в руска територия.

Карта

Видео