Товарен „Херкулес“ на Барак Орланд е долетял от Уганда в саудитската Шарура

🇺🇬✈️🇸🇦 Товарен самолет Lockheed L-100-30 Hercules на авиокомпания Bar Aviation долетя от Уганда до саудитския град Шарура в провинция Наджран, разположен близо до границата с Йемен. Самолетът е гражданската версия на военно-транспортния C-130. Полетът беше извършен на 13 октомври. Ден по-рано от същото летище излетя военно-транспортен Ил-76МД на украинските ВВС, за който вече писах.

На следващия ден египетският акаунт Egypt's Intel Observer публикува данни за полета. Акаунтът следи чрез открити източници (OSINT) войната между йеменските бунтовници и Саудитска Арабия. На публикуваната екранна снимка от Flightradar24 в 09:04 ч. самолетът се снижава в района на Шарура на около 2300 метра височина. Маршрутът заобикаля въздушното пространство на Йемен: от района на Ентебе машината лети на север над Етиопия и Еритрея, пресича Червено море и над Абха прави завой на изток. Авиокомпанията е собственост на израелския бизнесмен Барак Орланд, описван като търговец на оръжие. Няма потвърдени сведения за това какъв е товарът.

Полетът се вижда само на тази снимка. Flightradar24 го е проследил в сателитната мрежа на Aireon, която приема от околоземна орбита сигналите на транспондерите, излъчващи текущите координати на самолети, но регистрацията на машината е скрита на картата. Bar Aviation има два самолета от този тип, 5X-SBR и 5X-HBR, а в 7-дневната история на Flightradar24 няма полети за нито един от тях. Публичният архив на ADS-B Exchange, който събира сигналите от мрежа наземни приемници, поддържани от любители, не е записал нито един от двата самолета между 12 и 14 октомври. Затова остава неясно кой от тях е кацнал в Шарура.

Орланд живее в Уганда от близо 20 години и ръководи Bar Aviation, базирана на международното летище в Ентебе и летище Каджанси край столицата Кампала. Той е близък със семейството на президента Йовери Мусевени и особено с генерал Мухоози Кайнеругаба – син на президента и началник-щаб на въоръжените сили на Уганда. Middle East Eye го описва като търговец на оръжие, а през октомври 2025 г. Haaretz съобщи, че е участвал в много сделки в сферата на отбраната в Уганда. На 1 август той говори от името на делегация на Израел по време на церемония по откриване на паметник на Йони Нетаняху в Ентебе. По-големият брат на израелския премиер е единствения загинал при блестящата операция по освобождаване на израелските заложници, проведена през 1976 г. и станала известна като операция „Мълния“. Според официалния сайт на угандийската армия Орланд припомня в словото си момента, в който генералът за първи път заявява, че ще застане на страната на Израел. На 26 март Кайнеругаба написа в X, че ако стане необходимо Уганда ще се включи във войната с Иран на страната на Израел.

Самолет на Bar Aviation вече беше обект на разследване за доставки по време на война. През 2024 г. Middle East Eye установи чрез видеозапис от мястото и данни от Flightradar24 и JetPhotos, че Beechcraft 1900D на фирмата е кацнал на 6 август 2023 г. на писта при Хамрат еш-Шейх в Северен Кордофан, Судан. Според източниците на изданието самолетът е дошъл от ОАЕ, а кацането е част от опитите за директни доставки към Силите за бърза подкрепа (RSF) в Судан, където не могат да бъдат проследени. Bar Aviation не даде отговор на въпросите на изданието, а ОАЕ отричат да въоръжават която и да е страна в суданската война.

По-старият от двата самолета на Bar Aviation има своя собствена история. 5X-SBR е произведен през 1975 г. и през първите 15 години лети за ВВС на Габон. От 1990 г. е вписан в регистъра на Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA) като N2731G на компанията Tepper Aviation от Крествю, Флорида. През 1989 г. Flight International пише, че Tepper е фирма от Флорида „с история на участие в операции на ЦРУ“, след като неин L-100 се разбива в Ангола по време на мисия на агенцията за доставка на оръжие за бунтовниците от УНИТА. През 2017 г. Tepper е преименувана на Gulf Air Group, а към края на 2022 г. машината е извадена от американския регистър. През април 2023 г. лети за Bar Aviation. През март 2024 г. самолетът излиза извън пистата при кацане в Джоухар, Сомалия, с товар за мисията на Африканския съюз (AUSSOM), но архивът на ADS-B Exchange показва, че отново е във въздуха при подход към Ентебе на 8 септември 2026 г. Другият ѝ самолет, 5X-HBR, е бивша канадска и южноафриканска машина, която базата данни на ADS-B Exchange води като военен самолет.

На първата половина от тази история се основава твърдението на акаунта MerruX в X: „Това беше самолет на ЦРУ. Сега е собственост на израелското разузнаване.“ Според същия акаунт израелски самолети вече кацат в Саудитска Арабия с угандийски наемници и оръжие за войната срещу бунтовниците. Миналото на 5X-SBR е документирано, но не е известно дали на 13 октомври е летял именно той. Акаунтът не представя нищо в подкрепа на твърденията си за израелското разузнаване, наемниците и оръжието.

Връзката с Израел минава през собственика на компанията. Самолетът е с угандийска регистрация, затова формално става дума за угандийски полет, а нищо от публикуваното не сочи израелско държавно участие. Ден преди полета Haaretz съобщи, позовавайки се на източник от средите на дипломацията, че Нетаняху с посредничество от САЩ е потърсил съгласието на Саудитска Арабия да се включи във военната кампания срещу хутите. Мохамед бин Салман се е обявил против заради риска от негативна реакция на саудитското общество. Кралството няма дипломатически отношения с Израел и обвързва нормализацията с основаване на палестинска държава.

Полетът съвпадна с усилията на Рияд да получи чуждестранна военна подкрепа. Хутите, които от юли насам атакуват територията на кралството, през септември превзеха островите в пролива Баб ел-Мандеб, а на 13 октомври вечерта удариха централата на Aramco в Дахран. Intelligence Online писа на 29 септември, че Рияд е потърсил помощ от Лондон, Париж и Вашингтон и отново набира чуждестранни бойци. Негови дипломати са се свързали с консултанти, които и преди са вербували частни бойци за спомагателни части към своята армия, а набирането е насочено към Колумбия и съседните ѝ държави и към бивши сирийски бойци. На 7 октомври Axios и Reuters съобщиха, че Саудитска Арабия е поискала части от Сирия за Йемен. Говорителят на пакистанската армия генерал-лейтенант Ахмед Шариф Чаудри потвърди пред CNN, че пакистански сили вече са разположени в Саудитска Арабия. Според пакистански източници, цитирани от Reuters, полети на товарни самолети са докарали военна техника от Пакистан в Аден, а Турция изпраща оръжейни системи и разузнавателни данни на Рияд.

В Шарура е разположена саудитска военна база, по която хутите обявиха, че са нанесли ракетен удар на 13 септември. Според Egypt's Intel Observer подкрепяните от Рияд йеменски правителствени сили използват града като главен център за снабдяване. Украинският Ил-76МД с бордов номер 76661, който излетя оттам на 12 октомври към Истанбул, принадлежи на страна, която сключи със Саудитска Арабия споразумение за отбранително сътрудничество през март. Уганда има военен аташе в Рияд и двете страни говорят за широко сътрудничество в сферата на отбраната, но за споразумение като украинското не е съобщавано. Страната е сред основните източници на кадри за частната охрана в региона: угандийци пазят американски дипломати в Ирак и държавни обекти в Катар, според публикация на Bloomberg от 2016 г. Когато две години по-късно арабски медии съобщиха, че ОАЕ искат 8000 угандийски войници за Йемен, Кампала отрече, а армейският говорител бригаден генерал Ричард Каремире заяви, че „нито един войник на угандийските отбранителни сили не заминава за Република Йемен“.

L-100-30 може да превозва до 22 тона товар, а Bar Aviation изпълнява и цивилни полети: обслужва мисията на Африканския съюз в Сомалия, а през 2023 г. пренесе 18 носорога от Южна Африка до ДР Конго. Поради това самият полет до Шарура не доказва военен товар. Местоназначението, досегашните разследвания за Bar Aviation и стремежът на Рияд да получи чуждестранна помощ обаче показват, че този полет вероятно е свързан с ескалиращия военен конфликт на Арабския полуостров. Публикуваните данни не показват дали е докарал техника, жива сила или друг вид товар. Версията за военен превоз ще се засили, ако самолетите на Bar Aviation направят нови полети между Ентебе и Шарура или ако угандийци се появят в саудитските гранични войски.

Украински военен Ил-76МД излетя от саудитската Шарура край границата с Йемен

🇺🇦✈️🇸🇦 Тежък военно-транспортен Ил-76МД на ВВС на Украйна с бордови номер 76661 излита на 12 октомври от град Шарура в саудитската провинция Наджран близо до границата с Йемен, поемайки към летище „Сабиха Гьокчен“ в Истанбул. 1 час и 48 минути по-късно, самолетът вече е над Червено море с курс на север, на 10 350 метра височина. Това става ясно от платформата Flightradar24, които бяха огласени от акаунта Egypt's Intel Observer, а през деня за това писаха издания като Defence Blog и Defence24. Нито Киев, нито Рияд обясниха какво е превозвал самолетът и защо е кацнал в Шарура.

Акаунтът твърди, че самолетът е пристигнал в Шарура от Лвов, въпреки че подобен маршрут не присъства в публичните данни. Смята се, че Ил-76МД е докарал дронове-прехващачи и специалисти, командировани за оказване на съдействие на йеменските правителствени сили, които Саудитска Арабия поддържа и които по думите му използват Шарура като основен център за снабдяване. Egypt's Intel Observer проследява редовно войната на хутите, йеменското движение „Ансар Аллах“, срещу кралството, но за твърдението си за товара се позовава само на местоположението. Defence Blog цитира собствени източници, според които украински специалисти продължават да съдействат на Саудитска Арабия и други държави в региона да се защитават от удари с дронове и обучават местни сили на нови тактики за използване на ударни дронове.

Публичният архив ADS-B Exchange, който събира сигналите на самолетните транспондери благодарение на глобална мрежа от приемници, поддържани от доброволци, разкри по-голямата част от маршрута. Вечерта на 8 октомври самолетът лети от Западна Украйна над Румъния и Черно море и започва да се снижава към Истанбул. В следобедните часове на 13 октомври той тръгва от Истанбул обратно на север, над България и Румъния, след което започва да се снижава край украинската граница. Отсечката от Истанбул до Шарура не е записана, но цикълът се затваря за 6 дни: Украйна, Истанбул, Шарура, Истанбул, Украйна. Архивът не записва сигнали над самата Украйна, затова всяка следа започва и свършва край румънската граница.

Същият цикъл личи в архива точно 5 седмици по-рано. На 3 септември 76661 лети от Украйна до Истанбул. Рано сутринта на 4 септември машината е била засечена над Синайския полуостров с курс на север и през Източното Средиземноморие се завръща обратно в Истанбул, а на 5 септември се прибира в Украйна. Тази следа не показва откъде е излетяла на 4 септември. Defence24 пише, че същият самолет и преди е летял по маршрута Украйна–Турция–Саудитска Арабия, без да посочи дати. Архивът съдържа и полети до Полша на 31 август и до белгийската авиобаза Бовешен на 21 септември, а снимка от Бовешен в сайта JetPhotos има бележка, в която се посочва, че самолетът пристига от Лвов.

Ил-76МД е съветски 4-моторен стратегически военно-транспортен самолет, който поема 40 тона товари, а ВВС на Украйна разполагат с малък брой подобни машини. Полетите зад граница най-често са свързани с доставка или приемане на техника и товари или с превоз на личен състав.

В Шарура се намира и саудитска военна база, а нейното летище обслужва граждански и военни полети. На 26 март 2015 г. в първия ден от въздушната кампания на международната коалиция срещу хутите, водена от Саудитска Арабия, летището беше 1 от 7 южни летища, на които полетите бяха временно прекратени. На 13 септември 2026 г. военният говорител на хутите Яхя Сари обяви удар с балистични ракети и дронове срещу складове за оръжие и центрове за командване и контрол във военната база в Шарура, но не даде конкретни доказателства, а саудитската гражданска защита съобщи единствено за снаряд, попаднал в друг граничен район край Червено море.

Полетът съвпадна с ескалация на нападенията на хутите срещу кралството. На 10 октомври ракета порази международно летище „Крал Халид“ в столицата Рияд, при който загинаха 13 души. Според Reuters това е най-кръвопролитната атака на територията на кралството от десетилетие. Вечерта на 13 октомври удар на бунтовниците засегна централата на Aramco в Дахран. Неформалното примирие, което се задържа от 2022 г. насам, започна да се разпада през юли, когато шиитското движение обяви морско ембарго срещу Рияд. През септември силите му започнаха офанзива, овладявайки южното крайбрежие на Червено море чак до пролива Баб ел-Мандеб. Коалицията отговори с удари по столицата Сана, която от 2015 г. е под контрола на хутите, и въздушна подкрепа за контраофанзивата на правителствените сили.

Украйна има документирано военно присъствие в Персийския залив. След като САЩ и Израел предприеха съвместната военна кампания срещу Иран на 28 февруари 2026 г. и тя прерасна в открита война с ирански удари с дронове, балистични и крилати ракети по държавите от Залива, Зеленски съобщи в средата на март за 201 украински специалисти по борба с дронове, които са били изпратени в региона, а на 20 март: за 228 в 5 държави: Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Кувейт и Йордания. При своята визита в Джида на 26 и 27 март той подписа споразумение за отбранително сътрудничество със Саудитска Арабия, преди да се срещне с Мохамед бин Салман. Саудитската държавна агенция го описа като меморандум за отбранителни доставки, а украински официален служител обясни пред AFP, че по силата на споразумението Киев ще подкрепя Рияд „в изграждане на всички необходими компоненти на ПВО, които в момента липсват“. През април Зеленски обяви официално 10-годишни споразумения по т.нар. Drone Deal със Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар и каза, че рамката ще включва най-малко 10 договора за износ на украинско оръжие и съвместно производство.

Доставките не са непременно еднопосочни. Зеленски не крие, че в замяна търси зенитни ракети за ПВО: пред френското издание Le Monde в края на март той заяви, че държавите от Близкия изток имат ракети за ПВО, каквито не достигат на Киев, и че иска да договори именно такива ракети. Данните от проследяване не показват дали 76661 се е върнал от Шарура празен.

Иранските заплахи бяха отправени още през март и то с два различни довода. На 14 март председателят на Комисията по национална сигурност и външна политика в иранския парламент Ебрахим Азизи предупреди, че „оказвайки дронова подкрепа на израелския режим, провалената Украйна на практика се е въвлякла във войната“ и съгласно член 51 от Устава на ООН „е превърнала цялата си територия в законна цел за Иран“. В интервю за AFP, публикувано същия ден, иранският „шарже д'афер“ в Киев Шахрияр Амузегар изтъкна, че с изпращането на експерти в Персийския залив украинската държава „вече на практика е навлязла в етап на директна конфронтация с нас“, а нейната дейност за противодействие на дронове в региона нарече „нищо повече от шега и показен жест“.

Руските медии вече дадоха на полета собствен прочит. На 14 октомври EADaily, цитирайки сайт от мрежата „Правда“, която препечатва единствено прокремълски източници, го представи още в самото заглавие като украинска военна помощ за Саудитска Арабия в борбата срещу йеменските бунтовници, въпреки че самият текст посочва, че украинските специалисти в кралството отговарят за защита на въздушното пространство, а не със сухопътни операции. „Украина.ру“ пък отнесе полета от Лвов до Саудитска Арабия до нощта срещу 14 октомври, цяло денонощие след като следите показват машината на връщане към Украйна.

2 цикъла за 5 седмици, и двата през Истанбул, а вторият с крайна точка в Шарура, сочат по-скоро редовна линия, обслужваща ангажиментите на Киев в монархиите от Залива, отколкото еднократна доставка. Това е вероятно, но не и установено, защото не са известни нито товарът, нито посоката му. Версията за подкрепа на йеменските сили се основава само на местоположението, а това е съвместимо и със собствените нужди на саудитската отбрана: базата в Шарура се намира под обстрел от септември, а ПВО е тъкмо това, с чието изграждане Киев се е ангажирал да помага. Версията за редовна линия ще се засили, ако архивите покажат трети цикъл през Истанбул в следващите седмици или ако Рияд или Киев обявят публично дадени доставки по 10-годишното споразумение.

Турция подготвя специални части и пилоти за Саудитска Арабия срещу хутите

🇹🇷🛡️🇸🇦 Турция се готви да разшири военното си присъствие в Саудитска Арабия през следващите седмици с още техника, техници, екипи за спешно реагиране и придружаващи бойни сили, а след разрешение от парламента – и с ограничен брой специални части, опитни пилоти и самолети срещу дроновете и балистичните ракети, които хутите изстрелват от Йемен. Турски служители и източници, запознати с подготовката, описаха плановете пред Middle East Eye на 6 октомври. На следващия ден двама служители от САЩ и Турция потвърдиха пред Ройтерс, че помощта засега ще остане предимно отбранителна и техническа.

Стъпката беше предшествана от първото задействане на договора за съвместна отбрана, подписан в Мека от Мохамед бин Салман, Реджеп Ердоган и Шехбаз Шариф на 7 август в двореца „Ал-Сафа“, по силата на който въоръжено нападение срещу Саудитска Арабия, Турция или Пакистан се счита за такова и срещу трите. На извънредно заседание в Рияд на 5 октомври Стратегическият политически и отбранителен комитет на съюза реши страните „незабавно да преминат към практическо изпълнение на колективните ангажименти в отбраната“ и да осигурят „договорените военни сили и способности и бързото разполагане в Кралството“. Анкара изпрати на заседанието външния министър Хакан Фидан, министъра на отбраната и началника на Генералния щаб. Исламабад беше представен от вицепремиера и външен министър Ишак Дар, фелдмаршал Асим Мунир и министъра на отбраната Хаваджа Асиф, а домакина – от министъра на отбраната принц Халид бин Салман.

Част от турската помощ вече е на терен. Двама представители на Анкара заявиха пред MEE, че от миналата година насам Турция поддържа в Кралството технически екипи, системи за ПВО и средства за електронна война, предназначени да заглушават и смущават радиосигнала, с който се управляват и насочват дронове и ракети. Задачата им е да пазят критична инфраструктура, включваща енергийните съоръжения. Правното основание, по думите на висш служител, е споразумение за военно обучение между Анкара и Рияд от 2010 г. То позволява на Анкара да изпраща ограничени сили с технически задачи. Турският източник на Reuters сведе сегашната помощ до военна техника, обмен на разузнавателни данни и оръжейни системи и уточни, че друго разполагане по линия на съюза засега няма. Американският служител, запознат с въпроса, описва по-широк обхват: оператори на дронове, прецизиране на отбранителните мерки, стратегическо планиране, логистика, разузнаване, наблюдение и рекогносцировка. Според официални лица, цитирани от агенцията, помощта остава двустранна, докато турският парламент не ратифицира договора, и ще нарасне след това.

Парламентът решава кога помощта ще премине във втората си фаза. Член 92 от турската конституция дава на Великото национално събрание правото да разрешава изпращането на въоръжени сили в чужбина, освен в случаите, произтичащи от международни договори, по които Турция е страна. Затова според служителя споразумението от 2010 г. позволява изпращането само на такива ограничени контингенти, а за по-широко разполагане е нужно отделно разрешение от парламента. Пред депутатите стоят два документа и той сочи кой е по-спешен: „Трябва да ратифицираме и договора от Мека, но може да дадем предимство на закона за разрешаване на военното разполагане“. Говорителят на Партията на справедливостта и развитието Йомер Челик заяви на 7 октомври, че договорът ще бъде внесен за ратификация „до няколко дни“. Източниците на MEE в Анкара очакват разрешението да стане факт до края на октомври.

Вече се очертават и местата за разполагане през втората фаза. Втори събеседник на изданието заяви, че Турция ще разположи сили в поне една командна база само за отбранителна подкрепа на Кралството, след като нейни екипи са работили там по проекта през целия септември. Саудитски представители, цитирани от MEE, уточняват, че турските военни ще действат заедно със саудитските и пакистанските в обща база за координация, турското командване ще разполага с отделна собствена база, а операциите ще се провеждат в няколко различни направления. От турската армия се очаква да пази западния участък на тръбопровода Изток–Запад, който пренася суров петрол от източните находища до пристанище Янбу на Червено море и така заобикаля Ормузкия проток, и да участва в отбраната на Рияд и на свещените градове Мека и Медина. Тръбопроводът вече беше ударен на 10 септември от дронове, изстреляни от иракската провинция Майсан, по данни на саудитското външно министерство и на Багдад. След гласуването ще пристигнат специалните части и неуточнен брой опитни пилоти и самолети, които според запознати с планирането източници ще противодействат на хуситските дронове и балистични ракети.

Анкара очертава и границите на намесата си. „Не планираме да изпратим голяма група войници и нямаме намерение да се намесваме директно в Йемен“, каза същият висш представител и добави, че Анкара „все още смята, че дипломатическите усилия може да дадат резултат в следващите месеци“. Мурат Йешилташ, член на съвета по външна политика към президентството, смята за вероятно договорът или разрешението да бъдат внесени в парламента до 30 дни. Първоначалният принос на Анкара обаче, по думите му, „много по-вероятно ще бъде под формата на ПВО, антидрон системи или елементи за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка на саудитска земя, отколкото като бойни войски в Йемен“. Така, пише Йешилташ, Турция се вписва в мрежата за сигурност на Рияд, като в същото време държи под контрол риска и ангажимента, които поема.

Натискът, срещу който се изгражда тази отбрана, не отслабва. Рано сутринта на 7 октомври говорителят на хутите Яхя Сари обяви удари с балистични ракети и дронове по международно летище „Крал Халид“ в Рияд, по летището в Абха и авиобаза Хамис Мушайт. Говорителят на саудитската коалиция Турки ал-Малики каза, че балистична ракета е свалена северно от Рияд. Под обстрел беше и летището в Аден: според йеменското министерство на транспорта поне две балистични ракети и няколко дрона са били насочени към пистата и пътническия терминал, а самолет от Кайро е бил отклонен към Джида. Лидерът на движението Абдулмалик ал-Хути нарече „голяма лъжа“ отправените през септември обвинения, че хутите се прицелват в свещените градове Мека и Медина. Междувременно силите на йеменското правителство с въздушна подкрепа от Рияд започнаха контранастъпление за връщане на стратегическа крайбрежна зона до Баб ел-Мандеб. Морската сигурност е отделно направление и в този район: Турция и Пакистан са сред 14 държави, които на 31 юли в Рияд обявиха многонационална морска коалиция за защита на корабоплаването и енергийните маршрути през Баб ел-Мандеб, Червено море и Аденския залив.

Пакистан, третият член на съюза, потвърди присъствието си, но не и мащаба му. „Мога да потвърдя, че ние, силите на Пакистан, вече сме там“, каза на 7 октомври пред CNN генерал-лейтенант Ахмед Шариф Чаудри, ръководител на пресслужбата на пакистанските въоръжени сили. Той добави, са войските „от десетилетия“ са разположени там „в различни функции и области“. Той определи като класифицирана информация броя, задачите и евентуалното им участие в Йемен. На 6 октомври Министерство на информацията на Пакистан отхвърли като „спекулативна“ публикацията на Reuters от 2 октомври, според която е изпратил между 30 и 40 хиляди военни в Саудитска Арабия за охрана на сухопътните граници и сваляне на дронове и ракети. Оперативните подробности, по думите на министерството, са поверителни.

През юни 2017 г. Ердоган разказа пред португалската RTP, че е отправил предложение на крал Салман за турска база на саудитска територия по аналогия на тази в Катар. Отговорът дойде по държавната агенция SPA: Саудитска Арабия „не може да позволи на Турция да създава военни бази на своя територия“. Същия месец Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн поставиха закриването на строящата се турска база в Доха сред 13 искания към Катар, а турският парламент по ускорена процедура разреши разполагането на войски там два дни след като четирите държави скъсаха дипломатически отношения с Катар. 9 години по-късно по думите на турски и саудитски източници, Рияд сам приема турска командна база и става втората монархия в Персийския залив след Катар, в която Турция ще има собствена военна база. Промяната е в характера на присъствието: от техници, които обслужват системи, към пилоти, специални части и отделно командване. Анкара ограничава числеността на силите си и изрично изключва Йемен.

Италиански „Юрофайтър“ поразен в Таиф, шест месеца след Кувейт

🇮🇹✈️🇸🇦 Италиански изтребител F-2000A Eurofighter Typhoon беше поразен по терен унищожаване при удар на хутите по авиобаза „Крал Фахд“ до Таиф в западната част на Саудитска Арабия. За половин година това е вторият удар, при който италиански изтребители понасят щети, докато са на земята: на 15 март при ирански удар по кувейтската база Али ал-Салем отломки засегнаха два такива самолета.

Министърът на отбраната Гуидо Крозето потвърди случая в петък: „Няма засегнати италиански военни. При нападението е поразен италиански самолет F-2000, който се е намирал вътре в базата, отдалечен участък. Други щети по техника или обекти, използвани от нашия персонал, няма.“ Министерството не уточни с какво е бил ударен самолетът, а списанието Rivista Italiana Difesa пише, че не е ясно дали по базата са изстреляни балистични ракети или ударни дронове. Степента на пораженията също не се уточнява. Изданието Today.it описа изтребителя като унищожен, а The Aviationist допуска, че това е възможно. Състоянието тепърва ще се оцени, за да се реши дали може да бъде ремонтиран.

F-2000A е италианското обозначение на едноместния Eurofighter Typhoon, многоцелеви изтребител от ВВС на САЩ. Самолетите в Таиф са експлоатирани от 36-то крило, базирано в Джоя дел Коле в Апулия. Четири такива самолета съставят изтребителния компонент на авиационна оперативна група „Арабия“, чието също се намира в „Крал Фахд“. Персоналът ѝ участва в операция „Inherent Resolve“ на водената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“. Ведомството я описва като формирование, създадено във втората половина на март след регионалната криза и молбата за подкрепа от партньорски държави. Нейната задача е да взима участие в наблюдението и защитата на въздушното пространство и да защитава силите и интересите на италианската държава в региона. Според ItaMilRadar освен изтребителите в групата влизат самолет за далечно радарно наблюдение E-550A, базиран на бизнес самолета Gulfstream G550, и транспортни C-130J и KC-130J.

Групата в Таиф се появи след епизода в Кувейт. Войната срещу Ислямска република Иран започна на 28 февруари, а две седмици по-късно, следобед на 15 март, италианският гарнизон в Али ал-Салем попадна под обстрел с ракети и дронове камикадзе. Безпилотните самолети бяха изстреляни от командването за дронове на Сухопътните войски на „Артеш“, редовната иранска армия, отделна от Корпуса на стражите на ислямската революция. От базата в Кувейт италианците изпращаха разузнавателно-ударни дронове MQ-9A и изтребители Eurofighter Typhoon на разузнавателни мисии в рамките на операции на територията на Ирак. Ударът унищожи един дрон MQ-9A, което обяви началникът на Генералния щаб генерал Лучано Портолано. Il Sole 24 Ore оцени дрона на 30–34 млн евро. Шрапнели засегнаха и два изтребителя F-2000: според данни на ItaMilRadar единият е получил тежки повреди и на практика е изведен от строя, а другият е ремонтиран и върнат обратно в Италия. Официално Рим обяви само загубата на безпилотния апарат. Никой от персонала не пострада.

След иранския удар италианското авиационно присъствие в Залива беше прегрупирано на запад, в Таиф. The Aviationist отбелязва, че три от самолетите, базирани в Кувейт, са били прибрани обратно към Италия. Когато групата пристигна, хутите не нападаха Саудитска Арабия. Войната помежду им ескалира през юли, когато групировката обяви морска блокада на Кралството и поднови атаките срещу корабите във водите на Червено море, а през септември ударите стигнаха и до саудитска територия.

На 15 септември саудитските власти съобщиха за ракети и дронове, изстреляни срещу Хамис Мушайт, Абха и Таиф. В трите града бяха ранени 13 цивилни, повредени са 7 къщи и 2 автомобила. Официален говорител на водената от Рияд коалиция Турки ал-Малики заяви, че командването на съвместните сили „ще се справи с тези нападения отговорно и твърдо, за да защити суверенитета на кралството“. Саудитските изтребители вече отговарят. Хутите съобщиха за 54 въздушни удара за 24 часа в провинциите Лахдж, Таиз, ал-Джауф, Мариб и Хаджа, при един от които е поразен правителствен комплекс в Таиз. Близки до движението медии съобщиха за трима убити цивилни, от тях две деца. Вечерта Рияд обяви, че е свалил дрон на бунтовниците южно от Мека, преди да навлезе в забраненото въздушно пространство над града. „Сигурността на двете свещени джамии и поклонниците е червена линия“, посочи ал-Малики. Военният говорител на хутите Яхя Сарии отрече в Telegram: „От Йемен няма заплаха за светите места. Нашите операции са насочени срещу петролните обекти и военните бази.“ На 17 септември отломки от друг свален дрон паднаха в провинция Таиф, при което убиха йеменски гражданин и раниха други двама души, съобщи саудитската гражданска защита. Според The National това е първият обявен загинал в кралството, откакто бунтовниците подновиха ударите по него. Следващата нощ беше ударена военната база край града.

Крозето твърди, че е следил лично развитието през нощта в контакт с генерал Портолано, а базата е била мишена на няколко нападения. От Портолано, от ръководителят на Съвместното оперативно командване генерал Джовани Мария Янучи и началника на щаба на ВВС генерал Антонио Конзерва министърът поиска нова оценка на „развитието на обстановката, състоянието на нашия персонал и възможните оперативни варианти“, в допълнение към направените през последните седмици. Военните са го уверили, че всички мерки за сигурност на персонала са въведени отдавна, а целта остава „пълна защита на нашия персонал“. По оценка на ItaMilRadar Италия обмисля смени в разполагането, а не незабавно изтегляне. Ескалацията засяга Италия и по втора линия, в Червено море: министърът е дал знак, че Италия вероятно ще действа сама, за да могат нейните кораби отново да преминават през Баб ел-Мандеб, „без да чака европейската бюрокрация“.

Нищо в изявленията на хутите не показва, че целта е била самолетът на Италия. Сарии посочи саудитските петролни съоръжения и военни бази като законни военни цели. Движението е заплашвало Италия и преди: през февруари 2024 г. Мохамед Али ал-Хути, тогава начело на Върховния революционен комитет, заплаши Италия за ответни действия, ако се включи в ударите срещу Йемен, по повод италианското командване на европейската морска мисия „Аспидес“ във водите на Червено море. Заплахата обаче беше насочена към морската мисия, а не към авиобази в Саудитска Арабия. Изтребителят е пострадал в саудитска база в удар по домакина и вероятно е страничен ефект от ескалацията между бунтовниците и Рияд, а не удар срещу Италия. Сходството с Кувейт е другаде: и при двата случая изтребителите на Рим са поразени на стоянка, в чужда база, при въздушно нападение.

Пълнo изтегляне на италианската бойна авиация от Саудитска Арабия е малко вероятно: Крозето говори за оперативни версии, а не за прибиране на военния контингент, а Италия преразглежда положението в Таиф от седмици, без да изтегли самолети. Ако изтребителите се преместят в друга база или се върнат в Италия през следващите седмици, това ще значи, че Рим смята Таиф за незащитим при сегашния обем на ирански удари. Ако останат дори при продължаващи нападения срещу „Крал Фахд“, това ще означава, че ще приеме риска за самолетите на стоянка като цена на мисията. Оценката на повредения F-2000A ще покаже цената на удара. От Кувейт до Таиф италианските изтребители Eurofighter Typhoon смениха базата и врага, но не и самото място, където ги намират ударите – стоянката.

📸 Снимка: Италиански изтребител Eurofighter Typhoon с борден номер 36-04 под защитен навес на перона в пустинна база, разположена в зоната на отговорност на Централното командване на САЩ (CENTCOM), по време на учението „Blue Sands 26.1“. (U.S. Air Force / Staff Sgt. Tylin Rust)

Саудитски удари по Ходейда – ескалацията с хутите достига йеменския бряг.

🇸🇦💥🇾🇪 Саудитска Арабия нанесе серия от въздушни удари по Ходейда – пристанищен град в Йемен по крайбрежието на Червено море, контролиран от движението на хутите „Ансар Аллах“. Това отбелязва най-сериозната ескалация на бойните действия в района след рухването на 4-годишното примирие.

Ударите, за които съобщиха Ройтерс и редица арабски и западни медии, започнаха късно в петък вечерта. Те бяха предшествани от нов удар на хутите по саудитски кораб в Червено море и явно са пряк отговор на това действие. Саудитското кралство засега не е поемало отговорност.

Предварителните данни сочат за концентриран и продължителен обстрел. Местни източници, цитирани от Sky News Arabia и Reuters, съобщават за четири удара в рамките на самото пристанище на Ходейда, от което се издигат гъсти пламъци и дим. Правителственият сайт Yemen Window докладва други три удара по обекти на групировката в самия град, както и поражения на няколко места в провинцията. Според Al-Sahil, в района Рас ал-Катиб северно от града са били поразени военни позиции, ракетни установки и складове за дронове на хутите. Саудитският канал Al-Hadas също съобщи за експлозии в оръжейни складове.

В същото време телевизия на хутите Al-Masirah постави акцент върху щетите по цивилната инфраструктура – съоръжения на местния телеком оператор и обекти на остров Камаран в Червено море. Тук версиите имат сериозно разминаване: докато медиите на хутите и правителството твърдят, че пристанището е опожарено, Al-Hadas изрично отрече то да е било атакувано.

Точният мащаб на щетите и евентуалният брой жертви остават неизвестни. Движението на хутите все още няма официална позиция, а в небето над града продължава да кръжи авиация, което подсказва, че ударите може би не са приключили. Нападенията не се ограничиха само с Ходейда: почти едновременно постъпиха съобщения за въздушни удари по позиции на хутите в провинция Ал-Байда във вътрешността на страната.

Непосредственият повод за ударите дойде от Червено море. По-рано днес Генералната администрация по транспорта на Саудитска Арабия съобщи, че корабът NCC MASA е бил улучен в Червено море, претърпял е леки щети, но продължава курса си, без да има пострадали членове на екипажа. Само ден по-рано хутите атакуваха с ракети и дронове два саудитски танкера – „Енселия“ и „Лайла“. Миналата седмица те обявиха морска блокада на Саудитска Арабия и предупредиха, че стратегическият пролив Баб ел-Мандеб остава отворен само за несаудитски кораби. Говорителят на арабската коалиция Турки ал-Малики отговори, че нейните сили вече взимат мерки за защита на корабоплаването и ще отвърнат на заплахите „с твърдост и сила“, определяйки твърденията за блокада като „подвеждащи“.

Изборът на цел има съществено значение. По оценки на ООН и хуманитарни организации през пристанище Ходейда минава 70% от вноса на Йемен и значителна част от хуманитарната помощ за местното население, което над десетилетие живее на ръба на глада. Всеки удар по него е чувствителна тема. Това обяснява защо саудитският канал Al-Hadas побърза да отрече информацията, че пристанището е засегнато, а удари срещу военни цели се признават открито. Още на 4 юли коалицията посочи именно това пристанище, петролния терминал Рас Иса, пристанището Ас-Салиф и летището в Сана като обекти, „изложени на риск от удар“ заради военното присъствие на хутите, а на 21 юли обеща „безпрецедентен“ отговор.

Ескалацията се разви изключително бързо. Иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей, ликвидиран на 28 февруари в началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел, беше погребан на 9 юли, като сред опечалените в Техеран присъстваше и делегация на хутите. Неформалното примирие, замразило след март 2022 г. конфликта между Саудитска Арабия и хутите, се пропука тъкмо покрай това погребение, когато за първи път от над десетилетие бяха възстановени директните полети между Техеран и Санаа, пробивайки въздушната блокада на Рияд.

Докато ирански самолет връщаше делегацията на хутите обратно в Санаа, въздушен удар порази пистата на летището и осуети кацането му. На борда на машината беше представителя на хутите Мохамед ал-Бухаити, а самолетът беше пренасочен към Ходейда. Часове по-късно групировката изстреля дронове и балистични ракети по международното летище в Абха, разположено в южните части на кралството – първото признато нападение срещу кралството от 2022 г. насам. През същата седмица боевете в провинция Ходейда взеха десетки жертви, превръщайки се в най-тежкия изблик на насилие от четири години.

Зад тази ескалация прозира ролята на Техеран. Според Ройтерс, позовавайки се на два ирански източника, Техера е прехвърлил на хутите между 10 и 21 членове на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, сред които и висши командири, заедно с ракетно оборудване. Този приток на ресурси обяснява защо Рияд нанася удари точно в този момент. Ал-Бухаити заплаши Рияд с обсада, а друг представител предупреди, че „ценните цели“ на саудитското кралство вече се намират в техния обсег.

Всичко това се случва на фона на директен военен конфликт между САЩ и Иран, при който американските удари по ирански цели продължават. Президентът Доналд Тръмп заяви, че ще държи Иран пряко отговорен за всяко нападение на хутите, и заплаши със „сериозно военно наказание“ както групировката, така и Иран, ако атаките срещу корабоплаването в Червено море не бъдат прекратени.

Дали ударите от последните два часа бележат началото на продължителна саудитска въздушна кампания, или са единичен ответен удар, ще проличи през следващите часове по няколко знака: дали Рияд ще поеме официално отговорност, доколко списъкът с целите ще излезе извън рамките на военните обекти и какъв би бил отговорът на хутите по суша и море. Засега е потвърден единствено самият обстрел и неговият обхват. Спорни остават характерът на целите (военни или цивилни) и мащабът на щетите върху град, чиято роля на спасителна линия за милиони хора прави всяка ескалация тук значително по-опасна и критична, отколкото във всяка друга точка на тази война.