Китай тества мощно лазерно оръжие LY-1 върху граждански ро-ро кораб

🇨🇳 Китай очевидно разширява морските експерименти на оръжия с насочена енергия, а в местните социални мрежи се появиха снимки на лазерната система LY-1, монтирана на открита палуба на ролкер – цивилен товарен кораб от клас roll-on/roll-off.

На кадрите се вижда превозно средство в камуфлажни цветове, здраво приковано с дебели вериги към палубата, върху което е поставена голяма електрооптична кула с лазер.

Пекин все още не е дал официален коментар, но изборът точно на търговски транспортен кораб за поставяне, преместване и дори реална употреба на лазерно оръжие вече предизвиква въпроси сред анализатори.

Ролкерите, цивилни товарни плавателни съдове, предназначени за превоз на автомобили през рампи, имат големи и равни палуби, което ги прави идеални за пренасяне на тежка военна техника по време на учения или реални операции. През последните години Китай използва все по-често точно такива кораби като спомагателни платформи при десантни маневри.

LY-1 е система с насочена енергия, проектирана да неутрализира малки и труднозабележими въздушни заплахи – дронове, леки вертолети или баражиращи боеприпаси. С помощта на лъч с концентрирана енергия тя може да изгори сензорите, да взриви бойната глава или просто да свали дрона. За десантните сили, които стават все по-уязвими от безпилотни апарати, корабният лазер предлага тих, евтин и светкавично бърз начин за защита от заплахи над главата.

Решението да се монтира системата именно на ролкер подсказва широка концепция за употреба. Китай полага огромни усилия за подготвката на мащабни морски десанти, като най-вероятният сценарий остава инвазия в Тайван. При такава операция десетки граждански товарни кораби ще се наложи да допълнят военно-транспортния флот. Защитата от атаки с дронове ще бъде от ключово значение. Ролкер с лазер би се превърнал в подвижен отбранителен възел, способен да пресече атаките на малки безпилотни апарати срещу уязвимите транспортни съдове и десантни катери.

Изпитанията на граждански кораб позволяват на инженерите да проверят стабилността, ъглите на стрелба, вибрациите и видимостта в реални условия. Лазерите са изключително чувствителни към влажност, морски пръски и люлеенето на кораба. Постигането на стабилно прехващане на целта, докато съдът се клати в открито море, е ключов етап преди всяко оперативно внедряване.

Китай многократно е показвал готовност да използва цивилни морски активи като мултипликатор на военната мощ. През последното десетилетие търговски ролкери и товарни кораби участват в десантни учения, превоз на войски и логистична поддръжка. Една част от тях вече са структурно доработени за по-тежки военни машини. Добавянето на оръжие с насочена енергия към подобна платформа е поредна стъпка в сливането на цивилната инфраструктура с военните способности.

Япония вдигна по тревога изтребители заради китайски дрон.

🇯🇵✈️🇨🇳 Японските въздушни сили за самоотбрана (JASDF) вдигнаха по тревога изтребители в понеделник, след като китайски разузнавателен дрон за големи височини извърши полет през протока между остров Йонагуни и Тайван, което доведе до незабавна реакция от Югозападния сектор за противовъздушна отбрана на Япония.

Според официалното съобщение на Обединения щаб към Министерството на отбраната на Япония: „На 24 ноември (понеделник) беше установено, че вероятно китайски безпилотен летателен апарат е преминал между остров Йонагуни и Тайван. В отговор на това изтребители от Югозападните сили за противовъздушна отбрана на въздушните сили за самоотбрана бяха вдигнати по тревога.“

Към публикуваното съобщение беше приложена карта, показваща траекторията на апарата – той се е движил на север през тесния проток между Тайван и най-западния японски остров Йонагуни, след което прави завой и продължава към Филипинско море. На картата е отбелязан като „предполагаем китайски безпилотен апарат“.

Изтребителите са излетели от поделенията, отговарящи за югозападната зона на японските сили за ПВО – район, който обхваща въздушното пространство около Окинава, Сакишима и т.нар. първа островна верига от Кюшу до Тайван. Ведомството не е уточнявало какъв тип изтребители са били вдигнати и не даде други оперативни подробности.

Напрежението между Япония и Китай се повишава в последните месеци. Токио редовно съобщава за прехващания на китайска авиация, включително дронове, бомбардировачи и патрулни самолети, близо до въздушното пространство на островната държава.

Полетът от 24 ноември продължава тенденцията на засилена безпилотна активност в региона. Обединеният щаб уточнява, че дронът е класифициран като „предполагаемо китайски“, но не разкрива модела, височината на полета или конкретната му задача.

Япония традиционно публикува информация за траекториите на чуждите самолети след инциденти като този, за да документира активността и да поддържа прозрачност около готовността на своята противовъздушна отбрана.

Пекин изпрати сигнал до САЩ и Япония заради Тайван.

🇺🇸📞🇨🇳 В рядко срещан дипломатически ход китайският лидер Си Дзинпин инициира разговор по телефона с американския си колега Доналд Тръмп, в който повдигна темата за Украйна и Тайван в момент, когато Белият дом полага усилия за постигане на примирие между Москва и Киев.

Разговорът съвпада с период на изострена позиция от страна на Пекин по въпроса с Тайван, а новата ескалация на напрежението с Япония допълнително усложнява регионалния пейзаж.

Според агенция Xinhua китайският лидер е подчертал, че „завръщането на Тайван в Китай е важна част от следвоенния международен ред“, правейки исторически паралел, че тъй като Китай и САЩ „се сражават рамо до рамо срещу фашизма и милитаризма“ през Втората световна война, днес двете страни трябва заедно да съхранят резултатите от този конфликт.

Сам по себе си подобен ход е необичаен – не само заради конкретния момент на провеждане, но и по същество. Пекин рядко инициира пряка комуникация между държави глави, освен ако не иска да сигнализира ключова промяна или да даде приоритет на даден въпрос. През последните седмици именно казуса с Тайван е този приоритет – политическото и военното напрежение от двете страни на пролива расте, китайските войски увеличават своята активност в непосредствена близост до острова, а официални лица си служат с все по-остър език.

Напоследък се разшири и дипломатическата пропаст между Китай и Япония. Спорът ескалира, след като на 7 ноември японският премиер Санае Такаичи отговори на въпрос по време на парламентано изслушване, че хипотетична китайска атака срещу Тайван би могла да предизвика военен отговор от страна на Япония. Думите ѝ подсказаха, че е възможно Токио да се включи в евентуален конфликт около Тайван, което предизвика светкавична реакция от Пекин.

Министърът на външните работи Ван И определи изявлението на Такаичи като „шокиращо“ отправи остри обвинения към японския лидер, че изпраща „грешни сигнали по тайванския въпрос“ и прави опит да се намеси военно във вътрешен за страната проблем. Според официално комюнике китайският топ дипломат вижда в думите ѝ ескалация, която подкопава основите на китайско-японските отношения.

Китай вече изнесе спора на международната сцена, като в петък повдигна въпроса пред генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и се закани да защитава позицията си. Конфликтът постепенно засегна търговията и културния обмен, а двете правителства дадоха сигнал за нарушено двустранно сътрудничество.

Представянето на Тайван като ключов елемент от международната система след 1945 г. отговаря на дългогодишната позиция на Китайската народна република, но сега звучи с подсилена настойчивост на фона на покаченото напрежение в региона. Твърдението, че Китай и САЩ „се сражаваха рамо до рамо“, носи дипломатически символизъм, илюстриращ сътрудничество, макар двете страни да се съревновават в множество сфери.

Сенчестият флот на Китай се готви да превземе Тайван.

🇨🇳 Китай мобилилизира огромна армада от цивилни кораби, които биха могли да изиграят решаваща роля при евентуална инвазия в Тайван – операция, която потенциално би могла да надмине по мащаби и сложност дори десанта в Нормандия през Втората световна война.

С помощта на данни от корабни транспондери и сателитни снимки Ройтерс проследи как цивилни плавателни съдове участват в мащабни морски учения това лято. Експерти в сферата на морските операции тези маневри показват, че Пекин разработва реални планове за десант и усъвършенства нови техники за бързо стоварване на войски и техника на плажа, за да сломи отбраната на острова възможно най-бързо.

На снимките се вижда как колона от плаващи бронирани машини за амфибиен десант, които често се пренасят от военни кораби, се насочва към брега. В предишни учения те стартират именно от ро-ро фериботи – плавателни съдове с хоризонтално натоварване.

В маневрите през август участваха 12 цивилни кораба: 6 ро-ро ферибота по редовни маршрути за превоз на автомобили и пътници през Бохайския залив, и 6 палубни товарни кораба – типични за Азия плавателни съдове за тежки товари като строителни материали.

Сигналите от транспондерите им показват спирания в няколко пристанища по пътя към плажа, но облачност пречи на сателитите да заснемат какво точно се случва там. Малко след залез слънце един от товарните кораби се появява на 40 км от брега край град Джесенг в провинция Гуандун, близо до военна база. През следващите 6 часа пристигат и останалите 11. Под прикритието на тъмнината всички се приближават максимално до брега.

Няколко часа по-късно 3 от товарните кораби навлизат директно към плажната ивица. С помощта на сателитния оператор BlackSky Technology Ройтерс успя да наблюдава случващото се. За първи път публично се показват снимки, на които цивилен товарен кораб разтоварва техника директно в пясъка със своята рампа. Машините са подредени на палубата, поне една вече е на брега. Експерти от Тайван и САЩ потвърдиха: Народната освободителна армия продължава да експериментира с различни видове граждански кораби и очевидно е решила проблема с директното разтоварване на войски на плажа.

Недалеч пристига и товарният кораб Huayizhixing, натоварен с около 20 машини. Тези кораби са много подобни на военните десантни съдове, използвани широко през Втората световна война и след това. Техните цивилни варианти, дълги около 90 метра, са евтини, широко разпространени и често се използват от търговски превозвачи в Китай. Благодарение на рампата, откритата палуба и плитката дълбочина, която заемат под нивото на водатте могат да доставят най-различен товар директно на плажната ивица, без да е нужна пристанищна инфраструктура.

На запад към брега се движат четири тесни правоъгълни конструкции – това е самоходна система за временен кей, забелязана за пръв път в началото на десетилетието, после изчезнала и смятана за проблемна. Сега явно е отстранен дефектът и системата отново е в действие.

11 дни по-късно, на 3 септември, Си Дзинпин минава в открита лимузина пред грандиозния парад в Пекин по случай 80-годишнината от победата над Япония. Тайван не беше споменат в речта му, но превземането му остава главна цел за него и партията. Китай гледа на демократично управлявания остров като на своя територия и никога не се е отказвал от възможността да се го върне със сила. Тайпе отхвърля тези претенции и настоява, че бъдещето на острова зависи единствено от неговите жители.

По-рано този месец Китай пусна на вода третия си самолетоносач – 80 000-тонния Fujian, който е значително по-модерен от предишните два. Това е поредното напомняне за възхода на китайската военноморска мощ и задълбочаващото се съперничество със САЩ в Индо-Тихоокеанския регион.

„Въпросът за Тайван е изцяло вътрешен проблем на Китай. Готови сме да работим за мирно обединение, но никога няма да допуснем Тайван да бъде отделен от Китай с каквито и да било средства“, заяви китайското външно министерство пред Ройтерс.

От другата страна на пролива тайванският министър на отбраната Уелингтън Ку подчерта, че има непрекъснато наблюдение на използването на ро-ро фериботи от страна на Пекин, като военните на острова разполагат със „съответните планове за реакция“.

Бившият американски подводничар Томас Шугарт, който изследва подробно китайския флот, това лято сме били свидетели на „огромен скок напред“. Той посочи, че употребата на палубни товарни кораби за разтоварване на тежко оборудване директно на плажната ивица разширява значително капацитета на първата вълна.

Китай разполага с най-мащабното търговско корабостроене в света, което възлиза на над 53% от глобалното производство (САЩ – едва 0,1%). По закон тази огромна армада от търговски кораби може да бъде мобилизирана за нуждите на армията. Палубните товарни кораби струват под 3 млн. долара, ро-ро фериботите – около 60 млн. В същото време един модерен десантен кораб от клас „Америка“ излиза над 3,8 млрд. долара.

Все пак дори най-прецизните и усъвършенствани учения не гарантират успех. Тайванският проток е коварен – бури, мъгла, силни течения. Подходящите за десант плажове са твърде малко и силно укрепени от десетилетия. Според експертни оценки Пекин е способен да прехвърли едва около 20 000 войници с редовните си десантни средства в първата вълна, а за пълно овладяване на острова са нужни между 300 000 и 1 000 000 души плюс, обезпечени от непрекъснато снабдяване. Именно затова ролята на „сенчестия флот“ ще бъде решаваща.

Бившият главнокомандващ на тайванските въоръжени сили адмирал Ли Симин смята, че Пекин е взел решение да премине към тактика на множество малки десанти едновременно, която е много по-трудна за отблъсване, отколкото няколко големи.

Пенсионираният тайвански контраадмирал Юстър Ю е категоричен: „Това ме притеснява повече от самолетоносачите им. Показва, че сериозно се готвят да стъпят на сушата.“

Все още никой не може да каже със сигурност дали Народната освободителна армия има пълната готовност за инвазия. Както отбеляза Ян Истън от Военноморския колеж на САЩ:

„Войната винаги е хазарт. Нищо не върви точно по план – нито за нападателя, нито за защитника.“

Китайски десантни баржи забелязани нощем от спътник: Подготвка за инвазия в Тайван?

🇨🇳🌊🇹🇼 Сателитни изображения, заснети от американската компания Capella Space в средата на октомври, разкриват разполагане на военноморски активи на Народната освободителна армия на Китай в непосредствена близост до Тайван.

На 16 октомври 2025 г., в 00:59 местно време, един от спътниците на Capella е уловил три от новите десантни баржи от клас Shuiqiao да стоят закотвени в близост до пристанище в Сяншан, провинция Джъдзян – най-близко разположената до Тайван.

Използвайки т.нар. Coherent Spotlight Imaging (CSI) технология в комбинация със Synthetic Aperture Radar (SAR), системата е осветила съдовете дори в условията на пълна тъмнина, което демонстрира възможностите за проследяване на кораби, мониторинг на пристанища и откриване на „тъмни“ цели.

Тази част на Източнокитайско море се намира точно срещу северозападния бряг на демократично управлявния остров – стратегическа точка, която неизбежно се свързва от експерти с евентуалните планове на комунистически Китай за насилствено „обединение“.

Десантните баржи, познати още като "мостови платформи за десант", са проектирани за ролята на плаващи мостове за трансфер на тежка бронирана техника и войски към отсрещния бряг, което ги прави ключов елемент в плановете на Пекин за бърза инвазия на острова. Според доклад на China Maritime Studies Institute (CMSI), тези плавателни съдове са част от повсеместна модернизация на китайския флот, насочена към постигане на готовност за „възстановяването“ на Тайван до 2027 г.

В контекста на ескалиращото напрежение в региона през последната година, това развитие поражда сериозни опасения относно плановете на Пекин. Министерството на отбраната на Тайван докладва най-малко 222 полета на китайски бойни самолети в зоната на протока през последните седмици, докато Пекин засилва военните маневри в Южно- и Източнокитайско море.

Освен това, изтекли онлайн документи разкриха, че Русия предоставя пряка военна помощ на Китай под формата на мащабно обучение на парашутисти за провеждане на евентуален въздушен десант в Тайван в рамките на планираната инвазия. Експерти предупредиха, че подобни учения потенциално биха могли да ескалират бързо, особено с оглед на факта, че китайски военни проведоха изпитания на баржите в комбинация с цивилни плавателни съдове в рамките на учение миналия месец.

Китай осъди пристигането на американски танкове M1A2T в Тайван.

🇨🇳 Министерството на отбраната на Китай издаде остро предупреждение към Тайван по повод церемония за въвеждане в експлоатация на доставени наскоро основни бойни танкове Abrams M1A2T. Изявлението бе направено от старши полковник Дзяо Бин, говорител на ведомството, по време на пресконференция на 7 ноември.

Предупреждението беше отправено в отговор на изявление на тайванския президент Лай Чин-те, който отбеляза, че укрепването на отбраната на острова е предназначено за поддържане на мира и стабилност в Тайванския проток, и добави, че „само силата може да донесе истински мир“. Дзяо отхвърли тази позиция и описа церемонията като политически театър.

„Силите за „независимост на Тайван“ напълно съзнават военния баланс през протока. Шумните им и преувеличени демонстрации са опит да подкрепят собствената си увереност и да заблудят народа на Тайван“, заяви Дзяо. Той добави, че подобни демонстрации не променят позицията на Народната освободителна армия.

„Решимостта и способността на НОА да защитава националния суверенитет и териториална цялост не могат да бъдат предизвикани от тайванската армия, която показва няколко американски оръжия“, добави той.

Дзяо посочи, че всеки опит за съпротива на обединението с военни средства е обречено на провал.

„Съпротивата на силите за независимост на Тайван не може да спре колелото на историята. Търсенето на независимост със сила е задънена улица. Само пълният отказ от сепарастки планове и следване на историческата тенденция на обединението през протока, може да се донесе истински мир на Тайван“, подчерта той.

Думите му идват малко след официалното въвеждане в експлоатация от Тайван на американските танкове, доставени по силата на механизма за чуждестранни военни продажби. M1A2T е вариант на Abrams, адаптиран за терена и мрежовата инфраструктура на Тайван, който описаь новата доставка като част от усилията му за укрепване на възпирането през пролива. Пекин обаче вижда подобен ход като стъпка към втвърдяване на позицията за независимост.

Освен това те отразяват дългогодишната позиция на Пекин, че Тайван е част от неговата територия и че китайската армия поддържа готовност да наложи това твърдение. Споменавайки „колелото на историята“, говорителят изпраща сигнал за неизбежността на обединението.

Китай отказва да изключи употребата на сила за „обединение“ с Тайван.

🇨🇳⚔️🇹🇼 Китай отказва да изключи използването на сила по отношение на Тайван, заяви говорител на правителството днес, заемайки много по-твърд тон от статии, публикувани в държавните медии на Пекин тази седмица, които обещаваха доброжелателно управление, ако островът се обедини доброволно с комунистически Китай.

Пекин, който разглежда демократично управлявания остров като своя територия, никога не се е отказвал от използването на сила за повторно обединение с острова.

Но политиката рядко се изказва директно публично и не фигурира в трите коментара за Тайван на агенция Синхуа през седмицата, един от които очерта как „патриоти“ могат да управляват острова след „реунификацията“ и обеща, че съществуващата социална система и начин на живот в Тайван ще бъдат зачитани.

Пен Цинъен, говорител на Службата за тайвански въпроси на Китай, заяви на пресконференция в Пекин, че мирното обединение по модела „една държава, две системи“ остава основният подход за „решаване на тайванския въпрос“.

„Готови сме да създадем достатъчно пространство за мирна реунификация и ще положим всички усилия да преследваме тази перспектива с най-голяма искреност. Въпреки това абсолютно няма да се откажем от използването на сила и запазваме възможността да предприемем всички необходими мерки“, каза той.

В обръщение към военни офицери в президентската канцелария днес тайванският президент Лай Чинг-те заяви, че е нужна решимост пред военния натиск на Китай.

„Тайван трябва не просто да демонстрира своята решимост да защитава родината, но и твърдо да се противопостави на анексията, агресията и натиска за обединение“, подчерта той, цитиран от канцеларията си.

Уан Хунин, висш китайски служител, отговорник за политиката към Тайван – четвърти по ранг лидер в Комунистическата партия, не спомена сила в своята ключова политическа реч в събота, която вместо това се фокусира върху ползите за двете страни от реунификацията.

Подновеният натиск на Китай за модел на автономия за Тайван, който нито една голяма тайванска политическа партия не подкрепя и който правителството в Тайпе категорично осъди, дойде преди срещата в четвъртък между държавните глави на САЩ и Китай – Доналд Тръмп и Си Дзинпин.

Тръмп заяви пред репортери в сряда, че не знае дали изобщо ще обсъжда Тайван със Си.

В официално изявление по-рано в сряда ръководителят на Националното бюро за сигурност на Тайван Цай Мин-ен посочи, че „патриотичният“ модел на Китай е това, което той използва в Хонконг и Макао, и няма място за него в Тайван.

„Целта е да се принизи международния авторитет на Тайван и да бъде управляван по модела на Хонконг и Макао, с политическата цел да се премахне неговия суверенитет, което Китайската комунистическа партия се стреми да направи“, каза то.

„Мисля, че китайските комунисти нямат начин да приложат модела на Макао или Хонконг в Тайван“, категоричен е той.

През 2021 г. Хонконг, който се върна под китайско управление от Великобритания през 1997 г., проведе първите си избори само за „патриоти“ с кандидати, предварително проверени за своята лоялност към Пекин. Избирателната активност достигна рекордно ниски нива.

Тайван проведе първите си директни президентски избори през 1996 г. и демокрацията на острова е шумна и жизнена афера, където кандидатите са свободни да изразят целия възможен спектър от възгледи – от твърда подкрепа за независимостта до подкрепа за присъединяване към Китай.

Правителството на Китай отказва да води преговори с тайванския президент Лай Чинг-те, когото определя като „сепаратист“.

Националната армия на Тайван мобилизира над 1000 военнослужещи заради бедствието в Хуалян

🇹🇼🌊 След сериозно бедствие, причинено от преливането на язовирната стена на река Матаи’ан в Тайван, Националната армия изпрати повече от 1 000 военни, които да се включат в работите по възстановяване на засегнатите региони.

Тайванските железници пуснаха още четири специални военни влака, тръгващи на етапи от Кийлун, Синчу и Тайчун, за да прехвърлят войски директно към засегнатите части, където те да подпомогнат спасителните операции и последващото възстановяване, с цел бързото връщане на местните жители към нормалния живот.

След преливането на язовира армията незабавно включи своите части, които вече осми ден работят на терен. Мобилизирани са инженерни и пехотни звена за възстановяване на пътища, евакуация на пострадали и прехвърляне на помощни материали.

Този път съставът на военните беше разширен: 66-та морска бригада от 6-та армия изпрати 399 офицери и войници и 128 други членове на бригадата в бедстващия район. 10-та армия изпрати 500 души от централната част на страната. Общият брой на мобилизираните за справяне с бедствието е 1027 души, което демонстрира решимостта на армията да защити безопасността на населението.

Тайванските железници също се включиха, пускайки допълнителни специални влакове, които да осигурят бързото и безопасно придвижване на войските към зоната на бедствие. Координацията между армия и граждански институции показва професионалното разделение на труда при ликвидиране на последствията от природни бедствия.

Рано сутринта войници от 6-та армия и 66-а морска бригада застанаха на перона на жп гарите в Циду и Йилан. Екипирани в камуфлажна униформа с оборудване за спасителна и геотехническа дейност, те преминаха през инструктаж и след проверка на екипировката се качиха на мотрисата №6170 в строг ред, докато резервният център в Йилан ги изпращаше с аплодисменти.

„Всички братя от националната армия полагат огромни усилия. Благодарим ви, че отивате в бедстващия район на Хуалян, за да защитите родината си. Всички служители на Тайванските железници отдават почит и ви пожелават безопасна и успешна мисия!“, се посочва в съобщение, което звучеше във влака по време на пътуването, за да повдигне духа на войниците.

Китай не само доставя, но и купува военни технологии от Русия.

🇷🇺🤝🇨🇳 Китай не само доставя военни технологии на Русия, но и придобива такива от нея. Според разследване на независимото издание The Insider, Пекин е закупил документация за автоматизирана система за командване и управление (АСУ) при десантни операции – технология, която вероятно може използва при евентуална десантна операция в Тайван.

Докато руската прокуратура образува повдига обвинения на граждани за предполагаемо съдействие на китайски интереси, държавната корпорация „Рособоронекспорт“ е изпратила до Китай чувствителна документация с общо тегло 175 кг.

В края на юли хакерската група Blackmoon публикува файлове, за които се твърди, че съдържат отчет на руския проект „Мех“ за създаване на автоматизирана система за управление (АСУ) за въздушно-десантни войски на Народната освободителна армия на Китай (НОАК). Тези системи най-общо осигуряват защитена връзка, обмен на данни на оперативно и тактическо ниво, планиране на операции и определяне на цели.

Военни експерти настояват, че вероятността за мащабен въздушен десант на острова остава малко вероятен заради очакванията за понасяне на тежки загуби, но не изключват подобен сценарий при определени условия.

Проверка в митнически записи сочи, че на 28 юни 2024 г. Рособоронекспорт е изпратил документация на китайската CETC International Co Ltd срещу сумата от 4,284 млн. евро. Записите показват два отделни курса на 18 юни, всеки от които на стойност 2,142 милиона евро с описание „продукти за военни цели... оборудване и документация по списък“.

Подобни пратки са извършвани и в периода 2020-2022 г. като общото им количество надхвърля 175 кг хартиени документи плюс носители на данни.

Сред фигуриращите имена в документите е д-р Р. Н. Погребняк – старши изследовател с минало в 46-и Централен научно-изследователски институт на руското МО, а сега служител на НИИССУ. Споменати са и други истински експерти от института, което според разследващите журналисти е сериозно доказателство за автентичността на изтеклите материали.

Системата, описана в документите, включва:

• хардуерно–софтуерен комплекс за командно-щабна машина (КШМ-Е) с въздушно разгръщане;
• интегрирана комуникационна система (КАС-Е) за въздушно разгръщане;
• модул за полеви командни пунктове (ТМА ПКП-Е);
• унифициран хардуерно–софтуерен комплекс за бойна машина на десанта (БМД-Е);
• преносим хардуерно–софтуерен пакет (НПТК-Е).

The Insider е получил и плановете за обучение на 60 китайски военнослужещи – 152 часа лекции, 130 часа групови занятия и 150 часа практика, която включва работа с радиостанции Р-187BE и Р-188E (UKUS-E) и система InmarSat-BGAN Explorer 727. Тренажори и учебни зали е трябвало да бъдат изградени в завода „Тулаточмаш“.

Преговорите по проекта са водени на високо равнище – през 2023 г. в Москва пристига китайска делегация от 17 души, а през 2024 г. в Пекин се е състояла среща за уточняване на технически параметри с участието на 31 служители, водени от заместник-директора на „Рособоронекспорт“ С. Ф. Ладигин. Сред участниците са били и представители на водещи руски оръжейни компании.

Според анализ на изданието, Русия е изправена пред сериозни трудности в производството на хардуер в резултат на нарушените вериги за доставки и ограничен пазар на компоненти, но все още разполага с търсени специалисти по програмиране и оптимизация. Това обяснява и готовността на Москва да продава чувствителни технологии на Пекин, дори на фона на повдигнатите обвинения срещу собствени граждани за участието им в официално разрешено сътрудничество.

Тайван ускорява програмата за нови бойни кораби с проект за 6000-тонна фрегата

🇹🇼 Тайван ускорява развитието на военноморския флот, включвайки в бюджета за догодина проект за 6000-тонна фрегата. За финансиране на проектна фаза на прототипа са заделени 142,03 млн. тайвански долара (около 4,4 млн. щатски долара), което е решителна стъпка към възобновяване на програмата.

Дизайнът ще бъде изготвен от местни институти с опит в сферата, докато водещи чуждестранни лаборатории ще проведат мащабни изпитания за проверка и оптимизация на конфигурацията. Този двоен подход отразява стремежа на Тайпе да съчетае автономността на отбранителната си индустрия със сигурността, предоставена от международните технически стандарти.

Програмата надхвърля рамките на обикновено проучване за осъществимост. Според Taipei Times Министерство на националната отбрана вече е обявило търгове за предложения, обхващащи корпусната структура, задвижващите системи, радарите и въоръжението. Новият плавателен съд е описван като кораб от ново поколение с управляеми ракети и активен радар AN/SPY-7, който ще ѝ осигури модерни възможности за откриване и противовъздушна отбрана, съпоставими с тези на бойни единици от съюзнически флотове. Целта е създаване на универсален боен кораб, способен да действа далеч от бреговете на Тайван, за да защитава морските маршрути, които са жизненоважни за снабдяването на острова.

Военноморските сили обясняват този избор като отговор на засилващия се натиск от Китай и напрежението в Източнокитайско и Южнокитайско море. Бъдещите 6000-тонни фрегати ще изпълняват няколко задачи: учения в открито море, ескорт на логистични конвои, защита на морски линии за комуникация и поддръжка на мисии по презареждане в открито море. Големият размер и издръжливост са насочен към повишаване гъвкавостта на морските разгръщания и ще предоставят на Тайван способност за по-бързи и далечни операции в стратегическа среда, в която численото превъзходство на китайския флот налага постоянна модернизация.

Проектът е част от по-широк план, който вече е в ход и включва създаване на два прототипа на леки фрегати – единната за противовъздушна, а другата за противолодъчна отбрана. След като бъдат валидирани са предвидени още десет единици. Малките фрегати ще са оборудвани с 3D радари, вертикални пускови установки за зенитни ракети, противокорабни ракети Hsiung Feng III и корабни дронове, осигурявайки първоначален отговор на непосредствените нужди в бреговата защита и операциите по възпиране на достъпа. Паралелно, разработването на тежка 6000-тонна фрегата има за цел да предостави на флота допълнителен капацитет за действия в открито море и регионално присъствие.

В момента тайванският флот разполага с четири разрушителя клас Keelung, две подводници клас Hai Lung, както и 22 фрегати – сред тях Cheng Kung, Meng Chuan, Chin Yang и Kang Ding. Тези кораби, въоръжени с противокорабни ракети Hsiung Feng II/III, зенитни системи SM-1MR или Sea Chaparral и леки торпеда Mk 46, осигуряват защитата на тайванските крайбрежни води и пролива. Тяхната роля при операции в открито море обаче е ограничена, докато в същото време Китай разполага с модерни съединения от тежки разрушители и крайцери с ракетно въоръжение.

В този контекст обявяването на проектна фаза за 6000-тонна фрегата подчертава намерението на Тайпе да надхвърли строго бреговата отбрана и да придобие надеждни способности за сдържане и действия в открито море. Съчетавайки местен опит с международен технически принос проектът отразява прагматична и дългосрочна стратегия за укрепване на морската устойчивост на Тайван в лицето на регионалните предизвикателства.

Тайван повиши нивото на тревога заради навлизане на китайски фериботи в пролива.

🇨🇳⚡🇹🇼 Тайванският проток отново се превърна в сцена на повишено напрежение между Китай и Тайван в последните часове, след като Тайпе повиши нивото на тревога за архипелага Мацзу, разположен северозападно от острова.

Решението беше взето в отговор на действията на пет китайски ферибота от клас „Бохай“, които се отклониха от своите обичайни маршрути в Жълто море, за да навлязат в северната част на протока. По-късно там пристигнаха още три цивилни кораба, които също са отплавали от Жълто море преди 24 часа.

Тайпе подозира, че Пекин води подготовка за мащабни военноморски учения, а едно от основните предположения е, че в случай на китайска инвазия на острова ще бъдат използвани цивилни кораби.

По данни на MarineMonitor три китайски баржи – Donggong 401, 402 и 403 – също се насочват към Тайванския проток, където ще се присъединят към фериботите. През март Пекин извърши тестове на нов тип десантни кораби-амфибии за разтоварване на бронирани машини от цивилни шлепове на неподготвен бряг, което подхрани нова вълна от спекулации за участието им в потенциална инвазия в Тайван.

Междувременно стана ясно, че Морската администрация на Китайската народна република е издала няколко навигационни предупреждения за района на залива Дачен, провинция Гуандун, по бреговете на Тайванския проток. Това се тълкува като подготовка за мащабни десантни учения по китайското крайбрежие.

Островите Мацзу са архипелаг от 36 острова и островчета в Източнокитайско море, управлявани от Тайван, разположени по протежение на югоизточното крайбрежие на континентален Китай, които са част от окръг Лиенчианг, най-малкият окръг на Тайван по територия и население и един от двата окръга, които са част от номиналната провинция Фучиен.

Тайван ускорява разработката на морски дронове за посрещане на евентуална инвазия

🇹🇼🌊 Изправен пред заплахата от инвазия, Тайван е увеличил значително темпото на отбранително производство. Сред най-видимите елементи е разработката на морски дронове (USV), вдъхновени от уроците, научени от войната в Украйна и успехите на Киев в Черно море, където неговите морски дронове парализираха операциите на Черноморския флот на Русия.

Тайван очевидно си е взел поука.

Тези системи сами по себе си не гарантират победа, но могат да нарушат и отслабят първата вълна в евентуална инвазия от континентален Китай, както и да направят висока цената на снабдяването на евентуален плацдарм. Придобилите популярност десантни баржи, за които Frontline Monitor съобщи по-рано, биха били високо в списъка с мишени. При креативна употреба морските дронове могат да оформят движенията на китайските бойни кораби и да ги изложат пряко на други ударни средства, като например далекобойни ракети.

Минаха почти три години, откакто от първата поява на украинските морски дронове в Севастопол. Тайван показа първите признаци, че следва техният пример, по-малко от година по-късно, когато през август 2023 г. беше представен морският дрон Sea Shark 400, който беше малък и лек, но бяха необходими по-способни системи. След това развитието изглеждаше бавно, но през юни 2025 г. беше демонстрирана първата вълна бойни проекти.

Събитието, организирано от Националния институт по наука и технологии „Чунг-Шан“ (NCSIST), включваше 12 компании. Сега изпитанията на цели серии морски дронове вече са факт.

Kuaiqi притежава корпус с нисък профил, два дизелови двигателя (43 възела), система за сателитни комуникации Kymeta, взривен заряд в носа, хангар за квадрокоптери и шест тръби за изстрелване на баражиращи боеприпаси Jing Fen, аналог на американските Switchblade.

Endeavour Manta разполага с далеч по-футуристичен дизайн – тримаран със пластмасов, подсилен с влакна стелт корпус, дълъг 8,6 м и широк 3,7 м. Може да бъде с екипаж, като има малка кабина в основата на мачтата, наподобяваща платно. Забележим радарен купол, вероятно за монтирана на кардан сателитна антена, доминира на предната палуба. Два извънбордови двигатели Honda дават максимална скорост от 35 възела.

Sea Shark 800 е значително по-голям по размер наследник на оригиналния модел Sea Shark 400, представляващ моторна лодка с два напълно капсуловани извънбордови двигателя, осигурявайки известна степен на защита.

Piranha 9 е 9-метров дизайн със стелт линии и сравнително голяма надстройка по средата, която приютява отделение за баражиращи боеприпаси. Плавателният съд е задвижван от два вътрешни двигателя с водомети. Забележително е, че корпусът е покрит с радарно абсорбиращи материали (RAM).

Дали новите морски дронове на Тайван ще бъдат достатъчни, за да възпрат китайска инвазия срещу острова, предстои да видим. Започването на война е преди всичко политическо решение, но тяхното присъствие в Тайван вероятно ще добави още несигурност за китайските военни плановици, особено ако бъдат произведени и разположени в голям брой, а оперативните им модели и възможности бъдат запазени в тайна. Това увеличава изчислението на риска за Пекин и в крайна сметка има потенциала да се окаже оръжието, нанесло сериозен удар на нашественика.

Военни игри разкриват трудностите пред евакуацията на граждани от Тайван при китайска блокада.

Военно-транспортен самолет C-130 на ВВС на Република Сингапур каца на летище Мутиара Сис Ал-Джуфри в Палу, Централен Сулавеси, Индонезия, 8 октомври 2018 г.
📸 Снимка: REUTERS/Hannibal Hanschke/File Photo

🇸🇬🤝🇹🇼 Военна игра, проведена в Сингапур, симулира кризисен сценарий, при който Китай налага въздушна и морска блокада на Тайван, оставяйки около 1 милион граждани на страните от Югоизточна Азия блокирани на острова.

Събитието, което беше проведено през април в хотел в Сингапур, събра около 40 участници, сред които действащи и пенсионирани служители и военни от Индо-Тихоокеанския регион и учени по сигурността.

В рамките на два дни участниците обсъждаха реакции на кризата. Някои разглеждаха колективни действия на Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН), докато други преговаряха с фиктивни представители на САЩ, Китай и Япония за специални въздушни и морски коридори за евакуация. Според източниците ключов извод беше, че страните от Югоизточна Азия разчитат на въздушен мост, организиран от Сингапур, за да евакуират гражданите си.

„Нищо не се движеше, докато сингапурците не се намесиха в последния момент. Те откриха начин да изведат хората си и предложиха да помогнат на другите“, разкри един от участниците в игрите, проведени в хотел Jen Singapore Tanglin.

Сингапур, който поддържа дискретно военно присъствие в Тайван от десетилетия, използва своя достъп до летища и самолети. Упражнението обаче приключи, преди да бъдат обсъдени детайли относно това как Сингапур е договорил маршрут за евакуация през блокадата с Китай и как би функционирал той.

Едва сега разгласена публично, военната игра се провежда на фона на ескалация на напрежението между САЩ и Китай за надмощие в Индо-Тихоокеанския регион и предоставя рядък поглед върху планирането на реакция в извънредни ситуации около Тайван, което според някои военни аташета и експерти става все по-необходимо заради възможната китайска инвазия, която може да въвлече САЩ и да застраши други страни.

Макар сценарият в нея да не отразява официални политики, участниците, изпълняващи ролите на министри на външните работи и отбраната, работиха въз основа на познати позиции на най-малко девет правителства, в т. ч. Сингапур, Китай, Тайван, САЩ, Индонезия, Виетнам и Филипините.

Според Националната имиграционна агенция на Тайван гражданите на страни от Югоизточна Азия съставляват около 94% от близо 1 милион чужденци в Тайван, като индонезийците, виетнамците и филипинците са мнозинството.

Министерство на отбраната на Сингапур заяви, че не е участвало в „работилницата“ и нито един негов служител не е присъствал, и отказа да коментира военното си присъствие в Тайван, както и евентуални планове за евакуация при конфликт.

Китайското външно министерство заяви, че „винаги се е противопоставяло решително на страни, с които има дипломатически отношения, да поддържат каквито и да е официални връзки с Тайван, включително военен диалог и сътрудничество“, добавяйки, че не е запознато с обстоятелствата около упражнението.

Международният институт за стратегически изследвания (IISS), който организира упражнението, посочи, че участниците са присъствали в лично качество и не може да дискутира „дискусиите, присъстващите или други елементи“.

Министерството на отбраната на Тайван и секретариатът на АСЕАН в Джакарта не отговориха на въпроси. Представител на Пентагона заяви, че не са запознати с официално участие на Министерството на отбраната на САЩ в събитието.

Няколко седмици след събитието министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет посочи по време на конференция за сигурност в Сингапур, че заплахата от използването на военна сила от Пекин в Тайван е „неизбежна“, особено като се има предвид непрекъснатите въздушни и морски учения на китайската армия около острова.

Китайски длъжностни лица обвиниха Хегсет и други служители на администрацията на Тръмп, че преувеличават „т.нар. китайска заплаха“. Пекин разглежда Тайван като своя територия и никога не се е отказвал от използването на сила за завземането му. Президентът на Тайван Лай Чин-те и неговото правителство категорично отхвърлят претенциите на Китай за суверенитет.

Дрю Томпсън, сингапурски учен в сферата на сигурността, подчерта значението на развиването на неофициални връзки на страните от Югоизточна Азия с Тайван и преди всичко с неговата армия. „Планът е едно, но са нужни достъп и връзки, за да се осъществи“, каза той.

Филипинското външно министерство заяви, че властите в Манила имат планове за извънредни ситуации в Тайван, без да споделя никакви подробности.

Сингапурските сили провеждат военни учения в Тайван от 1975 г. по силата на споразумението, известно като Проект „Звездна светлина“. Тяхното присъствие рядко е признавано публично от властите в Сигнапур, които нямат официални дипломатически отношения с островната държава, но остава важно за отбраната на града-държава.

Сингапур изпраща на ротационен принцип до 3000 пехотинци и командоси годишно в три учебни лагера в южен Тайван. Това му дава стратегическа позиция за наблюдение както на Тайванския проток, така и на северната част на Южнокитайско море, отбеляза западен служител в сферата на сигурността.

Въпреки възраженията на Китай, Сингапур запазва своето присъствие, тъй като изтеглянето би нарушило деликатния стратегически и дипломатически баланс около Тайван. Сингапурските сили също тренират редовно в Австралия, Франция, Бруней и САЩ. Градът-държава разполага с най-добре екипираната армия в Югоизточна Азия, сочи годишното проучване на IISS.

При избухване на война в Тайван сингапурските сили там може да са блокирани или използвани като средство за натиск от Китай върху Сингапур, смятат анализатори. Евакуацията на цивилни от Тайван вероятно би се оказала трудна задача за правителствата на страните от региона, пише малайзийският учен Нгеоу Чоу Бинг в проучване на Carnegie Endowment.

Той отбелязва, че Пекин има интерес да запази неутралитета на повечето страни от АСЕАН. „Ако Пекин се интересува от това как е възприеман в Югоизточна Азия по време на криза в Тайван, евакуацията на граждани от региона ще е ключова за неговата дипломатическа позиция.“

Китай обвини Филипините в „игра с огъня“ заради коментари за Тайван

Филипинският президент Фердинанд Маркос-младши произнася четвъртото си обръщение за състоянието на нацията в Камарата на представителите в Кесон Сити, Филипините, 28 юли 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Lisa Marie David

🇵🇭⚔️🇨🇳 Китай обвини Филипините, че си играят с огъня, след като техният президент Фердинанд Маркос-младши каза, че страната му неизбежно ще участва във всеки един въоръжен конфликт между САЩ и Китай относно Тайван.

По време на своята държавна визита в Индия Маркос посочи, че географската близост на Филипините до Тайван и многобройната му диаспора на острова правят неизбежно участието на Манила в подобен конфликт.

„Географската близост и големите общности зад граница не са оправдание за една страна да се намесва във вътрешните дела на други“, подчерта в изявление китайското външно министерство.

„Призоваваме Филипините искрено да спазват принципа за един Китай и да се въздържат от игра с огъня по въпроси, засягащи основните интереси на Китай.“

Изявленията на президента идват на фона на повишено напрежение между Пекин и Манила относно териториални спорове в акваторията на Южнокитайско море, което е сред най-оживените морски търговски маршрути в света.

Правителствата на двете страни се обвиняват взаимно в агресивни маневри и нарушения на суверенитета, което накара Съединените щати да потвърдят своя ангажимент към отбраната на Филипините. От друга страна Пекин счита Тайван за своя територия, въпреки волята на местното население.

„Ако избухне пълномащабна война, ще бъдем въвлечени в нея. Има много, много граждани на Филипините в Тайван и това незабавно би се превърнало в хуманитарен проблем“, каза Маркос по време на интервю за индийското издание Firstpost в сряда.

„Ще трябва да влезем там, да намерим начин да стигнем там и да намерим начин да върнем нашите хора у дома“, каза още той.

Китай посочи, че подобни аргументи „не само нарушават международното право и устава на АСЕАН, но също така подкопават регионалния мир и стабилността и основните интереси на собствения народ на Филипините“.

22-часова морска схватка между тайвански и китайски кораби край спорните острови Донгша

🇹🇼⚓🇨🇳 Патрулни кораби от бреговата охрана на Китай и Тайван влязоха в напрегната конфронтация, продължила повече от 22 часа край спорните острови Донгша в Южнокитайско море през уикенда – поредния епизод от серия инциденти, които Тайпе смята за умишлена провокация с цел да бъде тестван отговора му по море.

Според Службата на бреговата охрана на Тайван, инцидентът е започнал в събота следобед, когато командването в района на Донгша засича китайски кораб с борден номер 3102, който плава в южна посока към островната група. Донгша се намира под контрола на Тайван, но Пекин също претендира за суверенитет над тях, както и на Тайван като цяло.

„Китайският съд беше засечен в 14:50 часа на 2 август, на приблизително 28,1 морски мили северозападно от остров Донгша. Според курса и скоростта му, командването ни прецени, че корабът се насочва към тайвански териториални води“, съобщиха от агенцията в понеделник.

След като китайският плавателен съд игнорира многократни предупреждения по радиото да промени курса, Тайван изпраща 1000-тонния въоръжен патрулен кораб Hsun Hu No 8, за да следи движението му. Около 17:34 часа китайският кораб вече се намира само на 10,3 морски мили югозападно от остров Донгша.

„Около 18:00 часа китайският патрулен кораб изключи системите за автоматична идентификация (AIS), очевидно с цел да избегне проследяване“, допълват от тайванската агенция, допълвайки че е бил следен от тайванския патрулен съд с помощта на корабен радар.

Около час по-късно AIS системата на китайския кораб е активирана повторно, а той рязко променя курса си и поема в северна посока. „В един момент двата кораба се намираха само на една морска миля един от друг“, отбелязват от агенцията.

Корабът от континентален Китай се изтегля около 15:45 часа в неделя, отдалечавайки се на север-северозапад със скорост от девет възела, от позиция на около 27,9 морски мили северно от Донгша.

Великобритания е готова да се бие в Тихия океан при конфликт за Тайван

🇬🇧🤝🇦🇺 Министърът на отбраната на Обединеното кралство Джон Хийли заяви, че страната е готова да се бие заедно с Австралия при избухване на конфликт за Тайван.

Говорейки на борда на самолетоносача HMS Prince of Wales в Дарвин по време на съвместни военни учения, Хийли подчерта, че ако е необходимо държави като Австралия и Обединеното кралство ще „се бият заедно“. Това е едно от най-силните изявления на британски служител за потенциално военно участие в региона.

Въпреки това, Хийли поясни, че коментарите му са общи и предпочита мирно и дипломатично разрешаване на споровете в Индо-Тихоокеанския регион, заявявайки: „Ние осигуряваме мир чрез сила, а нашата сила идва от нашите съюзници.“

Китайският президент Си Дзинпин не изключи използването на сила за „обединение“ с Тайван, което той отхвърля. Експерти предупредиха, че инвазия в демократично управляваният остров може да предизвика глобален конфликт заради ключовата му роля в производството на модерни компютърни чипове.

Разполагането на ударната група на самолетоносача HMS Prince of Wales в Северна Австралия, по пътя към Япония, е знак от Обединеното кралство, че признава за нарастващите заплахи в Индо-Тихоокеанския регион, където китайската армия разширява своето влияние. Докато британското правителство преди това избягваше коментари относно намеса при конфликт в Тайван, неговата Национална стратегия за сигурност вече признава „особен риск от ескалация около Тайван“.

Бившият министър на отбраната Гавин Уилямсън предположи, че повишената откровеност на британски служители е отговор на нарастващата заплаха. „Възпирането е свързано с очертаване на последствията,“ отбеляза Уилямсън, подчертавайки значението на яснотата по отношение на потенциалните действия.

Разполагането на HMS Prince of Wales, най-голямата ударна група на Обединеното кралство, на деветмесечно плаване през Тихия океан, подчертава повишеното ниво на заплаха. Акостирането ѝ в Дарвин показва силните връзки между Великобритания и Австралия, които биха били ключови за всеки бъдещ конфликт в региона. Това е първият случай от близо 30 години, когато британски самолетоносач акостира в Австралия и участва в годишните военни учения Talisman Sabre, които тази година бяха най-големите досега. Двете държави също подписаха Договора от Джийлонг, 50-годишно споразумение, което затвърждава участието им в пакта AUKUS за изграждане на нов клас атомни подводници.

Присъствието на самолетоносача в Дарвин е част от усилията на Великобритания да отстоява правото на свобода на корабоплаването през Тайванския проток. Външният министър Дейвид Лами заяви намерението на страната да провежда повече операции за свобода на корабоплаването там, позиция, повторена от Хийли, който подчерта прекия интерес на Лондон към „свободата на моретата, свободата на корабоплаването и стабилността и сигурността в Индо-Тихоокеанския регион.“

Наскоро патрулния кораб на Кралския флот HMS Spey премина през протока, за което получи похвали от Тайван, но остра критика от Китай. Въпреки че флотът не разкрива бъдещи движения на корабите си, мнозина очакват HMS Prince of Wales да премине през оспорвания проток по пътя си към Южна Корея и Япония.

Въпреки този засилен фокус върху Индо-Тихоокеанския регион, Обединеното кралство поддържа без промяна своя официален подход към Тайван, заяви Хийли. Сър Гавин предполага, че промяна би настъпила само „ако Китай стане все по-агресивен.“

Хонконг: Арестуваха четирима души за предполагаем заговор за подриване на държавната власт

🇭🇰🇹🇼 Департаментът за национална сигурност на Хонконг арестува четирима души на възраст между 15 и 47 години за предполагаем заговор за подриване на държавната власт с базирана в Тайван група, застъпваща се за независимостта на града.

Главен комисар Стив Ли заяви в четвъртък, че четиримата заподозрени са били свързани с групата „Хонконгски демократичен съюз за независимост“, създадена в Тайван през ноември 2024 г. и са заемали различни позиции в групата, сред които партиен секретар, член на съвета и редови членове.

„Те бяха арестувани в сряда, а техните дигитални устройства показаха дейността им в Хонконг“, отбеляза Ли.

Полицията е открила също призив към Съединените щати да изготвят план за спасяване на политически затворници в Хонконг, както и знамена, символизиращи отцепването на страната, включително тези за независимостта на Хонконг, Тибет, Гуандун и Синдзян, допълни Ли.

През февруари организацията е провела онлайн пресконференция в Тайпе, в която нейни членове очертаха план за действие на групата, включващ „унищожаване“ на Китайската комунистическа партия и „освобождение“ на Хонконг.

Групата също така е предложила създаване на временно национално знаме и химн и е поискала помощ от чужди държави, както и осигуряване на военно обучение в чужбина, добави той.

На 1 юли, 28-ата годишнина от предаването на Хонконг от Великобритания на Китай, групата е провела събитие извън Хонконг, по време на което участниците стъпкаха знамената на Китай и Хонконг, разкри полицейският комиса. като участниците са вдигнали черно знаме с баухиния и са изпълнили протестния химн „Слава на Хонконг“.

Черното знаме с баухиния и „Слава на Хонконг“ придобиха популярност на демократичните протести през 2019 г. Властите заявиха, че и двата елемента могат да застрашат националната сигурност.

Ли заяви, че арестът демонстрира присъствието на чуждестранни организации, които насърчават послания, застрашаващи националната сигурност.

„Те дори насочваха своите последователи в Хонконг да извършват подривни действия“, каза той, отбелязвайки, че арестът на 15-годишното момче подчертава „отговорността на родителите да бдят над приятелите и онлайн познатите на децата си“.

Ли отказа да коментира оперативни подробности и дали ще има по-нататъшни арести.

Фейсбук страницата на групата е имала 76 последователи и е била актуализирана за последно във вторник, според търсене на HKFP в 17:00 часа в четвъртък. Един от постовете в нея призовава за „флашмоб протест в търговския район Симендинг в Тайпе на 1 юли за издигане на черно знаме“.

Пътен инцидент с пускова установка на Patriot в Тайван.

🇹🇼🇺🇸 Тазгодишното издание на 10-дневното военно учение Hanguang 41 в Тайван беше белязано от два сериозни пътни инцидента с участието на военна техника, довели до намесата на американски персонал.

На 11 юли около 22:00 часа мобилна пускова установка на американския зенитно-ракетен комплекс Patriot е претърпяла инцидент в квартал Анкенг на Ню Тайпе Сити. Поради грешен ъгъл на завиване при маневра огромното превозно средство се е оказало заклещено под навеса на крайпътен магазин.

Инцидентът е блокирал движението в продължение на 2 часа и половина. Според местното издание Zhongtian News, на мястото са пристигнали американски военнослужещи, за да се информират за ситуацията, което подчертава чувствителността на оборудването. Системата се класифицира като оборудване с висока чувствителност, което е довело до незабавно отцепване на района от военните.

Това не е единственият подобен случай. На 10 юли около 22:58 часа, военен камион със самоходно оръдие M109A5 се е врязал в четири леки автомобила, паркирани в квартал Синву на град Таоюан, предизвиквайки силен шум, събудил жителите на съседните къщи, които са „онемели“ при вида на „танк“, участващ в катастрофата. Местната полиция е предприела разследване относно причините за инцидента.

Двата случая повдигат въпроси относно безопасността и обучението на военния персонал при управление на тежка техника в градски условия по време на мащабни военни учения.

Тайван увеличава поръчката си за самоходни гаубици M109A7

🇹🇼🤝🇺🇸 Министерството на националната отбрана на Тайван подготвя мащабен план за придобиване на оръжие, насочен към засилване на отбранителните способности в Тайванския проток, който включва разширено придобиване на американски самоходни гаубици M109A7.

Според публикации в местни медии, армията възнамерява да увеличи поръчката за гаубици M109A7 от 40 на 168 единици в рамките на нов специален бюджет за отбрана, увеличаващ военните разходи на Тайван до над 3% от БВП на страната.

С тази стъпка трябва да бъде заменен остарелия парк от самоходна артилерия на острова и да засили неговите многослойни възпиращи способности. Планът включва 168 броя M109A7, заедно с машини за доставка на полеви артилерийски боеприпаси M992A3, като прогнозната им стойност надхвърля 90 милиарда тайвански долара (около 2,75 милиарда щатски долара).

M109A7 е последната производствена модификация от семейството на самоходните артилерийски установки M109. Тя е оборудвана с 155-милиметрова гаубица с калибър 39, способна да изстрелва конвенционални снаряди на разстояние до 30 км. Заедно с управляеми артилерийски снаряди M982 Excalibur, тя може да поразява цели на разстояния до 40 км.

Представители на отбраната отбелязаха, че този обхват запълва празнината между традиционните артилерийски боеприпаси и реактивната система за залпов огън HIMARS, разполагаща с обхват на ракетите от 42 километра и може да изстрелва тактически ракети на разстояние до 300 километра.

M109A7 включва значителни подобрения спрямо по-ранния вариант A6, включително шаси, двигател, трансмисия и верижна система, произлизащи от бойната машина на пехотата M2 Bradley. Допълнителните подобрения включват цифрова система за управление на огъня, GPS и цифрова навигация, тактическа връзка за данни и бордова диагностика за подобрена надеждност и поддръжка.

Въпреки че гаубиците се очаква да бъдат включени в предстоящия специален бюджет за оръжия, искането на армията за управляеми снаряди M982 Excalibur все още не е получило одобрение от Пентагона и не е част от текущия план за финансиране, се посочва в доклада.

Новият специален бюджет за оръжие на Тайван, който се очаква да възлиза на 300–500 милиарда тайвански долара, все още е в процес на обсъждане, като някои от програмите зависят от текущи преговори с американското правителство. Съобщава се, че Тайпе е бил посъветван да даде приоритет на ракетните и безпилотните системи пред пилотираните самолети и хеликоптери, имайки предвид развиващите се отбранителни изисквания на острова.

НАТО тества иновативен морски дрон с два безпилотни летателни апарата.

🌊 НАТО проведе изпитания на иновативен морски дрон, оборудван с два безпилотни летателни апарата, отличаващи се със способност за автономно завръщане към платформата след успешно изпълнение на поставените задачи.

На този етап надводните дронове се подлагат на тестове основно за разузнавателни мисии. Експерти извършват оценка на база на показаната ефективност в морска среда. Безпилотните летателни апарати предоставят способности за наблюдение в реално време. Те не са монтирани във вътрешността на платформата, а върху специални външни стойки. Платформата разполага и с вградена в корпуса камера, която дава възможност за обзор на околното пространство.

Алиансът осъзнава нестабилната ситуация в сферата на морската сигурност, поради което реши да сформира Task Force X, с която да търси ефективен отговор на съвременните предизвикателства.

Инициативата има за цел да въведе иновативен подход, включително използването на морски дронове и изкуствен интелект, насочено към повишаване на сигурността в морето. Основна задача е събирането на информация за съществуващи безпилотни системи и напреднали технологии, както и интеграцията им в обща информационна мрежа.

Междувременно Тайван проучва опита на Украйна, която ефективно използва морски дронове в Черно море срещу Русия, за да разбере как подобни БЛС могат да бъдат използвани за защита при сценарий на китайска инвазия.