Пхенян изпрати 400 оператори на дронове в Курска област.

🇷🇺⚔️🇰🇵 400 оператора на безпилотни летателни апарати от Корейската народна армия (KPA) вече се намират в Курска област и според украинска оценка ще поемат както разузнавателни мисии, така и ударни операции срещу цели в Украйна. Те пристигат в рамките на ново попълнение от около 8500 военнослужещи с боен опит, натрупан в Руската федерация и при предишни разполагания. Данните бяха представени пред CNN на 21 август от генерал-майор Вадим Скибицки, заместник-началник на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна.

В същия контингент влизат и около 1000 инженери и сапьори. Скибицки уточнява, че от севернокорейските части не се очаква да воюват на украинска територия. Задачата им е да поемат тилови функции от руската страна на границата, което би позволило на Кремъл да пренасочи собствени подразделения към щурмови действия.

Присъствието на сапьори от КНДР не е безпрецедентно явление. На 17 юни 2025 г., след разговори с Ким Чен Ун, секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Сергей Шойгу обяви, че КНДР ще изпрати 1000 специалисти за разминиране на руска територия и 5000 души от инженерни войски за възстановяване на разрушената инфраструктура. Новият елемент в списъка са операторите на безпилотни апарати.

Общо през руската армия са преминали около 25 000 души от азиатския ѝ съюзник. Приблизителната цена на това участие също е известна. Според оценка на ГУР от 29 юни 2026 г. загубите на Пхенян между август 2024 и март 2025 г. – периода, през който Украйна държеше плацдарм отвъд границата в Курска област – са над 7000 убити и ранени. Окончателна разбивка между двете категории не е публично известна.

Данните за ротации и загуби обхващат различни времеви периоди, но дори при най-консервативен прочит съотношението е близо един убит или ранен на всеки четири севернокорейски военнослужещи, преминали през руската армия.

Отделно около 90 от тях се намират във Воронежка област и подпомагат руските сили при ракетни пускове. На 5 август ГУР съобщи, че там е разгърнато севернокорейско ракетно поделение с 6 пускови установки и капацитет за 120 балистични ракети, 40 от които вече са били предадени на руската страна.

Става дума конкретно за KN-23 и KN-24, известни съответно като Hwasong-11Ga и Hwasong-11Nа. Първата е балистична ракета на твърдо гориво с малък обсег, близка по клас до руската „Искандер-М“, а вторият вид е тактическа управляема ракета, сравнима с американската ATACMS.

Този арсенал вече е използван. В нощта на 30 юли руската армия изстреля две ракети KN-23 по Кривой Рог, при което за първи път от близо година прибегна до балистични ракети от Северна Корея. Една от тях удари частна къща в село Радушне, югоизточно от града. При удара загинаха Артем и Олена Воронови и седем от децата им, съобщи украинският министър на социалната политика Денис Улютин, позовавайки се на данни на областната администрация.

Кратерът от втората ракета беше открит в поле на около 3,5 км от разрушената къща. В радиус от 5 км няма нито един военен обект, обяви Владислав Власюк, пълномощник на украинския президент по санкционната политика. По думите му KN-23 е аналог на „Искандер“ и споделя с руската система част от компонентите, включително такива със западен произход.

Скибицки описва насрещната страна на сделката по следния начин: в замяна на предоставен личен състав Пхенян е поискал руска зенитно-ракетна система С-400 „Триумф“ и вече е получил установки „Панцир-С1“ – зенитен ракетно-артилерийски комплекс за близко прикритие на армейски части и обекти. На този етап не е налично независимо потвърждение за тази доставка.

Двете системи принадлежат на различен клас. „Панцир-С1“ отговаря за отбрана на точкови обекти в радиус от няколко десетки километра чрез ракети с малък обсег и автоматични оръдия. С-400 може да контролира въздушно пространство на стотици километри и придобиването ѝ би издигнало въздушния щит на КНДР на качествено различно ниво.

Правната рамка на целия този обмен е договорът за всеобхватно стратегическо партньорство, подписан от държавните глави Владимир Путин и Ким Чен Ун в Пхенян на 19 юни 2024 г. Документът съдържа клауза за взаимна отбрана в сценарии на нападение, беше ратифициран през ноември и влезе в сила на 4 декември 2024 г.

ГУР очаква Путин да поиска до 50 000 допълнителни военнослужещи на предстоящата среща с Ким Чен Ун през септември. Подобна среща обаче не е обявена никъде официално до този момент.

На 19 август Ким Йо Чен, сестра на върховния лидер и един от водещите функционери на управляващата партия, отхвърли с KCNA оценката на украинския президент Володимир Зеленски, че Пхенян може да влее допълнителни 30 000 до 50 000 военнослужещи в редиците на руската армия. Тя определи тези твърдения като безпочвени и обвини Зеленски, че ги е съчинил.

Спорът обаче се фокусира върху мащаба, докато самото участие на Северна Корея отдавна е вън от всяко съмнение. До пролетта на 2025 г. Москва и Пхенян официално мълчаха по темата. На 26 април началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация генерал Валерий Герасимов посочи в свой доклад до президента Путин, че войските, изпратени от Пхенян, са изиграли ключова роля в изтласкването на украинските сили от техния плацдарм в Курска област. Путин от своя страна благодари поименно на Ким Чен Ун.

Два дни по-късно КНДР за пръв път потвърди разполагането на своите сили в Курска област. Оттогава тя се старае да покаже всичко това пред вътрешната аудитория като изпълнен съюзнически дълг. Следователно изявлението на Ким Йо Чен оспорва конкретна оценка за численост, изказана от Зеленски, а не самия факт, че хиляди войници от КНДР се сражават в руската военна агресия срещу Украйна.

Тези 400 оператори са сравнително малко попълнение във война с дронове от такива мащаби в този сектор и сами по себе си не могат да обърнат хода ѝ. Те представляват под 2% от вече преминалите през ротации около 25 000 военнослужещи от Корейската народна армия.

По-голямата полза от присъствието им обаче ще бъде извлечена от Пхенян. Неговите въоръжени сили не са имали възможност да натрупат опит в реални условия на собствен фронт, и по този начин да подготвят свои оператори за действия в условия на интензивно електронно заглушаване, мрежи за прехващане на дронове и противник, използващ сходни технологии. Курска област ѝ предоставя точно тази предизвикателна среда, а насрещното възнаграждение идва под формата на руско оборудване за противовъздушна отбрана.

Резултатът от този обмен вече може да бъде проследен в балистичното направление. Първите партиди от ракетите KN-23, доставени през зимата на 2023–2024 г. в Руската федерация, имаха обичайно отклонение от целта, което възлизаше на километри, а около половината от тях се самовзривяваха още във въздуха по време на полет, обобщи през февруари 2025 г. тогавашният ръководител на ГУР Кирило Буданов.

След съвместна работа на специалисти от Северна Корея и Руската федерация точността им се е повишила многократно, твърди той. След като са постъпили на въоръжение с някои тежки недостатъци, впоследствие ракетите са били усъвършенствани благодарение на данни, събрани от реални бойни пускове по украински цели. Същият механизъм действа и в сферата на безпилотните летателни апарати. Същият доклад посочва, че Москва помага на Пхенян да разгърне свое собствено производство на дронове „Шахед“.

Общата картина обаче стъпва почти изцяло върху сведения от едно-единствено ведомство. ГУР оповестява тези числа в момент, когато Киев настоява пред Сеул и западните си партньори за допълнителни средства за ПВО. Оценката на Зеленски за потенциално нов контингент от 30 000 до 50 000 души, която самият той публикува на 8 август, беше придружена от специален призив към Южна Корея да съдейства именно в тази област, в която Украйна изпитва остър недостиг от началото на лятото насам.

Анализ: седем коридора над руския тил и целите под тях

🇺🇦✈️🇷🇺 Около 440 украински ударни апарата навлязоха в руското въздушно пространство преди около час по 5 основни направления, които покриват широка ивица от Калуга до окупирания Крим. Картата, публикувана от украинския канал DroneBomber, е изведена от данни на руските системи за въздушна тревога и показва приблизителни трасета. Самият канал подчертава, че както броят, така и посоките са ориентировъчни. Вълната идва по-малко от денонощие след комбинирания удар по Новоросийск, при който за една нощ бяха поразени военно пристанище, терминал за износ на петрол и съоръжения за зърно.

Геометрията на атаката условно се очертава в пет основни направления. Делението е условно, а не твърдо: с увеличаването на дълбочината отделни групи могат да се разклоняват, да се сливат или дронове да бъдат пренасочвани между съседни посоки. Картата показва моментна геометрия на вълната, а не предварително фиксирани въздушни коридори.

Първото направление покрива Брянска и Калужка област и достига на север до Тулска. Второто тръгва от Белгород и се разгръща към Воронеж, Липецк и Тамбов. Третото минава от Воронеж на изток и югоизток към вътрешността на Русия. Четвъртото пресича окупираните територии на Запорожие и Донбас, навлиза над Азовско море и се разгръща към Таганрогския залив, Ростовска област и Краснодарски край. Петото идва откъм западната част на Черно море и се концентрира над Крим, със значителна концентрация към Севастопол.

По всяко от тези направления се намира различен набор от военни, промишлени, логистични и енергийни цели. По първото трасе са Брянският химически завод в Селцо, който произвежда барут, взривни вещества и компоненти за ракетно гориво, и мини рафинерията „1-ви завод“ в Дзержински район на Калужка област. Украинските сили поразиха химическото производство на 6 юли, а калужкия обект – на следващия ден.

По второто направление се намират Новолипецкият металургичен комбинат, авиационният учебен център край Липецк и барутното производство в Котовск.

Третото направление е най-дългото и при евентуално продължение в дълбочина обхваща най-голям набор от потенциално значими обекти. То започва с логистичния център на Wildberries във Воронеж, атакуван на 11 август, военно летище и авиационно предприятие в самия град и комбината „Минудобрения“ в Росош, чиято продукция от амоняк, амониев нитрат и азотна киселина се използва за производство на боеприпаси. По южната периферия на тази ос се намират летището в Милерово и Новошахтинската НПЗ.

Ако източната траектория бъде продължена в същото направление, по нея попадат авиобаза Борисоглебск, подстанция „Балашовска“ с мощност 1523 мегаволтампера, която пренася електричество от Волжката ВЕЦ към централните области, Саратовската НПЗ и волгоградските мощности на „Лукойл“. Тези цели обаче вече са екстраполация по оста на движение, а не цели, до които показаните върху картата трасета непременно достигат.

Четвъртото направление е сред най-кратките и съответно най-евтините от гледна точка на нужен летателен ресурс. То започва от линията на контакт в Запорожие и Донбас, пресича акваторията на Азовско море и достига Таганрогския залив за под час полет. Под него се намират пристанищата на Мариупол и Бердянск, авиационния завод в Таганрог, поразен на 27 май, производителят на дронове „Атлант Аеро“, ударен през януари, и жп излаза към Ростов на Дон, по който преминава снабдяването на южната руска групировка.

По-южните части на същото общо струпване се разгръщат към Краснодарския край, където се намират Новоросийск, Приморско-Ахтарск и група рафинерии по кубанското крайбрежие – Славянск-на-Кубани, Афипски, Илски и Туапсе.

Краткият маршрут има и обратна страна: той минава над фронтовата зона, където руската армейска ПВО е разгърната с много по-голяма плътност, отколкото в дълбочина на руската територия, което потенциално би могло да има негативен ефект.

Петото направление покрива окуширания Крим и военната инфраструктура на полуострова, включително района на Севастопол и военните летища. Сред тях е и площадката при нос Чауда, използвана от руската армия за изстрелване на дронове „Шахед“ срещу украинска територия.

Разпределението на петте условни оси до голяма степен съвпада с картата на пусковата инфраструктура на руската армия. Приморско-Ахтарск и Чауда са сред пунктовете, от които „Герани“ тръгват срещу Одеска област и нейното крайбрежие; Курска, Брянска и Орловска област осигуряват по-кратки траектории към Харков и Донбас; Милерово подпомага натиска срещу украинския изток, а Ейск на азовския бряг допълва южната дъга. Край Цимбулово в Орловска област руските военни са изградили комплекс с размери близо 2 на 4 км, включващ поне 12 пускови устройства и около 100 укрития за дронове, установиха през юни OSINT наблюдатели. 4 от 5-те условно очертани направления минават през райони с подобни пускови инсталации.

Съвпадението само по себе си не доказва, че именно те ще бъдат цел на настоящия удар. То обаче помага да се обясни защо едни и същи направления се повтарят от седмици: маршрутите, по които руски дронове излитат на запад, в обратна посока са най-преките подходи към руския тил. ПВО по тях трябва паралелно да прикрива пусковите позиции и разположените зад тях промишлени и логистични обекти.

Северното направление има ясно ограничение. Между 10 и 11 август към Московска област се насочиха 237 дрона; повечето бяха свалени или паднаха на далечните подстъпи, 13 достигнаха близките подходи южно и югозападно от столицата, а летищата въведоха ограничения на полетите, съобщиха тогава местните власти. Мащабът на вложения ресурс там не отговаряше на размера на нанесените поражения, но подобни атаки принуждават Русия да държи част от най-скъпите си зенитни средства в пръстен около Москва вместо по на юг, където са концентрирани ударите по рафинерии.

Предходната нощ показа докъде може да стигне такава комбинация от ударни средства. Украинските сили удариха Новоросийск с ракети „Нептун“, реактивни дронове „Паляниця“ и морски дронове; Зеленски описа операцията като насочена към последната голяма опора на Черноморския флот, която се намира на повече от 350 км от фронта. Поразени са фрегатите „Адмирал Макаров“ и „Адмирал Есен“, малък ракетен кораб от проект 21631 и патрулният кораб „Василий Биков“. Петролният терминал „Шесхарис“, където преминават от 600 до 700 хиляди барела дневно, спря износ; работа прекратиха и зърнените комплекси с общ годишен капацитет от 15,6 млн. тона. Загинаха двама цивилни – 8-годишно дете в Новоросийск и мъж в село Волна, 12 други бяха ранени.

Данните от същата нощ показват ограниченията в модела на руската отбрана. Министерството на отбраната в Москва докладва за 502 свалени дрона, а губернаторът на Краснодарски край Вениамин Кондратиев писа за няколкостотин само в неговия регион. Въпреки това пострадаха ключовия терминал за износ на петрол, поне 4 бойни кораба и инфраструктура за съхранение и износ на зърно.

Обявеният дяк на прехващане и материалният резултат невинаги се движат заедно, защото за временното извеждане от строя на товарен възел могат да бъдат достатъчни единични попадения по помпени станции, тръбни естакади или системи за измерване на количеството и качеството. Това е ключовата разлика между двата вида цели: ударът по завод обикновено изисква по-голяма маса от средства, докато при логистичния възел решаваща може да бъде точността.

Кримското направление има собствена предистория. Назначеният от Кремъл управител на Севастопол Михаил Развожаев отчете 115 дрона над града в предходната нощ и щети по 10 жилищни блока и 25 частни къщи. Градът беше главната база на Черноморския флот, докато украинските удари не принудиха руското командване да го премести чак в Новоросийск.

Именно затова атаките към Крим и Краснодарския край могат да се тълкуват като части от една по-широка оперативна география, макар на конкретната карта да образуват отделни струпвания. Едното направление натоварва защитата на полуострова, а другото – пристанищната, преработката на нефт и военноморската инфраструктура от другата страна на Черно и Азовско море.

Ударите идват при вече свит преработващ сектор в Руската федерация. През юли заводите ѝ преработваха около 3,6 млн. барела дневно – най-ниското ниво от май 2002 г. според данни на EA Analytics, цитирани от Bloomberg. В началото на юли Генералният щаб на Украйна оцени, че 43% от мощностите са извън строя. На 8 юли Москва забрани напълно износа на дизел, за да задържи горивото на вътрешния пазар.

Волгоградското предприятие на „Лукойл“, удряно 9 пъти за 2 години, спря всичките инсталации в началото на август; Новошахтинската НПЗ остава спряна, в Илската гасиха пожар на 8 август, а заводът в Славянск на Кубан, който снабдява и окупирания Крим, гори за пореден път от края на юни.

Щетите при двата вида цели се измерват по различни времеви хоризонти. Поразена основна технологична инсталация може да извади предприятие от строя за месеци – фактор, който допринесе за спад в дейността на руските рафинерии до най-ниското ѝ ниво от 24 години. Товарният възел може да се възстанови за дни или седмици, но докато не работи, спира непосредствен валутен поток, който трудно може да се пренасочи другаде: през „Шесхарис“ минават до 700 хил. барела дневно, а зърнените мощности в същото пристанище осигуряват капацитет за износ от 15,6 млн. тона годишно. Затова серия от удари по пристанищата може да даде по-бърз, макар и по-краткотраен резултат от серия по преработващите предприятия.

Последните 4 нощи могат да се разглеждат като последователна серия от далекобойни удари, но наличните данни не позволяват да се твърди, че всички са част от един предварително планиран оперативен замисъл. На 11 август сутринта дронове запалиха завода в Орск на границата с Казахстан, на над 1500 км разстояние от най-близката територия под украински контрол, а през същия ден горя и предприятието в Комсомолск на Амур – на 6500 км източно от фронта. През нощта срещу 12 август последваха Новоросийск и заедно с него Севастопол. Сега следва вълната от нощта срещу 13 август.

440 не е рекорден брой дори само за август. В нощта срещу 12 август руското министерство на отбраната отчете 502 прехванати дрона, а по-рано през месеца докладва съответно за 456 и 396 в рамките на едно денонощие. Следователно мащабът сега попада в горната граница на наблюдаваното през лятото, но сам по себе си не представлява изключение. По-важен е конкретният момент: новата вълна идва непосредствено след друга операция по-малко от 24 часа по-рано, която спря износа на петрол през Новоросийск.

Оттук можем да очертаем и условна йерархия на очаквани поражения. Най-голяма изглежда вероятността основната тежест да падне върху преработващи и товарни мощности на юг, където серията от юни насам е най-интензивна и където ПВО трябва да прикрива паралелно пристанища, рафинерии и флот.

Воронежкото направление и възможното му продължение на изток създават риск за енергийна и химическа инфраструктура, тъй като по тази ос се намират както вече поразени предприятия, така и големи енергийни възли. По-малко вероятно изглежда брянско-калужкото направление да пропусне повече от ограничен брой машини към Москва, ако се повтори съотношението от 10 и 11 август. При кримската ос изглежда са налице два относително равностойни сценария – удари по военни летища или предимно изразходване на зенитен боекомплект, съчетано с вторични щети в населени райони, както стана през предходната нощ.

Тези оценки остават условни и могат да се променят допълнително в хода на атаката. Петте направления не са независими вълни: с навлизането навътре в руския тил отделни групи могат да се разделят, да променят курса си или да преминат от една условно очертана ос към друга. Именно затова картата е по-полезна за разчитане на общата геометрия и натоварването на руската ПВО, отколкото за предварително определяне на конкретните цели.

Проверката на тази картина ще дойде с първите сутрешни съобщения. Ако Москва обяви число, близко до 440, а регионалните власти потвърдят пожари по изброените посоки, тази карта ще се окаже относително точна – най-малко в геометрията си. Ако вместо това постъпят сведения, ограничени основно до паднали отломки, а окончателната бройка се окаже значително по-ниска, това може да значи, че резултатът от тези няколко часа е бил натоварване и изтощаване на ПВО преди следващ по-концентриран удар или по-силно от обичайното представяне на руската ПВО.

Москва пусна американски морски пехотинец, без да поиска никого в замяна

🇷🇺✈️🇺🇸 Русия освободи 32-годишния Робърт Гилман, бивш морски пехотинец на САЩ, и го предаде на американски официални лица, без да поиска насреща нито един свой гражданин. Руският президент Владимир Путин го помилва, официално посочвайки хуманитарни съображения. В Москва решението беше огласено от Кирил Дмитриев, специалния пратеник на Кремъл за контактите с Вашингтон, който публикува изявление в X. Официални лица във Вашингтон увериха, че пускането не е част от размяна и САЩ не са направили други отстъпки.

Самолет на Държавния департамент с Гилман на борда кацна на летище „Дълес“ край Вашингтон вечерта на 11 август. Там го посрещна специалният пратеник Стив Уиткоф. „Тази вечер имах дълбоката привилегия да посрещна Робърт Гилман у дома в САЩ след повече от четири години арест в Русия“, отбелязва Уиткоф. Американски служител, разговарял с него, съобщи, че Гилман може да ходи и да говори, и добави: „Като се има предвид всичко, изглежда в добра форма.“ След междинното кацане той продължи към Сан Антонио, Тексас, за лечение и рехабилитация във военномедицинско заведение.

Само седмици по-рано изходът изглеждаше съвсем различен. В края на юни руските власти прехвърлиха Гилман от затворническа болница в психиатричното отделение на цивилна спешна болница в състояние, което лекарите определиха като дисоциативен ступор – вцепенение, при което човек реално не реагира на околните и не се храни сам. Ерик Лебсън, главен стратегически директор на Global Reach – организацията, която представлява семейството и води кампанията за освобождаването му – съобщи, че американецът е прекарал 47 дни в това състояние, хранен през сонда и окован за леглото. През август е вдигнал висока температура и опасно високо кръвно налягане. Белият дом и Държавният департамент публично поискаха Москва да го освободи, за да бъде лекуван в САЩ.

Гилман попадна в затвора на 19 януари 2022 г., броени седмици преди началото на пълномащабната война. Той беше свален от влака Сухуми–Москва във Воронеж заради нарушаване на обществения ред и обвинен, че в нетрезво състояние е ритнал полицай. Съдът първоначално му наложи 4 години и половина затвор, а през май 2023 г. наказанието беше намалено с една година. Семейството отхвърля обвинението от самото начало: бащата Владимир Гилман, емигрирал от Русия в Масачузетс, писа в Boston Globe на 11 октомври 2024 г., че синът му е получил неразположение и е ритнал полицая неволно, че служителят не е бил ранен, оттеглил е оплакването си и не е представил доказателства по време на процеса. В същия текст бащата припомня, че още през март 2023 г. семейството е поискало от Държавния департамент Гилман да бъде обявен за неправомерно задържан – статут, който поставя случая сред приоритетите на американското правителство. Вашингтон го призна за такъв едва малко преди освобождаването.

Присъдата обаче не остана три години и половина. През октомври 2024 г. съд във Воронеж осъди Гилман по нови обвинения за нападения над служители на руската наказателна и следствена система, като определи общо наказание от 7 години и 1 месец строг режим и глоба в размер на 300 000 рубли. През април 2025 г. срокът беше увеличен с още една година – до 8 години и 1 месец, а през декември същата година следващо дело добави още едно наказание и общият срок достигна 10 години. Всички допълнителни обвинения идват, докато Гилман вече се намира под контрола на руската наказателна система, и увеличават срока му от три години и половина на 10. Общо той прекара 1666 дни в арест и затвор. Службата в морската пехота, върху която до голяма степен се крепи публичният образ на случая, е продължила 1 година – от август 2019 до август 2020 г. След уволнението си той преподава английски.

Случаят влезе и в по-широкия дипломатически дневен ред. На 23 юли държавният секретар Марко Рубио разговаря с руския външен министър Сергей Лавров в Манила, в кулоарите на срещата на върха на АСЕАН. Разговорът продължи 35 минути и не доведе до видим пробив по Украйна. За Гилман обаче комуникацията продължи по отделен канал: според американски служители старшият съветник на Путин Юрий Ушаков е уведомил представители на екипа на Тръмп още предходната седмица, че руският президент има готовност да подпише указ за помилване. През уикенда преди освобождаването са последвали интензивни преговори между американски и руски представители.

Кремъл представи решението като жест на добра воля, без да постави под въпрос всички съдебни решения, довели Гилман до 10-годишна присъда. Помилването не представлява оправдаване и не признава съдебна грешка: то освобождава осъдения от по-нататъшно изтърпяване на наказанието, без да заличи политически версията за извършените престъпления. Конструкцията е удобна и за Москва, и за Вашингтон. Кремъл не се отказва от тезата, че американецът е законно осъден за насилие над полицай и служители на наказателната система, а Белият дом получава своя гражданин обратно, без размяна и официално признати отстъпки.

Подобно едностранно освобождаване се различава от предните два знакови случая при администрацията на Тръмп. През февруари 2025 г. Вашингтон прибра учителя Марк Фогел срещу Александър Виник, руснак, осъден в САЩ за престъпления, свързани с пране на пари. На 10 април 2025 г. Москва освободи Ксения Карелина, която има американско и руско гражданство, срещу Артур Петров. И при Фогел, и при Карелина Русия получи свой гражданин. За Гилман Кремъл не поиска никого.

Платената от Москва цена е нула. Купеното се измерва по-трудно, но не е невидимо. Само 4 дни преди освобождаването Сенатът прие с 86 срещу 11 гласа законопроекта „Линдзи О. Греъм за санкции срещу Русия и Иран“, кръстен на сенатора, който почина на 11 юли, часове след завръщането си от Киев. Смъртта му ускори политическото придвижване на текст, по който той работеше повече от година. Законопроектът дава на президента правомощие за мита до 500% върху вноса на руски стоки и до 100% върху стоките от определени държави сред най-големите купувачи на руски петрол и газ или подпомагащи заобикалянето на санкциите. Той предвижда и мерки срещу руския „сенчест флот“. След Сената текстът отива в Камарата на представителите, която се връща към законодателна работа след лятната ваканция в края на август.

Няма публично доказателство, че моментът на помилването е избран заради този календар. Съвпадението обаче прави подобна сметка съвсем правдоподобна. Освобождаването не струва на Русия нито един върнат агент или осъден контрабандист, но дава на Белия дом готов пример за резултат от прекия канал с Путин – точно аргумента, с който Тръмп може да защити продължаването на диалога пред Конгреса. Той използва освобождаването политически още същата вечер, като го приписа на разговорите с Путин и заяви изрично, че размяна не е имало. Самото участие на Уиткоф в посрещането допълни образа: човекът, който води един от ключовите канали към Москва, посреща видим резултат от него.

Алтернативното обяснение има своя собствена логика и в крайна сметка води към сходен резултат. Тежко болният затворник постепенно спира да бъде разменна монета и се превръща в политическо задължение. Ако Гилман беше починал в руски арест, след като Вашингтон публично е поискал освобождаването му за лечение, Москва щеше да поеме политическата цена точно когато санкционният пакет влиза в решаващата си фаза в Конгреса. Дисоциативният ступор от края на юни добре обяснява защо изобщо се е стигнало до хуманитарно помилване; вотът в Сената от 7 август предлага възможно обяснение защо освобождаването дойде именно сега.

Reuters посочи Гилман като един от поне 10 американци, за които е известно, че се намират в руски затвор; по тази сметка след освобождаването му остават поне 9. Дали жестът е първият от поредица, ще може да се прецени още преди Камарата на представителите да приключи работата по законопроекта за антируски санкции. Нов едностранен ход по някой от останалите американци би засилил хипотезата, че Москва прави опит да печели време и полага усилия да спре окончателното приемане на новия законопроект. Връщането към формулата „затворник срещу затворник“ при следващия случай би подсказало обратното – че Гилман е бил изключение, продиктувано преди всичко от медицинското му състояние.

Украински дронове подпалиха роботизирания логистичен център на Wildberries край Воронеж

🇺🇦🔥🇷🇺 Логистичният комплекс на Wildberries в село Александровка край Воронеж продължава да гори от снощи насам след поредни украински удар по обект на водещата онлайн платформа за търговия в Русия, а един човек загина от падащи отломки в Новоусменския район на града.

Отговорност за удара беше поета от украинската компания Fire Point, производител на далекобойни ударни дронове, която заяви, че обектът е бил поразен именно от неговите дронове FP-1. Съоръжението заработи с пълен капацитет едва през ноември 2025 г. и представлява един от най-новите и най-мащабните търговски обекти в мрежатам в който бяха инвестирани над 11 млрд. рубли, капацитет за над 90 млн. стокови позиции едновременно и проектна пропускателна способност от 1,8 млн. артикула дневно.

Губернаторът Александър Гусев обяви въздушна тревога в 00:19 ч. и тя продължи чак до 06:43 ч. сутринта. В хода на нощта той потвърди пожари в два склада на „голяма компания“. В едното хале огънят е локализиран на площ от 16 000 кв. метра, а във второто гасенето продължава на около 20 000 кв. метра. Загиналият е 49-годишен мъж, ударен от отломки на открито; двама души са ранени, единият в пределите на самия център. Отломки са поразили още три товарни автомобила и една лека кола. По думите на Гусев ПВО е прехванала най-малко 15 дрона над града и 5 района на областта, а Министерство на отбраната на Руската федерация отчете общо 396 унищожени дрона от самолетен тип между 20 ч. снощи до 8 ч. сутринта над 15 региона и окупирания Крим. Данните за броя на прехванатите апарати не подлежат на независима проверка.

Именно мащабът и техническият профил на обекта в Александровка отличават конкретния случай от всяка друга подобна атака срещу мрежата. Обектът беше открит на 14 ноември 2025 г. с участието на главния изпълнителен директор на RWB Роберт Мирзоян и на самия Гусев. По представените тогава данни върху площ от 156 000 кв.метра са автоматизирани всички ключови процеси: приемане, съхранение, сортиране и изпращане. В комплекса са прокарани близо 12 км конвейерни линии и работят над 90 робота, а системата за сортиране на три етажа е разчетена за над 1,3 млн. артикула в рамките на денонощие. При откриването си центърът вече обработваше над 500 хил. стоки дневно и беше създал 3000 работни места, а достигането на проектната цел от 1,8 млн. позиции на ден се очакваше след окончателното довършване на техническото оборудване. Воронежката агенция за привличане на инвестиции посочва застроена площ от 152 900 кв. м.

При обект с такъв профил не горят само стелажи, палети и складирана стока. Засегната е интегрирана механична и софтуерна система, чиято икономическа стойност е преди всичко във високата пропускателна способност. Именно затова и заместването ѝ не се свежда до пренасочване на пратките. Те могат да бъдат разпределени към някои от останалите над 170 логистични обекта на групата, но капацитетът, за който е проектирана Александровка, може да бъде поет пълноценно само от площадки със сходна степен на автоматизация. Потенциалният мащаб на ефекта личи от две числа, които текущите официални сведения за пожара не ни предоставят: над 500 хил. обработвани стоки дневно и 3000 работни места.

Каква част от този възел е изгубена, засега не може да бъде установено със сигурност, но по всичко личи, че загубите са тежки. Жители на Александровка и руското опозиционно издание Astra описват комплекса като напълно унищожен, а публикуваните кадри показват пламъци по цялата дължина на халето. Оценките от руска страна по традиция премълчават реалните мащаби: общо 36 000 кв. метра обхванати от пламъци, което е под една четвърт от общата застроена квадратура, но това е само моментна снимка от хода на гасенето, а не окончателна оценка на пораженията, тъй като при обявяването ѝ пожарът във втората сграда още не беше овладян. Затова е напълно възможно засегнатата площ да надхвърли значително 36 000 кв. метра, без това само по себе си да значи пълна загуба на комплекса. Пресслужбата на RWB – обединеното дружество на Wildberries и рекламната група Russ – съобщи само, че „логистичните обекти на компанията във Воронежка област са евакуирани съобразно изискванията за безопасност“.

Районът беше атакуван и на 23 юли, когато украински дрон попадна в разпределителен център на „Почта России“ в съседното село Нечаевка. Тогава беше повреден и покривът на складов обект на маркетплейс в района, загина тригодишно дете, а родителите му и 19-годишен младеж бях ранени. Wildberries временно спря терминала си във Воронеж и възстанови работата му около обяд същия ден. Поредицата от удари по логистичната мрежа на водещата руска онлайн платформа за търговия продължава от 18 юли и засегнала най-малко 20 площадки. Reuters, който проследява пораженията чрез сателитни изображения, изчислява около 1,18 млн. кв. метра повредена или напълно унищожена складова площ. Според оценка, цитирана в същия преглед, оборотът е спаднал с около 25% заради разстройството на доставките.

Аргументът, с който Киев обосновава ударите по търговската мрежа, е двойното предназначение на самата платформа. През нея се продават огромно разнообразие от бойни FPV дронове и хексакоптери, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери, прицели и бронеплочи, част от които са рекламирани като сертифицирани от руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Обявите са документирани от украински и международни издания и потвърдени от редица световни медии, сред които CNN. Въпросният сегмент вече се свива: според данни, цитирани от RBC-Ukraine в началото на август, продажбите на военни стоки през платформата са спаднали до най-ниското си ниво, след като за три месеца през нея са минали снаряжение за 1,646 млрд. рубли.

Атаките през изминалата нощ бяха концентрирани по няколко различни направления. В Орск, Оренбургска област, беше атакуван заводът петролната рафинери, като според предварителния анализ на Exilenova+ са унищожени инсталация ЕЛОУ-АВТ и комплекс за хидрокрекинг с мощност 1,6 млн. тона годишно. Градът се намира на повече от 1500 км от украинската граница. Мониторинг канали съобщиха за избухване на пожар в ТЕЦ-а, който захранва с електричество Ангарск в Иркутска област, а в Комсомолск на Амур, Хабаровски край, пламна местната рафинерия, без да бъде обявена причина. Ден по-рано Генералният щаб на Украйна потвърди успешен удар по петрохимически комбинат „Тоболск-Нефтехим“ в Тоболск, Тюменска област, включително на централната газофракционираща инсталация с капацитет около 6,6 млн. тона годишно.

Воронежка област граничи с окупираната Луганска област, т.е. ударът по Александровка не изисква от Киев обсега, нужен за достигане на Орск и Тоболск. Уязвимостта на подобен обект е от друг характер. Големите разпределителни центрове се намират на открито край магистрални и жп възли, защото са проектирани за бърз достъп на камиони и висока пропускателна способност, а не за оцеляване под масиран украински обстрел. Самият Новоусменски район беше засегнат два пъти в рамките на 19 дни.

Севернокорейска ракетна част се разполага в състава на руската 112-а бригада

Балистична ракета KN-23 (Hwasong-11) се изстрелва от мобилна пускова установка по време на тестово изпитание, водено от Ким Чен Ун и проведено от Корейската народна армия на неуточнено място в Северна Корея, 26 юли 2019 г. 📸 Снимка: KCNA

Мъж заснема фрагменти от неизвестна тогава ракета, която властите в Украйна посочиха като доставена от Северна Корея, използвана в удар срещу Харков, 6 януари 2024 г. 📸 Снимка: REUTERS/Vyacheslav Madiyevskyy/File Photo

Изглед показва част от неизвестна тогава ракета, която властите в Украйна посочиха като доставена от Северна Корея, използвана в удар срещу Харков, 6 януари 2024 г. 📸 Снимка: REUTERS/Vyacheslav Madiyevskyy/File Photo

Член на екип от сапьори работи до фрагменти от неизвестна тогава ракета на място, където жилищни сгради бяха поразени при руска ракетна атака срещу центъра на Харков, 2 януари 2024 г. 📸 Снимка: REUTERS/Sofiia Gatilova/File Photo

🇰🇵🚀🇷🇺 Около 90 военнослужещи от Северна Корея се разполагат във Воронежка област, влизайки в бойния състав на 112-а ракетна бригада на руската армия, която ще получи 120 балистични ракети и 6 пускови установки за нанасяне на удари по Украйна. Това заяви Андрий Черняк, представител на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна. Ройтерс публикува изявлението на 4 август и уточни, че не може да провери независимо данните: Черняк се позова на разузнавателни данни, които не подлежат на разкриване. Официални лица от КНДР и Русия мълчат по темата.

Пхенян вече е предоставил 40 нови ракети KN-23 и KN-24 заедно с личен състав, обучен да ги обслужва. Окончателният брой и устройството на групировката трябва да бъдат уточнени на преговори от най-високо равнище следващия месец. Руското издание „Москва 24“ допусна в края на юли, че върховният лидер Ким Чен Ун може да пристигне в Русия около Източния икономически форум в началото на септември.

Числата очертават качествена промяна. Между края на 2023 г. и август 2025 г. Северна Корея е предала на Русия около 150 такива изделия, натрупани за близо 2 години. Сега се говори за постоянен наличен запас от 120, т.е. 80% от целия предишен трансфер. 6-те пускови установки са половината от щатния комплект на руско ракетно съединение, което разполага с 12 самоходни установки 9П78-1 на оперативно-тактическия ракетен комплекс „Искандер-М“. Досега Пхенян изнасяше боеприпаси, ракети и пехота, воювала при Курск; сега получава собствена част с щат, техника и място в бойния ред на чужда армия.

112-а гвардейска ракетна бригада, войскова част 03333, е подчинена на 1-ва танкова армия от Московския военен окръг и разпоолага с постоянен гарнизон в Шуя, Ивановска област. Въоръжена е с „Искандер-М“ от 2014 г. Украинското военно разузнаване публикува имената на 300 нейни командири заради ударите срещу Харков и Суми. На 13 април 2025 г. навръх Връбница, разчети на 112-а и на 448-а бригада поразиха центъра на Суми с две ракети от типа „Искандер-М“, при което загинаха 35 цивилни, а 127 бяха ранени. Пусковете са извършени от Лиски във Воронежка област и Леженки в Курска. На 16 и 17 април ГУР удари бригадата в Шуя с дронове „Лютий“.

Воронежкият регион е на около 150 километра от Украйна и е един от възлите на руския тил: жп линиите и шосетата му водят към Белгород, Ростов и Курск. Оттам излита и балистиката. През нощта на 30 юли украинските Въздушни сили отчетоха девет балистични пуска от територията на Брянска, Воронежка и Курска области, в удар с общо 358 средства за въздушно нападение.

Две от ракетите в тази вълна бяха севернокорейски KN-23, съобщи на 31 юли Владислав Влашчук, упълномощен на президента по санкционната политика. Едната порази къща в село Радушне край Кривий Рог. По данни на министъра на социалната политика Денис Улютин загинаха деветима от едно домакинство: родителите Артем и Олена Воронови и седем от децата им, а осем души бяха ранени. Втората падна на 3,5 километра оттам, в открито поле; в петкилометров радиус около двата кратера няма потенциална цел, посочи Влашчук. Това е първата регистрирана употреба на севернокорейско балистично оръжие срещу Украйна от август 2025 г. насам, при това от новодоставената партия.

KN-23 е тактическа балистична ракета с твърдо гориво на подвижна колесна пускова установка, способна да носи ядрен заряд. Тя копира изцяло външния вид на руската „Искандер-М“; KN-24 е другото изделие от същия клас, произвеждано в Северна Корея. Източници от украинската отбрана ги оценяват като по-мощни като боен товар и по-далекобойни от руския образец, но значително по-неточни. Разследващите намират в тях и чужди електронни компоненти, което очертава международните вериги за заобикаляне на санкциите; по думите на Влашчук корейската ракета използва същите възли като руската, включително западни.

Доставките идват в момент, когато Киев изпитва критичен недостиг на средства срещу балистични ракети. Повечето системи с малък обсег не поразяват цел с такава скорост, което оставя отбраната зависима от ограничените запаси прехващачи за MIM-104 Patriot, които се произвеждат почти изцяло в САЩ. „Противоракетната отбрана срещу балистични цели е една от най-големите уязвимости на Украйна, така че всяко увеличение на количеството балистични ракети, с които тя се сблъсква, ще е по-голямо изпитание“, предупреди Роб Лий, старши сътрудник в Института за външнополитически изследвания (FPRI). Той смята, че натискът в украинското небе може да се окаже особено тежък през зимата, ако руското командване поднови системните удари по енергийната мрежа.

Ракетната част не е единственото военно присъствие на КНДР в Русия. По-ранни украински оценки сочеха около 14 000 военнослужещи, разположени в Курска област; по думите на Черняк там остават около 9500, които засега не участват пряко в бойни действия. През юли президентът Володимир Зеленски отбеляза, че Москва търси още 30 000 души и подготвя обекти във Воронеж, където да бъдат настанени. Ако посочените подкрепления пристигнат заедно с ракетната част, областта престава да е транзитен пункт и се превръща в основна база на севернокорейското военно присъствие – както и основна цел на украински удари с ракети и дронове.

Доставките на артилерийски снаряди започнаха много по-рано и вече отслабват. Разследване на изданието Разследване на независимото издание „Важные истории“ и Open Source Center от 16 март 2026 г. установи, че Северна Корея е предала между 8 и 11 млн. снаряда в рамките на две години и половина: 4 руски кораба за сухи товари са направили поне 112 курса в Далечния изток, заобикаляйки санкциите. В пиковите месеци потокът достигаше 350 000 снаряда, половината от руския артилерийски огън в някои участъци от фронта. В началото на 2026 г. морските превози рязко намаляха заради нарастващото руско производство, както и заради предплагаемо изчерпани складове в Северна Корея.

Докато потокът от снаряди изстива, ракетният приема постоянна форма на руска територия. Ако сведенията се потвърдят, вероятно корейските разчети ще обслужват и поддържат техниката, а решението за пусковете ще остане в руското командване: Reuters отбелязва, че точната им роля е неясна, а руските разчети на 112-а и 448-а бригада стрелят с корейски изделия поне от април 2025 г. и не се нуждаят от чужди екипажи, за да ги използват. Насрещната изгода за Пхенян е технологична. Украински военни отчитат подобрена точност, откакто Русия започна да предава данните от бойната употреба, но двата кратера от 30 юли показват колко неравномерно е това подобрение и къде се плаща сметката за него.

Пожар на авиобазата Борисоглебск след дронов удар във Воронежка област

🇺🇦🔥🇷🇺 Пожар избухна на авиобаза Борисоглебск във Воронежка област през изминалата нощ, след като украински дронове удариха една от площадките, използвани от Въздушно-космическите сили на Руската федерация. Огънят е засечен от системата за наблюдение на топлинни аномалии FIRMS на NASA и заснет от местни жители, чиито кадри бяха споделени от руския канал ASTRA. Местните власти не са коментирали евентуални щети към момента на публикуване.

Мониторинг каналите отчетоха удара в ранните часове на нощта, след като губернаторът на съседната Саратовска област Руслан Бусаргин сподели предупреждение на Министерство на отбраната за заплаха от дронове, а местните летища въведоха ограничения за излитане и кацане. Местни жители съобщиха за серия взривове над района, последвани от пламъци и дим. Част от каналите допуснаха, че цел на удара е петролно депо, а не самото летище; разминаването към сутринта не беше изяснено. Извън спора остават две неща – топлинната аномалия, регистрирана от FIRMS в периметъра на авиобазата, и стълбовете дим по публикуваните видеа. Руската страна, както почти винаги при подобни удари, не потвърди поражения и отчете единствено отблъснати дронове и щети по граждански постройки; мащабът на щетите засега не е потвърден.

Авиобазата Борисоглебск, на около 300 км от украинската граница, е дом на 783-и учебен авиационен център и на елементи от 105-а смесена авиационна дивизия – съединение, което оперира изтребители-бомбардировачи Су-34, изтребители Су-35С и многоцелеви Су-30СМ. Това са машините, с които руската тактическа авиация нанася ежедневни удари по украински фронтови позиции. През последните месеци обаче самото летище се използва предимно като пункт за временно дозареждане и превъоръжаване, а не като място за постоянно базиране: анализ на сателитни снимки показва ограничена активност, само с епизодични появи на самолети и хеликоптери.

Значението на тези бойни самолети за руската офанзива идва от едно-единствено оръжие – управляема авиобомба. Су-34 е основният носител: снабдени с универсален модул за планиране и корекция (УМПК), обикновените фугасни бомби се пускат десетки километри преди целта и се плъзгат до нея по инерция, което ги прави трудни за прехващане. Русия ги произвежда и стоварва масово по украински позиции и по градовете край бойната линия – от Сумска и Харковска област до Херсон и Запорожие – и те се наредиха сред най-разрушителните оръжия на войната.

Именно тази роля обяснява защо украинската кампания се насочва към подобни бази. Нейният замисъл е не толкова да бъдат унищожени отделни самолети на пистата, колкото да бъде разкъсана веригата, която ги поддържа във въздуха – летищата за дозареждане, складовете за гориво и най-вече запасите от бомби и модулите, които ги правят такива. Всеки поразен склад за планиращи бомби и всяка изгоряла цистерна оскъпяват и забавят конвейера, който всяка сутрин праща Су-34 към украинското небе. Затова и летище с намалена натовареност остава смислена цел.

Атаката по Борисоглебск е част от широка вълна от удари в дълбочина. Почти по същото време дронове поразиха Саратов, където по данни на мониторинг канали и местни жители е пламнала рафинерията на Роснефт – едно от най-старите предприятия за преработка на нефт в Поволжието, захранващо с гориво руската армия. Наблюдатели съобщиха за удари и по други петролни и логистични обекти в европейска Русия. Кампанията стъпва все по-осезаемо на собственото украинското оръжеи – далекобойни ударни дронове, способни да достигат цели на стотици километри отвъд границата, там където западните ракети не стигат или са политически ограничени.

Последната атака идва в рамките на обявената в края на юни 40-дневна кампания, с която Киев засилва натиска над руския тил, окупирания Крим и Москва. Само за първите дни на юли украинските безпилотни апарати поразиха двете авиобази на Крим – Саки и Гвардейско, както и складове за „Шахед“ и системи за противовъздушна отбрана. Ударите обаче все по-често излизат отвъд полуострова и навлизат дълбоко в руския тил. През май беше поразена и друго ключово военно летище във Воронежка област – Балтимор, където е разположен 47-и бомбардировъчен авиационен полк, въоръжен със Су-34. Съседна на Украйна, но наситена с авиобази, Воронежка област се очертава като едно от постоянните направления на удари.

Хронология на ударите по Борисоглебск

Летището се превърна в повтаряща се цел още през 2024 г. и оттогава е поразявано поне четири пъти.

13–14 август 2024 г. – Борисоглебск попадна в най-мащабната дотогава атака по руски военни летища: далекобойни дронове на СБУ и другите украински сили удариха едновременно летищата във Воронеж, Курск, Саваслейка и Борисоглебск. Сателитни снимки на проекта „Схеми“ на Радио Свобода показаха поразени хангари в северозападната част на комплекса, където се намира ремонтно-техническо звено. Целта, по думите на украински източници, е да се затрудни използването на летищата, от които излитат носителите на управляемите бомби.

3 октомври 2024 г. – През нощта дронове на СБУ и ССО поразиха складове за управляеми авиобомби, стоянките на Су-35 и Су-34 и горивни хранилища; системата FIRMS отчете няколко огнища на пожар, а сателитни кадри показаха нови следи от огън край пистата. Русия обяви, че е свалила 113 дрона за нощта – 25 от тях над Воронежка област.

5 юли 2025 г. – Единственият удар, който Генералния щаб на Украйна потвърди официално. По данни на командването бяха поразени склад за управляеми авиобомби, учебно-боен самолет и други машини; по-късно сателитни снимки показаха щети в зона с външни резервоари за гориво, авиационно оборудване и вероятно модули УМПК.

8 юли 2026 г. – Настоящият удар: пожар на летището, засечен от сателитен мониторинг (FIRMS) и заснет от местни жители, при непотвърдени щети и мълчание от руска страна.

Дали последният удар е нанесъл трайни поражения на летателна техника и съоръжения, ще се изясни едва след появата на нови сателитни снимки и независими оценки. Ясно е обаче накъде е насочена кампанията – към площадките, горивото и складовете за авиобомби, които държат в готовност руската бойна авиация. Борисоглебск, макар и с намалена натовареност, остава неизменна част от тази мрежа; а повтарящите се удари по едно и също летище показват, че украинското командване не смята работата по него за приключена.c

„Ръждивият кинжал“ гостува на Воронеж: оръжието, скроено за Украйна, влиза в сметката.

🇺🇸🤝🇺🇦 Оръжието, специално проектирано от САЩ, за да осигури евтина и масова далекобойна ударна способност за Украйна, може да е получило бойното си кръщение при вчерашния удар срещу Воронеж. По непотвърдени сведения, споделени от руски военен блогър, именно американската крилата ракета AGM-188A Rusty Dagger е поразила завода за полупроводникови прибори „Сборка“ на 22 юни.

Ако бъде потвърдено, това ще е първата документирана бойна употреба на новата система. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна публикува официално потвърждение на удара, в което изтъква употребата на „прецизни крилати ракети с въздушно базиране“, описвайки недвусмислено мишената си: „Унищожаването на капацитета на предприятието ще влоши значително способностите на Русия за производство на нови ракети.“

„Сборка“ е едно от онези специализирани и почти незабележими точки от военно-промишления комплекс на Руската федерация, чието поразяване носи тежест, несъразмерно повече от материалните щета по халетата. Губернаторът на областта Александър Гусев призна за пораженията и съобщи за петима загинали и десетки ранени.

Конкретното твърдение беше публикувано от Telegram канала „Воевода Вештает“ и засега няма потвърждение нито от Вашингтон, нито от Киев. И тук разграничението е ключово: украинското военно командване оповести единствено вид оръжие, крилата ракета с въздушно базиране, но не и конкретната ракета. А този клас оръжие отговаря точно на профила на ERAM, без да го доказва. Руският източник вероятно има интереса да припише удара именно на американско оръжие, защото това подхранва внушението за ескалация от държави-членки на НАТО, която медийната пропагандна машина на Москва последователно тиражира още от самото начало на пълномащабната война. Това означава непременно, че твърдението е невярно, но е основание то да бъде третирано като непотвърдено, докато украински или американски източник не го затвърди или отхвърли.

Самото изделие обаче не е спекулация. AGM-188A Rusty Dagger е турбореактивна високоточна крилата ракета с въздушно базиране и стендоф обсег, разработена от Zone 5 Technologies по снабдителна програма Extended Range Attack Munition (ERAM) на ВВС на САЩ, която стартира към края на 2024 г. с публично обявената цел: да осигури на Киев евтини и достъпни за масово производство способности за далекобойни удари – значително по-бързо отколкото наличните програми изобщо могат да доставят. Концептуално това представлява хибрид между класическа крилата ракета и управляема авиобомба, побираща се в изискването за габаритно тегло на стандартна 227-килограмова неуправляема бомба Mk 82. Това на практика значи, че всеки самолет, способен да носи тази бомба, може потенциално да носи и Rusty Dagger без необходимост от преоборудване на пилона – конструкторско решение, което не е козметично, а представлява лостът, който осигурява масовост.

Zone 5 Technologies спечели договора по ERAM през март 2025 г. и до януари 2026 г. вече имаше проведено изпитание с бойни стрелби на територията на авиобаза Еглин в щата Флорида, при което напълно снарядена Rusty Dagger беше детонирана срещу цел и постигна всяко едно от поставените изисквания. До април месец изтребители F-16D от 40-а летателно-изпитателна ескадрила в Еглин премина успешно каптивни (подвесни) изпитания с ракетата, проверки за съвместимост и функция и въздушно изпускане над Мексиканския залив, при което изделието показа контролирано отделяне от носителя и изпълни програмирания полетен профил. Подполковник Брет Тилман, командир на 780-а изпитателна ескадрила, описа способността на екипа като „безопасно провеждане на изпитание и доставяне на критична способност с невероятна скорост“ – думи, които издават доктринален залог: не съвършенство, а скорост.

Залогът също така е количествен. Дебютната партида от 840 ракети е планирана за доставка до октомври, а Киев получи зелена светлина за закупуване на 3350 изделия, сред които резерви и поддръжка, на прогнозна обща стойност от 825 млн долара. Обявената на 28 август 2025 г. одобрена сделка за продажба от Агенцията за сътрудничество в сферата на отбраната и сигурността (DSCA) включва ракети от избрани два изпълнителя по ERAM – Zone 5 Technologies и CoAspire. Дали изделия от ранна или предсерийна партида вече са стигнали Украйна преди октомврийския график, на този етап не е известно. Американският финансист и обществена фигура Кайл Бас написа в социалните мрежи през май, че ERAM е „вече на път“ – изказване, което Defense Express и други издания тълкуваха като признак за подранили доставки, но без официално потвърждение.

AGM-188A е с обявен обсег над 930 км, над два пъти първоначалното изискване по ERAM от 460 км, при тегло от едва 200 кг, което включва 45 кг бойна част. Тази маса е скромна за стандарта на крилатите ракети, грубо съпоставима с бойната част на руския дрон-камикадзе „Шахед-136“; но точността и обсегът на поразяване компенсират онова, което липсва в чистата разрушителна сила. Мишена, атакувана с изделие, изстреляно от F-16 на разстояние от около 930 км, практически не може да бъде защитена от руските системи за ПВО при посочената комбинация от обсег, скорост и прецизност. Именно този факт, а не масата тротилов еквивалент, носи същинската оперативна тежест на „Ръждясалия кинжал“.

За украинските F-16 значението е структурно и беше заложено изрично в програмата от нейното зараждане. Киев експлоатира многоцелеви изтребители F-16 Fighting Falcon – американската бойна машина от четвърто поколение, гръбнак на десетки военновъздушни сили по света от 70-те години насам – откакто получи своите първи екземпляри от европейски съюзници в НАТО през 2024 г. Самолетът предостави способна платформа, но далекобойният ѝ арсенал беше ограничен от наличните оръжия. Англо-френските Storm Shadow, които са използвани многократно за нанасяне на удари по цели в окупирания Крим и в дълбочина на руска територия, имат обсег около 560 км. При обявените над 930 км Rusty Dagger разширява тази дъга чувствително навътре в руския тил – при значително по-ниска цена за брой, което позволява оръжието да се разгръща в количества, немислими за по-скъпите системи.

И тъкмо обемът е източникът на същинската заплаха. Доколкото AGM-188A може да се базира на всеки боен самолет, способен да прилага управляеми боеприпаси с JDAM комплект, ескадрила от 12 броя F-16 би могла теоретично да изстреля до 144 крилати ракети ERAM с едно-единствено излитане – наситен (saturation) удар, с който руската ешелонирана ПВО е неспособна да се справи. Това не е страничен ефект, а проектната логика зад ERAM: масовост, която пресмята защитата на противника не през вероятността за единичен пробив, а със изчерпването на ресурса от прехващачи. Именно затова водещата цел на програмата беше формулирана като подкрепа за Украйна още преди контрактът да бъде възложен – рядка откровеност в практиката на Пентагона по поръчките.

На този фон изборът на цел е показателен. Воронеж се намира на около 500 км от държавните граници на Украйна – разстояние, постижимо за редица системи, с които Украйна разполага, в това число Storm Shadow, разнообразни ударни дронове и крилати ракети като „Нептун“ и „Фламинго“. С други думи, за да удари точно там, Киев не се нуждае непременно от ERAM и именно поради това казусът за типа оръжие остава неизяснен. Но заводът „Сборка“, документиран от Главното разузнавателно управление (ГУР) на Украйна като критичен доставчик на прецизни електронни компоненти за крилати ракета Х-101, Искандер-К и Панцир-С1, е именно онзи вид цел, за която прецизното далекобойно оръжие е създадено: не голям индустриален масив и не укрепено военно съоръжение, а специализиран възел във веригата на доставки, където едно добре положено попадение поражда последици далеч отвъд непосредствената разруха. Транзисторни сглобки, електроника и матрици – това са тесните места, които не се заменят с месеци.

Украйна удари Воронежкия завод за полупроводници, критичен за производството на Х-101, Искандер-К и Панцир-С1.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински удар рано тази сутрин порази Воронежкия завод за полупроводникови прибори ВЗПП-С – едно от малкото руски предприятия, които произвеждат точно онази електроника, която режимът на санкции трябваше да отреже.

Telegram каналът Exilenova+ съобщи за попадения в завода и публикува поредица от снимки и видео, заснети от очевидци, които показват избухналия пожар, а множество руски и украински медии потвърдиха за серия от експлозии в съоръжението и издигащ се над града стълб черен дим. Заводът, вече фигуриращ в санкционните списъци на редица държави, е ключов доставчик на дискретни полупроводникови прибори, силови модули и интегрални микросхеми за руския военно-промишлен комплекс и именно това го прави мишена със стойност, която далеч надхвърля стойността на поразената сграда.

За да оценим реалния ефект от удара, е необходимо да погледнем производство, свързана с него. По данни на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, ВЗПП-С захранва поне три от най-използваните руски оръжейни програми:

• крилата ракета Х-101 – произвежда транзисторни блокове за блока за управление „УВК-208"
• крилата ракета 9М727 на комплекса „Искандер-К" – полупроводникови сборки за бордовия компютър
• зенитно-ракетeн комплекс „Панцир-С1" – диоди и транзисторни блокове за канал ТВК-2

Това са именно компонентите, които Москва се затруднява да набави под санкции: режимът редовно намира канали да заобикаля ограниченията и да получава електроника зад граница, но част от чиповете не подлежат на лесна подмяна, а трябва да се произвеждат у дома. Ударът по производствения възел, а не по поредната пускова установка, обръща тази зависимост на Русия срещу самата нея – всеки повреден възел удължава времето, от което се нуждае Москва, за да замени онова, което Украйна унищожава.

По предварителни данни на Exilenova+ ударът е нанесен с крилати ракети, а руски канали твърдят конкретно за френско-английската Storm Shadow/SCALP, макар това твърдение да остава недоказано. Хипотезата обаче не е произволна: само три седмици по-рано, на 27 май, украински изтребители поразиха със Storm Shadow военното летище „Балтимор" край Воронеж, където са базирани изтребители-бомбардировачи Су-34, както и цели в Таганрог и Севастопол. Удари в дълбочина по руска територия отдавна престанаха да са изключение и се превърнаха в систематична линия. Броят на изстреляните ракети в ранните часове на днешния ден остава непотвърден, както и евентуалните жертви.

Днешният украински успех се вписва в една засилваща се и все по-целенасочена кампания срещу руската отбранителна индустрия:

• август–септември 2023 г.: украински дронове поразиха завод за микроелектроника „Кремний Эл" в Брянск, който е сред основните доставчици на чипове за Министерството на отбраната.
• октомври 2024 г.: Нова серия от удари по „Кремний Эл".
• януари 2025 г.: „Кремний Эл" временно спира производство след поредна серия от атаки.
• март 2026 г.: 7 крилати ракети Storm Shadow поразяват завода, който произвежда серийно микроелектроника по технология 500 nm за „Панцир", „Искандер", „Топол-М", „Булава", както и за системите С-300 и С-400. Генералният щаб на Украйна го описа като произвеждащ „мозъка и нервната система" на руските прецизни оръжия; властите в Брянск съобщиха за 6-ма убити и 42-ма ранени.
• 27 май 2026 г.: Крилати ракети Storm Shadow по летище „Балтимор" (Воронеж), Таганрог и Севастопол.
• 22 юни 2026 г.: Крилати ракети Storm Shadow по завода за полупроводници ВЗПП-С

Поместена в тази последователност, атаката срещу ВЗПП-С не е изолирано действие, а поредната стъпка в съзнателно изместване на украинската стратегия за удари в дълбочина – от пускови установки към машините, които ги произвеждат. Логиката е безмилостно проста и стратегическиизгодна: всяка свалена крилата ракета е еднократен резултат, докато всеки изваден от строя производствен възел предизвиква забавяне нагоре по веригата, което се натрупва с месеци. Това е особено болезнено именно в сегмента микроелектроника, при който западните експортни ограничения вече стесниха достъпа на Москва до компоненти от висок клас, а вътрешното производство е концентрирано в шепа уязвими, картографирани от украинското разузнаване обекти.

Изводът на изследване от британският аналитичен център Royal United Services Institute (RUSI), озаглавено „Disrupting Russian Air Defence Production", сочи именно в тази посока: по-малко чипове означават по-малко прехващачи и отслабена противовъздушна отбрана, а смущенията в производството на компоненти за ПВО са достатъчни да повишат ефективността на украинските удари през цялата 2026 г. – самоподсилващ се цикъл, в който всеки успешен удар по завод улеснява следващия.

Стратегическата сметка на Киев е ясна и той вече не я крие: ударите със западни далекобойни системи срещу гръбнака на руската военна промишленост са насочени към прекъсване на снабдяването зад руските атаки по украинските градове, прехвърляйки цената на войната върху онази индустриална база, която Москва смяташе за недосегаема в дълбокия тил. Воронеж показва, че подобен тил е история – и че всеки чип, който не излезе от ВЗПП-С, е ракета, която няма да полети.

Удар в тила: Украински дронове поразиха руски хеликоптери Ми-28 и Ми-17 във Воронежка област

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха успешно хеликоптери Ми-28 и Ми-17 на полева площадка за кацане на територията на Воронежка област на Руската федерация, съобщи техният командир Роберт „Мадяр“ Бровди.

Според него операцията е насочена към летателни апарати на над 150 км от фронтовата линия, разположени на площадка, където четири хеликоптера са минавали за зареждане с гориво и технически прегледи между полети.

Украинските оператори на дронове са маневрирали покрай лопатките на носещия винт, за да нанесат прецизни удари директно в задната централна част на двигателния отсек на два вертолета. По думите му, най-малко един руски специалист по поддръжката е загинал в атаката, след като е бил заснет от камерата на дрона.

Ударът е нанесен от съвместни отряди на 429-та отделна бригада „Ахил“ и 43-та отделна артилерийска бригада, които са координират своите действия в рамките на съвместно разработена операция с Центъра за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

Успешната операция илюстрира нарастващия оперативен обхват на СБС. В скорошно интервю техният командир заяви, че украинските дронове вече са способни да поразяват цели на 1500 до 2000 км навътре в Русия, с което на практика се елиминира концепцията за „спокоен тил“ на руските сили.

Въпреки че съставляват едва около 2% от числеността на въоръжените сили, СБС вече са отговорни за близо една трета от всички унищожени цели на врага. Наред с военни активи като авиацията, способностите за удари в дълбочина се използват все по-усилено за поразяване на енергийна инфраструктура и петролни рафинерии, финансиращи военната машина на Кремъл.

Русия възражда производството на Ил-96: Нов широкофюзелажен самолет излезе от завода във Воронеж.

🇷🇺✈️ Русия завърши строителството на модифициран самолет с широк фюзелаж Ил-96 в завода във Воронеж, отбелязвайки подновяване на производството на единствения си широкофюзелажен лайнер с голям обсег след многогодишно прекъсване, съобщава Defense Mirror.

Този ход съвпада с плановете на руските власти за удължаване на пистата на обекта във Воронеж след разрешаване на досегашните административни проблеми – стъпка, която проправя пътя към увеличаване на темповете на производство.

Ил-96 намира ограничено приложение в търговската авиация поради високите разходи за експлоатация, свързани с конструкцията му с четири двигателя, изискването за 3-членен екипаж и дублираните бордови системи. Вместо това той се използва предимно за специализирани мисии, включително за правителствен транспорт. Специалният полетен отряд „Россия“ използва платформата, като президентът Владимир Путин използва варианта Ил-96-300 за международни пътувания.

Изпитанията на обновения вариант Ил-96-400М започнаха в края на 2023 г. Подобреният модел разполага с по-дълъг фюзелаж, модернизирани двигатели ПС-90А1, капацитет до 370 пътници и намален екипаж от едва двама души. Въпреки това, той запазва конфигурацията си с четири двигателя, което продължава да оказва влияние върху ефективността му в сравнение със съвременните конструкции с два двигателя.

Вместо да се фокусира върху търговската конкурентоспособност, програмата Ил-96 е все по-ориентирана към държавни и специализирани роли, които поставят приоритет върху надеждността и оцеляването.

По-рано Русия разработи въздушни командни пунктове на базата на сходни планери, включително Ил-80 и модифициран Ил-96-300ПУ, оборудван с модерни комуникационни системи.

Увеличеният вътрешен обем на Ил-96-400М може да позволи интеграция на допълнително комуникационно или командно оборудване, въпреки че точната му роля не е оповестена официално. Възможно е новият самолет да е свързан именно с такива усилия.

Обединената авиостроителна корпорация (ОАК) също така обяви планове за наемане на 2000 допълнителни работници, което е сигнал за потенциално засилване на производството в завода във Воронеж.

Някои анализатори правят паралели между програмата Ил-96 и американския Boeing E-4B Nightwatch, често наричан „самолет на Съдния ден“, който е проектиран да служи като въздушен команден пункт по време на извънредни ситуации като ядрена война. Макар Русия да оперира с подобни платформи, няма официално потвърждение, че Ил-96-400М ще изпълнява такава роля.

Frontline Monitor припомня: По-рано се появиха доклади, според които най-малко 8 самолета и хеликоптера на руските въоръжени сили са претърпели повреди в рамките на 3 седмици поради инциденти и технически откази, според вътрешен документ за безопасност на полетите.

Украинското ГУР нанесе удар по руска логистика във Воронежка област.

🇺🇦💥🇷🇺 През изминалата нощ украинското военно разузнаване (ГУР) нанесе удар с дронове срещу руска военна логистика във Воронежка област, при което е повредена инфраструктура на ключов транспортен възел, съобщи източник от ГУР пред Kyiv Independent на 17 август.

По думите на източника операцията е проведена съвместно със службата за гранична охрана и други подразделения от Въоръжените сили на Украйна.

Атаката е прекъснала железопътния трафик през гара Лиски, с което е било спряно снабдяването с боеприпаси и жива сила за подпомагане на руските части, воюващи на украинска територия. ГУР определя гара Лиски като един от ключовите логистични центрове за руската армия.

По-рано на 17 август руското независимо издание Astra публикува кадри, за които се твърди, че показват пожар на гарата след атаката.

Губернаторът на Воронежка област Александър Гусев потвърди удар с дрон по жп гара в региона, без да уточнява коя. Той съобщи, че е пострадал железничар, повредена е електропроводна линия, като няколко влака са били забавени. По думите му работникът е хоспитализиран, а движението на влаковете е възстановено. Гусев допълни, че в отделни инциденти в областта са възникнали пожари на пазар, в магазин и по газопровод.

Министерство на отбраната на Русия заяви, че противовъздушната отбрана е свалила общо 46 украински дрона през нощта над няколко области – 16 над Белгородска, 14 над Нижегородска, 9 над Воронежка, 3 над Брянска и по един над Курска, Орловска, Калужка и Смоленска област.

Генералният щаб на ВСУ потвърди атаката по летище „Борисоглебск“ във Воронежка област.

📸 Снимка: Tatarigami_UA

🇺🇦 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) поразиха летище Борисоглебск във Воронежка област на Руската федерация, съобщи в официално изявление Генералният щаб на ВСУ, в което се посочва, че там са базирани самолети Су-34, Су-35С и Су-30СМ от въздушно-космическите сили.

„Поразен е склад с управляеми авиационни бомби, учебен боен самолет и вероятно други самолети. Резултатите от пораженията се уточняват“, уточниха от командването. От него посочват също, че операцията е била проведена от Силите за специални операции в координация с другите компоненти на украинските сили „в рамките на намаляване на способностите на противника да нанася въздушни удари“.

През изминалата нощ властите на няколко руски областни съобщиха за атаки с украински дронове.

В Саратовска област безпилотни летателни апарати атакуваха Енгелс, където е разположено военно летище на стратегическата авиация. Губернаторът на региона Роман Бусаргин съобщава в Telegram за повредени жилищни сгради в градовете Саратов и Енгелс, като по негови думи няма жертви.

Във Воронежка област топлинни сигнали от пожари се могат да бъдат забелязани близо до авиобаза Борисоглебск. В същото време губернаторът на региона Александър Гусев твърди, че 25 украински дрона са били свалени от средствата за противовъздушна отбрана.

Ръководителят на Чувашия Олег Николаев съобщи за атака на два дрона, единият от които е паднал на покрива на местния научно-изследователски институт АО ВНИИР, и подчерта, че предприятието е спряло работа още през юни в резултт на предишна украинска атака.

Руското министерство на отбраната твърди, че през нощта неговите сили са свалили 94 украински безпилотни самолета във въздушното пространство на Воронежка, Брянска, Белгородска, Курска, Саратовска, Новгородска, Ленинградска, Орловска, Ростовска, Смоленска, Рязанска, Московска, Пензенска и Тулска области, а също така потвърди безпилотната атака срещу Република Чувашия.

След началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, руските области, както и окупираните от нея украински територии, редовно са подложени на безпилотни атаки. Киев многократно твърди, че работи за отслабване на тиловите бази на руската армия, за да намали настъпателния потенциал на страната-агресор.

Украйна извърши масирана атака с дронове срещу шест области на Русия.

🇺🇦💥🇷🇺 Късно вечерта в понеделник, 19 ноември 2024 г. Въоръжените сили на Украйна извършиха масирана атака с безпилотни летателни апарати срещу шест области в западната част на Русия.

Руски медии съобщават, че най-малко 45 дрона са били изстреляни срещу областите Белгородска, Брянска, Воронежка, Курска, Калужка и Ростовска. Местните власти съобщават за множество прехващания от системите за противовъздушна отбрана. Въпреки това, видеокадри от попадения на дронове бяха разпространени в социалните мрежи от местни жители.

Сред поразените обекти е промишлено предприятие във Воронежска област, където е избухнал пожар, съобщи областният губернатор Александър Гусев.

„Повече от пет дрона атакуваха индустриално предприятие, което произвежда изключително граждански стоки в един от районите на Воронежска област“, написа той в публикация за своя канал в Telegram, заявявайки, че по предварителни данни няма жертви, а служителите са били евакуирани успешно.

„Взех ситуацията под лично наблюдение. Опасността от атака с дронове в региона продължава“, допълни той. По думите му на мястото на инцидента работят пожарникари и други служби за управление на извънредни ситуации.

В Алексеевски район на Белгородска област противовъздушната отбрана свали няколко украински дрона, чиито отломки повредиха производствени мощности на територията на местно предприятие, съобщи областният губернатор Вячеслав Гладков.

По предварителни данни няма пострадали. Регистрирани са щети на инфраструктурно съоръжение и на електропровод, в резултат на което жителите на един от кварталите на града временно остават без електричество.

Украйна твърди, че е ударила руския авиационен център във Воронеж

🇺🇦🇷🇺 Главното разузнавателно управление (ГУР) на украинското министерство на отбраната потвърди, че учебен авиационен център в югозападната Воронежска област на Русия е бил ударен при нападение с дрон рано сутринта на 9 април.

„Няма да разкриваме подробности, но по предварителна информация основните производствени мощности на предприятието са повредени“, каза представителят на ГУР Андрий Юсов пред RFE/RL.

Руските телеграм канали, ръководени от Baza, която е свързана с руските служби за сигурност, съобщиха за удари с дронове срещу помещенията на авиационния учебен център в Борисоглебск, град в района на Воронеж, разположен на около 255 километра североизточно от украинската граница.

Украинското твърдение не може да бъде независимо потвърдено.

Руското министерство на отбраната отделно съобщи, че се предполага, че четири украински дрона са били свалени от системите за противовъздушна отбрана - два в района на Белгород и два в района на Воронеж. От министерството допълват, че дроновете не са причинили никакви щети.

Украйна, чиито градове понасят огромни жертви и материални щети от руски ракетни и безпилотни атаки от началото на нахлуването на Москва през февруари 2022 г., през последните месеци засили собствените си удари както край бреговете на Азовско море, така и дълбоко в руска територия.

Карта

Видео