Русия вади силно повредени БМП и корпуси на Т-80 от база в Далечния изток.

🇷🇺 Според съобщения от OSINT експерти като Jompy и D'Mithridates, руското министерство на отбраната е започнало да изважда силно повредени бойни машини на пехотата (БМП) от 111-та централна база на бронетанковия резерв (в/ч 44284), разположена край Комсомолск на Амур в Хабаровски край.

Тези машини се намират в ужасно състояние, от кули до корпуси, и сега се изваждат за ремонт, тъй като запасите от по-добри единици изглежда са изчерпани.

Освен това беше забелязано движението на корпуси от основни бойни танкове Т-80 без кули, което е интересно, тъй като запасите от този вид танкове са изчерпани. Възможните обяснения включват:

• Уралвагонзавод демонстрира активност с монтиране на тежката огнеметна система ТОС-1А „Солнцепек“ върху шасита на Т-80, както е обявено в плановете им;
• „Производството“ на корпуси за Т-80 е било възобновено
• Подготовка за аукцион – наскоро в Ростов бяха продадени на скрап 9 танка и 11 БМП

Тези развития подчертават нарастващата отчаяност на Русия да поддържа бронираните си сили сред продължаващия конфликт.

Руската армия е получила нова партида Т-62, извадени от бронетанковия резерв.

🇷🇺 Руската армия е получила нова партида от основните си бойни танкове Т-62, преминали ремонт след разконсервиране от складове за съхранение на бронетанковия резерв. Видео показва тяхното прехвърляне с влакови композиции от индустриални предприятия в подготовка за разполагане.

Остава неясно колко точно Т-62 са на въоръжение в момента, но кадри потвърждават, че танковете търпят сериозни загуби на бойното поле в Украйна, а няколко десетки са пленени.

Руската армия изведе Т-62 от активна служба от 90-те години до началото на новия век, като постепенно стандартизира своя танков състав около Т-72 и Т-80, както и подобрената версия на Т-72, преименувана на Т-90 с маркетинг цел. За разлика от по-съвременните Т-64, значителна част от Т-62 не бяха нарязани, тъй като се отличават с лесна поддръжка и експлоатация, докато експерти посочват и предимства в градския бой.

Първите Т-62 бяха извадени от складовите бази още през 2016 г., когато Русия ги предостави като помощ на сирийската армия. Всички останали бронирани машини в Сирия обаче попаднаха в ръцете на подкрепяни от Запада и Турция ислямистки фракции през декември 2024 г.

От май 2022 г. с тежките загуби на Т-72 в първите офанзиви в Украйна, Т-62 започнаха отново да се връщат на въоръжение в руската армия. Използваният основно вариант е Т-62М – модификация от 80-те години с подсилена броня, по-мощен двигател и нови системи за управление на огъня. Въпреки това те продължават да изостават по ключови характеристики, като отсъствието на термовизионни прицели, които са стандартни за съвременните руски машини, и се налага да бъдат добавяни при ремонтните дейности. Последно извадените от склад единици се виждат с монтирани „клетки“ против дронове, като някои от тях дори разполагат със система за активна защита.

Въпреки предимствата си по отношение на простота и евтина поддръжка, връщането на Т-62 се обяснява с тежкия недостиг на модерни единици. Докато СССР произвеждаше по около 4000 танка годишно в мирно време, преди войната Русия произвеждаше едва по около 100 единици. До края на текущата година прогнозите са за 400-600 машини, което остава значително под нивото, необходимо за покриване на баснословните загуби. С изчерпването на резервите от Т-72 и Т-80, руските сили ще прибягват все по-често до Т-62 и Т-55.

Значително предимство на модела е широката му употреба от Корейската народна армия. Северна Корея, която е най-големият доставчик на въоръжение за Русия, може да осигури 115-милиметрови боеприпаси, комплекти за модернизация и резервни части.

Т-62 е разполагал и с технологични предимства за времето си и се движеше с две десетилетия пред от западните модели при въвеждането на гладкоцевно оръдие и бронебойни снаряди тип APFSDS. Това значи, че въпреки възрастта си, след модернизация той остава по-жизнеспособен в противотанкови роли от западните аналози от същата епоха. За сравнение, Leopard 1 и Challenger 2, които бяха предоставени на Украйна, разчитат на нарезни оръдия с по-ниска начална скорост и слаба пробивна способност.

Основни недостатъци на Т-62 са необходимостта от четиричленен екипаж поради липса на автомат за зареждане – проблем, който притежават и всички западни танкове извън френските модели – както и по-слабата огнева мощ на 115-мм оръдие спрямо 125-мм оръдията, използвани във всичките следващи съветски и руски танкове. Освен това бронята му е значително по-слаба от тази на модернизираните варианти на Т-64, Т-72, Т-80 и Т-90.

За хангарите, сметищата и паркингите: кратко резюме на руските военни бази за съхранение.

🇷🇺 По същество следващата публикация представлява кратко въведение в някои любопитни особености за съхранението на оборудване в депата на руския бронетанков резерв, и как тези детайли биха могли да помогнат за разрешаване на част от въпросите относно потенциалното количество техника на руската армия, което все още е налично за войната ѝ срещу Украйна.

Първо, нека обърнем внимание на сметищата. Най-известните от тях, местните полигони на 1295-та Централна танкова резервна база (ЦТРБ) в покрайнините на Арсениев в Приморски край на Руската федерация са отличен пример по тази тема.

Практически всички бази за съхранение разполагат с местно сметище, където бива унищожавано консервираното оборудване, което по една или друга причина вече не може да бъде класифицирано като годно: твърде остаряло е, да надвишава лимита на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), руснаците просто не са в състояние да съхраняват такова количество оборудване (дори с типично ужасните постсъветски стандарти за съхранение) и т.н.

С началото на войната депата, в които боклуците лежаха години наред без да има никакво движение, изведнъж започнаха едно по едно да се изпразват. Има редица красноречиви примери за това, които можете да откриете в личните профили на някои от най-известните имена в OSINT разузнаването (събиране на информация от публично достъпни източници), каквито са HighMarsed, CovertCabal и Jompy например.

А сега нека се върнем отново на 1295-та ЦТРБ. В най-актуалните сателитни изображения те са спрели да премахват оборудване от сметището, като вместо това те са преместили скрапа от активната част на базата към споменатото сметище.

База № 2546 преди началото на инвазията

И след нея...

В някои други бази обаче броят на неизползваемите корпуси се е увеличил. 94-ти арсенал е един такъв пример, поради канибализацията на артилерийски единици.

94-ти арсенал преди началото на инвазията

И след нея...

В последните налични сателитни снимки, които нямам право да споделя, в много от складовете броят на повредените корпуси е нараснал значително.

Това в никакъв случай не е окончателно заключение, но намирам за много интересно, че в началото на войната няколко от най-големите складови бази отбелязаха безпрецедентен спад в скрапа, докато много други бяха пренаредили повредените корпуси в редици.

Няма как да отбележа със сигурност, но предполагам, че по-голямата част от този скрап е използвана за осигуряване на резервни части за повредено оборудване в Украйна, дори и да са били само части от корпуси.

След като разгледахме сметищата, идва ред и на следващия вид съоръжения – хангарите.

Мнозина се опитаха да отгатнат колко оборудване може да се съхранява в тях, особено до началото на инвазията. Както HighMarsed, така и InstitutAR публикуваха отлични анализи по този въпрос.

Почти сигурно е, че в хангарите е трябвало да се съхранява най-добре запазеното и най-модерното оборудване. Съмнявам се обаче, че повечето от тях изобщо са били използвани за това. По-вероятно е в повечето от тях да са поместени критични съоръжения, като сервизи, складове за резервни части и др.

Наскоро потребителят Ath3neN0ctu4 откри изключително интересни снимки на бази за съхранение, включително няколко вътрешни хангара, които показват точно това:

Но това не е единствения момент в подкрепа на тази теория. Интересно е също, че те продължават да се разрушават с постоянна скорост в продължение на много години, дори след 2022 г. Ето някои сателитни изображения, приложени като примери:

База № 111 преди началото на инвазията

И след нея...

И много други бази имат изоставени хангари, които очевидно биха се намирали в далеч по-приличен вид, ако бяха използвани за съхранението на нещо важно. Ето няколко снимки, защото няма нужда да се побърквам, търсейки база по база и разглеждайки всеки хангар:

В крайна сметка: хангарите вероятно не са съдържали толкова много оборудване, колкото мнозина си мислеха, и вероятно дори не са толкова полезни, щом руската армия се е заела да разруши много от тях и продължава да го прави от над десетилетие – поради недостиг на средства и просто защото в един момент се превръщат в ненужни и не могат да им измислят предназначение.

И накрая, но не и по важност – начинът на съхранение на дадено оборудване говори достатъчно красноречиво както за неговото състояние, така и за ползата от него.

Тук е моментът да се отбележи, че повечето OSINT изследователи не включват въпросния скрап в своите изчисления, дори когато го класифицират само като повредено оборудване, тъй като все пак вземат предвид повреденото оборудване, открито в активните части на базите за съхранение.

Но да се върнем на темата – начинът, по който е подредена техниката може да ни предостави редица отговори за това каква е нейната готовност. Изрядното оборудване има тенденция да бъде подредено доста по-прилежно отколкото останалото, което най-често остава на същото място, където някога е било оставено. Сравнете бронираните машини на базите 3018 и 6018 преди войната:

Наистина, първата снимка показва местното сметище, а втората - основната част от базата, която съдържаше активни бронирани машини.

В случаите, когато цялото оборудване е изрядно подредено, най-често то бива изнесено от нея най-бързо впоследствие. Чудесен пример за това е бившият украински военен склад в покрайнините на Севастопол:

Преди началото на инвазията...

...и през юни 2022 г.

Бих могъл да продължа още по-подробно по тези теми, но се надявам, че гореизложените примери са били достатъчни, за да схванете логиката.

Или казано по друг начин, правилно подредените бронирани машини вероятно са стигнали сами до мястото за паркиране, докато хаотичните редици са били теглени.

Какви са резервите от оборудване, с които разполага Русия? (АНАЛИЗ)

📸 Снимка: Alf van Beem/Public Domain

🇷🇺 От 24 февруари 2022 г., когато Руската федерация започна пълномащабно нахлуване в Украйна, анализаторите търсят отговор на въпроса какви са резервите на тежко оборудване, които Русия е наследила от съветската епоха. За съжаление, да се отговори на този въпрос не е никак лесно, но въпреки това полското онлайн издание Defence24.com се опита да направи приблизителна оценка, която ви предоставяме в текста по-долу.

Първо, трябва да се отбележи, че въпреки че настоящата статия полага големи усилия за свеждане на риска от грешки до минимум, изброените числа са само приблизителни. Предоставените тук данни може да не са точни. Тук трябва да се вземе предвид сериознaта допустима граница на грешка и на данните като такива трябва да се гледа консервативно.

Това произтича от множество фактори. Първо, както в СССР, така и в Руската федерация информацията по тези въпроси винаги е била пазена в тайна. Благодарение на огромната руска територия, оборудването може да се съхранява и в по–малко населени райони. Докато оборудването се съхраняваше източно от планинската верига Урал, то не беше предмет на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (CFE).

Не е нищо ново – СССР се е фокусирал върху количеството. Държавата управляваше няколко фабрики за производство на основни бойни танкове и други бронирани машини в огромен мащаб. Освен това, след Втората световна война, оръжейни системи от различни видове са били съхранявани на склад, като по този начин са били налични огромни резерви. От друга страна, човек трябва да помни, че всичко може да бъде написано. Техническото състояние на основните бойни танкове или други бронирани единици далеч не беше перфектно, особено когато става дума за наследени типове.

Освен това в края на 60-те години на миналия век в СССР възникна странна ситуация, при която беше стартирано производство на три подобни типа основни бойни танкове, със сходни спецификации, но с различна логистична и тренировъчна поддръжка: Т–64, Т–72 и Т–80. Тези основни бойни танкове се конкурираха по същество дори с комунистическата икономика. Същото може да се каже и за участващите конструкторски бюра и производствени предприятия.

Тези основни бойни танкове не само използваха отделни доставки на резервни части и изискваха отделни процеси на обучение, но също така се различаваха от наследените проекти като T–54, T–55 и T–62. Да не говорим за боеприпасите. Тъй като наследените основни бойни танкове стреляха със 100 мм и 115 мм патрони, повечето от основните бойни танкове от ново поколение бяха оборудвани със 125 мм основни оръдия, стрелящи с боеприпаси с разделно зареждане. Ситуацията също не беше много по–добра в областта на бойните машини на пехотата (БМП), бронетранспортьорите (БТР) и самоходните артилерийски средства. Въпреки че беше положено усилие да се произведе единна система от дадения клас, множеството типове беше огромно и нивата на унификация бяха ниски или такива изобщо не съществуваха.

Как изглеждаха флотилиите от военни средства в залеза на СССР? Тук можем да използваме публикацията на И. Дроговоз, озаглавена „Бронетанковата мощ на СССР – 1945–1991 г.”. Авторът твърди, че през 1991 г. Съветският съюз е разполагал със следните номера на техниката:

• Основни бойни танкове – 54 400
• Бойни машини на пехотата – 28 000
• Бронетранспортьори – 50 000
• Самоходна артилерия – 9 000
• Буксируема артилерия – 33 000

На хартия това означаваше огромен потенциал. Не много от наличното оборудване обаче можеше да се счита за модерно. Горепосочените числа се потвърждават от Международния институт за стратегически изследвания в ежегодното му издание „Военен баланс” от 1991 г. Предизвикателство беше да се определи каква част от това оборудване може да се използва, колко от тях са просто "празни гилзи" и колко се използват за части или като помощни средства за практикуване на мишени.

1990-те години – епохата на Елцин – са обвити в голяма неизвестност. Този период доведе до голям икономически спад в Русия, което беше пагубно за отбранителната индустрия. Въпреки това не може да се изключи със 100% сигурност, че складираните резервни части и финанси, осигурени в късния период на съществуване на СССР от руската отбранителна промишленост, не са били използвани за производството на окончателните партиди военна техника от различни видове. Възможните продукти могат да включват основни бойни танкове Т–72Б и Т–80У, БМП–2 и БМП–3 или БТР–80. Ако това е така, мащабът на производството остава неизвестен, но най–вероятно не се е доближавал до мащабите от епохата, когато СССР е бил на върха си.

Освен това, след разпадането на СССР, голяма част от военната техника, останала на склад, беше наследена от новородените, суверенни нации. Например, според съобщенията Украйна е получила 4,7 хиляди основни бойни танка, Казахстан е поел ок. 5 хиляди броя, а 3287 са получени от Беларус. Само тези три нации са наследили около 13 хиляди основни бойни танка от общо 54,4 хиляди, да не говорим за други видове военна техника.

Колко основни бойни танка останаха в Русия през 2022 г., точно преди да избухне пълномащабната война в Украйна? Авторът би искал да се позовава на „Военния баланс“ за 2022 г. и тук.

Изследователите предполагат, че Руската федерация е имала на свое разположение 13 127 основни бойни танка по това време. Това би означавало, че 28 286 танка са в неизвестност. Тук има няколко възможни сценария, които не са за изключване. Първо, наследените платформи, датиращи от Втората световна война и 50-те години (T–34–76, T–34–85, T–44, IS–2, IS–3, IS–4, T–10, някои от основните бойни танкове T–55, Т–54 и Т–62) са били изпратени на скрап, използвани като мишени на полигони или изнесени. Леките основни бойни танкове, датиращи от Великата отечествена война, и по–модерните конструкции като танковете–амфибии PT–76 може да са били изправени пред подобна съдба.

Друг сценарий би бил някои от новите типове да се използват за резервни части. Те не само биха могли да бъдат използвани за поддържане на активната част от руския военен флот, но те биха могли да бъдат използвани за търговия. Доста сигурно е, че по време на мандата на Елцин, а също и в първите дни на управлението на Путин, са се случвали както легални, така и незаконни експортни продажби на резервни части за бронирани платформи. Това може да е оказало влияние върху количественото състояние на целия флот. Човек не може да бъде напълно сигурен каква е причината за намаления брой оборудване. Също така не можем да бъдем 100% сигурни, когато става въпрос за реалния брой произведени платформи.

Как изглеждат руските резервни запаси днес, след две години на пълномащабна война, по време на която руснаците са загубили огромен брой бронирани единици? Нека започнем с цифри, когато става въпрос за активния флот от бронирани средства, с които Москва разполагаше преди нахлуването:

• Основни бойни танкове – 2927
• Бойни машини на пехотата – 5180
• Бронетранспортьори – 6050
• Самоходна артилерия – 1968
• Буксируема артилерия – 150

Какви загуби понесе Русия в резултат на боевете в Украйна? Тук общите суми са неясни, тъй като е невъзможно да уточним колко от повредените и възстановени бронирани единици са били използвани като източник на резервни части или просто са били премахнати от инвентара. Могат да се използват само данни за унищожени единици, извлечени от IMINT. В началото на април тази година числата бяха оформени по следния начин:

• Основни бойни танкове – 2878
• Бойни машини на пехотата – 3709
• Бронетранспортьори – 418
• Самоходни артилерийски установки – 710
• Буксируема артилерия – 357

Руснаците вече са загубили 98,3% от активния парк от основни бойни танкове, когато се вземат предвид цифрите от преди нахлуването, заедно със 71,6% бойни машини на пехотата, 6,9% бронетранспортьори, 36% от самоходната артилерия и 238% от първоначалната численост на буксируемите артилерийски средства. Като има предвид, че в случая на последната категория има голям запас, докато теглените гаубици и оръдия бързо се ремонтират и възстановяват.

Какъв е запасът, с който разполагат руснаците? Разбира се, тук не можем да използваме данни, с които разполага разузнаването на НАТО. Въпреки това, различни OSINT групи, като „Covert Cabal” например, придобиват сателитни изображения на добре известни съоръжения за съхранение и правят опити да преброят частите от оборудването, видими на изображенията. Разбира се, това означава само, че активите, съхранявани на открито, могат да бъдат преброени. Невъзможно е да се преброи колко основни бойни танка могат да се държат в големи гаражи, разположени в тези съоръжения. Що се отнася до основните бойни танкове, данните, записани на 27 октомври 2023 г., са следните:

• База № 22 – 490
• База № 103 – 710
• База № 111 – 700
• База № 349 – 725
• База № 769 – 900
• База № 1295 – 700
• База № 1311 – 575
• База № 2544 – 400
• Други съоръжения – 250
• Общо – 5450 бр.

Този запас вече е изчерпан поради руските загуби. Оборудването непрекъснато се изтегля от складовете, ремонтира се и се надгражда, ако е възможно, и след това се изпраща на фронтовата линия или в единици, които се възстановяват. Броят на известните бронирани единици, съхранявани извън гаражите, и платформите, останали в активна експлоатация преди инвазията, намалява до общо 8377 бронирани единици. Ако числото от 13 127 основни бойни танка, които се предполага, че са били собственост на Русия през 2022 г. (споменато от „Military Balance”), е правилно, това означава, че ок. 4750 платформи са били държани в гаражи или складови помещения, пренебрегнати от изследователите. Това означава, че руснаците са имали около 10 200 бронирани единици, съхранявани в предвоенния склад.

Трябва също да се помни, че основните бойни танкове, съхранявани в гаражите, обикновено са били в по–добро техническо състояние. Не знаем дали това са бронираните единици, които се изтеглят от склада, за да запълнят празнините, възникващи след загуби, или MBT, съхранявани на открито, са първите, които преминават през възстановяване и основен ремонт.

И как изглеждат нещата с БМП? Преди избухването на войната Руската федерация разполагаше със следния брой платформи БМП и БМД:

• БМП–1 – 7470
• БМП–2 – 4470
• БМП–3 – 640
• БМД–1 – 2000
• БМД–2 – 1500
• БМД–3 – 137
• БМД–4 – 341
• Общо – 16 558 бр.

По–малко БМП и БМД останаха на активна служба. Както вече беше споменато, от флота от 16 558 БМП, 5180 екземпляра останаха в активна служба. Ами резервите? Следният брой БМП е преброен в известните места за съхранение (края на октомври 2023 г.):

• База № 22 – 254
• База № 94 – 252
• База № 103 – 304
• База № 111 – 778
• База № 120 – 7
• База № 349 – 305
• База № 769 – 587
• База № 1295 – 170
• База № 2544 – 496
• База № 3018 – 521
• Други места – 3
• Общо – 3677 бр.

Като се имат предвид горните данни, липсват 7701 БМП от различните видове. Това може да има множество обяснения. Първо, първоначалните данни за общото състояние на флота от БМП са били погрешни. Второ, някои от бронираните единици са били изпратени на складове за скрап или на тренировъчни полигони, за да служат като помощно средство. Трето, липсващите бронирани единици се съхраняват на закрито, в гаражи. Четвъртият проблем може да произтича от факта, че бронираните единици не са били идентифицирани правилно от изображенията.

Освен това има вероятност много повече БМП да са били загубени в битка, но не всички от тях са идентифицирани на снимки или видеоклипове.  Друга възможност е вече да са мобилизирани много по–голям брой БМП. Някои от тях са били изпратени на фронтовата линия, а други са използвани за попълване на инвентарните пропуски в части, разположени на територията на Русия. Някои може да са изпратени в промишлените предприятия за основен ремонт и надстройки.

Какви са руските артилерийски резерви? Броят на съвременните самоходни артилерийски средства, като гаубиците 2S19 Мста-С, е относително ограничен в сравнение с други, наследени системи. Независимо от това тръбните артилерийски резерви, притежавани от руснаците, не са нищо повече от впечатляващи в сравнение със западноевропейските армии. Въпреки това повечето от това оборудване може да се разглежда като остаряло. Формата на самоходния артилерийски запас (началото на февруари 2024 г.) е следната:

• База № 80 – 702
• База № 94 – 1,613
• База № 120 – 254
• База № 216 – 67
• База № 744 – 85
• База № 7020 – 138
• Други съоръжения – 102
• Общо – 2961 бр.

През еквивалентния период бяха идентифицирани следните теглени артилерийски средства на склад:

• База № 80 – 1613
• База № 94 – 35
• База № 109 – 147
• База № 120 – 581
• База № 243 – 289
• База № 7020 – 111
• Други съоръжения – 4191
• Общо – 6786.

За съжаление, Руската федерация продължава да притежава големи резерви от тежка военна техника. Тук обаче трябва да се отбележи – това са само цифри. Те са впечатляващи. Но нямаме реални познания за техническото състояние на тези бронирани единици и артилерийски оръдия. Оценките относно способността на руския индустриален комплекс да възстанови бойната готовност на това оборудване също са обременени от значителна възможност за грешка. Запасите от ключови резервни части и производствената продукция на множество заводи, отговорни за резервните части, също са неизвестни.

Следователно не трябва да се пренебрегва заплахата от Руската федерация, както в средносрочен, така и в дългосрочен план. Руската федерация също е пример за това колко важно остава създаването на голям набор от персонал, наличен за мобилизация, подкрепен от голям запас от оборудване. Да не говорим за създаването на подходяща база от складове за военна техника, както и изграждането на промишлен капацитет в областта на поддръжката, ремонтите, модернизацията и възстановяването на бойната готовност.

Авторът би желал да насърчи читателите да сравнят запасите на руската техника с потенциала на НАТО. Тук трябва да бъдем директни, с изключение на САЩ, евентуално Гърция и Турция, страните–членки на НАТО практически нямат сериозен запас от тежка военна техника.

Следователно остава толкова важно за полските лица, вземащи решения, последователно да продължат снабдяването на голям брой военно оборудване, не само за запълване на съществуващите пропуски в инвентара, но и за създаване на съответните резерви. Ако започне въоръжен конфликт, това ще позволи на полската армия бързо да се възстанови от потенциални загуби и да извърши ефективна мобилизация.